IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

 
Reply to this topicStart new topic
> Без коментар, Статии и материали
Garrett
коментар 16 Jun 2011, 13:06
Коментар #1


fino alla fine
****

Група: Admin
Коментари: 2 346
Регистриран: 26-February 06
Град: Варна
Потребител No.: 30
Любим футболист: Pavel Nedvěd



Хейтърче да се наричам...





В днешния жаргон думата хейтър означава нещо като "човек, който не може да се радва на чуждия успех" (според urban dictionary). Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого). Явлението не е нещо изключително за България – появата му е свързана донякъде с развитието на web 2.0 и влизането на хората в интернет пространството. И по-точно – с измамното чувство за анонимност в мрежата, което и досега владее широката аудитория. Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого.

За разлика от световния и европейски хейтър, който е по-скоро маргинална и специфична субкултура с не особено сериозни постижения, нашенската му разновидност е изключително плодовита и вдъхновена, с голям творчески заряд и многобройни представители. Най-вероятно причината е в добре известното българско черногледство (добре известно, разбира се, единствено за самите нас) – в страната, в която мрънкането и псуването на всички и всичко са национални спортове е нужна особена предприемчивост и находчивост, така че човек да бъде отбелязан като нещо повече от мрънкач.

Естествено всичко започва вкъщи и продължава от седем (според народното творчество) до петнайсет-двайсет (според мен) години. Докато си съвсем малко дете и задаваш въпроси с "какво", "как" и "къде", родителите се чувстват като истински духовни водачи, които всекидневно отварят пред теб нови и нови врати на познанието. Малко по-късно започваш да задаваш въпроси със "защо" и обхватът на отговорите постепенно се стеснява, а вратите все по-често се затварят с хлопване под носа ти. Някъде около шестата година основният процент отговори вече е от смисловата група на "защото така". В случай, че си вундеркинд и владееш езика на възрастните, ти им казваш: "Скъпи родители, смятам, че в отношенията ни прозира едно, меко казано, неуважение от ваша страна. Апелирам за повече разбиране, ако желаете да продължим мирното си съжителство и за в бъдеще". В случай обаче, че си обикновено шестгодишно хлапе и не владееш този език, ти започваш вместо това да хленчиш, да правиш фасони, да мрънкаш и изобщо да излагаш родителите си пред хората. Семето на бъдещия хейтър е посято.

Още по-късно тръгваш на училище. Там пред теб се открива необятното богатство от нюанси в човешките отношения, както и фактът, че "учителите са някакви странни хора, които не са успели да станат нещо друго" (дословен цитат от софийски гимназист). През цялото време, което ще прекараш в училище, ти така и няма да разбереш докрай, че много от учителите са просто комплексари, поставени в позиция, в която могат да избият комплексите си върху някого (учениците), нито, че цялата система на образование е базирана на потискане на индивидуалните качества, с цел добро средно ниво. Също така няма да разбереш защо учителите ти се подиграват, когато проявиш творчество и различно мислене, но ще стигнеш по емпиричен път до два съществени извода – че да мислиш различно е тъпо и че да се подиграваш на другите е яко. Бъдещият хейтър е обгрижван прилежно и, така да се каже, с любов.

Един ден малко внезапно се оказваш със статус "пълноправен гражданин" и откриваш, че най-трудното тепърва предстои. Оттук нататък си изправен пред две възможности – или да заемаш позиции по различните житейски въпроси (което за съжаление никой не ти е разрешил да се научиш да правиш), или да потънеш в посредственост, оставайки без собствено мнение. Пред пряката заплаха от второто ти си принуден да намериш трети (както ще се окаже – много лесен) вариант. Един нов и, общо взето, завършен хейтър се влива в редиците на младото българско "хейтърство". От тук нататък са нужни само упоритост и постоянство.

Малко отклонение: "В много отношения работата на критика е лесна. Ние не рискуваме нищо и в същото време се забавляваме за сметка на тези, които предлагат своята работа и самите себе си на нашата оценка. Ние преуспяваме благодарение на негативната критика, която е забавна за писане и четене. Горчивата истина, пред която трябва да се изправим ние, критиците, обаче, е, че в Голямата обща картина дори и най-незначителното кюфте вероятно има повече смисъл от нашата критика, която го е определила като "незначително".

Антон Его, кулинарен критик, персонаж от детския филм Рататуй

За разлика от критиката хейтването не носи в себе си търсене на нещо по-добро. Хейтването използва една много малка част от принципите на негативната критика, то е някакъв вид стилистичен похват. А самата дума хейтър влезе в българския език по една много проста причина – в него преди това нямаше отглаголно съществително от думата мразя. Причините за това може да са различни. Може би според българското мислене хората, които мразят, са жалки и не заслужават внимание. А може би според същото това мислене не е нужно да има наименование за хора, които са винаги недоволни, понеже вече си има такова – българи. Няма как да разберем, а и не е нужно – хейтърът всъщност не изпитва омраза в нормалния смисъл на думата, той изпитва удовлетворение от това, че някой друг се е почувствал зле без причина.

Да си хейтър е яко – внезапно минаваш от другата страна. От момчето или момичето, на което всички са се подигравали и което всички са мачкали, се превръщаш във величина, с която всички трябва да се съобразяват. Най-вероятно няма да ти помогне да правиш повече секс, но със сигурност ще бъдеш забелязан. Когато си хейтър, може да забравиш за всички свои житейски колебания, защото няма опасност да сбъркаш. Трябва обаче да си истински хейтър, а не обикновен мрънкач.

Оплюй всичко, което срещнеш по пътя си – дори нещото да се окаже стойностно, рано или късно някой ще му намери слабото място и тогава ти ще си онзи, който го е изхейтил пръв. Не се задоволявай с половинчато хейтване, старай се да хейтваш здраво, по възможност обекти, които не очакват или не заслужават изобщо това отношение. Бъди хейтър-вампир, задължително ги предизвикай да ти отговорят и да ти влязат в стила, направи ги свои последователи. Но, внимание, НИКОГА не излизай на светло, знаеш какво става с вампирите, попаднали на слънчева светлина. Всички виждат, че страховитото и мистериозно чудовище всъщност е жалко, съсухрено и сиво джудже, което бързо се разпада на прах, надавайки грозни писъци.


източник - Капитал


--------------------
This is our celebration, earned by the sweat of our brows.
It’s the celebration of all those who have always believed.
It’s the celebration of all you Juventus supporters, who instead of abandoning us made your voices even louder.
It’s the celebration of all those who roared for a Serie B goal the same way they did for the one that brought us the Scudetto.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
hri100
коментар 19 Jun 2011, 19:10
Коментар #2


I LOVE JU
******

Група: Ветерани
Коментари: 8 100
Регистриран: 22-July 06
Град: емниц
Потребител No.: 159
Фен клуб: 677/284



Най-голямото сметище в света


--------------------
Новият "Ювентус Люфле", с мнооого пълнеж...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Garrett
коментар 21 Jun 2011, 21:12
Коментар #3


fino alla fine
****

Група: Admin
Коментари: 2 346
Регистриран: 26-February 06
Град: Варна
Потребител No.: 30
Любим футболист: Pavel Nedvěd



Италия, а не Испания, е последната защитна линия за еврото
Страната има много по-голям външен дълг, отколкото която и да е друга проблематична икономика - 2 трлн. долара


За малко повече от 2 години станахме свидетели на икономическия провал на няколко европейски страни. Това принуди финансовата общност систематично да оценява финансовото здраве на няколко страни от периферията на еврозоната, с което предизвика понижения на кредитния им рейтинг и ръст на доходността по държавния им дълг. Докато Европейската централна банка продължава да раздава спасителни пакети, много анализатори се оглеждат за следващата страна, която ще бъде подложена на финансова атака, задавайки си въпроса дали еврото изобщо ще оцелее.

Някои анализатори смятат, че Испания е последният бастион за защита на еврото. Ние обаче не вярваме в това, пишат Едуард Алтман, професор по финанси от Университета в Ню Йорк и Mаурисио Естенадо, изпълнителен директор на Classis Capital в коментар за Financial Times. Нашето мнение е, пишат авторите, че последната битка ще бъде водена за Италия, и Рим ще се окаже или герой, или ще се опозори, в зависимост от това дали еврото ще оцелее или не.

Повечето европейски политици искрено искат дълговият кошмар за няколкото членки на валутния клуб да приключи, а предоставената финансова помощ да се окаже достатъчна за възстановяване на доверието на пазарите.

Това за съжаление е мечта, която вероятно ще бъде разбита на парчета, когато следващото блокче от доминото - Испания, попадне в клопката на пазарите. Испания, която има почти два пъти по-голям правителствен дълг от Гърция, има добре известни слаби места - анемична икономика, безработица над 20%, пълен крах за пазара на недвижимите имоти и произтичаща от това латентна банкова криза. Необходимостта за спасяване на Испания не е само възможна, но и доста вероятна. Все пак според повечето наблюдатели подобна операция ще е в рамките на възможностите на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Така стигаме до Италия. Страната има много по-голям външен дълг отколкото която и да е друга проблематична икономика - 2 трлн. долара. Въпреки че оцеляването на еврото ще е политическо решение, авторите на коментара вярват, че основната битка за европейските финансови пазари ще се разрази главно около Италия. Ако италианският дълг бъде прибавен към нарастващото бреме, надвиснало над ЕС и МВФ, това може да се окаже капката, която да прелее чашата и да предизвика колапс на еврото. За определяне на риска от подобен сценарий авторите предлагат, в допълнение към стандартния макроикономически анализ, състоянието на икономиката да бъдат оценявано и по устойчивостта на частния сектор. Методът включва освен показатели за фундаменталното представяне на компаниите, така и рискови съотношения - доходност, ливъридж и ликвидност, представянето на акциите, рисковите премии по корпоративния дълг, статистика за капиталовите пазари и икономиката, и нивото на безработицата. Авторите са приложили метода към 9 европейски страни и САЩ в началото на 2009 г. и повторно в началото на 2010 г. преди дълговата криза да стане явна. Резултатите от изследването сочат, че в общи линии йерархията на суверенните рискове се запазва.

Изходът от битката за Италия не може да бъде предвиден със сигурност. Знаем, че въпреки огромния публичен дълг, забавения икономически растеж, застаряващото население и политическата несигурност, Италия се радва на здравословно количество потребителски и корпоративен капитал, като вероятно почти 65% от външния дълг на страната се държи от италиански инвеститори и институции. В допълнение Италия има няколко конкурентни предимства – туризъм, модната индустрия, няколко много силни компании и все по-добре работещата банкова система, да не говорим за крехкия, но динамичен сектор на малките и средни предприятия. И все пак, въпреки че страната изглежда по-добре отпреди две години, Италия има един от най-рисковите корпоративни сектори в еврозоната. Ако европейският фондов пазар и особено италианският бъде засегнат от нов спад, това със сигурност ще направи италианския правителствен дълг уязвим за същия вид пазарни атаки, които се налага да понасят останалите страни от периферията на еврозоната. Това от своя страна ще доведе до повишаване на лихвените проценти и премиите за застраховане на държавния дълг.

По данни на Европейската комисия (ЕК), дори сега, в условията на рекордно ниски лихвени проценти, лихвите които италианското правителство плаща по задълженията си възлизат на 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – съотношение по-ниско единствено от това в Гърция – 6,7% и значително по-високо в сравнение с останалите европейски страни и САЩ, където този показател е 2,9%. Лихвите, които Португалия плаща по задълженията си възлизат на 4,2%.

До този момент кредитните суапове за защита от фалит (CDS) на Италия не разкриват особено големи опасения, въпреки предупреждението на Moody’s от петък, че може да понижи кредитния рейтинг на страната, поради опасения за разпространение на дълговата криза от Гърция.

Вероятността за фалит на Италия в рамките на следващите 5 години изчислена на базата на CDS спредовете се е повишила до 13,4% от 9% преди месец.


източник - investor.bg


--------------------
This is our celebration, earned by the sweat of our brows.
It’s the celebration of all those who have always believed.
It’s the celebration of all you Juventus supporters, who instead of abandoning us made your voices even louder.
It’s the celebration of all those who roared for a Serie B goal the same way they did for the one that brought us the Scudetto.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 22 Jun 2011, 03:17
Коментар #4


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Защо не лежа в затвора?


Максим Стависки сигурно вече съжалява, че не влезе в затвора, след като през август 2007 г. катастрофира пиян, уби Петър Петров и остави Мануела Горсова в тежко състояние. Световният шампион по фигурно пързаляне мина през сложна съдебна сага с обжалвания, връщане на делото за преразглеждане, искане за ефективна присъда от 2.5 години и в крайна сметка окончателната й смяна с условна.

Наскоро Горсови загубиха делото срещу застрахователя на Стависки - "Дженерали", и съдията постанови разноските по делото да се платят от семейството на жертвата. Което предизвика нов залп от омраза и възмущение срещу спортиста. И докато по българските форуми за сетен път го оплюваха и наричаха казуса абсурд, се оказа, че Максим тихомълком е оправил дълговете към съдебната система на семейство Горсови и се е отказал от всякакви пари за себе си по това дело.

На моменти фактите около водените покрай трагичното събитие дела така се изопачават до неузнаваемост, че Стависки излиза по-черен от дявола. Става виновен и за това, за което не е. Процесът Горсови срещу "Дженерали" не завърши с постановление семейството на жертвата да плати на палача си. Макар всички медии да го отразиха точно така.

Това дело завърши със загуба на подалите иска, а като всички загубили в такава процедура, законът изисква от тях да платят разноските. Това трябваше да напишат медиите. А не - Мануела плаща на Максим, задето я осакати, което просто не е вярно. Но така излезе, още преди да стане ясна правната страна на нещата. Съдиите съдят според буквата на закона, а не по симпатии. И така трябва да бъде.

След сложните маневри, с които избегна затвора, Стависки изведнъж се оказа в положението на вечната златна кокошка. По негови твърдения - които не са отречени от бенефициентите - вече е платил почти 400 000 лева на семействата на Петър и Мануела.

Каквото и да се случи - все някой иска от него пари. А той плаща и мълчи. Внесе обезщетението, постановено от съда, за семействата на двамата пострадали още преди да бъде произнесена окончателната присъда срещу него. Дори надвнесе в случая с Горсови. Но в неделя не издържа и изплака: "Аз не рисувам пари."

Максим Стависки е виновен. И то много. Знаем го всички ние, знае го и самият той. Колкото и да е симпатичен на някои хора, човешкият му чар не може да изтрие като с гума ужасното нещастие, което причини на двете семейства.

Мануела Горсова има нужда от средства за лечение и това също всички го знаем. Но семейството й на моменти започва да спекулира със сполетялата ги беда и да се опитва да я осребри. А знаем, че един негов член е с доказана зависимост към хазарта.

Стависки не е първата публична личност, която убива човек на пътя. Същото се случи и с Георги Калоянчев, и с Кирил Маричков. Те също не влязоха в затвора, но пък и не отнесоха толкова омразни коментари и не бяха подложени на толкова сериозни парични претенции.

В неделя стана ясно и нещо друго неприятно. Семейство Горсови звъни на Стависки за пари за ток и лекарства и показва разочарование, когато средствата не са им дадени лично кеш на ръка, а просто са им покрити разходите.

Няма пари на света, които да върнат времето назад и да заличат катастрофата. Майката на Петър Петров като че ли осъзнава по-добре това и се държи достойно в скръбта си. Не подава безумни искове за обезщетения, както направиха отначало Горсови, като поискаха 2 млн. лева от Максим Стависки. (Съдът, разбира се, отхвърли този иск като неоснователен.)

Майката на убитото момче не се изказва пред медии, не плюе никого, на дава интервюта, не ангажира шоу-звезди с изтекъл срок на годност като Въргала. Просто страда, защото знае, че нищо не може да върне детето й. Но бащата на Мануела Горсова е много активен, когато става въпрос за пари. Дали ако детето му осъзнаваше какво се случва, би се засрамило заради него...

Затова Стависки трябваше да лежи в затвора. Това щеше да е добре по няколко причини. Първо, той щеше да бъде наказан с максималната строгост на закона. Щеше да има време зад решетките да осмисли постъпката си, да понесе тежестта на присъдата и да получи катарзис.

Второ, нямаше да стане удобна мишена на финансово посегателство, срещу което дори не смее да въстане, защото се чувства виновен. А Красимир Горсов нямаше да получи възможност да се изложи, че харчи парите от обезщетението за нова кола и хазарт. Трето, обществото щеше да е облекчено, че дори и известните лежат в затвора, когато сбъркат.

А сега нищо от това не се е случило. Някой убива на пътя пиян и е на свобода. Друг се опитва да изкара пари от нещастието си, а обществото е недоволно и се чуди кого по-напред да упрекне. Но пък е вече напълно сигурно, че някои са по-равни пред закона.

Затова, бедний Стависки, защо не лежа в затвора? Щеше да помогнеш за спасяването не само на своята душа.

webcafe.bg



Freak show?
Един обикновен (от пощата на Webcafe.bg)

Гледах репортажа (за Мануела Горсова - бел. ред) и се питах: ако на онова хубаво, усмихнато момиче от снимките му кажеха, че след 2 години ще я снимат от националните телевизии, ама в съвсем друг вид, като freak show?

Дали щеше да се съгласи? Дали щеше да позира така? Всички знаем отговора, както го знаят и нейните родители.

Но не се спряха, не пощадиха достойнството й, само и само да разбунят духовете и да изкярят някой лев. Както достойнството й не беше пощадено и от журналистите, правещи репортажа.

То не бяха снимки, кадри в близък план на угасналия й поглед и недъгави крайници… И всички говореха за морал!

Къде беше моралът на баща й, когато профука хиляди на ротативки? А сега подсмърча отстрани, осъждайки морала на съда и застрахователната компания...



--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 28 Jun 2011, 22:41
Коментар #5


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 552
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Катарската инвазия




Световно първенство по футбол през 2022 г., Световно първенство по хандбал през 2015 г., спонсор на Барселона, покупка на Пари Сен-Жермен, тенис, колоездене, мотоциклетизъм, голф... Всичко това под шапката на най-демократичната арабска държава в света Катар. За нея казват, че има три исторически дати.

На 3 септември 1971 г. Катар извоюва своята независимост, след като хиляди години е била управлявана от Персийската империя, а впоследствие от Османската и Британската.

На 26 юни 1995 г. шейх Хамад бин Халифа ал-Тани става емир на страната, след като осъществява безкръвен преврат срещу баща си.

На 2 декември 2010 г. в Цюрих президентът на ФИФА Сеп Блатер обявява името на Катар за домакин на Световното първенство по футбол през 2022 г. Тук големият фаворит САЩ е победен!

Изненадващото на пръв поглед решение на световната централа обаче бе предвидимо.

"Това е резултат на 15-годишна работа и е повече от логичен", твърди генералният секретар на Олимпийския комитет на Катар шейх Сауд Бин Абдулрахман ал-Тани.

"През 2010 г. се състоя първият Мондиал в Африка, а през 2016 г. ще се проведат първите Олимпийски игри в Южна Америка (Рио де Жанейро). Следователно рано или късно щеше да дойде ред на държава от арабския и мюсюлмански свят да приеме голям форум. Относно притесненията, че сме домакини на Световното по хандбал през 2015 г. мога да кажа следното - от организираните 22 първенства на планетата, 19 се състояха в Европа", добавя той.

Веднъж дошъл на власт, шейх Хамад бин Халифа ал-Тани си поставя за цел да модернизира Катар до такава степен, че да го постави на спортната карта на планетата. Той осъществява много добри дипломатически контакти с "арабския CNN" - "Al Jazeera", и прави страхотни инвестиции благодарение на безграничните ресурси на газ и петрол в региона.

В началото на този век Катар навлиза безвъзвратно в много спортове - турнири по тенис, голф и колоездене, Гран при по мотоциклетизъм, а впоследствие и организирането на Азиатските игри през 2006 г. и на Световния шампионат по лека атлетика в зала през 2010 г.

За колоезденето са осъществени връзки с организаторите на "Тур дьо Франс" и живата легенда на този спорт Еди Меркс. За тениса по онова време са привлечени Хингис, Шарапова и Енен.

Футболните клубове пък привличат част от най-големите имена като Габриел Батистута, Жуниньо Пернамбукано и Марсел Десаи, макар и в залеза на бляскавите им кариери. Просто защото хората в Катар са луди по най-великата игра.

Какво по-голямо доказателство от това, че повече от 10 телевизионни канала бълват 24 часа в денонощието мачове от всички краища на планетата.

През декември 2010 г. Барселона обяви мултимилионната сделка с частната неправителствена организация "Qatar Foundation", основана от самия емир на Катар. Логото на фондацията ще измести това на УНИЦЕФ и ще стои на фланелките отпред, докато това на детския фонд минава отзад под номерата.

Събитието прикова вниманието на цял свят не с реките от пари, които ще потекат към гранда от Каталуня, а с това, че за първи път в над 110-годишната история на "блаугранас" ще има спонсор на екипите. Страхотен пробив на арабската държава, не мислите ли?

Точно преди една година катарска собственост стана и испанският Малага. Скромният испански отбор вече е притежание на шейх Абдулах бин Насар ал-Тани. Той плати за клуба само 25 милиона евро. И незабавно започна революция там. Най-напред назначи за треньор доказано име като Жезуалдо Ферейра. Под негово име Порто печели 3 титли в Португалия, 2 купи на страната и 1 Суперкупа. В Испания обаче Ферейра се провали и бе бързо заменен от Мануел Пелегрини.

През първия трансферен прозорец при новия собственик Малага привлече петима нови играчи: Жулио Баптища, Мартин Демикелис, испанските таланти Серхио Асенхо и Игнасио Камачо и Енцо Мареска. За всички тях клубът плати само около 3 милиона евро. Тези пари всъщност отидоха за привличането на Баптища и Игнасио Камачо, тъй като Демикелис бе под наем, Серхио Асенхо също, а Енцо Мареска бе взет като свободен агент.

Малага е още по-активен през това лято. До този момент клубът купи Рууд ван Нистелрой, Йорис Матайсен, Диего Буонаноте, Начо Монреал, Жереми Тулалан и Хоакин. Общата сума е близо 25 милиона евро като най-много са парите платени за Жереми Тулалан – 11 милиона евро. С трансфер в Малага са свързвани и Дидие Дрогба, и Хавиер Пасторе.

Освен това шейх Абдулах ал-Тани планира изграждането на модерен стадион за 400 милиона евро. Покрай новото съоръжение естествено ще има търговски център с 15 000 кв. м площ и жилищен комплекс с над 400 апартамента. Предвижда се модерна тренировъчна база с 10-12 игрища и общежитие за юношите.

В края на миналия месец пък поредните катарски инвеститори закупиха френския гранд Пари Сен-Жермен, като за него ще отделят по 50 млн. евро на година.

Сделката на сделките във Франция обаче може би тепърва предстои. Световният телевизионен гигант "Al Jazeera" има сериозното намерение да изхвърли властващата в продължение на 27 години и непоклатима до момента медийна компания "Canal+", откупвайки ТВ правата на Лига 1 за периода 2012-2018 г.

Нищо чудно готвещата се телевизионна революция в страната на Наполеон да се осъществи, още повече че от "Canal+" възнамеряваха да намалят значително парите за следващите години, разчитайки явно на своята неприкосновеност.

С какво Катар съблазни ФИФА? Макетите и проектите на деветте стадиона показват, че за 2022 г. ще изникнат истински чудеса на съвременната и бъдеща спортна архитектура. Заради жегите, които ще бъдат по време на шампионата на планетата (между 40 и 45 градуса на сянка), съоръженията ще бъдат оборудвани с климатизирани изкуствени облаци (всеки един струващ 500 000 евро), които ще правят температурата 24-25 градуса. Стадионите ще бъдат така конструирани, че след края на Мондиал 2022 да бъдат демонтирани и пренесени в нуждаещи се държави от Азия и Африка.

Най-впечатляващият спортен комплекс в Катар към този момент е "Aspire Zone". Разпростира се върху земя от 250 хектара и включва 50-хилядния международен стадион "Халифа", плувния център "Хамад", 15-хилядната зала "Aspire Dome" за лекоатлетически състезания, ултрамодерния медицински център "Aspetar", който привлича спортисти за лечение и рехабилитация от цял свят, както и специално пригоден спортен център за жени.

Шейх Хамад бин Халифа ал-Тани изпълни поставената си през миналия век голяма цел да извади Катар от анонимността в света на спорта. Но и не би имал нищо против да завладее още много нови територии. Няма какво да го спре...


www.sportcafe.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 13 Jul 2011, 16:27
Коментар #6


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 552
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Тайното пътешествие из Джуба




Простряно въже на улицата на пазарчето Гъмбо бележи входа към Джуба. Дълга опашка от камиони, загубили очертанията си заради жегата и праха, чака на измислената граница - която се охранява само от няколко полицаи.

Бразилски пилета, китайски хладилници, цигари от Кения, зеленчуци от Уганда и индийски лекарства - товарите се пърлят под изгарящото слънце. Дейвид Грасли, ръководителят на представителството на ООН в Джуба казва, че през 2005 г. "доставяха бирата от Йеи (разположен на около 140 км южно от града, близо до Демократичната Република Конго и бившата Република Заир) с колело". Причината за това е, че единствено велосипедите са способни да заобикалят мините, останали от втората гражданска война в Судан (1983-2005 г.).

Местно производство няма - и досега всичко се доставя отвън

Шест години по-късно, когато декларира своята независимост, Южен Судан все още внася повечето от основните си хранителни продукти. Камиони изминават стотици километри, за да осигурят вода на домакинства, които са лишени дори от електричество.

Въпреки това, градът се разраства - за шест години населението му се е увеличило от 200 000 на 1 милион души. Джуба изглежда като град, изваден буквално от някой африкански уестърн. Импровизираните къщи от тухли и ламарина се простират навсякъде.

"Това е тотална анархия," казва Дени Дарамало, кралят на племето барис. Барисите живеят по бреговете на Бели Нил от най-дълго време и поне формално притежават земята в Джуба. "Тук цари анархия и мизерия. Ходил съм до Южна Африка и Зимбабве, където управниците живеят в палати," казва той с нотка на завист в гласа. Неговата къща е най-голяма в града, но въпреки това не е нещо особено.

Все още е необходимо твърде богато въображение, за да си представим Джуба като бъдеща столица. И все пак точно в това се превърна градът в края на миналата седмица, след като Южен Судан официално обяви своята независимост от Севера - което стана в резултат на референдум, проведен през януари.

На територията на Южен Судан останаха близо три четвърти от нефтените залежи, но за да пренася нефта, новата държава трябва да използва тръбите от доскорошните си сънародници.

Новата столица осигурява прехрана на безброй преселници от съседни страни

Отсега нататък Судан вече няма да е най-голямата държава на африканския континент.

Споразумението за глобален мир, подписано в края на втората гражданска война през 2005 г., задвижи голямата имиграционна вълна от Севера към Юга. Дори хората, които преди са бягали от териториите на военни действия, постепенно се завърнаха в Южен Судан.

Неправителствените организации и представителите на ООН също дойдоха в Джуба; градът се превръща в нов Елдорадо на надеждата и амбициите дори и за хора от съседни държави.

Анджелина е сред тези хора. Тя продава тялото си на шофьори на камьони и на леко подпийнали войници за шепа монети. Лицето на 22-годишната жена е подпухнало от "куете" - местна бира, произвеждана от царевица и сорго. Тя пристига в Джуба заедно със сестра си преди няколко месеца, идвайки от Уганда. "Там няма бъдеще," казва тя.

Но бизнесът не винаги върви. "Всичко е наред, когато полицията затвори пътя, защото тогава камионите спират," казва Гладис, която притежава магазин за тютюн и мобилни телефони. "Тук сме малко по-отрано, преди да отвори пазарът," споделя тя.

Петролът и азиатците са основните движещи сили в страната

Изграждането на централния пазар в Джуба тепърва започва. Той се строи от другата страна на пътя, недалеч от министерството на телекомуникациите, градежът на който се извършва от китайци. Широката пустош и кравите, които пасат по нея, скоро ще изчезнат оттук.

Хората пристигат от Еритрея, Етиопия, Уганда, Кения, Замбия и Ливан. Най-младото поколение от тях карат "бода-бода" - китайски мотори, служещи като таксита, или държат малки магазинчета или компании за строителство, или внасят компютърно оборудване, карфиол, вода, тоалетна хартия... по малко от всичко, защото към момента нищо не се произвежда в богатата на петрол държава.

Някои от тях печелят пари от хотелиерски бизнес. Странно, но факт - все повече туристи посещават държавата и нощуват в корабни контейнери с климатик, кабелна телевизия и WiFi - срещу сума между 150 и 200 долара.

Ако нямаш пари, основната ти надежда са връзките сред военните

"В Южен Судан няма индустрия, няма големи компании и квалифицирана работна ръка," казва ръководителят на местната организация за микрофинансиране Peace Dividend. Някои се оплакват от броя на чужденците в Джуба. "Те са по-бързи от нас," твърди Диинг Манок Нгор. "Докато ние се учехме как да се бием или бяхме в изгнание, те вече започнаха да идват тук. Не е ли прекалено късно за хора като мен?".

След години на заточение, Нгор се връща от Австралия преди няколко месеца, за да оцени местния пазар, който той счита за конкурентноспособен в някои области. Неговата мечта е да създаде собствена компания за строителство в град, който в момента се строи. Въпреки това, той нито разполага с капитал, нито има контакти в Суданската народно-освободителна армия - бивша партизанска група, която се е превърнала във въоръжените сили на държавата.

"Бившите бунтовници разполагат с пари и власт, чрез които да развият държава, в която 85 на сто от хората са неграмотни, но пък която е богата на петрол," коментира Мелъди Атил, основател на Peace Dividend. Три четвърти от петролните резерви на Судан са в неговата южна част. Въпросът е дали те ще възпроизведат северния политически модел (без законите на ислямското право - шериата), в който малък елит контролира всичко. Според Атил, точно това трябва да се избягва в Южен Судан, за да се развива той успешно.

От развалините през 2005, до нов дворец и стотина километра асфалтирани пътища

Въпреки това, много анализатори се съмняват в жизненоспособността на новата страна. Някои твърдят, че това е държава, "от самото начало обречена на провал", че е само една неосъществена мечта.

"Много неща бяха направени от 2005-та насам," казва служителят в ООН Дейвид Гресли. "Градът беше една голяма развалина". Това е станало, след като бунтовниците от Суданската народно-освободителна армия са бомбардирали Джуба - стратегически регион за суданската армия; в резултат на това помощи за населението са се изпращали само със самолети или чрез охранявани конвои по Нил.

По думите на Гресли, "Южен Судан все още не разполага със собствени обществени услуги. Държавата тепърва започва да се занимава с обществени въпроси и все още се учи".

Междувременно, президентският дворец се строи наново - срещу хиляди долари. Лидерът на Южен Судан - Салвар Киир, живее в него от 2005 г. Южносуданското правителство много се гордее с изграждането на асфалтирани пътища, въпреки че те са дълги само няколко десетки километра - в държава с размерите на Франция. Повечето от тях са около петролните платформи близо до Джуба, които се управляват от азиатски компании.

Цитат
Държавите в Африка станаха 54

От 9 юли Южен Судан е независима държава, отделяйки се от останалата част на Судан, отношенията с който бяха белязани от конфликт, продължил няколко десетилетия и отнел живота на 2 милиона души, съобщават световните агенции.

Църковни камбани и барабани сигнализираха обявяването на държавата. По този начин в Африка вече държавите са 54.

На 8 юни Судан призна независимостта на Република Южен Судан. Между двете страни предстои обаче да бъдат решени ключови въпроси, като например за статута на оспорваните гранични провинции и региони. Такива територии са граничният район Абией и северносуданският щат Южен Кордофан.

Милиони жители на новата африканска страна отпразнуваха независимостта й с паради, колективни молитви и тържества в столицата Джуба. На тържествата присъстваха множество чужди лидери, сред които и 30 африкански.

В Южен Судан пристигна и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, както и бившият американски държавен секретар Колин Пауъл. Сред гостите са и посланикът на САЩ в ООН Сюзан Райс, генерал Картър Хам, командир на американските сили в Африка. Независимостта на Южен Судан вече беше призната и от президента на Германия Кристиан Вулф в писмо, адресирано до президента на страната Салва Киир.


www.webcafe.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 29 Jul 2011, 18:58
Коментар #7


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 552
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Най-новото оръжие срещу пиратството: екстрадиция


Докато организациите за защита на авторските права в САЩ продължават дълготрайната си борба срещу споделянето на файлове, акцентът в дебата все повече се измества от другата страна на океана.

Американски имиграционни власти са започнали да изземват имена на домейни на сайтове, които се хостват извън САЩ. А праводържателите се опитват да наложат гласуването на т.нар. PROTECT IP Act, който ще включи различни посредници от рода на DNS оператори, в битката срещу такива сайтове.

Ако не можеш да победиш пиратството другояче, доведи в САЩ извършителите му

През последните два месеца обаче американските власти са открили нов фронт в тази борба, като се борят за екстрадицията на британеца Ричард О'Дуайър. 23-годишният английски студент в момента работи по своята дипломна работа по интерактивни медии и анимация.

Но до м.г. е поддържал "сайт за линкове", който е помагал на потребителите да намират безплатно филми и тв шоута, много от тях с неуредени авторски права. И сега американските власти се опитват да го изправят пред съда по обвинения за нарушаване на авторски права и сговор с други "пирати".

Искането за екстрадиция е забележително само по себе си - О'Дуайър няма никакви видими връзки със САЩ. Той не е стъпвал в Америка, откакто е бил малко дете, сървърите му в какъвто и да е момент не са били разположени в САЩ, не е ясно дори дали е нарушил британски закон. Понастоящем с подкрепата на семейството си той се бори срещу екстрадицията и иска да бъде съден в родината си - Великобритания.

Случаят гарантирано ще стане поредната повратна точка в неспирния глобален дебат, избухнал през 90-те години сред юристите и учените и неразрешен и досега - под юрисдикция хора могат да бъдат съдени за престъпления, извършени изцяло онлайн.

Обикновено екстрадицията се запазва за най-сериозните престъпления - и критиците спорят, че поддръжката на сайт за връзки към пиратско съдържание няма как да попадне в такава категория.

Ако О'Дуайър бъде екстрадиран в САЩ, той би създал прецедент, задължаващ поддържащите уеб сайтове по цял свят да се съобразяват с американското законодателство, дори ако то се разминава със законите в родните им страни. В противен случай всички те биха могли да бъдат изправени пред американското правосъдие.

Безплатни пиратски филми и тв предавания

Наскоро избухна поредната съдебна битка за Hotfile, онлайн "хранилище", което според холивудските студиа улеснява масираните незаконни изтегляния на техни филми. В иска си студиата заявиха, че Hotfile разчита на "сайтове за връзки" да "хостват, организират и промотират URL връзки" към съдържанието му.

Сайтът на О'Дуайър - TVshack, изглежда е бил точно такъв сайт за връзки. Той е служил като средство за обмен от потребителите на връзки до филми и телевизионни шоута, достъпни за безплатно (но не и законно) изтегляне.

Сайтът вече не съществува онлайн, но кеширани негови копия показват, че повечето от връзките в него наистина са били към холивудски хитове като "Играта на играчките 3", "Трансформърс 2" и епизоди от "Family Guy". Няма нужда да поясняваме, че тези копия не са правени с одобрението на праводържателите.

Сайтът определено е бил на печалба. С нарастването на трафика към TVshack, O'Дуайър започва да продава реклами на сайта си. Първата, която започва да се безпокои от това, е майка му Джулия, когато научава колко пари печели синът й. "Очевидно беше, че тези доходи стават все по-големи и по-големи," коментира тя. "Той не се интересуваше особено от извличането на печалба - и мисля, че беше малко уплашен."

Когато властите почукат на вратата...

В края на юни 2010 г., домейнът TVshack.net е иззет в рамките на виртуална акция от американската Имиграционна и митническа служба (ICE), което е възможно, доколкото всички .com и .net домейни се регистрират чрез американски компании.

Както обикновено, ICE пренасочват TVshack домейна към статична страница, съобщаваща, че името на домейна е иззето от федералните власти. (ICE преди са отбелязвали, че повечето от тези искания за премахване на сайтове идват от самите праводържатели, както и че работят в сътрудничество с организации като MPAA.)

O'Дуайър обаче не се отказва. До няколко дни сайтът му е възстановен - на нов адрес, TVShack.cc, който не се нуждае от американски регистратор на домейни. Той поставя съобщение отгоре на новия сайт, приканвайки посетителите да обновят връзките си към новия адрес. Властите не са особено приятно изненадани - и през ноември 2010 г. британската полиция посещава O'Дуайър у дома му.

Ето какво разказва майка му: "С тях имаше двама американци, които според Ричард са били представители на ICE," твърди тя. "Те го разпитаха за уебсайта му. Разговорът им трая не повече от час." Полицията също така изземва два от компютрите на студента. "Хората от ICE му стиснаха ръка, когато си тръгваха," спомня си тя.

"Единият от тях заяви: "Не се притеснявай, няма да се налага да ходиш в Америка"." Полицията и представителите на ICE така и не поискват от младежа да прекрати съществуването на TVShack, но той го затваря сам. Въпреки това, домейнът TVShack.cc също в крайна сметка е иззет от ICE.

"Големият шок" половин година по-късно

На 23 май т.г. О'Дуайър е приканен да посети местното полицейско управление. "Взехме си адвокат и уговорих двамата с него да отидат в полицията," разказва майка му Джулия. "Мислехме, че евентуално ще бъде обвинен за престъпление във Великобритания, или ще бъде разпитван допълнително."

Вместо това семейството научава, че британското разследване срещу Ричард е прекратено; за сметка на това от американска страна е поискано екстрадирането му в САЩ. "Беше тотален шок," спомня си майката. "Очевидно в какъвто и да е момент не ни е хрумвало, че може да се случи нещо такова."

Американските власти отказват коментари по случая, но зам.-директорът на ICE Ерик Барнет е заявил пред Guardian, че САЩ смятат който и да е уебсайт с контролиран от САЩ домейн като .net в рамките на своята юрисдикция.

Досега кампанията на ICE срещу тези сайтове е била концентрирана върху изземването на домейни, но случаят с O'Дуайър вероятно е първата стъпка към развитие на кампанията им и в насока екстрадиция на собствениците на сайтове.

И все пак идеята за екстрадиция на О'Дуайър е почти безпрецедентна. Досега има само два примера за хора, екстрадирани в САЩ за компютърни престъпления, без когато и да било да са стъпвали там. Единият от тях - британецът Гари Маккинън, е бил обвинен в хакване на компютърни системи на Пентагона и НАСА, случай, който очевидно е имал много по-ясна връзка с Америка. И до момента той още се бори във Великобритания срещу екстрадицията.

Другият случай е австралиецът Хю Грифитс, който е изпратен в САЩ по обвинения в разпространение на пиратски софтуер през 2007 г. след тригодишна борба срещу екстрадирането му. Той е осъден на 51 месеца затвор заради лидерската си роля в групата за разбиване на защити на софтуер DrinkOrDie.

До каква степен е законна подобна екстрадиция

Юристи коментират, че не е ясно дали O'Дуайър въобще е извършил престъпление според британското законодателство. Той не е обвинен в хостване на съдържание с неуредени авторски права на свои сървъри; вместо това сайтът му е осигурявал връзки към съдържание, намиращо се на други уебсайтове.

През декември във Великобритания дело приключи в полза на TV-Links, сайт, който подобно на TVShack е предлагал връзки към видео-съдържание, в някаква степен нарушаващо авторски права.

Как стоят нещата в САЩ? Според решение на Върховния съд на САЩ от 2005 г., обвиняемите могат да бъдат държани отговорни за "убеждаване" на потребителите си да нарушават нечии авторски права.

Ако O'Дуайър е "поставял многобройни връзки към съдържание, което е изцяло или почти изцяло нарушаващо такива права," O'Дуайър е възможно да подлежи на "вторична отговорност" по американското копирайт законодателство.

И все пак е изключително необичайно подобни дела да се водят по наказателна процедура. Обикновено наказателни дела за авторски права се водят най-вече срещу производители или вносители на пиратски DVD.

Освен това делото би могло да има доста мащабни последици - тъй като огромен дял от праводържателите са американски компании, това би направило съдилищата в САЩ еквивалентни на световен съд за нарушения на авторското право, твърдят юристи.

А ако хората могат да бъдат екстрадирани за нарушаване на авторски права в страни, в които никога не са стъпвали, "всеки подобен уебсайт би могъл да бъде преследван под няколко юрисдикции - и би станало невъзможно собствениците му да се защитават в съда, без да похарчат милиони долари."

Американските власти просто отстъпват на натиска от MPAA

Корин Макшери, директор по интелектуалната собственост във фондацията "Електронна граница" (EFF), е съгласна с тази теза. "Би трябвало сериозно да обсъдим въпроса дали въобще интелектуалната собственост е нещо, за което би трябвало хора да бъдат подлагани на трансгранично екстрадиране," коментира тя.

Като пример тя сочи делото срещу Rojadirecta.org, испански сайт, чието име на домейн бе иззето от ICE по-рано тази година. "Две отделни съдилища стигнаха до решението, че сайтът е законен" в Испания, допълва тя. "И все пак мерки за затварянето му бяха взети от американска страна.

Ако беше направен опит за екстрадирането на собствениците му в САЩ, какво послание на уважение към чуждите съдилища би изпратила САЩ?"

От EFF също така предупреждават, че подобни прецеденти не е изключено да имат и обратен ефект. Например ако "направите нещо, което нарушава френските закони за авторското право, там няма Първа поправка в конституцията, а режимът за защита на авторските права е коренно различен.

Американците в такъв случай биха могли да бъдат застрашени от екстрадиция във Франция и изправяне пред френски съд." Според Макшери вината за агресивната позиция на ICE е изцяло в опита им да угодят на праводържателите в САЩ.

"Има огромен натиск от страна на кино, музикалната и ТВ индустрия, както и от медиите "да се направи нещо" по въпроса с пиратството онлайн," коментира тя. "И това е пряка реакция на този натиск. Остава обаче въпросът дали тази реакция не причинява косвени щети на много други интереси."

От Асоциацията на кинематографската индустрия на САЩ (MPAA) отказват коментар.

www.webcafe.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 17 Oct 2011, 17:44
Коментар #8


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Колко прави две и две


Оруел пише, че свободата е да можеш да кажеш, че две и две прави четири. В Библията обаче истината е друга: там две и две е равно на пет. Защото мнозина си служат с нея, за да докажат единствено онова, което им е угодно.

В една популярна теологическа книга попаднах на следното мото от "1984" на Джордж Оруел: "Свободата е свободата да кажеш, че две и две прави четири. Щом това е дадено, всичко останало следва от само себе си". Точно така е - пише Алан Позенер на страниците на в. "Ди Велт" и продължава:

Във въпросната книга, озаглавена "Исус не е бил вегетарианец", авторът й Себастиан Мол предприема опит да критикува от гледна точка на Светото писание различни леви отклонения в протестантската църква - вегетарианството, женската еманципация, гей движението, както и представата за равностойността на юдаизма. Мол твърди, че тези "отклонения" не можели да се позоват на Библията.

Тъй рече Исус


Младият учен е прав. Библията е написана от хетеросексуални, мизогенни и хомофобни месоядци, които създават Бог по свой образ и подобие. Но както винаги при прочита на теологически книги, така и при Мол ме обхваща съмнението, че авторът си служи с Библията, само за да докаже онова, което му е угодно.

Защото, ако Мол вземе да тълкува Библията така буквално, както прави в кампанията си срещу вегетарианци и разни мекушавци, които не желаят да конвертират юдеите, тогава той би трябвало да се запита, например, защо яде свинско месо, не спазва шабата и все още не се е обрязъл. А може би трябва да се запита и защо работи. Та нали Исус е казал (Матей 6,26): "Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни".

Къде е раят?


Против защитниците на хомосексуалния брак Мол се позовава на Марко 10,6. Там Исус казва, че Бог е създал човека като мъж и жена. Защо обаче теологът не цитира онова, което Исус малко по-късно казва на човека, който искал да знае как да стигне в рая: "Иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста". Колко са християните, които се придържат към това предписание?

Всички тези недвусмислени цитати могат да бъдат интерпретирани и релативирани, както се прави вече 2000 години. Себастиан Мол няма да иска да признае, ала истината е, че теологията винаги е била свободата да кажеш, че две и две прави пет.



АГ, ДВ, А. Позенер, С. Гяуров, Д. Попова-Витцел

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15455015,00.html



--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 21 Oct 2011, 16:31
Коментар #9


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 552
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Непобедимите




Всичко започна като голяма фукня за България от позицията на холивудско иху-аху. То не бе кинематографски имидж, то не бе културен възход. И никой не заподозря пъкления им план. Планът на екшън-нашествениците ...

Завидяха ни, гадните капиталисти! Завидяха на нашата китна малка страна! За киселото мляко, за розовото масло, за Николета, за рекордите на Пищова ... за всичко ни завидяха. И решиха да ни ЗАВЛАДЕЯТ! Ама по най-подлия и гаднярски начин. По холивудския!

Никой ли не проумя, че този ход е планиран с години? И всичко е с подривна дейност с цел дестабилизация на икономиката ни, парламентарния контрол и набиращата сили родна порноиндустрия.

Как пък точно преди избори ни се натресоха "Непобедимите"?

Няма нищо случайно. "Холивуд" дебне по американски.

Как пък една женска не пратиха в "непобедимата" група?

Десант е това и дива диверсия!

Отворете очите си, хора!

Долф Лундгрен от любов към музиката, седнал зад барабаните на D2. Айде, не на мене тия! Иска да им обсеби кариерата. Днес барабаните, утре микрофона на Дидо, а до Коледа песните на Графа ще започне да пише! Ще видите! Нищо добро не ни чака! Накрая и на "Пайнер" ще посегне и ... край! Ще си останем само със спомените за хитовете на Аспарух Лешников и мокрите ризи на Маринов ...

Чета през ден, че бабите от незнамкоесисело плетат пуловери и терлици на Брус Уилис. Ето докъде стигна истерията. Ами този "умира трудно", бе народе! Сега ще им вдъхне престорен холивудски кураж и като заумират трудно онези ми ти пенсионери. И край на бизнеса на погребалните агенции. Ще фалират за норматив и ето ти още един зловещ удар по родната икономика.

Ами оня хулиган Джейсън Стейтъм? Кара като ненормален по пътищата! Онова кънкьорчето-фигуристче ще ни се види ангел скоро. Точно се кротнаха и сега като се навъдят тумби "транспортьори" да му подражават на Джейсън. Ето поредният пъклен номер на "Холивуд" да дестабилизира пътнотранспортната обстановка в Родината.

После оня с цицината - Жан-Клод Ван Дам. Побойник и скандалджия. Как пък не ни пратиха Хю Грант или Леонардо ди Каприо, ами само гамени? И пак ви казвам, точно преди изборите. Работата е ясна. Този Жан и другите трима в името му, сега ще млатят наред.

Нарочно ще ходят да лепят плакати с Чък Норис върху плакатите на Ебазер Ебазер от кметство Малък Поровец. Чиста провокация. И ще се почнат едни улични кютеци. Големи неприятности за "нашата полиция".

Най-лукав обаче се оказа Арнолд Шварценегер. Дойде за няколко дни и веднага при Бойко Борисов. И забелязахте ли кого си взе за преводач? Полиглотът Стоичков. А на бас, че е умишлено! Оня конански меч е натъпкан с мана, отнемаща геройски супер сили.

Виси в кабинета на Премиера по цял ден, а той почва да линее. Ето ти още един удар по силата на Държавата. А после Арнолд подло ще обвини Ицето, че се е изгубил в превода. Пълен "вертолейшън"!

Заличителят на братски Виетнам - Силвестър Сталоун пък набара тънката душевна струна на българина. Явно в офиса си в ЦРУ е гледал редовно "Шоуто на Слави" и се е чатнал, че у нас народът най-жали звезди с проблеми в зрението. И още щом пристигна Рамбо в БГ-то, айде на очен лекар.

Еееееее, много плитко! Ама народът се лови като шаран! А Сталоун, веднъж вмъкнал се в родните ни лекарски кабинети, всичко е изшпионирал и докладвал на чичо Сам. Оттук до окончателното заличаване на здравната ни реформа остават просто дни и часове. Горко ни!

И със страх достигам до най-голямото зло, кацнало по родните релефи - бащата на Вселената (майката пак е той) Чък Норис. Завидяха ни за Бойко гнусните американоси и пратиха тежката си артилерия, да го детронира. Неравна битка ще е тази. За Норис има повече вицове, отколкото за Бай Тошо едно време. А стане ли ни Чък Премиер, грозна картинка ще последва. Този рита много и само боц.

Както виждате Врагът не спи! Моментът е внимателно избран. Нацията ни беше отслабвана бавно и методично. Най-бедни в Европа, най-болни в Европа и най-слаби на футбол в Европа. Перфектното време за вражеска атака. И не се чудете кой е свил онези снаряди от Челопечене! Искат да ни изтребят "холивудците"!

Сигурно се питате кой ще пристигне със следващата група гадни нашественици и окупатори от Юесейските земи. Ами то е ясно ... Джъстин Бийбър (пак проблеми за Графа), Лейди ГаГа (тук загиват Азис и доктор Енчев), Черил Коул (краят на Златките), Берлускони (изчезването на последните родни девственици) и т.н. и т.н.

Няма спасение!

Защото винаги избираме грешните "ортаци". А можеше вместо окупаторите от Холивуд да се сродим с нашите братя от Боливуд! И чалгата ни чалга, и кючеците ни кючеци, и нуждата от "Слонът моят приятел 2", повече от належаща. Ама, кой да мисли?

Победиха ни "Непобедимите"! Факт!




VaGro , www.webcafe.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
yanko
коментар 20 Nov 2011, 18:20
Коментар #10


Juventus champion
******

Група: Ветерани
Коментари: 5 180
Регистриран: 31-May 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1 134
Любим футболист: 8 Marchisio
Фен клуб: 705/289



Съжаляваме, пичове. Вината е наша

Webcafe.bg , Джон Чийз, Cracked.com 14.11.2011, 12:31 (обновена 17.11.2011, 08:55)


В този момент много хора, повечето от които 15-20 години по-млади от нас, протестират във всеки голям град. От какво са разгневени те? От адски много неща, някои от които са и наша грешка.

Ние сме част от поколението X, хлапетата след бейби-бума, които са израснали на психическа диета от Alice in Chains. Писали сме стихотворения колко сме разгневени на нашите родители и сме карали бельото да избухва в пламъци, свирейки Black на Pearl Jam на акустичните си китари.

Ние бяхме мостът от бейби-бумърите към тези, които сега са в гимназията и университета. И със сигурност сме оплескали яко предаването на щафетата.

Това не е саркастично извинение, нито опит всичко това да бъде представено сякаш новото поколение е мързеливо и разглезено. Защото то всъщност не е виновно.

Искрено ви се извиняваме...

... за това, че ви накарахме да се срамувате да вършите физическа работа

По време на окупацията на Уолстрийт някой от Чикагската търговска камара изсипа листовки за кандидатстване за работа в McDonald's над протестиращите. Това има пряка връзка с обвиненията срещу младежите, че са твърде мързеливи или "разглезени", за да приемат нископлатена работа, или че протестират и изискват подкрепа в заплащането на таксите за колежа, вместо просто охотно да обръщат бургери.

Нашето поколение и това преди него ще повтаря до безкрайност как в онези времена не сме били твърде стари, за да си поизцапаме ръцете, когато добрите работни места са се изчерпали. Има обаче един твърде сериозен проблем: самите ние сме ви учили на обратното. Както и бейби-бумърите са учили нас.

Ние сме израснали сред филми и комедии от 80-те години, където "студеният, безчувствен възрастен, който работи твърде много" в поне половината от тях е бил злодеят. Цялата идея на тези комедии за "размяна на телата" - където дете се оказва в кожата на възрастен - е че обсебеният по кариерата баща-работохолик научава какъв е истинският смисъл на живота.

Посланието е ясно: ако работиш прекалено много, ще изгубиш душата си. В края на тези филми работохолиците осъзнават, че единственият начин наистина да се радват на живота е да отпуснат малко нещата и да прегърнат детето вътре в себе си.

Към момента, когато ерата на грънджа настъпи, "кръшкачите" и "смотаняците" бяха герои - хората, които знаят, че животът всъщност е да се забавляваш. Ние бяхме омаловажаваща себе си група хора, които гордо заявяваха, че са точно това, което нашите родители винаги са искали да бъдат: отпуснати и безгрижни. Понятията "смотаняк" и "кръшкач" бяха израз на симпатия. Много от нас в крайна сметка наистина мързелуваха толкова, че да работят във веригите за бързо хранене.

Да превъртим напред няколко десетилетия; повечето от нас вече са родители. Отрязали сме си дългата коса, купили сме си прилични работни дрехи и сме продължили - научили необходимия урок. Но мизерната работа е останала в паметта ни. И се е превърнала в тактика за сплашване на собствените ни деца. Ние искаме от тях да постигнат нещо повече.

Но ето една уловка: тези бейбибумъри, които са започнали цялата история с "не искаш да обръщаш бургери", наистина са обръщали бургери. Или са строили къщи, или са копали въглища в мината, или са епилирали задниците на порнозвезди...

И това тогава не е било нещо, от което човек да се срамува - това е била ерата, когато още не ти е трябвала диплома на бакалавър, за да си намериш работа като сервитьор (повече за това след малко). Но в някакъв момент между поколението на нашите дядовци и сега, поизцапването на ръцете е станало нещо позорно. Нашето поколение продължава тази традиция. Ние сме превърнали в социално неприемливо да:

а) вършиш каквато и да е работа, която изисква потене и/или униформа;

б) работиш по 70 часа на седмица, за да напреднеш в кариерата.

Така че ако не правите каквото и да е от тези неща, какво ви остава? Да получите образование и да чакате добра работа във вашата област. Но сега, когато ви гледаме да правите точно това, ние ви се присмиваме и ви казваме да отидете да обръщате бургери. И това са пълни глупости. Повтаряли сме ви през целия ви живот, че тези работни места са за идиоти и некадърници. И вие мислите, че сте твърде добри за такива работни места, защото, мамка му, ние сме ви го казвали, откакто сте се родили.

... за инсинуацията, че университетът би ви гарантирал добра работа

Ето ви една азбучна истина. Трябва да влезете в университета. Вашите родители ви го повтарят, вие самите някой ден ще го повтаряте на вашите деца, всеки учител в училище ще го повтаря и на вас, и на вашите деца. ("Така де, не искаш в крайна сметка да си изкарваш хляба, като обръщаш бургери, нали?")

И те са прави; ако аз съм работодател, който има на бюрото си 200 кандидатури за едно работно място, и 50 от тях са на завършили с бакалавърска степен, те ще бъдат тези, които ще запазя за пресяване, дори ако работата е за викач, който привлича посетители в пицарията.

Проблемът е, че ние донякъде сме ви програмирали да мислите, че след гимназия следващата стъпка е университетът - и после просто скачате в открити води и започвате работата, за която сте се учили в университета.

Инсинуирали сме, че този преход "от университета към работата" е толкова естествен и закономерен като "от гимназията в университета." Тоест ако получавате добри оценки, "завършвате" и го получавате. Което не е вярно - и е наша вината, че толкова много от вас мислят по този начин.

Нашите родители са ни казвали това, защото всъщност не са знаели нищо. По правило те в основната си част не са постъпвали в университет...

Сега всички имат "више". Това е базовият минимум. Така че когато най-накрая правиш първите си стъпки извън стените на университета и излизаш на трудовия пазар, е абсолютен шок да откриеш, че струвалата ти между $30 000 и $100 000 бакалавърска степен не ти гарантира работа в областта, в която си учил... може би никога.

Поне 40% от тези, които завършват университет, ще се окажат на позиция, за която въобще не е нужна университетска диплома. А останалите ще попаднат на работа абсолютно извън областта, в която са учили.

Така че да, разочаровани сте, огорчени и гневни. И сте абсолютно прави да бъдете.

... за добавянето на още 7 години към юношеството

В ерата на "всеки учи висше" постъпването в университет означава, че вероятно не се издържаш сам, живееш във временни студентски общежития и родителите ти пазят старата стая за времето, когато се връщаш през лятото. Така че ако не си намериш работа след университета, се връщаш в бащината къща на 23 години - вероятно все още спейки на легло с формата на "Хилядолетния сокол".

Сега живеем в свят, в който децата не се изнасят от майчината къща чак до 25-30-годишна възраст. И ситуацията с брака е същата - хората се женят на около 28 години, за разлика от поколението на нашите родители, които са го правили поне 5 години по-рано. Това обаче е създало много дразнещия и неприятен страничен ефект в културата - феномена на незрелия мъж-хлапак. Човек над 20 с колекция от аниме фигури, наближаващ 30 мъж, който все още се мотае с гаражната си група и прекарва нощите си в надкрещяване с тийнейджъри пред своя XBox Live, или хипстърът, който харчи 80% от доходите си по безумни "иронични" дрехи и добавки за растеж на мустаци.

За добро или лошо (по-скоро за лошо), ние сме удължили неловките тийнейджърски години до около 25-годишна възраст. Не би трябвало да се извиняваме, ако то беше просто резултат от социално-икономически фактор извън наш контрол. Но проблемът е, че ние сме превърнали този тип човек в герой. Помислете за Джоуи от "Приятели". Поколението ни е жадувало да бъде този човек - дете в тяло на възрастен, с прости детински желания и стремежи. Много от нас са били такива в продължение на години. Един младеж може да стане много популярен, държейки се по този начин.

С един недостатък - колкото повече отлагате порастването, толкова по-труден е преходът. Огромна част от порастването се опира на това да живееш сам и да откриваш чрез проби и грешки какво е правилно, да изживяваш привидно прости неща като балансиране на бюджета, готвене на собствена храна и почистване на петна на кръв от тавана без пребоядисване.

А това, което ще се случи, е че ще попаднете на много хора, които все още ви преценяват по възрастовата скала, зададена от поколението на родителите ни. Което в очите им значи, че би трябвало да сте се взели в ръце към 23.

Тоест израствате в среда, която ви казва, че зрелостта е за скучни задници, след което изведнъж се озовавате в свят, който очаква да сте зрели.

... за пораждането на идеята, че развлечението няма финансова стойност

Ако напиша фразата „пиратството вреди на развлекателния бизнес", без да четат по-надолу, няколкостотин души директно ще прескочат към коментарите и ще напишат, че пиратите в същност не изтеглят музика, филми или игри, освен ако не са смятали наистина да ги купят. След което ще цитират изследвания, според които "пиратите" също така купуват най-много музика.

Това обаче не променя факта, че музикалната индустрия е изгубила повече от половината от продажбите си, откакто изтеглянето придоби популярност.

И това е нещо лошо за вас. И можете да ни благодарите за това, че сме го започнали.

Някога това имаше смисъл. Преди двадесетина години покупката на музика беше адска мъка. Компакт-дисковете, касетите и плочите бяха зверски скъпи, така че трябваше да бъдеш изключително селективен какво си купуваш. Констатацията, че някой албум не струва, беше като да извадиш месечните си джобни, да си избършеш задника с тях, след което да ги подпалиш. (Дължите на цялото ни поколение по $20, Motley Crue).

И това важеше ако въобще успееш да намериш албума. Представете си какво е да си малко дете от провинцията през 1989 година, опитващо се да си намери Straight Outta Compton. Останалата част от музиката идваше от големите търговски вериги, които впрочем не продаваха нецензурираните версии на албумите, но това обикновено нямаше как да се разбере, докато не се прибереш вкъщи и не пуснеш записа.

С една дума, цената, достъпността и качеството бяха скапани. Музикалната индустрия беше тотална каша и ние бяхме оставени на милостта й... докато не се появи Интернет, и конкретно Napster.

Преди да се усетим, бяхме създали нова реалност, в която творческото съдържание е по същината си непродаваемо. Сега децата си разменят цели iPod фонотеки с едно махване на ръката, като няколко гигабайта песни се прехвърлят за секунди. Фонотека, която някога би струвала повече от първата ви кола.

Не, не ви убеждаваме в аргументи като "НЯКОГА ние ОЦЕНЯВАХМЕ храната, защото трябваше да я УБИВАМЕ СОБСТВЕНОРЪЧНО". Но ние сме ви приучили да очаквате творчеството да е безплатно - и това ще има унищожаващ ефект върху много от най-хубавите неща. Можете да се изсмеете презрително и да кажете, "Ама НАИСТИНА ще ми е кофти, че този, който е направил Transformers 3 няма да може да си купи още една вила", но това е смисълът - един блокбъстър може да си позволи такива загуби. Докато хубав, рисков инди филм не може.

Когато пиратството удари Холивуд, той не спря да финансира блокбъстъри; той просто спря да дава пари за новаторски филми. Оттогава насам той залага на все по-„безрискови" проекти.

Да, пиратството е виновно за това. Ние отприщихме приливната вълна и няма връщане назад. Вместо „Глутница кучета", получаваме "Джак и Джил"... и нямате представа колко тъжно е това.

... за премахването на всяка причина за излизане навън

Ако бяхме имали мултиплеъра на Modern Warfare в младините си, щяхме да играем на него до скъсване. Вместо това тогава имахме 3 канала по телевизията, а видеоигрите бяха нещо, което само богатите деца притежаваха. Нямаше и Интернет. Така че когато искахме да се забавляваме, разигравахме Modern Warfare на живо, като например се стреляхме с пластмасови пистолети и преследвахме приятелите си из двора, преструвайки се, че се избиваме едни други. Всичкото това тичане изгаряше калории.

Не защото ни е дремело за физическата ни форма - на кое дете му пука за това? A защото чакахме някой да изобрети нещо по-добро. Е, някой го направи - и сега прекарваме толкова голяма част от деня си седнали, че трябва от време на време да си припомняме, че под задника ни има и нещо, наречено крака.

Това без съмнение е напредък - надали има някой, който охотно би се върнал във времената, когато нямаше как да си плащате сметките, да гледате пропуснатите епизоди на любими сериали, да поръчвате пица и да вършите цялата си работа, без дори да ставате от клавиатурата.

Но децата сега пропускат нещо жизненоважно - не просто забавленията навън, или скоковете от въже в поток, или боричкането в купчина сухи листа. Те пропускат общуването лице в лице, далеч от възрастните, извън дисциплината на класната стая или организираните спортни мероприятия. Те пропускат да бъдат самостоятелни, забъркващи се в каши и играещи си с огъня. Пропускат детството си.

Защо им е обаче на децата да канят приятелите си да си играят заедно? Всички те са достъпни онлайн. Защо им е да излизат и да ходят на кино? Почти всеки филм е достъпен с един клик на мишката.

Тъжно, но твърде вероятно: характерна част от съвременната технологична култура - социалната неадекватност и неспособността за справяне със социална среда, малко по малко ще се превръщат в норма. Ние постепенно сме унищожили повечето дейности, които събират децата с други деца и им дават шанса да се забавляват (и междувременно да се научат как да общуват).

Не сме го направили нарочно. Нищо от това не е нарочно. Но вие ще страдате от това, така или иначе. Така че съжаляваме, пичове. Вината е
наша.

Една статия, в която са засегнати част от проблемите на съвременното общество. Приятно четене wink.gif .

Линк към оригинала


Този коментар е бил редактиран от Garrett на 20 Nov 2011, 19:05
Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 12 Dec 2011, 19:56
Коментар #11


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Топ 8 обидни думи с невинен произход


8. Балък

Откакто човекът започнал да върви изправен и да надхитрява животните и природата, той чувства явната нужда да се надсмива над всичко, което е по-малко хитро и изобретателно от него. И каква по-подходяща жертва за подобни нападки от горката риба, която е толкова отчайващо глупава, че сама захапва кукичката.

Балък на турски означава риба, а българинът е придал на тази дума подигравателни нюанси заради древния си страх да не го излъжат с надценка на доматите на пазара, например…

7. Бардак

Често срещано нарицателно за публичен дом или неподредена студентска квартира, в което се отчитат остри нотки на неодобрение, макар и бардаците да са обществена необходимост със своята непретенциозност и приятна отмора.

Думата всъщност произлиза от турски и означава „чаша“, но ето и странното – чаша за безалкохолно или вода, а не за алкохол. Това дали означава, че в бардаците не са се предлагали никакви упойващи напитки и се е ходило там само при неотложна нужда с ясната и единствена цел да се свърши определената работа, която да спаси нечие семейство?

6. Мангал

Тук е ясно – мангалът е метално приспособление, в което се горят дърва или въглени за отопление, и съответно почернява от саждите. За явното обезчестяване на думата, което сме извършили през последните десетилетия, е показателен фактът, че мисълта за мангал не ни се струва ни най-малко стопляща в студените самотни зимни нощи, особено ако живеем в село насред дунавската равнина.

5. Копеле

Предполага се, че името копеле произлиза от латинското копулацио – сексуален акт между мъж и жена. Налице са сериозни исторически основания да считаме, че тази дума се разпространила масово в Мизия и Илирия, където концентрацията на римските военни сили била най-голяма.

Освен това copil на румънски означава дете. Сигурно някога някъде в Македония някой влах е искал да каже на някой българин „видях детето ти да краде дини на пазара“, но при превода даденият българин го е приел твърде навътре. Поне така предполагаме ние…

4. Пачавра

Българките от стотици години държат на чистотата като единствено свидетелство за достойнство, особено в състояние на робство или беднотия. Дори думичката чест има общо с чистотата, но това е друга тема. Пачавра е представлявала мръсна кърпа или парче плат за забърсване, нещо като парцал, и изглежда по-обидно за една жена от това да носи изцапани дрехи, няма накъде.

3. Манаф

За съжаление тук не ни е много ясно пътешествието на тази красива, често използвана думичка. Изглежда Манаф е било името на много важно божество от доислямския пантеон в Арабия, дори е имало негова статуя в Мека, която на жените в цикъл било забранено да доближават. Името му означавало „висок човек, високостоящ“, което по някакви мътни пътища станало нарицателно за малоазиатските турци, използвано на Балканите.

Как и защо „манаф“ придобило значение на активен педераст, за нас си остава загадка, но нека за секунда да си представим, че някъде в Анадола „балканджия“ означава нещо също толкова неприятно. (Или приятно – ние не съдим.)

2. Миндил

Изглежда платовете ще бъдат завинаги обвързани с обидните думи, насочени към български жени. Миндил идва от арабски (منديل) и означава „хартиена кърпичка“. С такива миндили са покривали например погачите и хляба, за да не изсъхват бързо. Ние не смятаме, че са се замърсявали особено много и появата на негативни конотации е все още неразбрана.

1. Шафрантия

През 1848 година в монархическа Европа имало вълна от безредици, вдъхновени от Френската буржоазна революция. Народите в рамките на Австро-унгарската империя се вдигнали на бунт в търсене на свобода, равенство, братство. След бруталното потушаване, с които такива бунтове обикновено остават в историята, много унгарци избягали от родните си земи и се заселили в рамките на Османската империя. За едни сватба, за други – брадва, както се казва. Много от тези унгарци се заселили в шуменско и да – познахте – създали пивоварна, донесли театъра, цигулката, литературния рецитал и други неизвестни дотогава благинки.

Унгарецът Михай Шафрани организирал първите в страната оркестър и хор, в които участвали и български младежи и девойки. И тъй като Шафрани изкарал на сцената и представителки на нежния пол, нещо нечувано в задръстената патриархална провинция на Османската империя, по неговото име такива свободолюбиви жени започнали да се наричат „шафрантии“.

Така че следващия път, когато искате да накарате гаджето да се чувства като самоосъзната, равноправна личност, може да използвате това гальовно нарицателно, придружено с линк към нашата статия. Само че не го препоръчваме.

Автор: Денимир Велчев


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Rumbeti
коментар 13 Dec 2011, 15:16
Коментар #12


ЛУД
*******

Група: Фенове
Коментари: 10 333
Регистриран: 22-October 06
Град: София
Потребител No.: 218



Евала ! Силна статия ! smile.gif


--------------------



FORZA JUVENTUS, FORZA ALEX !!!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 16 Dec 2011, 16:10
Коментар #13


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 552
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Новите риалити формати




От телевизиите ни заплашиха не на шега!

Жална ни майка през апокалиптичната 2012-а! Иде ново цунами от залъгалките на нацията, наречени "риалити"! След лекото тазгодишно затишие, пишкомерите за бленувания рейтинг пак ще се развъртят. "Айдъли", "Брадъри", "Сървайвъри", "Фактори" и други подобни се канят да замесят вкиснатото си тесто с реклами на килограм, с единствената цел, да варят мозъци в гигантската тенджера, наречена "малък екран".

Не, че нещо, ама тези формати брутално се изтъркаха. На вниманието на продуцентите, предлагам съвсем безплатно 5 нови идеи за телевизионни риалитита, който хем са в духа на оригиналите, хем ще са различни и по-атрактивни. Все пак Негово Величество ШЕР-а (ама не певицата за съжаление) е по-важен и от външния дълг на очуканата ни географска дестинация.

Айде, на новите риалитита!

"Пенсионер търси храна"

Забавно-развлекателно риалити за пенсионери, подбрани след кастинг за най-мършави и озверели от глад индивиди над 70 годишна възраст. В продължение на три месеца финалистите преминават през серия от изпитания от сорта на "хранене от контейнер за смет", "ядене на варена обувка" и "гладиаторска битка между пенсионер и бездомно куче за парче плесенясала кифла". Целта на сценарният екип е да провокира сред възрастните хора краен канибализъм или зрелищно самоубийство от глад в ефир. Гласува се чрез СМС-и на цената на кило кренвирши с ДДС.

Голямата награда е доживотна вечеря за двама в суши бар с ченета на клиента. Музиката за шапката на предаването е желателно да бъде написана от Графа!

"Секс Фак Тор"

Това е вариант за дъщерно шоу на хитовото "Фермер търси жена". Тук вече фермерът, след като е намерил жена, се налага да я люби риалити в оборска тор. Именно това е закодирано в името на шоуто чрез английската дума „Фак" и българската "Тор". В случая думата "Секс" е художествено прилагателно. В това риалити логично има и жури в лицето на Николета Лозанова, Митьо Пищова, "Оня - 100-те манекенки" и Соня Васи в качеството на преуспяла със секс в чужбина.

Финалистите (фермери и фермерки) се сношават поголовно в курници, обори, купи сено, кочини и евентуално дворен нужник (във финала).

Поради нецензурната визия, това шоу ще се излъчва след 23 часа с платена кодировка по българската версия на "Енимъл Планет" - ТВ "Планет"!

Голямата награда е в две разновидности. Ако спечели жена, моментално става изпълнителен директор на българска телевизия по избор, а ако спечели мъж - се снима в нов клип на Азис по розово боди.

Музиката за този формат, задължително трябва да е на Графа!

"RIP Brother"

Това безспорно ще е една от най-скъпите и гледани риалити продукции в родния ефир. Нов рейтингов жанр от поредицата "Телевизионно Траурно Риалити". Сами се досещате от името, че става дума за атрактивно погребение в ефир (желателно да е по БТВ, за да е в тон с Новините).

Тук вместо водещ (Део или ... Део), имаме просто един Глас от отвъдното, за по-голяма мистика. Ментори на участниците в RIP Brother, са трима съкратени теляци, за къпане на трупове, двама кулинарни спецове по панихиди, още двама бивши миньори за копаене на гробове и един опитомен човекоядец от "Островът на мъртвеца" в Перловската река, виртуоз в балсамирането.

Много е важно всеки участник да доведе и друг такъв с цел умъртвяване и погребване в ефир. Още по-важно е, този участник да не е умъртвяван в друго конкурентно риалити. Слоганът на предаването е "Така и така ще се мре, рано или ... скоро!". Голямата награда е луксозен ковчег от стиропор и паметна плоча с вградени клавиатура и "мишка".

А един от всички зрители, гласували с SMS на кратък номер 666, ще спечели екзотична екскурзия с катафалка до гроба на граф Дракула. Тук освен основна музикална тема има и траурна балада за финалните надписи. И двете написани от Графа! Заявки за участие - на електронен адрес: [email protected] Пишат се задължително ръст и килограми ... по понятни причини.

"Мюзик Гейдъл"

Изцяло музикален формат, стимулиращ най-популярния стил в следбайтошова България (след чалгата) - гейпоп. Тук не става дума за хомосексуални препратки, а за вид обратна музика, разбирай песни, в които мелодията и пеенето са в тотален асинхрон, за да се постигне модерност, елитарност и чиста гъзария.

За целта участниците в кастинга пеят само песни на Графа, който е и музикален продуцент на формата.

Членове на журито са Миро, Камен Во, Галка и Краси Аврамов.

Финалистите цели 3 месеца ще бъдат подлагани на авангардни мъчения, характерни за българската поп сцена в момента. Ментор ще е Мариус Куркински, автор на еталона за гейпоп "Та-ри-ри-рам". Гласува се с обратни СМС-и. Това ще рече, мобилните оператори ти пращат СМС за 9.80 лева, а ако не го приемеш ти изключват телефона завинаги.

Голямата награда в риалитито "Мюзик Гейдъл" е директно участие на Мини-Евровизията в Амстердам (има такъв форум преди официалния).

Ако рейтинга е добър, като бонус победителя записва песен в дует с ... Графа, разбира се!

"Пълна измама"

Атрактивно ново риалити за политици. Участниците достигнали финалния етап се разделят на групи по партии. Позволени са всички похвати на измамите в политиката. Тук предварителният кастинг е много сложен, защото всички участници играят самите себе си пред журито в състав: Яне Янев, Сергей Станишев и Искра Фидосова, заради която за четвърти член не остава място.

Ментори са Симеон Сакскобурготски, Ахмет Доган и Симеон Дянков. В случая те учат отборите как по-добре да ментрят и затова са им ментори.

На големия финал (1 април), участниците играят мач срещу Бойко Борисов. Нареждат се на голлинията, а той със свирепи боцове, ги нокаутира един по един. Последният оцелял печели голямата награда на шоуто - предплатен пакет с гласове на избиратели за следващите избори и интимна вечеря (ако е мъж) с някоя кака от партия "Атака".

Лайфовете на шоуто ще се излъчват директно от Парламента в Денят за парламентарен контрол, водещ ще е Бареков, а музиката за този формат ще е на ..... (изненада!!!) - Жорж Ганчев.

*********

Толкова откъм идейната страна!

За подробен сценарий по левче на дума!

Понеже съм злопаметен и не съм забравил, как някакви ненормалници даваха в продължение на две години всеки месец заплата от 150 000 лева на Азис, да се трансексуалчи във вечерно шоу (с извинение)!

Явно кинти има ... дайте ги за новите риалита! Плийзззз!



--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 16 Dec 2011, 17:01
Коментар #14


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Цитат(A_D_P_10 @ Dec 16 2011, 16:10ч.) *
Явно кинти има ... дайте ги за новите риалита! Плийзззз!




.....


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
yanko
коментар 09 Mar 2013, 12:34
Коментар #15


Juventus champion
******

Група: Ветерани
Коментари: 5 180
Регистриран: 31-May 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1 134
Любим футболист: 8 Marchisio
Фен клуб: 705/289



Мрън-мрън


Хленченето не се ползва с добро име - смята се за дразнещо, досадно, дори нецивилизовано. От друга страна още от праисторически времена то е част от нашето съществуване. Представлява нещо като вентил. А и е вездесъщо.

Има народи и етноси, които хленчат особено много, други - далеч по-малко. За северноамериканците, например, оплакването е нещо крайно неприсъщо - дори и да мизерстват, те твърдят, че всичко им е наред. При скандинавците нещата стоят по съвсем различен начин - тяхното съществуване е в много по-голяма степен белязано от меланхолията, което вероятно се дължи на безкрайните зимни нощи. При Херман Банг, Аугуст Стриндберг и Ингмар Бергман по правило се страда и хленчи.

Защо мрънкаме?

Всъщност нещо подобно се наблюдава и в Германия - жителите на Рейнската област са много по-малко склонни да се оплакват, отколкото обитателите на Тюрингия и Саксония, например. Като в случая важна роля играе политиката, тъй като тюрингците и саксонците са преобладаващата част от хората, живяли в някогашната ГДР, където е имало предостатъчно поводи за оплакване.

Тоест, хленченето може да бъде политически обусловено. Като склонността към него има както политически, така и социални предпоставки. В това отношение може да се предположи, че по-бедните слоеве на обществото са особено склонни да се оплакват, имайки за това съвсем реални причини. Но и по-облагодетелстваните мрънкат от време на време - на това в Германия му казват "оплакване на високо ниво".

Смята се, че мрънкането е един вид тих протест - тоест, израз на някаква потребност за промяна. Това важи за всички социални слоеве, като принципно става дума за копнеж по някакъв положителен обрат.

От векове за векове

В този смисъл оплакването е демокрация в действие - подобно на стачките, събиранията, демонстрациите и изборите. Така е било още преди възникването на демокрацията като обществен модел. Във времената на феодализма, когато изборите са непознато явление, а стачките и демонстрациите са забранени и се потушават насилствено, оплакването е единствената форма на социална съпротива. И намира широко приложение. По сходен начин стоят нещата и при диктатури като сталинизма, при който тайните служби следели особено внимателно от какво се оплаква народът. Данните за хленченето като всеобщ обществен ропот се предоставяли на върхушката, която от своя страна решавала да реагира или не.

Казано накратко: обвинението е структурирано и има по-скоро твърди очертания. Оплакването е неясно и може да бъде нескончаемо. Това е неговият минус, но и неговата сила.


Deutsche Welle, превод dariknews.bg
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 14th December 2018 - 13:53ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: