Printable Version of Topic

Posted by: thekinks 16 Sep 2022, 12:35

Това е сериозно.

Кой момент от нашата история изживяхте най-тежко? И, разбира се, защо точно него...

Струва ми се интересно най-малкото, което е. Доста от вас през 96та са били твърде малки даже, т.е спомените им от любимия отбор в Европа са предимно разочароващи, а след това има редица тежки моменти, които докосват съзнанието.

бтв. Не знам защо "к" все така изчезва в отговорите. Димо?

Posted by: since1897 16 Sep 2022, 13:01

Борусия-Ювентус 3:1,Реал-Ювентус 1:0,Милан -Ювентус 4:2 (след дузпи),Барселона-Ювентус 3:1,Реал М-Ювентус 4:1.Само тези 5 момента.
А и през 99г : Перуджа-Ювентус 1:0.

Posted by: mrd 16 Sep 2022, 13:10

Един мач на Хайбъри срещу Арсенал в груповата фаза на ШЛ 2000/2001 този период някъде, загубихме 3:0. Бил съм на 12-13 г. изпитвах неописуем гняв, оттогава супер много мразя Арсенал.

Posted by: HBD 16 Sep 2022, 13:26

Заради кирилизатора на форума. Редактирах ти анкетата и ги замених с KKKKKKKKK, вместо ККККККККККК . С други думи главното K трябва да е на латиница, за да се показва, а не мога да го оправя за момента.


Иначе загубите се приживяват, смъртта на Ширеа ми е много рано, Фортунато също, но отказването/напускането на Буфон ми е най-тъжният епизод с тоя отбор, защото тогава вече осъзнах, че магията свърши. Чакаме нов кавалер, но нов Дел Пиеро никога ням да има.

Та, ревах като магаре, първия ми път в живота да рева пред телевизор и така.. кофти ми е и до ден днешен.

Posted by: Kirilov 16 Sep 2022, 13:57

Пинк, поздрави за оригиналните отговори.
От по-отдавнашните загубите от Борусия и Милан, но най-голямото разочарование е калчополи, защото тогава бяхме топ отбор с всички предпоставки да сме доминатор в Европа и всичките му последствия от това. Щяхме да сме привлекателно място за треньори и топ състезатели.

Posted by: thekinks 16 Sep 2022, 13:58

И нека повече хора да гласуват, нали уж искахме да има анкети и да дискутираме неща?

Мачът с Перуджа не го писах, защото общо взето целият период на Анчелоти беше крив. Спокойно може да влезе в тази графа за дон Карло. Иначе със сигурност е съсипал доста психики, уникално крив ден. Два пъти с него бяхме близо до титлата, но усещането като цяло не беше, че сме шампионски отбор.

В първия вариант бях писал двата финала - с Барса, където показахме тяхното темпо, а имахме ключови отсъстващи, но мачът в Уелс не знам колко точно може да е болка... второто полувреме беше най-грозното нещо във футбола, което можеш да видиш, някакво болеше една вечер силно, после си казваш 'не е приятно, ама кво да те боли след като не си показал, че мястото ти е там'. Не ни размазаха, а ни убиха буквално.

Иначе три футболни момента, които адски силно са ме докоснали мен лично:

--- Буфон на финала на ШЛ срещу Милан. Много пъти тук се е претендирало, че Джиджи е слаб дузпаджия - нещо, което не се подкрепя от фактите, от статистика... а на Олд Трафорд Буфон беше супермен. Хвана дузпите на Сеедорф и Каладзе, които бяха поредни. Ако Салайета беше вкарал, дърпахме напред, предимството щеше да е адски тежко... изобщо кошмарна вечер. Самият факт, че впоследствие промениха това правило (мерси, Реал М), но Недвед не игра. Абсурд просто. Като се сетиш интервюто на Липи, в което каза, че футболисти (поради някаква причина) са отказали да изпълнят дузпа. А след това сълзите на Буфон бяха абсолютен ужас. Впоследствие се оказа, че в съблекалнята Дел Пиеро е бил същата картинка. Най-тежката ни загуба на финал винаги ще бъде това. Тук най се доближихме до това да дадем короната на Буфон. Което е друг потенциален отговор - че Буфон и Киелини, Бардзали даже, си тръгнаха без ШЛ. Ама тази футболна вечер не бих искал никога да я преживявам отново, дори картинки не бих погледнал. Абсолютен ужас.

---мачът с Индустриалчестър в Торино. В 10тата минута водехме с 2:0. Просто няма да преживея, че отпаднахме. Анчелоти създаде манафите, мамка му. Без него нямаха да имат никакъв голям сезон.

---балтията (sic) на/с Бенатия. Уважавам Роналдо, защото е професионалист, в Ювентус показа, че е зряла личност. Обаче си мисля, че в момента, в който напусна Реал, започна постепенно да става все по-безинтересен на когото и да е. Днес, малко след като не е част от Ювентус, на никой вече не му дреме за Роналдо. Да се върнем назад обаче: тази дузпа никой съдия нямаше да я даде, но естествено, че Реал draw-ват здраво и намерението е винаги да гледаш тях последно. Тук ни порязаха скандално и безсмислено. На нас тази дузпа нямаше да ни я дадат. Тънък момент, който побутна Реал, защото са по-големи от нас.

Четвъртият най-вероятно е финалът с Хамбургер. Бях доста по-млад, но очаквах приказна вечер, завършваща с победа. Бях като гръмнат след последния съдийски сигнал. Буквално се смяташе за невъзможно да не спечелим. Не можех да повярвам три часа.

Разбира се, никакво съмнение, но травмата на Дел Пиеро е нещо, което най-вероятно е по-ужасно и от тези четири момента. Алекс можеше да стане нещо, което никога да не се види. През 98 начинът, по който играеше... така съм виждал да играят единици - не повече от 2ма футболисти, знаете кои са. Когато обаче се случи - в онзи момент си казвахме, че най-вероятно Алекс ще се завърне, защото е Алекс, не е невъзможно да не спечели и този мач.

Иначе много може да се пише, но един от култовите ми моменти е в мача със Селта, когато толкова се напрегнах, бях нервен, отворих прозореца и си метнах телефона и цигарите, та после се налагаше да слизам да си ги търся и взимам .

Posted by: Kirilov 16 Sep 2022, 14:15

Наистина не знам как отпаднахме от Манчестър, типично ювентинско отпадане.
- При Дел Пиеро разбира се, че ми е гадно, че не игра до последно за нас, но много повече ме е яд, че в най-добрите си години вместо да играе с Ибрахимович и младия Роналдо(например), му се наложи да рита по поляните в Римини.
- За Буфон съм казвал, според мен и към ден днешен няма да има проблеми да ни е втори вратар и да записва по 15-20 мача годишно. Човекът, както и Дел Пиеро беше готов да остане с договор без заплата или съвсем символична. Буфон, Перин и Писолио щяха да са ни напълно достатъчни.
- Маркизио е едно от малкото, ако не и единственото положително нещо, произлязло от калчополи. Ако не беше станало, съм сигурен, че нямаше да стигне до първия състав, което доказва твърдението, че във всяко лошо нещо има капка положително и обратно. За съжаление тялото му не му позволи да поиграе още няколко години при нас. Но, нищо, той е бъдещият кмет на Торино.

Posted by: false9 16 Sep 2022, 14:48

Развитието на Калчополи само ме накара да си обичам още повече отбора, цветовете и името. Ставаш още по-уверен , че си направил верния избор.
Петима ЛЕГЕНДАРНИ ШАМПИОНИ, които можеха да се занесат където поискат и да правят там каквото си поискат, избраха Юве - какво повече ти трябва да знаеш, че това е много повече от футболен клуб.
Особено Буфон. На 28 години, в пика на силите си, неоспорим номер 1, за мен лично и Златна Топка, пресен световен шампион, едва пуснал два мижави полу-гола. Егати титана на титаните.

Периодът след серия Б до Конте, беше досаден, но разбираем донякъде - няма как за ден, седмица или месец да се възстанови грандиозната щета, която причини италианския футбол сам на себе си.
Беше ясно, че сладкото ще дойде, твърде голяма институция е това. Така че по-скоро стоически и спокойно мина този период за мен. Естествено, добре че не чакахме дълго.

Та конкретно по въпроса... човек да се чуди от къде да почне - реваншът с Мюнхен и представлението на рикошета от маймунска чекия - майкъл оливър. Толкова да си близо, с такива грандиозни обрати... От 0-2 в 60-та минута в Торино до това да не стигне минутка да ги отстраниш наперените немци и пладнешкия обир на английското копеле. И в двата мача преди началото просто се бях предал, надежда нямаше почти никаква, а адреналинът до двата пагубни момента , щеше да ми пръсне тиквата . Пък и сега като е минало време и погледнеш назад, като че ли тези две препядствия, ако ги бяхме прескочили, шибаната купа щеше да е наша. Дали не играхме в грешните години двата финала, а ? : - ( Гнусни моменти.
Моя глас по анкетата е за "Брадвата".

Други, които просто ме сърби да споделя:
-хлапето, което наивно си мислеше, че следващата година печелим финала, само защото този път го нямаше Недвед, остана зверски разочаровано от беззъбието срещу Ла Коруня : - ((
-жалкият реванш с Арсенал в Торино през 2006. Наистина турбо жалък мач.
-изходът за Маркизио, изпратен все едно е Салайета (да ме прощава)
-едно по-скорошно - отношението накрая към Манджукич. Донякъде и за заради споделения по-горе момент в Мадрид, когато ме спечели завинаги. Какъв пич, имаше си слабости, но не заслужаваше подигравката на селяндура :/

За трагедиите с Ширеа и Фортунато - мисля че те са друга категория. Аз не си ги спомням, 95-та съм бил на четири, но ебати, изтръпваш до мозъка на костите, всеки път като чуеш за подобно нещо, особено ако футболът като цяло ти е на сърце. Марк Фо, Пуерта, Рейес, Енке ... Пф

Posted by: superniki 16 Sep 2022, 15:22

Адмирации за интересната тема и дискусия! Загубите от Дортмунд и Милан, плюс една загуба от Лацио с 0-2 като домакин (мисля, може и 1-2 да беше) , през сезон 2002-2003, когато направихме две поредни загуби (за пръв път по мой спомен тогава), като преди това бяхме загубили с 1:3 мисля от Бреша на Роби Баджо. На другия ден още бях бесен, отидох в училището (6-и клас) и понеже беше студено накарах съучениците да си тръгнем още след първия час. 15 човека си тръгнахме. После беше мазало, родители в училището и т.н. Ще пиша повече скоро!

Posted by: false9 16 Sep 2022, 16:02

Даже в картинката май има грешка - дават го с 16 асистенции.
Почти няма мач цял сезон без да се е проявил.

Това и по днешните статс-хънтърски изисквания е впечатляващо. Особено в по-консервативна среда тогава и най-силното първенство в света. GIGACHAD мамка му

Posted by: thekinks 16 Sep 2022, 16:22

10 попадения в Шампионската лига. Четири на полуфиналите. Четири гола в гостуванията (за пет мача). Примерно, Дибала за цялата си кариера е вкарал 6 пъти за нас далеч от Торино, като освен на Олд Трафорд и срещу Тотнъм, се изяви предимно в Загреб, на стадиона на Ференцварош и срещу Йънг Бойс...

Дел Пиеро и Трезеге бяха зловещ тандем. Понякога си мисля, че не се осъзнава колко точно. Казвам го, защото някой (разбира се, това е в стила на Венч) беше казвал, че дори Трезеге няма особено впечатляваща статистика за Ювентус. С което не съм точно съгласен, защото Трезеге има 27 гола в първите си 44 мача за Ювентус в Европа. Не е бил титулярен изпълнител на дузпи, но нещо още по-важно: Трезеге често беше контузен, което не му позволяваше постоянно да е в оптимална форма. После беше мъка и със стила на Капело, но реално Давид беше контузен за голяма част от три от първите му пет сезона тук. А вече е съвсем друга тема, че онова бяха коренно различни футболни времена - бледнеят, когато видиш, че днес някакви вкарват по 45-50 парчета. Калчото беше изключително трудно първенство. Ако ги имахме и двамата напълно здрави.... мисля, че щеше да е изключително грозно. Трезеге през 2002 вкара 32 гола в 45-6 мача. През 2002 година. Без да е бил дузпа на всеки мач и половина.

Някой беше написал някъде, че вижда във Влахович копие на Трезеге. Ако сме по-качествен отбор, Влахович ми се струва, че ще шие солидно, но просто не виждам в него абсолютния хищник, който беше Трезеге. Не виждам онзи завършващ удар, който буквално убиваше топката. Вярно, че последните му голове загатнаха за нещо страшно, ама един от най-култовите голове, които съм виждал, е златният на Давид... и нещо не мога да си представя, че Влахович може да стори нещо такова. Което не значи, че не става. Трезеге просто ковеше във всеки един голям мач - няма клубно, няма национално ниво, вкарваше с лекота срещу всяка една защита и съперник, в най-възловите срещи винаги излизаше победител с противниковите извънземни бранители. Дано Влахович повтори всичко това, но не ми се иска да му слагаме някакви такива очаквания, които са изключително тежички и само биха пречили.

Posted by: #8 Marchisio 16 Sep 2022, 17:38

Без съмнение и до ден днешен загубата на полуфинала от Индустриалчестър 99' си остава най-болезнената загуба на мен като фен на този отбор. Никога няма да забравя, как на другия ден дори не исках да играя, камо ли да се сещам за футбол. Беше ужасно.

Загубата е Аякс е друг гаден момент, за който ме е яд адски много. Просто беше нарисуван още един финал, а ни отстраниха с два нелепи гола.

Posted by: Kiril1987 16 Sep 2022, 18:22

1во място загубата от Милан, бяхме много по добри от тях целият сезон.
2ро място загубата от Реал 97 с засадата на Миятович.
3то място загубата от Дортмунд , абе като цяло всички финали без последният с реал защото там 2то полувреме просто ни смазаха....

Posted by: ribery 16 Sep 2022, 19:53

През годините някак ми се разви дарбата да не гледам цели мачове или полувремена заради гадни усещания. Примерно с РМ финала не гледах второто, с Милан ми беше едно умряло, с Виляреал не гледах второто миналата година... и доста доста простотии съм си спестил така. Пускам си нещо друго и следя лайвскора. Обаче с РМ полуфинала и свирената дузпа за симулацията на онова лайненце Лукас - бях много много много много се изнервил. Вярвах, че можем да ги бием. Очаквах именно дузпа за РМ, обаче тоя път не можах да я приема. Да речем, че Дортмунд донякъде ме кефеха - имаха и наши играчи, обаче 1998 с дебелия минет - най-необяснимата за мен загуба на клуба, която съм гледал. Бяхме фаворит някъде към 1998 към 1. По време на мача изтърваха сума голове, а и Илгнер спаси 3 пъти повече от нормалното за него. Ама тоя умрял гол, с тая умряла засада. Липи, като цяло, взе единствения финал, където не бяхме фаворит, заеби. С Борусия пък нашият отбор беше НЕРЕАЛЕН.
Калчополи беше нещо, което ми повлия само в положителен аспект - станах много труден характер за феновете на другите отбори. Всеки спор преминаваше в обиди, които ръсех все едно "добро утро" или благословия.
В Юве не видях нито Феномена, нито Меси, нито Етоо, нито Хоакин. Много тъпо ми беше за Баджо, макар да не бях особено голям за да го оценя - за мен най-великият италиански футболист, по клиповете, които съм му гледал. Гений.
Най-яката емоция с Юве ми беше да слушам една песничка/мелодийка с рефрен Дел Пиероооо, Дел Пиероооо, Дел Пиерооо, която пускаха от Серия А на полувремената на някои мачове. 2001-2002 или 2002-2003. Не толкова титлите и победите ме кефеха през годините, колкото любовта, уважението, признанието, които демонстрираха към Алесандро Дел Пиеро, който вече беше половината от предишната си форма.
Толкова много обичам Ювентус, че понякога се чудя дали съм нормален.

Posted by: lyubaka 16 Sep 2022, 22:26

Трудно е да кажеш само едно от всички изброени, всяко едно си има своето място и съм го преживявал...
Няма да ги степенувам, казали сте всичко за отговорите които са дадени...
Смъртта на Ширеа, Андреа - това са отвратителни моменти и изключително силни и разтърсващи, трудно е, дори сега се насълзих,... Аз, както съвсем малко от вас съм ги гледал и двамата
На Ширеа съм гледал няколко мача, просто нямаше и как да е другояче, а Андреа, господи, отиде си толкова млад,....


Загубата от Милан е трудно да се преглътне, от Дортмунд е необяснима, Реал все някога трябваше да се завърнат, а това че Анчелоти и Индзаги "създадоха" мита за МЮ е непростимо.....

Аз лично обаче имам един момент който искам да споделя и който за вас по-скоро не говори нищо
През 1991 мисля да е било на полуфинала за КНК играхме с Барселона, Стоичков беше вкарал 2 гола първия мач и тука в България само за това се говореше, аз бях ученик още и в училище ме бяха спукали от бъзици и глупости...
Тогава беше доста трудно да гледаш какъвто и да е мач, освен български, но тъкмо започнаха да са модерни сателитните чинии и успях да гледам реванша, Баджо вкара от пряк свободен удар, но така и не вкарахме втори гол, а изтървахме доста.... Беше ужасно, после пресата в България можете да си представите как превъзнасяше Стоичков и Барса..... Нещо заради което ги намразих

Калчополи несъмнено е нещото, което е оставило меко казано горчивина у всеки Ювентинец, това е една несправедливост, която потопи целия Италиански футбол, но пък Калчополи роди Легенди!

Posted by: outbreak 16 Sep 2022, 22:44

Категорично, най-тежко приех загубата на финала '03. Тогава бях малко момче, което е фен от няма и 3 години и за мен Дел Пиеро беше пътеводна светлина. Обичам го този човек! Минали са повече от 19 години, но още си спомням какви крокодилски сълзи роних след това ужасно стечение на обстоятелствата.

След това, вече като поотраснах и започнах да зацепвам, че това е просто игра и съм просто фен, нищо не зависи от мен и не се жегвах толкова. Но пък и до ден днешен Юве продължава да е най-константната ми страст.

Следващият сезон, последния на огромния Липи беше тегав, но някак си не страдах толкова. При Капело не ме кефеше отбора, изгубихме идентичноста си някак. Пък и дон Фабио ме дразнеше, щото ме дразнеше заради времето си в Рома (като треньор).

Калчополито го приех сравнително нормално, защото тогава навлизах в етап, в който ме интересуваха повече лични неща, но пък продължавах да следя мачовете в серия БЕ и даже съм изгледал доста от тях в някакъв сайт за залози на едно малко супер смотано стриймче Обаче се радвам, че продължих да съм Ювентино, въпреки всичко, което се случи тогава. Познавам хора, които рЕзко станаха фенове на други отбори.

Не помня с добро 4-те години м/у серия БЕ и ренесанса на Конте, но тогава бяхме тотален хаос. Имахме слаби треньори и доста съм си мислил Раниери, Ферара, Дзакерони и т.н. колко години изгубиха на нашите великански шампиони... тук евала и на хората извън терена (разбирайте Аниели, Конте, Марота) които обърнаха палачинката през '11.

Малко разводних темата, НО, другият момент в който ревах, вече не като малко момче, но си поревах зверски беше последния мач на Дел Пиеро (кирливия финал за копата не го броя) ... знаеше се, че ще му е последният, но беше много красив край на кариерата му при нас.

П.П. Поздравления за темата, към много горчиви, но и хубави спомени ме върна, човече!

Posted by: outbreak 16 Sep 2022, 22:53

Извинявам се, че правя двоен пост, но искам да отбележа, че тази вечер наистина приличаме на Форум!

Беше ми дотегнало напоследък да чета, колко сме зле и т.н.

Юве си е Юве!

Posted by: NUCLEO1985 16 Sep 2022, 23:10

Горе-долу и моите се подреждат така. Гласувах за финала срещу Милан. Най-вече заради нещата, които си написал, заради Буфон. Става ми гадно само като се сетя за тази вечер - бяхме много по-добри, ако Недвед беше играл, а не беше наказан заради малоумното правило, щяхме да ги бием с разлика. Въпреки това можеше да ги бием, Буфон спаси дузпи... Изобщо... Но ако има нещо, което ми е останало от този финал, то са физиономиите на Трезеге и Салайета, че и на Монтеро, преди да бият дузпите. Не знам какво се е случило и защо дузпаджиите бяха такива, помня изказванията на Липи, ама на терена бяха и Конте, и Такинарди, а да бие дузпа Салайета и Монтеро... Но особено погледът на Трезеге беше...

Другите финали също са болка, но там по-скоро имаше повече шок, че не сме спечелили. С уговорката, че бях дете все пак, след Борусия и Реал по-скоро ми беше: "Как така не ги бихме тези?" Беше ми гадно естествено, но не колкото финала срещу Милан.

Този мач с Юнайтед е второто... То целият период на Анчелоти беше такъв, ама да изпуснеш мач от 2:0 в 10-ата минута... Абсурдно е. Още не знам как стана, аз между другото все повече забравям мачове и резултати, а периодът при Анчелоти удобно се изтрива все повече и повече. Тъпата мутра на Рой Кийн след гола обаче я помня... Но целия период - Селта в УЕФА, Перуджа и най-малоумно изпуснатата титла, онази група с Хамбургер, Панатинайкос и Ла Коруня... Особено двата мача с Хамбургер бяха толкова вбесяващи, че няма накъде. И двата. Но и тоя в Гърция беше прекрасен, физиономията на Кшищоф Важиха ми е някъде около Рой Кийн. Изпълненията на Ван дер Сар в онзи мач с Рома през май 2001, в който водехме с 2:0 до 80-ата минута, но той пусна два балъшки гола след шутовете на Наката в последните 10 минути също е "прекрасен" спомен.

А това, че точно същият Анчелоти водеше Милан в онзи финал допълнително усили нещата...

Третото също е онова в Мадрид. Наистина се подценява какво направихме във въпросната вечер и колко голямо порязване е това. Да биеш този отбор с 3:0 насред Мадрид в онази му серия и да те порежат така с малоумна дузпа в продължението... Онова с Байерн също беше много гадно, там също съдиите повлияха, защото отмениха чист гол на Мората, който ако беше признат, нямаше изобщо да се стига до Евра. Изобщо направихме исторически сезони, аз заради това се паля сега при някакви напъни как Алегри никога не е бил треньор, Дзакерони и т.н. Първият му период никой не трябва го пипа.

Болката обаче е различна от различните неща. Едно е болка от загуба на мач, друго е от оттегляне на някого. Последните мачове на Буфон и Дел Пиеро бяха много тежки. Недвед също, между другото, макар че изобщо не е в призмата на другите, тогава обаче ми беше много гадно. Отношението към легендите цялостно е... това, че Аниели обяви вместо Дел Пиеро, че Дел Пиеро си тръгва, случилото се с Конте, Маркизио изпратен през задната врата.

Контузията на Алекс също беше много, много тежък момент. Винаги ще си остане въпросът какво щеше да стане, ако Дел Пиеро не се беше контузил. Не че не беше изключителен и след това, ама преди това беше още по-добър.

На Калчополи нямаше болка, аз бях бесен. И просто си мечтаех за деня, в който им натриваме носа. Изтърпяхме някакви тегави години, изтърпяхме всички, но пък след това 9 години ни гледаха отдолу.

Едно нещо има, което не си сложил като отговор, но лично мен ме удари много, поне тогава - опитът за самоубийство на Песото покрай Калчополи. Жена му впоследствие уж каза, че не било опит за самоубийство, ама дали е така, дали не е, никой не знае, а тогава се говореше, че причината е Калчополи. Не знам истината, но ако си беше отишъл заради болните амбиции на някакъв кретен, който се опита да затрие Ювентус...

Posted by: snitch 17 Sep 2022, 09:42

Няма как да не е Калчополи, защото това ни върна в тъмните векове, а с нас си замина и италианския футбол, парите в калчото намаляха, английските отбори дръпнаха и т.н. и т.н. Заради една шайка синьо-черни маймуни. Със звезда отбелязвам, че сезоните с Капело бяха едни от най-отчайващите и бях на ръба да прекратя с Ювентус- на фона на изключителното качество на играчите, треньор беше някой с идеи и поведение от миналите векове.
Цялата ера 2007-2011, която е много тъжно, е директен резултат от Калчополи и това, че години наред не успяхме да намерим правилния ръководен екип.
- Матайсчо няма място в тази анкета.
- Продажбата на Зидан ( и Пипо) е едно от гениалните решения на Моджи ко - Зизу, за мен се беше изчерпал в Торино, а ние презаредихме с Буфон, Тюрам, Недвед и кхм Салас.
- На Милан - Юве, бях малък ученик и плаках след загубата, но чисто футболно и осъзнато, най-много боля след загубата в Кардиф - сезон, в който за първи и последен път усещах, че ние сме най-добрият отбов в света и няма кой да ни победи.

Posted by: thekinks 17 Sep 2022, 18:19

Част от отговорите, да, майтапчийски са. Исках да вкарам още 5-6-7, сред които Берлин и Кардиф, най-вече липсата на европейски триумф в такъв златен период, но не ми позволи - имало ограничение от 20. Можете да гласувате за повече от едно по принцип. След това не ми се дооправяше да премахвам написаното... но пък имаме място за писане достатъчно.

Ако, примерно, има някой сравнително нов фен, може пък Де Лихт да му е болката, защото не е преживял всичко друго. Това, разбира се, с условностите да си станал привърженик през 2018. Матайс е незначителна част от историята на Ювентус, не твърдя нещо друго, но е опция, Снич.

Аз ще спомена още нещо. Не е болезнен спомен, но в рамките на ювентинската вселена по-скоро, въпреки цялото удоволствие, остава един такъв горчив привкус, идващ до някаква степен от what if. Моят фенски живот мина в спорове с баща ми относно Платини/Баджо. Той е дай хард Платини, а аз Баджо. Меко казано е разочарование, че имахме Роби Баджо, който в рамките на 5 години създаваше невъзможен футбол, но с него не играхме в най-класния европейски клубен турнир. Баджо с лекота можеше да бие сам и най-добрите и не мисля, че преувеличавам. Пет години, в които Баджо беше най-добър на планетата. Това бяха в някаква степен тежки, но сравнително симпатични години със своето огромно значение, което точно тогава не разбирахме. Отборът се опитваше, но не беше достатъчно добър. Имахме класни футболисти. Просто не се получаваше точно най-бленуваното. Въпреки това, спечелихме Купата на УЕФА. Майфреди беше колосална грешка - същата беше и Маркези. Трап обаче се завърна, за да спаси своята любов и се справи отлично. Не просто отлично обаче! Нека не забравяме, че това бяха уникалните години на Милан. Уникални. Ако разгледаме историята на ШЛ, ще видим, че доста често я печели отбор, който не става шампион в страната си, а примерно е втори. Това, което казвам, че можеш да си добър отбор и да не си шампион. Ще дам пример с Ливърпул, когато с 96-7 точки не спечелиха титлата... е, малко е по-различно, защото не бяхме на нивото на Милан, но бяхме добър отбор наистина. 93 беше по-слаба, но бяхме в топ 4, през 91 и 94 Трап ни доближи до Милан максимално. През 92 изгубихме финала за Купата на Италия доста тъпо (сигурен съм, Любак, че ти е било гадно), ама през 93 спечелихме убедително УЕФА. През 94 обаче имаме едно уникално тегаво отпадане от Каляри преди полуфиналите... ето за този мач, примерно, ме беше много много яд. Трапатони не успя да надделее над Милан, но създаде европейски Ювентус с характер, биткаджийски отбор, който навъртя огромен километраж, пък и макар в УЕФА. Тогава УЕФА нямаше нищо общо с пародията, която е Лига Европа. Всъщност... за 4 години играхме 2 финала в УЕФА и отпаднахме глупаво срещу Каляри, макар да бяхме фаворит в турнира. Само глупостта с Каляри ни попречи да играем три за три години. Да, последвалият отбор на Липи видя много нови лица, но Липи стартира и с голяма част от изграденото от Трапатони, което веднага отново стигна до финал за УЕФА, както споменах и знаем. Нататък последвалото е ясно.

За някои хора това би било неразбираемо. Сякаш се задоволяваш... но бяха чаровни години. Настана мрак, когато Трапатони си тръгна първия път. Дълги години. Обаче после се постави едно ново начало, което просто дойде в съревнование с one of a kind отбор (Милан). Смятам, че всичко, през което премина Ювентус, изгради характер и го подготви за битките в ШЛ. Та, искаше ми се да гледам Баджо в КЕШ, но в крайна сметка няма значение. Няма значение, защото той си беше №1 и липсата на КЕШ изобщо не му пречеше - спечели Златна топка, примерно.

Вторият период на Трапатони е кажи-речи златен. Не подобава на Ювентус да е в подножието. И да, тук не говорим за първия период на Трапатони, за първия период на Липи и за постигнатото в първия период на Алегри, но... тези години 90-95 създадоха звяр, разбира се, с помощта на Липи. Подготвиха почвата, натрупвайки характер. В новата ни история това е следващият период, освен най-златните. Макар и без титла и КЕШ, но Ювентус беше качествен, играеше здраво, изигра редица европейски мачове и вдигна силна Купа над главата си, макар и да загуби на два пъти финал (от отбори, които не бяха по-силни). Да, едната загуба е на Липи, но вече говорихме по тази тема. Не съм сигурен, че през 96 щеше да започне онази фиеста, ако не се беше случило всичко в този период 90-95. Твърде често сме от губещата страна, разбира се, но бяха готини години с много магия, с един Ювентус, който не се предаваше, а се опитваше да расте. Един Ювентус, който беше близо до финал за КНК. Игра финал за Купата на Италия. Днес някой по-млад сигурно ще каже, че е крайно неудедително, но според мен беше чаровно. С тръгването на Трап всичко си замина, та трябваше да се връща, за да ни съживи. На мен Купата на УЕФА от 93 ми е кажи-речи до 85 и до първата титла на Конте - абсолютно магичен момент, в който имаше толкова много романтика.

След 86 единственото, което се случи, беше Купата на УЕФА през 90, защото Дзоф си е Дзоф, както и домашната Купа от същия сезон. Абсолютно нищо друго. Един период си замина, за да чакаме до 96 да стартира новият златен век. Да, ама той старира бавно, стъпка по стъпка, макар и не с най-високите отличия, но Трапатони ни създаде отново, а онзи отбор от времето на Баджо беше пълен с качествени футболисти и дори магьосници, които заслужаваха далеч повече. И като спомен дори. Но нямаше да се случи нищо, ако Трапатони не се беше върнал. За мен романтиката от тези години винаги ще е изключително силна. Вярвам, че тогава спечелихме много фенове. Няколко години Ювентус зачезна от картата. Ставаше все по-кошмарно, но започнахме да стъпваме на краката си и в крайна сметка успяхме.

Posted by: nameless 17 Sep 2022, 19:46

Еднолично - Калчополи. Загубите са си загуби, другите емоционални събития също са част от живота, но такава гавра като Калчополи се случва веднъж. Изпитах невероятно чувство за несправедливост и същевременно безпомощност. А като добавим и че ония мишоци спечелиха ШЛ в сезона, в който бяха наказани, направо ми дойде прекалено много. От друга страна тая простотия беше и поводът да се регистрирам във форума - да си намирам по-лесно стриймове

Posted by: lyubaka 17 Sep 2022, 20:46

В допълнение към поста на thekinks (Пинк) ще спомена, че 92-ра като цяло беше странна, Знаем на Евро 92 шампион стана Дания, Барселона взе КЕШ, а аз ги намразих предишната година, Скуадрата се провали на Еврото, Торино играха финал за УЕФА, баси, 2 години преди това бяха в серия Б, а Парма, умирах от яд, че някакъв отбор който дебютира преди 2 години в елита ни бие на финал, после го направиха и за УЕФА...
В общи линии явлението Парма се роди тогава....

Аз като привърженик на Скуадрата няма как да забравя разочарованието от 1990, когато глупавото излизане на Палиука ни коства финал.... Няма как да забравя и следващия Мундиал и сълзите на Роби,но преди него дузпа и пуснаха и други, но просто той беше последния, и знаете всички кадри от това Световно са свързани с подвига на България и момента на дузпата на Баджо..

Хубави години бяха 90-те, верно не бяхме единственият отбор в Италия, но съревнованието с Милан и после с Парма, Лацио, Интер... Всяка година имаше Италиански отбор на Финал в някой от турнирите, тук ще изляза за малко от темата и ще кажа че италианците продължават да живеят в тези години и с тези спомени, че само преди 25-30 години са били каймака на Футбола, та те голяма част от стадионите са строени и реновирани за Световното 90, и доста от тях са си все същите...

За още нещо ме е яд, но то е по скоро като период, поредица от сезони... Имаме 4(!) поредни финала в Европа, като година преди това имаме и Купата на УЕФА 93,ако не беше онзи мач с манафите щяхме да имаме още един Финал, а понеже сме и отбор на рекорди, знаете че сме първият отбор спечелил всички европейски турнири по онова време, сега от дистанцията на времето още повече ме е яд че не спечелихме 2 поредни финала в ШЛ, като това го направиха Реал чак в Кардиф

Posted by: vench 18 Sep 2022, 09:23

Помня го този мач, но май завърши 3:1?

Тогава гледах с интерес студиото на Шампионската лига преди мача. Винаги правиха визитка на някой играч, а този път се беше паднал Буфон. Водещият го представи така "Джанлуиджи Буфон: Няма да допусна гол на Хайбъри!".

Аз също бях на 12-13 години и го приех доста буквално по някакъв начин. Когато ни вкараха три гола се почувствах доста зле. И аз като теб от тогава мразя Арсенал, макар че последните години са ми леко безобидни. Но ги мразех доста дълго време заради този мач.

Posted by: vench 18 Sep 2022, 09:37

Наистина доста интересна анкета, въпреки че отговорите за мен са мега рандъм Koeто пък си има своят чар де!

Първо трябва да кажа, че моят най-болезнен спомен е пресен - загубата от Реал Мадрид на финала в ШЛ. Тогава наистина го приех като "всичко или нищо" или "доброто срещу злото". Много мразя Реал Мадрид, а разбира се скрито им завиждам, че си печелят финалите винаги. Ние от друга страна съм казвал как играем. Но тогава се надявах, че нещо ще се пречупи и нещата ще потръгнат. Бях адски разочарован и от тогава в мен нещо се пречупи. Мисля, че тогава разбрах, че съм си избрал отбор, който няма да ми донесе тази радост вероятно никога. Не беше лесно, но от тогава сякаш ми е по-спокойно.


Друг много болезнен спомен ми е онзи мач с Байерн, когато за малко не направихме обрат. Играхме супер добре, просто се сринахме и това ме вбеси. Първото полувреме можеше да водим с 0:3, а второто ни обърнаха и сякаш станахме друг отбор. Накрая целия този ентусиазъм отиде в кофата, защото Байерн продължи напред, а всички запомниха мача с тяхната доминация в края.


Трябва да сложа разбира се и мачът, в който отново почти направихме обрат, този път срещу Реал Мадрид. Виждам, че го има и в анкетата дори. Трябва да кажа, че този мач не го гледах, защото не си бях в Бургас и нямах възможност. А и може би не исках. Дори не го следях в лайвскор, ей така от фатализъм. Но се случи най-лошото. Видях, че водим 3:0, имах надежда за кратко и после беше попарена. Доста тежко ми стана.


Финалът с Милан пък ми беше първото най-голямо разочарование. До безкрай може да си говорим какво щеше да стане, ако Недвед беше играл, но според мен нямаше да е много по-различно. Настройката на Ювентус в този мач не беше за победа. Още помня едно невероятно спасяване на Буфон, после май нямаше много положения в мача като цяло, но Милан заслужаваше малко повече да спечели. Така или иначе победите с дузпи са ролетка. Тогава си спомням, че не можах да спя, на другия ден в училище се чувствах ужасно зле.

Добавям и загубите от Манчестър, които винаги бяха с ужасен късмет. При онзи обрат с двата гола на Индзаги в началото аз още не бях много зарибен фен. Гледах първите 20 минути на стария Велико Търново и си легнах да спя. На сутринта отидох на училище с мисълта, че сме били, а един фен на Манчестър ме посрещна с доволна усмивка и подигравки. Ето от тогава не мога да ги трая. И от тогава си мечтая да им го върнем, но за съжаление в сегашното ни състояние на никого не се точа.




Иначе самата анкета ми припомни доста моменти, а други ги бях забравил.

Кога не сме вкарвали гол в 10 поредни мача? Голът по земя от корнер трябва да го потърся...


Други от изброените пък изобщо не ме трогват. Това за Де Лихт го коментирах. Аз лично го разбирам, вие както искате го приемайте. Друг, когото разбирам е Зидан. Човекът искаше да спечели Шампионска лига. Ювентус не знае как се печели Шампионска лига. За преминаването на Конте в Интер ми стана малко гадно, още повече, че ги направи шампион. Не съм го преживявал много тежко, но си беше гадно.

Периодът между 2007-2011 беше тежък, но трябва да се радваме, че не продължи по-дълго. Да видим сегашният колко време ще бъде.

Posted by: HBD 18 Sep 2022, 09:52

Абе 2003та не отмениха ли чист гол на Милан? Там липсата на Недвед натежа, но като цяло мачът беше техен. Конте удари хубава греда, но до там. Доста тъп финал като цяло беше това в моите очи.

Posted by: NUCLEO1985 18 Sep 2022, 11:48

10 не са, ама се усещаха като повече. Ноември-декември 1998, точно след тежката контузия на Алекс срещу Удинезе влязохме в серия от 5-6 поредни мача без отбелязан гол, около месец продължи. Сега не искам да ги гледам, имаше едно 3:0 от Болоня, в което ни водеха с 3:0 още до 30-ата минута примерно. По това време някъде, декември, Липи каза, че в края на сезона си тръгва и ще поеме Интер, но го махнаха още февруари и сложиха Анчелоти, за да може съра да стане сър.

Posted by: <John_Wick_88> 18 Sep 2022, 12:53

И аз това се чудя - кога са били тези неща.

Има различни нива на болка / разочарование, огорчение, яд /.
Едно е да паднеш ако не си бил фаворит и друго ако си бил.
Едно е да отпаднеш достойно с 1 гол разлика след като мача е бил равностоен и друго да те бие Фулъм или Селта с 4 гола.
Едно е някоя легенда да си тръгне достойно и друго да бъде изгонен.

За мен лично най-тежки са последните мачове на легендите. Примерно Недвед като беше сменен в края, като седна на скамейката и заби поглед в земята... и като пуснаха оная песен от Гладиатор... ужасно отвратително усещане.
А Трезеге как напусна - на 30 или 31 август след някакъв приятелски мач в интервю Андреа каза нещо от сорта на "ми така е във футбола, един ден си тук, друг те няма" и го изпратихме в някакъв испански новак... ъъъ наистина не се сещам къде отиде. / тоя идиот Андреа когато умре ще се зарадвам повече отколкото когато Райола умря /
За Алекс и Буфон не ми се говори хич.

Конте в Интер и историята как ни напусна - доста неприятно усещане.

За финалите в ШЛ - всеки е различен. С Барса бях абсолютно сигурен, че няма как да спечелим. С Милан мача си беше 50:50. С Реал 2017 беше май най-разочароващо понеже излизахме като равен с равен и трябваше да започне нова ера... но след тоя мач тръгнахме надолу. Финалите с немските отбори не мога да ги коментирам.

За играчите които не са се реализирали при нас - трудно е да се каже дали Анри щеше да стане този Анри от Арсенал. Но съм съжалявал донякъде, че не е в Ювентус понеже му бях фен.

Аз обаче повече се чудя обаче какво щеше да стане ако Роберто Баджо беше останал в отбора (и съм съжалявал, че не е), щото си спомням, че дори 2003 или 2004 още си беше гений. Гледал съм разни документални филми за него и с такова усещане съм останал, че е бил най-добрия в света за 4-5 сезона, тоест за времето си - някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Помня един мач на Итер с Реал - влезе второто полувреме при 1:1 и набързо вкара 2 гола.
За съжаление вероятно повече фенове в Италия го помнят заради пропуснатата дузпа на финала а повече фенове в България помнят головете му на полуфинала.

Posted by: vench 18 Sep 2022, 13:20

Между другото още не съм гласувал в анкетата, защото се колебая.

Трудно ми е от изброените да избера един момент, още повече, че моят фаворит липсва. Но като цяло мога да кажа, че най-голямото ми огорчение като фен на Ювентус е, че не съм ставал свидетел на спечелен трофей в Шампионска лига. Така, че моят най-болезнен спомен са всички загубени финали, които гледах през годините.

Posted by: masterhp 18 Sep 2022, 15:29

Може да гласуваш с повече от една опция

Темата е супер, истинско удоволствие е да се чете

Posted by: superniki 20 Sep 2022, 22:15

-
1) Kонтузията на Дел Пиеро, която ни отне величие, което не може да бъде описано с думи, макар че и днес Алекс е най-великият
Малък съм и точно този период не следях особено мачовете (за сметка на периодите преди това). Но контузията, ако не друго то ражда и надежда, че един или друг футболист ще се върне във формата на живота си, ще помага и т.н. Контузиите в Ювентус за мен никога не са били някаква драма, а по-скоро възможност някой, който е получавал по-малко шансове да играе повече. Алекс винаги е различен, обаче. Не ме е заболяло, защото не съм го видял, прочел осъзнал.
2) Това, че последният мач на Дел Пиеро, Буфон и Маркизио не беше за Ювентус, т.е напускането им
Виж, това е интересно. Ще говоря за мен. Изпращането на Недвед бе особено емоционално за мен, ревах цял следобяд (31.05.2009 мисля). За мен напускането на изброените не може да се сравня. Пред Маркизио на хартия имаше още футбол, пред Буфон, в известна степен. За съжаление, Алекс бе стигнал предела с оглед на позицията и стила му на игра. Не виждам защо трябва да е тъжно, че Алекс и Джиджи играха и след нас. Това беше техен избор. Би било тъжно и гадно, ако ги бяхме натирили. Сега някой ще каже, че Але е могъл да играе още, но не сме му удължили договора. Истината според мен е, че Але трябваше да спре след Ювентус от чисто футболна гледна точка. Т.е. той можеше да е изиграл последният си мач за Ювентус, ако беше спрял. Обичам го повече от всеки един играл с тая фланелка, но беше време. Тъжна е контузията на Маркизио и невъзможността му да си върне формата.
3) 2006 година, когато Kалчополи се опита да ни унищожи и в голяма степен успя
Калчополи за мен беше странно. В един момент си мислех, че с отбора е свършено. После дойде надеждата, че нещата ще се нареждат. Мисля, че за мен периода беше от полза. От 1995-6 съм за тоя отбор, първият ми любим футболист беше Виали. Но този сезон ми даде ново вдъхновение да съм част от тази история. В това време обикнах клуба повече от всичко. Всъщност от тогава реално я имам 20 изпуснати мача я нямам. По-скоро второто.
4) Цялата епопея 2007-2011, Раниери и Делнери, Дзакерони, вечерите с дуото Поулсен/Сисоко, загубата от Фулъм
Аз съм противник на това да сравняване сезоните с Раниери с тези след това. По времето на Раниери записахме прилични неща с лимитиран ресурс и значими победи и игри. Но след това беше време на разочарование. В никакъв случай не е било най-тъжното, но още си спомням онзи сезон, в който взехме Диего и Мело. И една страхотна победа срещу Рома с 3-1 на Олимпико в Рим, която даде криле на мечтите. После имахме голяма победа над Интер на нашия, тогава Олимпико.
5) Творчеството на Анчелоти, което създаде Манчестър Юнайтед, но освен това - счупи десетки телевизори срещу Селта, Панатинайкос, Хамбургер и т.н, ч
От мача с Юнайтед си спомням, че при 2-0 ме накараха да си легна и на сутринта разбрах, че сме паднали. Това боли. Така беше и с Перуджа. Това са сред първите ми адски болезнени спомени, в които изпитваш празнина. Но при гледането на Ювентус на Анчелоти си спомням усещането за безсилие (особено през последната му година). Мачът с Панатинайкос (май беше последен в групите) е абсолютното доказателство за това. Толко тъп мач играем в най-добрия случай 1 път на десетилетие.

6) Утрото на 3 септември, когато беше оповестено, че Гаетано е загубил живота си толкова нелепо, както и 25 април 1995 година, когато поради някаква причина усмихнатото дете Фортунато ни напусна завинаги
Тези събития ги знам постфактум, но според мен несъмнено са по-трагични, за общността, от която и да е загуба. Гледал съм клипове как Виали плаче като малко дете. Не съм гласувал за тях просто, защото не съм ги изживял.
7) Зинедин, на който Торино му беше скучен, та реши да играе в Мадрид
Зидан по никакъв начин не го свързвам с тъга. Напротив, изключително радостен съм ,че благодарение на неговото напускане имах честта да гледам играч като Павел.
8) "От капитан до стилът не е за мен" - Де Лихт
Чак пък тъга. Тук има съжаление, че не продължи, но го разбирам. Благодаря за всичко.
9) Kогато Роналдо премести колите
Това не е сериозно. Роналдо даде никак немалко, взе доста (пари), но не и сърцата на хората.
10) Брадвата европейски футбол: когато не ни позволиха да изгаврим Реал, давайки измислената дузпа на Бенатия, за да гледат хората Роналдо по телевизията още
Това беше вечер за гордост. Една от големите такива.
11) Финалът срещу Милан - единственият път, в който най-добрият футболист не е играл заради глупаво правило
Това болеше. Спомням си как на другия ден играем мач с момчетата и явно им беше жал и един вика „Ники, ама Дел Пиеро каква дузпа вкара!“. Плаках. Много. За мен Ювентус беше фаворит, беше сред най-силните отбори, беше любюв, беше и задължен да спечели. Не успяхме.
12) Протоколният мач срещу Борусия, превърнал се в чудовищен провал
Болката и разочарованието на хлапето в мен още ми е позната. Викнах баща ми да гледа тоя мач с мен и му разправях колко добри са Ювентус и как ще победят. Уви. Но тогава се научих да уважавам достойните противници. И до днес викам за Дортмунд в Германия.
13) Загубата на финал на ШЛ с гол от засада
Тогава изгасна тока и дойде чак на другия ден. Явно беше редовно, че си спомням на световното същата година на мача между България и Испания имаше същия проблем и като дойде вече имаше разгром.
14) Подигравката на VAR със Салернитана
15) Преминаването на Kонте в Интер...
16) literally ми се пръсна камбаната, докато се налагаше да гледам Ювентус на Kапело
17) Неумението на Евра да изрита една шибана топка
И това беше вечер на гордост, но финала на второто не успях да изгледам и пропускам останалите.
18) Онези 10 поредни мача, в които отборът на Липи не вкара гол
19) Анри не каза на Анчелоти, че може да играе като нападател
20) не искам да се сещам, че вкараха гол по земя от корнер на Едвин
Пропуснал си едно, което е сред най-значимите „Когато Ювентус спря да носи радост“. От началото на миналия сезон досега на пртъстите на едната ръка са вълнуващите мачове на клуба. Най-голямото престъпление е, че Алегри отне от удоволствието да се гледа Юве. И тук не става дума, че футболът е дефанзивен, а че е лишен от всяка частица на активност, енергия, фантазия, доминация и т.н., която може да съществува.

Пропуснал си и Хейзъл, не знам защо. Идея нямам.

P.S. Трябва да се направи анкета и с най-хубавите моменти.

Posted by: vench 21 Sep 2022, 11:31

О, да!

Със сигурност има потенциал да се оформи интересна дискусия, защото съм сигурен, че много неща ще бъдат допълнени извън зададените отговори. Аз все пак не бих се наел, макар че има мачове и събития, които ще помня винаги.

Posted by: thekinks 21 Sep 2022, 12:07

Казах вече назад, че не знаех, че има ограничение от 20 отговора. Щях да включа още десетина, по-голяма част от които сериозни, но така се получи, изненада ме, а не ми се пренареждаше - да вадя отговори, за да слагам по-важни. Не разбирам цялото "на това не му е мястото тук", тъй като тук търсим личното усещане най-вече. На мен, примерно, може би най-щастливият ми момент е спечелването на УЕФА, докато за Венч ще бъде да спечелим ШЛ. Хората са различни, а аз не целя да намерим най-тежкия и сърцераздирателен момент в историята на Ювентус, защото така или иначе е ясно кой е той. Ето, за теб вечерта, в която бяхме аха-аха да направим най-великия обрат, е равна на гордост, а за мен остава яд и гняв, защото откровено не ни позволиха да го сторим. Не съм такъв тип човек, но от тази вечер винаги ще помня повече абсурдната балтия, отколкото извършеното от нас. Порнография, която гранични със Световното първеснство от 2002. Колкото до майтапчийската част: така пиша, не пиша тук от вчера, не мисля, че трябва да буди няква изненада. Това не е официално проучване, а чит-чат.

Дадени са просто отговори, но по-важното е, че отдолу може да се пише, да се аргументира. По-важно е от това да гласуваш.

Иначе не намирам абсолютно никаква причина Хейзъл да присъства тук. Никаква.

бтв. Ювентус спря да носи радост доста преди последните две седмици.

Posted by: superniki 21 Sep 2022, 16:27

Късно писах и се извинявам, ако нещо съм те засегнал. Не е било нарочно, не бях и много в час. Пределно ясна ми е идеята на анкетата. Ясно е, че се търси личното усещане. Когато казвам, че на нещо мястото му не там имам предвид, че въобще не го възприемам като болезнен спомен.

Posted by: lyubaka 21 Sep 2022, 20:46

Пинк, ако визираш Купата на УЕФА от 93,хората тук повечето не са гледали тези мачове, но да кажа, аз разбирам какво имаш предвид
Това бяха велики мачове, Баджо&Баджо творяха..

Posted by: vench 22 Sep 2022, 11:01

Аз се сетих за един момент, който ме накара да се чувствам доста зле. Вероятно няма да намеря нито един съмишленик във форума, но става дума за проваления трансфер на Бербатов. Сега ще обясня какво точно ме накара да се почувствам зле.

Когато за първи път се появи слух, че ще ходи във Фиорентина се зарадвах, защото щеше да играе в Серия А. После нещата рязко се промениха и беше почти уреден за Ювентус - нещо, което наистина никога не си бях представял. Отне ми малко време да приема идеята, но доста бързо се надъхах. Ние тогава не бяхме в някакво велико състояние така или иначе, май бяхме станали за първи път шампиони с Конте, но не съм сигурен. И си казах, че би било супер яко да се кефя на български голове в Ювентус, особено на Бербатов, когото много харесвам. Въпреки, че дори тогава стилът му не ми се струваше подходящ за Серия А и за Ювентус, пак много ми се искаше да го вземем.


После обаче последва още един рязък обрат и Бербатов избра... Фулъм. Тогава наистина имах чувството, че ми дължи някакво обяснение, защото за мен нямаше логика в подобно действие. Даже помня как после на една пресконференция му зададоха въпрос защо е избрал Фулъм и цитираха едни негови думи, че искал да играе в ШЛ и той каза "ами промени съм си мнението пък". После се пошегува, че Серия А така или иначе не я давали по телевизията (което беше вярно де).


Та мисълта ми е, че никога не съм си мислил, че Бербатов ще дойде и ще вкара 30 гола, но наистина ми харесваше мисълта да имаме българин в атаката, който освен всичко останало е и много добър футболист, чиято игра често е наслада за окото.

10 години по-късно все още мисля, че решението му беше тъпо, но пък отдавна го разбрах. Мисля, че престоя в МЮ доста го комплексира и така и не можа да се почувства звезда, защото беше потиснат в съблекалнята. Може би и интровертният му характер допринесе затова. Та най-вероятно тогава искаше да се почувства звезда на село и да поиграе в отбор, където няма да има твърде много стрес и напрежение. Почти съм сигурен, че нямаше да се получат за него нещата в Италия, но все още ми е супер интересно и ме е яд, че така и не го видях с екипа на Юве.

Posted by: HBD 22 Sep 2022, 11:21

За мен лично твоа, че избра Фулъм е едно най-хубавите неща случвали се на Юве

Posted by: lyubaka 22 Sep 2022, 11:36

Тя, жена му е виновна,нали искала да живеят в Лондон

Ако не друго щяхме да генерираме голям брой фенове на Берба,както имат манафите, откакто отиде там. Все пак ако са подрастващи, голяма част от тях остават фенове на отбора

Posted by: Kirilov 22 Sep 2022, 18:44

А мача с Фулъм ?

Posted by: thekinks 22 Sep 2022, 19:27

Това, което бяха онези години, е сравнимо с това, което бяха годините на Конте. Абсолютната романтика. Чувство, което не те пуска. Сякаш бяхме №1 в света, пък макар и да не е точно така. Много трудно е да се осъзнае, но като че ли е по-сладко от това, примерно, да спечелиш 4 пъти поред ШЛ. Второто става навик и рутина, очакваш го, пускаш си телевизора с тази идея, свикваш, че няма какво друго да стане... а онези години бяха борбата на Ювентус отново да бъде там, където му е мястото - на върха на футболния свят.

Младите няма как да го разберат напълно, но смятам, че всеки, който е избрал Ювентус, е избрал нещо повече от отбор, избрал е житейска философия, начин на живот дори. Запознати са и сравнително добре с историята, така че могат да се ориентират учудващо добре.

Аз раснах с Трапатони. Първият му отбор е в дискусията за най-великите футболни тимове евър. Абсолютна класика, несравнима красота. Да, не спечелихме титла след титла. Това, което направиха Конте и Алегри, сякаш преобръща футболната логика. Откровено не е нормално. Днешните фенове (визирам най-най-най-младите, а тук нямаме точно такива) вече едва ли не мислят, че ако загубиш един мач, си дъното, ако не спечелиш титлата - буквално трябва да те изтрият. Но да се върнем на онзи отбор, който създаде Ювентус и го превърна в лицето на футбола. За кратък период, крачка по крачка, тръгвайки от домашната сцена, ние превзехме футболната планета. В първите ми години общо взето това е, което знаех и виждах: че Ювентус е най.

Контрастът обаче идва повече: тогава бях млад, макар че аз първия си мач съзнателно и от до гледах доста по-късно, отколкото повечето хора тук, но бях свикнал Ювентус да пренаписва историята постоянно. Трапатони си тръгна през 86, очевидно беше, че тази епоха си замина също. Започна ужасът - Ювентус отслабваше, губеше позиции. На деветия сезон след напускането на Трап спечелихме титлата отново!!! Първите четири години бяха все по-разочароващи - Маркези добута едно второ място, после завърши шести, разкараха го, дойде Дзоф, което беше странно. Държеше ни в четворката, но не успя да надскочи това четвърто място. През 90та се почувства отново онази радост, защото спечелихме Купата на Италия и УЕФА. Не се усещаше обаче да връщаме старите си позиции. Дино беше сърцат, отборът му също, но я нямаше романтиката, нямаше го почеркът и полъхът, който е така характерен за нас. Нямаше голям символ (освен Дзоф, ама той беше на пейката). Всичко беше преходно - малко от старите времена, доста от новите, които бяха зле + камара играчи, които просто не се усещаха като решение. Почти се просълзих, признавам, когато спечелихме УЕФА тогава. Един от най-мощните спомени.

Ама натам вече идва истината. Майфери визионерът насра съвсем нещата, макар че истината е, че просто не бяхме особено в час, за да дойде големият момент: завръщането на Трап. Това върна надеждата, това ни изправи на крака, зададе посока, даде основание на феновете да искат да мечтаят, да смеят да дишат здраво. Назад описах, че Трап не успя да пребори големия Милан, ама Трап е човекът, превърнал ни в световна марка. Преди Липи да покори света - това направи Трап, създавайки Ювентус като европейска марка и страшилище. Хиляди фенове бяха екзалтирани буквално. Това е причината 93 да е толкова специална. Бързо се върнахме в голямата игра. Бързо придобихме стил. Бързо окомплектовахме важен състав. Започнаха да идват епохални играчи. Ювентус отново се превръщаше в това, което трябва да бъде. Не бяхме по-добри от Милан, ама имаше надежда. Бяхме почти там, където и те.

Ето това е причината тази УЕФА да е толкова специална (вярвам, че не само за мен, а за цялото мое поколение). Този Ювентус беше секси, грабваше феновете. Този Ювентус беше автентичен: на пейката Трапатони, най-важното име тогава в историята на Ювентус. Върнал се, за да спаси отбора. Но не го спаси просто, а го създаде отново. Както казах, беше видно, че основата е поставена. Мачовете имаха смисъл и заряд. Имаше борба. Зароди се, после се затвърди ювентинският начин, разбирате.

На седмата година след като си тръгна и след като всичко си замина, Трапатони го стори отново: постави ни до големите. Абсолютна еуфория. Всичко придружено с романтика. Градеж. Философия. Красота. Сама по себе си УЕФА не може да е повече от КЕШ, но вярвам, че не се залъгвам, че може да се изпита по-силно и от КЕШ. Любовта ти да се завърне от мъртвите, ако щеш. Ювентус отново пред света със стил, с почерк, но най-вече - съществуващ Ювентус, който се бори.

В пълния смисъл на думата вярвам, че това са най-романтичните ни моменти (заедно със създаването на Първата машина и съживяването на отбора от Конте). Може и да греша, до човек е, разбира се, но дори при Липи и при Алегри я нямаше тази чиста романтика. Поне за мен. За по-младите - да, разбира се, което е уникално и се радвам от все сърце, че са го преживели и че тогава са се влюбили, ама за старите кучета като мен и теб - знаеш, онези години не би ги продал за нищо никога.

бтв. И последно, защото това е нещо, над което често не мислим достатъчно. Отборът на Трапатони буквално съсипа от тупаници отбора на... Отмар Хитцфелд. Същата Борусия, която вече беше започнала възхода си, който пийкна във вечерта, в който ни надраха. Основата беше сложена вече. Ядрото беше там. Трапатони го стори обаче, защото е Трапатони. Унищожи ги. Две тройки с настроение. Заставам (като разбиране) зад мнението, че бяхме по-класни от тях през 97. Заставам и зад друго обаче: онази Борусия е един от най-недооценените отбори в историята на футбола. На пейката имаш Хитцфелд, което ти стартира всеки мач с победа. Съставът им е скандално скандален, че чак трябва да е подсъдимо. Целият им няколкогодишен период е на възход, на прогрес, на постоянно надграждане. Успехът им тогава изобщо не е случаен, а закономерен. Не трябваше да се случва срещу нас, защото бяхме единствените по-добри. Ама нека не се залъгваме, че никакъв отбор ни е натупал. Спечелиха Бундеслигата в две поредни години. Спечелиха Суперкупата на Германия, Междуконтитенталната, освен КЕШ, но последното, което се забравя: че излизайки през 93-та срещу нас, отборът, който търсеше възстаовяване на собственото си величие... те бяха актуалния шампион на УЕФА. Това чувство е неописуемо и заради това Трапатони не е просто един от тримата най-големи. Трапатони е Създателят. Да, загуби срещу Хамбургер, което вече наистина е излагация. Е, случва се. Какво направи след това? Всичко. Не загуби вече. Би Ливърпул. Би Борусия. Би във всеки шибан финал (освен Купата на Италия през 92ра, ама според мен там беше каръшка работата).

Просто онзи отбор на Трап (вторият) е толкова сладурски, че не е честно. Не съм бил съвсем дете, ама бях достатъчно млад. Трап ме грабна, а после ми върна усмивката. Тя не се изразява само в успехи, проблемът беше такъв, какъвто е и сега - липсваше магията и желанието. Как да не го усетиш по такъв начин?