IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

5 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Алесандро Дел Пиеро, 1993-2012: 705 мача, 289 гола, 17 трофея
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:23
Коментар #1


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



Понеже нещо се случи със sportbg.com където бях направил темата за Дел Пиеро и вече я няма там и понеже това е форум на привържениците на Ювентус е добре да я има и тук.

Първите 30 мнения са абсолютно същите както в предишната тема. Ако споменавам непознати потребители да знаете защо се получава така.

**********

Някои форумисти може да си спомнят че още в началото на април миналата година бях обещал да направя тема за Алекс. Или по-точно бях писал че скоро може да направя такава тема. И тогава Alex Del Piero’fan ми писа едно ЛС с което се опита да ме убеди да направя темата. / по-късно ми писа и други ЛС относно темата /. Може да се каже че ако не беше тя, отдавна да съм забравил за обещанието си. Така че ако сте доволни от темата може да и благодарите с едно ЛС, а ако не сте доволни пак може да и пишете.
Нека тази тема е специален подарък за Alex Del Piero’fan, защото :
- ако не беше тя едва ли щях да направя скоро нещо за Дел Пиеро
- както може би се досещате от ника и, тя е фенка на Дел Пиеро и той е любимия и футболист

Аз доста прибързано писах че темата ще се появи през лятото на 2005.
Истината е че почти бях забравил че трябва да а започвам. Е, някъде в началото на юли я започнах и мислих да я завърша за 2-3 дни, но постепенно нещата излязоха от контрол - запонах да включвам нови неща в темата и непрекъснато се сещах за нещо което би могло да се направи. Заради този мой лош навик да наблягам на подробностите тия 2-3 дни станаха седмици и дори месеци. Имаше и някои други фактори които забавиха появяването на темата.
Наложи се търся информация от къде ли не - тук е мястото да кажа че и ZEBRA. ми помогна за темата като ми даде няколко линка.
Необходимо ми беше много време за да събера всичката информация в темата – статистики, снимки, интервюта и други.

Мисля, че въпреки че във форума има много ювентинци, тези които могат да кажат по нещо за всеки от сезоните на Алекс в Юве са малко. Като отчетем че почти всички които биха могли да направят тази тема са доста заети хора, не е изненада че оставам само аз – не че и аз не съм зает, но обичам да се занимавам с такива проекти.

Първоначално идеята ми беше да използвам предимно материали писани от други хора за Дел Пиеро / коментари, интервюта /, но после реших да използвам само личните си спомени и само на някои места да използвам чужди материали. В крайна сметка се получи нещо средно.
Така че тази тема е моето виждане за приноса на Алекс към отбора.
Ще се опитам да направя нещо което не може да се намери на друго място.
Темата не е напълно завършена – в смисъл че може да съм пропуснал нещо, всъщност съм сигурен че ще добавя доста неща след време.

Ако искате да прочетете още нещо за Дел Пиеро или да видите негови снимки, компилации, интервюта или нещо друго, има доста сайтове в които може да го направите.

Сещам се че идеята за тази тема се появи когато имаше спор дали Дел Пиеро е нужен на отбора и дали не е по-добре да се оттървем от него.
Надявам се да убедя противниците на Алекс че той е един от най-великите играчи в историята на Юве, ако не и най-великия и поради тази причина дори да играе отчайващо слабо в някой мач, трябва да му го простим.
Приятно четене!


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:23
Коментар #2


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



В началото ще кажа няколко общи приказки.

Кой е Алесандро Дел Пиеро ?
С какво ще го запомнят поколенията ?
Защо е любимец на тифозите ?
С какво се отличава Дел Пиеро от другите звезди ?

Според мен Дел Пиеро е един от най-техничните футболисти които съм гледал. Дори Зидан има какво да научи от него. Няма нужда да споменавам че Алекс действа доста нестандартно понякога – обича да импровизира. Сравнете само головете му с тези на Трезеге или на Индзаги. Не искам да обиждам последните двама но головете им са доста еднообразни – особенно на Трезеге. В това няма нищо лошо – важното е да има голове. Исках да кажа че головете на Алекс са много по-разнообразни.
Едва ли ще се забравят в близките години фалцовите му удари. / по-надолу ще обърна специално внимание на някои от тях /. Не мога да се сетя за някой негов гол в стил Роберто Карлуш освен при изпълнението на някоя дузпа. Головите му удари са средни по сила и дори някой може да каже че са слаби, но се получават красиви голове.
Статичните положения също са негов специалитет – преки свободни удари, дузпи, корнери – изпълнява ги отлично и затова е щатен изпълнител.
Дел Пиеро е футболист който рядко прави нарушения и съответно не получава много жълти картони. Сега като си помисля се сещам само за един червен картон показан му в една контрола с Еспаньол / това ще го проверя, защото може и да бъркам; всъщност намерих още 2; един – през първия му сезон в Юве и един по времето на Анчелоти /. Но пък е изкарал червени картони на няколко защитници.

Слаби страни – ами като изключим първите му няколко сезона в Юве, Дел Пиеро не е от най-бързите футболисти. Играта с глава също може да се каже че не му се отдава / въпреки че веднага се сещам за няколко негови гола с глава /, но това е нормално като се има предвид че е висок 173 сантиметра.
За единоборствата какво да кажа – срещу по-силни физически противници обикновенно има проблеми защото не е здрав като Трезеге или Виери, но в тези моменти техниката му често му помага да надиграе по-здрав съперник.

Не мога да пропусна и един доста обсъждан проблем – лидер ли е Дел Пиеро? Въпреки че вече няколко години той е капитан на отбора, мисля че с изключение на някои мачове през различни сезони / които не са малко / и на сезон 97-98, той не е лидер като Рой Кийн за Манчестър Юнайтед / или какъвто беше Кийн, защото вече не е в Юнайтед /. Но това не е било проблем Алекс да си вкарва головете междудругото и отбора да печели. Тук ще направя едно малко отклонение – ако говорим за лидери в отбора след 1994, мисля че само Виали и Недвед са били истински лидери. Е, в отделни мачове е имало и други футболисти които са повеждали отбора към победата. Трезеге в много мачове е бил основната причина да победим но той е силно зависим от играта на отбора.
Всъщност незнам защо се обръща толкова внимание на този проблем. Може би някой е търсил причина с която да оправдае някоя загуба или просто иска да каже нещо лошо за Алекс.
Сега като се замисля в съвременния футбол почти няма футболисти като Батистута които да дърпат цял отбор – говоря за Фиорентина от преди няколко сезона. Има много суперзвезди но те не са футболисти които могат да поведат отбора към победа.
В Ювентус както знаете важна е отборната игра / особенно при Капело /, не се залага на индивидуалности. Не се разчита само на един човек който да спасява положението. Незнам дали сте забелязали, но някои от най-великите ни победи са постигнати след като целия отбор е играл добре. Да вземем например моя любим мач Юве-Реал М 3:1 през 2003 година – някой може да каже че Недвед е бил най-добър в този мач но според мен всички футболисти играха страхотно и логично спечелихме.
По този проблем мисля че стига толкова засега, но съм сигурен че ще се обсъжда и в бъдеще.
/ Но е ясно че ако играта му тръгне, целия отбор играе добре. Обратното твърдение също е вярно - ако не играе добре в мача и останалите играчи не се представят добре. /

Вероятно след 20, 30 или повече години, тези които не са гледали мачове на Дел Пиеро ще се чудят на какъв пост е играл. Сигурно е само че това е футболист с офанзивни функции който предпочита левия фланг на атаката. Най-често Алекс е играл с един партньор в атака. По-рядко е играл като типично ляво крило, плеймейкър или ляв полузащитник. Но той не е нито централен нападател, нито ляво крило, нито плеймейкър. Не мога да го сравня с друг футболист относно позицията му на терена. / Може би най-близо до неговото положение е Роналдиньо - и за него има спорове дали е халф или нападател и къде трябва да играе - в ляво или в центъра. /

Май най-точно е да се каже че Алекс е комбинация от ляво крило и плеймейкър.
Мисля че в темата за Роберто Баджо имаше коментар че точния номер на Баджо не е 10 или 9, а 9,5 / същото съм го чувал и за Зидан /; за Алекс не се сещам кой е точния номер – няма такова число. Всеки знае с кой номер играе сега и кои други футболисти са играли със същия номер.

/ В двата края на снимката са двамата любими играчи и идоли на Дел Пиеро - Платини и Баджо, а до него вдясно е Бониперти - най-добрия голмайстор на Юве за всички времена - до преди месец обаче, защото вече е втори. /
Незнам дали всички си спомнят, но играчите започнаха да носят постоянни номера на фланелките в началото на сезон 1996-1997. Вече 10 години Алекс играе с номер 10. Вярно че от доста време номерата нямат нищо общо с постовете на играчите но преди години беше различно. Десятката принадлежеше на плеймейкърите или на играчите които правят красотата във футбола / Марадона, Роберто Баджо, Платини - има и много други /. Сезон по-рано Алекс също носеше номер 10 когато започваше като титуляр, а още един сезон по-рано делеше този номер с Роби Баджо. Факта че носеше този номер още на 20 години / дори преди да ги навърши / е доста красноречив.
Може би позицията на Алекс на терена е зависела от другите нападатели в отбора. А какви нападатели играха или още ираят в Юве заедно със него – Виали, Раванели, Бокшич, Виери, Индзаги, Трезеге, Салас, Ди Вайо, Миколи, Ибрахимович; да не забравя и по-малко известните имена – Падовано, Аморузо, Фонсека, Ковачевич, Салайета; естествено не мога да пропусна и Роберто Баджо, Зидан и Недвед. Добре че тези играчи не играеха по едно и също време в отбора.
Важно е да се отбележи че различните треньори са имали различни изисквания.
Струва ми се че при Капело много от качествата на Алекс се губят защото свободата му на терена е ограничена и предполагам че има възложени доста задачи – особенно в дефанзивен план. При Липи положението беше много по-различно.

И понеже стана въпрос за Дел Пиеро и другите нападатели нека да кажа нещо и по един друг много популярен проблем. Много се говори че към Дел Пиеро винаги е имало по-специално отношение. Миналата година Ди Вайо и Миколи мисля че бяха първите футболисти които се осмелиха да го кажат. Преди тях имаше и други футболисти в отбора, които не играеха често дори когато Алекс не беше във форма. / Ковачевич играеше доста добре през сезон 1999-2000 но рядко участваше в мачовете. /
Всъщност въпроса не е дали към него има специално отношение, защото е ясно че има, а дали това е заслужено.
Аз казвам че Дел Пиеро си е заслужил правото да играе дори когато е в трагична форма. Знам че е нелогично но така мисля. Сигурен съм че повечето фенове на Юве мислят така.

Сега ще се опитам да отговоря на въпросите в началото на мнението.

Кой е Алесандро Дел Пиеро ?
Това е един среден на ръст футболист, с тъмна къдрава коса, скромен, техничен, нестандартен, не играе грубо, вкарва изключително красиви или важни голове.
Физически данни: височина - 173 сантиметра / на някои места пише 175 /, тегло – 73 килограма – но това е променлива величина.
Рожденна дата – 9 ноември 1974.
В книгата на Румен Пайташев – “ Световна футболна енциклопедия “ мисля че пишеше – отличен футболист, дрибльор, импровизатор.

С какво ще го запомнят поколенията ?
Според мен главно с 2 рекорда.
Дел Пиеро е играчът който ще има най-много голове за Юве общо във всички турнири поне още няколко сезона дори ако Трезеге остане в отбора за още поне няколко години. Освен Трезеге няма кой друг да застраши рекорда му в следващите години – 10, 20, 30 или повече. Е, ако се появи някой голаджия който за десетина сезона да подобри головия рекорд на Алекс няма да имам нещо против. Има вероятност още този сезон Дел Пиеро да достигне границата от 200 гола а дори и да я подмине. Едва ли някога това негово постижение ще бъде подобрено, но съм сигурен че дори някой да успее да го подобри няма да е скоро.
Втория рекорд с който се надявам да бъде запомнен Алекс е този за най-много изиграни мачове, но това няма да стане през този или през следващя сезон. Ако играе поне в половината мачове през сезона, ще подобри рекорда на Ширеа от 552 мача най-рано след 2-3 сезона / 84 мача делят двамата - съотношението е 552 на 468 /.
Освен това Дел Пиеро е играчът с най-много мачове и голове в евротурнирите в историята на Юве. Освен това е вкарал и най-много голове за националния отбор измежду всички нападатели на Юве въпреки че много от тях са били национали.

Има и още едно постижение което може да подобри – да има най-много спечелени титли с Юве измежду всички играчи в над 100 годишната история на отбора. Това може да стане още през този сезон. Засега на първо място със 14 спечелени трофея са Ширея, Дел Пиеро, Ферара, Такинарди, Конте. Следващия в тази класация който още играе в отбора е Песото със 12 трофея. Само Фурино с 8 и Бетега и Ширея с по 7 скудета са пред Алекс който има 6, но още този сезон може да се придвижи с едно място напред. За купата на Италия – е, тук вече трудно би се класирал на първите места защото има само 1, а някои други имат по 3 купи. Суперкупа на Италия – на първо място с 4 спечелени суперкупи са Дел Пиеро, Такинарди, Ферара, Конте, Песото – още през това лято може да поведе в тази класация.
ШЛ, суперкупа на Европа и междуконтинентална купа – ами в историята на Юве няма футболист който да е печелил по 2 купи от тези. Алекс може да е първия който е печелил 2 пъти ШЛ или СКЕ или МКК.

Имаше една статия в началото на сезона / мисля че през октомври / в която Недвед, Виера, Емерсон и Каморанези бяха наричани съответно “ обсебения “, “ новия “, “ необходимия “ и “ талантливия “ – статията беше посветена на халфовата линия.
Чудя се ако трябва да избера едно прилагателно за Алекс, кое трябва да е.
Може би най-точно е да се каже “ вечния “.
Какво има предвид ли ? Ами сменят се треньори, президенти, играчи, спонсори, дори стадиона ще се промени, отминават силни и слаби сезони но единственото нещо което не се е променило в Юве е Алекс. Не че не се е променил с годините, но вече името му е синоним на Ювентус и обратно.

Според мен няма нищо случайно в това че най-добрите му сезони бяха в периода в който Ювентус беше най-добрия отбор в Европа – през втората половина на 90-те години на миналия век. Или по-правилно е да се каже че когато Дел Пиеро беше в най-добрия си период, Юве играеше най-добре. Ако не е във форма целия отбора не играе добре. И след време за този отбор най-вероятно ще се говори като за отбора на Дел Пиеро или Юве на Дел Пиеро. Не че останалите играчи от онзи великолепен отбор ще бъдат забравени но за тях само ще се споменава по някоя друга дума.

Защо е любимец на тифозите ?
Ами има само един начин да станеш всеобщ любимец – трябва да играеш добре, да вкарваш ефектни голове, да си верен на клуба. Има и една подробност – по-лесно е да станеш любимец на феновете ако си по-млад. Особенно ако си под 20 години и вкараш няколко красиви гола. Дел Пиеро имаше всички качества да спечели веднага обичта на тифозите – млад, бърз, техничен и може би най-важното – играеше със желание, показваше енергичността, непримиримостта и класата си си в почти всеки мач. Малко по-надолу ще прочетете някои чужди мнения за него в които са изброени качествата му. Има една статия със заглавие “ Бърз като Фиат, талантлив като Джузепе Верди. “ – много точно казано.
Има и още нещо. Може ли някой да каже на колко години е Дел Пиеро ? Нямам предвид истинската му възраст. Този въпрос се отнася за тези които са гледали Алекс от началото на кариерата му в Юве. На колко години е според вас. Нали знаете как родителите, колкото и да са големи децата им винаги гледат на тях като на малки деца и си спомнят за най-добрите им качества в миналото. Нещо подобно се случва при Алекс. Въпреки че вече някои му викат “ пенсионер “ аз често пъти забравям че е от най-възрастните в отбора и че вече повече от 10 години в отбора. В някои моменти Трезеге, Ибрахимович, Каморанези и други играчи ми изглеждат по-стари от него, а това не е така в действителност. Вярно е че като го гледам в някой мач се сещам за най-добрите му години и все очаквам да направи нещо по-специално и дори да играе слабо това изобщо не ме ядосва както например ме дразни понякога Златан. Казват че Юве има почти 10 милиона фенове само в Италия. Колко ли от тях мислят по този начин за Алекс. Вероятно всички които следят кариерата му от началото и, а това означава милиони само в Италия.

С какво се отличава Дел Пиеро от другите звезди ?
За разлика от някои други футболисти, Алекс не се опитва да е в центъра на вниманието / въпреки че колкото и да се пази от медийния интерес е почти невъзможно да скрие някоя подробност от личния си живот /, не сменя отборите си често, не се забърква в скандали – доста странно поведение за съвременна " звезда " във футбола. Въпреки че според една класация той е един от най-красивите, богати и известни футболисти в Италия не съм чул нещо скандално или дори нещо по-пикантно за личния му живот – тук Индзаги и Виери никой не може да ги стигне.
Спомнете си начина по който се ожени през миналото лято и сватбите на някои други футболисти по същото време. Дел Пиеро не е и няма да бъде медийна звезда като Бекъм например, и не защото не може, а защото не иска.
Има и още нещо над което може да помислите. За колко футболисти се сещате които на 20 години са били обещаващи, талантливи играчи на които е предричано блестящо бъдеще и впоследствие са ставали наистина качествени футболисти и са успявали да поддържат нивото си на игра постоянно през годините ?
Алекс е един от малкото футболисти които са играли добре през цялата си кариера – е, има някои малки изключения, но след като за него се заговори като за бъдеща суперзвезда, 4 години след това той все още беше във тази форма която му спечели толкова почитатели. Дори и след контузията от 1998 той направи няколко отлични сезона, и продължава да радва феновете на Юве, дори сега когато е почти на 32 години.

Това беше увода. Следва същинската част.
Написаното в това мнение съм го написал сам. По-надолу има някои други неща които съм преписал или превел но на съответното място съм отбелязвал източника.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:24
Коментар #3


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



Първо ще сложа няколко снимки на Дел Пиеро за които не е ясно от кой сезон точно са - само за някои може се каже през коя година са правени.
Мисля че съм успял да ги подредя хронологично.





















за прикачване
http://bgphoto.net/photos/12490/o632757658148281250.jpg


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:25
Коментар #4


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



Видео линкове.

Съжалявам че повечето линкове на работят. Всички филмчета ги пазя на харддиска и мога да ги ъплоудна някъде ако някой не ги е гледал.

Има някои неща които мисля че задължително всеки фен на Юве и Алекс трябва да гледа.
- 100-те гола на Дел Пиеро в Серия А
/ има ги в data.bg, но в момента не мога да ви дам линк /

- първите 182 гола на Дел Пиеро за Юве - линк
http://www.juventusmania.net/juveman/Delpiero182.zip

- Del Piero - Pinturicchio
- това е едно филмче разглеждащо кариерата му в периода 1993-2001
- без съмнение това е най-добрия материал за него който съм гледал - за по-малко от час дори човек който не го е гледал как играе и не знае нищо за него, може да разбере какъв футболист е бил
Това филмче го имам в 2 варианта
- 546 MB, на италиански със субтитри на китайски - 54 минути
- 261 МB, на френски, без субтитри - 52 минути

Увод - Алекс казва няколко думи и следват някои от по-неизвестните му голове.
Първа част - посветена е на сезона 94-95, има кадри от головете му през този сезон като специално внимание е отделено на мача Юве - Фиорентина 3:2.
Втората част - разглежда сезон 96-97. Започва с репортаж от Юве-Верона 3:2. Следват няколко финтове, голове и нарушения срещу него.
Трета част – сезон 97-98. Започва с Юве-Интер 1:0. Следват десетина гола. После малко от мача Юве-Самп 1:0. Още няколко гола. Включени са и кадри от мачове в ШЛ – има ги почти всичките голове на Алекс – по-точно 8, липсват 2 дузпи срещу Фейенорд и Монако.
Четвърта част – посветена е на началото на кариерата му в Юве. Започва с хеттрика му срещу Парма през 1994. Следват няколко моменти от негови мачове за примаверата през 93-94 и от турнира във Виареджо. Следва първия му гол в Серия А. Тази част завършва с репортаж от мач на младежкия национален отбор.
Пета част – международни трофеи. Кадри от спечелването на междуконтинентална купа през 1996. ШЛ 95-96 – първо са 6-те му гола в това издание на турнира а после и репортаж от финала с Аякс. Суперкупа на Европа 1997 – репортаж от мача Юве-ПСЖ.
Шеста част – национален отбор. Има кадри от дебюта му за скуадрата и първия му гол. Следват 13 гола на Алекс + някои негови пробиви и финтове.
Седма част – контузията през 1998 година. Включени са и трите гола които вкара през сезона. Специално внимание е отделено на момента в който се контузва а също и на изнасянето му с носилката. След това се разхожда с патерици. Следващия момент е връщането му в игра срещу Ростселмаш. Следва гола срещу Милан за трофея Берлускони. Гола срещу Лацио на “ Олимпико “ за купата. Няколко удари към вратата в различни мачове. Гола срещу Парма през май 2000.
Осма част – дузпи. Репортажи от изпълнения на дузпи - около 10.
Девета част – Pinturicchio. Най-красивата част – съдържа някои от най-великите изпълнения на Алекс на забавен каданс на фона на класическа музика. Всяко изпълнение се повтаря 2 или 3 пъти.
Втория гол срещу Лацио на “ Олимпико “ през 1994-1995.
Гола срещу Боруся Дортмунд на “ Вествален Щадион “ през 95-96.
Гола срещу Наполи на “ Сан Пауло “ през 2000.
Голове срещу Бари и Лацио.
Гола срещу Стяуа.
Гола срещу Глазгоу Рейнджърс на “ Деле Алпи “
Гол срещу Торино.
Гола срещу Боруся Дортмунд на финала през 1997.
Гола срещу Фиорентина през 1994.

Във всяка от тези части Дел Пиеро казва по нещо относно темата - естествено на италиански.


Ще се опитам възможно най-бързо да ъплоудна някъде тези 3 материала.

Имам и други видео материали за Алекс, но тях ще ги добавям постепенно.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:25
Коментар #5


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



В това мнение ще давам линкове към страници посветени на Дел Пиеро.

Засега са само няколко линка но постепенно ще слагам и нови.

Ако някой знае и други, може да ги пусне в темата а аз ще ги добавя тук.

http://www.alessandrodelpiero.com/ - официален сайт

http://freeweb.supereva.com/alessandrodelpiero/ - много добър фен сайт

http://www.delpiero.it/ - този сайт не е от най-подробните

http://www.geocities.com/Colosseum/Rink/7700/ - доста снимки и информация

http://www.angelfire.com/sd/adpfansite/ - още един много добър сайт - има много снимки - от мачове или от личния му живот, видео материали, новини, статистики


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:26
Коментар #6


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1993-1994

треньор Джовани Трапатони

Серия А
1.
2.
3.
4. 12.09.1993 Фоджа – Юве 1:1 сменя Раванели в 74’
5. 19.09.1993 Юве – Реджана 4:0 сменя Раванели в 80’ и бележи в 81’
6.
7. 03.10.1993 Юве – Торино 3:2 резерва
8. 17.10.1993 Юве – Аталанта 2:1 резерва
9. 24.10.1993 Милан – Юве 1:1 резерва
10.
11.
12.
13.
14. 05.12.1993 Юве – Наполи 1:0 резерва
15. 12.12.1993 Лацио – Юве 3:1 сменя Раванели в 78’
16. 19.12.1993 Юве – Пиаченца 2:0 сменя Д. Баджо в 56’ но е сменен в 74’
17. 02.01.1994 Удинезе – Юве 0: 3 резерва
18. 09.01.1994 Кремонезе – Юве 1:1 резерва
19. 16.01.1994 Юве – Рома 0:0 сменя Раванели в 75’
20. 23.01.1994 Сампдория – Юве 1:1 резерва
21. 30.01.1994 Юве – Фоджа 2:0 сменя Адреас Мьолер в 85’
22. 06.02.1994 Реджана – Юве 0:0 сменя Раванели в 81’
23.
24.
25.
26. 06.03.1994 Юве – Милан 0:1 титуляр – първия цял мач който играе за Юве
27. 13.03.1994 Дженоа – Юве 1:1 титуляр, гол в 36’ и 2 жълти картона
28. 20.03.1994 Юве – Парма 4:0 титуляр, вкарва хеттрик – 20’, 57’, 87’
29. 27.03.1994 Каляри – Юве 0:1 сменен е от Виали в 46’
30. 02.04.1994 Юве – Интер 1:0 резерва
31.
32.
33.
34.

купа на Италия
елиминации
06.10.1993 Юве – Венеция 1:1 смена Бан в 53’

купа на УЕФА
1/32 финал
15.09.1993 Юве – Локо М 3:0 сменя Р. Баджо в 89’
28.09.1993 Локо М – Юве 0:1 резерва

1/16 финал
20.10.1993 Конгсвингер – Юве 1:1 резерва
02.11.1993 Юве – Конгсвингер 2:0 резерва

1/4 финал
15.03.1994 Юве – Каляри 1:2 сменя Раванели в 62’

От този сезон нямам преки впечатления за играта на Алекс защото не съм го гледал.
Гледал съм обаче головете му в Серия А.
Най-известния му мач от този сезон е мача Юве – Парма 4:0 в който бележи хеттрик.
Представям си как се е чувствал до носителя на златната топка за 1993 – Роберто Баджо който по онова време е правил един от най-добрите си сезони. Едва ли си е мислил че някой ден ще стане звезда като него. Освен това не вярвам да се е надявал да заеме евентуално мястото на Виали или Раванели – не че аз си спомням Гологлавия от най-добрите му години но в началото на 90-те за известно време той е бил най-скъпия футболист в света – без да проверявам, мисля че Юве бяха платили на Сампдория 20 или 22.5 млн долара. Пиша за тези подробности за да разберете с какви футболисти е играл Алекс и въпреки това е успял да се утвърди в отбора.

След като прегледах резултатите и съставите в мачовете през сезона мога да напиша още нещо. Доста посредствен сезон – отпадане в първия кръг за купата на Италия от Венеция, елиминиране на 1/4 финал в турнира на УЕФА от Каляри и второ място в Серия А след Милан.
През този сезон Виали почти не е играл – участвал е в около 20 % от мачовете.
Играл е само в началото на сезона в 2 мача, в края на ноември и началото на декември в 4 мача и в последните 6 мача от сезона.

Всички варианти на титулярното нападение - общо 44 мача.
Раванели, Баджо, Мьолер 27
Виали, Баджо, Мьолер 9
Раванели, Баджо 3
Раванели, Дел Пиеро, Мьолер 2
Раванели; Дел Пиеро, Баджо; Баджо, Мьолер 1

Не съм сигурен че Андреас Мьолер е играл като нападател – по-вероятно е да е бил офанзивен полузащитник, но реших като разглеждам вариантите в атака да включа и него.

Класация по участие в мачовете - общо 44.
Роберто Баджо 41
Мьолер 38
Раванели 38
Дел Пиеро 14
Виали 12

Класация по изиграно време в минути.
Баджо 3547’
Мьолер 3276’
Раванели 2806’
Виали 763’
Дел Пиеро 429’

Голмайстори за сезона.
Роберто Баджо 22
Андреас Мьолер 12
Раванели 12
Дел Пиеро 5
Виали 4

Дел Пиеро има изиграни 492 минути през този сезон, 2 жълти картона и 1 червен. В Серия А - играе в 11 мача и бележи 5 гола , в други 8 мача е резерва.

В този състав дори Раванели не е бил твърд титуляр – когато Виали е бил здрав, винаги Рава е бил резерва. Така че ако Виали не се беше контузил кой знае дали Алекс изобщо щеше да има шанс да играе. Но както ще прочетете по-долу, контузиите на някои футболисти са помогнали на други да направят име в не един или два случая.

Предстоеше световно първенство в САЩ но Алекс естествено не беше в националния отбор. Все пак това световно оказа някаква влияние върху кариерата му. Имам предвид че след първенството Баджо вече не беше същия футболист – не говоря само за контузиите. Загубената титла и пропусната дузпа във финала не можеха да не му се отразят. Но този проблем го са го имали и други футболисти от други отбори след различни световни и европейски първенства затова по-добре да не го започвам.

От този сезон имам само 2 снимки на Дел Пиеро.





--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:27
Коментар #7


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1994-1995

треньор Марчело Липи

Серия А
1. 04.09.1994 Бреша – Юве 1:1 титуляр, жълт картон
2. 11.09.1994 Юве – Бари 2:0 сменен е от Мароки в 79’
3. 18.08.1994 Наполи – Юве 0:2 титуляр, вкарва гол в 72’
4. 25.09.1994 Юве – Самп 1:0 титуляр
5. 02.10.1994 Юве – Интер 0:0 сменя Р. Баджо в 66’
6. 16.10.1994 Фоджа – Юве 2:0 резерва
7. 23.10.1994 Кремонезе – Юве 1:2 резерва
8. 30.10.1994 Юве – Милан 1:0 резерва
10. 20.11.1994 Юве – Реджана 3:1 сменя Раванели в 77’, вкарва гол в 85’
11. 27.11.1994 Падова – Юве 1:2 титуляр
12. 04.12.1994 Юве – Фиорентина 3:2 титуляр, вкарва гол в 87’
13. 11.12.1994 Лацио – Юве 3:4 титуляр, вкарва 2 гола в 37’ и 77’
14. 18.12.1994 Юве – Дженоа 1:1 титуляр, жълт картон
15. 08.01.1995 Парма – Юве 1:3 титуляр
16. 15.01.1995 Юве – Рома 3:0 сменен от Ди Ливио в 76’
17. 22 01.1995 Каляри – Юве 3:0 титуляр
9. 25.01.1995 Торино – Юве 3:2 титуляр
18. 29.01.1995 Юве – Бреша 2:1 титлуляр, гол в 34’
19. 12.02.1995 Бари – Юве 0:2 сменен от Такинарди в 75’, вкарва от дузпа в 41’
20. 19.02.1995 Юве – Наполи 1:0 титуляр
21. 26.02.1995 Сампдория – Юве 0:1 сменен от Ярни в 71’
22. 05.03.1995 Интер – Юве 0:0 сменен от Ди Ливио в 70’
23. 12.03.1995 Юве – Фоджа 2:0 сменя Р. Баджо в 70’
24. 19.03.1995 Юве – Кремонезе 1:0 сменя Ди Ливио в 64’
25. 01.04.1995 Милан – Юве 0:2 резерва
26. 09.04.1995 Юве – Торино 1:2 титуляр
27. 15.04.1995 Реджана – Юве 1:2 титуляр, жълт картон
28. 23.04.1995 Юве – Падова 0:1 титуляр
29. 29.04.1995 Фиорентина – Юве 1:4 резерва
30. 07.05.1995 Юве – Лацио 0:3 сменя П Соуса в 74’
31. 13.05.1995 Дженоа – Юве 0:4 сменя Ди Ливио в 82’
32. 21.05.1995 Юве – Парма 4:0 сменя Р. Баджо в 82’
33. 28.05.1995 Рома – Юве 3:0 титуляр
34. 04.06.1995 Юве – Каляри 3:1 титуляр, вкарва гол в 20’

купа на Италия
1/16 финал
31.08.1994 Юве – Киево 0:0 сменя Мароки в 83’
22.09.1994 Киево – Юве 1:3 титуляр, вкарва гол в 1’

1/8 финал
12.10.1994 Юве – Реджана 2:0 сменен е от Раванели в 60’
27. 10. 1994 Реджана – Юве 2:1 титуляр

1/4 финал
01.12.1994 Юве – Рома 3:0 титуляр
14.12.1994 Рома – Юве 3:1 титуляр

1/2 финал
08.03.1995 Лацио – Юве 0:1 сменя Мароки в 68’
11. 04. 1995 Юве – Лацио 2:1 титуляр

финал
07.06.1995 Юве – Парма 1:0 титуляр
11.06.1995 Парма – Юве 0:2 титуляр

купа на УЕФА
1/32 финали
13.09.1994 ЦСКА София – Юве 0:3 сл / 3:2 сменя Раванели в 68’, вкарва гол в 75’ /
27.09.1994 Юве – ЦСКА 5:1 сменен е от П. Соуза в 84’

1/16 финали
18.10.1994 Маритимо – Юве 0:1 титуляр
02.11.1994 Юве – Маритимо 2:1 сменя Раванели в 65’

1/8 финал
24.11.1994 Адмира Вакер – Юве 1:3 резерва
06.12.1994 Юве – Адмира Вакер 2:1 сменен е от Граби в 78’, жълт картон

1/4 финал
28.02.1995 Айнтрахт – Юве 1:1 сменен е от Ди Ливио в 45’
14.03.1995 Юве - Айнтрахт 3:0 титуляр, вкарва гол в 89’

1/2 финали
04.04.1995 Юве – Бор Д 2:2 сменя Мароки в 74’
18. 04. 1995 Бор Д – Юве 1:2 сменен е от Такинарди в 78’

финал
03.05.1995 Парма – Юве 1:0 сменя Фузи в 72’
17.05.1995 Юве – Парма 1:1 сменя Мароки в 74’

След САЩ 94, Роби Баджо не игра в много мачове през сезона. Мисля че пропусна почти половината сезон поради контузии. През септември почти не игра. През есента / октомври и ноември / взе участие в някои мачове в които все пак показа защо е носител на златната топка и защо остана на второ място във същата класация през 1994, но по-късно имаше проблеми с коляното – мисля че му правиха атроскопия и поради тази причина не игра от началото на декември 1994 до началото на март 1995. Това обаче беше добре дошло за Алекс който имаше шанс да играе по-често и успя да се наложи в отбора. Кой знае какво щеше да стане ако Баджо беше здрав през целия сезон. Вероятно Алекс сега щеше да бъде легенда на друг отбор.

Липи от самото начало на престоя си в Юве показа че ще разчита на Алекс.
Почти винаги когато Баджо беше здрав, той играеше в атака заедно със двама нападатели – и това с много редки излкючения бяха Виали и Раванели

Всички варианти на титулярното нападение – общо 56 мача.
Дел Пиеро, Виали, Раванели 23
Виали, Баджо, Раванели 17
Дел Пиеро, Баджо, Раванели 6
Дел Пиеро, Раванели 3
Дел Пиеро, Виали, Баджо 2
Виали, Баджо; Раванели, Баджо; Дел Пиеро, Баджо; Виали, Раванели; Виали, Дел Пиеро 1

Дел Пиеро игра в първите няколко мача за сезона през септември защото Баджо беше контузен. През октомви и ноември обаче беше титуляр само в 4 мача и в 2 влезе като смяна – титуляр беше в по-лесните мачове – за купата на Италия и за купата на УЕФА.
На 27 ноември Баджо игра за последно преди да контузи коляното си. Тогава и Алекс беше титуляр. Докато Баджо отсъстваше Ювентус изигра 16 мача като във всичките Дел Пиеро започваше като титуляр.
В първия мач след контузията на Баджо – на 4 декември 1994 Алекс вкара може би най-красивия гол в кариерата си.

Освен че това беше рядко красив гол, той се оказа победен в мач който Юве обърна мача с Фиорентина от 0:2 до 3:2.
Може да се каже че Дел Пиеро направи пробив в мача с Фиорентина. След този мач вече стана известен и не беше просто заместник на Баджо, а негов конкурент за титулярното място.
7 дни след като вкара на Фиорентина, последваха и 2 не по-малко красиви гола срещу Лацио на “ Олимпико “.
Малко хора се сещаха за Баджо защото отбора се движеше добре във всички турнири и показваше отлична игра.
През този период Алекс започна да изпълнява и дузпите отсъдени в полза на Юве – това стана при гостуването на Бари на 12 февруари.
В този сезон обаче, най-добре измежду нападателите игра Раванели. Дори Виали му отстъпваше. Мисля че най-често Дел Пиеро играеше с Раванели в атака – и това беше много добър тандем. Искам да кажа че това бяха двама доста различни нападатели и взаимно се допълваха – бързия и техничен Алекс и високия, здрав Раванели – една от най-незабравимите нападателни двойки в историята на Юве.

Но все още Алекс не беше твърд титуляр защото когато Баджо заигра редовно през март, Липи разчиташе предимно на Роби. Но вече в нападание се въртяха Раванели, Виали и Алекс.
На 4 април обаче в мача Юве – Боруся Д, Виали контузи бедрото си и отсъстваше близо месец. Докато беше контузен Липи залагаше на Раванели, Баджо и Алекс.
На 29 април Виали се върна в игра и отново Дел Пиеро остана на заден план – през целия месец май започна като титуляр само в един мач – в Серия А и то когато скудетото вече беше спечелено. В няколко други мача влизаше в игра след 70-тата минута – дори в двата финални мача за купата на УЕФА с Парма.
Все пак в последните 4 мача от сезона Дел Пиеро беше титуляр – 2 в Серия А и двата финални мача с Парма за купата на Италия, като в 3 от тях игра с Виали и Раванели

Нещо любопитно – в началото на този сезон, Дел Пиеро игра за Юве в мач от турнира за купата на УЕФА срещу ЦСКА във София и дори отбеляза гол. Аз не си го спомням в този мач. Спомням си само Виали, най-вече заради голата му глава и няколкото положения които имаше.
Незнам как тогава се случи така че националната телевизия беше решила да предава и двата мача на Юве с Боруся Д от 1/2 финалите на турнира за купата на УЕФА. В тези мачове Алекс беше в сянката на Виали и Баджо и не успя да направи нещо по-запомнящо се. Но си спомням че поне отношението на коментатора към него беше като към доста известен футболист.

През този сезон Юве спечели много убедително скудетото след 9 годишна пауза и Дел Пиеро помогна доста за да се случи това.
Отбора спечели и купата на Италия и почти спечели купата на УЕФА – игра финал с Парма.
Точно през този невероятен сезон започна да се говори за него като за бъдеща суперзвезда, но все още вероятно е имало съмнения относно класата му.
Всички подобни съмнения бяха разсеяни много скоро.

Класация по участие в мачовете – общо 56.
Раванели 53
Дел Пиеро 50
Ферара 49
Мароки 47
Ди Ливио 46
Виали 46

Класация по изиграно време в минути.
Раванели 4426’
Ферара 4371’
Виали 3934’
Перуци 3733’
Паоло Соуса 3442’
Дел Пиеро 3374’
Торичели 3288’
Ди Ливио 3235’
Мароки 2723’
Конте 2593’
Роберто Баджо 2527’

Голмайстори за сезона.
Раванели 30
Виали 22
Роберто Баджо 14
Дел Пиеро 10

Дузпи.
Раванели 6/7
Роберто Баджо 4/ 4
Дел Пиеро 1/1
Виали 1/1

Има 4 жълти картона през сезона. 3374 изиграни минути, 29 мача и 8 гола в Серия А, 10 мача и 1 гол за купата на Италия и 11 мача и 1 гол за купата на УЕФА.

Виали след края на първенството – “ Бъдещето е за Сандро “
Алекс е избран в отбора на първенството и главно заради него Роби Баджо е оставен да си тръгне в посока Милан / много шум се вдигна покрай този трансфер, но за него ще пиша доста в други части на тази тема /.

Това е статия от едно българско списание, публикувана през април 1995.

АЛЕСАНДРО ДЕЛ ПИЕРО – НОВОТО ЧУДО НА ЮВЕ

88-ма минута на мача Юве-Фиорентина. Резултатът е 2:2. Изведнъж Орландо, лявото крило на торинци, изпраща топката далеч напред. Тя попада на главата на Дел Пиеро, който, макар и затруднен от пазачите си, шутира с десния крак в левия ъгъл на вратата пазена от Толдо / всъщност топката попадна директно на десния крак на Алекс /.
60-те хиляди зрители полудяват. Юве отнася Фиорентина с 3:2. А невероятния гол на Дел Пиеро и досега претендира за гол на сезона в Италия. Гол който разкрива всички характеристики на младата десетка на Юве. Това попадение на Дел Пиеро потвърди за пореден път неговия талант. Специалистите не се колебаят да го сравнят с Мишел Платини или с Роберто Баджо. През този сезон Алесандро внесе нова свежест в атаката на отбора – една от най-добрите триглави атаки в която участват Джанлука Виали, Роберто Баджо, Фабрицио Раванели и …. Алесандро Дел Пиеро. Именно това нападение вече почти материализира надеждите на торинските тифози, че отбора може да спечели своето първо скудето от 1986 година насам.
Оценявайки големия талант на Алесандро, Марчело Липи му предоставя много широк периметър на действие. Надеждата на Юве и скуадра адзура притежава добра техника, изключителен поглед върху играта, бързина и чувство за колективизъм – Алесандро има всички качества които да го направят една от най-големите атракции в италианската Серия А.
Роден на 9 октомври 1974г. в Сан Ведиамино / близо до Tревизо в североизточна Италия /, Алесандро вече играе втория си професионален сезон в първа италианска дивизия – нещо на което биха завидели много негови връстници.
Джовани Трапатони го извади за първи път на терена срещу Фоджа на 12 септември 1993 / резултат от мача 1:1 /.
Седмица по-късно той отбеляза и първия си гол във вратата на Реджана. А през пролетта на 1994 Ювентус отнесе Парма с 4:0 благодарение на трите точни попадения на Дел Пиеро – твърде допингиращ спомен пред европейски финал, особенно когато съперника се казва Парма / става въпрос за финала за купата на УЕФА през 1995 /

Преди да пристигне в Торино, Дел Пиеро игра в Падуа под ръководството отначало на Мазиа, а после на Сандреани и на Стачини – все авторитетни треньори. Иначе закваската на майсторството му си е типично ювентинска – в Сан Ведемиано, Алесандро израсна под крилото на известния Бепе Галдеризи, бивш играч на Юве.
“ Задължен съм му много – казва днес Алесандро. – Той беше човекът който ми разкри тънкостите на играта “.
Но гигантската заслуга на Галдеризи е в друго нещо – именно той го свързва с Юве – клуба в който са играли идолите на малкия Алесандро – Мишел Платини и Роберто Баджо. Така през юли 1993 година, Ювентус става отбора на неговото сърце. А знаете ли кой пръв му звънна по телефона, за да го поздрави за прекрасния му гол срещу Фиорентина ? Отговорът е – “ златната топка за 1993 година “ / става въпрос за Роберто Баджо /

Всъщност Дел Пиеро можеше пак да достигне до финала за купата на УЕФА но с отбора на Парма. Заради хеттрика във вратата на Парма през миналата пролет, наставника на “пармалатите “, Невио Скала си хареса младата надежда на “ Старата Госпожа “ и направи плаха покана за трансфер. В навечерието на световните финали Юве и Парма уведомиха лигата че са се разбрали за преминаването на Дел Пиеро.
Всичко изглеждаше решено когато изведнъж национала Дино Баджо се обади от Америка и поиска да изчисти съзнанието си от трансферни мисли. И тъй като Дино вече беше обтегнал отношенията си с Ювентус, трансфера му в Парма стана факт.
Дел Пиеро привидно загуби от провалената сделка – в Парма подписът му би му донесъл почти два пъти по-висока сума към заплатата в сравнение с гарантираните му в Юве 90 000 долара / най вероятно на месец /. Но пък изявите му в Торино му осигуриха личен двегодишен рекламен договор с Adidas за по 200 000 долара на сезон. Плюс всичко по шампионската тарифа както се очертава.

“ Парите все пак не са най-важното – казва Дел Пиеро. – Моята амбиция се свързва с футбола като игра, не с парите , които могат да се изкарат от него. Естествено, хубаво е ако тези пари могат да осигурят на мен и на семейството ми по-добър и по-комфортен живот. Но в никакъв случай не прекарвам времето си между два мача в мисли за банкноти и вещи. “
За какво точно си мисли между два мача Алесандро, най-добре като че знае брат му Стефано – неговият най-близък съветник, наставник и приятел. А той намеква за пълноценна изява в Ювентус, по-нататък за утвърждаване в скуадра адзура и за Мондиал 98.
Все пак “ малкия “ е само на 20……………..



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:27
Коментар #8


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1995-1996

Серия А
1. 27.08.995 Юве – Кремонезе 4:1 сменя П.Соуза в 63’
2.
3. 17.09.1995 Юве – Виченца 1:0 сменен е от Карера в 77’
4. 24.09.1995 Каляри – Юве 0:0 титуляр, жълт картон
5. 01.10.1995 Юве – Наполи 1:1 сменен е от Падовано в 83’
6. 15.10.1995 Милан – Юве 2:1 титуляр, вкарва гол в 81’
7. 22.10.1995 Юве – Падова 3:1 титуляр, вкарва гол в 39’
8. 29.10.1995 Лацио – Юве 4:0 титуляр
9. 05.11.1995 Удинезе - Юве 1:0 сменен е от Падовано в 75’
10. 19.11.1995 Юве – Фиорентина 1:0 титуляр, вкарва гол в 11’, жълт картон
11. 26.11.1995 Парма – Юве 1:1 титуляр
12. 03.12.1995 Юве – Торино 5:0 титуляр
13. 10.12.1995 Сампдория – Юве 2:0 сменен е от Падовано в 77’
14.
15.
16. 07.01.1996 Аталанта – Юве 0:1 сменен е от Ювгович в 73’
17. 14.01.1996 Юве – Бари 1:1 сменен е от Падовано в 66’
18. 21.01.1996 Кремонезе – Юве 3:3 титуляр
19. 28.01.1996 Юве – Пиаченца 2:0 сменен е от Ломбардо в 74’
20. 04.02.1996 Виченца – Юве 2:1 сменен е от Перуци в 89’
21. 11.02.1996 Юве – Каляри 4:1 сменя Раванели в 69’, вкарва гол в 79’
22. 18.02.1996 Наполи – Юве 0:1 сменен е от Раванели в 63’
23. 25.02.1996 Юве – Милан 1:1 сменя Раванели в 57’
24. 02.03.1996 Падова – Юве 0:5 титуляр, вкарва 2 гола в 29’ и 67’
25. 10.03.1996 Юве – Лацио 4:2 титуляр
27. 24.03.1996 Фиорентина – Юве 0:1 сменен е от Ломбардо в 68’
28. 30.03.1996 Юве – Парма 1:0 сменен е от Порини в 69’
29. 06.04.1996 Торино – Юве 1:2 сменя П Соуса в 65’
26. 10.04.1996 Юве – Удинезе 2:1 сменен е от Виерховод в 71’
30. 13.04.1996 Юве – Самп 0:3 сменен е от Песото в 63’
31.
32.
33. 05.05.1996 Юве – Аталанта 1:0 титуляр
34. 12.05.1996 Бари – Юве 2:2 сменен е от Югович в 67’

купа на Италия
1/16 финал
30.08.1995 Авелино – Юве 1:4 сменя Падовано в 71’, вкарва гол в 76’

1/8 финал
25.10.1995 Аталанта – Юве 1:1 титуляр

суперкупа на Италия
17.01.1996 Юве – Парма 1:0 сменен е от Рампула в 85’

ШЛ
13.09.1995 Бор Д – Юве 1:3 сменен е от Дешан в 89’, вкарва гол в 36’
27.09.1995 Юве – Стяуа 3:0 сменен е от Падовано в 72’, вкарва гол в 39’
18.10.1995 Юве – Глазгоу Р 4:1 титуляр, вкарва гол в 30’
01.11.1995 Глазгоу Р – Юве 0:4 титуляр, вкарва гол в 13’
22.11.1995 Юве – Бор Д 1:2 сменя Виали в 65’, вкарва гол в 89’
06.12.1995 Стяуа – Юве 0:0 сменя Раванели в 46’

1/4 финал
06.03.1996 Реал М – Юве 1:0 титуляр
20.03.1996 Юве – Реал М 2:0 сменен е от Мароки в 89’, вкарва гол в 16’, жълт картон

1/2 финал
03.04.1996 Юве – Нант 2:0 титуляр
17.04.1996 Нант – Юве 3:2 сменен е от П Соуса в 46’

финал
22.05.96 Юве – Аякс 1:1 / 5:3 след дузпи / титуляр

Това беше сезона в който Алекс стана известен не само в Италия а и в цяла Европа.
Вече не беше просто обещаващ младеж а истинска звезда от ранга на Виали и Раванели.
След като Баджо вече не беше в състава логично най-използваната формация в нападение беше Виали, Раванели, Дел Пиеро. Но по различни причини тези тримата започнаха като титуляри само в 18 от общо 48 мача през сезона.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 48 мача.
Виали, Раванели, Дел Пиеро 18
Виали, Раванели; Раванели, Дел Пиеро 6
Виали, Дел Пиеро 5 .
Виали, Дел Пиеро, Падовано 4
Виали, Падовано; Дел Пиеро, Падовано 2
Виали, Дел Пиеро; Падовано, Раванели; Раванели; Падовано; Виали 1

И през този сезон контузиите не подминаха нападателите в отбора, но поне не бяха сериозни. По тази причина, а и поради някои наказания, Микеле Падовано успя да участва в някои мачове и да се представи доста добре в тях – предимно в края на сезона.
Така че Липи имаше четирима качествени нападатели за поне половината от мачовете, но в останалите случаи или Виали или Раванели или и двамата бяха контузени или наказани за някой мач.
От началото на февруари до края на сезона / за 20 мача / само 3 пъти се случи така че в 2 поредни мача нападението да е едно и също.
Сезона в Италия не беше много добър – имаше няколко доста лоши резултата. За купата на Италия – слабо представяне – отпадане през октомври още на 1/8 финал. Но за сметка на това Шампионската лига беше турнира на Юве. / трябва да се отбележи че Виали, Раванели и Дел Пиеро успяха да играят заедно само в 3 от общо 11 мача в ШЛ / По-точно е да се каже че Шампионската лига беше турнира на Дел Пиеро. Алекс нямаше слаб мач в този турнир / като изключим мача в Мадрид с Реал / и когато вкарваше гол го правеше по изключително ефектен начин. Едва ли някога феновете на Юве ще забравят головете срещу Боруся Д / в Германия /, срещу Стяуа в Торино и срещу Глазгоу Р в Торино. Просто не е за вярване с каква лекота вкарваше головете – сякаш това беше нещо естествено да придаваш такива невероятни траектории на топката. Трудно е да се обясни с думи – трябва да се види. А и не само головете му бяха впечатляващи. Да го гледаш как се движи с топката, как тича, как се бори и как успява да надиграе защитниците беше удоволствие.
Особенно добре си спомням мача с Рейнджърс в Торино – даваха го по Канал 1. Направо ги смачкахме а Алекс си правеше каквото си поиска със защитата им и дори изкара червен картон на Клейлънд.
В мача с Реал М, / в Торино / освен че вкара гол, изкара и червен картон на Алкорта който нямаше как да го спре.
През този сезон той спечели с Юве единствената КЕШ в кариерата си / засега / и имаше огромен принос за това. Финала в Рим е един от най-добрите му мачове за Юве – направи много добри изпълнения по време на мача но не успя да вкара.


В Серия А мога да се сетя за някои негови проблясъци. Първо се сещам за головете му срещу Милан в Милано, и срещу Каляри в Торино. След това си споням за гостуването на Падова в което вкара 2 гола и беше избран за играч на кръга, а също и за един мач с Лацио в Торино който го обърнахме от 0:2 до 4:2.

Всъщност повечето футболни фенове / без тези на Юве / си спомнят Дел Пиеро именно от мачовете в ШЛ – оттогава са им първите спомени за него.

Класация по участие в мачовете.
Ди Ливио 44
Дел Пиеро 43
Виали 38
Раванели 36
Падовано 30

Класация по изиграно време в минути.
Ферара 3725’
Перуци 3397’
Дешан 3207’
Виали 3131’
Торичели 3094’
Дел Пиеро 3093’
Конте 2990’
Песото 2981’
Паоло Соуса 2880’
Ди Ливио 2819’
Раванели 2695’

Голмайстори за сезона.
Раванели 17
Виали 14
Дел Пиеро 13
Конте 7
Падовано 7

През този сезон изигра 3093 минути, вкара 13 гола и получи 3 жълти картона.

Това е един материал от български вестник в края на 1995 година.

Алесандро Дел Пиеро

“ Платини е моят образец “
Едновременно със раздялата със суперзвездата Роберто Баджо, Юве удължи контракта на Алесандро Дел Пиеро до 2000 година. Неизвестния дотогава 21-годишен младеж възпламени сърцето на “ Старата госпожа “. Но дали един талантлив, далеч не обикновен играч от средната линия заслужава петгодишен договор, дотиран с около 11 милиона марки ?
Посивелия Джовани Аниели и треньорът Марчело Липи бяха убедени и единодушни “ Дел Пиеро е по-добър от Баджо. “ И той оправда очакванията………

- Как се чувствате като милионер ?
- Парите не са важни за мен. Това не ми помага да подобря своите игрови качества. Това може да направи само всекидневната трудна тренировка. Като благодарност за доверието, което Ювентус ми оказа, се надявам да спечеля до 2000 г. европейската купа. С националния отбор бих желал да стана европейски или световен шампион. Лично пък се стремя към “ Златната топка “ за футболист на годината в Европа или титлата “ най-добър футболист за годината във света “. По тази причина мисля, че съм си заслужил напълно парите.

- Коя титла е най-важна за вас ?
- Аз бях десетгодишен, когато през 1985 г. Юве спечели КЕШ. През този сезон бих желал да съпреживея на терена празника на победата. Това обаче ще бъде много трудно, защото на четвъртфинала ще се срещнем с Реал М, но все пак е по-добре отколкото с Аякс. / тогава Аякс беше нещо като Челси сега – не че имаше много звезди в отбора, но холандците бяха машина за победи /

- Имате ли образец ?
- Мишел Платини. Преди имах неговата възглавничка, закачена в стаята ми. Днес нося неговото трико с номер 10. Трикото което и Роберто Баджо носеше. Това ме прави горд и ме води към най-високи постижения.

- Запознахте ли се с Платини ?
- За съжаление, не. Надявам се най-късно на Мондиал 98 да го срещна във Франция. Напоследък четох едно интервю с него, в което казваше, че бих могъл да бъда звездата на този турнир.

- Имате ли още контакти с Роберто Баджо ?
- Да, ние си телефонираме и аз го питам при случай, за съвети. Роберто е един истински приятел. Мисля че неговия трансфер в Милан беше най-доброто за всички. За него, за клубовете и за мен най-вече, защото най-после имам титулярно място в състава.

- Вие говорите за вашата цел да спечелите “ Златната топка “ и наистина спадате към групата на кандидатите през този сезон. А кого бихте избрали вие ?
- Мисля че други футболисти засега заслужават повече от мен наградата. Аз съм още млад, мога да чакам и да доказвам с необходимото постоянство, че досегашните ми постижения не са били продукт на някаква случайност. Моите съотборници – Раванели или Виали или Дзола от Парма могат да спечелят наградата. От чужденците мисля че добри шансове имат Клуиверт, Литманен, Рийкард и Замер. Матиас Замер е силен в отбраната и в строежа на играта а също е опасен и за противниковата врата. Той би могъл да стане новия Лотар Матеус – една истинска и водеща личност в германския национален отбор.

Юрген Колер за Дел Пиеро / германски национал, бивш играч на Юве /

“ Дел Пиеро е най-големия талант на Италия “
Познавам Дел Пиеро още от времето когато бях в Юве. Той е много добър играч, с една невероятно добра техника на удара. Освен това той разчита на много голямо самочувствие - това при него е решаващото. Той изцяло взема участие в тренировките и работи на терена много упорито. Когато след тренировката другите играчи са вече в съблекалнята, Дел Пиеро се занимава още с топката и се опитва да я шутира в ъглите на вратата. В момента той е най-големия талант на Италия. За да му попречиш при поемане на топката, трябва да го фаулираш. Наистина той има много изпипана техника, но не е и някой от който можеш да избягаш. Той притежава вродена бързина, но все пак не е още извънредно бърз.

След обявяване на резултатите от гласуването за носител на златната топка.
Номер 4 в анкетата на Франс Футбол за носител на “ Златната топка “

Алесандро Дел Пиеро

“ Бърз като Фиат, талантлив като Джузепе Верди. “

Роден е на 9 ноември 1974 г. в Сан Ведемиано. Висок е 173 см и тежи 70 килограма. Нападател на Ювентус Торино.
Отличия : шампион на Италия и носител на държавната купа за 1995 г.
Дебют в Серия А : 12 септември 1993 г. в мача Фоджа – Юве 1:1
Клубове : Падуа / 1991-1992, 1992-1993 /, Ювентус / 1993-1994, 1994-1995, 1995-1996 /

Начало на отминалата 1995 година…………..
Ударното трио на “ Старата госпожа “ е на път да отиде в небитието защото слуховете че Роберто Баджо се разделя с Джанлука Виали и Фабрицио Раванели в посока Милан са все по-истински. Тифозите на бианконерите противно на очакванията не изпадат в покруса. Причината за това е че едно момче играло 2 сезона в Падуа и вече от 2 шампионата на стадион “ Деле Алпи “ прави чудеса с топката.
Футболната фантазия е залепена за всички части на тялото на Алесандро Дел Пиеро. Докато Роберто Баджо изкарва първата половина на 1995 г. в пълно раздвоение между Торино и Милано, новата десетка Дел Пиеро наказва съперниците. След деветгодишна пауза Юве отново е шампион. За капак взема и купата на Италия. Алесандро Дел Пиеро е новия идол и Баджо е дори леко обиден, че не тъжат за него чак толкова, което прави възможна трансферната бомба през лятото – преминаването му в Милан.

Автострадата на славата е напълно свободна за Алесандро. Шампионската лига вече има своя кумир. Двата мача срещу Борися Д го пращат в художествената футболна галерия на света. Само изкусен ваятел можа така гърбом към топката да се извърне и с лекотата на гений да я прати в обратния горен ъгъл на вратата на съперника. Специалитета се нарича вече “ а ла Дел Пиеро “. Година преди това в шампионатен мач
Юве – Фиорентина 3:2, резултата до 88-та минута е 2:2. Тогава Орландо пуска пас от центъра към неизвестния тогава Дел Пиеро и когато тя пада на земята, с външен десен последва страхотно воле – 3:2 за Юве. Толдо търси топката в мрежата, а Дел Пиеро е признат с гръм и трясък.

“…. През 1988 г. играех още в младежкия тим на Сан Ведемиано. Научих всичко за тази игра от Джузепе Галдеризи. Всички тънкости на футбола ги дължа на него. “

Алесандро Дел Пиеро освен с договор е свързан и духовно с Юве. Негов идол е бил Мишел Платини, а по-късно игрещ кумир му е Роберто Баджо.
Наскоро “ Франс футбол “ попита – какво общо има между Щефан Клос, Богдан Стеля и Анди Горам. Общото е че и тримата са вратари, съответно на Боруся Д, Стяуа и Глазгоу Р, и че и тримата бяха разтреляни по един и същ начин от головия маниак Алесандро Дел Пиеро в групите на ШЛ. Естествено, най-голяма цена имат описаните голове срещу силния тим на Боруся Д. Подписът е на Алесандро Дел Пиеро – новия идол на Торино, играч бърз като Фиат и талантлив като Джузепе Верди !

Ето и класирането в анкетата на Франс Футбол.

1. Жорж Уеа -144т ( Милан и ПСЖ, Либерия )
2. Клинсман - 108т ( Байерн М, Германия )
3. Литманен - 67т ( Аякс, Финландия )
4. Дел Пиеро - 57т ( Юве, Италия )
5. Клуиверт - 47т ( Аякс, Холандия )
6. Дзола - 41т ( Парма, Италия )
7. Малдини - 36т ( Милан, Италия )
8. Овермарс - 33т ( Аякс, Холандия )
9. Замер - 18т ( Боруся Д, Германия )
10. М. Лаудруп - 17т ( Реал М, Дания )

Няма да оспорвам победата на Уеа – напълно заслужено си спечели златната топка. Но Дел Пиеро можеше спокойно да е на 2-ро или 3-то място. Клинсман е толкова напред в класацията заради 4-те си гола в един мач срещу Бенфика а Литманен не мисля че беше по-добър от Алекс.

През този сезон Алекс дебютира и за скуадра адзура.
Ариго Саки го взе на Евро 96 в Англия, но там отбора на Италия не се представи убедително.
Подробности за това първенство и за кариерата му в скуадрата, може да прочетете малко по долу в едно мнение посветено само на представянето му в националния отбор.

Две снимки от този сезон.





--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:28
Коментар #9


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1996-1997

Серия А
1. 08.09.96 Реджана – Юве 1:1 титуляр
2. 15.09.96 Юве – Каляри 2:1 титуляр
3. 22.09.96 Перуджа – Юве 1:2 титуляр, вкарва гол в 45’
4. 29.09.96 Юве – Фиорентина 1:0 сменен е от Югович в 18’
5.
6.
7. 26.10.96 Рома – Юве 1:1 сменя Падовано в 74’
8. 03.11.96 Юве – Наполи 1:1 сменен е от Порини в 61’, жълт картон
9. 17.11.96 Юве – Милан 0:0 сменя Зидан в 86’
10. 01.12.96 Юве – Болоня 1:0 титуляр
11. 08.12.96 Сампдория – Юве 0:1 сменен е от Падовано в 71’
12. 11.12.96 Удинезе – Юве 1:4 титуляр, вкарва 2 гола от дузпи в 39’ и 44’
13. 15.12.96 Юве – Верона 3:2 титуляр, вкарва 2 гола в 64’ дузпа и в 73’, жълт картон
14. 22.12.96 Пиаченца – Юве 1:1 сменен е от Ломбардо в 68’
15. 05.01.97 Парма – Юве 1:0 титуляр
16. 12.01.97 Юве – Аталанта 0:0 титуляр
17. 19.01.97 Лацио – Юве 0:2 сменен е от Юлиано в 89’
18.
19. 02.02.97 Каляри – Юве 0:0 сменен е от Виери 80’
20. 16.02.97 Юве – Перуджа 2:1 титуляр, вкарва 2 гола в 37’ дузпа и в 47’
21. 23.02.97 Фиорентина – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол в 16’
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30. 11.05.97 Верона – Юве 0:2 сменя Виери в 70’
31. 15.05.97 Юве – Пиаченца 4:1 сменен е от Зидан в 46’
32. 18.05.97 Юве – Парма 1:1 сменя Зидан в 75’
33. 23.05.97 Аталанта – Юве 1:1 сменен е от Аморузо в 68’
34.

купа на Италия
втори кръг на елиминациите
28.08.96 Фиделис Андриа – Юве 0:2 сменен е от Ди Ливио в 76’

трети кръг на елиминациите
23.10.96 Ночерина – Юве 0:0 титуляр
06.11.96 Юве – Ночерина 2:1 сменен е от Чинголани в 89’

1/4 финал
13.11.96 Юве – Интер 0:3 титуляр

суперкупа на Европа
15.01.97 ПСЖ – Юве 1:6 титуляр
05.02.97 Юве – ПСЖ 3:1 титуляр, вкарва 2 гола в 36’ и 70’

междуконтинентална купа
26.11.96 Юве – Ривър Плейт 1:0 титуляр, вакрва гол в 81’

ШЛ
11.09.96 Юве – Ман Ю 1:0 титуляр
25.09.96 Фенербахче – Юве 0:1 сменен е от Такинарди в 83’
30.10.96 Юве – Рапид В 5:0 титуляр, вкарва 2 гола в 29’ и 75’
20.11.96 Ман Ю – Юве 0:1 титуляр, вкарва гол в 36’ от дузпа
04.12.96 Юве – Фенербахче 2:0 сменен е от Аморузо в 46’

1/2 финал
23.04.97 Юве – Аякс 4:1 резерва

финал
28.05.97 Боруся Д – Юве 3:1 – сменя Порини в 46’, вкара гол в 64’

Доста промени имаше в Юве след спечелването на ШЛ. Виали и Раванели вече ги нямаше в отбора. Въпреки че бяха закупени играчи като Зидан, Виери, Монтеро, Бокшич и други, Алекс беше звездата в отбора. Никой обаче не знаеше какво ще стане с него – дали щеше да успее да преживее бързо липсата на Гологлавия и Белокосия и да се сработи с Бокшич и Зидан. Въпреки че не започна сезона по-много впечатляващ начин, постепенно подобри играта си. Тогава Зидан и Виери нямаха нищо общо с футболистити които са в момента – в смъсъл че за тях не се знаеше много. Дали да си позволя една малка шега с тях – ако съдбата не ги беше събрала в един отбор с Алекс, щяха сигурно да са в някои средняшки отбори в Япония, САЩ, или в арабския свят.
Сега сериозно – истината е че и двамата бяха добри футболисти и преди да дойдат в Юве, но точно през този сезон за тях се заговори като за звезди от първа величина. През този сезон Дел Пиеро вече беше номер 1 в атаката на Юве – и оттогава до ерата Капело си имаше запазено място в титулярния състав.

В началото на сезона, а дори и по-късно в някои мачове Липи пускаше по 3-ма нападатели в титулярния състав като единия от тях задължително беше Алекс. Партньори на Алекс бяха Бокшич и Падовано – Виери рядко получаваше възможност да играе.
След известно време Липи се ориентира към схема с двама нападатели като това най-често бяха Бокшич и Падовано. Виери и Аморузо играеха по-рядко.
Сега като си помисля май не е имало друг период в който в отбора да е имало толкова много добри нападатели, всички да получават шанс да играят и освен това да играят добре.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 53 мача
Дел Пиеро, Бокшич; Бокшич, Виери 8
Аморузо, Виери 7
Дел Пиеро, Падовано 6
Дел Пиеро,Бокшич, Виери; Дел Пиеро, Виери 5
Дел Пиеро, Бокшич, Падовано; Бокшич, Падовано 3
Дел Пиеро, Бокшич, Аморузо; Падовано, Аморузо; Падовано, Виери 2
Аморузо, Бокшич; Дел Пиеро, Виери, Аморузо 1

Едва ли много от феновете на Юве си спомнят за Микеле Падовано който лично на мен ми беше един от любимите играчи – тогава беше в много добра форма.

Въпреки че играеше най-често, през първата половина на сезона Дел Пиеро вкара не повече от 10 гола.
Ще спомена замо няколко от тях
- гола от дузпа на “ Олд Трафорд “ / Ман Ю – Юве 0:1 / който замалко щеше да прекъсне 40 годишната серия на Ман Ю без загуба като домакин е евротурнирите – казвам замалко защото Елвир Балич и Фенербахче изпревариха Алекс и Юве с един – два мача
- гола в Токио във финала за междуконтиненталната купа с Ривър Плейт – освен това беше обявен и за най-добър в мача
- двата гола срещу ПСЖ във втория мач за суперкупата на Европа

Може би имаше лек спад във формата му в началото на сезона. В първия мач в ШЛ – домакинство на Ман Ю не направи нещо кой знае какво. Мача с Рапид В в Торино май беше най-добрия му от началото на сезона – вкара 2 гола като единия беше след една контра при която пробяга половината терен преди да вкара.
В мача за междуконтиненталната купа не започна добре но през второто полувреме се разигра и успя да вкара победния гол – заслужено беше обявен за най-добър в мача, не само защото отбеляза гол.
Мачовете с ПСЖ за суперкупата на Европа. Ами в първия мач остана в сянката на Зидан и на другите голмайстори, но във втория беше главното действащо лице на терена.

В началото на 1997 Бокшич се контузи и Алекс играеше с Падовано или Виери в атака.

През февруари 1997 и Алекс се контузи и пропусна мачовете от края на февруари до средата на май – за около 70 дни пропусна 8 мача в Серия А и 4 в ШЛ – включително победата над Милан с 6:1 в Милано и двете победи над Аякс който тогава беше един от най-добрите отбори в Европа. Тази контузия даде шанс на Виери да стане известен. Бобо използва тази възможност и за кратко време направи име във Италия и Европа. Само докато Алекс беше контузен, Виери вкара 7 гола – по-важните от тях - 2 на Милан и по един в двата мача с Аякс. Незнам колко хора си спомнят за Никола Аморузо който също вкара няколко гола в този период. Дори в един момент нападението на Юве беше Виери – Аморузо – в доста мачове играха заедно и отбелязаха доста голове.
Сега като се замисля не е имало друг такъв период в който отбора да играе отлично и Алекс да е контузен – но все пак тогава в състава имаше много равностойни футболисти.

След като Алекс започна отново да играе в края на сезона, Виери беше несменяем титуляр. Дори Бокшич не беше сигурен за мястото си. Но нямаше проблеми защото всички играеха и отбора се представяше отлично в Серия А и ШЛ.

За финала с Дортмунд, Липи предпочете Бокшич и Виери да започнат мача и това май беше единствената му грешка през този сезон – така мисля. Не че ако Алекс беше започнал мача като титуляр, Юве щеше да победи но се видя че когато той е на терена има повече смисъл в атаките. Вкара супергол с пета но това не беше достатъчно. Незнам дали да започвам тази тема но какво ли щеше да стане / как ли щеше да завърши мача / ако Дел Пиеро не се беше контузил през февруари ?
Може да се каже че това не беше най-добрия му сезон за Юве.
Най-добрия сезон на Алесандро Дел Пиеро в Ювентус беше 1997-1998.

Класация по участие в мачовете - общо 53 мача.
Ди Ливио 50
Ферара 49
Зидан 44
……….
Виери 37
Аморузо 35
Дел Пиеро 35
……….
Бокшич 33
……….
Падовано 29

Класация по изиграно време в минути.
Ферара 4280’
Перуци 3840’
Монтеро 3669’
Дешан 3646’
Ди Ливио 3557’
Зидан 3552’
Югович 3349’
Порини 2852’
Дел Пиеро 2507’
Бокшич 2418’
Торичели 2260’
Виери 2238’

Голмайстори за сезона.
Дел Пиеро 15
Виери 14
Падовано 11
Аморузо 10
Бокшич 7
Зидан 7

Дузпи.
Дел Пиеро 5/5
Аморузо 2/2
Падовано 1/1
Зидан 1/2
Виери 0/1

През сезона Дел Пиеро получи само 2 жълти картона.

В Серия А - мачове/голове
Дел Пиеро 22/8
Падовано 20/8
Виери 23/8
Аморузо 23/4
Бокшич 22/3


Преди да разгледам новия сезон ето още нещо за което едва ли много хора си спомнят.
През лятото на 1997, и по-точно в началото на месец юни във Франция се проведе мини световно първенство като участниците бяха – Франция, Бразилия, Англия и Италия.
За този турнир ще пиша нещо и в обзора на кариерата на Алекс в скуадрата. Едно нещо обаче със сигурност всички си спомнят от този турнир – това е най-известния гол на Роберто Карлош от пряк свободен удар - имам предвид мача с Франция.
За Италия и Дел Пиеро. Алекс не взе участие в първия мач на скуадрата с Англия, загубен с 0:2. Във мача с Бразилия обаче започна като титуляр и вкара 2 гола въпреки че не не стигнаха за победата и мача завърши 3:3. В последния мач с Франция / 2:2 / също успя да се разпише, макар и от дузпа.
Алекс беше един от най-добрите играчи в този турнир и това даваше големи надежди на тифозите за новия сезон а и за световното първенство година по-късно.

Снимки от сезона.

Това е снимка от една конрола с Аякс преди началото на сезона.


Това е снимка от мача Юве - Рапид Виена 5:0 игран на 30.10.96. В този мач Алекс вкара 2 гола и дори Туньо не можа да го опази.


20.11.96 - Дел Пиеро вкарва дузпата за победата над Манчестър Юнайтед на " Олд Трафорд "


Две снимки и от финала в Токио за междуконтиненталната купа.
Алекс с Тойотата - награда за най-добрия футболист в мача.


Дел Пиеро и Бокшич с междуконтиненталната купа - 26.11.96.


Тази снимка е направена след като Алекс е вкарал втория си гол в мача Юве - Верона 3:2, на 15.12.96


Дел Пиеро се бори с Дидие Доми от ПСЖ в мач за суперкупата на Европа.


Две снимки на Дел Пиеро със суперкупата на Европа - правени са на 05.02.97.




--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:29
Коментар #10


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1997-1998

Серия А
1. 31.08.97 Юве – Лече 2:0 сменен е от Аморузо в 59’
2.
3. 21.09.97 Юве – Бреша 4:0 титуляр, вкарва гол в 56’, пропусната дузпа
4. 27.09.97 Сампдория – Юве 1:1 сменен е от Песото в 78’, жълт картон
5. 05.10.97 Юве – Фиорентина 2:1 титуляр, вкарва гол в 81’
6. 19.10.97 Бари – Юве 0:5 титуляр, вкрва гол в 88’
7. 01.11.97 Юве – Удинезе 4:1 титуляр, вкарва гол от дузпа в 72’
8. 09.11.97 Наполи – Юве 1:2 титуляр
9. 23.11.97 Юве – Парма 2:2 титуляр, вкарва гол в 43’
10. 30.11.97 Милан – Юве 1:1 титуляр
11. 06.12.97 Юве – Лацио 2:1 титуляр, вкарва 2 гола в 15’ и в 34’ от дузпа
12. 14.12.97 Пиаченца – Юве 1:1 титуляр
13. 21.12.97 Юве – Емполи 5:2 титуляр, вкарва хеттрик - 16’, 27’, 55’ 1 добавка от дузпа
14. 04.01.98 Интер – Юве 1:0 титуляр, жълт картон
15. 11.01.98 Юве – Виченца 2:0 титуляр, вкарва гол в 27’ от дузпа
16. 18.01.98 Болоня – Юве 1:3 титуляр, вкарва гол в 60’
17. 25.01.98 Юве – Аталанта 3:1 сменен е от Пекиа в 77’, пропусната дузпа
18. 01.02.98 Лече – Юве 0:2 титуляр, вкарва гол в 89’
19. 08.02.98 Рома – Юве 3:1 сменен е от Пекиа в 86’, вкарва гол в 49’
20. 11.02.98 Бреша – Юве 1:1 титуляр
21. 15.02.98 Юве – Сампдория 3:0 титуляр, вкарва гол в 5’
22. 22.02.98 Фиорентина – Юве 3:0 сменен е от Фонсека в 66’
23. 28.02.98 Юве – Бари 1:0 сменен е от Фонсека в 73’
24. 08.03.98 Удинезе – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол в 89’
25. 14.03.98 Юве – Наполи 2:2 титуляр, вкарва гол в 45’, жълт картон
26. 22.03.98 Парма – Юве 2:2 титуляр
27. 28.03.98 Юве – Милан 4:1 титуляр, вкарва 2 гола в 12’ и в 39’ дузпа
28. 05.03.98 Лацио – Юве 0:1 титуляр
29. 11.04.98 Юве – Пиаченца 2:0 титуляр, вкарва гол в 81’
30. 19.04.98 Емполи – Юве 0:1 титуляр
31. 26.04.98 Юве – Интер 1:0 титуляр, вкарва гол в 21’, пропусната дузпа
32. 03.05.98 Виченца – Юве 0:0 титуляр
33. 10.05.98 Юве – Болоня 3:2 титуляр
34.

купа на Италия
елиминации 2-ри кръг
24.09.97 Юве – Брешело 4:0 резерва

елиминации 3 кръг
15.10.97 Юве – Лече 2:0 сменен е от Зидан в 63’, вкарва гол в 54’

1/4 финали
07.01.98 Фиорентина – Юве 2:2 сменен е от Индзаги в 46’
20.01.98 Юве – Фиорентина 0:0 сменя Фонсека в 54’

1/2 финали
19.02.98 Юве – Лацио 0:1 титуляр

суперкупа на Италия
23.08.97 Юве – Виченца 3:0 сменен е от Падовано в 66’

ШЛ
17.09.97 Юве – Фейенорд 5:1 сменен е от Такинарди в 59’, вкарва 2 гола в 3’ и 10’ от дузпа
01.10.97 Ман Ю – Юве 3:2 сменен е от Аморузо в 77’, вкарва гол в 1’, жълт картон
22.10.97 Кошице – Юве 0:1 титуляр, вкарва гол в 33’
05.11.97 Юве – Кошице 3:2 титуляр, вкарва гол в 43’
26.11.97 Фейенорд – Юве 2:0 сменен е от Фонсека в 68’, жълт картон

1/4 финали
04.03.98 Юве – Динамо К 1:1 титуляр
18.04.98 Динамо К – Юве 1:4 титуляр, вкарва гол в 88’

1/2 финали
01.04.98 Юве – Монако 4:1 титуляр, вкарва 3 гола в 34’, 45’ дузпа, 62’ дузпа
15.04.98 Монако – Юве 3:2 титуляр, вкарва гол в 74’

Финал
20.05.98 Реал М – Юве 1:0 титуляр

След финала в ШЛ с Боруся Дортмунд, имаше доста слухове относно бъдещето на Дел Пиеро а и не само неговото. Доста изненадващо беше решението на ръководството да продаде Кристиан Виери на Атлетико Мадрид / нямам предвид абсурдно ниската цена на която беше продаден – малко над 20 млн. $, а година по-късно Лацио плати 50 млн $ за него / а също и решението да бъде върнат на Лацио Ален Бокшич.
За техни заместници бяха привлечени Пипо Индзаги – собственост на Парма но станал голмайстор на Серия А с отбора на Аталанта през изминалия шампионат и Даниел Фонсека от Рома.
Имаше слухове че много отбори се интересуват от Дел Пиеро но това беше нормално все пак. Това което си мислих обаче че ще стане - покрай другите напускащи играчи и Алекс да си тръгне не стана.
Съмнявах се и в още нещо – че Индзаги и Фонсека ще са новата двойка в атака.
Толкова за предсезонните мисли и слухове.

Накратко за сезон 1997-1998 – не започна много добре за Алекс но завърши отлично – с едно малко изключение – финала в ШЛ.

Още преди началото на сезона, Индзаги направи няколко отлични мача – 2 контроли с Нюкясъл и Байерн М в които вкара 3 гола. След това отбеляза и 2 на Виченца за суперкупата на Италия. Вкара и на Лече в първия кръг от Серия А.
До първия мач от ШЛ / Юве – Фейенорд 5:1/ в който вкара 2 гола, Алекс не беше вкарал гол през сезона.
Индзаги беше твърд титуляр а Дел Пиеро често беше сменян – от Падовано или Аморузо.
През есента на 1997 може да се каже че Юве беше в малка криза или в лоша форма.
Сещам се за няколко мача в които отбора не игра добре – гостуванията на Сампдория, Ман Ю и Фейенорд. Особенно след мача с Ман Ю имаше доста критики към целия отбор и към Алекс въпреки че вкара гол още в първата минута – отново фантастично изпълнение но след това се загуби по терена. В двата мача с Кошице, въпреки че Алекс вкара по 1 гол, победите не бяха убедителни.
Постепенно Алекс започна да бележи по-често / през октомври / и вече играеше през целия мач, а Индзаги беше сменян понякога. До края на 1997 Дел Пиеро вкара общо 13 гола + още 3 през септември. През есента Микеле Падовано беше продаден на Кристъл Палас и така конкуренцията в атака намаля – Дел Пиеро, Индзаги, Фонсека и Аморузо се бореха за 2 места. По това време беше закупен и Марсело Салайета – тогава беше на около 18г и логично мина доста време преди да играе в първия отбор.
За решаващия мач в Холандия с Фейенорд, много се пишеше предварително че Липи трябва и ще използва Аморузо като партньор на Алекс в атака и така стана – причината за това бяха някои неубедителни игри на тандема Пипо, Алекс. Но въпреки това Юве загуби с 0:2 и освен това Дел Пиеро получи жълт картон който беше причина да пропусне последния мач от груповата фаза в ШЛ с Ман Ю в Торино. Това беше много важен мач – Ман Ю вече бяха в почти същия състав който спечели КЕШ през 1999, а дори и победата не гарантираше на Юве 100% класирането на 1/4 финалите – тогава Ман Ю беше недостижим в класирането в групата а от вторите отбори в групите се класираха само двата най-добри.
Но все пак Юве победи с гол на Индзаги в 83’ и няколко минути по-късно – мисля че в 88’ Олимпиакос изравни на Розенборг в Гърция и така прати Юве на 1/4 финал за сметка на Розенборг. Отделям толкова време на тези подробности защото Алекс още не беше изиграл най-добрите си мачове в ШЛ.

От началото на 1998, Дел Пиеро и Индзаги вече бяха една почти съвършенна нападателна двойка и естествено бяха титуляри във всеки мач – с много малки изключения. Освен това в отбора малко изненадващо за доста хора беше привлечен и Едгар Давидс от Милан малко преди края на 1997 - заедно със Зидан изиграха много добри мачове и това помогна на Алекс и Индзаги да играят още по-добре.
Всъщност 1998 не започна добре – Юве загуби от най-сериозния съперник за скудетото – Интер в чийто състав играеха Роналдо, Джоркаеф, Мориеро и други отлични футболисти.
Но до края на първенството освен загубата във Флоренция с 0:3 нямаше изненади.
Да спомена по важните мачове – победа с 3:1 като гости на Болоня, победа с 3:1 над Рома в Торино, победа над Милан в Торино с 4:1, победа над Лацио в Рим с 1:0, победа над Интер в Торино с 1:0 / решаващ гол на Дел Пиеро който освен това изпусна дузпа; за този мач Роналдо е говорил понякога – най-вече защото не беше отсъдена дузпа за Интер / с която на практика титлата беше спечелена и отново победа над Болоня но този път в Торино с 3:2 с която беше спечелено 25 скудето и на теория. Във тези важни мачове Алекс вкара общо 5 гола а Индзаги – 8.

Нека да се спра и на представянето на Юве и Алекс в ШЛ.
На 1/4 финала съперник на Юве беше Динамо К – треньор беше Лобановски а в състава все още бяха Ребров и Шевченко. Въпреки добрите мачове на Юве доста “ специалисти “ очакваха класиране на Динамо К.
И почти бяха познали – след 1:1 в Торино шансовете на украинците изглеждаха големи. Този резултат не беше много реален защото Дин К предимно се защитаваше и доста футболисти на Юве имаха отлични възможности за гол – особенно Дел Пиеро.
Признавам си че не бях оптимист за реванша – само като си помислях за мачовете на Дин К с Барселона – 2 победи с 3:0 в Киев и 4:0 в Барселона, се чудих колко ли ще ни вкарат. Но не познах – не че мача беше лесен но Индзаги с 3 гола и Алекс в края на мача / един от най-красивите му голове / осигуриха победата с 4:1. Дори и Лобановски призна превъзходството на Юве в този мач.
Само 3 дни преди първия 1/2 финал с Монако в ШЛ, Алекс беше вкарал 2 гола на Милан. На Монако вкара 3 гола – 2 от дузпи. И така на практика класира Юве на финала за трети пореден път.
На реванша във Франция отбеляза само един гол, но за сметка на това какъв.

Единственото разочорование през сезона беше загубения финал в ШЛ от Реал М. В този мач Дел Пиеро и Зидан играха доста под възможностите си – не приличаха на себе си. Индзаги имаше няколко положения за гол но не вкара. Тогава Реал не беше по-добър от Юве, но подобно на Боруся Д през предишната година игра със много голямо желание. Този път нямаше подценяване от страна на Юве но и това не стигна за победата.

Общо през сезона Дел Пиеро и Индзаги отбелязаха 59 гола – 32 за Алекс и 27 за Пипо – ако мога ще потърся в статистиките кое е най-резултатното нападение на Юве в историята но без да проверявам залагам на това – имам предвид нападение от двама души. Трезеге е вкарвал 33 гола за един сезон но тогава пък Алекс имаше по-малко голове – 21, или общо 54.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 54 мача.
Индзаги, Дел Пиеро 38
Аморузо, Дел Пиеро 4
Аморузо, Фонсека; Индзаги, Фонсека; Дел Пиеро, Фонсека 2
Дел Пиеро; Индзаги, Падовано; Фонсека, Падовано; Аморузо, Фонсека, Падовано; Аморузо, Фонсека, Дел Пиеро; Салайета, Фонсека 1

Класация по участие в мачовете – общо 54.
Зидан 48
Дел Пиеро 47 / в 46 мача е започнал като титуляр /
Бириндели 47
Индзаги 46

Класация по изиграно време в минути.
Дел Пиеро 3903’
Перуци 3849’
Зидан 3714’
Юлиано 3630’
Бириндели 3628’
Индзаги 3426’

Голмайстори за сезона.
Дел Пиеро 32
Индзаги 27
Зидан 11
Фонсека 8
Аморузо 6

Дузпи.
Дел Пиеро 7/11
Аморузо 1/1
Класация по асистенции.
Зидан 8
Дел Пиеро 7
Ди Ливио 5
Индзаги 4

През сезона Дел Пиеро има 5 жълти картона.
Има още нещо което може да се каже за този сезон. Предстоеше световно първенство във Франция и очакванията за него бяха големи. Италия имаше фантастични футболисти които бяха в отлична форма и надеждите за титлата бяха основателни.
За представянето на Дел Пиеро и Италия на това първенство има отделно мнение след
обзора на всички сезони на Алекс в Юве.

Ето и едно интервю с Алекс от ноември 1997.

Дел Пиеро – феята с бакенбарди от Юве

“ Тежи ми че съм любимец на пресата “

Визитка.
Роден : 9 ноември 1974 в Конеляно, Тревизо
Тегло : 72 килограма
Ръст : 173 сантиметра
Дебют в Серия А : 12 септември 1993 г. в мача Фоджа – Юве 1:1
Мачове в Серия А : 99
Голове в Серия А : 29
Голове в евротурнирите : 19
Трофеи : шампион на Италия – 1995, 1997; купа на Италия – 1995; носител на КЕШ – 1996; носител на Междуконтиненталната купа – 1996
Облекло : “ Най-добре се чувствам по дънки и фланелка с къс ръкав. Едно леко спортно сако също не разваля външния ми вид. “
Досада : “ Автографите. Страшно е мъчително да се подписваш по 200 пъти на ден. “
Автомобили : “ Обожавам жълтия си Фиат Беркета, друга кола не ми трябва. Страшно е готино да си бръмчиш със 130 и вятърът да свири в задната седалка. Но по принцип не съм автомобилен ас, предпочитам някой да ме вози. “
Прякор : Пинтуричо - на името на известния ренесансов художник. Наричат го така и заради елегантния му стил на игра, но най-вече заради бакенбардите му.
Слабост : “ Страхотно обичам да се излежавам сутрин. Много е трудно да се вдигнеш от леглото. “
Музика : “ Харесвам Умберто Тоци и Дзукеро. Освен това обичам да си пея сицилиански песни, но само в банята, защото пея страшно фалшиво. “
Други спортове : Тенис и с колелото извън града
Любимо ястие : Серафина по пармски / телешки филета, завити в пармско сирене и панирани /
Вечер : Дискотека, но веднъж или два пъти седмично. Хубав ресторант или пък вкъщи пред телевизора с пълна чиния сандвичи.
……

Най-различни зловредни слухове плъзнаха за Сандро Дел Пиеро преди началото на новия италиански шампионат. Според неколцина неназовани авторитети, младия халф се бил превърнал в плейбой, замаян от славата и напълно изцеден. Капацитетите единодушно прогнозираха че Ювентус ще побърза да хариже 22-годишния вундеркинд на първия отбор, който извади по-дебела пачка.
Сега, три месеца по-късно, крилото с прякор Пинтуричо е ключова фигура в Юве и в националния отбор на Италия, а специалистите, които го бяха отписали се надпреварват да измислят все по-гръмки и по-гръмки похвали за играта му.
“ През цялото време чувствах доверието на шефовете. Знаех че няма да ме продадат. / това е казано от Алекс в интервю за Тутоспорт /. Е, когато Виери отиде в Атлетико Мадрид, имаше много подобни слухове и за мен. Накрая дори малко се притесних и отидох специално да разговарям с Марчело Липи и Лучано Моджи. Те ми казаха : “ Ние ти вярваме и имаме нужда от теб “ – не помня нещо да е помагало толкова на играта ми колкото тези думи. “
Въпреки доверието на ръководството, Сандро трябваше да положи страхотен труд, за да си възвърне титулярното място в Юве. За трета поредна година му се наложи да се приспособява към нови партньори в атаката и отначало нещата никак не вървяха.
“ Замяната на Виери с Индзаги съвсем не значи, че сега ще вкарваме по-малко голове. Но истината е че сега Юве трябва напълно да смени начина, по който атакува. Ще се опитваме да задържаме повече топката на земята, вместо да се мъчим да уцелим главата на Виери. “
В първите няколко мача обаче Индзаги и Дел Пиеро не се разбираха добре и Липи вече си правеше сметката да замени Алекс с уругваеца Фонсека. Но после дойде решителния дебют в ШЛ срещу Фейенорд, в който двамата изведнъж заиграха “ като сиамски близнаци “ както се изрази вицепрезидентът Роберто Бетега и Юве победи с 5:1.
“Индзаги има гениален усет към топката, който му позволява винаги да печели двубоите със защитата. Като централен нападател той се справя много по-добре от някои, които го надвишават с една глава и с 30-тина килограма. “ – това са думи на Дел Пиеро след въпросния мач.
Но Сандро можеше да си позволи подобно великодушие защото похвалите в пресата бяха предназначени изключително за него.
“ Дел Пиеро – фея с бакенбарди “ – написа Тутоспорт, споменавайки бегло за силната игра на Индзаги и фантастичните пасове на Зенедин Зидан, който е истинския лидер на Юве през този сезон.
“ Съзнавам че съм любимец на журналистите, но това повече ми тежи, отколкото ми помага. Случвало се е да получа по-висока оценка от някой съотборник, който е играл по-силно от мен. В такива случаи винаги съм се чувствал ужасно, макар че не съм бил виновен с нищо. Така че доста бързо разбрах – единствения начин това да не става повече, е винаги да съм най-добрият. Това е целта, към която вървя и на която съм подчинил всичко. “
Старанията на Сандро постепенно започнаха да дават резултат и в националния отбор. Младокът стана неделима част от екипа на Чезаре Малдини, макар че все още се преборва трудно за титулярно място.
“ Знам че Малдини ще ми даде шанс независимо дали са 10 или 90 минути. “ / казано в интервю за Гадзета Дело Спорт преди втория бараж с Русия в Неапол /
На 22 години не е срамно да си резерва в един отбор който 3 пъти е бил световен шампион. Надявам се само да си спечеля титулярното място до идното лято, защото това световно трябва да е моя звезден час. “

Няколко снимки от този сезон.









Тази снимка е от първия полуфинален мач с Монако в ШЛ. Алекс вкара хеттрик в този мач.




--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:29
Коментар #11


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1998-1999

Серия А
1. 13.09.98 Перуджа – Юве 3:4 сменен е от Ди Ливио в 67’
2. 20.09.98 Юве – Каляри 1:0 титуляр
3. 26.09.98 Парма – Юве 1:0 титуляр
4. 04.10.98 Юве – Пиаченца 1:0 сменен е от Салайета в 79’
5. 18.10.98 Виченца – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол в 45’
6. 25.10.98 Юве – Интер 1:0 титуляр, вкарва гол в 87’ от добавка след дузпа
7. 01.11.98 Юве – Сампдория 2:0 сменен е от Фонсека в 72’
8. 08.11.98 Удинезе – Юве 2:2 титуляр

купа на Италия
елиминации 2 кръг
09.09.98 Равена – Юве 0:2 сменя Индзаги в 59’

суперкупа на Италия
29.08.98 Юве – Лацио 1:2 титуляр, вкарва гол от дузпа в 87’

ШЛ
16.09.98 Юве – Галатасарай 2:2 титуляр
30.09.98 Розенборг – Юве 1:1 титуляр
21.10.98 Атл Б – Юве 0:0 сменен е от Фонсека в 81’
04.11.98 Юве – Атл Б 1:1 титуляр

Стигаме до най-тъжната част от тази тема..
/ Сещам се за един роман – руски, разглеждащ събития времето на втората световна война, развиващи се в Украйна в чийто край имаше подобно изречение “ Скъпи читателю стигаме до най-тъжната част от историята. Дано имам сили да завърша разказа си ..........” или нещо подобно – не споменавам умишлено заглавието му защото са забранени всякакви комунистически лозунги и могат да ме баннат smile.gif /
Сериозно – наистина още ми е гадно като се сещам за този сезон и за мача Удинезе – Юве.

Ами аз проследих кариерата на Алекс в скуадра адзура в отделно мнение, но би било добре след всеки негов сезон в Юве да се прехвърляте няколко мнения напред и да прочетете за представянето му в националния отбор.
Малко кофти се получава – все едно да четеш от края на книгата преди да си стигнал до средата и, но според мен това е правилната подредба на материала.
Така че преди да започнете да четете това мнение – намерете малко по-нататък къде пише Мондиал 98 и прочетете за представянето на Италия на това световно и отново се върнете тук.

След разочароващото представяне на Италия и Дел Пиеро във Франция имаше хора които бяха позагубили вяра във Алекс след като той не оправда очакванията им.
Но феновете на Юве вярваха че въпреки това той ще продължи да играе все така добре поне за клубния си отбор.
За първи път от доста време в отбора не бяха привлечени нови нападатели.
Нападателите на Юве за сезона бяха Дел Пиеро, Индзаги, Фонсека, Аморузо и младите Салайета и Ригони.
През този сезон Липи нямаше колебания относно титулярната нападателна двойка. Като изключим мачовете от турнира за купата на Италия, титуляри в атака бяха Индзаги и Дел Пиеро.
Да но Алекс вече не беше същия – както писах по-долу, нещо в него умря след световното или да кажем че просто се промени. Оттогава насам е показвал какво може в не повече от половината мачове на Юве.
Сезона започна много зле – загубена суперкупа на Италия - Юве – Лацио 1:2, 3 получени гола в първия кръг на Серия А като гости на Перуджа 3:4, равенство с Галатасарай 2:2 в първия мач от ШЛ като домакини, загуба от Парма с 0:1 в Серия А, равенство с Розенборг в Норвегия 1:1, равенство с Виченца 1:1 в Серия А, равенство с Атлетик Билбао в Испания 0:0, равенство с Венеция за купата на Италия в Торино 1:1, равенство с Атлетик Билбао в Торино 1:1 и последно равенство с Удинезе 2:2 в Удине за серия А. Казвам последно защото това беше последния мач на Алекс за сезона – датата беше 8.11.1998.

До този мач Юве беше изиграл 15 срещи през сезона. Или за 16 мача / 8 в Серия А, 4 в ШЛ, 3 за купата на Италия и 1 за суперкупата на Италия / баланса беше 7 победи, 7 равни и 2 загуби, при голова разлика 24:14.
Единствения мач в който Юве се представи горе долу добре беше мача с Интер на “ Деле Алпи “ в който Алекс донесе победата с гол от добавка след дузпа в 87’
Алекс беше вкарал 3 гола до този момент / 8.11.1998 / – един на Лацио от дузпа за суперкупата на Италия, един на Виченца и един на Интер.

В самия край на мача с Удинезе, Дел Пиеро контузи тежко лявото си коляно и беше изнесен с носилка от терена. След ден или два стана ясно че няма да може да играе повече през този сезон. За контузията – ами спомням си че ставаше въпрос за разкъсани коленни връзки + мускулни и ставни проблеми – според някои вестници била повредена ставната капсула. Нямам желание дори сега когато се опитвам да направя максимално изчерпателна тема за Дел Пиеро да се връщам към тази контузия. Спомням си още че една от причините за контузията според лекарите е била преумората. Но едва ли и на другите фенове на Юве им е много интересно какъв точно е бил проблема.
Ръководството започна да му търси заместник – споменаваха се доста имена – Майкъл Оуен – Ливъпул, Симоне Индзаги – Пиаченца, Бриан Лаудруп – Челси, Давид Трезеге – Монако, Пиер Ван Хойдонк – Нотингам, Клаудио Лопес – Валенсия, Торе Андре Фло – Челси, Виченцо Монтела – Сампдория, Кристоф Дюгари – Олимпик М, Хакан Шукур – Галатасарай, Фабио Жуниор – Крузейро, Милан Рапаич – Перуджа, Хуан Еснайдер – Еспаньол, Тиери Анри – Монако.
За най-сигурни попълнения се считаха Симоне Индзаги – естествено защото големия му брат Пипо играеше в Юве и Хакан Шукур който беше допаднал много на Липи в мачовете между Юве и Галатасарай – по-късно Липи и Шукур се събраха в един отбор – в Интер.
Малко неочаквано бяха привлечени Еснайдер и Анри – но чак през януари 1999.
Малко преди това обаче се контузи и Пипо – върна се в игра чак след месец и половина.
За да бъде трагедията пълна Марчело Липи напусна отбора след загубата от Парма с 2:4 на 7.02.1999 в Торино. За заместника му Анчелоти – има си отделна тема за него в която съм писал какво мисля за него – не е тук мястото да го обсъждаме.

Спомням си някои думи на Петър Василев в едно предаване по Канал 1, няколко дни преди първия 1/4 финал в ШЛ с Олимпиакос – сега това предаване върви по БТВ в неделя от 16.30. Та ето какво каза на фона на една тъжна музика и забавени кадри с нещастни физиономии на играчи на Юве “ Отчайващо представяне в Серия А, дълготрайна контузия на Дел Пиеро, оставка на Марчело Липи – какво по-лошо може да се случи на Ювентус ? “ – един от редките случаи които е казвал нещо вярно.

След контузията на Алекс падението на Юве продължи.
Измъчено класиране за 1/4 финалите на купата на Италия след 2:2 като гости на Венеция с гол на Ферара в 109’. Ето и другите слаби мачове
Рома – Юве 2:0
Болоня – Юве 3:0
Юве – Лацио 0:1
Фиорентина – Юве 1:0
Юве – Бари 1:1
Юве – Болоня 1:2 КИ
Венеция – Юве 1:1
Каляри – Юве 1:0
Юве – Парма 2:4
Емполи – Юве 1:0
Юве – Ман Ю 2:3 ШЛ
Салернитана – Юве 1:0
Юве – Милан 0:2

Единствените добри мачове бяха в началото на април – равенството с Ман Ю 1:1 в Англия и победата с 3:1 над Лацио в Рим.
Отбора завърши на 6-то място в Серия А и игра бараж с Удинезе за класиране в зона УЕФА. Както можеше да се очаква с оглед на представянето на Юве през сезона – Удинезе успя да се класира за турнира за купата на УЕФА след 0:0 в Удине и 1:1 в Торино.

Просто трагичен сезон както и да го погледнеш. Баланс за сезона – 53 мача, 20 победи, 20 равенства, 13 загуби, голова разлика – 70:55.
Още малко подробности – на световното първенство във Франция, играха общо 12 играчи на Юве – повечето от тях нямаха достатъчно време за почивка; освен Алекс имаше и много други контузени играчи в различни периоди от сезона; имаше и доста наказания; 7 пъти различни отбори отбелязаха гол във вратата на Юве след 90’; имаше слухове за напускането на почти всички играчи и съответно за привличането на класни заместници; не мога да не спомена и отличната форма и селекция на Лацио, Милан, Парма, Фиорентина и Ман Ю през този сезон – стига толкова че се отнесох.

Статистика за сезона – ами Алекс е в долната половина на тези статистики, така че няма смисъл да пиша и тези които са пред него.
Сезона за Алекс – 3 гола, участие в 14 мача / 13 пъти е титуляр /, 1137 изиграни минути, изпълнил 2 дузпи – вкарана 1, не е получавал наказателни картони.

Понеже вече стана традиция да проверявам какви са били вариантите в атака, въпреки че Дел Пиеро е играл в много малко мачове през сезона ще го направя пак.
Всички варианти на титулярното нападение – общо 53 мача.
Индзаги, Дел Пиеро 13
Индзаги, Аморузо 10
Индзаги 8
Индзаги, Фонсека 5
Еснайдер, Фонсека 4
Фонсека, Аморузо; Аморузо, Анри 3
Еснайдер, Анри; Еснайдер, Индзаги 2
Индзаги, Анри; Фонсека, Салайета; Фонсека, Ригони 1

Да кажа и какво дуго си спомням от този сезон за Алекс.
Случайно гледах музикалните награди на МТВ в Милано. Доста изненадващо на сцената се появи Дел Пиеро / 4 дни след контузията - ходеше с патерици / заедно с Донатела Версаче.
Оказа се че дори в Милано или поне сред зрителите има доста почитатели.
Това е диалога между Алекс и Донатела – въпреки че е на английски, едва ли има нещо което да не се разбира – не че Алекс казва повече от няколко думи.

On November 12, 1998, Alex was on MTV European Music Awards, which happened in Milan. He and Donatella Versace presented the award for best group. Here's the full dialogue:
Donatella - Hello, everybody!
Alessandro - Hi!
Donatella - It is wonderful that MTV Awards have come here to Milan, capital of fashion, capital of football, and tonight, capital of music. It is also very exciting that we are presenting an award together, isn't it?
Alessandro - For sure!
Donatella - Is that exciting as scoring a goal for Italy?
Alessandro - For sure!
Donatella - Really?
Alessandro - No...
Donatella - No... I thought so... And the nominees for best group are:
(Spice Girls, Beastie Boys, Backstreet Boys, Garbage, All Saints)
Donatella - And now, the winner is...
Alessandro, Donatella - Spice Girls!

Няколко снимки на Алекс и Донатела.






За операцията – мисля че беше във Вейл – Колорадо, а по-късно там протече и голяма част от възстановяването му.
Помня че имаше някакви снимки на него и Дебора Компаньони / може и да бъркам за нея / която участваше на световното по ски във Вейл – или някой се е опитал да пусне слух за него и Дебора.

Мисля че чак през април 1999 имаше някакви новини за него – че е започнал тренировки и че се обсъжда евентуалното му продължаване на договора – това евентуално продължаване на договора беше дискутирано доста време докато не стана факт.

Докато беше контузен имаше слухове за преминаването му в друг отбор. Всъщност без да преглеждам материали от миналия век, помня че ставаше въпрос за Атлетико М – даваха 41 млн. $ и за Лацио които тогава имаха много пари за харчене и обещаваха солидно увеличение на заплатата на Алекс – Краньоти беше бета версия на Абрамович и постоянно се интересуваше от най-добрите футболисти в света.


Това интервю с Алекс е правено преди мачовете с Ман Ю в ШЛ / в началото на април 1999 /
Дел Пиеро “ Сънувам финала всяка нощ “

Най-лошия период от живота на Алесандро Дел Пиеро свърши тази събота. След поредния контролен преглед при професор Стедман в Париж, крилото на Юве получи разрешение да поднови тренировки след петмесечно принудително прекъсване.

- Сандро, какво показа прегледът ?
- По-добри резултати, отколкото смеех да се нядявам. Още от събота започнах да тренирам по малко, а след два – три дни ще започна да се готвя пълноценно с останалите.

- Целта ти ?
- Да съм в оптимална кондиция за идния сезон.

- Не ти ли се върти в главата датата 26-ти май – финала на ШЛ ?
- До края на април ще разбера дали сухожилието и мускулите ми са се възтановили нормално.

-Не отговори на въпроса…….
- Вярно. 26-ти май за мен си остава една мечта и една голяма надежда. Честна дума, сънувам този финал всяка вечер. Понякога са кошмари, понякога – прекрасни сънища.

- Дори да се излекуваш обаче, има още едно препятствие – Манчестър Юнайтед.
- Страхотен отбор. Казвам го с най-голямото уважение на което съм способен. Мисля че те много са помъдрели от последните ни сблъсъци. Никак няма да е лесно. Надявам се да успея да гледам мача на живо.

- Ако Юве не спечели купата на шампионите, едва ли ще попаднете в ШЛ наесен.
- Мисля че все още може да заемем четвъртото място в първенството и да си осигурим класиране. Но трябва да спечелим всичко до края. Това ще е по-трудно и от мача с Юнайтед.

- За Лацио ли ще е титлата ?
- Да кажем че, те имат една великолепна възможност. Дали ще я използват зависи само от тях.

- Как гледаш на рокадата Липи – Анчелоти ?
- Когато стана бях в Колорадо на световното по ски и така да се каже останах малко извън събитията. Уважавам безкрайно Липи и не бих искал да коментирам мотивите му. Колкото до Анчелоти, с него отборът върви в правилната посока и се чувствам спокоен.

- Какво ти липсваше най-много през тези 5 месеца ?
- Всичко, което е преди и след мачовете. И самите мачове, разбира се. Изведнъж се оказа, че няма с какво да си запълвам времето. Смених 6 прически за три месеца.

- Още не си подновил договора си с Ювентус.
- Това е важен документ и за Юве, и за мен така че трябва да се обмисли и изработи внимателно. Не бързаме за никъде. Вярвам че до месец всичко ще е готово. Междудругото не съм и помислял да напускам Юве, както прочетох някъде наскоро.

Преди контузията.


След контузията.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:30
Коментар #12


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



1999-2000

треньор Карло Анчелоти

Серия А
1. 29.08.99 Юве – Реджина 1:1 титуляр
2. 12.09.99 Каляри – Юве 0:1 сменен е от Олисех в 87’
3. 19.09.99 Юве – Удинезе 4:1 титуляр, вкарва гол в 20’ от дузпа
4. 25.09.99 Лече – Юве 2:0 сменен е от Ковачевич в 60’, жълт картон
5. 03.10.99 Юве – Венеция 1:0 сменен е от Ковачевич в 46’
6. 17.10.99 Рома – Юве 0:1 титуляр
7. 24.10.99 Бари – Юве 1:1 титуляр
8. 31.10.99 Юве – Пиаченца 1:0 титуляр, вкарва гол в 76’ от дузпа
9. 07.11.99 Торино – Юве 0:0 титуляр
10. 21.11.99 Юве – Милан 3:1 титуляр
11. 28.11.99 Лацио – Юве 0:0 титуляр
12. 04.12.99 Юве – Болоня 2:0 титуляр, жълт картон
13. 12.12.99 Юве – Интер 1:0 сменен е от Рампула в 62’
14. 19.12.99 Фиорентина – Юве 1:1 титуляр
15. 06.01.00 Юве – Верона 1:0 титуляр
16. 09.01.00 Парма – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол в 69’ от дузпа ’
17. 16.01.00 Юве – Перуджа 3:0 титуляр, вкарва гол в 26’ от дузпа
18. 23.01.00 Реджина – Юве 0:2 сменен е от Песото в 62’
19. 30.01.00 Юве – Каляри 1:1 титуляр, жълт картон
20. 05.02.00 Удинезе – Юве 1:1 титуляр
21. 13.02.00 Юве – Лече 1:0 титуляр, жълт картон
22. 20.02.00 Венеция – Юве 0:4 титуляр, вкарва гол в 35’ от дузпа
23. 27.02.00 Юве – Рома 2:1 титуляр
24. 05.03.00 Юве – Бари 2:0 титуляр, вкарва гол в 93’ от дузпа
25. 12.03.00 Пиаченца – Юве 0:2 титуляр
26. 19.03.00 Юве – Торино 3:2 титуляр, вкарва гол в 72’ от дузпа
27. 24.03.00 Милан – Юве 2:0 титуляр
28. 01.04.00 Юве – Лацио 0:1 титуляр
29. 09.04.00 Болоня – Юве 0:2 титуляр
30. 16.04.00 Интер – Юве 1:2 сменен е от Еснайдер в 84’
31. 22.04.00 Юве – Фиорентина 1:0 сменен е от Такинарди в 72’, вкарва гол в 45’ от дузпа
32. 30.04.00 Верона – Юве 2:0 сменен е от Ковачевич в 57’
33. 07.05.00 Юве – Парма 1:0 титуляр, вкарва гол в 60’
34. 14.05.00 Перуджа – Юве 1:0 титуляр

Участва във всичките 34 мача в Серия А.

купа на Италия
1/8 финал
16.12.99 Юве – Наполи 1:0 резерва

1/4 финал
13.01.00 Юве – Лацио 3:2 сменя Индзаги в 77’
26.01.00 Лацио – Юве 2:1 сменя Бакини в 58’, вкарва гол в 68’

интертото
1/2 финал
04.08.99 Юве – Ростселмаш 5:1 сменя Ковачевич в 55’, вкарва гол в 76’

финал
10.08.99 Юве – Рен 2:0 сменя Ковачевич в 46’
24.08.99 Рен – Юве 2:2 сменен е от Еснайдер в 85’

купа на УЕФА
1 кръг
16.09.99 Омония – Юве 2:5 сменя Индзаги в 65’, вкарва гол в 82’
30.09.99 Юве – Омония 5:0 сменен е от Индзаги в 62’

3 кръг
25.11.99 Олимпиакос – Юве 1:3 сменен е от Индзаги в 63’
07.12.99 Юве – Олимпиакос 1:2 сменен е от Монтеро в 61’

1/8 финал
02.03.00 Юве – Селта 1:0 сменя Бакини в 46’
09.03.00 Селта – Юве 4:0 титуляр

След отвратителния сезон 1998-1999 очаквах с голямо нетърпение новия.
Предполагам че не само аз съм очаквал завръщането на Дел Пиеро и добро представяне на Юве на всички фронтове.

Имах и големи очаквания за Анчелоти който според мен беше отличен занестник на Липи. Карло направи добри трансфери преди сезона – Дзамброта, Бакини, Олисех, Ковачевич, Ван Дер Саар. Някои слухове за привличането на нов нападател ми се струваха малко странни – имаше интерес към Анелка / Арсенал /, Симоне / ПСЖ/, Салас / Лацио /, Рапаич / Перуджа /, Клаудио Лопес / Валенсия /, Дани / Майорка /, Креспо / Парма /, Виери / Лацио /.
След слабия сезон сякаш ръководството беше решило да даде повече пари за трансфери само и само за да е по-добър новия сезон. Но беше странно че въпреки всички класни нападатели в отбора ръководството искаше да даде още 40 – 50 млн. $ за нов нападател.
Интереса към Виери беше сериозен но от Интер извадиха повече пари и Бобо отиде в Милано. Креспо също беше много вероятно попълнение защото вече беше играл под ръководството на Анчелоти.
За Анелка не искам да започвам да пиша защото всеки ден в продължение на повече от 2 месеца имаше нови и нови слухове къде ще играе / нямаше ден в който да не се чуе нещо за него /, но добре че не се осъществи този трансфер.
Доста се чудих какво е намислил Анчелоти, защото не ми се вярваше двама измежду Дел Пиеро, Индзаги, Ковачевич и Анелка да са резерви. Мислих или се надявах че е решил отбора да играе с трима нападатели защото другия вариант беше някой да бъде продаден.
Пропуснах Анри в последните сметки – но тогава той беше известен повече като крило или халф отколкото като нападател а и в началото на август премина в Арсенал.
Или нападателите на Юве за сезона бяха – Анри, Индзаги, Дел Пиеро, Фонсека, Аморузо, Ковачевич, Еснайдер, Ригони. По-късно Анри беше продаден а Аморузо преотстъпен.

Ето какво каза Анчелоти преди началото на сезона : “ От момента в който Дел Пиеро се завърна ние сме най-подсиления отбор. “
Титулярната двойка нападатели за Анчелоти беше Дел Пиеро – Индзаги, въпреки че и Ковачевич получаваше често възможност да играе.

На 4.08.1999 в мача Юве – Ростселмаш 5:1, Дел Пиеро изигра първия си мач от 270 дни.

Преди мача Алекс имаше настинка или лек грип, и дори някои вестници твърдяха че е болен от хепатит защото черния му дроб е бил увреден от стероидите и други “ наркотици “ Това беше първия му мач от 8 ноември 1998.
Дел Пиеро влезе в 55’ и в 64’ подаде на Индзаги за 3:1 а след още 12’ успя да се разпише.
Анчелоти след мача : “ Дел Пиеро показа неща които само той умее и сега вече съм спокоен за новия сезон. “
Дел Пиеро след мача “ Това е една от вечерите, които никога няма да забравя. Подготвях се за този момент почти година и накрая всичко стана отлично. Искам пак да благодаря на момчетата, които ме подкрепяха през цялото време. Заслугата за завръщането ми е до голяма степен тяхна. “

На 10.08.99 Алекс игра и в първия финален мач от турнира Интертото с Рен. Игра цяло второ полувреме.


Първия мач на Дел Пиеро в който започна като титуляр след контузията беше на 19 август 1999 - Милан – Юве 0:1 – мач за купата Луиджи Берлускони. Алекс вкара единствения гол в мача в 28’. Игра до 69’ когато беше заменен от Еснайдер и беше най-добрия в мача.
Дел Пиеро след мача : “ Още не съм в най-добра форма, но съм доволен от изявите си. “

В първия кръг на Серия А, на 30 август 1999 Юве не успя да победи Реджина в Торино / 1:1 / . След мача имаше обвинения че Алекс не подава на Индзаги а предпочита да стреля сам или да подава на Зидан. Едно от заглавията беше “ Когато Дел Пиеро е солист, Юве не пее. “
Мисля че след този мач започнаха слуховете за различни проблеми между Индзаги и Дел Пиеро, и продължиха още почти 2 години – до напускането на Пипо.

След началото на сезона отново имаше слухове за сериозен интерес към Креспо.

В края на септември дойде първата неприятна изненада за сезона – загубата при гостуването на Лече с 0:2. Последва измъчена победа над Венеция с 1:0 в Торино с гол в 92’.
Въпреки това очакванията към отбора продължаваха да са високи.

През този сезон Юве игра 2 мача с Левски в турнира за купата на УЕФА но Алекс не игра и в двата мача. Помня че на летището / в София /, Анчелоти беше казал че Дел Пиеро бил изостанал с подготовката и затова е останал в Торино за да се готви по индивидуална програма – доста странно решение според мен.

В Серия А отборът продължаваше да не е убедителен в представянето си

Първия добър мач на отбора / като изключим някои мачове от турнира за купата на УЕФА / беше срещу Милан на “ Деле Алпи “ – 3:1. Алекс въпреки че не успя да се разпише подаде за 2 от головете и игра доста добре.
До края на годината игра добре в повечето случаи.
Друг добър мач беше този с Интер на “ Деле Алпи “ 1:0.

За частта от сезона до Нова година Алекс беше играл в почти всички мачове като във по-важните задължително беше титуляр. Често беше сменян в края на мачовете. Вкара 4 гола – 2 от дузпи и имаше 11 асистенции.

В началото на 2000 отново имаше доста трансферни слухове – най-вече за Салас и Креспо.

интервю на Алекс от 5 януари 2000
Алесандро Дел Пиеро “ Ще играя футбол още 15 години “

На 2 януари 2000 г. суперзвездата Алесандро Дел Пиеро, идол на всички фенове на Ювентус по целия свят потвърди своята лоялност към торинския клуб. Техничния халф подписа нов договор до 2004г., с което разсея всякакви съмнения, че ще премине в друг отбор, и успокои привържениците на отбора.

- Смятате ли че Ювентус трябва да купи футболисти от ранга на Ривалдо, особено след като конкурентите ви от Интер, Милан и Лацио не жалят финансови средства ?

- Не смятам, че Ювентус в момента се нуждае от нови играчи. Но ако ме попитате дали бих предпочел Ривалдо за съотборник, отколкото за съперник на терена, отговорът ми е положителен.

- А смятате ли, че другите отбори взеха нови играчи, защото имат необходимост да попълнят някои постове ?

- Мисля че Интер привлече Зеедорф, защото треньора харесва играча, а не защото нещо трябваше да се подобри в отбора.

- Ще бъде ли 2000 година добра за Юве ?

-Да, убеден съм, че през тази година ни чака добро бъдеще. Разбира се, пожеланията са едно, но за да се осъществят на терена, ни предстои много работа.

- Не смятате ли че италианските играчи вече не са на мода ? Италия губи позициите си в ранглистата на ФИФА, нямаше италианец на челно място в класацията за “ Златната топка “.

- Италианските отбори доминираха в световния футбол през последното десетилетие. Всяка година наш отбор печелеше еврокупа, а друг достигаше еврофинал. Да не забравяме успехите на Ювентус, Интер, Милан или Лацио.

- Ами националния отбор ?
- Нашите клубове се представят добре не без помощта на италианците. Но за медиите чужденците са по-интересни. Така е и в Англия, откакто Дзола например премина в Челси. Той е по-интересен за местния печат, отколкото англичаните.

- Предстои европейско първенство, а Италия не се представи както се очакваше на Евро 96 и Мондиал 98 ?
- В Англия беше кошмар, но във Франция загубихме след дузпи, и то от бъдещия шампион. Отпаднахме на четвърт финал, което не е чак толкова лошо. Сега тифозите очакват повече от нас. Играхме добре в квалификациите и сега Италия е зад нас.

- Какво ще означава 2000 година за вас в личен план ?
- Не мисля, че с нещо ще бъде по-различна. Животът продължава. Не съм си поставил някаква специална цел в личен план през новата година.

- Мислил ли сте вече какво ще правите след края на кариерата си ?
Сега не мисля за това. Смятам, че ми предстоят още поне 15 години кариера на футболист
/ от тези 15 години вече изминаха 6 – така че ако тогава е бил сериозен няма да се пенсионира скоро /

В началото на 2000 година, за пръв път от 14 месеца Юве оглави класирането в Серия А.

Според най-невероятния слух който беше пуснат тогава, Барса и Юве замисляли да си разменят Ривалдо и Дел Пиеро.

През новата година Юве играеше по-добре, - на полусезона в Италия водеше с 1т пред Лацио. Лацио вече не беше фаворит за скудетото.
В изиграните мачове Дел Пиеро и Индзаги имаха най-много изиграни минути заедно в атаката на Юве, следващата двойка нападатели в класирането по изиграни минути беше Ковачевич – Индзаги, а след тях Дел Пиеро – Ковачевич.

В мача реванш за купата на Италия с Лацио в Рим на 26 януари, Алекс отбеляза един от малкото си голове от игра през този сезон – вече беше отнесъл доста подигравки че не може да вкара от игрова ситуация. Въпреки това Юве отпадна от турнира.

За кариерата на Алекс в националния отбор има отделно мнение но тук трябва да се спомене и за един мач на скуадрата.
24 февруари 2000
Италия – Швеция 1:0 – голмайстор Дел Пиеро в 80’ от дузпа
Интересни неща се случиха в този мач. .
Дузпата е отсъдена за нарушение срещу Тоти. Индзаги решава да я изпълни и си наглася топката. Дел Пиеро чака Дзоф да определи изпълнителя. След кратко колебание Дзоф избира Дел Пиеро. Алекс вкарва дузпата и първия който го поздравява за гола е Индзаги.
Според пресата има конфликт между двамата – причина за това е мача с Венеция игран 3 дни по-рано в който Индзаги е вкарал хеттрик но е изпреварил Алекс при 2 от головете си – всъщност Индзаги изпревари Алекс само при последния гол, но това е нещо нормално – на метър – два от гол линията всеки гледа да вкара топката по най-бързия начин. Според някои драскачи, Дел Пиеро се бил обидил много.

В Серия А всичко беше наред – преднината пред Лацио беше 4т и беше спечелен първия 1/8 финал със Селта от турнира за купата на УЕФА.
И така – стигаме до най-слабия мач на Алекс а и на Юве през този сезон – срамната загуба с 0:4 от Селта във Виго.

И така – единствения трофей който отбора можеше да спечели беше скудетото.
В средата на март преднината пред Лацио вече беше 6т а до края на първенството имаше 9 кръга.

Дел Пиеро и Индзаги продължаваха да са титулярната нападателан двойка и се разбираха добре въпреки че Алекс още нямаше гол от игра в Серия А през този сезон.
Все пак в мачовете в които съм го гледал игра добре.

На 19 март след победа с 3:2 над Торино, преднината пред Лацио вече беше 9т – 8 мача до края на първенството.

И тогава започна една серия – загуба от Милан с 2:0 в Милано, веднага след това загуба от Лацио в Торино с 0:1 и разликата с Лацио стана 3т.

Два кръга преди края на шампионата дойде и загубата от Верона с 0:2 и Лацио вече беше само на 2т зад Юве.

Мача с Парма в Торино от предпоследния 33-ти кръг на Серия А – на 7 май 2000, заслужава да му се обърне специално внимание. Юве победи с 1:0 с гол на Дел Пиеро с глава в 60’.
Особенното в случая е че това беше първия гол на Алекс в Серия А от игрова ситуация от 567 дни / почти 19 месеца / – предишния му гол е в мача Виченца – Юве 1:1 от 18.10.1998

В последния мач от сезона – печално известния мач в Перуджа, Алекс игра добре но не успя да се рзпише или да помогне на някой друг да го направи и така спечелването на скудето № 26 беше отложено.

Равносметката за Алекс през този сезон :
3486 изиграни минути – само Ван Дер Саар, Юлиано, Ферара и Индзаги са играли повече от него
От общо 53 мача през сезона е участвал в 46 / 27 титуляр, 6 влиза като смяна, 13 сменен 1 път е неизползвана резерва /
6.09 средна оценка - има 10 играчи с по-добри средни оценки за сезона
12 гола / 8 от дузпи / - 9 /8/ в Серия А, 1 за Интертото, 1 за купата на УЕФА, 1 за КИ и 1 в мача за трофея “ Луиджи Берлускони “ - Индзаги вкара 26 / 3 от дузпи / а Ковачевич – 20 гола
Имаше над 20 асистенции през сезона – доста повече от Зидан. Получи 3 жълти картона.

Ето и една брутална статистика относно използваните варианти в атака от Анчелоти през сезона :
Дел Пиеро – Индзаги – 2511 минути – общо 26 гола – 9/17
Ковачевич – Индзаги – 458 минути – 9 гола 4/5
Дел Пиеро – Ковачевич – 526 минути – 7 гола 3/4
Еснайдер, Ковачевич, Индзаги – 168 минути – 6 гола – 1/2/3
Дел Пиеро, Ковачевич, Еснайдер – 130 минути – 4 гола 0/4/0
Ковачевич, Еснайдер – 131 минути – 2 гола 2/0
Дел Пиеро, Ковачевич, Индзаги – 256 минути - 2 гола 0/2/0
Дел Пиеро, Индзаги, Еснайдер – 38 минути – 2 гола 0/2/0
Фонсека – Ковачевич – 90 минути – 1 гол 0/1
Фонсека – Ковачевич – Еснайдер – 67 минути – 1 гол 0/0/1
Ковачевич – 111 минути – 1 гол
Ковачевич – Аморузо – 180 минути
Индзаги – 24 минути
Ригони – Ковачевич – Еснайдер – 23 минути
Еснайдер – Индзаги – 23 минути
Дел Пиеро, Ковачевич, Еснайдер, Индзаги – 16 минути
Дел Пиеро – 9 минута
Еснайдер – Ригони – 1 минута

Всички варианти на титулярното нападение – общо 53 мача.
Индзаги, Дел Пиеро 32
Индзаги, Ковачевич 6
Ковачевич, Дел Пиеро 5
Ковачевич, Аморузо 2
Еснайдер, Ковачевич; Еснайдер, Дел Пиеро, Индзаги; Фонсека, Ковачевич; Индзаги, Ковачевич, Еснайдер; Еснайдер, Ковачевич, Дел Пиеро; Еснайдер, Ковачевич, Фонсека; Индзаги, Дел Пиеро, Ковачевич; Ковачевич 1

Голмайстори за сезона.
Индзаги 26
Ковачевич 20
Дел Пиеро 12
Конте 7
Зидан 5

Още една статистика – вкарани голове средно на мач.
Индзаги – гол на всеки 134 минути – изиграни 3492 минути – гол на всеки 1.48 мача
Ковачевич – гол на всеки 108 минути – изиграни 2171 минути – гол на всеки 1.2 мача Дел Пиеро – гол на всеки 268 минути – изиграни – 3486 минути – гол на всеки 2.9 мача
Еснайдер – гол на всеки 310 минути – изиграни 620 минути – гол на всеки 3.4 мача

Класация по участие в мачовете – общо 53.
Ван Дер Саар 46
Дзамброта 46
Дел Пиеро 45
Такинарди 45
Ковачевич 44
Песото 44
Индзаги 43

Класация по изиграно време в минути.
Ван Дер Саар 4111’
Юлиано 3595’
Дел Пиеро 3479’
Ферара 3421’
Индзаги 3383’

Дузпи
Дел Пиеро 8/8
Индзаги 3/3

Предстоеше Евро 2000 в Белгия и Холандия – за представянето на Алекс и на Италия – има написани доста неща в мнението за кариерата на Алекс в скуадрата – затова първо прочетете за Евро 2000 и тогава се продължавайте да четете от това място нататък.

През юни отново се заговори за интерес към Анелка и към Виери.
По време на Евро 2000 имаше слухове за интерес към Клуиверт и Трезеге.
По това време се заговори и за напускането на Индзаги. Бъдещето на Алекс също не беше много ясно. Доколкото си спомням, Индзаги беше започнал да си търси отбор в Италия – споменаваха се Интер / с треньор – Липи / и Лацио.
В началото на юли Трезеге вече беше в Юве но не беше ясно бъдещето на другите нападатели в отбора. Тогава се заговори за възможно преминаване на Зидан в Реал М – като доста се обсъждаше варианта при този трансфер в Торино да дойде Анелка като част от сделката. Новините за интерес от страна на Реал М към Зидан продължиха до края на юли и през август.
По една италианска телевизия казаха че Барселона може да даде общо 120 млн. $ за Дел Пиеро и Зидан – но като се има предви колко съм добре с италианския може да съм объркал нещо.

Ето нещо съвсем истинско – резултатите от допитване в официалния сайт на Юве относно това кой вариант в атаката на отбора предпочитат феновете - мисля че това са резултати от 1 или 2 август 2000 година
31.3 % Дел Пиеро, Индзаги, Трезеге + Зидан
21.5 % Дел Пиеро, Трезеге
20 % Дел Пиеро, Ковачевич, Трезеге
16.6 % Дел Пиеро, Индзаги
6.2 % Трезеге, Индзаги
4.4 % Дел Пиеро, Ковачевич

Аз не си спомням за кой вариант гласувах тогава – честно, предполагам че за първия.

В началото на август за първи път се заговори че Алекс може да седне на резервната скамейка. Или казано по друг начин – Дел Пиеро е бил предупреден че ако играе слабо няма да бъде титуляр. Незнам дали е вярно но лично Джовани Аниели бил казал че, Алекс вече няма да е галеникът, звездата на отбора и играчът с най-висока заплата, а просто един от нападателите. Поводът за тези изявления / ако е имало такива / най-вероятно е финала на Евро 2000 и може би слабата резултатност на Алекс през предишните 2 сезона – общо 15 гола за сезони 98-99 и 99-00.

В средата на август Трезеге вкара 3 гола на сборен световен отбор и загатна че няма да е просто един от нападателите на Юве а най-добрия от нападателите.
Малко информация за кариерата му преди да дойде в Юве.
1997-1998 18 гола във френското първенство, 4 в ШЛ, 1 на Мондиал 98
1998-1999 12 гола във френското първенство, 2 за купата на УЕФА
1999-2000 22 гола във френското първенство, 2 за купата на УЕФА, 2 гола на Евро 2000
- за националния отбор на Франция преди трансфера си в Юве имаше 10 гола
След всичко това не е странно че Юве плати 22 млн. $ за един 22 годишен нападател.
Отделих малко повече време на Трезеге защото той оказа доста голямо влияние върху кариерата на Алекс.
И последно за него в това мнение – в една анкета в сайта на Юве с въпрос “ Кой от новите играчи ще се представи най-добре през сезона “, той беше на първо място със 49.5 % от гласовете при 24 997 гласували в края на август. Аз май гласувах за Атирсон.

Още няколко снимки на Дел Пиеро от този сезон.







--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:31
Коментар #13


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



2000-2001

Серия А
1. 30.09.00 Наполи – Юве 1:2 титуляр, вкарва гол в 74’
2.
3. 21.10.00 Милан – Юве 2:2 сменен е от Трезеге в 64’
4. 01.11.00 Юве – Удинезе 1:2 титуляр, жълт картон
5. 05.11.00 Реджина – Юве 0:2 сменен е от О’Нийл в 78’
6. 11.11.00 Юве – Лацио 1:1 титуляр
7. 19.11.00 Бреша – Юве 0:0 сменен е от Ковачевич в 46’
8. 26.11.00 Юве – Верона 2:1 резерва
9. 03.12.00 Интер – Юве 2:2 титуляр
10. 10.12.00 Юве – Парма 1:0 сменен е от Дзамброта в 43’
11.
12.
13.
14.
15. 21.01.01 Перуджа – Юве 0:1 резерва
16. 28.01.01 Юве – Виченца 4:0 сменя Трезеге в 13’
17. 03.02.01 Аталанта – Юве 2:1 сменен е от Ковачевич в 65’
18. 11.02.01 Юве – Наполи 3:0 сменя Бриги в 66’, вкарва гол в 86’
19. 18.02.01 Бари – Юве 0:1 сменя Ковачевич в 62, вкарва в 81’
20. 25.02.01 Юве – Милан 3:0 титуляр
21. 04.03.01 Удинезе – Юве 0:2 титуляр, втори жълт картон в 81’
22.
23. 18.03.01 Лацио – Юве 4:1 титуляр, вкарва гол в 60’
24. 01.04.01 Юве – Бреша 1:1 титуляр
25. 08.04.01 Верона – Юве 0:1 сменен е от Ковачевич в 83’, вкарва гол в 45’ от дузпа
26. 14.04.01 Юве – Интер 3:1 сменен е от О’Нийл в 90’, вкарва гол в 62’
27. 21.04.01 Парма – Юве 0:0 сменен е от Фонсека в 74’
28.
29. 06.05.01 Юве – Рома 2:2 сменен е от Конте в 79’, вкарва гол в 4’
30. 11.05.01 Фиорентина – Юве 1:3 сменя Индзаги в 65’
31. 20.05.01 Болоня – Юве 1:4 титуляр
32. 27.05.01 Юве – Перуджа 1:0 сменен е от Индзаги в 86’
33. 10.06.01 Виченца – Юве 0:3 титуляр, вкарва гол в 36’, жълт картон
34. 17.06.01 Юве – Аталанта 2:1 титуляр

купа на Италия
1/8 финал
16.09.00 Бреша – Юве 0:0 титуляр
23.09.00 Юве – Бреша 1:2 сменя О’Нийл в 57’

ШЛ
13.09.00 Хамбургер – Юве 4:4 сменен е от Ковачевич в 58’
19.09.00 Юве – ПАО 2:1 сменен е от Трезеге в 61’
26.06.00 Юве – Ла Коруня 0:0 сменя Индзаги в 64’
18.10.00 Ла Коруня – Юве 1:1 титуляр, жълт картон
24.10.00 Юве – Хамбургер 1:3 сменя Индзаги в 54’
08.11.00 ПАО – Юве 3:1 титуляр

Началото на шампионата през този сезон беше отложено с месец заради олимпиадата в Сидни, или по-точно заради участието на олимпийския отбор по футбол на Италия на тази олимпиада. Последно за олимпиадата – от Юве бяха повикани Дзамброта и Дзанки.

В началото на септември 2000 за първи път се писа нещо за трансфер на Касано в Юве – тогава играеше в Бари.

Преди началото на сезона Анчелоти като че ли изпробваше предимно дуета Дел Пиеро, Трезеге в атака.
Но поне в началото на сезона използваше Алекс и Пипо.
Още в първия мач от сезона – при гостуването на Хамбургер, Пипо отбеляза хеттрик и въпроса за избор на нападателите във всеки мач стана още по-сложен.
Нападателите през този сезон бяха : Индзаги, Дел Пиеро, Фонсека, Трезеге, Ковачевич и Еснайдер – преотстъпен по-късно на Сарагоса.

До началото на Серия А, Юве изигра 3 мача в ШЛ и 2 за купата на Италия. Анчелоти редуваше двойките Индзаги, Дел Пиеро и Ковачевич, Трезеге – по 2 пъти и веднъж Индзаги, Трезеге.
В първия мач от Серия А титуляри бяха Дел Пиеро и Индзаги а в следващия Ковачевич и Трезеге.
При гостуването на Ла Коруня, Дел Пиеро, Индзаги и Ковачевич започнаха като титуляри.
Тази ротационен принцип продължи и в следващите мачове като Анчелоти пробва всички комбинации – Трезеге, Индзаги; Трезеге, Дел Пиеро; Индзаги, Дел Пиеро и варианти с Ковачевич. Бяха изпробвани варианти и с трима нападатели.

Май ще е по-лесно да напиша просто титулярите и резервите в нападение през сезона.
1. Индзаги, Дел Пиеро / Ковачевич
2. Ковачевич, Трезеге, Дел Пиеро
3. Индзаги, Дел Пиеро / Трезеге
4. Ковачевич, Трезеге / Дел Пиеро, Фонсека
5. Индзаги, Трезеге / Дел Пиеро
6. Индзаги, Дел Пиеро / Ковачевич
7. Ковачевич, Трезеге
8. Дел Пиеро, Индзаги, Ковачевич / Трезеге
9. Индзаги, Дел Пиеро / Трезеге
10. Индзаги, Трезеге / Дел Пиеро, Ковачевич
11. Индзаги, Дел Пиеро / Ковачевич
12. Дел Пиеро, Трезеге
13. Дел Пиеро, Индзаги, Ковачевич / Трезеге
14. Трезеге, Дел Пиеро / Индзаги
15. Индзаги, Дел Пиеро / Трезеге, Ковачевич
16. Индзаги, Трезеге
17. Дел Пиеро, Трезеге
18. Дел Пиеро, Трезеге
19. Индзаги, Трезеге / Ковачевич
20. Индзаги, Трезеге / Ковачевич
21. Индзаги, Ковачевич / Трезеге
22. Индзаги, Трезеге / Ковачевич
23. Индзаги, Трезеге / Ковачевич
24. Индзаги, Трезеге / Дел Пиеро
25. Индзаги, Дел Пиеро / Ковачевич
26. Индзаги, Ковачевич / Дел Пиеро
27. Индзаги, Ковачевич / Дел Пиеро, Фонсека
28. Индзаги, Дел Пиеро / Ковачевич
29. Индзаги, Дел Пиеро / Трезеге
30. Индзаги, Ковачевич / Трезеге
31. Индзаги, Дел Пиеро / Трезеге
32. Индзаги, Дел Пиеро
33. Индзаги, Дел Пиеро, Трезеге / Ковачевич
34. Индзаги, Дел Пиеро
35. Индзаги, Дел Пиеро / Фонсека, Трезеге
36. Ковачевич, Трезеге / Индзаги
37. Индзаги, Дел Пиеро / Ковачевич
38. Индзаги, Трезеге / Дел Пиеро
39. Дел Пиеро, Трезеге / Ковачевич
40. Дел Пиеро, Трезеге / Индзаги
41. Дел Пиеро, Трезеге / Ковачевич
42. Дел Пиеро, Трезеге / Ковачевич, Индзаги

Всички варианти на титулярното нападение – общо 42 мача.
Индзаги, Дел Пиеро 14
Индзаги, Трезеге 9
Дел Пиеро, Трезеге 8
Индзаги, Ковачевич 4
Ковачевич, Трезеге 3
Дел Пиеро, Индзаги, Ковачевич 2
Ковачевич, Трезеге, Дел Пиеро; Индзаги, Дел Пиеро, Трезеге 1

И за този сезон може да се каже че беше много слаб въпреки че в крайното класиране в Серия А Юве изоставаше на 2т от шампиона Рома. Имаше някои доста лоши загуби в Серия А, елиминиране за купата на Италия още в първия двубой и отпадане в ШЛ още в предварителните гупи.
Баланс за сезона 42 мача, 23 победи, 14 равни, 6 загуби – голова разлика 71:41.

Изпусната победа над Хамбургер в ШЛ, нулево равенство при гостуването на Бреша за КИ, трудна победа над ПАО в ШЛ с гол в края на мача, загуба в домакинския мач с Бреша за КИ – и отпадане още на 1/8 финалите, нулево равенство като домакини с Ла Коруня, трудна победа над Наполи като гост в първия кръг на Серия А – така започна сезона за Юве.
Трезеге и Индзаги бяха обвинявани че се прекалено еднакви за да играят заедно а Дел Пиеро беше обвиняван че не се старае достатъчно и че е в слаба форма. Когато пък Индзаги или Алекс не играеха се пишеше че липсата им се е усещала много силно и че Ковачевич може да играе само с глава и така нататък.
Вероятно затова в някои мачове Анчелоти пробва варианти с трима нападатели, но това не промени много играта на отбора.
Тогава Анчелоти започна да опитва някои варианти.
При гостуването на Милан Дел Пиеро игра слабо а Трезеге който влезе на негово място беше главния виновник Юве да изравни резултата след 2:0 за Милан.
В един доста срамен мач с Хамбургер в Торино / 1:3 / в който Давидс и Зидан бяха изгонени до 26’, Анчелоти смени едновременно Индзаги и Трезеге с Алекс и Ковачевич доста преди края на мача, но без никаъв ефект.
Последва още една загуба в Торино – този път от Удинезе с 1:2.

Въпреки че Моджи упорито отричаше че има криза в отбора в сайта на Юве имаше една анкета с въпрос “ Кой е виновен за кризата в Юве ? “
Резултатите от гласуването – 5619 гласували :
26 % Дел Пиеро
23 % Моджи
16 % Зидан
14 % Анчелоти
3 % Ван Дер Саар

Още в следващия мач обаче двойката в нападение Дел Пиеро, Трезеге игра отлично и с 2 гола на Трезеге след подавания на Алекс, Юве победи с 2:0.
Вероятно заради слабата форма на нападателите, Моджи беше набелязал Алберт Луке от Майорка за трансфер в Юве, а Ван Дер Саар беше нарочен за гонене.

На 8 ноември Юве гостуваше на Панатинайкос в последния си мач от предварителната групова фаза на ШЛ . Това беше решителен мач от за продължаване в турнира.
Отново доста срамна загуба – Юве загуби с 1:3 а Ван Дер Саар и Ковачевич бяха изгонени през второто полувреме.
Всички нападатели взеха участие в този мач – Дел Пиеро, Индзаги и Ковачевич бяха титуляри а Трезеге смени Индзаги половин час преди края на мача.
Едно от заглавията в италианската преса беше – “ Юве записа една от най-черните страници в своята история. “ След мача Анчелоти пое вината за загубата а Моджи каза че няма да го уволняват въпреки загубата. Обаче доста от феновете не бяха склонни да простят на играчите и ръководството за това че още в началото на ноември Юве е елиминиран от евротурнирите и от КИ и остава само Серия А. Споменаваше се за бой между играчи на Юве и тифози на летището – от играчите може би се сещате че Монтеро и Давидс са били замесени в скандала – всъщност те са били спрени да се включат в боя в който са участвали Зидан и Фонсека.
Доста се изписа че след това поведение на Зидан оставането му в Юве е нелогично и че вече си търси нов отбор.
Друга част от феновете / над 100 / настоявали Алекс да напусне отбора на една от тренировките ден или два след мача.

Въпреки че Анчелоти пое отговорността за загубата и получи подкрепата на ръководството още в следващия мач – с Лацио на “ Деле Алпи “ последва нова издънка – 1:1 след смешна проява на Ван Дер Саар след лек далечен удар на Салас.
След този мач започнаха слуховете че Анчелоти ще напусне през лятото.
Юве имаше 11т от първите 6 мача в Серия А и беше елиминиран от другите турнири.
За негов заместник се споменаваше Луиджи Де Канио който беше треньор на Удинезе – дори се твърдеше че Анчелоти може да бъде сменен преди края на сезона.
Друга новина която беше актуална по това време гласеше че Моджи е изготвил програма за намаляването на разходите за заплати в отбора и това ще стане като се продават или преотстъпват футболисти. Бъдещето на никой от играчите не беше ясно.

Седми кръг в Серия А – 19.11.2000 Бреша – Юве 0:0 и разликата с Рома стана 6т.
И четиримата нападатели взеха участие в този мач за различен период от време но никой не успя да се разпише.
В края на ноември Зидан изрази увереността си че Юве ще вземе скудетото и последва един доста добър домакински мач с Верона / 2:1 / на 26.11.
В началото на декември Юве изигра доста добър мач като гост на Интер но не успя да спечели след като водеше с 2:0.
Последва и победа в мача с Парма на “ Деле Алпи “. Титулярната нападателна двойка в тези последни 2 мача беше Дел Пиеро – Трезеге а Индзаги беше на резервната скамейка и в двата мача.
Може би това щеше да продължи и в бъдеще но в мача с Парма, Алекс се контузи / разтегнати коленни връзки на десния крак /. Според предварителните прогнози щеше да отсъства от 4 до 6 седмици.
По този повод Индзаги който трябваше да замени Алекс каза: “ Много съжалявам за Алекс. Надявам се той бързо да се възтанови. Не искам да играя само защото той е контузен, но ако продължавам да съм резерва ще напусна Юве. “
И така – Индзаги и Трезеге заиграха заедно. На 17.12.2000 Юве отнесе Лече като гост с 4:1 като и двамата вкараха по 1 гол. В следващия мач – гостуване на Рома / 0:0 / отново бяха титуляри. В тези 2 мача Индзаги игра доста добре.

През декември Умберто Аниели загатна че Марчело Липи може да се върне в Юве.
Новата година / 2001 / започна с домакински мач срещу Фиорентина / 3:3 / - в нападение започнаха Индзаги и Ковачевич и Пипо вкара 2 гола.
Във втория мач за 2001 Юве победи Болоня с 1:0 в Торино с гол на Трезеге. Тандемът в атака беше Индзаги – Трезеге – и двамата удариха по една греда.
Около средата на януари се появиха няколко нови вероятни занестници на Анчелоти – според слуховете – освен Луиджи Де Канио от Удинезе се споменаваха Клаудио Прандели от Венеция, Арсен Венгер от Арсенал и Джовани Вавасори от Аталанта.
Освен това писанията по разни вестници за напускането на Алекс продължаваха.
На 21 януари Юве победи Перуджа като гост с 1:0 с гол на Индзаги който си партнираше с Трезеге. Разликата до Рома вече беше само 3т. Дел Пиеро беше на резервната скамейка в този мач.
Точно преди мача с Виченца излезе една новина за интереса на Юве към нападателя на този отбор – Лука Тони.
Във този мач Юве спечели с 4:0 на “ Деле Алпи “ като Индзаги вкара хеттрик. Алекс се появи в игра на мястото на Трезеге който получи контузия.
В следващия мач – загуба от Аталанта в Бергамо с 1:2 титуляри бяха Индзаги и Дел Пиеро като Алекс игра слабо. Разликата с Рома стана 6т.
Последа победа с 3:0 над Наполи в Торино като освен титулярите в нападени Индзаги и Ковачевич се разписа и влезлия през второто полувреме Дел Пиеро .

На 18.02.2001 Алекс отбеляза единстения гол в гостуването на Бари при победата с 1:0. Има и още нещо за което трябва да се спомене във връзка със този мач. През седмицата преди мача почина бащата на Алекс и поради тази причина той пропусна всички занимания на отбора. Въпреки това Алекс влезе на мястото на Ковачевич / който играеше с Пипо / в 62’ и отбеляза единствения гол в мача в 81’ след самостоятелен пробив.

За тази седмица от живота на Алекс съм писал и на други места в темата.

Няколко дни след този мач Моджи обяви че договора на Анчелоти е продължен с още 1 година. Освен това се заговори за продажба на Трезеге в Барселона и за привличането на Кану от Арсенал.

В края на февруари, Юве победи Милан в Торино с 3:0 като Алекс и Пипо бяха титулярите в атака.
В следващия мач – победа в Удине с 2:0 отново играха заедно а в края на мача в игра се появи и Трезеге. Алекс получи втори жълт картон в 81’.
Последва домакинска победа над Реджина с 1:0 като титуляри бяха Индзаги и Ковачевич.
Стигаме и до мача след който окончателно се изпариха надеждите за спечелване на скудетото. Става въпрос за мача Лацио – Юве 4:1 на 18.03.2001. Алекс вече беше изтърпял наказанието си и игра с Индзаги в атака – дори отбеляза гола за Юве. Но понеже дълго време никой не беше получавал червен картон. Трезеге реши че това е негово задължение и в 88’ се прибра в съблекалнята.
Логично в атака в следващия мач играха Алекс и Пипо и понеже вече всички се бяха примирили с титлата на Рома мача Юве – Бреша завърши 1:1.
В следващите 3 мача Верона – Юве 0:1, Юве – Интер 3:1 и Парма – Юве 0:0 титуляри в нападение бяха Алекс и Пипо.
В мача Юве – Лече 1:1 играха Ковачевич и Трезеге.
В мача с Юве – Рома 2:2 титуляри бяха Алекс и Пипо.
При гостуването на Фиорентина спечелено с 3:1 Пипо игра с Трезеге.
В последните 4 мача за сезона – Болоня – Юве 1:4, Юве – Перуджа 1:0, Виченца – Юве 0:3 и Юве – Аталанта 2:1 титуляри в атака бяха Алекс и Трезеге. Трезеге вкара общо 6 гола в тези 4 мача – не пропусна мач без да се разпише.
Общо в последните 5 мача от сезона вкара 7 гола от общо 15 за целия сезон.

Отличната игра на Трезеге в края на сезона беше главната причина Пипо да последва Анчелоти в Милан.
Класация по участие в мачовете – общо 54.
Ван Дер Саар 42
Песото 39
Зидан 39
Такинарди 38
Индзаги 34
Дел Пиеро 33
Давидс 32
Трезеге 32

Класация по изиграно време в минути.
Ван Дер Саар 3746’
Песото 3381’
Такинарди 3144’
Зидан 3088’
Давидс 2671’
Тудор 2590’
Индзаги 2513’
Юлиано 2349’
Дел Пиеро 2331’
Ферара 2061’
Трезеге 1960’

Голмайстори за сезона.
Индзаги 16
Трезеге 15
Дел Пиеро 9
Тудор 7
Ковачевич 6
Зидан 6

Дузпи.
Дел Пиеро 2/2
Индзаги 2/3
Зидан 1/2

През сезона Дел Пиеро получи 5 жълти и 1 червен картон.

Разгледах толкова подробно мачовете през този сезон за разберете че както бяха тръгнали нещата всичко можеше да се случи в края му. Имам предвид непостоянната игра на нападателите, контузиите им, червените картони, недоволството на Индзаги че не играе – всичко това можеше да обърне развоя на събитията така че не Пипо а Алекс да напусне отбора.

След като напусна Юве, Пипо отправи чрез вестниците едно предизвикателство към Трезеге – ставаше въпрос за броя на отбелязаните голове за Юве. За 4 сезона в Юве Индзаги беше отбелязъл почти 100 гола и мисля че каза че Трезеге няма да подобри постижението му. Всъщност Пипо има 89 гола за Юве. Трезеге беше на път да го опровергае като вкара 48 гола общо в първите си 2 сезона но контузиите му позволиха да вкара само 29 гола във следващите 2, или общо 77 за първите 4 сезона.
Но да не се отклонявам – темата е за Алекс.

Още една негова снимка от този сезон.



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:31
Коментар #14


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



2001-2002

треньор Марчело Липи

Серия А
1. 26.08.01 Юве – Венеция 4:0 сменен е от Салас в 75’, вкарва 2 гола в 44’ и 80’
2. 09.09.01 Аталанта – Юве 0:2 сменен е от Салас в 70’ , вкарва гол в 9’
3. 15.09.01 Юве – Киево 3:2 сменен е от Аморузо в 76’
4. 22.09.01 Лече – Юве 0:0 сменя Салас в 81’
5. 25.09.01 Юве – Рома 0:2 титуляр
6. 14.10.01 Юве – Торино 3:3 сменен е от Салас в 73’, вкарва 2 гола в 9’ и 25’
7. 20.10.01 Болоня – Юве 0:0 титуляр
8. 27.10.01 Юве – Интер 0:0 титуляр
9. 04.11.01 Верона – Юве 2:2 титуляр
10. 18.11.01 Юве – Парма 3:1 сменен е от Мареска в 83’ , вкарва гол в 75’
11. 24.11.01 Лацио – Юве 1:0 сменен е от Аморузо в 68’
12. 01.12.01 Юве – Перуджа 2:0 титуляр
13. 09.12.01 Милан – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол от дузпа в 47’
14. 15.12.01 Юве – Пиаченца 2:0 титуляр
15. 19.12.01 Фиорентина – Юве 1:1 титуляр
16. 23.12.01 Бреша – Юве 0:4 титуляр, вкарва гол в 42’
17. 06.01.02 Юве – Удинезе 3:0 титуляр
18. 13.01.02 Венеция – Юве 1:2 сменен е от Дзенони в 89’
19. 20.01.02 Юве – Аталанта 3:0 титуляр
20. 27.01.02 Киево – Юве 1:3 сменен е от Салайета 83’, вкарва гол от дузпа в 83’
21. 03.02.02 Юве – Лече 3:0 титуляр, вкарва гол в 60’ от дузпа
22. 10.02.02 Рома – Юве 0:0 сменен е от Конте в 46’
23. 16.02.02 Юве – Фиорентина 2:1 титуляр, вкарва гол в 30’
24. 24.02.02 Торино – Юве 2:2 титуляр
25. 03.03.02 Юве – Болоня 2:1 сменен е от Салайета в 75’
26. 09.03.02 Интер – Юве 2:2 титуляр
27.
28.
29. 30.03.02 Юве – Лацио 1:1 титуляр, жълт картон
30. 07.04.02 Перуджа – Юве 0:4 титуляр, вкарва 2 гола в 45’ от дузпа и в 62’
31. 14.04.02 Юве – Милан 1:0 титуляр
32. 21.04.02 Пиаченца – Юве 0:1 титуляр
33. 28.04.02 Юве – Бреша 5:0 титуляр, вкарва 2 гола в 71’ и 80’
34. 05.05.02 Удинезе – Юве 0:2 титуляр, вкарва гол в 11’

купа на Италия
1/8 финал
10.11.01 Сампдория – Юве 1:2 сменен е от Зейтулаев в 90’

1/2 финал
23.01.02 Милан – Юве 1:2 сменя Аморузо в 75’, вкарва гол в 86’
06.02.02 Юве – Милан 1:1 сменя Недвед в 61’

финал
25.04.02 Юве – Парма 2:1 резерва
10.05.02 Парма – Юве 1:0 сменя Бириндели в 46’

ШЛ
18.09.01 Юве – Селтик 3:2 сменен е от Аморузо в 88’
25.09.01 Розенборг – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол в 84’
10.10.01 Порто – Юве 0:0 титуляр, жълт картон
17.10.01 Юве – Розенборг 1:0 сменен е от Салас в 90’
23.10.01 Юве – Порто 3:1 сменен е от Мареска в 76’, вкарва гол в 25’
31.10.01 Селтик – Юве 4:3 сменен е от Трезеге в 46’, вкарва гол в 19’

29.11.01 Юве – Байер Л 4:0 титуляр, вкарва гол в 36’
04.12.01 Арсенал – Юве 3:1 титуляр
19.02.02 Юве – Ла Коруня 0:0 титуляр, пропуска дузпа
27.02.02 Ла Коруня – Юве 2:0 титуляр

Епизод 4 – Нова надежда. smile.gif
След 3 сезона за които едва ли някой фен на Юве иска да си спомня нещо най-после се стигна до момент в който всички бианконери можеха с основание да се надяват че е започнал нов период от историята на отбора който няма да има нищо общо с предишните 3 сезона.

Марчело Липи се върна в отбора – само това беше достатъчна гаранция за добро бъдеще. Бяха направени някои доста фундаментални транфера – Буфон, Тюрам и Недвед. Зидан напусна отбора но това не обезпокои много феновете.
Като се имаше предвид отличната форма на Трезеге в края на миналия сезон и доброто му партньорство с Алекс беше ясно че това ще е нападението на Юве през този и вероятно през следващите няколко сезона въпреки че Салас най-накрая дойде в Торино а и Аморузо се завърна в отбора.
Специално за Дел Пиеро – беше ясно че при Липи той ще № 1 в атаката на отбора.
Всички нападатели в отбора бяха – Салас, Дел Пиеро, Трезеге, Ригони, Салайета, Аморузо.

Мисля да не разглеждам този сезон толкова подробно както последните 2.
Все пак се надявам че оттогава не е изминало много време и спомените ви са ясни.
Но пък някой може да чете тази тема и след години и да няма никакви спомени за този период така че може малко да разтегна обзора на сезона.

Отлично начало на сезона за Юве и за Алекс.
Първо вкара на Милан за трофея “ Луиджи Берлускони “,

а после заедно със Трезеге вкараха по 3 гола в първите 2 кръга от Серия А. В първия кръг на Серия А – Юве – Венеция 4:0 на 29.08.2001, Дел Пиеро вкара своя гол № 100 за Юве.

После обаче последваха няколко не много добри мача – трудна победа над Киево с 3:2 в Торино, веднага след това победа над Селтик с 3:2 отново в Торино – и в двата мача победните голове бяха отбелязани от дузпи в последните минути.
Серията продължи с нулево равенство като гости на Лече, 1:1 в Норвегия срещу Розенборг, загуба от Рома с 0:2 в Торино, нулево равенство в Португалия с Порто.
През този период Липи пробва варианти със Салас в нападение – Трезеге, Салас и Дел Пиеро, Салас.
Неубедителното представяне на отбора продължи – 3:3 с Торино след като до 25’ Юве водеше с 3:0 с 2 гола на Алекс, минимална победа над Розенборг в Торино с гол на Трезеге, нулево равенство при гостуването на Болоня. В мача Болоня – Юве 0:0 се контузи Марсело Салас и на практика за него сезона свърши още на 20 октомври.
Вече нямаше кой да измести Трезеге и Алекс от титулярните им места в нападение.

Неубедителното представяне на Юве продължи – след домакинската победа над Порто с 3:1 която класира отбора напред в ШЛ, последва нулево равенство в Торино с Интер и загуба с 3:4 в Шотландия от Селтик – е този мач не беше от значение.
Няма нужда да споменвам че Трезеге и Алекс играха през почти цялото време в тези мачове и вкараха доста голове. Забравих обаче да кажа че зад тях неизменно беше Недвед въпреки че тогава нещо не беше в много добра форма.
Имаше един мач от турнира за купата на Италия в който Липи пусна заедно Дел Пиеро. Салайета и Аморузо. Но това беше изключение.

Някъде около средата на ноември отбора заигра доста по-стабилно.
До края на 2001 бяха победени Парма с 3:1, Байер Леверкузен с 4:0, Перуджа с 2:0, Сампдория с 5:2 и Пиаченца с 2:0 в мачовете на “ Деле Алпи “. Но гостуванията не бяха толкова упешни – загуба от Лацио с 0:1, загуба от Арсенал с 1:3 / доста незаслужена обаче /, равенства с Милан и Фиорентина – 1:1 и победа в последния мач за 2001 в гостуването на Бреша с 4:0.
В началото на 2002, преди първия мач от новата година, Юве изоставаше с 6т от лидера в Серия А – Интер след 16 шампионатни кръга. В ШЛ нищо не беше решено все още а също и в турнира за купата на Италия. Трезеге и Алекс бяха убийствен тандем със общо 40 гола до момента – съответно 18 и 12 гола и освен това играха почти във всеки мач.
Новата година – 2002 започна доста добре – след 5 последователни победи в Серия А, Юве делеше второто място в класирането с Интер и Рома имаше само 1т преднина – домакински победи с 3:0 над Удинезе, Лече и Аталанта и победи като гост на Венеция с 2:1, 3:1 с Киево, През този период бяха елиминирани Аталанта и Милан в турнира за купата на Италия – съответно на 1/4 и 1/2 финал като Алекс вкара победния гол за 2:1 в Милано.
През февруари и март отново имаше няколко неубедителни представяния – 0:0 като гости на Рома, 0:0 като домакини на Ла Коруня, 2:2 с Торино, загуба с 0:2 от Ла Коруня в Испания, 2:2 с Интер в Милано, загуба с 1:3 от Байер Леверкузен в Германия и отпадане от ШЛ. Единствените победи бяха в Торино – с 2:1 над Фиорентина и Болоня и с 1:0 над Верона. Имаше и една победа в ШЛ – с 1:0 над Арсенал но това беше мач без значение за Юве.
Резултатността на Алекс и Трезеге спадна доста – общо имаха 11 гола за 2 месеца.
Но Алекс пропусна няколко мача през март – 4 – не помня какъв точно беше проблема. Докато отсъстваше партньор на Трезеге беше Аморузо но за тези 4 мача Юве вкара само 3 гола.

Алекс се върна в игра на 30 март в мача Юве – Лацио 1:1.
Преди този мач разликата до водача Интер беше 4т а след мача нарасна до 6т.
Всичко като че ли вече беше решено – за пореден път скудетото щеше да е за друг отбор.
Но последва серия от 5 поредни победи до края на първенството и след последния кръг Юве водеше с 1т на Интер. В тези 5 мача бяха победени Милан с 1:0 и Бреша с 5:0 в Торино и Перуджа с 4:0, Пиаченца с 1:0 и Удинезе с 2:0 при гостуванията. В тези 5 мача бяха вкарани общо 13 гола и не беше допуснат нито един. Алекс и Трезеге вкараха 10 от тези голове – всеки по 5.
След мача с Удинезе.


Остава да спомена и финала за купата на Италия – първия мач беше в Торино на 25 април. Алекс и Трезеге бяха резервната скамейка но въпреки това Юве победи Парма с 2:1. Все пак имаше все още някакъв шанс да бъде спечелено скудетото и логично Липи искаше да ги запази за последните 2 мача в Серия А.
Втория финален мач се игра на 10 май – само 5 дни след спечелване на скудетото. Но въпреки че това беше последния мач за сезона Липи пусна Дел Пиеро и Трезеге през второто полувреме но без особенна полза. Парма победи с 1:0 и взе купата.

Е, това че беше загубена купата едва ли е депресирало много хора.

По важното беше че скудетото след 4 години отново се върна в Торино и че Алекс и Трезеге направиха страхотен сезон като вкараха общо 54 гола във всички турнири / поотделно 21 на 33 /. Трезеге стана голмайстор в Серия А / заедно с Хюбнер / със 24 гола, а в ШЛ вкара 9 – 10 ако броим и гола при гостуването на Арсенал който беше записан като автогол. Дел Пиеро остана на пето място в класирането на голмайсторите в Серия А с 16 гола. Очакванията за следващия сезон бяха големи.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 54 мача.
Дел Пиеро, Трезеге 37
Салайета, Аморузо 6
Трезеге, Аморузо 3
Дел Пиеро, Салас 2
Трезеге, Салас; Дел Пиеро, Салайета, Аморузо; Салайета, Гузман; Салайета, Трезеге, Дел Пиеро; Дел Пиеро, Аморузо; Салайета 1

Класация по участие в мачовете – общо 54.
Дзамброта 47
Дел Пиеро 46 / 42 пъти титуляр /
Трезеге 46
Буфон 45

Класация по изиграно време в минути.
Буфон 4050’
Трезеге 3820’
Дзамброта 3710’
Дел Пиеро 3659’

Голмайстори за сезона.
Трезеге 33
Дел Пиеро 21
Аморузо 7
Тудор 6
Салайета 6

Дузпи.
Дел Пиеро 4/6
Аморузо 4/4
Салас 1/2

През сезона Алекс получи 3 жълти картона и удари 5 греди.

През тази година имаше световно първенство в Япония и Южна Корея и Италия естествено участваше. За представянето на Дел Пиеро на това първенство може да прочетете по-надолу. След това продължете със сезона 2002-2003.

Още няколко снимки на Дел Пиеро от този сезон.









--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:32
Коментар #15


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



2002-2003

Серия А
1. 15.09.02 Юве – Аталанта 3:0 сменен е от Дзенони в 81’, 2 гола в 27’ дузпа и 34’
2. 21.09.02 Емполи – Юве 0:2 титуляр, вкарва 2 гола в 5’ от дузпа и в 73’
3. 28.09.02 Юве – Парма 2:2 титуляр, вкарва гол в 95’
4. 06.10.02 Юве – Комо 1:1 титуляр
5. 19.10.02 Интер – Юве 1:1 титуляр, вкарва гол в 88’ от дузпа
6.
7. 03.11.02 Модена – Юве 0:1 сменя Салас в 56’, вкарва гол в 74’
8. 06.11.02 Пиаченца – Юве титуляр
9. 10.11.02 Юве – Милан 2:1 титуляр
10. 17.11.02 Торино – Юве 0:4 сменен е от Салайета в 75’, вкарва гол в 6’
11. 23.11.02 Юве – Болоня 1:1 сменя Недвед в 67’
12. 01.12.02 Рома – Юве 2:2 титуляр, вкарва гол в 45’
13. 08.12.02 Бреша – Юве 2:0 сменя Ди Вайо в 55’
14. 15.12.02 Юве – Лацио 1:2 титуляр
15. 22.12.02 Перуджа – Юве 0:1 титуляр
16. 12.01.03 Юве – Реджина 5:0 титуляр, вкарва гол в 72’ от дузпа
17. 19.01.03 Киево – Юве 1:4 сменен е от Ди Вайо в 79’, вакарва гол в 20’ от дузпа
18. 26.01.03 Юве – Пиаченца 2:0 сменен е от Ди Вайо в 75’, вкарва гол в 9’
19. 02.02.03 Аталанта – Юве 1:1 титуляр
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26. 22.03.03 Милан – Юве 2:1 сменя Дзамброта в 46’
27. 05.04.03 Юве – Торино 2:0 сменен е от Конте в 68’
28. 13.04.03 Болоня – Юве 2:2 титуляр
29. 19.04.03 Юве – Рома 2:1 титуляр, вкарва 2 гола в 30’ от дузпа и в 39’
30. 27.04.03 Юве – Бреша 2:1 титуляр, вкарва 2 гола в 9’ и в 85’
31. 03.05.03 Лацио – Юве 0:0 титуляр
32. 10.05.03 Юве – Перуджа 2:2 резерва
33.
34.

суперкупа на Италия
25.08.02 Юве – Парма 2:0 титуляр, вкарва 2 гола в 38’ и в 74’

ШЛ
18.09.02 Фейенорд – Юве 1:1 сменен е от Салас в 76’
24.09.02 Юве – Динамо К 5:0 титуляр, вкарва гол в 22’
01.10.02 Юве – Нюкясъл 2:0 титуляр, вкарва 2 гола в 66’ и 83’
23.10.02 Нюкясъл – Юве 1:0 титуляр
29.10.02 Юве – Фейенорд 2:0 титуляр

26.11.02 Ла Коруня – Юве 2:2 титуляр
11.12.02 Юве – Базел 4:0 сменен е от Конте в 73’, вкарва гол в 51’ от дузпа
18.03.03 Базел – Юве 2:1 сменя Тюрам в 70’

1/4 финал
09.04.03 Юве – Барселона 1:1 сменен е от Ди Вайо в 82’
22.04.03 Барселона – Юве 1:2 / пр / сменен е от Тудор в 84’

1/2 финал
06.05.03 Реал М – Юве 2:1 титуляр
14.05.03 Юве – Реал М 3:1 титуляр, вкарва гол в 42’

финал
28.05.03 Юве – Милан 0:0 / 2:3 след дузпи / титуляр, жълт картон

След добрия сезон нямаше нужда от нови трансфери за подсилване на отбора.
Малко изненадващо беше привлечен Марко Ди Вайо от Парма / 20 гола през изминалия сезон в Серия А / в последните дни на август.
Нападателите на Юве за сезона бяха – Салас, Дел Пиеро, Трезеге, Ди Вайо, Салайета.
Салас беше излекуван от контузията си но през този сезон Трезеге беше човека който имаше най-много здравословни проблеми. А освен това подобно на Алекс преди 4 години вероятно слабото му представяне на световното му се беше отразило доста зле.
Затова единствения сигурен титуляр в нападение беше Алекс.
Сезона за него започна отлично – 2 гола в мача за суперкупата на Италия с Парма.

В следващите 6 мача вкара общо 8 гола – по 2 на Аталанта, Емполи и Нюкясъл и по 1 на Динамо Киев и Парма. Или за 7 мача вкара 10 гола – наистина впечатляващо представяне – не успя да вкара само на Фейенорд. Във тези мачове партньор му беше Ди Вайо а Салас сменяше някой от тях през второто полувреме. Трезеге взе участие само в 2 мача през сезона до този момент. Първия път в който започна като титуляр беше на 6 октомври в мача Юве – Комо 1:1. Последваха 2 месеца в които той отново имаше някакви проблеми и пропусна 12 мача.
Ди Вайо също беше контузен за 2-3 седмици през октомври.
Наложи се Алекс да играе и със Салас.
В този период Липи пробва няколко варианта – Ди Вайо, Дел Пиеро 6 пъти, Салайета, Салас 3 пъти, Салас, Ди Вайо 1, Дел Пиеро, Салайета 1, Салас, Дел Пиеро 1
Резултатността на Алекс спадна доста и за тези 12 мача вкара само 4 гола.
Но имаше кой да вкарва - Салас 2, Ди Вайо 4, Недвед 4.
Трезеге се завърна в гостуването на Реджина в мач за купата на Италия спечелен с 2:0.
Точно тогава започна една малка криза – първо Бреша победи като домакин Юве с 2:0 в Серия А, а в следващия кръг Лацио спечели с 2:1 на “ Деле Алпи “ – това позволи на Милан да дръпне с 6т в класирането. За купата на Италия – домакинска загуба от Реджина с 0:1, но продължаване напред в турнира. Единствения добър мач беше в ШЛ – победата над Базел с 4:0 в Торино. Годината завърши със трудна победа с 1:0 над Перуджа като гост с гол на Каморанези в 91’.
В последните 6 мача за 2002 само 2 пъти Алекс и Трезеге играха заедно – главно защото Трезеге игра само в 3 от тези мачове. В други 2 мача заедно играха Ди Вайо и Салайета.
В 27 мача от началото на сезона Трезеге беше участвал само в 5 и имаше само 1 гол. Тази негова контузия поне в началото на сезона не пречеше на Алекс да бележи – до Нова година беше вкарал 15 гола – едно отлично постижение.

В началото на 2003 изглеждаше че двойката Дел Пиеро – Трезеге отново ще заиграе редовно но това стана само в 4мача и после Алекс се контузи и не игра от началото на февруари до средата на март – пропусна 9 мача – по важните от тях бяха двете загуби от Ман Ю в ШЛ, и двете домакински победи срещу Интер с 3:1 и Ла Коруня с 3:2.
В негово отсъствие Липи използваше най-често двойката Ди Вайо, Трезеге –5 пъти а също и Салайета, Трезеге – 2 пъти и Ди Вайо, Салайета – 2 пъти. Салас рядко намираше място в състава – дори като смяна.
Забравих да спомена че Ди Вайо пропусна 4 мача от средата на март до средата на април.
Нищо чудно че Липи в няколко мача залагаше само на един нападател.
В последните 2 мача за март – гостуванията на Базел и Милан – загубени с 1:2, Липи започваше с 1 нападател – съответно Трезеге и Салайета и по-късно пускаше по още един – Дел Пиеро.
На 5 април най-после Алекс и Давид започнаха мач заедно – става въпрос за мача Юве – Торино 2:0, но в първия мач на Алекс като титуляр след контузията, Трезеге трябваше да напусне още през първото полувреме защото отново се контузи – този път липсваше “ само “ 3 седмици – пропусна “ само “ 4 мача като два от тях бяха мачовете с Барселона от 1/4 финалите в ШЛ.
Алекс изигра почти целия мач с Барса в Торино сам в атака –1:1.
Последва равенство 2:2 в Болоня с гол на Каморанези в 95’ – Дел Пиеро игра със Салайета в този мач.
Преди мача с Барса, Юве игра с Рома в Торино и победи с 2:1 – 2 гола на Алекс. В този и в мача в Испания титуляри в атака бяха Дел Пиеро и Ди Вайо. За разлика от мача с Рома, Алекс не направи нищо срещу Барса.
Но в следващия мач от Серия А отново вкара 2 гола в мача Юве – Бреша 2:1 – в този мач се звърна Трезеге.
Тези 2 мача с Рома и Бреша не че бяха решителни за скудетото, но в тях Алекс почти сам донесе победите а гола му срещу Бреша в края на мача беше велико изпълнение.
До края на сезона Алекс и Трезеге бяха избора на Липи за важните мачове – 1/2 финалите и финала в ШЛ а също и мача с Лацио в Рим.
В мача с Реал М в Торино, Алекс освен че вкара гол / отново забележително изпълнение / игра отлично и можеше да вкара още поне 1 гол.




Трябва да спомена и финала в Манчестър – Дел Пиеро не игра както се очакваше – беше доста примирен и спокоен на терена, но поне успя да си вкара дузпата за разлика от Трезеге и Салайета.



Този път не обърнах внимание на временното класиране в Серия А през сезона защото още през февруари Юве излезе на първо място в класирането и постепенно увеличаваше преднината си – в края на шампионата преднината пред Интер беше 7т.

За трети път в кариерата за в Юве, Дел Пиеро стана голмайстор на отбора общо във всички турнири със 23 гола. След него се наредиха Недвед с 14, Трезеге с 13, Ди Вайо 11, Салайета 8.
В Серия А, Дел Пиеро завърши на трето място в класацията на голмайсторите със 16 гола. Мисля че той имаше основната заслуга за спечелване на скудетото през сезона – това важи най-вече за мачовете с Рома и Бреша на “ Деле Алпи”.
Е, можеше да се представи и по-добре, но всички тия контузии и смяна на партньорите в нападение му попречиха. Въпреки всичко това все пак успя да вкара с 2 гола повече в сравнение с миналия сезон когато беше играл в почти всеки мач.
Това беше един от най-добрите му сезони в Юве – може би най-добрия след 97-98.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 56 мача.
Дел Пиеро, Ди Вайо 13
Дел Пиеро, Трезеге 11
Трезеге, Ди Вайо 6
Ди Вайо, Салайета 5
Салас, Салайета 4
Салас, Дел Пиеро 3
Салас, Ди Вайо; Дел Пиеро, Салайета; Салайета, Трезеге 2
Дел Пиеро, Ди Вайо, Салас; Дел Пиеро, Трезеге, Салас; Дел Пиеро, Трезеге, Ди Вайо; Салайета, Ди Вайо; Трезеге, Салас; Трезеге; Салайета; Дел Пиеро 1

Класация по участие в мачовете – общо 56.
Буфон 48

Ди Вайо 40
Дел Пиеро 38

Салайета 36

Трезеге 28

Салас 20

Класация по изиграно време в минути.
Буфон 4325’

Дел Пиеро 3057’

Ди Вайо 2300’
Трезеге 1933’
Салайета 1787’
….
Салас 1101’

Голмайстори за сезона.
Дел Пиеро 23
Недвед 14
Трезеге 13
Ди Вайо 11
Салайета 8

Дузпи.
Дел Пиеро 7/8
Трезеге 3/3
Салас 1/1
Салайета 0/1

За целия сезон Дел Пиеро получи само 1 жълт картон, направи 7 асистенции и удари 5 греди.


Това е едно интервю на Дел Пиеро за немския седмичник Die Zeit. Публикувано е през май 2003. Става въпрос за рубрика в която известни личности говорят за мечтите си.
Имам си една мечта...
Алесандро Дел Пиеро, 28 годишен е един от най-добрите италиански футболисти за всички времена. С отбора си – Ювентус, той е спечелил всичко което може да се спечели на ниво клубен футбол – 4 скудета, 1 КЕШ, 1 МКК, 1 СКЕ, 1 купа на Италия, 3 суперкупи на Италия. В момента отборът му е участник на полуфиналите в ШЛ. Дел Пиеро е най-добре платения играч в италианската лига – 5 милиона евро нетна заплата + същата сума от рекламни договори. В това интервю той мечтае за късмет който не може да се купи с пари. Освен това би искал да върне времето за да може да поговори със своя баща който вече не е между живите.
“ Като дете исках да бъда шофьор. Много ми харесваше идеята да съм постоянно на път. Израснах в малко село в северна Италия. Майка ми беше домакиня а баща ми електротехник. Пари за пътуване ? Не, нямахме такива. Първото по-голямо пътуване което направих беше при участието ми в един мач. Бях на 8 или 9 години и играех в отбора на родния ми град – Сан Ведемиано. Ние спечелихме шампионата и бяхме допуснати да играем с отбор от нашия регион. Моя баща дойде с мен. Това беше голямо приключение – най-после далеч от дома, макар и само на няколко километра.
Моя брат, Стефано също играеше футбол по онова време и беше доста добър. Той играеше в младежкия тим на Сампдория. Клубът беше един от големите в Серия А. Когато беше възможно баща ни ни караше на мачовете. Със един Фиат 127 ни прекарваше през цяла северна Италия. И до днес мога да усетя миризмата на изкуствената кожа на седалките. Но брат ми не стана професионален футболист. Той реши да стане чирак. Дори сега, му се възхищавам за това решение. Незнам колко момчета на неговата възраст, притежаващи неговия талант щяха да се решат на тази стъпка. Аз не бих постъпил като него. За мен беше ясно че ще стана или шофьор или футболист – по-точно пътуващ футболист. Ако можех да върна времето назад, бих бил благодарен за някои неща които преди ми се струваха доста обикновенни. Сещам се за някои моменти прекарани с баща ми който вече не е жив. Спомням си как стоеше до игрището и пушеше цигарите една след друга без да каже и дума. Той не беше от тези които крещяха на синовете си как да играят. Той никога не говореше с нас за нашите възможности, дори когато Стефано отиде в Сампдория а аз подписах с Ювентус. Може би е мислил че с този успех може да си създадем лоши навици или не е искал да пораснем твърде бързо. Най-лошо за него би било да ни се кара като баща на непослушни деца. Но аз усетих че той е горд с нашите постижения когато запали цигара. Сега след толкова години ако можех да върна времето бих се наслаждавал много повече на тези моменти. Да, това ми е мечтата – да кажа тези думи на баща ми. Но за съжаление вече е твърде късно. След смъртта баналното става важно – и обратно – важното става банално. Със смърта на баща ми всичките ми проблеми сякаш изчезнаха – няма значение колко големи бяха те. Два дни след погребението аз вкарах за Ювентус след месеци през които имах много проблеми. Някак си е абсурдно но смъртта на баща ми ме освободи внезапно. Сакаш той взе със себе си всичките ми проблеми. Сега осъзнавам че през целия си живот ми е подавал ръка и ми е помагал в трудните моменти.
Може би различните контузии и смъртта на баща ми са причините поради които се опитвам да се наслаждавам на живота. Купих си апартамент. Бях на почивка на Карибските острови. Това звучи нормално, но аз използвах парите си които бяха инвестирани разумно. Отношението ми към другите хора също се промени. Аз съм вече по-приятелски настроен към хората отколкото бях преди.

Адвоката – Джани Аниели, нашия баща в Ювентус имаше навика да ми се обажда в 7 часа сутринта и да ме пита как се чувствам. Той винаги питаше – Дел Пиеро, събудих ли те ? Естествено че го правеше но аз винаги отговарях – Не адвокате, аз бях в банята. Няколко пъти му отговорих – Да, Вие ме събудихте. Как реагира ли ? От този момент нататък ми звънеше в 8 часа.

/ Има няколко реда в които се говори за политическата обстановка в Италия, и по-точно за североизточна Италия – неговия роден край. Споменава се UMBERTO BOSSI – Алекс не е съгласен с неговите идеи. Не разбирам смисъла на това което казва – разбирам отделните думи но не схващам какво има предвид – явно за да го разбере човек трябва да е на ти с политическия живот в Италия. Доколкото разбрах този BOSSI е националист и Алекс изобщо не подкрепя вижданията му – всъщност смята че са неправилни. Алекс продължава с някакви сравнения между времето в Торино и идеите на BOSSI – например че в Торино често е облачно или студено или има мъгла но именно това прави слънчевите дни по-чакани и ценени. /

Винаги съм описван като тих, затворен, резервиран. Понякога дори ми се струва че има нешо отрицателно в това описание. Но аз не мога да отговарям на всеки обикновен въпрос с ентусиазъм. Не съм арогантен или загубил интерес - приемам въпросите насериозно.

Аз съм щастлив в Торино но понякога си спомням за детството във Венето. След тренировка често лягам на прясно окосената трева за няколко минути и се наслаждавам на миризмата. Прясно окосена трева – най-добрия ми спомен от детството. Този аромат го свързвам със свободата и късмета. Понякога докато си лежа на тревата се сещам за някои неща от детството ми. Заедно с един съученик се опитахме в гаража на моя баща да включваме и изключваме осветлението с топката която ритахме по ключа. Един добър изстрел и светлината угасваше. Ако случайно крушката беше счупена по време на тези упражнения, баща ми веднага я поправяше и така майка ми нямаше шанс да разбере какво е станало.

Днес аз търся ключа за осветлението във противниковата врата. Надявам се че ще го намеря отново във ШЛ. Най-доброто което може да се случи във финала е изстрел, щтракване и ……….. мечтите започват.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:33
Коментар #16


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



2003-2004

Серия А
1. 31.08.03 Юве – Емполи 5:1 сменен е от Ди Вайо в 65’, вкарва 2 гола в 16’ и 52’
2. 14.08.03 Киево – Юве 1:2 сменен е от Бириндели в 78’
3. 21.09.03 Юве – Рома 2:2 сменен е от Ди Вайо в 14’
4.
5.
6.
7.
8.
9. 09.11.03 Юве – Удинезе 4:1 сменен е от Ди Вайо в 60’
10. 22.11.03 Модена – Юве 0:2 сменен е от Ди Вайо в 70’
11. 29.11.03 Юве – Интер 1:3 титуляр
12. 06.12.03 Лацио – Юве 2:0 титуляр
13. 14.12.03 Юве – Парма 4:0 сменя Ди Вайо в 67’, вкарва гол в 71’
14. 21.12.03 Лече – Юве 1:1 сменен е от Каморанези в 77’
15. 06.01.04 Юве – Перуджа 1:0 сменен е от Миколи в 81’
16. 11.01.04 Сампдория – Юве 1:2 сменен е от Юлиано в 86’, жълт картон
17. 18.01.04 Юве – Сиена 4:2 титуляр,вкарва 3 гола в 18’ и 59’ от дузпи и в 80’
18. 25.01.04 Емполи – Юве 3:3 сменен е от Миколи в 69’
19. 01.02.04 Юве – Киево 1:0 титуляр
20.
21. 15.02.04 Юве – Реджина 1:0 титуляр, жълт картон
22. 22.02.04 Болоня – Юве 0:1 титуляр, жълт картон
23. 29.02.04 Юве – Анкона 3:0 сменен е от Кюмиенто в 60’, вкарва гол в 45’
24. 06.03.04 Бреша – Юве 2:3 сменя Ди Вайо в 74’
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31. 25.04.04 Юве – Лече 3:4 сменя Миколи в 46’, вкарва гол в 79’
32. 02.05.04 Перуджа – Юве 1:0 титуляр
33. 09.05.04 Юве – Сампдория 2:0 сменен е от Миколи в 65’
34. 16.05.04 Сиена – Юве 1:3 сменя Миколи в 66’

купа на Италия
1/8 финал
18.12.03 Юве – Сиена 2:1 сменен в от Дзамброта в 66’, вкарва гол в 45’

1/4 финал
21.01.04 Юве – Перуджа 1:0 резерва

1/2 финал
04.02.04 Юве – Интер 2:2 сменя Конте в 64’
12.02.04 Интер – Юве 2:2 / 4:5 след дузпи / сменя Ди Вайо в 65’, вкарва гол в 78’, жълт картон

финал
12.05.04 Юве – Лацио 2:2 сменен е от Миколи в 78’, вкарва гол в 46’

суперкупа на Италия
03.08.03 Юве – Милан 1:1 / 5:4 след дузпи / сменен е от Ди Вайо в 69’

ШЛ
17.09.03 Юве – Галатасарай 2:1 титуляр, вкарва 2 гола в 5’ и в 73’
10.12.03 Юве – Олимпиакос 7:0 сменя Миколи в 65’, вкарва гол в 67’

1/8 финал
25.02.04 Ла Коруня – Юве 1:0 титуляр
09.03.04 Юве – Ла Коруня 0:1 сменен е от Миколи в 7’

След добър сезон, често следва лош, въпреки че може да започне добре.
Салас след 2 не особенно успешни сезона вече не беше в отбора.
Новото име в нападение беше Фабрицио Миколи.
Нападателите в отбора бяха – Миколи, Дел Пиеро, Трезеге, Ди Вайо, Салайета.
За всички беше ясно че ако Дел Пиеро и Трезеге са здрави те ще са титулярната двойка в атака.
Още в началото на август беше спечелена суперкупата на Италия.


Първите 3 месеца / септември, октомври и ноември / бяха доста добри за Юве – проблемите започнаха през декември.
Отново имаше разгромна победа на старта в Серия А – 5:1 в Торино срещу Емполи – по 2 гола на Алекс и Трезеге и 1 на Ди Вайо.
Дел Пиеро вкара и 2 гола на Галатасарай в първия домакински мач в ШЛ за 2:1.
Отново започна отлично сезона – 4 гола в 3 мача но в четвъртия мач – Юве – Рома 2:2 на 21 септември се контузи още в началото.
Ди Вайо който го смени в този мач вкара 2 гола и логично продължи да го замества още около 50 дни. От 8-те мача до завръщането на Алекс, Ди Вайо игра в 7 и в 1 беше резерва. Общо в тези мачове вкара 4 гола, а като прибавим и двата гола от мача с Рома и двата гола които вкара след като смени Алекс в мача Юве – Удинезе 4:1 на 9 ноември излиза че е вкарал 8 гола в 9 мача - тогава беше в доста добра форма.
Докато Алекс беше контузен Липи пускаше в игра Трезеге, Ди Вайо – 3 пъти, Трезеге, Миколи – 2 пъти и Ди Вайо, Миколи – 2 пъти.
През този период – от края на септември до началото на ноември и други футболисти вкараха по няколко гола – Недвед 5, Трезеге 6, Миколи 3 – липсата на Алекс не се усети много.
След като Дел Пиеро се върна в игра, Ди Вайо седна на резерната скамейка и влизаше през второто полувреме на мястото на Алекс.
В първата седмица на декември Юве загуби 3 мача – като домакин от Интер с 1:3, като гост на Галатасарай с 0:2 и като гост на Лацио с 0:2. В два от тези мачове титуляри бяха Алекс и Трезеге и в един Миколи и Ди Вайо. Единствения гол в тези 3 мача беше вкаран от Монтеро. Тези 2 загуби костваха на Юве първото място в класирането в Серия А.
В следващия мач обаче Юве подобри рекорда за победа с най-голяма разлика в ШЛ след 7:0 с Олимпиакос в Торино – разписаха се всички нападатели Трезеге –2, Алекс, Миколи, Салайета, Ди Вайо по 1 път. Но естествено всичко беше прекалено хубаво да е истина – Трезеге напусна терена поради контузия през второто полувреме. Е, после се оказа че не е нещо сериозно.
В следвашия мач от Серия А титуляри бяха Миколи и Ди Вайо – Миколи вкара 2 гола а Алекс влезе през второто полувреме и също вкара гол.
Но Липи продължи да залага на Трезеге и Дел Пиеро като и Ди Вайо играеше почти във всеки мач – ами Ди Вайо напълно основателно е бил недоволен че е резерва, все пак беше в по-добра форма от Алекс.

На 18 януари Алекс вкара 3 гола на Сиена.

Това е един материал който незнам как ми попадна.
Тази статия е посветена на Алекс който след като най-после отбеляза хеттрик ни направи наистина щастливи. Това се отнася както за всички негови фенове, така и за критиците му. Това се случи на “ Деле Алпи “ – страната на чудесата, като в приказка оцветена в бяло / валеше сняг /. Малкото фенове на стадиона, решили въпреки лошото време да присъстват на мача, станаха свидетели на ново значимо събитие в кариерата на Алекс. Последния път когато Дел Пиеро вкара 3 гола в един мач, беше в паметния сезон 97-98. Тогава той вкара 2 хетрика – на Емполи – 5:2 и на Монако 4:1. По време на този забележителен сезон, той получи международно признание и похвали от всички хора свързани с футбола . Той беше любим играч и на други треньори – например на Алекс Фъргюсън, който наистина се постара доста да го привлече в Манчестър Юнайтед. Но нямаше никакъв шанс краля на Торино да изостави любимия си отбор и феновете, да не говорим че той беше последния играч който ръководството би продало. След онзи трагичен за него мач в Удине който оказа голямо влияние върху кариерата му, много хора не вярваха че той отново ще си възвърне познатата на всички великолепна форма. Въпреки това Алекс започва да напомня за най-добрите си години, макар че му трябваше доста време за да го направи. Въпреки всички критики към него, той успя да достигне до 150 гола във вечната класация на голмайсторите на Юве и по всичко личи че ще продължи да увеличава головата си сметка. След 2 отлични за него и за Юве сезона, той продължава да напомня за играча който беше преди контузията и това е гаранция за нови успехи. Сега най-голямата цел на Алекс е спечелването на ШЛ – лоши новини за всички останали грандове в Европа.
Интервю с Алекс след мача. – “ Дали съм станал по-спокоен след този мач ? Ами всъщност аз бях спокоен преди мача. Нормално е да съжаляваш когато не успееш да направиш в мача това което искаш. Важното е колкото може по-бързо да се забравят всички грешки и вниманието да се насочи към следващия мач и крайната цел – аз направих точно това. Мисля че това е добър момент за мен и за отбора. Аз съм удовлетворен, а Трезеге също може да е доволен защото и той се разписа. “
Марчело Липи “ Това е важна победа демонстрираща качествата на играчи които неправилно са обвинявани когато не успеят да се разпишат в един или два мача. “


За купата на Италия в мачовете с Перуджа и Интер, неизменно титуляри бяха Миколи и Ди Вайо.
Дел Пиеро пропусна мача с Рома в Рим, загубен с 0:4 след който всякакви надежди за скудетото се изпариха – Милан имаше 8т преднина 14 мача преди края на първенството.
И така още в началото на февруари останаха само ШЛ и финала за купата на Италия
- първенството просто се доиграваше.
Да но около 2 седмици преди първия 1/8 финал в ШЛ с Ла Коруня, Трезеге отново се контузи. Отново в нападение заиграха Алекс и Ди Вайо.
Все пак Трезеге игра едно полувреме в Испания след което беше заменен от Миколи.
Ла Коруня победи с 1:0. До реванша имаше да се изиграят 2 мача от Серия А – в първия играха Алекс и Ди Вайо а във втория Ди Вайо и Миколи.
Дел Пиеро беше запазен за мача с Ла Коруня който започна заедно със Ди Вайо, но още в 7’ беше сменен от Миколи защото се контузи. След 4 минути Пандиани вкара за 0:1 и това беше края на надеждите за нещо в този турнир.
Веднага след отпадането от ШЛ, на “ Деле Алпи “ гостуваше Милан. Само с Ди Вайо в атака логично мача беше загубен с 1:3 – преднината на Милан вече беше 9т, 9 кръга преди края. Или ако някой е имал надежди за скудетото преди мача вече трябваше да ги е погребал.
За да е пълна трагедията следващия мач беше първия финал за купата на Италия – в Рим срещу Лацио. Отново само с Ди Вайо в предни позиции и загуба с 0:2.
Така само за няколко дни от 9 до 17 март всички надежди да бъде спечелено нещо умряха. Логично започнаха слуховете за масова чистка в отбора.
Все пак след месец отсъствие, Трезеге се върна и вкара няколко гола / 5 до края на сезона / . В някои мачове трябваше да играе сам в атака.
В средата на април Трапатони каза че може да не повика Алекс за европейското първенство, като основната причина за това решение е беше контузията му.
На 25 април след 46 дни отсъствие, в игра се появи Дел Пиеро в домакинския мач с Лече / 3:4 / и дори отбеляза гол.
Но вече Липи просто доиграваше сезона – отдавна беше обявил че това му е последния сезон в Юве. А и играчите не се стараеха много – дори разни наказателни мерки като лагер в планината преди мач не помогнаха.
До края на сезона / в последните 4 мача / всички нападатели играха като титуляри като 2 пъти мача започнаха Дел Пиеро и Трезеге.
Последия път когато играха заедно беше в предпоследния мач за сезона – във втория финал за купата на Италия. Все пак се постараха и вкараха по 1 гол но през второто полувреме Лацио върна тези 2 гола и взе купата.

Доста лош сезон в който почти всички възможни нещастия сполетяха отбора – най-големия проблем беше здравословното състояни на нападателите – Трезеге и Дел Пиеро пропуснаха по една трета от сезона - по различно време обаче.
Алекс пропусна 20 мача, в останалите 31 мача само 9 пъти е изигравал пълни 90 минути. През целия сезон беше контузен над 100 дни.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 51 мача.
Дел Пиеро, Трезеге 16
Ди Вайо, Миколи 8
Ди Вайо, Трезеге 5
Дел Пиеро, Ди Вайо; Миколи, Трезеге 4
Трезеге; Ди Вайо 3
Миколи, Дел Пиеро, Ди Вайо; Миколи, Салайета, Ди Вайо; Дел Пиеро, Миколи, Трезеге 2
Миколи, Салайета; Трезеге, Салайета, Миколи 1

Класация по участие в мачовете – общо 51.
Апиа 46
Ди Вайо 44
……….
Миколи 38
..........
Трезеге 32
Дел Пиеро 31
……….
Салайета 9

Класация по изиграно време в минути.
Буфон 3540’
……….
Трезеге 2700’
……….
Ди Вайо 2478’
……….
Миколи 2069’
……….
Дел Пиеро 1965’
……….
Салайета 575’

Голмайстори за сезона.
Трезеге 22
Ди Вайо 17
Дел Пиеро 14
Миколи 10
Недвед 8
……….
Салайета 3

Дузпи.
Дел Пиеро 2/3
Ди Вайо 1/1
Миколи 1/1
Трезеге 1/2

През сезона Дел Пиеро получи 4 жълти картона, направи 3 асистенции и удари 6 греди.

Предстоеше европейско първенство в Португалия а Юве все още нямаше нов треньор.
Не беше ясна и съдбата на повечето от играчите.
Доста се говореше и за нападателите в отбора – че някои ще напускат по собствено желание а други ще бъдат продадени. Салайета, Трезеге и Ди Вайо уж бяха сигурни напускащи.
За новия треньор – всички очакваха Чезаре Прандели да замести Липи. Дешан въпреки постигнатите успехи с Монако не изглеждаше сериозен кандидат.
И тогава неочаквано Фабио Капело беше назначен за треньор.
Тогава обаче доста от играчите на Юве бяха или в почивка или на Евро 2004, така че трябваше да се изчака до края на първенството за да разберем какви са плановете на Капело.

Както вече може би сте се досетили – прочетете първо мнението за представянето на скуадрата и на Алекс на това първенство и след това продължете със следващото мнение в което се разглежда сезон 2004-2005.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:34
Коментар #17


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



2004-2005

треньор Фабио Капело

Серия А
1. 12.09.04 Бреша-Юве 0:3 сменен е от Оливера в 65’
2. 19.09.04 Юве-Аталанта 2:0 резерва
3. 22.09.04 Сампдория-Юве 0:3 сменен е от Ибрахимович в 63’, гол в 12’ от дузпа
4. 25.09.04 Юве-Палермо 1:1 сменен е от Трезеге в 46’
5.
6.
7. 23.10.04 Сиена-Юве 0:3 сменен е от Капо в 79’, вкарва 2 гола в 53’ и 60’
8. 28.10.04 Юве-Рома 2:0 сменен е от Салайета в 72’, вкарва гол в 31’
9. 31.10.04 Юве-Киево 3:0 резерва
10. 06.11.04 Реджина-Юве 2:1 сменя Салайета в 71’
11. 10.11.04 Юве-Фиорентина 1:0 сменен е от Салайета в 63’, жълт картон
12. 14.11.04 Лече-Юве 0:1 сменен е от Капо в 59’, вкарва гол в 14’
13.
14. 05.12.04 Юве-Лацио 2:1 сменен е от Салайета в 70’
15. 12.12.04 Болоня-Юве 0:1 сменен е от Салайета в 71’
16. 19.12.04 Юве-Милан 0:0 сменен е от Салайета в 46’
17. 06.01.05 Парма-Юве 1:1 сменен е от Салайета в 63’
18. 09.01.05 Юве-Ливорно 4:2 сменен е от Салайета в 67’, вкарва гол в 18’
19. 16.01.05 Каляри-Юве 1:1 сменя Трезеге в 74’
20. 23.01.05 Юве-Бреша 2:0 резерва
21. 30.01.05 Аталанта-Юве 1:2 сменя Ибрахимович в 61’, вкарва гол в 80’ от дузпа
22. 02.02.05 Юве-Сампдория 0:1 титуляр
23. 05.02.05 Палермо-Юве 1:0 резерва
24. 13.02.05 Юве-Удинезе 2:1 сменен е от Салайета в 84’
25. 19.02.05 Месина-Юве 0:0 титуляр
26. 27.02.05 Юве-Сиена 3:0 титуляр, вкарва 2 гола в 35’ и в 80’ от дузпа
27. 05.03.05 Рома-Юве 1:2 сменен е от Песото в 56’, гол в 44’ от дузпа, жълт картон
28. 13.03.05 Киево-Юве 0:1 сменен е от Оливера в 76’
29. 19.03.05 Юве-Реджина 1:0 титуляр, вкарва гол в 65’
30. 09.04.05 Фиорентина-Юве 3:3 титуляр, вкарва гол в 22’
31. 17.04.05 Юве-Лече 5:2 сменен е от Салайета в 46’
32. 20.04.05 Юве-Интер 0:1 сменен е от Салайета в 71’
33. 24.04.05 Лацио-Юве 0:1 сменен е от Оливера в 16’
34. 01.05.05 Юве-Болоня 2:1 сменен е от Трезеге в 68’
35. 08.05.05 Милан-Юве 0:1 титуляр
36. 15.05.05 Юве-Парма 2:0 сменен е от Трезеге в 84’, вкарва гол в 6’
37. 22.05.05 Ливорно-Юве 2:2 резерва
38. 29.05.05 Юве-Каляри 4:2 титуляр, вкарва гол в 18’

купа на Италия
1/8 финал
13.01.05 Юве-Аталанта 3:3 сменя Песото в 72’

ШЛ
трети предварителен кръг
10.08.04 Юве-Юргорден 2:2 сменен е от Салайета в 79’
24.08.04 Юргорден-Юве 1:4 сменен е от Салалета в 81’, вкарва гол в 10’

15.09.04 Аякс-Юве 0:1 сменен е от Апиа в 77’
28.09.04 Юве-Макаби 1:0 резерва
19.10.04 Юве-Байерн М 1:0 сменен е от Салайета в 59’
03.11.04 Байерн М-Юве 0:1 титуляр, вкарва гол в 90’
08.12.04 Макаби-Юве 1:1 сменен е от Ибрахимович в 73’, вкарва гол в 71’

1/8 финал
22.02.05 Реал М-Юве 1:0 сменен е от Салайета в 81’, жълт картон
09.03.05 Юве-Реал М 2:0 сменен е от Трезеге в 57’

1/4 финал
05.04.05 Ливърпул-Юве 2:1 сменен е от Трезеге в 61’
13.04.05 Юве-Ливърпул 0:0 титуляр

Още преди Капело да бъде назначен като треньор беше ясно че се търси нов нападател. Продажбата на Трезеге изглеждаше почти сигурна и му се търсеше заместник. Споменаваха се следните имена – Ибрахимович / Аякс /, Кавенаги / Ривър Плейт /, Виери / Интер /, Джилардино / Парма /, Торес / Атл. М /, Тристан / Ла Коруня /, Мориентес / Реал М /, Суацо / Каляри /, Дрогба / Олимпик М /.
За Салайета и Ди Вайо също беше почти сигурно че си тръгват.
Може би само за Дел Пиеро и Миколи беше сигурно че остават в отбора.

Но още по време на Евро 2004, стана ясно че Трезеге ще продължи договора си с Юве.
В средата на юли, Ди Вайо беше продаден на Валенсия. По това време Ибрахимович и Муту бяха най-вероятните нови нападатели. Особенно към края на август всеки ден имаше някакви новини за интерес на Юве към Златан и в последния ден от месеца шведа пристигна в Торино. Веднага след този трансфер Миколи пожела да напусне и избра Фиорентина. Ето какво каза Миколи : “ Бях жертван в името на Дел Пиеро. Не изпитвам сантименталности към Юве. Не получих шанс и доверие за да разкрия потенциала си. “
Ди Вайо също имаше какво да каже : “ Дел Пиеро е привелигирован в Юве но Ибрахимович ще пренареди нещата “ – ами мога да кажа само - доста правилна прогноза.

4 дни след трансфера си в Юве, Ибрахимович вкара 4 гола в мача Малта – Швеция и накара доста хора да му обърнат внимание. По същото време Алекс вкара само един гол за Италия при гостуването на Молдова.

Капело започна да прилага ротациония принцип в атака още от началото на сезона в Серия А. В първия мач играха Дел Пиеро и Трезеге, а във втория Дел Пиеро и Златан. После пак Дел Пиеро и Трезеге, и Дел Пиеро и Златан.
По време на мача Юве – Макаби Тел Авив 1:0 в края на септември, Алекс беше на скамейката през целия мач. След мача стана ясно че има контузия в ахилеса и ще пропусне 2 седмици. И така – в следващия мач започнаха Златан и Трезеге. Това беше последния мач на Трезеге за годината. По предварителните прогнози, щеше да отсъства 4 месеца – проблема беше контузията му в лявото рамо която ако не се лъжа получи 10 месеца по-рано в мача Юве – Олимпиакос 7:0.
Естествено веднага започнаха слуховете за привличането на нови нападатели – Пиер Ван Хойдонк / Фенербахче /, Тони / Палермо /, Карачоло / Бреша /, Оуен / Реал М /. Салас и Миколи, преотстъпени съответно на Ривър Плейт и Фиорентина отказаха да се върнат в Юве през зимата.
Ибрахимович изигра един мач със Салайета при отсъствието на Алекс. В този период Салайета беше в доста добра форма – получаваше често шанс да играе и вкара няколко гола.
Последваха 3 мача в които отново титуляри бяха Златан и Дел Пиеро а Салайета влизаше като смяна и един в който Алекс отново остана на резервната скамейка.
Капело започна да редува Алекс и Салайета като партньори на Ибрахимович.
На 14 ноември Алекс вкара победния гол при гостуването на Лече и беше сменен през второто полувреме. Следващия мач в който игра беше мача Юве – Лацио 2:1 на 5 декември.
До завръщането на Трезеге, нападателната двойка беше Алекс и Златан.
За мача Юве – Милан 0:0 и представянето на Дел Пиеро в него не искам да си спомням.
След като Трезеге се излекува, Алекс седна на пейката.
Е, все пак игра малко в края на един мач, но в следващия беше през цялото време резерва. След това отново влезе като смяна в мача с Аталанта в Бергамо.
В началото на 2005 отново имаше слухове за напускането на Дел Пиеро, но Моджи твърдеше че в тях няма нищо истинско. Все пак тия негови приказки и друг път феновете на Юве са ги чували и логично не му повярваха.
Стигаме до двете последователни загуби в първенството в началото на февруари.
В мача Юве – Сампдория 0:1, Алекс беше титуляр но в следващия – Палермо – Юве 1:0 не игра – беше на резервната скамейка през цялото време. Въпреки че Капело имаше право да направи още една смяна не пожела да пусне Дел Пиеро в този мач. Дори в края на мача беше по-интересно да се гледа резервната скамейка на Юве отколкото мача. Капело се правеше че не вижда Алекс, а последния седеше със скръстени ръце и сякаш му беше все едно дали ще играе или не.
За първи път от доста време слуховете за напускането на Дел Пиеро станаха доста реални. Виали му беше дал съвет чрез вестниците да напусне Юве и да играе в Англия.
Но още в следващи мач Юве – Удинезе 2:1, Капело пусна Алекс да играе още от началото на мача заедно със Трезеге и Ибрахимович.
След този мач Трезеге се разболя от грип и така Алекс и Златан играха заедно в мачовете Месина – Юве 0:0 и Реал М – Юве 1:0.
На 27 февруари Дел Пиеро вкара 2 гола на Сиена, единия от които беше гениален.

По това време Капело изпробва в няколко мача вариант с трима нападатели – Дел Пиеро, Ибрахимович, Салайета – 3 пъти и Дел Пиеро, Трезеге, Ибрахимович – 1 път.
Тогава / около средата на март / започнаха проблемите на Трезеге с глезена и поради тази причина пропусна няколко мача.
За един от най-важните мачове през сезона – реваншът с Реал М в ШЛ, също не искам да си спомням ако трябва да говоря за представянето на Дел Пиеро.
На 19 март Алекс изигра един от най-добрите си мачове за победата над Реджина в Торино с 1:0 – отново Капело заложи на трима нападатели – Дел Пиеро, Ибрахимович, Салайета. В този мач освен че вкара победния гол, игра отлично и напомни за предишния Дел Пиеро.
Въпреки това някои медии твърдяха че Дел Пиеро вече е започнал да си търси отбор извън Италия.
В мача Ливърпул – Юве 2:1 на 5 април титуляри бяха Дел Пиеро и Златан а Трезеге смени Алекс през второто полувреме. В този важен мач Дел Пиеро се постара доста и игра добре – дори вкара гол с глава който беше несправедливо отменен поради засада..
Но проблемите на Трезеге със глезена продължаваха и логично в следващите мачове титуляри бяха Златан и Алекс.
Последваха 2 равенства – 3:3 с Фиорентина във Флоренция и 0:0 с Ливърпул в Торино.
За мача с Фиорентина може да се каже че Алекс игра прилично но в мача с Ливърпул, той а и всички други играчи се представиха доста слабо.
След този мач стана ясно че Трезеге ще отсъства още 3 седмици, и това беше достатъчно да се появят слухове за напускането му.
Ами имаше и един друг слух – че лекарите на отбора нарочно забавят оздравяването на Трезеге за да може Алекс да играе по-често.
И така, единствения трофей който можеше да бъде спечелен през сезона беше скудетото.
При победата над Лече с 5:2, Дел Пиеро игра горе долу добре но още в следващия домакински мач с Интер 0:1 отново разочарова. Освен това след този мач Златан беше наказан за 3 срещи защото удари Кордоба. Така преди решителния мач с Лацио в Рим, нападателите на които можеше да разчита Капело бяха Алекс и Салайета. Но Дел Пиеро игра само 16 минути в Рим защото получи контузия в гърба и беше сменен.
Все пак конузията не беше сериозна и в следващия мач Алекс отново започна като титуляр в атака заедно със Салайета. Трезеге най-после се завърна в игра в този мач.
Предстоеше най-важния мач за сезона – гостуването на Милан. Това беше мача който щеше да реши спора за титлата в Италия. Но настоенията преди него не бяха много оптимистични – Дел Пиеро през сезона беше в някаква нехарактерна за него слаба форма, Трезеге беше играл в не повече от 15 мача през сезона като в повечето от тях влизаше в игра през второто полувреме или беше сменян а Ибрахимович който напоследък се представяше доста добре беше наказан за този мач.
Едно от нещата във футбола които аз харесвам много, е че само с един добре изигран мач може да накараш феновете да забравят посредствените игри преди това.
Освен че мача беше решителен за скудетото, това беше последния шанс за Алекс през този сезон да направи нещо за да изчисти името си от всички критики и обиди които бяха отправени към него през сезона а дори и преди него.
И той успя да се възползва от тази възможност, като изигра един от най-добрите си мачове за Юве – освен че подаде за гола и удари гредата, накара всички да си спомнят за най-добрите му години.





Не ми се мисли какво можеше да стане ако Юве резултата беше друг и ако Алекс беше играл отново слабо.
След този мач, Марчело Липи го повика в националния отбор след доста дълга пауза.
След като скудетото беше спечелено 2 мача преди края на първенството Дел Пиеро призна че има проблеми с Капело. Освен това заяви че иска да играе и ако продължава да бъде резерва е по-добре да си намери нов отбор.
След последния мач за сезона на 29 май с Каляри на " Деле Алпи " в който Алекс вкара гол, му беше връчено скудетото.


Всички варианти на титулярното нападение – общо 52 мача.
Ибрахимович, Дел Пиеро 22
Ибрахимович, Трезеге 8
Трезеге, Дел Пиеро 5
Ибрахимович, Салайета 5
Ибрахимович, Салайета, Дел Пиеро 5
Салайета, Дел Пиеро 3
Дел Пиеро, Трезеге, Ибрахимович 2
Салайета, Капо; Трезеге, Салайета 1

Класация по участие в мачовете – общо 52.
Тюрам 49
……….
Ибрахимович 45 / 40 пъти титуляр /
……….
Дел Пиеро 41 / 37 пъти титуляр /
Недвед 38
Салайета 38
……….
Трезеге 24 / 18 пъти титуляр /

Класация по изиграно време в минути.
Тюрам 4360’
………
Ибрахимович 3589’
Недвед 3257’
Дел Пиеро 2701’
……….
Салайета 1915’
Трезеге 1624’

Голмайстори за сезона.
Дел Пиеро 17 - за четвърти път в кариерата си е най-резултатния играч за сезона
Ибрахимович 16
Трезеге 14
Недвед 10
Салайета 9

Дузпи
Дел Пиеро 4/4
Каморанези 1/1
Ибрахимович 1/1

Класация по асистенции.
Каморанези 14
Ибрахимович 9
Салайета 7
Недвед 6
Дел Пиеро 5

През целия сезон получава 3 жълти картона и удря 2 греди.

В средата на юни Дел Пиеро се ожени за дългогодишната си приятелка Соня Аморузо.

По това време бъдещето на Касано не беше ясно но упорито се твърдеше че ще премине в Юве.
За Трезеге и Салайета не беше сигурно че ще останат в отбора, а също и за Капо.
За Миколи – ами не беше ясно дали ще се върне след преотстъпването си на Фиорентина.
В началото на юли стана ясно че въпреки всички оферти от страна на Челси и други отбори, Трезеге няма да бъде продаден.
Дел Пиеро въпреки всички слухове за напускането му остана все пак в отбора но беше ясно че ще има проблеми защото Капело нямаше намерение да се отказва от любимия си вариант в нападение – Ибрахимович, Трезеге. Но още едно нещо беше ясно предварително – че Капело дори да не иска ще пуска Алекс да играе в доста мачове.

Това е една статия от март 2005 която е написана в защита на Алекс.

Когато споменаваме някои легендарни имена в историята на фубола като например Паоло Роси, Дино Дзоф, Роберто Баджо и Паоло Малдини не може да не се сетим и за Алесандро Дел Пиеро. Дел Пиеро премина през много трудни периоди през живота си.
На 8 години / през 1982 / напусна дома си за да тренира ежедневно с Падуа. Беше му много трудно да свикне с новата среда. Трябваше да показва винаги най-доброто на което е способен и да не бъде уплашен. Алекс можеше да се вижда със семейството си само на празниците и през ваканциите. Той знаеше че футбола иска саможертви и беше готов да ги направи – както казваше по късно – винаги трябва да имаш цел, в противен случай животът ти ще е скучен. През 1993 когато от Юве го забелязаха той беше на 19. Юве намери заместник на легендата Робето Баджо и този заместник беше Алекс. Медиите критикуваха мениджърите на отбора за тази сделка а феновете невярваха че който и да играч може да замести Баджо. Но Алекс успя да ги убеди че е най-добрата “ замяна “ в историята на Юве. Просто нямаше начин да не се влюбят в него а също и в головете му, асистенциите му, дрибъла му и така нататък. Логично беше да му измислят прякора - Pinturicchio – име да велик италиански художник. Успя да вкара 8 гола в 27 мача и беше обявен за най-добър италиански млад играч. През годините, Дел Пиеро спечели доста титли – доста повече от някои други велики играчи и легенди.
Тежката му контузия предизвика тъга и гняв в сърцата на феновете му. Отсъствието му се усети много силно – Юве завърши на 6-то място в Серия А.
Въпреки че тази контузия му отне част от класата му, все пак Дел Пиеро имаше решаващ принос за спечелването на двете титли през 2001-2002 и 2002-2003.

Този материал нещо ми се струва че не завършен но може и аз да съм изгубил останалата част – ако я намеря ще я добавя в това мнение.

Още 2 снимки на Алекс.
Първата е от музикалните награди на MTV в Рим / 18.11.2004 / - Алекс и Боно.





--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:35
Коментар #18


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



2005-2006

Серия А
1. 28.08.06 Юве – Киево 1:1 резерва
2. 11.09.06 Емполи – Юве 0:4
3. 18.09.06 Юве – Асколи 2:1 титуляр, вкарва 2 гола в 14’ от дузпа и в 38’
4. 21.09.06 Удинезе – Юве 0:1 сменен е от Салайета в 52’
5. 24.09.06 Парма – Юве 1:2 резерва
6. 02.10.06 Юве – Интер 2:0 сменя Ибрахимович в 46’
7. 15.10.06 Юве – Месина 1:0 сменен е от Трезеге в 82’, вкарва гол в 24’
8. 23.10.06 Лече – Юве 0:3 сменен е от Каморанези в 79’
9. 26.10.06 Юве – Сампдория 2:0 сменен в 67’ от Салайета
10. 30.10.06 Милан – Юве 3:1 сменя Недвед в 71’
11. 06.11.06 Юве – Ливорно 3:0 сменя Трезеге в 73’, вкарва гол в 91’
12. 19.11.06 Рома – Юве 1:4 сменя Ибрахомович в 80’
13. 27.11.06 Юве – Тревизо 3:1 сменя Трезеге в 69’, вкарва гол в 82’
14. 04.12.06 Фиорентина – Юве 1:2 резерва
15. 11.12.06 Юве – Каляри 4:0 сменя Ибрахимович в 57’
16. 17.12.06 Лацио – Юве 1:1 сменя Трезеге в 80’
17. 21.12.06 Юве – Сиена 2:0 сменя Трезеге в 60’
18. 07.01.06 Палермо – Юве сменя Ибрахимович в 87’
19. 15.01.06 Юве – Реджина 1:0 титуляр, вкарва гол в 45’
20. 18.01.06 Киево – Юве 1:1 сменя Каморанези в 56’
21. 22.01.06 Юве – Емполи 2:1 сменен е от Джаникеда в 90’
22. 29.01.06 Асколи – Юве 1:3 сменен е от Салайета в 83’
23. 05.02.06 Юве – Удинезе 1:0 сменя Каморанези в 57’, вкарва гол в 70’
24. 08.02.06 Юве – Парма 1:1 титуляр, пропуска дузпа
25. 12.02.06 Интер – Юве 1:2 сменя Ибрахимович в 70’, вкарва гол в 85’

купа на Италия
1/8 финал
01.12.05 Фиорентина – Юве 2:2 титуляр
10.01.06 Юве – Фиорентина 4:1 титуляр, вкарва 3 гола – в 9’, 17’ и в 56’ от дузпа

1/4 финал
26.01.06 Юве – Рома 2:3 сменя Оливера в 53’, вкарва 2 гола в 72’ и 94’ Салайета
01.02.06 Рома – Юве 0:1 сменя Салайета в 54’

суперкупа на Италия
20.08.05 Юве – Интер 0:1 сменя Каморанези в 73’

ШЛ
14.09.05 Брюж – Юве 1:2 резерва
27.09.05 Юве – Рапид В 3:0 сменя Трезеге в 59’
18.10.05 Байерн М – Юве 2:1 сменя Каморанези в 46’
02.11.05 Юве – Байерн М 2:1 сменен е от Недвед в 46’
22.11.05 Юве – Брюж 1:0 титуляр, вкарва гол в 80’
07.12.06 Рапид В – Юве 1:3 титуляр, вкарва 2 гола в 35’ и 45 ‘
Най-важните моменти през този сезон свързани с Дел Пиеро са подобряването на головия рекорд на Бониперти и възможността той да приключи кариерата си в Юве.

Вторник 3 - януари, 2006
Ръководството на Юве е готово да предложи на Дел Пиеро нов договор.
Клубът иска да задържи своя символ до края на кариерата му. В новия договор е предвиден пост в управата на клуба за Алекс след като той прекрати кариерата си.
Договора който ще му бъде предложен вероятно ще е до 2010.
Възможно е дори да му бъде предложен поста на вицепрезидент.

Подобряването на рекорда на Бониперти стана в мача за купата на Италия, Юве - Фиорентина 4:1, игран на 10.01.2006. В този мач Алекс вкара хеттрик.
Ето една снимка от мача.



Преди следващия мач - Юве - Реджина 1:0 игран на 15.01.2006, той получи специална награда за изключителните си заслуги към Юве. На това отличие бяха изписани всичките му 185 гола до момента.







В този мач вкара 186-я си гол за Юве който се оказа победен.




Май е по-добре първо да свърши сезона преди да напиша нещо като анализ за представянето на Дел Пиеро.


Последния мач включен в статистиките е Интер – Юве 1:2.
Всички варианти на титулярното нападение – общо 36 мача.
Трезеге, Ибрахимович 19
Дел Пиеро, Трезеге 6
Дел Пиеро, Ибрахимович 5
Дел Пиеро, Салайета 2
Салайета; Ибрахимович, Салайета; Дел Пиеро, Трезеге, Ибрахимович; Трезеге, Салайета 1

Класация по участие в мачовете – общо 36.
Канаваро 33
……….
Дел Пиеро 31 / 14 пъти титуляр /
Ибрахимович 31 / 26 пъти титуляр /
……….
Муту 30
Трезеге 29 / 27 пъти титуляр /
……….
Салайета 20

Класация по изиграно време в минути.
Канаваро 3000’
……….
Трезеге 2179
……….
Ибрахимович 2134’
……….
Дел Пиеро 1630’
Муту 1622’
……….
Салайета 625’

Голмайстори за сезона.
Трезеге 22
Дел Пиеро 16
Муту 9
Ибрахимович 8
Недвед 4

Дузпи
Дел Пиеро 2/3
Муту 1/1

До този момент през сезона, Алекс не е получавал картони, има 4 асистенции и е ударил 5 греди.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:35
Коментар #19


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



В това мнение мисля да слагам различни статистики за Дел Пиеро.

Код
Сезон    Серия А   КИ    СКИ     MM     ШЛ    УЕФА   СКЕ    МКК     ИН     общо
          м   г   м  г   м  г   м  г   м  г   м  г   м  г   м  г   м  г   м    г            
1993/94  11   5   1  -   -  -   2  -   -  -   2  -   -  -   -  -   -  -   14   5
1994/95  29   8  10  1   -  -  11  1   -  -  11  1   -  -   -  -   -  -   50  10
1995/96  29   6   2  1   1  -  11  6  11  6   -  -   -  -   -  -   -  -   43  13
1996/97  22   8   4  -   -  -   9  7   6  4   -  -   2  2   1  1   -  -   35  15
1997/98  32  21   4  1   1  -  10 10  10 10   -  -   -  -   -  -   -  -   47  32
1998/99   8   2   1  -   1  1   4  -   4  -   -  -   -  -   -  -   -  -   14   3
1999/00  34   9   2  1   -  -   9  2   -  -   6  1   -  -   -  -   3  1   45  12
2000/01  25   9   2  -   -  -   6  -   6  -   -  -   -  -   -  -   -  -   33   9
2001/02  32  16   4  1   -  -  10  4  10  4   -  -   -  -   -  -   -  -   46  21
2002/03  24  16   -  -   1  2  13  5  13  5   -  -   -  -   -  -   -  -   38  23
2003/04  22   8   4  3   1  -   4  3   4  3   -  -   -  -   -  -   -  -   31  14
2004/05  30  14   1  -   -  -  10  3  10  3   -  -   -  -   -  -   -  -   41  17
2005/06  21   8   4  5   1  -   5  3   5  3   -  -   -  -   -  -   -  -   31  16
TOTALE  319 130  39 13   6  3 104 44  79 38  19  2   2  2   1  1   3  1  468 190



Код
         мачове  min   голове дузпи  ж.к  ч.к   асис   греди
1993/94    14    429      5   0/0     2    1
1994/95    50   3374     10   1/1     4    -
1995/96    43   3093     13   0/0     3    -
1996/97    35   2507     15   5/5     2    -
1997/98    47   3903     32   7/11    5    -      7
1998/99    14   1137      3   1/2     -    -
1999/00    45   3479     12   8/8     3    -
2000/01    33   2331      9   2/2     5    1
2001/02    46   3659     21   4/6     3    -             3
2002/03    38   3057     23   7/8     1    -      7      5
2003/04    31   1965     14   2/3     4    -      3      6
2004/05    41   2701     17   4/4     3    -      5      2
2005/06    31   1630     16   2/3     -    -      4      5


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bianconero
коментар 02 Sep 2006, 10:37
Коментар #20


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 834
Регистриран: 20-February 06
Град: Пловдив
Потребител No.: 9



Това мнение е запазено за сезоните на Дел Пиеро в Юве, след настоящия.
Но колко ще бъдат – никой не знае.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

5 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 17th November 2018 - 02:52ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: