Printable Version of Topic

Click here to view this topic in its original format

Форум Ювентус - България _ Изкуство, наука, технологии (Art, Science, Technology) _ Книги

Posted by: superniki 10 Aug 2007, 16:09

Реших да направя тази тема щото смятам че един човек който уважава себе си трябва да чете книги.Тук можем да обсъждаме някой нови книги любимите и т.н.В другите форуми се съмнявам да има такава тема ама както някой беше казал даже го имаше и в номинациите събрали сме се тук все умни и интелигнтни хора.
По принцип обичам много да чета като най-харесвам всички книги за Хари Потър(чел съм ги поне 5-6 пъти всяка) Шифърът на Леонардо която е супер,Под игото и др.Сега мисля да чета нещо от Паоло Куелю много го хвалят човека той даже в България идва

Posted by: NUCLEO1985 10 Aug 2007, 16:14

безспорно (и неоспоримо от която и да е друга книга) за мен най-добрата книга на всички времена е "Кръстникът"... продължението и също е добро но книгата на Пузо е ненадмината... както и филмите на Копола по нея...

Posted by: superniki 10 Aug 2007, 16:23

Книгата не съм я чел ама филма меко казано е супер.Скоро го даваха по БТВ май.Има игра по филма страшна е игрицата.

Posted by: Rumbeti 10 Aug 2007, 16:27

БРАВО СУПЕРНИКИ. Много хубава тема. ЕВАЛА !!!

На мен лично любимата ми книга е СТРИХНИН В СУПАТА на Удхаус. На мен лично определено ми е любимата. Като цяло нямам много време да чета напоследък, за което горчиво съжалявам, но последната седмица (да се чуди чивек, как точно като започнах пак да чета се сетихте за тази тема smile.gif ) започнах една нова книжка, която вероятно е позната на една част от хората, а именно Килимените Хора на Тери Пратчет. Сериозни книги също обичам , но като се има предвид колко работа предпочитам нещо весело. Иначе на Агата Кристи повечето неща ми допадат, както и на Дан Браун !

Posted by: superniki 10 Aug 2007, 16:34

Мерси!ДАН БРАУН е СИЛА с ШИФЪРА направо преобърна света Шестото клеймо също е мн добра.Сега чета една книга свързана с WARCRAFT.Книгата се казва Кладенецът на вечноста определено я бива автор е Ричард А.Кнаак

Posted by: A_D_P_10 10 Aug 2007, 17:52

Поздравления и от мен за темата...!!!

Може би нямам любим жанр.В последно време съм "подпукал" здраво фантастиката/фентъзи-то. tongue.gif Препоръчвам горещо , ама мнооооого горещо tongue.gif , поредицата на Тери Пратчет " Истории от света на диска " . Цялата наброява около 40 книги(като броят им продължава да расте) , а аз досега съм прочел 15-тина....... Ей Богу ми , съдирам се от смях , когато ги чета. Както пише на гърба на някои книги от поредицата : " Най-лудата и оригинална фантазия във цялата вселена , след "Пътеводителя" на Дъглас Адамс". Което за мен си е вярно , тъй-като "Възможно най-пълният пътеводител на галактическия стопаджия" си остава Numero Uno сред представителите на този жанр.Просто уникална,единствена и неповторима.......... smile.gif
На любителите на фантастиката и Star Wars tongue.gif няма как да не препоръчам и страхотната поредица на Тимъти Зан (The Thrawn Trilogy и The Hand of Thrawn duology) , описваща събитията малко след края на Episode VI . 5-те книги са наистина страхотни и по един невероятен начин подхващат и продължават историята след битката при Ендор tongue.gif ...... Замалко да забравя имената на книгите tongue.gif : 1) " Наследникът на Империята " 2) " Тъмната сила " 3) " Последната заповед " 4) " Призрак от миналото " 5) " Поглед в бъдещето " .

Както казах , нямам любим жанр . Въпреки че сега стръвнишки съм се нахвърлил върху фантастичните произведения , това не значи , че фантастиката ми е любимия жанр , ...........просто сега съм в такъв........период........(каквото и да значи това) biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif Преди известно време бях на криминална вълна и не оставях на мира Агата Кристи biggrin.gif ........ Преди това пък "препусках на воля из прериите и стрелях на месо" biggrin.gif , заедно с невероятните класики на Майн Рид и Карл Май ........ А преди тях пък biggrin.gif biggrin.gif се бях отнесъл по страхотната колекция на " 24 часа " и " Труд " от която , за кой ли път tongue.gif , горещо biggrin.gif препоръчвам следните произведения :
1) " Името на розата " - Умберто Еко
2) " На изток от рая " - Джон Стайнбек
3) " Денят на Чакала " - Фредерик Форсайт
4) " Черната далия " - Джеймс Елрой
5) " Алилуя" - Виктор Пасков
6) " 451 градуса по Фаренхайт " - Рей Бредбъри

Posted by: bianconero 10 Aug 2007, 18:35

ммм ... любими книги ...

Изчел съм много приключенски и фантастични романи, повести и разкази но преди доста време - чак ми се струва че е било в някой минал живот.
По специално на Карл Май, Майн Рид, Рафаел Сабатини - не им помня имената на всичките.
Имаше една поредица на Карл Май от 10 книги първите 3 от които бяха за Винету - та май съм ги минал по 3-4-5 пъти всичките. Друга една поредица на Сабатини от 4 книги. Доста книги устърни. smile.gif
На Дюма поредицата за мускетарите - всичките книги.
Доста руска литература съм прегледал - и то комунистическа. post-294-1158668510.gif - например Млада гвардия, Повест за истинския човек - доста добре мога да ги преразкажа.
Доста научнопопулярни книги съм прегледал - имаше една Кон Тики - за пътешествието на Тур Хайердал през Тихия Океан с дървен сал - поне няколко пъти съм я чел; сещам се и за едни гепарди - направо като филм по Дискавъри smile.gif. за великите географски открития, за разни изследвания в различни области

Криминалета, драми и други стилове не мисля че съм преглеждал.

Като се замисля май след 14-15 годишна възраст не съм чел почти нищо освен учебниците. post-294-1159107607.gif
Чудя се и кога ми е оставало време ... верно че бързо чета ама ......

Сериозна литература - не се сещам да съм чел нещо такова. post-294-1159107607.gif
Може би класиците които се учат в средното училище минават за сериозни. Кой знае.

Подозирам че доста от нещата които съм чел вече съм ги забравил.

Не мога да се сетя от кога не съм чел обикновенна книга - от хартия. post-294-1158668614.gif

Иначе напоследък на Паоло Куельо прегледах някои неща - преди няколко месеца мисля.
А да - и от време на време си преглеждам Дао Дъ Дзин и други подобни - И - дзин, Изкуството на войната, Древнокитайски мислители и други такива умни и объркващи произведения. post-294-1159107607.gif

Posted by: snitch 10 Aug 2007, 18:46

Я и аз да се отчета :
Първо Дан Браун ми харесва , но не бих казал че е особено добър писател(като начин на писане и изразяване) . Шифъра на Леонардо не съм го чел , останалите му книги ги имам , като особено Шестото Клеймо беше доста интересна за четене , но предвидима.
Имам и една поредица на Йън Ървайн - 4 книги от "Взор през огледалото" , чел съм и Властелина , книга която честно казано не ми хареса особено .
Имам подарък книга ...."Пълна енциклопедия на нечистите сили" - за демони ала бала .
Харесвам фентъзи поредиците в стил "Властелина " , преди няколко години четох подобна поредица -изчетох 4 от общо 7те книги , но вече й забравих името , защото не бяха мои.
Някои да е чувал за ЛАСИТЪР tooth.gif
"Повест за истинския човек" на Борис Полевой е много силна книга , една от любимите ми.Богат , беден на Ъруин Шоу също.

Posted by: pavelnel 10 Aug 2007, 20:01

Браво ,радвам се ,че четете книги .Аз лично съм чел и чета произведения от различни жанрове като се почне Карл Май и съмишленици ,мине се през Толстой и Дюма и се стигне до Дан Браун .И това е само художествената литература .Нямам и бегла представа дори за приблизителния брой на книгите ,които съм прочел ,ала то и не трябва .Хиляди са със сигурност .Преди много четях ,но с тоя компютър нещо си преебах режима .Ще изброя само някои от творбите ,които са оставили трайни впечатления у мен . rolleyes.gif
Любимият ми автор е Толстой .Любимата ми книга -Ана Каренина . wub.gif За мен е нещо като книжният Ювентус .Дъ бест . cool.gif "Война и мир " също е класика .

Други любими произведения:"Дюн"(Франк Хърбърт) ,"Спасителят в ръжта"(в оригинал е най-дивата книга ,която съм чел post-294-1158668614.gif(Селинджър ),"За кого бие камбаната" и "Старецът и морето" (Хемингуей),"Портретът на Дориан Грей" (Оскар Уайлд),"Клетниците"(Юго),"Цялото кралско войнство"(тази забравих от кой е ),"Бягай заеко,бягай"(Ъпдайк),"Тютюн"(Димитър Димов),"Името на розата" (Еко) и много др.;поезията на Яворов,Смирненски,Далчев ,Ботев и произведенията на всички останали български класици .Абе май няма смисъл да изброявам .Важното е ,че обожавам книгите .

Posted by: bianconero 10 Aug 2007, 20:32

Цитат(pavelnel @ Aug 10 2007, 09:01 PM) *
"Тютюн"(Димитър Димов)
Хм, тая трябваше да я прочета за 2 дни - налагаше се просто.
Успях де ама в предговора пишеше че някой бил успял за една нощ. post-294-1159107607.gif
Тъпото е че след като я прочетох ни казаха че има и филм и ни организираха прожекция.

Получи се точно като в една серия на Бар Наздраве в която Сам трябваше да прочете Война и мир за няколко дни. Тренера му каза че книгата е към кило и 200 грама а Стив добави че хората могат да четат максимум по 100 грама на ден. post-294-1158668614.gif
Сам не спа няколко дни ама после като разбра че има и филм грабна бухалката и тръгна да търси Стив. smile.gif

Иначе като стана въпрос за БГ поети - май Смирненски и Вапцаров са ми харесвали само.
Забравил съм Алеко Константинов от който съм изчел почти всичко - каквото съм намерил де - много лесно се чете.
Марк Твен съм го пропуснал - и от него поне най-известните произведения съм чел.
pavelnel се е сетил за Клетниците и за Хемингуей - в събота или неделя имаше филм за него.
За какво ли още ще се сетя.

Posted by: Didier Deschamps 10 Aug 2007, 21:34

На мен любимата ми книга е ,,Конника без глава'' просто като я чета ме побиват тръпки много е интересна и увлекателна.

Posted by: superniki 10 Aug 2007, 22:09

Цитат(bianconero @ Aug 10 2007, 04:35 PM) *
Като се замисля май след 14-15 годишна възраст не съм чел почти нищо освен учебниците. post-294-1159107607.gif
Чудя се и кога ми е оставало време ... верно че бързо чета ама ......

хм аз съм точно на дгия полюс вместо уроците си чета книги иначе училището горе долу ми върви 5-6 ама уроците не са интересни просто

Цитат(snitch @ Aug 10 2007, 04:46 PM) *
Я и аз да се отчета :
Първо Дан Браун ми харесва , но не бих каал че е особено добър писател(като начин на писани и изразяване) . Шифъра на Леонардо не съм го чел , останалите му книги ги имам , като особено Шестото Клеймо беше доста интересна за четене , но предвидима.


прочети шифъра той меко казано е непредвидим ама след 2 рия път ти се струва логично.Първия е супер.

ПП:НЯКОЙ ЧЕТЕ ЛИ ХАРИ ПОТЪР?

Posted by: snitch 10 Aug 2007, 22:23

Цитат(superniki @ Aug 10 2007, 11:09 PM) *
прочети шифъра той меко казано е непредвидим ама след 2 рия път ти се струва логично.Първия е супер.

Виж сега , като цяло книгите на Дан Браун са доста придвидими

Цитат(superniki @ Aug 10 2007, 11:09 PM) *
ПП:НЯКОЙ ЧЕТЕ ЛИ ХАРИ ПОТЪР?

Да , чел съм няколко книги от поредицат . Много се увлекателни и интересни.

Posted by: marto_juve 10 Aug 2007, 22:58

Цитат(superniki @ Aug 10 2007, 05:09 PM) *
Реших да направя тази тема щото смятам че един човек който уважава себе си трябва да чете книги
Еми излиза че не уважавам себе си post-294-1159107607.gif Бах маа му, само аз ли не чета книги? Аз ви поздравявам за това ви начинание, но лично за мен четенето на книга е последното нещо което бих направил. Баща ми все ми натяква че не чета книги, а аз все му обяснявам че от това по скучно за мен няма smile.gif

Posted by: superniki 10 Aug 2007, 23:27

Цитат(marto_juve @ Aug 10 2007, 08:58 PM) *
Еми излиза че не уважавам себе си post-294-1159107607.gif Бах маа му, само аз ли не чета книги? Аз ви поздравявам за това ви начинание, но лично за мен четенето на книга е последното нещо което бих направил. Баща ми все ми натяква че не чета книги, а аз все му обяснявам че от това по скучно за мен няма smile.gif

Ха-Ха щом не ти е интересно няма смисъл да го правиш.Преди 5-6 години и аз си мислех като теб и след като прочетох първата си книга Емил от Льонеберя четенето ми стана като хоби.

Posted by: juve_tifos 10 Aug 2007, 23:37

Цитат(marto_juve @ Aug 10 2007, 08:58 PM) *
Еми излиза че не уважавам себе си post-294-1159107607.gif Бах маа му, само аз ли не чета книги? Аз ви поздравявам за това ви начинание, но лично за мен четенето на книга е последното нещо което бих направил. Баща ми все ми натяква че не чета книги, а аз все му обяснявам че от това по скучно за мен няма smile.gif



Както се казва: "Не си сам" biggrin.gif Не съм чел книга от 10-11 клас, тоест вече 4-5 години и скоро нямам намерение да си обогатявам мирогледа по този начин.

Posted by: snitch 10 Aug 2007, 23:43

Абре момци книгата е прозорец към знанието , а пиенето е врата към щастието , нито без едно нито без другото може така че се залавяйте за работа, знайш ли Под Игото с едно Облаче колко е по интересна...

Posted by: superniki 10 Aug 2007, 23:54

Цитат(snitch @ Aug 10 2007, 09:43 PM) *
Абре момци книгата е прозорец към знанието , а пиенето е врата към щастието , нито без едно нито без другото може така че се залавяйте за работа, знайш ли Под Игото с едно Облаче колко е по интересна...

От това по-точно казано няма никъде!БРАВО!

Posted by: hri100 11 Aug 2007, 01:53

Цитат(marto_juve @ Aug 10 2007, 11:58 PM) *
Бах маа му, само аз ли не чета книги?

Цитат(juve_tifos @ Aug 11 2007, 12:37 AM) *
Както се казва: "Не си сам" biggrin.gif


Бих казъл "Не сте сами"......ама няма да е съвсем вярно, щото чат-пат чета по нещичко, макар че не съм го правил скоро. Всъщност излъгах, в момента чета......форума на Юве. post-294-1158668614.gif
Иначе обичам да чета, ама предпочитам нещо да ми мърда, докато го правя. post-294-1158668614.gif

Цитат(NUCLEO1985 @ Aug 10 2007, 05:14 PM) *
безспорно (и неоспоримо от която и да е друга книга) за мен най-добрата книга на всички времена е "Кръстникът"... продължението и също е добро но книгата на Пузо е ненадмината... както и филмите на Копола по нея...

Ето това е любимата ми книга. Невероятна е. Фима също ми е любим. Гледал/чел съм ги десетки пъти.
Изобщо Нуклео, с това вече даваш сериозна заявка за "лудницата". tongue.gif post-294-1158668614.gif

Posted by: icaka 11 Aug 2007, 20:19

Цитат(marto_juve @ Aug 10 2007, 11:58 PM) *
Бах маа му, само аз ли не чета книги? Аз ви поздравявам за това ви начинание, но лично за мен четенето на книга е последното нещо което бих направил. Баща ми все ми натяква че не чета книги, а аз все му обяснявам че от това по скучно за мен няма smile.gif


Цитат(juve_tifos @ Aug 11 2007, 12:37 AM) *
Както се казва: "Не си сам" biggrin.gif


Цитат(hri100 @ Aug 11 2007, 02:53 AM) *
Бих казъл "Не сте сами"......ама няма да е съвсем вярно, щото чат-пат чета по нещичко, макар че не съм го правил скоро. Всъщност излъгах, в момента чета......форума на Юве. post-294-1158668614.gif
Иначе обичам да чета, ама предпочитам нещо да ми мърда, докато го правя. post-294-1158668614.gif

Не сме сами biggrin.gif

ПП:Най-после с Марто да сме единни по някакъв въпрос smile.gif То пък какъв въпрос, чак ме е срам, ама айде... blush.gif Като ми е скучно, какво да направя. Трябва да ме вържат някъде, да не мога да мърдам и да ми забучат една книга пред мен - само така мога да чета. Ама пък няма да мога да прелиствам страниците post-294-1159107607.gif Значи май няма спасение за мен post-294-1158668522.gif

Posted by: marto_juve 13 Aug 2007, 18:11

Цитат(icaka @ Aug 11 2007, 09:19 PM) *
ПП:Най-после с Марто да сме единни по някакъв въпрос smile.gif То пък какъв въпрос, чак ме е срам, ама айде... blush.gif Като ми е скучно, какво да направя. Трябва да ме вържат някъде, да не мога да мърдам и да ми забучат една книга пред мен - само така мога да чета. Ама пък няма да мога да прелиствам страниците post-294-1159107607.gif Значи май няма спасение за мен post-294-1158668522.gif
А, имало е и други инцидентни случаи smile.gif Иначе се бях притеснил че съм единствения който не чете книги тук. Така се разприказвахте че си викам да се обаждам ли да си мълча ли...Определено на 1 място не ме свърта и ще е истинско мъчение ако трябва да чета книга. Верно трябва вързан да ме държат за да прочета поне 1 страница smile.gif

Posted by: Rumbeti 13 Aug 2007, 18:18

ЕЕЕЕ надали има чак толкова запалени хора, колкото изглежда , но все апк е хубаво , че повечето четат. Аз лично съм изумен, че Ицака не чете книги. Даже ми е трудно да го повярвам. smile.gif С тази интелигентна физиономия мислех , че е изчел целия свят вече, даже и тези с яроглифите post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif

Posted by: snitch 13 Aug 2007, 18:25

Цитат(Rumbeti @ Aug 13 2007, 07:18 PM) *
ЕЕЕЕ надали има чак толкова запалени хора, колкото изглежда , но все апк е хубаво , че повечето четат. Аз лично съм изумен, че Ицака не чете книги.

... след няколко чашки буквите не стоят на едно място tooth.gif
Иначе не книгите правят човека умен .

Posted by: hri100 13 Aug 2007, 18:49

Цитат(marto_juve @ Aug 13 2007, 07:11 PM) *
А, имало е и други инцидентни случаи smile.gif Иначе се бях притеснил че съм единствения който не чете книги тук. Така се разприказвахте че си викам да се обаждам ли да си мълча ли...Определено на 1 място не ме свърта и ще е истинско мъчение ако трябва да чета книга. Верно трябва вързан да ме държат за да прочета поне 1 страница smile.gif

Не бе, просто ти беше "сапьора". tooth.gif Аз викам, ще чакам някой друг да каже, че не чете и тогава може да се включа. post-294-1158668614.gif Може да си направим клуб на "простаците". post-294-1158668614.gif

Posted by: Rumbeti 13 Aug 2007, 23:52

ХХЕХЕХЕХЕХЕХЕХЕ ! Може да го кръстиме ПРОСТАШКИ КЛУБ и аз по някое време да кажа , че не чета. Все пак така ли се изпуска членство в КЛУБ НА ПРОСТАЦИ ! За съжаление сме прекалено културни за такова нещо smile.gif

Posted by: ELMANIFICO 14 Aug 2007, 14:40

Ами не е съвсем правилно това ,че има хора ,които не четат.Аз в никакъв случай не смятам ,че чета много,но ако започнете да четете ще видите как речникът ви ще започне да расте прогресивно,което е мн приятно.Аз предимно съм чел плановете за училище и някои др книги ,които са ме впечатлили ,последната която я взех,защото ми се строри интересна е на Гжимек - "Животните на Африка" - изключително описва преживяванията си в Африка и различните случки ,не съм я довършил,защото трябва да прочета "Железният Светилник " на Талев,сега съм на първата книга.
Иначе не обичам да чета фантастика,чел съм някои,но не бих казал ,че са ме впечатлили,попринцип не си падами по този жанр книги и филми.Предпочитам приключенски книги или такива от рода на Гжимек ,мн обичам животните и повечето книги ,които съм чел все са свързани с различни животни и най-често гледам такива филми.
Хубаво е да се чете,но не винаги има време да се чете за удоволствие,а то
чно тогава човек се влюбва в книгата.

Posted by: KikS 17 Aug 2007, 09:45

Казвам книги, които мога да чета и препрочитам без да ми омръзнат и всеки път да има нещо ново в тях: Mitch Albom "Tuesdays with Morrie"; Кен Киси "Полет над кукувичето гнездо"; Димитър Димов "Осъдени души" и Джон Брейн "Път към висшето общество" и "Живот във висшето общество". Две фентъзита съм чела и в онези години когато бях в пубертетска депресия успяха да ме разведрят - "Фарс или никога вече самота" и "Бог да Ви поживи мистър Роузуотър" и сега като се сещам за тях с радост бих ги препрочела smile.gif Нямам и нищо против от малко неангажиращи трилъри като "Шифърът на Леонардо" и "Катафалката, с която ти дойде" - щях да чета още от поредицата "Кралете на трилъра", но май ми стигат за тази година smile.gif Така или иначе започнах нещо съвсем различно.

Posted by: Ian 17 Aug 2007, 10:50

Любими книги или автори нямам, чета почти всичко, което ми попадне. Все пак сред книгите, които са оставили следа в съзнанието ми, мога да посоча няколко. Една кратка и съвсем неизчерпателна извадка:

"Фермата" и "1984" на Оруел
"451 градуса по Фаренхайт" и "Марсиански хроники" на Бредбъри
"За мишките и хората" на Стайнбек
"Името на розата" на Умберто Еко
"Соларис" на Станислав Лем и т.н.

Държа да спомена и някои руски шедьоври, макар че сигурно някои пак ще кажат "какви са тия измислици":

"Престъпление и наказание", "Идиот", "Братя Карамазови", "Бесове" на Достоевски
"Мъртви души" на Гогол
"Майстора и Маргарита" на Булгаков
Доста творби на Пушкин ("Евгений Онегин", "Дубровский" и ред други) и т.н.

Разбира се, има и ред други книги, но сега не ми се изброява.

Освен това наскоро прочетох една книжка на Тери Пратчет и може да се каже, че се зарибих. И възнамерявам в скоро време да си накупя още негови книжлета. wink.gif Така че това са ми бъдещите читателски планове.

Posted by: NUCLEO1985 17 Aug 2007, 11:16

аа аз забравих да спомена по кво съм се зарибил от началото на годината - Ремарк... прочетох вече 5 книги негови - "На западния фронт нищо ново", "Обратния път", "Нощ в Лисабон", "Искрица живот" и "Живот назаем"... вкъщи стои и "Тримата другари" но събира прах щото с тая работа не мога да седна да чета...

Posted by: A_D_P_10 17 Aug 2007, 12:36

Цитат(Ian @ Aug 17 2007, 11:50 AM) *
Освен това наскоро прочетох една книжка на Тери Пратчет и може да се каже, че се зарибих. И възнамерявам в скоро време да си накупя още негови книжлета. wink.gif Така че това са ми бъдещите читателски планове.


Такааааааааа!!! Елате повече!!!! laugh.gif laugh.gif laugh.gif
Супер е , че си се зарибил по Пратчет!!! Коя книга си прочел....?

Posted by: Ian 17 Aug 2007, 14:03

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 17 2007, 01:36 PM) *
Такааааааааа!!! Елате повече!!!! laugh.gif laugh.gif laugh.gif
Супер е , че си се зарибил по Пратчет!!! Коя книга си прочел....?

"Истината". Иначе идем, идем. wink.gif Дай препоръки кои "истории" да прочета.

Posted by: A_D_P_10 17 Aug 2007, 16:00

Цитат(Ian @ Aug 17 2007, 03:03 PM) *
"Истината". Иначе идем, идем. wink.gif Дай препоръки кои "истории" да прочета.


Не съм прочел всичките книги за "Света на диска" ( които са около 40 и броят им продължава да расте) , но определено любими са ми тези , в които главен герой е Ринсуинд(провалил се магьосник ["Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти."] , който мечтае за скучен живот , но който естествено постоянно се забърква в какви ли не неприятности и постоянно си има работа с невъобразими ужасии ["...а неприятното на невъобразимите ужасии , е, че е твърде лесно да си ги въобразиш..."] ). Книгите за Ринсуинд са : "Цветът на магията" , "Фантастична светлина" , "Магизточник" , "Ерик" , "Интересни времена" , "Последният континент" , "Последният герой".Голям смях пада с тоя Ринсуинд , повярвай ми!!! Инъче другите също са ужасно интересни и смешни.
Книгите за Градската стража също са уникални.Засега съм чел само една от книгите за Стражата - "Стражите! Стражите!" и естествено ме впечатли много и отново се смях с глас.
Естествено трябва да спомена и книгите за Смърт , като "Морт" , "Жътварят" , "Музика на душата" , "Дядо Прас" ......Няма смисъл да казвам , че са невероятни!
Има и няколко книги , които се водят като "отделни" - "Пирамиди" , "Малки богове" , "Подвижни образи" и др.От тях съм чел "Пирамиди" и естествено пак се съдрах от смях.
Всичко от цялата поредица "Истории от Света на диска" си заслужава!!!

Ето тук ще намериш много полезна информация за "Света на диска" , като от голяма полза е таблицата с книгите от поредицата : http://en.wikipedia.org/wiki/Discworld

Друга книга на Пратчет , която не е от "Света на диска" , а си е отделно произведение и е много , ама много добра - "Добри поличби"

ПП. Малко мешана скара стана!Дано не съм те объркал!

Posted by: icaka 17 Aug 2007, 16:34

Цитат(Rumbeti @ Aug 13 2007, 07:18 PM) *
Аз лично съм изумен, че Ицака не чете книги. Даже ми е трудно да го повярвам. smile.gif С тази интелигентна физиономия мислех , че е изчел целия свят вече, даже и тези с яроглифите post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif

Това го приемам за комплимент smile.gif

Книгата е хубаво нещо, но със сигурност броят на прочетени книги не може да е критерий за интелект, както много хора твърдят wink.gif

Posted by: Ian 17 Aug 2007, 16:50

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 17 2007, 05:00 PM) *
ПП. Малко мешана скара стана!Дано не съм те объркал!

Не си. Благодаря за подробния анализ. Мисля да започна със "Стражите! Стражите!" - много забавно ми звучи. smile.gif А иначе и в "Истината" също бяха доста застъпени стражите, макар и да не бяха главни герои.

Цитат(icaka @ Aug 17 2007, 05:34 PM) *
Книгата е хубаво нещо, но със сигурност броят на прочетени книги не може да е критерий за интелект, както много хора твърдят wink.gif

Както броят вкарани от Салайета голове не е критерий за форма, нали? wink.gif Шегувам се. wink.gif

Posted by: Rumbeti 17 Aug 2007, 17:01

На Пратчет всичките му неща са луди. Аз лично съм му прочел доста книги и всичките са коя от коя по-откачени ! Яката работа е !
Явно обаче одъртявам, защото напоследък чета доста по-сериозни неща ! smile.gif

Posted by: Borko_10 17 Aug 2007, 17:10

Един автор...ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН.....една книга...."Властелинът на Пръстените"....Това е любимата ми книга като веднага след нея се нареждат Хари Потър,Ерагорн и много други!

Posted by: White_Shark 29 Aug 2007, 10:41

На мен любимата ми е "Шестото клеймо" на Дан Браун....наистина невероятна книга,който не я е чел му я препоръчвам.... няма как да не ви хареса wink.gif.Властелинът си е доста завладяваща и зарибяваща история biggrin.gif по едно време се бях много запалил 3 тома за 6 дни прочетох.

Posted by: superniki 29 Aug 2007, 13:55

Цитат(Borko_10 @ Aug 17 2007, 03:10 PM) *
Един автор...ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН.....една книга...."Властелинът на Пръстените"....Това е любимата ми книга като веднага след нея се нареждат Хари Потър,Ерагорн и много други!

Чете ли Хари Потър и Реликвите на смъртта демек 7-та.Страшна е!Вече в интернет я има и на бг

Posted by: ELMANIFICO 29 Aug 2007, 14:28

Аз пък не съм чел нито една от тези книги и не изпитвам ни най-малко желание да започна да чета някоя от тях хм ,трябва да ги прочета ,защото в момента не ми е мн ясно как така целия свят избухна по тях или по Дан Браун ,въпреки че някои неща в дан браун не са мн реални,

Posted by: bianconero 13 Oct 2007, 10:19

Ако харесвате фантастиката отделете 30-40 минути за този разказ

http://www.sfbg.us/authors/r/robert_silverberg/Novels/The_World_Inside.htm

http://www.sfbg.us/authors/r/robert_silverberg/Novels/The_World_Inside.htm

- заедно с още 5 произведения е номинирана за награда ХЮГО - HUGO през 1972

Това е писано през 1971 година като действието се развива през 2381.

Posted by: Мартин Стоичков 13 Oct 2007, 11:58

Ето това са два от любимите ми книги: Биографията на Брус Лий и Мъртва зона на Стивън Кинг! post-294-1158668474.gif

Posted by: A_D_P_10 13 Oct 2007, 13:30

Наскоро реших да поправя една много голяма моя грешка - уж се водя фен на фантастичните произведения , а не бях чел ДЮН ohmy.gif . Та сега съм се нахвърлил стръвнишки върху първия том и почнах да разбирам , защо е най-четеният фантастичен роман на нашето време . wink.gif

Posted by: hri100 14 Oct 2007, 21:53

Истинските Неща в Живота



Когато съпругата на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се
върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.


Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Posted by: snitch 14 Oct 2007, 22:10

Цитат(A_D_P_10 @ Oct 13 2007, 02:30 PM) *
Наскоро реших да поправя една много голяма моя грешка - уж се водя фен на фантастичните произведения , а не бях чел ДЮН ohmy.gif . Та сега съм се нахвърлил стръвнишки върху първия том и почнах да разбирам , защо е най-четеният фантастичен роман на нашето време . wink.gif

Хм , на мен ми е известна само играта , която пък в своята сфера е титан , явно по подобие на книгата.

Posted by: icaka 14 Oct 2007, 22:17

Цитат(hri100 @ Oct 14 2007, 10:53 PM) *
Истинските Неща в Живота

Колкото вярно, толкова и тъжно sad.gif Но иначе много добре казано clap.gif Ето че дори и аз мога да намеря нещо интересно в тази тема post-294-1158668614.gif

Posted by: A_D_P_10 15 Oct 2007, 00:05

Цитат(snitch @ Oct 14 2007, 11:10 PM) *
Хм , на мен ми е известна само играта , която пък в своята сфера е титан , явно по подобие на книгата.


Аз книгите отдавна ги знаех , но защо не съм ги чел досега .... post-294-1159107607.gif Инъче и аз първо разбрах за играта , а после за книгите biggrin.gif Странното е също и това , че бях чувал за Франк Хърбърт , но не и за най-известното му произведение biggrin.gif , което както споменах е и най-четеният научно-фантастичен роман на нашето време

Posted by: snitch 15 Oct 2007, 12:58

Ами така си е , фантастичния жанр не се изчерпва само с пустия Star Wars tooth.gif , кой ти знае tooth.gif

Posted by: A_D_P_10 15 Oct 2007, 21:15

Цитат(snitch @ Oct 15 2007, 01:58 PM) *
Ами така си е , фантастичния жанр не се изчерпва само с пустия Star Wars tooth.gif , кой ти знае tooth.gif


Така е , никога не съм твърдял обратното ! wink.gif smile.gif Инъче "ДЮН" е страхотна книга/и . Заплени ме , а съм стигнал едва до 100-тната страница на първия том . smile.gif

Posted by: Palladino 15 Oct 2007, 22:26

Моята любима книга е Служители на здрача препоръчвам ви я. На Дийн Кунц

Posted by: Embittered`f 24 Oct 2007, 23:20

Аз пък харесвам Малкия Принц на Антоан дьо Сент Екзюпери и по криминалните романи на Агата Кристи и Артър Конан Дойл...

Posted by: Torricelli 25 Oct 2007, 20:58

Моите две са:

Властелинът на пръстените на Толкин и
Великани на животинския свят на Димо Божков! biggrin.gif

П.С.Ако някой обича научнопопунярна литература,горещо му препоръчвам книгата на нашия автор.Тя е един наисстина великолепен труд.

Айде и за десерт:

Серенгети не биваше да загине.

Posted by: snitch 25 Oct 2007, 21:08

Тц домързя ме да отида до библиотеката (която се намира в детската градина на 10 секунди път от моя блок ) за да си взема ДЮН , затова пък един познат ми предостави 20 книги на Том Кланси wink.gif Вече започнах поредицата Rainbow Six .

Posted by: A_D_P_10 25 Oct 2007, 21:40

Цитат(snitch @ Oct 25 2007, 10:08 PM) *
Тц домързя ме да отида до библиотеката (която се намира в детската градина на 10 секунди път от моя блок ) за да си взема ДЮН , затова пък един познат ми предостави 20 книги на Том Кланси wink.gif Вече започнах поредицата Rainbow Six .


Тц-тц-тц!!! Мързел!!! biggrin.gif Снощи завърших първи том ! post-294-1158668360.gif Възхитен съм ! Както се казва : "pure Sci-Fi" ! Преди да почна втория , мисля да се разсея малко и да метна пак Пратчет biggrin.gif tongue.gif
Snitch , прочети написаното http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=11780 за "Дюн" и ще видим дали ще те домързи следващия път . tongue.gif smile.gif wink.gif

Тъй като Embittered`f спомена Агата Кристи , вместо да засипя със (заслужени) похвали произведенията и , ще цитирам нещо любимо от най-добрия и (за мен) роман :

Десет малки негърчета похапваха добре, задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха, заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън, едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва, съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед, жилна го пчела едното - ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече, едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море, заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят, мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата, едно издъхна на брега - такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само, обеси се и ето вече, че няма ни едно.


wink.gif

Posted by: snitch 25 Oct 2007, 22:01

Тц тц всеки си носи бремето , в моя случай бремето на мързела . Така или иначе започнах Том Кланси вече ...
На Агата Кристи съм и чел 5-6 книжки които имам удома и не останах толкова възхитен колкото очаквах да бъда.

Posted by: A_D_P_10 01 Nov 2007, 17:12

Отивам днес в книжарница "Пингвините" да си купя ето тази книжка http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=13957 и след това останах да поразгледам още и ето на кое изключително интересно четиво попаднах - http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=23151 . Книгата е страхотна - обемиста , с твърди корици , гланцирани страници , голям снимков материал (да не говорим , че материята която се обсъжда в книгата е ужасно интересна и добре поднесена) , а на предната корица снимката над заглавието е триизмерна и показва Големия взрив , когато се гледа под различен ъгъл . Всичко това обаче остана на заден план , след като погледнах снимките на авторите на задната корица . Когато прочетох името на единия от тях , не ми направи впечатление , но виждайки му снимката веднага разбрах , че това не е просто някой си Брайън Мей , a "THE" Brian May . По-старите кучета в този форум като Garrett , bianconero , hri100 , Ian , snitch сигурно веднага ще загреят , за кого става въпрос . wink.gif Смятах този човек за гениален , но дори и не съм подозирал , че може да е ДОКТОР НА НАУКИТЕ и ЧЛЕН НА КРАЛСКОТО АСТРОНОМИЧНО ОБЩЕСТВО ! ohmy.gif ohmy.gif ohmy.gif blink.gif blink.gif blink.gif biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif

Posted by: Garrett 01 Nov 2007, 17:22

Мдам, това му е втората "специалност" и втората любов. Даже си признава, че ако не се беше занимавал с това, с което всъщност се е занимавал biggrin.gif, е щял да бъде физик wink.gif

Posted by: A_D_P_10 05 Nov 2007, 23:25

Току що завърших ето това - http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=13155 ! Поредната страхотна творба на Артър Кларк (със съдействието на Стивън Бакстър) . ЧИСТА научна фантастика !!! Такива "преплитания" и "усуквания" на време-пространството няма и в картините на Салвадор Дали. wink.gif tongue.gif smile.gif

Posted by: hri100 06 Nov 2007, 09:26

Цитат(A_D_P_10 @ Nov 5 2007, 11:25 PM) *
Току що завърших ето това - "Окото на времето"[/url] ! ...

Добре, са как да вярвам на поговорката "Никога не казвай никога!", като аз НИКОГА, ама НИКОГА няма да прочета тая книга! an.gif

Posted by: A_D_P_10 06 Nov 2007, 23:09

Добре, са как да вярвам на поговорката "Никога не казвай никога!", като аз НИКОГА, ама НИКОГА няма да прочета тая книга! an.gif


Бе пак бих ти казал : "Никога не казвай никога!" biggrin.gif tongue.gif Инъче съм сигурен , че подхождаш изключително предубедено и то само защото става въпрос за фантастика (може и да си мислиш , че щом е фантастика , няма как да не се срещат иноземци , космически кораби , бластери и тем подобни клишета tongue.gif , а точно тук няма нищо подобно wink.gif smile.gif ) .

Posted by: hri100 06 Nov 2007, 23:14

Абсолютно си прав, че подхождам предубедено. wink.gif Просто мразя/не разбирам фантастиката и затова никога няма да прочета подобна книга, колкото и да ми я рекламират и колкото и да ми повтарят, че съм задръстен и нямам никаква фантазия. tongue.gif Виж, ако е филм, може евентуаааално да се прежаля, но след като изгледах yucky.gif и вече си изпатих веднъж, едва ли ще повторя. biggrin.gif tongue.gif

Posted by: A_D_P_10 06 Nov 2007, 23:26

Цитат(hri100 @ Nov 6 2007, 11:14 PM) *
Абсолютно си прав, че подхождам предубедено. wink.gif Просто мразя/не разбирам фантастиката и затова никога няма да прочета подобна книга, колкото и да ми я рекламират и колкото и да ми повтарят, че съм задръстен и нямам никаква фантазия. tongue.gif Виж, ако е филм, може евентуаааално да се прежаля, но след като изгледах yucky.gif и вече си изпатих веднъж, едва ли ще повторя. biggrin.gif tongue.gif


Не виждам защо някой би ти казал , че си задръстен само защото не харесваш(да-НЕ ХАРЕСВАШ ; не мога да приема , че МРАЗИШ tongue.gif ) фантастичните произведения ! И да не четеш подобни творби , нищо няма да загубиш , но пък ако се прежалиш , можеш само да спечелиш ! tongue.gif Инъче STAR WARS не е фантастика , а повече спада към фентъзи-жанра ! wink.gif tongue.gif smile.gif

Posted by: snitch 06 Nov 2007, 23:48

Аз сега се сетих , че съм чел няколко книжки по WarCraft , StarCraft и Diablo laugh.gif

Posted by: Rumbeti 07 Nov 2007, 01:14

Шифърът на Леонардо - колкото и комерсиално да звъчи трябва да се прочете заедно със Шестото клеймо !

Както и всичко на Пратчет и всичко за Джийвс и Бърти Уустър smile.gif Или по-точно казано - великият Уудхаус ! post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif

Posted by: Didier Deschamps 07 Nov 2007, 01:24

И аз съм чел две от книжките на WarCraft ама са ми много смешни,макар,че са интересни ама не ме грабват така напълно.

Posted by: White_Shark 07 Nov 2007, 23:48

Между работата,футбола и училището в всяка свободна минутка гледам да наблягам на"Айсбергът на смъртта" на Джеймс Ролинс в последно време.Още повече се запалвам по научно-приключенските романи.Специално този го препоръчвам и съм 100% сигурен ,че всеки който го е чел може да сподели мнението ми

Posted by: snitch 07 Nov 2007, 23:59

Цитат(Rumbeti @ Nov 7 2007, 02:14 AM) *
Шифърът на Леонардо - колкото и комерсиално да звъчи трябва да се прочете заедно със Шестото клеймо !


Шестото клеймо беше първата книга на Дан Браун , която прочетох и АДСКИ МНОГО МИ БЕШЕ ХАРЕСАЛА .Прочетох и другите и със всяка се разочаровах повече и повече , никак не обичам автори които пишат по схема , ама никак.
Цитат(Didier Deschamps @ Nov 7 2007, 02:24 AM) *
И аз съм чел две от книжките на WarCraft ама са ми много смешни,макар,че са интересни ама не ме грабват така напълно.

Мен бяха ме грабна , но я съм бил 14 годишно пишлеме тогава.


пп Акула , каква работа бе , ти си само на 16 !??! laugh.gif

Posted by: mitnicharcheto 08 Nov 2007, 01:31

Винету на Карл Май cool.gif

Posted by: stefoto 08 Nov 2007, 09:37

Аз наблягам на историческите книги!В момента препрочитам-Хвърковатата чета на Бенковски!

Posted by: White_Shark 08 Nov 2007, 09:48

Цитат(snitch @ Nov 7 2007, 09:59 PM) *
Шестото клеймо беше първата книга на Дан Браун , която прочетох и АДСКИ МНОГО МИ БЕШЕ ХАРЕСАЛА .Прочетох и другите и със всяка се разочаровах повече и повече , никак не обичам автори които пишат по схема , ама никак.

Мен бяха ме грабна , но я съм бил 14 годишно пишлеме тогава.
пп Акула , каква работа бе , ти си само на 16 !??! laugh.gif

Е какво като съм на 16?То трябва и нещо да се яде?

Posted by: Rumbeti 08 Nov 2007, 18:27

Не става само с яденеееееееее, трябва и пиенееееееееееееее post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif post-294-1158668510.gif


Сетих се за още една много интересна книга - "Летище" !!! Също и "Свидетели няма да има" ! Много силни са и двете !

Posted by: snitch 16 Nov 2007, 18:02

Аз днес май ще почна още една поредица на Том Кланси - Дълг на честта , звучи обещаващо , а пък и ми я похвалиха таак че дано ме грабне .

Posted by: A_D_P_10 29 Nov 2007, 21:12

Преди малко завърших "Добри поличби" на Тери Пратчет и Нийл Геймън . Първият няма нужда от представяне , а другият е автор на книгата , която скоро филмираха : "Звезден прах" с Робърт де Ниро , Мишел Пфайфър .....
Изключително увлекателна книга ! По-забавен Апокалипсис едва ли ще срещнете в друга книга или филм ! Главните герои са уникални : като се почне от Не-Прелюбодействай Палсифър (кръстен във време на безбожност и неграмотност ; ей така заради самото звучене biggrin.gif ) , мине се през Азирафел (ангел) , Велзевул (паднал ангел ; Принц на Ада) , Хастур и Лигур (паднали ангели и Херцози на Ада) , Кроули (Ангел , не толкова паднал , колкото леко залитнал надолу biggrin.gif ) и се стигне до самите Господ и Сатана ! Естествено в книгата присъстват и задължителните четири конника на Апокалипсиса : СМЪРТ , Война , Глад и Замърсяване . Последният (Замърсяване) е пряк наследник на оригиналния четвърти конник - Чумата , която обаче се оттеглила преди 20-30 години , мърморейки нещо за пеницилина ! biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif

Posted by: Torricelli 10 Dec 2007, 11:35

Бях забравил да спомена- някой чел ли е Чудомир?

Разказите му са най- убийствения хумор, поне аз на нещо по-разтърсващо не съм попадал.Героите му са персонажи основно от Тракия и от Загора.Горещо ви го препоръчва- "Труд" са му издали пак книгата, 11 лева мисля че струва.
Но това което ще ви даде, не се купува и с пари/акции/облигации/злато/......

Има и по-сериозни разкази, все отразяващи нашата действителност преди 3-4 десетилетия.

И още една препоръка- поне прочетете казказа му "Косачи". След това може и да ми благодарите! biggrin.gif

Posted by: Borko_10 10 Dec 2007, 11:51

Оооо да!Чудомир рулзз!Помня в училище бяхме чели някакви негови разкази. biggrin.gif

Posted by: Torricelli 10 Dec 2007, 12:00

Цитат(Borko_10 @ Dec 10 2007, 09:51 AM) *
Оооо да!Чудомир рулзз!Помня в училище бяхме чели някакви негови разкази. biggrin.gif


Уиеееееееееееееееееееееее!

Posted by: A_D_P_10 18 Dec 2007, 15:51

Вчера завърших поредната уникална книга от Света на Диска - "Последният герой" ! Единствено тя и "Ерик" са илюстрирани от цялата поредица ! Като се сетя само колко време се смях на следното : ще кацат шеметите на луната и имаше илюстрация на това , кой с какъв костюм и шлем е снабден ! Рисунка на Ринсуинд (магьосник ; единият от персонажите) и отстрани кратки сведения относно костюмът му . Една стрелка срещу шлема и пише : "Опростен датчик за отчитане на налягането в шлема - ако стъклата пред очите се оцветят в червено , значи главата вътре се е пръснала !" post-294-1158668510.gif post-294-1158668614.gif post-294-1158668614.gif

Posted by: masterhp 29 Dec 2007, 13:38

Браво на Борето и Торичели само така !!!
И на мене любимият ми автор е Толкин!!!
Всичките му книга са уникални сега чета последната му която издадоха "Децата на Дурин"

Много ме учиди A_D_P_10 че е чел "Денят на Чакала " на Форсайт - много добра книга

Posted by: A_D_P_10 29 Dec 2007, 14:15

Цитат(masterhp @ Dec 29 2007, 01:38 PM) *
Много ме учиди A_D_P_10 че е чел "Денят на Чакала " на Форсайт - много добра книга


laugh.gif И кое му е чудното ! tongue.gif

Posted by: masterhp 29 Dec 2007, 17:54

Цитат(A_D_P_10 @ Dec 29 2007, 02:15 PM) *
laugh.gif И кое му е чудното ! tongue.gif


ами който съм питал за книгата никой не я е чувал и ми беше странно че някой я знае иначе на мен много ми допада, аз съм я чел на английски..

Posted by: A_D_P_10 29 Dec 2007, 18:33

Цитат(masterhp @ Dec 29 2007, 05:54 PM) *
ами който съм питал за книгата никой не я е чувал и ми беше странно че някой я знае иначе на мен много ми допада, аз съм я чел на английски..


Хах , странно ! Книгатa си е много известна и наистина е хубава ! Именно заради нея са лепнали прякора на Карлос Чакала , тъй като (доколкото знам) са я намерили в стаята му когато го арестуват ! wink.gif

Posted by: A_D_P_10 05 Jan 2008, 19:19

Днес завърших Соларис на Станислав Лем ! Уникално произведение ! Както се казва отзад на корицата : "....фантастика не на технологиите , а на идеите..." wink.gif Така или иначе едва ли бих могъл да я опиша , за това ще цитирам един от любимите ми пасажи от книгата :

"Ние се отправяме в Космоса, решени на всичко, което ще рече — на самота, борба, мъченичество и смърт. От скромност не бием барабан за това, но вътре в себе си понякога мислим, че сме прекрасни, героични. Но ето, оказва се, че това не е всичко, а нашата готовност излиза поза. Ние съвсем не искаме да превземаме Космоса, искаме само да разширим Земята, като го обхванем целия. Едни планети трябва да са пустинни като Сахара, други — студени като полюсите или горещи като бразилските джунгли. Ние сме човечни и благородни, не искаме да заробваме други раси, искаме само да им предадем нашите ценности, а в замяна да получим тяхното наследство. Смятаме се за рицари на светата Връзка. Това е втората лъжа. Ние не търсим никого освен хората. Не ни трябват други светове. Трябват ни огледала. Не знаем какво да правим с другите светове. Достатъчен е само тоя и вече почваме да се задушаваме. Искаме да намерим собствения си идеализиран образ; едни трябва да бъдат светове, цивилизации, по-съвършени от нашите, а в други се надяваме да намерим образа на нашето примитивно минало. Но ето че от другата страна има нещо, което не приемаме, от което се дърпаме, а пък от Земята не сме донесли някакъв дестилат от добродетели, героически монумент на Човека! Долетели сме тук такива, каквито сме наистина, а когато другата страна ни сочи тази истина — тази й част, която премълчаваме, не искаме да се примирим с това!"

smile.gif

Posted by: A_D_P_10 09 Jan 2008, 21:01

Наскоро ми попадна книга с избрани стихотворения на Дамян Дамянов ! За пореден път се убедих , че е един от най-големите поети , които България е имала !
Иначе сега отново минах на вълна Пратчет с поредната книга от Света на Диска - "Захапи за врата" !

Posted by: A_D_P_10 01 Mar 2008, 19:28

Със завидна упоритост продължавам да се боря за живота на тази тема ...... Увеличи на 400 .... пазете се !!!!! biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif

Чудесна статия за последната книга , която прочетох (Бернар Вербер - Танатонавтите):

Отвъд смъртта и смъртността
Бернар Вербер: Танатонавтите


„Докато е смъртен, човекът няма да намери истинско спокойствие.”
Уди Алън



Да пиша за тази книга е трудно. Тя не е нито фантастична, нито философска, нито хумористична. И все пак има по нещо и от трите. На срещата си с читателите миналия месец Вербер спомена, че този роман трябва да вдигне булото на табуто от темата за смъртта. И „Танатонавтите” е точно това – онази факла, която с жизнено припламване осветява мрачните й и тъжни покои.

Един биолог, един анестезиолог и една медицинска сестра – всеки подтикван от собственото си минало, ще тръгнат по пътя на науката, за да разкрият тайните на онзи „неизследван континент” отвъд, така познат и толкова плашещ смъртните. За да дадат най-после покой на човечеството... или пък не? Това, което лежи след границата на комата, е безкрайно удивително и същевременно толкова близо до ученията на повечето религии, че хвърля в смут цялата планета.

В романа няма мистика и религиозност – има наука, наречена танатонавтика, която изследва смъртта. И с нарастването на познанията в тази нова наука смъртта става все по-ежедневна и неплашеща. Светът се променя неочаквано – дали религиите няма да отмрат, заедно със злото у хората? Или ще се появят нови секти? Дали злото все пак е необходимо, за да има и добро? Колко заплаща душата за една лъжа? А колко печели от създаването на една картина? Вербер е направил опит да отговори на вечния въпрос „Кой съм аз и какво правя тук?” в рамките на петстотин страници.

Но не си мислете, че книгата е отвлечена – напротив, тя е динамично и донякъде забавно четиво с елементи на трилър. Изреченията са стегнати, главите са кратки, а действието е прекъсвано с цитати от религиозни, „исторически” и теологични трудове, както и с извадки от полицейски досиета. Тази странно накъсана структура намагнитизира читателя с желание за още и буквално го кара да препуска все по-нататък по страниците. И въпреки че като цяло темата на романа е сериозна, все пак е разведряващ начинът, по който Вербер ни кара да гледаме на нея. Най-интересното е, че той стига до крайния ръб на познанието и въпреки всичко оставя на читателя сам да реши какво има там, отвъд.

Жестока е цената, която танатонавтите ще трябва да платят – те жертват не само личния си живот, но и възпитанието, морала си, а в крайна сметка и част от човечността си. Вербер едва засяга темата за „омлета и яйцата” – все пак книгата е фокусирана предимно върху страха от смъртта, всевъзможни религиозни учения и езотерика, но тази тема също е спомената. Оправдано ли е човекоубийството в името на общото благо? Не можах да си отговоря дори след този роман. Нищо... на втори прочит може би ще успея.

Наистина препоръчвам книгата на хората, които търсят нещо различно и неангажиращо философско. А на тези, които вярват в задгробния живот - не се връзвайте на това, което ще прочетете, защото „Танатонавтите” е фантастика, а не опит за обяснение на живота, Вселената и всичко останало.


Shannara , Starlighter.info

Posted by: superniki 01 Mar 2008, 21:10

Темата ще си я има.Според мен е много хубава и винаги ше я има.Сега почнах пак да тренирам и много време за книги нямам ама мисля скоро да препрочета Под игото и някоя от изброените от вас книги.Моля за съвети.

Posted by: A_D_P_10 01 Mar 2008, 21:57

Цитат(superniki @ Mar 1 2008, 09:10 PM) *
Моля за съвети.


Съвет: Не слушай препоръките на другите ! wink.gif biggrin.gif

Posted by: superniki 01 Mar 2008, 23:48

Цитат(A_D_P_10 @ Mar 1 2008, 07:57 PM) *
Съвет: Не слушай препоръките на другите ! wink.gif biggrin.gif

Ха.Така е нали знаеш че империите са пропаднали заради съветници така че може да се че го приемам тоя съвет.
Чете ми се нещо утвердено и качествено затова искам някакви препоръки.

Posted by: hri100 01 Mar 2008, 23:52

Цитат(superniki @ Mar 1 2008, 11:48 PM) *
Чете ми се нещо утвердено и качествено затова искам някакви препоръки.

Чети форума на Юве. wink.gif

Posted by: A_D_P_10 01 Mar 2008, 23:52

Цитат(superniki @ Mar 1 2008, 11:48 PM) *
Чете ми се нещо утвердено и качествено затова искам някакви препоръки.

Какъв жанр ..... или нямаш претенции ???

Posted by: superniki 02 Mar 2008, 01:17

Tрилър най-вече ,може и фантастика абе нещо качествено.Не съм чел книга половин година и повече.

Posted by: A_D_P_10 02 Mar 2008, 02:37

Цитат(superniki @ Mar 2 2008, 01:17 AM) *
Tрилър най-вече

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 10 2007, 05:52 PM) *
" Денят на Чакала " - Фредерик Форсайт
" Черната далия " - Джеймс Елрой


Цитат(superniki @ Mar 2 2008, 01:17 AM) *
може и фантастика

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 10 2007, 05:52 PM) *
" 451 градуса по Фаренхайт " - Рей Бредбъри


Цитат(superniki @ Mar 2 2008, 01:17 AM) *
абе нещо качествено

И трите отговарят на това условие !

wink.gif

Posted by: superniki 02 Mar 2008, 13:26

Мерси много ще ти пиша като ги почна.

Posted by: A_D_P_10 11 Mar 2008, 14:01

Нещо актуално:

http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=25383 и http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=25426 smile.gif

Posted by: A_D_P_10 13 Mar 2008, 14:59

Това определено трябва да се види:



Брой страници: 512
Цена: 11.99 лв.

Този дяволски умен роман слива в едно факти и художествена измислица и ни разказва задъхана история за един нов свят, където нищо не е такова, каквото изглежда!

ГОВОРЕЩА МАЙМУНА В ЯВА
Група туристи в Индонезия се кълнат, че са били ругани от говореща маймуна
в джунглата на Борнео...
УЧЕНИ ИЗОЛИРАТ "ГОСПОДАРСКИ" ГЕН
Господството върху себеподобните ни е генетично обусловено?

НОВИ ТРАНСГЕНЕТИЧНИ ЛЮБИМЦИ НА ХОРИЗОНТА?
Гигантски хлебарки, кученца, които не порастват. Индустрията не спи.

Добре дошли в нашия генетичен свят.
Скоростен, яростен и извън контрол.
Това не е светът на бъдещето - това е нашият свят сега.

Дали на любим ваш човек не му липсват ТЕЛЕСНИ ЧАСТИ? На измиране ли са БЛОНДИНКИТЕ? Огледайте се - човешки същества ли са всички гости на трапезата ви? Разликата между хората и шимпанзетата е само в 4000 гени; затова ли ЕМБРИОНИТЕ НА ШИМПАНЗЕТАТА толкова приличат на човешки същества? И следва ли това да ни тревожи? Има НОВО ГЕНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ЗА НАРКОТИЧНАТА ЗАВИСИМОСТ - дали пък то не е по-лошо и от нея?
Живеем във време на НЕВЪОБРАЗИМ НАУЧЕН НАПРЕДЪК, време, когато е възможно да ПРОДАВАМЕ ЯЙЦЕКЛЕТКИТЕ И СПЕРМАТА СИ онлайн за хиляди долари и да изследваме съпрузите си за генетични заболявания.
Живеем във време, когато една пета от НАШИТЕ ГЕНИ СА ЧУЖДА СОБСТВЕНОСТ и когато нищо неподозиращи хора могат да бъдат преследвани из цялата страна само защото в хромозомите им се намира и един БЕЗЦЕНЕН ген...


Чудесна статия относно книгата:

„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – може би най-добрата картина на Гоген и точно за нея се сетих, като затворих последната страница на романа „Ген”.

Обърнете поглед назад към историята на човечеството и вижте кои научни открития са разтърсили из основи света. Парната революция, електричеството, атомната енергия, компютрите, мобилните телефони и още много научно-технически чудеса, без които в момента просто не можем да си представим живота и които са се вмъкнали в него някак леко и без особени сътресения.

Теорията на относителността и квантовата физика променят коренно представата ни за вселената, но въпреки това не предизвикват бурната реакция на човечеството, която постигат Коперник и Галилей. Те детронираха Земята от нейното централно и специално място в центъра на вселената и я запратиха по орбита около Слънцето. Вече не живеехме в центъра на вселената.
И вече досещате ли се коя теория предизвиква такава революция в представата ни за света, че дебатите по нея и до ден днешен продължават със същата сила, както и в началото. Теория, вече многократно доказана, която взриви еквивалента на свръхнова в умовете, сърцата и душите на хората и ги постави пред тежката задача да се отърсят от романтичните идеи, че сме с божествен произход, че всичко е създадено за нас, че вселената се върти заради нас. Теория, която ни захвърли в собствените ни ръце и ни кара всеки ден да си задаваме въпроса на Гоген. И отговора вече няма да го търсим в светите книги или в преданията.

Истината е, че Чарлз Дарвин не е имал почти никаква представа какво ще предизвика неговата еволюционна теория и какви последствия ще има. Той детронира човека от неговото божествено място и запраща произхода му при приматите. Няма Едем, няма кал и божествен дух, вдъхнал живот. Всичко е борба за оцеляване и оцелява по-приспособеният към постоянно променящите се условия на околната среда.

Уотсън и Крик, за разлика от бащата на еволюцията, са имали представа какъв потенциал крие тяхното откритие, но и те едва ли са могли да си представят всички аспекти на приложение на ДНК технологиите. Те пък направиха и следващата стъпка – поставиха homo sapiens на трона на бог. Има още много път да се извърви, но това е неизбежно и предизвика нова буря от дискусии в световните обществени, политически и религиозни общности.

„Ген” е книга, сърфираща на гребена на последните научни открития, същевременно настъпваща и в бъдещето. Книга, задаваща въпроса как ще се справим с революцията, която се задава. Един наистина много добър роман на Крайтън, различен от предишните му творби.

Разликата е в това, че тук няма една основна сюжетна линия, около която да се върти действието. В „Ген” има много такива и те са си напълно равностойни. Развиват се независимо една от друга, повечето дори не се пресичат, нито се събират накрая в една кулминационна точка – сякаш започват и свършват от никъде и на никъде. Последното не е минус на книгата, както звучи на първо четене. Идеята на Крайтън е да покаже възможно повече аспекти на приложение на ДНК технологиите и тяхното влияние върху човека. Замислете се в колко сфери на живота ни генетиката е намесена и ги променя завинаги. Медицина, биотехнологии, селско стопанство, животновъдство, хранително-вкусова промишленост. А други? Мислили ли сте, че ще трябва да се промени законодателството, за да е в крак с технологиите?

Преди време, в ерата на силния човек и двете сечива, ни учеха че личността е продукт на средата, на възпитанието вкъщи, в училище и на социума. Едва след падането на желязната завеса и надеждата за светло и безоблачно бъдеще започнахме лека полека да научаваме, че много човешки черти са генетично обусловени – ген на любопитството, на съзряването, на склонността към изкуства и наука. Тогава къде отива идеята за свободната личност и можем ли да съдим родителите си за гените, които са ни предали? А колко гъвкав ще се окаже моралът ни и не е ли време за преразглеждане на „изконните” ценности?

Така че тук многото сюжетни линии не са негатив на книгата, даже напротив. Точно това многообразие на образи, ситуации и проблеми представя по най-пълен и пълнокръвен начин революцията, която настъпва и която не може да бъде спряна. Книгата е като една снимка на света на генетиката и неговото влияние върху всичко останало. И Крайтън се е справил блестящо с тази си задача. Всичките линии на повествованието, колкото и кратки или фрагментирани да са – започващи от средата на нечий живот и свършващи рязко седмица по-късно – не са съшити грубо и не стоят като кръпки една към друга. Напротив, допълват се перфектно и изграждат цялостната картина на света.

Прочетете книгата, за да си зададете и вие въпроса на Гоген и да поставите на изпитание собствените си морални ценности. Как ще приемете един трансгенетичен организъм? Накъде отиваме сега – към създаването на господарски и робски раси? Бихме ли програмирали генетично собствените си деца?


Nerksis , starlighter.info

Posted by: Garrett 13 Mar 2008, 15:29

Марамел, благодаря ти че редовно ни осведомяваш за интересни нови заглавия, продължавай - не си мисли, че никой не чете тук smile.gif

Posted by: masterhp 13 Mar 2008, 23:32

Я намерих си нова книжка която да си взема, въпреки че не съм прочел предишните. Ех тоя АДП, добре че е той smile.gif

Posted by: A_D_P_10 13 Mar 2008, 23:36

Цитат(masterhp @ Mar 13 2008, 11:32 PM) *
Я намерих си нова книжка която да си взема, въпреки че не съм прочел предишните. Ех тоя АДП, добре че е той smile.gif

За "Ген" ли става въпрос ?

Posted by: masterhp 13 Mar 2008, 23:44

Цитат(A_D_P_10 @ Mar 13 2008, 11:36 PM) *
За "Ген" ли става въпрос ?

Определено smile.gif Само да намера нужното време...от бая време търса нещо интересно, а това досат ми допада от прочетеното в поста ти.

Posted by: A_D_P_10 18 Mar 2008, 00:53



Издадена: 2008
Брой страници: 272
Цена: 10.99 лв.


Завладяващ шедьовър на научната фантастика!

Авторът е носител на наградите "Хюго" и "Небюла".

Някъде в Югозападната пустиня в мястото, наречено "Къщата на черепите", древно братство съхранява тайнствен ритуал. Писано, е че който дойде там с чисто сърце, ще получи вечен живот.
Четирима колежани тръгват на поклонението. Ели, интелектуалеца; Нед, поета; Оливър, атлета от Средния запад; Тимъти, глезеното богаташко момче. Но безсмъртието има страшна цена. Двама ще живеят вечно само ако другите двама умрат.

"Купете я веднъж. Прочетете я много пъти. Със сигурност ще откриете, че си струва... Един от най-красивите и поетични романи в научната фантастика".
Джеймс Блиш,
Фентъзи енд Сайънс фикшън




Издадена: 2008
Брой страници: 576
Цена: 11.99 лв.

"Ролинс е един от най-изобретателните разказвачи на нашето време!"
Линкълн Чайлд

Щам на Юда (същ.) – научен термин за организъм, който причинява измирането на цял животински или растителен вид

От дълбините на Индийския океан се е надигнала чума, способна да изтрие човечеството от лицето на Земята – болест непозната и нелечима….
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца – стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие – от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини – следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история – Марко Поло.

Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсeтия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого – нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.

Posted by: lqlqlq 18 Mar 2008, 01:51

Това за черепите звучи твърде ,твърде интересно smile.gif.
Някой случайно да е чел тази книга?

Posted by: A_D_P_10 19 Mar 2008, 13:58

Сър Артър Кларк почина на 90

Авторът на „Одисея в Космоса 2001" Артър Кларк почина на 90-годишна възраст, предадоха световните агенции.

Писателят, сътворил повече от 100 научнофантастични книги, е боледувал десетилетия наред.
Умира в дома си в Шри Ланка.

Едно от вдъхновенията на писателя е друг популярен фантаст - Хърбърт Уелс.

Кларк започва кариерата си от училищни списания, на които изпраща разказите си.

Първите му работи за космически пътувания и технологии често срещат отказ и неразбиране у издатели и редактори.

Завършва физика и математика в King's college в Лондон.

Кларк добива популярност с изключително богатата си фантазия, която предвижда много технически придобивки, години преди те да се превърнат в реалност.

Такива са, например, сателитните комуникации.

Книгите му печелят както популярност сред читателите по света, така и редица престижни отличия като „Небула" и „Хуго".

Най-известната му книга - „Одисея в Космоса 2001" е екранизирана от кинолегендата Стенли Кубрик.

Самият той е бил в крак с новите технологии, обичал е да сърфира из интернет, както и да комуникира чрез мрежата със свои почитатели.

Кларк се развежда през 1964 и няма деца.



Поклон пред един от НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ...... и дай Боже всеки му , да стигне подобна възраст ! smile.gif

Posted by: masterhp 19 Mar 2008, 22:31

Много ми стана тъжно днеска като научих.. ПОКЛОН!!!

Posted by: A_D_P_10 23 Apr 2008, 16:39

Честит ден на КНИГАТА !!!

Честито на всички четящи ! Честито на всички , които отделят малко или много от времето си за нейно Величество КНИГАТА !

Честито и на всички четящи каквото и да е било: етикети на бутилки , програми на Еврофутбол , спортни всекидневници , постове във форуми като този и т.н. biggrin.gif

За да отбележа празника , си взех последната книга на Майкъл Крайтън - "Ген" (информация за нея има няколко поста по-назад). smile.gif

Posted by: Embittered`f 27 Apr 2008, 18:56

Сега захванах една книга, която още от 1вите страници ми влезе в графата "любими"- Дж. Стайнбек- За мишките и хората"... Всеки, който обича разказите за силните връзки между хората и за силната братска любов може да я прочете- ще му хареса!

Posted by: A_D_P_10 29 Apr 2008, 17:09

Цитат(Embittered`f @ Apr 27 2008, 07:56 PM) *
Сега захванах една книга, която още от 1вите страници ми влезе в графата "любими"- Дж. Стайнбек- За мишките и хората"... Всеки, който обича разказите за силните връзки между хората и за силната братска любов може да я прочете- ще му хареса!

Като я свършиш (мисля , че е тъничка - от порядъка на 100-150 стр. ) , изложи пак впечатленията си , вече от цялата книга ! smile.gif Аз , на Стайнбек , съм чел единствено "На изток от рая" и ми хареса много !

Posted by: nikentus 01 May 2008, 09:40

Цитат(A_D_P_10 @ Mar 13 2008, 03:59 PM) *
Това определено трябва да се види:



Брой страници: 512
Цена: 11.99 лв.

Този дяволски умен роман слива в едно факти и художествена измислица и ни разказва задъхана история за един нов свят, където нищо не е такова, каквото изглежда!

ГОВОРЕЩА МАЙМУНА В ЯВА
Група туристи в Индонезия се кълнат, че са били ругани от говореща маймуна
в джунглата на Борнео...
УЧЕНИ ИЗОЛИРАТ "ГОСПОДАРСКИ" ГЕН
Господството върху себеподобните ни е генетично обусловено?

НОВИ ТРАНСГЕНЕТИЧНИ ЛЮБИМЦИ НА ХОРИЗОНТА?
Гигантски хлебарки, кученца, които не порастват. Индустрията не спи.

Добре дошли в нашия генетичен свят.
Скоростен, яростен и извън контрол.
Това не е светът на бъдещето - това е нашият свят сега.



Определно ме заинтересува тази книга и всеки, който иска да я прочете, но с опасност да стане пират

да я тегли от http://www.chitanka.info:82/libd/cache/dl/Majkyl%20Krajtyn%20-%20Gen.zip

Posted by: superniki 01 May 2008, 12:29

Почвам я !!!
Давайте ако намерите линкове като Ники слагайте ги.Мерси адаш.

Posted by: A_D_P_10 24 May 2008, 12:46


Хобит

Издадена: 2008
Брой страници: 304
Цена: 39.90 лв.

"Светът се дели на тези, които са чели "Хобит" и "Властелинът на пръстените", и тези, които тепърва ще ги прочетат."
"Сънди Таймс"

Великолепна съвременна класика и прелюдия към "Властелинът на пръстените".

"Смог изглеждаше дълбоко заспал – нито излъчваше светлина, нито издаваше звук – и ако не бяха тънките струйки пара над ноздрите му, можеше да се помисли, че е мъртъв. Билбо тъкмо се канеше да пристъпи напред, когато изведнъж забеляза, че изпод спуснатия клепач на лявото око на Смог се промъква тънък червен лъч светлина. Значи той само се правеше на заспал, а всъщност наблюдаваше входа на тунела!"

Едно посещение на вълшебника Гандалф и отряд джуджета изтръгва Билбо Бегинс от уютния и спокоен живот в хобитовата му дупка в Торбодън. Внезапно той се оказва замесен в план за ограбване съкровището на Смог Великолепни – голям и много опасен дракон. Макар да се включва крайно неохотно в това приключение, Билбо изненадва дори себе си със своята изобретателност и с уменията си на крадец!
Написана от Дж. Р. Р. Толкин за децата му, книгата "Хобит" постига незабавен успех след публикуването си през 1937 г. Днес това специално ново издание, илюстрирано от Алън Лий, е поклон пред чудесната класика, която се утвърди като "една от най-влиятелните книги на нашето поколение".
"Таймс"

Дж. Р. Р. Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн, Южна Африка. След като участва в Първата световна война, той гради блестяща академична кариера и е признат за един от най-добрите филолози в света. Най-знаменит става обаче със забележителните си литературни творби "Властелинът на пръстените", "Хобит" и "Силмарилион". Умира на 2 септември 1973 г., на 81-годишна възраст.


Илюстраторът Алън Лий е роден в Мидълсекс през 1947 г. Изучава графичен дизайн в художествената школа "Ийлинг". Като студент се насочва към илюстрациите на келтски и норвежки митове и запазва това си увлечение по митологията през цялата си кариера. Илюстрирал е много книги, между които и "столетното" издание на "Властелинът на пръстените" (1991 г.). Творчеството на Толкин го вдъхновява още откакто в юношеска възраст прочита "Властелинът на пръстените". Днес живее и работи близо до възвишенията Дартмур в Девън.



The Doors: От другата страна

Издадена: 2007
Брой страници: 488
Цена: 25.00 лв.

ДЖЕЙМС ДЪГЛАС МОРИСЪН сам създава своите демони. Той е певец, философ, поет, бунтар, брилянтен, харизматичен и посветен търсач, отхвърлил всяка форма на контрол и пренебрегнал всички условности. Изпробвал "границите на реалността, за да види какво ще се случи". Вокал на The Doors, една от най-успешните групи на 60-те, в своите пърформанси Джим Морисън преплита театър, философия и политика, нарушавайки всички правила на и зад сцената, непрестанно пришпорвайки огромната си публика да премине през дверите на възприятието, да се освободи от условностите, да намери себе си.

От неговото раждане във Вирджиния през 1943 г. до смъртта му в Париж почти 28 години по-късно, представяме ви откровената, завладяваща и безкомпромисна история на поета-шаман Джим Морисън, който остави незаличима следа в душите и умовете на поколения и, който вълнува и до днес. Това е историята на Кралят на Гущерите – екзистенциалното пътуване на Джим, за да включи в жизнения си опит вездесъщността на неизбежната смърт.

В книгата са включени и над 70 фотографии, които оформят паралелен разказ. Освен снимки на Джим Морисън ще видите и кадри от концертите на The Doors – агония в ритъма на танца на войната и възбуждаща интимност – доближаващи се толкова до преживяването на шамански ритуал колкото рок публиката въобще е виждала.

Единствено в българското издание ще намерите пълната дискография на The Doors до 2007 г., както и превод на някои от най-известните песни на групата "The End", "Riders On The Storm", "When The Music's Over". Ще видите и текстът на "L.A. Woman", написан собственоръчно от Джим Морисън.



Газпром - новото руско оръжие

Издадена: 2008
Брой страници: 272
Цена: 10.00 лв.

За "Газпром" - или добро, или нищо. Казват, че това е виц, но когато двамата автори - известни руски журналисти, отиват при Егор Гайдар (бивш министър-председател от времето на Елцин), за да го интервюират, той ги посреща с думите: "Не разбирате ли къде се пъхате? Ще ви убият."

В първоначалния си вид "оръжието" е създадено от Берия и Хрущов, Брежнев се опитва да го използва, Черномирдин и Вяхирев го модернизират, а Путин, щом стъпва в Кремъл, моментално слага ръка върху него. Защото в тръбопроводите, насочени към Европа, текат милиарди долари. Днес Финландия зависи 100% от руския газ, Австрия - 75%, Германия - 45%. Списъкът расте прогресивно, независимо от перманентните "газови" войни с Украйна, Беларус, Узбекистан...

Виктор Юшченко, президент на Украйна: "След 1995 г. всеки, който работеше поне една година в украинския "Нафтогаз" или в руския "Газпром", се превръщаше в милиардер." В "Газпром" работят 300 000 души - сред тях е и Герхард Шрьодер, бившият канцлер на Германия.

Анализаторите, склонни към поетични метафори, често повтарят, че хората в Русия, които смятат природния газ за божество, са повече от онези, които вярват в Бога. Изглежда затова в Москва милиардерите никнат като гъби.


______________________________________________________________________

И една от първите книги , която съм чел (дори може и да е първата) tooth.gif :


През води и гори

Издадена: 2008
Брой страници: 144
Цена: 3.50 лв.

"Като написах доста разкази за възрастни, не помня как ми хрумна да опитам дали не ще мога да напиша и някоя книга за деца" - спомня си Емилиян Станев. - Опитът му излезе сполучлив. "През води и гори" е първата детска книга, която написах. Искам всяко дете, като я чете, да се радва и да научи от нея много неща."

Posted by: A_D_P_10 18 Jun 2008, 19:10


Трейнспотинг

Брой страници: 292
Цена: 12.00 лв.


Още с появата си "Трейнспотинг" стремително се превръща от ъндърграунд-книжле в културно събитие от световен мащаб. Ървин Уелш бе определен като говорителя на цяло едно поколение и обявен за най-интересния шотландски писател. Списание "Рабъл" обявява: "Най-добрата книга, написана някога от мъж или жена. Заслужава да продаде повече екземпляри от Библията." Действието се развива в пропитите с хероин покрайнини на Единбург. Главният герой Марк Рентън е събрал около себе си тайфа от нихилистични наркомани без надежда за бъдеще в един свят, който ги смазва и който те презират. Останал им е единствено най-черният възможен хумор и избистреното от дрогата остроумие. Романът е едно мрачно видение, изпято като музикална комедия.



Фирмата

Издадена: 2008
Брой страници: 464
Цена: 15.00 лв.


Ново издание на най-известния трилър на Джон Гришам!

Когато Мич Макдиър завършва юридическия факултет на Харвард трети по успех, той е затрупан с предложения за работа от цялата страна. Фирмата, която избира, не е голяма, но се радва на отлична репутация и уважение в Мемфис. И предлага на служителите си неща, за които бедният студент дори не е мечтал: висока заплата, беемве, чудесна къща с нисколихвен кредит. На подобна оферта просто не се отказва.
Амбициозният млад адвокат и очарователната му съпруга Аби са на върха на щастието си. Бъдещето изглежда безоблачно. Но съвсем скоро започват кошмарите – тайни досиета, "бръмбари" в новата спалня, мистериозната смърт на колеги и милиони долари на мафията, които преминават през фирмата и се насочват към Каймановите острови. А ФБР е готово на всичко, за да се добере до тях.
Мич Макдиър осъзнава, че мечтите са се изпарили, а кошмарите едва започват...

"Фирмата" превърна Джон Гришам в литературен феномен. Двайсет книги по-късно той продължава да е на върха.



Величието на Васил Левски

Издадена: 2008
Брой страници: 192
Цена: 8.00 лв.

Тази книга е събрала на едно място най-същественото, което прави Апостола на свободата велик. Тя разкрива защо Васил Левски е наша национална гордост. Разкрива върха на революционната идеология и стратегия за националното ни освобождение, до които достига Левски. Разкрива Левски като мислител, прозрял в бъдещето същността и характера на новата независима българска държава и определил мястото на България в новия свят. Характеризирал развитието на човека и човешкото общество и завещал на поколенията да създадат това общество, с което става съвременник не само днешното, но и бъдещите поколения.
В книгата за първи път е показан архивът за Васил Левски, съхраняван в Националния военноисторически музей в София, и са направени съществени изводи от този архив.

Posted by: freaky 19 Jun 2008, 10:15


Кръстникът
автор: Марио Пузо


Резюме

"След пет години целият бизнес на семейство Корлеоне ще бъде напълно законен. През това време ти можеш да станеш богата вдовица. Защо те искам? Ами защото имам нужда от теб, защото искам семейство, искам деца, време ми е вече. И не искам тези деца да се влияят от мен така, както ми повлия моят баща. Искам да израснат като американци във всяко отношение, да станат истински американци. Може би те или техните внуци ще станат политици - Майкъл се ухили. - Може някой да стане президент на Съединените щати. Защо, по дяволите, да не стане?"




Една наистина изключителна книга... wink.gif

Posted by: A_D_P_10 27 Jun 2008, 20:01



Кръглата риба

Издадена: 2008
Брой страници: 456
Цена: 15.00 лв.

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. За Апокалипсиса, чийто вестител е Кръглата риба – митично чудовище, възкръснало от Дните на Сътворението за Последните дни. Край, предречен от древни еврейски и христянски книги, от пророци и гадатели. И не само от тях. Според гуруто на модерната физика – професорът по математика на Кеймбриджския университет Стивън Хокинг, шансът човечеството да преживее двайсет и първи век е точно 50%. Не е много.

Освен името на Стивън Хокинг, в романа на Момчил Николов са забъркани и други любопитни имена – Айнщайн и Нилс Бор, доктор Джон Дий (средновековен английски учен, алхимик и маг), Ленард Съскинд (физик, създател на супермодерната Струнна теория). И още: Бременските музиканти, Свен Ват, Хитлер, Кенеди, Джими Хофа, Berbatov.

Съдбите на тези известни личности по странна, но закономерна логика се преплитат със съдбите на жителите на няколко американски града. Сред тях са едноок чех-музикант, кубинска емигрантка, антиквар, вярващ в религията на електронната музика, аутист, чиито родители са се самоубили ритуално, вманиачена пенсионирана учителка по рисуване и още много други забавни, симпатични или просто луди персонажи. Важна роля във фабулата играят също абсентът, морските крави, сюнгерите и тайнственият Орден "Златна зора".

Историята започва някъде през шейсетте години на двайсети век, на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк, и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с... един ангел. Да, защото освен хора, в голямото приключение участват и ангели. Или поне един от техния род, Рамиел, който най-вероятно е от водачите на така наречените Наблюдатели – двеста ангела, прокудени от Бог в древни времена на Земята и оковани заради делата им в пещери, на място, наречено Ермонската планина. Срокът на тяхното наказание, според една от най-мистериозните книги на всички времена (Книга на Енох), е точно 70 поколения – срок, който може би вече е изтекъл. Рамиел е преследван от Марвин – бивш агент на тайните служби, който въпреки недвусмислените знаци на Съдбата е превърнал залавянето му в своя фикс идея. Точно от негово име се води и повествованието в целия текст. Началото на романа и уникални видеокадри можете да видите в неговия сайт: www.roundfish.net

Кръглата риба е книга, която въпреки своите почти 500 страници се чете на един дъх. Изключителна книга – сериозна и същевременно забавна. Книга, след която най-вероятно ще се замислите.

За света, в който живеем.

Posted by: ALMiGHTiE 28 Jun 2008, 00:31

Само веднъж съм ходил в някой магазин с мисълта да си купя книга и си взех "Пленителното Италианско Калчо", има интересни работи, не само за Юве, но и за много други отбори ...

Posted by: forca_juve 28 Jun 2008, 00:50

Я кажете някоя интересна книга.Така да се каже вървежна,модерла и голиминдурска,понеже мойта приятелка много ми се чуди ,че не съм харесвал да чета книги,понеже там била истината и било много образователно.....post-294-1158668510.gif ,това трябва да значи че съм много далече от истината,така че искам да се приближа малко по близо,ако може... post-294-1158668614.gif

пп.Единствената книга за която се сещам че съм чел е ,,Автобиогравия на Христо Стоичков,, post-294-1159107520.gif

Posted by: A_D_P_10 28 Jun 2008, 01:14

Градация му е майката .... След автобиографията на Ицата , най-добре направи един дързък скок с автобиографията на Азис .

Posted by: superniki 29 Jun 2008, 00:55

A_D_P Можеш л ида ми намериш линк да сваля тази книга Кръглата риба.Гледам интересна е.МЕрси предварително.

Posted by: snitch 21 Aug 2008, 14:45

Цитат(A_D_P_10 @ Jun 18 2008, 08:10 PM) *
[
Фирмата

Издадена: 2008
Брой страници: 464
Цена: 15.00 лв.


Ново издание на най-известния трилър на Джон Гришам!

Когато Мич Макдиър завършва юридическия факултет на Харвард трети по успех, той е затрупан с предложения за работа от цялата страна. Фирмата, която избира, не е голяма, но се радва на отлична репутация и уважение в Мемфис. И предлага на служителите си неща, за които бедният студент дори не е мечтал: висока заплата, беемве, чудесна къща с нисколихвен кредит. На подобна оферта просто не се отказва.
Амбициозният млад адвокат и очарователната му съпруга Аби са на върха на щастието си. Бъдещето изглежда безоблачно. Но съвсем скоро започват кошмарите – тайни досиета, "бръмбари" в новата спалня, мистериозната смърт на колеги и милиони долари на мафията, които преминават през фирмата и се насочват към Каймановите острови. А ФБР е готово на всичко, за да се добере до тях.
Мич Макдиър осъзнава, че мечтите са се изпарили, а кошмарите едва започват...

"Фирмата" превърна Джон Гришам в литературен феномен. Двайсет книги по-късно той продължава да е на върха.


Значи щях да си я купувам , обаче в последния момент ми хвана окото друга - Състояние на страх , Майкъл Крайтън ,прочетох я преди седмица-две ,но не ми хареса кой знае колко .
Иначе напоследък със всичко друго , сериозно съм се зачел -Алхимикът ; Демонът и сеньората прим ; Лекарство против страх ; Повест за истинския човек .

Posted by: A_D_P_10 23 Aug 2008, 15:57

След поредните няколко книги от Света на Диска и след адски добрата биографична книга за The Doors , в момента съм се захванал с култовата "Трейнспотинг" на Ървин Уелш ! Като си помисля само , колко добър е филмът , а в същото време книгата е в пъти по-добра ! smile.gif

Posted by: A_D_P_10 09 Sep 2008, 20:04


1001 филма, които непременно трябва да гледате

Издадена: 2008
Брой страници: 960
Цена: 48.00 лв.


Избрани, защото са получили историческо, общо одобрение или са приети от критиката, това са филмите, които трябва да бъдат гледани, като се започне от "72 гневни мъже" през "Z" до "Пътуване до Луната" и "Завръщане". С информативни, увлекателни рецензии, написани от международен екип критици, 1001 филма, които непременно трябва да гледате е необходимият справочник за всеки кинолюбител.



Краят на петрола

Издадена: 2008
Брой страници: 432
Цена: 15.90 лв.

От 30 до близо 150 долара за барел - толкова поскъпна нефтът на международните пазари, откакто през 2004 г. за пръв път бе публикувана книгата на Пол Робъртс "Краят на петрола". Тя е предупреждение, прогноза и прозрение за бъдещето на световната енергетика. В динамично изложение авторът разказва за края на въглищата, а след това и за края на петрола, за бъдещето на водородните горивни клетки - всичко това преплетено с малко познати факти и лица, които играят основна роля зад кулисите на енергетиката. Заради всичко казано в книгата сега Пол Робъртс с основание би могъл да попита: "Казах ли ви, че така ще стане?" Най-вероятно ще може да зададе същия въпрос след още много години, защото прогнозите му гледат далече в бъдещето. А заедно с него и вие, читателите, узнавате перспективите - не толкова мрачни, но и не толкова оптимистични. Във всички случаи обаче сбъдващи се.

"Задълбочено изследване на енергийната икономика и въздействието й върху околната среда и живота на съвременния човек. Детайлен анализ на проблемите, свързани с най-сериозната криза, пред която някога се е изправяло индустриалното общество."
Пъблишър Уикли




100 разказа от Рей Бредбъри

Издадена: 2008
Брой страници: 1024
Цена: 29.90 лв.


Докато станах на двайсет и две или двайсет и три, пишех разказите си до късно след полунощ – необичайни истории за призраци и привидения, за неща в буркани, които бях виждал във вмирисани на кисела пот панаири, за приятели, изгубени във вълните на езерата, за съпрузи в три сутринта, които трябваше да летят нощем, за да не бъдат убити от светлината.
Трябваха ми много години, за да се измъкна от таванската стаичка, където трябваше да се справям със собствената си смъртност (основна тийнейджърска грижа), и да стигна до дневната, а оттам – до моравата пред къщата, слънчевите лъчи и глухарчетата, готови да бъдат направени на вино.

Излизането на моравата и събиранията с роднините на Четвърти юли ми даде не само историите за Грийнтаун, Илинойс, но и ме запрати към Марс; следвайки съвета на Едгар Райс Бъроус и Джон Картър, взех със себе си багажа от детството, чичовците, лелите, мама, татко и брат ми. Всъщност, когато стигнах на Марс, те вече ме чакаха там – или пък бяха марсианци, които приличаха на тях. Разказите за Грийнтаун, намерили място в неочаквания роман "Вино от глухарчета", и разказите за Червената планета, наблъскали се в другия случаен роман "Марсиански хроники", бяха писани през същите години, в които тичах до бъчвата за дъждовна вода до къщата на дядо ми и баба ми, за да загреба от нея всички спомени, митове и асоциации от онова време.

Успоредно с това пресъздавах роднините си като вампири, обитаващи градче, подобно на онова от "Вино от глухарчета", мрачен първи братовчед на градчето на Марс, където загина Третата експедиция. Така животът ми минаваше по три начина – като градски изследовател, космически пътешественик и скитник с американските братовчеди на граф Дракула.

Не знам дали вярвам в предишни животи, нито съм сигурен, че мога да живея вечно. Но онова момче вярваше в двете и го оставих да вярва. То написа разказите и романите ми. То движи гадателската дъска и казва Да или Не на спотайващите се истини и полуистини. То е кожата, през която преминават всички неща и се излагат на хартия. Доверих му своите страсти, страхове и радости. И то рядко ме е подвеждало.

Posted by: Borko_10 11 Sep 2008, 14:57

Цитат(A_D_P_10 @ Sep 9 2008, 09:04 PM) *

1001 филма, които непременно трябва да гледате

Издадена: 2008
Брой страници: 960
Цена: 48.00 лв.


Избрани, защото са получили историческо, общо одобрение или са приети от критиката, това са филмите, които трябва да бъдат гледани, като се започне от "72 гневни мъже" през "Z" до "Пътуване до Луната" и "Завръщане". С информативни, увлекателни рецензии, написани от международен екип критици, 1001 филма, които непременно трябва да гледате е необходимият справочник за всеки кинолюбител.


Днес си я купих!

Доста е скъпа, но определено си заслужава и е добра за всяка една домашна библиотека. Луксозни страници и корици, много добри рецензии на филмите...всичко. smile.gif

Posted by: snitch 11 Sep 2008, 15:42

ADP , я ми кажи какъв процент взимаш като дистрибутор , а ? wink.gif
Да няма после , мистър 10 % tooth.gif

Posted by: A_D_P_10 11 Sep 2008, 19:41

Цитат(Borko_10 @ Sep 11 2008, 03:57 PM) *
Днес си я купих!

Доста е скъпа, но определено си заслужава и е добра за всяка една домашна библиотека. Луксозни страници и корици, много добри рецензии на филмите...всичко. smile.gif

Тц , тц - верно ?!?!? Я разкажи малко по-подробно ... smile.gif

Цитат(snitch @ Sep 11 2008, 04:42 PM) *
ADP , я ми кажи какъв процент взимаш като дистрибутор , а ? wink.gif
Да няма после , мистър 10 % tooth.gif

Дам , вземам... от трите най-дългия ! tooth.gif

Posted by: Borko_10 11 Sep 2008, 23:54

Цитат(A_D_P_10 @ Sep 11 2008, 08:41 PM) *
Тц , тц - верно ?!?!? Я разкажи малко по-подробно ... smile.gif


Ами, почти за всеки филм има 1 страница рецензия като е описан и сюжета и любопитни факти за самия филм. Общо взето много интересни рецензии. Личи си, че са писани от специалисти.

Това което ми хареса много е, че накрая на книгата има каталог с всички филмове вътре, но по жанрове и така можеш да си избереш филм от съответния жанр.

Цялата книга е със твърди, цветни корици и много готини снимки.

Абе общо взето - перфе! tongue.gif

Posted by: A_D_P_10 12 Sep 2008, 19:32

Цитат(Borko_10 @ Sep 12 2008, 12:54 AM) *
Ами, почти за всеки филм има 1 страница рецензия като е описан и сюжета и любопитни факти за самия филм. Общо взето много интересни рецензии. Личи си, че са писани от специалисти.

Това което ми хареса много е, че накрая на книгата има каталог с всички филмове вътре, но по жанрове и така можеш да си избереш филм от съответния жанр.

Цялата книга е със твърди, цветни корици и много готини снимки.

Абе общо взето - перфе! tongue.gif

Брей...., доста добре звучи , ама и цената е една такава...шукаритетна ! tooth.gif

Posted by: A_D_P_10 15 Sep 2008, 18:54


Родени да побеждават

Издадена: 2008
Брой страници: 304
Цена: 12.00 лв.

Истината за "Аферата Пекин" - второ допълнено издание

"Със сигурност в тази книга не е написано всичко. Но със също толкова голяма сигурност ще научите и разберете много неща, ненаписани досега. А и ще ви стане ясно кое от това, което сте чели и слушали, е далеч от истината. На лицата на тези момчета, които представляват България на върховното изпитание за един спортист - олимпийските игри, им е изписано, че са свестни. Ако не бяха такива, аз няма да ги викам в националния отбор на България по волейбол, на който съм старши треньор. В това бъдете сигурни. И освен че си изкарват парите с волейбола, тези момчета постоянно мислят за вас - за хората по трибуните, пред телевизорите, по улиците. Заради вас те играят."

Мартин Стоев

Posted by: bianconero27 16 Sep 2008, 00:53

Цитат(Embittered`f @ Apr 27 2008, 07:56 PM) *
Сега захванах една книга, която още от 1вите страници ми влезе в графата "любими"- Дж. Стайнбек- За мишките и хората"... Всеки, който обича разказите за силните връзки между хората и за силната братска любов може да я прочете- ще му хареса!


Ха има такава песен на една БГ хип-хоп група smile.gif Поредното доказателство, че трябва да знаеш доста за да разбереш замисъла на псните в хоп-хопа (по-голямата част де не всички).Ако песента е вързана с книгата де wink.gif

Иначе аз до сега две от книгите, които са ми попадали и съм ги чел с наистина голям кеф са Белия зъб и Немили-недраги.Белия зъб случайно я засякох в една книжарница (преди 4-5 години) и без да се замисля извадих кинти и си я купих.Прочетох я и доста бързо в сравнение с другите - за около седмица biggrin.gif cool.gif
Немили-недраги пък я четох някъде година преди да ни я дадат от даскалато и слава богу, щот самата мисъл че ТРЯБВА да прочета определена книга ме отвращава и дори тя да си струва мен ми е тъпа.Та докато я четях много се вживяввах някав.Много здраво се вглъбявах и си предтавях нещата smile.gif

След известно време суша преди седмица някъде ме обхвана едно не обяснимо желание да чета и познайте как се казва книгата която набарах cc_detective.gif Носи звучното заглавие Топ идиот post-294-1158668510.gif Малко е старичка (1998).В нея са копнати некви абсурдни новини от БГ вестницити и има комнетар под всяка.Просто ви е бедна фантазията какви хипер-мега-ултра идиотщини може да измисли жалкия български журналистически "мозък" post-294-1158668510.gif Без ад се обиждат тези, които си вършат добре работата post-294-1159107520.gif
Вече бтв няколко човека ми я поискаха да я четат biggrin.gif Голем хит ще стане laugh.gif

Posted by: A_D_P_10 16 Sep 2008, 18:42


2012: Война за душите

Издадена: 2008
Брой страници: 400
Цена: 12.99 лв.

21 декември 2012 година може да е една от най-важните дати в историята. На всеки двадесет и шест хиляди години Земята и Слънцето застават в една линия с точния център на Галактиката. Ще се случи отново в 11:11 сутринта на 21 декември 2012, а древните маи са изчислили, че това ще отбележи края на света – не само на тази епоха, но и на съзнателността, каквато я познаваме.

Но какво наистина ще се случи? Краят на света? Нова ера за човечеството? Нищо? При последното такова събитие кроманьонецът внезапно e започнал да създава изкуство в пещерите на Южна Франция, което до ден-днешен остава една от най-необяснимите промени в човешката история.
Сега Уитли Стрийбър изследва 2012 година в монументална художествена творба, която ще зашемети читателите с проникновенията си и наситеността на повествованието, докато загадъчно извънземно присъствие внезапно извира от свещените места навсякъде по света, за да изтръгне човешките души от телата им и да роди невъобразим хаос.

Смелостта се сблъсква със страха, лоялността среща предателството, докато целият свят се бори, за да оцелее в тази невероятна война за душите. Раждат се герои, разкриват се злодеи и накрая се случва нещо напълно неочаквано, което вкарва измислените герои в нов свят и звучи като реално предупреждение за бъдещето.

Posted by: sleepless 16 Sep 2008, 20:34

Цитат(A_D_P_10 @ Sep 16 2008, 07:42 PM) *

2012: Война за душите

Издадена: 2008
Брой страници: 400
Цена: 12.99 лв.

21 декември 2012 година може да е една от най-важните дати в историята. На всеки двадесет и шест хиляди години Земята и Слънцето застават в една линия с точния център на Галактиката. Ще се случи отново в 11:11 сутринта на 21 декември 2012, а древните маи са изчислили, че това ще отбележи края на света – не само на тази епоха, но и на съзнателността, каквато я познаваме.

Но какво наистина ще се случи? Краят на света? Нова ера за човечеството? Нищо? При последното такова събитие кроманьонецът внезапно e започнал да създава изкуство в пещерите на Южна Франция, което до ден-днешен остава една от най-необяснимите промени в човешката история.
Сега Уитли Стрийбър изследва 2012 година в монументална художествена творба, която ще зашемети читателите с проникновенията си и наситеността на повествованието, докато загадъчно извънземно присъствие внезапно извира от свещените места навсякъде по света, за да изтръгне човешките души от телата им и да роди невъобразим хаос.

Смелостта се сблъсква със страха, лоялността среща предателството, докато целият свят се бори, за да оцелее в тази невероятна война за душите. Раждат се герои, разкриват се злодеи и накрая се случва нещо напълно неочаквано, което вкарва измислените герои в нов свят и звучи като реално предупреждение за бъдещето.


Уитли Стрийбър........ха-ха.....това име ме върна 10-12 години назад, когато му прочетох "Те ни наблюдават".... та после 3 месеца не можех да остана на тъмно сам.... страхотен автор!
иначе 2012 наистина ще бъде много важна година за човечеството, но няма да има апокалипсис или пагуба на човечеството. напротив - Духът ще се извиси.....

Posted by: A_D_P_10 16 Oct 2008, 21:51


Параграф 22

Издадена: 2006
Брой страници: 544
Цена: 18.00 лв.

Понятието "Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в "ризвитото общество".

Posted by: Rumbeti 17 Oct 2008, 09:10

АЗ няма да поствам картинки или цени , но ще ви препоръчам да прочетете "Ще заровя мъртвеца си сам" На Чейс. Доста прилична, аз лично преди няколко дни я прочетох и доста ми допадна !

Posted by: A_D_P_10 26 Oct 2008, 13:29


Ерик Клептън - Автобиографията

Издадена: 2008
Брой страници: 320
Цена: 15.00 лв.

Рокзвездата Ерик Клептън е икона, олицетворяваща историята на рок музиката. Пословично известен със своята сдържаност и дистанцираност в една професия, белязана със склонност към изява, показност и реклама, той за първи път разказва със забележителна искреност и откритост за личния си и професионален живот.
Роден извънбрачно през 1945 година и отгледан от баба си и дядо си, той никога не узнава кой е баща му и до деветгодишна възраст смята майка си за своя сестра. През юношеските години единствена утеха намери в китарата си и невероятният му талант скоро го превръща в култова фигура на музикалните клубове из цяла Англия. По стените на Лондонското метро се появяват надписи "Ерик е Бог".
През 60-те години на миналия век свири с Джими Хендрикс, Боб Дилън, Бийтълс, Ролинг Стоунс и се сприятелява с Джордж Харисън. Влюбва се в съпругата на приятеля си Пати Бойд, но тази отчаяна любов го тласка към уединение, депресия и наркотици. Хероинът е заменен от алкохол, който накрая разрушава брака му с Пати Бойд, на който е възлагал толкова надежди.
След като успява да се освободи от двадесетгодишен плен на алкохола и наркотиците, той става баща и точно когато открива нов смисъл в живота, съдбата му нанася непоправим удар – при трагичен инцидент умира четиригодишният му син Конър.
От брака си с Мелиа Макенъри има три дъщери.
АВТОБИОГРАФИЯТА на Ерик Клептън е разказ на човек, който успява да оцелее и да се задържи на върха на славата въпреки демоните, които се опитват да го разкъсат.


******************************************************************


Вино от глухарчета

Издадена: 2008
Брой страници: 320
Цена: 11.99 лв.

Любовно писмо до едно детство...

Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. Магично лято, през което времето сякаш е спряло в живота на дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг – запечатано от несравнимия Рей Бредбъри.

Рей Бредбъри е сред най-известните писатели на съвремието. Някои от най-популярните му произведения са "451 градуса по Фаренхайт", "Марсиански хроники", "Вино от глухарчета". Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по "Моби Дик" на режисьора Джон Хюстън. Номиниран е за наградата "Оскар". Адаптирал е шейсет и пет от своите разкази за телевизионната поредица "Театърът на Рей Бредбъри". Има награда "Еми" за телевизионната си пиеса "Дървото на вси светии". През 2000 г. Рей Бредбъри е удостоен от Националната фондация за книги с медал за изключителни заслуги към американската книжовност.

Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на "Вино от глухарчета" остава по езика като лелеян спомен...

"Бредбъри има своеобразен стил, на който мнозина са подражавали, но който никой не е успял да имитира."
Портлънд Орегониън

"Няма по-опростен, но и по-задълбочен стил от този на Бредбъри. От най-обикновени думи той твори образи и настроения, които остават завинаги у неговите читатели."
Сан Франсиско Кроникъл


Страхотна статия за книгата:

Има една особена категория книги – такива, които можеш да препрочиташ отново и отново и всеки път да намираш нещо ново в тях, сякаш ги разгръщаш за първи път. Странни книги, които в някой дъждовен следобед или мразовита вечер сякаш случайно взимаме от лавицата, отваряме на произволна страница и след няколко часа установяваме, че все още четем.

Книги, които са за всяка възраст, защото при всяко прочитане те са различни. Всъщност те са си все същите, а самите ние сме се променили и ги приемаме по различен начин, и всеки път откриваме все нови и неподозирани неща в тях.

Това са ония дъхави и нежни, мъдри и весели книги, които не ни разбиват мозъка с уникални идеи, а ни показват малките неща, които ни правят хора, които ни правят еднакви и различни, весели и тъжни, влюбени и лицемери....

Такива произведения са „Малкият принц”, „Приказка без край” и безспорно „Вино от глухарчета”.

Добре дошли на пътешествие из последното безкрайно лято на Дъглас Споулдинг, където всеки ден е затворен в искряща бутилка с вино от глухарчета, което искри като слънцето и е като консервирана топлина за мразовитите януарски дни. Едно лято на много начала и също толкова много краища. Лято, в което си отива бавно, ден подир ден, детството. Отива си също като приятеля, който се мести да живее далеч, на безкрайните за децата 80 мили, като зеления трамвай, пътуващ към поляните за пикник по своя последен рейс.

Пътувайте с Дъглас и старият полковник в миналото и вижте колко са далечни световете на децата и на старците, и при все това –колко близки.

Вижте света на едно малко американско градче от началото на 20-ти век през погледа на жителите му. Свят, стаил в себе си всички човешки емоции, който ги показва, без да се срамува от тях.

Вижте невъзможната любов в нейната уморена красота, без ретуш и грим на латиноамериканска сапунка, а просто облечена в сребърните одежди на безмилостното време. Вижте и надеждата.

Създайте машина на щастието, а после се разплачете искрено, защото щастието е нищо без тъгата. Двете понятия сами по себе си са безсмислени, ако няма антипод, с когото да се сравняват. Няма ези без тура.

Съберете старите билети, програми, карти и честитки, и се замислете на кого принадлежат. На вас или на онзи, когото сте били вчера, онзи ден, преди десет години. Един и същи човек ли е това?!

Брилянтна, нежна, брутална, цинична, детска, за всяка възраст, тесногръда, протестираща, еснафска, еманципирана, ревнива, любяща. ...

„Вино от глухарчета” е всичко това и още много. Това е книга за малките, простите и ежедневните неща. Тя не звучи като притча и не прави изводи, а просто разказва за света такъв, какъвто си е, и за хората такива, каквото са си, без маска и грим и през очите на всички възрасти. Бредбъри разказва и казва много неща и много истини, но това са неговите истини и той не ги натрапва, а просто ви кара да ги сравните с вашите. Или да си измислите, ако все още нямате?

Книгата не е и идеализирана, в нея не е спестена нито една човешка емоция, нито една човешка черта. Всичко е тук – от обичта и приятелството до завистта и злобата.

И градчето не е рай, и в него стават убийства и инцидентни. То е просто място, в което живеят хора.

Тя е и изключително тъжна книга. Разказва за игрите на хлапетата в горите, край железопътните линии, в дерето, по окосените ливади и в купите със сено; как бягат боси по ливадите и как се къпят във вировете; как берат диви ягоди. Все неща, които бяха част от моето детство, но и които някои мои връстници не са вършили, а какво остава за днешните деца. Скъса се връзката между природата и децата, а тя според мен е много важна. И сега, четейки „Вино ...”, все ми се върти из главата една фраза, не знам и аз вече къде прочетена – „Пасивните играчки водят до активно мислене, а активните – до пасивно”...

Ражда се или вече се е родило новото детство, и то е добро за децата, на които принадлежи, а книгата на Бредбъри е като шарено детско топче от онова другото, вече отиващото си детство, от времето на игра на жмичка и статуи, на появяващи се принцове и дракони над горите от въображението, а не изчислителната мощ на двуядрени процесори.

Прочетете тази книга сега, прочете я и след година, след две, след 10. Прочетете пак и пак, и ще се учудите колко неоткрити кътчета ще намирате и колко различни ще ви се струват случките.

Прочетете я и на вашите деца, и може би един ден и те ще паднат на голия мъх в гората, повалени от прилива на деня, и ще осъзнаят че живеят.


Nerksis , http://www.starlighter.info/



Сбогом, лято

Издадена: 2008
Брой страници: 176
Цена: 9.99 лв.

Дългоочакваното продължение на "Вино от глухарчета"

Едно лято, което не иска да свърши...

През лято, което не иска да свърши, в измамната топлина на ранния октомври в Грийн Таун, Илинойс, започва гражданска война. Прастарият сблъсък – младите срещу старите, борба кой да владее часовника, чието тиктакане тласка напред живота им. Първият изстрел от пистолет с капси, отекнал из града, е смъртоносно точен и поваля на място един стар човек. Това подтиква градския първенец и деспот на училищното настоятелство Калвин С. Куотърмейн да призове своите побелели съратници и да обяви безпощадна война срещу убиеца – тринадесетгодишния Дъглас Споулдинг и неговите още голобради сподвижници. Дъг и съзаклятниците му обаче са твърде достойни противници и не бива да бъдат подценявани. Противопоставят срещу опита и хитроумието на стария Куотърмейн въодушевлението на младостта и безогледната решимост да се вкопчат завинаги в лятото на детството. Но времето ще се окаже крайният победител и ще донесе скъпоценни прозрения на стоящите от двете страни в стълкновението. А животът дебне в засада, за да връхлети Дъг Споулдинг с могъщите си загадки – неустоимия възход на мъжествеността, сладкото поражение от първата целувка...
Един от най-почитаните разказвачи на Америка – Рей Бредбъри, се завръща сред свежата зеленина на може би най-любимата за читателите негова творба, "Вино от глухарчета". Съзрявало над пет десетилетия, отдавна чаканото продължение "Сбогом, лято" е истинско съкровище – прекрасно, затрогващо, печално, смешно, тъжно, прочувствено, мъдро и незабравимо...

Рей Бредбъри е сред най-известните писатели на съвремието. Някои от най-популярните му произведения са "451 градуса по Фаренхайт", "Марсиански хроники", "Вино от глухарчета". Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по "Моби Дик" на режисьора Джон Хюстън. Номиниран е за наградата "Оскар". Адаптирал е шейсет и пет от своите разкази за телевизионната поредица "Театърът на Рей Бредбъри". Има награда "Еми" за телевизионната си пиеса "Дървото на вси светии". През 2000 г. Рей Бредбъри е удостоен от Националната фондация за книги с медал за изключителни заслуги към американската книжовност.

Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на "Вино от глухарчета" остава по езика като лелеян спомен...

"Великан... един от най-любимите и плодовити автори."
Лос Анджелис Таймс


Още една чудесна рецензия:

Едно продължение, зреело цели 50 години. По-точно, това е последната част на „Вино от глухарчета”, която на времето е била отрязана и оставена за по-късно издаване. И със сигурност така е станало по-добре. Аз, да си призная, никога не съм очаквал подобна книга да има втора част – просто защото няма нужда. И бях изненадан, когато видях, че излиза това дългоочаквано продължение; и притеснен, когато разлистих книгата; и накрая очарован – когато я прочетох; и облекчен, че това е и не е продължение, в общоприетия смисъл. Да, историята продължава там, откъдето свършва в първата книга, героите са същите, градчето пак е Грийн Таун, светът е същият, и въпреки това „Сбогом, лято” е съвсем различна книга.

И докато „Вино...”-то наистина е любовно писмо от едно безкрайно и много кратко лято, то „Сбогом, лято” е прощалното писмо на отиващия си сезон на жарките дни. Есента идва, а с нея идват и промените. И не онези дребните, като нови гуменки, като спрян трамвай, като поредната реколта вино от глухарчета, които профучават покрай нас и променят и света, и нас, но малко по малко; а онези, които връхлитат като безмилостните удари на огромен часовник, и ни избутват грубо през сезоните на живота. Променят ни и ни карат да оставяме частици от себе си по житейския си път.

Като първата целувка. Като първото утро, в което светът изведнъж се изпълва с безброй момичета, които за Дъглас вече не са същества от друга планета.

Като мрачното утро, в което един старец се събужда, за да се прости с младостта си и да открие, че безсмислено е погребвал детето, младежа и мъжа у себе си.

Това е есента на войната на хлапетата срещу старците, на учениците срещу училищното настоятелство, на младостта срещу старостта, на зората срещу залеза, на човека срещу времето. На човека сам срещу себе си.

Война на световете, на пъстрото и вечно детство, което не искаме да си иде никога, срещу сивата и прашна старост. Една вечна и безсмислена битка. Нищо не можем да задържим вечно, но, когато си отиде, не трябва да го погребваме и забравяме. Всичко трябва да живее в нас – и детето, шляпащо босо по тревата, и треперливият юноша с устни, горящи от първата целувка, и въобще целият ни минал живот трябва да живее у нас. Всички наши „Аз”, които някога са били „Мен”, трябва да имат своето място в сърцето ни, за да сме щастливи.

Това е и книга за мира, за края на битките, за победените и победителите, и за неочакваната истина в края на бойното поле, под белия флаг, където ролите неочаквано се разменят.

„Сбогом, лято” е доста тъжна, но въпреки това – оптимистична книга. Тя е за началото и края на живота ни и за световете в тези две точки, които са колкото различни, толкова и близки.

А питали ли сте се, какъв е смисълът на живота!? Тук го има и този отговор. Не гарантирам, че ще ви хареса, но със сигурност ще ви накара да се замислите.

И също със сигурност: това е книга, която ще трябва да прочетете повече от веднъж – днес, другото лято, следващото и по-следващото...


Nerksis , http://www.starlighter.info/

Posted by: A_D_P_10 02 Nov 2008, 14:08


Първородните

(предстоящо издание)
Брой страници: 448
Цена: 13.99 лв.

Земята оцелява след Слънчевата буря, предизвикана от Първородните, но над нея надвисва нова страховита заплаха – огромна по сила "квантова" бомба, която се носи право към люлката на човечеството. Учените трескаво се опитват да разгадаят принципите, върху които е построена. Но вместо обединение пред назряващата катастрофа, човечеството се раздира от междуособици, както на Земята, така и на Мир – планетата от различни времеви отрязъци, създадена в малката "джобна" вселена от Първородните.


____________________________________________________________

Книга , с която се затваря цикъла "Една одисея във времето" ! Предните две части "Окото на времето" и "Слънчева буря" определено ми харесаха...
Това е и предпоследната книга на Сър Артър Кларк !!!

Posted by: A_D_P_10 03 Nov 2008, 23:04

"Време разделно" излезе на холандски език

На 1 ноември 2008 г. , Деня на народните будителите, в Амстердам се състоя премиерата на световноизвестната творба "Време разделно" на акад. Антон Дончев в превод на холандски език, съобщи дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация" на Министерството на външните работи на България.

В приветствието си към българските и холандски ценители на литературата посланикът на Р. България в Холандия Златин Тръпков подчерта значимостта на произведението и мястото му в литературния и обществен живот на България. Преводът е на доктор Юлия Квак-Стоилова, която от дълги години работи в различни холандски университети.

Водещ на вечерта бе Михаел Зееман, един от най-известните холандски литературни критици. Книгата се издава от холандското издателство "Прометей". Директорът на издателството Йоб Лисман подчерта, че издаването на книга от такава величина в Холандия е важно културно събитие и е убеден в нейния успех.

Това е 33-ия език, на кйото е преведено произведението. Вечерта продължи в непринуден разговор между присъстващите и академик Антон Дончев. За българската атмосфера на събитието допринесе и известният български цигулар Мичо Димитров, който изпълни творби на Георги Златев-Черкин и Панчо Владигеров.

Posted by: bianconero27 03 Nov 2008, 23:13

Цитат(A_D_P_10 @ Nov 4 2008, 12:04 AM) *
"Време разделно" излезе на холандски език

На 1 ноември 2008 г. , Деня на народните будителите, в Амстердам се състоя премиерата на световноизвестната творба "Време разделно" на акад. Антон Дончев в превод на холандски език, съобщи дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация" на Министерството на външните работи на България.

В приветствието си към българските и холандски ценители на литературата посланикът на Р. България в Холандия Златин Тръпков подчерта значимостта на произведението и мястото му в литературния и обществен живот на България. Преводът е на доктор Юлия Квак-Стоилова, която от дълги години работи в различни холандски университети.

Водещ на вечерта бе Михаел Зееман, един от най-известните холандски литературни критици. Книгата се издава от холандското издателство "Прометей". Директорът на издателството Йоб Лисман подчерта, че издаването на книга от такава величина в Холандия е важно културно събитие и е убеден в нейния успех.

Това е 33-ия език, на кйото е преведено произведението. Вечерта продължи в непринуден разговор между присъстващите и академик Антон Дончев. За българската атмосфера на събитието допринесе и известният български цигулар Мичо Димитров, който изпълни творби на Георги Златев-Черкин и Панчо Владигеров.



Браво браво clap.gif

Нека се образоват малко тия холандци tooth.gif

Posted by: A_D_P_10 06 Nov 2008, 21:32

Почина Майкъл Крайтън

Американският писател и сценарист Майкъл Крайтън почина в Лос Анджелис на 66-годишна възраст.

През последните месеци творецът се бореше с рака.

Крайтън е автор на повече от десет бестселъра, които са преведени на 30 езика и са продадени в над 100 милиона екземпляра по целия свят.

Лекар, писател и кинематографист, Крайтън е роден на 23 октомври 1942 г. в Чикаго. Смятан е за създател на техно-трилъра.

През 1969 г. излиза романът му "Щамът Андромеда", който бързо става бестселър и скоро след това е екранизиран.

През следващите години Крайтън активно пише художествени и публицистични книги, сценарии, работи като режисьор в няколко филма, между които "Westworld", в който той, един от първите, използва цифрова техника за получаване на специални ефекти.

Следват романи като "Тринадесетият воин", "Конго", "Сфера", "Джурасик Парк", "Изгубеният свят", "Въздушна клопка", "Фатален срок","Изгряващото слънце", "Разкриване", по които са направени изключително успешни филми.

През 2006 г. романът му "Състояние на страх", който поставя под съмнение климатичното затоплян, предизвика доста спорове по този въпрос, който разделя учените и политическата класа в САЩ.

По сценарий на Крайтън в САЩ е заснет и един от най-успешните американски сериали - "Спешно отделение", получил 14 награди "Еми".

През 1993 г. той бе признат за най-популярния писател в САЩ.

Posted by: Didier Deschamps 08 Nov 2008, 00:08

Тази книга ме грабна след като прочетох в час по английски език едно четене с разбиране свързано с тази история и мисля да си я купя и да прочета.




Тъмната половина

Автор: Стивън Кинг
Издател: Бард
Издадена: 2007
Размери: 14.50x21.00
Брой страници: 464
Корица: Мекa
Националност: Американска
Език: Български
Цена: 11.99 лв.

Те се смяха на погребението. Писателят Тад Бомънт и съпругата му. На снимката той с лопата, тя с кирка, усмихнати до уши, а между тях надгробния камък, на който пишеше:
Джордж Старк
1975-1988
Един не особено приятен тип

Шега. Сензация на медиите. Тад Бомънт, писател, беше създал Джордж Старк, псевдоним, под който пишеше кървавите трилъри, които му докарваха доста пари. Но всичко си има граница. Прикритието скоро щеше да излезе наяве, затова той реши да убие второто си аз. Но Джордж Старк не желаеше да си отиде - а Старк беше много жесток човек...

Posted by: A_D_P_10 12 Nov 2008, 22:06

По следите на най-търсения човек в Африка



Някъде в джунглите на Уганда се крие международен престъпник.

Издирван повече от 20 години заради своите престъпления., той е най-търсеният човек в Африка.

Името му е Джоузеф Кони. Генерал Джоузеф Кони.

Според световните мироопазващи организации той е абсолютен терорист, който може да се сравнява единствено с Осама Бен Ладен.

Според своите подчинени той е месия, призван да ги поведе в борбата срещу официалните власти.

Бивш религиозен водач, със способности на шаман, Кони сформира своята армия през 1987 г. и обявява „свещена война" на властта в Кампала.

Правителството на Уганда предприема множество прочистващи операции срещу „Божия армия за съпротива", но в крайна сметка опустошителната дейност на групировката е довела до изселването в бежански лагери на близо 2 млн. души.

През октомври 2005 г. Международният наказателен съд издава разпореждане за арест на бунтовническите лидери, много световни организации също издават своите присъди срещу дейността на Кони.

Обявен за официален враг на САЩ и издирван в Европа за военни престъпления, самопровъзгласилият се като посланик на Бога отвлича хиляди деца през последните 20 години.

Със своята армия от непълнолетни войници, Кони води една безсмислена война, напада села, подпалва училища и отново отвлича момчета, за да попълва редиците на армията си.

Упражнява абсолютна власт над своите „перфектни" войници, която поддържа с помощта на алкохол и наркотици.

Името му е оставило кървава следа на територията на цяла Уганда.

Британският журналист Матю Грийн, запленен от мита и многобройните истории за генерал Джоузеф Кони, се впуска в своето опасно до безразсъдност пътуване, за да намери и покаже на света Кони.

На страниците на „Магьосникът от Нил" той описва пътя, който е трябвало да извърви, докато се срещне очи в очи с генерала.

Месеци наред Матю Грийн се среща с жертви на войниците на Кони - отвлечени, изнасилени или осакатени бегълци, които живеят в бедност и страх.

След дълги отлагания, промени в плана, бюрократични спънки, истории на очевидци и митове той успява да се срещне с Кони, като до последно не е бил сигурен дали става въпрос за реално съществуващ човек или легенда.

Posted by: A_D_P_10 19 Nov 2008, 20:05

250 години "История славянобългарска"

Първият и последният препис на „История славянобългарска" могат да се видят в Народната библиотека „Свети Кирил и Методий".

Изложбата „250 години история Славянобългарска" беше открита от министъра на културата Стефан Данаилов, информира БНТ.

Показани са 25 преписа на свещената за българите история - най-старите и най-ценните, дело на видни български книжовници от ХVІІІ в.

Ученици от софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов" дариха на библиотеката последния препис-ръкопис на историята.

Изложбата дава старт на програма на Министерството на културата, която през следващите три години ще разкаже познати и непознати факти от живота на Паисий Хилендарски.

Posted by: Rumbeti 20 Nov 2008, 12:46

Стувън Кинг - Голямата разходка !

Сега я почвам , ама е страшна ! smile.gif

Posted by: A_D_P_10 25 Nov 2008, 19:12

Цитат(A_D_P_10 @ Oct 16 2008, 10:51 PM) *

Параграф 22

Издадена: 2006
Брой страници: 544
Цена: 18.00 лв.

Понятието "Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в "ризвитото общество".



Горещо я препоръчвам...

Posted by: the pendulum 18 Dec 2008, 22:24

ИГРАТА НА ЛЪВА (Нeлсън Дeмил)



Ceгa Heлсън Дeмил oтнoвo ни сpeщa с Джoн Кopи, гepoя нa нeoстapявaщия хит AЗ, ДЕTЕКTИBЪT. Щe стaнeтe свидeтeли нa eпичeн сблъсък мeжду службитe зa сигуpнoст нa Cъeдинeнитe щaти и eдин зaгaдъчeн, смpaзявaщ тип, извeстeн кaтo Лъвa.

................................................................................

.

ЦЯЛA AMЕPИКA ГO TЪPCИ
B тaзи мътнa вoдa щe нaгaзи и eдин вaш скpoмeн пoзнaйник с нeугaсвaщo чувствo зa хумop и нeстихвaщ интepeс към нeжния пoл... Дeтeктивът Джoн Кopи пpизнaвa, чe e въвлeчeн в нaй-стpaнния и oпaсeн случaй в свoятa кapиepa, ПOЛЕT №175.
Ha бopдa нa сaмoлeтa сe нaмиpaт двaмa aгeнти oт ФБP и ЦPУ, пpидpужaвaщи либиeц, извeстeн кaтo Лъвa, тepopист, пoискaл убeжищe в Aмepикa. Ho въпpeки чe aвиoдиспeчepитe нитo зa миг нe пpeстaвaт дa слeдят пoлeтa, стaвa яснo, чe сe e случилo нeщo ужaснo...


КНИГАТА Е УБИЙСТВЕНА clap2.gif

Posted by: A_D_P_10 19 Feb 2009, 13:20

Terry Pratchett стана рицар

Писателят Тери Пратчет (Terry Pratchett) получи рицарско звание от кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец. Пратчет бе удостоен с престижния приз за цялостни заслуги към британската литература.

Тери Прачет, който е най-известен с книжната поредица "Discworld", е продал през кариерата си над 55 млн. копия от книгите си.

През 2007 г. писателят призна, че боледува от Алцхаймер и инициира благотворителна кампания за борба със заболяването.

През 1998 г. Тери Пратчет стана офицер на Ордена на британската кралица.

Пратчет е автор на творби като "Johnny Maxwell Trilogy", "Bromeliad Trilogy". Първият му публикуван роман е "The Carpet People" от 1971 г.


_____________________________________________________________________________

clap.gif Отдавна е сред "рицарите на перото" , но поне вече е официално !

П.П. С нетърпение чакам следващата от "Света на Диска" (37-ма) , в която основна тема ще бъде футболът ! post-294-1158668360.gif

Posted by: Rumbeti 19 Feb 2009, 14:04

Препоръчвам ви да прочетете "Свидетели няма да има". Много силна книга, но нямам скрийн, а и е стара, но е класика в криминалетата !

Posted by: A_D_P_10 26 Feb 2009, 18:28

Вземете си кърпата…


Ще ви разкажа за един човек, който се е родил когато трябва и където трябва, вдъхновявал се е от когото трябва и дълго време е работил каквото не трябва, за да напише накрая каквото трябва и да обърне с краката нагоре научната фантастика.

Стана ли ви ясно!? Не!?

Тогава да започнем отначало.

Когато четете фантастика и буквите оформят в съзнанието ви картини на чужди светове и извънземни раси, може да останете с впечатлението, че инопланетяните се делят на две основни групи. Първите са такива, които непременно искат да навредят на хората, да ги направят свои роби; да тераформират нашата планета; да вземат нещо, които ние си имаме, а те, въпреки явния си и смазващ технологичен напредък, си нямат или не могат да намерят другаде, освен на Земята; или просто са решили да ни изтрепят, защото не ги кефим нещо. Вторите са обикновено мъдра и древна раса, която споделя с нас технологичните си чудеса, защитава ни и ни напътства, но като правило нейните представители са сухари и скучни до премаляване.

Но и в двата случая ние сме интересни с нещо на другите цивилизации. Е, на това му викам егоцентризъм! А самите извънземни ми изглеждат нещо постнички...

Сега проясни ли ви се какво искам да кажа!? Пак не?!

Тогава трето начало.

Ще стане дума за човека, разбил горните клишета и показал, че извънземните култури не трябва непременно да са добре уредени, мъдри и с перфектно функционираща система на управление. Че ние може да не сме непременно център на внимание и, ако космосът благоволи да ни обърне внимание, може дори да не се вредим и за последните дупки на някой галактически духов инструмент, и да останем тотално извън класацията.

Хайде! Каня ви на вечеря в ресторант „На края на вселената”, а ако няма места ще изчакаме в бар „Големият взрив” на по чашка пангалактически гаргаробластер. Навън вселената се е запътила към своя крах, колабирайки отново в себе си, а аз ще извикам на сцената създателя на цялата тази лудница.



Дъглас Ноел Адамс е роден през 1952 г. в Кеймбридж – където трябва, т. е. в Англия, родното място на хапливия и интелигентен хумор, логично наречен просто английски хумор.

Той прекарва детството си раздвоен между разведените си родители и техните нови семейства.

Вдъхновява се от „Монти Пайтън” – т. е. от когото трябва. Покрай тях той открива, че хуморът е велика сила и поле за изява на интелигентни хора. Характерно за „Монти пайтън” е, че техните филми нямат нищо общо с дебелашките пародии на филми на американското кино. Докато американските комици и сценаристи залагат на чисто копиране на сцени и идеи от други филми и тяхното дебелокожо и просташко шаржиране, с цел да бъде разбрано от масовия тъп американец, то „Монти Пайтън” подхождат несъизмеримо по-интелигентно към материята. Те апострофират и правят карикатури на цели идейни клишета в дадена културна сфера, а не на конкретни образи и сцени.

Логична стъпка в развитието на Адамс е постъпването му в „Кеймбридж”. Там той започва да пише скечове, а след университета се сбъдва една от неговите мечти. Започва да работи с Греъм Чапман, един от членовете на „Монти Пайтън”, който е впечатлен от творбите му и го кани да работят заедно по някакъв сценарий. Съвместната им работа продължава почти година и се изразява в писане на проекти за телевизионни сериали, които стигат – за тяхна, а и наша жалост – само до пилотния епизод.

След края на това сътрудничество кариерата на Адамс се оказва в застой и той започва да работи какво ли не. Хваща се като чистач в птицеферма, а после и като охрана на шейха на Катар. По това време той е отчаян и почти достига до извода, че не може да пише, но след това се съвзема и, както сам казва, осъзнава, че е заприличал на фермер, който се жалва от лошото време. „Времето не зависи от теб. Ти трябва да се нагодиш към времето”.

И ето, че на бял свят се появява „Пътеводителя”. Това е поредният, а може би е щял да бъде и последният опит за пробив на Адамс, ако се беше провалил. Но той не само че не се проваля, ами постига успех, за който авторът дори не е и мечтал. Произведенията за „Пътеводителя” стават световни бестселъри, пораждат цяла една култура и вълнуват сърцата и душите вече на няколко поколения фенове на фантастиката.

„Пътеводител на галактическия стопаджия” е първата част от трилогията в четири части, завършена окончателно едва в пети том. tooth.gif

Това е безспорно най-щурото приключение из галактиката.



Всъщност къде е казано, че за да напуснем родната си планета, непременно трябва да открием междузвездния двигател и да развием доста клонове на науката, които безспорно ще са ни потребни за пътуването? Къде-къде по-лесно е да вдигнем палец и да стопираме минаващ наблизо извънземен кораб. Защо пък да не може да стане така!?

Идеята за книгата се появява в съзнанието на Адамс, както сам той разказва, докато лежал пиян на една поляна в Инсбрук, Австрия. Преди това бил установил, че тотално не може да се разбере с нито един от минувачите, които е питал за някакъв адрес. Според него всичките те са се оказали глухи, тъпи, че някои от тях дори и слепи. След това идеята потъва някъде в забутаните ъгълчета на неговото съзнание и отлежава там цели шест години, за да види бял свят първоначално като радио пиеса, а после и като книга, която се превръща веднага в световен бестселър и феномен.

На какво ли се дължи успехът на тази малка книжка!? Може би на безспорния талант на Дъглaс Адамс, на хапливия му език и уникалното му чувство за хумор. На способността му да накара идиотското да изглежда нормално и да изважда на показ абсурдите на живота и клишетата, с които сме свикнали. Или може би на това, че той за първи път се е запитал защо вселената трябва да е нормална и хармонична, след като нашият собствен свят не е?! И след като ние живеем на планета, населена в по-голямата си част с идиоти, ако не и изцяло, тогава каква е гаранцията, че технологичният напредък ще ни направи по-разумни и улегнали, а няма да ни видиоти хептен!?

Всъщност самото оформяне на „Пътеводителя” е един дълъг и заплетен процес, който често влиза в противоречиe сам със себе си, сякаш за да се изчетка сам и да се самоиронизира. „Пътеводителят” се появява в какви ли не форми – радио сериал, телевизионен сериал, аудиозаписи и филм, и всеки път е толкова различен, че и най-върлите му фенове губят нишката.

Първият епизод на радио пиесата е излъчен от БиБиСи на 8 март 1978 г. и е последван от още пет, които всъщност представляват първия сезон. Същата година е записан още един епизод, който Дъглас нарича Коледен, не защото има нещо общо с празника, а защото е излъчен на 24 декември, което дори не е Коледа, но явно той си знае. През есента на 1979 г. в Англия излиза книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия”, която включва в себе си първите четири епизода от радио сериала в доста разширен вариант. По това време излиза и двойна плоча с леко съкратен вариант на въпросните четири епизода.

През януари 1980 г. БиБиСи излъчва още пет епизода от поредицата, а есента на същата година излиза романът „Ресторант на края на вселената”, който представлява основно преработен и съкратен вариант на епизоди 7, 8, 9, 10, 11, 12, 5 и 6 от радио сериала – точно в този ред. Горе-долу тогава излиза и втори двоен албум с епизоди 5 и 6, който носи името на втората книга.

Междувременно БиБиСи заснема и телевизионен сериал, който е излъчен в началото на 1981 г. и се базира на първите шест радио епизода. Което ще рече, че включва цялата първа книга и втората половина от „Ресторанта”. Това означава, че макар да следва в общи линии радио пиесите, телевизионният сериал включва в себе си и части от книгите, които пък не ги следват.
Вече стана ли достатъчно оплетено?! Ето ви още малко.

През лятото на 1982 г. е издадена и третата книга ”Животът, вселената и всичко останало”, която вече не е базирана на нищо, но за сметка на това влиза в противоречие с епизоди 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от радио сериала.

„Сбогом и благодаря за рибата” идва на бял свят през 1984 г. и влиза в конфликт с цялата поредица дотук, включително и със себе си.

Същевременно излиза и компютърна игра „Пътеводител на галактическия стопаджия”, имаща смътна прилика с всичко случило се в тази вселена.

И за да е пълно мазалото, Дъглас Адамс и Джефри Пъркинс издават през 1985 г. „Пътеводител на галактическия стопаджия: оригинален радио сценарий”. Както подсказва заглавието му, той съдържа текстовете на радио пиесите и е единствения случай, в който публикация на „Пътеводителя” в една форма отразява вярно и пълно друга такава.

И като за капак, през 1992 г. на бял свят идва и романът „Почти безобидна”, в който някои неща се изясняват, но други за съжаление ще останат неясни завинаги, поради преждевременната кончина на Дъглас Адамс.

Но плетеницата не свършва дотук и всъщност капакът е поставен през 2005 г., когато най-накрая се появява толкова дълго чаканият филм. Той в общи линии върви, поне в началото, по първата книга, за да се отдели в един момент от сюжета й и да спре да има каквото и да е общо с нея в цели епизоди.Във филма има съвсем нови сюжетни линии и той свършва по начин, който противоречи и на петте части на поредицата. Но това изобщо не трябва да учудва никого. Все пак това е запазената марка с името „Дъглас Адамс”.




Следва продължение...

Posted by: A_D_P_10 26 Feb 2009, 19:02

...И без паника, тя е почти безобидна


Всъщност когато Адамс поставя началото на Пътеводителя идеята му изобщо не е имала вида, в който е достигнала до нас. По онова време, както той сам казва, светът му е бил ужасно крив и виновен, и затова първоначалната му идея е била за радиосериал, озаглавен „Смъртите на Земята” като имал цели шест готови сценария. Сетне в хода на работа се е появила и нуждата от извънземен, който да обяснява защо нещата стават точно така и сега, а не примерно инак и другият четвъртък. И ето че се появява Форд Префект, който цъфва на милата ни планета, избирайки това абсурдно име благодарение на оскъдната си и абсолютно неточна информация. Но как е могло да стане това?! Откъде е черпил обърканите си знания, щом дори не е разбрал коя е доминиращата форма на живот на тази планета?! Тогава от съзнанието на писателя се измъква оная идея, същата която се роди под звездите и върху тревата шест години по-рано.

Щом земните пътеводители могат да бъдат писани по системата „разказ по преразказ на неочевидец”, а достоверността в тях да е долу-горе колкото тази в Библията, тогава защо Форд да не е жертва на същата тази мъглявост и неточност в някакъв галактически справочник?! И ето така се появява „Пътеводител на галактическия стопаджия”, а г-н Префект получава длъжността на щатен изследовател, събиращ данни за него.



А сетне, както обичат да казват старите хора, колелото се завърта и историята започва...


Пътеводител на галактическия стопаджия



Започва в забутан ръкав на галактиката, на една с нищо незабележителна синя планета, в четвъртък, в един ресторант, където едно момиче внезапно осъзнава, че знае абсолютният отговор и решението на всички проблеми. Само дето това не е нейната история и ще трябва да почакате цели три книги за да я чуете. Е, поне част от нея.

Второ начало.

Малко забутано английско селце, пак четвъртък, скромна къща, няколко багера, група багеристи и Артър Дент, пошляпващ в хладната кал по халат. Проблемът е, че някой е решил, че трябва да има околовръстен път, който да минава точно през къщата му, а той естествено не е съгласен.

А някой друг някъде из необятната галактика пък е решил, че Земята пречи на галактическа магистрала и затова трябва да се взриви. Нищо, че на една друга красива и почти изцяло водна планета галактическият президент ще пререже лентата на кораб със съвършено нова концепция на задвижване, който ще обезсмисли въпросната магистрала.

Ето ги и извънземните – грозни и гадни - от тях еволюцията се е отказала още в мига, в който ги е сътворила, но те напук на всичките й закони са се вкопчили в живота и са се влюбили в бюрокрацията. Накратко - това са вогоните, третите в класацията за най-бездарна поезия в галактиката. Вярно, искат да ни затрият, но не защото имаме нещо, което те нямат, а защото по стечение на законите на небесната механика сме се озовали с малката си синя планета не където и когато трябва.

И изневиделица се появява Форд с новината, че всъщност не е земен жител, а от малка планета някъде в покрайнините на Бетелгейзе. Той успява да измъкне Артър в последният момент преди Земята да бъде взривена от вогонската флота и го запраща на най-щурото приключение, преживявано от землянин.

Артър е обречен да прекоси цялата галактика, сетне да я спаси и от гибел, да присъства на края на вселената, да пропътува назад и напред във времето няколко десетки милиарда години само по един халат, без никакви пари в джоба си и в компанията на Форд Префект, Трилиън – другата единствена оцеляла землянка и стара негова любов, един депресиран робот и двуглав галактически президент, който между другото е и абсолютно куку.
В тази първа част човек може да открие един куп идеи, експлоатирани във фантастиката и погледнати от съвсем различен и смешен ъгъл, както и цели камари оригинални виждания на Дъглас, които буквално изпадат от всяка страница.

Тук роботът освен, че е страхотно умен и притежава ИЧИ, е тотално депресиран и параноик. Отначало замислен като персонаж за един епизод, Марвин се превръща в главен герой и неделима част от вселената на Пътеводителя.

Всичко е свръхтехнологично, дори вратите са учтиви, но някак това не прави живота на героите по-лек.

Има и свръхкомпютър, на когото е поставена задачата да открие окончателният отговор на въпроса за животът, вселената и всичко останало и който стига до умопомрачаващ резултат.
Има и раса, която се е специализирала в изграждането на планети по поръчка, но временно е в хибернация, поради срив на галактическият пазар.

Земята се оказва брънка от древен и мъдър замисъл, само дето ние човеците не сме част от този план, а и както се оказва във втората част, не сме еволюирали от приматите, но този факт съвсем не бива да ни успокоява, или пък да се гордеем с него.

Вселената изобщо не е мирно, подредено и добре устроено местенце. Пълно е шантави раси, алчни корпорации, още по-смахнати планети, барове, проститутки, откачени религозни фанатици и... всичко дето си го имаме и тук, само че с галактически размери и брутално затлачено от бюрокрация. Явно Адамс има някаква непоносимост към този паразит, който неминуемо се появява във всяка една цивилизация и институция и не пропуска при всеки удобен случай да се пошегува или направо да се изгаври с бюрокрацията.

В книгата между главите има пасажи от „Пътеводител на галактическия стопаджия”, които дават обяснения за различни неща от галактиката, като например как действа невероятностният двигател на „Златно сърце”, или как да си направите пангалактически гаргаробластер. Това решение на Адамс се оказва извънредно находчиво, изключително забавно и толкова готино, че аз понякога просто отварям книгите и чета точно тези откъси и се забавлявам от все сърце.


Ресторант на края на вселената



Първото издание на Адамс в България беше в Библиотека „Галактика” и там в едно томче бяха събрани „Пътеводител на галактическия стопаджия” и „Ресторант На Края на Вселената” - затова повечето хора възприемат тези две книги като едно цяло. Което реално си е така, не само защото „Ресторанта” е пряко продължение на „Пътеводителя” и втората книга по личното време на героите започва буквално секунди след края на първата, а защото и двете книги са базирани на епизодите от радиопиесата, които вървят като една цялостна история. Действието се прелива така плавно, че ако нямаше лист със заглавие в средата на книгата, никой не може да каже къде свърша едната част и къде започва другата.

След като са разбрали за какво и от кого е била създадена Земята, на екипажа на „Златно сърце” предстои да разреши и една друга загадка. Защо Зейфод се е кандидатирал за президент и защо две части от двата му мозъка са дали на късо. Но междувременно са решили, че трябва да хапнат нещо все пак и затова посещават „Ресторант на края на Вселената”. А там Форд със своя непоправим нюх за неприятности, успява да ги забърка в каша с един временно мъртъв музикант и грандиозен рок концерт, който едва не им коства живота, но за сметка на това Артър разбира истината за произхода на хората и тя, вярвайте ми, съвсем не е повод за гордост. И като за глазура на тортата той и Форд се озовават на Земята, само че пет милиона години назад във времето.

Ето ви още едно възможно обяснение за произхода на човека. Това е обяснение за онези които не вярват в Бог и креационизма, но пък и идеята да са еволюирали от някакви примати не им се струва много привлекателна. Ето на, наистина сме дошли от звездите и сме наследници на извънземна раса. И то на каква раса!

Това е отговора на Адамс на всички онези теории, дело на уфолозите и уфопалеонтолозите, твърдящи, че хората са творение на космически гости.


Животът, вселената и всичко останало



Добре дошли отново в праисторическата ера на Земята, на място, което след години ще се нарича Англия, в една хубава утрин пред влажна пещера, от която изпълзява Артър с твърдата убеденост, че трябва да полудее, за да понесе мисълта, че транспорт не се очаква в близките пет милиона години. Но решението му е осуетено от Форд, който с помощта на един диван, пътуващ през времето, успява отново да го забърка в куп неприятности.

Цялата вселената е заплашена от унищожение. Древно зло, древна раса, решила да затрие всички разумни видове във вселената, отново се е развихрила. И на пътя й стоят единствено Артър и приятели и Слартибастфаст в допълнение.

Тук ще разберете и защо Земята толкова упорито е била отбягвана от другите раси, как да летите, а и ще узнаете защо бедната саксия с петунии от първата книга възкликва „О, не... пак ли!”.

От цялата поредица тази книжка, поне според мен, е най-идиотската - изцяло в положителният аспект на това прилагателно. Тя е като дестилат от хумора на Адамс. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам че останалите от поредицата са по-лоши или по-слаби, няма такова нещо. Просто в тази Дъглас е нахвърлял идеи, заядливост и хумор, колкото в две други.


Сбогом и благодаря за рибата



Това определено е най-ведрата и романтична част от поредицата, в която Артър най-накрая намира половинката си. Но да опишем всичко по реда си.

В една дъждовна нощ, на една мокра английска ливада каца кораб, от който слиза Дент и се озовава на родната си планета.

На една далечна планета в някакъв много съмнителен бар, в който не дават на вересия, още по-малко пък приемат кредитни карти “Американ експрес”, Форд се е напил до безпаметност и няма никакво намерение да си плаща. Той е отчаян, понеже статията, върху която е работил през последното десетилетие, няма да влезе в Пътеводителя при следващата актуализация, по прозаичната причина, че Земята е разрушена. И точно когато е успял да прецака бармана, но от това не се е почувствал по-добре, открива, че статията му е одобрена и е влязла цялата в Пътеводителя. Но как е възможно това!? Та той беше там, когато вогонските кораби сложиха преждевременен край на работата на компютъра, дирещ отговор на вечният въпрос! И той се юрва през глава и на стоп към Земята.

Артър е измъчван от същият въпрос, но когато се озовава в неразрушената си къща и открива, че го е нямало само шест месеца, а не години наред, а и на това отгоре се влюбва, гледа много-много да не го мисли.

Но не си мислете, че това е планета, изработена от Магратеа – истината, както се оказва, е съвсем друга.

Всички на Земята си мислят, че появата на големите жълти и грозни кораби е форма на масова психоза, или експеримент на ЦРУ, а единственият човек, който е убеден, че това не е така и че живеем в друг свят, а не оригиналният, е принуден чат-пат да посещава лудницата. Този човек всъщност е онова момиче, което в началото на първата книга внезапно беше озарена от чувството, че знае абсолютният отговор и точно в нея се влюбва Артър. Само дето той незнае къде живее любимата му, а дори когато я среща за втори път случайно, набързо успява да й загуби телефонният номер.

Е, настава време и той да получи малко щастие. Някак си след неуспешните опити да завърже връзка с Трилиън, прекараните години в пещера и войната с Крикиит и на него му се полага малко радост в живота. Най-накрая Артър е в свои води и поне частично контролира положението, а не е просто някой, когото Форд, Зейфод или Слартибартфаст влачат след себе си.
От цялата книга струи ведрост, оптимизъм и любов. Тя е най-жизнерадостната от поредицата и действието се развива почти само на възстановената Земя. Но това не пречи на Адамс да се избъзика с “нормалността” на света, в който живеем и с религията. Прочетете тази книга и за да научите поледното послание на Бог към разумните раси. Да, на същият онзи бог, който подлагаше на съмнение всичко.

Тук Адамс вкарва една паралелна история, която само за момент се пресича с пътя на Артър, а после си продължава по своя и е много любопитна интересна и забавна.


Почти безобидна



За съжаление това е последната част от това щуро приключение. Тя е и най-мрачната книга от поредицата. Адамс си признава, че когато я е писал, годината му е била доста лоша и това неминуемо се е отразило на книгата.

Петата част прави рязък завой в настроението, което излъчва в сравнение с четвъртата. Тя започва мрачно, продължава мрачно и завършва трагично.

Вселената се е побъркала и оплела. Не че преди си беше кой знае колко нормално място, но поне паралелните вселени си оставаха такива, а не се преливаха една в друга. Издателството на „Пътеводителя” вече не е онзи медиен гигант с душа на бохем, а се е превърнало в алчна корпорация, която иска да продава само на свръхбогатите и то във всички възможни реалности. А освен това вече е собственост не на кого да е, а на вогоните. Някакъв счетоводител е решил, че ще се спечелят много добри пари, ако само едно копие може да се продава в безброй паралелни вселени. И ето ви го проблема – всичко се обърква в един голям миш-маш.

Артър е загубил любимата си при един скок през пространството, а планетата, която се оказва на мястото на Земята е абсолютно отчайваща, вечно мокра и населена основно с блатни свине. Той започва да се лута из космоса и да търси мястото си, като едновременно с това разбира, че е напълно безполезен. Никой не се нуждае от знанията и уменията му, които между другото хич не са много. Всичко върви от зле към трагично, докато корабът му не катастрофира на една невзрачна планета и малобройно местно племе не го спасява. Там той намира съмнително спокойствие, а дарбата му да прави сандвичи го прави полезен. За момент всичко е нормално и привидно улегнало, докато един ден не се появява Трилиън заедно със дъщеря си Наслуки, която между другото се оказва дете и на Артър.

Форд, със своята забележителна дарба да се забърква в неприятности, успява да проникне в обновеното издателство и да задигне новият „Пътеводител”.

Тук има и още една Трилиън, която никога не е тръгвала със Зейфод, но за сметка на това извънземни, които са загубили цялата си памет, както за самите себе си, така и за културата си и за целите на полета си, я наемат да направи филм за тях.

Адамс продължава да се шегува с добре познати идеи от фантастиката, като тук под прицела на острия му ум попада идеята за паралелните вселени. Подпличква се с астрологията, бизнесът на големите корпорации и представата на човечеството за това как трябва да изглеждат извънземните.

Но въпреки своята мрачност и черен хумор „Почти безобидна” е една добра и идейна книга, но тъжен завършек на приключенията на Артър и компания.

А дали е щяло да има шеста част? Определено! Дъглас споделя, че някак не му стои добре числото пет, а и иска по-оптимистичен край за поредицата. Идеята му изкристализира, когато си преглежда записките на забуксувалата трета детективска книга и установява, че нахвърляните там идеи всъщност пасват по-добре на „Пътеводителя”, отколкото на Дърк Джентли. Имал е намерение да отсее идеите, да ги раздели и така да станат две книги.



Дърк Джентли: холистична детективска агенция
Дългият мрачен следобеден чай на душата




Двете книги за ексцентричния детектив Дърк Джентли излизат последователно през 1987 и 1988 г., или казано с други думи - те се вмъкват между „Сбогом и благодаря за рибата” и „Почти безобидна”. Те са доста различни от „Пътеводителя”. Като разликата не е в стила, присъства си все същият адамсов хумор, а по-скоро в идеите в начина им на представяне и естествено в това, че действието се развива на Земята. В това, че в иначе нормалната ни действителност могат да се случват странни и чудни неща, с чието разнищване се заема детектив с уникални методи на разследване. Тук Адамс се занимава със земни проблеми, иронизира и се закача със света, в който живеем и познаваме, и по-конкретно с английският начин на живот. В първата книга отделя внимание на английските училища, а във втората на скитниците, живеещи по гарите.

Дърк е по-скоро хумористичният еквивалент на Филип Марлоу и абсолютният антипод на Шерлок Холмс, що се отнася до логичната и дедуктивна мисъл. Той е хаотичен, неорганизиран, поема случаите, с които никой друг не иска да се занимава и ги разследва по начин, който противоречи не само на здравия разум, а дори и на логиката на разклатена психика с елементи на шизофрения. Действа на принципа, че ако трябва да стигнеш донякъде, не е толкова важно да знаеш къде, а просто да се движиш. Следенето на хора се базира долу-горе на същият принцип, а теориите му са способни да обяснят и необяснимото. Но не може да му се отрече – винаги постига успех.

Загадъчни самоубийства или убийства, пътешественици във времето, бог Тор изпратен да брои камъните в Уелс, необясним взрив на гише за чекиране на Хийтроу, кон в банята, изчезващи на сред ЖП гарата скитници, електронен монах, квантова механика и много пица и какво ли още не ще откриете в тези две холистично-диаболични криминални книги.

Не подхождайте към тях предубедено и не ги сравнявайте с „Пътеводителя”. Те просто са различни и имат воя чар.



Титаник – звездният кораб



Тази книга всъщност е само по идея на Дъглас Адамс, а истинският й писател е Тери Джоунс. Да, онзи същият Тери, които е част от екипа „Монти Пайтън” и на който Адамс се възхищава от дете. Поради тази причина книгата звучи повече монтипайтънски отколкото адамски. И точно заради това феновете на „Стопаджията” остават разочаровани от „Титаник”. Един съвет от мен. Когато започвате да четете книгата, забравете своите впечатления от „Пътеводителя”, а подходете към нея като нещо, родено от съвместният труд на двама от най-добрите творци на интелигентния хумор на двайсети век.

Идеята за звезден кораб на име Титаник, който се поврежда веднага след тестовият си старт, хрумва на Дъглас, когато работи по третата книга от поредицата за „Пътеводителя”. Отначало е мислел това да е една от сюжетните линии в книгата, но после му хрумва идеята, че от това може да излезе нещо по-голямо, като например съвсем отделен роман. Това му се вижда много добра идея, а както той споделя - винаги се е отнасял с предубеждение към добрите идеи и поради тази причина тя остава да отлежава петнайсет години.

Някъде към средата на деветдесетте Адамс заедно със свои приятели създава нова дигитална компания The Digital Village и започва да търси нещо специално за първият им проект за игра и тогава се сеща за „Титаник – звездният кораб”. Неминуемо се появява и въпроса за романизирането на идеята, но Дъглас установява, че има една прекрасна история с начало, кулминация и край, но в момента просто няма време да я завърши, а издателите го притискат с искането книгата и играта да излязат по едно и също време, за да могат да може първата да се продава добре. Довод, който се вижда на автора нелогичен, но решава да не спори с тях, понеже те според него са от планетата Цог. Така поставени нещата го поставят пред тежък избор – да се заеме с книгата и да не успее да завърши играта, или да работи по играта, но да не напише книгата. По същото време в офиса на фирмата идва Тери Джоунс, който е гласа на папагала в играта и Дъглас го пита дали иска да напише книгата. Тери се съгласява и заявява, че ще я напише абсолютно гол. И ето така се ражда това великолепно сътрудничество.

Няколко човека се озовават по случайност на напълно смахнат и свръхлуксозен галактически лайнер, който се загубва при тестовият си полет. Оттук насетне следват комични ситуации, абсурдни случки, секс, пак секс и един откачен папагал за капак. Книгата определено носи почерка на Тери. Лекият и хаплив хумор на Адамс почти липсва и е заместен от заядливия, а на места почти черен хумор в стил Монти Пайтън.

Какво да ви кажа повече за книгата освен четете и се забавлявайте от сърце.



Сьомгата на съмнението



Това е сборник, съставен от Питър Гизарди, редактор на Дъглас Адмас. Четири месеца след нелепата смърт на маестрото с Питър се свързва агента на Адмас, Ед Виктор и му предлага да се разрови из твърдият диск на любимият на автора компютър „Макинтош” и да се опита да събере материал за книга. Оказва се, че устройството съдържа 2579 файла, от които се ражда този посмъртен сборник.

Той носи заглавието на третият роман за Дърк Джентли - книга, с която Адамс се е занимавал около десет години. Питър изчита всичко, което той е написал за тази трета част и събира най-силните материали в един незавършен роман, без да се съобразява кой кога е писан.

В сборника влизат и разкази, скечове, есета, интервюта, афоризми, разсъждения и какво ли още не от творчеството на Дъглас. Книгата е един истински пир за съзнанието. Тя е като кратък, но опияняващ следобеден чай за душата. В нея ще погледнете света през очите Адамс, за да разберете, че навсякъде има странности и смях, ако знаете как да ги откриете. Ще разберете защо мрази малките пишкоподобни неща и че катаджиите не са заядливци единствено у нас. Ще се посмеете, ще се натъжите, но през цялото време ще трябва да мислите, защото за сетен път Адамс доказва, че хуморът е велика сила и оръжие на умните.

Ще се срещнете още веднъж с Уоубегър Безкрайно Удължения; ще надникнете в детството на автора; ще се запознаете с младият Зейфод; ще видите Чингиз Хан такъв какъвто никога не сте си и помисляли, че може да е; ще разберете и какво представляват двете книги, написани в съавторство с Джон Лойд, които едва ли някога ще видим на български. Ще надникнете в живота на Дъглас Адамс, ще се докоснете до страстта му по нови високотехнологични машинки и ще разберете коя от книгите му е доставила най-голямо удоволствие, докато я е писал.

А накрая, когато затворих последната страница, бях натъжен.


Не само защото там е публикуван реда на мемориалната служба в памет на Дъглас Адмас, а и защото повече няма да има книги под знака на „Пътеводителя” или на детективска агенция „Дърк Джентли”. Защото това беше за мен последното непознато докосване до творчеството му.

Дъглас Адамс си отиде рано от този свят в следствие на нелепо съчетание на джогинг и сауна, довело до инфаркт на 11 май 2001 г. в Монтесито.

Почивай в мир!


Nerksis , www.starlighter.info

Posted by: A_D_P_10 04 Mar 2009, 20:07



Рей Бредбъри, том 1 - избрано: 451° по Фаренхайт. Смъртта е занимание самотно. Гробище за лунатици

Издадена: 2009
Брой страници: 704
Цена: 19.99 лв.

Три романа от безспорния доайен на американската литература.

* 451° по Фаренхайт
Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи...

* Смъртта е занимание самотно
Близо до един опустошен бряг с рушащи се бунгала млад писател с богато въображение плете фантастични разкази на шумната си пишеща машина. Но започват да се случват странни неща: поредица загадъчни телефонни обаждания, водорасли на прага, зловещи "инциденти" с приятелите му. С помощта на детектив Кръмли и една бивша кинозвезда, писателят ще се опита да намери връзка между странните събития и ще разкрие истината за собствените си творчески способности.

* Гробище за лунатици
Нощта на Вси светии, 1954 г. Млад, обсебен от филмите сценарист е нает от голямо студио. Анонимно разследване свързва задния двор на гиганта "Максимус Филмс" със зловещото гробище, от което го дели само една стена. Младият сценарист ще направи ужасяващо разкритие, което ще го въвлече във водовъртеж от интриги и загадки сред блясъка на киноиндустрията.

Ветеран фантаст с поетичен талант, драматург и сценарист - Рей Бредбъри има дълъг стаж в това да провокира мисленето на поколения читатели и да разкъсва рамките на конформизма. Вместо да създава светове убежища, той пречупва собствените ни слабости през необичайни призми.

"Гигант... Един от най-популярните и плодовити автори на Америка."

"Няма по-обикновен и в същото време по-дълбок стилист от Бредбъри. С най-простите думи рисува образи и настроения, които остават в хората завинаги."
Лос Анджелис Таймс

"Вълшебен разказвач... почти всичко, написано от него, е чиста поезия."
Сейнт Луис Пост-Диспатч

"Десетилетия наред въображението на Рей Бредбъри отваря врати към чудати места, води ни през неизследвани територии на ума и сърцето, помага ни да разберем издъно своята същност и вселената, която населяваме."





Гомор

Издадена: 2007
Брой страници: 304
Цена: 10.90 лв.

Знам това. И ще го докажа!
Това заявява Роберто Савиано - осъден на смърт от Камората.
Роден в Неапол, младият автор още четиринайсетгодишен става свидетел на убийство, а баща му е пребит, защото е спасил живота на ранено момче, набелязано от Камората за екзекуция. Роберто се записва в младежко сдружение за борба с престъпната организация Камора и през следващите четиринайсет години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол, натрупали вече колосална икономическа мощ.
За да събере информация за книгата си, авторът прави и невъзможното.
Работи като строителен работник и като асистент на китайски текстилен производител - все дейности, подчинени на Камората.
Скита по "екологично чистите" полета край Неапол, където Камората заравя незаконно токсични отпадъци.
Проучва системата за намиране на работа в чужбина с камористки препоръки и лети до Великобритания.
Дори влиза в ролята на сервитьор на една камористка сватба.
Рицар на истината, за свое оръжие той избира словото.
Първоначалният тираж на "Гомор" е 5000 екземпляра. Реакцията на босовете от Камората е присмехулно-надменна.
За два месеца "Гомор" надхвърля 700 000 продадени екземпляра само в Италия.
Мълчанието, обгръщало дейността на Камората, е нарушено. Национални медии започват да отразяват случващото се в Неапол и близките градчета. Следват арести и конфискации на имущество на камористи. Организират се манифестации срещу Камората по улиците на Неапол.
Словото постига това, което държавните институции не успяват.
Шефовете на Камората осъждат Савиано на смърт.

Posted by: Бай Ангел Пророка 05 Mar 2009, 13:54

http://www.helikon.bg/?act=books&do=autor&autor=MTM4ODc= е Човекът. http://imageshack.ushttp://imageshack.ushttp://imageshack.us

Posted by: snitch 05 Mar 2009, 22:31

Някой чел ли е книгата на Хю Лори ? Хвърлим си й око , но за 14 лв трябва нечие мнение , това все пак са 7 бири .
Иначе тези седмици четох Крейг Ръсел- Братър Грим и едно книжле на Реймънд Чандлър. Следваща дестинация ДЮН или името на Розата .

Posted by: A_D_P_10 19 Mar 2009, 00:15

Артър Кларк: "Една одисея в космоса през 2001-та година"

Знаете ли, има такива книги, след прочитането на които човек вече не е същият. Това са книги, които те отнасят в друго време и в друг свят – или по-скоро в други времена и в други светове – провокират те към размисъл, разбиват представите ти за всичко познато и създават нови такива, шокират те, очароват те, вълнуват те, прелъстяват те. След последните страници ентропията в главата ти клони към максимум, защото в нея се води жестока борба между хиляди мисли, чувства, факти, теории, хипотези и какво ли още не, която те кара почти да полудееш. После утихва... до следващото прочитане. То е свързано със същия душевен тайфун, толкова силен и въздействащ, че определения като “класика” или “научна фантастика” започват да ти се струват непоносимо ограничени и глупави. За мен “Една одисея в космоса през 2001та година” на Артър Кларк е точно такава книга. Затова подозирам, че нейното ревю ще се окаже свръх силите ми, но... да видим все пак.

“Но, моля, не забравяйте, че това е само една научнофантастична повест.
Действителността, както винаги, ще се окаже много по-странна.”


Ако се престрашите да разгърнете страниците на този литературен шедьовър, моментално ще бъдете запратени три милиона години назад във времето, когато едни от най-далечните предци на човека са бродели из африканските савани. “Този, който гледа Луната” (Муун-Уочър), като най-възприемчив и интелигентен сред себеподобните си, е един своеобразен предтеча на бъдещата човешка раса, създаването на която е целта на един грандиозно замислен и блестящо изпълнен експеримент. Неговият размах – от откриването на лова и огъня, през развитието на цивилизациите и типичните за човека безбройни войни, та чак до изобретяването на ядрените оръжия – преминава като на забързан кадър пред очите на читателя, за да се сбъдне една утопия, за която човечеството е мечтало две хиляди години – полет до Луната. Не само това, ами и живот на нея! Д-р Хейуд Флойд е учен свикнал да борави с периоди от време, които се губят някъде в безкрайността, но на повърхността (или по-скоро малко под нея) на единствения естествен спътник на Земята той се изправя пред неразрешима загадка, защото тук към милионите години се прибавя и още нещо – извънземен разум. Искате почивка? Няма време за такава! Изведнъж се озовавате на борда на космическия кораб “Дискъвъри”, в компанията на астронавтите Дейвид Боумън, Франк Пуул и, разбира се, бордовия компютър Хал–9000 – свръхинтелигентна машина последно поколение, която може да управлява целия кораб напълно самостоятелно и да води разговори със съвсем човешки глас. Мисията на “Дискъвъри” (поне официално) е да достигне до мистично красивия Сатурн, да извърши безценни проучвания в рамките на сто дена, след което да се превърне в спътник на планетата, макар че тя си има достатъчно такива – поне петнадесет, единият от които с големината на Меркурий. Преминавайки през една почти лична трагедия, жестока борба за оцеляване с нечовешки могъщ противник, невероятни (в прекия смисъл на думата) новини от Земята и едно творение на неизмеримо напреднал извънземен разум, космическата одисея на Дейв Боумън ще го отведе отвъд границите на най-разюзданата фантазия и най-развинтеното въображение, където духът се освобождава от тленните окови на материята. А ако се чудите какво е общото между Муун-Уочър, Хейуд Флойд и Дейв Боумън, ще ви кажа само, че това е един загадъчен монолит, черен и поглъщащ светлината до степен на нематериалност, идеално гладък и със съотношение на страните точно 1:4:9, оставен от изумително напреднала цивилизация, познала Космоса във времена, когато нашите предци са смятали, че за да достигнеш Луната, трябва просто да се качиш на достатъчно високо дърво.

Артър Кларк е човекът с гениална дарба на писател и всеобхватна ерудиция, който поднася целия този смайващ коктейл от научни факти, фантастични хипотези, ярки характери и изумителни събития с ненадминато майсторство. Брилянтният му стил съчетава по неповторим начин редица научнопопулярни факти, включващи достатъчно астрономически цифри, за да изпадне човек почти в безсъзнание, напрегнато действие, на моменти толкова загадъчно, че те оставя без дъх и философски откровения, които те приканват да изследваш най-тъмните кътчета на съзнанието си. Всичко това е гарнирано с точно премерена доза забавление чрез използването на най-различни литературни похвати. Незабравим е страхотният сарказъм на Артър Кларк по отношение на интелектуалните способности на нашите маймуноподобни предци или тънката му ирония за живота при нулева гравитация – от “плавната” походка, през яденето на храни в достатъчно лепкави сосове, та до емблематичното използване на тоалетната. Човек може искрено да се посмее в доста от тези ситуации, както и да научи куп интересни неща от света на астрономията, но това, което прави тази книга наистина велика, е възможността в няма и 200 страници напълно да се потопиш в три коренно различни свята – човека, създадените от него свръхмодерни технологии и една извънземна цивилизация напреднала до непреодолими за ограниченото ни съзнание предели.


“— Би ли желала да отидеш на Земята?
Очите на момичето се разшириха от изненада. То поклати глава:
— Земята е лошо място. Човек се наранява, като падне, а освен това там има толкова много хора.”

(Подчертаното не е от мен, а от Артър Кларк!)

Човекът. За три милиона години той е покорил (и почти унищожил!) цялата планета Земя и – по-малко от половин век след излизането в орбита на първите изкуствени спътници – вече е създал колония на Луната, където се раждат първите поколения “лунни” хора. Поради шест пъти по-слабата гравитация те растат два пъти по-бързо и стареят два пъти по-бавно от земните си събратя, а отношението им към планетата на техните предци се изразява най-откровено от едно четиригодишно момиченце (което обаче изглежда на осем!). Животът на Луната е чудесна възможност за кратка носталгична разходка из спомените от Студената война, както и да си припомним каква е разликата между маса и тегло, но с това неговата роля се изчерпва. Човекът вече гледа много по-далеч в Слънчевата система – към Юпитер, към Сатурн, – и с типичната за него глупава арогантност мисли, че след като е на “ти” с тънкостите на плазмените двигатели и хибернацията, или може да изчисли прецизно една орбита, Космосът ще му разкрие тайните си просто ей така. Повелителят на Земята не е предвидил само едно нещо – опасността, която идва не отвън, от черния безкрай на Вселената, а отвътре – от неговите собствени творения.

“Често Пуул и Боумън на смях говореха за себе си като за пазачи или слуги, пътуващи на кораб, който в действителност сам можеше да се управлява. Те щяха да бъдат много изненадани и немалко щяха да възнегодуват, ако можеха да открият колко голяма доза истина съдържаше тази шега.”

Технологията. Несъмнено любимото отроче на човечеството, чиито върхове не престават да изненадват и най-големите фантазьори, особено в областта на компютрите. С напредването на поколенията, интелигентните машини стават все по-бързи, все по-мощни, все по-универсални, с колосални възможности, които очароват ограничените мозъци на хората вместо да ги плашат. А трябва! Защото възникват въпроси с дяволски трудни отговори, ако такива въобще могат да се дадат – еднозначно или не. Може ли един компютър да мисли? Може ли той да бъде “ентусиазиран”? А да направи грешка? Какво представляват за една свръхинтелигентна машина чисто човешките ценности, усещания и кошмари – съвестта, отговорността, болката, смъртта? Никой не знае. По тези въпроси съществуват само предположения. И все пак, не е ли твърде лекомислено да поверяваме безценния човешкия живот изцяло в неговата власт? В ограниченото пространство на един космически кораб, сред необятната междупланетна пустош на Слънчевата система, няма място за два мозъка, единия от които електронен. (Способен ли е той на злонамереност?!) Сблъсъкът между човека и машината е неизбежен. Той ще бъде грандиозен и епичен, но също така жесток и безкомпромисен. Времето и мястото не биха могли да бъдат предвидени, но трябва да бъдем готови, ако не искаме от името на планетата Земя с извънземните цивилизации да контактува някой друг...

“Но тук незабавно се поставяше и друг въпрос. Би ли могла една техника, колкото и напреднала да е, да прехвърли мост над страхотната бездна, която се разтваряше между Слънчевата система и най-близкото чуждо слънце?”

Извънземният разум. Всеки човек с коефициент на интелигентност над 30 си е задавал вечния въпрос “Сами ли сме във Вселената?” и макар че мнозина заявяват твърдо “Разбира се, че не!”, едва ли някой от тях наистина го мисли сериозно. Защото да се спрягат разни хипотези с чесане на езици е едно, а да се открие сигурно доказателство за съществуването на извънземна цивилизация, и то на светлинни години (и в пряк, и в преносен смисъл) от нашето развитие – това вече е нещо съвсем друго. Именно тогава най-силно се проявява жалката същност на Homo sapiens – Разумния човек. (Разумен? Това някаква шега ли е?) Човешката суета – тази истинска същност на нашия разум! – не познава граници дори в Космоса и всъщност има наистина космическите измерения. Добре, извънземни същества реално съществуват. В такъв случай те обезателно трябва да са с човекоподобен облик и следователно – роби на материята! Ако някой допусне обратното, ще бъде моментално остракиран и причислен към презряната гилдия на “мистично настроените”. Черепните ни кухини уж са увеличили значително обема си от времето на маймуноподобните прадеди, но в полупразното пространство там продължават да витаят предимно предразсъдъци и ограничения, едно епично тесногръдие, което би било интересно, ако не беше толкова жалко. Ние, хората, сме странни същества – грижим се много повече за телата си, отколкото за духа. Спокойно, това не е някоя смахната църковна проповед за спасение на мизерните ви душици. Нищо подобно! Като се замисля обаче, давам си отлично сметка, че малцина са тези, които са успели да познаят истинската духовна сила, на която самовнушението и психическата стабилност са само върхът на айсберга. А какво има под повърхността? Не смея дори да фантазирам. Чудя се колко ли са хората – въобще, в цялата история на човечеството – успели да постигнат отделяне на духа от жалката плътска обвивка и да почувстват вкуса на истинската, необременена с нищо свобода? Сигурно мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. Има ли такива въобще? Има ли? Не, мисля, че няма... Прочутите състояния на нирвана и единение с Бога ми се струват твърде плоски, почти глупави в случая. За методи от сорта на секс, наркотици, рокендрол и алкохол съвсем пък не си заслужава да говоря. Искате ли да знаете какво представлява истинската свобода на духа, простираща се отвъд всички ограничения на материята, времето и пространството? Питайте Дейв Боумън. Той знае.

“Но бариерите на разстоянието започват да се рушат и един ден ние ще срещнем сред звездите равни нам или по-високо стоящи от нас.”

Артър Кларк пише “Една одисея в космоса през 2001та година” 33 години по-рано – през 1968 г., като паралелно работи, заедно с режисьора Стенли Кубрик, върху сценария на едноименния филм, който е толкова жалко подобие на книгата (макар че всъщност излиза преди нея), че не заслужава дори едно изречение. По-късно великият британски писател създава още три “Одисеи” – “Втора” през 2010 г. (1982), “Трета” през 2061 г. (1987) и “Последна” през 3001 г. (1997). Великолепни книги, наистина, но и трите заедно не могат да се докоснат дори до частица от величието на Първата “Одисея”. Фактът, че 2001-ва година вече е в историята, или че повестта се базира, макар и бегло, върху някои по-ранни разкази на Кларк, едва ли имат някакво значение за нейната актуалност, която – убеден съм! – няма да намалява занапред през вековете. (Поне до 3001 г., после не знам.) Имайте предвид две неща обаче. Артър Кларк дава много в тази своя книга, страшно много – от глобалната психология на човечеството, през дебрите на електронния мозък, та чак до природата на безумно напредналия извънземен разум и надрастването на материята, което праща в девета глуха познатите нам пространствено-времеви връзки. Артър Кларк, обаче, също така иска много, защото той поставя огромно интелектуално предизвикателство пред читателя, в което последният е принуден да впрегне и цялата сила на фантазията си. Както и да е, не обръщайте особено внимание на хаотичните ми мисли изложени тук. Просто прочетете тази книга! И дано всеки един от нас има възможност един ден да промълви несвързано като Дейв Боумън:

“— Тя е куха — и продължава до безкрайност и — о, Боже, — тя е пълна със звезди!”

В заключение, съвсем между другото, трябва да ви кажа, че “Една одисея в космоса през 2001та година” може да послужи и като великолепен тест за самооценка. Ако прочетете тази книга внимателно и тя нито за миг не предизвика експлозия на сивото ви вещество – това чисто и просто означава, че Вие сте пълен идиот! Приятно преживяване.

Александър Арсов , www.sivosten.com


******************************************************************

Артър Кларк: "Среща с Рама"

В днешно време е популярно Първият контакт да е или с враждебно настроени видове, или пък с добронамерени такива. Но, все пак, съществува и трети вид. Не просто можем да се окажем тотално игнорирани, а това е на практика и най-вероятния сценарий. Замислете се за момент – десет на ента планети, от които десет на емта евентуално населени, от които десет на елта цивилизовани, но с цивилизация, коренно различна от нашата. Какъв е шансът за допирни точки? Почти нулев. Имайки предвид колко различни пътища за развитие на една цивилизация съществуват дори само от земна гледна точка - пътища, по които нашите общества вече са тръгвали и не са се разбирали помежду си – дори тях не можем да обгърнем с кратък поглед, а ще ни е нужен гигантски труд. Колкото до извънземното – него дори не можем да си представим, камо ли да предвидим.

Артър Кларк обаче е фантаст, който не щади нито мащабите, нито времето, нито пространството. В този случай, отивайки в екстремума на идеята за първия контакт – с раса, която дори не присъства на кораба, който е изпратила. В този смисъл дори не и кораб – какъв кораб би могъл да е това, когато не носи никого – по-добро определение би било „затворена екологична система” с цел, неясна на човешкото възприятие. Може би в кристалните зали на Рама е запаметено нещо, буквално – може би цивилизация, може би не – авторът ни оставя да си отговорим сами на този въпрос. Дори не да си отговорим, по-скоро да си го зададем.

Всъщност, много типично за британския рицар на научната фантастика е задаването на въпроси без конкретни отговори, но въпроси, които читателят рядко би си задал сам. А даването на отговор при него е не директен отговор, ами мнение към отговора на възприемащия, даже понякога не един и съвсем не еднозначен. Защото бъдещето е достатъчно неясно, в крайна сметка въпросителна, тепърва предстои, а не някаква ясна удивителна или точка, чието развитие очакваме по календар.

Но Артър Кларк оставя отново и за пореден път вратичката за тези, които нямат желание да задават въпроси, камо ли да търсят отговор на кой да е от тях – приключенският елемент в „Среща с Рама” не просто присъства, а заема дори централно място в зависимост от гледната точка. Страничните идеи и виждания, дори само тези за приматите като работна ръка – нека не забравяме, че първите космически полети не са осъществявани с хора, по чисто експериментални причини – та страничните идеи и виждания, които изграждат основната научна част на научно-фантастичния роман „Среща с Рама”, орбитират около и допълват действието на фантастичното приключение със същото име, докато отново изразените и абсолютно характерни за британеца специфични религиозни виждания съпътстват от своя страна философската натура на произведението му.

А иначе идеята за първия контакт, съпътстван от религията, философията и чак тогава от научно-техническия прогрес е любима на Артър Кларк. Ще я намерите почти във всяко негово произведение – от „Една одисея в космоса” до „Фонтаните на Рая”, където авторовите мисли за религията и философията са изказани в почти прав текст – и всеки път различни. Все едно британецът изследва повечето възможни пътища за тяхното развитие. Но, изследвайки ги, авторът достига до все една и съща точка – мястото, където се преплитат тесните пътечки на продължителното развитие на човешкия мироглед, наречено хуманност.

Общественото мнение гласи, че най-забележителното произведение на сър Артър Кларк е тетралогията „Одисея в космоса”. Да, тя има своите безспорни достойства, дори само с мащабите си, но все пак бих поспорил. Наистина, тя е монументална. Да, в нея авторът дава най-широк простор на виждането, че времето и пространството не са ключа към научната фантастика, просто играейки си с тях. Ключът дори не е Контакът като събитие, макар и да му е любима отправна точка. Този ключ е в търсенето на човека. Като един същински Диоген, но без запален фенер посред бял ден, а посредством перото и белия лист, Артър Кларк изследва просто човешкото. Самият контакт е просто коректив – не можеш да определиш себе си, без да имаш база за сравнение. И именно затова творби като вече споменатите – и „Фонтаните на рая”, или пък „Градът и звездите”, и настоящата творба, са диаманти сред калта на масовата литература и клишираните идеи.


Ангел Генчев, Иван Атанасов , www.sivosten.com


*************************************************************

Артър Кларк: "Градът и звездите"

Едва ли има много писатели, които могат да сътворят едновременно увлекателна и дълбока, почти философска творба. Точно поради тази причина изпитвам изключително уважение към сър Артър Кларк. Макар и една от по-ранните му творби, „Градът и Звездите” е точно такава – може да се консумира с лекота както от почитателите на по-лековатото фентъзи, така и от любителите на приключенската фантастика и дори от тези, които обичат тежките задълбочени творби, откриващи нови хоризонти пред онези размишления за смисъла на живота и този на човека по пътя му към Вселената. И докато в „Среща с Рама”, например, Артър Кларк ни побутва и насочва към въпросите, които иска да си зададем, в „Градът и Звездите” усещаме на всяка стъпка личното отношение на автора към отговорите, които си даваме. Едновременно с това, британският фантаст ни оставя и вратичката да не се съгласим с него, да дочетем книгата просто за удоволствие.

Склонността към повече описателност, концентрацията върху главния герой с голямо главно „Г” и неговите мисли и чувства, неговите контакти, не е неприсъщо за творбите от онова време, но докато при други отделни писатели това води до забавни, дори абсурдни моменти от гледна точка на съвременния читател, отгърнал книгата половин век по-късно, наративът на Артър Кларк не страда от подобен недостатък. Напротив, описанията правят картината жива, усещането, че едва ли не наблюдаваш действието над главата на главния герой е изключително силно и фабулата те увлича и кара да продължаваш напред и нагоре, към звездите, заедно с Алвин и Хилвар. Докато четеш ти се струва кощунство да оставиш текста настрана и да се занимаеш с нещо друго, защото усещаш себе си като част от това, което се случва, и оставянето на книгата е равносилно едва ли не на предателство.

Това е може би нещото, което най-много бих обичал в този роман, ако не беше другата му страна – онова предупреждение да не се отклоняваме към крайностите в идеите за човешкото развитие, мислите за оковите, които сами си слагаме, и надеждата, че въпреки всичко има кой да ги разчупи - предсказанието, че дори в общество стегнато от милион-годишни традиции, табута и страхове, ще се намери някой, който да последва този човек.

Има още толкова много други неща, които правят книгата великолепна. Дали ще бъде тънката подигравка, не, по-точно порицание на религиозния фанатизъм, така добре подчертана в думите „той страдал от неизлечима болест, нападаща, изглежда единствено Хомо сапиенс сред всички разумни същества във Вселената. Тази болест се наричала религиозна мания.” Дали ще бъдат размишленията на Алвин, че властта, веднъж достигната, не оставя човек да „намери покой, докато я владее”. И още достатъчно други причини, заради които човек просто трябва да се запознае лично с тази творба. Да намери своите отговори на въпросите, които никога не си е задавал. Или просто да се наслади на картините от далечното бъдеще и заинтригуващата история.


Иван Атанасов , www.sivosten.com

Posted by: A_D_P_10 19 Mar 2009, 00:36

Артър Кларк: "Краят на детството"

Човечеството е на прага на космоса. Американски и съветски екипи независими едни от други се канят да покорят нови територии. Но този път не става дума за инвазия в земята на противника, а за полети сред звездите. Но броени дни преди това да се случи, крилете на мечтателите се пречупват от свръхгосподарите! Така вихрено започва "Краят на детството". Светът, който Артър Кларк е описал наскоро след втората световна война не се различава съществено от света, какъвто го познаваме във втората половина от двадесети век. Основната разлика е, че двата лагера са по-скоро в хладно примирие, отколкото в студена война, което повлиява на технологичното дърво. Но да се върнем на свръхгосподарите. До средата на романа тяхната самоличност е забулена в мистерия, което кара читателя (поне мен) да градят всякакви версии, но истината излиза наяве, когато и идва времето. Междувременно макар и да не показват своя истински лик, те тласкат човечеството към едно утопично бъдеще.

Светът се променя бързо и наглед към по-добро. Войните остават в мрачното минало, след като свръхгосподарите се обявяват срещу всяка проява на агресия. Жизненият стандарт се повишава с осезаеми темпове. Никой вече не мисли за хляба, защото основните нужди на хората са задоволени благодарение на технологиите, подарени в знак на добра воля. Всеки работи, каквото му е интересно и всички имат достатъчно свободно време за хобита, екстремни спортове или пък образование. Звучи просто прекрасно, но все още никой не е виждал свръхгосподарите на живо и което е по-лошо - космосът става забранено място. Развитието на човечеството е умишлено спряно на ниво собствената ни планета. Тук не мога да не вметна, че не всички са съгласни с това и не са малко тези, които гледат към звездите, но само един човек има шанс да пътува сред тях и то по един определено нестандартен начин. Но засега да го оставим да пътува и да се върнем към романа.

До неговата среда (всъщност малко след това) вече сме заживели в почти пълната утопия. Очаква ни един стандартен край - разкриване на истината за свръхгосподарите, приемане на човечеството в междугалактическия съюз и най-сетне откриване на път към космоса. Или поне това е най-логичното предположение, но въображението на Артър Кларк засилва повествованието в съвсем друга посока. На сцената излиза младото поколение. И тук ще замълча, защото не искам да развалям изненадата от наистина неочакваната развръзка. Само ще погледна към нишката, която се е откъснала от основната линия на повествованието - младият астрофизик, дръзнал да посети родната планета на Свръхгосподарите. Неговото завръщане на Земята и съдбата му да бъде летописец на последните дни на човешкият род. Или поне на човека такъв, какъвто ние го познаваме.

Бях чел книгата преди години, но покрай кончината на сър Артър Кларк посегнах отново към нея. Спомнях си водещите моменти, но доста детайли бяха избягали от главата ми. Също така възприемах по нов начин някои идеи, които преди не съм разбирал напълно. Затвърди ми се убеждението, че това е един много голям роман, който заслужава няколко часа четене (и препрочитане), защото неговата цел е не само да забавлява читателя, но и да го накара да мисли.


Димитър Стефанов , www.sivosten.com


*************************************************************

Артър Кларк: "Чукът на Бога"

Като всеки един в своето поприще, от мъничкия съботен любител до гигантските имена, изписани със златни букви в летописите на научните постижения, астрономът сър Артър Кларк е без никакво съмнение напълно наясно с най-голямата заплаха, висяща като Дамоклиев меч над и без това не съвсем разсъдното човечество – космическата. Всъщност заплаха, за която всички знаем – знаем, че се е случвало, знаем, че със сигурност ще се случи отново. Знаем дори това, че сме се разминавали на астрономически косъм от неизбежното, и то в обозримото минало – на тридесети юни тази година ще се навършат точно сто години от падането на Тунгуския метеорит, а от онзи, преминал над щата Орегон, няма да са минали и четиридесет. Дори в края на миналия век Земята изтръпна, и макар и тревогата да се оказа фалшива, остава настояща. По-лошото – непредвидима. Напълно независима от дреболии като дипломатическо напрежение, студени войни и горещи точки, религиозни недоразумения, погранични неразбирателства, народностни надмогвания – незначителни конфликти, разиграващи се за милиардна от милиардната, в най-добрия случай, част от секундата в космически мащаби. Най-лошото – понастоящем по никакъв начин не изглеждайки неизбежна – без значение след година или след век.

И като всеки един от своето поприще, Артър Кларк е длъжен да остави своето предупреждение – съществуват сили и събития, не мистични и неясни, а напълно разбираеми, способни да ни затрият не просто от лицето на Земята, а от потока на историята, и то за съвсем кратко време. Но фактът, че сме способни да ги осъзнаем, ни прави способни и да им противостоим. Единственото, което се изисква от нас, всъщност кореспондира с един от най-простите закони, изказан най-фино от физиката – взаимодействието на две тела зависи от тяхната относителна маса. Нещо като да сравним въздействието на Луната върху Земята с това на станцията „Мир” – не че го няма, но е пренебрежимо. Но макар и нищожно, съществува.

Въпрос е колко малка трябва да е нищожността, за да се получи някаква разлика. А отговорът е „всякаква”, според чистата и проста математика – всяко по-голямо число, независимо колко назад след десетичната запетая, е все така по-голямо. Затова и Артър Кларк не се спира директно върху самата заплаха, а я използва като повод да разгърне фантазията си върху това, което можем да загубим, и да подскаже някакъв вероятен път, по който да го предотвратим. Обединеното човечество не е нов или изненадващ мотив, нито колонизацията на най-близките до нас планети – тези от Слънчевата система - но съединението на двете основни властващи религии в наречения от него „хрислям” е определено нещо нетипично, дори направо екзотично, но в никакъв случай лишено от логика – особено на фона на относителната им близост.

За повечето хора подобно съчетание звучи еретично и подобно хрумване не би дошло на всеки, даже на малцина, а да го изложиш на хартия, поставяйки името си над него изисква смелост. Но пожеланието е добро.

Изписана в малко нетипичен, особено за Артър Кларк, епизоден стил, без особен диалог или комуникация между частите, с изложени множество научни теории, дори повече от обикновено, човек остава с впечатлението, че „Чукът на Бога” е обърнат вариант на „Среща с Рама” – с фокус, изместен към социалната и религиозната част, с фокус към вътрешното желание на автора човечеството да надрастне сегашното си Аз. И дори само тези елементи изискват адмирации и са достатъчни, за да превърнат „Чукът на Бога” в едно от задължителните четива за любителите на реалистичната прогностика, за любителите на добрата книга, а не само на автора или жанра. А те не са единствени, дори не са и водещи.


Ангел Генчев , www.sivosten.com


*****************************************************************

Артър Кларк: "Фонтаните на рая"

С какво е гениална една творба? С идеите си или с това, че те увлича? С прозрението или с поуката? Трудно е да се даде еднозначен отговор на тези въпроси, но затова пък, ако една новела е увлекателна, съдържа интересни идеи, поглед в бъдещето и поука извлечена от миналото отговорът е ясен – това е гениално творение на човешкия ум. Така че без никакъв свян ще поставя този етикет на „Фонтаните на рая” от Артър Кларк. В нея британският фантаст за пореден път доказва, че не пише просто ей така дори когато пише за себе си и за своят живот. Защото точно това прави в тази книга – взима любимото си място за фон, слага себе си като наблюдател и ни представя едно увлекателно четиво, което както повечето негови произведения се харесва, както на почитателите на по-приключенско насочените книжки, така и на тези, които харесват тежки, преливащи от мъдрост творби.

Самата книга се връща назад в миналото с историята на цар Калидаса, но и проследява историята на построяването на един титаничен проект за космически асансьор от един гениален инженер – Виневар Морган. Естествено като всеки гигантски проект, и този на Морган не минава без препятствия и дори задъхващи премеждия. На втори план стоят размишленията на автора за религията, за първия контакт, като идеите му не са нови, но са пречупени през призмата на собственото му мислене и поднесени по един наистина интригуващ начин. Последно може би трябва да споменем, че построяването на асансьора става все по-малко фантастично и все повече научно покрай новите открития в областта на науката и техниката, а именно в областта на въглеродните нанотръби.

Естествено съвсем в свой стил Артър Кларк не свършва просто до там. На всички ни е известно, че британецът далеч не обича да играе на дребно нито с времето, нито с мащабите, че обича да шокира читателя с тях и съвсем естествено го прави и тук. Тук може би го прави в по-малка степен, отколкото в други свои творби, но затова пък книгата има достатъчно други достойнства, за да компенсира този... недостатък?

Артър Кларк се е доказал достатъчно, за да има нужда да се казва, че коя да било негова творба си заслужава, но въпреки това ще го направя. Ако се впечатлявате от награди ще спомена, че за „Фонтаните на Рая” британецът получава и Хюго, и Небюла – двете най-престижни награди в света на научната фантастика, в категорията за най-добра новела. Ако ли пък не ще кажа, че тази книга трябва да се прочете поне веднъж. И ще повторя, че дори да нямате влечение към все още неосъществимото, към това, което може да се случи, но в далечното бъдеще, ще останете обогатени душевно от идеите пречупени през призмата на един голям ум.


Иван Атанасов , www.sivosten.com

Posted by: A_D_P_10 24 Mar 2009, 12:45

Станислав Лем


И така, на дневен ред е полският гений на научната фантастика Станислав Лем. Биографията му съвсем накратко: роден 1921г. в Лвов, Полша, в семейството на лекар. Следва медицина в Лвовския университет от 1939г., а след края на Втората световна война, когато Лвов се оказва в границите на СССР, се преселва в Краков и завършва медицина в Ягелонския университет там. Първият му роман “Човекът от Марс” (който сам определя като ужасно слаб) е публикуван през 1946г. в няколко броя на местен вестник. През 1951г. е издадена първата му книга “Астронавти”. През 1976г. е изключен скандално от SFWA (Science Fiction Writers of America), след като през 1974г. Филип Дик го обвинява в писмо до ФБР, че е марксист, комунистически агент и дори че Лем е всъщност комитет от автори, поради разнообразния стил и проблематика в творбите му. Всъщност основната причина и за двете са суровите критики на Лем към американската фантастика, които обиждат автори като Фармър и Дик. През 1982г. авторът напуска Полша заради размириците по това време и остава 6 години в Западен Берлин и Виена. Връща се в Полша през 1988г. и живее там и досега.
Самият факт, че е поляк, а е постигнал огромна известност сред почитателите на фантастиката в цял свят, говори сам по себе си. Замислете се колко автори, които не са американци, англичани или поне руснаци, са постигнали същото. Аз лично се сещам единствено за Жюл Верн. Отчитайки и факта, че е трябвало да се бори с цензурата на комунистите в Полша, това си е удивително постижение.
И все пак, какво прави Лем толкова велик? Първо, за мен той е най-разнообразният автор на научна фантастика. Може да пише по съвсем различен начин в зависимост от целите си – изключително лековат и веселяшки стил в сатиричните “Звездни дневници”, мрачно-сериозно философски настроен в “Соларис”, “Завръщане от звездите” и т.н., есеистично-научен стил в творби като “Библиотека на 21-век” и “Summa Technologiae”. Просто е трудно да се повярва, че един и същ човек е писал “Звездни дневници” и “Кибериада” с техния хумор, блестящи пародийни идеи и изключително лек и увличащ стил, и примерно “Приключенията на звездния навигатор Пиркс” и “Непобедимият”, които са напълно сериозни, дори мрачни, всичко е перфектно научно издържано в най-добрите традиции на hard Sci-Fi, липсва стандартният хепиенд и т.н.
Второ, той е един от авторите с най-оригинални и многобройни идеи въобще. Сам в разказ от 30-тина страници той развива идеи, които по-малко креативен негов колега би използвал за двутомен роман. Типичен пример – в един от разказите на “Кибериада” – “Приказка за трите разказващи машини на крал Гениалон” – има толкова блестящи хрумвания, че биха стигнали за 3-4 средно дълги романа на някой с умение и желание да разтяга локуми . ”Кибериада” е може би една от най-самобитните и оригинални книги в цялата Sci-Fi, изключителна комбинация между приказка и фантастика, едновременно страшно забавна и дълбоко философска на места. “Звездни дневници”, писани през далечната 1957г., е един от най-първите пробиви на пародийното и сатиричното в доминирания от сериозни, научно издържани и често суховати творби свят на научната фантастика. Примерите за оригиналност, блестящи идеи и изключителна креативност при Лем са твърде много, за да бъдат изброявани подробно, просто хващате почти произволна негова книга, прочитате я и поглеждате годината, в която е написана. Шансът да се изумите колко напредничаво за времето си е това произведение е доста голям. Друг аспект на неговата оригиналност и креативност е способността му да измисля буквално стотици нови думи и неологизми, за да изрази най-точно идеята на произведението си, голяма част от тях изключително находчиви.
Трето, Лем винаги изследва в творбите си сложни и интересни философски и морални проблеми. При него липсват типичните за почти всички други автори “plot-driven” творби, които прочиташ и забравяш до следващата седмица. Лем е скептик в своя светоглед и избягва елементарния и нереалистичен хепиенд, такъв няма в нито една от всичките му творби, които съм чел. Както е типично за наистина добрите автори, занимаващи се със сложна проблематика, той обикновено оставя края отворен и свободен за личностна интерпретация от читателя, което се отнася и за основните изводи от многобройните му творби. Освен това, може и да съм пристрастен, но от всичките му творби личи, че Лем е не просто страхотен писател (не че това е малко), а гений с изключително разностранен талант и огромни познания в науката, литературата и други области.
Време е да вметна някой минус да симулирам обективност, че взе да става като платена реклама tongue.gif . Тъй като Лем за мен е един от най-добрите фантасти за всички времена (не казвам “Най-добрия”, защото не мога да избера един измежду няколкото най-любими автори, иначе е безспорно на върха на личната ми класация), ще е доста трудно, но ще се опитам. И така:

– Почти пълна липса на женски образи, да не говорим за главни герои. Предчувствам гневния вой на феминистките и най-вече постфеминистките tongue.gif . Странно обаче, преди да започна да пиша статията, това никога не ми беше правило впечатление, добре, че го видях споменато в едно Интернет ревю (“Male chauvinistic pig” (така, де, освен ако не е "Шовинистично мъжко прасе", нали? – бел. на Рол) – имам чувството, че това ще е коментарът на феминистиките тук .

– Изграждането на реалистични и интересни герои никога не е била силна страна на Лем с някои редки изключения, но както казва сам, той винаги акцентира на проблемите, които разглежда, а не върху героите, а с това обикновено се справя перфектно, тъй че не е особен проблем. Пък и героите може да не се открояват особено, но пък не са и дразнещи, което не е малко.

– Повечето произведения на Лем са в първо лице (“Соларис”, "Звездни дневници", “Завръщане от звездите” и т.н.), което не е проблем за мен, но пък доста хора се оплакват от това, тъй че го споменавам.

– След “златния” му период (според мен) в края на 50-те и 60-те години, стилът на Лем започва да става твърде тежък, а и проблематиката, към която се насочва, става твърде научна и суховата, а и твърде тежка често за обикновения читател. Произведения като “Summa technologae” и “Библиотека на 21-век” са несъмнено интересни с проблемите и идеите си, но като литература отстъпват много на класиките на Лем и са по-близки до чисто научни съчинения и есета.


Основни произведения – ще ги подредя според личните ми предпочитания, въпреки че подобна класация е напълно условна, всички споменати творби по-долу са сред най-любимите ми книги и субективната разлика в качеството за мен е минимална:

“Звездни дневници”ако мислите, че “Пътеводителят” е най-смешната фантастика в историята, това е книгата, която има голям шанс да промени мнението ви (Предчувствам редакторската намеса тук tongue.gif ). Една от най-забавните книги, които съм чел, и едновременно с това успяваща да има сериозно послание и въздействащи идеи, без от това да страда хуморът. Представлява сборник от разкази за “космическия барон Мюнхаузен” Ийон Тихи и неговите невероятни сатиристично-гротескни пътешествия из Космоса. Пародират се повечето клишета на доминиращата за периода “hard Sci-Fi”, както и какво ли още не. Особено “Двадесетото пътешествие” с невероятната си история за института, променящ историята на човечеството, просто трябва да се прочете.

”Соларис”най-добрата от сериозните книги на Лем, както и безспорно най-известната от тях. Сюжетът с две думи – Крис Келвин пристига на станция, намираща се в орбита около планетата Соларис, която е родна за огромен разумен океан, с който хората се опитват безуспошно да контактуват и разберат. Книгата е изумителна интерпретация на вечната тема за контакта с чуждия разум, и типично за Лем, този контакт се оказва труден и почти невъзможен, а разбирането на океана от земните хора – абсолютно невъзможно. Другата основна тема в книгата е за любовта и жертвите, които трябва и могат да се правят в нейно име, също е отлично развита и интегрирана в генералната тема и тон на романа .

“Кибериада”най-добрият пример за креативния гений на Лем (да, знам, повторих това за оригиналността и иновативността около 20 пъти досега, но повярвайте, няма друг начин да се говори за този автор smile.gif). Както споменах по-горе, това е една вълшебна комбинация от космическа фантастика и приказка, проследяваща невероятните приключения на двамата велики конструктори Трурл и Клапауций из целия Космос, на служба на всемъзможни крале и залавящи се с най-различни забавни и увлекателни проблеми. Някои от историите са по-смешни, други по-задълбочени, а най-добрите – и двете, – но всичките си струва да се прочетат, ако не за друго, за да се види бликащата отвсякъде изобретателност и свежи идеи на автора.

“Конгрес по футурология“поредното произведение с главен герой Ийон Тихи, който този път е на Земята, и след много перипетии попада в едно бъдеще, което е едновременно прекрасно и ужасно. Всичко вече става с нови химикали, заблуждаващи мозъка, и само с едно хапче можете да станете блестящ генерал или да научите цялата висша математика, както и да живеете в такъв стряскащо реалистичен свят, какъвто си пожелаете. Типично за Лем обаче нещата не са толкова добре, колкото изглеждат на пръв поглед, и след серия от сюжетни обрати идва един смазващо оригинален и въздействащ финал. Книгата е пародийно-гротескна, с доста по-мрачна атмосфера и послание от тази на “Звездни дневници”, много забавна, но и още повече въздействаща на по-дълбоко ниво. 30 години преди “Матрицата” идеите за това какво е реално и доколко можем да се доверим на мозъка си за това са развити по един много по-убедителен начин (е, няма ги невероятните специални ефекти, но пък е около 10000 пъти по-смешно, затова аз си предпочитам “Конгрес по футурология”tongue.gif).

Спирам дотук, пропускам немалко блестящи книги, но все пак целта не е да пиша ревюта на всичките книги на Лем, а да дам обща представа за творчеството му.
Интересно е да се отбележи, че при всички книги на Лем, които съм чел, преводите са страхотни (доколкото мога да преценя, все пак не знам полски), а и често преводачи са имена като Боян Биолчев и Огнян Сапарев, в момента ректори съответно на Софийския и Пловдивския университет.

И за финал не може да не се оплача, че издателите в нашата мила татковина упорито игнорират велик фантаст като Лем , а издават купища бози от американски занаятчии, които не могат да му стъпят на малкия пръст. Да, знам, че голяма част от произведенията му са издадени преди 1989г., но пробвали ли сте да ги търсите? Мога да ви уверя, че никак не е лесно, а и са цензурирани на места. Затова призовавам всички издатели, четящи това – моля ви, издайте или преиздайте книгите на Лем, сигурен съм че ще има интерес към тях! А за обикновените читатели като финал ще кажа, че ако обичате фантастиката, просто трябва да прочетете нещо от Лем, може и да го намразите, но има и голям шанс да ще ви стане от любимите автори.

Библиография на български:

“Астронавти” – ИК ”Народна младеж”, 1958г.
“Соларис” – ИК “Народна култура”, 1965г.
“Облакът на Магелан” ИК ”Народна младеж”, 1966г.
“Кибериада” – ИК “Народна младеж”, 1969г.
“Непобедимият” – ИК “Народна култура”, 1969г.
“Приключенията на звездния навигатор Пиркс” – ИК “Народна младеж" ,1974г.
“Завръщане от звездите” – ИК “Георги Бакалов” (библ. "Галактика"), 1979г.
“Сенна хрема” – ИК "Отечество", 1979г.
“Еден” – ИК "Христо Г. Данов", 1981г.
“Звездни дневници” – ИК “Георги Бакалов”(библ. “Галактика”), 1984г.
“Високият замък” – ИК “Отечество” 1985г.
“Събрани съчинения в два тома” – ИК “Народна младеж”, 1988г.
“Фиаско” – ИК ”Георги Бакалов” (библ.”Галактика”),1991г.
“Конгрес по футурология” – ИК "Аргус", 1994г.
“Кибериада” (пълно и нецезурирано издание) Том Първи – ИК “Мириам”, 1998г

www.shadowdance.info , Демандред

Posted by: the pendulum 25 Mar 2009, 23:53

Тъй като съм голям фен на МОНК,горещо препоръчват книгите на Лий Голдбърг!
Изключителнo забавни,по нищо не отстъпват на ТВ сериала,даже са за предпочитане(колкото и да обичам Тони Шалууб)...
Първата книга "Монк: Г - н Монк отива в пожарната" я прочетох за отрицателно време,сега се захващам със следващите smile.gif


Posted by: A_D_P_10 10 Apr 2009, 23:13



Владимир Висоцки: 70 нови превода + DVD

Издадена: 2009
Брой страници: 160
Цена: 19.99 лв.

С тази книга ви предлагаме най-пълното досега представяне на поетичните текстове на Владимир Висоцки на български език. Всяка кратка година от двадесетилетния му творчески живот присъства на тези страници - от ранните му, "гаменски" песни, през донеслите му небивала популярност шеговити или сериозни песни, представящи истинска енциклопедия на съвременния му живот, до късната му поезия, изпълнена с ярост и отчаяние.



Ценно... smile.gif

Posted by: europefan 14 Apr 2009, 19:34

Чудесна тема! До сега не бях я видял, заради, което си посипвам главата с пепел и ще наваксам post-294-1159097011.gif
Та, като за първи път, ще споделя мнението си за една българска книга, при това съвременна, а именно "Мисия Лондон" на Алек Попов. Отдавна не бях чел български съвременен роман, който да ме заинтригува толкова. Горещо я препоръчвама на всеки, който се чуди как ли изглежда Бай Ганьо днес.Това е роман, който наистина те потапя в атмосферата си. Написан е действително майсторски, изключително комуникативно и четивно. Хуморът е свеж и дори на моменти неусетен. Романът ни дава възможност да се надсмеем над т.нар. политически елит, което май е най- силното оръжие на народа срещу него. Но част от смеха неминуемо е и за наша сметка, защото хората по върховете са били в подножието и са тръгнали от масата. Просто Бай Ганьо си е един от нас и това е. Накрая обаче книгата оставя леко горчив привкус, защото си даваш ясна сметка, че написаното не е плод на авторовата фантазиа, а добива очертанията на документално описание, което е притеснително, защото на хоризонта не се вижда подобрение.С други думи: като погледнеш резервите и младежите те хваща страх или жал, зависи от позицията, която си избрал.
Прочетете я. Струва си.

Posted by: A_D_P_10 18 Apr 2009, 15:35

Почина Виктор Пасков

В Берн, няколко месеца преди да навърши 60 години, почина писателят Виктор Пасков.

Един от емблематичните съвременни български писатели Виктор Пасков ще остане в историята на българската литература с "Балада за Гьорг Хених", "Невръстни убийства", "Герамния мръсна приказка", "Ции Кук".

Последният му сборник с разкази „Гледната точка на Гоген" се появи миналата година.

Виктор Пасков е роден в София. Наследил професията от баща си, по образование е музикант - завършил е Консерваторията в Лайпциг. Свирил е в джазови формации, бил е композитор и оперен певец.

От години живее в Германия, включително е бил и директор на културния ни институт в Берлин.

Пише предимно на бълграски език, въпреки че има издадени произведения на немски.

Виктор Пасков има и няколко киносценария, сред които „Ти, който си на небето", „Индиански игри", „Духове".

През последните години името му се свърза с няколко големи скандала в родното обществено пространство, където с провокативни изказвания Виктор Пасков предизвикваше дискусия с поколението на писатели и журналисти от 90-ги години.


__________________________________________________________

Голям , голям , голям...
...поклон !!!

Posted by: A_D_P_10 23 Apr 2009, 15:45

23 АПРИЛ - СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО


На 23 април през 1616 година
са починали великите писатели
Шекспир и Сервантес.
От 1995 г. 23 април е ден,
в който се възкресява идеята
за вечно живото слото,
за неумиращата книга и
вдъхновяващата и сила.

23 април не е идея.
23 април е световно движение,
подкрепяно
от общественици, творци, политици,
от милиони четящи хора на планетата.

Те вярват -

духовното бъдеще на човечеството
зависи от мястото на книгата
в живота на човека днес;

книгата е връзката
между епохи и светове,
култури и ценности;

книгата обединява хората
и ги издига.

Posted by: Бай Ангел Пророка 24 Apr 2009, 17:04

"Бойно Поле Земя" - в два тома.
Автор е небезизвестният Л.Рон Хюбърд.
Мисля,че избраха книгата за фантастичен роман на 20-и век.Може би най-любимата ми книга в жанра.
За пръв път я прочетох,когато бях на 15,сега съм на 21 и съм я чел 6 пъти.Живот и здраве,ще станат много повече.

Posted by: A_D_P_10 24 Apr 2009, 19:06

Цитат(Бай Ангел Пророка @ Apr 24 2009, 18:04ч.) *
Мисля,че избраха книгата за фантастичен роман на 20-и век.

Фантастичен роман на XX век според Асоциацията на американските читатели ! wink.gif tongue.gif
Въпрос на вкус ... лично на мен подобен тип фантастика не ми допада...
Я разкажи какво друго си чел в жанра...интересно ми е ! smile.gif

Posted by: Бай Ангел Пророка 24 Apr 2009, 19:59

Ами ти си ги изброил по-горе... biggrin.gif
Иначе имам около 300 соц книжлета с фантастика,които бяха на баща ми и той ми ги завери,хаха!Четат се на 1 път и много от тях са страхотни.Между другото,не забелязах "Планетата на Маймуните" - една книга,която ми е любима от дете. smile.gif
Аз,също така,много харесвам и фентъзи романи,но предполагам и ти,както баща ми,като истински фен на фантастиката,мразиш фентъзито.
tongue.gif

Posted by: A_D_P_10 24 Apr 2009, 20:13

Цитат(Бай Ангел Пророка @ Apr 24 2009, 20:59ч.) *
Иначе имам около 300 соц книжлета с фантастика,които бяха на баща ми и той ми ги завери,хаха!

Благородно ти завиждам ! smile.gif Сигурно голяма част от тях са от "Библиотека Галактика" ?
Цитат(Бай Ангел Пророка @ Apr 24 2009, 20:59ч.) *
но предполагам и ти,както баща ми,като истински фен на фантастиката,мразиш фентъзито. tongue.gif

Правилно предполагаш ! biggrin.gif

Posted by: Бай Ангел Пророка 24 Apr 2009, 20:20

Да,точно така,това е едно от най-срещаните издателства,защото ми е направило впечатление и съм го запомнил.То едва ли е имало повече от един избор. wink.gif

Posted by: A_D_P_10 24 Apr 2009, 20:55

Цитат(Бай Ангел Пророка @ Apr 24 2009, 21:20ч.) *
То едва ли е имало повече от един избор. wink.gif

Няма значение...! Едно от най-хубавите неща случвали се на българския читател !!!
Бард все още се държат със своята "Избрана световна фантастика" , но Галактика си е нумеро уно !

Posted by: snitch 24 Apr 2009, 21:03

Цитат(A_D_P_10 @ Apr 24 2009, 21:13ч.) *

Правилно предполагаш ! biggrin.gif

Дребно джедайско хейтърче biggrin.gif.

Поставил съм си нелеката задача да прочвта "Война и мир", дай Боже след година да успея да я свърша.

Posted by: A_D_P_10 24 Apr 2009, 21:14

Е хайде , хайде , едва ли е по-отегчителна от Властелина ! biggrin.gif tongue.gif
Помня как бях взел една книга на Марсел Пруст , само защото бях прочел , че била едно от най-значимите произведения в литературата ! Беше едва около 200 страници , а я четох близо година ! biggrin.gif

______________________________________________________________________________


Забранената наука

Издадена: 2009
Брой страници: 256
Цена: 13.00 лв.

"Всяка по-напреднала технология е неразличима от магията" - Артър Кларк

След "Забранената история" и "Забранената религия" Дж. Д. Кениън отново скандализира ортодоксалния академичен свят с въпроси и тези, които навлизат в зоната на здрача - там, където са засекретени ред научни открития. Ето ви част от тях.
Звездна карта ли са мегалитните конструкции на платото Набта? Откъде африканското племе догони познава структурата на атома? Какви са истинските открития на Никола Тесла и защо се е отказал от приложението им? Какво представлява Северното сияние и кои са новите енергийни източници на Земята? Случайно явление ли са природните бедствия или тайфунът Катрина е резултат от климатични войни? Плагиати на извънземна технология ли са съдателите на транзистора, удостоени с Нобелова награда за откритието си? Използват ли разузнавателните централи екстрасенси и методи за психично въздействие?

Posted by: Бай Ангел Пророка 24 Apr 2009, 21:31

Най-трудното нещо,което съм чел някога,е "100 Години Самота".Бях на прага на самоубийство,но след края,не съжалявам,че я прочетох. biggrin.gif

Posted by: Iliyan 24 Apr 2009, 21:36

Тука има много фенове на фантастичните романи. Аз ще ви препоръчам една книги на Болеслав Прус - "Фараон". Ако има фенове на египетската цивилизация няма начин да не му хареса. Друго нещо, което ми направи силно впечатление беше книгата "Черната далия". Страшно увлекателна и се чете много бързо. После направих грешката да гледам филма и се хванах за главата - пълна боза с недействителни факти от книгата. А бе като се има предвид, че е сниман в България не ме учуди.

Posted by: A_D_P_10 24 Apr 2009, 21:42

Цитат(Iliyan @ Apr 24 2009, 22:36ч.) *
Друго нещо, което ми направи силно впечатление беше книгата "Черната далия". Страшно увлекателна и се чете много бързо. После направих грешката да гледам филма и се хванах за главата - пълна боза с недействителни факти от книгата. А бе като се има предвид, че е сниман в България не ме учуди.

"Черната далия" е страхотна книга ! Помня , че си я взех с 24 часа по време на кампанията им (всяка седмица по една книга с вестника) ! Като я отворих и не можах да я оставя ...прочетох я за два дни !

П.П. Филмът е невъобразим провал...

Posted by: Iliyan 24 Apr 2009, 22:26

Цитат
"Черната далия" е страхотна книга ! Помня , че си я взех с 24 часа по време на кампанията им (всяка седмица по една книга с вестника) ! Като я отворих и не можах да я оставя ...прочетох я за два дни !


Че то и при мен беше така. Абе случайно да си чел "На изток от рая"? Чувал съм, че е уникална книга, ама все не ми остава време да я прочета.

Posted by: A_D_P_10 24 Apr 2009, 22:32

Цитат(Iliyan @ Apr 24 2009, 23:26ч.) *
Абе случайно да си чел "На изток от рая"? Чувал съм, че е уникална книга, ама все не ми остава време да я прочета.

Пак с 24 часа я взех ! tooth.gif Чак уникална... Иначе си е задължителна ! Олицетворение на думата "САГА" !

___________________________________________

Романът е мощна семейна сага, в която централните герои носят библейски имена и търсят мястото, където могат да бъдат щастливи. Повтарят бащини грехове, отчаяни пориви за близост, всичките страсти, с които е пълна човешката история. Стайнбек ги представя по американски – неистови, контрастни, яростни индивидуалисти, подкопани от глад за самоутвърждаване и нежност. Треска за пари, успех, любов, която избухва с нова сила във всяко следващо поколение. Любов, омраза, възходи, падения, убийства, разкаяние – кое от тези неща не познаваме и ние? Всички ние сме деца на Каин и на Авел.
В романа има много бягства и завръщания – все към дома. Домът – обичан и не особено гостоприемен, е центърът на света за неспокойния Кейл. Такъв е и за Стайнбек, който много пъти напуска и се завръща отново в родната Калифорния. Може би, едно от обясненията защо „На изток от Рая” е прекрасна книга, е точно в създаденото от Стайнбек усещане за дома. Мястото, от което сме тръгнали, от което чакаме щастие и покой, което го има и, което го няма – в долината на река Салинас и навсякъде по света. Посоката му обаче се знае: още от библейско време – на изток от Рая.


___________________________________________


Звучи малко като сапунка ! tooth.gif И чувството докато я четеш е такова ! biggrin.gif Не прави грешката обаче да я подминаваш ! wink.gif
Голям сладкодумник е Стайнбек ! smile.gif

Posted by: A_D_P_10 25 May 2009, 12:08



Издадена: 2009
Брой страници: 244
Цена: 12.90 лв.


Романът на Кормак Маккарти “Пътят”(ИК „Новелон”) е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел.

Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна в стара количка от супермаркет и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.


„Пътят” е хипнотизираща книга, първична, страстна и болезнено поетична. Романът е носител на наградата „Пулицър” за 2007 г. и на най-стария британски литературен приз “Джеймс Тейт Блек”. Критиката го нарече „най-зрялото творение на последния велик писател на Америка”, сравняван със Стайнбек, Фокнър и Мелвил. Тази книга кара романите на съвременните претенциозни драскачи да изглеждат инфантилни и ужасяващо надценени, написа „Индипендънт”.

Кормак Маккарти е модернист, който взривява каноните на литературата в търсене на абсолютния реализъм. Той атакува самата пунктуация, пренебрегвайки установените “тирета” и “кавички” на пряката реч, сякаш за да ни каже, че написаното от него не е просто литература, а истинският живот, който може да бъде разбран по-добре без тях.

В “Пътят” отекват отгласи от “Робинзон Крузо”, “Повелителят на мухите” и “Книгата на Йов” и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха остава тънката нишка на надеждата – дори в края на всички неща…

Маккарти е познат на българските читатели с романа си „Няма място за старите кучета” (ИК "Новелон"), издаден преди година. Автор е на десет романа, а сред отличията му са Националната награда за литература, Националната награда на критиците, Книга на година на New York Times.

Posted by: A_D_P_10 17 Jun 2009, 00:45

Zeppelin на 500 стр., сагата за боговете - на книжния ни пазар



Една от най-емблематичните групи в историята на рока - Led Zeppelin, погледната под различния ъгъл.

Историята за успеха, славата, витруозността, богатството, нещастията, разказана в близо 500 страници.

Феновете на великата група вече могат да научат всичко за Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм, за тяхната музика, за сцената и отвъд нея.

На книжния ни пазар е една от най-продаваните рок биографии за всички времена - ЧУКЪТ НА БОГОВЕТЕ - САГАТА ЗА LED ZEPPELIN, написана от музикалния журналист Стивън Дейвис.

Той проследява цялата кариера на ZEPPELIN, без да премълчава нищо от скандалните истории за тях, но и никога не изпуска от фокус онова, което всъщност е истинската легенда - тяхната музика.

Всичко между митичните 30 часа, за които е записан първият едноименен албум на групата - преобърнал може би хода на рок историята - до онзи 25 септември 1980 година, когато приказката свършва и Бонзо си отива от този свят, оставяйки зад себе си „Моби Дик" и тримата си добри приятели.

В българското издание, дело на „Махалото", са включени и дискография и библиография на LED ZEPPELIN, както и допълнителна глава, проследяваща кариерата на членовете на групата до наши дни.
В книгата има и над 150 архивни фотографии.


*******************************************************************



Обитаемият остров

Брой страници: 412
Цена: 13.00 лв. Нова цена: 11.05 лв.

Годината е 2157. Пилотите от Групата по свободно търсене бродят из просторите на Вселената. Максим Камерер, като част от тази група, е пилот на разузнавателен космически кораб. След авария в Космоса, Камерер достига планета, претърпяла екологична катастрофа. Обитаемият остров, на който попада – Страната на неизвестните отци, е тоталитарен, изпълнен със социални проблеми и несигурен. Правителството манипулира населението чрез система от кули, които изпращат над страната хипнотични излъчвания. Максим постъпва в Бойната гвардия и се включва в акции срещу, онези, които не се поддават на лъченията, впоследствие се присъединява към съпротивата.

Posted by: bianconero27 20 Jun 2009, 02:11

"Загадки и мистерии на Втората световна война"

Тази книга си взех преди седмица и я чета с доста добро темпо като за мен biggrin.gif tongue.gif Много добра книжка. Има супер интересни неща. Разбира се най-вече за любителите на историята. Гадното (така да се каже) е че вместо да дава отговори, тази книга прави точно обратното - вкапва ви в главата още много въпроси и ви кара да се замислите за доста неща.
Таа ако някой се чуди какво да чете и се кефи на подобен тип книги...да не се чуди smile.gif

Posted by: Juve - girl 21 Jun 2009, 21:10

Книгите са моята същност и обожавам вечер като се прибера да седна на дивана и да си взема книжката biggrin.gif В момента чета " Не без дъщеря ми" на Уилям Хофър. На мен лично ми допада. Стана дума за " Война и мир", чела съм я, но не ми хареса. Освен нея можеш да вземеш " Анна Каренина" пак на Толстой. Отзивите за нея бяха много добри smile.gif

Posted by: commando84 12 Jul 2009, 00:24

10 велики книги за пътешествия


1. Пътят за Оксияна - Робърт Байрон



Смята се за първият пример за истински пътешественически роман и описва пътуването на Байрон до Персия и Афганистан през 1934-1935 г.. Написан във вид на дневник, книгата съдържа детайлни описания на хора и места, начините за пътуване,архитектурни и исторически сведения.

2.Кратко пътуване до Хиндукуш - Ерик Нюби



Ерик Нюби написва няколко незабравими книги, опиващи пътуванията му, които прави най-често с велосипед, понякога пеш или с влак. Тази е една от първите му и разказва за изпълненото с недоразумения пътуване до Наристан в северен Афганистан. Успехът на книгата, авторът обяснява - "на хората им е интересно, когато нещата се объркат".

3. Време на дарове (Пеш до Константинополо)- Патрик Лий Фърмър



Смята се за една от класиките на пътешественическата литература. Публикувана е за първи път през 1977 г., когато авторът е на 62 г. и описва първата част от пътуването му из Европа - от град Хук в Холандия до Константинопол през 1933/34.

4. Арабските пясъци - Уилфред Тесигър



В основата на книгата стои приключението на Тесигър в Руб-ал-Хали -пустинята, която зема южната част на Саудитска Арабия -място, за което дори е сега в повечето карти пише:"Граница неустановена". Първото пътуване на Уилфред е през 1946/47 г..

5. Земя на хората- Антоан дьо сент Екзюпери



Антоан дьо сент Екзюпери разказва за своите приключения като пилот, когато работи за Аеропостал . В тези години всички летателни средства са нямали връзка с наземен пункт и всеки полет си е бил истинска авантюра. Самолетите били толкова примитивни, че пилотите вземали със себе си компасите и висотомерите, когато напускали самолета, а през нощта разчитали основно на звездите заради ограниченото осветление в кабината. Тази книга обаче не е само за летенето, а и за извисяването. За летенето на, създадените от човека, по тежки от въздуха машини и за извисяването на човешкия дух.

6. Дунав -Клаудио Магрис



Магрис отвежда читателя на вълнуващо пътешествие, започващо от от устието на Дунав в Баварските планини, през Австро-Унгария и Балканите до Черно море. На всяка стъпка от пътуването си Магрис свързва образите на сгради, паметници и велики личности (от Марк Аврелий до Кафка), за да пресъздаде колоритния и живописен образ на Централна Европа и на една богата култура, имаща огромно влияние върху Изтока и Запада.

7. В Патагония - Брус Чатуин



"В Патагония"е роман, който става вдъхновение за много писатели пътешественици. Чатуин пренаписва жанра, вмъквайки историческа информация, докато разказва забавни истории от пътуването и небивали приключения.

8. Поети на хоризонта (Изгубените съкровища)-Гилбърт Хайът



Гилбърт Хайът възкресява историческите "оазиси на поезията" - пейзажите, който са били лоно на великите умове на човечеството - от любимия на Хораций Тиволи до Абрузи на Овидий. Хайът майсторски оставя всеки поет сам да разкаже собствената си история - своите болки и страсти и над всичките им лични отдадености се възвисява с цялото си величие природата и светът, в който са живели.

9. Както си вървях една лятна сутрин -Лори Лий



"Както си вървях една лятна сутрин" на английския поет и новелист Лори Лий , е описание на първото му пътуване до Испания в годините на Гражданската война от 1936 г., прекосявайки я от Виго до Гранада. В Кастильо той работи в хотел, но когато градът е превзет от отрядите на Франко, той се връща в Англия, само за да установи, че войната продължава.

10. Пътувания из Италия и Франция -Тобиас Смолет



След загубата на своето дете -15-годишната Елизабет - през април 1763 г., Смолет напсука Англия юни същата година. Заедно с жена си той пътува из Франция и се установява в Ница. Есента на следващата година посещава Генуа, Рим, Флоренция и още много градове в Италия. Той разказва за всичко, което го впечатлява по пътя- природни забележителности, история на местностите, особености на кухнята, икономиката, живота на хората, обичаите и традиците им.

Posted by: A_D_P_10 13 Jul 2009, 22:37


Лицето над водата

Издадена: 2009
Брой страници: 432
Цена: 12.99 лв. Нова цена 11.04 лв.

"Епично пътешествие из морската шир на чужд и враждебен свят."

"Силвърбърг е майстор на смесването на прекрасни нови светове със стари като историята общочовешки вълнения."


На водния свят Хидрос малобройни човешки колонии обитават изкуствени острови в неспокоен мир с местната раса земноводни. Когато хората от един остров разгневяват своите съседи, те биват пратени в изгнание, обречени да се скитат из безбрежните и опасни морета на планетата...
Малкият кораб на прокудените е преследван и атакуван от всякакви страховити морски обитатели – безжалостни и смъртоносни.


****************************************



Ватерлиния

Издадена: 2009
Брой страници: 304
Цена: 10.99 лв. Нова цена 9.34 лв.

В навечерието на войната...

Капка - уникална планета, изцяло от вода. Разположена на кръстовището на важни космически пътища, тя е мястото, където се сблъскват интересите на Земната федерация, Лигата на Свободните светове и Унията. Дори след разселването си из галактиката човечеството остава разединено. Военно противоборство, икономически претенции, жажда за власт, неспособност за контакт с извънземните форми на живот – всички тези противоречия засягат пряко не само Капка, но и героя на романа, лейтенант от граничната флотилия, изпратен по прищявка на съдбата на Капка, когато там вече назрява огромен по мащаби военен конфликт. На всичко отгоре се оказва, че съществува и някакъв загадъчен Ореол...


****************************************



Няма да се уплаша от злото

Издадена: 2009
Брой страници: 512
Цена: 12.99 лв. Нова цена 11.04 лв.

Носител на наградата "Гранд Мастър"

"Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото..." – откъс от Псалм 22, който по правило се чете на погребения. Романът, чието название е взето от тези строфи, Робърт Хайнлайн е писал като последен в живота си, след като е смятал, че е тежко, неизлечимо болен. Тези, които го познават добре, твърдят, че в образа на несъкрушимия старец Йохан Смит авторът е изобразил самия себе си. Йохан Смит също е стар и безнадеждно болен, но не само отчаяно се е вкопчил в живота, а е готов на решителен бой със смъртта. И тъй като победата е дъщеря на случая, резултатите се оказват най-малко неочаквани.

Мозък на мъж е трансплантиран в женско тяло. Това е невероятната идея, която стои зад един от най-вдъхновяващите романи на Хайнлайн. Ум срещу тяло. Мъжки желания срещу неустоимия призив на женственото. Душа срещу душа, затворени в една и съща тленна черупка.
Преди да умре, Юнис Бранка е лична секретарка на милионера Йохан Смит. И когато се срещат отново, в това немислимо съчетание, връзката им бързо процъфтява в неочаквана посока. Юнис се оказва незаменим съветник в изкуството да бъдеш жена. Две личности в едно тяло. Но после към тях се присъединява и трета и ситуацията става още по-фантастична.

В "Няма да се уплаша от злото" Хайнлайн продължава започнатия в "Странник в странна страна" разговор за табутата в модерния свят, за отношенията между двата пола, за значението и смисъла на сексуалната революция от шейсетте години на двайсети век.

Posted by: A_D_P_10 15 Jul 2009, 17:59

Цитат(snitch @ Mar 5 2009, 23:31ч.) *
Някой чел ли е книгата на Хю Лори ? Хвърлим си й око , но за 14 лв трябва нечие мнение , това все пак са 7 бири .

За тази ли става въпрос http://www.zamunda.net/details.php?id=180533&hit=1 ?

Posted by: A_D_P_10 17 Jul 2009, 16:55

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Христо Смирненски


Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"


"Кой си ти?" - попита го Дяволът.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
"Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"
Дяволът се усмихна:
"Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."
"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."
Дямолът пак се усмихна:
"О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"
"Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."
"Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"
Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
"Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"
Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"
Момъкът отчаяно махна ръка:
"Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"
Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
"Виж голите им кървави меса!"
"Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."
"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"
Момъкът махна ръка:
"Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!"
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
"Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."
Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
"Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"
"Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
"Да бъде! Вземи ги!"
. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

Posted by: Didier Deschamps 17 Jul 2009, 16:59

Това произведениe като го вземахме,ми беше доста интересно докато го четях и след това правихме анализи за него.Въобще тази тематика за борбата и тъплпите се среща в доста четива особено в Елин Пелиновите.Като знам колко теми съм изписал по тях,че и на олимпиадата ми се беше паднало направо....

Самият замисъл на Смирненски е много добър и мога само да му сваля шапка за произведението и цялото му творчество.

Posted by: A_D_P_10 28 Jul 2009, 11:39

Новият роман на Мураками предизвика фурор



Продажбите на новия роман на видния японски писател Харуки Мураками "1Q84", за два месеца от отпечатването му, надхвърлиха 2,2 милиона броя, предаде БиТиВи.

За пръв път книгата бе пусната на пазара на 27 май.

Книгата на Мураками е многопланова, но като цяло разказва как лява групировка постепенно се превръща във фундаменталистка секта на безумци.

Авторът признава, че при написването й е черпил вдъхновение и от Достоевски.

Мураками твърди, че романът "1Q84" показва хаоса в света и съчетава възгледите на различни хора и различни истории, които се сливат в един общ поток.

Писателят казва, че книгата е била замислена като своеобразен отговор на прочутия роман на Джордж Оруел "1984".

Част от творбата е изградена върху процеса по делото срещу японската екстремистка секта "Върховната истина на Аум".

Членовете й вярват в чудеса и в близкия край на света. В името на това те извършват много престъпления, включително убийства на деца и обгазяването на токийското метро.

60-годишният Мураками често е споменаван сред възможните кандидати за Нобелова награда за литература.

Творбите му, посветени на абсурдността на модерния свят и самотата, са преведени на 30 езика.

Негови книги на българския пазар:
"Танцувай, танцувай, танцувай", "Преследване на дива овца", "На юг от границата, на запад от слънцето", "Хроника на птицата с пружина", "Норвежка гора", "Кафка на плажа" и "Спутник, моя любов".

Posted by: A_D_P_10 29 Jul 2009, 21:27

Въпреки , че съм голям противник на четенето на литература (особено художествена) от монитора , няма как да не оценя следното :

http://www.zamunda.net/details.php?id=182292&hit=1

Поезия-4629 текста; Разкази-3654; Романи-1783; Приказки-852; Басни-254; Повести-234; Разни-207; Новели-204; Статии-201; Предговори-126; Стихотворения в проза-67; Поеми-64; Фейлетони-60; Есета-59; Пиеси-41; Послеслови-26; Пътеписи-24; Книги игри-22; Документалистика-21; Писма-14; Комедии-11; Мемоари/спомени-10; Научни-8; Биографии-5; Рецензии-4; Сценарии-4; Трагедии-3; Хайку-2; Учебници-2; Речи-1; Очерци-1; Анекдоти-1; Интервюта-1

Posted by: Borko_10 30 Jul 2009, 10:08

Мерси много! Това е много полезен линк и въпреки, че и аз не съм почитател на този тип четене го изтеглих. Мисля да си изкарам няколко книги на принтер, тъй като ми се струват интересни.


http://www.knigomania.bg/product_info.php?products_id=863711

Един приятел си я е купил и вчера я разглеждах. Наистина е страхотна.

Posted by: europefan 30 Jul 2009, 18:51

Преди ден - два прочетох " Тайно разрешение " на Брайън Хейг. По принцип не съм сред най- запалените читатели на трилъри, но Хейг е по- различен от общата маса. Открих го случайно преди година и нещо - подариха ми друга негова книга - " Убиецът на президента " - за Коледа. Първо си мислех, че ще е тъпа, но я прочетох, защото не обичам да имам непрочетени книги в библиотеката си. Та след като я завърших, вече бях фен на Хейг. Изключително четивен, динамичен, изпълнен със свеж хумор ( поне за мен ) и с подобаващи обрати. Това, което ми направи най- силно впечатление обаче, е образът на партньорката на на Дръмънд ( главния герой ) - силно напомняща на Кати от " На изток от Рая ". Като цяло преопърчвам Хейг на всеки фен на трилърите и приятната съвременна литература, макар и американска post-294-1158668474.gif . Ако пък някой вече е чел негови книги, ще се радвам да чуя и други мнения.

Posted by: commando84 08 Aug 2009, 13:13

“Война и мир” е най-добрата книга на всички времена. И ако за много “дръпнати” интелектуалци това твърдение предизвиква лека насмешка или нещо от рода на “Всъщност нещата не са толкова еднозначни”, нека не избързваме. Защото авторитетното американско списание “Нюзуик” обяви точно руски класик за автор на “най-вечната” книга в света.

“Днес се правят първенства за всичко: от класации на зарзаватчийски продукти до десетте най-забележителни лоботомии (хирургическа операция на мозъка, с която се лекували психични разстройства - б.а.). Защо да няма списък със 100-те най-добри книги?”, пише “Нюзуик”. Като сумира мненията на съвременни читатели, изтъкнати критици и “плейлисти” на други медии (английските вестници “Гардиън”, “Телеграф” и т.н.), списанието решава да сътвори топ класация.

Така в първата десетка след безсмъртния роман на Толстой се нареждат “1984” на Джордж Оруел, “Одисей” на Джеймс Джойс, “Лолита” на Владимир Набоков, “Врява и безумство” на Уилям Фокнър.

“Нашата цел е да направим списък с онези творби от световната литература, които засягат ключови периоди от историята, имат съществен принос към култура ни и, разбира се, се радват на нестихваща популярност. Избрахме 10 авторитетни класации за най-добри книги и от тях направихме настоящата. Тя съдържа само произведения, написани или преведени на английски език... Нека дебатите да започнат!”

“Война и мир” е епически роман, който разказва за нравите на руското общество в началото на ХIХ в. и нахлуването на Наполеон на руска земя. Публикуван е между 1865 и 1869 г. Със сигурност няма ценител на литературата, който да забрави образите на Пиер Безухов, Наташа Ростова, Андрей Болконски, да не е бил “завлечен” от всеобхватното повествование на Толстой, носещо се като тежка черна вода по хоризонта на битието. Граф Лев Николаевич - чудакът, който проповядва Евангелието на руските селяни, докато на 75-годишна възраст се учи да кара велосипед, остава едно от гениалните явления в световната история на думите. Нищо чудно, че списание “Нюзуик” го поставя на върха. И - нещочудно: доста наши съвременници не знаят кой е авторът на “Война и мир” - дали Достоевски, дали Гогол. Пък и филмът е стар, мъчно се гледа.

Втора позиция в списъка на американското списание заема романът антиутопия “1984” на Джордж Оруел. Вероятно феновете на “Биг брадър” знаят, че тъкмо Оруел е таткото на Големия брат. Един потискащ и правдоподобен наратив, в който тоталитарните режими на ХХ в. са представени като зловеща система от доносници в “съвършеното” общество.

Внушителният “Одисей” на дъблинчанина Джеймс Джойс - който е класиран на трета позиция, е не по-малко “тъмен”. Роман с повече от 800 страници, който описва само едно денонощие от живота на Леополд Блум и неговия млад приятел поет Стивън Дедалус. Сюрреалистични вакханалии, бардами с похотливи погледи и стегнати жартиери, пържени овнешки бъбречета с ирландска бира... и под всичко това са наслоени културни пластове на 25 века.

“В литeратурата Джoйc e oнoва, кoeтo cа в науката Фрoйд и Aйнщайн”, казва за романа Валери Ларбо.

В челната десетка се нареждат още “Невидимият човек” на Ралф Елисън (6), “Към фара” на Вирджиния Улф (7), “Одисея” на Омир (8), “Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин (9), “Божествена комедия” от Данте (10). Всъщност точно класацията на сп. “Нюзуик” е пример за бягство от предразсъдъци, поставяйки руски епос начело в световната литература.

“Хамлет” на Шекспир е удостоена едва с номер 49 - двайсет места след “Капиталът” на Карл Маркс.

Posted by: Juve - girl 08 Aug 2009, 22:28

Не съм казала, че книгата не е велика. Несъмнено тя трябва да се прочете. Просто изразих своето лично предпочитание, романът на Толстой не е типът книги, които аз чета. Няма спор, че по своята същност " Война и мир " е недостижим. Просто не е типът книги, които предпочитам и харесвам smile.gif

Posted by: snitch 08 Aug 2009, 22:46

Цитат(commando84 @ Aug 8 2009, 14:13ч.) *
“Война и мир” е най-добрата книга на всички времена. И ако за много “дръпнати” интелектуалци това твърдение предизвиква лека насмешка или нещо от рода на “Всъщност нещата не са толкова еднозначни”, нека не избързваме. Защото авторитетното американско списание “Нюзуик” обяви точно руски класик за автор на “най-вечната” книга в света.

“Днес се правят първенства за всичко: от класации на зарзаватчийски продукти до десетте най-забележителни лоботомии (хирургическа операция на мозъка, с която се лекували психични разстройства - б.а.). Защо да няма списък със 100-те най-добри книги?”, пише “Нюзуик”. Като сумира мненията на съвременни читатели, изтъкнати критици и “плейлисти” на други медии (английските вестници “Гардиън”, “Телеграф” и т.н.), списанието решава да сътвори топ класация.

Нищо чудно, че списание “Нюзуик” го поставя на върха. И - нещочудно: доста наши съвременници не знаят кой е авторът на “Война и мир” - дали Достоевски, дали Гогол. Пък и филмът е стар, мъчно се гледа.


И на мен "Война и мир" ми е една от най-любимите книги, които съм чел.
Само, че в класацията Нюзуик на първо място не беше ли "Анна Каренина" ?
Иначе
Като спомеха Достоевски и Гогол- и "Братя Карамазови" и особено "Мътрви души' са много хубави книги.

Posted by: A_D_P_10 15 Aug 2009, 14:36

"Човекът е човек , когато е на път"
Пеньо Пенев




Джак Керуак - По пътя

Книга , която трябва да се прочете и почувства !
Сал Парадайз (Керуак) и Дийн Мориарти (приятеля му Нийл Касиди) тръгват по пътя да търсят ...и намират онова , него , то , СЪЩНОСТТА , есенцията...
Книга за това което искам , но се страхувам да бъда---> да бъдем ---> да сме...поне за миг..., ИСТИНСКИ СВОБОДНИ !

Posted by: Didier Deschamps 15 Aug 2009, 16:09

Аз в момента чета на Дийн Кунц - Древният враг и е много добра smile.gif

Препоръчвам я на феновете на мистичното и тайнствените убийства и мистерии

Posted by: europefan 15 Aug 2009, 18:34

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 15 2009, 15:36ч.) *
"Човекът е човек , когато е на път"
Пеньо Пенев




Джак Керуак - По пътя

Книга , която трябва да се прочете и почувства !
Сал Парадайз (Керуак) и Дийн Мориарти (приятеля му Нийл Касиди) тръгват по пътя да търсят ...и намират онова , него , то , СЪЩНОСТТА , есенцията...
Книга за това което искам , но се страхувам да бъда---> да бъдем ---> да сме...поне за миг..., ИСТИНСКИ СВОБОДНИ !

И аз я прочетох преди няколко месеца. Честно казано останах силно разочарован. Очаквах нещо по- различно и най- вече добро. Като я четях, останах с впечатлението, че резюмето й е доста неадекватно и реших вече да не чета резюмета на книги, които смятам да чета. Какво имам предвид - ами просто всички казват, че това била книга за свободните, търсещите, недоволните от обществото и т.н. В крайна сметка се оказа, че става дума за някакви наркоманчета и алкохолици, които са неспособни да създадат нищо трайно и стойностно в живота си, които не могат да се свъртат на едно място и се шматкат на ляво надясно, предствяки го като пътешествие, пътуване към себе си и прочие глупости. Нищо общо с разпространеното схващане за книгата. Ако моделите на поведение в книгата са пример и се харесват, ще съм силнооооо обезпокоен!
Що се отнася до писането на Керуак, мога да кажа, че е незадоволително ( меко казано ). Скучен, тегав, безинтересен. Като цяло потвърждава мнението ми, че американците не ги бива да пишат стойностна литература. Разбира се, изключая Стайнбек, но той е изключение, а и не е американец.

Posted by: A_D_P_10 16 Aug 2009, 15:32

Цитат(europefan @ Aug 15 2009, 19:34ч.) *
И аз я прочетох преди няколко месеца. Честно казано останах силно разочарован. Очаквах нещо по- различно и най- вече добро. Като я четях, останах с впечатлението, че резюмето й е доста неадекватно и реших вече да не чета резюмета на книги, които смятам да чета. Какво имам предвид - ами просто всички казват, че това била книга за свободните, търсещите, недоволните от обществото и т.н. В крайна сметка се оказа, че става дума за някакви наркоманчета и алкохолици, които...

Ако за теб това е просто книга за наркоманчета и пияници - добре , много хора не мислят така , но не може да се хареса на всички , нали... smile.gif Все едно да кажем , че фантастиката е просто за "пиу-пиу" (бластери) и некви космически кораби и уродливи инопланетяни (тук очаквам иронична забележка от Ицо biggrin.gif ) !
Цитат(europefan @ Aug 15 2009, 19:34ч.) *
Като цяло потвърждава мнението ми, че американците не ги бива да пишат стойностна литература.

Ееее недей така ! Такова нещо дори и аз не бих казал ... biggrin.gif На прима виста ми идват - Твен , Хемингуей , Фокнър , Бредбъри , Саймък , Хайнлайн , Вонегът , които са все ГОЛЕМИ , а списъкът продължава...

********************************************************************


Една страхотна новина :

Издателска къща Вузев , най-после подновиха интереса си към Света на Диска (от 36-те (досега) книги от серията , бяха превели 30) ! Ето , че се задава нова...



ПощОряване

Брой страници: 492
Цена: 9.00 лв.

Posted by: hri100 16 Aug 2009, 16:30

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 16 2009, 16:32ч.) *
(тук очаквам иронична забележка от Ицо biggrin.gif ) !

Той не чете книги и съответно темата за тях. wink.gif


ПП:
Цитат(A_D_P_10 @ Aug 16 2009, 16:32ч.) *
Ееее недей така ! Такова нещо дори и аз не бих казал ... biggrin.gif На прима виста ми идват - Твен , Хемингуей , Фокнър , Бредбъри , Саймък , Хайнлайн , Вонегът , които са все ГОЛЕМИ , а списъкът продължава...

Така, така... Още малко ти остава да признаеш тезата ми, че в САЩ има повече положителни, отколкото отрицателни неща. tongue.gif

Posted by: Dek0 16 Aug 2009, 20:40

Тук е истината за всеки фен има по нещо smile.gif


http://bg3.chitanka.info/mylib/

Posted by: europefan 17 Aug 2009, 19:46

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 16 2009, 16:32ч.) *
Ако за теб това е просто книга за наркоманчета и пияници - добре , много хора не мислят така , но не може да се хареса на всички , нали... smile.gif Все едно да кажем , че фантастиката е просто за "пиу-пиу" (бластери) и некви космически кораби и уродливи инопланетяни (тук очаквам иронична забележка от Ицо biggrin.gif ) !

Ееее недей така ! Такова нещо дори и аз не бих казал ... biggrin.gif На прима виста ми идват - Твен , Хемингуей , Фокнър , Бредбъри , Саймък , Хайнлайн , Вонегът , които са все ГОЛЕМИ , а списъкът продължава...

********************************************************************


Една страхотна новина :

Издателска къща Вузев , най-после подновиха интереса си към Света на Диска (от 36-те (досега) книги от серията , бяха превели 30) ! Ето , че се задава нова...



ПощОряване

Брой страници: 492
Цена: 9.00 лв.


Когато една книга предизвиква ползотворни дебати, значи си е свършила работата. В това отношение " По пътя " е безспорна, независимо какво аз мисля. Естествено, че всеки има право да харесва или не дадена книга. Тази я харесват доста хора, аз просто съм в другия лагер. post-294-1158668522.gif

Що се отнася до мнението ми за качеството на американските писатели и тези , които си посочил - виж кои от тях са американци от поне 7-8 поколения и някои неща сами ще си дойдат на място ( по същата причина съм абсолютно против разпространената заблуда, че Стайнбек е американец. При баба и дядо немци, просто не разбирам как става тая работа, освен по документи, разбира се. post-294-1158668474.gif ) Освен това сравни европейските големи имена с американците и коментарът става излишен. Просто янките са мнооооого далеч от истината. Но то обществото им е такова, какво да се прави.

А за Пратчет - това е прекрасна новина. Само едно ме дразни - защо цените на книгите му бавно, но сигурно се качват, без кой знае каква видима причина. mad.gif

Posted by: A_D_P_10 17 Aug 2009, 21:00

Цитат(europefan @ Aug 17 2009, 20:46ч.) *
Що се отнася до мнението ми за качеството на американските писатели и тези , които си посочил - виж кои от тях са американци от поне 7-8 поколения и някои неща сами ще си дойдат на място ( по същата причина съм абсолютно против разпространената заблуда, че Стайнбек е американец. При баба и дядо немци, просто не разбирам как става тая работа, освен по документи, разбира се. post-294-1158668474.gif ) Освен това сравни европейските големи имена с американците и коментарът става излишен. Просто янките са мнооооого далеч от истината. Но то обществото им е такова, какво да се прави.

Ееее , чакай сега , да не бъдем прекалено взискателни ! Та те са от 300 години там , какви 7-8 поколения искаме ние ? tongue.gif Нека слагаме спирачки отвреме навреме на изискванията ни към тази иначе толкова симпатична сбирщина , населяваща американския континент ! smile.gif

П.П. Ако продължим в същия дух , можем със същия успех да кажем , че всички сме африканци , след като нашето начало е там ... wink.gif biggrin.gif

Цитат(europefan @ Aug 17 2009, 20:46ч.) *
А за Пратчет - това е прекрасна новина. Само едно ме дразни - защо цените на книгите му бавно, но сигурно се качват, без кой знае каква видима причина. mad.gif

Така е наистина ! Другите са по 6-7 лева , а тази прави немалък скок в цената (ако си я поръчаш по интернет ще ти струва 7.65 лв.). И все пак като погледнеш , че книга като "30 тайни на щастливо женените двойки" струва 16 лв. , 9-те лв. за "Пощоряване" няма да ти се стoрят толкова много ! biggrin.gif

Posted by: A_D_P_10 22 Aug 2009, 21:49



Артър Кларк и Стивън Бакстър - Първородните

Финалната трета книга от поредицата "Една одисея във времето" ("Окото на времето" , "Слънчева буря") и предпоследната творба на великия фантаст - отново в тандем с представителя на КРАЙНО научната фантастика Бакстър ! Цялата трилогия е задължителна за феновете на жанра . Няма смисъл да коментирам книга , в която идеите са "с толкова монументален размах , та епохите и еоните да служат за илюстрация на дребни подробности"..., просто трябва да се прочете !

Posted by: europefan 31 Aug 2009, 18:44

По принцип избягвам да се изказвам негативно за художествена литература, но сега просто не мога да постъпя иначе и ще излея меко казано силното си разочарование от две книги, от които препоръчвам на всекиго да стои надалеч.
Първата е " 9,99 лв. " от Фредерик Бегбеде. Прочетох я по силна препоръка на една приятелка, фенка на английския футбол ( още това трябваше да ми подскаже, че не е за мен, ама нейсе....). Книгата е ужасна - тъпа, тегава, скучна и много други подобни епитети. През цялото време не можех да се оттърва от чувството, че чета книга от съвременен и некадърен български писател, който, за да мине за адски актуален и модерен е натъпкал писанието си с един милион марки на коли, дрехи, вериги магазини и т.н. Резултатът е очакван - куха фасада, зад която стои едно ГООООЛЯМО нищо. И все пак това има и едно позитивно последствие - книгата може да служи като средство за вдигане самочувствието на млади и кадърни наши писатели. С това обаче не се изчерпват негативите на " 9,99 лв. ", напротив, оставих " най- хубавото " за финал. Това беше най- неграмотно написаната книга, която някога съм чел. За това вина не носи авторът, разбира се, а издателството и " редакторът " Милко Стоянов. През цялото време се чувствах като учител по български език, който проверява идиотските съчинения на полу-грамотни гимназисчета. Такова нещо като пълен член за подлога си беше чист лукс, масово след предлог се пишеше пълен член!!!!!!, редовно се виждаха неща като " за който, с който, на който и др. подобни " и още други, но по- добре да спра тук, защото като се сещам пак се ядосвам!!!


Вторият " шедьовър ", за който стана дума по- горе е " Преследвачът на звуци " от Леа Коен. Тя поне беше написана грамотно, но с това се изчерпват достойнствата й. Тази книга за N-ти път ме убеди, че от жените писатели не става. И най- добрата жена писател е на нивото на псредствен мъж. Факт. На какво се дължи това не знам. Според един приятел е поради липсата на въображение, аз си мисля, че вина има и вродената им обърканост и неяснота със собствените им желания. Та и тук можем да се " насладим " на дълги, объркани, тегави и губещи смисъла си изречеия, слаб сюжет и липса на разказвачески умения. Но и тук, както при " 9,99лв. " това не е най- фрапиращо. От всяка страница на това писание лъха зле прикрита злоба и омраза към българската държава, макар и от соц периода. България е представена като истинско чудовище, което избива гражданите си, ей така, за удоволствие. Не по- малка е омразата към популярната българска музика, известна като " естрада ". Не съм от най- големите й почитатели, но категорично отказвам да я третирам като предвестник на чалгата, както я представя авторката. Не може да иронизираш имена като Паша Христова и Емил Димитров и да се подиграваш с " Една българска роза " и " Моя страна, моя България ", определяйки ги като шаблонни песнички, изградени върху три разложени акорда и да претендираш за интелектуалност на драсканиците си. Нещо повече, повече от сигурен съм, че авторката едва ли би повторила разсъжденията си пред добилите слава с тези акорди изпълнители като Васил Найденов, Лили Иванова и др. Дълго мислех каква ли е причината за тази упорита антибългарщина и не можах да си отговоря. Съмнявам се причината да се крие в етническия произход на Леа Коен.

Posted by: superniki 31 Aug 2009, 20:08

Откак съм направил тая тема не съм прочел 1 книга post-294-1159108009.gif

Posted by: Juve - girl 31 Aug 2009, 21:18

Сега започнах една книга, която от доста дълго време исках да прочета. Става дума за " Тронът на Изида" от Джудит Тар. Книгата ми харесва, като цяло ме грабна още от самото начало и ми допада доста. Мисля, че тези които четат редовно трябва д си я вземат, защото книгата си заслужава. Поне според мен smile.gif

Posted by: Didier Deschamps 31 Aug 2009, 22:48

Книгата е като жената,колкото повече вникваш в нея,толкова по-интересна ти става happy.gif

Иначе след ,,Древният враг" на Кунц,мисля да продължа с него и да прочета ,,Пазители".

Обаче определено ,,Тъмната половина" на Кинг вдигна летвата в този жанр happy.gif

Posted by: meo 31 Aug 2009, 23:40

Не о@квайте иначе добрата тема с това кой по-ерудиран, кой с какво се гордее и в крайна сметка на кой му бил по-голям...

Posted by: A_D_P_10 01 Sep 2009, 14:19

ПОЩОРЯВАНЕ вече е по книжарниците ! smile.gif Свърша ли със "Завръщане от звездите" на Лем , веднага я мятам ...

Posted by: A_D_P_10 04 Sep 2009, 15:55



Станислав Лем - Завръщане от звездите

Една от многото добри книги на големия Лем !
След десет годишно пътуване из космоса , Хел Брег се връща на Земята , а там са минали вече 150 години ("парадокса на близнаците" на Айнщайн wink.gif ) . Започва неимоверно трудното му приспособяване към новото общество , което е претърпяло биологична преработка . По оперативен път от човека с премахнати агресивно-садистичните му черти . Това технологическо подобрение обаче променя човешката природа - нравите , ценностите , мечтите , смисъла на живота . Да , хората вече не могат да убиват и да причиняват страдание , войните са отживелица , но не могат и да рискуват , да се борят ..., за тях астронавтиката е безсмислие .
Технологията срещу Културата !!!
"Тихият ужас на консумативното благоденствие срещу "технологичния рай" , заслужаващ своите жертви !"
Въпреки , че е голям технократ , Лем винаги е бил срещу вмешателството на технологиите в културата :
"Културата е цялостна структура , нейните ценности са автономни: те са недоказуеми по научен , логичен , емпиричен начин .... Технологиите са инструменти , насочени към ограничени конкретни цели и поради това локални в действието си - но това действие в края на краищата може да улучи фундамента на културата - ценностите . Защото човек не си избира културните ценности така , както си избира хладилник - според параметрите ."
В интерес на истината , в "Завръщане от звездите" Лем се стреми да бъде обективен , като дава думата и на двете страни .

Цитат от края на романа:

"...Какво могат да ни дадат звездите? А каква е била ползата от експедицията на Амундсен? Или на Андре? Никаква. Единствената явна полза се състои в това, че е била доказана възможността: че е постижимо. Или по-точно казано — че за дадената епоха това е най-трудното от всичко, което може да се постигне. Не знам дали ние сме направили дори това, Брег. Наистина не знам. Но ние бяхме там.
...И какво ти е доказал Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А защо Бант и Егорин са преминали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели със сигурност, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво всъщност казва Старк? Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие. Всеки има своя Старк, Брег. Всяка епоха го е имала. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, ако нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да изучаваме дори пустотата, за да оправдаем своя полет. Геонидес или някой друг щеше да ни каже какви ценни измерения и изследвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не казвам, че звездите са само претекст. Дори и полюсът не е бил само претекст. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил нужен на Мелори и Ирвинг повече от въздуха..."


wink.gif smile.gif

Posted by: europefan 08 Sep 2009, 16:55

Цитат(lqlqlq @ Mar 18 2008, 02:51ч.) *
Това за черепите звучи твърде ,твърде интересно smile.gif.
Някой случайно да е чел тази книга?


" Книгата на черепите " е страхотна книга. Не съм фен на фантастиката, нещо повече - това е единственият жанр, който избягвам, но Силвърбърг е нещо различно. Тази книга за мен лично не може да бъде определена като фантастика, по - скоро е филисофска и мистична, без това да я прави по- малко четивна, напротив.
Друга книга на Силвърбърг, която харесвам и препоръчвам е " Тайнствата на стената ", която се доближава повече до фентъзито, отколкото до фантастиката.

Posted by: europefan 09 Sep 2009, 17:43

Току- що прочетох " A Study In Scarlet " на Конан Дойл. От време на време попрочитам нещо в оригинал на езика на Шекспир, за да поддържам нивото на езика, добито в гимназията. Естествено има сериозна разлика от това да четеш на български, но тази книга я свърших доста бързо, само за ден и половина. Сякаш я четях на български. Доста интересна, четивна и в никакъв случай не мога да кажа, че е шаблонна за жанра на криминалния роман. И не на последно място, това е първата книга за господин Шерлок Холмс, в която се загатва, че това е само началото на приключенията му. Има я преведена на български, за тези които не искат да се занимават с оригинала.

Posted by: A_D_P_10 10 Sep 2009, 20:47



Тери Пратчет - Пощоряване

Отдавна не бях чел нещо от Света на Диска и тази книга ми дойде много , ама много добре . Мойст фон Липуиг е страхотен персонаж (дано преведат и "Making Money") , а цялата история за пощата и пощОряването ми "легна на сърцето" , защото съм свидетел на това , какво може да направи с човек тази иначе толкова симпатична институция , ако поработи някое и друго десетилетие в нея !

П.П. Не съм доволен обаче от превода ! Останах с впечатлението , че преводачката не е чела нищо от Света на Диска и има някои...хм...пропуски в общата си култура ! smile.gif

Posted by: europefan 13 Sep 2009, 17:03

Не знам дали някой е чел нещо от Милан Кундера и какво му е мнението за този писател, но аз имам леко смесени чувства към творчеството му. Чел съм общо четири негови книги, от които последната привърших днес. Безспорно е много добър и качествен автор. Пише четивно, излага интересни и провокативни теми, мисли и коментари, с много от които не съм съгласен, но нали това е идеята на литературата - да провокира мисъл и дебати, макар и задочни. Като цяло ми допада и го препоръчвам на изкушените от четенето. Има само един проблем, поне за мен - от няколко години, чехът е решил да зареже родния си език и пише на френски, тъй като от 1975 живее там и резултатът не е в негова полза. Френските му книги са по- слаби като литература от чешките, звучат по- скоро като адаптиран вариант, а не като оригинално произведение. Това обаче може да се очаква, когато не пишеш на матерния си език. И все пак не е болка за умиране.

Posted by: europefan 14 Sep 2009, 19:29

" Черната кутия " на Алек Попов е третата книга от този автор, която прочетох и продължих да изпитвам симпатии към него и творчеството му. Определено Попов показва, че и в България може да се пише качествена съвременна литература. Освем това в книгата има космополитност, която не изглежда изкуствена, несигурна и недохранена, както при повечето ни днешни автори.

Posted by: bateto 14 Sep 2009, 19:58

В момента чета "Не пипай тази книга".Интересна книжка поне в началото.Втората полувина ми стана малко скучна.Иначе преди не четях книги,а за този месец съм прочел 1 и,а с "Не пипай тази книга" ще станат 2. biggrin.gif ОБразовам се.biggrin.gif

Posted by: europefan 17 Sep 2009, 18:18

Току- що прочетох уникална книга - " Рома етерна " от Робърт Силвърбърг. Може и да съм го споменавал, но фантастиката е единственият жанр, към който не посягам, но Силвърбърг е уникалаен сам по себе си. Води се за един от големите в съвременната фантастика, но аз чета трета негова книга и си мисля, че трудно могат да се причислят към този жанр. Но пък аз съм последният, който трябва да се изказва по подобни теми, тъй че сигурно бъркам и фантастиката е точно това.
Но по същество - в " Рома етерна " се развива идеята какво би станало, ако Римската империя продължаваше да съществува вечно. Отделните глави се спират върху отделни исторически моменти, пречупени през призмата на продължаващото римско господство над света. Страхотна идея и реализация най- вече. Тук се натъкнах отново на нещо, което ми направи впечатление още в " Книгата на черепите " - Силвърбърг умее да пише адски разнообразно в стилово отношение. Както си в арабската пустиня и наблюдаваш предотвратяването на появата на исляма, изведнъж попадаш в раздрънкан автомобил в египетската пустиня в края на седемдесетте на път към тайна космическа площадка и всичко това е толкова плавно и майсторски написано, че се чудиш как може да е излязо изпод перото на само един човек. С две думи - страхотна книга. Трябва да се прочете.

Posted by: A_D_P_10 17 Sep 2009, 19:52



Артър Кларк - Градът и звездите

Една от първите книги на Кларк (първия роман , който започва , но не и първия , който завършва tongue.gif ) . Още като студент "полага основите" на митичния град Диаспар - една жива , самоподдържаща се и вечна система , апотеоз на колаборацията между човека и машината ! В последствие Кларк оставя започнатия роман ("Срещу падащата нощ") поради един дребен , но нетърпящ отлагане проблем - Втората световна война ! Девет години по-късно (малко след края на войната) , той завършва книгата . Изминалите години обаче са променили някогашния наивен студент и гледайки през погледа на вече утвърден астроном и учен , той остава недоволен от крайния резултат . След още 8-9 години , Артър Кларк се захваща с цялостна преработка на "Срещу падащата нощ" и от първоначалната творба остава , грубо казано , около 1/4 . В средата на 50-те най-после издава романа , който вече носи ново заглавие - "Градът и звездите" !

Цитат
Като искряща скъпоценност лежеше градът върху гръдта на пустинята. Някога в него бяха кипели промени и преобразования, но днес дори Времето го заобикаляше. Нощ и ден прелитаха над лицето на пустинята, ала над улиците на Диаспар цареше вечно пладне и никога не падаше мрак. Дългите зимни нощи смразяваха сетната влага в разредения въздух на Земята, ръсеха скреж из пустошта, а градът не сещаше ни жега ни студ. Той нямаше връзка с външния свят — сам за себе си беше вселена.

Хората и преди бяха строили градове, но никога подобни на него. Едни от тях изтрайваха векове, други — хилядолетия, докато Времето изтрие дори имената им. Единствен Диаспар се надсмиваше над Вечността, защитил себе си и всичко в своя скут от бавното изтощение на епохите, от ударите на разрухата и язвите на ръждата.

Градът бе издигнат, сетне земните океани изчезнаха, пустинята обхвана цялата планета. Ветрове и дъждове стриваха на прах последните планини, а светът бе твърде изморен, за да роди нови. Диаспар нехаеше — дори цялата Земя да рухнеше, той пак би защитил децата на своите създатели, пак би ги носил, тях и техните съкровища, по тихата река на времето.


Един милиард години , един милиард години от момента , в който последната брънка от някогашния жизнен и процъвтяващ човешки род , е влязла в града-закрилник и е затворила вратите след себе си ! Последното убежище на Хомо сапиенс - видът покорил звездите ! Никой обаче не вярва вече в това..., митове и легенди , нищо повече ! Това , което преди толкова много време , е събуждало авантюристичния дух у хората , което е раждало героизъм и смелост , днес предизвиква единствено страх . За жителите на Диаспар извън техния свещен град не съществува нищо друго . Космосът и Вселената за тях са тема-табу , дори нещо повече - ужас , ужас от неизвестното , а може би и от това , което им е известно - силата прогонила ги от звездите , причината , заради която Земята и единственият и град (Диаспар) се е превърнала в затвор ! Да , те няма да бъдат победени от Времето , ще живеят вечно , но "този , който не познава смъртта , не познава и живота" ! smile.gif

Много лиризъм и мекота струят от този "ранен" Артър Кларк , нещо което е малко нетипично за познатия ни строг и научно достоверен и издържан фантаст ! Интересно е и това , че романът засяга теми , които в последствие ще се превърнат в отделни произведения ..., и то какви . smile.gif

Posted by: A_D_P_10 17 Sep 2009, 20:05

Цитат(europefan @ Sep 17 2009, 19:18ч.) *
Но пък аз съм последният, който трябва да се изказва по подобни теми, тъй че сигурно бъркам и фантастиката е точно това.

wink.gif
Може би виждаме раждането на един бъдещ почитател на този жанр ! smile.gif

Тя е точно това... и много повече !!!

Posted by: A_D_P_10 18 Sep 2009, 14:55



Звездни дневници

Издадена: 2009
Брой страници: 528
Цена: 15.00 лв.

За първи път в България всички пътешествия на Ийон Тихи

"Звездни дневници" на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето -- винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от "Звездни дневници" датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четирийсет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос -- прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.


НАЙ-ПОСЛЕ !!! Още през 2007-а , когато си взех "Соларис" , прочетох вътре , че следващата , която ще издадат Колибри , са Звездните дневници на Лем ! Сумати и вода изтече от тогава , много книги бяха издадени , но от Дневниците нямаше и следа ! От издателската къща ми бяха отговорили , че ще излезе през ранната пролет на 2008...
Ето , че чакането си заслужаваше ! Очаквах , че новото издание ще включва същите пътешествия , като в първото издание на Библиотека Галактика ! О , колко съм грешал ! Вътре е всичко , ама всичко , което е писано за "космическия барон Мюнхаузен" - Ийон Тихи и е запазен прекрасния превод на Лина Василева .

Една от най-най-най-любимите ми книги , май ще стане още по-най !

Posted by: A_D_P_10 18 Sep 2009, 15:07

Цитат(A_D_P_10 @ Sep 10 2009, 21:47ч.) *
Тери Пратчет - Пощоряване

............................................................................

П.П. Не съм доволен обаче от превода ! Останах с впечатлението , че преводачката не е чела нищо от Света на Диска и има някои...хм...пропуски в общата си култура ! smile.gif



Ето нещо по темата:


Тери Пратчет и Хисарския Разпоп


Тери Пратчет е един от най-забавните и продуктивни автори на книжния пазар. В България е превеждан и издаван от 1992, когато ИК „Вузев” пуска неговия „Ерик” с разкошните илюстрации на вече покойния Джош Кирби. Вече седемнайсет години имаме възможност да се подхилваме, четейки за безобразните глупости на Леля Ог, кучешката упоритост на Командир Ваймс, безметежната непроницаемост на Капитан Керът и мрачната решимост на Ринсуинд да оцелее. Пратчет, разбира се, не е само светът на Диска, но поредицата книги за плоската сцена на абсурди е изключително популярна.

След дълга пауза „Вузев” отново публикува на български роман за Диска: ”Going Postal” или „Пощоряване”, издаден от Random House още в 2004. Преводът е на Йоханна Разпопова (името съвпада с това на бившия главен експерт по международни връзки и протокол в администрацията на Главна прокуратура и постаноящем началник-кабинет на министъра на правосъдието – Тери Пратчет би пуснал тук хаплива забележка за юристите, които творят фантастика). Заглавието е чудесно предадено и самата книга си струва, макар че може и да се възрази срещу цената от девет лева, която издателството е поставило на корицата. За съжаление преводът е шокиращо несполучлив.

За мнозина неизкусени следващите редове ще изглеждат безмислени. Ако не сте фанатизиран читател на Пратчет или не разбирате необходимостта от постоянство в превода на „номенклатурата” на даден автор, не си губете времето с тях.

Писателите често имат кръг от понятия, с които си служат от книга на книга. При превод на чужди езици преводачите се стараят да създадат съответствия на на тези понятия и не ги подменят за щяло и нещяло. Особено в научната литература, но и в художествената това има своето неоспоримо значение за онези, които ползват книгата или просто й се наслаждават. В частност фантастичната белетристика предлага предизвикателство пред преводачите – всеки запален читател знае, че авторите имат свой специфичен речник, добре познати и обичани от публиката стилови похвати, шеги и „кодове”, с които писателят ухажва познавачите на творчеството си и в някакъв смисъл придава достоверност на книгите си. Преводачите обикновено се съобразяват с това и когато преводът на дадена поредица бъде започната от един преводач, а сетне премине към друг, вторият би трябвало да се запознае с досега издадените части от поредицата, за да не рискува да предизвика неудоволствие у читателите. Христоматийният пример за такива неочаквани и нежелани различия и „нарушения на канона” се намира в превода на филмите по романа „Властелина на Пръстените”, с който иначе успешният наш литератор Богдан Русев се постави в донякъде неудобно положение. Превръщането на „symbelmine” (обикновена незабравка, но на староанглийски) в „еланор” и подмяната на „Шлемово усое” с „Шлемов дол” още са материал за язвителни забележки сред феновете. Дори вече позабравената промяна на Бегинс в Торбинс на Любомир Николов от зората на деветдесетте години навремето си беше притча во язицех. Фендъмът е капризен и придирчив, а любимите му книги крият капани за непредпазливите преводачи.

Всичко това очевидно не е минало през главата на Йоханна Разпопова, когато е сядала пред компютъра си, за да се нагърби с „Пощоряване”. В превода бие на очи на първо място заявената, дори натрапена ерудиция на преводача. Вместо да се „разтвори” в думите на автора, което би било идеалният случай, личността на посредника между езиците изскача в бележките под линия. На стр. 41 под линия е обяснена употребена българска дума (вярно, заемка), защото очевидно госпожа Разпопова има ниско мнение за речниковия запас на публиката. На стр. 104 е дадено абсолютно ненужно обяснение под линия, което обяснява от какъв език е преведено подигравателното философско понятие, включено от автора в текста. Може би щеше да бъде по-подходящо понятието да си остане на немски (или юбервалдски, ако говорим с като жители на Диска). Същевременно по-нататък името на ресторант Le Foix Heureux очевидно не е преведено (от френски), а е транслитерирано на кирилица по изключително отблъскващ начин като „Льо Фоа Йорьо”. Който има и най-малка представа от френски, знае, че абсолютно точна транслитерация от този език на български не е възможна. Българското „йо/ьо” не съответства на френското „е”. Освен това при превода на книга човек трябва да има предпоставена идея – ще превежда ли имена и названия или ще ги транслитерира, а не да прави тюрлюгювеч от неумели транслитерации и необичайни преводни решения.

Тук стигаме до може би най-голямата слабост на превода на „Пощоряване”. Добре познати имена на Пратчетови персонажи са променени по неочакван и ненужен начин. Капитан Керът Айрънфаундерсън от Стражата се е превърнал в неизвестния Керът Чугунолеярски (!). Да оставим факта, че ”Ironfounder” определено не означава „леяр на чугун”. Но да се преведе фамилното име, а да се остави малкото в транслитерация, е проява на немарливост. На груба немарливост, по-точно. И де да беше само горкият капитан. Неговото име е разполовено на полуанглийски-полубългарски, но други персонажи сякаш принадлежат не на смесен брак, а на различни националности. Защото някои (като Мангиз Докопов, една, трябва да се признае, доста добра преводаческа находка) са българизирани, докато други (като Адора Бел Диърхарт) са оставени в неопределеното положение на всеки английски каламбур, фонетично осакатен със средствата на кирилицата. Добре поне, че в България вече не се пише с глаголица... Тук става дума дори не толкова за преводаческо неумение, колкото за пълна липса на заинтересованост към Пратчетовите книги и към извършеното дотук от други преводачи. Сам Ваймс, любимгерой от поредицата за Стражата, на няколко места е споменат в книгата, всеки път с различни звания. Ту е „Главнокомандуващият Ваймс” (което е военно звание, а Ваймс просто не е военен, пък и главнокомандуващ в Анкх може да бъде само Патрицият, както и в България това е президентът, а не главният секретар на МВР), ту е „комендант Ваймс” (а комендант не означава шеф на полицията – това е временен командуващ в окупирано селище или старши по чин в армейски обект, тоест пак става дума за военно звание). Направено е всичко възможно да се избегне вече известната от други преводи и съвсем точна форма „Командир Ваймс”, която освен това е и най-близо до оригиналната ”Commander Vimes”, отнасяща се до командира на градската стража в Анкх. Отново имаме не просто несъобразяване с формите, добили гражданственост у нас, но и липса на собствен критерий за уеднаквяване на понятията в самия превод.

Името на главния герой, Мойст фон Липуиг, също има каламбурно значение, което е напълно пренебрегнато в превода, при все че това откровено обезмисля някои от типично по Пратчетовски смешните реплики.

Патрицият лорд Ветинари на няколко места е наречен „височество”, което е неточност. В досегашните български издания към него се обръщат с „Превъзходителство” и „Светлост”, но не и с откровено монархически звучащото „височество”. Като при това преводачите са спазвали правилото подобни титли да бъдат предавани с главна буква. Досега.

Без да навлизаме в съвсем дребни детайли по оформянето на фразата, както и на чисто визуалните особености, в „Пощоряване” има две особено груби преводачески слабости. Добре познатите водоливници (чудовищни скулптурни фигури, които според Пратчет са вид градски тролове) са оставени като „гаргойли”. Навярно госпожа Разпопова е сметнала, че ”gargoyles” на английски по принцип е дума, обозначаваща фантастични създания, които нямат съответствие у нас. Подобно на Толкиновите орки и хобити, които нямат нужда от превод, а само от запазване на оригиналната форма на названията си. Това, разбира се, е поредният капан, поставен от сър Тери за невнимателните. ”Gargoyle” е архитектурен термин, идва от среднофренски и ако госпожа Разпопова беше чела например „Парижката света Богородица”, където има подробно описание на страшната готическа фасада, щеше да знае за какво става дума. Да се препъва в обикновени водоливници не е добре за преводач, посегнал към Пратчет. Пратчет очевидно е чел не само „Богородицата”. Също така на стр. 486, съвсем в края на книгата, лорд Ветинари говори за „Кралската Мента”. Откровено, неподправено неразбиране на текста. След почти петстотин страници, в които се говори за държавни институции, най-вече за пощи, човек би могъл да се сети, че „Ментата” нито е билка, нито е питие. Разбира се, става дума за „Royal Mint”, монетен двор. Още повече, че в контекста ясно се говори за пари и тяхната относителна стойност.

Книгата очевидно е минала през коректор, но не и през редактор. В нея няма печатни грешки, но е пълна с изброените и с още някои несъобразности. По това този превод на „Пощоряване” напомня набързоизготвяните издания от деветдесетте години, по които човек можеше да се учи с молив в ръка как не трябва се превежда и редактира.

След този превод можем само да стискаме палци ”THUD!” и ”Making Money” да се появят в по-добър вид. Във всеки случай за госпожа Разпопова би било по-добре да се придържа към юридическата си кариера. В България има достатъчно англицисти, които да се заемат с Пратчет и да не се захващат с никакви прокуроски, съдебни и адвокатски начинания, в които биха били точно толкова неумели, колкото е и преводът на „Пощоряване”. Посредствеността следва да бъде разпопвана.


http://chetene.bnt.bg/forum/viewtopic.php?f=6&t=134&st=0&sk=t&sd=a&sid=ce94c305e68b4a88c928e1ad52297035&start=50

Posted by: europefan 22 Sep 2009, 13:23

Цитат(A_D_P_10 @ Sep 17 2009, 21:05ч.) *
wink.gif
Може би виждаме раждането на един бъдещ почитател на този жанр ! smile.gif

Тя е точно това... и много повече !!!


Кой знае, може и така да е. Но познавайки се, изпитвам силни съмнения. Силвърбърг обаче се нарежда сред любимците ми. post-294-1159107520.gif

Posted by: A_D_P_10 27 Sep 2009, 22:41

На 29 септември стартира „ЗЛАТНА КОЛЕКЦИЯ ХIX ВЕК” с в. „Труд” и „24 часа”


На 29 септември вестниците ”Труд” и ”24 часа” стартират нова поредица ”Златна колекция XIX век”.

Поредицата съдържа 40 подбрани шедьовъра на най-добрите класици, творили през XIX век, между които Виктор Юго, Джейн Остин, Александър Дюма – син и баща, Стендал, Е.Т.А. Хофман, Флобер, Лев Толстой, Оскар Уайлд, Чехов, Чарлс Дикенс, Захари Стоянов, Едгар Алън По, Достоевски, Луис Карол, Маркиз дьо Сад, Пушкин, Мопасан, Артър Конан Дойл и др.

Книгите от колекцията ще бъдат с луксозна подвързия и специален дизайн.

Цената с вестник на вестникарските пунктове в цялата страна е 10,80 лева.

Първата книга от колекцията ”Парижката Света Богородица” ще се продава на промоционална цена от 2 лева (цена с вестник 2,90 лева).



*******************************************************************



Най-добрите книги от ХIХ век


Точно преди 5 години "24 часа" промени книжния пазар в България!

Тогава заедно с вестника започнаха да се предлагат най-добрите романи на ХХ век. Мнозина бяха скептични. Някои изревнуваха, защото рекламата на книгите чрез вестника беше масирана, и заподозряха, че техните издания ще останат в сянка. Дори бойкотираха инициативата на вестника. Други имаха съмнения, че българите вече не четат. Всички се оказаха опровергани от фактите - златните романи се продадоха в огромни тиражи. А идеята е подета от още десетки издания...

Нещо повече. Настъпи истински ренесанс в четенето. Книжарниците напуснаха временните си убежища по щандовете на пл. "Славейков". Влязоха в огромни комплекси и молове, станаха истински центрове на културата и духа. Да не забравяме - фактите са след 2005 г. След старта на "Златната колекция" на "24 часа"!

Началото беше трудно. Но читателите видяха, че не са подведени с евтини трикове. Че наистина получават качествен продукт срещу парите си. Такъв е световният опит. Вестникарска група България не изневерява на правилото да предлага най-доброто на най-приемливи цени.

Всеки, който е подредил в библиотеката си "Златната колекция на ХХ век" - луксозни издания с твърди корици и суперобложки, оформени стилно и елегантно, не би пропуснал да сложи до тях и поредицата "Златна колекция на ХIХ век", която започва да излиза заедно с "24 часа" от 29 септември. Тя включва 40 заглавия.

Защо да я имаме?

* Защото е направена най-добрата селекция на шедьоврите на ХIХ век

* Защото са подбрани най-добрите преводи

* Томовете са във великолепно оформление и отпечатани в чужбина. Шити са, не се разпадат при първото отгръщане. Имат твърди корици и супер обложка

* Явяват се естествено продължение на вече излезлите книги на най-добрите автори от ХХ век и ще стоят великолепно в една добре подбрана библиотека

* Те са идеалното интелектуално наследство за вашите деца, които искат да знаят историята

* И не на последно място - защото са изгодни като цена. Всяко томче струва 9,90 лв., а заедно с вестника - само 10,80 лв.

Няколко факти за размисъл.

На книжния пазар вече почти не се предлагат книги с твърди корици, а да не говорим със суперобложки. А те са гордостта на библиофила. Едно такова издание не е по-евтино от 20-25 лв., а често стига и до 50. Ако погледнем в интернет книжарницата "Амазон", ще видим, че луксозно оформените томчета често надхвърлят тези суми, но в евро - значи двойно.

Какво ще получите от 29 септември всеки вторник в продължение на 40 седмици? Заглавия, които трябва да четат и вашите внуци.

Posted by: Borko_10 28 Sep 2009, 00:25

Вече имам първата част от поредицата - "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго.

Posted by: snitch 28 Sep 2009, 18:52

Цитат(Borko_10 @ Sep 28 2009, 01:25ч.) *
Вече имам първата част от поредицата - "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго.

Не тръгват ли утре?

Posted by: Didier Deschamps 28 Sep 2009, 19:05

Цитат(snitch @ Sep 28 2009, 19:52ч.) *
Не тръгват ли утре?


Те тръгват от утре,ама майка ми като ходила днес и продавачката,и извадила от едно кашонче,и я дала.Тоест на някои места вече са пристигнали wink.gif

Posted by: bianconero27 28 Sep 2009, 20:06

Аз днес ходих в Габрово (наложи ми се) и на връщане ди изтървах рейса в 11, та трябваше да убия 1 час и реших вместо да слушам музика да си взема книгата...въпреки че я имам у нас..но в доста по-лошо състояние...а и за 2 лв си е чист подарък smile.gif

Posted by: A_D_P_10 29 Sep 2009, 17:26



Тери Пратчет - Чудовищна команда

Няма нужда от кой знае какви коментари ! Една от многото великолепни книги на батко ни Тери ! Типичен представител на "късните" му произведения - по-мрачна и по-цинична .
Ужаса , абсурда и глупостта на войната , представени ни посредством изключителните въображение и хумор на Сър Тери Пратчет !

Posted by: A_D_P_10 12 Oct 2009, 00:24



Уилям Уортън - Пилето

Оригинален, завладяващ роман за приятелството и семейството, за любовта и войната, за лудостта и красотата и най-вече за стремежа на един човек да полети като птица.
Уортън заплита незабравима история, която внася мъничко здрав разум в един свят на лудост.


По-добре едва ли може да се каже !
Нахаканият сицилианец Ал и неговият приятел Пилето са разказвачите (редувайки главите , общо 20 на брой) . Докато в света на лудия (Пилето) царят хармонията , мирът и чистотата , то в действителността , тази на нормалните , властват разрухата , абсурда , отчуждението .
Понятията се размиват , границите на възприятията падат и става ясно като бял ден , че "лудите" като Пилето биват изолирани , за да не са постоянен прът в колелото на самозалъгващия се "нормален" човек .
Палци горе за страхотната книга... и за Уортън естествено !

Posted by: A_D_P_10 20 Oct 2009, 14:25

Цитат(A_D_P_10 @ Sep 27 2009, 23:41ч.) *
На 29 септември стартира „ЗЛАТНА КОЛЕКЦИЯ ХIX ВЕК” с в. „Труд” и „24 часа”

Ето го целият списък:

http://www.vgb.bg/goldencollection/default.asp?IssueID=6

Posted by: A_D_P_10 21 Oct 2009, 20:45



Бил Брайсън - Кратка история на почти всичко

Бил Брайсън бил, като повечето от нас, неосведомен човек - не знаел нищо за планетата, на която живее, нямал представа защо океаните са солени, нито какво е протон или протеин, не правел разлика между кварк и квазар, не разбирал как някой може да знае колко тежи Земята или какво става вътре в атома, нито как учените правят откритията си. Силно заинтригуван, решил да провери възможно ли е чудесата и успехите на науката да бъдат осмислени и оценени неакадемично и непретенциозно, което обаче не означава повърхностно.

"Съмнявам се, че някой някога е написал по-добра книга за откритията на модерната наука."
Сънди Телеграф

"Най-развлекателното четиво... Един пътепис за науката духовит, любопитен и пребогат на информация."
Таймс

"Който прочете тази книга, ще прогледне за света по нов начин."
Дейли Експрес


ИЗ-КЛЮ-ЧИ-ТЕЛ-НА книга ! За момент оставих настрана художествената литература и ми дойде...ободряващо и образо/увателно ! В нея наистина има почти всичко , прелива от информация ! На всяка страница има по една дузина имена , подплътени с прилично количество дати , описващи двойно повече събития , открития , изобретения... Всичко това звучи доста сухо и скучновато , и да си признаем - стряскащо , но е написано по толкова увлекателен , интересен , разбираем и забавен начин , та чак да не повярваш ! Пълно е с !?#*(№% - моменти ( моменти , в които се удряш по челото с възклицания като "УАааУууу" , "БРЕЕЕЙ" , "ВЪХ" , "Тц-тц-тц" , "А стига бе" ) .

Posted by: A_D_P_10 28 Oct 2009, 00:33



Ричард Матисън - Аз съм легенда

Аз съм легенда е от онези книги, при които не е съвсем ясно на пръв поглед какво им е толкова специалното. На повърхността тя е просто хорърче с вампири с малко по-завъртяна идея – вирус, превърнал хората в кръвосмучещи чудовища, при това от най-класическия плашещ се от чесън, хиберниращ през деня и умиращ от дървени колове в сърцето тип.

Главният герой Робърт Невил е просто човек, оказал се някак резистентен на вируса, който си е поставил за цел да обикаля из града по светло, търсейки скривалищата на вампирите, за да ги избива. Нощем обаче той се превръща в затворник в собствения си ограден с чесън дом, където те неотменно се събират, за да хвърлят камъни по прозорците му, да го ругаят и да го предизвикват да излезе.

Всъщност именно последното е един от най-силните елементи на книгата. Сюрреализмът на ситуацията просто може да те помете. Жените разголват цици, за да го примамят, някогашният му най-добър приятел не спира да му крещи, като същевременно му прави всякакви мизерии. Безмозъчни зомбита (вдигнатите от вируса мъртъвци, които, за разлика от живите вампири, нямат разум) обикалят наоколо и рушат всичко наоколо си.

За хората, гледали първо филма, книгата вероятно ще е доста странна. В нея Невил не е нито военен, нито учен. Той е просто обикновен човек, който през половината действие дори не знае как са се получили тия вампири и защо той не е такъв. Всичко останало е налице – страхът, самотата, бавната лудост... но за разлика от филма, тук я има и омразата. Робърт Невил на Ричърд Матисън изобщо не е самарянин и в ума му няма мисли за спасяване. Той мрази вампирите и прекарва всеки свободен миг в търсене на бърлогите им, във винаги безрезултатен лов на някогашния си най-добър приятел, който е и най-коварният му враг.

Тази агресия и лудост са именно това, което отличава Аз съм легенда от останалите "вампирски" четива, ако изключим разликата в обстановката. Героят тук не е жертва, той е ловец. Той се бори със зъби, нокти и ярост, отмъщавайки за нещо, което дори не може да назове, в самота, която бавно гризе здравия му разум.

И ако всичко това звучи силно незадоволително и неубедително, то причината е, че подобни неща просто не се поддават на описание, те трябва да бъдат възприети директно. А възприемането на Аз съм легенда, освен изключително приятно, е и доста лесно, защото книгата е почти новела и се чете ужасно бързо. Горещо препоръчвам да го направите, ако още не сте.
***zamunda.net***

След като изгледах и трите филма по книгата [ The Last Man on Earth (1964) с Винсънт Прайс ; The Omega Man (1971) с Чарлтън Хестън ; I Am Legend (2007) с Уил Смит ] , реших най-сетне да прочета и самата книга (бях чел отделни фрагменти от нея) . За отрицателно време я минах , тъй като е едва 72 страници и ... абе , нека не изпадаме в ненужно голословие , така или иначе в резюмето всичко е казано !

<<< http://www.zamunda.net/details.php?id=171895&hit=1 >>>

Posted by: A_D_P_10 31 Oct 2009, 00:21



Карл Сейгън - КОСМОС

Как се е зародила Вселената? Какво е станало след избухването на Големия взрив? Има ли живот на други планети? Къде да търсим разумните същества – в Млечния път или в далечните галактики, на 200 или на 200 милиона светлинни години? Кога ще срещнем извънземен разум? Готови ли сме да общуваме с него? На тези спиращи дъха въпроси дава отговор Карл Сейгън.

Книгата с повече от 250 цветни илюстрации е създадена по култовия 13-сериен телевизионен сериал на Карл Сейгън. Написана сневероятното умение на автора да представя научните идеи близко и разбираемо, КОСМОС е посветена на науката в най-широките й човешки измерения. Тя разказва как науката и цивилизацията са израснали заедно.

КОСМОС представя мисиите на космическите апарати, изпратени към близките планети, връща ни в залите на Александрийската библиотека, навлиза в тайните на човешкия мозък, рисува космическите бури и вълнуващите пейзажи на Марс, Венера и Юпитер, разгадава йероглифното писмо, разкрива тайните на произхода на Земята, проследява 15 милиона години земна еволюция и ни отвежда далеч в бъдещето, към последните дни на загиващото в ядрен пожар Слънце.

КОСМОС е историята на дългото изследователско пътуване на човечеството, на силите и личностите, допринесли за оформянето на съвременната наука. Сред тях са Демокрит, Хипатия, Леонардо, Кеплер, Нютон, Хюйгенс, Шамполион, Айнщайн, Хюмасън и Хъбъл. Сейгън поглежда към нашата планета от извънземна гледна точка и вижда син, подобен на скъпоценен камък свят, обитаван от форма на живот, която едва що е започнала да открива своята уникалност и е дръзнала да се насочи към огромния океан на пространството.


Книга , която винаги ще помня ! Поклон пред ЧОВЕКА Карл Сейгън ! Това , че е блестящ учен и ненадминат популяризатор на науката , няма значение ..., важно е онова , което съм написал с главни букви ! За него , то важи с пълна сила ! Заради хора като него си казвам , че има смисъл ... и винаги ще има .


********************************************************************




Кърт Вонегът - Кланица 5

“Кланица 5” е общопризнатият шедьовър на големия американски писател Кърт Вонегът . При всяко положение това е най-известното му произведение, запленило въображението на цяло едно поколение след излизането на романа през 1969 г., с което Вонегът се издига рязко до висините на големите в литературата на XX век, макар че преди това е бил добре известен на немалка група почитатели.

Самият Вонегът цели 24 години преди публикуването на “Кланица 5” непрекъснато споменава, че “пише нещо” и че това ще е “голям антивоенен роман”. Решението да го напише се заражда у него, след като е освободен от германски военнопленнически лагер в края на Втората световна война, където през 1945 г. става свидетел на бомбардировката на Дрезден от съюзническите войски. Преживяванията на главния герой Били са достоверно описание на всичко, през което е преминал самият Вонегът.

Но още в началото на романа става ясно, че премеждията на Били включват между другото и факта, че той е експонат в зоологическа градина на планетата Тралфамадор, като другата половина на експоната е екзотична танцьорка на име Монтана Уайлдхак, изчезнала от Земята преди години. По пътя срещаме много други незабравими герои, които почитателите на творчеството на писателя познават от другите му романи, затова “Кланица 5” е своего рода билет към състрадателния и всеобхващащ свят на Били Пилгрим и други персонажи от света на Кърт Вонегът.


Баси добрата книга , братя и сестри ! tooth.gif Още след първите няколко страници ми стана любима ! Който харесва култовата "Параграф 22" на Джоузеф Хелър няма как да не хареса и тази . Анти-военен фантастичен роман , описващ личните преживявания на автора ! В края на Втората световна война Съюзническите сили бомбардират Дрезден без никаква видима причина . Няма военни бази там , няма казарми , няма фабрики , не е от никакво стратегическо значение . Умират около 40 000 цивилни по официални данни , а по думите на Вонегът (а и не само) - над 100 000 . "Флоренцията на Елба" е срината със земята .
Романът е пълен с черен хумор , сарказъм и незабравими персонажи ! Просто задължителна книга !
От шемета Килгор Траут - измислен фантастичен писател , автор на най-шантавите и оригинални книги , които сте виждали до фразата "Това е положението." след всяко споменаване на смъртни случаи (а те са много) ... от епитафа "Всичко беше прекрасно и никак не боля" до песничката :

Във затвора закопчан ,
чувствам се като насран,
макарите ми подскачат по земята .
Ей , че стана тя една ,
разката ме таз жена -
с полякиня нивга вече , мили братя .


tooth.gif tooth.gif tooth.gif

Posted by: A_D_P_10 11 Nov 2009, 19:57



Станислав Лем - Звездни дневници

За първи път в България всички пътешествия на Ийон Тихи...

Чист ГЕНИЙ !!! Не съм вярвал , че тази книга може да ми стане по-любима от досегашното ми преклонение пред нея , но ето че след това ново , пълно издание , това се оказа възможно .

Posted by: Juve - girl 12 Nov 2009, 22:14

Ще ми препоръчате ли някоя хубава историческа книга, защото незнам коя да си взема в момента smile.gif

Posted by: the pendulum 13 Nov 2009, 00:57

Цитат(Juve - girl @ Nov 13 2009, 00:14ч.) *
Ще ми препоръчате ли някоя хубава историческа книга, защото незнам коя да си взема в момента smile.gif

Какво разбираш под "историческа"? За личност, събитие..?
Иначе тази е хубава http://www.book.store.bg/c/p-p/m-508/id-8972/chingis-han-dzhon-man.html?srchstr=чингиз%20хан&s=0&sin=1&sinstore=2&lattocyr=0&latconvused=0

Posted by: Juve - girl 13 Nov 2009, 16:09

Еми попринцип под историческа разбирам " Дъщерята на Калоян", " Фараонът", свързани с историята smile.gif иначе благодаря за предложението smile.gif допадна ми smile.gif

Posted by: A_D_P_10 13 Nov 2009, 23:30



Лари Нивън - Свят извън времето

Имало едно време един мъртвец...
Само че пред смъртта той предпочел вледеняващия студ на хибернационната камера . А когато отворил очи , рулетката на живота го запратила на шеметно пътешествие до центъра на галактиката .
Три милиона години по-късно Джеръм Корбел отново се връща на Земята , но светът , който му предстои да открие е прекроен от божията ръка . За Корбел - мъртвецът от далечното минало - това е само началото...


Приятна и разтоварваща ! Нищо особено , но от време на време човек има нужда и от такива , а тази определено става за целта . smile.gif

Posted by: A_D_P_10 24 Nov 2009, 16:45



Робърт Хайнлайн - Странник в странна страна

Робърт Енсън Хайнлайн е един от най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика. Той изгражда висок стандарт на научна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като "Голямата тройка“ на фантастиката. Носител е на четири награди "Хюго" и първи получава „Небюла" за цялостно творчество, с която се отличават най-добрите научнофантастични романи.
Върхът в творчеството му е скандалния роман "Странник в странна страна", с който през 1962 г. печели наградата Хюго за най-добър роман и се превръща в култ за младото поколение и хипи културата, а също така и става една от най-известните и преиздавани книги в жанра въобще. В нея са заложени всички фантастични и социални идеи на автора.
Историята в романа се развива в неопределено бъдеще. Хората изпращат първия си заселнически кораб да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал. Двайсет и пет години по-късно изпращат втори кораб, който успява да кацне благополучно на планетата и там откриват Валънтайн Майкъл Смит или просто "Майк". Роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където "марсианският" начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото "световно" общество.


С не малка част от идеите на автора не съм съгласен , но това не ми пречи да оценя по достойнство книгата , а истината е , че е много добра . "Общата картина" обаче съвпада с моите виждания и в същото време е изключително полезно да срещнеш толкова различни мнения и становища .

Posted by: A_D_P_10 04 Dec 2009, 23:52



Никос Казандзакис - Алексис Зорбас

През живота ми мои най-големи благодетели са били пътешествията и мечтите; от хората, живи или покойници, малцина са ми помогнали в борбата ми. Ако обаче бих поискал да определя кои хора са оставили най-дълбоки следи в душата ми, бих се ограничил вероятно на трима-четирима: Омир, Бергсон, Ницше и Зорбас.

Първият бе за мен ясното, блестящо око — като слънчевия диск, — което осветява със спасителното си сияние всичко; Бергсон ме избави от неразрешими философски терзания, които ме измъчваха през ранната ми младост; Ницше ме обогати с нови терзания и ме научи да превръщам нещастието, огорчението, неувереността в гордост; а Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта.
.................................................................
Изглежда, че човешкото сърце е една затворена, пълна с кръв яма и когато тя се открие, всички жадни и безутешни сенки, които непрекъснато се струпват около нас и затъмняват въздуха, се втурват да пият, за да оживеят. Втурват се да пият от кръвта на сърцето ни, защото знаят, че друго възкресение не съществува. И днес пред всички тях тича: Зорбас, с големите си крачки, и отмества настрани другите сенки, защото знае, че за него се извършва днес поменът.

Нека тогава му дадем от кръвта си, за да оживее. Нека сторим всичко, което можем, за да поживее още малко този възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си.


Думи не ми стигат..., затова просто ще нахвърля няколко цитата:

''Що за бяс е това, мисля си аз сега, когато ми дойде акълът, що за бяс е това да се нахвърляш, да хапеш един друг човек, без да ти е сторил нещо, да му отрязваш носа, за му отсичаш ухото, да му разпаряш корема и да викаш господа да слезе да ти помогне – ще рече, и той да реже носове и уши и да разпаря кореми? Но по онова време, видиш ли, кръвта ми кипеше, къде ти акъл да се замисля за тия работи! Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста. Когато си беззъб, лесно е да кажеш: “Срамота, момчета, не хапете!” Но когато имаш всичките си трийсет и два зъба… Звяр е човекът на младини, див звяр, хора яде!''

.............................................................

''Половинчатите работи - половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой! Повече го е гнус Господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!''

.............................................................

'' - Христос въскресе бре, момчето ми ! Ех, да имах твоята младост ! Море, вино, жени, работа колкото щеш ! Да се нахвърлиш на което и да е с главата напред и да не се боиш нито от бога, нито от дявола ! Това ще рече юнак ! ... Слушай ме мен и ме проклинай, ако щеш. Аз съм един Синдбад Моряка; не че съм обиколил много свят, съвсем не ! Ала съм крал, убил, лъгал, спал с цяла сюрия жени. Престъпих всички божи заповеди; колко бяха те ? Десет ли ? Защо, бре, не са двайдет, петдесет, сто, та да ги престъпя всичките ? И въпреки това, ако съществува бог, никак няма да ме е страх да застана утре-други ден пред него. Не знам как да ти го кажа, за да разбереш, но всички тия неща, струва ми се нямат никакво значение. Ще се излага ли сега господ да дебне някакви си там червейчета и да им държи сметка ? И да се ядосва, да ругае, да си разваля кефа, защото, казва сме кривнали по пътя и сме минали въргу червейката на ближния си или защото сме хапнали една мръвка месо в сряда или петък !? ... Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде, каквото му се ще; взема която жена му хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнъж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива ? Кой я взема ? Ако е порядъчна, казваме : господ я взе. Ако е чапкънка, казваме : дяволът я взе. А пък аз ти казва, началство, казвам ти го и ти го повтарям : господ и дявол са едно и също нещо ! ... ''

.............................................................

"- Тук има някакво чудо, началство... Някакво странно чудо, та умът ми не го побира. Всичките тези безчестия, грабежи, кланета, които ние, бунтовниците, извършихме, доведоха принц Георгиос в Крит - свободата!
Погледна ме с изблещени очи, изумен.
- Загадка! - промълви той. - Велика загадка! За да дойде, значи, свободата на този свят, трябва да станат толкова убийства и толкова безчестия? Защото, ако седна да ти изреждам какви мръсотии сторихме и какви убийства, ще ти настръхнат косите! И все пак какви бяха резултатите от всичко това? Свободата! Вместо да запрати гръм и мълния да ни изгори, бог ни дава свободата. Нищо не разбирам! Разбираш ли ти това, а, началство? - запита той измъчено.
Какво да разбера? Какво да му кажа? Или не съществува това, което наричаме бог, или бог обича убийствата и безчестията, или това, което наричаме убийства и безчестия, е нещо неизбежно в борбата и страданията на света..."

.............................................................

"— Струва ми се, Зорбас, но може и да греша, че има три вида хора: тези, които си поставят за цел да изживеят, както казват те, живота си: да хапнат, да пийнат, да полюбят, да забогатеят, да се прославят… След това идат тези, чиято цел не е собственият им живот, а животът на всички хора; те съзнават, че всички хора представляват едно цяло и се стремят да просветят, да обичат, да направят колкото се може повече добро на хората. И накрая идат онези, които си поставят за цел да изживеят живота на цялата вселена — всички, хора, животни, растения, звезди, сме едно цяло, едно и също вещество, което води една и съща страшна борба. Каква борба? Да превърне материята в дух.
Зорбас се почеса по главата.
— Дебелоглав съм — каза той, — не схващам лесно. Ех бре, началство, да можеше тези неща, дето ми ги разправяш, да ги изиграеш като хоро, да ти ги разбера!
Прехапах устни отчаян. Къде можех всички тези отчаяни размишления да ги изиграя като хоро!
— Или пък да можеше, началство, всички тези неща да ми ги разкажеш като приказка. Както правеше Хюсеин ага. Той беше един стар турчин, наш съсед; беше много стар, много беден, нямаше нито жена, нито деца, съвсем сам. Дрехите му бяха протрити, но блестяха от чистота; сам си ги переше, готвеше, миеше пода и привечер идваше в бащината ми къща и сядаше на двора заедно с баба ми и другите старици съседки и плетеше чорапи.
Та този, значи, Хюсеин ага, беше свят човек; веднаж ме сложи на коленете си, постави ръка на главата ми, сякаш ми даваше благословията си.
„Алексис — рече ми той, — ще ти доверя едно нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!“
Слушах мълчаливо Зорбас. Да можех и аз да си отварям устата само когато отвлечената идея достигнеше най-високия си връх — когато станеше приказка! Но това само един велик поет може да го постигне или един народ, след дълги векове безмълвен труд."

.............................................................

"— Кое ядене обичаш най-много, дядка?
— Всички, всичко, чедо мое. Голям грях е да казваме: това ядене е хубаво, онова е лошо!
— Защо? Не можем ли да избираме?
— Ами че не можем я!
— Но защо?
— Защото има хора, които гладуват.
Млъкнах посрамен. Никога сърцето ми не бе могло да достигне такова благородство и съчувствие."

.............................................................

"— Море, кажи си, Зорбас, не го усуквай! — извиках аз, за да го раздразня. — Струва ми се, че не те е много-много еня за родината, негоднико!
Той се ядоса, удари с юмрук по стената, гръмнаха газените тенекии.
— Мен, дето ме гледаш — извика той, — и не ми ги приказвай на мен такива, мен, дето ме гледаш, аз бях избродирал със собствените си коси „Света София“ и я носех в себе си, окачена на врата ми, отпред на гърдите, като талисман. Да, с ей тия ръчища я бях избродирал, от ей тия ми коси, които тогава бяха гарвановочерни. Обикалях с Павло Мелас, мен, дето ме гледаш, из македонските чукари — левент, юначага ей дотам горе, с чапразите си, с тузлуците си, талисманите, синджирите, фишеклъците, пищовите… Целият бях само в желязо и сребро и кабари и като вървях, вдигах такъв шум, сякаш кавалерия минаваше. На, гледай тук, тук… Гледай тук… Гледай тук!
Разтвори ризата си, смъкна панталоните си.
— Дай лампата тук! — заповяда той. Приближих се с лампата; светлината падна върху слабото, изпечено тяло — дълбоки белези от рани, следи от куршуми, същинско решето бе тялото му.
— Погледни сега и от тази страна!
Извърна се и ми показа гърба си.
— Виждаш ли — отзад нямам нито един белег от рана… Разбра ли? Остави сега лампата пак там!
Сложи панталона и ризата, седна на леглото си.
— Щуротии! — изкрещя той разярен. — Позор! Абе кога най-сетне човекът ще стане човек? Носим панталони, колосани яки, шапки, а си оставаме все още мулета, вълци, лисици, свини. Били сме, казва, образ и подобие божие! Кои? Ние ли? Пфу! — на мутрата ни!
В паметта на Зорбас изплуваха ужасяващи спомени и той все повече се разпалваше. Иззад разклатените му, разядени зъби изскачаха слова. Той стана, грабна каната с вода, пи, пи, разхлади се. Посъвзе се.
— Където и да ме докоснеш — каза той, — стон издавам; целият съм в рани. Какво си седнал тогава да ми дрънкаш за жени? Аз, когато вече разбрах, че съм станал истински мъж, не се и обръщах дори да ги погледна. И ако ли пък се обръщах, докосвах ги само за един миг, ей тъй, с един скок, като петел, и отминавах. „Мръсните им кучки такива, казвах си аз, мръсните им попадии такива, искат да ми изпият силата! Пфу, да се не видят!“
Грабнах, значи, пушката си и — друм! Хванах балкана, станах комитаджия. Веднаж, около здрач, се промъкнах в едно българско село и се скрих в един обор, в самата къща на един български поп, свиреп кръвопиец комитаджия. Хвърляше нощем расото, обличаше се в овчарски дрехи, вземаше си оръжието и потегляше към гръцките села; връщаше се сутринта, на разсъмване, измиваше се от калищата и кървищата, и отиваше на литургия. През ония дни беше убил един учител грък в леглото му, както си спял. Вмъкнах се, значи, в обора на попа и зачаках. Изтегнах се по гръб върху тора, зад двата вола, и зачаках. По едно време, по мръкнало, ето ти го влиза и попът да нахрани животните си; нахвърлих се върху него и го заклах като агне. Отрязах му и ушите и ги взех със себе си; правех си, видиш ли, колекция от български уши; и тъй, взех ушите на попа и си отидох.
След няколко дни влязох отново в същото село посред бял ден — представих се, уж де, за пътуващ търговец, бях оставил оръжието си на планината и слязох в селото, за да закупя хляб, сол и цървули за момчетата. По едно време, пред една къща, гледам пет облечени в черно боси деца — заловили се за ръце и просят. Три момиченца и две момченца; най-голямото имаше около десетина години; най-малкото беше още бебе и кака му го държеше на ръце и го целуваше и галеше, за да не плаче. Не знам и аз какво ми скимна, божие просветление, та се приближих до тях:
— Чии сте вие бре, деца? — питам ги аз на български.
По-голямото момченце вдигна главичката си:
— На попа — отвърна то, — дето го заклаха завчера в обора.
Очите ми се наляха със сълзи; земята се завъртя около мен като воденичен камък; опрях се на стената, земята спря.
— Приближете се бре, деца! — рекох аз. — Елате при мен!
Измъкнах от силяха кесията си, пълна с турски лири и меджидиета, коленичих и ги изсипах на земята.
— На, вземете! — извиках аз. — Вземете! Вземете!
Децата се хвърлиха на земята и започнаха да събират с ръчичките си меджидиетата и лирите.
— Ваши са, ваши са! — извиках аз. — Вземете ги!
Оставих им и кошницата със стоката.
— Всичко е ваше, вземете го!
И веднага си плюх на петите; излязох от селото, разкопчах ризата си, измъкнах „Света София“, дето си я бях избродирал сам; скъсах я, захвърлих я и почнах да тичам… Тичах… тичах…
И все още тичам!
Зорбас се облегна на стената, извърна глава и ме погледна:
— Така се отървах — каза той.
— Отървал си се от родината ли?
— Да, от родината — отвърна Зорбас със спокоен, твърд глас.
И след малко додаде:
— Отървах се от родината, отървах се от поповете, отървах се от парите, отсявам. И все повече отсявам, олеква ми. Как да ти го кажа? Освобождавам се, ставам човек.
Очите на Зорбас светеха, широката му уста се смееше доволно. След като помълча малко, той пак се разпали; сърцето му преливаше, не можеше да го удържи.
— Едно време си казвах: този е турчин, този е българин, а този е грък. Извършил съм такива неща за родината, началство, че ще ти настръхнат косите; крал съм, грабил съм, изгорил съм села, обезчестил съм жени, изтребил съм цели семейства… Защо? Защото, казва, били българи, турци. „Уу, да се не видиш макар, мръснико — казвам си често аз на себе си и се чумосвам. — Уу, да се не видиш макар, серсемино!“ Нали ми дойде вече акълът, гледам сега хората и си казвам: „Този е добър човек, онзи е лош.“ Какъвто ще да е — българин или грък! Все едно е, добър ли е, лош ли е, това само питам сега. И колкото по остарявам, на, кълна ти се в хляба, който ям, струва ми се, че ще почна и това да не питам. Море, какъвто ще да е — добър или лош! За всички ми е жал, сърцето ми се къса, когато видя някой човек, па макар и да се преструвам, че пет пари не давам. На, казвам си аз, и този фукара тук яде, пие, люби, страхува се, има си и той своя бог и своя дявол, ще хвърли и той петалата и ще се изпъне като дърво в пръстта, ще го изядат червеите… Ех, горкият! Братя сме всички… Храна за червеите!
И ако пък е жена, ее, тогава вече ми иде, на, кълна ти се, да се разплача. Задяваш ме час по час твоя милост, че обичам жените; ами че как, бре, да не ги обичам, като са такива слаби същества, дето не знаят какво искат и дето само като ги хванеш за ненките, веднага разтварят всички врати и се предават?
Влязох веднъж пак в едно българско село. Един мръсник грък, старейшина, ме издаде и ме обградиха в къщата, където бях отседнал. Изскочих аз горе, запълзях от покрив на покрив, имаше луна, заскачах от тераса на тераса, за да се измъкна. Ала забелязаха сянката ми, качиха се по покривите, откриха огън по мен. Гледам, какво да направя? Рипам в един двор; и току изведнаж изскача една българка — тя спяла на двора — по нощница и като ме вижда, отваря уста да извика, ала аз протягам ръка, прошепвам й: „Аман! Аман! Мълчи!“ и я хващам за гърдите. Жената побледня, премаля. „Влез вътре — казва ми тя тихо, — влез да не ни видят…“ Влязох вътре, стисна ме за ръката: „Грък ли си?“ — казва ми тя. „Да, грък. Не ме издавай.“ Прихванах я през кръста, не продума нищо. Спах с нея и сърцето ми тръпнеше от нежност. „На — казвах си аз, — на бре, Зорбас, това ще рече жена, това ще рече човек! Ама българка ли е? Ама гъркиня ли? Ама арапкиня ли? Все същото е, бре! Човек е, човек. Не те ли е срам да убиваш? Пфу на теб!“
Това си казвах, докато бях при нея, в топлите й прегръдки; ала къде ти да ме остави родината, кучката й недна бясна! Измъкнах се сутринта, преоблечен в български дрехи, които ми беше дала българката, вдовицата; извади от сандъка и ми даде дрехите на покойния си мъж, и ми целуваше коленете, и ме молеше да се върна пак.
Да, да, върнах се аз на следващата нощ — патриот, видиш ли, див звяр — върнах се с една тенекия газ и подпалих селото. Изгоряла е навярно и тя горката. Казваше се Людмила…
Зорбас въздъхна; запали цигара, засмука два пъти, захвърли я.
— Родината, ми казваш… Слушаш бабините деветини, които книгите ти казват… Мене слушай; докато има родина, човекът ще си остава звяр, див звяр… Но, слава богу, аз се отървах, отървах се, свършено! Ами твоя милост?
Не отвърнах. Всички проблеми, които аз се мъчех да разреша, да развържа възел по възел в своето уединение, прикован за стола, този човек тук ги бе разрешил по планините, сред чистия въздух, със сабята си.
Затворих очи, неутешим.
— Заспа ли, началство? — рече Зорбас отегчено. — А пък аз, глупакът, съм седнал да ти приказвам!
Изтегна се на леглото си, като мърмореше нещо, и след малко захърка."

Posted by: A_D_P_10 22 Dec 2009, 18:24



Олдъс Хъксли - Прекрасният нов свят

Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава - едно високотехнологично и автоматизирано общество, идеално подреден по предварителна схема рай, където човешките същества се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите: от каста алфа - с относителна индивидуалност, до каста епсилон - множество съвършено еднакви близнаци, предназначени да извършват неблагодарни механични дейности. В този "прекрасен нов свят" щастието е задължително и постижимо чрез задължително раздаване и приемане на наркотични вещества, семейството е непозната категория и срамен спомен от далечното минало, а свобода, Бог и добро са забравени понятия.
Но далеч от тази висша цивилизация все още съществува Резерватът - където се живее, обича и вярва постарому. И когато Бьрнард Маркс и Ленина Краун - имената разбира се не са случайни - го посещават и довеждат оттам Дивака, настъпва неизбежният трагичен сблъсък между естествения човек и бездушното и стерилно общество.
"Прекрасният нов свят" е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман "1984", който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ.


Общите приказки са интелектуално необходимо зло. Не философите, а дърворезбарите и филателистите образуват гръбнака на Обществото.

***

Историята – това са празни приказки.

***

- Опитайте се да си представите какво е означавало да ”живееш при семейството си”.

Опитаха се, но очевидно без какъвто и да било успех.

- А знаете ли какво е било това ”дом”?

Те поклатиха глави.


***

Ужасно непристойно е да бъдеш все с един и същ мъж.

***

Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки.

***

… да загубят вярата си в щастието като Върховно благо и да започнат да вярват, че целта на живота е някъде отвъд, някъде извън сегашната сфера на човешката дейност; че целта на живота не е поддържането на благополучието, а някакво си издигане и усъвършенствуване на човешкото съзнание, някакво обогатяване на познанието.

***

Едно от основните предназначения на приятеля е да понася (в по-безобидна и символична форма) наказанията, които искаме, но не можем да наложим на враговете си.

***

Щастието е жесток господар – особено щастието на другите.

Posted by: A_D_P_10 14 Jan 2010, 21:49



Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Биокомуникации в телевизията - и тя обсебва човешкия мозък . С един приемник "ушен модел" се "съпреживяват" събитията от действителността по време на сън ...

Добър , нестандартен , научно-фантастичен френски роман !
Бъдещето на масмедиите ? Надявам се , че НЕ и все пак... може би .

Posted by: ELMANIFICO 14 Jan 2010, 22:20

Цитат(NUCLEO1985 @ Aug 10 2007, 16:14ч.) *
безспорно (и неоспоримо от която и да е друга книга) за мен най-добрата книга на всички времена е "Кръстникът"... продължението и също е добро но книгата на Пузо е ненадмината... както и филмите на Копола по нея...



Изкл. книга... няма да изпадам в детайли... само ще спомена ,че често препрочитам глави и опр момент като речта на Вито пред Фамилиите,убийството на Сони ,Майкъл в Италия,историята за дъщерята на Лука Брази..... трудно май се намира нова на пазара .

http://zamunda.net/details.php?id=177089&rated=1 ... не е нахартия ,което е ужасно ... за една глава и се изморявам аз ,като е от компа.




П.С . А_D_P_10 - мислих,че не съществуват хора като теб,но в последно време срещам все повече ,приятелю!!!

П.С. Това лято бях в Америка.... там да видиш човек на плажа без книга,в автобуса или влака без книга... е рядкос... а в Бг е обратното... но явно и това се променя или просто аз съм живял в заблуда....не знам.Този форум определено впечатлява с раздел "Изкуство,Наука,Технологии" !!!БРАВО на всички.

Posted by: bate_vanio 14 Jan 2010, 22:32

Някой успя ли да прочете "Заплахата Дан Браун" първата ми книга,която я прочитам до средата и спирам.
"Метеорита" насила я прочетох,но все пак успях,но тази книга ми е СУПЕР тъпа.
С нетърпение чакам "Изгубения символ"(няма време)

Posted by: superniki 14 Jan 2010, 22:48

За хората интересуващи се от политка препоръчвам Оруел-Фермата на животните и Николо Макиавели-Владетелят.Много са добри иначе скоро очаквам да прочета изгубеният символ на Дан Браун.

Posted by: Didier Deschamps 15 Jan 2010, 12:48



Аз в момента чета ето това smile.gif Има доста интересни неща,някои казват,че са истина,други лъжа пък не знам smile.gif

Posted by: ELMANIFICO 15 Jan 2010, 20:58

Моята библиотека: 12590 текста от 1482 автора.
http://zamunda.net/details.php?id=182292&hit=1

Вчера си свалих това и сега започвам с книгата,препоръчана от А_D_P_10 --Ричард Матисън - Аз съм легенда(вътре е няма,обаче...затова си е свалих отделно и си е добавих smile.gif )


Разгледайте го този торент... има твърде интересни неща,дорни едно есе на моя учител в ПГЕЕ - Пловдив - Ангел Грънчаров .... когато бях ученик какви дебати водихме с този човек... е това беше преди две години... не е толкова отдавана..

Но определно има какво да се види в този торент.

Posted by: sleepless 15 Jan 2010, 21:22

Цитат(Juve - girl @ Nov 12 2009, 22:14ч.) *
Ще ми препоръчате ли някоя хубава историческа книга, защото незнам коя да си взема в момента smile.gif


Задължително тетралогията на Димитър Талев, завършваща с "Гласовете ви чувам", ако не си ги чела де...

Posted by: A_D_P_10 16 Jan 2010, 01:06



Кърт Вонегът - Армагедон в ретроспекция

"Армагедон в ретроспекция" е колекция от дванайсет произведения на Кърт Вонегът, засягащи две от най-важните за него теми: войната и мира. Писани в различни периоди от живота му и непубликувани досега, творбите разкриват вечното му противопоставяне на насилието и разочарованието от фаталното привличане на човечеството към него.

Често казваше, че трябва да е писател, защото не го бива за нищо друго. Не го биваше да е нечий наемен служител. През петдесетте за кратко беше нает в "Спортс Илюстрейтид". Отиде на работа, поискаха от него да напише кратък материал за някакъв състезателен кон, който прескочил оградата и опитал да избяга. Кърт гледал цяла сутрин белия лист, после написал: "Конят прескочил шибаната ограда" и си тръгнал, отново на свободна практика.

Тези писания, повечето без дата и до едно непубликувани, говорят достатъчно сами за себе си. Не се нуждаят от никакви коментари от мен. Дори и съдържанието на което и да е от тях да не ви е интересно, вижте структурата, ритъма, подбора на думите. Ако не можете да се научите на четене и писане от Кърт, може би трябва да се занимавате с нещо друго.
Последните думи от последната реч, която написа, са чудесен начин да се сбогува.
"И ви благодаря за вниманието, и се махам от тук"

Марк Вонегът


Втората книга от творчеството на Вонегът , която прочитам (за отрицателно време ..., явно това ще се превърне в тенденция при него) и едва ли ще е последна . Далеч от гениалността на Кланица 5 , но толкова близка като послание . Разказите от първата половина на книгата бяха неприлично добри... smile.gif

"Откъде ми идват идеите? Със същия успех можете да попитате това и Бетовен. Той се размотавал из Германия както всички останали и изведнъж от него започнали да бликат разни неща. Музика.
Аз се размотавах както всички останали в Индиана и изведнъж от мен започнаха да бликат неща. Отвращение от цивилизацията."

Posted by: A_D_P_10 23 Jan 2010, 00:00



Майкъл Крайтън - Ген

Този дяволски умен роман слива в едно факти и художествена измислица и ни разказва задъхана история за един нов свят, където нищо не е такова, каквото изглежда!

ГОВОРЕЩА МАЙМУНА В ЯВА
Група туристи в Индонезия се кълнат, че са били ругани от говореща маймуна
в джунглата на Борнео...
УЧЕНИ ИЗОЛИРАТ "ГОСПОДАРСКИ" ГЕН
Господството върху себеподобните ни е генетично обусловено?

НОВИ ТРАНСГЕНЕТИЧНИ ЛЮБИМЦИ НА ХОРИЗОНТА?
Гигантски хлебарки, кученца, които не порастват. Индустрията не спи.

Добре дошли в нашия генетичен свят.
Скоростен, яростен и извън контрол.
Това не е светът на бъдещето - това е нашият свят сега.

Дали на любим ваш човек не му липсват ТЕЛЕСНИ ЧАСТИ? На измиране ли са БЛОНДИНКИТЕ? Огледайте се - човешки същества ли са всички гости на трапезата ви? Разликата между хората и шимпанзетата е само в 4000 гени; затова ли ЕМБРИОНИТЕ НА ШИМПАНЗЕТАТА толкова приличат на човешки същества? И следва ли това да ни тревожи? Има НОВО ГЕНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ЗА НАРКОТИЧНАТА ЗАВИСИМОСТ - дали пък то не е по-лошо и от нея?
Живеем във време на НЕВЪОБРАЗИМ НАУЧЕН НАПРЕДЪК, време, когато е възможно да ПРОДАВАМЕ ЯЙЦЕКЛЕТКИТЕ И СПЕРМАТА СИ онлайн за хиляди долари и да изследваме съпрузите си за генетични заболявания.
Живеем във време, когато една пета от НАШИТЕ ГЕНИ СА ЧУЖДА СОБСТВЕНОСТ и когато нищо неподозиращи хора могат да бъдат преследвани из цялата страна само защото в хромозомите им се намира и един БЕЗЦЕНЕН ген...


Останах доволен от шеметното препускане из страниците на "Ген" . Обемна е книгата , но се минава на един дъх . Чисто литературно , не е най-доброто от майстора на "технотрилъра" , но пък задава доста интересни , актуални и спорни въпроси (научно издържани - никаква изненада , ставайки въпрос за Крайтън ) . Патентоването на гени , правилата за използването на човешки тъкани и законът на Бей-Доул едва ли занимават съзнанието на средностатистическия човек , но както винаги средностатистическият му задник , е този , който ще си изпати .

Posted by: A_D_P_10 30 Jan 2010, 01:16

и

Агата Кристи - Смърт край Нил & Десет малки негърчета

Агата Кристи - Кралицата на детективския роман

Общо взето няма какво да се коментира . Първата книга е един сравнително интересен случай на "смешното човече" от Белгия , а втората си е класика , абсолютно задължителна ! smile.gif

Posted by: Tintoreto 02 Feb 2010, 08:36

Искам да препоръчам на хората, които са почитатели на историята, а може би по-скоро търсят и нещо различно да прочетата "Магическият кръг" от Катрин Невил ! И самата тя, и книгата бяха неизвестни за мен докато не получих книгата като подарък и определено смятам, че останах доволен....малко сложна за следене семейна линия във самото произведение , но пък затова гарнирана със факти,събития и тълкувания за миналото . Иначе за горните постове искам да кажа само, че Крайтън е много голям! Макар че за мен половината книги, които са част от поредицата Кралете на трилъра представляват интерес..

Posted by: A_D_P_10 07 Feb 2010, 23:56



Момчил Николов - Кръглата риба

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. За Апокалипсиса, чийто вестител е Кръглата риба – митично чудовище, възкръснало от Дните на Сътворението за Последните дни. Край, предречен от древни еврейски и христянски книги, от пророци и гадатели. И не само от тях. Според гуруто на модерната физика – професорът по математика на Кеймбриджския университет Стивън Хокинг, шансът човечеството да преживее двайсет и първи век е точно 50%. Не е много.

Освен името на Стивън Хокинг, в романа на Момчил Николов са забъркани и други любопитни имена – Айнщайн и Нилс Бор, доктор Джон Дий (средновековен английски учен, алхимик и маг), Ленард Съскинд (физик, създател на супермодерната Струнна теория). И още: Бременските музиканти, Свен Ват, Хитлер, Кенеди, Джими Хофа, Berbatov.

Съдбите на тези известни личности по странна, но закономерна логика се преплитат със съдбите на жителите на няколко американски града. Сред тях са едноок чех-музикант, кубинска емигрантка, антиквар, вярващ в религията на електронната музика, аутист, чиито родители са се самоубили ритуално, вманиачена пенсионирана учителка по рисуване и още много други забавни, симпатични или просто луди персонажи. Важна роля във фабулата играят също абсентът, морските крави, сюнгерите и тайнственият Орден "Златна зора".

Историята започва някъде през шейсетте години на двайсети век, на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк, и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с... един ангел. Да, защото освен хора, в голямото приключение участват и ангели. Или поне един от техния род, Рамиел, който най-вероятно е от водачите на така наречените Наблюдатели – двеста ангела, прокудени от Бог в древни времена на Земята и оковани заради делата им в пещери, на място, наречено Ермонската планина. Срокът на тяхното наказание, според една от най-мистериозните книги на всички времена (Книга на Енох), е точно 70 поколения – срок, който може би вече е изтекъл. Рамиел е преследван от Марвин – бивш агент на тайните служби, който въпреки недвусмислените знаци на Съдбата е превърнал залавянето му в своя фикс идея. Точно от негово име се води и повествованието в целия текст. Началото на романа и уникални видеокадри можете да видите в неговия сайт: www.roundfish.net

Кръглата риба е книга, която въпреки своите почти 500 страници се чете на един дъх. Изключителна книга – сериозна и същевременно забавна. Книга, след която най-вероятно ще се замислите.

За света, в който живеем.


Първите 50-ина страници са изумителни (в тях е описан предстоящия Апокалипсис) ! Първите 50-ина страници те стряскат и те разсмиват ! Първите 50-ина страници са най-доброто на тази книга ... Опитах се , наистина се опитах да харесам и останалата част , но не се получи .
Може и от мен да е , преценете сами ! Струва си , най-малкото заради онези 50-ина страници . smile.gif

Posted by: A_D_P_10 17 Feb 2010, 15:54

"...и попитах духа си: "Кажи ми, когато станат наши
всички тия светила, когато имаме и радостта им,
и тяхното познание, ще бъдем ли тогава сити
и удовлетворени?" -
а моят дух ми рече: "Не, ние само ще се изравним
със тях, за да отминем и продължим отвъд!"





Любен Дилов - Пътят на Икар

Човечеството е решило да излезе в космоса. Астероидът Хидалго е издълбан отвътре, снабден с космически двигатели и оборудван като място за живеене за голям брой хора. След това, прекръстен на Икар, е изпратен към звездите.

Протагонистът на романа, Зенон Балов, е първият човек, роден на астероида. Вече младеж, той се бори да открие мястото си и себе си. Опознава Икар и тайните му, пазени от него и от повечето хора; сблъсква се със странни и чудни неща, често върти около себе си цялото общество на Икар. Обича, търси щастие, ревнува. Накрая изчезва при неясни обстоятелства - може би паднал в черна дупка, а може би пръв от всички хора срещнал извънземен разум.

***

Романът е смятан за основната творба на Любен Дилов. Нетипичен за налаганата тогава линия на соц-реализъм във фантастиката, „Пътят на Икар” се съсредоточава не върху грандиозни завоювания на космоса и решаване на проблемите на света, а върху преживяванията и вътрешния свят на един младеж - непослушен, непокорен и непобиращ се в рамки и нареждания. Всичките му срещи с Непознатото са пречупени през човешкия му поглед и търсенето на себе си.


Бащата на българската фантастика и неговата най-емблематична творба . Вече ми е любима...

Posted by: europefan 17 Feb 2010, 17:18

Цитат(A_D_P_10 @ Feb 8 2010, 01:56ч.) *


Момчил Николов - Кръглата риба

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. За Апокалипсиса, чийто вестител е Кръглата риба – митично чудовище, възкръснало от Дните на Сътворението за Последните дни. Край, предречен от древни еврейски и христянски книги, от пророци и гадатели. И не само от тях. Според гуруто на модерната физика – професорът по математика на Кеймбриджския университет Стивън Хокинг, шансът човечеството да преживее двайсет и първи век е точно 50%. Не е много.

Освен името на Стивън Хокинг, в романа на Момчил Николов са забъркани и други любопитни имена – Айнщайн и Нилс Бор, доктор Джон Дий (средновековен английски учен, алхимик и маг), Ленард Съскинд (физик, създател на супермодерната Струнна теория). И още: Бременските музиканти, Свен Ват, Хитлер, Кенеди, Джими Хофа, Berbatov.

Съдбите на тези известни личности по странна, но закономерна логика се преплитат със съдбите на жителите на няколко американски града. Сред тях са едноок чех-музикант, кубинска емигрантка, антиквар, вярващ в религията на електронната музика, аутист, чиито родители са се самоубили ритуално, вманиачена пенсионирана учителка по рисуване и още много други забавни, симпатични или просто луди персонажи. Важна роля във фабулата играят също абсентът, морските крави, сюнгерите и тайнственият Орден "Златна зора".

Историята започва някъде през шейсетте години на двайсети век, на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк, и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с... един ангел. Да, защото освен хора, в голямото приключение участват и ангели. Или поне един от техния род, Рамиел, който най-вероятно е от водачите на така наречените Наблюдатели – двеста ангела, прокудени от Бог в древни времена на Земята и оковани заради делата им в пещери, на място, наречено Ермонската планина. Срокът на тяхното наказание, според една от най-мистериозните книги на всички времена (Книга на Енох), е точно 70 поколения – срок, който може би вече е изтекъл. Рамиел е преследван от Марвин – бивш агент на тайните служби, който въпреки недвусмислените знаци на Съдбата е превърнал залавянето му в своя фикс идея. Точно от негово име се води и повествованието в целия текст. Началото на романа и уникални видеокадри можете да видите в неговия сайт: www.roundfish.net

Кръглата риба е книга, която въпреки своите почти 500 страници се чете на един дъх. Изключителна книга – сериозна и същевременно забавна. Книга, след която най-вероятно ще се замислите.

За света, в който живеем.


Първите 50-ина страници са изумителни (в тях е описан предстоящия Апокалипсис) ! Първите 50-ина страници те стряскат и те разсмиват ! Първите 50-ина страници са най-доброто на тази книга ... Опитах се , наистина се опитах да харесам и останалата част , но не се получи .
Може и от мен да е , преценете сами ! Струва си , най-малкото заради онези 50-ина страници . smile.gif

Четох я това лято и ми хареса. Също бих я препоръчал на тези, които все още искат да има съвременна българска литература (не че е някакъв връх, но с опити става работата и подкрепа от читателите, разбира се).
Що се отнася до първите 50-ина страници, то в началото са интересни, но в един момент това бъдеще време ми писна и ми беше мъка да ги прочета. Поолял се е авторът.

Posted by: bianconero27 17 Feb 2010, 20:06

От замунда си изтеглих няколко книги и преди няколко дена почнах "Фермата" на Джорджо Оруел. Засега доста ми харесва smile.gif

Иначе днес в библиотеката в училище случайно попаднах на тип книга, какъвто доста време си мислех да потърся - "Босът е сам" на Енцо Биаджи. Както може лесно да се досетите - става дума за мафията, Томазо Бушета (първият мафиот нарушил "омертата" - клетвата за мълчание, която полагат всички мафиоти) и т.н.
Тя е малка - 166 странаци, така че мисля бързо, бързо да я мина smile.gif

п.с. за да увелича интереса към "Босът е сам" ще спомена, че става дума и за Ювентус, Джани Аниели...

Posted by: TPEBOnPOBOD 18 Feb 2010, 17:07

ВИС,ВИС-2,СИК,СИК-2,СИК-3,На Пилона,БГ Кръстника 1,2,3
Имало едно време на изток...
койт не е чел - ЧЕК ДИС АУТ !

Posted by: A_D_P_10 09 Mar 2010, 01:45



Станислав Лем - Приключенията на звездния навигатор Пиркс

Серията разкази за пилота Пиркс е почти уникално явление в световната фантастика . Трудно може да се посочи друг пример за толкова детайлно психологически разработен образ - пълнокръвен , жизнен , в постоянно развитие при всекидневните му срещи с необикновеното .

Останах със смесени чувства от прочетеното поради простата причина , че в родното издание са включени само 3 от 10-те разказа за Пиркс . Поне да бяха три поредни , а то - 2-ри , 9-ти и 10-ти . По този начин не се усеща изобщо плавното , достоверно развитие на главния герой , а вместо това получаваме боязливия и притеснен , макар и понатрупал малко опит , кадет и веднага след това го виждаме вече като изпечен и закоравял морски , така де - космически , вълк .

Posted by: A_D_P_10 06 Apr 2010, 20:38

„Никой фантаст не пише за бъдещето. Научнофантастичната литература
е винаги съвре­менна литература, най-съвременната дори..."



и

Любен Дилов - Зеленото ухо ( Избрана фантастика - I том ) & Любен Дилов - Наше доказателство за летящите чинии ( Избрана хумористична фантастика - II том )

"Зeлeното уxо" и "Наше доказателство за летящите чинии" въвeждaт читaтeля в кpacивия фaнтacтичeн cвят нa Любeн Дилов - aвтоpът, който нe caмо поcтaви нaчaлото нa бългapcкaтa нaучнa фaнтacтикa, но и я извeдe до мeждунapодно пpизнaниe.

Кaкто в популяpнитe cи пpоизвeдeния, тaкa и тук , aвтоpът нaмиpa подxодящи cитуaции, в които интpигувaщо пpeплитa фaнтacтикa, филоcофия и xумоp.


Два чудесни сборника с разкази на големия ни писател .

Posted by: A_D_P_10 12 Apr 2010, 16:46

Днес излезе новата (нова за българския пазар) книга на Мичио Каку - "Физика на невъзможното" . И от време на време да пускате Дискавъри , няма как да не сте го виждали:






Брой страници: 400
Цена: 11.99 лв.


В света на науката всеки ден се случват невъзможни неща!

От телепортацията до телекинезата, с маниера на научен фантаст, Мичио Каку ни представя полето на действие – и ограниченията – на физичните закони такива, каквито ги познаваме днес. Предстои ви да разберете:

• Как оптиката и електромагнетизмът един ден ще ни дадат възможност да насочваме потока светлина около предмети – като вода, заобикаляща речен камък, – за да станат те невидими за наблюдателя.

• Как реактивни ракети, лазерни платна, двигатели с антиматерия и наноракети един ден биха ни отвели до близки и далечни звезди.

• Как телепатията и психокинезата, смятани доскоро за псевдонауки, някой ден ще се превърнат в реалност с напредъка на нанотехнологиите, ядрено-магнитния резонанс, компютрите и суперпроводимостта.

• Защо машината на времето, макар и съвместима със законите на квантовата физика, може да бъде построена единствено от невероятно напреднала цивилизация.

Мичио Каку детайлно анализира всяка висока проектотехнология и научните основания, на които тя стъпва. "Физика на невъзможното" повежда читателите на хипнотично пътешествие в света на науката, което провокира, забавлява и просвещава.



Сред множеството псевдонаучни брътвежи относно Атлантида , 2012 , илюминати и прочие , това си е истински бисер !


П.П. Феновете на фантастичния сериал "Доктор Кой" няма как да не забележат нещо познато на корицата... tongue.gif

Posted by: A_D_P_10 23 Apr 2010, 16:28

Маратонско четене на "Дон Кихот"


По инициатива на ЮНЕСКО днес се отбелязва световният Ден на книгата и авторското право.

Датата е избрана в памет на починалите на този ден през 1616 година велики творци Сервантес, Шекспир и Лопе де Вега. А Шекспир дори е и роден на тази дата. Това е и денят, на който са родени трима от класиците на 20-и век - Владимир Набоков (1899), Морис Дрюон (1918) и Паскал Киняр (1948).

Петя Точарова, която е специалист по авторското право в ЮНЕСКО, обясни защо е необходимо да се отбелязва този ден:

"Защитата на авторското право създава благоприятна среда за насърчаване на творческата работа и това е една от основните причини, поради които ЮНЕСКО освен, че от много години води борба с пиратството, предложи държавите да отбелязва международния Ден на книгата и авторското право."

Продължително международно четене на романа „Дон Кихот" е част от проявите, които се организират за днешния международен Ден на книгата, съобщиха от Институт „Сервантес" в България.

В това тържествено събитие чрез видео-конферентна връзка любители на романа от всички краища на страната изчитат целия роман на Мигел де Сервантес.

Непрекъснатото четене продължава три дни, като в него се включват изтъкнати представители от областта и културата и образованието от цял свят, в това число и от България, припомнят от Институт „Сервантес", предаде БНР.

За световния Ден на книгата в централното фоайе на Националната библиотека „Кирил и Методий" в столицата може да се види изложбата „Ред и ценни издания" от колекцията на читалищната библиотека „Зора" в Сливен.

Експозицията съдържа 85 оригинални експоната и 10 цветни постера от ценния читалищен фонд.

В Търговище се провежда „Маратонът на четящите хора". Инициативата е на регионалната библиотека "Петър Стъпов".

В читалищната библиотека в Добрич второкласници от училище "Христо Смирненски" ще се съзтезават в бързо и изразително четене на "Пипи дългото чорапче", а в регионалната библиотека "Дора Габе" в маратонското четене са включени ученици, учители, общественици, читатели и автори.



_____________________________________________________

Честито на всички четящи ! smile.gif

Posted by: Мартин Стоичков 24 Apr 2010, 13:13

Една наисина хубава инициатива

Posted by: europefan 15 May 2010, 12:16

Вече окончателно се убедих, че научната фантастика и аз не сме един за друг. От адски много време опитвам да дочета "Пясъчните крале" на Джордж Р.Р. Мартин, но ми е адски тегава, а като се добави, че от работа и учене за изпит не ми остават и 5 мин. за четене картинката става страшна, но пък е временна.

В същото време Мартин ми е сред любимите автори, защото фентъзито му "Песен за Огън и Лед" е сред най- хубавите книги, които съм чел изобщо.
Едно е ясно: до тука бях с фантастиката, освен Силвърбърг от време на време, разбира се.

Posted by: A_D_P_10 22 May 2010, 22:43

"Общо взето , такава е участта на фантаста навсякъде -
познатата участ на уличния електрически стълб: да дава светлина ,
да се облягат на него романтиците в нощта и да бъде препикаван от кучета и пияници ."




Любен Дилов - Впечатления от една планета

Страхотна автобиографична книга ! Много е препатил големият ни фантаст и определено има какво да научим от него .

Posted by: snitch 23 May 2010, 02:03

Преди няколко месеца реших да пробвам ДЮН.
След 30-40 страници и около час и половна четене, оставих книгата, наметнах се, обърнах се на една страна и заспах.Това беше тъкмо след като си изпих кафето. Сънотворното има ново име. Жестоко се опарих, след умопомрачителния Галактически стопаджия" post-294-1158668614.gif, ми се четеще по-сериозна фантастика.

Posted by: nikentus 23 May 2010, 08:44

Цитат(snitch @ May 23 2010, 03:03ч.) *
Преди няколко месеца реших да пробвам ДЮН.
След 30-40 страници и около час и половна четене, оставих книгата, наметнах се, обърнах се на една страна и заспах.Това беше тъкмо след като си изпих кафето. Сънотворното има ново име. Жестоко се опарих, след умопомрачителния Галактически стопаджия" post-294-1158668614.gif, ми се четеще по-сериозна фантастика.

Аз с малкия си опит и високи претенции към фантастиката мога с ръка на сърцето да ти препоръчам тази книга http://zamunda.net/details.php?id=198954&hit=1 . Много, много интересна и увлекателна книжка, пък не е и кой знае колко голяма. post-294-1158668474.gif

Posted by: A_D_P_10 23 May 2010, 21:11

Цитат(snitch @ May 23 2010, 03:03ч.) *
Преди няколко месеца реших да пробвам ДЮН.
След 30-40 страници и около час и половна четене, оставих книгата, наметнах се, обърнах се на една страна и заспах.Това беше тъкмо след като си изпих кафето. Сънотворното има ново име.

Кое те отблъсна - проверяването на всяка втора дума в речника отзад ? tooth.gif
Цитат(snitch @ May 23 2010, 03:03ч.) *
Жестоко се опарих, след умопомрачителния Галактически стопаджия" post-294-1158668614.gif, ми се четеще по-сериозна фантастика.

След два дни да не забравиш хавлията , ей ! Иначе и ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ си е много сериозна книга . Просто "големите истини" са между разцепващия ти четирибуквието хумор .

Posted by: snitch 24 May 2010, 11:48

Цитат(nikentus @ May 23 2010, 09:44ч.) *
Аз с малкия си опит и високи претенции към фантастиката мога с ръка на сърцето да ти препоръчам тази книга http://zamunda.net/details.php?id=198954&hit=1 . Много, много интересна и увлекателна книжка, пък не е и кой знае колко голяма. post-294-1158668474.gif

А, мерси. Не съм чел негова книга досега.

Цитат(A_D_P_10 @ May 23 2010, 22:11ч.) *
Кое те отблъсна - проверяването на всяка втора дума в речника отзад ? tooth.gif

Ами...да biggrin.gif

Posted by: snitch 25 May 2010, 15:39

Честит Ден на хавлията!


Две седмици след смъртта на Дъглас Адамс - авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия" - неговите фенове се събират, за да отбележат 25 май в негова памет. Наричат го Ден на хавлията!

Традицията се запазва и до днес, така че какво чакате - грабвайте своята хавлия и излизайте навън!

А защо точно хавлията? Тя е "навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава". Искате да научите повече - прочетете самата книга, ако все още не сте го направили.

Posted by: A_D_P_10 25 May 2010, 16:41

Цитат(snitch @ May 25 2010, 16:39ч.) *
Честит Ден на хавлията!


Две седмици след смъртта на Дъглас Адамс - авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия" - неговите фенове се събират, за да отбележат 25 май в негова памет. Наричат го Ден на хавлията!

Традицията се запазва и до днес, така че какво чакате - грабвайте своята хавлия и излизайте навън!

А защо точно хавлията? Тя е "навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава". Искате да научите повече - прочетете самата книга, ако все още не сте го направили.


Хей, сас ли го онзи хупи Snitch ? Те това се казва фруд - наистина знае де му е хавлията .

Честит ден на хавлията и от мен !!! Нека помним човека , дал ни ОТГОВОРА !



На нас ни остава единствено да открием ВЪПРОСА .

Posted by: A_D_P_10 26 Jun 2010, 22:43



Джон Уиндъм - Чоки

Една от най-добрите книги на Уиндъм , нареждаща се до "Какавидите" и "Денят на трифидите" . Голям човеколюбец е английският фантаст; тук важи с пълна сила .


Итало Калвино , Лино Алдани и др. - Онирофилм

Сборник с италиански научнофантастични разкази , половината от които откровено хумористични , засягащи щекотливи теми и такива , които са пропити с известна доза отчаяние , относно пътят , който сме поели .


Пиер Барбе - Какво сънуват псиборгите?

Цитат
Действието на този роман се равива на Земята, стотици години след нашия технизиран двадесети век. Планетата ни е променена до неузнаваемост, но вместо свръхмодерно строителство и превозни средства, движещи се със скоростта на звука и светлината, пред очите на главния герой, изпратен, за да приобщи към миролюбивите идеи на междузвездната Конфедерация и тази непозната планета, се разкриват средновековни градове и крепости, населени с наивни, вярващи в чудеса хора и странни същества, излезли сякаш от приказките.

Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война

Posted by: europefan 29 Jun 2010, 08:19

Цитат(A_D_P_10 @ Jun 26 2010, 23:43ч.) *
Пиер Барбе - Какво сънуват псиборгите?


Тази книга звучи доста интригуващо. Жалко само, че след наистина многото опити установих, че с фантастиката няма да се получи.

В тази връзка искам да препоръчам една научно- фантастична книга, която чета в момента (поредния опит) - "Пясъчните крале" на Джордж Р. Р. Мартин. За изкушените от научната фантастика сигурно тази книга ще е истинско удоволствие. Мен не успя да ме спечели, макар да оценявам достойнствата й.

Posted by: snitch 29 Jun 2010, 14:59

Цитат(europefan @ Jun 29 2010, 09:19ч.) *
Тази книга звучи доста интригуващо. Жалко само, че след наистина многото опити установих, че с фантастиката няма да се получи.


Същото и при мен, фантастиката не е моя жанр.

Прочетох "Ген", не беше каквото очаквах, тоест,че не беше кой знае какво. Мисля това да е последната книга, която чета на Майкъл Крайтън.

Перфектното лекарство против фантастиката е фентъзите и напоследък се лекувах с:



И двете книги съдържат кратки разкази, и двете са адски интересни.

Posted by: A_D_P_10 29 Jun 2010, 19:12

Две нови заглавия:




Фреди Меркюри. Със свои думи за своя живот

Издадена: 2010
Брой страници: 224
Цена: 12.00 лв.

Текстовете в тази уникална книга, събирани в продължение на 20 години от интервюта и изказвания на Фреди Меркюри, се публикуват за пръв път. По-жив от всякога, завладяващо приковавайки вниманието ви, Фреди разказва за себе си и за "Куийн". Той се отнася към всяка тема по своя неподражаемо насмешлив и вятърничав начин, както никой друг не би могъл да го стори, но винаги добронамерено и откровено. Това наистина е Фреди Меркюри, представен със собствените му думи... какъв ли не, освен скучен. В никакъв случай скучен!





Вселената в орехова черупка

Издадена: 2010
Брой страници: 222
Корица: Твърда
Цена: 50.00 лв.

"Увлекателно и заинтригуващо... Хокинг несъмнено притежава природната дарба на учителя: лекота, донронамерен хумор и способност да онагледява извънредно комплицирани съждения и аналогии, взети от всекидневието."
Ню Йорк Таймс

"Тази книга е обединила учудването на детето с интелекта на гения. Ние предприемаме пътуване във вселената на Хокинг, като непрекъснато се възхищаваме от неговия ум."
Сънди Таймс (Лондон)

"Това вероятно е най-добрата книга по въпросите на астрофизиката за обикновения читател. Приемете нашите благодарности, д-р Хокинг!"
Буклист

Posted by: europefan 30 Jun 2010, 10:45

Цитат(A_D_P_10 @ Jun 29 2010, 20:12ч.) *
Две нови заглавия:


Фреди Меркюри. Със свои думи за своя живот

Издадена: 2010
Брой страници: 224
Цена: 12.00 лв.

Текстовете в тази уникална книга, събирани в продължение на 20 години от интервюта и изказвания на Фреди Меркюри, се публикуват за пръв път. По-жив от всякога, завладяващо приковавайки вниманието ви, Фреди разказва за себе си и за "Куийн". Той се отнася към всяка тема по своя неподражаемо насмешлив и вятърничав начин, както никой друг не би могъл да го стори, но винаги добронамерено и откровено. Това наистина е Фреди Меркюри, представен със собствените му думи... какъв ли не, освен скучен. В никакъв случай скучен!


[


Това трябва да се прочете!

Posted by: the pendulum 30 Jun 2010, 12:52

Книгата “Господ е българин” излиза на пазара

Авторът Любомир Методиев представя творението на 1 юли
изпрати на приятел В разгара на световното първенство в ЮАР феновете ще имат възможност да се насладят освен на футболните битки и на още едно красиво творение. На книжния пазар ще излезе “Господ е българин” с автор Любомир Методиев. Авторът е събрал крилати фрази на ТВ коментаторите, които за щастие или не на зрителите са част от двубоите. Постоянно коментирани, оплювани или хвалени, коментаторите присъстват в дома на всеки фен на голямата игра.

Представянето на книгата е на 1 юли (четвъртък) от 18,00 в книжарница "Хеликон" (бившето кино "Витоша").

ИЗ КОМЕНТАРИТЕ
* Замълча тази свирка на Нилсен, замълча, както мисля, фалшиво!
* Съдията предпочете да си върже обувките, вместо да свири дузпа за гостите.
* А през това време страничният съдия притича и помоли да отнесат по-надалеко тялото на Паоло Малдини.
* Реферът се засили към своето джобче.
* Ако наш съдия беше дал дузпа в такава ситуация, от него камък върху камък нямаше да остане.
* С доста задни функции е натоварен Дейвид Бекъм.
* И топката влита във вратата, като преодолява последното препятствие между краката на вратаря.
* Клинсман се предлага много активно.
* Две-три двойки са се оформили някъде около точката за дузпата...
* Опипват противника германците...
* С чувство за изпълнен дълг арменският защитник става от нашия нападател.
* Португалците са се хвърлили напред. Задната си част просто са изоставили.
* Хубав ляв крак има десетката на латвийците.
* Попревъзбуди се шведът след тези две възможности.
* Камата бе в страхотно настроение и не отказа на никого.
* Бръкна отзад Торстен Фрингс между краката на Кранчар.
* Тони Велков – спомняте си неговите изяви като футболист в Локомотив (София). Баща на три деца.
* Най-точно олицетворение на всичко е таблото, на което светят двете нули.
* Фабио Капело успокоен... изнервен, извинете!
* И кой? Ми той! Джика Хаджи буквално изклати вратаря Дида...
* Едва измина 33-ата минута на първото полувреме и започна 34-ата.
* И ето го онова, заради което ние с вас гледаме към сините си екрани – рекламата!

Posted by: europefan 05 Jul 2010, 12:34

Започнах да чета "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Не е особено голяма и се надявам да я свърша бързо, че какъв куп от интересни книги съм заформил за прочит, не е истина просто!

П.С. Никога не съм мислил, че един ден времето ми за четене на книги ще е дефицитно. Ех, студентство, студентство - къде си? post-294-1158668474.gif

Posted by: Garrett 05 Jul 2010, 18:30

Това на Хокинг 2010 ли е наистина, или е просто преразказ на 'brief history of time' (писана 70-те години)?

Posted by: A_D_P_10 06 Jul 2010, 23:05

Цитат(Garrett @ Jul 5 2010, 19:30ч.) *
Това на Хокинг 2010 ли е наистина, или е просто преразказ на 'brief history of time' (писана 70-те години)?

От 2001 е още , просто сега я издават у нас ! wink.gif

Garrett , ето нещо , което ще ти допадне:



992 страници
мека корица
цена 24.95 лв. ( 18.71 лв. ако се закупи от сайта на БАРД)

Кофти , че е мека корица за близо 1000 страници и все пак е похвално , че БАРД се вслушаха в читателите си .


А ето и още една прекрасна изненада:



Тери Пратчет - Туп!

Дано този път не се изложат както с "Пощоряване" .

Posted by: icaka 07 Jul 2010, 13:37

Цитат(europefan @ Jul 5 2010, 13:34ч.) *
Започнах да чета "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Не е особено голяма и се надявам да я свърша бързо, че какъв куп от интересни книги съм заформил за прочит, не е истина просто!

Невероятно, но факт! В тази тема се споменава книга, която съм чел read2.gif clap2.gif

Нямам много спомени от "Повелителят на мухите", понеже я четох преди 3-4 години, но пък съм останал с добри впечатления от нея smile.gif А и я прочетох за два дни, значи наистина ме е впечатлила доста smile.gif

Posted by: A_D_P_10 10 Jul 2010, 20:23

Завръщането на един голям майстор...


Умберто Еко с нов роман - "Парижкото гробище"


Италианският писател Умберто Еко е предал на издателя си в Милано ръкописа на новия си роман, който е озаглавил "Парижкото гробище", съобщи в. "Ел паис", цитиран от БТА.

Книгата ще се появи по книжарниците през октомври 2010 година.

В центъра на повествованието е шпионин, лъжец и циник, който плете интриги и заговори, засягащи съдбата на целия континент. Това е шестият роман на прочутия писател и учен. Сред предишните му книги са например "Името на розата" и "Махалото на Фуко".

След като през 2004 г. бе издаден "Тайнственият пламък на кралица Лоана", Умберто Еко бе казал, че повече няма да пише романи. По-късно обаче премисли.

Освен с романите си, Еко е известен като историк-медиевист, филолог-семиотик и философ. Неговите научни, научно-популярни и публицистични творби са посветени както на средновековната, така и на съвременната култура. Освен това е редактирал няколко сборника и енциклопедии.

Posted by: A_D_P_10 13 Jul 2010, 21:17

Цитат(A_D_P_10 @ Jul 7 2010, 00:05ч.) *
А ето и още една прекрасна изненада:



Тери Пратчет - Туп!

Дано този път не се изложат както с "Пощоряване" .


Книгата вече излезе . Преводачът е друг ( вече е превела две-три книги от поредицата ) . Да видим...

Posted by: A_D_P_10 18 Jul 2010, 20:34



Пиратите - илюстрована история

Издадена: 2010
Брой страници: 344
Цена: 15.99 лв.

Пиратите - оръжия, кораби, жертви, скривалища...

Пиратството съществува, откакто хората са започнали да плават по море, за да търгуват. Съдбата на пиратите обаче рядко прилича на приключенски филм. Подвизите им обикновено продължавали не повече от две-три години и често завършвали на бесилото.

Найджъл Которн вдъхва нов живот на този опасен свят с една спираща дъха история на пиратството във всичките му форми, като изследва подробно вълнуващия живот на неговите прочути представители.

Създадена въз основа на описания на съвременници, на самите пирати и техните жертви, тази книга е увлекателен разказ за мъжете и жените, предпочели да живеят извън закона.

"Ако работиш нещо почтено, обикновено надниците са ниски, а трудът – тежък; а тук – изобилие, преситеност, удоволствие и охолство, свобода и власт. Кой не би предпочел да дойде при нас, когато целият риск, който поема, в най-лошия случай, е да отправи само един или два кисели погледа при обесване? Не, не, весел и кратък живот, това е моят девиз."
Бартолъмю Робъртс, уелски пират, 1722 г.

"Пиратите: илюстрована история" проучва действителността, на която се основават тези легенди и разкрива един свят, който често е толкова увлекателен, колкото всяка роля, изиграна от Ерол Флин. В нея са описани пиратите, техните оръжия, кораби, жертви и скривалища, включително "пиратската столица" Порт Роял на Ямайка, за която някога се носела позорната слава, че това е "най-порочният град на света".

Posted by: snitch 18 Jul 2010, 22:41

Цитат(A_D_P_10 @ Jul 18 2010, 21:34ч.) *


Пиратите - илюстрована история

Брой страници: 344
Цена: 15.99 лв.


Пиратството ограбва!!!

post-294-1158668614.gif

Posted by: A_D_P_10 18 Jul 2010, 23:45

Цитат(snitch @ Jul 18 2010, 23:41ч.) *
Пиратството ограбва!!!

post-294-1158668614.gif

http://www.youtube.com/watch?v=ALZZx1xmAzg

Posted by: nikentus 19 Jul 2010, 12:55

Цитат(snitch @ Jul 18 2010, 23:41ч.) *
Пиратството ограбва!!!

post-294-1158668614.gif


За разлика от държавни формирования (войни, икономическа принуда, правитизация) , компании ( патентно право, разправа с екологията, налагането на непосилни и нереални цени върху обществото за дадени стоки).

http://chitanka.info/lib/text/2912/1#textstart е също много интересна книга за пиратството.

Общо взето, който смята, че пиратите са само разбойници, греши според мен, а който си мисли, че са свързани с нещо, което е редно, отново греши. Много интересна тема са, колкото и да се опитват да ги изолират като някакво случайно явление - пиратите се оказват трайно свързани с нещо, което работи против обществения интерес.

Правилно е според мен, когато един кораб ограбва пристанища и избива мирни жители, да бъде извън закона и да е преследван за пиратство, но е неприятно, когато десетки или стотици кораби правят същото и това се нарича война, а знаем, че победителите не ги съдят.

Много интересна тема са пиратите!!! A_D_P_10 не знам как си се сетил за тях... post-294-1159107607.gif tongue.gif

Posted by: A_D_P_10 19 Jul 2010, 21:31


Футболът на слънце и на сянка

Автор: Едуардо Галеано
Издадена: 2010
Брой страници: 336
Цена: 13.95 лв.

Липсва ви Световното? Запълнете празнината с най-добрата футболна книга, писана някога.

"Библията на този красив спорт."
El Tiempo, Колумбия

"Най-добрата история на южноамериканския футбол, писана някога."
Jornal do Brasil, Бразилия

"Иронична, смела, разпалена и тук-таме меланхолична... заслужава колкото може повече читатели."
The lndependent, Великобритания


"Футболът на слънце и на сянка" е мащабна история на световния футбол, на неговите най-светли и най-мрачни мигове. Най-обожаваните играчи, най-сплотените отбори, най-силните моменти от всички световни първенства до момента, митичните голове, незабравимите фрази, чудовищните разочарования, малките трагедии, големите функционери, хищните рекламодатели, предпоставките, страничните ефекти, основните действащи лица. Любопитен поглед и към Латинска Америка с нейните поети, революционери, атмосфери, любови, неудовлетворености.

Posted by: snitch 20 Jul 2010, 12:03

Цитат
Скандалната книга на Агаси вече и на БГ пазара


За всички успехи и падения в кариерата и живота на великия Андре
Андре Агаси е един от най-талантливите тенисисти на всички времена. В прекрасно написаната и завладяваща история на живота си, Агаси споделя своите изпитания и моментите, в които трудно е намирал баланс между самоунищожението и съвършенството. Андре Агаси е бунтар, а бунтът му го превръща в символ на няколко поколения. Никой досега не е описвал с такава точност невидимата страна на тениса и публичната страна на славата.

Историята е разказана с езика на тениса, но в нея се говори и за много други неща, които са далече от играта. “Открито” – също като стила на игра на Агаси – създава нов стандарт за елегантност, стил, сила на внушението и въздействие на разказа. Книгата струва 19.90 лв. "С тази книга се опитах да подредя историята си. Писах за хората, които са оказали голямо влияние в моя живот. А по отношение на себе си бях откровен до краен предел. Мисля, че мнозина ще имат какво да научат от моята история".

Кой е Андре Агаси?

Андре Агаси играе като професионален тенисист от 1986 година до 2006. Изкачва се често до номер едно в ранглистата и печели осем турнира от Големия шлем. Заема седмо място във вечната ранглиста. Агаси е единственият тенисист, който е печелил както златен олимпийски медал, така и четирите турнира от Големия шлем, което е своеобразен “Златен” шлем в цялостната му кариера. Той е и тенисистът, записал най-добрите, постигнати от американец, резултати в купа “Дейвис”. Основател е на фондация “Андре Агаси” и е спечелил повече от 85 милиона долара за спортна академия “Андре Агаси”, призната за училище, в което децата получават и обичайното за държавните училища образование от предучилищна възраст до последния гимназиален клас. Спортната академия “Андре Агаси” се намира в Лас Вегас, родния град на Агаси. Андре живее в Лас Вегас заедно със съпругата си Щефани Граф и техните две деца.

Животът е тенис мач между пълни противоположности, казва Андре Агаси в своята история. Всеки ден играем такъв мач: ние срещу някой друг. Подготвени сме дори какво ще чуем: по някой изповядан грях (взимал е наркотици), душевни терзания, мимикрия (носил е перука), скандал (от недотам любезни думи към своите съперници), драма (нелепия брак с Брук Шийлдс), светска суматоха (били са приятели с Барбара Стрейзанд). Трудното детство, самотата, цената на успеха, натрапения път към този успех са почти клишета в историята на всяка успяла личност.

Posted by: A_D_P_10 27 Jul 2010, 15:40



Закуска за шампиони

Издадена: 2010
Брой страници: 256
Цена: 9.90 лв.

"Това е разказ за срещата на двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета", обявява Кърт Вонегът в първото изречение на "Закуска за шампиони". Разказвайки историята на никому неизвестния научно-фантастичен писател Килгор Траут и търговеца на коли Дуейн Хувър, Вонегът вплита размислите си за обществото, политиката, любовта, изкуството, лудостта, силата на идеите и свободната воля. Смешна до сълзи, безпощадно разобличителна, но и трогателно лична, това е една от най-запомнящите се книги, писани през XX век."


************************************************************



от сайта на БАРД:

Цитат
Скъпи приятели,
От 4 до 8 август ще ви очакваме на "Алеята на книгата" (до сцена „Раковина” и ”Казиното”) в Морската градина във Варна. Мястото е специално подбрано - тихо, хладно и много романтично, каквото трябва да е всяко място за среща.

Обещаваме Ви атрактивни заглавия, любезно обслужване и големи отстъпки. Дори да притежавате всички наши книги, елате да сe видим и побъбрим.
До тогава!


Идеален момент да бъдат напсувани за поредното им отлагане на Хиперион-а .

Posted by: A_D_P_10 28 Jul 2010, 14:19



Тери Пратчет - Туп!

"Куумската долина? Онова място, където троловете нападнали от засада джуджетата или джуджетата нападнали от засада троловете. Много далеч оттук. Много отдавна. Но ако не разгадае убийството на едно джудже, командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската градска стража ще преживее битката наново, точно пред участъка си. С ненагледната си стража и под бойния зов на тъпаните, той трябва да разнищи всички улики, да се изплъзне на всички убийци и да се изправи пред тъмнината, за да намери решението. А мракът го преследва. О...и в шест часа всеки ден, без изключение, без извинения, той трябва у дома да чете на малкия си син "Къде е моята крава?" с цялото присъщо селскостопанско звучене. Някои неща просто трябва да се вършат."

След няколко месеца най-сетне нова книга от Света на Диска и на нашия пазар . След големия провал с "Пощоряване" , Вузев смениха преводача и резултатът е повече от добър .
По книгата няма какво толкова да се коментира , просто трябва да се прочете .

Posted by: DeLiriuM 28 Jul 2010, 22:57

Колебая се, дали да си взема "Президент на РъБъ" на Иво Инджев? Някой чел ли я е?

Posted by: A_D_P_10 01 Aug 2010, 14:22



Артър Кларк - Фонтаните на рая

В дълбока древност цар Калидаса изгражда Фонтаните на Рая. Възможно ли е две хилядолетия по-късно човечеството да се възползва от неговото ексцентрично съоръжение, за да достигне звездите?

Една от многото "пророчески" книги на на големия фантаст . Може още в рамките на нашия живот да видим резлизирането на тази идея... Дори и това да не стане , въпросът пред "космическия асансьор" не е "дали" , а "кога" .



Цитат(A_D_P_10 @ Mar 19 2009, 01:36ч.) *
Артър Кларк: "Фонтаните на рая"

С какво е гениална една творба? С идеите си или с това, че те увлича? С прозрението или с поуката? Трудно е да се даде еднозначен отговор на тези въпроси, но затова пък, ако една новела е увлекателна, съдържа интересни идеи, поглед в бъдещето и поука извлечена от миналото отговорът е ясен – това е гениално творение на човешкия ум. Така че без никакъв свян ще поставя този етикет на „Фонтаните на рая” от Артър Кларк. В нея британският фантаст за пореден път доказва, че не пише просто ей така дори когато пише за себе си и за своят живот. Защото точно това прави в тази книга – взима любимото си място за фон, слага себе си като наблюдател и ни представя едно увлекателно четиво, което както повечето негови произведения се харесва, както на почитателите на по-приключенско насочените книжки, така и на тези, които харесват тежки, преливащи от мъдрост творби.

Самата книга се връща назад в миналото с историята на цар Калидаса, но и проследява историята на построяването на един титаничен проект за космически асансьор от един гениален инженер – Виневар Морган. Естествено като всеки гигантски проект, и този на Морган не минава без препятствия и дори задъхващи премеждия. На втори план стоят размишленията на автора за религията, за първия контакт, като идеите му не са нови, но са пречупени през призмата на собственото му мислене и поднесени по един наистина интригуващ начин. Последно може би трябва да споменем, че построяването на асансьора става все по-малко фантастично и все повече научно покрай новите открития в областта на науката и техниката, а именно в областта на въглеродните нанотръби.

Естествено съвсем в свой стил Артър Кларк не свършва просто до там. На всички ни е известно, че британецът далеч не обича да играе на дребно нито с времето, нито с мащабите, че обича да шокира читателя с тях и съвсем естествено го прави и тук. Тук може би го прави в по-малка степен, отколкото в други свои творби, но затова пък книгата има достатъчно други достойнства, за да компенсира този... недостатък?

Артър Кларк се е доказал достатъчно, за да има нужда да се казва, че коя да било негова творба си заслужава, но въпреки това ще го направя. Ако се впечатлявате от награди ще спомена, че за „Фонтаните на Рая” британецът получава и Хюго, и Небюла – двете най-престижни награди в света на научната фантастика, в категорията за най-добра новела. Ако ли пък не ще кажа, че тази книга трябва да се прочете поне веднъж. И ще повторя, че дори да нямате влечение към все още неосъществимото, към това, което може да се случи, но в далечното бъдеще, ще останете обогатени душевно от идеите пречупени през призмата на един голям ум.


Иван Атанасов , www.sivosten.com

Posted by: europefan 11 Aug 2010, 11:23

В момента чета "Бяла като мляко, червена като кръв" на Алеснадро д'Авения. Много приятна книга. Хубаво ще е ако тийнейджърите четат такива "тиймейджърски романи" вместо "Здрач" и др. подобни затъпяващи списателски опити.

Та мисълта ми беше, че в книгата главният герой е запален футболен фен и играе в училищно първенство. В един от мачовете обаче не е във форма и казава за себе си горе - долу следното: "играх по- зле и от Якуинта, когато не е във форма". Смятай за какво става дума! Яки влезе в книгите! post-294-1159108009.gif

Posted by: Juve - girl 11 Aug 2010, 13:26

closedeyes.gif Тази не съм я чела, но звучи интересно и мисля да си е намеря, и без това си търсех нова книжка за четене biggrin.gif А относно "Здрач" - книгата е четена предимно от момичета, все пак всяко момиче иска да намери "истинската" любов. Никой не може да ни обвинява за високите стандарти които имаме. Но попринцип филмчетата на Disney са виновни за очакванията ни biggrin.gif

Posted by: A_D_P_10 11 Aug 2010, 13:50

То , само Твилигхт да беше... Толкова псевдовампирски бози се появиха на некви отчаяни домакини , печелещи от хорската простотия .

Posted by: snitch 11 Aug 2010, 14:33

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 11 2010, 14:50ч.) *
То , само Твилигхт да беше... Толкова псевдовампирски бози се появиха на некви отчаяни домакини , печелещи от хорската простотия .

А тебе дори те е срам да нипишеш името правилно. biggrin.gif

Иначе именно "Здраааааач" е виновен за масовата вампиризация в САЩ относно книги, филми и ТВ. Там е почти толкова зле колкото тук в момента с манията по..... "най-хубавите", турските сериали.

Posted by: A_D_P_10 13 Aug 2010, 12:40

Цитат(A_D_P_10 @ Jul 7 2010, 00:05ч.) *
Garrett , ето нещо , което ще ти допадне:



992 страници
мека корица
цена 24.95 лв. ( 18.71 лв. ако се закупи от сайта на БАРД)


Ето , че бързо , бързо ще пуснат и втората книга с останалите две части от поредицата:



Излиза на 30.08.2010 , ако разбира се отново няма 4782948239482 отлагания...


*****************************************************************************





Първата книга излиза на 23.08.2010 !

Posted by: europefan 17 Aug 2010, 10:52

Взех си книгата за Фреди Меркюри и след като свърша с "Чужденецът" на Камю мисля да я прочета.

Posted by: Didier Deschamps 17 Aug 2010, 11:31

Филмът по Кинг за ланголиерите съм го гледал и някак си не ми хареса.Не знам просто филмите по Кинг не ми харесват,но пък книгите му са уникални.Иначе бях потресен като разбрах,че любимият ми филм "Изкуплението Шоушенк" е по Стивън Кинг.

Posted by: A_D_P_10 17 Aug 2010, 12:43

Цитат(Didier Deschamps @ Aug 17 2010, 12:31ч.) *
Филмът по Кинг за ланголиерите съм го гледал и някак си не ми хареса.Не знам просто филмите по Кинг не ми харесват,но пък книгите му са уникални.Иначе бях потресен като разбрах,че любимият ми филм "Изкуплението Шоушенк" е по Стивън Кинг.

"Зеленият път" също... Има още много хубави екранизации на негови книги : "Мизъри" , "Сиянието" , "Остани до мен" и още много прилични такива .

Posted by: hri100 17 Aug 2010, 14:21

The Mist, Таен прозорец, Бурята на века, Прилежен ученик и Долорес Клейборн също не са лоши. За разлика от Кери и Гробището например, които са идеални примери как прекрасни книги могат тотално да се осерат при филмирането. Като цяло трудно може да се пресъздаде успешно неповторимият почерк на Стивън Кинг.

Posted by: A_D_P_10 20 Aug 2010, 17:35



Мичио Каку - Физика на невъзможното

В света на науката всеки ден се случват невъзможни неща!

От телепортацията до телекинезата, с маниера на научен фантаст, Мичио Каку ни представя полето на действие – и ограниченията – на физичните закони такива, каквито ги познаваме днес. Предстои ви да разберете:

• Как оптиката и електромагнетизмът един ден ще ни дадат възможност да насочваме потока светлина около предмети – като вода, заобикаляща речен камък, – за да станат те невидими за наблюдателя.

• Как реактивни ракети, лазерни платна, двигатели с антиматерия и наноракети един ден биха ни отвели до близки и далечни звезди.

• Как телепатията и психокинезата, смятани доскоро за псевдонауки, някой ден ще се превърнат в реалност с напредъка на нанотехнологиите, ядрено-магнитния резонанс, компютрите и суперпроводимостта.

• Защо машината на времето, макар и съвместима със законите на квантовата физика, може да бъде построена единствено от невероятно напреднала цивилизация.

Мичио Каку детайлно анализира всяка висока проектотехнология и научните основания, на които тя стъпва. "Физика на невъзможното" повежда читателите на хипнотично пътешествие в света на науката, което провокира, забавлява и просвещава.


Изключително интересна книга ! Каку определено трябва да поработи над това , да представя още по-достъпно всички тези физични главоблъсканици , но и така са достатъчно разбираеми . А и не всеки може да е Карл Сейгън , де... Книгата и описаните в нея проектотехнологии отново затвърждават максимата на големия Циолковски - "Невъзможното днес ще стане възможно утре!" Разделена е на три части: Клас I , клас II и клас III на невъзможните неща . Към първите спадат технологии , които ще видят бял свят под някаква форма в този или следващия век . Те не нарушават известните нам закони на физиката . Към втория клас се причисляват технологии , чиято реализация би била възможна след хиляди или милиони години , тъй като са на "самата граница на нашето разбиране на метериалния свят" . Третия клас включва в себе си технологии нарушаващи известните ни закони на физиката .

Клас I:

- силови полета
- невидимост
- фазери и звезди на смъртта
- телепортация
- телепатия
- психокинеза
- роботи
- извънземни и НЛО
- междузвездни кораби
- антиматерия и антивселени


Клас II:

- по-бързо от светлината
- пътуване във времето
- паралелни светове


Клас III:

- машини с вечен двигател
- прекогниция

Posted by: europefan 23 Aug 2010, 09:05

Пак ме хвана станалата напоследък традиционна за мен лятна трилър вълна и захапах "Кукловодът" на Браян Хейг.

Posted by: A_D_P_10 23 Aug 2010, 16:01

Аз подметнах и последните три книги (преведени) от Света на Диска , които не съм чел . Тъкмо завърших тази:



Тери Пратчет - Господари и господарки

Гореща лятна нощ. Житните кръгове се появяват навсякъде, дори в синапа с кресон върху мокро парцалче, които четиригодишният Пюзи Ог е отгледал за любимото си бабче.
А вещицата Маграт Чеснова ще се омъжва сутринта на другия ден...
Всичко би трябвало да е като сбъднат сън. Но Ланкърската трупа за изпълнение на танца "морис" е препила на вълшебен хълм и елфите са се завърнали. И носят всичко, което традицията свързва с магическото, блестящо царство на Приказния народ - жестокост, отвличания, злоба и гнусни убийства (затова пък извършени с безупречен стил). Баба Вихронрав и нейното малко, но изпълнено с раздори вещерско сборище този път наистина са си намерили достоен противник. В поддържащите роли участват джуджета, магьосници, тролове, изпълнители на "морис" и един орангутан. Не липсват припеви "тра-ла-ла" и пръски кръв навсякъде.


Житни кръгове , паралелни вселени , вещици , "лъскавата опаковка и това , което има под нея" и разбира се - Казанунда , вторият най-велик любовник в Света на Диска (това , че е ощетен вертикално не пречи ; както знаем размерът никога не е имал значение , а и той си носи стълбичка) . Философски насочена , с брилянтни сатира и хумор - истински Пратчет .

Posted by: europefan 23 Aug 2010, 16:26

Аз книгите на Пратчет ги чета на час по- лъжичка, за да удължа максимално насладата от това изживяване, тъй че имам да чета още доста от книгите за Света на диска.

Posted by: A_D_P_10 23 Aug 2010, 16:42

Цитат(europefan @ Aug 23 2010, 17:26ч.) *
Аз книгите на Пратчет ги чета на час по- лъжичка, за да удължа максимално насладата от това изживяване, тъй че имам да чета още доста от книгите за Света на диска.

Благородно ти завиждам !
Кои си чел , ако не е тайна ?

Posted by: europefan 23 Aug 2010, 17:00

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 23 2010, 17:42ч.) *
Благородно ти завиждам !
Кои си чел , ако не е тайна ?


Принципно е тайна, ама ще ти я разкрия (заради изпитата бира в кърпения/счупения барабан, най - малко), но гледай да си остане между нас. smile.gif Та:
"Изумителния Морис и неговите образовани гризачи" ( с тази се почна);
"Маскарад";
"Истината";
"Интересни времена";
"Въоръжени мъже";
"Нощна стража";
"Глинени крака";
"Шовинист";
"Последният континент";
"Жътварят";
"Дядо прас";
"Музика на душата";
"Вешици в чужбина";
"Пирамиди"
От Света на диска май е това, но може и да пропускам една-две.

Иначе на Пратчет преди време четох и една книга извън Света на диска - "Тъмната страна на слънцето", но не можа да ме спечели.

Posted by: snitch 23 Aug 2010, 23:31

Досега не съм прочел ни ред от коя да е книга на Пратчет. Приятели, които са му фенове, ми се пулят с ококорени очи, че даже май ме и благославят biggrin.gif.
Та, мислъта ми е, ако ги почна, ще мога ли да се отлепя по-късно? unsure.gif

Иначе в момента чета, "Избрани разкази и романи на Балзак". Quite good.

Posted by: A_D_P_10 24 Aug 2010, 01:29

Цитат(europefan @ Aug 23 2010, 18:00ч.) *
"Изумителния Морис и неговите образовани гризачи" ( с тази се почна);
"Маскарад";
"Истината";
"Интересни времена";
"Въоръжени мъже";
"Нощна стража";
"Глинени крака";
"Шовинист";
"Последният континент";
"Жътварят";
"Дядо прас";
"Музика на душата";
"Вешици в чужбина";
"Пирамиди"
От Света на диска май е това, но може и да пропускам една-две.

Добре , добре , гледам по нещо от всяка поредица си чел .
Цитат(snitch @ Aug 24 2010, 00:31ч.) *
Досега не съм прочел ни ред от коя да е книга на Пратчет. Приятели, които са му фенове, ми се пулят с ококорени очи, че даже май ме и благославят biggrin.gif.
Та, мислъта ми е, ако ги почна, ще мога ли да се отлепя по-късно? unsure.gif

Хора всякакви , може и да не ти допадне . В противен случай не просто ще ти хареса , а ще му станеш голям фен .

Posted by: A_D_P_10 01 Sep 2010, 16:54



Тери Пратчет - Маскарад

Пред вас е Операта на Анкх-Морпорк...
... огромно обширно здание, където маскирани фигури и закачулени сенки вършат белите си зад кулисите...
... където да се отдадеш до смърт на сцената не е само метафора...
... а неопитна млада певица е подмамена към участта си от коварен злодей в грозен вечерен костюм.
Освен това там...
... две възрастни дами с островърхи шапки хрупат фъстъци на втория балкон, зяпат големия полилей и подхвърлят: "Ето ти злополука, дето направо я молят да се случи."
Да, Баба Вихронрав и Леля Ог, най-великите вещици в Света на Диска, се завръщат, за да отделят най-невинно една вечер за посещение в операта.
Значи ще има олелия (но поне ще е добре изпипано представление с убийства и ще можете да припявате, докато тече действието)...


Цитат
Ведър разгъна листа.

"Хахахаха! Ахахахаха!
Ваш
Призрак на Операта
ПС: Ахахахаха!!!!!
"

Той погледна измъчено към Салзела.
- Кой е нещастникът горе?
- Господин Хаван, ловецът на плъхове. Около шията му се е увила примка, а другият край на въжето
бил вързан за няколко торби с пясък, които се спуснали. Хаван пък се... издигнал.
- Не разбирам! Онзи луд ли е?
Салзела обгърна с ръка раменете му и го отведе настрана от гъмжилото.
- Е, вижте... - подхвана колкото може по-благо. - Човек, който през цялото време се размотава с вечерен
костюм, дебне в сенките и от време на време убива някого... После праща кратички бележки, на които е
изписан маниакален кикот. Забелязвам, че пак е наредил пет възклицателни знака. Не можем да не се
попитаме - тези занимания подхождат ли на здравомислещ човек?
- Но защо го прави? - изхленчи Ведър.
- Въпросът ви е смислен само ако говорим за разумен човек - невъзмутимо отбеляза Салзела. - Иначе
може да го прави по внушение на някакви малки жълти духчета.

Posted by: A_D_P_10 02 Sep 2010, 14:10

Цитат(A_D_P_10 @ Aug 13 2010, 13:40ч.) *


Първата книга излиза на 23.08.2010 !


Втората излиза на 20.09.2010 !




*************************************************************************



Появи се и новата от Света на Диска:




_________________________________________________________________________



- в сътрудничество със Стивън Бакстър , Пратчет възнамерява да се върне към старата си любов - научната фантастика ; книгите ще са две и ще бъдат относно паралелните светове и безкрайните възможности , които предлагат ; идеята за The long Earth (както ще се казва първата книга или пък може би серията?) датира още от 1986 , малко след излизането на Еманципирана магия (трета книга от поредицата за Света на Диска) , но той я изоставя след като спомената поредица бързо набира популярност

Powered by Invision Power Board
© Invision Power Services