IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

15 страници V  < 1 2 3 4 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Наука, Телепортация, телепатия, черни дупки, паралелни вселени, нови открития
A_D_P_10
коментар 15 Oct 2010, 14:04
Коментар #21


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



НАСА започна подготовката за изстрелване на "Атлантис"


Специалисти от НАСА официално пристъпиха към подготовката за непланиран предварително полет на совалката "Атлантис", съобщи ИТАР-ТАСС.

Това стана възможно, след като американският президент Барак Обама подписа законопроект за финансиране на дейността на НАСА до края на 2013 година, допълва БТА. Този документ предвижда да се заделят средства за излизащия извън рамките на програмата "Спейс шатъл" полет на совалката.

НАСА обмисля възможността да изстреля още веднъж совалката "Атлантис" на 28 юни 2011 г. Преди това "Атлантис" бе подготвяна като "спасителен кораб" за совалката "Индевър", чийто полет е насрочен за 26 февруари следващата година.

НАСА предстои да извърши два планирани полета на совалки - на 1 ноември т.г. трябва да бъде изстреляна "Дискавъри", последвана от "Индевър".

Съгласно плановете на специалистите от НАСА, "Атлантис" няма да бъде подсигурена от "спасителен кораб".

В случай, че совалката по някакви причини не може да се върне на Земята, членовете на екипажа й ще намерят убежище на МКС, откъдето след това ще бъдат евакуирани с руски кораби "Союз". Допълнителното изстрелване на "Атлантис" е нужно, за да бъдат доставени едрогабаритни товари, които могат да бъдат пренасяни единствено от совалки.




Астрономи откриха най-масивния галактичен куп


Астрономи от САЩ, Германия и Великобритания откриха най-големия галактичен куп от известните досега - SPT-CL J0546-5345, съобщи сп. " Astrophysical Journal".

На сайта на Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън" е посочено, че обектът SPT-CL J0546-5345 е с маса, равна на 800 трилиона слънчеви маси, допълва БТА. Учените са открили галактичния куп, като са използвали т.нар. ефект на Сюняев-Зелдович - малко намаляване на температурата на микровълновото фоново лъчение (лъчение, останало във Вселената от времето на Големия взрив), което е резултат от взаимодействие с масивни обекти.

Галактичният куп SPT-CL J0546-5345 се намира на 7 милиарда светлинни години от Слънчевата система.

Това означава, че сега астрономите наблюдават купа такъв, какъвто е бил преди 7 млрд. години или около 6,7 млрд. години след раждането на Вселената.

Учените са определили точната маса, изследвайки галактичния куп с помощта на инфрачервения телескоп "Спитцър" и 4-метровия телескоп в американската обсерватория "Серо Тололо" в Чили.


***********************************************************************


Япония завладява света с "умни" градове


Проведена преди броени дни в Япония изложба, наречена „Комбинираната изложба на съвременните технологии", по-известна като CEATEC, разкри амбициите на страната на изгряващото слънце да завладее света с нещо съвсем различно: смарт-градове.

Японската версия на т. нар. „интелигентни градове" съществува в онзи бъдещ свят, в който изкопаемите горива са вече напълно изчерпани.

Алтернативни източници на енергия като слънцето, вятъра и ядрената енергия са впрегнати да генерират ток в масови количества.

Тази енергия се разпределя между сгради, домове и електрически автомобили, които са свързани помежду си чрез „интелигентни мрежи", които наблюдават потреблението в рамките на мрежата за постигане на максимална ефективност.

Целта е драстично намаляване на въглеродните емисии - в идеалния случай до нула - за които много учени смятат, че са основен причинител на глобално затопляне.

По-голямата мечта на Япония обаче е инелигентният град да се превърне в следващото голямо „нещо" за износ.

Това би трябвало да даде сили за нов растеж на икономиката й в момент, когато страната се намира в икономически спад и бива засенчена от Китай, втората по големина икономика в света след САЩ.

Град Йокохама, разположен югозападно от Токио, е мястото на провеждане на един социален и инфраструктурен експеримент за създаване на „интелигентния град", на който останалата част от света ще може да подражава.

Стартиран през тази година, пректът „интелигентният град Йокохама"е пет-годишна пилотна програма, реализирана от консорциум от седем японски компании - Nissan Motor Co., Panasonic Corp., Toshiba Corp., Tokyo Electric Power Co., Tokyo Gas Co., японската Accenture и Meidensha Corp.

„Искаме да изградим един социален модел, който може да бъде копиран в чужбина", казва Масато Нобутоки, ръководител на проекта.

„Йокохама е място, където чуждите култури са навлезли в Япония преди 150 години и след това са се разпространили из останалата част на страната." Сега, смята той, е време за обратното - Япония да тръгне през Йокохама, за да разпространи постиженията си по света.



***********************************************************************



Трио телескопи показа сблъсък на галактики




НАСА публикува снимка от сблъсък на галактиките Antennae (обектите NGC4038 и NGC4039) с висока резолюция. Учените са направили и малко видео, което можете да видите тук .

Фотографията представлява композиция от три кадъра, направени от телескопа Chandra (син), Spitzer (червен) и Hubble (жълт). На снимката се виждат добре вътрешните структури на сблъскващите се галактики, разположени на 62 млн. светлинни години от Земята в южното съзвездие Гарван.

Според учените процесът на сблъсък продължава поне 100 милиона години. В региона, където се сблъскват галактиките, се наблюдава интензивно звездообразуване. Младите звезди нагряват газа и праха и светлината се вижда добре в инфрачевения диапазон, в който работи Spitzer.

Освен това данните от Chandra, който води наблюденията в рентгеновия диапазон, показват присъствието в този регион от Космоса на голямо количество останки от свръхнови.

Наскоро учените, работещи с Hubble, публикуваха снимки на мъглявината NGC 2467, разположена в съзвездието Кърма. Мъглявината се състои основно от водород и е отдалечена от Зeмята на 13 000 светлинни години.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 18 Oct 2010, 14:52
Коментар #22


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



След отказа на САЩ, Русия създава база на Луната!


След като миналата седмица САЩ окончателно се отказаха от плановете си за връщане на Луната, Русия обяви, че до 2015 г. планира да създаде база за кацане на автоматични космически апарати на спътника на Земята.

Това оповести генералният директор на Научно-производственото обединение "Лавочкин" Виктор Хартов, предаде ИТАР-ТАСС.

След 2015 г. се планира осъществяването на руския проект "Луна-Ресурс/2", който предвижда да бъдат създадени база на Луната и луноход с голям радиус на действие, заяви Хартов.

При това се предвижда да бъдат доставени образци от лунната почва, събрани с помощта на лунохода в предварително избрани райони, които представляват научен интерес, допълни той.

Проектът "Луна-Ресурс/2" ще е свързан с третия етап от руската лунна програма, допълва БТА.

В рамките му се планира да бъдат осъществени две експедиции - първата ще достави на лунната повърхност луноход за извършване на изследвания и вземане на проби от лунната почва, а втората ще достави ракета, с която образците от лунната почва ще бъдат върнати на Земята.

Първият етап от "връщането" на Русия на Луната ще започне през 2013 г., когато към естествения спътник на Земята ще бъде изстрелян руският апарат "Луна-Глоб".

През този етап се предвижда да бъдат извършени изследвания на Луната и експерименти на повърхността й. През втория етап ще бъде осъществен съвместният руско-индийски проект "Луна-Ресурс/1" (в Индия той носи названието "Чандраян 2").

В рамките на този проект Индия ще разработи орбитален апарат и мини луноход, а Русия ще разработи апарат за кацане, на чийто борд ще се намират индийският мини луноход и научна апаратура.




***************************************************************************




Откриха уникален метален бръмбър в Коста Рика




Професионалния фотограф Роланд Сейтър открил уникален бръмбър, чиято обвивка е в уникален металически цвят. Той открил насекомите в висок планински район в Коста Рика.

Според изследователи, обвивката най-вероятно е предпазен механизъм, който действа на принципа на огледалото и обърква враговете на бръмбъра.

"Изключително интересен вид са. Не знам как и защо са се оцветили в такъв металически цвят, но успях да видя още металическо зелено, други бяха като от порцелан, а веднъж засякох бръмбър, който беше направен като от злато", разказва Сейтър в блога си.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 26 Oct 2010, 17:40
Коментар #23


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



НАСА даде зелена светлина за изстрелването на "Дискавъри"


НАСА даде зелена светлина за изстрелването на совалката "Дискавъри" на 1 ноември, след като бе разрешен проблемът с лекия теч на гориво, предадоха Асошиейтед прес и ДПА.

Това ще бъде 39-ата и последна мисия на "Дискавъри".

Изстрелването е насрочено за 20,40 часа по Гринуич. Догодина НАСА планира още един или два полета, преди да "пенсионира" трите действащи совалки, допълва БТА.

"Дискавъри" ще достави на Международната космическа станция последния американски модул, който ще осигури допълнително складово и лабораторно пространство на намиращата се в орбита станция.

Совалката ще достави на МКС също допълнителен товар и един по-особен обитател - първия "човекоподобен" робот в космоса, наречен Робонавт 2 (Robonaut 2 или R2).




*******************************************************




Над 1200 нови вида животни и растения открити в Амазония


Нов вид анаконда, плешив папагал, непозната жаба – това са само малка част от животните, които учени са открили в Амазония. Над 1200 вида животински и растителни видове са регистрирани само през последните 10 години в региона.

Това съобщава Световният фонд за дивата природа (WWF) в доклад, представен на конференцията за опазване на биоразнообразието в Нагоя. На всеки три дни е откриван нов вид.

Новата жаба е с огненочервена глава, папагалът – плешив, но много шарен, сред най-интересните находки е розов речен делфин, също и тарантула с тигрова окраска.

Общо 637 нови растения, 257 риби, 216 земноводни, 55 влечуги, 39 бозайника и 16 птици са описани в доклада.

В него се отбелязва още, че за 50 години 17% от горите в Амазония са унищожени от човека заради отглеждането на животни за месо, соя и суровини за биогориво.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 27 Oct 2010, 15:55
Коментар #24


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



"Хъбъл" погледна 100 века напред




Кълбовидният звезден куп Омега от съзвездието Центавър привлича астрономите от дълбока древност - той е нанесен на звездна карта от Птолемей още преди 2000 г. Той обаче смятал, че това е единична звезда.

А тя всъщност е рояк от над 10 млн. звезди, всички кръжащи около общ гравитационен център.

Звездите са така наблъскани една до друга, че астрономите трябваше да дочакат ерата на космическия телескоп "Хъбъл", за да надзърнат в сърцевината на "звездния кошер" и да различат отделни звезди. "Зрението" на "Хъбъл" е достатъчно остро, за да засече дори индивидуалните движения на телата за сравнително кратък период от време.

Точното измерване на движенията на звездите в гигантски купове дава възможност за анализ на образуването на тези семейства и дали в центъра на рояка няма някоя черна дупка със средна маса - около 10 000 пъти по-тежка от нашето Слънце.

Данните, получавани от "Хъбъл" в продължение на 4 години са определили движенията на над 100 хиляди членове на купа за 10 000 г. напред - изследване без прецедент досега.



**********************************************************



Мравка затворена в кехлибар от 50 млн. години




Кехлибарът понякога поднася изненади. Учени от Университета в Бон, от Индия и САЩ проучиха голям къс от прозрачното злато на възраст 50 милиона години, намерен в Индия, и откриха в него над 700 вида древни насекоми, съобщи в. “Ди Велт”.

Древните останки хвърлят нова светлина върху историята на индийския субконтинент. Те разкриват, че континентът не е бил изолиран толкова дълго от останалите, колкото се смяташе досега. “Вчерашната” теория бе, че индийският субконтинент се е отцепил от Източна Африка преди 160 млн. години, след това е дрейфувал в световния океан и преди 50 млн. години се е сблъскал с Азия и останал там. Това е достатъчно време за еволюцията на много, уникални само за Индия животински и растителни видове.

Днес обаче става ясно, че насекомите, затворени в кехлибара, са подобни на европейските и дори на тези в Южна Америка. Това показва, че Индия не е била толкова изолирана в този период и че е възможно да има и друга геоложка история.

Възможно е също африкански насекоми да са се омешали с азиатски милиони години преди големия сблъсък, като са прескачали от остров на остров през верига от вулкани, пише “Ди Велт”.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 29 Oct 2010, 16:54
Коментар #25


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Заработи първата писта за комерсиални полети в Космоса




Първата в света писта, построена специално за комерсиални полети в Космоса, беше открита в пустинята в американския щат Ню Мексико, съобщи bTV

На церемонията присъстваха създателят на "Virgin Galactic" Ричард Брансън, губернаторът на Ню Мексико Бил Ричардсън и бъдещи астронавти.

Пистата на "Spaceport America" е дълга близо три километра и може да обслужва почти всеки съвременен самолет. Преди по-малко от две седмици "Virgin Galactic" направи друга революционна крачка - първия полет на своя кораб, предназначен специално за космически туризъм.

Брансън нарече вчерашния ден емоционален и исторически. Британският милиардер заяви, че очаква полетите в Космоса с туристи да започнат след 9 до 18 месеца, а той лично ще бъде един от първите туристи.

"Virgin Galactic" е първият наемател на финансираното с пари на данъкоплатците летище. Компанията първоначално ще предлага на туристите кратко "топване" в Космоса и около пет минути, прекарани в безтегловност.

Наподобяващият куршум космически кораб на компанията, Spaceship Two също беше представен на церемонията на новото летище. Той се появи върху специалния кораб майка с реактивни двигатели. Двата кораба прелетяха няколко пъти над пистата, преди се приземят.

Билетите за суборбитален полет с космическия апарат ще струват 200 000 долара, Триста и осемдесет клиенти вече са внесли депозити на обща стойност над 50 млн. долара.

Досега от космическия туризъм се възползваха само шепа богаташи, които плащаха милиони, за да летят с руски ракети до Международната космическа станция.





НАСА ще изпрати астронавти на Марс през 2030 г.




Учени на НАСА планират през 2030 година да изпратят група астронавти на Марс, съобщиха британската телевизионна компания Скай нюз и ИТАР-ТАСС.

За реализирането на проекта ще бъдат привлечени милиардери, сред които е и един от основателите на Гугъл Лари Пейдж. Според някои американски експерти астронавтите не бива да се връщат на Земята, за да може по този начин да бъдат спестени големи средства.

Учените са изчислили, че парите, необходими за изпращането до Марс и връщането обратно на 4-ма астронавти, биха стигнали за изпращането на 20 души, които ще останат на Червената планета. Там доброволците ще основат постоянна база и ще поставят основите за колонизирането на Марс.

Проектът за изпращане на хора на Марс е получил наименованието "Стогодишен космически кораб". Той се разработва от изследователския център "Еймс" - една от основните научни лаборатории на НАСА.

Центърът участва в програмата "Съзвездие" за развитие на пилотираната космонавтика. В нейните рамки бе предвидено изпращането на екипажи на Луната и на Марс. Заради финансовата криза обаче финансирането на проекта от бюджета бе спряно. Според британските журналисти за разработката на новата програма за колонизиране на Марс от Пентагона вече са отпуснати 1 млн. долара, а други 100 000 долара са от НАСА.

Според директора на "Еймс" обаче основните надежди са свързани с американски милиардери, които биха проявили интерес към изпълнението на проекта за покоряване на нови светове.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 02 Nov 2010, 17:54
Коментар #26


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Намериха лек за настинката?


Медици от изтъкнатия британски университет Кеймбридж направиха революционно откритие, което може да победи вируса на една от най-обикновените, най-разпространените и най-нелечимите болести на света - настинката. Те разбраха по какъв начин имунната ни система може да се справи със заразата - постижение, което досега се смяташе за невъзможно.

"Във всеки учебник по имунология ще прочетете, че щом вирусът проникне в клетката, играта приключва, тъй като тя вече е инфектирана и имунната система не може да направи вече нищо", обясни ръководителят на проучването Лео Джеймс, цитиран от в. "Индипендънт".

Експериментите в световноизвестната лаборатория на Съвета по медицински изследвания обаче показаха, че антителата, произвеждани от имунната система, които разпознават и атакуват новите вируси, могат да се закачат за тях и по този начин да ги последват в клетката.

Когато това стане, антитялото се разпознава от естествения белтък TRIM21, който активира мощен механизъм за смазване на вируса, който може да го елиминира до два часа - тоест, много преди да е успял да накара клетката да произвежда вирусните му белтъчини. "Това е последната възможност за спасение на клетката, защото след като инфекцията настъпи, тялото може вече само да убие заразената клетка", допълни Джеймс.

Досега се смяташе, че антителата на имунната система действат изключително само извън клетките - в кръвта и другите телесни течности. Сега обаче учените разбраха, че в самите клетки се крие още един защитен бастион, който може да ги спаси от заразите. Единственото, което трябва да се направи в случая, е да се засили този естествен механизъм за защита на тялото.

Един от начините това да стане, е да се разработи спрей за нос, съдържащ белтъка TRIM21, който да се бори с множеството видове вируси, които причиняват настинката. "Той ще е ефективен при риновирусите, които водят до настинка, при норавируса, който причинява гадене, при ротавируса, който събужда гастроентеритите - заяви д-р Джеймс. - Така просто ще дадем едно рамо на антителата, които произвеждаме естествено при вирусни инфекции. Нещо повече - този метод може да се използва и при много други вируси, не само тези, които причиняват настинка."

Откритието на британските учени вероятно ще залегне в основата на разработването на цял клас нови медикаменти, засилващи имунната защита на тялото. Вирусите и днес са масовите убийци номер едно на света. Те водят до два пъти повече смъртни случаи от рака именно защото могат бързо да се шмугнат във вътрешността на клетките и така да се скрият от пълната мощ на имунната система и помощта на антибиотиците. "Новото проучване е не само огромен скок в знанието ни как и къде действат антителата, но и в разбирането на имунната система и инфекциите като цяло", заяви заместник-директорът на Лабораторията по молекулярна биология В Кеймбридж сър Грег Уинтър.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 06 Nov 2010, 18:34
Коментар #27


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



"Deep Impact" направи най-детайлните сники на комета


Пробата на NASA "Deep Impact" от космическата мисия EPOXI успя да заснеме уникални снимки на кометата Хартли 2.

Фотосите са направени от приблизително 700 километра от кометата и са най-детайлните снимки, които са правени до този момент.

По време на заснемането, Хартли 2 е била на малко под 800 хил. километра от Земята. За да успеят да "проследят" кометата, която има непостоянна траектория на летене, инженерите трябвало да превключат на автопилота "AutoNav", който кара пробата да преследва най-яркия обект около нея, който не е слънцето.







Deep Impact's flyby of Hartley 2





Сравнена с други комети , заснети директно




Сравнена с МКС


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 09 Nov 2010, 20:26
Коментар #28


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Търсят новите Земи по цвета


Астрономите се готвят да използват най-очевидната характеристика - преобладаващия цвят, при търсенето на земеподобни планети около други звезди.

Земята е нежносиня. Марс - предупредително червен. Венера - ослепително бяла. За всяко от тези одеяния има съществена причина. Атмосферата на нашата планета добре отразява сините лъчи, почвата на Марс изглежда червеникава, заради съдържания в нея железен оксид.

Съответно, планетите около други звезди ще разказват за себе си и състава си с видимия си цвят. По този начин астрономите се надяват да отсяват скалистите от газообразните планети и евентуално с голяма сигурност да набележат нови Земи.

Изследване, което скоро ще бъде публикувано в The Astrophysical Journal, предлага сравнително прости критерии за "гадаене на цвят". Методът се базира донякъде на изключителността на земната синева.

Засега телескопите, с които се търсят и откриват планети около други звезди не могат да дадат информация за oкраската на тези далечни светове. Но учените разчитат на тяхното непрекъснато развитие и усъвършенстване.

Проектът започва през 2008 г. Оттогава сондата Deep Impact (която наскоро се срещна с кометата Хартли-2) изпраща в Лабораторията за реактивно движение на NASA (JPL) снимки на Земята, Луната и Марс от милиони километри разстояние. Идеята е да се имитира заснемане на тела от родната ни Слънчева система, сякаш това е направено от извънземни астрономи.

За целта бил използван уредът HRI (High-resolution Imager, 30-сантиметров телескоп) на борда на сондата. Той е снабден с различни цветни филтри. Така били разработени далечните цветни "пръстови отпечатъци" на наблюдаваните тела. Постепенно били събрани данни и за Меркурий, Венера, Юпитер, Уран, Нептун и сатурновия спътник Титан.

Учените дълго търсили отликите между "цветните подписи". И намерили "ситото" - комбинация от три филтъра: син, зелен и червен. На тази база съставили диаграма, разпределяща планетите в цветови семейства.

И всичко си застанало по местата: газовите гиганти Юпитер и Сатурн се сгушили в един ъгъл, Уран и Нептун - в друг. Скалистите "вътрешни" планети Марс, Венера и Меркурий се събрали в собствено ъгълче.

А Земята подобаващо се оказала в горда самота. Едно от измеренията на уникалността й е своеобразното разпръскване на синята светлина, наречено ефект на Рейли. Освен това Земята не поглъща много добре инфрачервеното лъчение. В нашата атмосфера няма много метан и амоняк, нещо характерно за Юпитер и Сатурн.

Един ден мощните телескопи на бъдещето може да засекат подобен уникален цветови отпечатък, кръжащ около съседна звезда. Това няма да означава, че са видели планета-океан като нашата. Но със сигурност ще е сигнал за много внимателно проучване.


www.obekti.bg





Учени уловиха "песен" на далечна звезда


Учени са уловили "песен" на далечна звезда в рамките на проучване, целта на което е да се разбере какво се крие под повърхността й, пише в. "Дейли телеграф".

Астрофизици от университета на Бирмингам и специалисти, работещи с НАСА, са измерили промените в светлината, идваща от звездата KIC 11026764, допълва БТА. Небесното тяло с размери два пъти колкото Слънцето е получило прякора Джема.

Звездата, която се намира на 3,100 трилиона мили от Слънцето, вибрира подобно на музикален инструмент в резултат на т.нар. "звездотресения", отекващи от повърхността към ядрото, обясняват изследователите.

Използвайки техника, известна като астросеизмология, учените са успели да открият трептенията на светлината в резултат на тези звездотресения и да пресъздадат звука, произвеждан от KIC 11026764.

Хармоничното "тананикане", което наподобява шум от вятър, духащ над микрофон, разкрива нова информация за вътрешната структура на звездата.

Вибрациите могат да помогнат на специалистите да научат повече за възрастта, размера и структурата и на други звезди. Направените от учените изчисления показват, че Джема е на възраст над 5,94 милиарда години - с около един милиард години по-стара от Слънцето.

Размерът й е двойно по-голям от този на нашата звезда. Джема ще продължи да расте, докато се трансформира в червен гигант - масивна звезда към края на живота си. За целите на настоящето проучване специалистите са използвали данни от телескопа "Кеплер" на НАСА.





През 2011 г. НАСА ще изследва Меркурий


През 2011 г. НАСА ще пенсионира космическите си совалки, но нейна мисия ще достигне своята дестинация - Меркурий, съобщи ЮПИ. Шест години и половина след изстрелването му космическият апарат "Месинджър" на НАСА най-после ще влезе в орбита около най-близката планета до Слънцето, пише в. "Ню Йорк таймс".

По време на едногодишното си орбитиране "Месинджър" ще идентифицира елементи и минерали в скали на повърхността на планетата, ще наблюдава атмосферата й и магнитните й полета, докато 11-годишният цикъл на слънчевите петна излиза от спокойния си период. Разполагаме с нужните уреди за това, но ни е нужно време в орбита, заяви изследователят Шон Соломон от мисията.

Учените са любопитни да видят какво ще открие "Месинджър", когато надзърне в кратерите близо до полюсите на Меркурий.

Температурите достигат 800 градуса по Фаренхайт (около 420 градуса по Целзий) в осветената от слънчевите лъчи страна на планетата. Смята се обаче, че в кратерите на полюсите на Меркурий, където слънчеви лъчи никога не проникват, температурите са около минус 300 градуса по Фаренхайт (около минус 180 градуса по Целзий). Това означава, че може да има големи депозити от воден лед. Радарни изследвания от Земята показаха, че е възможно да има вода, така че учените с нетърпение очакват данните, които ще изпрати "Месинджър".





Пресъздадоха Големия взрив в адронния колайдер


Учени от ЦЕРН успяха да пресъздадат в Големия адронен колайдер миниатюрни версии на Големия взрив, след който се смята, че преди близо 14 милиарда години се е зародила Вселената, пише в. "Дейли телеграф".

Постижението открива нова ера в изследванията в областта на физиката на елементарните частици. Мини Големите взривове са постигнати чрез сблъсъка на оловни йони - атоми, от които са отстранени електроните, допълва БТА.

При сблъсъка са произведени температури милиони пъти по-високи от тези на ядрото на Слънцето и са пресъздадени условия, каквито не са съществували освен непосредствено след Големия взрив.

"Много сме развълнувани от постижението. При сблъсъка бяха възпроизведени умалени версии на Големия взрив и най-високите температури и плътности, постигани някога в експеримент", казва д-р Дейвид Еванс, член на британския екип от университета на Бирмингам.

Процесът е бил възпроизведен в безопасна и контролирана среда, генерирайки невероятно горещи и плътни субатомни огнени топки с температури над 10 трилиона градуса - милиони пъти по-високи от тези на слънчевото ядро.

При подобни температури дори протоните и неутроните, съставляващи ядрата на атомите, се топят и образуват "супа" от кварки и глуони, известна като кварк-глуонна плазма. Специалистите се надяват, че изследвайки кварк-глуонната плазма, ще научат повече за Силното ядрено взаимодействие - една от четирите фундаментални сили в природата. "Силното ядрено взаимодействие не само задържа атомите заедно, но е отговорно и за 98 процента от тяхната маса", обяснява д-р Еванс.

Последният експеримент на ЦЕРН е извършен въпреки предупрежденията на група, известна като Heavy Ion Alert, според която той може да предизвика катастрофална верижна реакция с унищожителни последствия за Земята. Учените от Церн опровергаха тези твърдения.


www.actualno.com


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 10 Nov 2010, 21:06
Коментар #29


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Откриха непозната гигантска структура в Млечния път




Данни от космическия гама-лъчев телескоп "Ферми" на NASA разкриха невероятно голямо образувание в нашата галактика. То е останало незабелязано въпреки размерите си, сравними с тези на самия Млечен път. А може би именно заради големината си.

Компютърни модели, разработени от астрономи от Харвардския университет, показват, че нашата галактика е украсена с два огромни "мехура", излъчващи гама лъчи. Всеки от тях се простира по оста на Млечния път, съответно на север и на юг от централната му област. Диаметърът им е около 25 000 св. години. Засега учените могат само да гадаят какъв е произходът на странните структури.

Погледнато от Земята, те обхващат повече от половината видимо небе - от съзвездието Дева до Жерав. Предполага се, че възрастта на образуванията е милиони години.

Откритието е публикувано в сп. The Astrophysical Journal. Негови автори са проф. Финкбийнър и докторантите Мен Су и Трейси Слейтър от Харвард. Те анализирали данни от Широкоъгълния телескоп (LAT) на борда на "Ферми". Това е най-чувствителният гама-детектор, политал някога в Космоса. Гама-лъчите са най-високоенергийната форма на светлината (в невидимата част на спектъра).

Другите екипи от астрономи, изучаващи гама-картината на звездното небе не са открили мехурите заради мъглата от гама-лъчи. Тя се получава при взаимодействието на частиците им с друга светлина и междузвезден газ. Използвайки различни приближения на разпространението на тази "мъгла", екипът на Финкбийнър успели да прогледнат през нея и да съзрат гигантските балони.

Сега се моделират възможните сценарии за появата на мехурите. Тяхното гама-излъчване е с много по-висока енергия от това на обичайната гама-мъгла в галактиката ни. Образуванията имат и доста добре очертани граници. Тези характеристики подсказват, че мехурите са останки от мощно и сравнително бързо изпускане на енергия. Но източникът му остава загадка.

Една от възможностите е това да е изхвърляне на частици от свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката. В други галактики астрономите са наблюдавали такива бързи струи, захранвани от материя, падаща към колапсарите.

Няма сведения за такива изхвърляния, ставащи днес в Млечния път. Но е много възможно такива да е имало в миналото. Мехурите може да са получени и при изтичане на газ при взривно образуване на звезди, може би онова, оставило много и големи звездни купове в центъра на галактиката ни преди няколко милиона години.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 14 Nov 2010, 00:44
Коментар #30


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Доста време мина от последния път , когато си взех брой на "Обекти" и мисля , че е крайно време да го сторя пак..., ако ще и само заради корицата biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif



Ето и някои акценти от новия брой:



Каменните топки в Коста Рика




Археологията ни е изправяла пред всякакви загадки. Една от най-големите обаче се намира в южната част на Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, сякаш излезли от детска кутия с колекция от топчета.

Тези в Коста Рика обаче са доста големи и едва ли стават за игра. Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма ”Похитителите на изчезналия кивот”, където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.

Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове...




Тунгуският метеорит бавно сваля маската си




На 30 юни 1908 г., около 7 часа сутринта над източен Сибир със силата на ново слънце в небето грейва огнен обект, който прелита стотици километри и експлодира с нечуван тътен. И до днес учените предимно гадаят какво се е случило в междуречието на Лена и Подкаменна Тунгуска. Нови данни, получени и тълкувани век след събитието, дават надежди за разплитане на една от най-тайнствените загадки на 20. век.

Италианци са на път да обърнат представите ни за Тунгуския метеорит...




Отгледай си сърце




През 2005 г. един обикновен американец в напреднала възраст – Лий Спивак, отсича неволно върха на пръста си с перката на самолет-играчка. Нещастието го превръща в една от звездите на съвременната медицина – почти чудотворна експериментална терапия кара пръста на Спивак да... израсне отново.

Това е само един от примерите за регенерация при човека. Ставаме ли новите саламандри? Не се чудете – с помощта на медицината вече могат да се отглеждат сложни човешки органи...




Поздрав от Луната




Когато преди няколко месеца сайтът space.com съобщи, че космическият апарат на NASA Lunar Reconnaissance Orbiter е заснел няколко съветски станции, достигнали Луната преди десетилетия, един от феновете на сайта прибързано отбеляза, че едва ли има полза от преоткриването на стар космически боклук, па било то и на месечината.

Само седмици по-късно фенът бе опроверган безапелационно от екип на университета на Калифорния в Сан Диего.

Учените, които от години работят по определянето на точните параметри на лунната орбита, успяха да установят пряка лазерна връзка с „Луноход-1” – уж безполезният от близо 40 г. първи самоходен апарат на естествения ни спътник.

Този контакт ще отвори очите на човечеството за много тайни, които естественият спътник на Земята все още крие...




Звездолетът, който ще ни отведе до звездите




Ако оприличим междузвездното пространство на Тихия океан, всичко, което сме постигнали до този момент с космическите полети, е като първите плахи опити на праисторическите аборигени да плават с малка лодчица в лагуната. Проблемът с тази аналогия е, че космическите мащаби са невъобразимо по-големи.

Светлината е най-бързото нещо, което познаваме, а дори тя стига до най-близката звезда Алфа Кентавър за 4,3 години. Засега обаче ние не можем да пътуваме с нейната скорост. И все пак вече разполагаме с цели четири „звездолета”, т.е. космически кораби, които са на прага на междузвездното пространство – двата апарата „Вояджър” и двойката „Пионер”. Най-бързият от тях, „Вояджър-1”, се движи с непостиганата преди това скорост от над 17 км/сек. Това обаче е костенурски темп за огромните разстояния до звездите. Ако бе насочен към Алфа Кентавър „Вояджър-1” щеше да пристигне там след около 17 хил. години.

Има обаче и хубава новина: междузвездните полети са технологично възможни в момента! На каква цена обаче и готови ли сме да я платим...




Колите-роботи – спасение за човечеството?




Винаги е имало мечтатели, които са си представяли автомобили, управляващи се сами, без човешка помощ. Необходимо ли е обаче да създаваме такива? Дали колите-роботи могат наистина да променят към по-добро енергийната ефективност, екологията, замърсяването, градоустройството, придвижването, работата и обществото като цяло, както твърдят техните привърженици?

Една от най-прагматичните нации – американците, вече са отговорили на тези въпроси с цифри.

Ако всички коли от утре станат роботи, т.е. ако бъде изключен човешкият фактор в шофирането, това ще спаси около 35 хил. живота годишно, предимно на млади хора, при които пътните злополуки са водеща причина за смъртност. Ще бъдат спасени и около 1 млн. ранени (по статистика за САЩ). Освен човешката цена, ще бъдат спестени около 230 млрд. долара загуби и разходите за всички тези инциденти (около 2-3% от БВП на САЩ), около 50 млрд. човекочаса труд или 1 трилион долара (около 8% от БВП).

Ако приложим тези цифри в мащабите на цялата планета, едва ли ще са необходими повече аргументи ”за” създаването на автономни автомобили.

Но колите-роботи не са в бъдеще време – те вече съществуват и много скоро ще тръгнат масово по пътищата на света...




Григорий Перелман – дръпнатият гений




Той е един изчезващ вид. От онази рядка порода гениални глави, които се интересуват само от чистата наука. И за които нищо друго няма значение – слава, суета, битов разкош, личен живот, да не говорим за парите. Необичайното и трагичното при него е, че вече е избягал и от самата наука. А това в случая с Григорий Перелман е голяма загуба – неговият мозък със сигурност би могъл да отвори още врати пред човечеството.

Представете си, че Анри Поанкаре бе зарязал по същия начин математиката на 40-годишна възраст (това би се случило през 1894 г.). Та в такъв случай той изобщо нямаше да е формулирал своята прочута хипотеза, благодарение на доказването на която Перелман бе признат за един от живите гении на планетата!

Само преди няколко месеца световната преса прегря от съобщението, че руският математик е отказал да получи един милион долара награда от института ”Клей” в Кеймбридж, щата Масачузетс , САЩ.

Това не е единствената му странност...




Продължаваме ли да еволюираме?




Еволюцията, точно както лошите навици, е нещо, което все ни се струва, че се случва само на другите. И наистина, в учебниците по антропология и биология историята на човешкия генетичен прогрес обикновено завършва с възцаряването на Homo sapiens sapiens на неговия заслужен трон. За промени в генома на други животински и растителни видове обаче четем всеки ден.

Илюзията, че сме достигнали върха в своето развитие, все пак си остава точно това – илюзия. Според древните закони с промените в околната среда се променят и адаптират и нейните обитатели – включително и ние. А може би трябва да кажем – особено ние!

Защото редакциите, които сами нанесохме в собствения си хабитат през последните няколко века, нямат прецедент в историята на планетата. До каква степен обаче следваме темпото, което сами наложихме? И... към по-добро ли се променяме...




Астронавти за 6 дни




Две български момчета сбъднаха мечтата си – мечта на много деца, а и на техните родители.

19-годишните възпитаници на астрономическата обсерватория във Варна Димитър Анастасов и Ивайло Димитров спечелиха конкурс и не само посетиха космически център на NASA в САЩ, но и участваха в тренировките за космическа мисия в условията, в които се подготвят истинските астронавти.

Въртяха ни в сфера, стояхме под вода, разговаряхме с капитан на совалка, разказват те и споделят още много още много от преживяното там...


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 14 Nov 2010, 00:59
Коментар #31


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Цитат
През 2005 г. един обикновен американец в напреднала възраст – Лий Спивак, отсича неволно върха на пръста си с перката на самолет-играчка. Нещастието го превръща в една от звездите на съвременната медицина – почти чудотворна експериментална терапия кара пръста на Спивак да... израсне отново.


Е тва ме хвърли у бъзито blink.gif Някой ще ме просветли ли с повечко подробности за случая и каква е тази "почти чудотворна експериментална терапия" unsure.gif

п.с. АДП, само да ти кажа да не се притесняваш, че не се пише много в темата! Продължавай да постваш неща, защото ги чета редовно smile.gif


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 17 Nov 2010, 14:56
Коментар #32


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Цитат(A_D_P_10 @ Apr 26 2010, 19:23ч.) *
Японският космически апарат Хаябуса се завръща на Земята през юли




Японският космически апарат сега се намира в завършващата фаза от своя път и евентуално ще стане първият космически апарат , завърнал се на Земята с частици материал от астероид. Очаква се капсулата от японския апарат Хаябуса , през юли 2010 , да кацне на територията на Австралия.

Сега японският апарт сравнително бавно се завръща към Земята, след като преживя много проблеми през последните 5 години на своята дейност в космоса. Напомняме , че през 2005г, Хаябуса изследва астероида Итокава в Слънчевата система. Според пресмятанията на Японското космическо агентство, спускаемата капсула на космическия апарат с образците от астероида, ще се приземи в австралийската зона Вумера. Споразумението за кацането на апарата бе подписано по-рано между Министерството на отбраната на Австралия и космическото агентство на Япония.
Закритата военна зона Вумера представлява най-големият в света военен полигон. "Австралия ще се радва да помогне на Япония в тази сложна космическа мисия" е казал Ким Кар, Министър на промишлеността , науките и изследванията на Австралия.

Напомняме , че мисията Хаябуса беше проблемна за Jaxa през целия период на нейното съществуване. Планираше се през юни 2007г апарата да се завърне на Земята и да изхвърли спускаема капсула с взетите образци. Това би била първата доставка на неземни образци след лунните експедиции.
На 12 септември 2005г, Хаябуса трябваше да осъществи на Итокава три кратки кацания - едно пробно и две планови. Но поради ред проблеми, едното кацане беше неудачно, (макар при това апарата , както и беше планирано , е оставил на астероида алуминиева пластина с имената на 880 хора от Земята от почти 150 страни) . Освен това апарата трябваше да спусне на астероида малък робот 'Миневра' ( маса-520 грама), снабден със слънчеви батерии и три фотокамери, две от които образуват стерео двойка за заснемане на обекти разположени на разстояние от 10 до 50 см от робота , в това число на отделни прашинки. Третата камера би могла да наблюдава по-отдалечени обекти. Но след отделянето на робота, връзка с него не беше установена и се счита , че 'Миневра' е загубен. Предполага се, че е отлетял в открития космос.

На 26 ноември апарата е реализирал още един опит за вземане на образци. В момента на максималното сближаване с повърхността на астероида , е станал проблем с компютъра. Апаратът е загубил ориентация и е повредил един от двигателите , и след това е била загубена връзка с него. Успял ли е апаратът да вземе проби или не - не е сигурно. Към март 2006 г учените са успели да възтановят връзката с апарата. А през юни 2006 от Jaxa са съобщили , че апарата може би все пак ще се завърне на Земята. На 4 февруари 2009г специалистите от Jaxa най-сетне са успели да включат йонния двигател и да направят окончателни маневри за насочване на апарата към Земята. И сега с образци или без, през юни 2010г апаратът ще се завърне.

През ноември 2009г от Jaxa са съобщили , че комбинацията от два различни ускорителя трябва да работи от време на време и да 'тласка' апарата към Земята. Единственият проблем се крие в това , че единият ускорител, в резултат на работата, дава йони на газа ксеон , а другият - реактивен поток от електрони и съответно реактивната тяга е различна. За да се нивелира този проблем, инженерите планират да проведат включване в ръчен режим.
Според последните данни , Хаябуса лети към Земята със скорост около 200м./сек. , запасът от гориво на апарата е над 20 кг, което ще позволи на двигателите да работят в непрекъснат режим около 2000 часа. Но средното време на включване на двигателите , по пресмятания на японските инженери няма да превишава 30 минути в седмица.

"Хаябуса" донесла астероиден прах


Японската междупланетна станция "Хаябуса" наистина е донесла прашинки от астероида Итокава, съобщи японската космическа агенция.

През юни сондата завърши седемгодишната си одисея, изгаряйки над Австралия. Специално защитена капсула се приземи в австралийската пустиня.

Учените не бяха сигурни, че в спускаемия апарат има проба от Итокава, защото при кацането на астероида през 2005 г. сондата претърпя технически проблеми. Тя не можа да изстреля метални топчета, които да вдигнат облак прах. Именно от тази пушилка "крачето" на сондата трябваше да събере вещество за анализ.

Специалистите се надяваха, че някоя друга прашинка все пак се е залепила по вътрешността на сондата. Месеци наред те изследваха капсулата, опитвайки се да потвърдят извънземния произход на намерения там материал. В края на краищата бяха преброени около 1500 частици с неземен произход, доставени от стотици милиони километри разстояние .

Сондата оцеля и в много други перипетии - имаше период от седем седмици без връзка между апарати и Земята. Успешното й завръщане и уловеният прах обаче превръщат мисията й в истински триумф за японската космонавтика.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 19 Nov 2010, 15:51
Коментар #33


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Откриха планета, дошла от друга галактика




Европейски екип астрономи откри екзопланета, долетяла от друга галактика. Откритието е направено с 2,2-метровия телескоп MPG в Южната европейска обсерватория (ESO) Ла Сила в Чили.

Звездата, "довела" извънгалактичната планета, е част от т.нар. "Поток на Хелми". Това са група звезди, принадлежали някога към галактика-джудже, погълната от нашия Млечен път преди 6 до 9 млрд. г.

Голямото разстояние не позволява на учените да откриват екзопланети, намиращи се в други галактики. Но уловената чужда система дава възможност за изследване на такива планети.

Звездата е каталогирана като HIP 13044 и се намира на около 2000 св. г. от Земята в южното съзвездие Пещ. Планетата, наречена HIP 13044 b, е засечена по едва доловимото поклащане на звездата поради гравитационното взаимодействие с планетата. Високоточните наблюдения са направени със спектрографа FEROS.

Откритата планета е газов гигант, подобен на Юпитер. Тя кръжи близо до централното си светило, като една нейна "година" трае 16,2 земни дни. Планетата е изключително интересна, защото кръжи около стара звезда и скоро може да бъде погълната от нея при очакваното разширяване на светилото. Много изненадващо за астрофизиците, HIP 13044 b вече е оцелявала в един такъв катаклизъм - превръщането на звездата в червен гигант след изчерпването на водородното й гориво. Сега звездата пак се е свила и "работи" с хелий.

Екипът е търсил именно екзопланети, които очакват присъдата си около умиращи звезди. От тях се очаква да подскажат бъдещата съдба и на нашата Слънчева система.




Гигантска "медуза" бе заснета в космоса




Телескоп на NASA засне изключително странен космически обект в съзвездието Телец, на 800 светлинни години от Земята. Орбиталният апарат WISE показа структура с уникална форма, позната като "кристална топка". В инфрачервения спектър обаче тя прилича повече на мистично морско същество.

Обектът, известен на астрономите като NGC 1514, принадлежи към класа на планетарните мъглявини, предаде сайтът YTPO.ru. Тези мъглявини се образуват, когато звездите загиват и изхвърлят в пространството огромно количество нажежени газове. Ултравиолетовото лъчение на централната звезда или, както е вслучая, двойката звезди, се образува именно от тези газове. Резултатът е наистина потресаващ визуален спектакъл - планетарните мъглявини могат да приемат най-причудливи форми.

"Кристалното кълбо" NGC 1514 прилича едновременно и на пеперуда, и на медуза. Уникалното при тази мъглявина е, че "крилата" й са почти напълно симетрични. Астрономите обясняват еднаквите светещи пръстени, които можете да видите на снимката от WISE, с особеното разпределяне на космическата прах, в чиито кълбета звездният вятър е успял да пробие специфични канали. "Бях направо шокиран, когато видях пръстените", заяви членът на научната група WISE към NASA в Пасадена, астрофизикът Майкъл Реслър.

До този момент инфрачервените телескопи не успяваха да заснемат пръстените на "медузата". Причина за това е постепенното изстиване на прашните облаци, които витаят около умиращите звезди. В спектъра на видимата светлина оригиналната форма на мъглявината е невидима - "кристалната топка" прилича просто на синьозелен облак газ.

NGC 1514 се изучава от астрономите вече над 200 години. Мъглявината е забелязана за първи път през 1790 г. от сър Уилям Гершел, който предполага, че става въпрос за компактно струпване на звезди. По-късно обаче именно Гершел въвежда термина "планетарна мъглявина", за да обозначи подобните космически обекти.

В инфрачервения спектър на WISE, който засне "медузата", пръстеновидните прашни структури се оцветяват в ярко оранжев цвят. Характерната зеленикава светлина в центъра на всяка е почти незабележима и човешкото око я възприема като пусто място. "Отстрани изглежда, сякаш някой нарочно е създал симетрични пръстени и ни ги показва, сякаш за да ни каже нещо", коментираха някои от първите хора, видели фотографията.

Телескопът WISE работи в орбита от началото на годината. През идната пролет NASA планира да представи пред публиката огромен каталог от снимки, направени от уникалния апарат.




Японци откриха нова комета




Преди около две седмици двама японски астрономи откриха нова комета, съобщи NASA. Наречената на откривателите си Икея-Мураками е засечена при наблюдения с ръчно насочвани оптически телескопи.

Тази техника се използва много рядко от търсачите на комети в цифровия век, но двамата любители записват имената си в историята благодарение на нея.

Икея-Мураками е дългопериодична комета със силно ексцентрична орбита. По такива траектории кометите извършват една обиколка около Слънцето за периоди, вариращи между 200 и няколко милиона години. Подобна бе орбитата на кометата Хейл-Боп, която се виждаше доста ясно на небето през 1996/1997 г.



****************************************************



Планират дървообразен небостъргач




През 2012-та в Тайван ще стартира изграждането на един от най-необикновените небостъргачи в историята на човечеството, който ще има… дървообразна форма, съобщи Popular Science.

Дизайнът е избран измежду общо 237 проекти, предложени за създаването Тайванската кула. Тя ще се извисява на 300 метра от земята и съответно – ще бъде най-високата постройка в Тайчунг – третият по големина град в Тайван.

Подобно на истинските дървета, и кулата ще бъде „зелена”. Нейният въглероден отпечатък ще бъде минимален, ще събира дъждовната вода, за да я пречиства, и ще генерира електричество от вятърни турбини и фотоволтаични панели. Също така ще използва коминоподобна система за естествена вентилация, а в основата си ще бъде снабдена с геотермална станция, с помощта на която ще се отоплява.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bate_vanio
коментар 19 Nov 2010, 20:37
Коментар #34


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 767
Регистриран: 17-March 08
Град: blagoevgrad
Потребител No.: 969



Един от малкото моменти в който се гордея,че съМ БЪЛГАРИН.



Ученик от Националната Природоматематическа Гимназия откри решение на най-великия геометричен проблем на всички времена. С решението, младежът спечели европейската награда за млади учени в Лисабон. За "Гордиевия възел" в математиката разказва Рада Домусчиева:

18-годишният Радко Котев разгада най-трудната задача в математиката - Аполониевата.

Оригиналното решение на задачата изгаря при пожара в Александрийската библиотека. Стотици учени са се сблъскали със сложното математическо решение. Младежът работи по проблема 2 години.

"Аполоний е поставил тази задача през 260 година преди новата ера приблизително и идеята е да се построи това нещо с линийка и пергел. Само четири решения има в света, те са на Жергон, на Виет, на Понселе и на Петерсън. И всъщност това е петото решение, на Радко.. да моето решение и мисля, че е по-добро.

Това, което намерих, беше лесно да се види, по-лесно беше да се види, отколкото да се докаже. В крайна сметка една сутрин се събудих и написах решението”, разказа Радко Котев.

"От 8 клас досега е бил винаги в десетката на всички математически състезания, олимпиади и международни турнири”, съобщи Гергана Драгиева, учител по философия на момчето.

Откритието вече е получило международно признание - с решението на Аполониевата задача Радко печели състезанието за млади учени в конкуренция с 85 проекта от различни страни в Лисабон. Чака да бъде публикувано и в специализиран научен журнал във Флорида.

Ще представи решението в университета в Гренобъл, най-модерният научен център в света. Ще продължи да се занимава с наука и мечтае да учи в Единбург, но да работи в България.




http://www.btv.bg/news/nauka-tehnologii/st...en_problem.html


--------------------
ЗАПИШИ СЕ ВЪВ ФЕН КЛУБ "ЮВЕНТУС БЪЛГАРИЯ" И СТАНИ ЧАСТ ОТ СЕМЕЙСТВОТО НИ !
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 20 Nov 2010, 00:54
Коментар #35


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Космическият боклук: рискована игра



космическият боклук в ниска и висока орбита към 2008 г.


Когато в ранните часове на 10 февруари 2009 г. американски комуникационен сателит, наречен Iridium 33, се блъсна в руски военен сателит на 800 км над повърхността на Земята, експертите нарекоха това "безпрецедентно събитие". По-доброто е "неизбежен инцидент, който рано или късно щеше да се случи".

Космосът вече не е самотно място. Жизненоважни орбити близо и далеч от Земята са покрити от твърде опасен саван от отломки и нефункциониращи сателити. Като допълнение към хилядите големи частици, НАСА смятат, че има поне половин милион обекти с размери между 1 см и 10 см, които обикалят около Земята.

Опасност от повече космически шрапнели

Дори толкова малки обекти могат при удар на орбитална скорост да повредят сателит. А броят им нараства, така че расте и вероятността за нови бъдещи сблъсъци - и появата на дори още повече "космически шрапнели". Порочният кръг, който се получава, заплашва не само многомилиардната сателитна индустрия, но и безопасността на пилотираните мисии в Космоса.

"Задръстването на ниските околоземни орбити е много сериозен проблем," казва проф. Мартин Барстоу от университета в Лайчестър. "Количествата отломки само ще се увеличават, ако не успеем да спрем натрупването им, осигурявайки по-добра защита на сателитите или изчиствайки отломките", обяснява той.

Пенсионираните спътници още обикалят

Руският спътник Cosmos 2251 обикаля безцелно около Земята от 14 години, след само две години на активна употреба след изстрелването му през 1993-а. В края на полезния му живот не е бил предвиден план той да бъде изместен извън опасната зона, така че да не може да нанася щети.

За щастие сблъсъкът на Cosmos и Iridium може да бъде възприеман и като събитието, което катализира фундаментална промяна в отношението към космическата безопасност: има признаци, че поне американското правителство е приело, че нещата не могат да продължават постарому.

Основен повод за притеснение са две жизненоважни области. Първо, зоната между 300 и 1600 км от повърхността на земята, известна като "ниска околоземна орбита", използвана от космическия телескоп "Хабъл", Международната космическа станция и космическите совалки, които я зареждат.

Близостта до Земята прави ремонтните мисии относително лесни - но за да преодолеят гравитацията, обектите в тази орбита трябва да се движат много бързо (приблизително със 7600 м/сек). Получаващото се в резултат на това триене в края на атмосферата - плюс бомбардирането от отломки - в крайна сметка води до повреда на устройствата.

И частиците прах могат да бъдат опасни

Изследвайки "Хабъл", по думите на Барстоу, "може лесно да се види колко сериозни щети са нанесли малки обекти. Дори частици прах, движещи се с много висока скорост, могат да попаднат в сателит и да го свалят, ако уцелят неподходяща част."

Заради скоростта, с която тези сателити се движат, е трудно от тях да се предават комуникационни сигнали, или те да бъдат използвани за наблюдение на конкретни събития - като климатични промени. Там се намесват геостационарните сателити.

След като бъдат изстреляни в орбита, на приблизително 35 000 км от планетата, тези космически обекти се движат в перфектен синхрон със Земята, на практика оставайки на фиксирано място в небето. Това им позволява да следят определена област, или да бъдат използвани като междинна станция за телефонни разговори, радиосигнали и прехвърляне на електронни данни, които поддържат в движение информационната икономика.

Двата проблема

Има обаче два проблема. Първо, височината на орбитата прави тези сателити практически неподлежащи на ремонт. Второ, нуждата да бъдат разположени достатъчно далеч, за да се избягва вредна радио-интерференция означава, че има ограничен брой достъпни "позиции", което увеличава опасенията за пренаселването на този район.

Има повече от 200 нефункциониращи сателити в геостационарна орбита, а Международната асоциация за повишаване на космическата безопасност (IAASS) предупреждава, че броят им ще се увеличи петкратно до 10 години.

Сериозността на проблема бе призната през юни, с публикуването на Националната политика на САЩ за Космоса - декларация на намерения, изразяваща ангажимент за сътрудничество с други страни за поддъжане на Космоса като безопасна и стабилна среда.

В документа САЩ се ангажират да "се стремят към изследвания и разработка на технологии и техники... за намаляване и премахване на отломките на орбита, за намаляване на рисковете и повишаване на разбирането на настоящата и бъдеща среда от отломки около Земята". Томазо Сгоба, председател на IAASS, описва това като "сериозно развитие". "Най-накрая," казва той, "САЩ осъзнаха, че нещата не могат да продължават по същия начин като преди."

Обменяйте информация, рискът трябва да се управлява

Професор Ричард Краутър от британската Космическа агенция, който е консултант на британския кабинет, е съгласен с тази позиция. "В основата на новата политика," коментира той, "стои позицията на САЩ, че не могат да продължават да използват Космоса в изолация. След скорошния сблъсък на Cosmos и Iridium, те признаха, че за да се управлява нарастващият риск от сблъсъци в Космоса, САЩ е необходимо да споделят повече информация с други космически държави."

Подобно споделяне на "космически ситуационни информационни данни" по думите на д-р Томас Келсо от Центъра за космически стандарти и иновации в Колорадо сериозно би намалило броя на погрешни известявания за опасности, и би позволило някои от сателитите да бъдат отмествани от опасни позиции.

Колко важен е подобен обмен стана ясно м.г., когато спешно предупреждение от САЩ позволи на нигерийски сателит да избегне сблъсък с друг обект. Американската декларация също така се занимава с нарастващото присъствие на търговски оператори - и небходимостта те да направят достъпни данните за орбиталната си флота.

НАСА - по-концентрирана върху научни проекти

Някои експерти, между които е и Барстоу, твърдят, че това отразява намерението на лишената от средства НАСА да се концентрира върху научни проекти, вместо върху търговски дейности, които се смята, че би трябвало да бъдат финансирани от частни корпорации.

Частният сектор, в лицето на Асоциацията за космически данни, въвежда доброволни стъпки за обмен на орбитални данни и избягване на сблъсъци. ООН също са се намесили по въпроса, със сформирането на комитет, оглавяван от д-р Питър Мартинес от университета в Кейптаун, Южна Африка.

Неговата работна група по дълготрайна стабилност на Космоса, чийто доклад ще бъде публикуван през 2014 г., ще разгледа предимствата на споделянето на информация в няколко сфери - включително космическия климат - от рода на внезапни изригвания в слънчевия вятър.

"Не би трябвало да подценяваме това," казва той, "вече са катастрофирали космически кораби в резултат на промени в космическия климат."

И безопасността на хората не е забравена. С подготовката на Virgin на Ричард Брансън да изпраща туристи в космоса - и още 26 фирми по цял свят, подготвящи услуги или превозни средства за развлекателен космически туризъм - експерти като Краутър оказват натиск за нови стандарти на дизайн на космическите "превозни средства", апаратура за излитане - и поведение на пътниците.

В идеалния случай това би било нещо подобно на валидните в момента правила за гражданската авиация, но Краутър казва, че не би "очаквал международни закони да бъдат публикувани в близко бъдеще". Вместо това той смята, че правилата постепенно ще бъдат възприемани - и впоследствие затвърдени в международни споразумения.

Китай по негово мнение също може да се включи в програмата, особено ако се опитва по дипломатически път да компенсира спорна ситуация през 2007 г. Тогава Пекин използва нефункциониращ орбитален сателит като пробна мишена за оръжейна антисателитна система - в резултат на което допълнителни отломки се разлетяха в Космоса.


Цитат
Парашут за астронавти

Ако отломки се сблъскат с пилотиран космически кораб, резултатите биха могли да бъдат катастрофални.

Обаче англо-италианска фирма разработва парашут за принудително приземяване от Космоса, който може да защити астронавтите от огромната температура, когато навлизат в земната атмосфера със скорост 29 000 км/ч.

Т.нар. Spacecrew Emergency Module ще позволи на астронавтите да напуснат обречения космически кораб, преди той да се възпламени при навлизането в атмосферата. Надуваемото устройство може да се съхранява в раница, след което - с натискане на бутон - да обвие астронавта в устойчив на високи температури силиконов конус, който би го защитил при удара в атмосферата (където освен гравитационния натиск, околният въздух се нажежава до температура от хиляди градуси).

След като човекът в конуса премине безопасно през атмосферата - изправящо косата 30-минутно спускане - устройството би трябвало да се превърне в обикновен парашут, осигурявайки му безопасно кацане на земята. Инженерите на Aero Sekur се надяват такова устройство да бъде пуснато в продажба до 10 години.


Цитат
Роботи, които се скачват със сателитите

Ако сателит изгуби мощност или предстои да се сблъска с друг обект, има ли нещо, което може да бъде направено, ако комуникацията с него е изгубена? В момента не.

Но учените от немския Аерокосмически център проектират роботи, които биха могли да бъдат изстрелвани и контролирани от Земята, които ще се скачват с повредените сателити, за да ги заредят с гориво, да ги управляват и поправят.

Роботите също така ще могат да изтласкват нефункциониращите кораби на по-далечни "гробищни" орбити.

По-амбициозна версия на проекта има за цел да бъдат конструирани роботи, които да улавят повреждащи се или разпадащи се сателити при падането им в небето от ниска околоземна орбита, след което да ги насочват към океани, за да се избегнат щети и човешки жертви на сушата.


www.webcafe.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 20 Nov 2010, 14:53
Коментар #36


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Изстрелването на "Фобос-Грунт" е насрочено за октомври 2011 година




Изстрелването на руския междупланетен космически апарат "Фобос-Грунт" към едноименния спътник на Марс е насрочено за октомври 2011 година, съобщи в интервю за информационния канал "Русия 24" ръководителят на руското космическо ведомство Роскосмос Анатолий Перминов, предаде ИТАР-ТАСС.

Космическата мисия "Фобос-Грунт" е следващата голяма стъпка за безпилотната космонавтика на Русия. Разработвана и планирана да се осъществи през 2009 година, стартът беше последователно отлаган неколкократно.

Целта на възвращаемата мисия е да се достави на Земята проба от спътника на Марс - Фобос, допълва БТА. Досега човечеството има проби, доставени от космически апарати, единствено от Луната (доставени от "Аполо" и "Луна"), от Слънчевия вятър (доставени от "Дженезис"), от кометата Уайлд 2 (доставени от "Стардъст") и от астероида Итокава (доставени от "Хаябуса" ).

Ако "Фобос-Грунт" успее и проби от Фобос достигнат Земята, това може да доведе до революция в разбирането на процесите, които протичат в околомарсианското пространство.

Да припомним, че на борда на "Фобос-Грунт" ще лети и български инструмент с името "Люлин-Фобос", който представлява дозиметър за космическа радиация.


science.actualno.com


Както е отбелязал някой под статията: "1:0 за БАН" biggrin.gif


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 24 Nov 2010, 23:43
Коментар #37


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



До 8 години - и на обратната страна на Луната


Американският технологичен гигант Lockheed Martin обяви началото на проект, в рамките на който към обратната страна на Луната ще полети космически кораб с хора на борда, предаде Space.com. Компанията, която е един от основните съдружници на NASA, смята, че това ще стане възможно между 2016 и 2018 г.

Името на мисията е L2-Farside Mission (Мисия към далечната страна). Съкращението L2 обозначава така наречената точка на Лагранж 2 в системата Земя-Луна. Това е точката, където обединената гравитация на Земята и на Луната могат да позволят на кораба да "виси" сравнително неподвижно над повърхността на спътника ни.

Корабът, който Lockheed Martin смята да използва, е апаратът "Орион", който се разработваше за лунната програма на САЩ, прекратена през януари. Космонавтите на борда му ще могат да следят работата на роботи върху лунната повърхност и да контролират действията им.

Екипажът трябва да прекара в космоса около месец и да изучи до каква степен хората могат да понасят условията на открития космос за относително дълго време - тази мисия ще продължи близо три пъти повече от всички "Аполо". Ще бъде тествана и системата за безопасност на "Орионите", които в перспектива биха могли да се използват и за по-дълги полети, например до Марс. Важно е в рамките на мисията да се провери и евентуалната опасност от по-бързо влизане на хората и кораба в атмосферата, обявиха от компанията. Скоростта на завръщане ще бъде 40-50% по-висока, отколкото при връщане от околоземната орбита.

Основната полза от мисията L2-Farside ще бъде безценната информация, която ще позволи по-далечните космически пътешествия в бъдеще, смятат от Lоckheed Martin. Приоритетите на новата американска космическа стратегия са два - кацането на повърхността на астероид и на Марс. Мисията към астероид се планира за 2025 г., а пилотираният полет към Марс - за 2030 г.





Професор д-р Петър Гецов: България може да прави собствени спътници


Проф. д-р Петър Гецов е директор на Института за космически изследвания към БАН, един от водещите български учени в областта на авиокосмическото приборостроене и системите за автоматично управление на летателни апарати. Завършва Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия. Защитава докторска степен във Военновъздушната инженерна академия „Жуковски“ (Москва), а през 2000 г. завършва стратегически курс по национална сигурност и отбрана в Генералщабния факултет на Военната академия "Г. С. Раковски”. Проф. Гецов е ръководител на проекта “Метеор” по програмата “Интеркосмос”, а по-късно e главен инженер на научната програма “Шипка” за полета на втория български космонавт. От 1996 г. той е директор на Института за космически изследвания при БАН. Член е на Междуведомствената комисия по космически изследвания към Министерски съвет на България.

Професор Гецов, къде се намира България в света на космическите изследвания?

Ние имаме сериозни традиции, преди всичко, защото много рано сме се приобщили към модерните страни, провеждащи космически изследвания – още през 1969 г. През 1972 г. е изстрелян първият български космически прибор за изследване на космическата плазма. Така България става 18-ата страна в света, която със собствена апаратура проучва и прави експерименти в Космоса. След това станахме шестата в света, която има космонавт. Успяхме да създадем и изцяло оборудвания у нас спътник „България 1300”, а по-късно и спътника „Метеор-Природа”. Полетът на втория български космонавт през 1988 г. беше върхът на българските космически изследвания поне засега. Успяхме да разработим 11 отделни апарата, които бяха на много високо ниво за времето си. Нашата апаратура след това дълги години бе на космическите станции „Мир” и на Международната космическа станция (МКС), като с нея са работили много космонавти и астронавти.

Спектрометричната ни апаратура „Фрегат” в мисията до Фобос направи някои от първите снимки на спътника на Марс, които и до момента са уникални като качество. Интересна разработка, в сътрудничество с руснаци и американци, беше космическата оранжерия. Ние първи в света успяхме да отгледаме растения като пшеница, репички, салати и т.н., както и първи отгледахме жито „от семе до семе” в Космоса. България има сериозни успехи и в областта на радиометрията. В продължение на една дългогодишна научна програма в момента на МКС има български прибори за измерване на радиационната обстановка. Тази апаратура не е създадена в нашия институт, а от колеги от БАН. Факт е, че за една малка страна като нашата успешно се съизмерваме с великите нации в космическите изследвания. Имаме добра история, добри резултати и добра квалификация и това е отлична основа за по-нататъшното ни развитие в тази област.

В контекста на актуалния дебат за финансирането на науката в България, можете ли да кажете, че постигате сериозни научни резултати с минимум средства?

Последните 20 години в българската наука са белязани с недостатъчно финансиране от страна на държавата, като тази рестрикция важи за всички научни направления. В същото време обаче се откриват и много добри нови хоризонти. Ние сме си поставили за основна задача асоциирането на България към Европейската космическа агенция (ESA). Това ще ни осигури много големи възможности, защото срещу членския внос, плащан от държавата, страната ни ще получи не само финансиране за развитието на космическите технологии, но и редица стратегически предимства, свързани с трансфера на високи технологии и знания. Разбира се, не можем да очакваме чудеса от самото начало на членството ни в ESA, но ако сме достатъчно активни и подготвени, бихме могли да привлечем от европейските фондове средства, които многократно надвишават членския ни внос. Това според мен е напълно възможно, на базата на сериозните традиции и квалификация, която имаме, както и поради това, че ние, българите, сме находчиви, добре подготвени, инициативни и хора с характер. Ако подготвяме добри проекти, ако успеем да създадем добра инфраструктура и да привлечем млади специалисти, ще можем да спечелим много средства и да участваме в много успешни научни проекти. Имаме много добра основа и аз бих казал, че от страна на държавата се изисква сравнително малко, за да се започне този позитивен процес на мултиплициране. Защото космическите технологии, както информационните, са свързани със синергизъм – всяка инвестиция в тях се връща многократно. Например в САЩ всеки долар, вложен в космически изследвания, връща десет долара. В ЕС съотношението е около 1 към 7. Проблемът е в това да убедим нашите управляващи, че това са печеливши направления.

Какво конкретно трябва да се направи, за да стане България член на ESA?

Българското правителство трябва да вземе държавническото и политическо решение страната да стане член на Европейската космическа агенция. В това отношение България изостава, защото повечето от бившите социалистически страни вече са или асоциирани, или пълноправни членове на ESA. Ние сме едни от последните, които все още не са се качили на този влак. Това е жалко, защото бяхме сред водещите държави по-рано в програмата „Интеркосмос” на бившия социалистически блок. Всичко, което трябва да се направи в тази насока, е правителството да вземе политическо решение и да плати членския внос от 1,2 млн. евро, което е незначителна сума в мащабите на една държава. За управляващите обаче това явно са много пари и в повечето случаи ни задават въпроса „откъде да ги вземем?” В другите страни въпросът е решен, като финансирането на космическите изследвания стои на отделен ред в държавния бюджет. В рамките поне на последните 5-6 години ние непрекъснато убеждаваме всички правителства, които идват на власт, че тази стъпка трябва да бъде направена. Почти всички европейски държави имат космически агенции или бюра за космически изследвания, докато при нас този въпрос все още не е решен. Ние създадохме една междуведомствена комисия към министерския съвет, но тя имаше чисто консултативен характер и нямаше никакви управленски функции. Не знам дали ние лошо ги съветваме или те не искат да ни чуят, но до момента този въпрос непрекъснато се отлага.

Вероятно Космосът не е сред приоритетите на властта.

Според мен сред обществеността, включително у управляващите липсва разбирането за важността на космическите изследвания. Когато се спомене изразът „космически изследвания”, всички си мислят, че става дума за нещо абстрактно, извънземно и отвлечено. А всъщност става дума за изключително важни неща като GPS технологията, комуникационните технологии, интернет, сателитната телевизия, GSM мрежите, сателитните изображения, метеорологията – всичко това е свързано с близкия Космос. Ето това са космическите изследвания.Разбирате ли, че не можем да решим който и да е проект в областта на екологията или на земеделието, без да използваме GIS технологии (географски информационни системи), както и сателитни изображения? Нашият институт и специално аз като директор винаги насочваме изследванията към прагматичната, приложната част – там, където можем да получим много повече, отколкото влагаме. Но при всичко това отговорът, който получаваме, е от вида на „Кое ни е наред, та сега и с космически изследвания да се занимаваме?” Управляващите са избрани, за да се доверяват на мнението на специалистите и да вземат решения. Трябва да се доверяват и на приоритетите, които има ЕС – сред тях са космическите изследвания и сигурността.

Как би изглеждал възможно най-добрият сценарий за развитието на космическите изследвания в България?

Както казват математиците, има „необходимо и достатъчно условие”. Необходимото условие в случая е да направим крачката с членството в ESA. И трябва да го направим скоро. Иначе можем безкрайно да си говорим колко сме велики, колко сме били, колко ще бъдем и т.н. Ще дам един пример от футбола. Няма значение колко е голяма една футболна сила, ако не участва в световно или европейско първенство. А за да играем в европейското и световното първенство в областта на космическите изследвания, просто държавата трябва да създаде минималните необходими условия за това – да станем членове на ESA. Този акт ще ни позволи веднага да започнем да участваме в европейските космически програми. Пример за мащабен проект, в който бихме могли да участваме, е системата за глобална навигация Galileo. Това ще е третата глобална навигационна система след NAVSTAR GPS и руската Глонасс. Galileo има претенциите да превъзхожда другите системи и да ограничи фактическия монопол на САЩ в тази област. Сателитната навигация е глобален бизнес, който е по-голям от петрола и природния газ, взети заедно. Защото тенденцията е всяко транспортно средство или мобилно устройство да има GPS приемник. Вторият голям европейски проект, в който имаме потенциал да участваме, е за глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Всяка страна може да се включи в този проект и да разработи свой национален спътник. Ние имаме всички възможности в това отношение, имаме разработка за малък спътник, наречен „Балкансат”, който да обслужва страните от Балканския полуостров. Става въпрос за многомилиардни проекти, в които можем да участваме.

Какво ще се случи, ако ги пропуснем?

Ако стоим настрана, ние винаги ще останем само потребители. Тези високотехнологични продукти и тяхната експлоатация са скъпи и вместо да печелим от тях, ние ще плащаме повече - неизмеримо повече от това, което трябва да вложим, за да се включим в този бизнес. Не само ще трябва да купуваме оборудването на системите за мониторинг, но и да плащаме за сервиза им и да купуваме сателитни изображения, GIS инструменти и т.н. От друга страна участието в тези проекти ще ни донесе ценна квалификация и ще ни направи напълно равнопоставени в цялото това пространство. От всеки бизнес има ползи, но участието в бизнеса с високи технологии, с висока добавена стойност води до високи печалби и до съвсем друга равнопоставена позиция на държавата. Ние сме добре подготвени и според мен трябва да използваме този потенциал. В крайна сметка, ако загърбим тези наукоемки бизнес коридори, на наше място ще се настанят други държави, а ние ще си останем потребители. Разбира се, бихме могли да оставим други да се занимават със знания, а ние да разнасяме куфари и да правим кафета. Дори ако България заложи на развитието на земеделието и туризма, това също не може да мине без космически технологии. Ако например искаме да докажем, че отглеждаме екологична продукция, тя трябва да е непрекъснато под наблюдение и сертифицирана по линия на околна среда, почва, разпространение на различни вредности и т.н. Затова е необходим дистанционен мониторинг чрез сателит. Съвременният туризъм също не може да се развива без добра комуникационна структура. Иначе казано, и туризмът, и земеделието не могат да са съвременни и конкурентни без космическите технологии. Мога да дам още много примери, които оправдават усилията и инвестициите в това направление.

В последно време се говори много за образованието като национален приоритет. В същото време много плахо или въобще не се говори за наука. А какво е образованието без наука? Нали именно науката реализира образованието? Ако не поставим науката и технологиите като приоритет, нашето образование няма да прави нищо друго, освен да подготвя висококвалифицирани работници, които ще работят в чужбина.

Реалистично ли е да се надяваме, че ще има бъдещи български космонавти?

Разбира се, че сме оптимисти за трети българин в Космоса. Имаме целия необходим потенциал за това. Българската нация е умна и инициативна и ние можем да се справим отлично с един такъв проект. В същото време трябва да сме наясно, че романтичният период на космическите изследвания вече е в миналото. Сега сме в прагматичния етап. Това означава, че за всяко нещо са необходими достатъчни условия, както и обществена необходимост. Като директор на ИКИ аз разглеждам един български космонавт като средство за изпълнение на конкретна научна задача. Първо трябва да сме икономически стабилни, да имаме достатъчно развита научна, образователна и технологична общност и среда, която да излъчи интересни задачи, които да бъдат извършени в Космоса. След това, в зависимост от задачата, трябва да изберем възможно най-подходящия човек за нея. Изискванията за участниците в космически полети вече са съвсем различни и това означава, че космонавтът може да е с очила и може да не е изключително здрав физически. Той може да е жена, мъж, инженер, химик, астроном и т.н. в зависимост от поставената задача. Но при всички случаи трябва да е един от най-добрите специалисти в областта на експеримента, който ще се провежда. В идеалния случай този човек трябва да е в основата на научния проект. Този български космонавт може да участва и като представител на една международна научна общност.

Кои са перспективните български космически проекти, които се изпълняват в момента?

През тази година на МКС ще бъде изведена апаратура, разработена от нашия институт и от други колеги в БАН, която ще изследва пространството около станцията за параметри като електрическия потенциал и радиационната обстановка. Става въпрос за апаратура, която разработваме през последните 5-6 години, при това почти изцяло със собствени средства. Едно от основните направления, в които работи нашият институт, е в областта на малките спътници. Напълно готови сме да участваме в европейската програма за глобален мониторинг на околната среда и сигурността, за която стана дума. В много западни университети студентите разработват микро- и нано-спътници. За тяхното извеждане в орбита се изискват много по-малко пари. Миниатюризацията и микропроцесорната техника дава огромни възможности. Например, възможностите, за които преди са били необходими спътници, тежащи 1-1,5 тона, като типа „Метеор”, сега могат да бъдат постигнати с един сателит, тежащ 50 кг. Създаването на спътници е много привлекателна и интересна област за младите специалисти и аз гледам на тази дейност като на много добър начин за запазване на квалифицирани кадри.

Разбира се, продължаваме изследванията и в друга област, в която сме силни – космическата физика. Това включва изследвания на йоносферата и магнитосферата на Земята. По отношение на дистанционните методи за наблюдение осъществяваме все по-широко сътрудничество с бизнеса и с държавата за използване на нашите възможности в тази област. Ние например осъществяваме мониторинг на околната среда и атмосферата на градове като Стара Загора, Кърджали и Бургас. Продължаваме и нашите изследвания в областта на космическата медицина и биология. В това направление например участваме в проекта на ESA и руския Институт за биомедицински проблеми „Марс 500”, чиято цел е да осъществи симулирана наземна мисия до Марс. Бих обобщил, че в областта на космическите изследвания става все по-интересно. Участието в този бизнес ще става все по-интересно, все по-приоритетно и все по-печелившо. Ще бъде наистина жалко, ако не използваме големия потенциал, с който разполагаме. Няма никаква причина да не сме тези, които сме били и които сме. Въпросът сега е дали ще бъдем в бъдещето.

www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 25 Nov 2010, 18:52
Коментар #38


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Преводи на популярни академични изрази


Всеки, който е имал взeмане-даване с науката, се е сблъсквал поне веднъж с някое от тези клишета. Хубаво е да знаем какво точно означават. И така...

"Отдавна е известно..." = Нямах време да проверя данните.

"Забелязваме очевидна тенденция" = В това, което ви казвам, няма никакъв смисъл.

"Въпреки че не бе възможно да намерим категорични отговори на поставените въпроси..." = Експериментът беше неуспешен, но още се надявам да го публикувам.

"За проучването избрахме три примера" = Останалите резултати бяха пълна мъгла.

"Показвам ви типичен пример" = Това беше най-красивата графика.

"Ще представим резултатите в следващия си доклад" = Може и да си направя труда да го напиша, ако ме принудят/финансират.

"Според моя опит..." = Веднъж.

"В няколко случая..." = Два пъти.

"В редица случаи..." = Три пъти.

"Смята се, че..." = Аз смятам.

"Общото становище е..." = И приятелят ми смята така.

"Решението е правилно в определени параметри" = Грешно. Грешно. Грешно.

"Според статистическия анализ..." = Според слуховете...

"Статистически ориентирана проекция на значимостта на нашето откритие" = Съвсем случайно предположение.

"След внимателен анализ на наличните данни" = Бастисах три страници с бележки, когато съборих чашата си с бира.

"Ясно е, че са необходими много допълнителни проучвания, преди да постигнем пълно разбиране на този феномен" = Хич не го разбирам... И никога няма да го разбера.

"След допълнителни проучвания на колегите ми..." = И те не го разбират.

"Тази област е изключително важна за изследване" = Темата е тъпа и безсмислена, но ми я натрапиха от научната комисия.

www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 27 Nov 2010, 00:48
Коментар #39


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Първият полет към Марс ще е след 2030 година




Двадесет и шестте космически агенции в света предвиждат да осъществят съвместен полет към планетата Марс. Това може да стане след 2030 година, съобщи за РИА "Новости" ръководителят на Роскосмос Анатолий Перминов, цитиран от БТА.

Космическите агенции са подписали съвместна декларация, засягаща пилотираната космонавтика, в която се казва, че е целесъобразно полетите в далечния космос да се осъществяват съвместно. На този етап сами подобни проекти могат да реализират САЩ, Русия и Китай. Като се имат предвид обаче разходите и целесъобразността, е по-подходящо да се работи по съвместна програма, твърди Перминов.

Отговаряйки на въпроса кои планети от Слънчевата система са приоритет на съвместния полет, Перминов казва, че сега големият интерес е насочен към Луната. Особено след като е установено, че на полюсите й има вода.

"Затова много държави се върнаха към идеята за създаване на обитаеми станции на Луната" - казва Перминов. Но основната планета, към която са устремили погледите си космическите агенции, е Марс. "След 2030 година към тази платена трябва да бъде осъществен съвместен полет" - споделя Перминов.


science.actualno.com





Набелязаха кандидат-марсианци




Бавноходките, а също и някои археи, могат да издържат престой на Марс от стотици дни, съобщиха учени, правили опити със земни животни в камера със симулирани марсиански условия. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Icarus, накратко за тях съобщава Wired.

Специалистите отдавна се занимават с проблема дали космическите станции от Земята не могат да пренесат живи организми на червената планета и така да я заселят с родна фауна и флора.

Затова всички сонди, отправящи се по междупланетните трасета внимателно се стерилизират. Но има земни същества, които могат да оцелеят, както при предстартовата дезинфекция, така и по време на полета, и на Марс.

Неслучайно тези организми се наричат екстремофили. Учените от Университета на щата Индиана подбрали кандидат-марсианци от вечно замръзналите почви в Сибир, от солени езера в Мексико, подобни на дрожди бактерии от арктическа Канада, както и бавноходки - микроскопични безгръбначни, способни да живеят в изключително сурови условия. Дори в открития Космос.

Изследователите смесвали изучавните организми със стерилна имитация на марсианска почва и ги държали една седмица в камера с въздух, аналогичен на този там. След това 40 дни подлагали почвата на въздействия като на Марс - големи всекидневни температурни амплитуди и ултравиолетово лъчение.

Оказало се, че "земляните" най-зле понасяли именно ултравиолетовите лъчи. Но заровени само на милиметър в почвата, те вече били достатъчно защитени. Много от марсианските кандидати измрели от липса на влага.

Най-устойчиви се оказали бавноходките. Те могат да забавят метаболизма си 10 хиляди пъти и затова липсата на вода не ги тревожи много дълго време. В марсиански условия тези животинки могат да устискат до триста дни.

Преди старт космическите апарати се обработват с агресивни химически препарати (белина). Но както "Обекти" наскоро писа, в почвата на Марс има точно такива вещества. Тоест тази обработка ще пресее именно организмите, способни да оцеляват на Червената планета.




"Касини" намери кислород на Рея




Сондата на NASA "Касини" откри кислород в атмосферата на сатурновия спътник Рея, съобщи Space.com.

Статията на екипа, анализирал данните от станцията, е публикувана в сп. Science. Досега газът на живота бе откриван само на спътници на Юпитер.

Учените на няколко пъти се опитвали да докажат съществуването на кислород в атмосферата на Рея, но досега не успяваха. През май т.г. сондата прелетя на 97 км от повърхността на спътника и спектрометричните данни показаха, че долу има О2.

Газът е в много малки количества, затова е открите едва при наблюдения отблизо. Смята се, че се е отделял при бомбардировката на повърхностния лед на спътника от заредени частици, изпратени от Сатурн. Такава е природата и на кислорода по луните на Юпитер.

Освен кислород на Рея бил открит и въглероден диоксид. За неговия произход учените засега само гадаят. Според една от хипотезите, на Рея може би има сложни органични молекули, чийто обстрел със заредени частици води до разпадането им и освобождаване на въглерод. Той се съединява с кислорода до СО2. Но газът може да се отделя и от недрата на Рея, където се е образувал в миналото при геологични процеси.




Юпитер си върна пояса




Астрономите по света с удовлетворение регистрираха възстановяването на южния тъмен пояс на Юпитер, изчезнал по-рано тази година.

Някои от най-зрелищните кадри на появата на ивицата са заснети от три големи телескопа на Хавайските острови. Сега учените за пръв път имат доста стабилно понятие за периодичното изчезване и връщане на пояса.

На всеки няколко десетилетия Южният екваториален пояс побелява за период от една до три години. Изчезването му през май бе регистрирано от астроном-любител. В началото на ноември друг аматьор, филипинецът Кристофър Гоу забеляза ярко петно в необичайно избелелия пояс, което насочи много телескопи към най-голямата планета в нашата система.

Сред тях бяха и Инфрачервеният телескоп на NASA, 10-метровият Кек и 8-метровият Джеминай, разположени на връх Мауна Кея на Хаваите. Първите кадри от връщането на пояса са заснети на 24 ноември.

Както се вижда от снимката, направена от Джеминай, появата на пояса е предшествана от мощна буря. Очакват се нови силни урагани. И с тях - по-ясно очертаване на пояса. Причината за неговото съществуване са именно мощните ветрове, които разчистват белите облаци във високата атмосфера. Съответно, наблюдателят от земята възприема облачния "каньон" с дъно от кафяви облаци като тъмна ивица. Светлите високи облаци са от амонячен лед и закриват по-ниските кафяви слоеве.




Подранил "Союз" кацна в Казахстан




Двама американци и руснак се завърнаха от Космоса днес в казахстанската степ. По думите на шефа на руската космическа агенция, приземяването било идеално.

Спускаемият апарат на "Союз ТМА-19" с Фьодор Юрчихин, Шенън Уокър и Дъглас Уилкок кацнал меко само на 1,5 км от предвидената точка 3,5 часа след отделянето си от Международната космическа станция.

Много често ветровете отнасят парашутиращата капсула на десетки км от планираната площадка, а когато има и балистични проблеми, отклонението може да достигне стотици км.

Приземяването стана 4 дни по-рано от предвиденото, защото властите на Казахстан помолили за чисто небе по време на срещата на високо равнище на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която страната е домакин на 1 и 2 декември.

В момента на МКС остава тричленен екипаж - американецът Скот Кели и руснаците Александър Калери и Олег Скрипочка. До края на годината още трима космонавти ще се присъединят към тях.




Чудовищен сблъсък родил галактиката в Андромеда




Компютърни симулации показаха, че най-близките съседи на нашата галактика най-вероятно са образувани от мащабен сблъсък между две галактики преди милиарди години.

Млечният път се намира в района, наричан от астрономите "Местната група галактики" с общо около 40 члена. Най-големите са нашата и съседната Андромеда, и двете са масивни спирални галактики.

Според много хипотези Андромеда (М31), която е на 2,5 млн. св. г. от нас, е била образувана от сблъсък на две или повече по-малки галактики. Но тези идеи не бяха проверявани досега.

Екип от френски и китайски изследователи се захванал със сложната задача. Те разработили симулация на еволюцията на гравитационното взаимодействие между осем милиона частици, всяка обозначаваща струпване на прах, тъмна материя и звезди. Учените вкарали в уравнението. Оказало се, че с този модел може да се разкрие миналото на Андромеда - сливане на две галактики - една, малко по-голяма от нашия Млечен път, и друга, около три пъти по-малка.

Екипът, ръководен от д-р Франсоа Амер от Парижката обсерватория, успял да възпроизведе повечето характеристики на Андромеда, като например особената й централна издутина, големия плосък диск и мощния пръстен от газ и прах, както и огромният поток от стари звезди. Симулацията показала, че сблъсъкът, започнал преди 8,75 млрд. г. е бил жесток, което личи по големия въртящ момент на галактиката. Сливането завършило след около 3,5 млрд. г.

Моделът показал, че сблъсъкът може би е довел до образуването на големи потоци (приливни опашки) от дълги, тънки ленти от звезди и междузвезден газ с обща маса около една трета от тази на Млечния път.

Според учените, една такава опашка може да е образувала Големия и Малкия Магеланови облаци - малки галактики с неправилна форма, които или са спътници на нашия Млечен път, или преминават покрай него на разстояние от около 180 000 св. г. Ако те са били родени от сблъсъка, те биха полетели към нашата галактика с около милион км/ч.

Резултатите от симулацията потвърждават хипотезаат, че спиралните галактики са били образувани предимно при чудовищни сблъсъци, а галактиките-джуджета - от приливни опашки след такива катаклизми. Новата разработка може би ще промени начина на пресмятане на количеството тъмна материя във Вселената.




************************************************************




Направиха противоракова ваксина от тумор




Нов метод за борба с рака на дебелото черво дава надежда на хиляди пациенти сами да преборят опасната болест, съобщава Physorg.

Учени от Дартмът Колидж са създали ваксината на базата на дендритни клетки и са я изпитали след оперативно отстраняване на метастатични тумори - в опит да се предотврати появата на нови метастази.

Това е съвсем нов подход в борбата с рака. Учените са намерили начин да накарат дендритните клетки, които стартират имунните реакции в дебелото черво, да започнат битка с конкретните тумори. Въпросните клетки са сред най-важните в човешката имунна система. Те набелязват целите, или антигените, след което стимулират системата да реагира срещу тях.

В новата разработка дендритни клетки били отгледани от кръвна проба на пациента. Получените клетки били смесени с протеини от тумора на болния и сместа му била инжектирана като ваксина.
Ваксината предизвикала противотуморна реакция на Т-имунни клетки - вид бели кръвни телца, борещи се с болестите.

63 на сто от пациентите, лекувани по този начин били живи и без ракови образувания 5,5 г. след операцията за отстраняване на метастази.

Авторите на разработката предупреждават, че методът работи добре само в комбинация с хирургическо отстраняване на по-големите тумори. Насъсканите срещу тях Т-клетки просто не им смогвали. Но те се справяли много добре с микроскопичните метастази, неоткриваеми на етапа на оперативната намеса.




10-те най-безполезни органа в човешкото тяло




Питали ли сте се някога за какво са ни дадени мъките да ни растат мъдреци или да трупаме отрова в напълно необяснимия си апендикс? Отговорът е - няма никаква смислена причина. Discovery Science класира 10-те най-ненужни части от човешкото тяло.

10. Plica semilunaris (трети клепач). - Може и да не знаете, но притежавате трети клепач. Отворете добре двата, които вече са ви известни, и хубавичко се вгледайте - ще го видите в ъгълчето на окото си, близо до слъзния канал. Третият клепач е остатък от "нощната мембрана", която можем да видим при кокошките, гущерите и акулите.

9. Телесното окосмение. - Няма съмнение, че някога, когато зимите са били жестоки и якето още не е било измислено, сме били доста по-космати. Допреди 3 млн години целите сме били покрити с равна кафява козина. След еволюирането на Homo erectus обаче способността да се потим отменила донякъде необходимостта да регулираме телесната си температура с вълна. Да не говорим за дрехите.

8. Синусите. - Лекарите не знаят много за функцията на синусите. Ясно е само, че имаме твърде много. Според някои теории, те може би предпазват очите ни от вътрешното налягане или пък ни помагат да променяме височината и тона на гласа си.

7. Аденоидите. - Те улавят част от бактериите, които минават през гърлото ни, но и са твърде чувствителни и склонни към подуване и инфекции. Питайте кое да е 7-годишно дете. За щастие, аденоидите се свиват с възрастта, а и често ни ги махат, заедно със...

6. Сливиците. - Още едно парче месо, което само знае да се подува и да боли. Ако не са ви ги оперирали до 30-годишна възраст, си е истинско постижение.

5. Опашката. - Откривате с неприязън съществуването й, когато се тръшнете с цялата си тежест по време на първия си урок по ски. Опашката всъщност е няколко сраснати прешлена, останали от древни времена, когато повече сме приличали на маймуните.

4. Erector pili. - Чували ли сте за мускул, единствената цел на който е да кара косите ни да се изправят? Е, имаме такъв и той се нарича Erector pili. При животните накокошинването ги прави да изглеждат по-големи и по-страшни. При нас то е просто глупаво.

3. Мъдреците. - Когато някога сме дъвкали жилаво мамутско месо направо от кокала и не сме си мили зъбите след това, те честичко са капели. Ето защо, когато резервните кътници, наречени мъдреци, са се появявали, прадедите ни ги посрещали с благодарност. Днес флуорните пасти за зъби и зъболекарите са причина този подарък от природата да се превърне просто в една сериозна досада.

2. Апендиксът. - Дарвин твърдял, че апендиксът помагал на тревопасните ни прадеди при храносмилането. Може и така да е било, но за какво ни е днес, когато има сандвичи с шунка и френски сирена?!

1. Мъжките зърна. - И все пак, защо, Господи??




************************************************************




Китайски селяни - потомци на изгубен римски легион?




Жителите на едно забравено от Бога китайско село може да се окажат правнуците на отдавна изчезнал римски легион. Особеният външен вид на жителите на северозападното китайско селце Ликян, много от които имат зелени очи и руса коса, накара учени да предположат, че прадедите им са живели много по на запад, отколкото се предполагаше. ДНК изследванията потвърждават достоверността на теорията.

Геномът на китайските селяни разкри, че почти две трети от тях са от европейски произход. Резултатите показаха, че в легендата за изгубената армия на римския генерал Марк Крас може да има немалко истина, пише в. "Дейли Мейл".

През 53 г. пр. н. е. Крас е победен от партските племена и обезглавен на територията на днешен Иран. Още от тези древни времена се носи слухът, че 145 римски легионери остават в плен на партите и, след като са освободени, се лутат с години из региона.

Първият човек, който свързва Ликян с Рим, е професорът по китайска история в Оксфордския университет Хоумър Дъбс. През 50-те години на миналия век той изказва предположението, че европейците са потеглили на изток, където са попаднали под китайски плен. Така те основали Ликян през 36 г. пр. н. е.

Проф. Дъбс прави предположението си въз основа на официални исторически документи, според които Ликян е основан от войници, пленени по време на войната между Китай и хуните през 36 г. пр. н. е.

Един от жителите на селото, 38-годишният Гай Джунян, прочут със зелените си очи, след доказателството, че гените му произхождат от Европа, вече носи прякора Гай Луома или Гай Римлянина. Закачката е дело на приятелите му и го превръща в местна знаменитост.

Близките до селото гробници също предполагат, че на мястото някога е имало римско присъствие. Археолозите откриха, че в една от тях лежи мъж с ръст над 1,90 м - нещо абсолютно необичайно за местните китайци. Трябва да се отбележи обаче, че селото лежи на трасето на древния Път на коприната, по който са минавали немалко чужденци.

Много учени обаче намират теорията на Дъбс интересна, но недостатъчно достоверна. Антропологът от университета в Сиена Маурицио Бетини например заяви, че за да е неопровержима, теорията трябва да е подкрепена с артефакти като римски монети или оръжия, каквито досега не са намерени в Ликян.

Независимо дали е вярна или не, теорията на Хоумър Дъбс е достатъчно интересна, за да продължат проучванията както на археолози и антрополози, така и на специалисти по генетика.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 02 Dec 2010, 19:02
Коментар #40


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 492
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Открила ли е НАСА извънземен живот?


НАСА породи оживени дискусии в интернет и предизвика интереса на търсачите на извънземен живот с новината за важна пресконференция, съобщи Франс прес.

Днес, 2 декември, в 19 часа по Гринуич (21 часа българско време) Американската космическа агенция организира във Вашингтон пресконференция във връзка с откритие в областта на астробиологията, което ще има последици върху изследването и проучването на доказателствата за извънземен живот, се казва в съобщение на агенцията, качено в сайта й.

Астробиологията е дисциплина, която изучава живота във Вселената, в това число и неговото зараждане, еволюция, местоположение и шансовете му да бъде съхранен и продължен.

В пресконференцията ще участват Мери Войтек, ръководител на програмата по астробиология на НАСА, Фелиса Улф-Саймън, астробиоложка от американския Геофизичен институт, и Памела Конрад, астробиолог от космическия център Годард на НАСА.

След съобщението на НАСА форумите, сайтовете и блоговете в цял свят бяха залети от предположения какво откритие ще съобщи космическата агенция, предаде БТА.




Анализираха атмосферата на супер-Земя


Астрономи от Европейската южна обсерватория проучиха за първи път състава на атмосферата на земеподобна екзопланета, кръжаща около близка звезда, съобщи ЕСО.

Международният екип използвал Много големия телескоп (VLT) на обсерваторията. Бил наблюдаван пасаж (преминаване) на планетата GJ 1214b пред диска на централното й светило. Системата се намира в съзвездието Змиеносец на 40 св. г. от нас.

При този пасаж част от светлината на звездата достига до нас, преминавайки през атмосферата на планетата. Това дава възможност за преценка на състава на планетната атмосфера.

Учените стигнали до извода, че въздухът на GJ 1214b най-вероятно съдържа предимно водни пари или пък над планетата има плътен облачен или мъглив покров.

GJ 1214b е с диаметър 2,6 пъти по-голям от този на Земята и e 6,5 пъти по-тежка от нашата планета. Въпреки че първият анализ на атмосферата й не дава окончателни данни за състава й, учените са доволни, че са успели да елиминират поне една от многото хипотези - например, че GJ 1214b е с малко твърдо ядро и предимно водородна атмосфера, подобна на "нашия" Нептун. Изследането доближава планетата до Земята не само по-размери, но и по състав на атмосферата.




Звездите в Космоса са три пъти повече


Броят на звездите във Вселената може би е тройно по-голям от смятаното досега, заключиха астрономи, пресметнали наново червените джуджета в елиптични галактики. Статията с резултатите от новото преброяване e публикувана в сп. Nature.

Астрономите често правят изводи за едни или други характеристики на устройството на Вселената, като се основават на наблюденията на нашия Млечен път. Но закономерностите, действащи в спирална галактика, може да не са същите навсякъде в Космоса.

Новата разработка се занимава с най-разпространения тип звезди - червените джуджета в елиптични галактики. По диаметър и маса тези звезди са около три пъти по-малки от Слънцето. Те по-бавно изгарят водородното си гориво и затова живеят значително по-дълго от другите звезди.

С телескопи от обсерваторията Кек на Хаваите били анализирани червенушковци в осем далечни галактики. За целта се филтрирала светлината от по-ярки звезди, в чиито лъчи се криели джуджетата. Оказало се, че те са осем пъти повече, отколкото предполагат стандартните модели на базата на Млечния път. Така излиза, че във Вселената като цяло има три пъти повече звезди от смятаното досега - т. е. около 3x10 на 23-та.


www.obekti.bg


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post

15 страници V  < 1 2 3 4 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 22nd September 2018 - 15:33ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: