Ами готиното е, че с изключение на "Хиперион" и "Ендимион" на Симънс, "Галактическия стопаджия" на Адамс и "Марсианецът" на Анди Уеър, не съм се докосвал до магията на фантастиката (цикъла за Хиперион и Марсианецът ми харесаха много, за Адамс няма какво да говорим). Накупил съм си класиките, които са на пазара - "Фондацията" и "Роботите" на Азимов, "Рама"-та на Кларк + още две негови книги с разкази, Дюн-а на Хърбърт, Хрониките на Амбър, Бредбъри, "Битие" и "Килн хора" на Дейвид Брин, "Слепоглед" на Питър Уотс, те това.Изчаквам Бард да преиздадат "Одисеите" на Кларк, ще ми се да се запозная и със Стругацки, Лем,
Орсън Скот Кард, а и други, за които си нямам и идея, че съществуват. Както се казва - поправям литературни грехове. Казуса е, че са много, и не е само фантастиката, че и фентъзито, качествената публицистика и прочие други. И това при положение, че чета постоянно, поне от 20г. Страшно невежество.