IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

5 страници V  < 1 2 3 4 > »   
Reply to this topicStart new topic
> По света
JuventiKnow
коментар 14 May 2009, 23:24
Коментар #21


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



След Флоренция мисля, че е редно да постна и за Сиена tongue.gif


Изживейте средновековни моменти в Сиена, Италия


Сиена е най-добре запазеният италиански средновековен град. В историческия център на града, който е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО, ще видите красиви готически сгради и известния площад Piazza del Campo. В Сиена можете да станете свидетели и на най-грандиозното конно надбягване в Европа – Palio.


В Сиена има много неща, които могат да бъдат разгледани, но градът сам по себе си е забележителност. Вземете си лед, предприемете вечерна разходка и отидете до великолепния главен площад на града с червените тухли - Piazza del Campo. Там можете да се подпрете на някоя от колоните и да наблюдавате залязващото слънце, което си играе с цветовете на небето.

Седемстотин години по-рано, Сиена е била голяма военна сила от класата на Флоренция, Венеция и Геноа. С население от 60 000 души, градът е бил дори по-голям от Париж.

Да се каже, че Сиена и Флоренция са били винаги конкуренция, е неправилно. В средновековните времена, статуя на Венера е стояла на площад Piazza del Campo. След като чумата ударила Сиена през ХІV век, монасите порицали езическата статуя. Хората я разрязали на парчета и я заровили под стените на Флоренция. Действията на монасите обаче не спасили хората и чумата е била катастрофална за целия град.

Днес добре развиващият се исторически център на Сиена, който е затворен за движение и червените тухлени алеи се изсипват като водопади всяка по своя си път, предлага най-доброто готическо градско преживяване в Италия. Повечето хора посещават Сиена, която се намира само на 48 километра южно от Флоренция, само за един ден от своите пътувания.

Най-доброто време, в което да опознаете града, е след залез слънце. Докато Флоренция има световноизвестни музеи, Сиена може лесно да бъде опозната, защото предлага много интересни места и забавни занимания: украсени с цветя кладенци и алеи, задънени улици и красиви изгледи, в които ще видите невероятни гледки.

За тези, които искат една Италия, освободена от фиати, това е мястото. Седнете в кафене на площад Piazza del Campo. Отделете си време, за да се насладите на първия европейски град, който е забранил движението на моторни превозни средства по основния си площад (още през 1966 г.), и тогава, просто ей така за спорта, си помислете какво ще стане, ако направят същото и във вашия град.

Този голям централен площад предлага най-добрата градска хармония. Той е и идеалното място, където можете само да се разхождате, без да правите нищо друго.

Катедралата на Сиена, създадена от Джовани Пизано, е архитектурен шедьовър от ХІІІ-ХІV век и е образец на италианска готика. Статуите на Св. Петър и Св. Павел са сътворени от Микеланджело.

Хората в Сиена се събират около кметството, а не в църквата. Там се намира и най-високата светска средновековна кула в Италия, 95-метровата кула Torre del Mangia. Можете да се изкачите до върха, където стъпалата са все по-редки, но възнаграждението е да видите едни от най-добрите гледки от Италия.

И ако сте на върха на тази кула на 2-и юли или 16-и август, вие ще видите голям площад задръстен с хора, тъй като градът е домакин на най-известното и страхотно конно надбягване на Европа - Palio.

През всеки Palio, 10 от 17 квартала се състезават, като се спускат със средновековна страст за няколко дни в конни състезания и традиционно пиршество. Жокеи се смятат за стрелци, платени наемници. Но в големия ден, конниците се водят до църквата в дадения квартал, за да бъдат благословени. "Идете и се завърнете победители", казва свещеникът. (Смята се за късмет, ако кон е оставил изпражнение в църквата.)

В големия ден площадът Piazza del Campo е претъпкан с местни жители и туристи, докато конниците се подготвят за състезанието. Кон може да печели, дори ако неговият ездач падне. След като победителят пресече линията, 1/17 от Сиена изпада в дива ярост за следващите 365 дни.

По време на Palio, празничният дух на 17 квартала в Сиена се пробужда. Те празнуват, пиршествуват и се състезават заедно. Всеки има църква в собствената си енория, кладенец или фонтан, и дори свой собствен исторически музей. Гордостта на квартала се показва през всяко време на годината в парадите и пъстрите знамена, лампите и табелите по стените.

Докато актуалният парад Palio е завладял града, можете да си направите дневно пътуване от Флоренция, за да видите конните надбягвания, които се провеждат три дни преди основното събитие ( за повече детайли посетете www.ilpalio.org).

Palio не е някакво фолклористично събитие, което се поддържа живо заради туристическите обиколки. Това е истински средновековен момент. Ако вие сте там за състезанието (заедно с още 15 000 човека на площада и всички са жадни за победа), вие няма да видите много, но ще изпитате духа на Сиена.


http://entertainment.bpost.bg/story-read-16411.php


Наред със Сан Джиминяно Сиена е задължителна спирка за пътешественика, решил да обиколи злачната хълмиста Тоскана, след като е ходил на поклонение в нейната столица Флоренция - този музей на открито, приличен на "албум с картинки", както я нарича северният разказвач Х. К. Андерсен.
Сиена е основана от римляните по време на управлението на Октавиан Август, който изгражда военна колония на мястото на предшестващо етруско или може би галско селище. Римският произход на града обяснява хералдическия знак, отличаващ наред с герба му средновековния град - вълчицата, кърмеща Ромул и Рем. Сиена Романа никога не е имала особена тежест, тъй като се е намирала встрани от важните търговски пътища.

По същата причина и християнството достига тази територия едва към началото на IV в. След първите варварски нашествия и византийско-готската война Сиена става част от владенията на Лонгобардите. Оста на пътната мрежа постепенно бива изместена към “Виа Франчигена”, свързваща Северна Лонгобардия с Рим и минаваща през Сиена. През 774 г. Лонгобардия е завладяна от Карл Велики и Сиена попада във франкските владения. Мнозина от новите й управници се сродяват с лонгобардски фамилии, сключвайки династически бракове, от които води началото си потомствената аристокрация на града. Тогава са изградени и множество абатства и замъци в града и околностите му. От ХII в. нататък поради опасната си близост със съседна Флоренция, традиционен враг и цитадела на Гвелфите, сиенската община заявява своята преданост към каузата на Гибелините, а това предопределя бъдещето й през следващите векове като флорентински доминион.
В тези времена мощта на църквата и епископите продължава да расте и когато папата взима страна против императора, той бива подкрепен от богатата Флоренция. През 1115 г. общината на Флоренция вече на практика съществува и започва славният, но изпълнен с превратности живот на Флорентинската република. Характерно за тези диспути е противопоставянето между аристокрацията, притежаваща наследствени права, и богатите търговци, които държат в ръцете си икономическата сила. Интересите им, изразени съответно от партиите на Гибелините и Гвелфите, ще доведат до дълги вътрешни междуособици и войни, гражданско разцепление и вражди, отглас от които може да бъде дочут и в Дантевата "Божествена комедия". Подкрепяни от императора, Гибелините взимат временно връх над Гвелфите през 1260 г., но битката при Кампалдино през 1289 г. бележи окончателното поражение на партията на Гибелините и нормализирането на политическия и икономическия живот. Като нов социален регулатор се издигат занаятчийските и търговски гилдии.
През ХII и ХIII в. средновековна Сиена вече се разпростира, разраствайки се по продължение на "Виа Франчигена". Лихварството и търговската размяна осигуряват замогването на града и икономическия му разцвет. Неговите търговци изнасят стоките си из цяла Европа - Фландрия, Шампания, Англия. В началото на ХIII в. консулският режим на управление на града бива заменен със системата на Подеста (върховен управник и законодател) и Сиена се превръща в един от най-ревностните тоскански привърженици на наследника на Фридрих Втори - краля на Сицилия. Режимът на Подеста отпада, както и в други северни и централни италиански градове, когато бюргерската класа започва да претендира за дял в административното управление на града наред с патрициите. Режимът на Деветимата, въведен от 1287 г., издига на гребена на властта представители на най-заможните буржоазни фамилии, назначавани в градската управа на ротационен принцип за по девет месеца. Това е времето, в което богатството на фамилии като Салимбени, Толомеи, Санседони, Буонсиньори, Пиколомини, някои от които меценатски, се трансформира в духовната и артистичната енергия на покровителствани от тях майстори - архитекти и художници, като Симоне Мартини, Николо и Джовани Пизано, Пиеро Лорендзети. През този период започва строежът и на "Палацо Публико", най-забележителната обществена сграда наред с катедралата. През 1348 г. Сиена като повечето европейски градове става жертва на чумната епидемия, която не само изтребва четири пети от населението на града, а става причина и за дестабилизиране на политическата сцена.
След като правителството на Деветимата е свалено през 1355 г., така наречените Монти, групировка от влиятелни и заможни патриции и бюргерски фамилии, поема управлението на града. Катерина Бенинкаса (св. Катерина Сиенска), типичен пример за експониране на средновековната религиозност и местен пиетет, също е живяла през този период, а живописната традиция е представена от имена от първа величина като това на Сано ди Пиетро. Към края на ХIII век Сиена е принудена да приеме съюз с испанския император, който след това се стреми към приятелски отношения с Козимо Първи Медичи, флорентинския меценат и просветен управник. Филип Втори Испански дарява Сиена на флорентинския си колега, който оттогава започва да се нарича Херцог на Флоренция и Сиена, а от 1569 г. - Велик Херцог на Тоскана. Градът запазва относително по-голяма независимост в сферата на изкуствата. Лихварската традиция еволюира от частен сарафски към публичен банков статус и някогашната групировка от заможни граждани "Монте ди Пиета", основана в 1472 г., се утвърждава през 1624 г. като "Монте дей Паски", една от влиятелните и до днес тоскански банки.
Изявената духовна индивидуалност на града е видна и в наши дни в привързаността, която всеки сиенец изпитва към своята контрада и във встрастеността, с която следи конните състезания "Палио" - най-внушителния пример за експанзивния характер на сиенците. Контрадите (или районите) на града са институционализирани между ХII и ХIII век посредством осигуряването на административна (облагане с данъци) поддръжка на улиците и обществена сигурност срещу полицейска отговорност. Тези институции, консолидирани около енорийските църкви, местата за обществени събирания или за култови прояви, били управлявани от кметове, които се отчитали пряко на Подеста. Техни помощници били съветниците, избирани от членовете на контрадата. През ХIV в. клановете на Сиена били организирани в 42 контради, чийто брой намалял до 23 през ХV-ХVI век. С течение на времето историческите и политическите причини, породили създаването им, започнали да отмират и така те се превръщали все повече в декоративни формации, насочващи вниманието си главно към организирането на публични зрелища със състезателен дух, така или иначе част от историческата традиция на града. Не са съхранени документи, обясняващи названията на контрадите - на Орела, на Охлюва, на Бухала, на Гъската, на Лъва, на Таралежа, на Гъсеницата, на Вълчицата, на Вълната, на Мечката, на Пантерата, на Дъба, на Костенурката, на Пепелянката. Може би те са повече плод на народното въображение или на някое специално развълнувало го събитие.
И до днес всеки "контрадайоло" - член на контрадата - плаща ежегодна вноска, наречена "protettorato". Всяка контрада има своите подразделения в зависимост от дейностите, които са й присъщи - младежка организации, женско ядро, натоварено с образоването на децата в историята на собствените им, а и на другите контради. Също така женското ядро е отговорно за подготовката и провеждането на Детския банкет на един от най-важните празници в годината - 8 септември - когато се чества Рождество Богородично. Децата от всички контради украсяват свое малко светилище, посветено на Девата, а вечерта са поканени на пиршество на сковани дървени маси, подредени по улиците. Празникът на най-голяма почит е този на светията-патрон на контрадата, празнуван обикновено на следващата неделя след самата дата на светеца. Вечер улиците на контрадите са осветени от стенни факли, боядисани в емблематичните цветове на всяка от тях. В навечерието на празника главата на контрадата, придружаван от управителното тяло и членовете й, приема представителите на съюзническите контради на границата на своите владения. След това, предшествана от барабанчици и знаменосци, процесията се отправя към "Ораторията" на контрадата, за да се отдаде на вечерни религиозни песнопения. След официалната част всички излизат по улиците, където в пъстрото множество се играят различни игри - детско "Палио", надбягвания с чували и др. Песента, която се пее, е обща за контрадите, като в нея всеки възхвалява собствената си контрада или очерня враговете й. Песните преминават в пиене на вино, празнични трапези и апогей на веселието, което продължава до късно през нощта. На следващата сутрин се отслужва света литургия и облечените в средновековни костюми членове на контрадата начело на процесията я развеждат под звука на барабанен бой и развяване на знамената с нейната емблема из градските улици, за да отдадат почит на "протекторите-покровители". Тази обиколка се повтаря следващата неделя, но този път процесията излиза извън средновековните градски стени и обикаля из околностите на Сиена. През Средновековието върховният командващ на градската милиция - "капитане дел пополо" - бил най-личният знаменосец; носел знаме с коронован лъв на червен фон.
Върховият израз на живата традиция са конните състезания, които се провеждат всяка година на "Пиаца дел Кампо", сърцето на историческия център на града. Различните стилове, развили се по фасадите на патрицианските постройки, обрамчващи централния площад на Сиена, за който се твърди, че е един от най-красивите в Европа, се съчетават в обща хармония. Площадът е павиран с ръчно изработени павета, наредени под формата на "рибя кост", разделени от девет "прегради" (в чест на Деветимата управници), излизащи лъчеобразно от най-вдлъбнатата и ниска точка на площада, забележителен и с това, че има формата на полукръг. Почти всички значими събития в историята на града са се разиграли тук. Ако сте решили да посетите Сиена, интересно е да попаднете там на 2 юли или 16 август, двете дати, на които се възкресява най-дълбоко вълнуващото сърцата на сиенците събитие, което се провежда всяка година. Тогава "Пиаца дел Кампо" се превръща в декор на конното надбягване - "Палио", за което контрадите се подготвят през цялата година. Четири дни преди състезанието собствениците на расови коне, снабдени със всички ветеринарни сертификати, ги отвеждат рано сутринта в двора на "Палацо Публико". От момента на подбора на бъдещите участници в дербито се тренира всеки ден сутрин и следобед. Капитаните на контрадите прекарват времето си в опити да подкупят или да саботират по някакъв начин противниковия лагер, за да спечелят приза. Палиото е не просто спонтанно жизнерадостно фолклорно празнуване на народната традиция, а върховен синтез на стила на живот на Сиена, сливащ минало и настояще в гордостта да бъдеш член на една общност. Облечените в разкошни костюми и развяващи знамената на своите кланове "статисти" се отправят в исторически кортеж от катедралния площад към Префектурата. На опашката му се движи волска каруца, следвана от конен ескорт, символизиращ рицари от благородните сиенски фамилии, които носят знамето на Сиена - "Балцана". Наградата за печелившата контрада представлява копринено знаме - което също се нарича "Палио" - нарисувано от известни италиански и чужди художници. Юлското "Палио" винаги е изработено от сиенски художник, а августовското - от чужденец. Леко вдлъбнатият площад с формата на раковина, може да побере около 40 000 зрители. Контрадата, спечелила конните състезания, дава два големи банкета през септември, за да отпразнува победата.
Целият архитектурен комплекс на "Палацо Публико" на "Пиаца дел Кампо" поразява със своята изключително изящна, вертикално ориентирана елегантност. Замислен като символ на мощта на обитателите на палата, а и на целия град, над него доминира изцяло изградената от тухли часовникова кула, която завършва на върха с балюстрада от бял камък, поддържаща камбанарията. Тя придава на кулата вид на високостеблена крехка лилия. Недалеч от главния вход се намирала гранитна колона, увенчана с позлатена бронзова статуя на вълчицата, кърмеща римските близнаци, излята през 1430 г. Тази красива скулптурна композиция вече е пренесена и изложена във вътрешността на палата. В неговите зали може да бъде проследена цялата история на града. Централно място сред тях заема "Залата с картата на света", където се събирал съветът на Републиката. Стената в дъното е покрита изцяло от великолепната фреска "Маеста" на Симоне Мартини, един от шедьоврите на европейското готическо изкуство, изобразяващ Мадоната на трон, заобиколена от светии и ангели. Новаторският дух, който тя изразява в сравнение с дотогавашните изображения "Маеста" съгласно канона, е перфектното дефиниране на новите дворцови идеали на ХIV век, които разцъфват в терцините на Петрарка, приятел на Мартини или в разказите на Бокачо от "Декамерон". Другата световноизвестна фреска е на отсрещната стена - на нея Гуидо Рикио да Фолиано, главнокомандуващ сиенската армия, яхнал велелепно драпиран в златиста мантия кон, обсажда замъка "Монтемасини" през 1328 г.
В съседната зала, известна като "Залата на мира", чрез алегоричните фигури, излезли изпод четката на художника Амброджио, е прогласен идеалът за резултатите от просветеното управление над страната. Едноименната фреска внушава, че държавата може да бъде направлявана единствено от Добродетелите като специално място е отредено на Справедливостта и Съгласието, които спонтанно раждат Сигурността, летяща високо над градските врати на Сиена. Цикълът на Амброджио, първият в историята на живописта, вдъхновен от светско-земна, а не от сакрална тема, проправя нови пътища в изкуството с реалистичните детайли от щастливия, добре управляван град, населяван от неговите доволни работливи жители.
Щом напуснете палата и излезете от площада, за миг може да се зачудите дали не сте попаднали във Венеция. За да се водоснабди градът, осем години били прекарани в прокопаване на подземни канали. На местата, в които се доближават до градските пресечки, каналите се разширяват в иззидани с тухли галерии-басейни от изключителен технически и художествен интерес. Когато Карл V посетил града, възкликнал, че това са два града един върху друг, равни по красота - единият под земята, а другият над нея. Когато водата най-после достигнала до "Пиаца дел Кампо" посредством централния канал, вероятно за пръв път използван през 1342 г., сиенците приветствали това събитие с огромно ликуване и оттогава на намиращия се недалеч фонтан останало и подходящото име Fonte Gaia ("Фонтан на радостта").
"Виа дел Капитане" ще ви отведе до "Пиаца дел Дуомо", където доминира мраморният обем на катедралата - един от най-разкошните и прочути образци на италианската романо-готическа архитектура. Построена на мястото на някогашен храм на Минерва, нейната фасада е украсена със статуи, проектирани от Джовани Пизано. Слисващо красивият амвон, изработен от бащата и сина Пизано, представлява крайъгълен камък в историята на италианското изкуство. Илюстриран с фигури, изобразяващи изкуплението на човечеството, той представлява апотеоз на ренесансовото изкуство. Интериорът на катедралата е подчертан от плетеницата редуващи се колони от бял и черен мрамор - цветовете на сиенския герб "Балцана", които повтарят своя ефект на светлосянката и в орнаментите по фасадата. В една от неговите потайности стълба отвежда към нишата, в която някога била държана жива вълчица като символ на митичния произход на Сиена, съвсем реална днес, беряща "плодовете на просветеното вековно управление на мъдростта и добродетелта".


http://www.euro2001.net/issues/6_2000/6br20.htm


Въпросния Piazza del Campo:











--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 04 Jun 2009, 22:38
Коментар #22


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Градът с две лица


Будапеща живее с пулса на река Дунав, с ритъма на непокорния дух, загърната в красота и очарование.

Унгарската столица лежи изящно на двата бряга на река Дунав, там, където реката се среща с Голямата равнина, предлагайки една от най-великолепните панорамни гледки в Европа. Ако сте на страната на Буда, можете да се насладите на Хълма с двореца. Оттук извивките на Парламента и Верижния мост се виждат всяка вечер, окъпани в светлина. Техните отражения във водите на реката, и милионите светлини на Пеща, спират дъха.

Стриктно погледнато, историята на Будапеща започва едва през 1873 г., когато хълмистата жилищна Буда се слива с равнинната, индустриална Пеща и малката Обуда на север, за да формират градът, наречен първоначално Пеща – Буда. Много вода изтекла под мостовете на града. Римляните построили тук навремето град Aquincum, а гостите на града все още могат да видят аквадукта и амфитеатрите на север от Обуда. Постепенно историята на дворцовият квартал Буда се преплита с тази на Пеща, известна с интересните архитектурни решения на унгарски и австрийски инженери от XIX век.

Историята на трите отделни квартала, които формират Будапеща е интересна и самобитна.

Кварталът Обуда (Оbuda) лежи на западния бряг на реката, близо до римския пограничен град Aquincum.

Буда (Buda) също е на запад, но върху стръмен хълм, наречен "Хълмът с двореца" и в средните векове става седалище на унгарските крале. В Буда се намират останките от някогашния кралски дворец, неоготическата катедрала от XIII век Св. Матиас, заобиколена от реставрирани средновековни къщи на благородниците и калдаръмени улички, внушителният кралски дворец, в който се помещава Националната галерия и прочутото укрепление на рибарите, което непринудено опасва като обръч всички изброени забележителности.

Пеща (Pest) се разпростира върху източния равен бряг на Дунав и се е превърнал в търговски и индустриален град. Архитектурата на Пеща е предимно от XIX век, въпреки криволичещите булеварди, които следват старинни укрепления. Понастоящем тук кварталите са предимно с индустриална и жилищно предназначение. В Пеща е неоготическата сграда на Парламента от XIX век. Кварталът е образователен и културен център на страната и е известна със своите музеи и колекции като Националният музей и Будапещенският музей на изящните изкуства.


Хълмът с двореца

Известен е в Унгария като Var. Той е заселен за първи път през XIII век, след като в резултат на монголската атака, гражданите на Буда потърсили по-лесно за защита място за живеене. Кралският съд на Унгария също решил да премести сградата си в южната част на хълма.

Към XIV век в Буда живеели приблизително 8 000 души. След дълъг период на турско господство (1541-1686 г.), една 75 дневна обсада, превърнала Буда в руини. След погрома, австрийските власти преброили едва 300 души. Това не била последната голяма атака на Хълма. Напълно обградените немски въоръжени сили издържали повече от месец през януари 1945 г., това била трийсет и първата обсада на града.


Укреплението на рибарите

Сравнително младо здание, разположено в близост до църквата Св. Матиас. Строителство му е започнало през 1895 г. по проект на Frigyes Schulek. Издигнато е на мястото на стар рибен пазар и стените му, защитавани от задругата на рибарите, откъдето идва и името. Укреплението е в неоримски стил и винаги е имало само декоративна роля – то е популярно място за панорамна гледка над Пеща.

Столицата на Унгария е дом за близо 2.1 млн. души. Един на всеки пет унгарци живее в Будапеща и Дебрецен - вторият по големина град в страната. Будапеща е смятана за по-романтична от Варшава и по-космополитна от Прага.

Градът има много забележителни аспекти. Много източноевропейци и руснаци, дойдоха тук след краха на Студената война, да почувстват вкуса на Запада, а гостите от Западна Европа са силно впечатлени от нощния живот, достъпните театри и музеи, ресторанти и кафета.

Всяка разходка сред историческите забележителности на Буда, чудесно се допълва със суматохата и суетата на Пеща. Бляскавата улица Vбci utca предлага някои от най-добрите магазини в града. В Пеща офис сгради, модерни търговски центрове и супермаркети, са в пълна хармония с базиликата Св. Стефан, ширещият се Площад на героите, граничещ с неокласическият Музей на изящните изкуства.

В допълнение са градските паркове, препълнени с атракции, седалковият лифт и зъбчатата железница по хълмовете на Буда, лодките, гребящи усърдно нагоре по течението към живописния бенд на реката и не на последно място горещите термални бани, останали от ерата на турските бани.

Ето това е Будапеща.


http://www.journey.bg/










--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 06 Jun 2009, 10:42
Коментар #23


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Евала за поредния пост. Будапеща е един прекрасен град със страхотни замъци. Следващият път може да постнеш нещо за Солун. Един уникален град за мен.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 06 Jun 2009, 16:46
Коментар #24


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Цитат(Iliyan @ Jun 6 2009, 11:42ч.) *
Следващият път може да постнеш нещо за Солун. Един уникален град за мен.


За мен не е никакъв проблем да пусна. Дори с удоволствие. Само да уточня обаче - това че темата съм я пуснал аз не означава, че трябва само аз да публикувам статии. Ако имаш време и желание пусни за Солун, или за който и да е друг град smile.gif Тъкмо ще стане по-диначино и по-интересно. Който иска да не се притеснява и да пуска различни градове post-294-1159107520.gif


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 14 Jun 2009, 22:50
Коментар #25


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Рио де Жанейро и неговите две лица

Един град - многолик, огромен и незабравим. В него няма как да не намериш себе си


Дългоочакваният от всички познати и приятели разказ за Бразилия започва така...

В един делничен ден, когато всички бяха на работа и обвиняваха студа за лошото си настроение, аз (също в лошо настроение, зъзнеща, но само по суитчър), се качих на един самолет, пътувах има-няма 14 часа, 6 от които – назад във времето и после леко се зашеметих от влажния бразилски въздух.

Рио. Където въздухът е задъхващо влажен. Рио, където слънцето е безпощадно загряващо, освен когато не е закрито от облаци (в половината от времето си). Рио, където вали всеки ден. По четири пъти. Поне. Вали проливно за кратко, после слънцето за нула време изпарява дрехите ти и всичко, след час-два дъждът пак те наквасва и така.

Рио ме посрещна в омара, от която не се виждаше надалеч, а близките хълмове тънеха в мъгла. После разбрах колко безкрайно безкраен е и може да бъде градът и видях колко много всъщност са хълмовете, пронизващи небето и пронизани от тунели.

Тези хълмове са отрупани с буйна тропическа растителност в недостъпните си части, но повечето от тях са затрупани с малките живописни къщи на favelas (това така и не можах да си го преведа, щото най близкото в нашия език е “бедни квартали” или “гета”, но не е точно, защото тези кварталчета са си независими зони, където няма правила и закони).

Рио е огромен и многолик (или поне двулик), изключително чист (или поне половината от него) и... незабравим. Красив град с модерна архитектура и уникални къщи в бедните квартали, град, в който съжителстват изключителният лукс и крайната беднотия, град така разнообразен, че е трудно да не намериш себе си в него.

Там аз се себеизразих в две насоки, последователно поставени в реда: открих фотографа в себе си, направих снимките на живота си и после – открих, че съм способна 12 часа на нощ да спя блажено и непробудно, а през светлата част от денонощието да лежа на плажа и да наблюдавам. Защото на плажа хора всякакви - там срещаш цялата палитра от типажите, населяващи този чуден град.

А как се себеизразяват бразилците? Те се гордеят, че са такива и затова английски не знаят и никакъв друг език, освен португалски.

Хора там всякакви, но има още нещо обединяващо ги - че всички са малко или много престъпници. Поне на законите такива, каквито ние, европейците ги разбираме. Не ме прекъсвайте, ще обясня...

Например никой може да не “забележи”, че те ограбват и/или убиват посред бял ден на улицата; ченгетата са абсолютно безполезни, едно на ръка, че не знаят английски; корупция тресе не само тях, а и всички нива на властта.

Бразилците си имат адски много социални проблеми, които сякаш нямат особено желание да решат.

“Но ги решават малко по малко”, твърди бразилската ми приятелка Жоана, която ме разведе из favelas. През последните години нещата в Рио де Жанейро са се променили.

Хората, които се грижат за нас в хотелите, всички шофьори на туристически автобуси и таксита (само да вметна, че туризмът в Рио е максимално развит), полицаите, строителите... са от favelas. Сигурно е така, както казва тя, но...

В тези автономни кварталчета цари абсолютно беззаконие и същевременно – безупречен вътрешен ред.

Там полицаите не влизат. Престъпниците действат в града, но доберат ли се до джунглата или гетата, там вече никой не ги преследва.

В Рио, за разлика от всички други места по света, най-бедните са заели най-хубавите места в града. От високото се разкриват невероятни гледки към океана, града, заливите, хълмовете... докато богатите са заселили територията около плажа.

Във favelas живеят емигранти, пришълци от провинцията, престъпници... никой не знае колко точно на брой са, затова и населението на Рио не се знае колко точно е – 7 или 8 милиона. Тези квартали не са отбелязани на картата, те съществуват, но никой не ги вижда и едва отскоро се правят опити да се интегрира населението им.

Безуспешни опити, разбира се. Там хора се раждат и умират без документи, абсолютно анонимни и „несъществуващи“. Те, освен че са ангажирани в сферата на услугите, се занимават с обири и разпространение на наркотици.

Насилието в града е пословично. Всеки ден от оръжие умират хора, десетки хора. Оттук на няколко пъти си задавах логичния въпрос “Защо не могат да се справят с престъпността?”. Особено в Рио, където всяка година се изсипват милиони туристи и стават жертви на грабежи и убийства.

Няма наблюдателни камери в града, защо? Има много полицаи, но те са безполезни, защо? Крадците са нагли и готови да наранят, защо? Не е добре за туризма да е така. За кого е изгодно да е така?

Да, доста социални проблеми си имат в Бразилия...

Навсякъде в града щъкат 7-12-годишни момчета, от които спокойно можеш да си купиш марихуана, хашиш, кокаин. Твърдата дрога е внос от Перу и Аржентина, но марихуаната е местно производство, най-добрата в света.

Разпространението на наркотици е бизнесът на favelas, там са наркобосовите, всяка favela е отделен клан и често се случва да се скарат в разпределянето на пазара.

И тогава започва война между тях. Истинска война, за която се знае (постоянните изстрели не могат да не бъдат чути), но за която не се говори и която не се отразява никъде. Съвсем наскоро е имало война между две favelas, която е продължила 15 дни. „Когато се стрелят, там никой не влиза. Това си е тяхна разправия и никой не им се меси. След края на 15-дневната престрелка стана ясно, че има над 150 жертви, измежду които много невинни, много жени и деца“, каза Жоана.

Много жени и деца!

Средната възраст, до която доживяват момчетата от тези квартали, е 24-25 години. Там се убиват наистина с истински оръжия и няма наказани за убийствата. “Въоръжават се предимно от САЩ, Русия и Израел, имат оръжия, които могат да свалят и хеликоптер”. Там царят вътрешните закони на бандата.

Оттам е трудно да се измъкнеш, малко са образованите хора в тези квартали, а образованието не се счита за ценност. Един от проблемите на страната е, че голям процент от населението е неграмотно.

В кварталите вече има доста държавни безплатни училища, но все още малко са децата, които ги посещават. Те се групират в престъпни банди, носят ножове и пистолети, родителите им са бедни, също престъпници и много често алкохолици.

Бях в няколко favelas, видях достатъчно. Малки разноцветни къщи като кутийки са накацали по хълма една върху друга, между тях опънати стотици кабели. “Много надеждно строителство е, каза Жоана. – Тези къщи са направени от същите строители, които са построили огромните хотели по Копа Кабана и Ипанема”.

Между къщите е един клаустрофобичен лабиринт от тесни по половин метър улички със стълби нагоре и надолу. Отляво и дясно – врати – всяка врата е и вход към стая-жилище. Вратите отворени, вътре легло и задължителният телевизор, надут до дупка. Звуци, миризми всякакви, неописуема мръсотия, помия, деца щъкат, кучета...

“Тук не снимай, може да те гръмнат”, предупреждава Жоана. “Оттук до след 50 метра не снимаш. После снимаш, но само напред, не назад.”

То и снимките, които правех, бяха скришом с фотоапарата на врата, в движение и без никакъв звук. Каквото стане. В квартала не обичат да ги снимат. Тесни стръмни улици, безброй мотоциклети.

Животът във favelas е друг, различен. Съвсем, съвсем друг свят. Такива квартали в Рио има над 700, но както казах, не са отбелязани на картата. Само в Копа Кабана те са 4 - някъде там, между сградите, скътани в подножието на някой хълм. Попадаш изведнъж в тях, както се разхождаш, като отрязан с нож е преходът между богаташки квартал и “махалата”.

Именно от една такава favela бяха хората, които ме ограбиха.

Защо нямам нито една снимка от Рио ли? Ами, защото ми отнеха фотоапарата. Ограбиха ме по класическия начин: заплашиха ме с нож и ми взеха всичко ценно.

Така е в Рио smile.gif

Още като стъпих в града, ме предупредиха да внимавам. След 6.00 часа следобед просто да не излизам по улиците, да оставя документите си в хотела, а пари да нося, колкото мога да си позволя да загубя.

Всъщност още от България ме предупреждаваха, че там престъпността е пословична. Не вярвах.

До четвъртия ден на престоя си там можех да ви се закълна и до смърт да ви уверявам, че в Бразилия не е опасно по улиците. Вече не мисля така...


От: Видка Атанасова, http://www.dnes.bg


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 23 Jun 2009, 22:16
Коментар #26


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Най-добрите плажове за усамотяване


Ко Фи Фи, Тайланд

Този плаж се оказва най-доброто място за интимности в света. В случай, че сте гледали „ Плажът” с Леонардо ди Каприо, значи знаете какво ви очаква. Във всеки случай големият плаж, заобиколен от растителност и тюркоазени води, ви позволяват такава свобода, както никъде другаде на планетата.



Розовият плаж, Антигуа

Раят на Карибите си остава Антигуа. Едно от най-посещаваните места за почивка крие в сърцето си и плажове като Пинк Бийч. Със статут на нудистки плаж, той е заобиколен от скали и палми и остава леко встрани от полезрението. Тъкмо това го превръща в интимни кътче за всички двойки, решили да се усамотят.



Колумбиър, Сейнт Бартс

Отдавна Сейнт Бартс привлича елита от цял свят и е предпочитан заради райската комбинация от кристална вода, бял пясък и природата, която трудно се сравнява с всеки друг остров. Не случайно част от острова принадлежи на Дейвид Рокфелер, а частните яхти на супер богатите обикновенно са закотвени именно тук. Един от плажовете на райското място е Колумбиър, който се достига само след разходка с лодка. Заобиколен от скален терен плажът е един от най-закътаните в света и обикновенно се посещава само от младоженци.



Мондело, Италия

Разположен до Палермо, където се събират любители на морската храна, скъпите хотели и шумните партита има един плаж, отдалечен от тълпата. Мондело е плаж, който остава неокупиран от местния бизнес и туристи. Чистотата, тишината и белият средиземноморски пясък със сигурност го правят плаж за секси лудории.



Полос, остров Кеа, Гърция

Максимално близо до нас, Кеа е на час и половина път от летище Атина и е остров, за който казват, че гърците най-много искали да задържат за себе си. Кеа е малък остров, на който има няколко мъничка плажа, които могат да минат за частни, тъй като са отдалечени и почти безлюдни. Там със сигурност ще бъдете насаме с любимия човек. Какво ще правите, решавате вие.


Маяуитас, Пуерто Валарта

За разлика от Канкун, другата перла на Мексико е именно Пуерто Валарта. Там тълпата, туристите и партита са някак по – дискретни, а кътчетата където можете да останете сами са безброй. В частност този плаж е предпочитан като най-голям и обезлюден. Достига се само с лодка, където ви очаква специален сервитьор, който взема поръчката ви, сервира безплатна пина колада и си заминава обратно с лодката. Останалото си е ваша работа.

Питър, Британски вирджински острови

Ако някога е съществувал курорт за влюбени, то острова със сигурност е лъскавия Peter Island Resort на Вирджинските острови. Услугите на този курорт са простички - уреждат ви пикник с шампанско на брега на огромен безлюден плаж и ви оставят съвсем сами.



Сънсет, Хаваи

Няма по-секси място на планетата от Хаваите, където сърфистите са мускулести, а жените полуголи. Но ако искате напълно да се изключите от тълпата и бесните партита, има един плаж, недалеч от Уайкики. Сънсет е плаж, на който спокойно може да правите всичко, което ви хрумне и е известен с това, че абсолютно девствен, т.е. там няма барове, хотели или каквито и да е екстри. Само вие, белият пясък на плажа и морето.



Стор, Австралия

Близо до Сидни, австралийци и туристите се радват на един малък изолиран плаж, където за разлика от Бонди Бийч няма тълпа от сърфисти и посетители. Плажът Стор остава леко скрит зад скали и може да бъде стигнат само с лодка. Добре пазен като богатство на Националния пристанищен парк в Сидни, той често е предпочитан за сватби, на които присъстват само свещеник, свидетели и младоженци. Казват, че това е мястото, където можете необезпокоявано да правите всичко.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 24 Jun 2009, 22:10
Коментар #27


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



post-294-1159107574.gif


Пет от най-зелените градове на земята


За всеки град по света е гордост да влезе в класацията на най-зелените градове. Това е чест както за управляващите власти, така и за самите граждани, които живеят в здравословна и чиста среда. Ето някои от градовете, които се грижат за екологично чистата среда и създават добри условия за живот на гражданите и гостите си:


Портланд, Орегон

Градът на розите, първият град, спечелил привилегията да бъде изобразен като символ на колоездачното общество на американската лига на колоездачите, който използва възобновяеми източници на енергия, има множество видове електрически транспорт, пречиствателни станции и добре развити практики за рециклиране.

Тук се намира най-малкият парк, регистриран в книгата за рекорди на Гинес – Мил Ендс парк, който е с размерите на голяма саксия. Открит е през 1948 година на деня на Св. Патрик и от тогава край него задължително минава парадът на розите и дърветата, който ежегодно се провежда в града. Така нареченият „парк“ се състои от едно засадено иглолистно дръвче.




Фрайбург, Германия

След Втората световна война, когато градът е почти напълно унищожен, архитектите залагат на зеленината и възобновяемите източници на енергия при реновирането му. Тук има както цял квартал в града, който е забранен за движение на автомобили, така и соларно селце в близост до центъра, което се захранва изцяло от възобновяеми източници на енергия.


Зермат, Швейцария

Курортът Зермат в подножието на върха Матерхорн е едно от най-луксозните и скъпи места за почивка в швейцарските Алпи. Мястото предлага както прекрасна природа, така и забавления за туристите като ски, колоездене и алпинизъм. Улиците на градчето са пригодени само за пешеходци и колоездачи, придвижването става също и с електрически коли, а за по-романтичните се предлагат и файтони с коне.


Монреал, Квебек, Канада

От въвеждането на собствен протокол за ограничаване на вредните емисии във въздуха, подобен на протокола от Киото, до официалното стимулиране на жителите да използват велосипеди за придвижване, Монреал се нарежда на челните места в класацията на най-зелените градове по света. Местните власти залагат на множество мероприятия, свързани с околната среда, опазване на чистотата в града и екологично чисти хотели.


Остин, Тексас, САЩ

Този град е домът на веригата магазини “Whole Foods”, които продават екологично чисти плодове и зеленчуци из цяла Америка. Заедно с това местните власти имат амбицията да изграждат електросистемите си така, че да застанат на челно място по енергоспестяващи методи за домашно потребление на ток. Мястото е известно със зеления фестивал и празника на чистите храни, които се организират всяка година.

http://style.investor.bg


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 05 Jul 2009, 00:23
Коментар #28


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



10 причини да посетите Севиля


1. Пролетта в Севиля -ако искате да видите столицата на Андалусия в пълния й блясък, отидете там през пролетта. Когато последните зимни дни се изнижат, портокаловите дръвчета по улиците и площадите разцъфват и изпълват въздуха със своето ухание, кафенетата изваждат масички отвън и целият град оживява в приготовления за идващите празници - Страстната седмица (Semana santa, както тук я наричат) и Априлския панаир (Feria de Abril).
Semana santa в Севиля не е просто религиозен празник, а грандиозен фестивал, на който хората тук отдават огромно значение. Страстната седмица преминава в безкрайни шествия, а най-голямата атракция е масивна платформа, която тежи около тон и се носи от набожните жители на Севиля.
В началото Feria de Abril е бил просто земеделски панаир. Сега сергиите са отстъпили място на музиката, танците и цветовете, превръщайки Feria de Abril в един безкраен празник на радостта от животa.
Седмицата на Априлския панаир започва със среднощно lumbrado, заради което гостите и жителите на Севиля се стичат на панаирните площи, за да станат свидетели на пищните илюминации. Въодушевената тълпа изригва в 22 000 "наздраве", колкото празнични светлини изгряват в нощта. Всяка година архитектите измислят различна осветителна украса на главния вход на фестивала. От там насетне фестивалът прелива в музика, танци и ярките цветове, създадени от дрехите на фламенко танцьорите. Над 1000 раирани "casetas" изпълат улиците на града -от малки палатки с имена на организации и политически партии до по-големи, принадлежащи на фамилии и на групи от приятели. Душата на фестивала се крие именно в тези "casetas", които хората декорират като свой втори дом. От тях безспирно се носи музика, всяка има малка кухня и бар, който предлага бира и тапас, както и открито пространство за танци.



2. Катедралата на Севиля или както е известна още- Catedral de Santa María de la Sede.
Построена е между 1402 и 1506 г. и е най-голямата готическа катедрала в света, макар, че италинаците и англичаните оспорват това. Най-високата й част -Ла Гирлада е възвисяваща се в небето камбанария, запазила спомена за мавританското си минало. Някогашното минаре сега се радва на посетителите, изкачили се на височина от 114 метра, за да видят най-красивата панорама на андалуската столица.


3. Атмосферата на града
Независимо, че е четвъртият по големина град в Испания, Севиля не е типичният забързан мегаполис. Жизнерадостните и дружелюбни севилци, които знаят как да се радват на живота, придават на града весел и безгрижен облик . Не се учудвайте, ако в отговор на вашата молба за упътване, ви заведат до място, което търсите.

4. Алказар - Севиля е била притегателна сила не само за туристите, а и за испанските монарси. В миналото крал Педро, Жестокият избрал Севиля за своя резиденция и преустроил напълно построената през 10 век мавританска крепост, превръщайки я в просторен дворец. Със сложните си архитектурни форми и дизайн, този оригинален образец на мавританската култура, не бива да се пропуска.


5. Фламенкото
Севиля безспорно е най-романтичният град на Испания - в ритъма на страстното фламенко от всеки ъгъл възпяват любовта. Без значение дали ще станете свидетели на спектакъл в някой от театрите на Севиля, в някоя кръчма -пеня фламинка в стария цигански квартал Триана или на изпълнение на улицата, споменът за Севиля ще бъде ярка експлозия от ритъма на китари, песни и танци .

6. Тапас
В Севиля всички смятат, че прочутите тапас (хапки-мезета) са измислени именно тук. В града има над 1000 тапас -бара, които предлагат огромно разнообразие от хапки, които да бъдат опитани (picar) , започвайки от многото видове хамони(шунки и сушени меса), през различни зеленчуци, сирена, маслини и рибни деликатеси.


7. Архитектурата
Място, където се усеща духът на историята. Всяка сграда разказва за различни култури и епохи от живота на града. След няколкочасова разходка пред вас оживява величавото минало на земята на Андалусия. В Севиля задължително трябва да посетите парка "Мария Луиза" - смес от арт деко и арте мудехар; любимото място на току-що венчалите се двойки - Plaza de Espana - полукръгла конструкция с фонтани, мостчета и пейки и чиито стени са украсени с мозайка, изобразявайки сцени от историята на отделните провинции; Златната кула, Архивът на Индиите, Площадът на бикобореца (втората по важност арена след тази в Мадрид).

"Патио" -един от многото "патиос" или дворове, които напомнят за традициите на маврите и по-специално за дворовете в джамиите.


Площад Испания

8. Музеите.
Музеят на изящните изкуства е истинска перла сред музеите в Севиля, която се помещава в сградата на дворец от 13 век и притежава колекция от безценни творби като тези на Ел Греко, Веласкес, Сурбаран, Мурильо. 15 просторни зали, които излагат на показ шедьоври на изобразителното изкуство от Средновековието до наши дни, заради което музеят се счита за най-забележителната испанска галерия след Прадо в Мадрид.

9. Нощният живот
Без значение дали ще предпочете просто да си говорите на терасата на някое кафе, да слушате музика на живо, да танцувате до разсъмване в някой нощен клуб, или пък да изберете и трите варианта, със сигурност няма да остане разочаровани от нощите на Севиля.

10. Пазаруването.
Подобно на много други испански градове, Севиля е райско кътче за пазаруване. Ще откриете оживени пазарчета, лабиринт от пешеходни улици, в които можете да откриете повече, отколкото сте очаквали.От стария цигански квартал Триана може да се сдобиете с уникални ръчно изработени керамични съдове. Улиците Sierpes, Tetuán, Velázquez и Cuna представляват истинско находище на изобилие от магазини за какво ли не -обувки, дрехи, сувенири, бижута. Нервион е най-големият МОЛ в Севиля, където ще намерите най-известните испански марки, а също много ресторанти и най-хубавото кино в града. В квартал Санта Круз може да си купите картички, сувенири, тениски за спомен от Севиля като например миниатюрно копие на Гираладата.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 05 Jul 2009, 01:03
Коментар #29


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Ммм доста интересна статия smile.gif Севиля ми беше малко мъгла и идеално ми дойде този пост, за да се обогатя tongue.gif
И определено ми се доходи на Страстната седмица и Априлския панаир post-294-1158668474.gif


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 06 Jul 2009, 16:29
Коментар #30


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 477
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



10-те най-изумителни моста

Обичате романтичните разходки по мостове? Или може би търсите откъде да скочите - вижте тези мостове и ще размислите


Мoстът Банпо - Южна Корея



През септември тази година мостът в южнокорейската столица получи съществено подобрение в дизайна си - фонтан с 10 000 струи от двете му страни.
Мостът незабавно се превърна в туристическа атракция, като за минута фонтаните изхвърлят около 190 тона вода, взети от реката отдолу.


Мостът Millau във Франция



Най-високият пътен мост в света е строен близо 30 години. Издига се на 343 метра над долината Тарн в Южна Франция, достатъчна височина, че да поместите Айфеловата кула отдолу.
Усещането да шофираш по него често е сравнявано с летене.


Henderson Waves в Сингапур



Уникална конструкция от стомана и дърво, във формата на вълни, мостът свързва два природни парка.
Дължината му е приблизително 300 метра .


Мостът от залива Hangzhou в Китай



Най-дългият трансокеански мост. 36 километра с 6 пътни линии в двете посоки.
Създаден за да облекчи трафика в силно населен район, мостът намалява времето за пътуване от Шанхай до Нимбо с час и половина.


Сгъващият се мост в Лондон, Великобритания



Дело на студио Heatherwick, мостът се различава от традиционните конструкции, разчитащи на една твърда част, която се повдига и пропуска плавателните съдове. Когато се налага да пропусне лодка, мостът се сгъва на кълбо, малко напомнящо за предишната му форма. Изграден е от осем метални и дървени части, които достигат дължина от 12 метра в разтегнато положение.

Octavio Frias de Oliveira в Бразилия



Разположен над река Пиньейрос в Сао Паоло, мостът е открит през май 2008 и има уникална Х-форма.

Мост на дъжда и вятъра в Китай



Мостът е архитектурен паметник на народа Дун, една от 56-те етнически групи в Китай.
Построен е през 1894, но изгаря в пожар през 1959 и се налага да бъде реконструиран. Изграден е изцяло от дърво и покрит с рисунки на цветя.


Тауър Бридж, Лондон



Построен през 1894 по дизайн на Хорас Джоунс, мостът е един от най-известните символи на Лондон. Дължината му е 250 метра, височината на двете кули - 50.
В миналото, когато товарите са пътували главно по море, а не по въздуха, мостът е вдиган и спускан към 50 пъти всеки ден.


Водният мост в Магдебург, Германия



Най-големият воден мост в Европа свързва бившите Източна и Западна Германия по река Елба и е част от проект, посветен на обединението на страната.
Дължината му е километър и гарантира, че трафикът по реката, няма да спре ако нивото и спадне под критичния минимум.


Ponte Vecchio в Италия



Мостът във Флоренция е една от най-популярните туристически атракция в Италия и най-старият мост от своя вид. първоначално построен от дърво, той е унищожен при наводненията през 1333 и 12 години по-късно възстановен изцяло от камък.
Магазините по протежението му функционират от средновековието насам, някога предлагали месо и платове, а сега сувенири и произведения на изкуството.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 07 Jul 2009, 17:04
Коментар #31


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 477
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



10-най големи дупки в земните недра

Вследствие на неразумна човешка дейност или на природен катаклизъм, тези образувания съществуват и до днес на повърхността на Земята


Дърваза, Туркменистан



През 1971 г. геолози пробиват дупка за извличането на природен газ. Случайно там където те копаели имало подземна пещера пълна със "синьо гориво" и цялото им оборудване пропаднало. Така останала дупка с диаметър между 50 и 100 м. За да се избегнат отровните изпарения, пещерата е запалена и до момента гори безпроблемно. Местните хора наричат дупката "Портите към Ада".

Мина "Кимбърли", Южна Африка



Диамантената мина " Кимбърли" е смятана за най-голямата дупка, която е изкопана от човешка ръка. За периода 1871-1914 от мината са изкарани 2720 кг диаманти, което се равнява на 13 600 000 карата. Дупката има площ от 420 000 кв. м и е широка 463 метра, а на дълбочина е достигала 240 м. Подземните части на самата мината пък са достигали до дълбочина от 1097 м.

Язовир Моникело, САЩ



Самият язовир е неизвестен, но неконтролируемият му преливник компенсира за това. Широк е 22 м и през него за една секунда минават 1400 куб.м. вода.

Мина "Бингам", САЩ



Мината започва своята дейност през 1906 г. и за момента нейните размери са 1200 м дълбока, 4000 м широка и покрива площ от 1900 акра (7 689 027 кв. м) До 2004 г. от нея са изкопани около 17 милиона тона мед, 715 тона злато, 5900 тона сребро. Според мнозина мината е една от най-големите дупки, които човек е създавал.

Великата синя дупка, Белиз



Дупката се е оформила още през ледниковия период, след като варовикова пещера се напълнила с вода и покрива и се срутил. Размерите и са 300 м в диаметър, а дълбочината - 125 м. Мястото става известно след като Жак-Ив Кусто го определя като едно от десетте най-добри за гмуркане.

Мина "Мир", Русия



Тази диамантена мина "Мир" се намира в източен Сибир. Открита е през 1955 г. и една от най-големите мини в Русия. Диаметърът и е 1200 м и е дълбока 525 м. Била е действаща близо 50 години, но на 30 април 2004 г. затваря врати.
Докато е работела, е давала приблизително 2 милиона карата диаманти годишно (400 кг). Камионите, които превозвали товара минавали пътя от дъното на дупката до повърхността за 2 часа.


Мина "Диавик", Канада



Мината е открита през 1992, а разработването й започва през 2003. Площта, която покрива е 7 квадратни километра и е дълбока 416 м.

Дупката от Гватемала



Появява се през 2007 г. в резултат на лоша канализация и обилни валежи. При образуването си тя "поглъща" няколко къщи и взима три жертви. Дълбока е близо 100 м.

Мина "Удачния", Русия



Мината е открита на 15 юни 1955 г, само няколко дни след откриването на мина "Мир". Дълбока малко над 600 м.

Мина "Чукикамата", Чили



Мината е известна с това, че от нея е добита най-много мед в света - 29 млн. тона. Дълбока е малко над 850 м, дълга е 4300 м и е широка 3000. Има голямо значение за местна и държавна икономика, тъй като износа на мед образува 1/3 от БВП на Чили. Известна и с "Медния Човек" - мумия открита в нея през 1898 г. и датирана около 550 г. от н.е.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 10 Jul 2009, 14:26
Коментар #32


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Градът от 1001 нощи


Маракеш, един от Императорските градове на Мароко, сгушен под снежната шапка на величествените планини Атлас, представлява амалгама от модерност и история -място, където старото и новото се съчетават без да си пречат. От пищните пейзажи на старинната ислямска архитектура до модерните сгради, предлагащи лукс и комфорт на своите посетители, Маракеш е една нова вселена от аромати, звуци и екзотични гледки за европееца. Център на модата и нощния живот на Северна Африка и същевременно лабиринт от тесни улички, по които можеш да се загубиш, докато покрай теб преминават забулени жени и магарешки каруци. Улички, които те изненадват с многобройните бакалии и магазинчета, някои от които буквално скрити в стените, предлагащи всевъзможни чудесии -керамични съдове, платове, тъкани на ръка, инкрустирани огледала, килими и какво ли още не. Хиляди усмихнати хора и многото "bonjour", разбира се, които в друг европейски град едва ли ще можете да чуете и за година, колкото тук за един ден.


В Маракеш имате право на избор между многото различия. Градът е разделен на стара (Медина) и нова част. Медината е търговската част на града, чиито високи стени са приютили множество занаятчии и търговци, тесни улички, през които кола трудно може да мине -въобще точното място, ако искате да опитате от автентичното Мароко, да се слеете с хората и неговата история. И когато ви се прииска да видите и другото лице на Маракеш, просто се насочете към увенчаното с портокалови дървета авеню "Мохамед V" в квартал "Guelz", за да се потопите в зеленината на неговите улици, розовата експлозия от вили и къщи в стил ар деко, минималистични кафета като "Kecmara" и "Cafe 16".



Шопинг в Маракеш?

Да пазарувате в хипермаркет като Marjane - какво пък толкова, хипермаркет като хипермаркет. Да, ама не. И тук пак ще се сблъскате с многоликостта на Маракеш - от мъже, облечени в джелеби, традиционните африкански роби и жени с фереджета, до млади двойки, хванати за ръка и облечени по последния писък на модата.
"Пътувай бързо" -това буквално означава Маракеш в превод и градът наистина оправдава името си. Има толкова много неща, които да се видят, места, които изкусително те приканват да бъдат посетени, храни, които да бъдат вкусени, истории, които да бъдат чути, а защо не и да се сдобиете и със собствен риад. Но за това по-късно.
Иначе, една от визитните картички на Маракеш е площад "Джама Ел Фна". Вечер там можете да похапнете на някоя от многобройните сергии от вкусните марокански ястия, докато слушате уличните музиканти, барабанисти, разказвачите на истории и гледате укротителите на кобри, дресьорите на маймуни.



От площада се вижда и минарето на джамията "Кутубия", която е и най-голямата джамия в града. Името и означава "Книжна" или "Книжарска" заради многото продавачите на ръкописи, които едно време са се навъртали там. Като архитектурен стил се причислява към школата на Алмохадите, макар че има и анадалуски елементи, а минарето и се издига на 77 м. от земята.
За най-романтичното място в Маракеш се счита градините "Менара", което е предпочитаното място за разходка от влюбените двойки. Първоначалният замисъл е бил, гражданите на Маракеш да намират тук убежище от неописуемите жеги през лятото сред свежестта на овощните и маслиновите гори. Постройката и басейнът съществуват от много отдавна, а сградата е била строена през 19 в. от султан Абу ар-Рахман



Къде да отседнете в Маракеш?

Хотели "Ryad Hayati"; "Noir d'Ivore", "Riad El Fenn"

Храната

"Cafe de la Poste"; "Kedimara", "Cafe 16", "La Tanjia" , "Pri zi" (с красивите му дзен градини)

На по питие

"Kosybar" , нощнияt клуб Jad Mahal, Pacha (клон на Ibiza club)

На плаж

Mестния клон нa плажа Nikki


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
masterhp
коментар 11 Jul 2009, 00:21
Коментар #33


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 9 405
Регистриран: 22-December 07
Град: Pripyat
Потребител No.: 802



УАУУУУУУУУУУУУУУ !!!

2-та поста на АДП са много интересни. Много ми харесаха и бяха супер интересни. Мостовете бяха много красиви, а дупките направо са плашещи, някои са много красиви, но тея мините са нереални просто. Плаша се от това на което е способен човек. Много благодаря за споделената информация.

Същото се отнася и за Маракеш smile.gif


--------------------
"синьо-черното не ми отива!"
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Аntonio Conte
коментар 11 Jul 2009, 01:21
Коментар #34


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 7 530
Регистриран: 31-July 06
Град: Русе
Потребител No.: 171



Пфф направо нямам думи да опиша колко съм благодарен за уникалните материали,които ни предоставя АДП,страхотен си,продължавай в този дух clap.gif signs14.gif

Аз като един фен на географията и завършил такава специалност,такива места и забележителности просто ми спират дъха и се надявам някой ден да посетя част от тях.Същото пожелавам и на вас post-294-1159107520.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 11 Jul 2009, 11:49
Коментар #35


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Чудните храмове на Изтока - топ 10


Манастир "Гнездото на тигъра", Бутан


Едно от най-свещените места на Бутан. Извисява се 3 120 м. над морското равнище, несигурно стъпил на висока скала в долината "Паро". Легендата разказва, че на това място за първи път се появил в Бутан легендарният гуро Ринпоче, възседнал летящ тигър, а по-късно строители издигнали храма на мястото, където той прекарал голяма част от времето си в медитация и подчиняване на злите духове на волята си. Пак според местните предания, при построяването му небесни, крилати създания, наречени дайкини, подпомагали градителите в смелото им начинание. След неотдавнашно земетресения храмът бива реконструиран, този път обаче с помощта на лифт.

Храмът Ват Ронг Хун, Тайланд


Храмът няма подобен на себе си сред другите храмове в Тайланд, конструиран изцяло в бяло и стъкло, символизирайки чистотата и мъдростта на Буда, е едно чудо на съвременната архитектура. Създателят му Чалермчай Коситпипат, казва, че смъртта може да го отклони от мечтата му, но дори и тя не може да спре построяването на храма, което все още продължава.

Прамбанан, Централна Ява


Смята се за най-красивия хиндуистки храм, издигащ се на цели 47 метра, с 5 м. по-високо от другия известен храм в Ява - Боробудур. Състои се от три основни храма, символизиращи принципа на Тримутри - трите божества Вишну, Брахма и Шива.

Шведагон Пая, Миянмар


Казват, че е на около 2 500 години и е една от свещените дестинации в Миянмар (Бирма). Според преданията е построена след като Буда дал на двама братя търговци осем свои косъма, които да се съхраняват в Бирма. Двамата братя открили хълма в Янгон и там бил издигнат храмът, където да се съхраняват свещените притежания, след което започнали чудесата.

Райският храм, Пекин


Намира се в южната част на Бейджин и една от най-известните туристически атракции. Построен е през 1420 г. като място, където императорите от династията Минг посещавали три пъти годишно, за да молят за небесен благослов и плодородие.

Храмът Чион Ин, Япония


Изграден е през 1175 г. от монаха Хонен, основателя на Будизма на Чистата земя. В него се намира най-тежкият звънец в Япония, който се задвижва от 17 монаха по време на новогодишните церемонии. Тук е заснет и филмът "Последният самурай".

Борубудур, Ява


Скрит в енигматичните глъбини на Индонезийската джунгла, храмът е открит едва преди 200 години от холандските колонизатори. И до днес продължава да бъде едно от най-известните места, където може да се отдаде почит пред великия Буда.

Златният храм, Индия


Една от забележителностите на Пенджаб се издига върху изкуствен остров в езеро, сгушено в обятията малка гора - любимо място за медитация на самия Буда, а в по-ново време и на друга легендарна фигура -Гуру Нанак, основателят на Сикхската религия. Върху покрива на сградата има павилион с купол – Шиш Махал, или Огледалната стая, украсена с владетелския символ с формата на чадър. Храмът е построен през 16 век и постепенно се превръща в духовен център на сикхите. Тук се съхранява Грант Сахиб - „библията“ на сикхите, която се пази под златен балдахин, украсен със смарагди и диаманти.

Храмът Шрирангам, Индия


Един от най-известните вишнуистки храмове в Индия. Разпростира се на площ от 1,16 км., обграден от от седем концентрични стени и 21 кули, наречни гопурами. Намира се в град Тиручирапали на малък остров между притоците на реките Кавери и Колерун. В Шрирангам се съхранява статуя на Вишну, облегната на гигантска змия. Според легендата тази светиня, известна като Sri Ranganatha трябвало да бъде пренесена през Индия до Шри Ланка от мага Вибхисана. По време на пътуването той се изморил и я оставил на земята. Оказало се, че тя толкова силно се скрепила със земята, че нищо не можело да я изтръгне. Скоро на това място бил издигнат малък храм, който по-нататък много пъти бил обновяван и дострояван, за да бъде това, което днес познаваме.

Анкор Ват, Камбоджа


Храмът е изящен пример за величието на Кхмерската архитектура, най-големият религиозен комплекс в света, вдъхновител на множество новели и място, където се е развивало действието в много холивудски филми. Построен е между 1113 г. и 1150 г. от крал Суриаварман II, който възнамерявал храмът да бъде негов личен мавзолей. В разрез с традицията на кхмерските крале, той наредил храмът да бъде издигнат в чест на Вишну, а не на Шива. Със стени от приблизително половин миля, Анкор Ват величествено олицетворява хиндуистката космология със своите централни кули, които изобразяват връх Меру- домът на боговете; външните стени - планините, обграждащи света и ровът -океанът, който е отвъд.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
meo
коментар 11 Jul 2009, 11:54
Коментар #36


Juventus regular
****

Група: Ветерани
Коментари: 1 776
Регистриран: 2-March 06
Град: София
Потребител No.: 46



Храмовете в Бутан, Камбоджа и Ява ми се струват най-интересни за посещение и Тайланд де, но като знам, че най-разпространената болест там не е маларията .... tooth.gif


--------------------

Ако всичко ви е наред. Ако жена ви е прекрасна. Ако и любовницата ви е прекрасна. Ако заплатата ви не само стига, а и остава. Ако шефът ви е хубав човек. Ако нямате никакви проблеми със здравето. Кажете "не" на наркотиците!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 31 Jul 2009, 19:07
Коментар #37


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 477
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Най-страшните острови на света




6. Фиджи

Историята на островите е неразделно обвързана с канибализма, детеубийствата и други производни.
Един мисионер, попаднал на Фиджи към 40-те години на XIX в. След време той описва престоя си по следния начин - „31 октомври 1839 г., четъвртък. Тази сутрин наблюдавахме шокиращо представление. Като подарък от Таноа в Реву бяха връчени телата на 20 мъртви мъже, жени и деца..."






5. Боклукът

На предпоследно място в списъка е голямото тихоокеанско петно от боклук. Това е невъобразима по размер купчина от боклук, събрала се за столетия във водите на Тихия океан. В продължение на много години океанските течения отнасяли отпадъците във водата на един и същ сборен пункт, за да се стигне до едно островно образование, пет пъти по-голямо от България.





4. Изу

По-надолу в списъка е групата от неголеми острови Изу в Япония, където заради вулканичната дейност дори и въздухът е опасен, наситен със серни пари. Концентрацията на сяра във въздуха там е най-висока от всички места цялата планета.

Местните жители денонощно носят защитни маски. Местните всъщност обитават Изу по сосбтвено желание. Причината са няколкото йени, които получават като научен експеримент.






3. Рамри

На трето място в класацията е остров Рамри, недалеко от бреговете на Бирма. През 1945 г. островът се превръща в място на трагедия - съюзните войски притиснали хиляди японски пехотинци към блатата му.
Предпочитайки да се оттеглят към блатата от сигурната смърт, японците решават да отстъпят назад. За повечето от тях така и нямало връщане. Причината за тяхната смърт не били комарите, пренасящи малария, нито отровните скорпиони или мухи, а крокодилите, които нападнали японските войници.

Масовата смърт на войниците в блатата на Рамри дори е вписана и в Книгата за рекордите на Гинес.






2. Повеля

На второ е остров Poveglia край Венеция. Историята на острова датира от епохата на разцвет на Римската империя, на когото римските управници изолирали болните от чума. Няколко хиляди човека, зарязани на острова, били оставени на произвола на съдбата и Poveglia се превръща в огромна братска могила. Впоследствие островът отново бива използван за изолиране на болни от чума, но този път през Средновековието.
Смъртта са посрещнали на острова към 160 хил. човека, като и до днес костите на загиналите се белеят по крайбрежието му.

Черешката е болница за психични заболявания, построена през 1922 г. Пациентите на болницата били използвани като обекти за експерименти, включително и извършване на лоботомии с най-примитивни инструменти. В средата на XX в. няколко жители на Италия правят опит да се заселят на него, но не изкарват повече от ден.






1. Змийският остров

Първо място в класацията е за Змийския остров (Ilha de Queimada Grande), разположен край бреговете на Бразилия, сочи изданието.
Островът Ilha de Queimada Grande може и да е екзотично убежище за отпадналите от зимния хлад туристи, който радва гостите си с жежко и слънчево време и плажове, но не случайно местните жители са назовали острова „змийски". Той се обитава от едни от най-отровните видове змии на земята - Golden Lancehead.

Oстровът до толкова буди притеснения, че властите на Бразилия са забранили напълно официалното му посещение. Според статистиката броят на змиите, които обитават острова се колебае от една до пет отровни твари на квадратен метър.


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 31 Jul 2009, 19:12
Коментар #38


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 550
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Интересна статия. Определено "Змийският" си изглежда най-страшничък. smile.gif


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
masterhp
коментар 31 Jul 2009, 20:44
Коментар #39


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 9 405
Регистриран: 22-December 07
Град: Pripyat
Потребител No.: 802



Цитат(Borko_10 @ Jul 31 2009, 20:12ч.) *
Интересна статия. Определено "Змийският" си изглежда най-страшничък. smile.gif

Не случайно е и 1-ви в класацията smile.gif Аз имам супер голям страх от змии, но след дълги часове прекарани в гледане на филми за змии, главно иследвания и как да се вземат проби от тях страха ми се е малко понамалил понеже имам някаква бегла идея как да действам.
Крокодили или змии ? post-294-1159107607.gif


--------------------
"синьо-черното не ми отива!"
Go to the top of the page
 
+Quote Post
A_D_P_10
коментар 20 Aug 2009, 19:52
Коментар #40


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 477
Регистриран: 23-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 109



Цитат(blagoy_sim @ Aug 17 2009, 15:43ч.) *
Живял съм в Русия преди 20 и кусур години и съм виждал Северно сияние. Просто е невероятно. Все едно не е реално. Страшно красиво е. Имаш чувството, че някой в далечината примерно 20 км прожектира някаква светлина.

Освен на Северното сияние съм присъствал и на друг феномен - Бели нощи. Също уникален природен феномен.




Белите нощи на Санкт Петербург




Разположен на паралела на Аляска и южния край на Гренландия, на брега на Финския залив, Санкт Петербург е най-северният от големите градове на планетата. Природата тук е необичайна - сурова през зимата, но и приказна, романтична през пролетта и лятото, особено по време на прочутите бели нощи, които настъпват към 25-26 май. Тогава залязващото слънце се спуска зад хоризонта не повече от 9 градуса и вечерният сумрак се слива с утрото. Най-въздействащи са от 10 до 22 юни - денят с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Белите нощи завършват на 16-17 юли. Над 3 милиона туристи от цял свят идват тук през тези 50 дни, за да усетят магията им, разхождайки се по крайбрежните булеварди в очакване да се вдигнат мостовете на Нева.

Наричат го още Северната Венеция, защото близо 90 реки и канали с обща дължина 300 км и повече от 100 езера и 42 острова вписват невероятната си живописност и хармония в архитектурния облик на 300-годишния град на Нева.

Петър I решава да построи новата столица на Русия върху блато на устието на реката през май 1703 г., за да стои като прозорец към Европа и да съперничи по великолепие и разкош на всички европейски столици. Тази идея той въплъщава в Петропавловската крепост с шестте бастиона и 122-метровата катедрала "Свети Петър и Павел" с позлатения ангел на върха. Първата дървена къщичка от бъдещия мегаполис на Финския залив е включена във всички туристически маршрути.

Петър Велики нарича новия град Санкт-Питебурх (Крепост на свети Петър). После името му се променя няколко пъти - Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, и от 1991 г. отново е Санкт Петербург.

Животът на близо петмилионния град и интересът на туристите е съсредоточен главно около Нева и Невския проспект. От извора й на Ладожкото езеро, известно в миналото като Нево, реката пресича града по протежение на 32 км при средна ширина 600 метра и дълбочина 24 метра. Повече от 300 пъти тя е заливала града, като най-голямото наводнение е било на 7 ноември 1824 г.

Триста и осем моста на Нева с обща дължина 16 км свързват десетките острови, реки и канали. Само по канала "Грибоедов" има шест. 22 от мостовете са подвижни. Най-дългият е "Александър Невски" (909 м), а най-широкият - Синият мост на река Мойка (99,5 м). И ако продължим с превъзходната степен, сред най-красивите са "Аничковият", предпочитан за разходка от местните жители и от туристите, които се любуват на гранитните му арки и чугунени решетки с изображения на русалки, морски кончета и скулптури на коне, Дворцовият и Египетският.

Може да звучи шаблонно, но с думи трудно се описва цялата магия, която изпитва човек, когато се движи в светлата нощ по Невския проспект, украсен с уникални фенери. Сигурно е вярно, че през белите нощи хората се влюбват най-много и най-трайно. Казват, че руснаците предпочитат да се женят точно в това време, като обичайното място, където полагат цветя на път за ритуалната зала, е Медният конник - паметникът на Петър Велики. По Невския проспект, осеян с безброй кафенета и гостилници, художници продават своите картини, а майсторите на художествени занаяти - своите матрьошки.

Най-атрактивният момент, който туристите очакват с нетърпение през нощта, е вдигането на мостовете. Те се отварят по един или два пъти в точно определено време. Тогава корабите преминават като фантастични видения, движещи се по светлинните отблясъци на реката. Всеки може да преживее този момент с някое от десетките туристически корабчета, които чакат любопитните туристи.

Историческият център на града е на Дворцовия площад с 47,5-метровата Александрийска колона от розов гранит, издигната в чест на победата на император Александър I над Наполеон, и Зимният дворец - резиденцията на руските царе до 1917 г., в чиято архитектура е въплътен геният на прочутия архитект Растрели. Ермитажът сега е събрал в своята великолепна съкровищница над три милиона творби на световното изкуство. Началото поставят Петър I и Екатерина Велика, която завещава 3996 картини.

В далечината неустоимо примамват златните игли на Петропавловската катедрала и Адмиралтейството, златният купол на Исакиевския събор, от който се открива невероятна панорама към града на Нева, и цветните градини на Петродворец - лятната резиденция на руските царе, основана също от Петър I. Водната феерия на фонтаните, които се пускат от 10 май, "съживява" златните и мраморните статуи по стъпаловидната му градина. Пускането им сутрин е цял ритуал, за който туристите идват специално. Първо водата бликва тихо, постепенно се усилва, около скулптурите извират нови и нови струи, стават все по-големи, докато всичко се облее във феерия, пречупваща слънчевите лъчи.

Не по-малко поразителен е и самият дворец с блясъка на полилеите и огледалата, с филигранната дърворезба и позлата, със сиянието на мрамора и зелената светлина на малахита.

Толкова много са забележителностите на Санкт Петербург, че ще трябват най-малко десетина дни, за да се видят поне част от тях. Защото не можеш да си тръгнеш, преди да си посетил Руския музей с цялото богатство на руското изобразително изкуство, събрано в над 400 000 творби, Михайловския замък, Военноморския музей с колоните-маяци, Казанския събор, в който е погребан руският пълководец Кутузов. Или прочутото Царское село с великолепния дворец и красивите паркове.












П.П. Безспорно един от най-красивите градове в Европа...

Сградата на Газпром ми скри топката... biggrin.gif


--------------------
42
Go to the top of the page
 
+Quote Post

5 страници V  < 1 2 3 4 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 19th July 2018 - 05:47ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: