IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

 
Reply to this topicStart new topic
> Обзор на сезона 2013/2014
eXpLoSive
коментар 06 May 2014, 09:59
Коментар #1


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 289
Регистриран: 1-October 06
Град: Varna
Потребител No.: 210



Както писах в чата , нека всеки да си каже какво е искал от сезона , какво е очаквал ,какво се е получило. Какво му е харесало , какво не , кой е играча му за сезона , кой е издънката. По възможност без много хейт мнения ,а по градивни biggrin.gif






Три титли и три години подобрение за Юве
Ако беше коафьор Конте щеше да окраси всяко скудето с различна прическа
05 май 2014|11:11

Ювентус вече е шампион на Италия. Едва ли в последните няколко месеца някой се е съмнявал в това. Бианконерите спечелиха трето поредно скудето, без дори да излязат на терена. Това стана след загубата на преследвача Рома. Но тази титла изглеждаше сигурна от доста време.
Най-накрая третата звезда ще светне на емблемата на Юве. Три поредни пъти шампион, нещо което дори клуб с успехите на бианконерите не са правили от 30-те години на миналия век.
През лятото изглеждаше, че Наполи може да е сериозен претендент. С нов, опитен треньор като Рафа Бенитес, с много похарчени пари за играчи и то дошли от отбори като Реал Мадрид. Но Наполи рано, рано изостана. Двата милански клуба на практика не фигурираха този сезон. Не и на нивото, на което трябва да бъдат. Фиорентина, която първа успя да победи Ювентус, и то по изключителен начин, се оказа без нападатели за почти целия сезон заради контузиите на Роси и Гомес.
За Ювентус единствената опасност се казваше Рома. Вълците счупиха рекорд, като стартираха с 10 поредни победи. Те изглеждаха и до последно бяха единствения тим, способен да се противопостави на бианконерите. Но Юве победи и Рома и то с лекота с 3:0. Защото се чувстваше твърде уверен.
Самочувствието и спокойствието бяха козовете на Юве. Конте използва максимално добре трудните моменти през сезона. Дербито с Торино през есента, мачовете с Верона и Киево. Тогава отбора му не играеше добре. Ама никак. И въпреки това взе 9 точки от тези три срещи.
Също както Рома не игра добре срещу Торино, Сасуоло и Аталанта. Разликата бе, че Вълците взеха три равенства от тези три мача, а Юве взе три победи.
Ако беше коафьор Конте щеше да заяви, че неговия тим на Ювентус е с различна прическа за всяка една от тези три титли. Първата бе белязана от непобедимия отбор. Тогава Старата госпожа завърши с 23 победи и 15 равенства. Втората бе белязана от хубавата игра, макар отбора да загуби 5 пъти. Юве стигна тогава до четвъртфинал в Шампионската лига загубен от бъдещия първенец Байерн.
Тази титла най-вероятно ще остане в историята с броя точки. Юве има реален шанс да премине границата от 100 и да изпревари постижението на Интер на Манчини от 98 точки за една кампания. Днес в Торино пристига Аталанта, но Юве спечели всичките си 17 мача у дома до момента за сезона, което е още един рекорд.
Подобрението във всеки един сезон при представянето на Юве е видно. Първата година равенствата бяха 15, втората 6, сега са само 3. А победите растат. Единствените минути този сезон, в който Юве не изглеждаше господар на терена бяха последните 20 срещу Фиорентина във Флоренция. За 9 месеца само 20 минути!
Конте продължава да увеличава силата на състава си. С идването му дойдоха Лихтщайнер, Пирло и Видал. Този сезон към тима се адаптираха Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. Буфон, Бардзали, Киелини, Асамоа направиха изключителен сезон за пореден път.
Единственото разочарование за Юве този сезон се нарича Европа. Отпадане в групите на Шампионската лига със само една победа и провал на полуфинала на Лига Европа срещу Бенфика при положение, че финала на турнира е в Торино. Това наистина бе болезнено за феновете.
Следващата крачка на Ювентус и Конте трябва да бъде евротурнирите. Защото този отбор вече доказа всичко, което можеше у дома. И трябва да потърси реализация и в Европа. Особено сега, когато Милан и Интер са в такова тежко положение. Италия има нужда от силен Юве на международната сцена и Конте е длъжен да осигури това догодина.
Треньорът на Юве показа в тези три години, че е способен да развива проекта и отбора си. Сега просто трябва да направи още една крачка напред.
ВИДЕН ПЕТРОВ





Конте и Юве: 3 от 3. Какво и как промени Мистър Скудето 05 май 2014 | 14:27
Три сезона в Ювентус, три спечелени шампионата. Мистър Скудето, пардон, Антонио Конте сменяше играчи, схеми и нагласи по време на своето “бяло-черно” приключение. Крайният резултат обаче бе един и същ: празненствата под флага идваха с точност като рожден ден – винаги през май. Той вложи толкова много от себе си и неговото създание го наподобява: интензивно, неуморно, дори бясно. Заради яростта, волята и целеустремеността. Шампионите играчи се приспособяваха на мига, тъй като знаят, че първата съставка в рецептата за успехи е гладът за тях: първата година бе Андреа Пирло, последната – Карлос Тевес. Няма място за примадони – обилно вложена пот плюс качеството като добавена стойност. Това бе и силата на Конте: да накара да повярват в проекта воини като Пепе, Джакерини и Асамоа, както и бляскави таланти като Дел Пиеро, Вучинич, Погба. Уповаваше се в старата гвардия, изцяло италианска: Буфон, Киелини, Бонучи, Бардзали, Пирло, Маркизио. И всяка година добавяше към рецептата по някоя златна капка качество, най-вече в лицето на Тевес и Фернандо Йоренте, в този трети сезон с рекордния му ритъм.
МОТИВАЦИИ И СЪПЕРНИЧЕСТВА Конте е непресъхващ извор на мотивации. Първата година ударението бе върху разкъсването на табуто “скудето”. Юве трябваше да се върне към това да бъде Юве: шампионът по традиция в Италия. Преди това бяха взети две 7-ми места – нетипично за клуба, и трябваше просто да се забрави за ново подобно класиране. И да бъдат забравени тежненията на тифозите: трябваше да се обърне болезнената страница “Калчополи” с първия успех в процеса след скандала, след Серия Б. Милан на Алегри бе първият съперник. Напред бяха Вучинич, Дел Пиеро, Матри и Бориело, а Пепе бе тактическият джокер. Зараждаше се 3-5-2 след няколко тактически еволюции. Дойде огромната радост за клуба и “бяло-черните” привърженици, макар и далеч от дома – в Триест срещу Каляри. Скудето №30 за ювентинци, №28 за официалните документи и всичко останало. После, следващата година, мотивацията бе свързана с наказанието му заради скандала с разследването на нелегалните залози – в крайна сметка четиримесечно, за 15 мача до декември. Вътрешно сдържан гняв изригна от прободната рана и от нея навън излязоха някои неудържими и войнствени елементи, дори и пред микрофоните. Останалото той задържа вътре у себе си, на върха на езика, за да го използва като изискване за още по-голямо себеотдаване от своите играчи. Винаги да се побеждава, още и още. Този път Наполи бе съперникът за завземането на железния щит. На линия бяха Пол Погба, избухнал като фойерверк, Джакерини като новия тактически джокер със свръхзвуковите си пробиви, Себастиан Джовинко редом до Мирко Вучинич. Дойде ново скудето, този път взето на “Ювентус Стейдиъм” срещу Палермо пред “верните”. После е ред на настоящата история. Имаше неистово желание за хеттрик, за рекорди. Желание за изписване на страници, оставащи за вековете. Желание за още желание. Имаше нови нападатели, по-силни: Тевес, който на теория трябваше да е труден за трениране, а вместо това се разбра чудесно с Конте, и Йоренте. В началото целта бе обвита в мъгла, ала после върху нея бе поставен печатът на Юве. Този път бе Рома на Руди Гарсия, поредният съперник на “и бианконери”. И нов триумф на “Ювентус Стейдиъм”, срещу Аталанта, от господаря – на дома (17 от 17 – главозамайваща цифра) и въобще на Серия А.
КОМАНДИР Конте носи огъня вътре у себе си. Той е най-близкият до Жозе Моуриньо като държание треньор в Италия и не само там. Няма съмнение кой командва парада в Юве. Той. Няма играч над него. Конте е. Конте, който изживява футбола като философия на стоик: 24/7, както гласят знаците на вратата на американските закусвални. Не отстъпва ни за секунда, ни сантиметър. Не позволява да го правят и неговите момчета. Рецептата е проста, типична за един друг велик “бианконеро” треньор от миналото на име Марчело Липи: ние срещу света. Там където “ние” значи съблекалнята, а “светът” – съперниците. Противниковите отбори, но също така евентуалните критици, съдиите, треньорите, управниците – препятствия действителни или въображаеми. Конте не стои на едно място край тъчлинията, а пробягва маратон. Избухва, окуражава, дава наставления, протестира. Извън терена, където малките камъчета се превръщат в големи полемики, пред микрофоните е неудържим. Зове и своите тифози да са тифози по трибуните, а не по диваните, да са безстрашни. Кара ги да замълчат, когато атакуват Джовинко – едно от неговите момчета. Конте дава всичко за Юве и изисква същото от всеки член на “бяло-черния” свят. И после хората му го обичат. Като играч и като треньор си го е заслужил заради силата си да води към трофеи. Конте успява да убеди Пирло, че е добре да пропуска някои (малко) мачове. Убеждава Маркизио да пропусне няколко повече, макар и само онези действително в горница за силен футболист като Малкия принц. Мартин Касерес играе малко, а когато играе, се вижда колко е добър. Никога не се е чувствал полъхът на жалването от съблекалнята към медиите. Фабио Куалярела опита да подшушне нещо и накрая остана извън списъка за Лига Европа. Освалдо рискува да проиграе шанса си за участие на Мондиала заради престоя си на пейката, а не обели и дума. Така както не обелва дума и Вучинич – слязъл надолу в йерархията на тима титуляр при последните две скудета. Защото в съблекалнята командва Конте. И в крайна сметка славата е за всичките му момчета всред конфети, шампанско и надут до дупка клубен химн. За футболистите трофеите са незабравими, “тежат” цяла една кариера. Наставникът си го спомня добре, защото, както казваше Бониперти, победата за Юве не е важна, тя е единственото нещо от значение. И Конте успява да я осигури. Винаги.
Рикардо Пратези, “Гадзета дело Спорт”



Този коментар е бил редактиран от eXpLoSive на 06 May 2014, 10:14


--------------------

Go to the top of the page
 
+Quote Post
nikentus
коментар 06 May 2014, 16:41
Коментар #2


ювентинец
******

Група: Ветерани
Коментари: 5 205
Регистриран: 28-February 06
Потребител No.: 42



Аз съм последният човек, който е някакъв футболен капацитет, тъй като следя само Ювентус, рядкост е да гледам мачове от други първенства. Това ме прави доста голям кон с капаци, но все пак изградих някаква своя представа за отбора.

1. Трансферите от сезон 2013/2014

Тевес - Това е най-големият ни трансфер за този сезон, поне според мен. Бях доволен, че го взехме, защото имахме нужда от голямо име в отбора и то в предни позиции. Не очаквах някакви чудеса от него, а и немалко хора го обявиха за лош трансфер, поради чепатия нрав на Карлитос. В крайна сметка той покри много от оптимистичните прогнози и се превърна в топ реализатор за клуба. Не бях обръщал внимание преди, но ми харесва борбеността на Тевес и вършеенето из целия терен от негова страна. Пример е гола на Маркизио срещу Сасуоло, който бе отбелязан след чудесна интервенция на Тевес срещу играч на домакините и последва асистенция на Пирло. Тевес надмина моите очаквания и смятам, че живот и здраве ще видим още много хубави неща от него. Оценка за трансфер и представяне - 8.5/10

Йоренте - В началото на сезона беше притеснително, че не получаваше достатъчно игорово време, но явно Конте си е знаел работата с него. След като почна да получава шансове, Йоренте изигра няколко стабилни мача. Два гола в ШЛ и 15 в Серия А не е зле, но ми се струва, че Йоренте може и повече, но както някои други форумисти отблелязват - нямаме играчи, които да го изведат на подходящата позиция. Това ми се струва основен проблем на Йоренте, защото понякога играта му с топка в краката при организирането на атаките е плачевна, а и това не е работата на централен нападател висок 195 см. Оценка за трансфер и представяне - 7.5/10

Огбона - Не съм почитател на популярното мнение, че Огбона е трансферен провал (все още). 15 млн са много за защитник и то резерва, но такива са реалностите на пазара. Както слаби мачове, така и силни съм му наблюдавал, така че мнението ми е по средата за него - нито много добре, нито много зле. Ще го видим за вбъдеще. Оценка за трансфера и представяне 5.5/10

Освалдо - Признавам си, не съм му обръщал сериозно внимание нито докато беше във Фиорентина, нито докато бе в Рома, а след това в Англия пък съвсем. За националния отбор на Италия също не ми е направил някакво впечатление и си признавам, че съм леко учуден защо е там, но със сигурност Прандели има добра причина и явно Освалдо е способен футболист. От много малкото му игрово време за нашия отбор ми прави впечатление, че се включи добре (особено в тандем с Тевес). Снощи също показа добра комбинативна и нестандартна игра с Джовинко в предни позиции и дори при едно положение коментаторът Делов се обърка, че има рикошет, а то си беше хубава комбинация между двамата. Все пак не видях Освалдо с нещо по-особено, с което да заслужи трансфер на стойност 15 милиона, но ако го вземем отново под наем - съм напълно ок и дори ми се струва, че има какво да даде. Оценка за трансфер и представяне 6.5/10


Впечатления от сезона

Доволен съм от спечелените точки в Серия А. Това, което ме радва е, че за три години се направи една стабилна машина от този отбор, която си върши прекрасно работата в Италия. Все пак има неща, които липсват на тази машина и тук искам да подчертая , че мнението ми е много ламерско и далеч от професионализма, и е продиктувано от собствените ми предпочитания като човек обичащ футболната игра. Разочарован съм от схемата и стила ни на игра. Поради простата причина, че любимият ми пост във футбола - атакуващ полузащитник - липсва в нашия отбор biggrin.gif . От много време насам ( е не чак толкова много за други потребители - от 2002 насам) ми прави лошо впечатление пренебрежителното ни отношение към този пост. Когато имахме Недвед и Каморанези, техни резерви бяха Оливейра (доста съмнителен футболист) и игралия 3-4 мача Капо. Много пренебрегван пост, а в днешно време е експлоатиран до безобразие от грандовете в Европа. Определено 3-5-2 помага на Конте да пусне най-силните футболисти, с които разполага, но да организираме атаките с извеждащите пасове на Пирло и креативната мисъл на Лихтщайнер и Асамоа ме дразни. Иска ми се по фланговете или зад нападателите да имаме играчи с фантазия, с пробиви в противниковата защита, с умение за разиграване с един пас и влизане на скорост и избягване на изкуствената засада. Струва ми се, че без такива футболисти потенциалът, който несъмнено притежаваме като отбор, няма да бъде развит. Та най-сериозната ми забележка към Конте, Марота, Аниели и т.н. е липсата на такива футболисти. smile.gif

Като заключение - сезон с титла е успешен сезон за мен и затова слагам отлична оценка. smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
ELMANIFICO
коментар 07 May 2014, 01:19
Коментар #3


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 335
Регистриран: 13-March 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 68



Три поредни титли.

Ювентус 1930/ 1931 до 1934/1935 Правят 5 поредни титли.
Торино 1945/1946 до 1948/1949 - Гранде Торино с 4 поредни титли.
Милан 1991/1992 до 1993/1994 - Дрийм тийма на великите холандци.
Интер 2007/2008 до 2009/2010 - Първият ит . отбор с требъл .

Това са всички отбори, постигнали три поредни титли в историята. Всеки един по своему велик, а защо и не най-добрият отбор на своето време.

За Ювентус през 30-те няма много информация, но отбор постигнал 5 поредни титли не може да бъде подценяван.

За Гранде Торино още се носят легенди за стила им на игра, за схемата им, тактиката и безпрецедентната им доминация в нац . отбор.

Онзи Милан ... на тримата холандци може би е най-великия отбор на Милан в цялата им история. Най-красивото творение на Берлускони .

Интер - сякаш единствени са постигнали успеха си в условности и подпомогнати от странични фактори. И все пак никой и нищо не може да им отнеме требъла - първи за ит . отбор. Никой не може да им отнеме големите победи в Европа.

Всеки един от тези отбори е бил чудовищно добър. Но никой никога не е повторил успеха си от 3 поредни титли, независимо дали Серия А е била безпаметно слаба, несъизмеримо силна, дали се е водила война или се е празнувала Световна титла. Нито един отбор, колкото и голям да е бил.

До вчера, когато Ювентус стана шампион. И за пръв път в историята на Италия отбор повтаря това "неповторимо" постижение.


Ювентус шампион на Италия 2011/2012 , 2012/2013, 2013/2014.

През целия сезон Юве и Конте бяха засипвани с критики около схемата на игра, около резултатите, около стила на игра. Твърдеше се, че отбора не просто не прогресира, а дори напротив регресира и печели срещите си единствено и само на базата на слабата серия А.

Е, аз смятам точно обратното.

През 2011 година Конте пое един отбор, който беше съставен от играчи без особени футболни достойнства, някои от тях бяха абсолютно непознати на широката футболна общественост. Задачата пред Конте беше една. Да класира "Старата госпожа" на място по-високо от 7-то, постигната в предишните два сезона. И да - Конте го направи, като показа завидна тактическа гъвкавост.

През целия сезон той използва:

- 4-3-3 в 15 мача, в които постигна 10 победи, 5 равенства, 0 загуби. 25 отбелязани гола и 6 допуснати;

- 3-5-2 в 13 двубоя, в които 8 п., 5 р., 0 з. Голова разлика 26:7;

- 4-4-2 в 5 мача, 2 п., 3 р. Г. р. 9:5;

- 4-2-3-1 в 3 двубоя. 2 п., 1 р., Г. р. 6:1;

- 4-1-4-1 в 2 мача.1 п., 1 р. Г. р. 2:1.

Резултатът беше повече от изненадващ за всички - Ювентус шампион. И не просто шампион, а отбор чиито стил беше сравняван с този на най-голямата Барселона в последните 15 години - тази на най-доброто "тики - така" на Гуардиола .

Предстоеше нов сезон, в който Ювентус щеше да се състезава в ШЛ след директното класиране като шампион на страната си, но за съжаление щеше да стартира от 3-та урна, което почти сигурно гарантираше участие на "Старата госпожа" в групата на смъртта. Може би не се случи точно така, но определено компанията на Челси и Шахтар не беше най-желаната комбинация. Конте трябваше да подготви отбора си за доста продължителен маратон - Серия А, Шампионска Лига, Купа на Италия.

След първия сезон изпъкна една изключителна сила, но в същия момент и възможност за проблем в Юве - тоталната зависимост на отбора от триото в полузащита - Видал - Пирло - Маркизио . Конте реагира адекватно, като с помощта на г-н Марота освен всичко друго осигуриха и две от най-ярките звезди на Удинезе - Исла и Асамоа . Като вторият се вписа чудесно още след първата си изиграна минута на лявото крило и въпреки че не беше неговата основна позиция в началото на сезона изглеждаше така сякаш той ще успее да се адаптира към новата си роля. Тоталното преминаване към 3-5-2 беше форсирано освен от добрата игра на полузащитниците и на защитниците и от страничните обстоятелства - Конте беше наказан да не води тима си от пейката за цял сезон, като впоследствие наказанието беше намалено на 4м. Това за мен беше моментът, в който Конте реши че без изключение ще налага една схема на игра, една тактика, ще подготвя отбора си не спрямо конкретния противник - печелившата тактика от първия сезон, а спрямо конкретния цикъл, ще накара всички да се съобразяват с неговия отбор. И го направи. Цяла Италия заигра с 3-5-2. Беше интересно как ще проработи тази схема срещу големите отбори и треньори в Европа ... е не се получи по перфектния начин и Юве беше отстранен от бъдещия шампион на Европа - Байерн . В Италия титлата отново отпътува за Торино.

Пред Конте отново имаше проблеми за решаване - в офанзивен план Юве беше еднообразен и слабо-резултатен . Този проблем съществуваше и през първия му сезон, но сякаш не беше основен, когато битката е само на 1 фронт, но с включване на натоварването от Европа този проблем ескалира и показа в каква посока Марота и Конте трябва да насочат усилията си през лятото. И те го направиха. Подписаха с Йоренте още зимата, а през лятото успяха и да подпишат и с Тевес .

През новия сезон Юве продължи да играе с 3-5-2, но този път в атака трябваше да действа ново атомно дуо, болезнено напомнящо на великите Дел Пиеро - Трезеге или поне така твърдеше един популярен журналист от "Газета дело спорт" седмица преди началото на серия А. Е сезонът не беше лош. Юве отново намери една дузина рекорди, които да счупи в серия А, но за съжаление в Европа изпитваше сериозни трудности. Още септември започна слабо в групата си в ШЛ . Достигна се до момент, в който "Старата госпожа" просто не трябваше да губи срещата си като гост на Галатасарай . И нямаше да го направи. В първия ден на двудневния снежен тест Юве играеше добре, контролираше топката - изглеждаше така, сякаш Конте и момчетата ще изнесат поредна футболна лекция. Но тогава падна онзи голям сняг... Срещата беше прекратена и отложена за обяд ... на другия ден. Някой щеше да изтегли късата клечка. Един от двата отбора щеше да отпадне и оправданието основателно беше лошото време. Всичко вървеше по план - докато не дойде онзи голям пас на към Дрогба , който попари Юве и подпечата визите за торинци за ЛЕ. Секунда невнимание, лош късмет, недостатъчна концентрация от защитния вал на Юве . 1-0 за Галатасарай .

После последваха няколко трудни срещи срещу преодолими съперници в ЛЕ, докато не дойде и гостуването на Бенфика . Втора минута на срещата .... корнер , стандартно центриране ... дежаву - секунда невнимание, лош късмет, недостатъчна концентрация от защитния вал на Юве ... 1-0 за Бенфика . Но Юве и Конте вече бяха понатрупали достатъчно опит като отбор, знаеха че и тяхното време ще дойде, че трябва време, че "Орлите" ще се изморят и ще се отдръпнат малко по-назад и тогава дойде и голът на Тевес ... първи от толкова много години. И всичко вървеше чудесно. Финалът изглеждаше толкова реален... Жалко наистина... Лима с извънземен удар направи така, че топката да бъде неспасяема за Буфон 2-1.

И все пак всичко беше в ръцете на Конте и компания . Последваха 98 минути на "Ювентус стейдиъм ", 98 минути , в които имаше всичко само не и късмет за Юве . Конте направи всичко, което можеше - избра най-добрите 11 за да стартира, пусна най-добрите си офанзивни играчи на смяна. Атакуваше, издърпа отбора си малко по-назад ... използваше заучени комбинации, статични ситуации... но просто топката не искаше да влезне. Греда, рикошет.... недоброто спиране на Лихтщайнер ...
Понякога топката просто не иска да влезне във вратата.

Жалко. Бенфика заслужиха участието си на финал, но в никакъв случай момчетата на Конте бяха недостойни за същия този финал.

И ето ги срещите, от които Конте трябва да направи изводи, които трябва да използва, за да награди отбора. Отново. За поредно лято. И поне според слуховете в пресата го прави:

3-5-2 върши работа срещи по-слаби отбори, срещу тимове, които не могат да се надиграват с Юве .
3-5-2 обаче не може да се противопостави на по-сериозни в офанзивен/ дефанзивен план отбори, защото линиите на Конте при тази постройка не са така балансирани , че да осигурят достатъчно присъствие на черно-бели играчи, там където и когато е необходимо. С наличните играчи в тази постройка Юве трудно организира контра-атака, тъй като Йоренте е играч, който не умее да владее топката за продължително време, така че да осигури гладко преминаване на атаката, а често той е играчът , който трябва да поеме и подаде, след което да се отправи към наказателното поле на противника или поне нещо подобно трябва да изглежда контраатаката на Юве . Това неумение на отбора да обръща рязко ритъма си пролича в срещата с Бенфика . Но и обратното е вярно. С трима в защита, колкото и добри да са те , трудно можеш да се противопоставиш на отбор, който знае как да атакува/ контраатакува - затова и Конте смени постройката срещу Реал, но не го направи срещу Бенфика или поне не в началото, а особено в Торино минутите загубени в прегрупиране, на защитата на Юве , в отнемане на топката и организиране на нова постепенна атака, бяха минутите, които не достигнаха на Юве , за да се класира за следващия последен грък .

И още проблеми излезнаха на дневен ред. Юве от самото начало на Конте и продажбата на Красич (контузията на Пепе ) не е имал играч, който да умее да центрира точно, да нахлува често, разнообразно и опасно по кое да е крило. Но и до скоро самото начинание беше излишно ... в наказателното поле нямаше играч, който да умее да се възползва по някакъв начин от центриранията. Но с навлизането във форма на Цар Лъв това се промени.

И дни преди края на този сезон - новите слухове за трансфери в Юве започват да пълнят спортните издания ... и най- честите са за двама играчи, които се вписват точно в това липсващо звено на Юве - крилата - Санчес и Нани. Явно Конте все пак не е чак толкова заслепен.

Аз все още смятам, че отборът и Конте се развиват и прогресират. Бавно, но в правилната посока. Просто резултатите в серия А малко поизпревариха реалността в Европа. А тя е ,че ти трябва много повече от два сезона на добро ниво, за да постигнеш пробив е ШЛ . Реалността е такава, че парите стават все по-важни. И все пак Юве се бори задоволително. Конте и екипът му се погрижиха да превърнат Видал от един талант в един от най-добрите полузащитници в света. Да превърнат Погба от арогантен френски младеж от школата на Юнайтед , до един от най-желаните млади таланти на Европа. Да възродят кариерата на Пирло и Бардзали . Да върнат жарта и страстта на Тевес към футбола, да направят така , че цар Лъв след сезон на пейката да започне пак да вкарва регулярно ... 17 попадения до този момент. Да направят от един талантлив, но колеблив защитник какъвто беше Бонучи , несменяем титуляр за Италия. И така можем да продължим през всеки един от играчите на Ювентус .

Конте работи здраво. Но нещата се случват бавно. Не само в Юве , а във всеки един отбор. Реал М също имаха някакви успехи в Испания през последните години, но в ШЛ така и не успяваха да достигнат до така мечтания финал, Юнайтед цял сезон не може да открие себе си, Милан и Интер са в тотална криза и рядко може човек да ги види да играят футбол, Байерн също не се представи на ниво. В Европа просто е трудно. Но Юве е на прав път.

И колкото и смешно да звучи - развитието на сайта, и всеки вид комуникация с феновете е малка, но сигурна стъпка към още по-голямото разпространение на Ювеманията по света, а това се отплаща добре.

Новия стадион - дори и да не се пълни повече от това... вече направи така ,че неделната среща на Юве да не бъде събитие от 3pm - 6 45pm или идваш час по-рано, за да си седнеш на мястото, гледаш и тръгваш - както беше на стария Деле Алпи, вече срещите на Юве са събитие за цял ден - с обиколката на стадион, през хапването в ресторанта , до посещение на музея, фен стора чак след това идва срещата и сбогуването. А с новия проект, това събитие от такова за цял ден ще се превърне в събитие за уикенд . А целта на всеки търговец е да накара своя клиент да прекара максимално време в обекта си.

Ето че и идва новия договор с Адидас . Вярвам и с нов спонсор различен от Фиат .

Ювентус се движи в правилната посока с едно и също темпо. В началото беше лесно и крачките изглеждаха гигантски, но влизайки в коловоза на големите в Европа, където всички се движат/ развиват със скоростта на светлината крачките на Юве изглеждат значително по-малки. Но това не означава, че не се развиваме, напротив правим го. И резултатите идват. Просто се изисква време. И това не важи само за Юве . Това важи за всеки един участник в ШЛ .

Едно от условията, които гарантират устойчиво развитие е сигурността - финансова и емоционална. Парите са важни, трябва да бъдат осигурени. Но и на отборът в този момент му е нужна и друг вид сигурност - емоционална. Че Конте няма да загуби работата си, заради неуспеха в Европа, че Юве няма да се срине финансово заради по-малкия награден фонд тази година. Не Конте е любимият ми треньор, но в момента Ювентус се нуждае от последователност и спокойствие. Конте трябва да продължи да води отбора, да го надгражда "тухла по тухла" до колкото му позволяват финансите, така че да продължим да вървим. Може би ако подпишем с нов треньор, някой по-талантлив, по-опитен от Конте, такива има не един и двама, може би ще дръпнем малко по-бързо напред, може би ще постигнем по-добри резултати в Европа и съпоставими в Италия, но има вероятност и да направим грешка, с което да забавим развитието си. На този етап аз смятам, че най-правилното решение е Конте да продължи работата си с отбора,стига той да иска това, силите на всички ръководни кадри в Торино да бъдат насочени към входящите/изходящите трансфери, така че септември Юве да е адекватен и да направи по-добър старт в ШЛ , така че крачката напред да бъде очевидна.

Големият успех изисква време. А Ювентус помни само големите успехи.


--------------------
Вълшебнико Ювентус , погледни към небето ! Над теб са само звездите !
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 08 May 2014, 13:01
Коментар #4


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 243
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Ти няма да е лошо да коментираш темата Тевес, ако не знаеш защо, ще извадя няколко цитати, които съм запазил.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Boris Morev
коментар 08 May 2014, 13:22
Коментар #5


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 428
Регистриран: 18-June 13
Потребител No.: 24 776



Няма да е зле да ограничи безсмислените думи и изречения до минимум, както и статистиката. Просто удивително качество да пише много без да казва нищо ново, което да не знаем...


--------------------
Аз съм наказанието Божие. Ако нямахте грехове, Бог не би ме изпратил, за да ви накажа
Go to the top of the page
 
+Quote Post
eXpLoSive
коментар 09 May 2014, 11:25
Коментар #6


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 289
Регистриран: 1-October 06
Град: Varna
Потребител No.: 210



Великолепната осморка на Юве
Хората, които направиха бианконерите шампиони
09 май 2014|10:58

Карлос Тевес
В дебютния си сезон в Италия той стана не само лидер на атаката на Ювентус, но и футболист №1 в Серия А. Според средната оценка на "Гадзета дело Спорт" (6,81) той няма равни в калчото.
При това Тевес беше полезен не само като реализатор и централен нападател, но и на други постове и в други аспекти. Той играеше на крилото, пресираше неумолимо защитниците на противника и майсторски се приспособяваше към стила на всичките си партньори. Оказа се, че с аржентинеца (който кой знае защо ще пропусне световното!) могат да играят абсолютно всички нападатели на Старата госпожа.
А отсъствието на Тевес подчертава категорично колко важен е аржентинецът за този отбор. Без него нападението на Юве става твърде еднообразно и предсказуемо. Неслучайно единствената си категорична и безспорна загуба този сезон Старата госпожа претърпя в Неапол, когато Карлитос не беше в състава.

Джанлуиджи Буфон
Капитанът на бианконерите имаше само два несполучливи мача този сезон. Джиджи се отпусна във Флоренция и в рамките на четвърт час допусна три гола в мрежата си. След което дори родният торински "Тутоспорт" му сложи изключително слаба оценка – 4,5 по десетобалната.
Срещу Лацио в Рим пък вратарят получи червен картон, след като свали останалия сам срещу него Клозе.
В останалите двубои Нумеро Уно или блестеше, като например срещу Удинезе и Дженоа, или скучаеше, но в никакъв случай не приличаше на пенсионер, какъвто го изкара Франц Бекенбауер след мача между Байерн и Юве в миналогодишното издание на Шампионската лига.

Андреа Бардзали
Когато Бардзали излиза на терена, другите защитници на Ювентус и в частност Киелини и Бонучи, се преобразяват. Лео прави по-малко глуповати грешки, а в играта на Кинг Конг се появяват признаци на интелект.
В това трио никой не е съвършен сам по себе си. Бардзали, Бонучи и Киелини са далеч от класата на Ферара, Виерховод и Монтеро, но тримата заедно формират най-добрата защита в Италия, благодарение на която в някои мачове Джанлуиджи Буфон скучаеше без работа.

Артуро Видал
Чилиецът подобри собственото си голово постижение, като се разписа 11 пъти в Серрия А. През втория полусезон не бе толкова ефективен заради травмата в коляното, но през есента и в началото на зимата Видал беше блестящ.
Неговият личен връх беше категоричната победа с 3:0 над прекия конкурент Рома. Именно Видал откри резултата в онзи изключително важен мач, след което духът на съперника падна и той бе разгромен. Авансът на Юве пред джалоросите пък стана толкова комфортен, че интригата в първенството постепенно започна да умира.

Пол Погба
Луиджи Гарландо от "Гадзета дело Спорт" нарече Погба "баскетболист от НБА с крака на балерина", възхищавайки се от майсторската му работа с топката.
Пол оправда напълно миналогодишния аванс, който получи от Конте, и на практика напълно измести от състава италианския национал Клаудио Маркизио.
Историята сякаш изисква в Ювентус да има един изключителен френски халф и след някои мачове, като например домакинството с Наполи, на човек започва да му се струва, че бианконерите вече са го открили.

Андреа Пирло
Маестрото, както обикновено, дирижираше действията на отбора и на моменти показваше нивото от най-добрите си години. Но през настоящия сезон в играта му настъпиха някои промени. Пирло започна повече да се труди в дефанзивната фаза на играта, което позволи на останалите халфове по-често да се включват в атака.
През есента италианският национал влезе в псевдоконфликт с Конте, който миланските журналисти се опитаха най-старателно да раздухат. В крайна сметка треньорът и играчът се сдобриха и Антонио заяви, че Пирло е решението на всичките му проблеми.
Убийствените изстрели от фаул на плеймейкъра наистина неведнъж спасяваха Юве, когато атаките на бианконерите не вървяха особено. Да си припомним само победния гол, който Пирло заби в добавеното време на гостуването на Дженоа.
Съвсем скоро Пирло ще излезе на първо място по отбелязани голове от преки свободни удари в историята на Серия А. Дел Пиеро вече остана назад, идва ред на Синиша Михайлович.

Фернандо Йоренте
През септември възникнаха опасения, че той ще повтори съдбата на Лусио, който през 2012/13 изигра само един мач за Юве. Но Антонио Конте, без да обръща внимание на критиците си, пусна Йоренте в игра едва когато последният бе готов напълно.
Фернандо дебютира в Серия А в четвъртия кръг срещу Верона и веднага отбеляза първия си гол за новия си клуб. А впоследствие таранът стана неразделна част от схемите на Конте и прекият му конкурент Мирко Вучинич се озова в трансферния списък. 15 гола (нито един от дузпа) е повече от приличен резултат.
"Истински център-нападател от старата школа!", възкликна по адрес на баска легендарният журналист от Флоренция Марио Скончерти. Едва ли може да има по-хубав комплимент за Йоренте.

Антонио Конте
Треньорът на Ювентус е напът да постави поредния си рекорд. Тимът му може за първи път в историята да стигне границата от 100 т. и да надмине Интер на Роберто Манчини. Дори великите предшественици на Конте Трапатони и Липи пък не успяха да донесат на Старата госпожа три поредни шампионски титли.
В битката за скудетото бианконерите отказаха блестящата Рома (Вълците не бяха правили подобен фантастичен сезон от десетина години), през есента изходът от дуела далеч не беше толкова очевиден. Тогава мнозина смятаха за фаворит именно тима на Руди Гарсия.
През сезона Конте успешно изпълни две важни задачи. Първо, той успя да вкара в системата едновременно двама нови нападатели и ги превърна в най-ефективния атакуващ дует в италианския елит. И второ, той майсторски въртеше играчите в средата на терена, като увеличи значително игровото време на прогресиращия Пол Погба.
Но Ювентус така и не разнообрази тактическата си палитра и скучната 3-5-2 си остана коронният номер на специалиста от Виново.
"Би било трудно, даже почти невъзможно да подобрим постигнатото". Тези думи на Конте наподобяват финалните надписи на един хубав филм и сега цяла Италия гадае дали приключението на последния торински гладиатор не е към своя край.
Алексей Логинов, "Спорт сегодня"


--------------------

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Underground Mind
коментар 20 May 2014, 13:27
Коментар #7


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 4 030
Регистриран: 13-June 07
Град: Plastic City
Потребител No.: 551



Обстойно ревю на сезона.

Цитат
JUVENTUS


2013-14 review

Serie A Pts P W D L F A
1st 102 38 33 3 2 80 23


Coppa Italia: Quarter-finals / Team rating: 10 / Top scorer: Tevez (19)

Europe: Champions League group stage, Europa League semi-finals




Antonio Conte’s Juventus did what no-one at the club had managed to do in 80 years and win three consecutive Scudetti. Luca Cetta recaps another successful season for the Bianconeri.


The history makers

A third Scudetto, won in record-breaking fashion, has etched Antonio Conte’s warriors into Juventus folklore. It proved a devastating Bianconeri side, one which swept away all challengers placed before them. The Old Lady defeated each one of its Serie A rivals, most both home and away. They were irresistible in front of the vocal Juventus Stadium support, winning every game – a League record.

Conte spoke at length in pre-season about the possibility of doing what no other Juventus side had done since the 1930s and win three Championships in a row. To continue the progression in Europe was also important, but the Coach’s primary focus was domestic.

While Conte talked of creating history, questions were asked about whether Juve would be motivated for another long haul. With a number of challengers – Napoli welcomed a number of new faces, Fiorentina strengthened and there were rebuilds at Inter and Roma – how would the Bianconeri fare? Gianluigi Buffon warned of the task ahead: “It won’t be easy to reclaim our title. In fact, this year will be even harder than the previous two.”

Their work in the transfer window went some way to alleviating those questions. They finally secured the ‘top player’ in attack when Carlos Tevez joined from Manchester City. Tevez showed he was up to the challenge ahead, taking the No 10 shirt left vacant by Alessandro Del Piero. “In truth I feel absolutely no pressure. I don’t think about the shirt number at all,” he quipped.

Giuseppe Marotta completed another shrewd piece of business in acquiring Fernando Llorente on a free transfer. “Our most important objective is to win a third consecutive title,” the new signing said. Angelo Ogbonna crossed the Turin divide to strengthen the defence. Making way were Alessandro Matri to Milan and Emanuele Giaccherini to Sunderland.

Juve started ominously, crushing Lazio in the Super Cup. An amazing six-minute spell in the second half had the Bianconeri four goals to the good by the hour mark and primed for the challenge ahead.

Tevez was on target in Rome and followed it up with a debut League goal, netting the winner against Sampdoria. Lazio were lambs led to the slaughter again, this time in Turin, a 4-1 result and Again the Argentine scored.

Juve’s winning start was halted by Inter, but they remained unbeaten until the Week 8 visit to Florence. Along the way were wins against Verona, Chievo, Torino and Milan. Not always convincing, but a near perfect start. However, it wasn’t enough to occupy top spot. In the early stages Juve had to contend with a record-setting Roma and the new-look Partenopei.

Further questions were asked following an astonishing afternoon on the banks of the River Arno. Juventus had not lost in Florence since 1998 and looked set to continue that run when Tevez and Paul Pogba scored. They may even have forged further ahead, but an amazing 15 minute spell washed away 15 years of purple pain. Giuseppe Rossi’s hat-trick and Joaquin’s goal inflicted a first defeat on the Champions.

Juventus recovered domestically, enjoying a long winning run, but attention turned to the faltering Champions League campaign. A stuttering start could not be recovered and amid a snowstorm and two-day affair with Galatasaray, Juve were eliminated. That was a failure, but the Bianconeri roared on in Serie A. From Fiorentina to the winter break Conte’s men won all nine matches, conceding just once. This included victory over Napoli, as Llorente started to get in on the scoring act.

That set up a New Year showdown with Rudi Garcia’s Roma. The previously unbeaten Giallorossi were brushed aside with an emphatic 3-0 result. If unbeaten Roma could not stand up to Juve, who would? Yet Conte wasn’t taking anything for granted. “I am only ever moderately satisfied until we achieve our targets, so this remains a stepping stone, but nothing definitive. There’s an entire second half of the season to go and we must do well.”

The Bianconeri showed their human side with draws at Lazio and Verona, but then returned to winning ways. Tevez sealed another Derby della Mole triumph, while he and Llorente were on target at gallant Milan. “These are three very important points, but we’ve got to be very careful,” Buffon noted, with Roma still within touching distance.

A series of slender triumphs followed, as Juventus mixed domestic duty with Europa League progress. Single-goal wins against Fiorentina, Genoa and Catania were matched by Juve’s passage to the last eight. These games were won through moments of individual brilliance, such as Andrea Pirlo’s sumptuous free-kick at Genoa. It led Conte to declare Juventus ‘50 per cent Champions of Italy’.

Their 22-game unbeaten run eventually came to an end against Napoli. The Stadio San Paolo continues to haunt Juve, now without a win there in 14 years. As they marched to the last four of the Europa League –only to be denied a home final by Benfica – wins against Livorno, Udinese, Bologna and Sassuolo put Juve within reach of that historic achievement they craved.

“I believe that a fundamental shift was the victory at Genoa with the last minute goal from Pirlo,” Giorgio Chiellini commented, “and then perhaps that win in Udine, because it was one of the last occasions in which Roma could have hoped we would drop points.”

In the end, they won it while watching on television. As Roma faltered in Catania, out came the champagne bottles in their Turin hotel. Juventus were crowned Champions even before taking the field against Atalanta. They finished the season with victories over the Bergamaschi, Roma and Cagliari.

Juve’s final tally of 102 points set a new record, breaking Inter’s 97-point mark from 2006-07. They also won 33 games this term, another record. It left Conte to honour his players: “These lads tore up records upon records and people will talk about this Juventus side for a long time to come.”

An incredible Juve, one which proved their domestic supremacy. As Andrea Barzagli summed up: “The first Scudetto? Surprising. Second? Confirmation. Third? Devastating.”

The Coach - Antonio Conte

Antonio Conte stressed in pre-season his main aim was to create Juventus history. He wanted to match Carlo Carcano and the 1930s golden era and did just that. The former Bianconeri captain oversaw a dominant outfit and will look to lead them to greater heights next season and beyond.

Player of the Year - Carlos Tevez

The Argentine joined from Manchester City and was immediately hailed as the ‘top player’ Juventus had craved. He assumed responsibility of the No 10 shirt and lived up to the tradition of past greats with a fine season. Tevez has become a fan favourite thanks to his committed performances and goals.

Did you know?

- Juventus became the first team in Serie A history to win all home matches, completing a 19 from 19 Juventus Stadium clean sweep.

- With 102 points, Juventus not only broke the Serie A record for most points in a season, but also joined Real Madrid, Barcelona and Celtic in claiming more than 100 points in a term from major European leagues.

- Juve’s 12-game winning run from October through to January set a new club record for most consecutive victories.

Squad

No Pos Player Apps Gls Assists
1 GK Gianluigi Buffon 33 - -
30 GK Marco Storari 6 - -
34 GK Rubinho 1 - -
15 D Andrea Barzagli 26 - -
19 D Leonardo Bonucci 29 2 3
4 D Martin Caceres 17 - -
3 D Giorgio Chiellini 31 - -
16 D Marco Motta 2 - -
5 D Angelo Ogbonna 16 - -
22 M Kwadwo Asamoah 34 2 3
11 M Paolo De Ceglie 4 - -
33 M Mauricio Isla 18 - 2
26 M Stephan Lichtsteiner 27 2 8
8 M Claudio Marchisio 29 4 1
20 M Simone Padoin 21 1 -
13 M Federico Peluso 9 1 1
7 M Simone Pepe 2 - -
21 M Andrea Pirlo 30 4 6
6 M Paul Pogba 36 7 7
23 M Arturo Vidal 32 11 5
12 A Sebastian Giovinco 17 2 1
14 A Fernando Llorente 34 16 5
18 A Pablo Osvaldo 11 1 1
27 A Fabio Quagliarella 17 1 -
10 A Carlos Tevez 34 19 7
9 A Mirko Vucinic 12 2 -


http://www.football-italia.net/node/49183

***


--------------------
''Qui bisogna lottare sempre e quando sembra che tutto sia perduto, crederci ancora, la Juve non si arrende mai.''
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 21st November 2018 - 22:34ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: