IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

14 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Легендите на Ювентус, За всички клубни легенди, за които няма отделна тема
pinkfloyd39
коментар 13 May 2014, 23:19
Коментар #1


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Мисля, че досега не съм правил тема. Влезнах в този раздел "Легенди" с цел да открия някое друго писание за емблематични лица и фигури, дали много на Ювентус. Има фен-теми на известните, но отбор като нашия, с такава славна и величествена история, отбор, печелил буквално всичко, определено може да нарече свои легенди и други славни футболисти, различни от четворката - Бониперти, Ширея, Платини и Алекс Дел Пиеро. Наистина има тема за бившите играчи на Ювентус... но не мога да си позволя да изтипосам името на един Стефано Такони в тема, където чат-пат се обсъждат играчи като Салихамиджич, Акуилани, чалга корифеят Божинов, Матео Паро, който и да е той и темподобни. Предполагам ще сте съгласни със старото куче, че една такава тема, макар че в нея едва дали ще се напишат хиляди страници, би била интересна. Поне за младите, които определено могат да научат за отминали епохи, които така или иначе няма да почувстват близки, защото не са наблюдавали със собствени очи, но ако някой одобри идеята, аз ще се постаря, когато имам време, да кача някой интересен материал, да разкажа нещо по спомени - от мачове, които съм гледал на екрана или на живо, от книги, от автобиографии, вестници, дори от интернет. Ако има интерес, нека направим някаква тема, не е изключено и въпроси да се задават. Конкретният повод за темата беше, че вчера Стефано Такони имаше рожден ден. Кой е Такони? Легендарен вратар... имал неприятния късмет да бъде част от клуб, в който завет са оставили Дино Дзоф и Буфон. Такони не е по-добър от тях, но доста години беше истински страж, истински лидер, човекът, който ръководеше една легендарна дефанзивна формация. Такони е един от петимата футболисти в историята (други трима са от Ювентус, Ширея, Кабрини и Брио), които са печелили всичко на клубно ниво - всяка една надпревара. А същевременно е единственият вратар, правил го. Впечатляващо, нали? Такони е дългогодишен любимец на феновете на Ювентус, защото притежаваше, както казах, характер, лидерски качества, публиката пееше за него... а това, което постигна, е впечатляващо. Нямаше да го постигне, ако не играеше в Ювентус, но онзи Ювентус не би бил същият без Такони. Такони е голям ювентинец и продължава да бъде такъв и до ден днешен. Винаги говори с най-добри чувства за Ювентус, а когато спомене отборът, говори за "нас", не за "него". Емблематична фигура, гласът на която доста често се чувал в съблекалнята.



Обсъдете и ако искате, може да опитаме да направим нещо. Аз моето съм го изгледал преди години така или иначе.



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 13 May 2014, 23:25
Коментар #2


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



http://www.youtube.com/watch?v=5eZrpfBJ-T0 Това клипче има някои кадри, които ще ви убедят в уникалния рефлекс на легендата Такони, уникалното му пласиране и невероятния усет, с който хващаше дузпите... Буфон никога не е имал подобен талант примерно. Изключително обичан от публиката и много уважаван от всеки, с който е играл.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 13 May 2014, 23:36


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
venko_90_
коментар 14 May 2014, 07:37
Коментар #3


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 302
Регистриран: 8-January 12
Потребител No.: 24 620



Подкрепям идеята ти с две ръце "за" ! С удоволствие изгледах видеото за Такони и да си призная наистина го бях чувал само като име, но не подозирах, че е постигнал толкова с Ювентус. Имаш поне един гарантиран читател ако никой друг няма интерес biggrin.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
NUCLEO1985
коментар 14 May 2014, 07:43
Коментар #4


Juventus champion
******

Група: Admin
Коментари: 6 420
Регистриран: 22-February 06
Град: Свищов/София
Потребител No.: 25



Много добра идея и полезна тема със сигурност.

Много ме е яд, че от този Ювентус, спечелил всичко, съм гледал само мачове на запис. Това безспорно е бил най-силният отбор в историята ни, един от най-силните клубни отбори въобще. Като се има предвид, че играчите, печелили всичко на клубно ниво в историята са едва петима (петият е Дани Блинд с Аякс от 90-те мисля) и четирима от тях са от Ювентус - това говори достатъчно за отборът на Трапатони. Можело е да са петима от Ювентус, ако Тардели не беше решил да отиде в Интер.

От това, което съм чел за Такони, само едно се чудя. Как така има толкова малко мачове за Италия? Даже сега влязох в Уикипедията, за световното през 1986 въобще не е в отбора, което е много странно. Ако знаеш нещо повече по този въпрос, сподели.


--------------------
FORZA MAGICA JUVE!!!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
EXODUS
коментар 14 May 2014, 08:32
Коментар #5


Primavera player
**

Група: Фенове
Коментари: 423
Регистриран: 27-February 11
Град: Штип,Македонија
Потребител No.: 24 513



Поздравления Пинк за темата ще се чете сигурно.На мен примерно ми е винаги било любопитно дали Малдини щеще да бъде това,ако съдбата беше решила да го поживее нащо момче Андреа Фортунато?





Този коментар е бил редактиран от EXODUS на 14 May 2014, 08:51
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 14 May 2014, 12:10
Коментар #6


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Изпращането на Фортунато беше сърцераздирателен момент. Толкова тежък и болезнен, на човек да му се скъса сърцето буквално. Последните му моменти с екипа на Ювентус те караха да се усмихнеш, но вътрешно сърцето ти се късаше. Публиката не спираше да скандира през 94та името на Андреа, плакатите се развяваха. Момчето беше страхотен характер, заради което остана в сърцата на хората. Дори в момента, сещайки се за всички онези месеци и тъжното развитие на събитията, което шокира и разстрои всеки, който има капка човечност, отново настръхвам... Та само преди няколко години изгубихме великият Гаетано Ширея, който беше въплащение на много повече от идеалния футболист, той беше рицар на човешкото държание, истински кавалер. Един от емблематичните моменти в историята на Ювентус, макар да е изключително тежък и тъжен, е изпращането на Фортунато, с което започнах. То показа какъв колектив създава ювентинската култура. Фортунато беше любим съотборник на почти всеки играч, понеже винаги беше усмихнат. Имаше едно интервю преди много години, беше съвместно, на Порини и Ди Ливио, които пристигнаха по същото време, когато Андреа... думите им общо взето бяха "на тренировка винаги беше ведро, защото там беше Фортунато, светъл като лъч, усмихнат... ако изоставахме на полувремето, беше достатъчно да видим настроението и усмивката на Андреа, за да се обединим и да спечелим срещата". Редица други съотборници от онзи период са потвърждавали, че Фортунато, макар и млад, е бил на почит от всеки, дори от старите кучета, заради невероятната енергия, която притежавал. Да се върнем на онзи момент... Тук, за жалост, не става въпрос за печелене на трофей. На отдаването на последна почит бяха 90-95 % от играчите ни (не видях лицата на 2-3ма, но не претендирам, че не са били там)... Тогава Виали, лидерът на групата, играч, който сравнително от скоро беше в отбора, не беше настоящ капитан, но беше водач и обединител, по своя собствена инициатива пожела да вземе думата и да говори, със сълзи на очи и смътен глас... да говори пред всички събрали се, пред семейството, пред роднините, пред цяла Италия, защото всичко това се излъчваше по всяка телевизия. Виали още от ден първи в Ювентус беше фигура, около която се обединяваха всички, изключително респектиращ човек, не просто футболист, а мъдър, праволинеен и добронамерен, този Виали със сълзи на очи изказа уважението си към Фортунато, поднесе съболезнованията си, увековечи човека и футболиста Андреа, представи Ювентус по достоен начин. По човешки начин! За да направиш нещо такова, се изисква не просто огромно сърце, изисква се да си голям човек. Да си лидер! Можеш да бъдеш лидер като Конте - да играеш на кръв, да се раздаваш, да се бориш до последната секунда, да играеш дори с травми, можеш да си лидер като Матеус - другите да следват това, което правиш на терена... Но можеш да бъдеш и лидер в най-трогващите моменти, когато демонстрираш, че човещината е всичко, което имаме. Виали спечели уважението дори на онези, които не го обичаха, защото се показа като лидер и фигура, каквито в Ювентус са били не повече от 2-3 други имена. Джанлука съчетаваше много неща, но освен с капитанската лента, уникалните попадения и вдигането на ушатия трофей, младите трябва да знаете, че той беше един от най-достойните мъже, играли за Ювентус. И направи всичко това, защото истинският лидер не забравя своите войници, приятелите си, хората, с които са били близки. И за да подчертая още веднъж сложността на този деликатен момент... тогава Виали не беше капитан на Ювентус. Поне лентата не беше на неговата ръка. Но беше лидерът на Ювентус. Огромна фигура е той, харизматичен, мъдър, винаги съм искал да бъде ръководител в Ювентус, защото е човек с позиции, с реноме, човек, който знае как се правят нещата, човек, който постига бързи резултати, защото просто има дарбата. Много тъжен момент, осъзнавам, че вероятно не е нещо, което да прочетеш с наслада, но клубът Ювентус винаги е бил институция, която създава и развива характери, създава семейства и учи на култура и човешко държание. Веднага се сещам и за изпращането на Ширея, което също беше тъжен момент... там просто думите не могат да опишат мъката, но не ме разбирайте погрешно - тук също. Човешкото същество си е човешко същество, дали Фортунато, Ширея или който и да е. Жалко е, че Господ ни отне такива легенди. Ако някой прочете този тъжен момент, вероятно би почувствал Виали близък, защото той наистина беше водач.

Ето тук две снимки, ако някой иска, нека ги коментира, аз не се сещам кои са лицата от тях wink.gif




Екзодус, обещавам ти тези дни да ти отговоря подробно на питането, защото има какво да напиша. На Нуклео с удоволствие ще му разкажа какво помня, но бързам за работа сега. Просто се сетих за един слабо познат момент, решителността и смелостта на Виали.

Предполагам вече, ако някой не е знаел защо Виали е бил капитан на Ювентус, има своя отговор.

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 14 May 2014, 12:25


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
EXODUS
коментар 14 May 2014, 12:51
Коментар #7


Primavera player
**

Група: Фенове
Коментари: 423
Регистриран: 27-February 11
Град: Штип,Македонија
Потребител No.: 24 513



Нямаш грижи пинк гаден момент беше раздялата с Фортунато,од това което съм гледал имаше всички предиспозиции да стане голям играч в лявата част на терена.Ако имаш време и желание драсни нещо и за Казираги че имам много бегли спомени от представянето му при нас.

Този коментар е бил редактиран от EXODUS на 14 May 2014, 12:55
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 14 May 2014, 19:09
Коментар #8


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649





Вероятно не можем да съберем повече величие на една снимка. Eпохални играчи, олицетворяващи най-добрия отбор, който сме имали.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 14 May 2014, 21:19
Коментар #9


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



За днес само снимки, утре ще се постарая да отговоря на питанията. Но тази е култова: денят, в който Виали премина в Ювентус.



Не се славеше с прическа едно време...

Този коментар е бил редактиран от pinkfloyd39 на 14 May 2014, 21:19


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Bianco^Nero
коментар 15 May 2014, 13:41
Коментар #10


God Fuck The Queen
****

Група: Фенове
Коментари: 2 374
Регистриран: 23-July 06
Град: Благоевград
Потребител No.: 161



Цитат(pinkfloyd39 @ 14 May 2014, 19:19) *
За днес само снимки, утре ще се постарая да отговоря на питанията. Но тази е култова: денят, в който Виали премина в Ювентус.



Не се славеше с прическа едно време...

И едно питане от мен. Какви толкова са били различията между Саки и Виали, та Лука не попада в отбора на Италия за САЩ 94 за сметка на играчи като Дзола, Масаро и Казираги, които смея да твърдя, че по нищо не му отстъпват, даже напротив?
И още нещо - само големият Милан от началото на 90-те ли е бил причината Юве на Роби Баджо, Дино Баджо, Раванели, Анди Мьолер, Казираги, Виали и т.н.?


--------------------
ДЕЛ ПИЕРО ДОЖИВОТ В ЮВЕ! БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 15 May 2014, 19:27
Коментар #11


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Години по-късно, темата за Саки продължава да буди интерес в мен. Не можем да зачеркнем това, което направи като треньор на Милан. С периода си в Милан напълно извоюва правото да бъде наричан един от големите италиански треньори. Визитката му (най-вече от Милан) е напълно достатъчна на пръв поглед, за да разбере човек, че тук говорим за качествен специалист. Самият Саки, ако не знаете, е станал треньор, защото е усещал, че може да се справи. Но той по никакъв начин не е бил свързан с футбола преди това. Това беше една от причините да бъде самонадеян, самовлюбен, изключително властен, безкористен и откровено нарцистичен. Саки беше от тези треньори, които фаворизираха дадени играчи. Плешивата глава беше антипатична фигура, каквато е и до ден днешен, която никога не е криела ненавистта си към Ювентус. Саки е треньор, направил не само име, а цяла кариера, залагайки на атакуващата, "новаторска" и авантюристична схема 4-4-2. Преди да стане треньор на Италия, на Саки се гледаше като на новатор. Във времената, когато беше назначен за наследник на Вичини, беше смятан за най-добрия треньор, вече го бяха обявали за легенда, статутът му беше на непобедим. Виждаш, че 2 пъти използвах думата новатор и се досещаш, че не е случайно.

Няколко думи за прословутото 4-4-2 на Ариго Саки. Първият треньор в калчото, който всъщност се ориентира към здравата преса и към 4-4-2, е Луиджи Радиче от Торино в началото на 70те. Схемата преди Саки не е толкова разработена, ползвана, камо ли ефективна, но дори в Милано Саки не е първият, която я въвежда. Нилс Линдхолм в края на 70те печели Скудетото именно с 4-4-2, нагайки младия Барези тогава. При второто си завръщане в Милано, Нилс налага младите тогава Малдини, Тасоти, Евани и Гали в 11рката на Милан - все ключови играчи в състава на Саки. Това, което новаторът прави всъщност е да обедини тези две идеи, тези 2 опита - на Линдхолм и на Радиче преди него. Тоталното калчо, както е наричано тогава това 4-4-2, е оформено от Саки. Той не е новатор, просто разработва неща, над които е имало опити, но от друга страна, за подобна тогавашна авантюра си трябват наистина качествени играчи, които по това време са събрани, ако не в Ювентус, то в Милан. Саки публично се отказва от традиционното за Италия, италиански футбол, либеро - нещо символично и емблематично. Години наред италианският футбол е бил дефанзивен - да, успешен, но не е бил особено атакуващ. Подчертано дефанзивната схема, в която либерото /играчи като Ширея и Барези/ е от изключително значение, подобен футбол като този, на който се залага на Апенините - футболът на Катеначото, дори тактиките на Микелс, са отхвърлени от Саки. Саки въвежда прилагането на зоновото маркиране, т.е зоновата защита. Саки виждаше в зоновата защита гъвкавост - ако неговият отбор възстанови притежанието на топката, възможността за организиране на скоростна атака е по-голяма. Зоновото маркиране е нещо много характерно за 4-4-2. Саки винаги повтаряше, че вярва в аспектите на футболната игра, а не на позициите. Друго характерно за футбола на Саки е пресата, която упражняваше неговия отбор. Залагаше витално на баланса, интензивността и организираността, с цел отборът му да си върне притежанието на топката възможно най-скоро, за да започне нова атака. Това, което е новаторско, са методите на тренировки, с които Саки желаеше да изгради безгрешен в тактически план отбор, който напълно да прилага това 4-4-2. Методите не ми се описват, но наистина са интересни. Саки, в дадени моменти, упражняваше нещо като фалшива преса - целта беше играчите да се движат и да тичат, но крайната им цел не беше да възстановят притежанието, а да накарат противника да се прегрупа и да започне наново атаката. За Саки пресата беше начин един отбор да контролира темпото - не топката, не тичането, а темпото. Но пресата на Саки не би била осъществима без движение на всички футболисти по терена. Защитата му действаше като арка. Целият отбор, колкото и невероятно да звучи, се движеше заедно, прегрупираше се бързо заедно, беше подреден перфектно. Разстоянието между защитата и нападението не трябваше да бъде повече от 25 метра. В дефанзивна фаза, играчите трябваше да са изострили внимание в тази схема за 4 неща: топката, пространството, противника и съотборника, по ред на номерата казано. Всяко движение е функция между тези 4 неща. Тези 25 метра, които споменах, са разколничето. Разстоянието от последния защитник до водещия нападател, щом е 25 метра, за Саки означава, че е трудно за противника да намери пространство зад линията на засадата. Трите компактни зони ги описах, което е път към успеха. Подобен футбол предвещава успех, дори когато топката не е често в краката ти. Получиш ли си я обратното, пространствата, които са отворени пред теб, са огромни, а финалният удар ще е летален, защото подредбата на твоя отбор и пресата, означава че топката е спечелена обратно в удобна позиция на терена. Атаките на Саки включваха по петима играчи - желаеше по крилото в скоростната атака да са се включили двама футболисти. Толкова за треньорския му профил.

Саки не е толкова идеален, колкото се предполагаше някога. Ако говорим за Саки от Милан, да, той е уникална легенда. Но провалът му хич не е малък - случи се в Скуадрата именно когато пред Саки имаше изключително талантливо поколение, което обещаваше успехи. Тактиката му вече не беше толкова новаторска и не беше толкова лесно приложима в Скуадрата, но той не се отказа от нея. Подборът му на играчи обаче беше престъпен! Напълно сериозно твърдя, че нито за секунда през годините, които са от 91ва до 96та, той не се прояви като треньор, специалист и тактик. Той постигна абсолютният минимум с отбор, който имаше предпоставки да стане Световен и Европейски шампион. Има само един национален отбор в модерната история, който в рамките на един треньор да е викал повече играчи, отколкото Саки за 5 години - това е Аржентина на Марадона. Саки викаше играчи както си поиска, с половината беше скаран, другата не му допадаха, третата част от тях не играеха за Милан. Абе, общо взето мислителят май не е Раниери... post-294-1159108009.gif

Престъпният месец преди СП 1994та... Ако си мислиш, че Виали е единственият ощетен, много грешиш. Да започнем от вратата: Зенга имаше солидно реноме като добър вратар за Скуадрата, макар и вече на възраст, правеше солиден сезон. Перуци беше на ниво и изигра (за мен поне) втория най-силен сезон, който е правил. Нашият обаче се спря на Лука Бучи, което хвърли в потрес всеки нормално мислещ човек. Лука Бучи беше посредствен. Тасоти беше викнат... заради връзката с Милан. Беше вече бавен, остарял и чуплив. Обработваше топката бавно, дори за вкуса на Саки, често го надбяваха. Тук можем да оправдаем повиквателната донякъде... но тепърва имаше още причудливи избори. Роберто Муси, който беше качествен футболист, беше на Световното, за сметка на Чиро Ферара. Беше използван по такъв начин, че веднага изниква въпроса: защо не Бергоми? Не вярвам да има нормален треньор, който по онова време да остави в Италия Чиро и Бергоми, но се появи такъв. Точно преди Световното стана ясно, че Скуадрата няма да играе с либеро, което породи много притеснителни. Лоренцо Миноти, който всъщност беше такъв играч, беше повикан. Не мога да ти отговоря защо беше повикан играч, който не се вписва в туко що отхвърлената схема. Когато човек си помисли, че Миноти все пак би бил от полза в центъра, което да означава, че Малдини да играе там, където му е мястото - като ляв бек... то тогава пък Миноти не записа и секунда на Мондиала, а Паоло (ненужно) беше ползван в центъра, но нямаше как, Костакура беше контузен по едно време. Евани беше викнат ненужно, защото някога играеше за Милан. Престъпление в пълния смисъл на думата обаче беше присъствието на Казираги, който по-успешно би се справил, ако продаваше царевица и хот дог на трибуната. По това време той беше мързелив, не особено ефективен, не особено подвижен, играеше точно така, както не предполагаха качествата му, срещаше трудности пред завършващия удар, а духнеше ли вятър, беше в лазарета. Беше ли правилно 33-годишния Масаро, извествен с 2 гола срещу Барса на финала и с нищо друго, да води атаката на Скуадра адзура, заедно с Баджо? Сам си отговори. Имаше място в състава, но не беше дори голям голмайстор. Атаката по това време трябваше да се води от Виали, Синьори или Дзола. Вторите двама бяха резерви, съвсем незаслужено, понеже Синьори трябваше (в тази ситуация, без Виали) да е до Баджо. Масаро можеше да бъде използван и по-ефективно, предполагам... като халф, където се справяше. Умопомрачително е думата, която описва подбраната селекция, поне за мен. Но ако избор, който е тотално нонсенс, това определено е Никола Берти - играч, който навърташе сериозен километраж и беше работоспособен, не се изморяваше лесно. Играеше десен халф или опорен такъв. Но беше изключително ограничен на сиво вещество, беше откровено глупав и невероятно неефективен. Всеки негов дрибъл и всеки негов пас бяха погрешни. Рядка дарба, наистина. Разбира се, той започна атаката за гола на Баджо, асистиран от Синьори, срещу Испания, с една отнета топка в центъра. А Манчини и Ломбардо? Първият щеше да е идеалната резерва тогава, а Ломбардо беше колкото и грозен, толкова и добър. Енергията му и пробивите му отдясно бяха ужас и кошмар за защитата. Но разбира се, Донадони беше от Милан.

Италия беше неубедителна и неефективна през голяма част от турнира. Още в групите нещата бяха мъчни, а отгоре на всичко Скуадрата завърши трета в чутовната група с Мексико и Ейре. Барези се контузи в началото още, Бенариво, който е десен защитник, игра ляв бек и ляв халф, че и десен полузащитник, сега се сетих. Синьори беше ляв полузащитник през турнира, което е странно, тъй като трябваше да партнира на Баджо. Ротациите на Саки бяха ужасяващи и бяха постоянни - отборът не можеше да намери лице и излизаше с различен състав, с различни изпълнители. Играчи, които започваха вчера титуляри, днес бяха резерви, но не заради травми. Палиука беше на ниво, Дино Баджо (говорим за груповата фаза) беше другият изпълнител с добро представяне. Защитата се представи прилично, Костакурта доминираше. Роби Баджо беше неузнаваем през груповата фаза, но след това избухна и закара Италия на финал. Два дни преди финала, травма мъчеше Роберто, а Дзола беше набелязан от медиите за заместник... Разбира се, Саки излезе и каза, че Дзола няма опит, за да бъде фактор в такъв мач. Синьори, другата опция, най-накрая да играе там, където му е мястото... остана като вариант и натам се насочиха погледите. Разбира се, Синьори не помириса терена на финала biggrin.gif. Предполагаше се, че с Албертини и Баджо в центъра, с Малдини и Барези отзад, със солидния Палиука на вратата и с Р. Баджо в атака, Италия може да спечели. Р. Баджо беше вдигнат на крака, макар и с болки, но простотията, която учуди всички (нямаше да е Саки, ако не направи тъпотия), беше пускането на контузения Муси, заменен бързо от Аполони. Саки постъпи тесногръдо - пусна Евони като единствената друга смяна, защото имаше опит... Баджо не беше фактор в тази среща, но Саки не пожела да изненада кариоките със Синьори или Дзола, а имаше много време на разположение, за да го направи. Дзола можеше да ги изпоти в добавеното време, но уви.

Какво се случи след Мондиала? Баджо не беше повикан повече от Саки. Всички знаем защо - защото не беше достатъчно, че той го спаси от резил и изнесе пътя до финала на свой гръб, но пропусна емблематичната дузпа и предаде своя наставник. Абсолютно неадекватният избор на Саки провали Италия... Една Италия, която беше дърпана, въпреки наличието на Саки, от няколко качествени играчи. Футболисти като Муси, Берти и Евани нямат място на такъв финал, а легендата Масаро беше резерва 12 години по-рано на финал, но когато стана на 33, беше титуляр biggrin.gif!

А в Италия всички бяха изумени - от селекцията, която хвърли в потрес всеки... всеки фен, всеки журналист... от провеждането на срещите, които бяха измъквани от групата на играчи, сред които Палиука, Барези, Баджовците, Костакурта, Малдини, Синьори и Албертини. С добър треньор, отборите от 94та и 96та щяха да доминират, защото поколението беше много силно. Саки сам си го направи - беше тесногръд и горделив, беше груб и живееше в свят, в който той е господ... Робуваше на имена и на свои протежета. Знаеш ли защо Синьори не игра на Евро 96? Защото казал на Саки, че мястото му не е на левия фланг.

Предполагам си отговори за Ариго Саки? А конкретно по питането ти... за Виали точно и за Саки. Да, те имат вражда, много стара, тежка вражда, която я има и до днес. Официалната версия обаче не е тази. И общо взето, 94та, колкото и да е странно, Виали не беше толкова обсъждан като пропуск, колкото някои от странните избори, които ти описах нагоре. Виали е майтапчия попринцип като човек. Няколко пъти, на различни лагери, си е правил шеги със Саки, но на него не му допаднало това. Твърдеше се, че на един мач, в който Виали вкара красив гол срещу отбора на Саки, като се връщал към центъра, минал до Ариго и му подвикнал нещо, което хвърлило сол в раната на Саки. Както ти казах, Саки е самовлюбен и много нарцистичен. Редица пъти са имали и дискусии с Виали - затова как трябва да бъде ползван. Саки критикуваше много нападателите си - заради това как се движат по терена и как подават. Всеки сгрешен пас общо взето означаваше, че им изстива мястото. Това е абсурдно общо взето. Лука е отборен играч, но не робува на измислени величия. Изказал е своята позиция, която се е различавала от тази на Саки. Тоест по-точно казано, директно е казал, че не е съгласен с него. От тук насетне това е препъни камък. Горделивият Саки не може да допусне, че неговата дума няма да бъде чута. А тази рана, за която написах дума преди два реда... Саки някога искаше Виали в Милан. Разбира се, те бяха пренатрупани от офанзивни играчи, но Виали беше чудовищен нападател. Ако може да се вярва на митове, Виали леко предпочитал да играе за Ювентус... а няколко дни по-късно Милан счупиха трансферния рекорд, който поставихме с Лука, с онова недоразумение Лентини. Има и още 2 неща, които трябва да се знаят по темата. Виали дойде 92ра в Ювентус, но първият му сезон в клуба беше разочарование. Вкара голове и демонстрира нюх, пласираше се добре и комбинираше с Мьолер и Баджо, но нещо липсваше в играта му, бързо се уморяваше. Това не беше този Виали от Самп. Бързо го обявиха за разочарование... Когато на следващия сезон, Виали трябваше да отвърне на критиците, той отново изглеждаше изтощен... и се контузи. Игра в малко срещи, вкара някои попадения, но пропусна 2/3 от сезона. А това беше сезонът, в който Виали трябваше да обори критиците, да извоюва име и да си спечели повиквателна за Скуадрата. Не се случи, защото беше контузен. Ако е вярно, Саки е искал да го вземе на Мондиала, но не му е обещал грам минути, а просто 'да запълни групата'. Което е глупаво, защото Виали е личност и играч, на който едва дали трябва да показваш такова отношение. И третото: в Италия не се трогнаха от липсата на Виали, защото той тогава не беше точно фактор, беше контузен, неубедителен... а спомените от 90те (които аз не споделям!), бяха че е бил разочарование и изключителен провал. През 86та беше млад и беше резерва, 88та водеше успешно атаката с Манчини на Еврото, а 90та отиде на Световното с очаквания да бъде една от звездите. Можеш ли да обвиняваш някого? Играч с такъв ръст, но с уникална бързина, с летален шут.... Лошо започна домашното световно за Виали, което предопредели след 2 мача съдбата му... Там Баджо беше фигурата, а Скилачи беше любимец на треньора. Медиите не останаха очаровани от представянето му, въпреки че асистира за няколко попадения. Пропусна и дузпа. На моменти беше леко скован... Та, така за Виали. Никога не е бил голям фактор в този период 86-92ра. Но можеше да бъде използван 94та, защото имаше с какво да надиграе бразилските защитници. След това кариерата му отново тръгна нагоре и направи уникален сезон. Но враждата я имаше със Саки. На медиите не им пукаше, защото Саки беше на почит, а Виали бил (силно казано) голям провал, когато играл за Италия, а 90та подвел собствената си публика... Не се представи както се очакваше тогава, но и очакванията бяха огромни. Общо взето, низ от всичко. Но Саки е комплексиран и противен, човек с ниски страсти, надменно поведение, имащ силно лоби и позиции в тяхната федерация... и наистина мразещ Ювентус.

Надявам се да ти хареса отговора, можеш да кажеш какво мислиш. Отговорът е малко дълъг и малко различен, но прецених, че Златното лято за нас, българите, можем да го представим от гледна точка на Скуадрата... и ще ви бъде интересно.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 15 May 2014, 20:08
Коментар #12


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649





Някой знае ли кой е играчът до Платини? Поне опит...


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Aerosmith
коментар 15 May 2014, 22:36
Коментар #13


Promising youngster
*

Група: Фенове
Коментари: 41
Регистриран: 15-May 14
Потребител No.: 24 827



Eми опит - Кабрини. Хем му е тъжно от загубата, хем се радва за тоя де го е гушнал.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Aerosmith
коментар 15 May 2014, 23:10
Коментар #14


Promising youngster
*

Група: Фенове
Коментари: 41
Регистриран: 15-May 14
Потребител No.: 24 827



От всички престъпници(миланисти) или престъпници миланисти, водили скуадрата, Саки е най-големия престъпник. След него е Донадони а скоро очаквам и Анчелоти да се прояви след което вече няма да оживее надявам се. Освен за 94та е виновен и за 96та. И не го изгониха веднага след еврото ами изчакаха още малко, след което отиде да възражда Милан и се справи доста добре, жалко че не го оставиха повече.
За мен Саки не е нищо повече от Гуардиола - треньор който е попаднал в отбор с доста добри играчи и случил на най-добрия играч в света + проблеми при конкурентите..
За Виали съм чувал 2 слуха - не е викан за скуадрата след изпуснатата дузпа срещу Русия при квалификациите за Евро 92 а след САЩ 94 не е викан защото уж бил казал пред приятели, че на финала бил за Бразилия - защо ли, ами защото бил отвратен от играта на Италия.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
div
коментар 15 May 2014, 23:25
Коментар #15


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 549
Регистриран: 6-May 12
Потребител No.: 24 679



Аеросмит и Пинкфлойд обсъждат Платини и Кабрини. По олд-скуул от тва не може да стане.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
pinkfloyd39
коментар 16 May 2014, 01:49
Коментар #16


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 6 077
Регистриран: 6-March 12
Потребител No.: 24 649



Това, което ще напиша, вероятно е най-важното, което трябва да се знае от тази тема. Затова силно се надявам всеки да го прочете. Не мога да убедя младите от вас, че по-велик от Алекс Дел Пиеро има. Вие не сте част от тази епоха, не сте усетили магията на онзи Ювентус. Но за мен, както и за 95 % от старата генерация, нещата са по този начин: Гаетано Ширея е лъч от светлина, какъвто друг път няма да има. Той съчетава толкова неща в себе си, че е невъзможно да си представиш друг футболист, който да се доближава до него. Не можеш да бъдеш всичко, но Ширея беше. Капитан, генерационен талант, лидер, обединител, глас, качества, световна класа, популярност, безгрешност, дарба, умение, абсолютно всичко, което някой може да се сети. Най-добрият футболист в историята на Ювентус е Ширея. Имали сме магьосници като Зидан и Платини, като Баджо, но на всеки 10-20 години се ражда офанзивен талант, който кара нещата да се случват, пък и макар не толкова добре. Но Ширея е единствен по рода си и неговото име в историята остава със златни букви. По-добър от него нямаше в това, което прави. От тази гледна точка, Ширея е един от 2мата най-добри на поста си за всички времена. А Ювентус никога не е имал бранител от подобна величина след него, че и преди него. Ерата на Ширея затвържава принципа, че защитата печели шампионати и трофеи. Не нападението. А защо не и двете? Защото Ширея беше и двете в едно. От средата на 80те съм си казал, че всички се нареждат след Гаетано, но тайничко съм се надявал някой ден да видя специален играч, който да остави същия завет. Минаха много специални играчи, но това, което Капитанът правеше и до ден днешен е на първите страници в италианския фолкор. За Ширея мога да изпиша милиони страници, но нека е отгоре-отгоре засега. Мисля, че това е достатъчно на първо време. Който го прочете, сигурен съм, че няма да остане безразличен. Дори да не получи признание за най-велик, майната му на самото признание. важно е да почувствате подобен играч близък и да оцените неговото място в историята... Защото аргументите са красноречиви: #6 е недостижим.

Паоло Малдини не веднъж в интервюта е споменавал, че когато е раснал, неговият модел на подражание е Гаетано Ширея. Във футболната история едва дали има друг защитник, притежаващ такова спокойствие. Изключителна нервна система, увереността и спокойствието в очите и действията на Ширея караха човек да смята, че наблюдава безгрешна машина. През главата на всеки, излизал срещу онзи Ювентус, е минавало невъозбразимото, а именно как да се премине през Ширея. Но той не е легенда заради това, че играеше невероятно успешно без да прави усилия. Легенда е, защото беше изключително талантлив и здрав, беше безгрешен в единоборствата и същевременно - никога не правеше груби и безполезни нарушения. Шпагатите му бяха до един премерени и чисти. Играеше на най-важния пост, но веднъж на 50 мача си изкарваше картон. Червен картон не е получавал. Никога не е контузвал противников съперник. Затова Ширея винаги ще бъде запомнен като недостижим джентълмен - той съчетаваше талант, финес, усет, лидерство и качества, обединени в едно. Беше съвкупност от неща, които правят един футболист перфектен. Има разлика между това да си ювентинец и това да уважаваш, оценяваш и цениш организацията, за която си играл. Гаетано Ширея беше и е най-големият ювентинец. Той живееше с идеята за Ювентус, живееше с мисли за развитието и успехите на клуба, живееше за да бъде идеален съотборник. Както се написа в един вестник някога... "Недостижимият си отиде - отиде си именно затова, за което даде живота и енергията си". Много тъжно!

Ширея още в школата на Аталанта показва неща, които учудват всички. Онези дни са дните, в които Бониперти вече е фактор. Бониперти, заедно с Джани Аниели, е причината Ювентус да се превърне в световна сила. Тези дни ще напиша за уникалната кариера на Бониперти, но най-вече като президент. Именно италианският му модел, енергичната му работа, разширяването на скаутската мрежа, става причина скаутите на Ювентус да следят всяка тренировка на Ширея. Описват нещата по този елементарен начин: че още тогава Ширея е демонстрирал неща, които не са виждани. Той е бил надарен с невероятна игра в дефанзивен план, разчитал е всяко действие и противникова атака. Това не е умение, не е качество, което играч развива с течение на времето. Това е дарба, това е поглед, това е ситуация, в което даден играч е едно цяло с играта и с терена. Често може да засечете разпространетото мнение, че най-доброто футболно (дефанзивно) партньорство във футболната история е между Клаудио Джентиле и Гаетано Ширея. Не го пишат журналисти, които имат слабост към Ювентус. Пишат го хора, посветили живота си на тази игра, наблюдавали 99.8 % от това, което е имало за наблюдение, проследили всяка една секунда на велики играчи. Ширея и Джентиле бяха уникален тандем... а бяха такъв, защото нямаха нищо общо. Джентиле беше груб, беше безцеремонен, лукав, играеше само на ръба, мачкаше физически съперниците си, влизаше под кожата им. Джентиле отнемаше топката чрез своята грубост (не разбирайте канибал, но изключително силов играч), Ширея виждаше (буквално!) подаването на топката от крака на противника преди той още да е вдигнал крака си. Достатъчни са ви точно три срещи, за да видите, че не преувеличавам. Един коментатор през 85та, спомням си, каза "И отново Гаетано Ширея демонстрира отвъд човешки възможности, разбирайки за четвърди пореден път къде ще отиде топката преди тя още да е подадена". Това не мога да го забравя никога. Което е впечатляващо, че Ширея беше последен в защита винаги. А нямаше червен картон никога! Не правеше нарушения, не губеше единоборства, в които дори действаше като джентълмен.

Но нека не ограничаваме Ширея само до дефанзивна игра, която е отвъд разбирането за безпогрешен играч. Ширея направи име с баланса в играта си - той беше безгрешен отзад, а се превърна в невероятен атакуващ футболист. Франц Бекенбауер въведе във футбола т.нар либеро. Но Ширея беше футболистът, който разви това либеро, който му придаде лице. Споменът за либерото Ширея и до ден днешен живее в стария футболен запалянко. Това беше нещо уникално! Рейдовете му от едната половина до другата бяха скоростни, безгрешни, опасни. Катеначото просъществува за Ювентус, защото там беше Ширея - дефанзивен магьосник и футболист, пренасящ топката от едната врата до другата. Без значение, че беше обграден от Кабрини, Брио и Джентиле, Ширея винаги се връщаше, за да бъде последен в защита.

Характерът на Ширея беше уникален и го превърна в това, което помним. Имаше невероятен усет - не би се впуснал в атака или в опит за такава, която би поставила Ювентус/ Италия открит и с възможност да получи гол. Казват, че винаги се отзозвал, щом с отнася до съотборник. Дали Такони, дали друг, дори през нощта да му се обадят, той ще се притече на помощ, защото е истински капитан и водач. Сърцето му е огромно и бие за Ювентус.

Световното 82ра прави Ширея популярен по цял свят съвсем заслужено. Имам ясни спомени от мачовете и от магията на Ширея, бях достатъчно голям тогава. Самото световно беше невероятно, имаше много романтика и много емблематични за футбола моменти. Ширея, Джентиле и Кабрини на финала сътвориха нещо уникално - вероятно най-доброто дефанзивно представяне от защита, което аз съм наблюдавал. Когато Кабрини атакуваше по фланга, Ширея се местеше отляво, за да го покрива, а Джентиле се грижеше за зоната на Ширея. Ширея блесна на финала като герой - изостави защитата само за 1 атака. Атака, която той започна и която завърши с решаващ гол, донесъл титлата за Италия. Това е пример за уникалното офанзивно докосване на Ширея, което даваше плодове винаги, когато той се заемаше с функцията си като либеро. През цялата си кариера в националния, Ширея беше фактор. Вероятно знаете кой е Франко Барези? Една голяма легенда, определян като играч от висините на Ширея. Само че този Барези, колкото и да беше специален още на 20... започна да бъде постоянно присъстващо лице в Скуадрата на 28 едва, защото просто нямаше как да измести Ширея.

След 86та, Ширея поостаря, неуморният му стил го беше изтощил, не се включваше толкова в атака. Реши да се откаже... по това време беше играчът с най-много срещи за Ювентус и легендарните 14 трофея! Ширея беше спечелил всичко! Ювентус разполагаше с уникален треньор, убийствено ядро, невероятен колектив... но всичко се въртеше около Ширея. Той водеше групата, той беше играчът, който определяше темпото и развоя на срещата. Не е случайно, че периодът на Гаетано Ширея остава със златни букви в историята на Ювентус. След като се отказа, бяха му нужни малко месеци, за да осъзнае, че сърцето му принадлежи на Ювентус... Върна се като скаут, набързо, защото искаше да работи, докато може, за своята любов. Щеше да стане пом. треньор (а дали не стана, вече нямам спомен)... Нататък ми е трудно да пиша, защото му обзема отново едно тъжно чувство сякаш си изгубил близък човек... Ширея е джентълмен и истинска икона. Онзи ден остава с черни букви в историята на футбола, в историята на Италия. Имаше сълзи по очите на всички. Момчето нямаше 40 години, беше най-великият от своя род играч на своето поколение... Беше символ, титан, емблема... Погребението му събра целия отбор на Юве. Трудно ми е да забравя как из цялата зала бяха разпръснати нашите играчи. Напред беше Такони - онзи Такони с огъня в очите, безцеремонния вратар и символ, който беше със слънчеви очила, защото не можеше да сдържи сълзите си... Сърцераздирателна гледка.

Искам да ви цитирам някои от големите ювентинци, които помнят Ширея. Един Франко Каузио, голяма легенда oт 70те, си спомня по следния начин Ширея: "Той пристигна в Ювентус, когато аз вече остарявах, а той тепърва беше млад. Израсна бързо - като човек, като съотборник, като съпруг, после като баща. Беше невероятен тих и скромен. Беше пример за подражание. Но понякога се учудвах възможно ли е човек да е толкова спокоен и кротък? Поведението на Ширея ме изкарваше извън нерви, защото го провокирах да покаже малко злоба. А той, усмихнат, ми отговаряше "Не мога да бъда злобен". Ширея казваше, че не си заслужава да се ядосваш. В крайна сметка, мисля, че той е правият, не аз, сега, правейки заключение. Спокойно заявявам, че прекрахме най-прекрасните години от животите си заедно - в Юве. Наслаждавахме се на всеки момент, а радостите бяха много. Дори когато напуснах, Гаетано не забрави за мен, останахме много близки. Не е възможно човек да каже лоша дума за Ширея, а още повече - да не го обича. Той беше уникален".

Дино Дзоф: "Гаетано е необикновен джентълмен - на терена, извън него, той просто е пример. Бяхме заедно винаги по лагерите. Не мога да забравя нощта преди финала през 82ра. Тардели, както винаги, беше притеснен, не можеше да спи преди мач - този човек никога не е спал преди среща всъщност. Дойде при нас, за да види как сме, какво правим. Няколко погледа бяха достатъчни - уверихме се един друг дори без думи, че утре ще сме победители. Гаетано беше тих. Той можеше да стане добър треньор, но най-вече - той беше учител от висота. Не обичаше вниманието, но уменията му го правеха водеща история".

Стефано Такони: "Живеехме един до друг в Торино, бяхме близки, разчитах на него. Често тренирахме заедно. Веднъж забравих да го взема за тренировка навреме, пристигнахме последни - първият и последен път, в който Гаетано закъсня. Разбира се, леко ме смъмри, но през усмивка каза "Справи се добре".

Марко Тардели: "Той беше един от най-добрите в света, ако не и най-добрият, но никога не го каза на глас, а си мисля, че никога дори не го помисли, което е грешка, защото щеше да бъде запомнен като най-великия. Резервиран и тих, но това не означава, че не беше единствен по рода си. А което има значение и беше важно за него, дори да не се имаше за най-добър и да не са го мислили за такъв, той искаше любовта на феновете на Ювентус. Той е уникален с това, че говореше чрез мълчанието си. Това е Ширея, той беше човекът в съблекалнята. Бяхме различни по характер, доста при това, но се разбирахме добре. Не би намерил своето лично мястов днешния футбол, защото е единствен по рода си, характерътму е странен, но отговорен и истински. Гаетано Ширея няма да се роди никога вече".

А. Кабрини: "Винаги ще помня човекът Ширея. Той беше по-важен от футболиста Ширея. Той просто беше модел, който следваш. Възпитан и тих, умерен, но праволинеен. Винаги ще го нося в сърцето си, защото той беше една емблема и едно сърце, пълно с човечност. Но не е вярно, че никога не се е ядосвал. Той често по собствен начин реагираше директно на терена, просто не преувеличаваше, както други. Знаеше как да каже правилните думи на хората и на играчите, казваше това, което те трябваше да чуят, но с дипломатичност, която изиксваше да отвърнеш.






--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
nikentus
коментар 16 May 2014, 09:32
Коментар #17


ювентинец
******

Група: Ветерани
Коментари: 5 037
Регистриран: 28-February 06
Потребител No.: 42



Доста интересни неща относно историята на клуба. Дано по-често пишеш в тази тема pinkfloyd39. Аз лично бих искал да знам повече за Баджо и Платини. Относно последния бих искал да знам, защото е описван като една от най-големите легенди на футбола, а аз не съм се ровил да му гледам мачове. Що се отнася до Баджо. Помня, че за първи път му обърнах внимание на СП САЩ 1994 г. - тогава съм бил на не повече от 8 години. Знаех националния ни отбор, но по едно време се появиха Клинсман и Баджо. Двамата ги поставих на едно ниво със Стоичков и те бяха трите големи звезди за мен тогава. Но Баджо беше с една идея над останалите. Имаше нещо в него, което ме караше още тогава да виждам, че този играч върши с лекота неща, които малко футболисти могат да направят. Баджо за мен бе нещо каквото е Меси сега за много от футболните фенове или Майкъл Джордан бе за баскетболните (нови) фенове. Иначе почнах да се възприемам като Ювентинец едва 96-97 година, когато Баджо вече бе напуснал отбора, но винаги, когато имах възможност след това го зяпах как пипа топката. Що мачове съм изгледал на Бреша happy.gif

Иначе Баджо не ми се струва, че е ювентинец. Може и да греша де. Знам, че е много харизматична и интересна личност - чел съм, че е будист.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
odyssey7
коментар 16 May 2014, 10:01
Коментар #18


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 2 782
Регистриран: 6-January 09
Град: Добрич/София
Потребител No.: 1 612



Пинк Флойд,адмирации за превъзходната тема.Наясно съм ,че това е твоята гледна точка,и ако се съберат десет души ,които са гледали онзи Ювентус,с онези играчи,то всеки един от тях ще изкаже малко по-различно становище.Но е интересно да се докоснеш до "онзи" Ювентус,пък било то и през твоята призма.Аз съм един от многото в този форум, за които Гаетано Ширея е "само " легенда на Юве.Няма и как другояче да е,при положение,че не си избираме кога да се родим.Страхотно перо.И въпреки,че за някои неща (в други теми) не съм съгласен с теб,то с интерес чета постовете ти.Така,че и от мен имаш един редовен читател.

Този коментар е бил редактиран от odyssey7 на 16 May 2014, 10:09
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Bianco^Nero
коментар 16 May 2014, 14:56
Коментар #19


God Fuck The Queen
****

Група: Фенове
Коментари: 2 374
Регистриран: 23-July 06
Град: Благоевград
Потребител No.: 161



Пинкфлойд, разясни ми доста неща за две личности, които не съм наблюдавал в най-силните им години.
Помня Ариго Саки от времето му в Атлетико Мадрид, после беше в Парма и директор на Реал Мадрид. Доста пъти съм се питал защо този уникален отбор, който Скуадрата е имала през 90-те години не е могъл да спечели нито един трофей. А това все пак беше пикът на италианския футбол, първенството беше номер едно, играеха най-добрите чужденци, а конкуренцията в националния беше свирепа.
Докато за Виали имам някакви спомени в Юве и финала с Аякс, но не и чак такива, че да имам впечатления от кариерата му в Юве. След това спечели доста трофеи в Челси като играч и треньор и съм леко очуден защо след краткия му престой в Уотфорд след това се отдалечи от треньорската професия.
Като цяло е имало абсолютно всички предпоставки Италия още през 90-те години да спечели дори три поредни големи трофея, както го направи Испания сега, но явно треньорски грешки, а и уникален малшанс са попречили.


--------------------
ДЕЛ ПИЕРО ДОЖИВОТ В ЮВЕ! БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
div
коментар 16 May 2014, 19:50
Коментар #20


Juventus regular
****

Група: Фенове
Коментари: 1 549
Регистриран: 6-May 12
Потребител No.: 24 679



И аз се причислявам към редовните читатели. А другите по-стари фенове да не се ослушват, а да се включват. Като имате време, дайте нещо за Баджо.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

14 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 20th September 2018 - 19:09ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: