IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

5 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
> По света
JuventiKnow
коментар 20 Mar 2009, 16:42
Коментар #1


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Понеже преди малко попаднах на една изключително интересна статия за Сицилия реших да направя тема, в която да пускаме статии за различни страни, градове и т.н. Или пък който е пътувал в чужбина да разкаже какво е видял, какво го е впечатлило и тем подобни.

Надявам се темата да ви хареса smile.gif


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 20 Mar 2009, 16:49
Коментар #2


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Сицилия


Всички сме гледали „Кръстникът”. По няколко пъти. И сме се възхищавали на невероятната игра на Марлон Брандо и Ал Пачино. В сърцето на Сицилия обаче този филм е реалност, а играта - съвсем истинска и често смъртоносна.



На влизане в провинция Калабрия, отнякъде изневиделица изскочи катафалка, изпревари ни и застана точно пред нас. Луксозна катафалка, с незатъмнен заден прозорец, от който ясно се виждаше скъп ковчег, богато отрупан с цветя. Неуспешно се опитвахме да я изпреварим - сякаш искаше да ни води по пътя за Сицилия. И така влязохме в другата Италия.

Отбивка на магистралата от Катания за Палермо, прекосяваща острова от изток на запад, води към сърцето на Сицилия - планински селски район, люлката и бастионът на най-голямата организирана престъпна общност, добила наднационални размери и кървава популярност.

Куриозно е влиянието на това малко затънтено място върху обществения живот и съзнание не само в Италия, но и в САЩ, Югоизточна Европа, дори Австралия. „Мафия", от арабски, най-точно означава бараба, самоуверен главорез. Тази позната навсякъде по света дума, се превърнала в нарицателно. „Мафия" е и най-популярната и страшна дума в Сицилия, но никога произнасяна на глас. Особено в района на селищата Прици и Корлеоне. Тук тя предизвиква боязън и не се изговаря от обикновените хора, с изключение на случаите да се отрече гласно нейното съществуване, защото просто те не вярват, че кървавите вендети могат да бъдат избегнати, а мафията победена.

Град Корлеоне има кървава история, а страхът е жив, осезаем и прави улиците тихи. Полицейските статистики твърдят, че почти всяка фамилия в този район оплаква поне една кървава жертва, а 80% от бизнеса в Сицилия плаща рекет на мафията. Корлеоне освен родно място, което се превръща и във фамилия на филмовия Дон Вито, е и дом на редица истински и могъщи донове, чиито имена периодично се появяват в медиите. Бърза проверка в интернет дава пълен списък с имената на членовете на корлеонските кланове, който неусетно прераства в списък на нюйоркски босове, родени в Корлеоне.

Мафията възниква в Сицилия в далечните средновековни години с „робинхудски" замисъл, основана на фамилни начала за отпор и защита срещу тогавашните феодали. По-късно се изражда в тайна престъпна организация, каквато я знаем и днес, с изразена йерархична и наследствена структура, набираща скорост и влияние, които се пренасят из цяла Италия и извън пределите на страната. По време на Голямата депресия в Щатите и принудени от Мусолини, мнозина сицилиански босове прехвърлят бизнеса си в Ню Йорк. Единствено фашисткото правителство на Бенито Мусолини успява да овладее влиянието на Cosa Nostra и практически почти да прекрати дейността й до края на Втората световна война. И днес в Сицилия съществува някаква симпатия към това управление именно заради успеха му срещу мафията. След като всичко друго е пробвано без значим успех, някои сицилианци вярват, че на практика това е единственият начин за изкореняване на престъпността - с желязна, силова, тоталитарна намеса.

Основният поминък в Сицилия са дребното земеделие, животновъдството и занаятчийството. Тук се прави хубавото вино москато от огретите от слънце лозя. Лозарството има дълги традиции на острова, но големи лозови масиви с мащабно производство в този край са рядкост. Малките ферми за овце, както и всяко домакинство произвеждат известното сицилианско сирене рикота. Жълтеникаво, силно ароматно и много твърдо, то се консумира само настъргано или се ползва за приготвяне на традиционните сладкиши с рикота.

От пътя се виждат малки сиви селца, накацали по върховете на хълмовете. Основателите им умишлено избирали най-високите и недостъпни места за сигурност и охрана. Не разбрах точно заради кои врагове са строили селищата така, но поради стратегическото си разположение и близост до Северна Африка островът често е бил размирен район и обект на атаки от араби, гърци, нормандци и сарацини.

Прици е село с 5000 жители, също построено на високо. Сиво и мрачно. С изключение на една централна улица по другите се ходи само пеша - толкова са тесни, че ако кола се опита да влезе по някоя от тях, се оказва заклещена между къщите. Самите те наподобяват укрепления, с малки като бойници прозорчета, и почти не се среща постройка с прозорци на първия етаж. Старици, привлечени от шума на минаващи хора, любопитно, но резервирано надничат през тесните високи прозорчета, а при опит за въпрос бързо се дръпват назад. Няма усмивки и никой не се опитва да те заговори или любезно да попита откъде си и какво търсиш в това затънтено място.

В подножието на хълма, на който се намира селото, се мъдри синя табела „Прици", а до нея - „Корлеоне - 27 км". Точно под пътния знак е поставена и табела „Карабинери" с адрес и телефон. Такива ще виждаме често и навсякъде - побити по тротоарите, окачени на фасади на учреждения, на огради на дворове и редом до рекламните табели на входовете на квартални магазини и кафенета. Набиват на очи отдалече и са повече от пътните знаци. Напомнят ни за предпазливост и внимание, а на местните - да се чувстват защитени и призвани да сътрудничат на полицията. Сицилианците обаче отдавна нямат доверие в полицията, нито във властите, нито в закона, нито в политиците. Това, разбира се, съвсем не е единствената, но е една от причините за продължаващата масова престъпност и корупция и неуспеха в борбата с нея.

Спираме на централния площад в Корлеоне, носещ името „Жертви на мафията". Наблизо е общината, на чиято фасада също виси табела с телефона на карабинерите. Борбата с престъпността е основа на всяка предизборна кампания тук и Корлеоне се гордее с млади и сърцати кметове, негубещи кураж от честите заплахи, които получават. Местната управа организира протестни шествия срещу убийствата и престъпността, на които за съжаление повечето от възрастните оставят учениците да скандират, а самите те безучастно и скептично наблюдават отстрани.

Опитът ги е научил да не вярват в резултата от подобни мероприятия. Неписано правило е, че тук е опасно „да се надува свирката" и „да се говори на висок глас". При всяко влизане в квартално кафене и магазин тихите разговори вътре внезапно секват, а погледите са изпитателни и недоверчиви.



Макар че след Втората световна война равнището на неграмотност в Сицилия, достигащо по това време близо 40%, започва да пада, нивото на образование още се смята за посредствено. По последни данни близо една пета от младежите отпадат от училище преди навършване на 16 години, а почти всички чуждоезични филми тук се излъчват с дублаж вместо със субтитри на италиански поради простата причина, че мнозина не могат да четат. Това, както и ограничените възможности и желанието за по-добър живот често са причина младежите от селските райони да работят за не дотам почтени групировки. Тези стремежи често не се осъществяват и единственият резултат се оказва допълване на черните полицейски хроники.

За разлика от Корлеоне в големите градове като Палермо, Катания, Сиракуза отчайващото усещане за страх и безнадеждност не е така натрапчиво. Разположени около красив център с широки площади, катедрали, фонтани, пищна архитектура и останки от богато историческо наследство, градовете прерастват в големи панелни комплекси. Високите олющени блокове много наподобяват квартали от типа на нашите от времето на социализма и са също така пренаселени, шумни и прашни. Макар че мафията има активна намеса в живота на големите градове с връзките и участието си във властта и макар че голяма част от убийствата на магистрати, следователи и неудобни хора се извършва именно тук, по-осезаемият проблем, на пръв поглед поне за туриста, е повсеместната дребна престъпност.

Сицилианецът не пропуска да залости здраво волана на колата си, паркирайки пред дома. А ние, след като изгубихме цял ден в автосервиза за смяна на счупеното стъкло заради едни очила и проверка на съдържанието на жабката и след като изслушахме търпеливо всички съвети за предпазливост, вече бяхме наясно, че дистанционното заключване на колата ни не е в неизправност, а просто сигналът е бил заглушаван с радиовълни от невидими улични хулигани.

В колитe на паркинга пред хотела пък проститутките необезпокоявани обслужваха клиенти и неволно от време на време натискаха клаксоните в процеса на работата си. Често в големите градове по нощните часове се чува и непристойна българска реч на момичета, работещи, доброволно или не, по улиците и площадите. Често ако туристът не прояви щедрост към мургава просякиня с дете на ръце, може да чуе клетва или ругатня, произнесена на чист български език.

Сицилия е големият, болезнен и неразрешим проблем на Италия от години. Най-бедната и непродуктивна провинция, тя виси на плещите на Италия, дишайки единствено и благодарение на субсидиите, които получава от правителството. То от своя страна и въпреки усилията отдавна не успява да се справи не само с този проблем, но и с престъпността, несигурността и буйния южняшки темперамент.

Тук дори и вулканът е действащ. Етна беше изригнал преди година, отнел човешки животи и затрупал къщи по склоновете. Не можахме да стигнем до кратера - имаше временна забрана. Етна пак проявяваше сицилианския си нрав, бушуваше и се вълнуваше. Но пък гледката към димящия вулкан откъм Таормина, малко живописно градче, с тесни и стръмни улички, надвесено над лазурните южни морски води, е незаменима.



Разбира се, нека не бъдем крайни и прекалено черногледи. Въпреки проблемите, с които живее, Сицилия носи онзи ярък средиземноморски чар и предлага целия южняшки колорит и дух, които са способни да създадат само хора с горещ темперамент, чувственост, богата емоционалност и усет за красота. Това е усещането из малките слънчеви провинциални градчета, по чиито напечени улици безцелно се шляят старци, пъхнали ръце в джобовете, коментират последните новости и споделят стари спомени, приседнали на групички по пейки и кафенета.

Пъстрите и отрупани с цветя балкончета извикват усмивка, а ароматът на цъфнал портокалов цвят добавя капка парфюм към слънчевото вече настроение. Достолепна и посивяла от времето катедрала е мълчалив рефер на футболната игра на банда хлапета, чиято глъчка носи шумно оживление в спокойния провинциален живот. С кошници в ръка, сицилиански домакини обикалят по рибните и зеленчукови пазари или шумно се пазарят пред месарските магазини на касапи здравеняци, гордо изпъчени до висящите пушени бутове шунка.

Сицилия е известна със своя марципан, приготвян от бадеми или шамфъстък и захар, изящно оформен във фигурки на плодове и зеленчуци. На всеки ъгъл по тесните криволичещи улички се кипрят малки марципанови магазинчета, чиито витрини са пищно отрупани с красивите фигурки. А великденските празници не минават и без традиционната марципанова овца. Сицилианските майстори на керамика влагат цялата си любов и художествен усет в изработването и изрисуването на пъстри керамични предмети - посуда, религиозни фигури, вази и сувенири, а техните не по-малко цветни сергии стоят редом до марципановите витрини. Всяка къща се кичи с такава керамична табелка, повече или по-малко изрисувана според вкуса на собственика.

С пукването на пролетта малките градчета и селца започват усърдно да се приготвят за безбройните си пъстри фестивали и религиозни процесии, посветени на някой католически светец, и никой не пропуска задължителната неделна служба в църквата.

Забавно е и как на сицилианците никак не им се удава шофирането - почти няма неударена кола или без счупено странично огледало, но в светлината на други проблеми никой не желае да се тревожи и за това. Когато някой те удари отзад на светофара на кръстовище, просто се усмихва, свивайки рамене, и помахва закачливо с ръка. Та как да не се разсмееш в подобна ситуация и да не махнеш и ти с ръка в смисъл „Карай да върви!".

Пет дни след прибирането ни в България медиите гръмнаха с новината за залавянето в Корлеоне на Бернардо Провенцано - „настоящия Кръстник на коза ностра", Cappo di tutti cappi, „Фантома от Корлеоне". Той успешно се беше укривал от властите в продължение на 43 години под сменена самоличност и с пластична операция, управлявал своята престъпна империя от малката си ферма за рикота в покрайнините на Корлеоне. Провенцано беше обвинен в извършването на 28 убийства и организирането на 400 други, голяма част от тях именно в района на Прици и Корлеоне. В репортаж по английска телевизия ме порази ме отговорът на съседа му, който на въпрос, дали е подозирал Провенцано, каза, че не знае, защото сутрин става късно и си ляга рано, а ако някой от другите съседи е имал подозрения, то „това е прекалено опасна и смъртоносна тема, за да си отвори някой устата".

Почувствах облекчение, че на косъм се разминахме с тези събития, но и известна доза разочарование за пропуснатия шанс да усетим най-големия проблем на Сицилия по най-реалистичния начин. Въпреки отделните победи на полицията последвалото залавяне на друг мафиотски бос - Салваторе Ло Пикило, година по-късно проблемът с мафията в Сицилия продължава да съществува. Излежавайки доживотната си присъда, Провенцано получава правото веднъж месечно да изпраща пакет с пране по жена си - системата, чрез която той с години е общувал с организацията. Пикило беше проследен и разкрит именно по един такъв пакет, пренасян от жена му. Скоро след ареста му Романо Проди нарече мафията „Безкрайната действителност". Не особено отговорно и окуражаващо изказване от политик в страна, чиято основна цел е да пребори престъпността.

Сещам се за червените сицилиански портокали - най-сладките, които съм яла някога и някъде. Вътрешността им е сочна и златнооранжева, прорязана от отделни червени жилки, които ужасяващо наподобяват кървяща плът. Такава е Сицилия, разнолика - слънчева, зелена, цветна и кървяща. Съчетаваща най-яркото слънце и най-черните страхове.










източник: http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1923625290/tab_text


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Rumbeti
коментар 20 Mar 2009, 16:55
Коментар #3


ЛУД
*******

Група: Фенове
Коментари: 10 333
Регистриран: 22-October 06
Град: София
Потребител No.: 218



Интересно найстина. Добра тема. Предполагам, че няма да има супер активност тук, но определено ще има интересни неща за четене ! :Д ЕВАЛА !


--------------------



FORZA JUVENTUS, FORZA ALEX !!!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 29 Mar 2009, 14:26
Коментар #4


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Борнео в забавен кадър

Пътепис за най-големия остров в Азия


В съзнанието на западния човек името на най-големия остров в Азия неизбежно провокира натрапчиви образи за душни, пулсиращи от насекоми и влечуги джунгли, вечно подути от тропическите дъждове реки с цвят на горещо какао, естествен зоопарк от редки животни и недокоснати от XXI век племена.

Тази романтична представа е все още донякъде валидна, но успоредно с това Борнео притежава изявен съвременен облик. Колкото и да е поразен от модерната цивилизация, все пак, Борнео не е Бали.

Възседнал Екватора, островът се споделя от три държави: Малайзия, Индонезия и Бруней. Северната му третина, където се намират малайските щати Саравак и Сабах, както и палатите на най-богатия човек на планетата - брунейския султан, предлага вълнения за любителите на неопустошена екваториална природа и що-годе автентичен местен бит. За щастие Борнео остава встрани от туристическото цунами, което целогодишно връхлита плажовете на Югоизточна Азия от всички посоки на света.

Тук никой не е инвестирал в мегакурорти от типа на Пенанг или Пукет, като туристическата индустрия се стреми да обслужва предимно мобилния пътешественик, а не консумиращия курортист.

След фантасмагоричните колоси от стъкло и бетон на авангардния Сингапур столицата на Саравак - град Кучинг - на брега на Южнокитайско море, ни се струва заспало непретенциозна. Температурата е над 30 градуса, а влажността на въздуха доближава 100 процента и дишайки, имаш чувството, че кислородът се е втвърдил като стъкло. Може би заради това животът тече някак в забавен кадър и всяко забързване на мисълта или сърцето води до ненужен биологичен разход. И тук, както във високата планина, енергията трябва да се пести, защото лесно изфирясва, без да си свършил кой знае какво.

Около Кучинг са разположени няколко от природните забележителности на Борнео, надлежно запазени за поколенията в национални паркове. Преди да се отправим към тях, правим ленив тегел по брега на пълноводната река, минаваща през града. Кучинг на малайски език означава котка - много удачно име за това населено място. Не само заради котките, които са в изобилие - всички от някаква местна порода - кльощави и със закърнели, едва забележими опашки.

Кучинг оправдава своето наименование и чрез подчертаната котешка плавност и незабързаност в хода на местния живот, сякаш целият град се протяга, мързеливо оглежда околната действителност и с тиха стъпка се залавя за своите си не чак толкова неотложни дела.

Миниатюрен - с площ от само 27 кв. км, - националният парк "Бако" заема живописен полуостров със силно разчленена брегова линия и девствена джунгла, полазила досами морето. Дотам се стига само по вода и след половинчасово клатушкане срещу вълните на прибоя достигаме малък залив, където ни посреща неочаквана врява. Стадо от безцеремонно палави маймуни макаки е слязло да се позабавлява. От администрацията на парка и две служителки с доста труд и чифт бамбукови тояги се мъчат да прогонят натрапниците от офиса си. Крясъците са нечленоразделни и е трудно да се направи разлика кои са човешки и кои - маймунски.

Освен макаки в джунглите на "Бако" живеят и други опасни обитатели. Преди да хванем тясната пътека към вътрешността, един гид любезно ни показва какво можем да очакваме по пътя си. Сред клоните на ниско мангрово дърво се е усамотила тлъста зелена змия. Ухапването й е смъртоносно - отровният й цвят е пределно красноречив.

С неуверена крачка навлизаме в джунглата, която не спира да кънти от жуженето на милиарди насекоми. Звуковата атака е толкова непосредствена, че сякаш самите дървета също скърцат, църкат и звънтят.

Колкото по-навътре напредваме, гъстата растителност алчно ограбва кислорода от въздуха и го нагнетява. Тялото ми пролива пот като от спукана тръба, а се имах за човек, който едва-едва се поти.

След около два часа ходене долавяме спасителния тътен на морския прибой и надвисваме над необитаем пясъчен залив, досущ като от Робинзон Крузо. Водите на Южнокитайско море се оказват не само кристално бистри, но и райско прохладни. Подир пладне се излива неминуемият тропически порой, хващайки ни по обратния път. Разхлаждане обаче няма - плътният покров от листа почти не позволява на дъждовните капки да ни поръсят. Затова пък ефектът на сауната се увеличава многократно.

Прекарваме още няколко дни в района на котешкия град, през които неуспешно търсим гигантското червено цвете рафлезия, достигащо до един метър в диаметър. Оказа се, че сезонът на цъфтежа му е минал или може би още не е дошъл.

На Екватора границите между явленията се размиват - денят преминава за броени минути в нощ, без здрач. Утрото също настъпва внезапно, без обичайното зазоряване. Годишните сезони се сливат.

На пристанището в Кучинг се качваме на т.нар. експрес - пасажерския кораб за Сибу, първото пристанище срещу течението на Батанг Реджанг - най-дългата и могъща река на Борнео. По нея се навлиза в затънтените дебри на острова, където очакваме да срещнем племена, запазили поне донякъде своя традиционен начин на живот и обитаващи характерните "дълги къщи" - обща дървена постройка, в която живеят заедно всички хора от съответното селище.

Изцяло от метал и приличащ на бракувана подводница или на самолет без крила, въпросният експрес се задвижва от два ревящи дизелови двигателя, които вдигат 70 км/ч и правопропорционално на мощността си форсират климатика в утробата на кораба до такива хладилни стойности, че трябва да навлечем цялото си оскъдно облекло, за да не хванем пневмония.

След два дни плаване и 700 км зъзнене акостираме в Белага, последното съвременно селище по горното течение на Батанг Реджанг. Оттук нататък може да се продължи единствено с дълги моторни пироги - транспортното средство на местните обитатели. Уговаряме се с лодкаря Каян да ни заведе на гости в едно от селата на племето кемаджан. Купуваме храна за себе си и подаръци за домакините: за вожда - оризово бренди - туак, а за децата - балони.

Ако дотук реката беше пренаселена, разлята и тежка, нататък коритото й се стеснява в заплашителни бързеи, а оставените от дърводобива пресни белези по бреговете й почти изчезват. Под надвисналите над джунглата мистични изпарения от дъжда асоциациите с речните кадри от филма "Апокалипсис сега" са задължителни.

Минава време и отпред се мерват първите признаци на живот. Придошлата река е заляла наколното жилище до входната стълба и направо от лодката се изкачваме до просторен чардак, където ни посрещат обитателите на селото. Чувстваме се малко като Гъливер сред лилипутите - кемаджаните са дребни хора както повечето борнейци, с типични черти за народностите от Югоизточна Азия. Любезни са, но сдържани и с достойнство ни показват жилището си, нищо че обстановката е примитивна.

Поднасяме даровете си и съпровождани от рояци деца с надути пъстроцветни балони, тръгваме да разгледаме селото. Всички жители на Джимани, към 500 души, обитават една-единствена "дълга къща", наподобяваща огромен наколен хотел с около стотина стаи, които излизат на обща веранда. Този стил на съжителство е колкото уникален, толкова и практичен. В него е въплътен характерният за племената от джунглите на Борнео дух на съпричастност и взаимопомощ.

Когато има радост в "дългата къща", се радват всички. Когато настъпи печал, всички тъгуват. Макар и примитивни материално, тези хора се отличават с чувство на отговорност и грижа към ближния от най-висш порядък.

Мълвата, че спътничката ми Елена е лекар,е плъзнала из "дългата къща" и неколцина възрастни ненатрапчиво ни приближават с молба за медицински съвет. Консултациите при тия условия са пълна импровизация, но от опит знаем, че съчувствието и окуражителната дума правят чудеса, заедно с някое лекарство от походната ни аптечка, дори да е само таблетка аспирин.

Ще нощуваме в дома на племенния вожд и съпругата му се залавя да приготви вечеря - ориз с варена риба от реката, някакъв запарен зеленчук от джунглата и пиле от града. Да се храним сядаме на земята с кръстосани крака. Така повелява традицията, макар в стаята да има маса и столове. Пак според традицията гостите ядат сами, преди домакините, които вечерят след тях.

Стопанката ни подава храната с две ръце - по същия начин трябва да я поемем и ние. Така се изразява идеята за даване и приемане без резерви, от сърце... След вечеря всички сядаме заедно на чардака да изпием по чашка туак.

Денят бързо прегаря, а под краката ни реката се плиска с протяжен ритъм. Приближават пироги със закъснели рибари. Три жени слизат да се окъпят, увити в пъстри саронги.

Настаняват ни да спим в едно помещение с цялото семейство на домакините плюс нашия лодкар. Отвъд дъсчените стени джунглата оживява за нощен живот, а музиката й, вече приглушена от мрака, зазвънтява в нова тоналност. Сетивата ни са крайно изострени и трудно се приспиват.

Опитвам да се унеса, като си представям Борнео преди ерата на телевизията - земя на тигри, необяздени реки и аристократични туземци, примесени с белокожи избраници, прекарали земните си дни на принципа: "По-добре да изживееш един ден като тигър, отколкото цял живот като мишка."


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 29 Mar 2009, 14:41
Коментар #5


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Да, темата е много яка. Определено е доста интересна. За мен мога да кажа, че много обичам да пътувам и да преоткривам нови и нови неща. Последно бях в Анталия на нова година и беше адски вълнуващо. Макар и турци, бяха се постарали всичко да бъде перфектно. За пръв път през живота си се чувствах като истински бохем - цял ден ядене, пиене (имат страхота бира - Ефес) и басейнче. Храната беше отлична, както и всички екскурзии, които предлагам местните туроператори.

Следващата дестинация, която искам да направя е Тайланд и по специално острова Ко-Пи-Пи

Надявам се това да стане още тази година през ноември-декември.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 07 Apr 2009, 16:26
Коментар #6


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



15 удивителни природни гледки
Места, които могат да бъдат видени многократно и всеки път да бъде незабравими...


Някои места могат да бъдат видени многократно и всеки път да бъде незабравим. Изборът е труден - градски панорами, планини и бушуващи морета, залези над дворци или необятни равнини.


Беладжио, езерото Комо



Водите на езерото Комо в Италия за някои хора са оправдание за мълчаливо и възхитено съзерцание възможно най-дълго време. Не е изненада, че на стоплените склонове наоколо има къщи. Особено внимание е необходимо към вили като „Сербелони" и „Мелци", както и техните градини, защото магията им също е дълготрайна. Гористите хълмове, лодките и заведенията по брега са превърнати в покана да се загледаш към залязващото слънце.


Планината Корковадо



Статуята на Христос на върха на планината Корковадо над Рио де Жанейро е изумителна гледка. Това е и знак за място, от което се разкрива великолепна гледка над града. Пътеката от подножието тръгва от парка Лаге, но има и стъпала. Който и път да изберете - ще можете да се насладите на частица от безкрайността, на мигове, от каквито са направени спомените.


Водопад от небето



Водопадът Анхел е известен във Венецуела като "Salto Angel" и е открит от американски пилот, който катастрофира на планината Тепуи. Самолетът още стои там, където водите се изливат на височина почти един километър. Всяко място, от което се вижда това чудо на природата, предлага изумителна гледка. Стръмните склонове са предизвикателство за всеки катерач, а гордата им осанка ги прави още привлекателни.


Среднощно слънце



Норвегия е известна като „Земята на среднощното слънце". През лятото северните области са окъпани от слънчева светлина след като хората са легнали да спят. Тези бели нощи са едни от най-изумителните феномени там и заради тях се организират плавания, изкачвания и други пътешествия. Щастливците отиват на каяк във фиордите, изкачват склоновете и обхождат билата на планините, лутат се из гори с редки диви животни, където нощното слънце не успява да стопли суровата земя.


Залез над моста У Бейн




Най-дългият мост от тиково дърво се намира в областта Амарапура, Мианмар. Изглежда нестабилен, но вече столетия се държи в една страна, преминала през многобройни исторически поврати. Мостът изглежда, като че скрепя цялото общество - хората ловят риба там, разхождат се, поклащат крака или пеят. През сухите сезони площите под моста са удобни за засаждане. Красотата на това място е проста и естествена, а по залез слънце водите на езерото са тъмни и сякаш обещават спокойствие.


Алтън Арашан



Както пътуването, така и дестинацията могат да бъдат особено важни. Такъв е случаят с Алтън Арашан, отдалечена равнина в планините на Киргистан. Автобусът тръгва от Ак Суу и след това се продължава още 14 км пеша през борови гори и стръмен каньон. Равнината се простира в подножието на 4000-метрова планина и в нея има само четири къщи. Отваряйте си очите за топлите и студени извори, които са навсякъде по пътя. Тези извори ще направят почивката ви още по-екзотична.


Есенните цветове на планините Адирондак




Пурпурно, оранжево, черешово, златисто. Планините Адирондак в щата Ню Йорк блестят от цветове до където стига погледа, а вие и приятелите ви карате по криволичещия път към тях. Планината Марси е идеалното място да се насладите на тази красота и на прохладния и чист планински въздух. Падащите листа могат да ви напомнят, че хубавите неща свършват понякога, но те означават и че ще има още една есен, само на една година разстояние.


Скалите Бхедагхат на лунна светлина



Понякога най-ценните скъпоценни камъни остават незабележими. Тези скали са скрити дълбоко в сърцето на Индия, в областта Мадхия Прадеш, която често е пренебрегвана заради близостта си с Раджастан. От бреговете на свещената река Нармада гордо се издигат мраморни скали, поръсени с черни и зелени вулканични отломки, които на места достигат повече от 30 метра височина. Когато сте успели да утолите за момент жаждата си за красота, разходете се и се върнете през нощта. Луната обсипва водите на реката и скалите със сребро, а самите камъни приемат човешки облик.


Въжената линия над долината на река Гаужа



Природата на Латвия е необикновено богата. Гористите равнини, полетата, руините и живописните градчета са красиви и запомнящи се. Долината на река Гаужа близо до Сигулда е особено величествена и бреговете достигат височина от 90 м. В околността има пещери и пленителни пътеки, които ще ви отведат на пътешествие през латвийската история.


Нос Креус



Това е най-източната точка на Испания, което означава, че първите слънчеви лъчи докосват него преди всяко друго място. Сякаш за да възнагради странстващите, на хълма над носа има традиционен ресторант, непосредствено до фара, който все още помага на корабите да избягват подводните скали. Гледката над брега е толкова завладяваща, че много хора изчакват също залеза там.


Обиколка с хеликоптер над Кейп Таун




Докато отпивате от кафето си на кея на Кейп Таун погледът ви може да се отправи към небето и да забележи жужащ в небето хеликоптер, който отдолу ще прилича повече на врабче. Това е нещо обичайно, тъй като много компании предлагат подобна разходка. Крайбрежната ивица с нейния фар са забележителни, а височината Лъвска Глава е също така величествена, както и планината Тейбъл навътре в сушата.


Прозорецът на Бог



Тази гледка в Южна Африка понякога е наричана „драматична". От склона Дракенсберг може да се види Лоувелд и резерватите на района Мпумаланга. Неравните скали се извисяват на височина 700 метра и това е само малка част от скалната пътека дълга 250 км. Изобилието, разкриващо се пред погледа, е сякаш безкрайно. Каньоните, водопадите и неочакваните завои, след които се открива още по завладяваща гледка са забележителни и това е разходка, в която всяка стъпка е радостна.


Палмира



Руините на Палмира, на 240 км от Дамаск, са заобиколени от пустиня. След продължителна реставрация те се превръщат в най-голямата забележителност на Сирия. Останките са разхвърляни на голяма площ и пазят от ІІ век Храма на Бел, театър, кули и улици с колонади. През деня това място е великолепно, а на залез слънце красотата му става още по-омагьосваща.


С балон над Долината на царете



За онези, които искат да съчетаят приключението и историята е възможна още една гледна точка. Прочутата Долина на царете в Египет може да бъде видяна и от друга гледна точка. Пътешествието с балон над нея е едно изживяване, което ще накара сърцето ви да бие по-бързо. В прохладните пустинни утрини или на залез слънце - това е място, което вдъхновява с митичната си красота. Хоризонтът се обагря в оранжево, жълто и розово, а храмът на Хатшепсут, колосите на Мемнон и пирамидите се извисяват в далечината и създават усещане за безкрай, докато между тях лениво се извива Нил, най-дългата река в света.


Прекосяването на Анапурна




Планината Анапурна е един от най-величествените и предизвикателни масиви в Непал, който предлага спираща дъха гледка. Туристите, снабдени с необходимите разрешителни, могат да посетят Изгубения град на Мустанг. Борови гори, полета, скали и вечно заснежени върхове се редуват пред погледа на туриста. Пътеката е на най-голямата височина, на която може да достигне неподготвен катерач. Дълбоките проломи и разтрошените скали спират дъха, а някъде по склоновете се крият и топлите извори на Татопани.

millionaire.bg


























--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 18 Apr 2009, 00:00
Коментар #7


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Днес докато търсих инфо за презентацията за Италия, която правя попаднах на нещо много интересно за Генуа и реших да го постна тук smile.gif


Генуа - градът на възкръсналите гении


В Генуа не може да попаднеш случайно. Тук нещата или започват, или завършват. Тук земните пътища стават морски... или небесни.


Генуа се е облегнала върху скалите на собствени Алпи и собствени Апенини. И от този амфитеатър наблюдава Лигурското море и корабите, които се променят - стават все по-големи, все по-пълни със стоки и съдби. Символ и герб на Генуа е колосалният морски фар. На старите щампи фаровете са два. Какво е това чудно създание - град, република, пристанище или фар? Тази година Генуа е обявена за европейска столица на културата.

Първото нещо, което изпитах на този бряг, бе чувството, че съм бил вече тук. Стръмните тесни улички сякаш водеха към търновския "Варош". Само сградите са по-високи, източени като сенки по залез. А на върха дворците още светят.

По време на Второто българско царство Генуа и Търновград се познавали по-добре, отколкото сега. Сключвали търговски договори, водели войни и пак разменяли всякакви стоки. У нас се търсели хубавите лигурийски платове. В Генуа се ценяло българското жито. Заедно с него обаче се разпространявали богомилските гибелни идеи.

На нашите тържища се конкурирали венециански, дубровнишки и генуезки печалбари.

Търговските републики воювали непрекъснато - ту гонели сарацинските пирати, ту пренасяли кръстоносци, но най-вече заговорничели един срещу друг. Издигайки се като самостоятелен владетел, Добротица държал твърдо страната на Венеция. От 1376 г. направо воювал с Генуа. И дори след като републиките сключили в Торино (1381 г.) мир, нашите продължавали кръвопролитията. Край Варна пък генуезците имали своя фактория. Неслучайно и в Цариград, и във Варна има квартали Галата. Цариградският квартал с огромната генуезка кула е спомен за последните защитници на великия град.

Генуезките рицари се държали по-скоро като завоеватели и със своя католически фанатизъм силно дразнели православните гърци. В последните дни на Константинопол лигурийците отчаяно се взирали от върха на своята кула в очакване на спасителната флота, но тя била блокирана от венецианците. Вместо това турските корабчета, чийто адмирал бил българин от Калиакра, качени на колела, заобиколили знаменитата верига, която пазела Златния рог, и нахлули в сърцето на града.

Коварството на въоръжените търговци допринесло много за гибелта на Византия и стара България. И Венеция, и Генуа се управлявали от изборен вожд - дож (от латинския "дук", през "кондуктора", до фашисткото "дуче").
/сега разбирам от къде идва "кондуктор", както и прякорите на Парма и Димитър Анеглов - Дучето biggrin.gif /

Генуа обичала да владее острови. При опита да завладее Кипър републиката отново се натъкнала на български войници
, които спасили родината на Афродита. Всъщност нашите се борели за собственото си освобождение, защото били част от пленена преди това армия и свободата им била обещана за награда. Както става в такива случаи, кипърците помнят тази история, генуезците и българите - не.

Горе-долу по това време в Генуа се родило "ужасното дете" Кристоферо Коломбо. Родният му дом - красив, здрав и доста легендарен, е запазен до днес. Началото и краят на великия мореплавател се губят в мъглата на вечността.

След дълга служба на испанската корона той получава три второкачествени каравели и екипаж от затворници (между които има и един българин от Охрид), за да потърси нови пътища. Така тайното знание, че Земята е кръгла, го отвежда в Новия свят. Откритието на генуезеца, както и падането на Константинопол - това са две от събитията, които очертават границата на новата история. В този невидим риф се разбива и корабът на старата Генуезка република.

Ако Византия изчезва завинаги, а България се разтваря за пет века в състава на новата Отоманска империя, то Генуа вегетира до края на ХVIII век, когато Наполеон Бонапарт закрива едновременно и Генуезката, и Венецианската република (сякаш си отмъщава за владичеството над родния му о. Корсика).

По това време друго едно "дете чудо" свири на старото пристанище пред паничка за подаяния. Това е Николо Паганини - върховният магьосник на цигулката. Баща му - пропаднал музикант, едновременно алкохолик и скъперник, малтретира своя син толкова жестоко, че го принуждава да избяга и да скита по света. Нито един пълководец - нито Александър Велики, нито Чингиз хан, нито Наполеон могат да се похвалят, че са покорили целия свят. Това направи Паганини със своята цигулка "Гуарнери", спечелена на конкурс за изпълнение на прима виста. След триумфални турнета придворният любимец, лежал в затвора, набеден за убийство, несметно богат и жестоко болен, преди да умре като изгнаник в Ница, подарява осем майсторски цигулки на осемте най-прочути живи цигулкови виртуози. Неговият дом не е запазен. Неговите тленни останки са пренесени в новото гробище на Парма. Но в Генуа в стъклен саркофаг се пази неговият знаменит "Гуарнери дел Джезу". Веднъж в годината цигуларят, който спечели конкурса "Паганини", получава и правото да свири на реликвата.

Днес, когато Генуа е столица не само на себе си, но и на всички нас - европейците, тук възкръсват сенките на още много гении, привлечени някога от богатството и красотата на Лигурия. В "Палацо Дукале", който е център на тържествата, се показва необикновена изложба - "Годините на Рубенс". Тициано, Тинторето, Веронезе, Караваджо, Анибале Карачи, Гвидо Рени, Рибера, Ван Дайк... Това е възрастта на барока, който е оставил най-силен печат върху лицето на Генуа.

А в новия музей на Европейската общност, на втория етаж на синагогата е събрана една великолепна експозиция от картини на Марк Шагал, показващи неговата дълбока-интимна връзка с Библията. И все пак европейската столица на културата не живее само със славното минало. Един международен балетен конкурс ни помага да видим как красотата на човешкото тяло се освобождава от времето. И накрая изящната словесност се опитва да даде пример как се атакува бъдещето. Темата на нейния Десети юбилеен фестивал е "Ricostruzione poetica dell'universo". Затруднявам се дори да го преведа. Между поетичните и политически шаблони "пресъздаване" и "перестройка" все пак ще се доверя на "поетичната реконструкция". Що се отнася до Универсума, ще го търся между "Всемир" и "Вселена". Да преосмислиш света със сърцето на поета, това наистина е една безкрайно амбициозна идея.

"В началото не ми харесваше - сподели Едоарди Сангвинети. - Струваше ми се твърде претенциозна тема. Сега я възприемам, защото дава свобода на дискусията."

Един от афишите на фестивала - Festival GeNova 04, изобразява човешко ходило с широко отворено око под пръстите и с уста на петата, широко отворена, озъбена и с изплезен език. Тази стъпка може да се превърне във важна следа по пътя на културата, може да се тълкува и като ритник, който провокира старото съзнание.



Любомир Левчев

източник

п.с. абе я драснете по някой ред - интересна ли ви е темата, четете ли нещата, защото имам чувството, че аз си качвам такъв, а никой не им обръща внимание huh.gif Ако няма интерес по-добре да си изтрие темата или поне да знам да не качвам post-294-1159107520.gif


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 18 Apr 2009, 10:22
Коментар #8


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Цитат
п.с. абе я драснете по някой ред - интересна ли ви е темата, четете ли нещата, защото имам чувството, че аз си качвам такъв, а никой не им обръща внимание Ако няма интерес по-добре да си изтрие темата или поне да знам да не качвам


Пич, темата е супер. Въобще не си мисли да я затваряш. Незнам за другите, но аз съм човек, който обича да пътува и ми е много интересно да научавам за отделните градове, държави, забележителности. Особено за 15 удивителни природни гледки - честно да си призная повечете въобще не знаех, че съществуват. Иначе живот и здраве и ако имам финансова възможност ще направя всичко възможно да посетя поне малка част от тези прелестни обекти.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
masterhp
коментар 18 Apr 2009, 18:12
Коментар #9


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 9 438
Регистриран: 22-December 07
Град: Pripyat
Потребител No.: 802



Аз чета, на мен темата ми е много интересна и вълнуваща. 1:1 съм с горният пост и аз много обичам да пътувам и темата е много хубава. От време на време като пишеш човек прочита интересни и нови неща. smile.gif Продължавай в същият дух !!!


--------------------
"синьо-черното не ми отива!"
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 28 Apr 2009, 14:37
Коментар #10


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Кения - когато Африка гали душата и тялото


Сафаритата са приключенски микс от щуро каране по калните пътища, горещи и мързеливи следобеди, изненадващо вкусна храна и пиянски вечери около лагерния огън. Добра отправна точка, от която да започне любовна връзка с Африка, е Joys Camp в Националния резерват Шаба.

На час със самолет северно от Найроби, това място предлага съчетание от необятно пространство и комфорт. Племенни платове обагрят десет ленени чадъра, а покрай тях на разположение ви е предоставен плувен басейн. От своя страна, барманите миксират брилянтена дауа (водка, мед и зелен лимон), а вечерята ви е сервирана точно под силно искрящите звезди на вечерното небе.

Втората ви спирка е Саруни, Масай Мара. Животът в селището е по-забързан, но пък необятната зеленина и ограбените масайски воини представляват истинската Кения.

В Саруни има шест големи комплекса, предлага се страхотна италианска кухня и спа-процедури, а сетивата ви се потапят в невероятно успокоение - заобиколени сте от най-различни животни, включително лъвове и леопарди (на безопасна дистанция, разбира се).

Всичко това е построено с местни материали, електричеството е извлечено от слънчеви панели, а местният магазин продава само кенийски изделия.


Нагоре, нагоре и встрани


Летите с балон над обширната растителност на Мара и виждате как зебрите и антилопите са огрявани от сутрешните слънчеви лъчи - безвремието на Африка се очертава ясно в съзнанието ви, а след това следва като събуждане от сън - закуската. Ако сте в Кения между юли и октомври, ще имате възможност и да наблюдавате миграцията на гнутата. Седемдневна екскурзия с Върджин Холидейз струва от 1,370 британски лири нагоре, с включени летищни такси. А пътешествие с балон над приказна местност - 249 лири.


Основна идея


Повечето туристически маршрутия избират Найроби като място за отсядане. Сигурно и вие ще отидете там. Съветваме ви да не пропуснете успешно кацане на House of Waine - 11-стайно имение с прекрасни градини. Посетете и къщата на Карън Бликсен, чийто живот вдъхнови филма "Отвъд Африка". Няма да загубите и ако отделите време на сиропиталището за диви животни - там ще се насладите на бебета носорози или пък слончета.


Поддържайте форма


Преборете се с туристическото отпускане на плажовете Уатаму чрез "Див Фитнес" - компилация от упражнения, йога и диетични съвети, или пък - изследвайте девствената природа с местни масайски воини, яздейки камила.

Offbeat Safaris, от своя страна, предлагат яздене на кон, но в игра. Ако пък искате да се освежите, изберете приказно омайна нощ под звездите в Star Bed. Друга опция е да направите същото, но на плажовете в Uzuri Spa and Fitness Forest.

Блаженство на плажа


На 30 мили южно от Момбаса ще се натъкнете на Msambweti House - хедонистично бягство, което ще ви разкрие непознати досега приключения. Мястото разполага с частен плаж, безкраен басейн, безплатни масажи и веранда, на която залезите, комбинирани с коктейли, са райска релаксация за тялото и душата.

Стаите в комплекса са декорирани в луксозен суахили стил. Наедно с това имате достъп до обилна и превъзходна храна. Ако обичате и да пазарувате, не можете да си позволите да не изберете нещо от местната етническа бижутерия или пък от уникалните лампи.



http://travel.actualno.com/news_219928.html


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 29 Apr 2009, 09:56
Коментар #11


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Хубав пост си направил за Кения. Браво. Аз ще те предизвикам малко - ако можеш следващия път да намериш малко инфо за Марсилия, за да се запознаете с този прекрасен град. post-294-1159107520.gif


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 29 Apr 2009, 14:58
Коментар #12


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Марсилия, Франция


Марсилия е вторият по големина град във Франция и е център на третата най-голяма метрополия. Градът е разположен на Средиземно море в бившата провинция Прованс. Той е най-голямото търговско пристанище на Франция

География

На изток от Марсилия е селото Каси и зона от малки заливи, подобни на фиорди. По-навътре в сушата се намира град Тулон. На север има масив от ниски планини, а на запад е региона Камарг с Лионския залив. Самата Марсилия е разположена на широка територия, разделена на 16 части. В централните 4 части се намират повечето исторически сгради на града.

Главната улица на Марсилия – широкият булевард Ла Канебиер се простира на изток от Старото пристанище. До старото пристанище са и туристическият център, и рибния пазар. На входа на пристанището са двете големи крепости – форт Св. Никола и форт Св. Жан. Главният търговски център на града се пресича с Канебиер на Ру Парадиз. Там е и най-големият мол в града. Около Канебиер и старото пристанище има много пешеходни улички с красиви фонтани.



Транспорт

Край града има натоварено международно летище което обслужва туристите, които отиват към Ривиерата, а гъста мрежа от пътища свързва Марсилия с Лион, Тулон и френската Ривиера. В самия град има метро с 2 линии, както и гъста мрежа от автобуси.


История

Марсилия е основана през 600г. пр. Хр. от гръцки колонисти като търговски пункт с името Масалия. Това е първото гръцко пристанище в Западна Европа с население от над 1000 човека. За да се защити от съюза на етруските, Картаген и местните келти, Масалия се съюзява с разширяващата се Римска република. Градът процъфтява като търговска връзка между Рим и Галия. Масалия запазва независимостта си до гражданската война, когато се съюзява към Помпей и е завлядана от Цезар.

Повечето останки от гръцки времена са заличени от по-новите римски постройки. След разпада на римската империя градът попада в ръцете на галите и след това на франките. Той остава голямо френско пристанище през Средновековието и си възвръща голяма част от богатствата, когато става част от владенията на графовете на Прованс. Като голямо пристанище Марсилия е един от първите градове, които посрещат Черната смърт през 14-и век. Тогава измират над половината от жителите на града.

Местното население с ентусиазъм посреща френската революция и изпраща 500 доброволци да защитават Париж. Те пеят песента, която днес е химн на Франция – Марсилезата. По това време Марсилия е водещото френско военно пристанище. През 19-и век градът просперира като морски търговски център. Това може днес да се види както в старото пристанище, така и на гарата, където големи паметници увековечават колонизацията на Северна Африка и Индокитай. По време на Втората световна война част от града е унищожена и по-късно е възстановена.
Към края на 20-и век Марсилия служи като вход за милиони имигранти, което води до тежка престъпност и безработица. Въпреки това през последните години икономиката на града се развива значително.



Икономика

И днес икономиката на Марсилия е доминирана от пристанището и функцията му на търговски и транспортен пункт в Средиземноморието. Като най-важно пристанище в Средиземно море Марсилия приема милиони тонове товари.
Градът има чудесна транспортна инфраструктура и е голям център на търговията и индустрията. Летището е най-натовареното извън Париж. Тук пристигат и милиони туристи, които отиват към френската Ривиера.
Икономиката на Марсилия е сред най-динамичните в страната, като над 7200 компании са били създадени тук от 2000г. Въпреки това безработицата остава висока по европейски стандарти и все още има много имигранти.



Култура

В Марсилия се гордеят с разликите си с останалата част на Франция. Марсилезата идва от този град. Днес Марсилия е център на регионалната култура с важни оперни къщи, с историята си и морските музеи, с пет галерии, много кина, барове и ресторанти.
Марсилия е роден град и дом на много френски писатели. В днешни времена такива са Victor Gélu, Valère Bernard, Pierre Bertas, Edmond Rostand и André Roussin. Художникът сезан също е прекарал много време тук. Най-известното тесте карти таро също идва от Марсилия и е известно като Таро де Марсил.



Опера

Основната културна атракция на Марсилия е била и остава операта.Разположена близо до Старото пристанище тя е създадена още в края на 18-и век. Архитектурата й е сравнима с тази на оперните къщи в Лион и Бордо. През 1920г. един пожар за малко не я разрушава и тя е реконструирана в стил арт деко.


Забележителности

Марсилия се смята за важен център на изкуствата и историческите забележителности. В града има много красиви музеи и галерии, както и древни останки и църкви.

Интересни места за посещение са Старото пристанище със своите две крепости, морският фар Сен Мари, музеят на африканското и азиатско изкуство, катедралата Нотр Дам де ла Гард, която е древна римска базилика, както и абатството Сен Виктор с криптата си – най-старата християнска църква във Франция.

В близост до града се намира замъкът Иф – стар затвор, разположен на малкия остров Иф близо до брега. Той е увековечен в романа на Александър Дюма „Граф Монте Кристо”.



Базиликата Нотър Дам дьо ла Гард:





Крепостта Сен Никола




Дворецът Фаро




Дворецът Лоншан






Замъкът Иф

[img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/20030614-204_Marseille_ChГўteau_d[/img]




За повече инфо, снимки и т.н.: www.marseille.fr

п.с. и разбира се най-важното - в Марсилия са родени Зинедин Зидан и Ерик Кантона biggrin.gif


--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
juve_tifos
коментар 29 Apr 2009, 15:07
Коментар #13


Fido alla Juve
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 344
Регистриран: 6-March 06
Потребител No.: 53



Голям град със страхотни забележителности - струва си да се види, но голяма част от населението му е от арабски произход - доста криви и противни муцуни. Само на екскурзия и то за максимум 1-2 дни. smile.gif Футболната му публика и стадионът му сигурно са номер 1 във Франция...


--------------------
FORZA JUVE DAI DAI DAI
NON MOLLARE MAI MAI MAI
SEMPRE CUI CON TE
FORZA JUVE ALEEEEEEEEE
Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 29 Apr 2009, 20:44
Коментар #14


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Цитат
Само на екскурзия и то за максимум 1-2 дни. Футболната му публика и стадионът му сигурно са номер 1 във Франция...


Сигурен съм, че ако отидеш няма да искаш да си тръгнеш от там. На мен ми е мечта да ида в този град и особено на мач на Марсилия. Наистина имат най- уникалните фенове във Франция.

bianconero27, едно голямо благодаря! signs14.gif


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post
juve_tifos
коментар 30 Apr 2009, 07:48
Коментар #15


Fido alla Juve
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 344
Регистриран: 6-March 06
Потребител No.: 53



Цитат(Iliyan @ Apr 29 2009, 21:44ч.) *
Сигурен съм, че ако отидеш няма да искаш да си тръгнеш от там. На мен ми е мечта да ида в този град и особено на мач на Марсилия. Наистина имат най- уникалните фенове във Франция.

bianconero27, едно голямо благодаря! signs14.gif


Бях и си тръгнах... с лекота ! post-294-1158668614.gif


--------------------
FORZA JUVE DAI DAI DAI
NON MOLLARE MAI MAI MAI
SEMPRE CUI CON TE
FORZA JUVE ALEEEEEEEEE
Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 07 May 2009, 20:32
Коментар #16


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Венеция е прекрасна по всяко време на годината



През зимата тук се вихри карнавал, на който се стичат любители на приключенията от цял свят. Пролетното наводнение превръща града в приказно царство. През лятото туристите запълват площадите и улиците и превръщат града в многолюден Вавилон, където са се смесили всички народи на Земята. А през есента, когато туристическия поток намалее и слънцето вече не е толкова силно, местните жители започват своите весели празници. Впрочем ако на веселието попадне чужденец, няма да го прогонят, а ще бъде приет като приятел.

Градът Марко


Образът на града, стоящ на милиони колове, неотлъчно е свързан с дългите и тънки, любими на всеки турист гондоли. Италианците, без угризения на съвестта се възползват от тази любов, държейки баснословни цени за кратките разходки, които предлагат на гостите. Но хората се съгласяват и се качват на гондолите за да открият своята Венеция.

Гондолиерите, размахват дългите весла, подвикват на колегите си от другите лодки, без умора се шегуват с туристите, особено със симпатичните девойки. Ако пасажерката много се е харесала на гондолиера, то Марко (така се казват почти всички венециански лодкари) ще и изпее пронизителна серенада за несподелената любов на самотния юноша към безсърдечната непозната. През това време другите Марко спират гондолите си около певеца и захласнато му съчувстват.

След края на песента Марко-солистът скромно чака наградата си. Не, не обиждайте италианския славей, като му предлагате пари. Само една целувка от прекрасната синьорина - и Марко ще е на седмото небе от щастие. Всички радостно аплодират изпълнителите и се разотиват, по точно отплуват. Едни се насочват към Двореца на дожите за да си спомнят трагичната любовна история на венецианския дож Отело. Другите отплуват към моста на Въздишките - най-романтичното кътче на Венеция. Някога романтиката тук е отсъствала, а мостът е получил името си от тежките въздишки на затворниците, отвеждани към местната тъмница. Днес влюбените не се интересуват от личните исторически трагедии, а въздъхват на моста само от любов.

Крайната спирка на всеки гондолиер е пристанът на площад Сан Марко, носещ името на покровителя на Венеция.

Нашият домакин Марко-певецът търси с поглед в тълпата от чакащи най-красивото момиче и със знаци я кани в своята гондола. Скоро над Венеция отново ще зазвучи любовната серенада.

Под музиката на Вивалди


Разходката пеша из Венеция е не по-малко романтична. От всички страни се носи музика - от малките оркестри на кафенетата, от самотните улични музиканти или от органите в множеството градски църкви. Една от най-величествените носи името на великия музикант и композитор Антонио Вивалди. Роден и живял във Венеция, тук той е написал повечето от своите безсмъртни произведения, много от които и сега звучат по улиците на града.

Музиката на Вивалди най-ярко пресъздава атмосферата на Венеция и когато човек посетил поне веднъж този чудесен град, дочуе познатата мелодия на другия край на планетата, с трепет ще си спомни и площад Сан Марко, и веселия гондолиер, и нежната целувка на любимия на моста на Въздишките.


www.journey.bg




- по време на карнавала



- базиликата "Сан Марко"





--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
JuventiKnow
коментар 07 May 2009, 21:05
Коментар #17


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 8 602
Регистриран: 26-March 07
Град: Дряново
Потребител No.: 430



Е мислех да изчакам, но не мога biggrin.gif Пускам и за Флоренция tongue.gif


Флоренция


Столицата на областта Тоскания има население от около половин милион жители, заселени по бреговете на Арно,между Адриатическо и Тиренско море,почти в средата на италианския полуостров. Това е град,който гъмжи от индустрия и занаяти,търговия и култура ,изкуство и наука.Климата е умерен но често променлив с прохладна зима и топло лято.

Основан през римляните през първи век пр.н.е, Флоренция започва възстановяването си след декада варварски години,през каролингския период и достига връхна точка на цивилизация между 11 и 15 век ,като свободен град ,балансиращ между авторитета на императорите с този на папите,превъзмогващ вътрешния злополучен спор между Guelfs и Ghibellines.През 15 век е под управлението на фамилията Медичи и по-късно на Великите херцози на Тоскания. Това е периода през който града е бил на върха на своята слава в изкуството и културата,политическата и икономическата мощ.Великото херцогство на Медичите е било наследено през 18 век от това на Къщата на Лорен (House of Lorraine),когато през 1860 година Тоскания става част от кралство Италия ,на което Флоренция е била столица от 1865 до 1871.През този век градът още веднъж е изпълнил ролята на важен център на културата и изкуствата.

Всички туристически атракции са групирани в четири зони ,всички от които могат лесно да се посетят пеша. Географската и историческата точка на Флоренция е призната за тези точки,които са съставени от Дуомо( Duomo),областта Санта Крос( Santa Croce), северната зона на Сан Лоренцо(San Lorenzo ) и Сан Марко( San Marco), зоната между гарата Санта Мария Нувела(Santa Maria Novella) до Пиаза де ла Република (Piazza della Repubblica) на запад,Понте Вечио( Ponte Vecchio), Меркато Нуово (Mercato Nuovo ) и областта Олтрарно( Oltrarno) с Пити Плейс( Pitti Place),Санто Спирито ( Santo Spirito), градините Боболи ( Boboli Gardens) и църквата Санта Мария дел Кармине ( Santa Maria del Carmine).

Източната зона на града поддържа своята средновековна атмосфера с множеството си тесни улички и стари алеи. The Santa Maria del Fiore or Duomo, със своето място за кръщение проектирано от Ghiberti и своята камбанария,проектирана от Giotto, се издига над тази част на града. The Orsanmichele, един от най-изящните примери на архитектура от 13 век в града ,се намира в Via Calzaiuoli. The Bargello Gallery се намира в via del Proconsolo. Галерията подслонява колекцията склуптори от флорентинския ренесанс с творби на Микеланджело,Донатели и Целини.

Прекрасната готическа базилика Santa Croce ,на Santa Croce Piazza, е колекция от манастирски сгради групирани около манастири,съставляват днешния музей от картини и религиозни склуптори. Паметниците и гробовете на базиликата от Галилео и Микеланжело, разпятията на Донатело и Цимабуе, параклиса на Паци (Pazzi Chapel )от Brunelleschi и Bardi Chapel, с фрески на Giotto . The Piazza della Signoria е била център на политическата мощ и градския живот до ерата на общинските съвети.

Над този широк и слънчев площад се издига величествения Palazzo Vecchio, който образува задния склон на Signoria отворена сводеста галерия, една от най-значимите средновековни постройки в Италия.

Зоната на Медичи се извива покрай Martelli, една от главните градски улици ,която започва от пасажа между Duomo и Baptistery. Зоната подслонява базиликата San Lorenzo,в която се намират тленните останки на някои от най-известните членове на фамилията Медичи. Двореца Medici Ricccardi,главна резиденция на фамилията ,се намира наблизо по пътя. Пътищата около площад San Lorenzoса оживени от огромен,живописен пазар ,включващ централния пазар и двуетажна сграда,продаваща прясна храна. Областта,която по времето на Медичите подслонявала оборите на Великия херцог е сега областта Сан Марко със своя манастир. От тази област лъха на младост поради наличието на студенти от Университета,консерваторията и Академията по изобразителни изкуства. Пресечката на сградата,която започва от ъгъла на via Ricasoli е център на Галерията на академията ,фабриката за скъпоценни камъни и археологическия музей.

На запад града е обхванат от железопътната гара и моста Vecchio. Моста подслонява многобройни магазинчета за антики и бижутерия. The Piazza della Repubblica, една от най-оживените зони на Флоренция и се намира наблизо. Тази зона е известна със своите кафенета и магазини и включва via Vigna Nuova и via de Tornabuoni, и двете много елегантни , изпълнени с изтънчени магазини и важни сгради от 15 до 18 век. The Palazzo Strozzi е пример за елегантните сгради в зоната, построен във флорентински ренесански стил, и средище на многобройни културни институции, включително Gabinetto G.P. Visseux.

Oltrarno е спокойна зона от ниски постройки , антични магазини и работилници.Над областта се издига двореца Пити и заплетените огради на градините Боболи.В тази зона са Via Maggio и Piazza di Santo Spirito с техните аристократични постройки. The Santa Maria del Carmine, намираща се на Piazza del Carmine е известна със своите фрески в Bancacci Chapel, рисувани от Masolino и Masaccio.


Bargello Museum The Bargello Museum съдържа най-изчерпателната поредица от средновековните и ренесансови склуптори на Италия .Забележителните творби включват Пияния Бакхус на Микеланжело, Давид на Донатели, проектите на Brunelleschi за конкурса за врата на Baptistry (Ghiberti печели този конкурс) и Меркурий на Giambologna..Силно укрепената външна част на Bargello е спомен за предишните функции на сградата като полицейска главна квартира и затвор където много хора били измъчвани през Средновековието. Прикрепен към музея е параклиса на Мария Магдалена с фрески на Giotto.


Duomo Навярно сте забелязали вече отдалеч наклонения купол с червени керемиди на Brunelleschi - издигащ се високо над Флоренция-но когато за първи път сте под Duomo (катедрала) от претъпканите улици и нейните площади (Piazza del Duomo) без съмнение ще се изненадате от живия порядък на нейните розови,бели и зелени мраморни фасади. Brunelleschi печели публичен конкурс за проектирането на огромния купол, пръв по рода си след древността.Въпреки че сега е сериозно напукан и в реставрация ,той остава значително постижение по своя дизайн.Пълното име на този велик храм е Cattedrale di Santa Maria del Fiore и е на четвърто място по големина в света.Започната е през 1296 от Arnolfo di Cambio и завършването отнема почти 150 години. Размерите му са 153m дължина и 38m ширина , с изключение на напречния кораб, който се простира на 90m.Катедралата е заменена,посветена на Santa Reparata, настанена в пространство простиращото се на по-малко от половината път надолу до напречния кораб.


Piazza della Signoria е масив от безброй туристи (ако искате място, вземете си велосипедно звънче), това е най-разкошната пиаца на града, създадена в действителност по случайност през 13 век и изпълнена с реплики от известни скулптори и исторически сгради - и оттогава е център на флорентинския политически живот. По време на политически кризи хората са били призовани тук за да гласуват публично,което обикновено разрешавало съдбата на семействата в конфликт и често се превръщало в яростни бунтове. Емоциите се възбуждали от политически речи ,държани от arringhiera (ораторска платформа ) в предната част на Palazzo Vecchio, от където идва думат реч 'harangue'. Днес в повечето случаи са туристи,които се тълпят там, сръбват кафе в скъпите ресторанти, снимат забележителни места или позират пред Фонтана на Нептун на Ammannati Mannerist загуба на голямо количество перфектен мрамор според Микеланжело. Perseus на Cellini, държащ строгата глава на Медуза служел за предупреждение на враговете на Cosimo за това,което може да се случи ако пресекат линията и е най-елегантната оригинална творба на пиацата.


Piazza San Lorenzo
Това прекрасно място напомня за ранна Флоренция,когато Cosimo de' Medici е бил цар и е изобилствало от творчество в областта на културата.Базиликата San Lorenzo Basilica е започната от Brunelleschi през 1425 и е приета като най-чисто ренесансовата църква на града.Източната фасада е най-интересна ,тъй като е обилно декорирана и разкрива антична зидария. Това е било енорийска църква на фамилията Медичи и много от членовете на фамилията са погребани тук. Донатело проектирал бронзовите амвони и е погребан в един от параклисите. Като пресечете манастира,стигате до Лаурензианската библиотека, ( Laurenziana Library), упълномощена да подслони огромната колекция от книги на фамилията и показваща грандиозно стълбище от Микеланджело. Параклиса на Медичи е декориран пищно със скъпоценен мрамор и полускъпоцени камъни; най властните Медичи били погребани тук.New Sacristy бил проектиран от Микеланжело и съхранява неговите скулптори Ден и Нощ,Зора и Здрач.


Pitti Palace
Една от най-посещаваните местности по южния бряг на Арно,този дворец е проектиран от Brunelleschi за фамилията Pitti ,съперници на Медичите. Това е огромна и внушителна сграда и къща за съкровищата на Медичите,включваща масивна колекция произведения на изкуството с творби на Рафаел,Филипо Липи ,Тинторето,Веронезе и Рубенс, всички закачени в щедро декорирани стаи.Реставрираните апартаменти пресъздават екстравагантния начин на живот на Медичите и на Савоите,които по-късно узурпирали тяхното място. Двореца подслонява също така галерия от модерно изкуство и колекция костюми.Ако сте пристрастен към дворци ,не изпускайте Strozzi Palace, един от най-впечатляващия ренесансов дворец в града и двореца Rucellai , проектиран от Leon Battista Alberti, а сега подслоняващ музей на фотографията. Около задната част на двореца Пити са някои от най-ценните и спиращи дъха паркове: градините Боболи ( Boboli Gardens). Перфектен пример за симетричен ренесансов пейзаж,градините имат басейни,фонтани ,геометрични межди ,три линейни перспективи,пещера и Forte di Belvedere с форма на звезда. Ако имате все още енергия,заслужава си да се насочите надолу по Via del Belvedere за да стигнете до Piazzale Michelangelo, който предлага една от най-красивите гледки на Флоренция.


Santa Croce Ако имате особено шеметно чувство след като сте посетили църквата Santa Croce, не се отчайвайте. Вероятно сте обзет от болестта на Стендал,болест диагностицирана на 12 посетители на Флоренция всяка година и датираща от собствените усещания на френския писател на културен шок и замайване когато посетил църквата в началото на 19 век. Геометрично оцветен мрамор декорира фасадата на сградата (прибавен през 19 век), но реалната наслада е вътре,където известни флорентинци почиват в мир.Стените са покрити с гробове и 276 каменни гробове покриват пода. Най-известните обитатели на църквата са Микеланжело,Макиавели,Глилео и Барди. Многобройните параклиси показват творби на Giotto и della Robbia, а ведрите манастири са проектирани от Brunelleschi. Музея Santa Croce's показва частично реставрирано разпятие от Cimabue, което било повредено от наводненията през 1966 година.Други църкви,които трябва да се посетят са изпълнената със статуи Orsanmichele; Santa Trinità,показваща фрески на Ghirlandaio; All Saints', с фрески на Ботичели и Ghirlandaio; Santa Maria Novella,със спиращата дъха творба на Masaccio Света Троица, и други значителни творби на изкуството;известната SS Annunziata; преобразуваната от Giambologna San Marco; и църквата на Свети Дух, една от последните творби на Brunellesch,показващата Мадоната и Детето на Filippino Lippi. Запазете си време да видите Давид на Микеланджело в Галерията на академията .Невероятно е да я видите в действителност,наред с други шедьоври на Botticelli, Fra Bartolommeo и Giambologna


http://www.hostelsclub.com/article-bg-85.html
















--------------------
JUVENDETTA...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
juve_tifos
коментар 08 May 2009, 08:21
Коментар #18


Fido alla Juve
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 344
Регистриран: 6-March 06
Потребител No.: 53



Във Венеция съм ходил 3 пъти, но не защото толкова ме впечатли самия град, а поради стечение на обстоятелства. Доста изкуствено прехвалено место според мен, за което 1 ден е напълно достатъчен да бъде разгледано с по-привлекателните му забележителности.

Виж, Флоренция вече си е друга бира. Там с удоволствие бих отишъл отново и бих прекарал повече време, тъй като в единствения път, когато стъпих там, времето беше твърде огрничено. Определено има какво да се види, а и като по-голям град предлага редица разнообразни забавления, освен обичайното разглеждане на забележителни места. Един мач Фиорентина - Ювентус определено би си струвало да се гледа на место smile.gif.


--------------------
FORZA JUVE DAI DAI DAI
NON MOLLARE MAI MAI MAI
SEMPRE CUI CON TE
FORZA JUVE ALEEEEEEEEE
Go to the top of the page
 
+Quote Post
stefoto
коментар 08 May 2009, 09:05
Коментар #19


Juventus star
*****

Група: Ветерани
Коментари: 3 510
Регистриран: 30-April 07
Град: София
Потребител No.: 482



Цитат(juve_tifos @ May 8 2009, 09:21ч.) *
Във Венеция съм ходил 3 пъти, но не защото толкова ме впечатли самия град, а поради стечение на обстоятелства. Доста изкуствено прехвалено место според мен, за което 1 ден е напълно достатъчен да бъде разгледано с по-привлекателните му забележителности.

Виж, Флоренция вече си е друга бира. Там с удоволствие бих отишъл отново и бих прекарал повече време, тъй като в единствения път, когато стъпих там, времето беше твърде огрничено. Определено има какво да се види, а и като по-голям град предлага редица разнообразни забавления, освен обичайното разглеждане на забележителни места. Един мач Фиорентина - Ювентус определено би си струвало да се гледа на место smile.gif.


Съгласен съм - Флоренция е много по-красива от Венеция, а и има доста повече какво да се види!

Темата е много добра и редовно я чета!След като пуснете красивите градове от Италия може да поснете и от друга част на Европа!Аз лично съм много впечатлен от Будапеща, а като се има предвид, че е Пеща е била в пределите на България ме прави много горд!Градът може да е столица и да има индустрия, но е много красив, особено вечер!Швейцарските градчета - Веве, Монтрьо, Берн, Женева, Люцерн, Цюрих - всичките са много красиви!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
commando84
коментар 08 May 2009, 13:47
Коментар #20


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 779
Регистриран: 16-March 09
Потребител No.: 1 958



Последните две статии са трепач. Флоренция е един от най- красивите градове в света! За следващият може да се постне нещо за Френската Ривиера - без съмнения там са едни от най- красивите места в Европа, та и в света.


--------------------

"Музиката дава душата на нашите сърца и крилата на мисълта." Platon
Go to the top of the page
 
+Quote Post

5 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 21st November 2018 - 13:34ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: