Един цитат от тази книга


Цитат
Можем да използваме аналогии или модели, за да ни помогнат да си представим атом. Най-известният модел е предложен от великия датски физик Нилс Бор. Моделът на Бор, който вече е остарял, представлява миниатюрна Слънчева система. Ролята на Слънцето играе ядрото и около него обикалят електроните, които изпълняват ролята на планети. Както и при Слънчевата система, почти цялата маса на атома се съдържа в ядрото("Слънцето") и почти целият обем се намира в празното пространство, което разделя електроните("планетите") от ядрото. Всеки електрон е миниатюрен в сравнение с ядрото, а разстоянието между него и ядрото е огромно в сравнение с размерите на двете. Една популярна аналогия изобразява ядрото като муха насред стадион. Най-близкото съседно ядро е друга муха насред съседен стадион. Електроните на всеки атом жужат около своята муха по определена орбита и са по-малки от най-миниатюрните мушици, прекалено малки, за да бъдат видени при същия мащаб като на мухата. Когато насочим погледа си към твърдо парче желязо или скала, ние "в действителност" гледаме към едно почти напълно празно пространство. То изглежда и ни се струва твърдо и непрозрачно, защото на сетивната ни система и главния ни мозък им е удобно да ги третират като твърдо и непрозрачно. На мозъка му е удобно да представя камъка като нещо твърдо, защото не можем да минем през него. Под "твърдо" разбираме нашия начин да усещаме нещата, през които не можем да минем или да паднем заради електромагнитните сили между атомите. "Непрозрачен" наричаме опита, който получаваме, когато светлината отксача от повърхността на даден обект и нищо от нея не преминава през него.