IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

14 страници V  < 1 2 3 4 5 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Легендите на Ювентус, За всички клубни легенди, за които няма отделна тема
NUCLEO1985
коментар 22 Jan 2015, 22:43
Коментар #41


Juventus champion
******

Група: Admin
Коментари: 6 610
Регистриран: 22-February 06
Град: Свищов/София
Потребител No.: 25



Цитат(div @ 22 Jan 2015, 21:35) *
Между другото, пинкфлойд, за 3-ти или 4-ти път те виждам да споменаваш покриването на Зидан в двата финала. Някой може ли да даде предположение защо се е получило така и като цяло да обясни за въпросните финали и защо в два мача, в които сме тотален фаворит излизаме като победени? Което ме подсеща, че и в темата за легендите от 80-те и 90-те не е писано отдавна, а старите материали ги научих наизуст. Флойд.. мхм...


Понеже не е темата за Погба мястото, ще пиша аз тук. Макар че спомените ми от тези два финала все повече избледняват.

За мача с Борусия и до днес не знам как го загубихме. Тогава смело мога да твърдя, че бяхме най-добрият отбор в света. Мачкахме всичко наред, нападението с Дел Пиеро, Виери и Бокшич беше убийствено, резултатите ни бяха на моменти фрапантни (6:1 срещу Милан, 6:1 срещу ПСЖ за Суперкупата на Европа). На полуфинала буквално пребихе Аякс, Зидан беше във вихъра си. На финала бяхме по-добри, но за 5 минути Ридле вкара два нелепи гола. Единият от някаква тъпo центриране, другият след корнер. Единият проблем в този мач беше, че Дел Пиеро беше контузен и беше резерва. Влезе на полувремето, Липи изкара някой от защитниците, май Порини, мързи ме да проверявам. Второто полувреме ги нагънахме, Дел Пиеро вкара, но след това ги изпуснахме за една тъпа контра, а на Ларс Рикен му върза жестоко и топката влезе във вратата, с което мачът приключи... Другият проблем, поне според мен (а явно и според пинкфлойд) беше, че Зидан не игра нищо. Ама абсолютно нищо. За цял мач тотално нищо не направи, бяха му сложили някакъв да го варди персонално и той го изяде с парцалите.

За мача с Реал - там беше същото. Зидан пак се покри, не беше лидерът, който уж трябваше да бъде (и който беше в другите мачове, явно във финалите на ШЛ нещо му ставаше). Въобще разликата между играта му на финала на световното с Франция и на финала в ШЛ два месеца по-рано е все едно да сравняваме Дел Пиеро от 1998 със сегашния Дел Пиеро от мачовете в Индия. Другото от този финал е, че Индзаги направи два сериозни пропуска. Мачът беше равностоен (поне така помня), доста дърварски, имаше блъсканици, караници. А голът на Миятович е... Рикошет, Монтеро изгледа топката, май и Торичели беше някъде там, въобще...

Това помня аз от тези мачове, но все пак бях малък тогава и със сигурност има неща, които съм забравил. И заради тези два финала винаги, поне за мен, ще има едно "но", когато се заговори за Зидан. Като сложим и изгонването му срещу Хамбургер след удар с глава срещу съперник, което ни изяде главата през есента на 2000 г. в ШЛ... Иначе имаше и велики мачове с нашата фланелка.

Но като цяло аз бях доволен, че го продаваме. Индзаги също, макар че не бях особено радостен, че го даваме баш на Милан. Въобще в онова трансферно лято за мен Моджи направи нещо гениално. Махаш Зидан и Индзаги и взимаш Буфон, Недвед и Тюрам. Имахме зверска нужда и от тримата. А и те не бяха само тези трансфери. Бяха махнати Ковачевич, абсолютната издънка Ван дер Саар (за който мнението ми винаги ще остане негативно заради изпълненията му в Ювентус), Фонсека и още много плява. Ако и Марсело Салас не беше такава трансферна дупка, можеше да е и още по-добро онова лято.


--------------------
FORZA MAGICA JUVE!!!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
div
коментар 22 Jan 2015, 23:38
Коментар #42


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 554
Регистриран: 6-May 12
Потребител No.: 24 679



От поста ти си правя извод, че ние 15 години не можем да се защитаваме при центрирания. Иначе благодаря за отговора, ще е добре тази и тема и ''Назад във времето'' да не им давате такива 5-6 месечни почивки. smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 23 Jan 2015, 02:20
Коментар #43


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



На финала срещу Борусия се случи следното: Ламбърд изяде буквално Зидан. Това е връхният момент в кариерата на този британски пън, звездният му миг, среща, която не повтори никога отново. Гледката беше грозна: Зидан не знаеше на кой свят е. Няма много често да намериш по сайтове и хроники описание на този сблъсък, но той реши развоя на срещата. Отделно това е един от много качествените епизоди, в който противников играч успява да неутрализира тотално голяма звезда. Ламбърт може никога да не е бил звезда, но тази среща я включвам в топ 5 на представанията, които аз съм гледал. Освен, че не даде на Зидан да осъществи повече от 4 точни подавания, Ламбърд асистира и на Ридле за първия гол, ако не се лъжа. Борусия владееха инициативата, вече половин час играта ни не се получаваше, нямаше никакъв изглед от онзи Ювентус, който можеше да вкара поне 5 гола и на най-добрата защита в света. Една елементарна грешка позволи на Борусия да открие резултата, а след това отборът се стъписа и Борусия по прекрасен начин успя да вземе преднина, с която си осигури срещата. Да, факт е, че онзи Алекс липсваше, но Бокшич и младият Виери са профил играчи, с които играта на Зизу би се получила. Но от него нямаше следа - при всеки опит да мине през Соуса и Ламбърт, отново и отново не се получаваше. Ламбърт на моменти играеше на ръба, което може и да е изненадала още повече Зидан. Проблемът е там, че той беше най-добрият футболист в света. Невероятна визия, финес, поглед, докосване на магьосник. От Зидан не се искаха 3 асистенции или 2 гола. От Зидан се искаше правилното отиграване, което беше нужно. В края на срещата престана да си дава зор. Вероятно Зидан никога няма да говори открито за тази среща, но Ламбърт мина през него като валяк и това сякаш си личеше година по-късно срещу Реал. Другият проблем е, че тази среща автоматично влиза в топ 3 класацията за най-сигурни победи във финала на Лигата. И ние съумяхме да го изгубим. Кретенски, без игра, с притеснение, с покриване. Точно както изгубихме и срещата с Реал, както и изгубихме и тази с Милан. За мача с Хамбургер не искам и да се сещам, защото полудявам - ако си мислите, че загубата от Борусия е ташак, погледнете срещата срещу джуджето от Хамбург, което трябваше да разпилеем от бой. Ние сме нещо като европейски неудачник - думи, които няма да се приемат от вас, по-младите, но Ювентус през годините намираше начин да загуби тези срещи без реално обяснение и от нищото. Мачът срещу Реал беше равностоен, беше грозен мач без особени достойнства. Онзи Реал хем беше симпатичен, хем не толкова добър, но определено е подценяван отбор. И двата отбора кьоскаха топката, но Зидан отново не знаеше какво да направи, когато я поеме. Срещу него играеше онзи изгряващ Редондо, който си остава един от най-големите дефанзивни играчи в историята. Това, което помня и до ден днешен от финала, са 4 кадъра, които даваха през различни части от срещата: Зидан с наведена глава, гледащ грозните си бутонки. В него отново нямаше магия, но по-лошото е, че нямаше и идея. Аз на Зидан няма да му простя никога, защото 2 месеца по-късно видяхме какво може на финала на СП. Видяхме и какво може срещу Леверкузен. Който иска да го има за легенда на Ювентус, да го обича, да го боготвори. Признавам уникалната му класа, но не принадлежи на сърцето ми. Изтегли си мачовете, защото ще видиш наистина как се покри и в двете срещи. Сякаш беше в собствен свят и желаеше просто да се прибере и да си сипе едно уиски, без да го боли *** как е завършила срещата. Липи също има вина за срещата срещу Борусия, но няма вина, че Зидан си питаше алжирския да помогне на отбора. Фортуна беше на страната на Борусия, но заслужаваха повече да спечелят. Хитро се възползваха от малкото възможности, които знаеха, че ще имат. Тръгнаха за бързо второ попадение и след това убиха мача след грешка, каквато Ювентус правеше рядко по това време. А пък онзи мазен копелдак Миятович не искам и да си го спомням... Рядко противен футболист - мазна физиономия, типичен средняк.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 23 Jan 2015, 02:25


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 23 Jan 2015, 02:28
Коментар #44


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Морев, не се излагай.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Boris Morev
коментар 23 Jan 2015, 11:36
Коментар #45


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 428
Регистриран: 18-June 13
Потребител No.: 24 776



"I want to play in Spain. I don't know when but one day I will," Zidane said. "My wife is Spanish, we have Spanish friends and I want to move there. I have never hidden my problems about the life here in Turin. I will finish this season and then see."

Започваш да забравяш много!


--------------------
Аз съм наказанието Божие. Ако нямахте грехове, Бог не би ме изпратил, за да ви накажа
Go to the top of the page
 
+Quote Post
nikentus
коментар 23 Jan 2015, 12:28
Коментар #46


ювентинец
******

Група: Ветерани
Коментари: 5 197
Регистриран: 28-February 06
Потребител No.: 42



Моите спомени за трансфера на Зидан са, че човекът искаше да напуска и се оправдаваше с жена си. Това с Перес и кърпичките си го спомням много добре, а и впечатленията ми бяха, че ние не искахме да го даваме. Не знам и някъде да има достоверни източници за желанието на Зидан да продължи кариерата си в Юве през лятото на 2001 г.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Hristo
коментар 23 Jan 2015, 14:02
Коментар #47


Juventus champion
******

Група: Admin
Коментари: 6 274
Регистриран: 24-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 110



Това, което аз съм чел за трансфера на Зидан, е, че той е искал да си тръгне още през лятото на 2000 г. След като Франция печели Евро'2000, Зидан е буквално на върха, а Флорентино Перес вече мечтае за него. Между другото, първо се говори доста усилено за Барселона, след което започват и спекулациите за Реал. Разбира се, жената също натиска за Испания и трансферът изглежда неизбежен. Тогава се намесва Адвоката, на когото дори Зидан не може да откаже един последен сезон. Всичко, обаче, е ясно: Зидан започва последния си сезон в Ювентус и това е ясно и за Моджи, и за феновете, и за медиите. Самият Зидан вече дори е постигнал договорка с Реал, а сезон 2000/01 се превръща в пълен фарс. Между другото, това, което Моджи направи през лятото на 2001 г., не се планира и осъществява за няколко месеца в рамките на един трансферен прозорец. Според мен Моджи е работел по тази операция още от лятото на 2000 г., така че нещата се навързват. Но доколко са верни тези истории, никой, освен Зидан, не може да каже.

Напълно споделям мнението на pinkfloyd за Зидан: гениален, фамозен, феноменален... каквото и да се каже за него, ще е малко. Може би най-великият след Марадона, Пеле и Платини. Но легенда на Ювентус? Твърдо не. И двата загубени финала бяха задължителни за Ювентус, а тогава Зидан бе най-голямата звезда във футбола. Така, както набедиха Дел Пиеро за виновник за загубената европейска титла на Италия, така спокойно Зидан може да бъде нарочен и за тези два загубени финала.


--------------------
"Se sono un uomo felice, è perché ho dato tutto per la Juventus", Giampiero Boniperti
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 07 Aug 2015, 23:46
Коментар #48


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Ицо, фланелката с №6 няма да бъде извадена от употреба никога. Като казвам никога, значи никога. Заради Ширея не я извадиха, камо ли да си представя, че друг може да даде на Ювентус това, което е дал истинският кавалер на бялата дама. През годините на няколко пъти беше повдигана темата, но не се постигна резултат. Най-гласен беше Беарзот, който използваше много силни и истински думи за Ширея: че буквално е единствен, много повече от невероятния футболист, който е бил, защото е страхотна личност, използва думата дори ненадминат и директно си каза, че е срамота №6 в Ювентус да е бил носен след Ширея от играчи като Фрези, Олисех и Димаш. И до ден днешен еталон за велик защитник си остава Кайзера. В италианските анали много рядко ще срещнеш някой да вписва Ширея до другите колоси, но от хората, гледали го, всеки го е оценил подобаващо. Ширея е дал не просто много на Ювентус, дал е много на футбола. Безспорен факт е, че Ширея принадлежи в елитна категория - не визирам мястото му в историята на Ювентус, а това в на световния футбол. От неговия ранг са единици футболити, а аз и до ден днешен твърдя, че не отстъпва по нищо, освен завършващия удар, на Бекенбауер. Харизмата на Ширея, лидерските му качества и най-важното такова - същността му като човек, са причините Ювентус да започне един огромен прогрес, материализирал се в превръщането в световен гранд. Разбира се, тук роля има и човекът, установил моделът Ювентус - най-важната фигура в историята на отбора, а именно Бониперти. Бониперти е Дел Пиеро преди Алекс. Бониперти успява като футболист и се превръща в незабравима легенда и човек, прославил Юве из света. След това има несвършена работа - като управник превръща Ювентус в световно име. Кое е общото между двамата ли? Бониперти "намира" Ширея, забелязва го. Другото е история.

Та, за да се отклоня от темата, аз винаги съм казвал, че въпреки огромното романтично присъствие на Алекс, доста е условно да бъде наречен най-великия футболист на Ювентус. Ювентус е имал гениални десетки - някои минали на транзит, други останали дълго, трети останали цялата си кариера. Алекс имаше дълголетието, харизмата и убийственият футболен талант, но Дел Пиеро е най-голямото what if в историята. Дел Пиеро след всяка травма се връщаше все по-добър, но всяка от тежките травми на Алекс идваше в момент, в който той се приближаваше до твърдия №1 в света. А №6 в нашата история е един. Единици, дори не повече от 2-3ма, са срещаните играчи като Ширея. Жалко е, че младите няма как да го оценят, но е име, което трябва да знаете и да изпитвате гордост. В крайна сметка човекът олицетворява стойностите, които един играч носи, за да бъде представител на Ювентус. Почина нелепо, толкова млад, докато продължаваше да работи за отбора. Ширея обичаше Ювентус и беше истински кавалер и рицар. Дел Пиеро е някъде близо, но не е на нивото на Бониперти и Ширея. Като дори Ширея не е на Бониперти - абсолютният №1 по всеки показател.

А колкото до най-редките футболисти (типове) играли в Ювентус. Дори Ширея, Баджо, Платини и Дел Пиеро (в ред) не могат да се впишат до №1 - това е Буфон. Такъв вратар не се е раждал никога. Няма и да се роди. За мен Буфон е най-добрият футболист, носил екипа на Ювентус. Единствен по рода си. Най-добър от първия момент, появил се като титуляр - на 17. Все още са пред очите ми сезоните 00-02. Не съм гледал никога подобно представяне от вратар. 100 пъти да гласувам, 100 пъти ще си дам вота за Буфон като най-епохалния играч в историята на Ювентус.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 07 Aug 2015, 23:47


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
odyssey7
коментар 08 Aug 2015, 00:00
Коментар #49


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 855
Регистриран: 6-January 09
Град: Добрич/София
Потребител No.: 1 612



+1

Страхотен пост.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Аntonio Conte
коментар 08 Aug 2015, 01:07
Коментар #50


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 7 530
Регистриран: 31-July 06
Град: Русе
Потребител No.: 171



Цитат(pinkfloyd39 @ 08 Aug 2015, 00:46) *
А колкото до най-редките футболисти (типове) играли в Ювентус. Дори Ширея, Баджо, Платини и Дел Пиеро (в ред) не могат да се впишат до №1 - това е Буфон. Такъв вратар не се е раждал никога. Няма и да се роди. За мен Буфон е най-добрият футболист, носил екипа на Ювентус. Единствен по рода си. Най-добър от първия момент, появил се като титуляр - на 17. Все още са пред очите ми сезоните 00-02. Не съм гледал никога подобно представяне от вратар. 100 пъти да гласувам, 100 пъти ще си дам вота за Буфон като най-епохалния играч в историята на Ювентус.


Думите казани от теб са страхотни, но последния абзац най ми хареса. Обожавам Але, Недвед, Трезеге, играчите, които съм имал възможност най-много да наблюдавам съзнателно, но Буфон си остава истинската причина да се запаля страшно много по Юве. И за мен той си остава НУМЕРО УНО. Трудно ще се намери не само такъв вратар, но и футболист, който да има всичко онова, което Джиджи притежава.

Този коментар е бил редактиран от Аntonio Conte на 08 Aug 2015, 01:08
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 08 Aug 2015, 01:15
Коментар #51


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Искам да вметна още няколко думи за Буфон, защото се прекланям пред това име всеки път. Търсех едно старо интервю, от 2002рата, което помня, но исках да го снимам и да го сложа тук. Ще го преразкажа, защото е интересно. В него Буфон надълго говореше за своето семейство, което е изцяло спортно. Майка му и баща му са атлети, но се отказват от спорта млади и се ориентират към учителската професия. Спортът е в кръвта на това семейство - Буфон има две сестри, които са волейболистки. Едната се казваше Вероника, на другата името не го помня. Описваше, че са сплотено семейство, винаги са били такова, но най-близкият човек за Джиджи винаги била Вероника. Държала се с него като майка, помагала му, давала му съвети за живота и кариерата му. Буфон като дете, описваше, как бил леко проблемен - недисциплиниран, карал се с техните, бягал често от вкъщи. Макар да е от спортно семейство, както казах, неговите родители много искали той да стане учител. Единствено Вероника го подкрепяла, защото бил луда глава - каквото си наумил, го правел, а повече го амбицирал факта, че не получавал подкрепата, която търсел. Имал кофти приятели на тийн годините, които му влияели лошо - използвали наркотици, залитали по крайни идеологии, бягал често с тях и се напивал. Насочва се към футбола още на 10 години и го записват в школата на Парма. Треньорите се чудят какво да го правят - започнал като вътрешен халф и това била ролята, която му отредили. Случила се контузия на вратар, после на още един. Единият от треньорите казал "така и така не се справя, а физиката му е страхотна за такъв млад състезател", решили да го пробват в няколко тренировки под рамката. Впечатлил толкова, че след седмица вече бил титулярен вратар на младежите на Парма. Забравих името на тези треньори, но единият все му казвал, че такъв талант не е виждал. Съветвал го да не лежи на това рамо само, защото това не винаги се материализира. Буфон в следващите години, като наследник на атлети, впечатлява с постоянството си. В интервюто обаче споделя "Талантът, колкото и да е нескромно, който притежавах, беше огромен. Нямаше топка, която да не мога да извадя" и продължава "затова не си давах зор всеки път". Връща се отново назад и споделя, че се срамува - от това как е живял, от това, че заради его е можел да пропусне златен шанс. Буфон не е несериозен, но кариерата му се развива много бързо. Малко е отнесен, малко несериозен, но се е трудил усърдно. Пък и има не просто талант, а дарба от господ. Проблем, за който надълго говореше в това интервю, са цигарите. До 2001ва пушел по 2 кутии на ден. Пушел в почивките при тренировките. Пушел в съблекалнята. Сестра му го критикувала. Голямо значение отделя на Веки, който е треньор на вратарите в Парма през 96та. Той забелязва, че колкото и да е арогантен младежът, на терена му липсва малко увереност, а това щяло да го направи №1. Работи с него, едва ли не в ролята на личен психолог и за няколко месеца постигат огромни резултати. Буфон е преобразен. Лятото на 2001ва Вероника му се обажда. Пита го "Вярно ли е, Джиджи?" Той отговаря "Близо сме, но Рома и Барселона също много настояват". Сестра му, най-важният глас в неговия живот, му казва "Знам какво ти каза татко. Той е прав, но ти си твърдоглаво дете и ти трябва моя глас, а той може да ти каже само едно: Ювентус. Там е твоето бъдеще, там ще станеш най-великия". Всичко друго е история - Буфон няма колебание. С баща му и агента му са се ориентирали към Ювентус почти изцяло, но Вероника трябва да окаже дежурната си подкрепа. След трансфера отново му звъни и му казва, че времената са се промени, сега е под светлината на прожекторите и трябва да започне да си ляга рано, да спре цигарите и да демонстрира на феновете на Ювентус, които вече го боготворят, че Дзоф и Перуци са просто вратари, сравнени с него. Буфон много променя живота си за няколко месеца. Не е резервиран към Торино, напротив. Никога не е желал да напуска Италия - мечтата му е да поставя рекорди и да играе в собствената си родина, където да се превърне в икона. Влюбва се във всичко ювентинско за седмица. А обичта му е доказана през годините път след път след път. Буфон се отказва от пороците си. Буфон се депресира тежко, приемайки като собствена вина загубата от Милан на финала на ШЛ, със седмици не излиза от тях. 4 месеца посещава психолог, защото е изпаднал в дупка, не иска да играе, смята, че не е дал това, което може, предал е съотборниците си. Преодолява проблема. През 2008ма Буфон какво каза, помните ли? Аз принадлежа на Ювентус, но ако отборът трябва да закърпи положението, най-добре е да ме продаде, за да не съм в тежест, а с тези пари да дойдат по-добри. Това не е глас, който милее да играе за Ман Сити, за пари. За Буфон парите нямат значение. Интервюто завърши така: Бях луда глава. Непокорен, бях дори мързелив, не приемах нещата сериозно, защото без усилие се справях, но Ювентус стана мое семейство и ме превърна във ветеран на 23 години, даде ми сигурност, опора и ценности. Така Буфон, от лудото младо момче за 1 година се превръща в глас в съблекалнята, в която дежурят играчи като Тюрам (*** за тоя тъпунгер!), Монтеро, Недвед, Такинарди, Конте и Дел Пиеро.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 08 Aug 2015, 01:15


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
div
коментар 08 Aug 2015, 01:55
Коментар #52


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 554
Регистриран: 6-May 12
Потребител No.: 24 679



Hands down, най-добрата тема във форума. Grazie.

Между другото, подредил си петимата най-велики ювентинци, но не си писал нищо за двама от тях. Платини не са го гледали голяма част от хората тук, и мисля че би било интересно. Аз бих бил доволен и на няколко реда за Алекс, защото колкото и репортажи да съм изгледал, помня му съзнателно само последните 6-7 сезона, а и не знам дали превеждаш или говориш по спомени, но всеки пост в темата е доста по-увлекателен от който и да било анализ в интернет.

Този коментар е бил редактиран от div на 08 Aug 2015, 02:01


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 08 Aug 2015, 02:30
Коментар #53


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



В центъра имам апартамент, в който има една стая, която е пълна с материали за Ювентус - като се започне със списания от 1980, та чак до ден днешен. Статии, анализи, вестници - каквото е имало в нашите медии, каквото съм купувал от Италия, когато съм пътувал. В нета има много полезни неща, но част от тях са на италиански, немски. В темата не превеждам от никъде, защото съм изчел каквото е имало за четене. Отборът е в кръвта ми от детските години, но никога не е ставало въпрос за отличия, успехи. Не че Ювентус ги няма. Влюбваш се в Ювентус заради харизма и манталитет - това е едно семейство, в което винаги са играли подбрани футболисти със страхотни качества, превръщали са се във ветерани, в икони. До съвсем скоро работех много и почти нямах време да пиша тук. Сега, ясно е, на тези години не мога да помня 100 % от това, което съм чел преди години. Но искам скоро време да взема материалите и да ви запозная с неща, които са интересни. Опитвам се да използвам и факти, споделям спомени, части от анализи, случвало се е в някой от предните постове да превеждам от жабарски или немски. Някога имаше един руски сайт за Ювентус, къде го затриха...

За Але съм писал назад, но утре ще вметна, заедно с Платини, още някоя друга дума. Боли ме за Алекс. За мен най-талантливият винаги е бил Баджо - имах чувство, че да го вдигнат от сън, топката няма да се отлепи от крака му. Беше толкова специален, че без никакво усилие преминаваше през 6 човека. Но и Алекс беше рядък тип. Както споделих, както знаете, както сме говорили, Алекс е базиран на дълголетие. Но той прекара зенита си в травми. Тези травми не му позволиха да стане икона за Скуадра адзура. Тези травми не му позволиха да стъпи на световния трон. Открито е смешно, когато някой младок изгрее и кажат "Това е следващият Дел Пиеро/ Баджо". Такива сравнения са изключително огромна лъжица за 99 % от футболистите, които са изгрели след 2002ра. За Дел Пиеро само да кажа нещо: не попада в Ювентус случайно. Бъдещето му е чертано от много високопоставени хора още преди той да съзнава, че може да се превърне в легенда. Трапатони го следи под лупа, нарежда на Кукуреду да споделя всяко едно отиграване на Дел Пиеро на тренировките на младите. Когато Липи поема Ювентус, му казват "Не че ти казваме какво да правиш, но запомни едно име и искаме резултати: Дел Пиеро". Това са думи на Моджи и Бетега. Имаше още една фигура от тогавашното управление, която е фанатичен фен на Ювентус, но уви, бягат ми имената в този момент. Дали не беше Джираудо, който гледа на Але като на син... Адвоката, Бог да го прости, също вижда в Алекс нещо страхотно. Разликата на тези години между Алекс и Буфон е, че Алекс е улегнал младеж, който не го хапят кучетата. Джиджи е луда глава. Сезон 98ма на Алекс е един от най-силните индивидуални такива в историята на Юве. И тогава дойде травмата... Алекс беше на крачки от това да бъде номер 1 в света. Дел Пиеро се върна, беше елитен футболист дълги години, ставаше по-добър... Но това е малко в сравнение с това, което можеше да стане Алекс Дел Пиеро. Тоти изкара цяла кариера с 2-3 травми. Нещо друго интересно за Алекс, което може би е забравено: уникалният му арсенал от умения - и наистина уникален, защото сега тази дума се използва за много футболисти, му даваха възможност да бъде втори нападател, плеймейкър, та... чак до крило. Саки го използваше в Скуадрата като крило. За плешивия комплексар съм писал назад - пълен престъпник.

Мишел не го бъркайте с карикатурата, която е сега. Едно време беше магия, когато на терена излизаха Платини срещу Марадона. Платини е приет добре в Ювентус, защото много от съотборниците го приветстат като част от семейството им. Живял е при Кабрини, прекарвали са цялото време след тренировки с още няколко човека. Много бързо започва да се чувства горд от мястото, на което е попаднал. В последните си дни му липсваше малко емоция, но винаги е бил такъв кажи-речи. Страхотен играч. Но утре повече, че вече не виждам.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 08 Aug 2015, 02:38


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 08 Aug 2015, 02:44
Коментар #54


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Както аз сега ви разправям някакви неща, хванали прах, така след 25 години вие ще разправяте на вашите деца, на младите, за боК Алегри, за Погба, Видал, Мората, дните, в които отново се родихме, за тази пот, кръв, смазаха ни, но се върнахме, за да станем по-силни. Това е кръговрат, а Ювентус е вечен.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
venko_90_
коментар 08 Aug 2015, 05:03
Коментар #55


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 302
Регистриран: 8-January 12
Потребител No.: 24 620



"...смазаха ни, но се върнахме, за да станем по-силни. Това е кръговрат, а Ювентус е вечен."

clap.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Hristo
коментар 08 Aug 2015, 17:25
Коментар #56


Juventus champion
******

Група: Admin
Коментари: 6 274
Регистриран: 24-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 110



Страхотни постове, pinkfloyd39 clap.gif Повечето от нещата за мен са нови, предимно за Буфон. Други съм ги чел или чувал, но винаги е хубаво да се връщам назад във времето. Особено в 80-те и 90-те години, когато тогавашните герои, легенди и шампиони са били доста по-различни от днешните.

За мен е непонятно защо не са извадили №6 още през 1989. Милан извадиха техните №3 и №6 в чест на, вероятно, двамата си най-велики футболисти. интер сториха същото с №3 и №4 (Факети и Санети). В Наполи - №10, но, айде, там Марадона е по-свят и от папата. Без никакво съмнение Ширея е заслужавал тази чест. Не само заради това, което е дал на Ювентус и на Италия; не заради това, което е спечелил; нито дори заради трагичната си смърт, настъпила толкова рано, и то - докато е бил "на работа" за клуба. Просто Ширея е бил уникална личност, невероятен човек, пример за поколения напред. Вечен!

Още този сезон Буфон ще задмине Ширея по брой мачове, а и по спечелени трофеи. Трудно е да се каже кой е най-великият, нито в каква последователност да ги наредим. Бониперти, Ширея, Платини, Дел Пиеро, Буфон - може би това са хората, които се открояват, които изпъкват на фона на десетките легенди, минали през клуба и оставили трайна следа през годините. Но има още цяла плеяда звезди. Някои са изпъквали с изключителен талант (Орси, Сивори, Баджо, Зидан); други с невероятно дълголетие и забележителни качества (Комби, Розета, Калигарис, Дзоф); имали сме голмайстори от най-висока класа (Габето, Пасторе, Борел, Хансен, Чарлз, Анастази, Бетега, Трезеге); да не забравяме и легендите, които въпреки че не са били надарени с кой знае какъв талант или дарба, са компенсирали с невероятно себераздаване и гринта (Парола, Дел Сол, Фурино, Джентиле, Конте). Какво да кажем за Рава, Салвадоре, Кукуреду, Кабрини, Виали, Ферара, Такинарди... За Каморанези и Недвед. И разбира се, за най-новите ни герои - Бонучи, Киелини, Бардзали, Маркизио, Пирло, Видал, Тевес. А колко още недооценени играчи сме имали - Брейди на първо място, но също и Бониек, Виньола, Серена...

Както е казал Умберто Аниели: "Огромно удоволствие е да си спомням, че най-доброто от футбола е минало през Ювентус". Думи, които стоят на входа на музея.


--------------------
"Se sono un uomo felice, è perché ho dato tutto per la Juventus", Giampiero Boniperti
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 09 Aug 2015, 13:36
Коментар #57


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Любимата ми снимка от нашата история:



Тази също е страхотна, защото Гаетано много рядко е пил алкохол:



А тази е една от най-култовите:

Каузио, Дзоф, Беарзот и Пертини играят карти до Световната купа. Пертини е тогавашният президент на Италия.

Намерих и тази: месеци преди трагедията, това е срещата за Суперкупата на Европа през 1984 (мачът е през януари 85та).



И последна:



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 10 Aug 2015, 22:41
Коментар #58


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Пичове, сега ви пиша нещо като статия за Платини, в която ползвам едно интервю от 89та. Също така, ще е добре тази тема да върви по някакъв начин: ако няма как някой да се включи с коментар, то поне може с някакви въпроси за нещо, което е гледал, което го кара да се чуди, което го интересува. Дайте да я раздвижим. Сигурен съм, че всички от вас са прекарали доста време в ЮТуб главно, гледайки архивни кадри.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
NUCLEO1985
коментар 11 Aug 2015, 08:15
Коментар #59


Juventus champion
******

Група: Admin
Коментари: 6 610
Регистриран: 22-February 06
Град: Свищов/София
Потребител No.: 25



Поздравления и за текстовете, и за снимките. Тази снимка, на която играят карти в самолета, я имам някъде в едни дебели и вече пожълтяващи тетрадки у дома в Свищов. Там пазя снимки и статии най-вече от 90-те, но и някакви неща от 80-те, в случаите, в които вестниците са решили да напишат нещо ретро. Иначе ми е доста странно да видя Ширея с екип на Ливърпул smile.gif Пак в същия архив го имах някъде с жълто-синия екип от финала с Порто за КНК през 1984. Като бях малък ми беше странно, че сме играли в такъв екип.

Понеже първитe мачове, от които имам ясни (но далеч не големи спомени) са финалите с Борусия за купата на УЕФА през 1993, мога да се включа с неща за след това. Но отдавна искам да те питам за периода в края на 80-те и началото на 90-те. Защото той ни е един от най-дългите без титла, цели 9 г. Вярно е, че е обширна тема, но ми е интересно защо е станало така. Ние ли сме били толкова зле, Милан (и Наполи, и Интер през годините) ли са били толкова силни? Гледал съм съставите от 1990, 1991, 1992 (за предишните години също, но там трудно мога да ги оценя), изглеждат много силни, но резултати в калчото няма. От 1993 помня само мачовете с Борусия, в които ги размазахме. Първият ми цял сезон с ясни спомени беше 1993/1994, доколкото помня тогава останахме с малко зад Милан, но паднахме в директния мач с тях в Торино пролетта.

И въобще как става така, че в периода на Роберто Баджо в Ювентус взехме само едно скудето, като през по-голямата част от шампонския сезон през 1995, той беше контузен.


--------------------
FORZA MAGICA JUVE!!!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 15 Aug 2015, 02:01
Коментар #60


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Поздравления за отличния въпрос! Осъзнавам, че тази тема не е толкова интересна, колкото да се дърляме дали Марота има 150 милиона в задния джоб или не, дали Алегри е по-добър от Конте, но има неща, които всеки фен трябва да знае за миналото на своя отбор. Аз съм се убедил, че е Интернет не пише всичко що се касае до Ювентус.
Що се касае до въпроса ти, това е един много дълъг процес, който трябва да бъде разбран още в самото начало - в зараждането на Ювентус такъв, какъвто го познаваме днес. От мен запомни, това се случва през 1971 година, когато Бониперти вече е решил да превърне Ювентус в световно величие номер 1. Конкретното начало е с идването на неговия личен приятел, който се оказва в Ювентус чисто и просто с връзки, по нашенски казано. Култовият чех, който е и дядо на противния Земан, полага основите на нещо, чиито плодове ще се берат до 1986 година. Какво се случва след това: преди да ти разкажа, ще групирам причините:
- Отбор, спечелил всичко
- Огромни грешки в политиката на Бониперти на пазара - изневерява на собствените си принципи, притиснат до стената – променя политиката си
- Краят на машината, когато футболистите вече са остарели и спечелили всичко, съвпада с въздигането на много силни отбори, а нашият не успява да се ребилдне по начин, по който да може да се противопостави
- Отстраняването на Трапатони – огромна, витална грешка
- Късно обновяване на ядрото и най-вече - неправилно такова, както споменах горе. Особено да наблегна на неправилно!

Думата ядро в случая е от най-голямо значение. Започвам да обрисувам процеса, за да разбереш какво се случва: Бавният край на един отбор спечелил всичко през годините, доминирал в световния футбол около 6-8 години, съвпадна с надигането на вътрешните съперници - от Ювентус постепенно си тръгнаха не просто гениални футболисти, лидери, феномени, а такива футболисти, които днес носят табелата "легенди на световния футбол". От 1972ра до 1986 включително отборът печели девет титли. Това е чиста доминация пред домашна публика. 79 и 83та печелим Купата на Италия. 77 УЕФА. 84та е КНК и Суперкупата на Европа, 85та е КЕШ.
Бониперти прави следното: чрез едно много опитно ядро да изгради отбор за години напред, а през годините това ядро да бъде запазено, като към него се добавят по няколко млади футболисти, които да се превърнат в наследници на тези ветерани. В Ювентус в продължение на 16-17 години не минават много футболисти, ядрото е едно и също. От особено голямо значение е, че ядрото е италианско. Ювентус обира 95 % от най-качествените неща на вътрешния пазар. Запомни това изречение, защото впоследствие Бониперти променя политиката си. Ето, гледай: в началото на 70те ядрото включва футболисти като Спинози и Салвадоре (отказали се до края на 70те), Фурино, който беше част от ядрото до 84та, Кукуреду, който спря 81ва, Бетега спря 83та, Анастази играе до 76та, Каузио до 81ва, Дзоф идва 72ра и пази до 83та, Капело играе до 76та... Да не забравим Мурини, играл до 80та. Джентиле идва 73та. 74та идва Ширея. 75та идва Тардели. 77ма идва Кабрини. 79та идва Брио. Тук трябва да спомена Трапатони: той винаги е имал роля за трансферите на Ювентус. Неговата дума е била от съществено значение, а самият той е наблюдавал не малко футболисти: по негово усмотрение към ядрото са добавени Кабрини и Бонсинена. Трап беше специален треньор. Дойде в Ювентус заради пари – не е искал никога, но парите на ФИАТ никак не са малко, а Аниели си поставя за цел да го направи треньор на Ювентус. Следват оферти непрестанно – общо взето докато не се съгласи. Стартът на Трап не е лесен – той заварва прекрасно ядро от млади играчи – Фурино и Капело приближават 30те, другите са между 23 и 28. Отклонявам се, но да кажа каквото знам и за Трап: 78ма губи един мач в Италия, която е страхотно. Предната титла на Ювентус, от 77ма, е само с 2 загуби за цяло първенство. Стилът му е дефанзивен: изключително грамотен отбор, но това няма никакво значение, защото отборът на Трапатони е отборът в световната история с най-леталната контра атака. 100 % от контрите на Ювентус завършваха с успех. Буквално. Не Милан на Саки, не Барселона на Гуардиола/ Енрике, а Ювентус на Трапатони. Трапатони е поставен на дузпата между другото – ако не беше купата на Италия през 79та, той нямаше да започне сезон 80та като треньор. Аниели е огромен фен на Трапатони, но думата на Бониперти тежи най-силно. Все пак Трап остава, но с уговорката, че ще му доведат исканите играчи, които да подсилят центъра: Прандели и Марокино. И отново следва слаб сезон: втори след Интер. Интер практикуваха тогава 1:1 стил на футбол като при Трап, но станаха шампиони. Феновете вече не желаеха Трапатони – не само Бониперти, но и феновете. При Трапатони винаги е била важна схемата, а не изпълнителите. Затова има едно нещо наречено il gioca all’Italiana. 80та идва Брейди – един от първите (може и да е първият) култов и значим „външен” трансфер на Бониперти – харесан лично от Трапатони по време на директните срещи. За Брейди няколко думи накратко – легендарен футболист, с огромен финес, на чиито гръб 10ти номер стоеше прекрасно. Кариерата му в Ювентус не е особено дълга, възможно е 95 % от хората да не го помнят, но значението му за двете титли в периода му в Ювентус е огромно. Втората я печелим в един много куц и грозен мач, в който Брейди беше единственият, който знаеше какво направи на терена и впоследствие реализира дузпата, която донесе победата. Страхотен пас – и до ден днешен, поне така ми се е запечатало в тогава детското съзнание, Брейд не грешеше, когато подаваше. Уникален играч. 81ва се завърна Роси у дома (той си е наш) + Бонини. 82ра пристигна чудото Платини + геният Бониек, които трябваше да наследят вече стария Бетега, но не само. Идва едно от най-горещите имена на пазара – Платини. Брейди вече е ненужен, макар че преди години беше най-добрия футболист в света. Предстоеше напред да избхухнат с Роси. Виждаш как постепенно към стари ювентинци са прибавени нови, които предстои да дърпат каруцата години напред. Имахме стегната и много ясна политика до едно време. Тук една малка скоба, но този триъгълник напред Платини, Бониек и Роси беше наслада за очите. Едва години по-късно – Пипо, Алекс и Зидан напомниха на тази магия. Само да не забравя: Трапатони променя стила на Ювентус – прави го по-офанзивен, защото притежава Бониек и Платини. Стилът се промени: отборът атакуваше много по-бързо, играеше повече с топката по фланга, изнасяше топката по-бързо и само напред. Ако не бяха дошли те двамата, възможно е докрая на периода на Трап отборът да си беше в дефоулт катеначото.
Последният ни наистина силен отбор от този период беше по време на последната титла - 86та. Той си беше с познатото ядро: пред железния Такони, един много неоценен от световната история вратар и наистина голям ювентинец, публиката го обожаваше точно толкова, колкото почти всяка друга легенда, отборът имаше познатия вал, воден от Ширея и Кабрини, а до тях убийственото дуо Брио и Фаверо. Фаверо също е една позабравена фигура - поне според мен много често оправяше грешките на Брио, който с годините ставаше колеблив, но нямаше офанзивна игра. Едва дали му е била нужна, когато топката я изнася Ширея, а след това я дава на Кабрини. За Ширея съм коментирал, но това е футболист, в който живееха няколко футболисти. Кабрини щеше да е огромен любимец на повечето от вас - офанзивен бек, неуморен и което винаги ме е впечатлявало - изключително усмихнат човек. Все още не съм виждал снимка, на която да не е усмихнат. Джентиле беше заменен още през 84та - т.е Фаверо караше отборът да не чувства липсата на Джентиле. Този вал си беше толкова качествен, колкото и в оригиналния си вид. Вярно е, че Дзоф не беше на врата, но Такони не е слаб вратар в никакъв случай. Тук вече идва един проблем: Платини. Платини вече нямаше плам за футбола. Сърцето му не принадлежеше на терена. Сигурен съм, че съм го виждал в представянето му. Следващият му сезон беше последен. Не заместваш туко така Платини - та той беше равностоен на Марадона. Затова когато някой каза, че Погба може да задмине Платини, на мен ми стана смешно. Твърдението е повече от абсурдно. Роси го нямаше. Движението му на терена и бързината му, поне за мен, винаги са били един огромен Х-фактор за представянето на отбора. Много грамотен футболист, изключително енергичен, играеше с много мисъл. Притежаваше огромен арсенал от техника и това му позволяваше да се движи много – често играеше по фланга. Откриваше пространства, беше кошмар за опазване. Но в последния момент Роси винаги беше там, където отиваше топката, за да вкара. През 86та него вече го нямаше – заменен от Алдо Серена. Серена се включи добре, но беше различен от Роси. Доста по-силен във въздуха, притежаваше убийствен ляв крак, но нямаше това движение из цялото противниково поле. 85та си тръгна и Бониек. Да замениш такива футболисти не е лесно. Ядрото отзад вече беше спечелило всичко, пък не ставаше по-младо. Бониек го нямаше с убийствената скорост по фланговете. Роси го нямаше, за да се чудят противниците какво става. Платини след Хейзел беше различен. Сърцето му беше разбито и страстта му към футбола я нямаше. Какво следваше, как Бониперти щеше да приложи магията си и да обнови това ядро, което беше ясно, че няма бъдеще: знаеше се, че Платини няма да играе още много, макар че още беше уникален. Бониек и Роси са ти половин отбор – в Ювентус не съвсем по дефиниция, но това е защото защитата ти е легендарна, а до тях е Платини. За заместник на Бониек беше доведен един прекрасен футболист, напълно отговарящ на изградените стандарти от поляка, Платини и Брейди: Михаел Лаудруп. Много млад, но много талантив, с огромно бъдеще. Трябваше да стане част от офанзивната линия и с времето да замени Платини – както и стана, но само на лист хартия. Очакваше се по-голяма роля да получи Ренато Бусо, който играеше зад нападателите, а когато се наложи – и като такъв. Друго „старо куче”, което имаше 2 сезона, но му се възлагаха надежди, беше Масимо Бриаски. Бриаски имаше огромна химия през 84та с Роси, подпомагани от Платини. Само че започнаха да го преследват травми, а с това изгуби и скоростта си. След това уж очаквано да има роля за него, то нямаше свободни минути.
87ма беше огромен кошмар. Първо беше заменен Трап с не толкова опитния Маркези. Платини доиграваше кариерата си – това беше последният сезон. Отборът правеше положения за Серена и макар че той вкарваше, правеше и по 4 пропуска на среща – толкова да ми е късал точно 87ма нервите, че беше кошмар. Ролята на Лаудруп нарастваше. Първият сезон на датския магьосник беше прекрасен и тъкмо набрал скорост, той получи една травма, която ограничи сезона му. През 88ма вече трябваше той да е лидер и да е заместник на Платини. Сезонът му беше доста слаб, пък и не бележеше. 87ма за първи път от 4 години Ювентус не успя да спечели трофей. Кариерата на Маркези в Ювентус – отбор с високи стандарти започна отвратително. Отделно, че стилът на игра беше променен – от някогашното катеначо, през офанзивното катеначо, че до Маркези. Отборът атакуваше по-бавно и беше неефективен – мамка му, всичко крещеше, че трябва промяна, трябва футболист от много висока класа, защото Платини си отиваше.
Кажи-речи всичко през 88ма, като състав, беше същото. Вратар, защита, халфове... и тогава дойде огромният, ама буквално огромен трансфер, разтърсил света: Иън Ръш. Вече легенда на Ливърпул, безцеремонен пред гола, непропускащ, труден за опазване – всъщност този трансфер се осъществи още лятото на 86та, но Ръш стана част от Ювентус за сезон 88 (87-88). Не искам да си спомням комичните му изяви с Ювентус, ако трябва да съм честен с теб. Футболът в Калчото беше различен – имаш персонален пазач, който е на теб цял мач. В Англия по това време Ръш никой не го пазеше и минаваше като на парад през трима покрай него с добрата си скорост. Този сезон НЯМАХМЕ опция на Ръш, който беше колеблив от среща №1. Бусо, пък и Алесио, си цъкаха като нападатели, макар че са халфове. Както обясних нагоре – Лаудруп трябваше да поеме ролята на Платини... въобще този сезон беше пълна катастрофа. Отборът беше бавен, нямаше капка спомен от дисциплинирания и тактически грамотен Ювентус на Трапатони, нямаше скорост по фланговете, пълна скръб. Защитата беше толкова престаряла, че сигурно и Чиликов щеше да и вкара 2 гола. Завършихме шести, с 11 победи и 10 загуби. И 35 допуснати попадения. Това беше първата титла на Милан, които бяха с класи над Ювентус. Следващите 3 титли бяха на Интер, Наполи и Самп - отбори с много повече талант от Ювентус. Бониперти вече не намираше и таланти на вътрешния пазар, а реши да скача смело за световни звезди. Не обнови отбора и колкото да беше далеч от Трап Маркези, той работеше с много ограничен ресурс. Юве загуби много позиции – красноречив факт, който ти давам веднага е, че в следващия сезон Дзоф беше оставен за треньор само защото „отборът се наддигна и от шести завърши 4ти”... Отборът, който късаше от бой каквото види на терена до преди две години. А с кое Милан бяха по-напред? Бяха по-грамотни от тогавашното си състояние, не допускаха грешки и знаеха как да атакуват мълниеносно. Към ядрото Барези и Тасоти отзад добавиха Костакурта и Малдини (това им беше втори сезон) + Муси. Това беше и втори сезон на Донадони, а към него в центъра се присъединиха Анчелоти и Коломбо. Това беше и втори сезон на Масаро, а там беше голмайсторът на Калчото – изгоненият от Юве Вирдис. А, да, и добавиха Гулит и Ван Бастен – трансфери като трансфери, а не Иън Ръш, който комуникираше единствено с Лаудруп, защото само те знаели английски. После каза, след години, „е какво очаквахте, 7 нови играчи пристигнаха и феновете си мислят, че така се постига успех?”. Следващия сезон добавиха и Рийкард. Какво да кажа повече? Имаха и най-добрият треньор в света – новатор, но преди да провериш „архивите”. Но все пак тази схема не беше виждала успех. Бяха на светлини години от Юве, с убийствено ядро. Ние се разпадахме, това си е истината. Опитахме се да ги достигнем като заменим Ширея с Де Агостини и животното Паскуале Бруно. Ако някой си мисли, че Джентиле е бил груб, то Бруно беше отвъд всякакви думи. Такова ренде не е играло дори в А група. Абсолютен убиец. Кабрини и Брио, пък май и Фаверо, още бяха тук. Бяхме доста активни на пазара, трябваше да действаме светкавично, но отново нещо не като хората, а като имаш предвид колко пред нас бяха Милан, че не и те само... Лаудруп беше дръпнат още напред, за да играе с Алтобели, който тепърва пристигна, като легенда на Интер впрочем, на 33... Халфовата линия беше преобразена: плеймейкър беше новият Руй Барош, който направи страхотен първи сезон и щеше да направи добър отново втори. Мароки и Галия пристигнаха – първият играеше във всяка среща и никога няма да забравя в най-култовата среща от периода „Дзоф” как размаза в центъра Рийкард и Бастен, не им даде да пипнат топката в един мач за Купата на Италия през 90та. Разбира се, споменавам и Алейников, който ги кецаше от другата страна. Внасяше сигурност в центъра. Магрин беше другият плеймейкър. Алесио беше резерва. Взехме и друг култов чужденец – Заваров.
90та беше кажи-речи успешна: най-сетне отново спечелихме трофеИ. Както споменах, култовите финали за Купата срещу Милан, в които бяхме тотален аутсайдер. Дзоф надъхал момчетата със силна реч, а те си оставиха и двете срещи сърцата на терена. Мароки и Алейников направиха много силни срещи. А чудовището Бруно отзад чупеше кокалчета, ако някои се приближеше до Такони. А защо тази среща е важна? Отборът нямаше дух, настроение и вид целият сезон. Беше си отишъл големият Ширея, най-добрият приятел на Дзоф и тотален символ. Дзоф успя да вдигне отбора в тези срещи, накара ги да играят като семейство, точно така, както Ширея винаги е водел Ювентус. От там, след спечелването на Купата , дойде настроението и в Европа биехме доста. Това беше ограничен в офанзивен план отбор, който се крепеше от фантазията на Де Агостини, който приличаше на Ширея, Барош и двете нови попълнения, които напомниха на стария Бониперти – начинът, по който обираше таланти – Казираги и Скилачи. Вторият беше хит през този сезон, партнираше отлично с Барош, беше с високо IQ, много агресивен и напорист и беше кошмар за опазване. Тепърва му предстоеше да стане звезда на Мондиал 1990. Първият дойде като талант и такъв си остана – далеч от класически нападател, но никой не ми е късал нервите в нашата история, колкото Казираги. Мързелив, наперен, бавеше атаките, пропускаше сам срещу вратаря, не си даваше никакъв зор. Макар да беше таран, Казараги беше нестандартен - умееше да задържа топката дълго, беше спокоен с нея в крака, но пред гола не ми харесваше. Въобще един от играчите, които не понасям. Този сезон завърши със спечелването на УЕФА. Самата истина е, че до едно време този отбор нямаше облик и никаква психика, липсваха и лидери. Евала на Дзоф, че успя да ги вдигне. Но пък следващият сезон... майчице, беше трагедия. Първо, че не трябваше да идва Майфреди за треньор. Ако Раниери и Делнери са слаби треньори, за Майфреди няма създадена дума. Ювентус разполагаше с отлични състезатели и нищо друго. Майфреди залагаше на нещо, за което дори "тотален футбол" е малко - само атака, атака, атака и нищо. Толкова грешен стил, без никаква мисъл в защита. Знаете, тогава дойде великия Баджо - най-скъпият играч в историята го направихме. За таланта му няма думи. Майфреди доведе със себе си любимеца си от Болоня Де Марки - страшно трагичен играч. Защитата на лист хартия изглеждаше симпатична, защото Де Агостини беше все още там, а тъкмо купихме един от най-добрите бранители, играли за нас - Жулио Сезар. Железен в защита и с много добър поглед напред, често играеше дръпнат пред Де Марки и Дарио Бонети - още един скандално слаб футболист. Осъзнаваш ли вече как от една защита, която не можеше да допусне гол, с играчи като Брио, Ширея, Кабрини и ко, години по-късно се оказахме с младия Сезар, Де Марки, идващ от Б група и Бонети... Импотентната ни халфова линия беше подсилена само от Хеслер - страхотен, но не пасваше на Ювентус, защото усилията му напред нямаха значение, когато топката се изгубеше, следваше контра и Юве беше наказван често. В центъра изглеждахме много неграмотни, но това е заради стила на Майфреди. Което е интересно, защото този отбор не вкарваше толкова. Само погледни резултатите до 26ти кръг и ти става ясно... С такъв неграмотен треньор, отборът не можеше да набере скорост. Нападението беше готино, де - Скилачи много допълваше Баджо, обратното също важи. От резервната се включваха споменатия Казираги и Ди Канио. Отборът редуваше загуба с убедителна победа - 5:0 най-често, равен 0:0, отново 5:0 и отново загуба - от изпадащ отбор. Никакво постоянство. Ако се получаваше играта, беше окей, ако не тръгне - само намесите на Такони ни спасяваха. Точно когато си мислех, че след 20тия кръг ще се вдигнем, последваха 4 загуби и 1 равен. Последваха две победи и в последните седем мача: 1 победа, 1 равен и 5 загуби. До 10тия кръг изглеждахме странно - биехме с малко, но не падахме. Имах някакви надежди, че с време на сезона ще станем по-силни в халфовата линия, но какво направи Майфреди, само той си знае. Баджо мъкнеше много здраво отбора на гърба си - вкара към 30 гола във всички турнири, но сезонът му беше колеблив. В най-важните срещи - за Суперкупата, срещу Барса и за купата на Италия, Баджо го нямаше никакъв. Срещу Фиорентина отказа да бие дузпа, защото те се бореха за спасение...

И тогава почнаха малко по-читавите дни. Трап почувства, че сърцето му е ювентинско и се върна. По собствен негов стил, веднага проведе разговори за играчи: Перуци да замени постепенно Такони, Карера дойде, Юрген Колер, Конте, Ройтер. Това са точно играчи тип Трап - каквито имаше навремето. Отборни футболисти. Техниката не е най-силното нещо в техните качества, но компенсират с любимата рутина на Трап. Виж, тук липсваше просто офанзивно докосване като това на Милан - ние вкарахме кажи-речи 45 гола, а Милан към 80. Милан си имаха онова убийствено ядро, за което написах нагоре. Имаха убийствена атака и невероятна защита. Баджо е по-добър футболист от Ван Бастен, Рийкард или Гулит, но това е отборна игра. За Баджо имаше една интересна теория: че ако не е била онази ужасяваща травма от Виченца, е щял да стане по-велик, отколкото беше. Казват, че след нея никога не е бил същият играч. Представи си за какво говорим. Това съм го чел в книги (препоръчвам Juventus: A History in Black and White). Пък и Ван Бастен много избухна, а невероятният сезон на Баджо беше следващият. Трап обаче как стегна защитата и центъра не е истина. Отново отборът беше грамотен като до 86. Допуснахме само с гол повече от Милан, което е постижение, имайки предвид Майфреди в какво ни превърна.

Следващият сезон отново настъпихме здраво на пазара - вече Перуци беше титуляр, а защитата беше подсилена с Торичели. В халфовата линия пристигнаха цели три нови попълнения, за всеки от които важи определението "гениален". Дино Баджо, за който ме е яд, че не игра поне още 5-10 години при нас, Анди Мьолер, който ни трябва в този момент и Дейвид Блат. Тоест отборът искаше да се противопостави на атаката на Милан. Скилачи си тръгна (Казираги остана sad.gif ), но пък дойдоха Виали и Раванели. Милан обаче пак ни надхитриха: Бобан (не съм сигурен дали дойде тогава или предната кампания), но дойдоха Папен, който замести отлично Бастен, както и Савичевич. Ди Наполи мина за кратко и той от там. Милан не изглеждаха както обикновено в защита, но напред все още бяха много силни. Бяха по-обиграни от Ювентус, защото общо взето играеха с този състав от 5 години. Не бяхме достатъчо добър отбор, за да ги детронираме. Парадоксално - след всички тези подсилвания, това беше отбора с най-слаба защита на Трап. Първо, че допуснахме 50 гола. Баджо направи сезона на кариерата си, ама уви. Баджо и Мароки се справяха отлично в центъра, ама нямаха класата на халфовете от Милан. Пред тях Мьолер беше страхотен, не съм очаквал такова включване, пред него беше Баджо - това беше сезон, в който игра като трекуариста. Тръгнахме колебливо - с 2 победи и 4 равни от шест срещи. Трап въртеше състава доста, ако си спомням правилно. Баджо, както казах беше 10ка, че да играят Раванели и Виали. Ама имаш и Баджо (Дино) и Мьолер, които можеха да играят и по-напред. Имаш Ди Канио, в който Трап виждаше нещо. Имаш и Плат, който ще се запомни с един важен гол, въпреки всички шансове. А той играеше там, където Баджо. Баджо ставаше все по-добър от среща на среща, ама в защита бяхме калпави. Мое мнение е, че Перуци беше слаб. Направихме три поредни победи и последваха три загуби и 2 равни. Въобще никакво постоянство. А Милан по това време имаха една серия над 60 срещи без загуба. Предпоследният кръг е адски срамен мач - Пескара ли бяха, Фоджа ли, биха ни с 5:1. Поне в Европа се забавлявахме: спечелихме УЕФА, което даде шанс на Баджо да вдигне трофей като капитан на Юве и което му позволи да стане футболист на годината. Не че не беше за такъв и без УЕФА. В Европа имам спомен, че по-често Баджо си играеше до Виали, а Мьолер беше зад тях, но в Италия това беше рядко. Виали не се включи добре - първият му сезон беше катастрофа, а вторият му посредствен. Чак после се разигра.

И 94та не станахме шампиони. Баджо отново беше най-добрият играч на планетата. Почнахме да скъсяваме сериозно разликата с Милан - вкарахме 2 пъти повече голове, а защитата беше различна, този път силна. В директен двубой Еранио ни вкара гол, после направихме силна серия от 12тина мача само с 2 равни, ама дойдоха когато не трябваше. Фортунато беше привлечен (можеше да стане велик), Порини и Ди Ливио. А, и Зоран Бан. Ако не го знаете кой е, то никой не го знае кой е. Изключително слаб играч. И Дел Пиеро.

Приключвам набързо с 95та. Почти требъл. Дино Баджо обаче ни го върна, че го изгонихме. Спечелихме в памет на Фортунато, който беше наложен като титуляр. Имахме нов, млад, страхотен треньор - Липи. С него дойдоха Ферара, Соуса, Дешан, а Дел Пиеро съумя да замени Баджо - въобще не се усещаше липсата му. Соуса замени отлично Мьолер, сякаш вторият не е съществувал. Дешан беше световна класа, Ферара внесе нужният опит. Отборът беше идеален. Играехме най-вече с 4-3-3 и ролята на Баджо беше нехарактерна. Все пак, капитанът си е капитан, символът си е символ - той реши надпреварата за титлата. Бихме Парма с 4:0 в най-важния мач за сезона, а Баджо направи 4 асистенции. В Европа беше най-добрия ни играч, но пуст Дино Баджо. В Купата на Италия вкара много важен гол, с който продължихме май на полуфинала. И спечелихме дубъл! Но отборът беше подсилен изключително сериозно. Но една истина ще ти кажа: Моджи постъпи с Баджо като курва и това не му прави чест. Без значение, че имахме Алекс. Баджо беше изгонен по много долен начин от Торино. Дълбоката причина е Алекс, но Баджо не е тъп: знаеше го, но никой не му каза "Виж, ти си специален, но 10ката, която ще те наследи, е по-специална". И все пак, Моджи и Аниели си правеха ташаци с него и искаха да си намали заплатата и да взима колкото играч от Б група. Натискаха го цял сезон "намалявай я, намалявай я, ако искаш да играеш при нас". Липи отделно не го харесваше толкова, а предпочиташе Дел Пиеро. Това е нещо, заради което никога не съм харесвал толкова Моджи. Ако беше останал Баджо, нямаше да има Дел Пиеро, но начинът беше грозен след всичко, което Баджо даде на Ювентус. Не е негова вината, че хората очакваха сам да прави повече, отколкото 11те легенди на Милан. Че му пропиляха сезон с малоумен треньор. Че Трап полудя по едно време и не знаеше какво е защита. За мен винаги Баджо ще бъде най-специалния футболист. Нямаше късмет просто в Ювентус. Ако това беше малко по-добър отбор или по-скоро - по-добра организация по това време, Баджо можеше да донесе всичко, което искаме като фенове. Имахме качествени състезатели, но все треньори, все провали, не се получаваше. А Милан бяха толкова пред нас, дори с Баджо+ Мьолер и ко. Искам просто да разбереш, дори да не си гледал, какъв отбор беше онзи на Милан.

Ти ме върна в младините ми, почувствах носталгия - магията на Мьолер, пасовете на Соуса, усмихнатите Кабрини и Баджо, невероятният Роберто, заигравките на Такони с феновете, мъжеството на Ширея, погледът на Трапатони, че дори скоростта на Брейди. Щом се сетих за менгемето Бруно даже smile.gif. Пропуснал съм вероятно нещо, имам спомени и наблюдения над конкретни срещи, голове, отигравания, но стана много дълго. Ако включа Наполи, Самп и Интер, ще стане още по-дълго. Коментирай после и дано съм те насочил smile.gif.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 15 Aug 2015, 02:32


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

14 страници V  < 1 2 3 4 5 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 13th November 2018 - 22:57ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: