IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


thekinks
Публикуван на: 29 Aug 2023, 22:47


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Ще си позволя непосредствено още един коментар, пък се надявам да се заформи дискусия след това.

Касае следният пасаж, който Емо е изразил, макар това да е често срещано и популярно мнение: "Не че Бонучи няма лидерски достойнства, но не е Киелини, съмнително е дали може да води съотборниците си, ако той е лицето".

Аз не отричам това. Бонучи, заради особености на характера си, донякъде даже и заради стил, не е перфектният капитан. Киелини така или иначе е трудно да бъдеш, а и не е уместно сравнение от гледна точка, че се отнемат иначе съществуващи достойнства. Би било перфектно да си ръководител и организатор като Джорджо, но все пак можеш да бъдеш качествен лидер и без да си точно 1:1 с Киело.

Работата е там, че Бонучи трябваше да бъде новото Лице в една вече заминала си епоха. Не мислите ли, че това оказва влияние? Питам сериозно, не за да кажа "тъпи ли сте, кво очаквате...". Защото Ювентус на Трапатони имаше подобна версия, подобен дефанзивен вал. Когато Ширеа приключи, лентата мина към тези, които изградиха епохата. Според мен качествени лидери, но не бяха Ширеа. И времената настанаха ужасни. Не мисля, че е, защото не са могли да бъдат правилните капитани на отбор, който иначе са изградили те. Съблекалнята вече не беше и същата, качеството си беше отишло. Със сигурност Алекс е бил капитан на отбори, които са били доста посредствени и са се излагали яко. Конте също е бил лидер на позьорски формации. Според мен просто е по-лесно да изпъкнеш, когато има и условията. Ако отборът е качествен, в перфектния етап от развитието си, силен колектив, точен наставник. Не казвам, че Бонучи е Киелини, но идеята ми е, че Бонучи пое палката вече когато всичко си беше отишло. Киелини, макар и жив умрял, какъвто реално беше и Лео, беше част от първия сезон, в който всичко отиде по ягодите. Аз просто не съм сигурен, че ако поставиш Киело или Маркизио днес... ще има особена разлика. Може би ще има малко повече пламък, най-вече характерност, но какъвто и лидер да си, от нищо трудно ще направиш нещо. Този Ювентус не го бива. Алегри не го бива в момента. Ако всичко е "просто защото Бонучи няма кохони" - не я приемам тази теза. Съгласен съм, че не е перфектното лице, но изразено по даден начин звучи сякаш сме се сгромолясали понеже Бонучи е бил капитан. Киелини не може само с присъствието си да превърне Де Шильо във футболист, дейба. Треньорът също има роля.

Моята идеален капитан естествено, че не е ЛБ, но мисля, че е по-качествен носител на лентата, отколкото се предполага. Просто времената бяха абсурдни. А Киело и Бонучи към 2021 изглеждаха тотално приключили за всичко. Просто нещо се случи на онзи форум... Обаче просто не разбирам как футболисти твърдят, че винаги значението на Бонучи "вътре" е било огромно, но изведнъж се оказва, че не може да направи нищо... няма логика чисто и просто. Бонучи си е Бонучи. Ако имахме състав като Байерн, примерно - съмнявам се, че нямаше да бием само защото го няма Киелини, а шеф е Бонучи. По времето на Киело имаше много генерали. При Бонучи резервните капитани бяха Сандро, Счесни и Данило. После имаш стажувани Де Шильо и Рабио... а по едно време имаше хора като Манджукич и Кедира, като италианското ядро, като Роналдо, Лихтщайнер и т.н.

  Форум: Анкети · Преглед: #381735 · Коментари: 10 · Видяна: 62 904

thekinks
Публикуван на: 29 Aug 2023, 21:17


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Сложните въпроси нямат лесни и елементарни отговори. Така че нека да разсъждаваме:

- казусът Бонучи е породен от човешка трагедия, породила психологическа травма. При това - в най-елитните дни на състезателя. Няма много подобни футболни истории такива, ако трябва да сме честни. Случилото се ни подсеща, че в крайна сметка футболистите са хора. Очевидно Бонучи преживя психологически срив, който почти унищожи света му. Това би било спекулация, но може би в онзи момент, за да последва по-късно тази реакция, неговата болка се е пренасочила към Ювентус, защото той се сдърпа сериозно с Капитана на кораба. Възможно е да е бил податлив, но утехата, която е търсил, да не е била там, където е мислил, че е. Ювентус беше неговият дом, но ако, примерно, съм прав, е разбираемо защо така се израдва. Бил е съкрушен да се окаже 'ненужен'. Не казвам, че може би не е преувеличил, но наистина няма как да го съдим. Доста странна ситуация. Самият Бонучи впоследствие каза, че е бил аха-аха да се откаже. Призна, че не е знаел как да реагира на случилото се в живота му и че като цяло е изключително емоционален и чувствата го водят.

- феновете може да не са му простили, но отборът му прости. Нека не забравяме, че през цялото време той си остана част от компанията на хората, които му бяха близки. Редовно се срещаше с Буфон и Киелини, мисля с Маркизио. Същите казаха, че Бонучи е разпитвал за Ювентус, което по-скоро значи, че чувствата му не са изстинали. Някой от тях беше казал много рано, че на Бонучи му липсва домът. Върна се, нека не забравяме, след като е разговарял очи в очи с Алегри, за да се изяснят. Очевидно това е било от основно значение. И очевидно си простиха. Предполагам, че са признали, че са сгрешили, не знам. Онази иначе глуповата радост изглежда може да се обясни с едно: болка, породена от безсилие. Силна емоция от това да се почувстваш изоставен. Не беше насочено срещу Буфон или съблекалня, с която очевидно не е губил връзка.

- Бонучи е износил фланелката на Ювентус. Гони 600 мача. Основен футболист в една от трите големи епохи. 17 трофея. Изгубени 4. Най-добрите му дни като състезател за Ювентус. Почти всички мачове за Скуадрата са като играч на този отбор. Май вече има 40 гола. Велики вечери в Европа, над 100 мача в клубните турнири.

- Налага се едно мнение, че Бонучи е пуси, а не лидер. Вижте, Бонучи първо играеше във времената и на Дел Пиеро, и на Буфон, и на Маркизио, и на Киелини. Забравя се обаче, че макар стилът му да не беше гладиаторски (в стил Киелини), този пич гореше. Даже на моменти повече, отколкото трябва. Пуснете си славна европейска вечер на Алегри: Бонучи беше пръв във всяко меле и пръв скачаше да защити всеки. Абсурдна е тенденцията да описваме Лео Бонучи като наемник, който няма душа. Бонучи в големите си дни символизираше това, което е Ювентус: страст, страст, битка, битка, колективност. Може би на терена не е бил такъв лидер, какъвто е Конте, но аз съм слушал десетки негови съотборници, които са говорили за ролята му в съблекалнята. За начина, по който се е грижил за тях, когато са пристигали в Торино. Чел съм ги тези неща и от Буфон, и от Киелини, от Мората и почти всеки друг.

- Искаме да го изкараме най-грешния за всичко, да го превърнем в непотребен. Преувеличава се много. Развитието му не беше от най-забележителните - бавен прогрес, но нормален, кратък пик. Да, в края беше грозно. Както при по-голяма част от играчите. Ама е вярно, че се усещаше още по-грозно, защото Ювентус беше умрял. В крайна сметка сега Бонучи не желае да си тръгне, а го отпращаме. Феновете ще се разберат ли сега какво искат и те? Обвинят го, че е боклук, защото не иска да си намали заплата? Не че не го направи, де... При Бонучи откъм фенска реакция - няма правилен ход. Той е презиран като цяло.

- Няма как да поставим Бонучи до Бониперти, до Буфон и Дел Пиеро, до Платини и Ширеа, до Киелини. Това означава ли, че не може да е легенда? Зидан и Роси са легенди на Ювентус. Давидс вероятно е. Монтеро и Ферара са. Ама Бонучи не е, така ли? Бонучи е дал повече на Ювентус от доста хора с легендарен статус. Може би можеше да е до Единствените. Но, знаете ли, чета как Данило е сладур, какъв е ювентинец, как е готин... Данило. Но Бонучи не е, защото е плехар, слабак, гъзи се, защото си тръгна...

- Нека дам и един друг ъгъл, който се забравя. Лесно е да се кефим, че се гъзеше, когато Ювентус приключи и това изпъкваше. Но знаете ли кое не е лесно? Да се сетим, че Бонучи е един от най-нестандарните футболисти на Ювентус. Той е един от най-модерните. Той е от хората, които революционираха позицията. Да, нямаше защитният мозък на Киелини, което не значи, че винаги е бил Топузаков. Но в прайма си беше един от символите на модерния футбол - изключителен плеймейкър. Ювентус е дал и други такива играчи, които са променили играта - Ширеа и Кабрини са двама от първите, които измениха позициите, на които играят. Гуардиола е казвал, че Бонучи му е от любимците за всички времена. В онези дни много хора го виждаха като един от marquee играчите на Ювентус, защото той беше Революцията в иначе съсухрената италианска действителност. Имаше години, в които дефанзивно беше много напред. Но това не го отчитаме. Сякаш не се е случило.

Лео е една от най-поляризираните фигури, които аз съм виждал. Той се превърна в символ на краха на Ювентус, а това удобно заличи всичко, което е дал. Уважавам мненията, но не мога да се съглася, че е бездушник. Този беше изключително емоционален биткаджия, който само търсеше съприкосновение. Беше елитен в условията на промененото значение на центъра бека. Пък и все тая, до него беше Киелини, кво като не е Бекенбауер? Бил мишка, а не лидер? Аз мисля, че до последно Бонучи не се покриваше. Ако беше на терена на Олд Трафорд, нямаше да се покрие. Изживяваше моментите, но винаги е поемал отговорност.

На Ювентус не подобава да се отрича от синовете си. Лео сгреши. Човек понякога греши. Понякога има повече детайли. Има грешка, има и прошка. Ювентус не трябва да изпраща големите си играчи като боклуци. Когато паднеш е лесно - всеки може да те рита. Бонучи може да се гъзеше, когато реално изглеждаше, че играеме с трима на терена, но никога не се е крил от битка в името на Ювентус. Спомнете си как газеше Меси. Стига бе, на тоя пич е ясно, че главата му дава изкъсо, ама сърцето му винаги е било там.


  Форум: Анкети · Преглед: #381725 · Коментари: 10 · Видяна: 62 904

thekinks
Публикуван на: 16 Jan 2023, 16:53


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Аз бих посочил Киелини честно казано. Отдадеността му, лидерските му качества и характерът му - всички тези неща го превърнаха в един от най-големите кавалери на Дамата. Толкова голям, колкото са личности като Бониперти, Ширеа, Дел Пиеро, Буфон и Платини.

Джорджо е огромна фигура, но също така е и исторически бранител. Един от най-добрите изобщо, които играта е виждала. Мога да се съглася, ако някой ми каже, защото е така: да, Джорджо няма онзи финес, който има в играта на Неста, примерно. Джорджо е от онзи тип олд скуул гладиаторите, но въпреки това, особено с течение на времето, футболното му IQ растеше доста. Почти всичко му е идеално. Уникален защитник. Чел съм единствено суперлативи за него от най-добрите на епохата. Почти всеки посочва Киелини като най-голямата стена, срещу която можеш да се изправиш.

Разбира се, Кристиано е GOAT, искаме или не, пък и макар да сътвори грандиозни индивидуални постижения, Венч визира период от 10 години - един от най-славните ни при това. Когато остарея (още), определено бих свървал този период с Буфон и Киелини, с дефанзивната школа, подкрепена от Бардзали и Бонучи, с Клаудио... в пъти повече, отколкото с Кристиано. Португалецът направи приятно впечатление, с настроение си вършеше работата до един момент, но най-готините моменти бяха преди да пристигне той. А тях нямаше да ги има, ако не беше Киелини.

Смятам, че може (с достатъчно аргументи) да бъде посочен и Буфон, даже донякъде се колебаех, ама Джиджи още през 2007 беше най-най-най-най-най, така че бих дал цялата епоха на момчето, което се превърна в безсмъртна легенда. Джиджи караше втората си младост, но вече беше един от най-грандиозните символи на Ювентус. От Буфон, още когато беше на 18, знаеш какво можеш да очакваш: неща от друга вселена, но от 2011 насам, та до последния си ден, Киелини успя да се превърне в нещо епохално.

  Форум: Анкети · Преглед: #369824 · Коментари: 7 · Видяна: 15 429

thekinks
Публикуван на: 18 Nov 2022, 19:48


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Англичаните, ако имаха разумен треньор, съвсем закономерно още на Европейското щяха да триумфират. Тогава, освен с игрите, които хванаха окото, чисто и просто отидоха с брутален състав, пълен с футболисти, направили туко що чудовищни сезони. Саутгейт обаче допусна брутална грешка - първо повали Италия в нокдаун, а после се уплаши да ги довърши. Венч може да ме критикува за клишето, но обикновено отбори като Италия и Германия, имаш ли шанс, трябва да се опиташ да ги унищожиш, а не да хитрееш.

Поколението е в златните си дни, така че на хартия са сред основните претенденти. Тази комбинация от Саутгейт + някои състезатели, които правят слаба кампания, обаче е трудна за прочит. Отделно, поне според мен, Чилуел, Джеймс и Томори, пък макар и да не съм убеден, че щяха да са титуляри, са сред доста класните им футболисти (в такава невралгична зона).
  Форум: Анкети · Преглед: #367626 · Коментари: 30 · Видяна: 25 582

thekinks
Публикуван на: 10 Nov 2022, 19:03


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Сърбите няма да ги подкрепям, ако ще не Влахович и Костич, а още десет човека да изсипат насам. Доста неприятни селяндури.

Ако въобще гледам, интересът ми е насочен към Франция и Германия, както и към тази Испания, за да видя има ли подобрение от последния голям форум насам. Като цяло ми е безразлично.
  Форум: Анкети · Преглед: #367081 · Коментари: 30 · Видяна: 25 582

thekinks
Публикуван на: 22 Sep 2022, 19:27


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Цитат(lyubaka @ 21 Sep 2022, 20:46) *
Пинк, ако визираш Купата на УЕФА от 93,хората тук повечето не са гледали тези мачове, но да кажа, аз разбирам какво имаш предвид
Това бяха велики мачове, Баджо&Баджо творяха..

Това, което бяха онези години, е сравнимо с това, което бяха годините на Конте. Абсолютната романтика. Чувство, което не те пуска. Сякаш бяхме №1 в света, пък макар и да не е точно така. Много трудно е да се осъзнае, но като че ли е по-сладко от това, примерно, да спечелиш 4 пъти поред ШЛ. Второто става навик и рутина, очакваш го, пускаш си телевизора с тази идея, свикваш, че няма какво друго да стане... а онези години бяха борбата на Ювентус отново да бъде там, където му е мястото - на върха на футболния свят.

Младите няма как да го разберат напълно, но смятам, че всеки, който е избрал Ювентус, е избрал нещо повече от отбор, избрал е житейска философия, начин на живот дори. Запознати са и сравнително добре с историята, така че могат да се ориентират учудващо добре.

Аз раснах с Трапатони. Първият му отбор е в дискусията за най-великите футболни тимове евър. Абсолютна класика, несравнима красота. Да, не спечелихме титла след титла. Това, което направиха Конте и Алегри, сякаш преобръща футболната логика. Откровено не е нормално. Днешните фенове (визирам най-най-най-младите, а тук нямаме точно такива) вече едва ли не мислят, че ако загубиш един мач, си дъното, ако не спечелиш титлата - буквално трябва да те изтрият. Но да се върнем на онзи отбор, който създаде Ювентус и го превърна в лицето на футбола. За кратък период, крачка по крачка, тръгвайки от домашната сцена, ние превзехме футболната планета. В първите ми години общо взето това е, което знаех и виждах: че Ювентус е най.

Контрастът обаче идва повече: тогава бях млад, макар че аз първия си мач съзнателно и от до гледах доста по-късно, отколкото повечето хора тук, но бях свикнал Ювентус да пренаписва историята постоянно. Трапатони си тръгна през 86, очевидно беше, че тази епоха си замина също. Започна ужасът - Ювентус отслабваше, губеше позиции. На деветия сезон след напускането на Трап спечелихме титлата отново!!! Първите четири години бяха все по-разочароващи - Маркези добута едно второ място, после завърши шести, разкараха го, дойде Дзоф, което беше странно. Държеше ни в четворката, но не успя да надскочи това четвърто място. През 90та се почувства отново онази радост, защото спечелихме Купата на Италия и УЕФА. Не се усещаше обаче да връщаме старите си позиции. Дино беше сърцат, отборът му също, но я нямаше романтиката, нямаше го почеркът и полъхът, който е така характерен за нас. Нямаше голям символ (освен Дзоф, ама той беше на пейката). Всичко беше преходно - малко от старите времена, доста от новите, които бяха зле + камара играчи, които просто не се усещаха като решение. Почти се просълзих, признавам, когато спечелихме УЕФА тогава. Един от най-мощните спомени.

Ама натам вече идва истината. Майфери визионерът насра съвсем нещата, макар че истината е, че просто не бяхме особено в час, за да дойде големият момент: завръщането на Трап. Това върна надеждата, това ни изправи на крака, зададе посока, даде основание на феновете да искат да мечтаят, да смеят да дишат здраво. Назад описах, че Трап не успя да пребори големия Милан, ама Трап е човекът, превърнал ни в световна марка. Преди Липи да покори света - това направи Трап, създавайки Ювентус като европейска марка и страшилище. Хиляди фенове бяха екзалтирани буквално. Това е причината 93 да е толкова специална. Бързо се върнахме в голямата игра. Бързо придобихме стил. Бързо окомплектовахме важен състав. Започнаха да идват епохални играчи. Ювентус отново се превръщаше в това, което трябва да бъде. Не бяхме по-добри от Милан, ама имаше надежда. Бяхме почти там, където и те.

Ето това е причината тази УЕФА да е толкова специална (вярвам, че не само за мен, а за цялото мое поколение). Този Ювентус беше секси, грабваше феновете. Този Ювентус беше автентичен: на пейката Трапатони, най-важното име тогава в историята на Ювентус. Върнал се, за да спаси отбора. Но не го спаси просто, а го създаде отново. Както казах, беше видно, че основата е поставена. Мачовете имаха смисъл и заряд. Имаше борба. Зароди се, после се затвърди ювентинският начин, разбирате.

На седмата година след като си тръгна и след като всичко си замина, Трапатони го стори отново: постави ни до големите. Абсолютна еуфория. Всичко придружено с романтика. Градеж. Философия. Красота. Сама по себе си УЕФА не може да е повече от КЕШ, но вярвам, че не се залъгвам, че може да се изпита по-силно и от КЕШ. Любовта ти да се завърне от мъртвите, ако щеш. Ювентус отново пред света със стил, с почерк, но най-вече - съществуващ Ювентус, който се бори.

В пълния смисъл на думата вярвам, че това са най-романтичните ни моменти (заедно със създаването на Първата машина и съживяването на отбора от Конте). Може и да греша, до човек е, разбира се, но дори при Липи и при Алегри я нямаше тази чиста романтика. Поне за мен. За по-младите - да, разбира се, което е уникално и се радвам от все сърце, че са го преживели и че тогава са се влюбили, ама за старите кучета като мен и теб - знаеш, онези години не би ги продал за нищо никога.

бтв. И последно, защото това е нещо, над което често не мислим достатъчно. Отборът на Трапатони буквално съсипа от тупаници отбора на... Отмар Хитцфелд. Същата Борусия, която вече беше започнала възхода си, който пийкна във вечерта, в който ни надраха. Основата беше сложена вече. Ядрото беше там. Трапатони го стори обаче, защото е Трапатони. Унищожи ги. Две тройки с настроение. Заставам (като разбиране) зад мнението, че бяхме по-класни от тях през 97. Заставам и зад друго обаче: онази Борусия е един от най-недооценените отбори в историята на футбола. На пейката имаш Хитцфелд, което ти стартира всеки мач с победа. Съставът им е скандално скандален, че чак трябва да е подсъдимо. Целият им няколкогодишен период е на възход, на прогрес, на постоянно надграждане. Успехът им тогава изобщо не е случаен, а закономерен. Не трябваше да се случва срещу нас, защото бяхме единствените по-добри. Ама нека не се залъгваме, че никакъв отбор ни е натупал. Спечелиха Бундеслигата в две поредни години. Спечелиха Суперкупата на Германия, Междуконтитенталната, освен КЕШ, но последното, което се забравя: че излизайки през 93-та срещу нас, отборът, който търсеше възстаовяване на собственото си величие... те бяха актуалния шампион на УЕФА. Това чувство е неописуемо и заради това Трапатони не е просто един от тримата най-големи. Трапатони е Създателят. Да, загуби срещу Хамбургер, което вече наистина е излагация. Е, случва се. Какво направи след това? Всичко. Не загуби вече. Би Ливърпул. Би Борусия. Би във всеки шибан финал (освен Купата на Италия през 92ра, ама според мен там беше каръшка работата).

Просто онзи отбор на Трап (вторият) е толкова сладурски, че не е честно. Не съм бил съвсем дете, ама бях достатъчно млад. Трап ме грабна, а после ми върна усмивката. Тя не се изразява само в успехи, проблемът беше такъв, какъвто е и сега - липсваше магията и желанието. Как да не го усетиш по такъв начин?
  Форум: Анкети · Преглед: #364225 · Коментари: 38 · Видяна: 31 424

thekinks
Публикуван на: 21 Sep 2022, 12:07


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Казах вече назад, че не знаех, че има ограничение от 20 отговора. Щях да включа още десетина, по-голяма част от които сериозни, но така се получи, изненада ме, а не ми се пренареждаше - да вадя отговори, за да слагам по-важни. Не разбирам цялото "на това не му е мястото тук", тъй като тук търсим личното усещане най-вече. На мен, примерно, може би най-щастливият ми момент е спечелването на УЕФА, докато за Венч ще бъде да спечелим ШЛ. Хората са различни, а аз не целя да намерим най-тежкия и сърцераздирателен момент в историята на Ювентус, защото така или иначе е ясно кой е той. Ето, за теб вечерта, в която бяхме аха-аха да направим най-великия обрат, е равна на гордост, а за мен остава яд и гняв, защото откровено не ни позволиха да го сторим. Не съм такъв тип човек, но от тази вечер винаги ще помня повече абсурдната балтия, отколкото извършеното от нас. Порнография, която гранични със Световното първеснство от 2002. Колкото до майтапчийската част: така пиша, не пиша тук от вчера, не мисля, че трябва да буди няква изненада. Това не е официално проучване, а чит-чат.

Дадени са просто отговори, но по-важното е, че отдолу може да се пише, да се аргументира. По-важно е от това да гласуваш.

Иначе не намирам абсолютно никаква причина Хейзъл да присъства тук. Никаква.

бтв. Ювентус спря да носи радост доста преди последните две седмици.
  Форум: Анкети · Преглед: #364169 · Коментари: 38 · Видяна: 31 424

thekinks
Публикуван на: 17 Sep 2022, 18:19


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Част от отговорите, да, майтапчийски са. Исках да вкарам още 5-6-7, сред които Берлин и Кардиф, най-вече липсата на европейски триумф в такъв златен период, но не ми позволи - имало ограничение от 20. Можете да гласувате за повече от едно по принцип. След това не ми се дооправяше да премахвам написаното... но пък имаме място за писане достатъчно.

Ако, примерно, има някой сравнително нов фен, може пък Де Лихт да му е болката, защото не е преживял всичко друго. Това, разбира се, с условностите да си станал привърженик през 2018. Матайс е незначителна част от историята на Ювентус, не твърдя нещо друго, но е опция, Снич.

Аз ще спомена още нещо. Не е болезнен спомен, но в рамките на ювентинската вселена по-скоро, въпреки цялото удоволствие, остава един такъв горчив привкус, идващ до някаква степен от what if. Моят фенски живот мина в спорове с баща ми относно Платини/Баджо. Той е дай хард Платини, а аз Баджо. Меко казано е разочарование, че имахме Роби Баджо, който в рамките на 5 години създаваше невъзможен футбол, но с него не играхме в най-класния европейски клубен турнир. Баджо с лекота можеше да бие сам и най-добрите и не мисля, че преувеличавам. Пет години, в които Баджо беше най-добър на планетата. Това бяха в някаква степен тежки, но сравнително симпатични години със своето огромно значение, което точно тогава не разбирахме. Отборът се опитваше, но не беше достатъчно добър. Имахме класни футболисти. Просто не се получаваше точно най-бленуваното. Въпреки това, спечелихме Купата на УЕФА. Майфреди беше колосална грешка - същата беше и Маркези. Трап обаче се завърна, за да спаси своята любов и се справи отлично. Не просто отлично обаче! Нека не забравяме, че това бяха уникалните години на Милан. Уникални. Ако разгледаме историята на ШЛ, ще видим, че доста често я печели отбор, който не става шампион в страната си, а примерно е втори. Това, което казвам, че можеш да си добър отбор и да не си шампион. Ще дам пример с Ливърпул, когато с 96-7 точки не спечелиха титлата... е, малко е по-различно, защото не бяхме на нивото на Милан, но бяхме добър отбор наистина. 93 беше по-слаба, но бяхме в топ 4, през 91 и 94 Трап ни доближи до Милан максимално. През 92 изгубихме финала за Купата на Италия доста тъпо (сигурен съм, Любак, че ти е било гадно), ама през 93 спечелихме убедително УЕФА. През 94 обаче имаме едно уникално тегаво отпадане от Каляри преди полуфиналите... ето за този мач, примерно, ме беше много много яд. Трапатони не успя да надделее над Милан, но създаде европейски Ювентус с характер, биткаджийски отбор, който навъртя огромен километраж, пък и макар в УЕФА. Тогава УЕФА нямаше нищо общо с пародията, която е Лига Европа. Всъщност... за 4 години играхме 2 финала в УЕФА и отпаднахме глупаво срещу Каляри, макар да бяхме фаворит в турнира. Само глупостта с Каляри ни попречи да играем три за три години. Да, последвалият отбор на Липи видя много нови лица, но Липи стартира и с голяма част от изграденото от Трапатони, което веднага отново стигна до финал за УЕФА, както споменах и знаем. Нататък последвалото е ясно.

За някои хора това би било неразбираемо. Сякаш се задоволяваш... но бяха чаровни години. Настана мрак, когато Трапатони си тръгна първия път. Дълги години. Обаче после се постави едно ново начало, което просто дойде в съревнование с one of a kind отбор (Милан). Смятам, че всичко, през което премина Ювентус, изгради характер и го подготви за битките в ШЛ. Та, искаше ми се да гледам Баджо в КЕШ, но в крайна сметка няма значение. Няма значение, защото той си беше №1 и липсата на КЕШ изобщо не му пречеше - спечели Златна топка, примерно.

Вторият период на Трапатони е кажи-речи златен. Не подобава на Ювентус да е в подножието. И да, тук не говорим за първия период на Трапатони, за първия период на Липи и за постигнатото в първия период на Алегри, но... тези години 90-95 създадоха звяр, разбира се, с помощта на Липи. Подготвиха почвата, натрупвайки характер. В новата ни история това е следващият период, освен най-златните. Макар и без титла и КЕШ, но Ювентус беше качествен, играеше здраво, изигра редица европейски мачове и вдигна силна Купа над главата си, макар и да загуби на два пъти финал (от отбори, които не бяха по-силни). Да, едната загуба е на Липи, но вече говорихме по тази тема. Не съм сигурен, че през 96 щеше да започне онази фиеста, ако не се беше случило всичко в този период 90-95. Твърде често сме от губещата страна, разбира се, но бяха готини години с много магия, с един Ювентус, който не се предаваше, а се опитваше да расте. Един Ювентус, който беше близо до финал за КНК. Игра финал за Купата на Италия. Днес някой по-млад сигурно ще каже, че е крайно неудедително, но според мен беше чаровно. С тръгването на Трап всичко си замина, та трябваше да се връща, за да ни съживи. На мен Купата на УЕФА от 93 ми е кажи-речи до 85 и до първата титла на Конте - абсолютно магичен момент, в който имаше толкова много романтика.

След 86 единственото, което се случи, беше Купата на УЕФА през 90, защото Дзоф си е Дзоф, както и домашната Купа от същия сезон. Абсолютно нищо друго. Един период си замина, за да чакаме до 96 да стартира новият златен век. Да, ама той старира бавно, стъпка по стъпка, макар и не с най-високите отличия, но Трапатони ни създаде отново, а онзи отбор от времето на Баджо беше пълен с качествени футболисти и дори магьосници, които заслужаваха далеч повече. И като спомен дори. Но нямаше да се случи нищо, ако Трапатони не се беше върнал. За мен романтиката от тези години винаги ще е изключително силна. Вярвам, че тогава спечелихме много фенове. Няколко години Ювентус зачезна от картата. Ставаше все по-кошмарно, но започнахме да стъпваме на краката си и в крайна сметка успяхме.

  Форум: Анкети · Преглед: #363691 · Коментари: 38 · Видяна: 31 424

thekinks
Публикуван на: 16 Sep 2022, 16:22


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


10 попадения в Шампионската лига. Четири на полуфиналите. Четири гола в гостуванията (за пет мача). Примерно, Дибала за цялата си кариера е вкарал 6 пъти за нас далеч от Торино, като освен на Олд Трафорд и срещу Тотнъм, се изяви предимно в Загреб, на стадиона на Ференцварош и срещу Йънг Бойс...

Дел Пиеро и Трезеге бяха зловещ тандем. Понякога си мисля, че не се осъзнава колко точно. Казвам го, защото някой (разбира се, това е в стила на Венч) беше казвал, че дори Трезеге няма особено впечатляваща статистика за Ювентус. С което не съм точно съгласен, защото Трезеге има 27 гола в първите си 44 мача за Ювентус в Европа. Не е бил титулярен изпълнител на дузпи, но нещо още по-важно: Трезеге често беше контузен, което не му позволяваше постоянно да е в оптимална форма. После беше мъка и със стила на Капело, но реално Давид беше контузен за голяма част от три от първите му пет сезона тук. А вече е съвсем друга тема, че онова бяха коренно различни футболни времена - бледнеят, когато видиш, че днес някакви вкарват по 45-50 парчета. Калчото беше изключително трудно първенство. Ако ги имахме и двамата напълно здрави.... мисля, че щеше да е изключително грозно. Трезеге през 2002 вкара 32 гола в 45-6 мача. През 2002 година. Без да е бил дузпа на всеки мач и половина.

Някой беше написал някъде, че вижда във Влахович копие на Трезеге. Ако сме по-качествен отбор, Влахович ми се струва, че ще шие солидно, но просто не виждам в него абсолютния хищник, който беше Трезеге. Не виждам онзи завършващ удар, който буквално убиваше топката. Вярно, че последните му голове загатнаха за нещо страшно, ама един от най-култовите голове, които съм виждал, е златният на Давид... и нещо не мога да си представя, че Влахович може да стори нещо такова. Което не значи, че не става. Трезеге просто ковеше във всеки един голям мач - няма клубно, няма национално ниво, вкарваше с лекота срещу всяка една защита и съперник, в най-възловите срещи винаги излизаше победител с противниковите извънземни бранители. Дано Влахович повтори всичко това, но не ми се иска да му слагаме някакви такива очаквания, които са изключително тежички и само биха пречили.
  Форум: Анкети · Преглед: #363636 · Коментари: 38 · Видяна: 31 424

thekinks
Публикуван на: 16 Sep 2022, 13:58


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


И нека повече хора да гласуват, нали уж искахме да има анкети и да дискутираме неща?

Мачът с Перуджа не го писах, защото общо взето целият период на Анчелоти беше крив. Спокойно може да влезе в тази графа за дон Карло. Иначе със сигурност е съсипал доста психики, уникално крив ден. Два пъти с него бяхме близо до титлата, но усещането като цяло не беше, че сме шампионски отбор.

В първия вариант бях писал двата финала - с Барса, където показахме тяхното темпо, а имахме ключови отсъстващи, но мачът в Уелс не знам колко точно може да е болка... второто полувреме беше най-грозното нещо във футбола, което можеш да видиш, някакво болеше една вечер силно, после си казваш 'не е приятно, ама кво да те боли след като не си показал, че мястото ти е там'. Не ни размазаха, а ни убиха буквално.

Иначе три футболни момента, които адски силно са ме докоснали мен лично:

--- Буфон на финала на ШЛ срещу Милан. Много пъти тук се е претендирало, че Джиджи е слаб дузпаджия - нещо, което не се подкрепя от фактите, от статистика... а на Олд Трафорд Буфон беше супермен. Хвана дузпите на Сеедорф и Каладзе, които бяха поредни. Ако Салайета беше вкарал, дърпахме напред, предимството щеше да е адски тежко... изобщо кошмарна вечер. Самият факт, че впоследствие промениха това правило (мерси, Реал М), но Недвед не игра. Абсурд просто. Като се сетиш интервюто на Липи, в което каза, че футболисти (поради някаква причина) са отказали да изпълнят дузпа. А след това сълзите на Буфон бяха абсолютен ужас. Впоследствие се оказа, че в съблекалнята Дел Пиеро е бил същата картинка. Най-тежката ни загуба на финал винаги ще бъде това. Тук най се доближихме до това да дадем короната на Буфон. Което е друг потенциален отговор - че Буфон и Киелини, Бардзали даже, си тръгнаха без ШЛ. Ама тази футболна вечер не бих искал никога да я преживявам отново, дори картинки не бих погледнал. Абсолютен ужас.

---мачът с Индустриалчестър в Торино. В 10тата минута водехме с 2:0. Просто няма да преживея, че отпаднахме. Анчелоти създаде манафите, мамка му. Без него нямаха да имат никакъв голям сезон.

---балтията (sic) на/с Бенатия. Уважавам Роналдо, защото е професионалист, в Ювентус показа, че е зряла личност. Обаче си мисля, че в момента, в който напусна Реал, започна постепенно да става все по-безинтересен на когото и да е. Днес, малко след като не е част от Ювентус, на никой вече не му дреме за Роналдо. Да се върнем назад обаче: тази дузпа никой съдия нямаше да я даде, но естествено, че Реал draw-ват здраво и намерението е винаги да гледаш тях последно. Тук ни порязаха скандално и безсмислено. На нас тази дузпа нямаше да ни я дадат. Тънък момент, който побутна Реал, защото са по-големи от нас.

Четвъртият най-вероятно е финалът с Хамбургер. Бях доста по-млад, но очаквах приказна вечер, завършваща с победа. Бях като гръмнат след последния съдийски сигнал. Буквално се смяташе за невъзможно да не спечелим. Не можех да повярвам три часа.

Разбира се, никакво съмнение, но травмата на Дел Пиеро е нещо, което най-вероятно е по-ужасно и от тези четири момента. Алекс можеше да стане нещо, което никога да не се види. През 98 начинът, по който играеше... така съм виждал да играят единици - не повече от 2ма футболисти, знаете кои са. Когато обаче се случи - в онзи момент си казвахме, че най-вероятно Алекс ще се завърне, защото е Алекс, не е невъзможно да не спечели и този мач.

Иначе много може да се пише, но един от култовите ми моменти е в мача със Селта, когато толкова се напрегнах, бях нервен, отворих прозореца и си метнах телефона и цигарите, та после се налагаше да слизам да си ги търся и взимам post-294-1159108009.gif.
  Форум: Анкети · Преглед: #363625 · Коментари: 38 · Видяна: 31 424

thekinks
Публикуван на: 16 Sep 2022, 12:35


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Това е сериозно.

Кой момент от нашата история изживяхте най-тежко? И, разбира се, защо точно него...

Струва ми се интересно най-малкото, което е. Доста от вас през 96та са били твърде малки даже, т.е спомените им от любимия отбор в Европа са предимно разочароващи, а след това има редица тежки моменти, които докосват съзнанието.

бтв. Не знам защо "к" все така изчезва в отговорите. Димо?
  Форум: Анкети · Преглед: #363617 · Коментари: 38 · Видяна: 31 424

thekinks
Публикуван на: 09 Sep 2022, 17:51


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Цитат(NUCLEO1985 @ 09 Sep 2022, 17:46) *
Отговорите са идеални за нивото на този хаштаг. За съжаление, можех да маркирам само един, иначе бих избрал повече. tooth.gif

За Ники трябва нещо като "Първо #Morataaut и после #Alegriaut" tooth.gif.
  Форум: Анкети · Преглед: #362620 · Коментари: 7 · Видяна: 11 756

thekinks
Публикуван на: 09 Sep 2022, 16:10


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Кажете си го от сърце
  Форум: Анкети · Преглед: #362613 · Коментари: 7 · Видяна: 11 756

thekinks
Публикуван на: 02 Sep 2022, 14:59


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Според мен Костич изобщо не е толкова добър, колкото показва статистиката му, а и е съвсем друга тема как точно ще пасне в силово и архаично първенство като Калчото, където отборите са по-тегави и организирани, отколкото в плехарската Бундеслига, но съм учуден, че е посочен за най-слаб трансфер (води в точките).

Това несъмнено е един изключително рисков трансфер, защото се предполага, че добавяме футболист, който да бъде основен плеймейкър, а реално има голям шанс хем да не пасне, хем да се окаже, че не е толкова добър, в което роля ще има и по-сложното първенство. Да, може да се окаже, че звездата, която сме купили, е на ниво дълбока резерва, а другото лято да сме в стартова позиция отново - т.е никакъв прогрес, въпреки че сме инвестирали и сме имали очаквания. Това, разбира се, заради възрастта му и подобен такъв сезон - най-вероятно ще го направи непродаваем. Малко преди 31, провалил се на голямото ниво... може би шансът ще е да вземем 4-5 милиона, ако въобще и толкова върже.

От друга страна, понякога трябва да рискуваш. Да търсиш нестандарни решения или ако не решения, да се опиташ с опит да измъдриш нещо, когато поначало нямаш достатъчно средства, за да инвестираш в утвърдени футболисти. Костич, не помня, струваше нещо от рода на 13-15 милиона. С оглед на постоянството, което е демонстрирал, макар и почти на 30, това е една прежалима сума, която си длъжен да заплатиш. Възможно е да е лейт блуумър и да даде 4 страхотни сезона. Малко вероятно, но все пак е вариант. Общо взето 15 милиона струват отличните от 10 В клас вече, така че аз не виждам проблем, при все че е риск. Но симпатичен. Или ще сгрешиш, но ще се преглътне, или ще намажеш сериозно. Тук е уловката: струва толкова просто защото вече е позакъснял за голямата сцена, а този тип отбори обикновено предпочита да не инвестира в такъв тип футболисти. Но пък преди време си говорихме за футболисти, които заслужават шанс в голям отбор, защото са демонстрирали качества, но сякаш са били подминати поради някакви причини.

Просто не виждам логика защо да е най-слаб трансфер. Аз съм сравнително резервиран, по принцип критичен, не сме в позиция да пилеем пари без възвръщаемост, което е тенденция за нас, но просто понякога трябва да се опиташ да надхитриш другите и да опиташ нещо нестандартно.

Дори да се окаже леха, а аз по-скоро клоня натам, дано да греша, изобщо не мисля, че можем да обвиняваме мозъците. Заслужава си този опит, пък квото стане - стане. За 13-15 милиона трудно ще намериш такава продукция, дори на 30, дори на село. Отделно, че се впасва във футбола на Алегри, дори да не прави нещата от Айнтрахт, а то е ясно, че няма.

Паредес ми се струва по-притеснителен поради няколко причини. Като икономика - Милик не е баш слаб трансфер, щото струва като да си купиш кафе сутрин. И да флопне, и да не флопне, и 2 гола да вкара, и 7 гола да вкара, реално за 1 лев най-много да си купиш Счесни. Разбира се, идва за резерва, на никой не му дреме демек, докато Костич се предполага, че трябва да е звезда. Паредес обаче, ако не заздрави една невралгична зона, а флопне, ще имаме един запълнен слот, който трудно ще освободим. Макар че е по-млад, струва ми се, че е приключил за къвто и да е интерес. Но при все че обикновено надплащаме неразбираемо малоумно, то дори Паредес е с добри параметри. Плащаш нищожна сума, която вярно, че не ти гарантира нищо повече от тяло, ама реално вече да си на терена струва 20 милиона.


  Форум: Анкети · Преглед: #361844 · Коментари: 23 · Видяна: 17 959

thekinks
Публикуван на: 02 Sep 2022, 10:16


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Само ако обсъдим кой е по-скучен от Липи и Алегри
  Форум: Анкети · Преглед: #361806 · Коментари: 23 · Видяна: 17 959

thekinks
Публикуван на: 02 Sep 2022, 09:04


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 708
Регистриран: 29-January 22
Потребител No.: 25 444


Анкетите са страхотен вариант. Имат потенциал да повишат дискусиите, защото можем да се насочим към каквото се сети човек, включително исторически нещица.
  Форум: Анкети · Преглед: #361796 · Коментари: 23 · Видяна: 17 959


New Posts  Нови коментари
No New Posts  Няма нови коментари
Hot topic  Гореща тема (Има нови коментари)
No new  Гореща тема (Няма нови коментари)
Poll  Анкета (Има нови коментари)
No new votes  Анкета (Няма нови коментари)
Closed  Заключена
Moved  Преместена
 

Олекотена версия Час: 28th March 2024 - 17:14ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2021. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Un Grande Amore
Partners:
free visitor counters