На Достоевски освен "Братя Карамазови", съм чел "Престъпление и наказание". Започнах и "Идиот", но по стечение на обстоятелствата я спрях и още не съм я довършил, но скоро и това ще стане. И мен "Братя Карамазови" много ме впечатли. Най- вече ме "хвана" въпросът "може ли едно убийство да е престъпление, но да не е грях и обратното"?

Иначе към руската литература имам грях, не съм много навътре. Попрочел съм някои неща, но крайно недостатъчно според моите разбирания. Последно от руската литература четох "Светла личност" на Илф и Петров.

Да те питам и теб, като човек, който видно има по- обширен поглед по темата - не ти ли идва понякога малко в повече тая всемирна и на моменти самоцелна (за мен) руска тъга и обреченост?