Карл Пилкингтън е едно от най-любимите ми и най-трезвомислещите човешки същества, тътрузили се върху жалкото парче скала, което наричаме родна планета. Мрънкайки постоянно, в опит да разнищи Големите въпроси, Карл ръси наляво и надясно бисери, за които най-големите стендъп(?) комици биха убили. Дори да сте гледали едноименната телевизионна поредица, прочетете и книгата; много от нещата се повтарят, но има и не малко нови анекдоти от извънземното съзнание на най-умния "идиот".
Второ признание: Чарли Брукър е любимият ми саркастичен мизантроп!!! Не че познавам много, но са малко себеподобните му, които могат да те карат да се кискаш неконтролируемо, докато правят на пух и прах нещо, което дълбоко цениш. Сред колекцията от статии, публикувани между 2009г. и 2012г. във вестник Гардиън, може да забележите идеи, които впоследствие ще прераснат в пълнокръвни сценарии за някои от епизодите на брилятния му сериал "Black Mirror" (направете си услугата и изгледайте трите сезона; не притежава и частица от достойнствата на НАЙ-ВЕЛИКИЯ сериал: кръв, цици, сняг и дракони например..., но може и да ви допадне).




В "Под пара" Светът на Диска продължава по пътя на индустриализацията, под зорките погледи на най-демократичния тиранин, Ветинари, защото "...само глупак би се опитал да спре прогреса на масите..." и поправилия се мошеник, Мокр фон Ментебрад, защото...., ами защото няма избор. Глупаци, опитващи да сложат прът в колелото на прогреса (или канара на релсите му) не липсват. Срещу фанатизма им, въоражен с логаритмична линийка, стои първият инДЖенер на Диска. Книгата бележи и последната поява на "героя", дал начало на всичко: любимият ми персонаж, проф. по жестока и необичайна география Ринсуинд; тихомълком, като бележка под линия (едва ли би имал нещо против; знаете колко мрази да се набива на очи).
"The Shepherd's crown" слага край на нещо, започнало преди толкова години с, ако щете вярвайте, компютърната игра Discworld Noir (страхотен куест). Това, в личен план, разбира се.
Тифани Сболки се изправя пред последното си предизвикателство (не и преди да срещне стар враг и нов приятел), магията се еманципира (отново), а високо в планините, група дървосекачи, откриват предимствата на дамското бельо. I'm a lumberjack and I'm OK... ♪, ♫ ♪ ♫ ♪ ♫


****************************************



Нови и предстоящи:


Цитат
Кои са тези грациозни посетители на нашето небе? Сега вече знаем, че те носят както живот, така и смърт, и ни указват нашия произход.

Книгата е спиращо дъха космическо пътешествие с комета. Астрономът Карл Сейгън, носител на наградата „Пулицър“, и писателката Ан Друян изследват произхода, природата и бъдещето на кометите, а също и свързаните с тях екзотични митове и суеверия. Авторите показват как с появата си кометите са вдъхновили някои от великите открития в историята на науката и повдигат интригуващи въпроси за тези сияйни посетителки от междузвездния мрак.

„Комета“ е завладяващо приключение, незаменима книга за всеки, който някога е съзерцавал небесата и се е питал какво се крие отвъд.

Цитат
Ричард Ф. Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век, наричан „най-великият ум след Айнщайн“. Участник в проекта „Манхатън“ в Националната лаборатория в Лос Аламос за създаване на атомната бомба на САЩ през Втората световна война. През 1965 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър за работата си в областта на квантовата електродинамика.

Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите.

Мнозина ценят високо приноса на Ричард Файнман към физиката, но малцина са тези, които осъзнават колко дълбоко обвързан е бил той с проблемите на своето време. Тази кратка книга – основаваща се на три непубликувани досега лекции, които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г. – разкрива точно тази страна на Файнман и неговите виждания върху различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия, липсата на доверие към политиците и нашето неизчерпаемо влечение към летящите чинии, лечение чрез вяра и телепатията.

Тук виждаме Файнман в най-добрата му светлина – преливащ от остроумие, играещ си с езика, но винаги проникновен и честен.




Очаква се и биографична книга за Гагарин.



Ново издание, с твърди корици. Трябва да излезе до края на месеца, а в момента се превежда и неиздаваното у нас продължение- "Ал".