IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

14 страници V  < 1 2 3 4 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Легендите на Ювентус, За всички клубни легенди, за които няма отделна тема
venko_90_
коментар 21 May 2014, 08:43
Коментар #21


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 302
Регистриран: 8-January 12
Потребител No.: 24 620



На мен ми се иска да чуя нещо за Паоло Роси. Не съм запознат с това колко голям е приносът му за Ювентус и колко ключова фигура е бил при нас.
Единственото, с което го свързвам е, че Италия го вади от затвора, за да играе на Мондиал където има голяма заслуга за световната титла.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
ForzaJuve29
коментар 21 May 2014, 08:50
Коментар #22


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 590
Регистриран: 19-February 12
Град: Пловдив
Потребител No.: 24 637



И аз за него щях да питам.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Hristo
коментар 21 May 2014, 11:28
Коментар #23


Juventus champion
******

Група: Admin
Коментари: 6 274
Регистриран: 24-April 06
Град: Варна
Потребител No.: 110



Поздравления за труда, pinkfloyd39 clap.gif Безкрайно вълнуващи неща разказваш и с огромен интерес следя темата.

Ще си позволя да добавя и аз няколко думи за Ширея, макар да съм нямал щастието да го наблюдавам.

Без съмнение Гаетано Ширея е футболистът, от когото съм се интересувал и за когото съм чел най-много. Да, аз съм от поколението на Алесандро Дел Пиеро и за мен той е божество, като това е нещо нормално, имайки предвид годините ми, но винаги, когато чуя името на Ширея, настръхвам. Невероятно е как мога да се прекланям пред човек, който никога не съм гледал и който загива точно един ден преди да навърша две години. Всъщност, когато през 2010 или 2011 г. имах възможност да гласувам за пет футболисти на Ювентус, които да получат златна звезда на стадиона, един от моите пет беше именно Ширея (останалите бяха Дел Пиеро, Недвед, Буфон и Трезеге - героите на моето поколение). За мен, а и за много други, Ширея е наравно с Дел Пиеро и Бониперти в историята на Ювентус; престъпление е да се избира по-велик измежду тях.

Интересното е, че Гаетано започва кариерата си като централен нападател и през цялото си детство се подвизава на тази позиция. 14-годишен е привлечен в школата на Аталанта, която и до днес се слави като една от най-добрите на Апенините. Един негов приятел – Кринела, го води на проби при ''бергамаските'', където веднага е харесан. Там Ширея е използван основно като нападател, понякога – като крило, и от време на време – като вътрешен халф. Впоследствие, изкарва два сезона като полузащитник в ''примаверата'' и се представя доста добре, но му липсва фантазията в играта. Един ден треньорът му решава да го пробва като либеро. В голяма степен, това негово решение е продиктувано от тежката контузия, която получава титулярният бранител на младежкия отбор на Аталанта Верлоти. Ширея приема предизвикателството безразлично и без никакъв ентусиазъм, изобщо не подозирайки, че един ден ще се превърне в най-добрия на този пост.

Младият Гаетано се утвърждава като либеро в ''примаверата'' на Аталанта и когато Джанкарло Савоя получава тежка контузия, вратите към първия отбор са вече широко отворени за Шиеря. Той записва 20 поредни мача като титуляр през сезон 1972/73 и с отличните си изяви бетонира мястото си и за следващия. Постепенно младият защитник се превръща в едно от горещите имена в калчото и през сезон 1973/74 получава предложение да премине в Ювентус. Скромен и срамежлив по природа, Гаетано до последно не вярва, че това е възможно. Събитията, обаче, се развиват бързо и само в рамките на няколко дни от играч на Аталанта Ширея вече дели една стая с Роберто Бетега на подготвителния лагер във Вилар Пероза. Въпреки че получава контузия още в първия си мач за ''бианконерите'', това не пречи на Ширея да си спечели веднага титулярно място в защитата на отбора. Не го плаши и тежката задача – да замени не кого да е, а самия Сандро Салвадоре.

Ювентус му дава много и му отваря вратите към националния отбор. Големият момент в кариерата на Ширея e Световното първенство в Испания през 1982 г., на което ''скуадра адзура'' завоюва третата си титла. Култовата отбранителна формация пред Дино Дзоф тогава е съставена от светила на защитната игра като Ширея, Клаудио Джентиле, Фулвио Коловати и Антонио Кабрини. В касапницата в наказателното поле именно Ширея е елегантният елемент, който подсигурява съотборниците си – безкомпромисния Коловати, маневрения Кабрини и ''асото пика'' Джентиле. На техния фон либерото действа с прецизност и финес. Общо Ширея записва 78 мача и два гола с националната фланелка.

Защитник със своеобразна грация и неподражаем стил, съчетан с изключителна тактическа грамотност, Ширеа контрастира на колегите си бранители, действащи чрез твърди и безмилостни прийоми. Отличава се със своята класа, феър плей и спортсменство както на терена, така и извън него. За цялата си кариера в Ювентус има едва осем жълти картона и нито един червен, което е, навярно, рекорд за защитник на подобно ниво и е достатъчно красноречиво доказателство за неговия изключителен стил на игра. Любопитното е, че има цели седем автогола – анти рекорд в историята на Ювентус. В продължение на 14 поредни сезона Ширея демонстрира впечатляващо постоянство. За 554 мача с бяло-черната фланелка той е заменян едва 26 пъти и е влизал като резерва само седем (всички те – в последните му 11 мача за клуба). Разбира се, за това уникално постижение допринася и фактът, че не е имал никакви по-сериозни контузии, които да го извадят от игра за по-продължителен период от време. Въпреки че играе като последен в защитата, Ширея обича да се включва в атака и да допринася за офанзивния потенциал на отбора. Той често участва в голови атаки, а понякога – дори сам ги завършва. Може би това качество му е останало от детските години, когато се подвизава като нападател. Ширея има 32 гола за Ювентус – не чак толкова много за над 500 мача, но по интересното е, че има цели четири дубъла!

Освен превъзходен футболист, Гаетано Ширея е и прекрасен съпруг и всеотдаен баща. Семейството е неговият оазис на спокойствието. Съпругата му Мариела разказва: ''Моят съпруг има едно ужасно качество – скромността. Казва, че понякога говоря като спортен директор, но според мен не трябва да е толкова скромен. Освен това, е голям инат. Понякога след тренировка Гай се връщаше вкъщи за обяд с четирима непознати. Казваше: ''Мариела, тези господа са пропътували стотици километри, за да дойдат да гледат Ювентус, та си помислих, че могат и да хапнат нещо''. Ето такъв беше Гаетано Ширея извън терена''.

Мнозина твърдят, че именно заради своята скромност и заради това, че не обича светлината на прожекторите, Ширея не печели никакви индивидуални награди. Все пак, Гаетано Ширея, Антонио Кабрини, Серджо Брио, Стефано Такони (всички от Ювентус) и Дани Блинд остават единствените футболисти в историята на европейския футбол, спечелили всички национални и международни трофеи на клубно ниво, признати от УЕФА и ФИФА. Тъжното е, че Ширея е оценен подобаващо и получава заслуженото признание едва след смъртта си.

На 3-ти септември 1989 г. Гаетано Ширея се намира в Полша, за да наблюдава мач на съперника на Старата госпожа в турнира за Купата на УЕФА Горник (Забже). Италианецът се вози в полски фиат на път за Варшава, откъдето трябва да вземе самолет за Торино. В колата има още трима души – шофьора, преводача и представител на Горник. Трагедията се случва в близост до селцето Бабск. Челен сблъсък с микробус води до голям пожар. Последвалото разследване доказва, че е нямало да се стигне до нищо смъртоносно, ако в багажника на микробуса не са се намирали четири туби с бензин. По това време в Полша има недостиг на гориво и е било нещо обичайно шофьорите да се запасяват с допълнително количество бензин преди път. Пламъците обхващат фиата, като само човекът от Горник успява да се измъкне. Ширея веднага е откаран в болница, но лекарите са безсилни пред многобройните изгаряния. Всичко това се случва в неделя следобед, като новината за кончината на иконата пристига в Италия вечерта. Тъжната вест е съобщена с треперещ глас от журналиста Сандро Чоти в съществуващото и до днес предаване ''Доменика Спортива''. В студиото е и бившият съотборник на Ширея Марко Тардели, който малко след това потресен напуска ефира. Цяла Италия е ужасена. Едва 36-годишен, един от най-великите футболисти за всички времена, винаги скромен и джентълмен, си отива от този свят.

Оттогава неговото име се асоциира с различни младежки турнири и награди за феър плей, тъй като Ширея е символ на спортсменството и на спортните постижения. През 2005 г. Енцо Беардзот предлага фланелката с №6 да бъде извадена от употреба както в Ювентус, така и в националния отбор в памет на Ширея. Тази кауза среща широка обществена подкрепа и въпросът е повдигнат отново през 2007 г. Самият Дино Дзоф е един от най-големите поддръжници на тази идея: ''Изваждането на фланелката на Ширея може да се окаже доста важно и от възпитателна гледна точка. Той беше символ на спортсменство и лоялност. Точно в този момент, когато калчото е в дупка, би било добре да си припомним за неговия образ. Заслужава това признание. Осемнадесет години след смъртта му, митовете за него все още са живи. Една невероятна фигура, наистина голям човек, с неподражаем стил. Днес мнозина бъркат стила с формата на даден играч, но той беше единствен в много отношения. Вие [медиите] също трябва да дадете своя принос. Често наяве излизат само негативни послания. Ето, този случай е чудесен момент да се предаде нещо положително на младите, голяма част от които надали са виждали Гаетано на терена. Насилието и липсата на респект не бяха част от неговата природа. С такива примери трябва да се възпитават бъдещите тифози. И една лекция би могла да се озаглави така: ''Ширея, шампион, истински мъж. Нека да съхраним неговата фланелка, да си спомним какво значи спортът''.

Но поради една или друга причина, това все още не се е случило. Все пак, на 15-ти май 2008 г. на името на Ширея е кръстена една от улиците в торинския квартал Мирафиори. На церемонията присъства и Алесандро Дел Пиеро, който споделя: ''За съжаление не успях да опозная Ширея като човек, а само като тифозо. Виждал съм го как вдига световната купа и именно заради това ми беше един от идолите. През изминалите години се опитвах да му подражавам и се радвам, че някои откриват общи черти между нас''. Съпругата му Мариела обяснява мотивите за избора на точно тази улица: ''Гаетано би желал точно това, имайки предвид, че обичаше да бъде сред хора. Именно затова сме доволни от избора на тази малка улица. И точно тук, на едно близко игрище, Гаетано водеше Рикардо и му даваше първите уроци по футбол''.

Колко жалко, че светът оценява Ширея едва когато той вече не е между нас...


--------------------
"Se sono un uomo felice, è perché ho dato tutto per la Juventus", Giampiero Boniperti
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 22 May 2014, 21:57
Коментар #24


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Благодаря на хората, които пишат тук. Огромни благодарности и на тези, които четат. Страхотен материал, Христо. Аз за Ширея имам редица списания и статии, но времето е страшно ограничено. Натам ще се постарая да изнеса информация за дадени моменти от сезон, с участието на Ширея, дадени забавни и страхотни футболни случки, за да се посмеете с образа на Такони, да се убедите какво огромно семейство беше Ювентус някога. Одисей, идеята на темата е не аз да изказвам личното си мнение. Избягвам да го правя. Ако искаш да го направя, ето ти: за мен Антонио Кабрини е по-добър ляв бек от Пол Брайтнер. Идеята е да информирам младите симпатични ювентинци от вас за неща, които не са стигнали до вас, но имате всеки правилен повод за гордост. Не те обвинявам и за мнението ти за Ширея, но той е много повече от 'легенда'. Не е възможно Ширея да бъде просто легенда... Ако ги нямаше Аниели първо, след тях Бониперти, нямаше да го има Ширея и нямаше да се стигне въобще до Дел Пиеро и Липи. Тези три лица превръщат Ювентус в световна марка, в една институция, която за няколко години покорява целия футболен свят. Аз правилно си мислех преди време, че всичко трябва да почне от най-големия ювентинец: Джанпиеро Бониперти. Този човек влага целия си живот, за да превърне Ювентус в иконата, пред която да се прекланят дори грешниците. Ако искате, ще останем на стендбай известно време: ще изчакаме да видим дали някой друг ще се присъедини към темата и дали може да я обогати с информация, тъй като вероятно само аз не съм достатъчен, а и една птичка пролет не прави.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 26 May 2014, 19:11
Коментар #25


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Все пак реших да напиша нещо. То е превод, оригиналът е от едно италианско списание, но се среща и в интернет.

Роберто Баджо и моментът, който дефинира кариерата му




Постави топката на точката за изпълнение, отстъпи с няколко крачки назад, погледна на ляво преди внимателно да се засили и да изпълни дузпата си. Секунда по-късно, всичко беше свършило. Победата беше за Бразилия, а ужасният край попари Италия и Роберто Баджо, чиито удар беше минал над гредата. В този момент Баджо не помръдна, нямаше емоции, беше разбит, със склонена от мъка към земята глава. "Баджо остана замръзнал на мястото си, дори не помръдна", каза един коментатор.

Пред погледите нa а 94, 000 фенове в Пасадена и на милионите гледащи по телевизията, образът на италианския спасител беше помрачен завинаги. Човекът, който самичък водеше своята футболна нация към спечелването на футболния мондиал, се провали безславно в онзи разтупкващ сърцето важен момент. Но вместо да се превърне в злодей, както би трябвало, той се превърна в жертва: жертва на невероятно суровия обрат на съдбата. И нищо повече нямаше да бъде същото.

В публикуваната си автобиография през 2008, Баджо признава: "Това е най-ужасният момент от кариерата ми, все още го сънувам през няколко вечери. Ако можех да изтрия нещо от случилото ми се като футболист, няма спор кое би било". Определян от мнозина като най-добрия италиански футболист за всички времена, тази изпусната дузпа се превърна в дефиниция на неговата кариера, в очите на повечето. Звучи невероятно и неправилно, защото наистина е неправилно. Но е разбираемо в същото време. Предполагаше се, че това трябва да е звездният момент в кариерата на Божествения Роберто. Целият месец, прекаран в САЩ, всъщност е един от финните моменти в невероятната му кариера. Но все пак... По това време определяният за най-добър футболист в света Баджо преодоляваше с магия тези, които се опитваха да го спрат. Невероятните му пробиви завинаги го превърнаха в част от фолклора на световните първенства. И все пак, най-символичният момент са секундите след пропуснатата дузпа - един образ, обвит в мъка и мълчание, които се преплитат. Всичко това остана на заден план, остана на заден план и това, което се случваше след това. И просто не е честно и не е првилно. Защо всички забравиха, че неубедителната Италия беше просто турист през ранния турнир и как, ако не беше Баджо, този отбор би си отишъл още след първите няколко срещи безславно у дома?

Адзурите заслужено загубиха първия си мач срещу амбицираната Република Ирландия. Напрежението вече се усещаше, а Италия силно се нуждаеше от победа във втория мач, срещу Норвегия, и успя да я постигне, но с кански мъки, без да успее да убеди в качеството на продукция. Във финалния мач от груповата фаза, срещу Мексико, изпълнената с неспокойство Италия все пак успя да се промъкне към директни елиминации. Играта на Скуадра Адзура не се получаваше по никакъв начин, а самият Баджо, около когото бяха съсредоточени надеждите на Италия, не се справяше под натиска на напрежението.

Но всичко се преобърна, за да тръгне нагоре, в заключителните последни минути на пряката елиминация на Италия срещу Нигерия. Баджо успя най-накрая да се разпише, а оставаха само 2 минути до изтичане на времето. В продължението той реализира още един гол, чрез който Италия си осигури победата и продължаването напред. Това беше "ключовият момент", както го описва Баджо, "с който моето световно тръгна нагоре", и като последствие, това на Скуадра Адзура.

На четвъртфинала в заключителните минути срещата беше равна, с по отбелязан гол, но Испания се беше устремила силно към победа. Точно тогава Джузепе Синьори намери в празното пространство Баджо, а смъртоносната контраатака беше оползотворена блестящо от Божествената опашка. С третия гол в последните 2 срещи, легендата за Баджо тъкмо се създаде. Заради далеч по-добрата игра през всичките 90 минути, но отпадането, в испанските медии се появиха заглавия като "Господ е италианец". Правилно е да се чете обаче като "Баджо е Господ", нещо, в което вярваха всички италиански фенове насетне и съвсем бързо се убедиха в срещата с приятната изненада на турнира, България.

Италия плуваше в собствени води, намерила истинския ритъм, който предвещаваше титла. Изглеждаха в Ню Йорк така сякаш се забавляват на тренировка, а Баджо беше главното лице. Измъкнал се от опеката на Златко Янков и Петър Хубчев, Роби с точен шут намери мрежата на Борислав Михайлов след 21 минути игра. Само 4 минути по-късно, Божественият намери мрежата на Михайлов за втори път. С тези две попадения, Баджо вече имаше пет решителни мрежи за 3 срещи. Баджо вече се беше превърнал в легенда. Но предсказанието на духовния учител на Баджо (занимава се с Будизъм) гласеше друго: всичко ще бъде определено в последната минута на турнира, където той ще се изправи срещу редица проблеми и изпитания. А проблемите започнаха през втората част срещу България.

Тогавашният нападател на Ювентус напусна срещата 20 минути преди последната свирка с контузия. Тази контузия, заедно с дългото пътуване до Калифорния, покачващите се температури и очакванията, бяха предпоставка, че нещо ще се случи. Подготовката и справянето на Баджо с тези неща не бяха на ниво и резултатите го показаха, когато дойде големият ден.

Треньорът Ариго Саки цяла нощ обмисляше дали е правилно да заложи на Баджо или не. Но Баджо си спомня: "Щях да играя, дори ако трябваше да бъда на един крак". Историята я знаем, Саки избра да заложи на своята звезда, така че той поведе своя отбор, излизайки на терена, по пътя, който щеше да го срещне със съдбата.

Не отне много време, за да се види, че Баджо не беше готов заради проблемите. Отиграване след отиграване, Баджо просто не пасваше на срещата. А отгоре на всичко, той игра 120 минути на покачващата се жега в Пасадена. Причудливо беше решението на Саки да заложи пълни 120 минути на Роберто, когато имаше Пиерлуиджи Касираги, Джузепе Синьори и Джанфранко Дзола на скамейката. Всеки и до днес се чуди колко по-различна би изглеждала срещата, ако Роби беше напълно готов... или поне ако Саки беше постъпил по различен начин.

Баджо обяснява: "няма логично обяснение за това, което се случи в Пасадена. Бях под напрежение, но аз съм бях титулярния изпълнител на дузпи в отбора. Никога не съм бягал от задълженията ми. Само тези, които имат смелостта да изпълнят дузпа, пропускат. Аз пропуснах. Нямам оправдания. Но ме преследваше с години тази дузпа, никога не можах да я надрасна".

Дузпата промени Баджо - не само като личност, не само в личен план, но най-силно влияние оказа върху кариерата му. Баджо престана да бъде опция за Скуадра Адзура в следващите години. Баджо се сеща: "След финала отношението на Саки спрямо мен се промени драстично. Аз бях на 27 години, но Саки почти спря да ме търси. Последният път, на 6 септември 1994, играх няколко минути и после нищо. Надявах се на по-добро отношение от него. Щях да го разбера, ако беше тактическо решение, но не беше - изглеждаше, че всичко е на персонално ниво.

Все пак, легендата не беше завършена. Трябваше да има още една глава от тази славна история. Като шампион, какъвто винаги е бил, Баджо извоюва мястото си в националния отбор във времена, когато беше забравен. Той попадна сред избраните за Световното първенство във Франция през 1998. Баджо дори започна като титуляр в първия мач от груповата фаза срещу Чили, най-вече заради контузията на новия любимец на цяла Италия, Алекс Дел Пиеро. И както съдбата щеше да разкрие, отново Божественият беше този, който спасяваше футболната си нация... а ироничното беше, че беше с удар от бялата точка.

След като Италия поведе с попадение на Виери, последва бързо изпускане на развоя на срещата. Изоставаща, а Чили владееше контрола над среща, Италия изглеждаше обречена, но Баджо с брилянтен пробив в центъра на чилийската защита успя да изработи дузпа. Баджо, който никога не бягаше от отговорност, изглеждаше леко уплашен, а всички камери в онзи момент бяха съсредоточени към него. В мислите му препускаха емоции на крехна и невинна детска душа. Моментът беше емоционален, Баджо се наведе, хвана се за краката, не вярваше какво се случва. Изключително емоционална ситуация, трогнала всеки. 4 години след като Роби Баджо пропусна да направи Италия световен шампион, той не трепна пред задачата си този път. Напрежението се покачваше, публиката го усещаше, но с този гол Баджо успя да донесе точка на Италия. Отчасти беше и лично изкупление, защото прогони много демони от душата на Роберто. Докато се засилваше, в него си личеше страх, не характерен, но очакван. След попадението, всичкият товар най-накрая беше паднал от плещите му. Но и този път, той не беше казал финалната си дума.

Италия стигна до четвъртфинал, където се изправи срещу домакина от Франция. След 120 минутна среща, нито един от двата отбора не успя да отбележи попадение. Съдбата на Италия още веднъж щеше да се реши чрез рулетката на дузпите. Баджо не искаше да бяга от отговорност, макар да знаеше цената на успеха. Той сам взе топката, за да изпълни първата дузпа. Отново изплуваха спомени за 1994 година. В крайна сметка, пропускът на Баджо остава като най-емблематичния не влязъл удар в историята на Световните първенства. Отново с финна засилка и умерена крачка, Баджо изстреля топката, залъга Бартез в грешния ъгъл и реализира този път.

Реакцията на Баджо, освиркван от целия стадион, беше показателна: сложи пръст на уста, за да призове за мълчание. След 4 години от лично разкъсване, от болка, от безсънни нощи, от размисли, от свободно падение, съчетани с редица критики и нападки, може да предположим, че мълчанието, за което Баджо призоваваше, не беше към френската публика. Беше призив към онези, които от толкова време го бяха зачеркнали.

Успешната дузпа на Баджо на Стад дьо Франс беше последният му момент с екипа на Скуадра Адзура на голям форум. Щеше да е иронично, ако в същия момент не беше и толкова трогващо - момент, в който да покажеш уважение и респект. Големият пропуск преди 4 години, който остава най-големият провал в кариерата на Баджо, беше изкупен от неговия кураж и мъжество, чрез които той отново застана на бялата точка, за своята родина. И то не веднъж, а цели два пъти. Това са моментите, които трябва да дефинират кариерата на Баджо. И за справедливостта на голямата кариера на Баджо, точно така той трябва да бъде запомнен. Не чрез пропуска... а чрез характерът, който показа.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 26 May 2014, 19:15


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 26 May 2014, 19:54
Коментар #26


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



М/у другото забележете, че Баджо потвърждава това, което обясних за Саки: че е комплексар с голямо его.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
kyynadd
коментар 26 May 2014, 21:55
Коментар #27


Juventus bench
***

Група: Фенове
Коментари: 896
Регистриран: 22-December 06
Потребител No.: 289



Колеги, благодаря ви за тази тема. От няколко години почти не пиша във форума, макар да влизам всеки ден и да чета, но тук просто нямаше как да не ви поздравя. Материалите са изключително интересни и ми доставя огромно удоволствие да ги чета. Продължавайте в същия дух, давате ни много!


--------------------
Нарушена точка 1 от ПРАВИЛАТА НА ФОРУМА
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 26 Jun 2014, 11:44
Коментар #28


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Цитат
Juventus legend Fabio Cannavaro has put his hand up for the Italy job.


Нали темата е за легенди от миналото... post-294-1159108009.gif post-294-1159108009.gif post-294-1159108009.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 10 Jul 2014, 15:04
Коментар #29


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Много ми се искаше през изминалите 2 месеца някой набор да се включи в темата, да напише нещо - спомен, някоя статия, ако има, да даде материал. Бях търпелив, но изглежда преобладават привържениците на отбора след края на 80те. Тези дни са последните ми свободни през лятото, така че ще се опитам да напиша нещо. Видях, че има и доста въпроси, може да се спрем на Стефано Такони, който безспорно беше голяма личност и голяма фигура, да обясня защо Паоло Роси беше Х-фактор в отбора на Ювентус и колко различен беше Ювентус, когато Роси патрулираше напред. За Ширея има много какво да се напише, но винаги съм мислел, че най-важно е да се започне с Бониперти: това е човекът направил Ювентус институция. Фамилията Аниели (само отделни нейни представители) и Бониперти са иконите, заради които Ювентус добива популярност и става футболна марка. Наследството на Бониперти е ОГРОМНО, методите му са забележителни, а до ден днешен част от тях витаят в култура на клуба. Винаги съм се прекланял пред Гаетано Ширея като големия кавалер на Старата госпожа, но виталността на Бониперти... с нея започва всичко. Няма фигура - футболист, ръководител, директор, скаут, който да е дал на Ювентус повече, отколкото безсънните нощи, които големият ни играч е прекарвал в идеи, за да превърне любовта на своя живот в символ на думата футбол. Бониперти е една от най-големите легенди на клуба като играч и такава като ръкодовител. Друг не го е постигал общо взето. Искаше ми се да се напише и за причудливия характер на Трап - как поначало се озовава в Ювентус, защо понякога от нищото се карал с играчи, как студената му усмивка всички тези години успя да прикрие кой е големият му любимец... Ако искате нещо, кажете, защото ще имам материали пред мен след няколко дни, а попринцип не ходя често там, където ги помещавам.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 10 Jul 2014, 15:08


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
venko_90_
коментар 10 Jul 2014, 18:41
Коментар #30


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 302
Регистриран: 8-January 12
Потребител No.: 24 620



Aми аз вече споменах, че ми се иска да чуя мнение за Роси от някой по-стар фен, но пиши каквото ти е на сърце - гарантирам, че има кой да го чете smile.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Underground Mind
коментар 19 Dec 2014, 16:04
Коментар #31


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 4 030
Регистриран: 13-June 07
Град: Plastic City
Потребител No.: 551



Не че е точно легенда, но тъй като няма отделна тема за Кинг Хенри, ще постна тук.

Цитат
"I have beautiful memories of him, a great guy, such good character and spirit and I've seen a few. He was an elegant gentleman. I am left with the image of him in tears when he learned he was leaving. He was fond of the group and he left reluctantly. I saw great qualities during training, but not so much that I thought he would explode as a spearhead. I remember he had great physical power. Ancelotti put him on the left in a diamond midfield or wide in a 4-4-2 and he failed to make the space his own as expected. I still remember that match against Lazio, where he practically decided the championship: scoring two goals and was uncontainable. After that match the Biancocelesti went on to lose the title in favour of AC Milan."

Alessio Tacchinardi


Става дума за Тиери Анри, който прекрати футболната си кариера тази седмица и благодари на Ювентус (и всички други отбори, в които е бил) за периода, който е изкарал в клуба. Винаги ще съжалявам за това, че не му бе позволено да се превърне в поредната френска звезда, оставила отпечатък при нас. Всъщност самия Анри, доколкото знам аз, никога не е разкривал причината за напускането си и дори неведнъж категорично е отказвал да отговори на този въпрос, макар оттогава досега да са минали повече от 15 години.


--------------------
''Qui bisogna lottare sempre e quando sembra che tutto sia perduto, crederci ancora, la Juve non si arrende mai.''
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Milenrec
коментар 19 Dec 2014, 19:56
Коментар #32


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 713
Регистриран: 30-May 07
Град: Рудозем
Потребител No.: 531



И аз винаги съм съжалявал за Анри ,то тогава Анчелоти го ползваше като крило си мисля,дано не бъркам нещо и играеше малко ,но още тогава се виждаше че е на ти с топката!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
venko_90_
коментар 20 Dec 2014, 10:45
Коментар #33


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 302
Регистриран: 8-January 12
Потребител No.: 24 620



Анчелоти в доста свои интервюта е казвал, че една от най-големите му грешки като треньор е, че не е забелязал таланта на Анри едно време.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
the_parasite
коментар 20 Dec 2014, 17:37
Коментар #34


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 230
Регистриран: 10-December 09
Потребител No.: 3 058



Голям играч е Анри, но с онази случка по време на баража срещу Ейре, ми падна много в очите!

Този коментар е бил редактиран от the_parasite на 20 Dec 2014, 17:37
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 22 Jan 2015, 17:58
Коментар #35


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 240
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Зидан винаги е искал да играе в Мадрид, а в Торино вече така или иначе беше спечелил почти всичко каквото имаше за печелене (сигурно щеше и най-важният трофей, ако не се беше покрил на два пъти).


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Boris Morev
коментар 22 Jan 2015, 19:09
Коментар #36


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 428
Регистриран: 18-June 13
Потребител No.: 24 776



Не си си пил гинкобилобата май. Искаше трансфер в Испания, защото жена му е испанка и още след слабия сезон 98/99 имаше натиск да напусне, ама той остана при Анчелоти още 2 сезона. Никога не е казвал "Искам да играя в Реал Мадрид", а когато го продадохме каза, че е искал още един сезон в Италия, ама Моджи и Липи са били на мнение, че е подходящото време да го продадат, а и все пак беше около 30те. Вече като премина там почна с изтърканите клишета "Мечта ми беше в Мадрид" и т.н. Поне постигна мечтата си да спечели ШЛ. При нас явно не беше достатъчно зрял, за да го направи.


--------------------
Аз съм наказанието Божие. Ако нямахте грехове, Бог не би ме изпратил, за да ви накажа
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Forever
коментар 22 Jan 2015, 19:15
Коментар #37


Promising youngster
*

Група: Фенове
Коментари: 33
Регистриран: 6-January 15
Потребител No.: 24 853



Цитат(Boris Morev @ 22 Jan 2015, 19:09) *
Не си си пил гинкобилобата май. Искаше трансфер в Испания, защото жена му е испанка и още след слабия сезон 98/99 имаше натиск да напусне, ама той остана при Анчелоти още 2 сезона. Никога не е казвал "Искам да играя в Реал Мадрид", а когато го продадохме каза, че е искал още един сезон в Италия, ама Моджи и Липи са били на мнение, че е подходящото време да го продадат, а и все пак беше около 30те. Вече като премина там почна с изтърканите клишета "Мечта ми беше в Мадрид" и т.н. Поне постигна мечтата си да спечели ШЛ. При нас явно не беше достатъчно зрял, за да го направи.


Морев я ми припомни, тогава ли беше като бихме Леверкузен 4:0 като изместиха мача за 16 или 17 часа?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
petszata
коментар 22 Jan 2015, 19:39
Коментар #38


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 574
Регистриран: 23-May 12
Потребител No.: 24 689



Зтачи бана е за разлика до 49£ м за пордажби и покупки ва играчи.Моя грешка . Не са искали не са я спечелели хаха стига пиши глупости .Ние преди тия мишки Сити ще вземем ШЛ!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Boris Morev
коментар 22 Jan 2015, 19:54
Коментар #39


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 2 428
Регистриран: 18-June 13
Потребител No.: 24 776



Цитат(Forever @ 22 Jan 2015, 19:15) *
Морев я ми припомни, тогава ли беше като бихме Леверкузен 4:0 като изместиха мача за 16 или 17 часа?


Годината май беше 2003 и играхме финал.

Не, предната беше biggrin.gif

Пеца, не ти вярвам, майна. Числата от тотото щеше да ми казваш, нищо не направи. Нямам ти доверие!

Този коментар е бил редактиран от Boris Morev на 22 Jan 2015, 20:14


--------------------
Аз съм наказанието Божие. Ако нямахте грехове, Бог не би ме изпратил, за да ви накажа
Go to the top of the page
 
+Quote Post
div
коментар 22 Jan 2015, 21:35
Коментар #40


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 554
Регистриран: 6-May 12
Потребител No.: 24 679



The link between Zidane and Florentino Pérez originated in an awards dinner in Monaco during the 2000/2001 season. Realising he would be prosecuted if he spoke to Zidane about his future face to face, Pérez wrote on a napkin “Do you want to play for Real Madrid?”, to which Zidane replied “yes.”

Не знам дали е станало точно така, но тази история съм я засичал на не едно място. Между другото, пинкфлойд, за 3-ти или 4-ти път те виждам да споменаваш покриването на Зидан в двата финала. Някой може ли да даде предположение защо се е получило така и като цяло да обясни за въпросните финали и защо в два мача, в които сме тотален фаворит излизаме като победени? Което ме подсеща, че и в темата за легендите от 80-те и 90-те не е писано отдавна, а старите материали ги научих наизуст. Флойд.. мхм...

Колкото до Погба, ако довърши сезона във формата, в която се намира в последните 2 месеца, ще се сбогуваме още лятото.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

14 страници V  < 1 2 3 4 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 13th November 2018 - 21:52ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: