Printable Version of Topic

Click here to view this topic in its original format

Форум Ювентус - България _ Новини и дискусии (Team news and discussions) _ Любопитно

Posted by: Hristo 30 Apr 2015, 12:14

От заглавието на темата може и да не става ясно за какво точно иде реч, така че ще се опитам да обясня с няколко думи каква ми е идеята. (Между другото, приемам предложения за ново заглавие smile.gif) Понеже от доста време си водя детайлна статистика на мачовете на Ювентус, реших да направя тази тема, за да споделям тук по-интересните неща и факти преди или след всеки наш мач. Та, след почти всеки мач установявам по някой интересен факт, като например:

- даден футболист е записал мач №100, 200, 300 и т.н. или е изпреварил някоя легенда в класацията за най-много мачове или голове;
- нещо се е случило след дълъг период от време;
- поставили сме някакъв рекорд (миналият сезон, например, изобилстваше от подобни моменти)
- и т.н.

Около 90% от фактите, които ще публикувам тук, няма да ги чуете от Васко Делов и няма да ги прочетете в Спортал. В Tuttojuve, например, също ги отбелязват тези неща, но дори там понякога пропускат нещо значимо и любопитно.

Смятам, че темата ще е доста интересна особено на тези, за които Ювентус не се свежда само и единствено до Трансферни слухове и Шампионска лига. Разбира се, темата е отворена, така че който има желание да допълва и споделя, нека да го прави, без да се колебае. Колкото и да претендирам за точност и изчерпателност, може и аз да пропусна нещо smile.gif

В следващия пост ще поставя началото с фактите от мача с Фиорентина.

Posted by: Hristo 30 Apr 2015, 12:29

Ювентус - Фиорентина 3:2 (29/04/2015)

- Джанлуиджи Буфон записа мач №529 за Ювентус и по този начин изпревари Джузепе Фурино (528) в класацията за най-много мачове. Буфон вече е на трето място, като пред него остават единствено Гаетано Ширея (552) и Алесандро Дел Пиеро (705). Може би още следващия сезон Буфон ще задмине и Ширея.

- От вечра Клаудио Маркизио е най-новият член на "Клуб 300", в който влизат футболистите, записали 300 и повече мачове за Ювентус. Маркизио е едва 40-ят футболист с поне 300 мача. До края на сезона има възможност да изпревари Анджело Перуци (301), Пиетро Анастази (303), Алфредо Фони (304), Роберто Анцолин и Алесандро Бириндели (с по 305) и, евентуално, Феличе Плачидо Борел II (308). От настоящите ни футболисти Маркизио е на трето място по брой мачове след Киелини (363) и Буфон (529). През следващия сезон със сигурност няма да имаме нов член на клуба, тъй като следващият в класацията - Леонардо Бонучи - е с 217 мача.

- Мачът с Фиорентина бе под №100 на новия стадион (77 победи, 19 равенства и 4 загуби, г.р. 215:61). От тези 100 мача: 74 са в Серия А, 9 за Купата на Италия, 13 в Шампионската лига и 4 в Лига "Европа".

И за финал - един малък бонус от мача с Торино:

- Последната ни загуба от Торино датираше от 09/04/1995 г. Демек - 20 години и 17 дни. Това обяснява огромната радост на техните фенове след мача smile.gif

- Андреа Пирло се изравни със Синиша Михайлович на върха в класацията за най-много голове от пряк-свободни удари в Серия А. Двамата имат по 28 гола, а зад тях са Дел Пиеро (22), Баджо (21), Тоти и Дзола (с по 20). От тези 28 гола на Пирло, 13 са с екипа на Ювентус, а общо за нас Маестрото има 19 гола. За съжаление не мога да намеря статистика колко гола общо има Пирло от пряк-свободни, така че, ако някой разполага с такава информация, нека сподели.

ПП: Току-що намерих липсващата информация smile.gif

И така: 46 гола общо във всички турнири на клубно и национално ниво! Както казах, за Ювентус има 13 в Серия А. Ако не греша, има 1 в Шампионската лига (от този сезон) и 2 в Лига "Европа", като останалите му три гола би трябвало да са от игра. За националния отбор има 8 гола, което означава, че останалите му 10 гола са от престоя му в Милан, Интер и Бреша.

Още нещо интересно - според някои източници, между които и ФИФА, Михайлович има 27, а не 28 гола. Става дума за мача от 28/02/1999 между Виченца и Лацио, когато Михайлович вкарва от пряк-свободен, но преди да влезе, топката рикушира във футболист на Виченца (не от стената) и някои го пишат автогол. Така или иначе, още един гол и Пирло ще е еднолично на първото място smile.gif


Posted by: Hristo 02 May 2015, 13:10

Преди Сампдория - Ювентус (02/05/2015)

- Никога досега Ювентус не е печелил математически скудетото на 2-ри май. Също така, може да се запази тенденцията от последните четири сезона да триумфираме винаги в началото на май (6-ти май през 2012, 5-ти май през 2013, 4-ти май през 2014 и 2-ри май? през 2015). Връщайки се на 2-ри май, само три титли са били печелени на тази дата: 1937 Болоня, 1971 интер, 2004 Милан.

- Ако спечелим скудетото днес, това ще е "най-рано" спечелената титла от всичките 33. Т.е. никога до този момент не сме печелили скудетото при 4 оставащи кръга до края на първенството.

- Още днес Макс Алегри може да стане едва шестият треньор в историята на Серия А, спечелил скудетото с два различни отбора (Милан през 2011 и Ювентус през 2015). Останалите са: Вейш (интер и Болоня в края на 30-те), Фулвио Бернардини (Фиорентина 1956 и Болоня 1964), Нилс Лидхолм (Милан 1979 и Рома 1983) и Джовани Трапатони (6 титли с Ювентус през 70-те и 80-те и една с Интер през 1989). Фабио Капело, пък, е печелил скудетото с три различни отбора (4 титли с Милан през 90-те, една с Рома през 2001 и две с Ювентус 2005 и 2006 + още две титли с Реал (Мадрид)).


Posted by: ge6a666 03 May 2015, 08:30

Страхотна тема.На мен лично ми е много интересна.

Posted by: venko_90_ 03 May 2015, 09:55

Много приятна тема. Hristo - източник на статистиката (не се съмнявам, че е достоверна просто ми се иска да прочета още такива факти). smile.gif

Posted by: Hristo 03 May 2015, 15:01

Радвам се, че темата ви харесва и я намирате за интересна smile.gif След като всичко от предния пост се сбъдна, ето още малко любопитни факти след вчерашния мач:

За четвърти път в историята на Серия А един отбор печели 4 поредни титли:

- 1931-1935 Ювентус (5);
- 1943-1949 Торино (4) - след края на сезон 1942/43 Серия А е прекъсната заради войната и е възобновена за сезон 1946/47. Торино печели титлите през 1943, 1947, 1948 и 1949, преди трагедията от Суперга да сложи край на легендарния Гранде Торино. Между другото, утре се навършват 66 години от този тъжен момент...
- 2007-2010 Интер (4) - тук, разбира се, не включвам служебната титла от 2006, която си е наша, но на доста места ще срещнете, че кашоните имат 5 поредни титли...
- 2011-2014 Ювентус (4) - с надеждата, че догодина по това време ще затворим нова Велика петилетка в нашата история

***

Андреа Аниели се изравнява с Едоардо Аниели по брой спечелени трофеи и изпреварва баща си Умберто. Ето и класацията на всички президенти от фамилия Аниели:

- 6 Андреа Аниели (4 титли и 2 суперкупи в периода от 2010 до сега)
- 6 Едоардо Аниели (6 титли в периода от 1923 до 1935)
- 5 Умберто Аниели (3 титли и 2 купи на Италия в периода от 1955 до 1962)
- 2 Джани Аниели (2 титли в периода от 1947 до 1954)

Още този сезон Андреа може да се превърне в най-успешния президент от фамилия Аниели, спечелвайки Купата и/или КЕШ. Както се вижда, той може да стане и първият Аниели, под чието ръководство Ювентус печели европейски трофей. И последно - пред него вече са единствено легендарните Джампиеро Бониперти и Виторио Киузано с по 16 трофея.

***

Макс Алегри спечели 33-то скудето с 33-та си победа във всички турнири като треньор на Ювентус.

***

Джанлуиджи Буфон се изравнява на върха с Алесандро Дел Пиеро и Джузепе Фурино по брой спечелени титли с Ювентус. И тримата имат по 8 скудети.

***

Това е втората титла, която печелим в Генуа. През 1977 г. отново побеждаваме Сампдория на "Луиджи Ферарис" в шампионския мач, този път - с 2:0 и в последния 30-ти кръг. Датата е 22-ри май, а головете са на Бетега в 61' и на Бонинсеня в 84'. Това е 17-то скудето и тук започва серия от аналогии. Треньор е Джовани Трапатони, който, също като Алегри, печели титлата в дебютния си сезон начело на Ювентус. Както стана дума - това се случва на същия стадион, срещу същия отбор. През сезон 1976/77 Ювентус печели и първия си европейски трофей - Купата на УЕФА, като във финала побеждава Атлетик (Билбао). Сега на пътя ни отново е испански отбор, а ние отново чакаме първи европейски трофей от 19 години. Дано историята се повтори!

ПП: И в кръга на шегата - Падоин вече има повече титли от Рома post-294-1158668614.gif


Posted by: ge6a666 03 May 2015, 19:44

Ако историята наистина се повтори ,ще е нещо уникално. Смеличко е да се надяваме , но това ни е реален шанс в момента.

Posted by: Hristo 06 May 2015, 16:31

Доста се изговори за онзи полуфинал с Реал отпреди 12 години, но никой не обърна внимание на датите. Тогава мачовете бяха на 6-ти и 14-ти май (отново вторник и сряда), а сега са на 5-ти и 13-ти май.

***

Вчера Карлос Тевес отбеляза своя гол №50 за Ювентус, с който се изравни с унгареца Ференц Хирцер.

***

И малко история... Ювентус е първият италиански отбор, победил Реал (Мадрид) на "Сантиаго Бернабеу". Това се случва на 21/02/1962 в четвъртфинал-реванш за КЕШ. Първата среща, която се играе на "Комунале" в Торино, завършва с победа за Реал с 1:0 и, според тогавашните правила, се играе трети мач на неутрален терен. На 28-ми февруари на "Парк Де Пренс" Реал печели убедително с 3:1 и се класира за полуфинал.

Връщайки се на тази първа победа на "Бернабеу", трябва да се отбележи, че това е първи мач на Ювентус на този стадион изобщо. През годините, обаче, записваме 5 загуби при гостуванията си на Реал. Интересното е, че 3 от тези загуби са с по 1:0 - резултат, който сега не ни устройва; две, пък, са с по 2:1. Освен споменатата победа от 1962 г., на "Бернабеу" имаме още само една победа над Реал - 2:0 на 05/11/2008 в груповата фаза на ШЛ.

И при двете победи блестят две от най-легендардните "десетки" в историята на Ювентус - Омар Сивори, който отбелязва единствения гол през 1962, и Алесандро Дел Пиеро, който бележи двете попадения през 2008, преди да бъде изпратен на крака от публиката.

Е, ред е на друга велика "десетка" да остави своя отпечатък на този митичен стадион след седмица и да ни класира за Берлин!

Posted by: ZEBRA. 06 May 2015, 22:07

Поздравления за великолепната тема! Истинско украшение за форума и придаваща класа в унисон с любимия ни отбор. Кой друг, ако не форумец от старата школа ще се заеме с тази задача! clap.gif

Posted by: venko_90_ 07 May 2015, 07:15

Aко правилно си спомням от едно време спечелихме онова лудо Скудето срещу Интер точно на пети май ( не помня 2002-ра или 2003-та беше). Когато те ни водиха, но в последния кръг загубиха от Лацио с 4-2 като гости, а ние бихме Удинезе с 0-2 с голове на Трезеге и Капитана. smile.gif Та пети май някак си е празник за нас.

Posted by: Hristo 07 May 2015, 08:53

Цитат(ZEBRA. @ 06 May 2015, 23:07) *
Поздравления за великолепната тема! Истинско украшение за форума и придаваща класа в унисон с любимия ни отбор. Кой друг, ако не форумец от старата школа ще се заеме с тази задача! clap.gif

Благодаря много за хубавите думи smile.gif Ще очаквам включване и от теб в тази тема, защото със сигурност има много с какво да допринесеш smile.gif

Цитат(venko_90_ @ 07 May 2015, 08:15) *
Aко правилно си спомням от едно време спечелихме онова лудо Скудето срещу Интер точно на пети май ( не помня 2002-ра или 2003-та беше). Когато те ни водиха, но в последния кръг загубиха от Лацио с 4-2 като гости, а ние бихме Удинезе с 0-2 с голове на Трезеге и Капитана. smile.gif Та пети май някак си е празник за нас.

Именно smile.gif 5-ти май е знаменателна дата в нашата история. Освен титлата от 2002, на този ден печелим още и второто скудето при Конте (2013). Тогава победихме Палермо с гола на Видал от дузпа и това беше достатъчно, за да триумфираме три кръга преди края на първенството.

И още нещо любопитно, свързано с тази дата. Миналия сезон на този ден победихме Аталанта с 1:0 (гол на Падоин) и това ни донесе 31-ва победа в Серия А за сезона, което бе и рекорд. Освен това, този гол на Падоин съхрани надеждите ни да завършим сезона с 19 домакински победи от 19 мача, което впоследствие се случи.

Но да, най-паметно остава онова скудето от 2002. Беше уникална емоция. Битката с интер продължи през целия сезон буквално до последните минути на последния кръг. В интерес на истината, Ектор Купер бе сглобил отлична селекция и за мен това си остава един от най-солидните отбори на интер, които съм гледал. Между другото, Купер тъкмо бе направил фурор с Валенсия, достигайки до два поредни финала в ШЛ. До последно не вярвах, че ще спечелим титлата, дори се бях примирил още към средата на сезона. Просто изглеждаше, че това ще е сезонът на интер и най-после ще вземат титлата след толкова много години, чакане и налети пари. Но си спомням, че в последните 4 кръга преди заветната дата спечелихме и четирите си мача на 0, а, в същото време, интер допусна няколко грешки и така преди последния кръг се озовахме на точка зад тях. Победата в Удине изглеждаше просто формалност и интригата приключи още в 11-та минута. Оттам насетне всички погледи бяха насочени към това, което се случваше в Рим. "Олимпико" беше изпълнен до краен предел, като сигурно повече от половината стадион бяха фенове на съдебните, дошли да празнуват първа титла от 1989 г. насам. интер повеждаше на два пъти, но Лацио изигра фантастичен мач и, в крайна сметка, съкруши шампионските им амбиции със звучното 4:2, като над всички бе Карел Поборски, който изравни и двата пъти. Омразният ми дотогава Диего Симеоне вкара за 3:2, а Симоне Индзаги ги довърши окончателно. Сякаш напрежението им дойде в повече, защото допускаха много грешки, някои от които бяха наказани. Струва си да се отбележи, че до последно и Рома бяха в битката за скудетото и имаха шансове, но трябваше ние да не победим Удинезе и интер да загуби от Лацио, за да спечелят те. В крайна сметка, те също си взеха техния мач (ако не греша - срещу Торино) и дори изпревариха интер в крайното класиране, заемайки второто място, а съдебните - от сигурен шампион се оакза, че ще играят квалфикации за ШЛ smile.gif После и празненствата в Удине... Изобщо, луд ден.

В интернет има разширени репортажи от този ден, които си струва да се гледат отново и отново, а за тези от вас, които не са били свидетели, видеата са задължителни smile.gif И ако дотогава бях просто един (малък) голям фен на отбора, то от този ден нататък Ювентус се превърна в нещо много повече от просто любим отбор smile.gif

Posted by: odyssey7 07 May 2015, 09:13

Да не забравяме и че Лацио не играха за нищо. Мача си бе твърдо 2. Едно от най-сладките скудето. От тази дата Лацио са ми повече от симпатични и стига да не ни се пречкат в краката си им симпатизирам, въпреки скромните формации през последната декада.

Posted by: Дон Конте 07 May 2015, 09:27

Ахам, Интер тогава бяха супер отбор, много балансиран и начело беше Ектор Купер, който си беше голям треньор и супер тактик. С Валенсия игра два поредни финала в ШЛ и играеха фантастично. Първата година(2000) стигнаха, като смачкаха Лацио и Барса на Ван Гаал. На финала играеха срещу Реал, които тогава не бяха нищо особено и беше голяма изненада, че стигнаха дотам изобщо. Валенсия обаче напълниха гащите и не показаха нищо на финала и Реал го взеха комфортно. Оттам тръгна и възходът на Реал и почнаха да събират звезди, докато ние не сложихме край на това и ги разкатахме през 2003. Следващата година Валенсия(вече се бяха разделили с голямата си звезда Клаудио Лопес-Въшката) играеха по-рационално и пак стигнаха финала. Там загубиха нещастно от Байерн с дузпи. Онзи отбор на Валенсия със сигурност е един от най-добрите, които не са печелил ШЛ, заедно с Ювентус от 2003. smile.gif

Иначе вярно беше голяма битка с Интер тогава. Онова 2-2 на Сан Сиро е сигурно най-великият мач, който съм гледал от калчото. След това се бях отчаял, че пак ще изгубим титлата(предните две години всеки знае изцепките с Анчелоти), но накрая късметът ни се усмихна. Решаващият момент беше, когато Интер гостуваха на Киево и изпуснаха победата накрая, а ние пък бихме Пиаченца в последните минути с гола на Недвед. Тогава тамън Роналдо се върна и влезе във форма за Световното, където направи фурор. А Лацио последния кръг не играеха за нищо и въпреки това ги смазаха. smile.gif

Posted by: Hristo 20 May 2015, 15:56

След кратка пауза, ето ме отново smile.gif Между другото, да гледаш как Ювентус отстранява Реал (Мадрид) на полуфинал на "Бернабеу" с гол на Мората на испанска земя, в компанията на испанци и италианец (фен на Ювентус) - безценно smile.gif

Май месец е пълен със събития. Може би това е най-"историческият" месец в нашата история. През този месец сме спечелили следното:

- 22 скудети (от 33)
- 1 Купа на Италия (първата, от 1938)
- Серия Б (на вчерашната дата през 2007 си осигурихме директната промоция след онова 5:1 над Арецо)
- 2 КЕШ
- 3 Купи на УЕФА (на вчерашната дата през 1993 печелим последната срещу Борусия (Дортмунд)
- единствената КНК

Общо 29 трофея (30, ако броим и Серия Б).

***

Но май не е само месец на радост и трофеи:

- губим 6 финала за Купата на Италия
- губим всичките 5 финала за КЕШ
- губим финала за Купата на панаирните градове през 1971
- губим финала за Купата на УЕФА през 1995 (единственият ни загубен финал в този турнир)

Общо 13 загубени финала през месец май + още няколко изпуснати титли, между които и онази, загубена в "басейна" на "Ренато Кури" в Перуджа през 2000.

***

Ето и няколко интересни факти за днешния ден:

- 1973 Печелим скудето №15.

Това е една от най-драматично спечелените титли в историята на Серия А. Преди последния кръг класирането е следното: Милан (44 точки), Ювентус (43), Лацио (43). И на трите отбора предстоят гостувания: Милан - на Верона, Ювентус - на Рома, Лацио - на Наполи. Няколко седмици по-рано, когато Милан изглежда почти сигурен шампион, треньорът на Ювентус - Честмир Вицпалек, демонстрира изключително спокойствие и увереност: ''Спокойно, ние ще спечелим''. И събитията се развиват по крайно драматичен начин. Милан дълго време води срещу Верона и изглежда сигурен шампион, но в края на срещата не издържа на напрежението и Верона изравнява, а, в крайна сметка, и повежда с 4:3. Три минути преди края на мачовете в Неапол и Рим резултатът е равен – съответно 0:0 и 1:1. В този момент и трите отбора имат по 44 точки! И тогава, в 87', Антонело Кукуреду вкарва на Рома за 2:1 (с неговата запазена марка - мощен далечен удар в горния ъгъл) и това е голът на 15-то скудето. Лацио се хвърля с всички сили за победата в Неапол, но допуска гол. Пети гол вкарва и Верона на Милан. Между другото, това остава единственият гол на Кукуреду през сезона в Серия А, като той играе в 29 от 30 мача за първенство. За протокола - през въпросния сезон има още дин гол в турнира за КЕШ. Заглавието на първа страница на "Кориере Дело Спорт" на следващия ден е: "Хичкок каза Юве".

- 1998 Губим финала на ШЛ от Реал (Мадрид)
- 2005 Печелим скудето №28, без да играем. В изтеглен мач от кръга Милан завършва наравно с Палермо и това е достатъчно, за да се поздравим с първата титла на Капело
- 2012 Губим финала за Купата на Италия от Наполи. Това е и последният мач на Дел Пиеро за Ювентус.

Равносметката е: 2 титли и два загубени финала. Да видим накъде ще се наклонят везните довечера...

***

Вече имаме 101 победи над интер във всички турнири. Съдебните са единственият отбор, срещу който имаме 100 или повече победи и, изобщо - трицифрено число победи. Ето как изглежда тази симпатична класация:

- 101 победи срещу интер
- 86 победи срещу Рома
- 82 победи срещу Лацио
- 79 победи срещу Милан, Торино и Болоня
- 78 победи срещу Фиорентина
- 77 победи срещу Дженоа

Разбира се срещу всички тези отбори имаме положителен баланс. И да се върнем пак на кашоните: 101 победи, 55 равенства и 68 загуби при голова разлика 322:279.

Между другото, те са и отборът, на който сме вкарали най-много голове, а заедно с Милан - са единствените два отбора, на които сме вкарали повече от 300 гола. Ето как изглежда и тази класация:

- 322 гола на интер
- 305 гола на Милан
- 290 гола на Фиорентина
- 288 гола на Лацио
- 285 гола на Рома
- 279 гола на Дженоа
- 272 гола на Торино

Та, както обичам да казвам: Когато, където, както и с колкото и да бием кашоните, все ще е малко.

***

След първия ни мач с тях по-рано през сезона споменах, че Икарди се превръща в новия Хулио Крус за нас. Аржентинецът вече има 6 гола срещу нас общо от Сампдория и интер. За сравнение "градинарят" има 10 гола в кариерата си срещу нас (от Фейеноорд, Болоня и интер) (Имам си напомнянка да направя статистика на футболистите, които са вкарали най-много голове срещу нас, но най-вероятно това ще се случи след края на сезона) Без съмнение, обаче, Крус е сред първите, а Икарди уверено върви по неговите стъпки.

Когато навремето взехме Недвед от Лацио, Моджи каза: "Купихме го, за да спре да ни вкарва". Нямам нищо против сега да сторим същото и с Икарди smile.gif Колкото и да си ми противни кашоните, Икарди е животно и заслужава респект най-малкото заради тези 6 гола, които ни е нанизал.

***

19-ти май е специална дата за двама големи Андреа в нашата история smile.gif

Вчера Пирло навърши 36 години smile.gif Едно огромно БЛАГОДАРЯ за всичко, което направи Маестрото за нас през последните 4 години clap.gif Жив и здрав и дано днес си (ни) подари дубъл, а след около две седмици - и требъл.

Пак вчера се навършиха 5 години, откакто Аниели стана президент на Ювентус. Като изключим първата, то слдеващите 4 години бяха изключително успешни, а тепърва предстоят още три финала (за Купата, за ШЛ и за Суперкупата) + дай Боже, финал за Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Огромно БЛАГОДАРЯ и на другия Андреа за приноса му към клуба през тези години и не само заради резултатите, но и заради стадиона, музея, Continassa, финансовата стабилност, добрата политика и т.н.

Posted by: Hristo 22 May 2015, 13:52

За трети път в нашата история записваме златен дубъл (Скудето + Купа на Италия). Другите два са през сезони 1959/60 и 1994/95.

Това е 14-ти сезон, в който печелим повече от един трофей, като само веднъж сме завършвали сезона с 3 трофея (1996/97):

- 1959/60 Скудето + Купа на Италия
- 1976/77 Скудето + Купа на УЕФА
- 1983/84 Скудето + КНК
- 1984/85 КЕШ + Суперкупа на Европа
- 1985/86 Скудето + Междуконтинентална купа
- 1989/90 Купа на Италия + Купа на УЕФА
- 1994/95 Скудето + Купа на Италия
- 1995/96 Суперкупа на Италия + Шампионска лига
- 1996/97 Скудето + Суперкупа на Европа + Междуконтинентална купа
- 1997/98 Скудето + Суперкупа на Италия
- 2002/03 Скудето + Суперкупа на Италия
- 2012/13 Скудето + Суперкупа на Италия
- 2013/14 Скудето + Суперкупа на Италия
- 2014/15 Скудето + Купа на Италия...

***

Андреа Аниели вече е най-титулуваният президент от фамилия Аниели (7 спечелени трофея) и продължава да гони Бониперти и Киузано, които са далеч напред с по 16.

***

Това е втората Купа на Италия, която печелим на "Олимпико" в Рим. Първата е през 1965 и е под №5 в нашата история. Освен това, тук губим цели три (по-скоро два и един частично) финала за Купата на Италия:

- 1973 от Милан 1:1 и 5:2 след дузпи
- 2004 от Лацио 0:2 в първия мач и 2:2 в реванша на "Деле Алпи"
- 2012 от Наполи 0:2

През 1973 губим и финала за междуконтиненталната купа от Индепендиенте с 0:1. Всъщност, тогава в този мач трябва да играе отборът на Аякс, който по-рано през сезона печели КЕШ с 1:0 срещу нас, но холандците отказват да играят. Официалната версия е, че не искат да пътуват до Южна Америка поради финансови причини (по това време финалът за тази купа се играе в два мача на разменено гостуване), и на тяхно място отива финалистът за КЕШ (Ювентус), като, в крайна сметка, се играе само един мач, подобно на предишната година и на следващите до 1979.

Иначе, на "Олимпико" в Рим сме спечелили общо 4 трофея:

- 2 Купи на Италия (1965 и 2015)
- 1 Суперкупа на Италия (2013)
- 1 Шампионска лига (1996)

***

Леонардо Бонучи записа мач №49 за сезона, с което подобри личния си рекорд от 48 мача (2012/13) в един сезон с екипа на Ювентус.

Заедно с Маркизио и Перейра, които също имат по 49 мача, са тримата футболисти с най-много мачове до момента през сезона. Разликата е в това, че на Бонучи всичките са му като титуляр и никога не е бил заменян, докато Перейра има 30 мача като титуляр, 19 като резерва и 18 пъти е бил заменян, а Маркизио - 46 като титуляр, 3 като резерва и 7 пъти е бил заменян. След тях са Лихтщайнер (47), Тевес (46), Киелини (45), Буфон, Мората и Видал (по 44), Йоренте (43) и т.н.

***

Андреа Бардзали вече е със 150 мача за Ювентус.

***

Интересно съвпадение, което се случва изключително рядко. Двама футболисти от настоящия ни отбор днес празнуват рожден ден: Видал и Ромуло. occasion13.gif Още по-интересното е, че и двамата са родени през 1987 г., демек - в един и същи ден! За съжаление има неща, които и аз не знам, а и няма как да разбера, като например часовете на раждане, за да видим кой, все пак, е по-големият от двамата smile.gif

***

На този ден през 1996 за първи (и до момента - единствен) път печелим Шампионската лига. Всички знаем за онзи паметен финал срещу Аякс, така че няма да се впускам в подробности.

През 1977, пък, печелим скудето №17 след дълга битка с Торино, които остават само на точка зад нас. Интересното тук е, че на същия ден, но година по-рано, Джовани Трапатони е официално обявен за новия треньор на Ювентус за предстоящия сезон, заменяйки легендата Карло Парола, който пък, от своя страна, е обявен за треньор на 21/05/1974.

***

Роберт Ярни има само 1 гол за Ювентус. Това се случва на 13/05/1995 срещу Дженоа. В същия мач Роберто Баджо вкарва последния си гол за Ювентус. 8 дни по-късно (на 21/05) двамата изиграват и последния си мач за Ювентус - шампионската победа с 4:0 над Парма, която е с цената на скудето №23. В този мач, пък, Дидие Дешан вкарва първия си гол за нас.

Връщайки се на датата 13/05, откриваме още едно интересно съвпадение. На този ден, но в разстояние на 17 години, две от най-легендарните десетки на Ювентус вкарват последния си гол за клуба. Както вече стана дума, Роберто Баджо го прави през 1995 срещу Дженоа, а през 2012 Дел Пиеро - срещу Аталанта.

Posted by: venko_90_ 23 May 2015, 07:11

С удоволствие чета темата. Надявам се и pinkfloyd да се включва не толкова със статистика, колкото с истории за големи играчи и генерации на Юве, както и за паметни мачове от едно време. smile.gif

Posted by: Hristo 24 May 2015, 21:51

Срещу Наполи минахме квотата от 100 гола за сезона и вече сме на 101:

- 29 Тевес
- 14 Мората
- 10 Погба
- 8 Видал и Йоренте и т.н.

***

Срещу Наполи Буфон спаси десетата си дузпа за Ювентус, с което се изравни по този показател с Джампиеро Комби. Ето всички дузпи, които Супермен е спасил за нас:

- 06/01/2002 на Муци (Удинезе) в 6' при резултат 0:0; печелим с 3:0
- 17/11/2004 на Феранте (Торино) в 73' при резултат 0:3; печелим 0:4
- 03/05/2003 на Фиоре (Лацио) в 84' при резултат 0:0; мачът свършва 0:0
- 14/05/2003 на Фиго (Реал Мадрди) в 67' при резултат 2:0; печелим 3:1
- 26/10/2003 на Роберто Баджо (Бреша) в 5' при резултат 0:0; печелим 2:0
- 01/12/2006 на Адаилтон (Дженоа) в 31' при резултат 0:0; мачът свършва 1:1
- 12/12/2011 на Тоти (Рома) в 64' при резултат 1:1; мачът свършва 1:1
- 16/03/2014 на Калайо (Дженоа) в 72' при резултат 0:0; печелим 0:1
- 27/09/2014 на Денис (Аталанта) в 59' при резултат 0:1; печелим 0:3
- 23/05/2015 на Инсинье (Наполи) в 50' при резултат 1:0; печелим 3:1

Общо това е 67-ма дузпа, спасена от вратар на Ювентус. Ето кои вратари и по колко дузпи са спасили:

- 10 Буфон и Комби
- 8 Дино Дзоф
- 6 Джовани Виола и Анджело Перуци
- 5 Стефано Такони
- 3 Джузепе Перукети
- 2 Чезаре Валинасо, Филипо Кавали, Умберто Пенано, Лучидио Сентименти IV и Микеланджело Рампула
- 1 Кристиян Абиати, Емануеле Беларди, Лучано Бодини, Алфредо Бодойра, Фабиан Карини, Антонио Кименти, Антонио Миранте, Ецио Склави и Марко Сторари

***

Едва за трети път в историята се случва вратар на Ювентус да спаси дузпа, след което да ни вкарат при добавката (обърнете внимание на датите):

- на 15/04/1951 срещу Палермо в 70' Филипо Кавали спасява дузпа на Джиароли, но футболистът на Палермо вкарва при добавката; интересното е, че в 59' Кавали спасява дузпа и на бъдещия ни треньор Вицпалек, с което остава в историята като един от двамата вратари, спасили 2 дузпи в един мач (другият е Комби на 30/03/1924 срещу Дженоа); в крайна сметка, печелим с 5:1
- на 16/04/1977 срещу Болоня в 31' Дино Дзоф спасява дузпа на Клеричи, но последният бележи при добавката; и отново печелим, този път - с 2:1

***

Въпреки успешните мачове напоследък и хубавите емоции покрай тях, се забелязва една неприятна тенденция: допускаме гол във всеки един от последните си 6 мача. Донякъде е оправдано, имайки предвид, че в Серия А играем без особена мотивация и с доста експериментални състави, срещу Реал беше неизбежно да не допуснем гол, а срещу Лацио си е финал, но, все пак, защитата беше на доста високо ниво през целия сезон и е нещо, на което ще разчитаме страшно много срещу Барселона. Сигурен съм, че треньорският щаб ще вземем под внимание тази статистика и ще се работи здраво над това през следващите дни.

***

Последният футболист на Ювентус, ставал голмайстор на Серия А, е Дел Пиеро през сезон 2007/08. Ако Тевес успее да се пребори за приза, това може да е 13-ят сезон, в който капоканониере е от Ювентус. Също така, Тевес има шанса да се превърне в едва десетият футболист на Ювентус (и вторият аржентинец в нашата история), ставал голмайстор на калчото. Ето ги и останалите 9 победителя и 12-те сезона:

- 1932/33 Феличе Плачидо Борел II (29 гола)
- 1933/34 Феличе Плачидо Борел II (31)
- 1947/48 Джампиеро Бониперти (27)
- 1951/52 Джон Хансен (30)
- 1957/58 Джон Чарлз (28)
- 1959/60 Омар Сивори (28)
- 1979/80 Роберто Бетега (16)
- 1982/83 Мишел Платини (16)
- 1983/84 Мишел Платини (20)
- 1984/85 Мишел Платини (18)
- 2001/02 Давид Трезеге (24) - дели приза с Дарио Хюбнер от Пиаченца
- 2007/08 Алесандро Дел Пиеро (21)

Стискаме плаци Апачето да успее! Заслужава го след този уникален сезон!

Posted by: Hristo 03 Jun 2015, 13:10

Много символика за нас тази година в ШЛ.

Да започнем с Берлин - това сакрално за италианския футбол място. Историята показва, че на този стадион сме играли само веднъж: на 12/11/1969 губим с 3:1 гостуването си на Херта в 1/16-финал от турнира за Купата на панаирните градове. Реваншът в Торино, който е две седмици по-късно, завършва 0:0 и отпадаме от турнира.

Доколкото разбрах, нашите фенове ще бъдат в същия сектор, в който през 2006 са били италианците.

И няколко интересни съвпадения:

- Ювентус отново е шампион на Италия преди големия финал в Берлин, както през 2006
- също както през 2006, Лука Тони е голмайстор на Серия А, а на второ място е футболист на Ювентус (Трезеге, който, пък, има аржентински корени)
- в последния кръг от сезон 1995/96 на Серия А завършваме 2:2 като гости на Бари, а резултатът се движи по същия начин (0:1, 1:1, 1:2, 2:2) с късен изравнителен гол (85') на Игор Проти
- и като споменах Игор Проти - той става капоканониере точно през сезон 1995/96 и също дели приза (с Джузепе Синьори), като именно двата му гола срещу нас в последния кръг му помагат да спечели (Лука Тони също ни вкара, а ако не беше, нямаше да успее да се пребори с Икарди); аналогиите с 1996 са ясни
- последният път, когато стигнахме до финала в ШЛ, отново играхме с три испански отбора през сезона - Депортиво, Барселона и Реал - като с последните два мачовете бяха в елиминационната фаза също както сега

Вече стана дума и за прословутото "от Римини до Берлин" или от първия ни мач в Серия Б до финала на Шампионската лига:

- 06/06/2015 - обърнете двете шестици и съберете 1+5 и ще се получи 09/09/2006 - точно датата, на която дебютирахме в Серия Б. И да - беше събота smile.gif

Освен всички тези съвпадения, много са знаците, които предвещават успех срещу Барселона: Берлин, 30 години "Хезел", късметът в жребия, който ни отреждаше все преодолими съперници, магическото докосване на Стураро (за което и самият той разбра чак след повторенията) и гредата на Хамес... Изобщо, сякаш съдбата го е решила вече. Или поне така ми се иска да вярвам smile.gif

Posted by: the_parasite 03 Jun 2015, 15:40

Цитат(Hristo @ 03 Jun 2015, 14:10) *
Вече стана дума и за прословутото "от Римини до Берлин" или от първия ни мач в Серия Б до финала на Шампионската лига:

- 06/06/2015 - обърнете двете шестици и съберете 1+5 и ще се получи 09/09/2006 - точно датата, на която дебютирахме в Серия Б. И да - беше събота smile.gif

Освен всички тези съвпадения, много са знаците, които предвещават успех срещу Барселона: Берлин, 30 години "Хезел", късметът в жребия, който ни отреждаше все преодолими съперници, магическото докосване на Стураро (за което и самият той разбра чак след повторенията) и гредата на Хамес... Изобщо, сякаш съдбата го е решила вече. Или поне така ми се иска да вярвам smile.gif


Тук вече сме в "Шифърът на Леонардо". cc_detective.gif Шегата настрана. Зарежете ги тези суеверия и съвпадения. Опазим ли Суарес, Буфон ще вдигне ушатката.

Posted by: venko_90_ 04 Jun 2015, 05:53

E то е ясно, че едва ли имат голямо значение дадените дати, но все пак са изключително интересни и любопитни тези неща. smile.gif Hristo, благодаря, че отделяш време да поддържаш темата - следя я с интерес.

Posted by: Hristo 11 Jun 2015, 13:18

На този ден (11-ти юни) през 1933 печелим Скудето №5, а през 1995 - 9-та Купа на Италия, която доскоро беше последната.

***

На вчерашния ден (10-ти юни) през 1961 записваме онова 9:1 срещу интер. За тези, които не знаят, историята около този мач е доста любопитна. По програма срещата трябва и се играе на 16-ти април, но в 30' е прекъсната, тъй като публиката на "Комунале" нахлува на терена. Федерацията присъжда служебна победа за интер с 2:0, но по-късно отменя решението си и насрочва дата за преиграване. Почти до последно Ювентус и интер се борят за скудетото, като се очаква преиграването на 10-ти юни да се превърне в нещо като финал и точно тогава да се определи шампионът. В последния кръг, обаче, интер шокиращо губи гостуването си на Катания и въпреки че Ювентус завършва 1:1 с Бари, това се оказва достатъчно за Скудето №12. Така мачът между Ювентус и интер седмица по-късно, на практика, вече е без значение и президентът на съдебните нарежда на треньора да пусне в игра младежите в знак на протест срещу действията на Федерацията. Ювентус, пък, излиза с почти всичките си титуляри и разбива интер с 9:1. Омар Сивори вкарва 6 гола и до днес остава в историята на клуба като единственият футболист, отбелязал 6 гола в един мач. Попадението за интер е дело на младия Сандро Мацола от дузпа.

Счита се, че именно това е началото на голямото съперничество между Ювентус и интер. Чел съм и твърдения/слухове/легенди, че тези събития провокират Джампиеро Бониперти да сложи край на футболната си кариера толкова рано. По това време той е едва на 33 години и има още поне 2-3 футбол пред себе си. Но човек като него - джентълмен, спортсмен, мъжкар, Бониперти не може да приеме начина, по който Ювентус унижава своя съперник, и приключва с футбола. Дали това е истинската причина за ранното му оттегляне от футбола, не знам, но е една от теориите.

За да сме напълно коректни, е редно да се спомене, че по твоа време президент на Италианската футболна федерация, която взима скандалното решение да отмени служебната победа на интер, е Умберто Аниели, който е и президент на Ювентус. Та, съдебните още от тогава са ни вдигнали мерника tooth.gif Ако не греша, президент на интер, пък, е Анджело Морати (баща на Масимо Морати).

***

Също на 10-ти юни, но точно преди 100 години излиза първият брой на клубното списание Hurrа Juventus.

***

Връщайки се на финала срещу Барселона и влизайки отново в "Шифъра на Леонардо"... умишлено го спестих миналата седмица, но, в крайна сметка, се случи. На 06/06 загубихме 6-ти я си финал за КЕШ/ШЛ, а Шави (6-ти номер) изигра последния си мач и вдигна последния си трофей за Барселона... Дяволска работа.

Иначе, в 3 от общо 8-те изиграни финала допускаме ранен гол:

- 1973 срещу Аякс: Реп отбелязва единствения гол в 5'
- 1983 срещу Хамбургер: Магат отбелязва единствения гол в 9'
- 2015 срещу Барселона: Ракитич открива резултата в 4'

Разбира се, губим и трите финала, като дори при гола на Ракитич се замислих дали и този мач няма да завърши 0:1, но традицията не беше спазена.

Тези ранни голове, обаче, които допускаме в решителните мачове, започват да се превръщат в много неприятна и досадна тенденция:

- 2013 на четвъртфинала срещу Байерн Алаба ни вкара в 1'
- 2014 на полуфинала срещу Бенфика Гарай ни вкара във 2'
- 2015 на финала срещу Барселона Ракитич ни вкарва в 4'

Лично мое мнение е, че и в трите мача ранните голове, които допуснахме, оказаха голямо влияние и върху играта ни, и върху крайния резултат, като и трите срещи можеха да се развият по друг, доста по-благоприятен за нас, начин. Уви.

Posted by: Hristo 22 Jul 2015, 13:28

Цитат(Hristo @ 17 Dec 2014, 16:02) *
Нещо като offtopic smile.gif

Наскоро попаднах на следната интересна информация: в кариерата си на футболист Алегри има два гола срещу Ювентус: по един за Пескара (от дузпа) и за Болоня smile.gif И двата му гола са в Серия А, и двата са за 1:1, но развоят на мачовете е различен.

На 30-ти май 1993 г. Пескара ни разбива с 5:1, след като Раванели открива резултата още във 2-та минута. Любопитното е, че десетина дни по-рано сме спечелили Купата на УЕФА след две победи над Борусия (Дортмунд) - 3:1 в Германия и 3:0 в Торино (последния трофей на Трапатони).

На 4-ти юни 1995 г., пък, печелим с 3:1 срещу Каляри в мач от последния кръг на Серия А. Тук интересното е, че вече сме си осигурили скудетото два кръга по-рано (първата титла на Липи).

Това е доста интересно, тъй като не са много треньорите на Ювентус, които в кариерите си на футболисти са вкарвали срещу нас. Всъщност, знам със сигурност за Анчелоти и Ферара от близкото минало, както и за Сарози, който дори има хеттрик срещу Ювентус през 1932 г. По-нататък ще проверя по-детайлно за други и ще споделя smile.gif

Ето и обещаната информация:

Като футболист на Ференцварош, унгарецът Гиорги Сарози има общо 6 гола срещу Ювентус, от които - хеттрик от дузпи:

- 03/07/1932 Ференцварош - Ювентус 3:3 (15'д, 18'д, 80'д)
- 24/07/1938 Ювентус - Ференцварош 3:2 (44', 63')
- 31/07/1938 Ференцварош - Ювентус 2:0 (78')

В средата на сезон 1951/52 Сарози става треньор на Ювентус и печели скудетото още през същия сезон при цели три оставащи кръга до края на първенството. Сарози води Ювентус и през следващия сезон, но отборът завършва на второ място, на 2 точки зад интер.



***

На 15/01/1933 Болоня и Ювентус завършват 2:2, а Ералдо Мондзелио открива резултата за домакините от дузпа в 22'.

Точно 30 години по-късно, през октомври 1963 Мондзелио наследява треньорския пост на Ювентус от бразилеца Амарал и води отбора почти до края на сезон 1963/64, като тогава завършваме на 5-то място. Мондзелио е освободен и Ерколе Рабити завършва сезона, водейки отбора в оставащите мачове от турнира за Купата на Италия.

Между другото, Ералдо Мондзелио е един от тримата футболисти, печелили световната купа два пъти. Заедно с Джузепе Меаца и Джовани Ферари, тримата са част от отбора на Италия през 1934 и 1938.



***

На 04/12/1949 Ювентус разбива Палермо с 6:2, като двата гола за гостите са дело на Честмир Вицпалек (76' и 79'). През следващия сезон, на 15/04/1951 Ювентус отново разгромява Палермо, този път като гост с 5:1, а Вицпалек пропуска дузпа в 59' при резултат 0:4. В 70' дузпа за Палермо пропуска и Джиароли, но той вкарава при добавката, а вратарят на Ювентус - Филипо Кавали - остава в историята като един от двамата, спасили две дузпи в един мач (другият е Комби през 1924).

В средата на сезон 1970/71 Вицпалек застава начело на Ювентус, заменяйки на поста Армандо Пики, който е наказан за два месеца, а малко по-късно - и умира от рак. Вицпалек печели скудетото през 1972 и 1973, но губи 4 финала:

- за Купата на панаирните градове през 1970/71
- за КЕШ през 1972/73
- за Купата на Италия през 1972/73
- за Междуконтиненталната купа през 1973/74

Единствен Марчело Липи има повече загубени финали от Вицпалек - 7.

Друга любопитна подробност е, че Вицпалек е чичо на Зденек Земан и - вярвате или не - Земан е фен на Ювентус от дълги години smile.gif



***

На 30/12/1990 в 46' Карло Анчелоти отбелязва първия гол при победата на Милан над Ювентус с 2:0.

В средата на сезон 1998/99 Анчелоти заменя Марчело Липи и под негово ръководство отпадаме на полуфинал в ШЛ от Манчестър Юнайтед след 1:1 в Англия и след като водим с 2:0 в реванша на "Деле Алпи"; изпускаме скудетото през 2000 и през 2001 за сметка на, съответно, Лацио и Рома; завършваме последни в група с Депортиво, Панатинайкос и Хамбургер и губим от Селта с 4:0 за Купата на УЕФА.



***

Като футболист на Наполи, Чиро Ферара има един гол срещу Ювентус. Това се случва на 07/03/1993, когато Ювентус печели с 4:3 домакинството си на Наполи, като Ферара се разписва за 2:2 в 72'.

На 05/12/1993 Ферара си вкарва и автогол, с който Ювентус печели с 1:0 срещу Наполи.

За треньорската кариера на Ферара, мисля, е излишно да говорим.



***

За Алегри вече стана дума в предишния ми пост, но си струва да го видим като футболист на Пескара:



И така - общо 6 треньора на Ювентус имат гол срещу нас като футболисти: Сарози (6), Мондзелио (1), Вицпалек (2), Анчелоти (1), Ферара (1) и Алегри (2). Интересното е, че от всички тях Алегри е единсвеният треньор, който не заменя уволнен/напуснал треньор в хода на сезона, а започва да води отбора от самото начало на сезона. Поради една или друга причина, всички останали са назначени, след като сезонът вече е започнал. Всъщност, той и Алегри дойде на пожар миналото лято, но поне това се случи в предсезонната подготовка smile.gif

И за да завърша с темата за треньорите, нека маркираме и един червен картон на Липи като футболист на Сампдория срещу Ювентус. На 02/03/1975 Ювентус и Сампдория завършват 1:1 в мач от Серия А, като в 73' червени картоини получават Каузио от Юве и Марчело Липи от Самп.


Posted by: Hristo 24 Jul 2015, 14:28

Днес Жозе Жоао Алтафини празнува рожден ден и става на 77 години occasion13.gif

Бразилецът с италиански паспорт е една от най-големите легенди на калчото. Към момента е на четвърто място в класацията за най-много отбелязани голове в Серия А: двамата с Джузепе Меаца имат по 216, а пред тях са само Гунар Нордал (225), Франческо Тоти (243) и Силвио Пиола (274). Тото Ди Натале (207), обаче, е съвсем близо до Алтафини и Меаца и е твърде вероятно да ги изпревари през предстоящия сезон.

В Серия А Алтафини играе за следните отбори:

- 1958-1965 Милан (205 мача / 120 гола)
- 1965-1972 Наполи (180 мача / 71 гола)
- 1972-1976 Ювентус (74 мача / 25 гола)

Общо взето, Алтафини е повече легенда на Милан и Наполи, където прекарва повечето си и най-силните си години, отколкото на Ювентус. Все пак, с нас печели две скудети (1973 и 1975), а общият му актив във всички турнири е: 119 мача (62 като титуляр, 57 като резерва) и 37 гола (24 като титуляр и 13 като резерва); има една вкарана и една пропусната дузпа, а 15 пъти е бил заменян. Може да се каже, че това е най-успешният бразилец в историята на клуба.

Със своите 13 гола като резерва, Алтафини дели второто място по този показател с Винченцо Якуинта. Повече голове като резерва за Ювентус има само Дел Пиеро (37).



Друг много любопитен факт около Алтафини е, че това е футболистът, който е вкарал най-много голове срещу Ювентус изобщо. И тук, обаче, бразилецът дели първото място, този път - със Силвио Пиола. Двамата имат по 17 гола срещу нас, а далеч зад тях са:

- 12 гола: Алдо Бофи и Роберто Бонинсеня
- 11 гола: Гунар Нордал, Серджо Бригенти, Луис Винисио и Джузепе Саволди
- 10 гола: Бенито Лоренци, Джани Ривера, Хулио Крус и Франческо Тоти

От все още активните футболисти с най-много голове срещу нас са: Тоти (10); Касано, Миколи, Ди Вайо и Пандев (7); Роки, Хамшик, Кавани, Ладзари и Икарди (6) и т.н.

***

На днешната дата е роден още един голям нападател в историята на Ювентус - Джон Хансен. Всъщност, един от най-големите. Само за 6 сезона, между 1948 и 1954, "датското чудовище" записва 124 гола в 187 мача, записвайки забележителен коефициент от 0.66 гола средно на мач. Хансен е на 8-мо място в класацията за най-много голове в историята на Ювентус.

Началото за Хансен, обаче, е много трудно. Отнема му доста време, докато се приспособи към новата обстановка, към климата и към по-специфичните изисквания в тактическо отношение (играта в защита най-вече). Освен това претърпява и няколко контузии. Адвоката дори пита националния селекционер по това време - Виторио Поцо - дали това е същият играч, който отбелязва 4 гола на Италия в един мач по време на олимпийските игри по-рано през годината.

Именно това е мачът, след който от Ювентус решават да вземат Хансен на всяка цена. Всъщност, историята около трансфера му е доста любппитна. Той е на крачка от това да премине в Торино, като трансферът е почти готов. Буквално в последния момент президентът на аматьорския клуб, в който Хансен играе по това време, получава обаждане от директора на скандинавското подразделение на ФИАТ, който е натоварен от самия Джани Аниели с мисията да доведе Хансен в Ювентус на всяка цена. И за щастие успява.


Posted by: Hristo 30 Jul 2015, 12:14

Месец юли се оказва един от най-черните за клуба. Няколко фундаментални личности, оставили ярка следа в историята на Ювентус, умират през този месец - двама бивши и двама действащи президенти, както и един треньор, също действащ към момента на смъртта си.

На 09/07/1923 умира бившият президент Корадо Корадини. Той е автор и композитор на първия официален химн на Ювентус и е един от създателите на клубното списание Hurrа Juventus, което се издава и до днес. Интересното е, че Корадини е бил поет и литературен критик, човек на изкуството, но въпреки това е бил, макар и за кратко, президент на Ювентус.

***

На 28/07/1926 умира треньорът Йено Кароли. Унгарецът е първият официален ("истински") треньор на Ювентус, който носи на отбора второто скудето, спечелено няколко дни след смъртта му.

***

На 14/07/1935 умира президентът Едоардо Аниели - първият президент от фамилия Аниели и човекът, поставил началото на връзката между клуба и фамилията. Той е и президентът, превърнал Ювентус от обикновен отбор в един от грандовете на италианския футбол. Няма да е пресилено да се каже, че по негово време Ювентус започва да печели: 6 скудети (само Бониперти има повече като президент - 9), между които и петте поредни в периода от 1931 до 1935.

***

На 25/07/1961 умира бившият президент Емилио Де Ла Форест Де Дивоне. По време на неговото президентство печелим само две купи на Италия, но все пак - един от не многото президенти на клуба. А и все пак няма президент, по време на чието управление, да сме спечелили повече от две купи на страната. Другите с по две купи са Умберто Аниели, Джампиеро Бониперти и Виторио Киузано.

***

На 31/07/2003 умира президентът Виторио Каисоти Ди Киузано. Адвокат, политик, една от най-уважаваните личности в Италия, Киузано е част от управлението на Ювентус още от 60-те години на ХХ в. Заедно с Бониперти, това са двамата най-успешни президенти в историята на Ювентус, като и двамата имат по 16 трофея. На сметката на Киузано са: 5 скудети, 2 купи на Италия, 4 суперкупи на Италия, Шампионска лига, 2 купи на УЕФА, суперкупа на Европа и междуконтинентална купа. В периода от 1990 до 2003, когато Киузано е пезидент на клуба, Ювентус печели всичко.

Posted by: Hristo 07 Aug 2015, 13:33

До момента Ювентус има 10 мача за Суперкупата на Италия, което е рекорд: 6 победи (срещу Парма, Виченца, отново Парма, Милан, Наполи и Лацио) и 4 загуби (от Наполи, Лацио, интер и отново Наполи след дузпи). Утре ще изиграем 11-я си мач, а зад нас остават Милан и интер с по 9.

***

Това ще бъде 28-ят финал за Суперкупата на Италия. Ето и класирането по спечелени трофеи:

- 6 - Ювентус и Милан
- 5 - интер
- 3 - Лацио
- 2 - Рома и Наполи
- 1 - Сампдория, Фиорентина и Парма

Утре имаме шанс да изпреварим Милан и да останем еднолично на първото място.

***

Заедно с Рома и интер, имаме най-много загубени финали - по 4. Лацио имат 2 загубени финала.

***

За втори път влизаме във финала след спечелен дубъл, като в предишния случай печелим трофея (1995 срещу Парма).

Има, обаче, още 3 случая, при които отбор влиза във финалния мач след спечелен дубъл. Веднъж това прави Лацио (2000) и два пъти - интер (2006 и 2010). И четирите пъти трофеят е спечелен от носителя на дубъла.

Балансът "шампион" срещу "носител на купата/финалист за купата" е 20:7 в полза на "шампионите". Интересното е, че два от трите си трофея Лацио печели именно като носител на купата, а от 7-те загуби на "шампионите" 3 са наши.

***

На финала през 1998, който се играе на "Деле Алпи", губим от Лацио с 1:2 с гол на Консейсао в последните секунди на добавеното време. През 2013 взехме реванш и победихме "орлите" с 4:0. Интересното е, че Лацио ни победиха в Торино, а ние ги победихме в Рим, като сега за първи път двата отбора ще разиграват трофея на неутрален терен.

***

За 8-ми път финалът ще се играе извън Италия, за 4-ти път - в Китай и за първи - в Шанхай.

За нас това е пети финал извън Италия, като досега сме спечелили три (Триполи, Ню Йорк и Пекин) и сме загубили един (Доха). И Ювентус, и Лацио са печелили суперкупата в Китай.

***

Това ще бъде четвърти пореден финал, в който Ювентус участва, като по този начин подобряваме постижението на Милан (1992, 1993 и 1994 - всичките спечелени, което е рекорд) и на Рома (2006, 2007 и 2008). интер са далеч напред със 7 поредни финала (2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011).

Може би тук е мястото да отворя една скоба за ефекта на "Фарсополи" и влиянието, което тази глупост оказа върху турнира. Ако не беше тази долна манипулация, името на интер щях да го сместя на един ред с тези на Рома и Наполи в частта кой колко суперкупи е спечелил и с това щеше да се изчерпа историята на съдебните в този турнир.

***

Утрешният мач е специален за Джиджи Буфон поради няколко причини:

- Буфон има възможност да стане рекордьор на Ювентус по спечелени суперкупи: към момента той, Дел Пиеро и Такинарди имат по 4 трофея;
- Буфон ще изиграе 7-я си финал и ще се изравни с Хавиер Санети на второто място; рекордьор по този показател е Деян Станкович, който има 9 финала;
- Станкович е и футболистът с най-много спечелени суперкупи - 6, като още утре Буфон може да го изравни; засега той има 5 спечелени трофея и дели второто място с Ферара, Костакурта, Малдини, Креспо, Орландони и Валтер Саамуел; ако утре спечели, Буфон ще се превърне еднолично в италианеца с най-много суперкупи.

***

И още няколко интересни факта...

- Макс Алегри може да стане едва третият треньор, печелил суперкупата с два различни отбора (Милан и евентуално Ювентус); другите двама са Капело (Милан и Рома) и Бенитес (интер и Наполи).
- за четвърта поредна година и с трети различен отбор Марио Манджукич ще играе за суперкупа (2012 и 2013 с Байерн, 2014 с Атлетико); общо хърватинът има 4 мача и 2 гола

Posted by: Hristo 09 Aug 2015, 17:52

И така, повечето от нещата в предишния ми пост се сбъднаха.

- Вече сме със 7 суперкупи, еднолично на първото място; зад нас остават Милан (6) и интер (5);
- Имаме 11 финала; зад нас остават Милан и интер (9);
- Традицията, спечелилият дубъл отбор да печели и суперкупата, се запази (5 от 5);
- "Шампионите" вече водят с 21:7 срещу "представителите на Купата";
- За четвърти път печелим суперкупата извън Италия (от общо 5 финала) и за втори - в Китай;
- Буфон вече е единственият футболист в историята на Ювентус с 5 суперкупи, изпреварвайки Дел Пиеро и Такинарди, които имат по 4;
- Буфон се изравни със Станкович на върха на класацията за най-много спечелени суперкупи (по 6);
- Буфон вече е единственият италианец с 6 суперкупи, оставяйки зад себе си Ферара, Костакурта, Малдини и Орландони, които имат по 5;
- Алегри е едва третият треньор, печелил трофея с два различни отбора (Милан и Ювентус); другите са Капело (Милан и Рома) и Бенитес (интер и Наполи);

***

За четвърта поредна година Марио Манджукич участва във финал за суперкупата. Той печели три от четирите финала (2012 с Байерн, 2014 с Атлетико и 2015 с Ювентус), като се разписва и при трите победи. Губи единствено финала през 2013 от Борусия и това е единственият случай, когато не успява да вкара гол.

***

Интересна закономерност при финалите на Ювентус за суперкупата (след всяка загуба записваме две победи):

- загуба (1990), две победи (1996, 1997);
- загуба (1998), две победи (2002, 2003);
- загуба (2005), две победи (2012, 2013);
- загуба (2014), засега една победа (2015)

Т.е. миналата година сме отворили нов (четвърти) цикъл и би трябвало да спечелим и следващия финал, в който участваме, независимо кога ще е той. Може би още следващата година, тъй като и в трите случая досега двете победи са записани в две последователни години.

***

Манджукич и Дибала са, съответно, 88-ят и 89-ят футболист на Ювентус, който отбелязва гол в дебютния си мач за клуба. Последният, който стори това, беше Тевес през 2013, отново срещу Лацио и отново във финала за суперкупата.

Общо 6 футболисти дебютират за Ювентус във финал за суперкупата с гол:

- 1990 Роберто Баджо срещу Наполи
- 1997 Филипо Индзаги срещу Виченца (2 гола)
- 2012 Квадво Асамоа срещу Наполи
- 2013 Карлос Тевес срещу Лацио
- 2015 Марио Манджукич и Пауло Дибала срещу Лацио

Общо 10 футболисти дебютират за Ювентус с гол срещу Лацио:

- 06/07/1930 Гобети
- 27/09/1942 Вентимилия (2 гола)
- 19/09/1948 Каприле
- 09/01/1949 Пльогер
- 26/09/1954 Бронее (2 гола)
- 16/09/1956 Донино и Хамрин (2 гола)
- 18/08/2013 Тевес
- 08/08/2015 Манджукич и Дибала

Голът на Манджукич падна в 69'. Другите футболисти, които отбелязват първия си гол в първия си мач в 69', са:

- Виолак срещу Спал (12/10/1924)
- Арпаш срещу Алесандрия (14/09/1947); унгарецът вкарва още един гол в 84'
- Ибрахимович срещу Бреша (12/09/2004)

Голът на Дибала падна в 73'. Другите футболисти, които отбелязват първия си гол в първия си мач в 73', са:

- Боци срещу Милан (04/06/1978)
- Видал срещу Парма (11/09/2011)

***

И накрая, occasion13.gif на Филипо Индзаги - един от най-любимите ми футболисти.

Може и да е легенда на Милан, но за четирите си сезона в Ювентус СуперПипо остави много ярка следа: 89 гола в 165 мача и коефициент от 0.54 гола средно на мач. Във вечната голамйсторска класация на Ювентус Индзаги заема 14-то място, като пред него са единствено 13-те футболисти, записали повече от 100 гола за клуба. И всичко това - само за 4 сезона! Индзаги имаше и таланта, и класата, и възможността да бъде в топ 3, ако беше останал по-дълго в Ювентус, но това е друга тема.

Един от най-големите нападатели не само в историята на Ювентус, но и на световния футбол clap.gif


Posted by: Hristo 20 Aug 2015, 13:05

Започвам с нещо, което пропуснах да отбележа последния път. Спечелването на суперкупата е 50-ят "италиански" трофей за Ювентус (33 титли, 10 купи и 7 суперкупи). Далеч зад нас са Милан (18 титли, 5 купи и 6 суперкупи) и интер (17 титли, 7 купи и 5 суперкупи) с по 29 национални трофея. Както се вижда, на национално ниво разликата с миланските отбори е почти двойна. А да не забравяме, че освен тези 50 трофея имаме спечелена и Серия Б (за протокола - Милан са два пъти шампиони на Серия Б).

***

В неделя Ювентус започва своя 83-ти сезон в Серия А. В цялата история на турнира имаме само един пропуснат сезон (2006/07) - всички знаем защо. интер продължават да са единственият отбор, който е участвал във всички сезони на Серия А от първото издание на турнира през 1929/30. Рома, също като нас, имат един пропуснат сезон, а Милан - два.

***

Само 6 пъти сме стартирали сезона в Серия А със загуба:

- 1932/33 губим от Алесандрия с 3:2
- 1938/39 губим от Лукезе с 1:0
- 1939/40 губим от интер (тогава - амброзиана интер) с 4:0
- 1974/75 губим от Болоня с 2:1
- 1982/83 губим от Сампдория с 1:0
- 2010/11 губим от Бари с 1:0

Всички тези загуби са като гост.

Иначе, в първия кръг на Серия А до момента сме записали:

- 52 победи
- 24 равенства
- 6 загуби
- голова разлика 176:68

Трябва, обаче, да се има предвид, че на два пъти първенството започва директно с втория кръг, а първият е бил отлаган и се е състоял по-късно. Това се случва през сезон 2002/03, когато играем отложения мач с Пиаченца в началото на ноември (победа с 1:0) и през сезон 2011/12, когато играем с Удинезе през декември, малко преди Коледа (0:0).

***

17 пъти Серия А е започвала през август. В тези 17 мача сме записали 12 победи, 4 равенства и една загуба (от Бари през сезон 2010/11).

Само веднъж от тези 17 случая сме играли на 23-ти август. Това е сезон 2009/10, когато побеждаваме Киево с 1:0.

54 пъти сезонът е започвал през септември и 11 пъти - през октомври.

***

38 пъти сме започвали сезона в Серия А като домакини: 32 победи и 6 равенства.

За първи път сега ще стартираме сезона в Серия А срещу Удинезе като домакини. Срещу тях в първия кръг сме играли три пъти (все като гости):

- 1960/61 печелим с 1:0
- 1986/87 печелим с 2:0
- 2011/12 завършваме 0:0, но както вече стана дума, мачът се играе чак през декември

Т.е., ако не броим срещата от сезон 2011/12, имаме два мача и две победи без допуснат гол.

***

И накрая, връщайки се отново на датата - на 23-ти август сме изиграли общо 6 мача досега, като сме спечелили всичките. Головата разлика е 13:2, а отборите, които са ни вкарали на тази дата, са Римини през 1981 и Чезена през 2006 (и двата мача са за Купата на Италия, и в двата мача сме гости).

***

За трети път ни предстои да започнем сезона в Серия А на "Ювентус Стейдиъм". До момента имаме две победи в два мача, все срещу Парма (4:1 през 2011 и 2:0 през 2013).

***

Изобщо, изглежда като да очакваме безпроблемен старт в неделя, така че да си пожелаем още един успешен сезон и пето поредно скудето след около 9 месеца faccina41xq8.gif

Posted by: Hristo 27 Aug 2015, 09:48

- За седми път губим първия си мач в Серия А
- За първи път това се случва срещу Удинезе
- За първи път - като домакини
- За четвърти път (и за трети пореден) - с резултат 1:0
- За пети път - без да отбележим гол

Ето отново всички сезони, в които сме губили първия си мач в първенството:

- 1932/33 губим от Алесандрия с 3:2
- 1938/39 губим от Лукезе с 1:0
- 1939/40 губим от интер (тогава - амброзиана интер) с 4:0
- 1974/75 губим от Болоня с 2:1
- 1982/83 губим от Сампдория с 1:0
- 2010/11 губим от Бари с 1:0
- 2014/15 губим от Удинезе с 0:1

А ето и как завършваме сезоните впоследствие:

- 1932/33 печелим титлата
- 1938/39 завършваме на 8-мо място
- 1939/49 завършваме на 3-то място
- 1974/75 печелим титлата
- 1982/83 завършваме на 2-ро място
- 2010/11 завършваме на 7-мо място
- 2014/15 ?

Както се вижда, в два от шест случая, когато стартираме със загуба, впоследствие печелим титлата. И между другото, гледайки поредицата, би трябвало сега да е третият такъв случай smile.gif

Другото по-интересно е, че една от тези титли е спечелена във "Великата петилетка", а сега сме много близо до затварянето на нова петилетка.

И накрая - за трети пореден сезон започваме Серия А с резултат 0:1. С този резултат като гости миналия сезон победихме Киево, а по-миналия - Сампдория. Със същия резултат и сега гостуващият отбор печели, за съжаление този път сме от другата страна. Иначе, общо за 15-ти път в първия мач на Ювентус се получава резултат 1:0/0:1 (11 победи и 4 загуби).

В първия кръг на сезон 1960/61 ние побеждаваме Удинезе като гости с 1:0 и впоследствие печелим скудетото.

***

Удинезе се превръща в едва петият отбор, успял да ни победи на "Ювентус Стейдиъм". Останалите са:

- 03/11/2012 интер 1:3 (Серия А)
- 06/01/2013 Сампдория 1:2 (Серия А)
- 10/04/2013 Байерн (Мюнхен) 0:2 (Шампионска лига)
- 05/03/2015 Фиорентина 1:2 (Купа на Италия)
- 23/08/2015 Удинезе 0:1 (Серия А)

- 3 загуби в Серия А, една - за купата, и една - в Шампионската лига
- Удинезе е четвъртият италиански отбор, който ни побеждава на новия стадион
- За първи път губим с 0:1
- За втори път не успяваме да отбележим гол при загуба у дома

Общо балансът към момента на "Ювентус Стейдиъм" е:

- 104 мача
- 79 победи
- 20 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 221:65

Само в Серия А:

- 77 мача
- 62 победи
- 12 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 168:43

***

Това е 12-та загуба от Удинезе, като всичките са в Серия А.

Posted by: Hristo 27 Aug 2015, 13:52

Фернандо Йоренте беше последният "оцелял" от нападението, с което преди два сезона спечелихме 102 точки.

***

Малко цифри.

С напускането на Тевес, Пирло, Видал и Йоренте Ювентус "губи" 144 гола. Точно толкова са вкарали четиримата общо за клуба.

- Тевес --> 96 мача и 50 гола
- Пирло --> 164 мача и 19 гола
- Видал --> 171 мача и 48 гола
- Йоренте --> 92 мача и 27 гола

***

Преди да заминат, Тевес и Видал бяха, съответно, на първо и второ място по брой отбелязани голове от активните играчи на Ювентус. Към момента лидери са Маркизио (35 гола), Киелини (29 гола) и Погба (24 гола).

***

Друга много любопитна подробност е, че четиримата общо имат 9 пропуснати дузпи! Единствен Йоренте не е пропускал, но той така и не е изпълнявал дузпа. Видал има 4 пропуска, Пирло - 3, и Тевес - 2. Още по-интересното е, че Пирло пропуска и трите дузпи, които изпълнява за Ювентус, което си е направо шокиращо, имайки предвид класата на маестрото и факта, че е считан за един от най-добрите изпълнители на статични положения изобщо.

***

Реализираните дузпи от четиримата общо са 20, но само Видал (16) и Тевес (4) допринасят за тази статистика, тъй като Пирло и Йоренте нямат гол от дузпа.

Със своите 16 гола от дузпа Видал се нарежда на пето място в историята на клуба по реализирани дузпи. Пред него са:

- 62 --> Алесандро Дел Пиеро
- 38 --> Роберто Баджо
- 19 --> Мишел Платини
- 18 --> Раймундо Орси
- 16 --> Артуро Видал

***

И за финал - нещо интересно, свързано с предстоящия мач с Рома. През сезон 2009/10 играхме с Рома на същата дата (30-ти август), в същия час (19:00 ч.), на същия стадион ("Олимпико" в Рим) и мачът тогава също беше от втория кръг на Серия А. Тогава спечелихме с 3:1 с два гола на Диего и един на Фелипе Мело.

Posted by: Hristo 28 Aug 2015, 22:02

Загледах се малко по-подробно в историята на мачовете ни с Рома и забелязвам много интересна тенденция: в последните години Рома вкарва много трудно голове срещу Ювентус на "Олимпико" в Рим. Ето какво имам предвид:

- В последните 20 гостувания на Рома само в 4 мача ромите са успели да ни вкарат повече от един гол: две равенства 2:2 и по една загуба с 2:0 и 4:0. Във всички останали мачове сме допускали максимум един гол.

- За последно допускаме повече от един гол на "Олимпико" при онова 2:2 в началото на сезон 2007/08, когато току-що се бяхме завърнали в Серия А. В следващите 8 гостувания на Рома два пъти си тръгваме със суха мрежа и шест пъти получаваме един гол.

- На ниво "Серия А" след онова звучно 0:4 от сезон 2003/04 на "Олимпико" срещу Рома имаме 10 мача, от които: 6 победи, 3 равенства и само една загуба. Споменатото вече 2:2 от сезон 2007/08 е единственият мач, в който ромите ни вкарват повече от един гол.

***

Изобщо, историята на съперничеството между двата отбора говори достатъчно красноречиво:

- 182 мача
- 86 победи
- 52 равенства
- 44 загуби
- голова разлика: 285:193

***

Другото по-интересно е, че много рядко гостуванията ни на Рома завършват 0:0. Ако трябва да съм съвсем прецизен - точно 10%. Така, например, от последните ни 50 гостуавния на Рома - което означава от сезон 1971/72 - само 5 мача завършват без гол! А от общо 90 гостувания на Рома - 9 завършват 0:0. Последното 0:0 на "Олимпико" датира от сезон 2001/02.

***

Цитат(Hristo @ 27 Aug 2015, 14:52) *
И за финал - нещо интересно, свързано с предстоящия мач с Рома. През сезон 2009/10 играхме с Рома на същата дата (30-ти август), в същия час (19:00 ч.), на същия стадион ("Олимпико" в Рим) и мачът тогава също беше от втория кръг на Серия А. Тогава спечелихме с 3:1 с два гола на Диего и един на Фелипе Мело.


След бърза справка се оказа, че това е единственият мач между Ювентус и Рома, който се играе през август.

Posted by: Hristo 02 Sep 2015, 10:48

С тези мои статистики преди мачовете май се оказвам лош пророк. Каквото напиша, че не се е случвало, то взема, че се случва laugh.gif Ще преосмисля този подоход занапред особено що се касае до загуби.

Напоследък в неделя не ни върви. Последните ни два мача се играха в неделя и ги загубихме, а преди това за последно играхме в неделя при загубата от Торино с 2:1 (26-ти април). Оттогава до началото на този сезон - само вторник, сряда и събота.

Връщайки се по-назад през годината, се оказва, че неделя наистина не е много удачен ден за нашите мачове. Ето всички мачове през 2015, които сме играли в последния ден от седмицата:

- 11/01/2015 Наполи - Ювентус 1:3
- 18/01/2015 Ювентус - Верона 4:0
- 25/01/2015 Ювентус - Киево 2:0

So far so good, макар че победата срещу Киево дойде доста трудно.

- 01/02/2015 Удинезе - Ювентус 0:0
- 15/02/2015 Чезена - Ювентус 2:2
- 22/03/2015 Ювентус - Дженоа 1:0 (измъчена победа)
- 26/04/2015 Торино - Ювентус 2:1
- 23/08/2015 Ювентус - Удинезе 0:1
- 30/08/2015 Рома - Ювентус 2:1

Като изключим четирите победи, две от които - постигнати с голяма мъка, имаме още две равенства и три загуби.

Така и така съм почнал, да видим всички неделни мачове през миналия сезон:

- 05/10/2014 Ювентус - Рома 3:2 (трудна победа)
- 26/10/2014 Ювентус - Палермо 2:0
- 09/11/2014 Ювентус - Парма 7:0
- 30/11/2014 Ювентус - Торино 2:1 (инфарктна победа с гола на Пирло в последната секунда)
- 14/12/2014 Ювентус - Самдпория 1:1

Та, идеята ми е, че в последно време неделните ни мачове - с малки изключения - не протичат много гладко, или направо си ги губим. Хубавото е, че рядко играем в неделя заради ШЛ и скоро отново си минаваме основно в събота.

***

Продължавам с дните от седмицата smile.gif

От новите 10 попълнения, пристигнали през това лято, най-много са родените в сряда - 4-ма (Ернанес, Лемина, Манджукич и Нето); в понеделник е роден Дибала; във вторник - Дзадза; в четвъртък - Куадрадо; в петък - Ругани; в събота - Кедира и Алекс Сандро. Неделя е почивен ден tooth.gif

Изключително интересно съвпадение е, че Ернанес е роден в деня на трагедията от "Хейзъл" - 29-ти май 1985.

Вече стана дума, че Лемина имаше рожден ден вчера, така че - жив и здрав и много успехи с Ювентус.

От новите попълнения най-млад е Ругани (набор 94), а най-възрастен - Ернанес (набор 85).

***

И нещо, което ще засегна по-подробно в друга тема - в настоящия състав за сезон 2015/16 има само 10 италаинци (включително и Витале, за когото не съм сигурен дали е останал, или са го преотстъпили) и 16 чужденци! Ако към тях прибавим и вече напусналите Коман, Исла и Йоренте, които, обаче, имат записани минути, бройката на чужденците нараства до 19, което е рекорд в цялата ни история. Демек - никога досега в състава си не сме имали толкова много чужденци.

Със или без Коман, Исла и Йоренте, това си е пак рекорд. Предишният рекорд е от сезон 2008/09, когато отново имаме 16 чужденци, сред които, обаче, и Андраде, който, на практика, не игра през този сезон и затова можем да каже, че тогава чужденците са били 15.

От новите попълнения имаме само двама италианци (Дзадза и Ругани) и 8 чужденци!

Лично за мен това е доста притеснителна статистика, но анализите - в другата тема, за да не разводняваме тази.

Posted by: Hristo 15 Sep 2015, 12:42

Вече стана дума, че с Манчестър Сити имаме 4 мача, от които една победа, две равенства и една загуба при голова разлика 4:3. И четирите мача са от турнира за Купата на УЕФА (последните два - от Лига "Европа"). Довечера за първи път двата отбора се срещат на ниво КЕШ/ШЛ.

Първият мач между Сити и Ювентус се играе преди точно 39 години и тогава също сме гости. На 15-ти септември 1976 англичаните печелят с 1:0 с гол на Кид в 44'. Срещата тогава е първа в нашата еврокампания за сезон 1976/77, в края на който печелим турнира и първи европейски трофей в нашата история. 39 години по-късно отново започваме участието си в Европа като гости на Манчестър Сити.

***

От създаването на Шампионската лига в сегашния й формат през сезон 1992/93 сме играли 15 пъти в груповата фаза на турнира и никога не сме губили първия мач в групата. Балансът е 9 победи и 6 равенства при голова разлика 31:17.

7 пъти сме стартирали в груповата фаза с гостуване: 3 победи и 4 равенства при голова разлика 14:10. Само едно от тези 7 гостувания е било в Англия (2:2 срещу Челси през 2012).

4 пъти сме започвали във вторник: 2 победи и 2 равенства при голова разлика 7:4.

***

Два пъти сме стартирали сезона в ШЛ на 15-ти септември: през 2004 печелим гостуването си на Аякс с 1:0, а през 2009 завършваме 1:1 при домакинството на Бордо. Това са и единствените ни два мача от турнира, които сме играли на тази дата.

Иначе, през септември сме изиграли общо 27 мача в груповата фаза на ШЛ, в които сме записали 16 победи, 11 равенства и нито една загуба при голова разлика 52:23.

Във всички турнири на 15-ти септември сме изиграли общо 14 мача, в които сме записали 11 победи, 2 равенства и само една загуба (от Манчестър Сити през 1976). Головата разлика е 34:8. Въпросната загуба от Сити е единственият мач, в който не сме отбелязали гол, а само в един случай сме допуснали повече от един гол (2 от Киево през сезон 2001/02).

Posted by: Hristo 16 Sep 2015, 13:50

Спазихме традицията да не губим първия си мач в груповата фаза на ШЛ и вече сме с 10 победи и 6 равенства, голова разлика 33:18.

От тези 16 мача имаме 8 гостувания и вече сме с 4 победи и 4 равенства, голова разлика 16:11.

***

Манчестър Сити е едва третият английски отбор, срещу който записваме победа като гост. Другите два са Астън Вила (2:1 през сезон 1982/83) и Манчестър Юнайтед (1:0 през сезон 1996/97). И двете победи за записани в турнира КЕШ/ШЛ, но по-интересното е, че и в двата случая впоследствие играем финал, който губим: през 1983 от Хамбургер с 0:1, а през 1997 от Борусия (Дортмунд) с 1:3.

Английските отбори, срещу които нямаме победа на острова, са: Ливърпул, Лийдс, Уулвърхемптън, Дарби Каунти, Арсенал, Нюкасъл, Челси и Фулъм.

***

Победата срещу Манчестър Сити е под №2200 в историята на Ювентус, а мачът - под №4099. Става дума само за официални срещи във всички турнири. На някои места може да срещнете малко по-различни числа, но смятам, че това е най-точната информация.

***

Джорджо Киелини записа мач №370 и вече изпревари и легендарния вратар Комби, който остана с 369. Следващите "цели" пред Киелини са Морини, Тардели, Такони, Брио, Леончини и Депетрини, преди да влезе в "Клуб 400" и "Топ 16".

***

И за финал - една любопитна подорбност. На днешния ден - 16-ти септември - Антонио Конте и Анджело Алесио отбелязват първия си гол за Ювентус, но през 5 години. Първи е Алесио през 1987 срещу Ла Валета, а през 1992 - Конте срещу Анортозис.

Posted by: Hristo 19 Sep 2015, 15:57

На този ден - 19-ти септември - и Алесандро Дел Пиеро, и Давид Трезеге отбелязват първия си гол за Ювентус. Уникално съвпадение! Или може би съдба?

- Алекс го прави през 1993 срещу Реджана (победа с 4:0), а Давид - през 2000 срещу Панатинайкос (победа с 2:1);
- И двата мача се играят на "Деле Алпи";
- И двамата се появяват като резерви във въпросните мачове: Дел Пиеро заменя Раванели, а Трезеге заменя... Дел Пиеро smile.gif
- И двамата отбелязват последния гол в мача: Дел Пиеро за 4:0, а Трезеге - за 2:1;
- И двата гола падат в почти една и съща минута: Дел Пиеро бележи в 81-та, а Трезеге - в 83-та.




Posted by: Hristo 21 Sep 2015, 01:17

За трети път играем с Дженоа на 20-ти септември и балансът ни с тях на тази дата е две победи и равенство:

- 1953 Дженоа - Ювентус 1:3
- 1992 Дженоа - Ювентус 2:2
- 2015 Дженоа - Ювентус 0:2

И трите мача са в Серия А; и в трите мача сме гости.

***

За четвърти път печелим с 2:0 гостуването си на Дженоа в Серия А (1934, 2008, 2010 и 2015).

***

Пол Погба с първи гол от дузпа.

Това е третата дузпа, която Ювентус получава на тази дата, и първата реализирана. През 1936 Габето пропуска срещу Лукезе, а през 1959 Червато пропуска срещу Виченца.

При споменатата победа над Дженоа с 2:0 през 1953 домакините получават дузпа, но я пропускат: Виола спасява удара на Дал Монте в 86-та минута при резултат 1:3.

Това е общо 26-та дузпа, която получаваме срещу Дженоа. Балансът е 23 отбелязани и 3 пропуснати, последната от които - от Тевес през миналия сезон. Другите два пропуска са на Райнерт през 1911 и на Раул Конти през 1957.

***

За 15-ти път футболист на Дженоа получава червен картон срещу Ювентус. За последно това се случва преди 20 години. На 13-ти май 1995 двама футболисти на Дженоа получават червени картони срещу нас (Галанте и Торенте). Това е и единственият случай, когато пповече от един футболист на Дженоа е изгонен в мач срещу нас.

При равенството 2:2 с Дженоа на 20-ти септември 1992 футболист на Дженоа отново получава червен картон - Карикола в 84-та минута. По-рано в мача е изгонен Ди Канио от Ювентус.

***

Алваро Мората записа мач №50 за Ювентус:

- 25 като титуляр
- 25 като резерва
- 9 цели мача
- 14 пъти е бил заменян
- 2 червени картона
- 16 гола
- 11 гола като титуляр
- 5 гола като резерва
- 1 гол от дузпа
- 0.32 гола средно на мач

Posted by: Hristo 25 Sep 2015, 13:30

Никога досега не сме били на 10 точки от първото място след 5-я кръг.

***

Пет пъти започваме сезона в Серия А с тези показатели: 1 победа, 2 равенства и 2 загуби. Никога не сме печелили скудетото след такъв старт, а в два от случаите шампион става интер.

- 1942/43 - 3-то място; шампион е Торино
- 1961/62 - 13-то място; шампион е Милан
- 1962/63 - 2-ро място; шампион е интер
- 1969/70 - 3-то място; шампион е Каляри
- 1970/71 - 4-то място; шампион е интер

***

Само два пъти записваме по-лоши резултати в първите 5 кръга на Серия А:

- 1938/39 - 1 победа, 1 равен и 3 загуби; 8-мо място; шампион е Болоня
- 1955/56 - 2 загуби и 3 равенства; 12-то място; шампион е Фиорентина

***

В 33' на мача с Наполи Буфон ще изпревари Гаетано Ширея по брой минути с екипа на Ювентус. Към момента Буфон е с 48 434, а Ширея - с 48 556. Първи е Дел Пиеро с 48 867, но много скоро Буфон ще изпревари и него и дори ще отвори разлика.

Posted by: Hristo 02 Oct 2015, 12:34

Севиля е 250-ят отбор, срещу който играем, и 10-ят испански.

***

От тези 10 испански отбора Мората е вкарвал вече на 3 - Реал, Барса и Севиля.

***

Срещу Севиля Мората се разписа в пети пореден мач в ШЛ и по този начин изравни постижението на Дел Пиеро.

Всъщност, Алекс го е правил два пъти. През 1995 се разписва в 5 от 6-те мача в груповата фаза. Това са и първите пет мача на Ювентус в новия формат на ШЛ. Дел Пиеро бележи последоватлено на Борусия (Дортмунд), Стяуа (Букурещ), Глазгоу Рейнджърс, Глазгоу Рейнджърс и Борусия (Дортмунд), като не успява единствено срещу Стяуа в шестия мач.

В началото на сезон 1997/98 Дел Пиеро се разписва в първите 4 мача от груповата фаза - срещу Фейеноорд, Манчестър Юнайтед, Кошице и пак Кошице. Интересното е, че и в четирите срещи Алекс открива резултата, а срещу Фейеноорд вкарва два гола. Петият пореден мач или, по-скоро - първият от поредицата, е загубеният финал срещу Борусия (Дортмунд) през 1997.

Рекордът в европейските клубни турнири, обаче, принадлежи на Дарко Ковачевич, който се разписва в 7 поредни мача. Това се случва през сезон 1999/2000, но в турнира за Купата на УЕФА. Ковачевич бележи последователно на: Омония (Никозия) в два мача, Левски (София) в два мача, Олимпиакос в два мача и Селта (Виго). През този сезон Ювентус играе 8 мача за Купата на УЕФА и Ковачевич се разписва в 7 от тях, като в две от срещите забива по два гола (срещу Омония и срещу Левски). Единственият мач, в който не успява да се разпише, е злополучният реванш срещу Селта, когато губим с 0:4 и отпадаме от турнира.

***

За 5-ти път от общо 16-те сезона в ШЛ стартираме с (поне) 2 победи в груповата фаза. Останалите случаи са:

- 1995/96 - 4 победи
- 1996/97 - 2 победи
- 2003/04 - 3 победи
- 2005/06 - 2 победи
- 2015/16 - 2 победи (засега)

В първите два случая достигаме до финал, през 2003/04 - до осминафинал, а през 2005/06 - до четвъртфинал.

***

Срещу Севиля Андреа Бардзали записа мач №150 като титуляр. Общо има 159.

***

На днешния ден през 1935 е роден големият Омар Сивори. Ако беше жив, днес щеше да навърши 80 години. Говорили сме много за него, но си струва да си припомним, че той е първият футболист на Ювентус и на Серия А, който печели Златната топка. Това се случва през 1961. Сивори е петият носител на отличието след Стенли Матюс, Алфредо Ди Стефано (два пъти), Реймон Копа и Луис Суарес.

167 гола в 253 мача. Единствено Дел Пиеро, Бониперти, Бетега и Трезеге имат повече голове от него. Сивори, обаче, е с най-висок коефициент от 0.66 гола средно на мач (колкото и Джон Хансен).

От друга страна, 9-те червени картона му отреждат третото място в тази не престижна класация. Пред него са единствено Паоло Монтеро с 13, Алесио Такинарди и Едгар Давидс с по 10. За протокола, 9 червени картона има и Джузепе Фурино.


Posted by: Hristo 15 Oct 2015, 13:44

Предстои Derby d'Italia. Ето някои интересни факти около едно от най-големите съперничества в историята на футбола.

Най-голямата победа на Ювентус в Серия А е и най-голямата загуба на интер в Серия А. Това е мачът от 10/06/1961, когато побеждаваме младежите на интер с 9:1. Историята около този двубой е доста известна, така че няма да се впускам в излишни подробности. 6 гола тогава вкарва Омар Сивори, което и до днес е рекорд в Серия А. Силвио Пиола е другият футболист, вкарвал 6 гола в един мач за първенство (сезон 1933/34 Про Верчели - Фиорентина 7:2).

***

интер е отборът, срещу който имаме най-много изиграни мачове и най-много победи във всички турнири: 224 мача / 101 победи. Същото важи и за Серия А: 164 мача / 78 победи. интер е и отборът, на който сме вкарали най-много голове - 322. Това е единственият отбор, срещу който имаме 100 или повече победи, и един от двата, на които сме вкарали 300 или повече гола (другият е Милан - 305).

От друга страна, интер е отборът, срещу който имаме най-много загуби и най-много допуснати голове във всички турнири: 68 загуби и 279 допуснати гола.

***

Балансът в Серия А между двата отбора е:

- 164 мача
- 78 победи
- 41 равенства
- 45 загуби
- голова разлика 238:195

В Милано:

- 82 мача
- 22 победи
- 26 равенства
- 34 загуби
- голова разлика 91:129

***

Само веднъж досега сме играли на 18-ти октомври. Това се случва през 1936 в Торино и мачът завършва 1:1.

Общо през месец октомври имаме 19 мача в Серия А:

- 7 победи
- 7 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 26:27

Последна победа през октомври: 29/10/2011 интер - Ювентус 1:2
Последно равенство през октомври: 03/10/2010 интер - Ювентус 0:0
Последна загуба през октомври: 25/10/1992 интер - Ювентус 3:1

***

На 18-то число от месеца имаме 12 мача в Серия А:

- 6 победи
- 5 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 18:10

Последна победа на 18-то число: 18/12/1983 Ювентус - интер 2:0
Последно равенство на 18-то число: 18/04/2009 Ювентус - интер 1:1
Послeдна загуба на 18-то число: 18/12/1960 интер - Ювентус 3:1

***

В 8-я кръг на Серия А двата отбора са се срещали само 6 пъти досега:

- 3 победи
- 0 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 6:11

Последна победа в 8-ми кръг: 23/11/1980 Ювентус - интер 2:1
Последна загуба в 8-ми кръг: 11/11/1984 интер - Ювентус 4:0

***

И последно - от "Калчополи" насам имаме 16 мача срещу интер в Серия А. Балансът е:

- 8 победи
- 5 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 21:16

***

Днес рожден ден празнуват двама легендарни французи, записали имената си със златни букви в историята на Ювентус, а и на френския футбол. Единият навършва 47 години, а другият - 38. Всички ние ги познаваме и ги обичаме много. Живи и здрави още дълги години occasion13.gif


Posted by: Kirilov 15 Oct 2015, 23:43

Нашият дълго годишен любимец Киелини е на прага на нещо историческо, да влезе в топ 10 по участия с националната фланелка на Италия за всички времена. Киелини е с 80 мача, а 10-тото място се държи от три легенди - Марко Тардели, Джузепе Бергоми и Франко Барези с по 81. Най-вероятно това ще се случи през Ноември, защото скуадрата имат два приятелски мача с Румъния и Белгия. Следващата "цел" пред Джиоржо е самият Дел Пиеро с 91 повиквателни. Убедителен лидер по този показател е Буфон с 152 мача.

Posted by: Hristo 23 Oct 2015, 14:33

Цитат(the pendulum @ 21 Oct 2015, 23:58) *
Някой ако има инфо кога за последно сме правили два поредни мача 0:0 - да сподели smile.gif

Миналия сезон. Първо, на 5-ти декември при гостуването на Фиорентина в Серия А, а след това - на 9-ти декември срещу Атлетико (Мадрид) в последния кръг от груповата фаза на ШЛ.

Но да, като цяло това се случва много рядко - общо 25 пъти:

- 20 пъти х 2 поредни мача
- 4 пъти х 3 поредни мача
- 1 път х 4 поредни мача

- Нулевото равенство срещу Борусия бе под №365 в нашата история (от общо 1084 равенства) и под №15 в ШЛ.
- Нулевото равенство срещу интер бе под №269 в Серия А.
- В последните три случая записваме двете поредни нулеви равенства в Серия А и в Шампионската лига в същата последователност.

Ето списък на всичките 25 случая, в които завъшваме 0:0 в два поредни мача:

Сезон 1924/25

19/04/1925 Сампиердаренезе - Ювентус 0:0
26/04/1925 Андреа Дория - Ювентус 0:0

Сезон 1928/29

18/11/1928 Болоня - Ювентус 0:0
25/11/1928 Ювентус - интер 0:0

Сезон 1934/35

03/02/1935 Ювентус - Фиорентина 0:0
10/02/1935 Ювентус - Бреша 0:0
24/02/1935 Наполи - Ювентус 0:0

Сезон 1955/56

19/03/1956 Новара - Ювентус 0:0
24/03/1956 Ювентус - Рома 0:0

Сезон 1957/58

27/04/1958 Аталанта - Ювентус 0:0
04/05/1958 Ювентус - Фиорентина 0:0

Сезон 1962/63

17/03/1963 Наполи - Ювентус 0:0
31/03/1963 Милан - Ювентус 0:0

Сезон 1963/64

08/03/1964 Ювентус - Аталанта 0:0
15/03/1964 Торино - Ювентус 0:0

Сезон 1965/66

12/09/1965 Аталанта - Ювентус 0:0
19/09/1965 Ювентус - Наполи 0:0
26/09/1965 Варезе - Ювентус 0:0

16/01/1966 Сампдория - Ювентус 0:0
23/01/1966 Фоджа - Ювентус 0:0

03/04/1966 Торино - Ювентус 0:0
10/04/1966 Ювентус - Лацио 0:0

Сезон 1966/67

09/10/1966 Ювентус - Бреша 0:0
16/10/1966 Торино - Ювентус 0:0

22/01/1967 Лацио - Ювентус 0:0
29/01/1967 Ювентус - Аталанта 0:0

Сезон 1967/68

10/09/1967 Ювентус - Варезе 0:0
20/10/1967 Олимпиакос - Ювентус 0:0

Сезон 1969/70

25/02/1970 Болоня - Ювентус 0:0
01/03/1970 интер - Ювентус 0:0
08/03/1970 Ювентус - Наполи 0:0

Сезон 1970/71

04/10/1970 Ювентус - Болоня 0:0
11/10/1970 Верона - Ювентус 0:0

Сезон 1973/74

23/01/1974 Лацио - Ювентус 0:0
27/01/1974 Ювентус - Виченца 0:0
03/02/1974 Фоджа - Ювентус 0:0

Сезон 1977/78

22/01/1978 Виченца - Ювентус 0:0
29/01/1978 Фоджа - Ювентус 0:0

Сезон 1979/80

24/02/1980 Ювентус - Торино 0:0
02/03/1980 Наполи - Ювентус 0:0
05/03/1980 Риека - Ювентус 0:0
09/03/1980 Ювентус - Лацио 0:0

Сезон 1981/82

28/03/1982 Болоня - Ювентус 0:0
04/04/1982 Фиорентина - Ювентус 0:0

Сезон 1982/83

30/01/1983 Ювентус - Верона 0:0
06/02/1983 Наполи - Ювентус 0:0

Сезон 1985/86

05/01/1986 Авелино - Ювентус 0:0
12/01/1986 Ювентус - Комо 0:0

Сезон 1989/90

28/02/1990 Ювентус - Милан 0:0
04/03/1990 Сампдория - Ювентус 0:0

Сезон 2005/06

01/04/2006 Тревизо - Ювентус 0:0
05/04/2006 Ювентус - Арсенал 0:0

Сезон 2014/15

05/12/2014 Фиорентина - Ювентус 0:0
09/12/2014 Ювентус - Атлетико (Мадрид) 0:0

Сезон 2015/16

18/10/2015 интер - Ювентус 0:0
21/10/2015 Ювентус - Борусия (Мьонхенгладбах) 0:0

Има и един случай, в който записваме две поредни равенства 0:0 в два различни сезона. Последният мач от сезон 1987/88 и първият - за сезон 1988/89, съответно срещу Торино и срещу Козенца. Няма друг подобен случай в нашата история.

***

В 74-та минута на мача срещу Борусия Джиджи Буфон подобри рекорда на Алесандро Дел Пиеро от 48 867 минути с екипа на Ювентус и вече има 48 884. Може би сте чули скандиранията и аплодисментите на публиката, които започнаха още в 73-та минута smile.gif

***

Борусия (Мьонхенгладбах) остава един от общо 27-те отбора, срещу които имаме отрицателен актив в преките двубои. При изразителна победа в Германия можем още този сезон да излезем с по-добри показатели срещу тях. Към момента положението е следното:

- 3 мача
- 0 победи
- 2 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 2:4

Сред по-големите отбори, срещу които имаме отрицателен актив, са Арсенал, Байерн (Мюнхен) и Бенфика, но като цяло повечето отбори, които присъстват в този списък, са изненадващи: Бордо, Галатасарай, Депортиво (Ла Коруня), Лийдс, Селта (Виго), Фулъм, Хамбургер, Херта (Берлин) и др.

Шокиращо или не, единственият италиански отбор е Специя, срещу който имаме 0 победи, 4 равенства и 2 загуби при голова разлика 6:8.

Има и още едва италиански отбора, срещу които сме с отрицателен баланс, но те вече не съществуват. Става дума за УС Миланезе и УС Торинезе, а мачовете ни с тях датират още от началото на ХХ в.

***

На вчерашния ден - 22-ри октомври - рожден ден празнува Джанпиетро Маркети. Той не е сред най-известните ни футболисти и надали повечето от вас дори са го чували. Интересното при него, обаче, е, че изиграва първия си мач за Ювентус точно на 21-я си рожден ден: роден е през 1948, а първия си мач изиграва през 1969. Почти съм сигурен, че това е единственият футболист на Ювентус, дебютирал за клуба на рождения си ден, но едва по-нататък ще мога да потвърдя тази информация. Разбира се, става дума за футболистите, чийто рождени дни са известни, т.е. 699 от всичките 805 играча на Ювентус. За останалите 106 няма информация за рождените им дни, съответно няма как да знаем дали датите съвпадат.

На вчерашния ден се случват още две интересни събития. През 1915 умира Енрико Канфари - един от основателите на нашия клуб и втори негов президент в периода от 1898 до 1901. Енрико Канфари умира по време на Първата световна война в битката при Изонцо срещу австро-унгарската армия.

През 1922 Ювентус изиграва първия си мач на новия си тогава стадион Кампо "Ювентус" ди Корсо Марсилия. Това е победа срещу Модена с 4:0, като Пио Ферарис, отбелязал хеттрик в този мач, е футболистът, реализирал първия гол на новия стадион още в 15-та минута.

***

Днес рожден ден празнува Алваро Мората occasion13.gif Жив и здрав и още много, много голове за нашия любим отбор smile.gif

Posted by: Hristo 27 Oct 2015, 11:55

Аталанта са ни един от най-удобните съперници през последните години, а и не само. Статистиката е красноречива:

- 121 мача
- 65 победи
- 42 равенства
- 14 загуби
- голова разлика 223:102

В Торино предимството ни е още по-категорично:

- 59 мача
- 40 победи
- 15 равенства
- 4 загуби
- голова разлика 126:41

Последната ни загуба в Торино е от 08/10/1989, когато все още играем на стария "Комунале". Тогава Аталанта печели с 1:0 с гол на Каниджа.

Оттогава в Торино сме изиграли 22 мача срещу Аталанта, в които сме записали 18 победи и 4 равенства.

***

През октомври сме изиграли 15 мача срещу Аталанта:

- 7 победи
- 5 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 23:12

На 25-ти октомври имаме само още един мач. Той се състои през 1995 в Бергамо и е осминафинал в турнира за Купата на Италия. Тогава Аталанта печели с 1:0 след продължения и гол в 117-та минута.

Интересното е, че последните ни два мача през октомври са все на 25-то число. Освен тях имаме само още един мач на 25-то число. На 25/01/1998 в Торино печелим с 3:1 в мач от 17-я кръг на Серия А.

***

Мачът срещу Аталанта бе под №81 на "Ювентус Стейдиъм" в Серия А. Точно толкова мачове в Серия А сме изиграли и на "Олимпико" (новия "Комунале", след реконструкцията). Ето и цифрите:

"Олимпико", Серия А

- 81 мача
- 44 победи
- 21 равенства
- 16 загуби
- голова разлика 150:90

"Ювентус Стейдиъм", Серия А

- 81 мача
- 64 победи
- 14 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 175:46

В събота, срещу Торино, ще запишем мач №82 на "Ювентус Стейдиъм" и по този начин стадионът ще излезе на трето място в тази своеобразна класация на нашите стадиони. Повече мачове в Серия А имаме само на "Комунале" (905) и на "Деле Алпи" (285).

***

Джиджи Буфон е вече само на 5 мача от заветните 552. Вероятно още през ноември ще изпревари легендарния Гаетано Ширея и ще започне да гони Дел Пиеро.

Джорджо Киелини продължава да се приближава към своя мач №400 и вече е на кота 378, изравнявайки Серджо Брио. През последните седмици Киелини изпревари имена като Джампиеро Комби, Франческо Морини, Марко Тардели, а срещу Аталанта - и Стефано Такони. Последните му "цели" преди да влезе в "Клуб 400" са Джанфранко Леончини (384) и Теобалдо Депетрини (387).

Другият ни активен член на "Клуб 300" - Клаудио Маркизио - към момента е с 313 мача, като зад него са вече Анджело Перуци, Пиетро Анастази, Алфредо Фони и Алесандро Бириндели.

***

Това бе общо пета пропусната дузпа срещу Аталанта. Останалите пропуски през годините са на:

- 07/10/1951 Карл Хансен, Ювентус - Аталанта 7:1
- 13/09/1961 Бруно Мора, Аталанта - Ювентус 3:1
- 29/01/1967 Вирджинио Де Паоли, Ювентус - Аталанта 0:0
- 25/01/1998 Алесандро Дел Пиеро, Ювентус - Аталанта 3:1

Интересното е, че всички пропуснати дузпи са в Серия А и са през второто полувреме.

- Пол Погба пропусна първата си дузпа за Ювентус
- Това бе първа пропусната дузпа от месец май насам, когато Тевес пропусна срещу Верона
- Между тези два пропуска от бялата точка се разписаха Дибала, Погба и пак Дибала
- Пропускът на Погба е под №176 във всички турнири и под №118 в Серия А

***

Толой е 12-ят футболист на Аталанта, който получава червен картон срещу Ювентус.

Posted by: Hristo 28 Oct 2015, 08:11

Нещо много интересно за съперничеството ни със Сасуоло - до момента сме допуснали само два гола в четирите си мача срещу тях, като и двата са дело на Симоне Дзадза smile.gif

И двата гола ги допускаме като гости и в началото на мачовете (9-та и 13-та минута).

Иначе, балансът ни с тях е:

- 4 мача
- 3 победи
- 1 равенство
- 0 загуби
- голова разлика 9:2

Posted by: Hristo 30 Oct 2015, 14:10

Първа загуба от Сасуоло и първа загуба на 28-ми октомври. До момента на тази дата бяхме изиграли 16 мача във всички турнири:

- 13 победи
- 3 равенства
- 0 загуби
- голова разлика 37:12

***

С резултат 1:0/0:1 сме загубили общо 227 мача във всички турнири:

Само в Серия А - 138 загуби с този резултат:

- 37 пъти като домакин
- 101 пъти като гост

Под ръководството на Алегри - 6 загуби с този резултат от общо 11 (2 през този сезон).

***

Голът на Сансоне бе под №50, който допускаме под ръководството на Алегри.

***

Червеният картон на Киелини бе негов пети за Ювентус (2 в Серия А, 2 в Шампионската лига и 1 в Серия Б). За първи път Киелини получава червен картон през първото полувреме.

За последно червен картон през първото полувреме получи Буфон срещу Лацио през сезон 2013/14.

Това бе общо 362-ри червен картон за футболист на Ювентус (210 в Серия А).

***

Откакто за победа се присъждат по 3 точки, това е най-слабото ни класиране след първите 10 кръга (12 точки).

Интересното е, обаче, че през сезон 2001/02, когато ставаме шампиони, също стартираме слабо и след 10-я кръг имаме актив от 17 точки (4 победи, 5 равенства, 1 загуба, голова разлика 17:10). Това е и второто ни най-слабо представяне в Серия А на този етап от първенството. Разликата е, освен 5-те точки, и че тогава сме на трето място, само на 3 точки от първото, а сега сме на 12-то място, на 11 точки от лидера.

- с 17 точки след 10-я кръг сме били през сезони 1995/96 и 2001/02
- с 18 точки след 10-я кръг сме били през сезони 1998/99, 2008/09 и 2010/11
- с 19 точки след 10-я кръг сме били през сезони 1996/97 и 2000/01

В останалите 14 сезона сме били с 20+ точки след 10-я кръг.

До момента най-ниското ни класиране след 10-я кръг е било шесто място през сезон 2008/09, когато сме на 4 точки от първото място.

***

Предстоящото Derby della Mole ще бъде под №190. Балансът до момента:

- 189 мача
- 79 победи
- 54 равенства
- 56 загуби
- голова разлика 272:232

В Серия А:

- 140 мача
- 64 победи
- 41 равенства
- 35 загуби
- голова разлика 210:146

***

Никога досега не сме играли с Торино на 31-ви октомври.

През октомври имаме 28 мача в Серия А:

- 12 победи
- 8 равенства
- 8 загуби
- голова разлика 41:37

Последна победа през октомври: 25/10/2008 Ювентус - Торино 1:0
Последно равенство през октомври: 14/10/2001 Ювентус - Торино 1:1
Последна загуба през октомври: 23/10/1983 Торино - Ювентус 2:1

***

На 31-во число имаме 5 мача в Серия А, последният от които се играе на 31/12/1988 (победа с 1:0):

- 2 победи
- 2 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 5:4

***

Само два пъти досега сме се срещали в 11-я кръг: през сезон 1951/52 мачът завършва 0:0, а през сезон 1988/89 печелим с 1:0 (гол на Алтобели).

***

До момента имаме само 7 мача в събота, като сме спечелили всичките при голова разлика 12:2. Последният гол, който Торино ни вкарва в събота, е от 06/04/1996, когато ги обръщаме 2:1.

***

На вчерашния ден през 1997 Джиджи Буфон прави своя дебют за националния отбор. В 32-та минута той заменя контузения Палиука, а мачът срещу Русия завършва 1:1. Спомням си добре този момент и дори отделни епизоди от мача. А като си помисля, че тогава бях трети клас... Буфон е наистина феномен и пример за спортно дълголетие. Ето и https://www.youtube.com/watch?v=L3SOPjIxVMQ към репортаж от този мач. За съжаление не намерих такъв със смяната на Буфон.

Posted by: Hristo 05 Nov 2015, 14:32

Продължаваме да нямаме победа срещу Борусия (Мьонхенгладбах):

- 4 мача
- 0 победи
- 3 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 3:5

***

Резултат 1:1:

- 487 пъти във всички турнири
- 21 пъти в Шампионската лига
- 13 пъти в груповата фаза на ШЛ
- 45 пъти през ноември
- 4 пъти на 3-ти ноември (1935, 1991, 1996 и 2015)
- 9 пъти под ръководството на Алегри (2 пъти в Шампионската лига)
- 3 пъти през този сезон

***

С гола си срещу немците Лихтщайнер се изравни с Леонардо Бонучи - двамата имат по 13 гола за Ювентус.

Освен това, Лихтщайнер изигра своя мач №150 като титуляр (от общо 166).

***

На 03/11/2012 записахме първа загуба на "Ювентус Стейдиъм" и прекъснахме серията от 49 мача без загуба в Серия А.

***

Емполи е един от най-удобните ни съперници в Серия А:

- 18 мача
- 13 победи
- 3 равенства
- 2 загуби
- голова разлика 38:9

Последна победа: 04/04/2015 Ювентус - Емполи 2:0
Последно равенство: 19/03/2008 Емполи - Ювентус 0:0
Поселдна загуба: 03/04/1999 Емполи - Ювентус 1:0

През ноември сме играли само два пъти: през 1998 завършваме 0:0 в Торино, а през миналия сезон спечелихме с 2:0 в Емполи (голове на Пирло и Мората).

На 8-мо число имаме също само два мача, и двата - в Торино: през 1987 печелим с 3:0, а през 2003 - с 1:0.

Изводът е, че нямаме допуснат гол нито през ноември, нито на 8-мо число.

В неделя имаме 11 мача (8 победи, 2 равенства и 1 загуба).

Никога досега не сме се срещали в 12-я кръг.

Posted by: Hristo 19 Nov 2015, 14:46

Милан е отборът, срещу който имаме най-много равенства - 72 във всички турнири. За сравнение: 62 равенства с Болоня, 56 - с Фиорентина и интер, 52 - с Рома, 51 - с Наполи.

В Серия А равенствата с Милан са 54 (50 - с Фиорентина, 48 - с Рома, 47 - с Болоня, 46 - с Наполи, 42 - с интер).

***

Милан е и отборът, който ни е вкарал най-много голове - 287 във всички турнири, и един от трите отбора с 200 или повече гола срещу нас; другите са интер (279) и Торино (233). Рома са със 195, Лацио и Фиорентина с по 191.

В Серия А Милан са единственият отбор, който ни е вкарал 200 или повече гола - 210. Следват интер (195), Рома (176), Фиорентина (164), Лацио (160), Торино (147) и т.н.

***

Милан е отборът, срещу който имаме и най-много загуби в Серия А - 48. Следват интер (45), Рома (38), Торино (35), Лацио и Фиорентина (по 32) и т.н.

***

Като цяло съперничеството ни с Милан е изключително балансирано, имайки предвид и огромният брой мачове, които сме играли помежду си. Ето сравнение с другите отбори, срещу които имаме повече мачове:

Отбор - мачове - победи - равенства - загуби - голова разлика

интер - 225 - 101 - 56 - 68 - 322:279
Милан - 216 - 79 - 72 - 65 - 305:287
Торино - 190 - 80 - 54 - 56 - 274:233
Рома - 183 - 86 - 52 - 45 - 286:195
Фиорентина - 172 - 78- 56 - 38 - 290:191
Болоня - 172 - 80 - 62 - 30 - 249:161
Лацио - 169 - 84 - 43 - 42 - 292:191

В Серия А балансът е още по-изравнен:

интер - 165 - 78 - 42 - 45 - 238:195
Рома - 163 - 77 - 48 - 38 - 257:176
Милан - 160 - 58 - 54 - 48 - 222:210
Фиорентина - 152 - 70 - 50 - 32 - 247:164
Лацио - 142 - 74 - 36 - 32 - 254:160
Торино - 141 - 65 - 41 - 35 - 212:147
Болоня - 137 - 67 - 47 - 23 - 203:126

***

Ювентус е в серия от 6 поредни победи срещу Милан във всички турнири (5 в Серия А и една - за Купата на Италия). Последната победа на Милан срещу нас датира от 25/11/2012, когато ни побеждават с 1:0 с гола на Рубиньо от измислената дузпа.

Интересното е, че на "Ювентус Стейдиъм" Милан имат 5 загуби и едно равенство, а головата разлика е 13:6.

В Серия А ситуацията за Милан е направо плачевна: 4 загуби в 4 мача и голова разлика 9:3.

В Торино изобщо:

- Последна победа: 07/02/2015 Ювентус - Милан 3:1
- Последно равенство: 20/03/2012 Ювентус - Милан 2:2 (за Купата) / 12/03/2006 Ювентус - Милан 0:0 (в Серия А)
- Последна загуба: 05/03/2011 Ювентус - Милан 0:1 (с гола на Гатузо)

***

Само веднъж сме играли на 21-ви ноември. През 1999 в мач от 10-я кръг на Серия А печелим с 3:1.

През ноември:

- 22 мача
- 7 победи
- 7 равенства
- 8 загуби

Последна победа през ноември: 10/11/2002 Ювентус - Милан 2:1
Последно равенство през ноември: 01/11/2003 Милан - Ювентус 1:1
Последна загуба през ноември: 25/11/2012 Милан - Ювентус 1:0

На 21-во число:

- 6 мача
- 2 победи
- 4 равенства
- 0 загуби

В 13-ти кръг:

- 7 мача
- 2 победи
- 2 равенства
- 3 загуби

За последно в 13-я кръг играем на 24/12/1966 Ювентус - Милан 1:1, а последната ни победа над Милан в 13-я кръг е от 27/12/1936 Милан - Ювентус 3:4.

***

Други любопитни подробности около този двубой:

- Ювентус - Милан е първият излъчван по телевизията футболен мач в Италия. Това се случва на 05/02/1950, когато Милан ни разбиват в Торино със 7:1.
- Срещу Милан Алесандро Дел Пиеро изиграва своя мач №600 за Ювентус. Това се случва на 10/05/2009, а срещата завършва 1:1.
- Пак срещу Милан Дел Пиеро подобрява рекорда на Бониперти от 178 гола в Серия А. Датата е 30/10/2010; победа с 2:1.

***

Днес ще отделя специално внимание на Джиджи Буфон поради няколко причини.

На днешния ден през 1995 Буфон прави своя дебют в мъжкия футбол. Мачът е Парма - Милан 0:0, а Буфон още не е навършил 18 години. Той е с огромна заслуга Парма да не загуби тази среща, отличавайки се с три невероятни спасявания. 20 години по-късно Буфон е все още най-добрият вратар в света. Понеже поради някаква причина не мога да кача снимката, ето http://www.juvenews.eu/notizie/la-juventus/20-anni-era-il-19-novembre-del-1995-iniziava-la-favola-di-gigi-buffon/?refresh_ce-cp към страницата.

Струва си да се отбележи, че треньорът, който му дава шанс тогава, е Невио Скала.

Към момента Буфон е на 6-то място в класацията на футболистите с най-много мачове в Серия А. Топ 10:

- 647 Паоло Малдини
- 615 Хавиер Санети
- 592 Джанлука Палиука
- 591 Франческо Тоти
- 570 Дино Дзоф
- 565 Джанлуиджи Буфон
- 562 Пиетро Виерховод
- 541 Роберто Манчини
- 537 Силвио Пиола
- 532 Енрико Албертози

Така, като гледам, спокойно може да изпревари Санети и съвсем малко да не му достигне за първото място, където, поне засега, Малдини изглежда непоклатим. Няма смисъл да казвам какви имена са зад Буфон.

Що се отнася до националните отбори, със своите 154 мача за Италия Буфон е на 4-то място по този показател в рамките на УЕФА. Пред него са единствено Касияс и някакъв латвийски футболист със 165 мача и Мартин Реим от Естония със 156. Т.е. единствено Касияс е реална заплаха за първото място на Буфон, тъй като другите двама вече не са активни и скоро Буфон ще ги задмине.

Иначе, в световен мащаб първи е някакъв египтянин - Ахмед Хасан - със 184 мача.

И накрая, събитието, което всички очакваме от толкова много време - само един мач дели Буфон от Ширея; 551 срещу 552. Надявам се контузията му да не е толкова сериозна и да успее да го изравни още срещу Милан.

Понякога думите не са достатъчни или са направо излишни, за да се опише величието на дадена личност. Поне за мен такъв е случаят, когато става дума за Буфон. Жив и здрав да е само и дано се опази от контузии!


Posted by: snitch 19 Nov 2015, 21:46

https://www.youtube.com/user/ziokonfa/featured

Posted by: venko_90_ 20 Nov 2015, 08:35

Snitch, благодаря. Определено ще се прегледа през уикенда smile.gif

Posted by: Hristo 27 Nov 2015, 14:45

Никога досега не бяхме записвали 7 поредни победи срещу Милан. Предишният рекорд от 6 поредни победи е поставен по времето на Джовани Трапатони, в периода от 03/02/1980 до 19/02/1984 (първа и последна победа от серията).

Най-доброто постижение на Милан е от 5 поредни победи срещу нас, като това се случва в периода от 29/01/1911 до 01/11/1913 (първа и последна загуба от серията). Тогава първенството на Италия се нарича Първа категория.

Два пъти записваме серии от по 4 поредни равенства. Първо, от 24/04/1938 до 05/11/1939, и по-късно - от 29/10/1972 до 25/11/1973.

***

Победа с 1:0 (или с 0:1)

- 482 победи във всички турнири
- 19 победи в Шампионската лига
- 1 победа срещу Манчестър Сити
- 10 победи под ръководството на Алегри
- 2 победи през този сезон

***

Срещу Манчестър Сити Патрис Евра записа първия си мач като резерва.

***

Срещу Манчестър Сити Джиджи Буфон записа мач №553 и изпревари Гаетано Ширея (552). Пред него вече е единствено Алесандро Дел Пиеро, а разликата между двамата е 152 мача. Да видим до къде ще стигне Джиджи smile.gif

В този мач, обаче, се случи още нещо паметно и много интересно, свързано с двамата титани. Всичките 553 мача на Буфон са като титуляр; точно толкова като титуляр има и Дел Пиеро smile.gif Още само двама футболисти имат 500 или повече срещи като титуляр: Гаетано Ширея (545) и Джузепе Фурино (508).

Мачът срещу Манчестър Сити бе и под №100 за Буфон в европейските клубни турнири. Пред него остава единствено Дел Пиеро със 129. Това са двамата играчи със 100 или повече мачове в Европа. Зад тях са Такинарди (92), Ширея (86), Бетега (81), Песото (80) и т.н.

В Шампионската лига Буфон е с 91 мача срещу 92 на Дел Пиеро, като тук се включват и предварителните кръгове, където Буфон има 4 мача, а Дел Пиеро - 3.

***

И накрая - поглед към предстоящия двубой с Палермо.

Както срещу Милан, така и сега влизаме в този мач в серия от 6 поредни победи. Любопитното тук е, че Палермо няма гол срещу нас в тези 6 мача (голова разлика 10:0).

Преди това, обаче, Палермо записва 4 поредни победи срещу нас в периода от 04/10/2009 до 02/02/2011, откогато и датира последният гол на Палермо срещу Ювентус. Негов автор е Джулио Милиачо в 20-та минута.

Последното равенство между двата отбора е от 25/09/2004.

***

Балансът ни като гости на Палермо е следният:

- 28 мача
- 13 победи
- 8 равенства
- 7 загуби
- голова разлика 35:22

Последното равенство между двата отбора в Палермо е от далечната 1969. На 09/02/1969 мачът завършва 1:1, като големият Сандро Салвадоре си отбелязва автогол в 14-та минута, а Хелмут Халер изравнява за нас в 52-та.

***

Никога досега не сме играли на 29-ти ноември.

През ноември имаме само 3 мача (1950, 2007 и 2011), като печелим и трите (4:1, 5:0, 3:0); и трите са в Торино. Т.е. за първи път ще играем в Палермо през ноември.

Това ще бъде и първи мач на 29-то число.

Само веднъж досега сме играли в 14-я кръг. На 23/12/1951 печелим с 4:0 в Торино.

Posted by: Hristo 07 Dec 2015, 12:47

И отново Буфон! Този път интересни цифри:

- 555 мача
- 444 допуснати гола
- 400 мача в Серия А

Posted by: Hristo 19 Dec 2015, 23:21

Победа с 4:0 (или 0:4)

- 114 победи във всички турнири
- 7 победи в турнира за Купата на Италия (всичките като домакин)
- 3 победи срещу Торино
- 2 победи под ръководството на Алегри
- 1 победа през този сезон

***

Срещу Торино Симоне Падоин записа мач №100 за Ювентус:

- 48 мача като титуляр
- 52 мача като резерва
- 15 пъти е бил заменян
- 2 червени картона
- 2 гола (1 като титуляр и 1 като резерва)

***

Пол Погба с първи гол от пряк свободен удар.

Това е и първи гол, който Ювентус вкарва от свободен удар през този сезон; за последно точен бе Андреа Пирло на 26-ти април при загубата от Торино с 1:2.

***

Симоне Дзадза с първи дубъл за Ювентус.

За първи път този сезон футболист на Ювентус вкарва 2 гола в един мач. За последно това стори Карлос Тевес на 29-ти април при победата над Фиорентина с 3:2.

Posted by: eXpLoSive 27 Dec 2015, 11:46

2015та в цифри или кой какви рекорди направи в индивидуален план. http://www.juventus.com/en/news/news/2015/-eight-juventus-record-holders-from-2015-.php










81 точки за календарната година , само ПСЖ (96) , Барса (91) и Реал (86) са направили повече. 13 поредни срещи в Италия без загуба от Януари до Април. Най-добра защита в Италия за 2015 (31 допуснати гола) и 15 сухи мрежи (25 във всички турнири)

Posted by: Hristo 06 Jan 2016, 15:54

На днешния ден през 1927 г. Ювентус записва най-голямата си победа в историята - 15:0 срещу Ченто. Мачът е от втория кръг на турнира за Купата на Италия и около него има някои интересни факти.

Това е първият мач на Ювентус в турнира за Купата на Италия. През въпросния сезон 1926/27, обаче, турнирът е прекратен след третия кръг и така и не продължава. Това би трябвало да е фазата на 1/16-финалите. Според информацията в интернет причината за прекъсването е, че не са намерени подходящи дати за изиграването на следващите мачове. Ювентус се класира за следващата фаза след победи над Ченто (15:0) и Парма (2:0) и по програма трябва да играе с Милан.

Връщайки се на въпросния мач с Ченто, легендарният защитник Вири Розета вкарва хеттрик в рамките само на 8 минути (81-ва, 88-ма и 89-та). Самият Розета - един от най-големите защитници за времето си, емблематична фигура както за Юве, така и за националния отбор на Италия - има едва 19 гола в 366 мача за Ювентус, така че този хеттрик си е наистина впечатляващ.

Футболист на име Савио, пък, вкарва цели 5 гола, но поради някаква причина това се оказва единственият му мач за Ювентус, а за самия Савио се знае само, че е бил италианец и нападател. Той остава в историята на клуба като единственият футболист с култовите показатели от 1 мач и 5 гола. Иначе, 5 гола в един мач са вкарвали общо 7 души. Ето кои са останалите 6:

- Лоренцо Валерио Бона - 08/02/1914 Ювентус - Комо 9:0
- Ференц Хирцер - 20/06/1926 Ювентус - Мантова 8:1 (вкарва ги за 6 минути между 33-та и 39-та!)
- Антонио Вожак I - 04/11/1928 Ювентус - Фиумана 11:0
- Гулиелмо Габето - 17/12/1939 ювентус - Бари 6:2
- Виторио Сентименти III - 19/09/1942 Матер Рома - Ювентус 1:6 (три от головете му са от дузпа)
- Фабрицио Раванели - 27/09/1994 Ювентус - ЦСКА (София) 5:1

И за протокола - клубният рекорд принадлежи на Омар Сивори, който вкарва 6 гола на интер през 1961 при рекордната победа с 9:1.

***

На утрешния ден през 1979 Дино Дзоф за първи път получава жълт картон в кариерата си. Ще кажете: "Какво толкова? Голяма работа!". Да, ама към онзи момент Дзоф е имал вече 18 години кариера зад гърба си. Това му остава и единственият картон за Ювентус: 476 мача за клуба и само един жълт картон! Парадоксалното е, че картонът му е изваден не за нарушение, а за протест срещу съдийско решение. За сравнение Буфон има 4 червени.

Друго постижение на Дзоф, което няма аналог в италианския футбол, е, че той записва 332 поредни мача в Серия А: последните му два с Наполи, преди да премине в Ювентус, където записва останалите 330. Математиката казва следното: 11 сезона по 30 мача = 330 smile.gif Точно така - за всичките си 11 години в Ювентус Дино Дзоф не пропуска нито един мач в Серия А!

В продължение на повече от 20 години Дзоф държи още един рекорд в Серия А - този за най-много минути без допуснат гол - 903. През 90-те години, обаче, Себастиано Роси от Милан подобрява този рекорд, записвайки 929. Иначе, Дзоф и Роси са единствените вратари с повече от 900 последователни минути без допуснат гол. За сравнение далеч зад тях е Марио Да Поцо от Дженоа със 792, а най-доброто постижение на Буфон е 745 минути от сезон 2013/14.

За националния отбор Дзоф записва умопомрачителните 1143 минути без гол, а дълго време държи и рекорда за най-много мачове с националната фланелка. Впоследствие е изпреварен от Малдини, Канаваро, Буфон и Пирло.

Дзоф действително е бил забележителна личност, много рядка порода футболист. Лиъм Брейди казва за него, че е образец за професионализъм и човечност и разказва следния случай. Още като дебютант, по време на тренировка Брейди се осмелил да оспори едно указание на треньора. Това, разбира се, предизвикало мълчание и предвещавало лют скандал. Но тогава Дзоф се намесил: ''Брейди е прав!''. Впоследствие, вратарят се приближил до своя млад съотборник и му прошепнал: ''Това, което каза, беше пълна глупост! Освен това, не забравяй, че в нас са вложени много пари, а правото, да взима решения и да носи отговорност, е предоставено единствено на треньора''.

Трапатони, пък, казва, че "двама или трима най-много в света имат неговия характер".

За характера, за спортните качества и за кариерата на Дино Дзоф може да се напишат книги, така че няма да се впускам в повече подробности. С една дума - титан!

Posted by: venko_90_ 07 Jan 2016, 07:49

Винаги съм се възхищавал на това какви личности за защитавали цветовете на Ювентус. smile.gif Надявaм се pinkfloyd пак да се включи във форума с някоя история от миналото за наши велики играчи. smile.gif

Posted by: Hristo 10 Jan 2016, 15:30

Цитат(venko_90_ @ 07 Jan 2016, 08:49) *
Винаги съм се възхищавал на това какви личности за защитавали цветовете на Ювентус. smile.gif Надявaм се pinkfloyd пак да се включи във форума с някоя история от миналото за наши велики играчи. smile.gif

Да, това определено е повод за гордост. Във всички грандове през годините е имало велики личности, но като бройка Ювентус превъзхожда останалите. Десетки са легендите, оставили ярка следа и като футболисти, и като личности.

Няколко думи за Сампдория.

На този ден имаме два мача срещу Сампдория: през 1971 губим с 0:2, а през 1993 завършваме 1:1. И в двата случая гостуваме.

Балансът през януари:

- 20 мача
- 8 победи
- 9 равенства
- 3 загуби

От тези 20 мача 19 са в Серия и само един за Купата на Италия (победа с 2:1 на 24/01/1990).

На 10-то число:

- 4 мача
- 0 победи
- 2 равенства
- 2 загуби

В 19-ти кръг:

- 4 мача
- 2 победи
- 1 равенство
- 1 загуба

И четирите мача са в Торино.

***

До момента Макс Алегри има 99 загуби като треньор в италианските първенства (62 в Серия А и 37 в Лега Про).

***

На утрешния ден през 2004 Антонио Конте отбелязва последния си гол за Ювентус. Това се случва при победата с 2:1 срещу... Сампдория.

Също утре се навършва 1 година от последния гол на Касерес (3:1 срещу Наполи на "Сан Паоло").

Posted by: venko_90_ 18 Jan 2016, 08:15

Алегри е на два мача от това да изравни рекорда на Конте за поредни победи в Серия А. smile.gif Тайно се надявам да падне и този на Манчини, но това за момента е в сферата на фантастиката. Иначе вчера Буфон записа своята победа номер 250 с нашия екип.

Отборите с най-много поредни победи в Серия "А" през годините:

Интер 2006/07: 17 победи
Ювентус 2013/14: 12 победи
Рома 2005/06: 11 победи
Рома 2013/14: 10 победи
Болоня 1963/64: 10 победи
Милан 1950/51: 10 победи
Ювентус 1931/32: 10 победи
Ювентус 2015/16: 10 победи

Posted by: Hristo 28 Jan 2016, 19:06

За последно сме побеждавали интер с 3:0 през сезон 2002/03. Датата е 02/03/2003, 23-ти кръг в Серия А. Помня добре този мач и головете на Недвед и Каморанези smile.gif

Иначе, това ни е едва четвъртата победа с 3:0 над интер в Торино.

В Милано имаме само една победа с 3:0 и тя е от далечната 1960.

Или общо - 5 победи над интер с резултат 3:0.

***

В последните 7 мача срещу съдебните във всички турнири редуваме победа и равен (4 победи и 3 равенства). Т.е. следва да очакваме равенство в следващия мач, което не е добре, тъй като той ще е в Серия А, а победата ще е задължителна.

***

Никога досега не бяхме играли на 27-ми януари.

***

За четвърти път играем полуфинал за Купата на Италия. Ето какво се случва останалите три пъти:

- 1937/38 - отстраняваме ги в един мач (2:0 в Торино), след което печелим и финала (това е първата от десетте купи)
- 1982/83 - отстраняваме ги в два мача (2:1 в Торино и 0:0 в Милано), след което отново печелим финала (седмата купа)
- 2003/04 - отстраняваме ги в два мача (2:2 в Торино, 2:2 в Милано и победа с дузпи 5:4); после, обаче, губим финала от Лацио

***

Общият баланс за Купата е:

- 30 мача
- 14 победи
- 7 равенства
- 9 загуби
- голова разлика 48:35

***

Интересни са и показателите на Алегри в турнира за купата до момента:

- 8 мача
- 7 победи
- 0 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 21:4

Меко казано - убедително представяне от Макс smile.gif А не беше далеч времето, когато отпадахме безславно от отбори като Аталанта и Перуджа, и то - в началните фази на турнира.

***

Струва си да се отбележи, че Нето вече е с 4 мача за Ювентус, в които е допуснал само 1 гол (срещу Фрозиноне в 93-та минута).

***

Вече сме с 14 поредни победи в Италия (11 - в Серия А, и 3 - за Купата).

14 победи в последните 15 мача във всички турнири (само една загуба - от Севиля).

След загубата от Сасуоло, след която, де факто, започна победната серия, сме изиграли 17 мача във всички турнири, от които 15 победи, 1 равенство и 1 загуба, при голова разлика 37:8. Единствено Карпи е успял да ни вкара повече от един гол, като имаме и 10 сухи мрежи (4 - в последните 4 мача).

***

И накрая - както Венко е отбелязал по-долу - на прага сме да изравним клубния рекорд от 12 поредни победи в Серия А, поставен от Конте преди две години. Да видим докъде ще стигнем smile.gif

Posted by: Hristo 04 Feb 2016, 18:32

Последният случай, когато футболист на Ювентус получава червен картон, след като се появява на терена като резерва, е от миналия сезон. В последния кръг, на 30/05/2015 срещу Верона Симоне Пепе влиза в игра в 78-та минута и получава червен картон в 92-та.

Това са всички наши футболисти, получавали червен картон като резерви (хронологично, отзад напред):

- Пепе, Мората, Куалиарела, Салихамиджич, Амаури, Каморанези (3 пъти), Оливера, Такинарди, Конте, Дзенони, Давидс, Трезеге, Давидс, Дзамброта, Ковачевич, Миркович, Бокшич, Трота, Такинарди, Ди Канио, Конте, Вердза, Бонинсеня и Вирдис. Общо 22-ма футболисти и 27 червени картона.

***

Последният играч, който получава червен картон в 91-та минута, е Паоло Де Челие срещу Парма на 11/09/2011 (първият мач от ерата на Конте).

***

Вчера отбелязахме гол №200 в Серия А срещу Дженоа.

***

Макс Алегри записа мач №90 като треньор на Ювентус:

- 60 победи
- 18 равенства
- 12 загуби
- голова разлика 163:58

***

Естествено да отбележим и новия клубен рекорд от 13 поредни победи в Серия А.

***

И накрая още малко статистика:

- вече сме с 6 поредни сухи мрежи във всички турнири
- 4 поредни сухи мрежи в Серия А
- 386 минути без гол за Буфон
- от началото на годината сме допуснали само един гол (Касано, срещу Сампдория)
- 7 сухи мрежи в последните 8 мача във всички турнири и до момента през календарната 2016

Posted by: venko_90_ 04 Feb 2016, 19:49

Дано видим 18 поредни победи. Още по-сладко е като знаем кой държи рекорда. smile.gif

Posted by: Hristo 03 Apr 2016, 13:41

Срещу Емполи Клаудио Маркизио записа мач №300 като титуляр и вече е с 338 мача за клуба, с което се изравни с легендарния Карло Парола.

Джорджо Киелини е вече с 398 мача и съвсем скоро ще стане едва 17-ят футболист с 400 и повече мача в клубната история.

Марио Манджукич се разписа за първи път през 2016. Последният му гол бе срещу Карпи от 20/12/2015.

Въпреки че направи най-слабия си старт в Серия А, Ювентус има точно толкова точки след 31-я кръг, колкото и през миналия сезон - 73. Т.е. движим се с шампионското темпо от миналия сезон и по-добре от сезоните на първата и втората титла, съответно - с 8 и с 2 точки повече.

***

На вчерашния ден - 2-ри април - Ювентус печели първото си скудето. Това се случва през 1905.

***

На днешния ден през 1903 е роден един от най-добрите голмайстори в историята на клуба - Пиетро Марио Пасторе. В периода от 1923 до 1927 той отбелязва забележителните 53 гола в 64 мача за Ювентус и е с гол на всеки 108.13 минути (между другото, Дзадза е точно зад него, с гол на всеки 109.86 минути).

Най-силният му сезон е 1925/26, когато забива 26 гола в 20 мача и е с основна заслуга за скудето №2, което Ювентус чака цели 21 години.

Пасторе е и със 7 хеттрика! Толкова имат също Гулиелмо Габето и Пипо Индзаги, а с повече от тях са единствено Сивори (9), Бониперти (8) и Дел Пиеро (8).

Любопитна подробност е, че извън футбола Пасторе се изявява и като актьор, предимно с малки роли в нямото кино, но и не само.

Posted by: Hristo 25 Apr 2016, 13:42

11-та спасена дузпа за Джиджи Буфон и той вече е еднолично на първото място в клубната история (Комби остава втори с 10 спасени дузпи).

Това е общо:

- четвърта дузпа през сезона срещу нас (3 в Серия А и 1 за Купата)
- трета, изпълнена срещу Буфон
- първа, спасена от Буфон

За последно Буфон беше спасил дузпа на 23/05/2015, преди 11 месеца и един ден. Това се случи при победата над Наполи с 3:1, а пропускът бе на Инсинье. Оттогава само двама футболисти са вкарали на Буфон от бялата точка: Иличич на 13/12/2015 (първия мач с Фиорентина) и Белоти от Торино на 20/03/2016, който, освен това, прекъсна и серията му без допуснат гол. Междувременно, Брозович вкара на Нето в турнира за Купата в началото на март.

По-назад в темата бях писал по-подробно за спасените дузпи.

***

Във втори пореден мач Марио Манджукич вкарва в 39-та минута, като и в двата случая открива резултата.

***

На днешния ден през 1995 умира Андреа Фортунато. Това е един от най-черните дни в историята на клуба; един от онези моменти, в които осъзнаваш колко жесток може да бъде животът. Роден през 1971, Фортунато е един от най-обещаващите италиански защитници в началото на 90-те години. Лично Трапатони настоявал да го има в състава си на всяка цена, а самият Фортунато веднага си печели титулярно място в един тепърва зараждащ се много силен Ювентус, който през следващите години ще спечели всичко. Ляв бек, по стил на игра Фортуанто поразително напомнял на Антонио Кабрини и може би не случайно в Ювентус носел №3. Ариго Саки - друго светило в треньорската професия, който по това време е национален селекционер, го описва като "откритието на италианския футбол" и го има в плановете си за Световното първенство през 1994.

Изведнъж, обаче, по необясним начин формата на талантливия защитник рязко спада и през май 1994 лекарите му откриват рядка форма на левкемия. Тогава Фортунато още не е навършил 23, а вече му предстои най-тежката борба в живота. И той успява! След успешна трансплантация на костен мозък Фортунато се възстановява напълно, започва тренировки и дори е включен в групата за мача със Сампдория в края на февруари. Изглежда, че най-лошото е отминало и всичко се развива добре до момента, в който бранителят получава пневмония, от която така и не успява да се възстанови. Умира на 25-ти април 1995.

Спечеленото през май 23-то скудето е посветено на Фортунато и то остава известно в историята като "скудетото на Фортунато".

С екипа на Ювентус Андреа записва общо 35 мача (всичките през сезон 1993/94) и един гол (12/12/1993 при загубата от Лацио с 1:3). Последния си мач Фортунато изиграва на 24-ти април 1994 - точно една година и един ден преди смъртта си.

На италиански fortunato означава благоприятен, щастлив, с късмет. Каква ирония...

Преди 21 години от този свят си отива едно момче, още не навършило 24 години, пълно с енергия и живот, сбъднало мечтата си да играе за един от най-големите отбори в света. Ювентус губи един футболист, който спокойно е можело да се превърне в клубна легенда.


Posted by: ge6a666 25 Apr 2016, 18:20

Последните изречения са наистина тъжни. Спомням си бегло ситуацията тогава. През това време станах фен на отбора.

Posted by: pinkfloyd39 25 Apr 2016, 21:49

Разлика между истинските таланти и набедените такива, които са особено модерни от 10 години насам, наистина има. Фортунато олицетворяваше тази разлика. Преди да бъде голям талант и футболист с обещаващ потенциал, той беше огромен човек.

Posted by: Hristo 09 May 2016, 17:45

Загубата от Верона бе под номер 15 за Алегри във всички турнири. Така той се изравни по този негативен показател с Конте, който, обаче, записа своите 15 загуби за три сезона, докато Макс - за два. Точните цифри са:

- Конте: 151 мача, 102 победи, 34 равенства, 15 загуби, г.р. 280:101
- Алегри: 107 мача, 72 победи, 20 равенства, 15 загуби, г.р. 194:72

В Серия А Алегри вече "изпревари" Конте - 8 загуби за Макс срещу 7 за Антонио.

***

Вчера №21 отбеляза своя гол №21 за сезона, с което изравни постижението на Тевес от дебютния му сезон. А има още два мача, в които Дибала да се опита да го подобри.

В Серия А, обаче, за момента Дибала е със 17 гола (5 от дузпа), докато Тевес завърши сезон 2013/14 с 19 (1 от дузпа).

Любопитно е, че Дибала записва повече голове в дебютен сезон от голмайстори като Виали, Раванели, Дел Пиеро (който минава границата от 20 гола чак в петия си сезон!), Виери, Трезеге и Ибрахимович. А дебютни сезони с повече голове са записали Баджо и Индзаги. Това са само имената от близкото минало, за да е по-адекватна съпоставката.

***

И още нещо любопитно за Дибала. Аржентинецът е едва 13-ят футболист, разписал се в 4-та минута на продължението (сиреч в 94-та). Останалите са (хронологично): Борел II (също от дузпа), Конте, Бириндели, Салайета, Дел Пиеро, Де Челие, Трезеге, Красич, Погба, Освалдо, Видал и Перейра. Сигурен съм, че една част от тези голове в последните секунди ги помните smile.gif Аз поне веднага се сещам за тези на Красич срещу Лацио преди няколко сезона, и на Освалдо срещу Рома на "Олимпико", с който записахме 99-та точка през сезон 2013/14.

***

Последната ни загуба от Верона датираше от края на сезон 1999/00. На 30/04/2000 загубихме гостуването си на "Бентегоди" с 0:2. Тогава тази загуба се оказа с огромна цена, защото две седмици по-късно изпуснахме "ипотекираното" скудето за сметка на Лацио.

***

През миналия сезон при гостуването на Верона отново наш футболист (Пепе) получи червен картон и пак в 92-та минута.

Иначе, Алекс Сандро е шестият футболист, който получава червен картон този сезон, след Евра, Киелини, Ернанес, Дзадза и Кедира.

***

Джорджо Киелини вече е с 399 мача и може би още тази събота ще стане 17-ят футболист, преминал границата от 400 мача за Ювентус.

***

Вчера Андреа Бардзали празнува своя 35-ти рожден ден occasion13.gif

Posted by: Hristo 10 May 2016, 21:36

Ето някои интересни факти преди финала за Купата.

Ювентус е с най-много спечелени купи - 10 (1938, 1942, 1960, 1961, 1966, 1979, 1983, 1990, 1995 и 2015).

Милан има 5 (1967, 1972, 1973, 1977 и 2003).

Любопитно е, че и двата отбора са успявали да защитят трофея си поне веднъж: Ювентус през 1961, а Милан през 1973. Сега имаме шанс да го направим за втори път.

Освен това имаме възможност да запишем четвърти дубъл (скудето + купа) след 1960, 1995 и 2015. Милан, пък, никога не са правили дубъл.

***

Ювентус има 5 загубени финала (1973, 1992, 2002, 2004 и 2012), а Милан - 6 (1942, 1971, 1975, 1985, 1990 и 1998).

***

Досега двата отбора са се срещали на финал три пъти:

- през сезон 1941/42 Ювентус побеждава Милан след 1:1 в Милано и 4:1 в Торино
- през сезон 1972/73 Милан побеждава Ювентус с дузпи (1:1 в редовното време и 5:2 след дузпи)
- през сезон 1989/90 Ювентус побеждава Милан след 0:0 в Торино и 1:0 в Милано

Интересното тук е, че двете победи на Ювентус са в случаите, когато финалът на турнира се е разигравал в два мача на разменено гостуване, докато Милан печели трофея срещу нас, когато финалът е в един мач на неутрален терен ("Олимпико" в Рим).

От друга страна, обаче, Милан няма победа в нито един от трите финала (и общо в 5-те мача) в редовните 90 минути.

***

Общо в турнира двата отбора са изиграли 22 мача помежду си със съвсем лек, незначителен превес за Ювентус:

- 8 победи
- 7 равенства
- 7 загуби
- голова разлика 26:26

***

Последната ни загуба от Милан за купата датира от далечната 1985. На 19-ти юни в четвъртфинал-реванш Милан ни побеждава в Торино с 1:0 (мачът в Милано завършва 0:0), продължава напред и впоследствие печели трофея. Единственият гол тогава отбелязва Пиетро Паоло Вирдис в 27-та минута, който, между другото, е бивш футболист на Ювентус в периода 1977-1982.

Оттогава насам сме изиграли 9 мача за купата, в които записваме 5 победи и 4 равенства при голова разлика 11:6.

***

Общо във всички турнири балансът е следният:

- 218 мача
- 81 победи
- 72 равенства
- 65 загуби
- голова разлика 308:288

Иначе, както е известно, сме в серия от 8 поредни победи срещу Милан, първата от които - именно в турнира за Купата (2:1 на 09/01/2013 в Торино).

***

Интересно, че никога досега на 21-ви май не се е играл финал за Купата; това са общо 94 мача, тъй като е имало периоди, когато финалът е бил в два мача на разменено гостуване.

На тази дата, обаче, през 1986 е роден Марио Манджукич, така че да се надяваме, че хърватинът ще си направи един хубав празник с гол (поне един) и победа smile.gif

Posted by: Hristo 26 May 2016, 12:18

Време е за обобщение на сезон 2015/16.

***

Това е деветата титла, която Ювентус печели в сезон с 20 отбора и 38 кръга. Общо тези сезони на Серия А са 16, като ние печелим 9 от тях.

За първи път завършваме първенството с 29 победи. Това е второ най-добро постижение в нашата история след 33-те победи, записани през сезон 2013/14.

За трети път завършваме с 4 равенства; другите два случая са през сезон 1932/33 и 1994/95, като и в двата случая ставаме шампиони.

За 13-ти път завършваме сезона с 5 загуби; в 4 от случаите ставаме шампиони (1932/33, 1974/75, 2012/13 и сега 2015/16).

За втори път отбелязваме 75 гола; предишният случай е през сезон 1942/43.

За пети път завършваме сезона с 20 допуснати гола (6 като домакин!) след сезоните 1969/70, 1976/77, 1999/00 и 2011/12. Това е и най-доброто ни постижение в сезон с 38 кръга (2011/12 и 2015/16).

Допускали сме по 0.53 гола средно на мач, което е трето най-добро постижение за нас; през сезон 1980/81 сме на 0.50, а през следващия сезон - 0.47. Разбира се, 0.53 записваме и през сезон 2011/12.

Вкарвали сме по 1.97 гола средно на мач също както през сезоните 1998/99 и 2003/04.

Головата ни разлика е +55, което се случва за първи път и е петото най-добро постижение в нашата история.

91 точки печелим също и през сезон 2005/06, като това е второ най-добро постижение след 102-те точки от сезон 2013/14.

За 17-ти път ще участваме в Шампионската лига, с което изравняваме рекорда на Милан. Между другото, Милан за трети пореден сезон са извън евротурнирите, което е прецедент в тяхната история, откакто евротурнирите съществуват.

Общо това ще ни бъде 53-то участие в ЕКТ - рекорд за Италия. Само в пет сезона не сме успявали да си осигурим участие в Европа: 1958/59, 1961/62, 1990/91, 2007/08 и 2010/11. През сезон 2006/07 не играем в Европа заради Серия Б, но си печелим мястото в ШЛ на терена.

***

От 84 издания на Серия А Ювентус печели 32. Далеч зад нас остават Милан и интер с по 15. Иначе казано, Ювентус е печелил повече пъти Серия А от двата милански отбора, взети заедно.

- 32 Ювентус
- 15 интер
- 15 Милан
- 5 Болоня
- 5 Торино
- 3 Рома
- 2 Фиорентина
- 2 Наполи
- 2 Лацио
- 1 Каляри
- 1 Верона
- 1 Сампдория

По градове Торино вече води на Милано с 37:30.

Без да броим Серия Б, Ювентус има общо 60 спечелени трофея. Милан е с 44, а интер - с 36. Сред останалите дразнители Рома е с 15, а Наполи - с 10.

***

За втори път в своята история Ювентус печели 5 поредни титли в Серия А и засега остава единственият отбор в калчото с подобно постижение. Петте поредни шампионски титли на Торино от 40-те години 1) не са в пет поредни години, а с прекъсване заради Втората световна война и 2) една от тях дори не е от Серия А. Както знаем, интер - другият отбор с претенции, че имал пет поредни титли, всъщност, е с 4 smile.gif

От големите първенства единствено Реал (Мадрид) в Испания е печелил 5 поредни титли и също като Ювентус го е правил два пъти (1961-1965 и 1986-1990). Най-доброто постижение на отбори като Барселона и Байерн, които през годините са доминирали в своите първенства, е 4 поредни. В Англия най-доброто постижение е 3 поредни (Хъдърсфилд през 20-те, Арсенал през 30-те, Ливърпул през 80-те и Юнайтед на два пъти през последните 20 години).

Иначе, във Франция Лион успя да спечели 7 поредни титли в началото на новия век.

Абсолютният рекорд в Европа е на Сконто (Рига), който печели 14 поредни титли на Латвия в периода от 1991 до 2004. Норвежкият Розенборг, пък, има 13 поредни (1992-2004).

Да видим докъде ще стигне Ювентус. При всички случаи, обаче, шесто поредно скудето би било нещо наистина грандиозно и уникално за италианския футбол.

***

За четвърти път в своята история Ювентус печели дубъл (Серия А + Купа на Италия) и остава единственият отбор, постигал това повече от един път. Ето и всички отбори, които през годините правят дубъл:

- 1942/43 Торино
- 1959/60 Ювентус
- 1986/87 Наполи
- 1994/95 Ювентус
- 1999/00 Лацио
- 2009/10 интер
- 2014/15 Ювентус
- 2015/16 Ювентус

За първи път в историята на калчото един отбор печели "италиански" требъл (суперкупа + скудето + купа) в рамките на един сезон. Идеята тук е, че суперкупата, която спечелихме през август, се води за календарната 2015 и е следствие от спечелената титла през сезон 2014/15, но се брои като трофей за сезон 2015/16.

Иначе, отборите, които успяват да спечелят суперкупата, след като вече са постигнали дубъл в предишния сезон, са:

- 1995 Ювентус (финалът се играе в началото на 1996)
- 2000 Лацио
- 2010 интер
- 2015 Ювентус

Остава да видим дали ще успеем за трети път.

***

Със своите 36 гола в Серия А този сезон Гонсало Игуаин подобри постижението на Гунар Нордал от сезон 1949/50 (35 гола) и вече е абсолютен рекордьор в историята на Серия А. Респект за Пипита clap.gif

Игуаин е едва седмият голмайстор на Серия А, който минава границата от 30 гола:

- 1929/30 Джузепе Меаца (интер) - 31 гола
- 1933/34 Феличе Плачидо Борел II (Ювентус) - 31 гола
- 1949/50 Гунар Нордал (Милан) - 35 гола
- 1950/51 Гунар Нордал (Милан) - 34 гола
- 1951/52 Джон Хансен (Ювентус) - 30 гола
- 1958/59 Антонио Анджелило (интер) - 33 гола
- 2005/06 Лука Тони (Фиорентина) - 31 гола
- 2015/16 Гонсало Игуаин (Наполи) - 36 гола

Както се вижда, за последните 57 години само двама души са минавали тази граница - Тони и Игуаин.

Игуаин е деветият аржентинец, който става голмайстор на Серия А:

- 1934/35 Енрике Гуаита (Рома) - 28 гола
- 1958/59 Антонио Анджелило (интер) - 33 гола
- 1959/60 Омар Сивори (Ювентус) - 28 гола
- 1962/63 Педро Манфредини (Рома) - 19 гола
- 1987/88 Диего Марадона (Наполи) - 15 гола
- 1994/95 Габриел Батистута (Фиорентина) - 26 гола
- 2000/01 Ернан Креспо (Лацио) - 26 гола
- 2014/15 Мауро Икарди (интер) - 22 гола
- 2015/16 Гонсало Игуаин (Наполи) - 36 гола

За втора поредна година голмайсторът на първенството е аржентинец, което е прецедент.

Освен това, този сезон на първите 4 места има трима аржентинци: Дибала (19) е втори, а Икарди (16) е трети, като между тях е друг латинос - Карлос Бака (18).

Най-резултатният италианец в калчото този сезон е Паволети (Дженоа) с 14 гола, което говори достатъчно за състоянието и нивото на италианските нападатели към днешна дата. Картинката става още по-тъжна, като видиш, че след Паволети се нареждат 37-годишният Макароне и натурализираният Едер с по 13 гола, а младите Инсинье и Белоти имат по 12.

***

Андреа Аниели е третият президент, под чието ръководство Ювентус печели двуцифрен брой трофеи. За момента е с 10 (5 титли, 2 купи и 3 суперкупи), а пред него остават Бониперти и Киузано с по 16.

Аниели изравни Киузано по спечелени скудети (5); пред тях са единствено Едоардо Аниели (6) и Бониперти (9).

Що се отнася до Купата на Италия, по два успеха имат още Емилио Де Ла Форест Де Дивоне, Умберто Аниели, Джампиеро Бониперти и Виторио Киузано; никой не е печелил три.

Суперкупата, която е сравнително нов трофей, са я печелили само двама президенти: Киузано (4) и Андреа Аниели (3).

Общо четиримата президенти от фамилия Аниели са спечелили 23 трофея: Едоардо (6), Джани (2), Умберто (5) и Андреа (10).

***

Макс Алегри изравни Конте и Парола по спечелени трофеи (5). Пред тях остават единствено двамата титани - Трапатони (14) и Липи (13).

Алегри е седмият треньор, спечелил повече от едно скудето с Ювентус. Останалите са: Трапатони (6), Липи (5), Каркано (4), Парола (3), Конте (3) и Капело (2).

Две купи на Италия са печелили единствено Парола и Трапатони.

По суперкупи Алегри отстъпва само на Липи (4) и Конте (2).

Алегри е 12-ят треньор в историята на клуба със 100 и повече мача начело на отбора:

- 596 Трапатони
- 405 Липи
- 218 Парола
- 215 Ерера
- 172 Розета
- 161 Каркано
- 159 Вицпалек
- 151 Конте
- 114 Анчелоти
- 109 Алегри
- 105 Капело
- 104 Дзоф

Алегри и Ювентус са единствените треньор и отбор в Италия, спечелили дубъл (титла + купа) в два поредни сезона.

Голът на Мората срещу Милан бе под номер 200 в ерата "Алегри":

- 147 гола в Серия А
- 22 гола в турнира за Купата
- 4 гола за Суперкупата
- 27 гола в Шампионската лига

***

Джиджи Буфон вече е рекордьор по спечелени титли на Италия - 9. Зад него с по 8 скудети остават Дел Пиеро (всички с Ювентус), Фурино (всички с Ювентус), Чиро Ферара (6 с Ювентус), Вири Розета (6 с Ювентус) и Джовани Ферари (5 с Ювентус).

Ювентус е и единственият отбор в Италия, който има трима футболисти, спечелили 8 или повече титли: Буфон (9), Дел Пиеро (8) и Фурино (8). За сравнение легендите на Милан - Паоло Малдини и Алесандро Костакурта - са с по 7 скудети, а Франко Барези - с 6. За Ювентус по 7 титли имат Бетега и Ширея.

Общо за Ювентус Буфон вече има 15 трофея (вкл. и първенството на Серия Б), изпреварвайки Такинарди и Ширея, които имат по 14. Пред Джиджи остава единствено Дел Пиеро със 17 трофея (вкл. Серия Б).

Тук е мястото за едно важно уточнение: двете купи на Италия, които спечелихме, не би трябвало да се водят на името на Буфон, тъй като той няма записана нито една минута в турнира през последните два сезона. Така че тези две купи не са част от 15-те му трофея.

След края на сезон 2015/16 Буфон е на пето място по най-много мачове в Серия А - 589 (421 с Ювентус). През следващия сезон ще измести Палиука (592) и почти сигурно Хавиер Санети (615). Поне засега Паоло Малдини изглежда недостижим на върха със своите 647 мача, но ако Буфон изиграе още два сезона с по 30+ мача, ще го изпревари. Тук трябва да споменем и Франческо Тоти (601), който ще изкара още един сезон в Рома, но предвид възрастта и поста, на който играе, вероятно Буфон ще успее да го изпревари още преди края на календарната 2016.

Иначе, в клубната история на Ювентус повече мачове в Серия А са записали само Дел Пиеро (478) и Бониперти (443). Заедно с Буфон, това са тримата футболисти с 400 и повече мача в Серия А с екипа на Ювентус.

***

Какво се случва в т.нар. "Клуб 300" на Ювентус:

- Буфон е с 579 мача; на този етап Дел Пиеро изглежда недостижим на върха със 705, но да видим дали Джиджи ще успее да изкара още поне два сезона с 50+ мача;
- Киелини е с 401, на 17-то място; ако запише поне 40 мача през следващия сезон, което е напълно реалистично, ще измести Антонио Кабрини от 10-то място;
- Маркизио е с 340 мача и заедно с Ернесто Кастано дели 28-то място; с едни 40 мача Маркизио би могъл да измести Серджо Брио от 20-то място.

През следващия сезон "Клуб 300" ще има само един нов член: към днешна дата Бонучи е с 274 мача.

Лихтщайнер (196), Бардзали (194) и Погба (178) ще прескочат границата от 200 мача.

***

И за финал някои интересни факти.

Карлос Тевес е последният футболист на Ювентус, записал хеттрик. Това се случи преди почти три години, на 15/12/2013 при победата над Сасуоло с 4:0. Това е и последният хеттрик изобщо в мач на Ювентус. През последния сезон Дибала и Мората на няколко пъти бяха близо до хеттрик, но така и не успяха.

Пауло Дибала завърши сезона с 6 отбелязани дузпи и по този показател се изравни с Хирцер, Анастази, Кукуреду, Индзаги и Трезеге, които също имат по 6 гола от дузпа.

За втора поредна година Алваро Мората е човекът, отбелязал последния гол за сезона. През миналия сезон испанецът се разписа на финала срещу Барселона.

За втори път в своята кариера Клаудио Маркизио завършва сезон без нито един гол. Първият му сезон без гол е дебютният му 2006/07.

Сезон 2015/16 е сезонът, в който сме допуснали най-малко голове на "Ювентус Стейдиъм", а разликата с предишните 4 сезона е внушителна:

- 2011/12 - 15 гола
- 2012/13 - 15 гола
- 2013/14 - 16 гола
- 2014/15 - 18 гола
- 2015/16 - 8 гола

Posted by: Hristo 28 May 2016, 17:21

На днешния ден - 28-ми май - Ювентус губи два от общо шестте си загубени финала в Шампионската лига/КЕШ:

- през 1997 е загубата от Борусия (Дортмунд) с 1:3
- през 2003 е загубата от Милан с дузпи

На утрешния ден - 29-ти май - пък печелим първата си КЕШ в трагичната нощ в Брюксел през 1985. Любопитното е, че в същия този ден - 29/05/1985 - е роден Ернанес.

На вчерашния ден - 27-ми май - умират двама души, тясно свързани с Ювентус:

Първо, през 1971, едва 35-годишен, умира треньорът Армандо Пики. Той води Ювентус само няколко месеца, в периода от август 1970 до февруари 1971, след което получава заболяване, напуска треньорския пост и започва лечение, но за съжаление три месеца по-късно умира.

През 2004, пък, си отива Умберто Аниели, бащата на настоящия президент Андреа и брат на Джани.

Изобщо, месец май се свързва предимно с многото спечелени трофеи, паметните мачове и финали на незабравими сезони, но същевременно това е и един от най-тъжните месеци в нашата история.


Posted by: Hristo 12 Jun 2016, 11:18

На 1-ви юни легендата Франко Каузио е представил своята автобиография в седалището на един от фенклубовете на Юве в Италия - Juventus Club Alcamo (Tp) “Carlo Messina”. Книгата се казва Vincere è l'unica cosa che conta ("Победата е единственото, което има значение") и е написана съвместно с Итало Кучи.



Поредната книга, която трябва и ще имам в колекцията си smile.gif

***

Каузио, наричан още Барона, е един от най-големите и обичани футболисти в историята на Ювентус, а и на италианския футбол. За 12 сезона в Юве записва 447 мача (9-то място във вечната клубна класация), 72 гола, 6 скудети, Купа на Италия и Купата на УЕФА.

Но това е само сухата статистика. Каузио е считан за едно от най-добрите крила в историята на футбола. Типичен номер 7. На практика, той издига играта на тази позиция до съвършенство и е еталон за времето си. Наричан е още "бразилеца", защото е бил много техничен футболист и е играел с финес. Възхитен от играта му, един журналист от Палермо му казва директно: "Ти си бразилец!", а самият Каузио се чувства "малко бразилец", защото е женен за бразилка и често посещава страната. Освен с техниката си, се е отличавал още с нестандартен пас и много добър завършващ удар. В началото на кариерата си в Италия го провъзгласяват за наследник на Сивори и въпреки че е далеч от класата на аржентинеца, мнозина смятат, че Каузио е най-добрият футболист в пълния със звезди отбор на Ювентус от 70-те години. Неговият най-голям недостатък е непостоянството.

Защо "Барона"? Друг италиански журналист го нарича така заради движението му по терена, а и заради факта, че Каузио е бил доста елегантен и обичал да носи сако и вратовръзка.

Едно от най-големите му разочарования е, че твърде рано Ювентус решава да го освободи: "Ювентус мислеше за бъдещето, което вече не принадлежеше на Каузио, а на Марокино, на Фанна, които идваха отдолу. Голяма грешка, защото в Удинезе открих отново онова вдъхновение от най-добрите си години и защото бях далеч от края на кариерата си: играх още осем години. Съжалявам, защото можеше да остана само още година и да играя с Платини и Бониек''. Поредното доказателство, че Ювентус не се притеснява да се разделя с най-добрите си футболисти в пика на кариерите им.

За националния отбор Барона има 63 мача и 6 гола. Вече като играч на Удинезе, Каузио е част от легендарния състав, спечелил световната титла през 1982 в Испания. Това е една от емблематичните за италианския футбол снимки: в самолета на връщане от Испания Каузио (в дъното с мустаците и буйната коса), Дзоф (до него), слекционерът Беардзот (с лулата) и президентът на страната Сандро Пертини играят карти, а на масата е току-що спечелената световна титла.



Казуио се е запознал с Беардзот още когато е бил на 16 и с течение на времето двамата са станали приятели. Когато през 1981 Ювентус го продава на Удинезе, Беардзот е първият, който му се обажда и му казва: "Играй така, както ти си знаеш, защото от 22-мата, които ще повикам за Световното първенство, първи в списъка си ти. Със сигурност няма да си титуляр за сметка на Бруно Конти, но ще разчитам на теб да ми помагаш най-вече извън терена".

Каузио е бил един от най-големите любимци и на Джани Аниели. И той, като много други, е получавал прословутите ранни обаждания от Адвоката в 5-6 сутринта: "Добър ден, Бароне, спеше ли?". Аниели често се шегувал, карайки Бониперти да му отреже косата, но Джампиеро просто казвал да го остави на мира. Веднъж Джани Аниели дори го поканил на вечеря в своя дом и заедно гледали един документален филм за Йохан Кройф, за когото Аниели "знаеше всичко". Самият Каузио нарича Аниели "Енциклопедията", защото "той наистина знаеше всичко".

За Бониперти разказва, че е бил много строг и винаги - близо до отбора. ''В Ювентус имаше строги правила: на терена не се жестикулираше и не се спореше със съдиите. И ако сгрешиш, Бониперти ти бърка в портфейла. Оценките във вестниците нямаха значение. В понеделник идва при теб и ти казва: ''писали са ти 7, но според мен игра за 5''. Бониперти си водел подробни записки по време на мач и после глобавял, ако било необходимо. Друг негов спомен, отново за Бониперти, е свързан с това как недоброжелателните журналисти по онова време се опитвали всячески да дестабилизират отбора и често пишели по вестниците обичайните неща за съдиите, с които сме свикнали и ние. Та, Бониперти казвал: "За да ги накараме да мълчат, защото това е просто завист, можем и трябва да направим само едно нещо: да побеждаваме! Ако печелим и сме винаги първи, могат да продължават да си пишат, каквото поискат, но ние си оставаме най-добрите".

Както личи и по заглавието на книгата, Бониперти е бил един от хората, на които Каузио се е възхищавал най-много. Другият, разбира се, е бил Адвоката.

За Каузио може да се прочете доста в интернет. Без съмнение, Барона е една от най-специалните фигури в историята на нашия клуб.



***

След това дълго отклонение, ето кое, всъщност, ме накара да напиша този пост.

По време на презентацията на книгата си, Каузио разказва една много любопитна случка. Някои от вас може и да са чуавли тази история, но аз поне не я знаех и бях чел друга версия.

Та, оказва се, че не друг, а самият Франко Каузио е откривателят на Дел Пиеро. "Бях скаут на Ювентус. Вече следяхме Дел Пиеро от известно време. Отидох да наблюдавам срещата между Падова и интер и Алесандро изигра един много качествен мач. Оставаха малко минути до края на срещата, резултатът беше 0:0. Тъкмо щях да си тръгвам, когато гледам топката в центъра на терена и той, с гръб към вратата, се завърта и с едно "сомбреро" оставя на място противниковия защитник. Сам срещу вратаря прокарва топката под него и бележи. Няколко дни по-късно Бониперти, знаейки за силния интерес на Галиани и Брайда (демек - на Милан) към него, ми каза: "Бароне, отговорността е твоя. Сега трябва да ми кажеш "да" или "не". Нямах никакви съмнения: Дел Пиеро трябваше задължително да бъде взет!".

Posted by: venko_90_ 12 Jun 2016, 19:07

Ицак, жив и здрав да си! Страхотен пост smile.gif Прочетох го и следя самата тема с голям интерес

Posted by: kyynadd 13 Jun 2016, 00:29

Чета форума всеки ден, но пиша изключително рядко. Въпреки че май вече съм го споделял в тази тема искам пак да го кажа - огромни адмирации заслужаваш Ицак за това, което правиш. Всеки един пост тук е изключително обогатяващ и допринася по-младите от нас да се запознаят с доста важни страници от миналото на клуба. Продължавай, заслужава си!

Posted by: Hristo 13 Jun 2016, 07:16

Радвам се, че ви харесва и че оценявате труда ми smile.gif За мен самия е огромно удоволствие да пиша в тази тема, така че, докато мога, ще продължавам да го правя smile.gif

Posted by: Garrett 13 Jun 2016, 22:23

Страхотен материал отново, поздравления.

Posted by: Hristo 30 Jun 2016, 09:51

На утрешния ден през 1920 е роден Лучидио Сентименти. Бях останал с впечатлението, че човекът е още жив, но сега видях в Уикипедия, че е починал преди година и половина. На 94 години... Поклон clap.gif

Една легенда и доста любопитна фигура в нашата история, но същевременно - малко позната, и сякаш с годините - останала в сянката на многото големи имена, минали през нашия клуб и оставили значима следа. Според мен това се дължи най-вече на факта, че престоят на Сентименти в Ювентус съвпада с един от най-трудните периоди в историята на клуба - 40-те години, когато Гранде Торино е абсолютен хегемон в Италия и когато, разбира се, са годините на Втората световна война. Между другото, 40-те години са единственото десетилетие, в което Ювентус няма титла на Италия, откакто Серия А е създадена през 1929. Единственият трофей, който печелим през 40-те, е Купата на Италия през 1942. Парадоксалното е, че самият Сентименти няма спечелен трофей за клуба, а чисто статистически показателите му изобщо не са впечатляващи, но въпреки това той е клубна легенда и дори част от 50-те футболисти, чийто звезди обграждат стадиона.



Ето и с какво е толкова специален този футболист.

Да започнем с това, че Лучидио Сентименти е част от, може би, най-футболната фамилия в света. Той е четвъртият от общо петимата братя в семейството, като всички без най-големия са професионални футболисти. Вероятно сте забелязали, че в миналото братя, които са били футболисти, са имали римско число след фамилията си, за да се различават в архивите. Например, най-първите братя, който играят в Ювентус, са Аймоне Марсан, съответно I, II и III; по-нататък Борел I и Борел II, Варлиен I и Варлиен II, Берчелино I и Берчелино II и т.н. Почти винаги тези братя са играели в един същи период в Ювентус и много често дори са играели заедно на терена. Специално нашата история е пълна с такива случаи, а предполагам, че това е било нещо обичайно и за другите италиански отбори.

Та Лучидио е известен като Сентименти IV. Освен тримата му братя - Арналдо, Виторио и Примо, професионални футболисти са били още братовчед му Лино, както и племенниците му Роберто и Андреа. Между другото Виторио Сентименти (Сентименти III) също е бил футболист на Ювентус, при това - доста успешен, но да не се отклонявам повече от темата.

Лучидио Сентименти IV e бил вратар, но не точно. Всъщност, той е единственият вратар, който има и отбелязани голове за клуба! При това - цели 5. Друг любопитен факт е, че Сентименти IV е единственият вратар, който е вкарвал гол от дузпа, пропускал е дузпа и е спасявал дузпа. Няма друг такъв случай в нашата история.

На какво се дължи този факт? Роденият в Бомпорто (близо до Модена) Лучидио от дете мечтае да стане футболист. Той е фен на Ювентус, а негов идол е не друг, а големият Комби. Говори се, че всичко започнало с едно писмо, което той изпратил до отбора на Модена, и в което написал, че е "почти на 15 години", работи като "чирак-обущар" и иска да играе футбол. Позицията нямала значение, той искал само да играе, "дори и като вратар". И така през 1937 дебютира в Серия Б с екипа на Модена. Интересното е, че той наистина няма конкретна позиция на терена: веднъж играе като вратар, друг път - като нападател. Но това не му пречи за два сезона да отбележи 22 гола и да се утвърди като един от най-добрите реализатори на отбора. Освен това, Лучидио разполага с физическите данни да се справи еднакво добре на всеки пост на терена, но въпреки сравнително ниския си ръст, той, в крайна сметка, се реализира като вратар.

По това време в Ювентус усилено търсят качествен вратар. През сезон 1941/42 петима вратари се редуват, но нито един не успява да се утвърди (става дума за Перукети, Гофи, Микелони, Черезоли и Булгери). Така в Ювентус решават да заложат на Сентименти IV. В началото той не е убедителен и допуска много голове, а след един мач срещу Торино, в който инкасира 5, е оставен резерва и известно време се върти на поста с Перукети. 4 от 5-те си гола ги отбелязва през 1944 в т.нар. военно първенство, когато в няколко мача играе като полеви футболист: 2 гола в един мач срещу Казале, 1 срещу Асти и 1 срещу Варезе; последния си гол бележи след войната, през 1945 срещу Аталанта от дузпа, а през същия сезон е и пропускът му от дузпа срещу Милан. Макар и от време на време да играе като нападател, някъде в средата на 1944 Сентименти IV се утвърждава като титулярен вратар на Ювентус и така - до 5-ти юни 1949, когато изиграва последния си мач за клуба.

По-рано споменах, че статистическите му показатели изобщо не са впечатляващи. Ето за какво иде реч:

- 188 мача
- 210 допуснати гола
- 56 сухи мрежи

Тази статистика се затвърждава и от представянето му в националния отобр. Между другото, Лучидио е единственият от фамилията Сентименти, който стига до "скуадрата". Та за националния отбор той има 9 мача, в които допуска 21 гола и не записва нито една суха мрежа.

Друг изключително любопитен факт за Лучидио Сентименти е, че на 11-ти май 1947, когато Италия играе приятелска среща с Унгария, той е единственият "чужденец" в титулярната единайсеторка на "адзурите"; останалите 10 играча на терена са футболистите на Гранде Торино.

На терена Сентименти IV е пъргав, притежава отлично чувство за позициониране, както и поглед върху играта. Излизанията му са премерени и е блестящ при високите центрирания въпреки не особения високия си ръст.

През 1949 той преминава в Лацио, където изживява втора младост. При "орлите" Сентименти си връща мястото в националния отбор и започва да спасява дузпи - един компонент в играта, който му куца доста в Ювентус. Любопитен факт е, че на 21-ви февруари 1954 той спасява дузпа на Бониперти при гостуавенто на Лацио на Ювентус и впоследствие губим титлата от интер само с една точка разлика.

Интересното е, че за цялата си 19-годишна професионална кариера Сентименти IV няма нито един спечелен трофей нито на клубно, нито на национално ниво. Въпреки това той е една от най-ярките фигури на своето време и доказателство, че един футболист може да се превърне в легенда дори и без да печели.

Друга любопитна подробност от неговата кариера е, че още като играч на Модена той вкарва дузпа на своя по-голям брат Арналдо, който тогава пази за Наполи. Именно това е най-тъжният гол, който Сентименти IV отбелязва.

Лучидио Сентименти IV - вратарят, който изпълнява дузпи. След години мнозина ще го имитират, но той е, вероятно, първият от тази порода. Освен това, едва ли има друг футболист, който да играе еднакво добре и като вратар, и като нападател. Вече 119 години Сентименти IV остава единственият вратар в историята на Ювентус, който има отбелязани голове за отбора.



***

В този ред на мисли, от известно време насам се чудя дали Буфон ще има възможността да изпълни поне една дузпа, преди да прекрати кариерата си. Може би в някой вече решен мач или в мач без значение. Би било велико и Буфон да може да се похвали с подобно постижение smile.gif

Posted by: venko_90_ 01 Jul 2016, 05:57

Hristo, поправи ме ако греша, но мисля, че и един резервен вратар, който имахме преди около 15 години - Микеланджело Рампула (май така се казваше) има вкаран гол. Не съм сигрен обаче дали е с екипа на Ювентус или с този на друг отбор.

Иначе за поста ти - невероятен е и се надявам дори да намери място в някой спортен сайт. smile.gif Сигурен съм, че ако го пратиш ще го публикуват.

Posted by: lyubaka 01 Jul 2016, 07:48

Рампула вкара с екипа на Кремонезе ако не се лъжа гол с глава в 90-та мин...не помня срещу кого..,но мисля ,че този гол ги остави в серия А или поне в битката последните кръгове....говoря наузуст в момента ...

Posted by: Hristo 01 Jul 2016, 08:52

Да, точно така. Рампула няма гол за Ювентус, но е вкарал за Кремонезе. Датата е 23/02/1992, Кремонезе гостува на Аталанта и губи в резултата почти до самия край на срещата, когато Рампула засича с глава едно центриране от свободен удар и изравнява за крайното 1:1. Минутата е 92-ра.

Има още един подобен случай в Серия А, пак от близкото минало. На 01/04/2001 Масимо Таиби вкарва за Реджина срещу Удинезе в 89-та минута и отново за 1:1.

Аз се сещам и за един мач между Ювентус и интер от есента на сезон 2002/03. Тогава Колина даде дузпа за нас в самия кран на мача, Дел Пиеро я вкара в 90-та минута, след което мачът се игра до 96-та, когато при едно центриране от корнер се стигна до меле пред нашата врата и гол, но така и не се разбра дали го вкара Толдо, или последен с топката игра Виери. Двамата някакси с дружни усилия добутаха топката вътре. Според официалната статистика голмайстор е Бобо Виери, но съм чел, че този гол го наричат "гола на Толдо".

Ето https://www.youtube.com/watch?v=vNoR2O8HSd8. Всеки сам може да прецени за себе си дали Толдо действително вкара, или не, но така или иначе, голът е записан на Виери smile.gif

И при трите случая, обаче, говорим за действащи, активни вратари, които се разписват като такива. Докато ситуацията при Сентименти е малко по-различна. Той вкарва своите голове като полеви играч, а не като вратар, въпреки че основният му пост е вратарският. Просто в няколко мача треньорът го използва като полеви футболист, вместо като вратар, и Сентименти се възползва от това, влизайки в историята. И така, 70 години по-късно статистката казва, че това е единственият вратар с отбелязани голове в историята на Ювентус smile.gif

***

И понеже стана дума за Микеланджело Рампула... той е вратарят, който има най-много мачове като резерва за Ювентус - 21. Нещо повече, той е единственият вратар с двуцифрен брой мачове като резерва. Далеч зад него по този показател остават Кименти с 4, Манингер и Бодини с по 3 и т.н.

Иначе, Рампула прекарва цели 10 сезона в Ювентус между 1992 и 2002, като през цялото време беше резерва на Перуци. Това е вратарят с най-голям стаж при нас като втори (резервен) вратар.

От вратарите, повече сезони в клуба имат само Буфон (15), Комби (13), Дзоф и Дуранте (с по 11, макар че Дуранте играе в периода между 1900 и 1911, когато сезоните са били много по-кратки от сегашните и изобщо това е все още ерата на аматьорския футбол в Италия). По 10 сезона, също като Рампула, имат още Бодини и Виола.

***

Относно публикуването на материалите, поне на този етап не планирам такива дейност. Предпочитам това да си остане тук, във форума, защото само на това място може да бъде истински оценено; тук са най-големите фенове на Ювентус в България smile.gif

Posted by: venko_90_ 02 Jul 2016, 05:32

Благодаря за уточнението smile.gif И да, тук сме и с удоволствие четем това, което пишеш. smile.gif

Posted by: Hristo 10 Jul 2016, 17:55

Темата за французите в Ювентус винаги е била на дневен ред във форума, а и довечера Франция (с трима "ювентинци") ще играе на финала на Европейското първенство, така че ето малко повече информация по въпроса.

Едва ли ще е изненада за някого, че Франция е европейската държава, която е "дала" най-много "чужденци" на Ювентус - 19. За сравнение - далеч назад остават Швейцария (13), Дания (9), Германия (8), Хърватия (7), Англия (7) и т.н. В световен мащаб по този показател Франция отстъпва единствено на Аржентина (24) и Бразилия (23), но, както се вижда, разликата е малка.

До скоро се считаше, че Артур Меиле е бил първият французин, играл в Ювентус още през далечната 1911. Съвсем наскоро, обаче, се оказа, че въпросният Меиле, всъщност, си е чистокръвен италианец и се казва Артуро. Което означава, че първият французин в Ювентус е Нестор Комбен. В единствения си сезон за клуба (1964/65) френският нападател вкарва 9 гола в 38 мача и, по-скоро, се оказва разочарование, не успявайки да оправдае големите очаквания към себе си.

Интересното е, че Комбен е роден в Аржентина, а извън Франция са родени още Бумсонг и Перикар (Камерун), Виейра и Евра (Сенегал), Оливие Капо (Кот Д'Ивоар), Лемина (Габон) и Тюрам (о. Гуадалупа).

Любопитното е, че от тези 19 французи цели 15 са печелили поне един трофей с Ювентус. Единствените четирима, които са без спечелен трофей, са: Бланшар, Анри, Перикар и Траоре, но всички те, поради една или друга причина, бяха, по-скоро, с периферна роля в Ювентус, отколкото някакви водещи играчи. По-особен е случаят на Тиери Анри, който, за наша жалост, не успя да се наложи при нас, след което се превърна в легенда на Арсенал и на английския футбол. Но темата сме я дъвкали много тук, така че да не задълбаваме.

Рекордьор по спечелени трофеи е настоящият селекционер на Франция - Дидие Дешан, който има 9 трофея (3 скудети, 1 Купа на Италия, 2 Суперкупи на Италия, 1 Шампионска лига, 1 Суперкупа на Европа и 1 Междуконтинентална купа). След него се нареждат Погба (8), Платини (7), Трезеге (6) и т.н.

С най-много мачове за Ювентус е Трезеге (320), следван от Платини (224), Зидан (212), Тюрам (204) и т.н. С най-малко мачове са Перикар (2) и Анелка (3).

Най-много голове има, разбира се, Трезеге (171). Той е най-резултатният чужденец в историята на клуба, нареждайки се на четвърто място след Дел Пиеро, Бониперти и Бетега. Другият французин, минал границата от 100 гола, е Платини (104). Другите двама, които се отличават с повече голове, са Погба (34) и Зидан (31). Останалите 15 французи не са достигнали дори до 10 гола.

С най-малко голове са Зебина, Коман и Тюрам (1), а петима са французите, които не са успели да се разпишат: Анелка, Бланшар, Капо, Перикар и Траоре.

Най-много дузпи е вкарал Платини (19), следван от Трезеге (6), Зидан (2), Комбен (2) и Погба (1). По две дузпи са пропуснали Зидан и Платини, а по една - Трезеге и Погба.

Платини има 14 гола от свободен удар. Втори е Зидан със 7, а трети - Погба с 2.

Изненадващо или не, с най-много червени картони е Зидан - цели 6. Зебина има 4, а по един са получавали Виейра, Дешан, Евра, Погба, Трезеге и Тюрам.

И накрая - нека си припомним, че четирима французи бяха с нас и в Серия Б: Зебина, Бумсонг, Трезеге и треньорът Дешан clap.gif

Posted by: Hristo 23 Jul 2016, 21:05

Утре е 24-ти юли - една от онези специални дати в нашата история, на които през годините са се случвали не едно и две интересни неща.

На този ден през 1923 Едоардо Аниели става президент на Ювентус. Първият от фамилията Аниели; човекът, който поставя началото на този уникален съюз, продължаващ вече 93 години; фигурата, която превръща Ювентус в отбор-победител, в хегемон на Апенините; президентът, задал посоката и променил хода на историята на Ювентус.



Накратко: преди него клубът има само една спечелена титла и в продължение на 21 години е в сянката на отбори като Про Верчели и Дженоа; по време на неговото президентсво Ювентус печели историческите 5 поредни титли, общо 6, което го прави президентът от фамилия Аниели с най-много скудети; след него за Ювентус настъпва нов труден период и отборът чака цели 15 години, преди отново да спечели титлата (през 1950).

Неговата смърт е едновременно трагична, нелепа и ужасяваща - Едоардо Аниели умира едва на 43 години, обезглавен от витлото на хидроплан... Датата е 14-ти юли 1935, месец и половина, след като Ювентус печели петата си поредна титла. Това е краят не само на неговия живот и на неговото президентство, но и на един от най-славните периоди в нашата история. Сякаш символично с Едоардо Аниели си отива един легендарен, един митичен Ювентус; отборът на Комби, Розета и Калигарис; на Чезарини, Ферари и Орси; на Бертолини, братята Варлиен и Борел II...

Но ето, че това, което Едоардо Аниели създава преди 93 години, е още живо: Ювентус отново е воден от Аниели - трето поколение президент, четвъртият от рода, внукът на Едоардо. В тези времена на шейхове и милиардери, когато футболът е просто бизнес, хубаво е ди си спомняме за романтиката, която витае около нашия отбор вече почти един век.

***

На същата дата през 1924 година е роден Джон Хансен. За шестте си сезона в Ювентус (1948-1954) "датското чудовище" се отчита със 124 гола в 187 мача, което му отрежда 8-мо място във ввечната класацаия на голмайсторите на Ювентус.



Реализаторските му умения са неоспорими, но има и един куриозен аспект на неговата кариера в Ювентус: Джон Хансен е пропуснал цели 10 дузпи и по този показател отстъпва единствено на Дел Пиеро, който има 13 пропуска от бялата точка.

Историята около неговия трансфер е много любопитна. Той е на крачка от кръвния враг Торино, но в последния момент президентът на аматьорския клуб, в който Хансен играе, получава обаждане от директора на скандинавското подразделение на ФИАТ, който е натоварен от самия Джани Аниели със задачата да доведе на всяка цена датския нападател в Ювентус. Причината, поради която Адвоката настоява толкова много да има в състава си Хансен, е, че на Олимпиадата през август същата година датчанинът вкарва 4 гола срещу Италия в един мач, който Дания печели с 5:3. (Между другото, това е единственият футболист, отбелязал 4 или повече гола срещу Италия в един мач). В крайна сметка, Хансен избира ''бианконерите'' и тъй като е аматьор, неговият трансфер се осъществява веднага.

Началото за него, обаче, е много трудно. Той тепърва трябва да свиква с новата обстановка, с климата, с играта в защита; освен това получава и няколко контузии, а отборът също не тръгва добре в първенството. Хансен до такава степен разочарова, че Джани Аниели дори иска уверение от селекционера на Италия - Виторио Поцо, че това е абсолютно същият играч, отбелязал четири гола на Италия само няколко месеца по-рано. Впоследствие, обаче, датчанинът постепенно се адаптира и започва да бележи, заформяйки страховит тандем с Бониперти.

Когато през май 1949 се случва трагедията на хълма Суперга, където целият отбор на Гранде Торино загива, Хансен си спомня: ''Бях сред първите, които отидоха на Суперга, където един мъж с бледо лице, сиви коси и със сълзи на очи стоеше сред труповете. Това беше треньорът Поцо, който, плачейки, повтаряше: ''Моите момчета, моите момчета...''.

***

През 1938 е роден и Жозе Жоао Алтафини - още един голям голмайстор. Макар да е легенда на Милан и Наполи, Алтафини оставя своята следа и в Ювентус. Той пристига в Торино в края на кариерата си, когато вече е на 34 години, но за 4 сезона отбелязва 37 гола в 119 мача и печели 2 скудети. Любопитното е, че 13 от 37-те си гола Алтафини бележи като резерва и по този показател той дели второто място с Якуинта, като единствен Дел Пиеро има повече голове като резерва (37).

Спомням си, че за Алтафини писах в тази тема миналата година по това време, така че няма да се повтарям. Може да се разровите по-назад в темата за повече подробности.

***

Утре имаме и още един рожденик - Дино Баджо, който е роден през 1971. За два сезона при нас има 10 гола в 73 мача и е с основна заслуга за спечелването на Купата на УЕФА през 1993. Един от емблематичните италиански футболисти през 90-те години, когото като дете дълго време мислех за брат на Роберто Баджо, преди да осъзная "жестоката" истина blush.gif tooth.gif

***

П.П. И за финал - още нещо интересно: на утрешния ден Тиери Анри, несбъднатата мечта на много от нас, изиграва последния си мач за Ювентус.

Posted by: Del_Piero1985 23 Jul 2016, 21:48

Този тема е страхотна!Благодаря ти Hristo споделяш неща който не съм знаел!Моля продължи и за напред!Жалко че не се пише повече в тази тема

Posted by: Hristo 19 Aug 2016, 09:40

Започвам с нещо интересно, което се случи през миналия сезон. Долният цитат е след загубата от Удинезе в първия кръг и има за цел да покаже как завършваме сезоните, които сме стартирали със загуба:

Цитат(Hristo @ 27 Aug 2015, 10:48) *
А ето и как завършваме сезоните впоследствие:

- 1932/33 печелим титлата
- 1938/39 завършваме на 8-мо място
- 1939/49 завършваме на 3-то място
- 1974/75 печелим титлата
- 1982/83 завършваме на 2-ро място
- 2010/11 завършваме на 7-мо място
- 2015/16 ?

Както се вижда, в два от шест случая, когато стартираме със загуба, впоследствие печелим титлата. И между другото, гледайки поредицата, би трябвало сега да е третият такъв случай smile.gif


Утре Ювентус започва своя 84-ти сезон в Серия А и похода към 33-та титла. Засега сме с 32 спечелени сезона от 83, което означава, че сме ставали шампиони в 38.5% от сезоните, в които сме участвали, и в 38.1% от всички сезони изобщо (2006/07 бяхме в Серия Б).

***

В първия кръг на Серия А до момента сме записали:

- 52 победи
- 24 равенства
- 7 загуби
- голова разлика 176:69

Трябва, обаче, да се има предвид, че на два пъти първенството започва директно с втория кръг, а първият е бил отлаган и се е състоял по-късно. Това се случва през сезон 2002/03, когато играем отложения мач с Пиаченца в началото на ноември (победа с 1:0) и през сезон 2011/12, когато играем с Удинезе през декември, малко преди Коледа (0:0).

***

18 пъти Серия А е започвала през август. В тези 18 мача сме записали 12 победи, 4 равенства и 2 загуби .

Никога досега не сме започвали сезона на 20-ти август.

***

39 пъти сме започвали сезона в Серия А като домакини: 32 победи, 6 равенства и една загуба.

***

3 пъти сме започвали сезона на новия стадион:

- 2011/12 победа срещу Парма с 4:1 (мачът е от втория кръг)
- 2012/13 победа срещу Парма с 2:0
- 2015/16 загуба от Удинезе с 0:1

Между другото, следващата ни домакинска победа, когато и да се случи това, ще бъде под номер 100 във всички турнири на новия стадион.

***

4 пъти досега сме играли с Фиорентина в първия кръг:

- 1941/42 равенство 1:1 във Флоренция
- 1949/50 победа с 5:2 в Торино
- 1991/92 победа с 1:0 в Торино
- 2008/09 равенство 1:1 във Флоренция

2 мача и 2 победи в Торино.

***

Любопитна подробност е, че на утрешния ден през 1981 Ювентус за първи път в своята история играе с лого на спонсор върху екипите си. Това се случва в приятелски мач срещу Арсенал, завършил 2:2, а спонсорът е Ariston.

Иначе, на същата дата през 2005 губим Суперкупата на Италия от интер с гол на Верон в 96-та минута.

***

На днешния ден - 19-ти август - също има някои интересни събития:

- през 1956 е роден легендата Серджо Брио
- през 1957 е роден Чезаре Прандели
- през 1984 е роден Алесандро Матри
- през 2006 Клаудио Маркизио изиграва първия си мач за Ювентус; същото прави и Валери Божинов, който дори се разписва и се превръща в първия (и засега единствен) българин, играл за Ювентус, а и отбелязал гол за Ювентус; мачът е срещу Мартина Франка от първия кръг на турнира за Купата на Италия (победа с 3:0)
- през 2010 Леонардо Бонучи вкарва първия си гол за Ювентус

Posted by: nikentus 19 Aug 2016, 11:03

Цитат(Hristo @ 19 Aug 2016, 10:40) *
Утре Ювентус започва своя 84-ти сезон в Серия А и похода към 33-та титла. Засега сме с 32 спечелени сезона от 83







П.П. Иначе отново страхотно мнение в страхотната тема signs14.gif

Posted by: Hristo 19 Aug 2016, 12:50

Да, може би е хубаво да подчертая, че под 32 титли имам предвид само тези от Серия А. Първите ни две шампионски титли (1905 и 1926) не са от Серия А. Тогава първенството е било в друг формат. Да не се бърка с "отнетите" ни титли от 2005 и 2006 laugh.gif

Posted by: Hristo 21 Aug 2016, 14:09

Влизаме в серия от 4 поредни победи срещу Фиорентина в Серия А (5 поредни във всички турнири).

В последните 17 мача за първенство Фиорентина има само една победа срещу нас - онова 4:2 през октомври 2013, когато Джузепе Роси ни вкара хеттрик. Между другото, Роси все още е последният футболист, отбелязал хеттрик на Ювентус.

На новия стадион сме с 6 победи в 6 мача срещу "виола" в Серия А и голова разлика 13:5, а в Торино в последните 25 мача имаме само една загуба (2:3 през март 2008 с победния гол на Освалдо в 93'). Останалото са 19 победи и 5 равенства.

Иначе, една доста любопитна тенденция се забелязва в последните ни 4 мача с Фиорентина: винаги след техния първи гол в мача успяваме да върнем много бързо попадението, с което или да изравним, или да поведем отново. Ето за какво става дума:

- 29/04/2015 - Гонсало Родригес открива в 33', Йоренте изравнява в 36';
- 13/12/2015 - Иличич открива в 3', Куадрадо изравнява в 6';
- 24/04/2016 - Калинич изравнява в 81', Мората прави 2:1 в 83';
- 20/08/2016 - Калинич изравнява в 70', Игуаин прави 2:1 в 75'.

***

Гонсало Игуаин е 89-ят футболист, разписал се в дебютния си мач за Ювентус и седмият аржентинец след:

- Рейналдо Мартино през 1949 отново срещу Фиорентина 5:2
- Едуардо Рикани през 1953 срещу Удинезе 1:0
- Хуан Вайро през 1955 срещу Спал 2:2
- Омар Сивори през 1957 срещу Верона 3:2
- Карлос Тевес през 2013 срещу Лацио 4:0
- Пауло Дибала през 2015 срещу Лацио 2:0

Игуаин е аржентинецът, на който са му трябвали най-малко минути, за да отбелжи първия си гол - 9. След него са Дибала (12), Вайро (20), Сивори (28), Мартино (40), Рикани (41) и Тевес (56).

Иначе, Франческо Аудизио е футболистът, отбелязал най-бързия гол в дебютния си мач. На 14/10/1923 той се разписва още в първата минута при победата с 3:2 срещу Ливорно.

По-бързи от Игуаин са били още: Молинаро! (2 минути), Принклари и Борго II (3), Видал (6), Бобо Виери и Маркиони (7) и Бриаски (8).

Мартино и Игуаин са единствените футболисти, отбелязали първия си гол в първия си мач срещу Фиорентина.

За 38-ми път това се случва в Серия А, за 67-ми път - при победа на Ювентус, за 7-ми път - при победа с 2:1, за 46-ти път - през второто полувреме и за първи път - в 75'.

Игуаин е третият футболист, разписал се в дебюта си на "Ювентус Стейдиъм" след Лихтщайнер и Видал.

***

Победата срещу Фиорентина е под №100 на новия стадион във всички турнири и под №79 в Серия А.

***

С резултат 2:1 / 1:2 побеждаваме:

- за 15-ти път Фиорентина (7 победи в Торино и 8 - във Флоренция)
- за 12-ти път под ръководството на Алегри (6 победи като домакини, 5 - като гости, и една - на "неутрален" терен при победата над Лацио във финала за Купата през 2015, т.е. може да се каже, че победите са 6 на 6)
- за 248-ми път в Серия А
- за 350-ти път във всички турнири
- за 203-ти път в Торино
- за 16-ти път на "Ювентус Стейдиъм"
- за 7-ми път през август
- за 15-ти път на 20-то число
- за 32-ри път в събота
- за 6-ти път в първия кръг на Серия А (за трети път - като домакини)

За последно бяхме печелили в първия кръг с този резултат през сезон 2000/01 срещу Наполи в Неапол, а в Торино за последно това се беше случвало през сезон 1975/76 срещу Верона.

Posted by: Hristo 22 Aug 2016, 12:00

На днешния ден през 1926 Ювентус печели второто си скудето.

Във втория финален мач, който се играе на 22/08/1926, разбиваме Алба Рома с 5:0 като гости и след 7:1 в Торино две седмици по-рано печелим титлата след 21 години чакане. За съжаление първият професионален треньор на Ювентус - унгарецът Йено Кароли, умира в края на юли и така и не доживява титлата, която е посветена на него. Той изгражда един нов, различен отбор, в който блестят имена като Комби, Розета и Алеманди, Виолак и Бигато, Пасторе, Хирцер и Мунерати. През въпросния сезон 1925/26 Хирцер бележи 35 гола в 26 мача, а Пиетро Марио Пасторе се отчита с 26 гола в 20 мача. За тях двамата е ставало дума и по-назад в темата, така че няма да се спирам в повече детайли.

Само да допълня с нещо интересно, което прочетох наскоро. Именно от този сезон били първите спомени на Джани Аниели, свързани с Ювентус. Баща му Едоардо, който вече бил президент на клуба, започнал да го води на мачовете на отбора, а любимецът на Аниели бил не друг, а Ференц Хирцер.

***

Пак на днешния ден през 1982 Мишел Платини отбелязва първия си гол за Ювентус. Това се случва при победата над Пескара с 2:1 в мач от турнира за Купата на Италия. Платини се разписва още в 7', а това е негов втори мач за клуба.

***

С изненада установих, че на днешния ден през 1973 Ювентус играе приятелска среща с националния отбор на България, която завършва с победа 2:0.

На същия ден през следващата година отново трябва да играем с българския национален отбор, но поради някаква причина срещата е отложена и не се състои.

На утрешния ден през 1972 Ювентус пак играе приятелска среща с България, като този път българите печелят с 2:1. Тук поне се знае, че поводът за този мач е 75-та годишнина от основаването на клуба.

За съжаление нямам повече информация около тези приятелски срещи и не мога да кажа нито къде са се играли, нито кои са голмайсторите, нито как изобщо са били организирани и защо точно с нашия национален отбор. По принцип е доста необичайно за Ювентус да играе срещу национални отбори дори и в приятелски срещи, а и точно с България? Макар че, доколкото съм запознат, през 70-те години българският национален отбор е бил доста силен и стойностен, разполагащ с големи имена и практикуващ добър футбол. Изглежда, че някакси тези мачове са се превърнали в традиция в средата на 70-те години, но това са само предположения. Поне на този етап нямам данни за други приятелски мачове между Ювентус и България, но ако попадна на някаква информация, ще я споделя тук.

Posted by: Hristo 28 Aug 2016, 15:38

За пети път играем с Лацио във втория кръг на Серия А, като сме спечелили всичките 5 мача с голова разлика 15:5.

На "Олимпико" в Рим това бе едва втори мач във втория кръг. Предишният случай е от 1949, когато печелим с 3:1.

Интересното е, че в 3 от четирите сезона до момента, впоследствие ставаме шампиони (1949/50, 1960/61 и 2013/14). Единствено през сезон 1954/55 не успяваме. Да видим дали ще го направим за четвърти път.

***

Срещу Лацио сме в серия от 24 мача без загуба, в която сме записали 18 победи и 6 равенства, при голова разлика 44:13, като в последните 5 мача имаме 5 победи без допуснат гол.

Последната ни загуба от "орлите" датира от 06/12/2003, а за последно инкасирахме гол от Лацио на 25/01/2014, когато завършихме 1:1 на "Олимпико".

П.П. Едно допълнение - 8 победи в последните 8 мача във всички турнири. Към 5-те от първенство добавяме още две победи за Купата и една - за Суперкупата. Голова разлика 16:1.

П.П 2. И още - 11 победи в последните 12 мача във всички турнири, като единствено споменатото равенство от януари 2014 ни разваля серийката. Голова разлика 27:3.

***

На "Олимпико" това бе четвърта поредна победа във всички турнири (3 срещу Лацио и една срещу Милан).

***

Съвсем скоро ще запишем победа №1500 в Серия А. Победата срещу Лацио бе под №1498.

За сравнение ето по колко победи имат останалите отбори в Серия А към днешна дата:

- 1385 интер
- 1323 Милан
- 1143 Рома
- 1038 Фиорентина

Това са петте отбора, минали границата от 1000 победи в Серия А. На шесто място е Лацио с 915.

***

След загубата от Сасуоло през миналия сезон, сме изиграли 30 мача в Серия А, от които сме спечелили 28.

***

И за финал нещо, което пропуснах да спомена миналата седмица: Джиджи Буфон започна своя 16-ти сезон в Ювентус! По този показател пред него остават единствено Джовани Варлиен II със 17 и Алесандро Дел Пиеро с 19. Няма друг футболист с 16 сезона, а с 15 са Бониперти, Депетрини и Фурино.

Би трябвало още преди Коледа Буфон да запише мач №600 за Ювентус. За момента е с 581.

Той просто продължава да пише история clap.gif

И друго нещо интересно: Буфон дебютира за Ювентус на 26/08/2001 - преди 15 години и два дни.

Posted by: Hristo 02 Sep 2016, 14:41

Утре се навършват 27 години от смъртта на Гаетано Ширея.

***

Някои от вас може и да знаят, че Джорджо Киелини е написал книга за Гаетано Ширея, но на мен http://www.juventus.com/en/news/news/2013/chiellini-hails-scirea-legacy.php ми е убягнала преди две години. За щастие книгата си я купих наскоро и я прочетох онзи ден.

***

През годините съм чел доста за Гаетано Ширея. Вероятно това е футболистът, за когото съм чел най-много. И въпреки че всеки път научавах по нещо ново, мислех си, че знам достатъчно за него. След като прочетох книгата на Киелини, обаче, осъзнах колко много не знам за този човек. А сега вече съм убеден, че знам само една съвсем малка част за него. Просто защото Гаетано Ширея е необятна личност.

По повод годишнината от смъртта му, ще споделя тук една малка част от по-интересните неща, които ми направиха впечатление в книгата. За съжаление нямам време да превеждам, нито да я разказвам цялата. Не знам дали я има преведена на английски, но я препоръчвам горещо на тези от вас, които знаят италиански.

***

Първоначално смятах, че това е автобиография на Киелини. Да, има автобиографични елементи, но това по-скоро е книга за Гаетано. Оказва се, че идолът на Киелини е точно Ширея. pinkfloyd39 сигурно ще се хване за главата, като види Киелини и Ширея в едно изречение, но това е факт smile.gif Двамата са доста различни в много отношения, дори е трудно да се каже, че имат нещо общо, но това няма значение в случая. Между другото, нещо интересно, което Киелини разказва. Малко след като пристигнал в Ювентус, срещнал фенове, които го попитали: "Знаеш ли кой е Ширея?" "Знам, баща ми ме е разказвал", отговорил той. "За нас той беше мит". "Да, знам", отвърнал Киелини.

Няколко години по-късно тифозите му предложили да носи фланелката с номер 6, но Киелини категорично отказал.

Та, Киелини е събрал всичко, което е чувал и слушал за Ширея през годините. Разкази и спомени на неговите най-близки хора (съпругата му Мариела и сина му Рикардо), както и на неговите съотборници и най-добри приятели (предимно Дзоф и Тардели, но и други).

Интересно е как Киелини прави паралел между своята собствена кариера и тази на Ширея; как сравнява футбола и живота от края на 70-те и 80-те години с това, което представлява днес. Както самият той казва, това са два различни свята, макар че са разделени само от 30-тина години. Може да се каже, че някъде през втората половина на 80-те е границата между тези два свята. Киелини е роден през 1984, но той знае какъв е бил футболът преди, вижда как се променя през 90-те и в началото на новия век и вижда как е сега. Съпоставката е изключително интересна.

Освен това, той описва футбола в годините, в които играе Ширея, акцентирайки върху исторически важните моменти през този период: скандала "Тотонеро", световната титла на Италия от 1982, трагедията от "Хейзъл" през 1985, влизането на Берлускони и големите пари във футбола.

Киелини разказва и някои лични истории, споделени от неговата съпруга: как са се запознали, как са живеели, какава са били отношенията им, техни разговори, за какво са спорели... Също така са описани подробно двата случая, в които Гаетано се явява на Мариела след неговата смърт...

***

Навярно малцина знаят, че като малък Ширея е фен на интер, а негов идол е Армандо Пики. Ирония на съдбата или просто съвпадение, но Армандо Пики умира на същата възраст, на която си отива и Ширея - на 36 години.

(Тук отварям една скоба - теренът, на който Киелини тренира в юношеските формации на Ливорно, носи името на Армандо Пики).

Гаетано е израстнал в консервативно и силно религиозно семейство. Баща му е бил работник в "Пирели". Работел е много. Имал е смени по 12, по 14 часа. Печелел е малко, но достатъчно, и семейството му е живеело скромно. Така е възпитан и Гаетано. Майка му е била домакиня и много набожна жена. Имал е и сестра игуменка. Освен на възпитанието, родителите му държали много и на образованието. Баща му искал Гаетано да има по-добро бъдеще и го е натискал много да учи. Малкият Ширея, обаче, мечтаел да стане футболист. Първоначално криел от баща си, че ходи на тренировки. Толкова много е обичал футбола, че заради него е бил готов дори да лъже баща си. Но когато нещата стават сериозни, той спира образованието си и му признава своите намерения. В един момент просто няма как да съчетава и двете, тъй като трябва всеки ден да пътува до Бергамо за тренировки...

Един ден, когато вече е спечелил три титли с Ювентус, Купата на УЕФА и е твърд титуляр в националния отбор, когато е на върха на славата, Ширея решава да се дипломира. Всички го питат за какво му е някаква си диплома, след като си изкарва хляба с футбол, но той е непоколебим. Дължи го на себе си. Дължи го най-вече на баща си. И успява, въпреки трудностите, които среща. Да си професионален футболист, да учиш висше и да имаш син на 3-4 години, не е лека работа. Между другото, Киелини също завърши висше образование преди няколко години, също като Ширея.

***

В юношеските формации Ширея играе, първо - като нападател, после - като халф. Още тогава се вижда големият потенциал, с който разполага. Не случайно за него казват, че той "не беше просто добър защитник, който умее да играе добре и в средата на терена, и в атака. Ширея беше отличен защитник, отличен полузащитник и отличен нападател“.

Единственият му недостатък е, че е твърде мек в единоборствата. Треньори и съотборници непрекъснато му казват да бъде по-груб, да прави нарушения, да си вади картони, ако трябва, но той просто не може. Такъв му е характерът. Такава му е играта - изчистена до съсвършенство. Ширея да извърши нарушение - това е било изключителна рядкост.

Когато един от треньорите му го премества в защита, Ширея остава крайно разочарован. Дотолкова, че през главата му дори минава мисълта да се откаже. Но стиска зъби и опитва. След което става най-доброто либеро в света, заедно с Бекенбауер.

***

За Ювентус го открива Ромоло Бидзото - бивш футболист, а по това време - вече скаут, на клуба. Всъщност, Бидзото отива да наблюдава друг играч на Аталанта, но остава впечалтен от Ширея. В онези години Юве често взима играчи от Аталанта, чиято школа е била една от най-добрите в Италия. Отношенията между президентите на двата отбора били приятелски. Когато уточнявали детайлите по трансфера, преидентът на Аталанта казал на Бониперти: "Ще ти го доведа лично аз. Този е различен от всички други. Той ми е като син".

След години Бониперти казва: "Моят шампион беше Ширея. Имаше уникални качества. Разпознаваш веднага футболистите, които имат нещо повече: това се вижда по начина, по който се движат и по който разчитат играта една секунда преди всички други. Освен това, са надарени с чисто човешки качества и морална чистота, пред себе си имаш един шампион в живота. Бързо го разбрахме".

Хората, които са го познавали най-добре, казват, че той е бил невероятно добър човек. Чисто човешките му качества са нещо непостижимо дори за обикновения човек, а какво остава - за световна звезда от величината на Ширея. Историите за неверотния характер на Гаетано са без брой.

Така например, Гаетано бил помогнал със сериозна сума пари на един напълно непознат, когото срещнал случайно в църквата. Човекът му обещал да му върне парите точно след месец. И удържал на думата си. Когато отишъл в дома му, обаче, Гаетано, вече го нямало, а съпругата му му казала да задържи парите, защото така щял да постъпи и самият Гаетано.

Ширея се възмущавал и истински се ядосвал, когато някой се оплаквал, че месото му било по-малко или повече препечено, защото "има хора, които дори не могат да си го позволят".

В нощта, когато празнували скудетото от 1975, Ширея се прибрал по зори. Преди да се върне вкъщи, той искал да мине да си вземе току-що излезлите вестници, за да види как е отразен успехът в медиите. В това време на спирката до павильона за вестници, няколко работници на ФИАТ тъкмо се качвали на автобуса за работа и това го смутило, накарало го да се почувства зле. Сетил се и за баща си, който по същото време също се приготвял за работа. А Гаетано, облечен в изискан костюм и фрак, отивал да спи, след акто цяла нощ е празнувал. Тогава се замислил и колко привилегирован бил от живота.

Родителите на съпругата му му подарили чисто ново БМВ, но той върнал ключа с думите: "Юве е ФИАТ". В продължение на години ходел на тренировки с трамвая, криейки сака си на Ювентус, за да не го разпознаят.

Изобщо, да кажеш за Ширея, че е бил добър, скромен, почтен, възпитан, интелигентен, човечен, сърдечен... това е малко. Книгата е озаглавена: "Има един ангел в бяло-черно". Това са думи на Енцо Беардзот, който описва Ширея като "един ангел, паднал от небето".

***

Неговият най-добър приятел бил Дино Дзоф. С него деляли стая по време на лагерите и в Ювентус, и в националния отбор. Тардели наричал тяханата стая "Швейцария", защото там винаги било тихо, спокойно и нямало никакво напрежение. В нощта преди финала на Световното първенство през 1982 Тардели не успял да заспи и отишъл в тяхната стая. Дзоф го гонил и му казвал да си отива в неговата, за да могат да спят и да си почиват, но Ширея успял да го убеди Тардели да остане и така той пренощувал при тях. Между другото, Тардели бил известен и с това, че преди големи финали, не можел да спи, и затова го наричали "койота". На следващия ден Ширея подава на Тардели за втория гол, с който Италия, на практика, си подпечатва световната титла.

Дзоф и Ширея били "мълчаливите лидери" на Ювентус и на "скуадра адзура". Двамата си паснали още от самото начало и били неразделни. Повече от приятели. Те били като братя. И въпреки това Ширея имал огромен респект от Дзоф и често се страхувал да не го разочарова. Така, например, парадоксално или не, Ширея не се осмелил да покани Дзоф на сватбата си. Всъщност, Гаетано искал точно Дино да му е кум, но така и не събрал кураж да му го каже. Толкова респектираща фигура е бил Дино Дзоф.

Тардели бил другият голям приятел на Ширея, макар че двамата били доста различни типажи. Общо взето, Дзоф бил като по-голям брат на Ширея, а Ширея - на Тардели. Именно около тях тримата се обединил националният отбор през лятото на 1982 и след слабото начало спечелил световната титла, напук на всички критици и скептици в Италия...

***

По лагерите тогава футболистите обикновено играели карти или четяли книга, когато не били на тренировка. Спечелените залози от картите ги събирали и ги давали на шофьора на автобуса или на други хора от персонала. Днес през свободното си време играчите са на лаптопите или на i-pad-ите си... Още едно интересно сравнение, което Киелини прави между миналото и настоящето.

През годините Ювентус е имал редица силни отбори, звезди от световен мащаб, легендарни футтболисти, но лично мое мнение е, че онзи отбор, изграден от Бониперти и воден от Трапатони, отборът от края на 70-те до към средата на 80-те, е най-специалният в цялата история на клуба. Дзоф, Ширея, Кабрини, Джентиле, Тардели, Каузио, Роси, Бетега, а после и с чужденците - Брейди, Платини, Бониек... Има нещо магическо в този отбор.

***

Смята се, че лично Бониперти посочва Ширея за свой наследник на президенстския пост. Такива са и плановете на клуба. Гаетано, обаче, мечтае да бъде треньор. Веднага щом приключва състезателната си кариера, се записва в треньорския курс в Коверчано и го изкарва с най-висок резултат. И предложението не закъснява. Реджина, които по това време са в Серия Б, искат Ширея за треньор. Той е изключително щастлив и няма търпение да приеме работата, но преди това се консултира с Бониперти и иска неговото одобрение. Бониперти, обаче, не го пуска и му казва, че той трябва да се учи в Ювентус и че неговото място е тук. И Ширея остава. Малко след това е назначен за асистент на Дзоф и двамата се събират отново, рамо до рамо, както в добрите стари времена.

След като завършва треньорския курс, Ширея се среща и с Трапатони в Милано, който вече води интер. Тогава Трап вади един голям плик и го дава на Ширея. Това са всичките му записки, бележки, материали от треньорските му години. Никой друг дори не се е докосвал до тези листи, а сега те са в ръцете на Ширея... Вероятно Трапатони е предусещал, че от Ширея ще стане голям треньор.

Самият Ширея казвал, че от всичките си треньори през годините е откраднал по нещо. В действителност, обаче, треньорите, които оставят най-сериозен отпечатък върху него, са точно Трапатони и Беардзот. Заедно с Бониперти и Дзоф, това са хората, на които Ширея се възхищава и които боготвори. Те са неговият пример. Така, както днес той е вдъхновение за Киелини и за много други футболисти, а и не само. За него, например, Дел Пиеро казва: „Понякога се питам как гледат на мен малките деца. И мисля, че бих искал да гледат на мен така, както аз гледах на Ширея. Говоря за човека, не само за изключителния играч. Защото за мен това означава да влезеш в сърцата на хората, да оставиш нещо отвъд статистиката“.

***

Преди 27 години Ширея не е трябвало да пътува за Полша, но в последния момент става така, че отива той. Тъй като Горник бил малък и скромен отбор, и Ширея, и Дзоф били единодушни, че няма нужда да се праща човек да ги наблюдава. Но от ръководството са настоявали някой да отиде и били определили човека. Въпросният човек, обаче, бил възпрепятстван и от клуба помолили Ширея да го замести. После уж намерили друг, но, в крайна сметка, малко преди 18:00 ч. се обадили отново на Ширея, че на следващия ден пътува. Нататък историята я знаем...

Когато извадили тялото на Ширея от горящата кола, часовникът му показвал 12:51 ч. местно време.

***

През годните Ширея на няколко пъти вижда смъртта пред очите си. Вече стана дума за неговия идол - Армандо Пики, който също си отива толкова млад.

На 30-ти октомври 1977 в един мач между Перуджа и Ювентус на терена, пред очите на Ширея, загива Ренато Кури. Един футболист на Перуджа, който, между другото, през май 1976 отнема скудетото на Ювентус в последния кръг на първенството.

През 1985 Ширея преживява и трагедията на "Хейзъл".

***

Трудно е да бъде описан Ширея с няколко думи. Казват, че такъв футболист се ражда веднъж на 100 години, но според мен точно такъв се ражда само веднъж. И това е Гаетано Ширея. Сега се замислям, че дори не съм споменал статистиката и цифрите, с които той остава в историята. Та за протокола:

- 552 мача
- 32 гола
- 7 титли
- 2 купи
- КЕШ
- Купа на УЕФА
- КНК
- Суперкупа на Европа
- Междуконтинентална купа
- Световен шампион от 1982

В случая, обаче, това са просто числа. Защото величието на Гаетано Ширея се простира далеч отвъд сухата статистика. Вероятно малцина от неговите съвременници помнят точно колко трофея е спечелил, но всички помнят какъв човек е бил.

Не е случаен фактът, че секторът с най-върлите тифози на Ювентус - Curva Sud, носи името на Ширея. Не е случаен и фактът, че единият от двата силуета в трибуната на стадиона е неговият. Преди около две или три години кръстиха една от улиците на стадиона на него.

Може би от всички определения, които съм срещнал за Гаетано Ширея, най-точното е на неговия прездиент от Аталанта: "... той е различен от всички останали". Това казва всичко.


Posted by: the_parasite 02 Sep 2016, 21:40

clap.gif

Posted by: venko_90_ 02 Sep 2016, 21:43

Hristo, просто прекрасно. Благодаря ти за отделеното време за това, което си направил - наистина е чудесно.

Posted by: Garrett 02 Sep 2016, 22:21

Hristo, благодаря!

Posted by: Дон Конте 05 Sep 2016, 10:07

Христо, браво уникално мнение. Ще си го препрочитам следващите 3-4 месеца. smile.gif

Posted by: Mitko Velkov 05 Sep 2016, 20:52

Христо, и аз ти благодаря!Респект!


Posted by: Bork0 09 Sep 2016, 14:36

Христо, поклон и поздравления, ти си легенда на форума, както играчите, които описваш са легенди на любимия ни отбор.

Posted by: Hristo 10 Sep 2016, 16:36

След като го препрочетох, осъзнавам, че е малко хаотично, но така става, когато искам да напиша толкова много неща за кратко време и максимално сбито. Все пак, радвам се, че ви харесва smile.gif

***

Нещо интересно, което случайно забелязах след толкова години: на вчерашния ден - 9-ти септември - през 2006 изиграхме първия си мач в Серия Б. Спомняме си равенството 1:1 с Римини, историческия първи гол на Матео Паро, неубедителната игра и многото въпросителни след мача. Интересното е, че в състава на Римини тогава титуляр е бил един наш бъдещ играч, част от възраждането на отбора след 2011 - Алесандро Матри smile.gif Играл е до 75-та минута, когато е бил заменен от Москардели.

И още едно интересно име в състава на Римини от онзи съботен следобед - Самир Ханданович е бил титулярен вратар за домакините.

***

На утрешния ден - 11-ти септември - отбелязваме 5 години от първия мач на новия стадион.

Любопитното тук: филтърът показва, че на този ден през годините сме изиграли общо 8 мача, като сме спечелили всичките, и то - с голова разлика 31:3! Казвам това, защото не са много датите, на които сме спечелили всичките си мачове, когато те са били повече от 5-6. Головата разлика също е забележителна, като два от головете сме допуснали от Фиорентина през 1949, а другият - от Парма в историческия първи мач на "Ювентус Стейдиъм" през 2011.

Както се вижда, измежду тези 8 победи има някои доста убедителни, на което се дължи и внушителната голова разлика от почти 4 гола средно на мач:

- 5:2 срещу Фиорентина през 1949 (домакини)
- 2:0 срещу Арис през 1966 (гости)
- 6:0 срещу Фоджа през 1977 (домакини)
- 7:0 срещу Асколи през 1983 (домакини)
- 2:0 срещу Бари през 1994 (домакини)
- 1:0 срещу Манчестър Юнайтед през 1996 (домакини)
- 4:0 срещу Емполи през 2005 (гости)
- 4:1 срещу Парма през 2011 (домакини)

Та, съвсем не е случаен денят, в който съдбата е решила да изиграем първия си мач на новия стадион smile.gif

Вече, от дистанция на времето, спокойно можем да кажем, че на този ден с фланелката на Ювентус са дебютирали имена като Пирло, Джакерини, Вучинич, Лихтщайнер и Видал, като последните двама са отбелязали и дебютните си голове за отбора.

***

Срещу Сасуоло имаме 4 победи, равен и загуба в шестте си мача досега. По интересното е, че като домакини сме с 3 от 3 и голова разлика 6:0.

Именно срещу Сасуоло беше отбелязан последният хеттрик от футболист на Ювентус (Тевес, 15/12/2013, при победата с 4:0), както и последният хеттрик изобщо в наш мач. Време е някой от двамата аржентинци в състава да сложи край на тази суша и отново да видим хеттрик smile.gif Между другото, 4 от 6-те гола срещу Сасуоло на "Ювентус Стейдиъм" са отбелязани от аржентинци (3 на Тевес и един на Дибала).

Два от общо трите гола на Сасуоло, пък, са дело на Симоне Дзадза.

Posted by: Hristo 11 Sep 2016, 14:37

Победата срещу Сасуоло е 18-та поред на "Ювентус Стейдиъм" в Серия А. Все още сме далеч от рекордните 25 поредни победи, но да видим до къде ще стигнем.

За последно не успяхме да спечелим у дома срещу Фрозиноне миналия сезон. Оттогава - 18 победи в 18 мача и голова разлика 40:5. Серията започна на 4-ти октомври 2015, когато победихме Болоня с 3:1, и засега това е втората ни най-добра победна серия като домакини в Серия А.

***

Очертава се да запишем победа №1500 в Серия А срещу интер, и то - на "Сан Сиро", което би било доста сладко постижение smile.gif

***

За 21-ви път започваме сезона в Серия А с 3 поредни победи. В 15 от 20-те случая досега печелим титлата впоследствие.

- 1930/31 - шампион
- 1934/35 - шампион
- 1937/38
- 1947/48
- 1949/50 - шампион
- 1957/58 - шампион
- 1959/60 - шампион
- 1960/61 - шампион
- 1966/67 - шампион
- 1976/77 - шампион
- 1981/82 - шампион
- 1985/86 - шампион
- 1986/87
- 1995/96
- 2001/02 - шампион
- 2004/05 - шампион
- 2005/06 - шампион
- 2009/10
- 2012/13 - шампион
- 2014/15 - шампион
- 2016/17 - ?

***

Миралем Пянич е 90-ят футболист, отбелязал гол в първия си мач за Ювентус, и четвъртият, който го прави на "Ювентус Стейдиъм" след Лихтщайнер, Видал и Игуаин.

За 39-ти път това се случва в Серия А, за 29-ти път - през септември, за 4-ти път - на 10-то число, за 12-ти път - в събота, за първи път - срещу Сасуоло, за 68-ми път - при победа на Ювентус, за 11-ти път - при победа с 3:1, за 40-ти път - през първото полувреме, и за първи път - в 27-та минута.

Интересното е, че на същия ден през 1950 Карл Хансен също бележи в дебюта си при разгрома над Про Патрия със 7:0. Датчанинът дори успява да вкара два гола във въпросния мач (в 41-та минута и в 89-та от дузпа).

Posted by: Hristo 15 Sep 2016, 15:25

След равенството със Севиля вече сме с 14 поредни мача без загуба като домакини в ШЛ (8 победи, 6 равенства, голова разлика 22:11). Последната ни загуба у дома в турнира датира от 10/04/2013, когато загубихме от Байерн с 0:2. Това си остава единствената ни загуба на "Ювентус Стейдиъм" в евротурнирите.

Ако включим и четирите мача от ЛЕ през сезон 2013/14, серията без загуба у дома в евротурнирите става 18 мача.

***

Друга любопитна серия: 30 поредни мача без загуба в ШЛ през септември. За да сме съвсем точни - нито една загуба през септември в турнира:

- 18 победи
- 12 равенства
- голова разлика 56:24

Това, съответно, означава, че никога не сме губили първия си мач в груповата фаза на ШЛ:

- 10 победи
- 7 равенства
- голова разлика 33:18

***

9 пъти стартираме кампанията си в ШЛ като домакини:

- 6 победи
- 3 равенства
- голова разлика 17:7

За първи път играем с испански отбор в първия мач за сезона и за първи път стартираме с нулево равенство.

Иначе, това е общо третото 0:0 в груповата фаза на ШЛ през септември (другите две равенства са с Депортиво (Ла Коруня) през сезон 2000/01 и с Байерн (Мюнхен) през сезон 2009/10. Интересното е, че впоследствие и двата пъти не успяхме да прескочим груповата фаза.

***

Само веднъж досега бяхме играли първи си мач в груповата фаза на ШЛ на 14-ти септември. Това се случи през 2005, когато победихме Брюж като гости с 2:1.

***

За втори път след сезон 2008/09 се падаме в група "H".

***

Няколко думи и за предстоящото Derbi d'Italia.

интер е отборът, срещу който:

- сме играли най-много пъти (228)
- имаме най-много победи (103)
- имаме най-много загуби (69)
- сме отбелязали най-много голове (327)
- сме играли най-много пъти в Серия А (166)
- имаме най-много победи в Серия А (79)

***

В последните седем мача срещу тях в Серия А редуваме победа с равен и сега се пада да завършим наравно след победата с 2:0 от 28-ми февруари.

Последната ни загуба от интер на "Сан Сиро" за първенство е от 16/04/2010, когато загубихме с 0:2. Оттогава имаме 3 победи и 3 равенства като гости на съдебните при голова разлика 7:4 в наша полза. Любопитното е, че и трите ни победи са с резултат 2:1.

Иначе, на "Сан Сиро" сме в серия от 7 мача без загуба в Серия А (5 победи и 2 равенства). Последната ни загуба е от Милан на 25/11/2012 с 0:1 (измислената дузпа, която Робиньо вкара).

Балансът срещу интер на "Сан Сиро" в Серия А е следният:

- 71 мача
- 22 победи
- 24 равенства
- 25 загуби
- голова разлика 83:98 в полза на интер

Бих казал - никак не лоши показатели за гостуващ на един от най-големите си съперници отбор.

***

Само три пъти досега сме играли с интер през септември и все още нямаме победа. През сезон 1939/40 губим с 4:0; през сезон 1989/90 губим с 2:1, а през сезон 2013/14 завършихме 1:1. И трите мача са в Милано.

Никога досега не сме се срещали в четвъртия кръг на първенството и никога - на 18-ти септември.

В последните 10 мача, които се играят в неделя, имаме 6 победи и 4 равенства при голова разлика 15:5. Последната ни загуба от интер в неделя е от 04/04/2004 с 3:2. Между другото, това е последният мач на Антонио Конте като футболист на Ювентус.

А преди тази загуба имаме поредица от 5 победи и едно равенство. Т.е. в последните 17 неделни мача между двата отбора имаме 11 победи, 5 равенства и само една загуба при голова разлика 27:11.

Последните три мача, които се играят на 18-то число, завършват наравно. А общо в този ден от месеца сме изиграли 13 мача: 6 победи, 6 равенства и само една загуба при голова разлика 18:10. Единствената ни загуба е от 18/12/1960, когато губим с 3:1 на "Сан Сиро". Оттогава - 2 победи и 4 равенства в мачовете ни срещу интер на 18-то число.

***

На днешния ден през 1971 умира един от основателите на Ювентус - Умберто Малвано. Това е един от най-интересните персонажи от най-ранната история на клуба. За него, обаче, ще пиша повече в следващите дни.

***

И още една интересна подробност: Антонио Конте и Анджело Алесио, които от години работят заедно, отбелязват първите си голове за Ювентус на една и съща дата - 16-ти септември, но в различни години. Първи, е Алесио през 1987, а след него - Конте през 1992.

Също на утрешния ден, но през 2000 първият си мач за Ювентус изиграва Давид Трезеге.

Posted by: Hristo 16 Sep 2016, 13:22

Цитат(Hristo @ 15 Sep 2016, 16:25) *
На днешния ден през 1971 умира един от основателите на Ювентус - Умберто Малвано. Това е един от най-интересните персонажи от най-ранната история на клуба. За него, обаче, ще пиша повече в следващите дни.


Умберто Бенедето Малвано е роден на 17-ти юли 1884 в Монкалиери, което днес е нещо като предградие или квартал на Торино. Умберто е последното, 17-то дете в семейството. Едно голямо патриархално семейство, точно както си го е представял бащата Алесандро.

Тук отварям скоба за един интересен факт, който малцина знаят. Алесандро Малвано е бил известна и уважавана обществена фигура в Торино. Общински съветник, депутат, основател на Banca Subalpina, президент на Спестовната каса на Торино. Освен това, Алесандро Малвано е бил още президент на Еврейския университет, както и председател на еврейската общност в града. Той е бил тясно свързан с проекта за изграждането на прочутата сграда Mole Antoneliana – символът на Торино, която е трябвало да бъде синагога. Всъщност, Алесандро Малвано от името на еврейската общност възлага на известния архитект Алесандро Антонели да изгради храма, но последният дава воля на своята фантазия, унася се и от обикновена синагога проектът се превръща в огромна и висока постройка. Тогава Малвано казва на Антонели, че евреите имат нужда просто от едно помещение, където да се молят, а не от цяла кула. Впоследствие, е взето решение проектът, все пак, да бъде завършен и да се превърне в символ на града, а синагогата да бъде построена на друго място.

Изобщо, Алесандро Малвано оставя трайна следа в обществения, политическия и културния живот на Торино. А на своето семейство оставя сериозно наследство, част от което е и огромната резиденция в Монкалиери, където цялата фамилия се събира всяка година, за да прекара лятото. Имението е било толкова голямо, че децата наричали дългите коридори, които свързвали стаите, с имената на улиците в Торино. Така, например, стаята на Умберто се намирала на Corso Re Umberto 23, също както тяхната къща в града.

Умберто Малвано е бил възпитаник на престижния лицей Massimo D'Azeglio и част от групата младежи, които през 1897 основават Спортен клуб Ювентус. Той е бил един от най-малките, едва на 13 години, но същевременно - един от най-добрите играчи (по това време все още не може да се говори за футболисти) и един от лидерите в групата.

Любопитно е неговото съперничество с едно друго момче от групата, също запален "футболист" и сред основателите на клуба. Става дума за Доменико Донна. Двамата били изключително остроумни, имали дар слово и се съревновавали във всичко: на barra (това, доколкото знам, е някаква игра, която е била много популярна в онези времена), на бягане, на издръжливост, а вече и на футбол – кой борави по-добре с топката, кой вкарва повече голове, кой умее повече финтове и т.н.; почти винаги били на различно мнение за всичко дори понякога само заради самия спор; двамата били във вечна вражда; всеки от тях се стремял да надцака другия, да вземе превес и, в крайна сметка, да бъде той "най-готиният" в групата. И докато Донна бил по-близък с баш-лидерите (братята Канфари, Варети, Армано, Джибеци), то Умберто Малвано бил нещо като опозиция, падал си бунтар и често го играел контра на лидерите. Това се дължало както на неговия характер, така и на факта, че бил по-малък от останалите (а знаете, че между 13 и 18-19 години, възрастта определено има значение и оказва влияние), но същевременно - доста будно, способно и харизматично момче, което се ползвало с уважението и на по-големите. Няколко години по-късно той, заедно с Джузепе Хес (бъдещ президент на Ювентус), оглавяват т.нар. младежка секция на клуба и се превръщат в лидери на младежите. Хес и Малвано станали големи приятели, навсякъде се носили заедно, били почти неразделни. Те двамата били най-младите в клуба, но в същото време – се ползвали с авторитета и на по-големите.

Предполага се, че точно Малвано е предложил новосформираният клуб да се казва Juventus. Между другото, тази история също е безкрайно любопитна. Спорът за името на клуба е доста ожесточен. Разглеждат се над 20 различни имена, ако не и повече. Всеки със своите аргументи и отказващ да приеме всякакво, различно от своето, предложение. Името Juventus е сред тези, които имали най-малко симпатизанти. Самият Енрико Канфари - идеологът, организаторът, най-голямата и влиятелна фигура в първите години от зараждането на клуба, човекът с най-големи заслуги за основаването, а впоследствие - и за оцеляването на Ювентус, бил един от най-яростните противници на това име.

Как точно е избрано името, след като болшинството от членовете не го харесвали, остава мистерия. Според една от най-популярните теории този избор е, по-скоро, компромис. Тъй като се били оформили две големи групи (едната – за Societа via Fort, а другата – за Societа Polisportiva Massimo d’Azeglio), било решено да е третото, неутралното, за да няма сърдити. Тук, обаче, възниква въпросът как тогава името Juventus изобщо е стигнало до финалното глаусване. Въпросителните са много и за съжаление липсват по-конкретни детайли. Липсват и доказателства в подкрепа на тезата, че Малвано е човекът, измислил и предложил името Juventus, но такава теория действително има. Със сигурност, обаче, се знае, че той е бил сред привърженицте на това име. Другият по-известен от групата бил Еудженио Канфари - братът на Ернико и първият президент на клуба.

Умберто Малвано е и част от първата официална единайсеторка на Ювентус, взела участие изобщо в някакъв футболен мач: Таманьоне (вратар), Армано, Киапироне; Фереро, Варети, Донна; Бото, Джибеци, Канфари, Форлано, Малвано. Това била приятелска среща, която се състояла някъде през 1899 с отбора на ФК Торинезе, който по онова време бил най-силният отбор на Торино и бил съставен почти изцяло от англичани и по-точно - от онези англичани, които били сред първите, "донесли" играта от Англия в Торино. Сред по-интересните имена в състава на ФК Торинезе са тези на Хърбърт Килпин (една от най-важните, да не кажа - най-важната, фигура в историята около основаването на Милан) и Джон Савидж (човекът, благодарение на чийто връзки Ювентус, макар и случайно, се сдобива с бяло-черните фланелки на Нотс Каунти).

И тук идва един доста любопитен момент, свързан с Малвано. Когато през 1906 Милан става шампион на Италия, рамо до рамо с Килпин, на една маса с играчите на Милан спечелената титла празнува и самият Умберто Малвано. По това време той кара военната си служба в Павия и редовно пътува до Милано, за да играе с Килпин и компания, чийто отбор постепенно набира скорост и се утвърждава като водещият на Ломбардия. Малвано дори взима участие в някои от мачовете на Милан и, съответно, е част от шампионския отбор на "росонерите" от 1906. Мнозина вероятно ще го счетат за предател, но по онова време футболът все още не е "създал" т.нар. кръвни врагове или яростни съперници, а Милан и Ювентус все още не били онези отбори, в които щели се превърнат в следващите десетилетия. На практика, враждата се свеждала до най-обикновена спортна конкуренция и борба за победа и надмощие. Нищо повече. Освен това, самият Малвано не еднократно бил заявявал, че нямало да се откаже от футбола, когато се премести в Павия. Напротив, щял продължи да играе и явно е решил да го направи в Милан заради познанството си с Килпин. За него това било най-нормалното нещо на света и определено това не изненадало никой от неговите бивши съотборници, които го познавали достатъчно добре и били наясно с неговия по-особен характер. Раздразнението сред неговите приятели в Ювенутс, идвало, по-скоро, от факта, че Малвано празнувал титла, която била спечелена за сметка на Ювентус, и то – по толкова нелеп начин.

Ето за какво става дума. През въпросната 1906 Ювентус участва в първенството като действащ шампион и влиза като един от фаворитите в турнира. След изиграването на всички срещи в групата Ювентус и Милан делят първото място с по 5 точки. Шампионът трябва се определи в директен сблъсък и тъй като Юве има по-добра голова разлика, е решено мачът да се играе в Торино. На 29-ти април 1906 Ювентус и Милан, обаче, не успяват да се победят и срещата завършва 0:0. От Федерацията няма какво друго да направят, освен да насрочат още един мач, но този път – на неутрален терен. И като такъв, за всеобща изненада, те определят игрището на УС Миланезе (Campo di Via Comasina). В Ювентус са бесни от това решение, защото то не е справедливо и за втора поредна година титлата ще се решава на терена на съперника. Според тях "неутрален терен" означава мачът да се играе в Генуа, а не в Милано. От Торино обжалват това решение, но Федерацията е категорична: мачът ще се играе в Милано на 6-ти май 1906. В знак на протест от Ювентус отказват да участват в мача и по този начин, на практика, подаряват титлата на Милан, които печелят служебно с 2:0.

Десетина години по-късно Умберто Малвано взима участие в Първата световна война и дори известно време е пленник в Германия. За щастие той уцелява и след края на войната се връща в Торино и участва в голямото събиране, което основателите на Ювентус, старите приятели от края на XIX и началото на XX в. организират по повод края на войната. Голяма част от онези момчета, които основават клуба през 1897 и са част от неговата най-ранна история, присъстват на събирането, но има и такива, които са загинали по време на голямата война.

По професия Малвано бил инженер. Освен това, той бил и футболен съдия, а по-късно - дори вицепрезидент на Италианската футболна федерация.

Умира в Милано на 15-ти септември 1971.


Posted by: Hristo 18 Sep 2016, 11:02

Нещо, което пропуснах преди няколко дни...

Оказва се, че на днешния ден през 1960 печелим четвъртата си Купа на Италия след победа над Фиорентина с 3:2 след продължения и автогол в 97-та минута. Интересното е, че този финал се играе на "Сан Сиро" и това е единственият мач, който Ювентус играе в Милано на 18-ти септември. Дано е добра поличба smile.gif

***

Цитат(Hristo @ 19 Sep 2015, 16:57) *
На този ден - 19-ти септември - и Алесандро Дел Пиеро, и Давид Трезеге отбелязват първия си гол за Ювентус. Уникално съвпадение! Или може би съдба?

- Алекс го прави през 1993 срещу Реджана (победа с 4:0), а Давид - през 2000 срещу Панатинайкос (победа с 2:1);
- И двата мача се играят на "Деле Алпи";
- И двамата се появяват като резерви във въпросните мачове: Дел Пиеро заменя Раванели, а Трезеге заменя... Дел Пиеро smile.gif
- И двамата отбелязват последния гол в мача: Дел Пиеро за 4:0, а Трезеге - за 2:1;
- И двата гола падат в почти една и съща минута: Дел Пиеро бележи в 81-та, а Трезеге - в 83-та.


Posted by: Hristo 20 Sep 2016, 15:50

Мауро Икарди вече е със 7 гола срещу нас (3 със Сампдория и 4 с интер).

Общо 22-ма играча имат 7 гола срещу Ювентус, като от по-известните имена от близкото минало са Горан Пандев, Марко Ди Вайо и Фабрицио Миколи. Ако се върнем още по-назад във времето - Маурицио Ганц, Руджиеро Рицители, Карека, Пиетро Паоло Вирдис, Алесандро Алтобели... и още по-назад: Курт Хамрин, Валентино Мацола, Анджело Скиавио и т.н.

От тези 22-ма играча 8 са вкарвали и за интер: Алдо Чевенини I, Фулвио Бернардини, Ищван Ниерс, Ленарт Скоглунд, Анджело Доменгини, Алесандро Алтобели, Мауруцио Ганц и Мауро Икарди. Любопитно е, че един от тях - шведът Ленарт Скоглунд - вкарва 7-те си гола срещу Ювентус с отборите на Сампдория и интер, също като Икарди, а Алтобели, който в края на 80-те играе и за Ювентус, вкарва всичките си 7 гола срещу нас единствено с екипа на интер.

Серията на Икарди започна на 6-ти януари 2013, когато ни вкара два гола за победата на Сампдория с 2:1 на "Ювентус Стейдиъм". Интересно съвпадение: вторият му гол в онзи мач падна също в 68-та минута, както и сега; и тогава неговият отбор ни обърна, след като бяхме повели.

И още нещо любопитно: 6 от 7-те му гола са през второто полувреме.

***

За втори път Лихтщайнер вкарва на интер. Предшиният път това се случи при победата с 3:1 на 02/02/2014.

***

Следващият мач на швейцареца ще бъде №200 с екипа на Ювентус.

Бардзали, пък, е със 198 и той съвсем скоро ще запише 200 мача за клуба.

***

Загуба с 1:2 от интер:

- 12-та във всички турнири
- 10-та в Милано
- 6-та на "Сан Сиро"
- 8-ма в Серия А
- 5-та след обрат

***

Загуба с 1:2 под ръководството на Алегри:

- 6-та във всички турнири
- 5-та като гост
- 1-ва в Милано и на "Сан Сиро"
- 5-та в Серия А
- 2-ра след обрат

За последно бяхме губили с този резултат от Верона в края на миналия сезон.

Това бе 16-та загуба за Алегри във всички турнири, с което той "изпревари" предшественика си Конте (15).

***

И накрая - поглед към предстоящия мач с Каляри.

На утрешния ден през 2008 играхме с Каляри и победихме с 1:0 с гол на Амаури в 39'.

Общо на този ден сме изиграли 17 мача:

- 10 победи
- 5 равенства
- 2 загуби
- голова разлика 33:10

В последните 11 мача на 21-ви септември нямаме загуба (7 победи и 4 равенства).

Последната ни загуба на този ден датира от 1969, когато губим от Верона с 1:0, а последната ни победа е именно срещу Каляри през 2008.

Posted by: Hristo 22 Sep 2016, 16:55

1500 победи в Серия А! Далеч зад нас остават:

- 1388 интер
- 1325 Милан
- 1145 Рома
- 1040 Фиорентина

Това са петте отбора, преминали границата от 1000 победи в Серия А.

А ето и общият ни баланс в Серия А:

- 2777 мача
- 1500 победи
- 771 равенства
- 506 загуби
- голова разлика 4815:2644

***

Бардзали изравни Лихтщайнер по брой мачове за Ювентус: двамата имат по 199.

***

Това е едва втората ни победа с 4:0 срещу Каляри. Предишната датира от 11/12/2005 и е отново като домакини. Любопитното е, че и тогава четвъртият гол е автогол на футболист на Каляри. Първите три гола тогава бележат Недвед (10'), Трезеге (18') и пак Трезеге (53').

Това бе шести мач във всички турнири срещу Каляри на "Ювентус Стейдиъм", като се забелязва една интересна тенденция. В тези шест мача редуваме равенство с победа, като трите равенства са с резултат 1:1, а трите победи са без допуснат гол (1:0, 3:0, 4:0):

- 15/01/2012 Ювентус - Каляри 1:1
- 12/12/2012 Ювентус - Каляри 1:0 (осминафинал за Купата на Италия)
- 11/05/2013 Ювентус - Каляри 1:1
- 18/05/2014 Ювентус - Каляри 3:0
- 09/05/2015 Ювентус - Каляри 1:1
- 21/09/2016 Ювентус - Каляри 4:0

Всички мачове без един са от Серия А.

Изключително интересно и рядко съвпадение се забелязва именно в мача за Купата на Италия от сезон 2012/13. Както се вижда, той се играе на 12/12/12, а единственият гол отбелязва Джовинко (№12) в 12-та минута на второто полувреме (57').

***

Победа с 4:0

- 117 пъти във всички турнири
- 72 пъти в Серия А
- 84 пъти в Торино
- 9 пъти на "Ювентус Стейдиъм"
- 6 пъти под ръководството на Алегри
- 2 пъти срещу Каляри

***

Срещу Палермо сме в серия от 8 поредни победи, и то - без допуснат гол. Голова разлика 17:0. Всички мачове са от Серия А (4 с Конте и 4 с Алегри).

Последният футболист на Палермо, отбелязал гол срещу Ювентус, е Джулио Милиачо. Това се случи на 02/02/2011, когато загубихме гостуването си в Сицилия с 2:1 (другият гол за Палермо го отбеляза Миколи, а за нас се разписа Маркизио).

Оттогава са минали 5 години, 7 месеца и 20 дни и са се изиграли 790 минути, в които не сме допуснали гол от Палермо.

Интересното е, че точно преди началото на тази серия, бяхме в друга такава срещу Палермо, но този път - негативна. Преди първата от последните осем победи, бяхме в серия от 4 поредни загуби и голова разлика 2:9. Като цяло, в периода от 2008 до 2011 бяхме записали само една победа и пет загуби в шест мача срещу Палермо при голова ралзика 7:14.

***

Два пъти досега сме играли с Палермо в шестия кръг на Серия А:

- 15/10/1933 Палермо - Ювентус 0:1
- 05/10/2008 Ювентус - Палермо 1:2

През септември имаме 5 мача за първенство (2 победи, 2 равенства и една загуба, голова разлика 10:7). Въпросната загуба е от 23/09/2010 с 1:3 в Торино и това е последният мач между двата отбора през септември.

Никога досега не сме играли на 24-ти септември и никога досега - на 24-то число.

Posted by: Hristo 28 Sep 2016, 14:07

Учудващо или не, Динамо (Загреб) беше един от 27-те отбора, срещу които имаме отрицателен баланс в преките двубои. След победата с 4:0 балансът вече е положителен:

- 5 мача
- 2 победи
- 1 равенство
- 2 загуби
- голова разлика 11:8

Това е първа победа като гост на Динамо и първа изобщо в Загреб. Предишните две гостувания (през 1962 и 1967) сме ги загубили, съответно - с 2:1 и 3:0.

При единствената ни победа над Динамо отново сме отбелязали 4 гола, но и сме допуснали един. Това се случва на 12/05/1962 в Торино в мач от турнира за купа "Митропа". Любопитно е, че и тогава четвъртият гол за нас пада в 85-та минута.

***

Продъжлаваме традицията да нямаме загуба в Шампионската лига през септември:

- 31 мача
- 19 победи
- 12 равенства
- голова разлика 60:24

***

За шести път печелим с резултат 4:0 в ШЛ и за втори път - като гости.

Почти 21 години са изминали от последната ни и единствена досега победа с 4:0 в гостуване в ШЛ. На 01/11/1995 печелим с този резултат срещу Галзгоу Рейнджърс на "Айброкс". Това е дебютният ни сезон в турнира (1995/96), в края на който печелим трофея, също - единствен досега.

Иначе, за последно с този резултат победихме Нордселанд на 07/11/2012.

***

За пети път отбелязваме 4 гола в гостуване в ШЛ. Това се е рекорд, като се има предвид, че никога не сме вкарвали повече попадения навън в турнира.

***

На вчерашния ден - 27-ми септември - бяхме играли само два пъти в ШЛ. През 1995 печелим с 3:0 срещу Стяуа (Букурещ), а през 2005 - срещу Рапид (Виена), отново с 3:0. И в двата мача сме домакини. След победата над Динамо вече сме с 3 победи в 3 мача на тази дата в ШЛ и голова разлика 10:0.

При пбедата срещу Рапид (Виена) последният гол, отбелязан от Ибрахимович, пада също в 85-та минута.

***

Срещу Емполи сме в серия от 4 поредни победи (всички в Серия А). Т.е. - спечелили сме всичките си мачове срещу този съперник под ръководството на Алегри. Голова разлика 8:1.

В последните си 12 мача срещу Емполи в Серия А имаме 10 победи и 2 равенства, при голова разлика 28:6.

Статистиката като гости на Емполи в Серия А:

- 10 мача
- 6 победи
- 2 равенства
- 2 загуби
- голова разлика 16:6

***

Само веднъж досега сме играли с Емполи през октомври: на 31/10/2007 печелим с 3:0 в Торино с хеттрик на Трезеге.

***

Това ще бъде 13-ти мач, който играем в 13:30 ч. българско време. В досегашните 12 срещи имаме:

- 10 победи
- 1 равенство
- 1 загуба
- голова разлика 25:11

В последните десет мача, които играем в този необичаен час, имаме 9 победи и едно равенство при голова разлика 22:7.

Интересното е, че в гостуванията си до момента имаме само победи: 6 мача, 6 победи и голова разлика 13:3.

Posted by: Hristo 02 Oct 2016, 01:25

На днешния ден се навършват 5 години от първата голяма победа на "Ювентус Стейдиъм"; първата голяма победа под ръководството на Антонио Конте; победата, която ни накара да вярваме, че предстои един наистина голям сезон след толкова разочарования в предните години. Победата с 2:0 над действащия тогава шампион Милан със звездите Тиаго Силва и Златан Ибрахимович и с ветераните Неста, Дзамброта, Амброзини и Зеедорф, водени от Макс Алегри, се оказа фундаментална не само за вълшебния сезон 2011/12, но и за последвалата доминация, която продължава вече шести сезон. В този ден Ювентус игра превъзходен футбол. Един от най-хубавите мачове, които съм гледал за 19-те години, откакто съм фен на този отбор. Някои ще кажат, че сме спечелили с късмет, визирайки двата гола на Маркизио, но късметът тогава беше на страната на Милан, че се оттърваха само с тези два гола. Шампионът на Италия бе тотално надигран, обезличен и сринат от бъдещия хегемон, а фактът, че това се случи на новия ни стадион-бижу, под ръководството на клубната легенда Конте, с два гола на човека, който е в Ювентус от 7-годишен и е juventino до мозъка на костите си, срещу най-големия ни съперник в исторически план, придава на тази победа още по-голяма стойност, още по-голяма тежест и допълнително очарование.

https://www.youtube.com/watch?v=92YDGCK6WMw

***

На днешния ден през 1935 е роден Омар Сивори - една от емблематичните фигури в историята на клуба; първият футболист на Ювентус, спечелил Златната топка, и петият изобщо след Стенли Матюс, Алфредо Ди Стефано, Реймон Копа и Луис Суарес. Сивори е личност, която не може да се опише набързо, с няколко изречения, затова някой ден, когато имам повече време, ще се опитам да напиша нещо по-голямо и цялостно като материал. Накратко, това е футболист, който няма еквивалент в историята на играта. Просто няма друг, който дори да се доближава до това, което е бил Сивори като съвкупност от талант, класа, характер и, най-вече - стил. Старая се да ограничавам до максимум използването на думата "уникален", но истината е, че Сивори е уникален, единствен по рода си. Чисто и просто, Сивори в края на 50-те и началото на 60-те е това, което е Марадона през 80-те, и Меси - днес. Гений. Това са тримата наистина гениални аржентински футболисти на всички времена: Сивори, Марадона и Меси.



***

На утрешния ден - 3-ти октомври - се случват две много любопитни неща.

Първото е, че на този ден през 1962 Ювентус печели единствения си мач до момента в цялата си история с 2:0 с два автогола, и то - на един и същи футболист. Това се случва срещу Фоджа в мач от турнира за Купата на Италия, а играчът, отбелязал си двата автогола, е Джорджо Одлинг в 20' и в 44'.

Поразрових се малко и установих, че два автогола в един мач сме "вкарвали" само в още десет случая:

- 01/02/1914 Новара - Ювентус 2:8
- 24/10/1920 Торино - Ювентус 2:2
- 02/01/1921 Ювентус - Пасторе 5:0
- 09/11/1930 Алесандрия - Ювентус 2:3
- 04/04/1937 Сампиердаренезе - Ювентус 2:6
- 05/10/1958 Падова - Ювентус 1:4
- 27/11/1977 Ювентус - Дженоа 4:0
- 28/01/1979 Ювентус - Лацио 2:1
- 08/04/1981 Ювентус - Авелино 3:2
- 19/03/2000 Ювентус - Торино 3:2

Любопитното е, че сме спечелили 10 от 11-те мача, в които съперникът си е отбелязал два автогола.

Повече от два автогола в един мач нямаме.

***

Другото интересно нещо е, че на 3-ти октомври 1990 Ювентус записва най-голямата си победа срещу български отбор. Това се случва в 1/16 финал-реванш от турнира за Купата на национални купи срещу Сливен. Мачът се играе на "Деле Алпи" в Торино и завършва 6:1. Първите два гола са на Роберто Баджо, след което по веднъж се разписват Скилачи, Корини, Дарио Бонети и Жулио Сезар.

В състава на Сливен тогава е Данчо Лечков smile.gif

Posted by: Hristo 02 Oct 2016, 12:29

"Беше събота, 10/11/1987; мачът: Сан Вендемиано-Орсаго. Бяха ми казвали за едно много силно ляво крило, което никой не взимаше, защото струваше твърде много. Изкачвам стъпалата на трибуната, когато се обръщам: вратарят беше изритал силно топката на 50 метра и виждам как това момченце се измъква от противников играч и овладява топката във въздуха, сякаш има магнит на крака си... Талантливите момчета не са постоянни. Те имат нещо изключително, но го показват само от време на време и трябва да си добър, за да го хванеш. Тогава, обаче, беше лесно да разбереш, че той беше специален. Убедих Падова да приеме исканите от клуба (Сан Вендемиано) 30 милиона лири".

И до днес Виторио Скантамбурло пази тефтерчето си, което е използвал в онзи ноемврийски ден през 1987. Срещу името на момчето е сложил три звездички, т.е. максималната оценка по неговите критерии. Кое е било това момче? Алесандро Дел Пиеро.

Вчера на 86-годишна възраст е починал Виторио Скантамбурло - откривателят на Алесандро Дел Пиеро.

Поклон.



Самият Дел Пиеро е написал предговора към неговата автобиография, която се казва "Открих Дел Пиеро".



"Скъпи, Виторио, преди няколко месеца имах привилегията да напиша предговора на книгата, която разказва твоята фантастична история, направена с толкова любов, страст и отдаденост към футбола. Една история, която, за щастие, един ден преди толкова години, се пресече с моята на едно футболно игрище от многото, които ти посещаваше. Една от онези срещи със съдбата, които променят живота ти. Моят се промени благодарение и на теб. Ти винаги си се вълнувал, спомняйки си за този момент. Надявам се, че ще го направиш отново, четейки тези редове отгоре. Благодаря от сърце, Виторио".

Това са думите на Дел Пиеро, които е публиувал на своя сайт по повод смъртта на Скантамбурло.



Posted by: Hristo 08 Oct 2016, 14:32

Цитат(Kirilov @ 07 Oct 2016, 18:35) *
Това с Кийн ако стане ще е наистина интересно, аз лично не си спомням 16 годишен играч да е играл в първият ни отбор, дори и за 5 минути.

В близкото минало наистина няма такъв случай.

Последният 16-годишен дебютант е Никола Дзанини, който изиграва първия си мач за Ювентус на 16 години, 10 месеца и 15 дни. Това се случва на 10-ти февруари 1991 при победата с 3:0 срещу Чезена на "Деле Алпи" в среща от 20-я кръг на Серия А. Дзанини влиза в 89' на мястото на Казираги.

Точно една година и два дни по-късно, на 12-ти февруари 1992 Дзанини изиграва втория си и последен мач за Ювентус, като този път заменя Роберто Баджо в 80'.

Общо 2 мача като резерва и 11 минути с фланелката на Ювентус.

Впоследствие, минава през доста отбори в Италия, но без да остави кой знае каква следа. В момента е треньор на една от младежките формации на Виченца.

***

Това са всички футболисти, дебютирали за Ювентус на 16 години (в хронологичен ред):

Футболист - Дата на дебют - Възраст

- Джоакино Армано - 11/03/1900 - 16 години, 2 месеца и 27 дни
- Доменико Донна - 11/03/1900 - 16 години, 8 месеца и 11 дни
- Алфредо Армано - 02/03/1902 - 16 години, 4 месеца и 29 дни
- Бениньо Далмацо - 12/02/1911 - 16 години, 1 месец и 7 дни
- *Джузепе Джириоди - 10/11/1912 - 16 години, 10 месеца и 9 дни
- *Пио Роберто Мадза III - 08/04/1923 - 16 години, 3 месеца и 7 дни

- Оливиеро Вояк II - 15/01/1928 - 16 години, 9 месеца и 22 дни
- Валтер Ланни - 29/06/1977 - 16 години, 10 месеца и 16 дни
- Ренато Бузо - 12/10/1986 - 16 години, 9 месеца и 24 дни
- Никола Дзанини - 10/02/1991 - 16 години, 10 месеца и 15 дни

*датата на раждане не е потвърдена

***

Иначе, оказва се, че най-младият футболист, дебютирал за Ювентус в цялата история на клуба, е Умберто Малвано - един от основателите на Ювентус, за когото писах наскоро. Тази подробност ми беше убягнала.

Роден на 17/07/1884, Малвано дебютира на 18/03/1900, когато е на 15 години, 8 месеца и 1 ден. Това е вторият официален мач на Ювентус изобщо.

Освен него, още четирима играча дебютират на 15 години: това са Луиджи Форлано, Алфредо Гати, Джулио Роси и Карло Виторио Варети. И петимата, обаче, дебютират толкова млади в годините, когато все още няма професионални футболисти. Последният от тази група е Джулио Роси, който дебютира на 06/01/1927 при рекордната победа с 15:0 срещу Ченто в мач от турнира за Купата на Италия. Всъщност, някъде в онези години (около средата на 20-те) се появяват първите професионални футболисти в Италия, но те все още са изключения.

***

В наши дни вниамние заслужава Матия Витале, който дебютира през сезон 2014/15 на 17 години, 6 месеца и 10 дни.

***

Иначе, най-младият футболист, дебютирал в Серия А, е Амедео Амедеи, който изиграва първия си мач за Рома на 02/05/1937, когато е на 15 години и 280 дни.

На 15 години и 288 дни е друга легенда на италианския футбол - Джани Ривера - когато дебютира за Алесандрия на 02/06/1959.

В тази класация следват Аристиде Роси (15 години и 294 дни), Джузепе Кампионе (15 години и 298 дни) и, внимание!, Валери Божинов (15 години и 346 дни). Българинът е петият най-млад футболист, дебютирал в Серия А изобщо!

Posted by: Hristo 16 Oct 2016, 16:44

Срещу Удинезе Щефан Лихтщайнер записа мач №200 за Ювентус.

***

На 26-ти октомври срещу Сампдория ще изиграем мач №100 в Серия А на "Ювентус Стейдиъм".

***

Пауло Дибала вече е с три гола от свободен удар, с което се изравнява със Себастиан Джовинко. Следващата цел пред Дибала е Павел Недвед, който има 6 гола от свободен удар.

Любопитно е, че за последно аржентинецът се беше разписвал от свободен удар именно срещу Удинезе при победата с 4:0 на 17/01/2016. И тогава, както и сега, Дибала записа дубъл, и то - с гол от свободен удар и гол от дузпа в същата последователност.

И трите попадения на Дибала от свободен удар са отбелязани:

- през първото полувреме
- в Серия А
- през 2016

За втори път се разписва на "Ювентус Стейдиъм".

***

До момента Дибала е безгрешен от бялата точка: 7 гола от 7 опита. По този показател той се изравнява с Никола Аморузо, който също има 7 вкарани дузпи от 7 опита и нито един пропуск.

По 7 дузпи са вкарали още: Джанкарло Берчелино I, Джузепе Дамиани, Серджо Маненте, Алфредо Фони, Карл Ааге Хансен и Серджо Червато. Всички те, обаче, имат поне по един пропуск.

***

Джиджи Буфон записа победа №350 в Серия А. 272 от тези победи са с Ювентус и по този показател Буфон вече е рекордьор в историята на клуба. Той изпреварва Дел Пиеро (268 победи), Бониперти (242), Ширея (207) и т.н.

Обратното броене до мач №600 за Буфон на вратата на Ювентус започва. До момента Numero 1 е с 589 мача във всички турнири и още преди края на календарната 2016 би трябвало да мине границата от 600 мача.

Почти сигурно до края на сезон 2016/17 Буфон ще мине и границата от 1000 мача във всички турнири. Това са цифрите към днешна дата:

- 589 мача с Ювентус
- 220 мача с Парма
- 165 мача с националния отбор
---------------------------------------
- 974 мача общо

Какво е положението в Серия А: 597 мача срещу 605 за Франческо Тоти. До края на сезона Буфон би трябвало да изпревари Хавиер Санети (615) и да се доближи още повече до Паоло Малдини, който държи рекорда от 647 мача. Не вярвам Тоти да запише повече от 25 срещи този сезон, така че Буфон би следвало да задмине и легендата на Рома.

Очакваме мач №600 в Серия А да бъде срещу Наполи на 29-ти октомври - деня, в който през 1997 Буфон дебютира за националния отбор.

Posted by: Hristo 20 Oct 2016, 13:33

Срещу Лион Буфон спаси своята 12-та дузпа за Ювентус.

От тези 12 дузпи само две са в Шампионската лига: 14/05/2003 срещу Реал (Мадрид) и сега срещу Лион. Иначе, още само двама вратари са спасявали дузпа за Ювентус в ШЛ. Това са Микеланджело Рампула (30/09/1998 Розенборг - Ювентус 1:1) и Фабиан Карини (20/03/2002 Ювентус - Арсенал 1:0). Т.е. Буфон е рекордьор и по този показател.

4 от неговите дузпи са спасени през първото полувреме, а 8 - при гостувания.

За пети пореден път печелим мач, в който Буфон е спасил дузпа, и общо - девети; само три са случаите, в които сме завършили наравно, и нито една загуба.

Това бе общо девета спасена дузпа през октомври (от всички вратари на Ювентус) и втора - за Буфон. За последно през този месец Буфон беше спасил дузпата на Роберто Баджо на 26/10/2003 срещу Бреша. А по две дузпи през октомври са спасявали още Такони и Джовани Виола.

Това бе едва втората спасена дузпа във вторник: на 14/04/1992 Перуци спасява дузпа на Франко Барези, а Ювентус печели срещу Милан със същия резултат - 1:0. Още по-интерено съвпадение е, че двете дузпи са изпълнени в почти една и съща минута от мача: в 37-та минута срещу Милан и в 35-та срещу Лион. Между другото, това е първа спасена дузпа в 35-та минута в цялата ни история.

***

Срещу Милан сме в серия от 9 поредни победи във всички турнири, 7 поредни победи в Серия А и 3 поредни победи като гости.

***

Балансът в Серия А като гости на Милан е следният:

- 81 мача
- 21 победи
- 33 равенства
- 27 загуби
- отрицателна голова разлика 97:113

***

Само веднъж досега сме играли с Милан на 22-ри октомври. Това се случва през 1950 на "Комунале" в Торино, когато срещата завършва 1:1.

***

6 пъти досега сме играли в деветия кръг на Серия А:

- 3 победи
- 2 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 8:5

За последно това се случи през 2010, когато победихме на "Сан Сиро" с 2:1 с голове на Куалиарела и Дел Пиеро. Това беше голът, с който Алекс подобри рекорда на Бониперти от 178 гола в Серия А.

Posted by: Hristo 23 Oct 2016, 15:05

За първи път от сезон 2009/10 губим и двете си гостувания в Милано.

Общо това се случва за 14-ти път в историята на Серия А от 81 сезона, в които и трите отбора са били едновременно в първия ешалон.

За 13-те пъти, в които това се е случвало досега, само два пъти сме ставали шампиони впоследствие: сезон 1933/34 и сезон 1960/61. Любопитното е, че и в двата случая последователността е една и съща: първо губим от интер, а след това - от Милан. Сега е деветият път, в който допускаме загубите в същата последователност.

Друго интересно съвпадение е, че вторият сезон, в който губим и двете си гостувания в Милано, е сезон 1935/36 - първият след петте поредни титли, спечелени между 1931 и 1935. Надявам се историята да не се повтори сега, 81 години по-късно.

За четвърти път двете загуби идват през есенния полусезон, а два пъти това се е случавло през пролетния; общо 6 пъти в рамките на един полусезон.

Това са всички сезони, в които губим и двете си гостувания в Милано:

2016/17

- 18/09/2016 интер - Ювентус 2:1
- 22/10/2016 Милан - Ювентус 1:0

2009/10

- 16/04/2010 интер - Ювентус 2:0
- 15/05/2010 Милан - Ювентус 3:0

1990/91

- 30/12/1990 Милан - Ювентус 2:0
- 10/03/1991 интер - Ювентус 2:0

1989/90

- 17/09/1989 интер - Ювентус 2:1
- 05/11/1989 Милан - Ювентус 3:2

1984/85

- 11/11/1984 интер - Ювентус 4:0
- 17/02/1985 Милан - Ювентус 3:2

1979/80

- 07/10/1979 Милан - Ювентус 2:1
- 11/11/1979 интер - Ювентус 4:0

1965/66

- 19/12/1965 Милан - Ювентус 2:1
- 08/05/1966 интер - Ювентус 3:1

1960/61

- 18/12/1960 интер - Ювентус 3:1
- 12/03/1961 Милан - Ювентус 3:1

1953/54

- 20/12/1953 Милан - Ювентус 1:0
- 04/04/1954 интер - Ювентус 6:0

1950/51

- 03/12/1950 интер - Ювентус 3:0
- 04/03/1951 Милан - Ювентус 2:0

1947/48

- 12/10/1947 интер - Ювентус 4:2
- 07/12/1947 Милан - Ювентус 5:0

1942/43

- 17/01/1943 Милан - Ювентус 2:0
- 14/03/1943 интер - Ювентус 3:1

1935/36

- 17/11/1935 интер - Ювентус 4:0
- 19/04/1936 Милан - Ювентус 2:1

1933/34

- 12/11/1933 интер - Ювентус 3:2
- 10/12/1933 Милан - Ювентус 3:1

***

Последните ни три загуби от Милан в Серия А са с резултат 1:0:

- 05/03/2011 Ювентус - Милан 0:1
- 25/11/2012 Милан - Ювентус 1:0
- 22/10/2016 Милан - Ювентус 1:0

Последните ни пет загуби от Милан в Серия А са без да отбележим гол. Към горните три двубоя добавяме:

- 10/01/2010 Ювентус - Милан 0:3
- 15/05/2010 Милан - Ювентус 3:0

Последният футболист, отбелязал гол при загуба от Милан в Серия А, е Трезеге. Това се случи преди почти 11 години: 29/10/2005 Милан - Ювентус 3:1 в единствената ни загуба през сезон 2005/06. Тогава французинът се разписа в 76' за крайното 3:1.

***

Милан остава отборът, срещу който имаме най-много загуби (вече 49) и срещу който сме допуснали най-много голове (вече 212) в Серия А. Освен това, Милан е и отборът, който ни е вкарал най-много голове във всички турнири (вече 289).

***

Загуба с 1:0:

- 229 пъти във всички турнири
- 139 пъти в Серия А
- 16 пъти срещу Милан
- 8 пъти под ръководството на Алегри
- 161 пъти извън Торино (19 пъти в Милано)

Загуба с 1:0 в Серия А:

- 139 пъти (37 пъти като домакин и 102 пъти като гост)
- 11 пъти срещу Милан (6 пъти като домакин и 5 пъти като гост)
- 5 пъти под ръководството на Алегри (веднъж като домакин и 4 пъти като гост)
- 102 пъти извън Торино (11 пъти в Милано)

***

Това бе 10-та загуба на Алегри в Серия А. По този показател той се изравнява с Федерико Мунерати, Гиорги Сарози, Карло Парола (при третия му престой), Луиджи Маифреди и Луиджи Дел Нери.

17-та загуба на Алегри във всички турнири, с което изравнява Йожеф Виолак, Дино Дзоф и Клаудио Раниери.

***

За осми път губим на 22-ри октомври. За последно това се случи през 2014, когато загубихме гостуването си на Олимпиакос с 1:0. Със същия резултат губим и през 1986 от Реал (Мадрид). Т.е. последните ни три загуби на тази дата са все с резултат 1:0 и все при гостувания.

Загубите на тази дата в Серия А са 4, като за първи път губим гостуване:

- 22/10/1961 Ювентус - интер 2:4
- 22/10/1967 Ювентус - Торино 0:4
- 22/10/1978 Ювентус - Перуджа 1:2
- 22/10/2016 Милан - Ювентус 1:0

***

Поглед към предстоящия мач със Сампдория.

Спечелили сме последните три мача, които сме играли срещу този съперник през м. октомври, като вторият от тях се играе дори на същата дата:

- 29/10/1989 Ювентус - Сампдория 1:0
- 26/10/2005 Ювентус - Сампдория 2:0 (голове на Трезеге в 41' и на Муту в 57')
- 28/10/2009 Ювентус - Сампдория 5:1

Предстои пети пореден мач през окомтври срещу Сампдория, в който сме домакини. Балансът до момента в домакинските срещи през октомври е следният:

- 7 мача
- 5 победи
- 1 равенство
- 1 загуба
- голова разлика 14:4

Общо през октомври срещу Самп:

- 11 мача
- 5 победи
- 3 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 15:9

***

На тази дата - 26-ти октомври - сме в серия от 4 поредни победи, и то - без допуснат гол:

- 26/10/2002 Ювентус - Удинезе 1:0
- 26/10/2003 Ювентус - Бреша 2:0
- 26/10/2005 Ювентус - Сампдория 2:0
- 26/10/2014 Ювентус - Палермо 2:0

Posted by: div 23 Oct 2016, 15:11

Цитат(Hristo @ 23 Oct 2016, 16:05) *
Друго интересно съвпадение е, че вторият сезон, в който губим и двете си гостувания в Милано, е сезон 1935/36 - първият след петте поредни титли, спечелени между 1931 и 1935. Надявам се историята да не се повтори сега, 81 години по-късно.

Защото без този цитат паниката не бе на достатъчно високо ниво.

Posted by: Hristo 23 Oct 2016, 16:59

Цитат(div @ 23 Oct 2016, 16:11) *
Защото без този цитат паниката не бе на достатъчно високо ниво.

Трябва да сме обективни. Все пак, историята не е нито само бяла, нито само черна wink.gif

Posted by: Hristo 27 Oct 2016, 12:54

Мачът срещу Сампдория бе под номер 100 в Серия А на "Ювентус Стейдиъм":

- 83 победи
- 14 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 220:52

***

Джорджо Киелини вкара четвъртия си дубъл за Ювентус. За последен път Киелини беше вкарвал два гола в един мач на 16/09/2010 при равенството с Лех (Познан) 3:3 в Лига "Европа". Ето и четирите двубоя, в които Киелини е правил дубъл:

- 19/05/2007 Арецо - Ювентус 1:5 (34' и 49')
- 27/04/2008 Ювентус - Лацио 5:2 (15' и 88')
- 16/09/2010 Ювентус - Лех (Познан) 3:3 (45+2' и 50')
- 26/10/2016 Ювентус - Сампдория 4:1 (9' и 87')

И в четирите случая Киелини вкарава по един гол през двете полувремена.

За последно Киелини се беше разписвал пак срещу Сампдория в последния кръг на миналия сезон и така последните му три гола са все срещу Сампдория.

Срещу този съперник има още един гол, който датира точно отпреди 7 години без един ден: 28/10/2009 Ювентус - Сампдория 5:1. Общо 4 гола срещу Самп, като и четирите поапдения падат при разгромни победи.

Нещо изключително любопитно. Джорджо Киелини се изравни със своя идол Гаетано Ширея по отбелязани голове за Ювентус: двамата имат по 32. По-интересното, обаче, е, че и двамата имат по 4 дубъла и, съответно, са се разписвали в 28 мача за Ювентус. Единствените разлики са в това, че Киелини е вкарал всичките си голове като титуляр, а Ширея има един - като резерва; също така, Киелини е откривал резултата 9 пъти, а Ширея - 10.

Освен Ширея и Киелини, по 32 гола за Ювентус имат също Хелмут Халер и Мауро Каморанези, а по 4 дубъла имат още 17 играча в нашата история. Ще отбележа само по-интересните и познати имена: Амаури, Бониек, Дибала, Казираги, Капело, Ковачевич, Кукуреду и Мората.

И за да завършим с Киелини, трябва да кажем, че Джорджо вече подобри постижението си от миналия сезон, в който отбеляза само един гол.

***

Марио Манджукич най-после сложи край на головата си суша, която продължи точно 184 дни. За последно хърватинът се беше разписвал на 24/04/2016 при победата с 2:1 срещу Фиорентина.

Интересно съвпадение е, че Манджукич вкара първия си гол в Серия А точно преди една година и два дни - 25/10/2015 при победата с 2:0 срещу Аталанта.

***

Двама от тримата голмайстори вчера вече имат по 6 гола на "Ювентус Стейдиъм" във всички турнири: това са Киелини и Манджукич. Това са единствените двама футболисти с по 6 отбелзяани гола на "Ювентус Стейдиъм". Разликата е, че Киелини е вкарал всичките си попадения в Серия А, докато Манджукич има един гол в Шампионската лига.

***

Срещу Сампдория Патрис Евра записа своя мач №50 в Серия А.

***

Срещу Наполи сме в серия от 5 поредни домакински победи с голова разлика 12:1, като и петте мача са на "Ювентус Стейдиъм".

Цели 6 пъти сме се срещали в 11-я кръг на Серия А. За последно това се случи на 29/11/2011 в онзи луд мач на "Сан Паоло", който завърши 3:3. Иначе в 6-те срещи, играни в 11-я кръг, има абсолютно равенство:

- 2 победи
- 2 равенства
- 2 загуби
- голова разлика 10:10

Никога досега не сме играли на 29-ти октомври.

Posted by: Hristo 29 Oct 2016, 18:33

На днешния ден през 1997 Джанлуиджи Буфон дебютира за националния отбор на Италия. Спомням си добре този момент, защото по това време доста се говореше за Буфон и за изключителния талант, който притежава. Тогава бях трети клас и гледах мача с Русия, докато пишех някакво домашно tooth.gif Като си помисля само колко неща са ми се случили оттогава досега, не е за вярване, че този човек не само продължава да пази, а продължава да бъде най-добрия в света. Помня смътно и дебюта му за Парма през 1995, но за това ще стане дума след няколко седмици. На практика, Буфон е част от едни от най-ранните ми спомени, свързани с футбола. Отраснах, гледайки го в Парма, в националния отбор и в Ювентус. Той бе там, под рамките на вратата, и правеше невероятни спасявания, когато бях дете, когато бях ученик в началното училище, после - в гимназията, в университата, когато започнах работа... След толкова години той все още е там, и то - във върхова форма! Няма да е пресилено да кажа, че това е футболистът, белязал в най-голяма степен живота ми до момента. Дори повече от Дел Пиеро, от Недвед, от Трезеге, от всеки друг.

Но стига толкова сантименталности. Обратно към 29-ти октомври 1997.

По това време Джиджи вече се бе утвърдил като титуляр на Парма, измествайки един доста стабилен и приличен страж като Лука Бучи, и дебютът му за "скуадра адзура" бе просто въпрос на време. На практика, Буфон е част от националния отбор още от есента на 1996, когато Перуци получава контузия и той заема неговото място в разширения състав за световните квалификации.

Към онзи момент йерархията на вратата на Италия е следната: титуляр - Перуци; резерва - Палиука; трети вратар - Буфон. На този ден преди 19 години, обаче, Перуци е контузен и в Москва са само Палиука, който започва като титуляр, и Буфон, който остава на резервната скамейка. След сблъсък с Андрей Канчелскис някъде около 30-та минута Палиука остава да лежи на земята. Изглежда, че контузията е сериозна. „Дано да се оправи”, мисли си Буфон. Той иска винаги да играе, но не и този път, защото обстоятелствата не са най-добрите възможни за дебют в националния отбор: изключително важен мач, който е с цената на участие на световно първенство, много тежки климатични условия, отвратителен терен, а за капак - не е загрял. Веднага, след като Палиука получава тежкия удар, селекционерът Чезаре Малдини казва на Буфон да загрява, но Джиджи не става от пейката. Твърде студено е, а освен това искрено се надява да не се налага да влиза в игра. Няколко минути по-късно, обаче, това се случва. Минутата е 32-ра, а до края на мача има цял час. Един час, който се превръща в кошмар за Буфон. Костакурта и Канаваро са хората, които го успокояват и го окуражават най-много, но въпреки това Буфон брои секундите до края и няма търпение този мач да свърши. Отчита се с няколко добри намеси, но е безпомощен, когато Канаавро си отбелязва автогол. Все пак, мачът завършва 1:1 и "скуадрата" постига добър резултат преди реванша в Италия, който "адзурите" печелят с 1:0 и така преодоляват ситото на баражите.

https://www.youtube.com/watch?v=_wMYJHN297w

На Световното първенство във Франция Буфон все още не се чувства готов психически за такъв голям форум. Тъй като Перуци отново е контузен, Джиджи е втори вратар, резерва на титуляра Палиука, а трети избор е Толдо. Буфон до такава степен не се чувства готов, че на една от тренировките във Франция отказва да тренира с обяснението, че "нямал желание". Бесен, Чезаре Малдини го гони под душовете. Същата вечер Джиджи се извинява на треньора, но и до днес се срамува от поведението си тогава.

На 10/10/1998 в Удине Буфон застава на вратата срещу Швейцария в евроквалификация и от този момент нататък той не играе за "скуадра адзура" единствено ако е контузен. В националния отбор окончателно го налага не друг, а самият Дино Дзоф.

Така започва ерата на Джанлуиджи Буфон. 19 години по-късно той е абсолютен рекордьор по мачове в историята на италианския национален отбор, на два мача е от рекорда на УЕФА, на 19 - от световния рекорд и е на прага на безпрецедентно шесто участие на световно първенство. Днес Буфон ще изиграе мач №599 в Серия А.

Джанлуиджи Буфон е от онези имена, за които казваме, че са институция във футбола, а всички ние сме привилегировани да бъдем негови съвременници, защото друг като него няма да има.

За всички, които знаят италиански, горещо препоръчвам https://www.amazon.it/Numero-1-Gigi-Buffon/dp/8817041521. Чете се на един дъх и е пълна с много любопитни факти около живота и кариерата на големия вратар. Част от тях ще споделя тук в следващите седмици, защото наистина е много интересно.

***

И още малко информация, преди да приключим темата.

Буфон дебютира в националния отбор на 19 години, 9 месеца и 1 ден. На приблизително същата възраст за "скуадра адзура" дебютират още:

- Марио Корсо: 19 години, 8 месеца и 30 дни
- Паоло Малдини: 19 години, 9 месеца и 5 дни
- Марко Верати: 19 години, 9 месеца и 10 дни
- Стефан Ел Шаарауи: 19 години, 9 месеца и 19 дни

Иначе, най-младият дебютант е Пиетро Антонио Гавинели, който изиграва първия си мач за Италия на 16 години, 3 месеца и 8 дни. Това се случва на 09/04/1911 при равенството с Франция 2:2.

Другият 16-годишен дебютант е Ренцо Де Веки - 16 години, 3 месеца и 23 дни, а датата е 26/05/1910.

Веднага след тях е Джанлуиджи Донарума, който миналия месец дебютира на 17 години, 6 месеца и 4 дни, което, трябва да признаем, е забележително постижение: цели две години и три месеца по-рано, отколкото го прави Буфон.

***

Така и така сме на тема "вратари", да отбележим, че на утрешния ден - 30-ти октомври - през 1921 първия си мач за Ювентус изиграва Джанпиеро Комби (равенство 2:2 със Специя).

Също на утрешния ден, но през 1977, по време на мача между Перуджа и Ювентус от шестия кръг на Серия А на терена загива Ренато Кури. Мачът започва в 14:30 ч., и малко след началото на второто полувреме, в 15:34 ч., преследвайки една топка, 24-годишният Кури се строполява на терена и секунди след това сърцето му спира.

В негова чест, на 26-ти ноември стадионът на Перуджа е преименуван на "Ренато Кури" и днес продължава да носи неговото име.

Любопитна подробност е, че това е футболистът, отбелязал единствения гол срещу Ювентус на същия този стадион в последния кръг от първенството на сезон 1975/76, който гол, на практика, ни лишава от скудетото: "Перуджа поведе! Гол на Кури след центриране отдясно на Новелино! Дзоф няма какво да направи...".. Това са думите на легендарния коментатор Сандро Чоти, който съобщава новината по радиото. Още преди да завърши изречението си, другият коментатор - Енрико Амери - го прекъсва: "Извинявай, Чоти, това е ревът на "Комунале ди Торино", (публиката на) който в този момент научи новината, която съобщи...".

На този стадион, пак в последния кръг, пак срещу Перуджа и пак след загуба с 1:0 загубихме и титлата през сезон 1999/00. Голът тогава отбеляза Калори в 50', докато попадението на Ренато Кури през 1976 пада в 55'. 16/05/1976 и 14/05/2000 - датите, на които губим две титли на "Ренато Кури" в Перуджа.

Posted by: Hristo 30 Oct 2016, 18:01

За последно бяхме побеждавали Наполи с резултат 2:1 на 30/09/2000 на "Сан Паоло". Тогава правим пълен обрат с голове на Ковачевич и Дел Пиеро през второто полувреме.

Последната ни домакинска победа срещу Наполи с 2:1, пък, датираше от 30/04/1977, преди почти 40 години. И тогава, подобно на вчерашния мач, повеждаме с 1:0, Наполи изравнява, след което вкарваме втори гол (през 1977 за 2:1 се разписва Бепе Фурино в 86').

Общо 7 са домакинските победи с 2:1 срещу Наполи (всичките в Серия А). Любопитното е, че с изключение на вчерашния мач, в останалите 6 случая голът за крайното 2:1 пада все в заключителните минути:

- 07/10/1934 - 83' Джовани Ферари
- 10/10/1937 - 90+4' Феличе Борел II
- 26/05/1940 - 83' Ернесто Томази
- 06/04/1975 - 88' Жозе Алтафини
- 04/01/1976 - 86' Серджо Гори
- 30/04/1977 - 86' Джузепе Фурино

Вчера Гонсало Игуаин прекъсна тази традиция, оформяйки крайното 2:1 още в 70'.

***

Наполи и Фиорентина са единствените отбори, срещу които имаме 6 победи от 6 мача на "Ювентус Стейдиъм" в Серия А. По-късно през сезона към тях могат да се присъединят Аталанта, Милан и Рома.

Това са и отборите, срещу които имаме най-много победи на Стадиона във всички турнири (6): Милан, Фиорентина, Рома и Наполи, като срещу последните два отбора сме с 6/6. Това е интересен феномен, имайки предвид, че с изключение на сезон 2011/12, именно Наполи и Рома са най-големите ни съперници, а и двата отбора не могат да хванат ръка, когато ни гостуват smile.gif

***

Вече сме с 22 поредни домакински победи в Серия А и сме все по-близо до рекорда от 25 последователни успеха у дома, поставен преди две години. Серията започна точно преди една година, на 31-ви октомври, с гола на Куадрадо срещу Торино в 93'. Оттогава досега - само победи в Серия А като домакини.

Следващите три отбора, които ни гостуват в първенството, са Пескара, Аталанта и Рома.

***

Бонучи изравни Мората (11), а Игуаин - Дел Пиеро и Симоне Пепе (5), по брой отбелязани голове на "Ювентус Стейдиъм".

***

Връщам се отново на онзи мач срещу Торино отпреди година, който се оказа повратен за сезон 2015/16 и за петото поредно скудето. Интересно съвпадение е, че на същата дата през 2012 отново спечелихме с гол в 93'. Съперникът тогава бе Болоня, а голмайсторът - Погба. Крайният резултат - също 2:1 и също след като сме повели с 1:0 и сме допуснали изравняване.

Пак на 31-ви октомври, но през 1971 Роберто Бетега вкарва два от головете срещу Милан за убедителното 4:1 на "Сан Сиро", който остава един от най-великите мачове в нашата история. На практика, с него започва походът към скудето №14. https://www.youtube.com/watch?v=qDUk_dWxgrw - Бетега (№11) вкарва първите два гола, като паметен остава вторият, считан едновременно за един от най-красивите и за един от най-важните на Бобигол в цялата му кариера.

Posted by: Hristo 03 Nov 2016, 11:28

След равенството с Лион продължаваме да нямаме загуба на датата 2-ри ноември:

- 17 мача
- 11 победи
- 6 равенства
- голова разлика 32:9

На тази дата в ШЛ бяхме играли само веднъж досега. Това се случи през 2005 - победа с 2:1 срещу Байерн (Мюнхен).

Все пак, прекъснахме серия от 4 поредни победи на 2-ри ноември. Последното равенство на този ден датираше от 1986 - 0:0 като гости на Комо в Серия А. А последното домакинско равенство се бе случило през 1983 - 0:0 отново срещу френски отбор - ПСЖ, за КНК.

Друг любопитен момент в мачовете, които сме играли на този ден: само два мача са завършили 0:0, а във всикчите 15, в които е имало гол, винаги Ювентус е откривал резултата.

Освен това, през 1958 завършваме 3:3 като гости на Фиорентина и първият гол в мача е дело на Ферарио от дузпа в 11'. Това са единствените два случая, в които вкарваме гол от дузпа на този ден, и двата мача завършват наравано. Още по-интересно е, че нашите съперници също са ни вкарали два гола от дузпа и това отново се случва при равенства: 1941 срещу Дженоа 1:1 и споменатото вече 3:3 срещу Фиорентина през 1958.

***

Последната дузпа, отбелязана в ШЛ, бе на Тевес в полуфинала срещу Реал (Мадрид) от 05/05/2015. Сега отново аржентинец се разписва от бялата точка.

Иначе, Игуаин е едва шестият футболист на Ювентус, реализирал дузпа в ШЛ. Останалите са: Дел Пиеро (6), Аморузо (2), Индзаги (1), Видал (5) и Тевес (1). Общо 16 отбелязани дузпи в ШЛ.

На 20-ти ноември ще се навършат точно 20 години, откакто Дел Пиеро вкара първата дузпа за Ювентус в турнира. Това се случи при победата с 1:0 като гости на Манчестър Юнайтед.

***

Равенството с Лион е общо седмо срещу френски отбори във всички турнири и трето - в ШЛ:

- 15/09/2009 Ювентус - Бордо 1:1
- 22/04/2015 Монако - Ювентус 0:0
- 02/11/2016 Ювентус - Лион 1:1

Това бе общо 48-мо равенство в турнира, 33-то - в груповата фаза, и 20-то - като домакин.

***

В събота срещу Киево за първи път от 2005 насам ще играем мач от Серия А на 6-ти ноември. Последния път, когато това се случи през 2005, победихме Ливорно с 3:0 с голове на Ибрахимович, Трезеге и Дел Пиеро.

Иначе, последният ни мач на тази дата бе през 2006 в Серия Б, когато завършихме 1:1 с Наполи.

За първи път от 17/04/2016 ще играем в 16:00 ч. Оттогава досега сме изиграли 21 мача и нито един - в 16:00 ч. За последно такава серия направихме през сезон 2013/14, когато в периода от 20/02/2014 до 11/05/2014 не изиграхме нито един мач в 16:00 ч. (отново серия от 21 мача).

***

П.П.

Вчера Буфон изигра мач №100 в Шампионската лига (94 с Ювентус и 6 с Парма).

Като добавим, обаче, и мачовете от предварителните кръгове на турнира (4 с Ювентус и 4 с Парма), бройката стига до 108.

Иначе, още през миналия сезон Буфон стана рекордьор по мачове за клуба в ШЛ, изпреварвайки Дел Пиеро, който има 92 (3 от тях - в предварителните кръгове).

Във всичките си 98 мача за Ювентус в ШЛ, Буфон е допуснал 94 гола, има 40 сухи мрежи и е спасил две дузпи.

Общо в кариерата си в ШЛ е допуснал 102 гола в 108 мача с Парма и Ювентус.

***

Гонсало Игуаин вкара своя гол №100 във всички турнири като футболист на италиански отбор (91 с Наполи и 9 с Ювентус).

Posted by: Hristo 09 Nov 2016, 13:57

Срещу Киево записахме пета поредна победа като гости. За последно не сме печелили на "Бентегоди" на 16/10/2011, когато завършихме 0:0. Оттогава - 5 победи в 5 мача. Освен това сме в серия от 13 мача без загуба в Серия А.

Интересно съвпадение: на 19/12/2010 завършихме 1:1 и тогава Пелисиер отново вкара за 1:1, но това се случи в 93' буквално с последния удар в мача.

Иначе, Пелисиер вече има общо 5 гола срещу нас. Освен тези два, ветеранът има и един хеттрик на "Олимпико" от 05/04/2009 в един луд мач, който завърши 3:3.

***

Това е трета дузпа, отсъдена срещу нас на 6-ти ноември, и втората - отбелязана. През 1983 Йорио се разписва за Верона, а през 1988 Моронаро пропуска за Болоня (дузпата е спасена от Такони).

През 1985, пък, Платини отбелязва дузпа за Ювентус срещу Верона в мач от турнира за КЕШ.

Любопитното е, че сме спечлили и четирите мача на този ден, в които е имало дузпа, независимо в чия полза.

***

За втори път вкарваме гол на Киево от пряк свободен удар. Точно преди 8 години на днешния ден - 09/11/2008 - Дел Пиеро се разписа от пряк свободен срещу Киево при победата с 2:0, отново на "Бентегоди", но на другата врата и през първото полувреме.

И пак Дел Пиеро бе футболистът, отбелязал до момента единствения гол от пряк свободен удар на 6-ти ноември. Това се случва през 2006 срещу Наполи в мач от Серия Б, завършил 1:1.

***

Срещу Кеиво Хуан Куадрадо и Стефано Стураро изиграха своя мач №50 за Ювентус.

***

През сезон 1932/33 след 12-я кръг също имаме 10 победи и 2 загуби, както сега.

С 10 победи след 12-я кръг сме били още през сезон 1930/31, 1949/50, 1976/77, 1985/86, 2004/05, 2012/13, 2013/14 и 2014/15. Във всички тях ставаме шампиони.

Повече победи след 12-я кръг сме имали единствено през сезон 2005/06 - 11.

Разлгеждайки само последните 5 шампионски сезона, засега сме с 12 точки повече, отколкото по същото време миналата година, и с 4 повече от сезон 2011/12; изоставаме с точка от сезоните на второто, третото и четвъртото скудето, когато след 12-я кръг имаме 10 победи, едно равенство и една загуба.

***


Джанлуиджи Буфон вече е с 600 мача в Серия А clap.gif Пред него остават само Франческо Тоти (607), Хавиер Санети (615) и Паоло Малдини (647).

Ето какво е положението в другите големи първенства в Европа. Това са всички играчи, преминали границата от 600 мача за първенство:

Висша лига (Англия)

- 632 Райън Гигс
- 609 Франк Лампард
- 605 Гарет Бари (той продължава да играе в Евертън и е твърде вероятно да подобри рекорда на Гигс)

Примера дивисион (Испания)

- 622 Андони Субисарета

Бундеслига (Германия)

- 602 Карл-Хайнц Кьорбел

Лига 1 (Франция)

- 618 Миакел Ландрьо
- 602 Жан-Люк Етори

Поне засега няма изгледи други футболисти да преминат границата от 600 мача в петте големи първенства на Европа. А Буфон има всички шансове да подобри рекорда на Паоло Малдини някъде към средата на следващия сезон и единствената му конуренция по този показател остава Гарет Бари.

***

На днешния ден Алесандро Дел Пиеро става на 42 години occasion13.gif

Posted by: Hristo 17 Nov 2016, 14:37

Пескара е последният отбор, вкарал 5 гола срещу Ювентус в един мач. Това се случва на 30/05/1993, когато в среща от 33-я кръг на Серия А Пескара ни разбива с 5:1 на "Адриатико". Раванели открива за нас още във 2', но Макс Алегри изравнява в 32' от дузпа; останалите 4 гола падат през второто полувреме, като Масимо Карера си отбелязва автогол за 3:1.

Оттогава, вече повече от 23 години никой отбор не е успявал да вкара повече от 4 гола на Ювентус.

***

Като домакини срещу Пескара имаме 8 победи и едно равенство във всички турнири при голова разлика 18:5.

Въпросното равенство е от 05/02/1989. Следват три победи (2:1, 2:0 и пак 2:1), като любопитното е, че и в трите случая двата гола са дело на един футболист:

- 17/01/1993 Роберто Баджо
- 11/11/2006 Павел Недвед
- 06/04/2013 Мирко Вучинич

Освен това, тези три мача се играят на три различни стадиона ("Деле Алпи", "Олимпико" и "Ювентус Стейдиъм") и под ръководството на трима различни треньори (Трапатони, Дешан и Конте).

При други две от останалите 5 домакински победи срещу Пескара един играч отбелязва два гола в един мач:

- 30/09/1979 Роберто Бетега
- 27/09/1987 Йън Ръш

***

Йън Ръш е футболистът на Ювентус с най-много голове срещу Пескара. Уелсецът има 7 гола в 3 мача срещу този съперник, като на 20/01/1988 вкарва 4 гола в един мач. Между другото, това прави Ръш предпоследния играч на Ювентус, вкарвал 4 гола в един мач. След него единствен Роберто Баджо успява да вкара 4 попадения през 1993 срещу Удинезе, а през 1994 Раванели забива 5 гола на българския ЦСКА.

***

На днешния ден през 1991 Антонио Конте изиграва първия си мач за Ювентус (победа с 1:0 срещу Торино). Конте влиза в игра в 88' на мястото на Тото Скилачи. Събитието е отбелязано и от официалния канал на клуба в Туитър, където дори са поместили снимка от този ден: https://twitter.com/juventusfc/status/799199704575864832/photo/1?ref_src=twsrc%5Etfw

Posted by: Hristo 19 Nov 2016, 21:38

На днешния ден през 1995 Джанлуиджи Буфон дебютира за Парма и слага началото на своята бляскава кариера. В следващите редове ще разкажа малко по-подробно за историята около неговия дебют, утвърждаването му в първия състав на Парма, както и някои по-любопитни моменти от неговите младежки години.

Информацията е от https://www.amazon.it/Numero-1-Gigi-Buffon/dp/8817041521.

***

Да започнем с това как през лятото на 1991 Буфон попада в Парма. Навярно малцина знаят, че, освен с Парма, родителите му са водили преговори с още два отбора: Милан и Болоня. Буфон прави проби и с трите отбора и докато в Болоня, по-скоро, се колебаят, то от Милан и Парма са най-настоятелни да го вземат. "Росонерите" дори изпращат на родителите му всички документи и формуляри, които да попълнят, а те, от своя страна, отиват в Лоди, за да видят колежа, където техният син евентуално ще учи, както и базата, където ще тренира.

Междувременно, обаче, от Парма също са доста настоятелни. Първоначално, спортният директор на "дуковете" е леко разколебан, но един от треньорите в клуба - Ермес Фулгони, го убеждава: "Този трябва да го вземем на всяка цена!". Същият Фулгони, който няколко месеца по-късно ще каже на Буфон: "На 20 години ще си титуляр в Серия А!", при което Джиджи ще му отговари в типичния си за онези години бунтарски стил: "А дотогава какво ще правя?".

Родителите му не са очаровани от Милано и смятат, че Парма е по-подходящият град за развитието на техния син. И в крайна сметка, Буфон се вслушва в съвета на родителите си и избира Парма пред Милан. Така, на 13 години Джиджи вече е част от младежката формация на отбор от Серия А.

***

Тук отварям една скоба, защото няма как да не споменем и за националния отбор, чиято история се преплита с тази на Буфон още от началото на 90-те. През 1993 Буфон е част от националния отбор на Италия до 15 години, който губи финала на Европейското първенство в Турция. (Между другото, в състава на Италия тогава е и Франческо Тоти). След края на този турнир Буфон за първи път вижда името си във вестник. "Гадзета дело спорт" излиза със заглавие: "Бентиволио и Буфон, Италия ви аплодира" (става дума за Франческа Бентиволио - обещаваща млада тенисистка, достигнала до четвъртфинал на един тенис турнир).

Когато малдежите се връщат в Италия, остават за малко в Рим и гледат на живо мача между Рома и Торино на "Олимпико", завършил 5:4 за Торо (един от емблематичните мачове в историята на Серия А, играл се на 09/05/1993). След това Буфон и неговите съотборници от Парма (Морело, Ферарини и Маняни) се връщат с влака от Рим за Парма и Джиджи пътува без билет, както, го прави доста често в онези години.

***

През лятото на 1994 Буфон попада в първия отбор на Парма, тъй като титулярът Лука Бучи е на Световното първенство в САЩ и ще се присъедини към състава по-късно. Тогава Буфон е още на 16 и е един бунтар, който изживява активно своя пубертет. Той е не дисциплиниран, отговаря на своите по-възрастни съотборници и доста често се държи неуважително към другите. Дори капитанът на Парма - авторитетният Лоренцо Миноти, не успява да го вразуми. В крайна сметка, един от съотборниците му се оплаква от поведението на Буфон лично на ръководството и спортният директор Пасторело го привиква на разговор, но младият вратар така и не си взема бележка и не променя нрава си.

Година по-късно Буфон е вече постоянна част от първия отбор, но своеволията му продължават с пълна сила. По време на лятното турне в САЩ и Канада той прави почти всичко точно обратното на това, което му казва треньорът Невио Скала. Дори говори на "ти" със Стефано Танци – синът на президента Калисто Танци, който често посещава отбора. Именно Стефано Танци казва на Невио Скала да пусне Буфон в една от контролите, десетина минути преди края, когато Парма вече води с 5:0. Единствен Буфон все още не е записал и минута на турнето и Скала му казва да заграява, при което младият вратар му отговаря: "Ако тръгна да загравям сега, ще свърши мачът". И Невио Скала го пуска веднага. Изтощен от тежката подготовка, обаче, Буфон допуска два гола и се представя трагично. В този момент едва ли някой предполага, че няколко месеца по-късно този 17-годишен хлапак ще дебютира в Серия А.

***

Изобщо, в онези години Буфон е бил луда глава и може да се каже, че с поведението си често пъти е поставял на карта бъдещето си във футбола. Вероятно доста други момчета на негово място биха били изгонени или, най-малкото, не биха получили шанс за изява, но не и Буфон. Талантът му е бил просто изумителен. В книгата има цяла глава, която се казва "Черни истори" и в която Буфон разказва по-подробно за някои от най-големите си изцепки.

Особено любопитна е случката, когато само седмица преди да дебютира с Парма, Буфон излиза на по чашка с негов съотборник от Примаверата и с още две момичета. На тръгване, след като излизат от заведението, Буфон, който си е пийнал доста вечерта, се изпикава на колата на своя приятел smile.gif Собственикът на бара, който чува шума от улицата и излиза, за да провери какво става, не знае чия е колата и се притеснява да не стане скандал, затова звъни веднага на полицията. На следващия ден в клуба пристига оплакване срещу Буфон и ръководството му нарежда да отиде в полицията и да се извини за постъпката си. Тази история така и не стига до медиите, но Буфон смята, че ако тя се е била случила само седмица по-късно, е щяла да излезе наяве и да се вдигне много шум.

Нищо, обаче, не може да се сравни със срама, който той изпитва, когато го хващат, че си е купил дипломата от училище, без да се яви на матурата. Срамува се най-вече от своите родители, а майка му с години му повтаряла: "Имаш син, а нямаш диплома".

Освен всичко това, в младежките си години Буфон бил ултрас на Карарезе и доста често ходел на техни мачове, когато отборът гостувал в близост до Парма. Той си имал и плакат, на който пишело: „CUIT – Sezione Parma”. CUIT (Commando Ultrà Indian Trips) е абревиатурата на ултрасите на Карарезе и Буфон и до ден днешен я има изписана на своите ръкавици. Когато, обаче, Карарезе гостува в някой по-далечен град, Буфон не пътува до там, а вместо това ходи в Реджо Емилия, на "Мирабело", за да гледа домакинските мачове на Реджана, но винаги – в сектора на гостуващия отбор, защото Реджана е нещо като кръвен враг на Парма. Изобщо, Буфон си пътува така редовно чак до момента, в който дебютира за Парма и става по-известен.

***

Обратно към 19-ти ноември 1995.

В началото на сезона вторият вратар - Джовани Гали - напуска Парма. Той има уговорка с Невио Скала да играе в турнира за Купата на Италия, но след като Скала не го пуска в първия мач, Гали си тръгва. На негово място взимат Алесандро Ниста (един от най-добрите приятели на Буфон), който, обаче, пристига след тежка травма и все още не е възстановен напълно. Титулярът Бучи, пък, получава контузия в един мач от турнира за Купата на УЕФА и след тази поредица от събития Буфон предусеща, че неговият момент е дошъл. Надява се, че ще играе в предстоящия мач с Милан, но никой друг, освен той самият, не вярва. В дните преди мача Буфон тренира здраво и се старае много. И така сутринта в деня преди мача Скала му се обажда и му казва, че ще играе срещу Милан.

Буфон е спокоен; толкова спокоен, че, за всеобщо учудване на неговите съотборници, дори спи в автобуса на път за стадиона. Но когато се преоблича в съблекалнята, започва леко да се притеснява и напрежението постепенно се покачва. Успокояват го Масимо Крипа и Алесандро Мели, които, също като него, били с малко по-буен нрав. Буфон няма търпение да започне мачът и да покаже на света своите качества. Спомня си, че играчите на Милан са много учтиви с него: Паоло Малдини и Кристиан Панучи му пожелават успех, а Себастиано Роси, когото мнозина смятат за студен и високомоерен, го окуражава. Тичайки към вратата, за да заеме своето място, публиката на стадиона, която все още не вярвя, че този 17-годишен младеж ще пази срещу Милан, едва-едва го аплодира. Буфон, обаче, прави феноменален мач и се отчита с няколко отлични спасявания.

https://www.youtube.com/watch?v=mmUFxYwWWlQ може да видите кратък репортаж от мача от предаването Domenica sportiva, а накрая на видеото има и интервю с Буфон smile.gif На кадрите ще забележите и Христо Стоичков, който изкара кратък престой в Парма точно в онези години smile.gif На практика, в онзи 19-ти ноември през 1995 един срещу друг на "Енио Тардини" са последните двама носители на Златната топка: Роберто Баджо (1993) и Христо Стоичков (1994).

Друг любопитен момент от този ден: на традиционната снимка преди мача Буфон липсва. Това се вижда и в горното видео, въпреки че картината не е с добро качество, а и бързо сменят кадъра, но се забелязва. Та, от Примаверата Буфон е свикнал, след като се разберат кой на коя врата ще пази, директно да отиде към нея и няма навика да се снима с отбора. Така, на снимката от дебютния си мач Буфон липсва smile.gif

До коледната пауза изиграва общо седем мача, първите три от които – срещу Милан, Ювентус и Наполи (в Неапол). Допуска първия си гол срещу Ювентус - вкарва му го Чиро Ферара smile.gif

***

След края на сезон 1995/96 Невио Скала е заменен от Карло Анчелоти. Междувременно, Буфон се изкачва в йерархията и вече е вратар №2 в отбора, първа резерва на Лука Бучи. Проблемът, обаче, е, че до този момент Буфон никога никъде не е бил резерва. Той винаги играе. Затова иска от ръководството на Парма да го пуснат в друг отбор. От Верона и Дженоа проявяват интерес, като впоследствие веронци се отказват, но от Дженоа са настоятелни. Буфон моли лично Стефано Танци, който, в крайна сметка, склонява да го пусне. Междувременно, обаче, новият директор на Парма – Солиано, му казва да си помисли много сериозно, преди да напусне Парма. Буфон се допитва и до своя мениджър (Силвано Мартина), който също го съветва да остане при пармалатите.

Сезон 1996/97 започва слабо за Парма. След двете последователни загуби (от Перуджа с 1:2 у дома и от Интер с 1:3 като гост) Буфон заема мястото на Бучи, а Фабио Канаваро е преместен в центъра на защитата, където си партнира с Лилиан Тюрам. Точно преди Коледа Парма печели с 1:0 на "Сан Сиро" срещу Милан и така започва обратът на сезона. В крайна сметка, Парма финишира на второ място, само на две точки зад Ювентус.

На 03/11/1996 Буфон е титуляр при нулевото равенство с Фиорентина и това е мачът, след който той се утвърждава като титуляр на Парма, измествайки окончателно Лука Бучи. Буфон, обаче, казва: "Бучи плати за грешки, които не бяха негови. Отборът беше този, който играеше слабо, не вратарят".

***

Няколко думи и за трансфера му в Ювентус и трудното начало през сезон 2001/02.

Още през 2000 г. Буфон вече предусеща, че престоят му в Парма е към своя край. През лятото на 2001 Буфон е много близо до Рома, но сумата, която Парма иска за своя вратар, е твърде голяма за "вълците" и те се отказват, залагайки на Иван Пелицоли. След това и Барселона проявава сериозен интерес към Буфон, когато Моджи звъни на Силвано Мартина и му казва, че го очаква в седалището на Юве, за да говорят за Буфон. На срещата присъства и Умберто Аниели. Нататък всичко е ясно: и до днес Буфон е най-скъпият вратар в историята на футбола.

Джиджи, обаче, не иска да напуска Парма, защото се чувства привързан към отбора, а и вече е символ на клуба. Но той знае, че оставайки в Парма, няма да може да се развива повече и затова отива в Ювентус. От една страна е любопитен, но от друга – изпитва страх от новото.

Когато пристига в Ювентус, казва на Моджи, че иска да играе с номер 77, както в Парма, на което Лучано Моджи категорично отказва с думите: "Забрави! Това тук е Ювентус".

В началото му е трудно да се адаптира към новата обстановка. Торино е много по-голям и по-студен град от Парма. През повечето време, когато не е ангажиран с мачове, тренировки и пътувания, си стои вкъщи пред телевизора и на компютъра. Почти не излиза навън и общува с много малко хора. В тези моменти най-много му помагат баща му и семейството му, а играчите, които са опора на Буфон в първите му месеци в Ювентус, са Ферара и Конте, както и Тюрам, с когото прекарват заедно 6 години в Парма. Обратът в психологически план за Буфон настъпва след равенството 1:1 с Лацио от 30/03/2002. В този мач той прави 3-4 страхотни спасявания и това му дава огромна увереност.

Любопитна подрбност е, че първоначално Буфон живее в къщата, която преди са обитавали Йън Ръш, Александър Заваров и Роберто Баджо.

***

И за финал - още няколко много любопитни момента от книгата.

Още преди Калчополи и преди Световното първенство Буфон решава, че ще напусне Ювентус. Има усещането, че трябва да го стори, че трябва да промени нещо. От ръководството също са склонни да го пуснат, така че е имало релана възможност той наистина да си тръгне. За да дава най-доброто от себе си, Буфон има нужда от стимули, от надъхване, от мотивация. В един момент той не намира вече това в Ювентус и просто има нужда от ново предизвикателство. За щастие това ново предизвикателство се оказва Серия Б. Защо остава в Ювентус? Защото, цитирам: "така го чувствам и точка". Защото Алесио Секо ("Хайде, Джиджи, остани!") и Жан-Клод Блан ("Би било голямо удоволствие, ако Вие решите да продължите да носите фланелката на Юве, защото Юве има нужда от Вас") го молят да остане. Прави го и заради братята Елкан, с които винаги е имал отлични отношения. Не усеща, че трябва да обърне гръб на всички тях и на милионите тифози на Ювентус. Той пръв от всички казва, че ще остане. И взима правилния избор. Избор "ала Джиджи", също както през 1991 избира Парма пред Милан, и то - онзи Милан.

Буфон се наслаждава истински на сезона в Серия Б. Той намира нови стимули да продължи, ново предизвикателство. Наслаждава се на малките градчета, където Ювентус гостува и където получава любов и аплаузи от противниковите фенове.

Другият момент, в който Буфон е бил много близо до напускане на Ювентус, е от сезон 2010/11. Тогава той има малък конфликт с ръководството и с треньора Дел Нери. Известно време той не тренира, защото иска да се възстанови напълно от контузията си. През това време през главата му минават мисли да напусне Ювентус. Започва да се пита дали са си стрували всички жертви, които е направил, след като отборът продължава да не печели. Но после премисля нещата и решава да остане.

След първите няколко седмици, откакто Конте започва да води подготовката на Ювентус, Буфон звъни на Силвано Мартина и му казва, че е убеден, че този сезон ще завършат поне трети. След още няколко седмици вече е сигурен, че ще станат шампиони. Толкова е бил впечатлен от Антонио Конте.

***

По време на финала с Франция Буфон е единственият, който вижда как Зидан удря с глава Матераци, и веднага отива да каже на страничния съдия. Той не се гордее с това. Напротив, счита го за неспортсменско и не е в неговата природа, но в онзи момент напрежението е огромно, Зидан е твърде добър, а Италия е в деликатна ситуация, и желанието на Буфон да го види извън терена в оставащите минути, е прекалено силно.

***

Относно гола-фантом на Мунтари, истината е, че на терена Буфон не осъзнава, че топката е преминала гол линията. Той просто я избива. Но добавя, че дори да е видял, че е вътре, е нямало да си признае, което, спомняме си, вбесява медиите и противниците на Ювентус.

***

В книгата си Буфон разказва подробно за депресията, в която изпада в периода между декември 2003 и юни 2004. Именно така започва и самата книга. В онзи момент, поради някаква причина той не е бил удовлетворен от живота си и от футбола. Изпитвал е и страх от предстоящото Европейско първенство в Португалия. Това е бил един от най-трудните моменти в живота му, посещавал е дори психолог, но внезапно, от нищото, тази депресия изчезва по време на европейското първенство и, по-точно – по време на мача между Италия и Дания.

Въпреки че не го казва директно в книгата си, вероятно една от основните причини за тази депресия е загубеният финал от Милан, който той изживява много тежко. Между другото, нещо много любопитно от онзи мач: Буфон казва, че е бил напълно уверен, че ще спаси дупзата на Неста. И действително, ако обърнете внимание, ще забележите наистина колко близо е бил да го стори, но, както самият той казва, хвърлил се е съвсем малко по-рано от необходимото, а и топката е описала "странна траектория". Това е моментът, в който Буфон разбира, че Ювентус губи финала; това е моментът, в който той се предава. При дузпата на Шевченко "бях вече в съблекалните". Гледайте внимателно дузпите и обърнете внимание на реакциите и на емоциите, изписани по лицето на Буфон, до преди дузпата на Неста и после - при дузпата на Шевченко. Това се долавя.

***

В книгата си Буфон говори още за детството си, за Алена, за Световното първенство, за приятелството си с Канаваро, което описва като "специално", за разочарованието от изпуснатата Златна топка през 2006, за "Калчополи" и за другите скандали около себе си и т.н. Горещо препоръчвам тази книга на всички фенове на Ювентус, които знаят италиански. За съжаление няма как да напиша всичко, а и удоволствието, което ще изпитате, докато я четете, не може да се сравни с написаното тук.

И да, 21 години по-късно той все още е тук и продължава да изумява целия футболен свят. Този човек е епоха във футбола.

Posted by: Hristo 21 Nov 2016, 14:10

Победата срещу Пескара бе под №1507 в Серия А. Така вече имаме точно 1000 победи повече отколкото загуби: 1507 победи срещу 507 загуби.

***

Само два пъти досега след изиграването на първите 13 мача в Серия А не сме имали нито едно равенство: сезон 1932/33 (10 победи и 3 загуби) и сезон 2005/06 (12 победи и една загуба). И в двата сезона ставаме шампиони.

11 победи в първите 13 мача сме имали също през следните сезони: 1949/50, 1976/77, 2013/14 и 2014/15. Във всички тях впоследствие печелим скудетото.

Откакто се дават по 3 точки за победа, т.е. от сезон 1994/95, никога досега не сме имали аванс от 7 или повече точки пред втория след първите 13 мача от първенството. Дори в супер сезона 2005/06 по това време сме имали 5 точки преднина пред втория в класирането, а в сезона, в който минахме границата от 100 точки, сме имали само точка аванс пред Рома след 13-я кръг.

***

Ернанес бе 11-ят футболист, разписал се в Серия А през този сезон. Толкова голмайстори след 13-я кръг сме имали само през сезон 1986/87 и 2009/10, а повече - единствено през сезон 2012/13 (12).

***

Победата срещу Пескара бе 23-та поредна на "Ювентус Стейдиъм" и вече сме само на две победи от рекорда. През декември ни предстоят домакинства на Аталанта и Рома, а веднага след Нова година евентуално бихме могли да подобрим рекорда срещу Болоня.

***

Голът на Сами Кедира срещу Пексара бе под №100 в Серия А на "Ювентус Стейдиъм" в ерата на Макс Алегри, а общо във всички турнири головата ни разлика на Стадиона под ръководството на Алегри е вече +100 (132:32).

***

За момента сме с коефициент от 2.86 гола средно на мач на "Ювентус Стейдиъм" в Серия А и към днешна дата това е рекорд. Най-доброто постижение досега е от сезон 2013/14 (2.47).

***

Марио Манджукич вече е с 50 мача за Ювентус.

***

Няколко думи и за дебюта на Мойз Кийн.

Както вече стана дума в темата за играча, Кийн е най-младият футболист на Ювентус, дебютирал в Серия А. Той подобрява постижението на Ренато Бузо, който през сезон 1986/87 дебютира в Серия А на 16 години, 9 месеца и 24 дни. За сравнение - Кийн бе на 16 години, 8 месеца и 20 дни или малко по-малко от месец по-млад от Бузо.

Иначе, изобщо в историята на клуба Кийн е 11-ят най-млад дебютант. По-назад в темата бях писал кои са останалите 10, така че няма да се повтарям.

Освен това, Кийн е и 11-ят футболист, който дебютира за Ювентус на 16 години.

Младежът е роден на 28-ми февруари - една доста интересна дата в нашата история. На този ден през 1867 е роден Джон Савидж - човекът, благодарение на чиито връзки през 1903, макар и случайно, започваме да играем с бяло-черни фланелки. На същата дата през 1942, пък, е роден големият Дино Дзоф.

В по-ново време на 28-февруари рожден ден празнуват Кристиан Поулсен, Диего и Антонио Кандрева.

Иначе, през м. февруари са родени някои от най-големите нападатели в историята на Ювентус: Роберто Баджо, Гулиелмо Габето, Риза Лушта, Бруно Николè, Карл Ааге Праест, както и тандемът от съвсем близкото минало Тевес-Йоренте.

Във Верчели - родното място на Кийн - са роден още:

- Алберто и Луиджи Барберис - двама играчи от най-ранната история на клуба
- Алфредо Гати, който през сезон 1926/27 записва само два мача за отбора
- Доменико Марокино (137 мача и 12 гола в периода 1979-1983)
- големият защитник Теобалдо Депетрини (15 сезона, 388 мача и 10 гола в периода 1933-1949)
- легендарният Вири Розета (366 мача и 19 гола между 1923 и 1936)

В понеделник, също като Кийн, са родени Брейди, Джовинко, Каморанези, Енрико Канфари, Куалиарела, Лаудруп, Леончини, Орси, Перуци, Пиола, Погба, Прандели, Такоини, Андреа Фортунато, Ширея и др., а от сегашния състав - Дибала, Лихтщайнер и Пянич.

Posted by: Hristo 24 Nov 2016, 15:41

Победата срещу Севиля е едва трета за нас срещу испански отбор в Шампионската лига като гости:

- 22/04/2003 Барселона - Ювентус 1:2
- 05/11/2008 Реал (Мадрид) - Ювентус 0:2
- 22/11/2016 Севиля - Ювентус 1:3

В ШЛ имаме общо 16 гостувания на испански отбори, като освен трите победи имаме още 5 равенства и 8 загуби при отрицателна голова разлика 13:17.

Севиля е третият испански отбор, който побеждаваме на испанска земя след Барселона и Реал (Мадрид); нямаме победа в Испания срещу 4 отбора: Атлетик (Билбао), Депортиво (Ла Коруня), Реал Сосиедад и Атлетико (Мадрид).

***

Шеста победа в европейските клубни турнири срещу испански отбор при гостуване:

- 21/02/1962 Реал (Мадрид) - Ювентус 0:1 (КЕШ)
- 01/01/1964 Атлетико (Мадрид) - Ювентус 1:2 (Купа на панаирните градове)
- 20/10/1970 Барселона - Ювентус 1:2 (Купа на панаирните градове)
- 22/04/2003 Барселона - Ювентус 1:2 (ШЛ)
- 05/11/2008 Реал (Мадрид) - Ювентус 0:2 (ШЛ)
- 22/11/2016 Севиля - Ювентус 1:3 (ШЛ)

Общо 28 гостувания на испански отбори във всички турнири:

- 6 победи
- 5 равенства
- 17 загуби
- голова разлика 26:41

Севиля е четвъртият испански отбор, който побеждаваме като гости в европейските клубни турнири след Реал (Мадрид), Атлетико (Мадрид) и Барселона; нямаме победа срещу 6 отбора: Реал (Сарагоса), Атлетик (Билбао), Тенерифе, Селта (Виго), Депортиво (Ла Коруня) и Реал Сосиедад.

Още една негативна тенденция, която касае гостуванията ни в Испания: при последните си пет гостувания винаги допускаме първи гол: Кристиано Роналдо, Арда Туран, Кристиано Роналдо, Йоренте и сега Пареха.

***

Клаудио Маркизио е едва вторият футболист на Ювентус, отбелязал дузпа при гостуване на испански отбор. На 29/01/1964 Джампаоло Меникели се разписва от бялата точка при загубата с 3:2 срещу Реал (Сарагоса) в турнира за Купата на панаирните градове.

***

Ювентус вече е италианският отбор с най-много отбелязани дузпи в Шампионската лига (17). Милан остава на второ място с 16.

***

Маркизио става седмият футболист на Ювентус, вкарал дузпа в ШЛ, след Дел Пиеро, Аморузо, Индзаги, Видал, Тевес и Игуаин.

Севиля, пък, е 13-ят отбор, на който вкарваме дузпа в ШЛ.

***

Маркизио се разписва за първи път от 16/05/2015, когато вкара срещу интер на "Сан Сиро". Любопитно съвпадение: тогава Маркизио отново се разписа от дузпа, отново - за 1:1, и отново - след като домакините откриват резултата в 9-та минута. Оттогава минаха точно 555 дни и 73 официални мача.

Това бе трети гол на Маркизио в ШЛ и общо 36-ти за Ювентус, с което той изравнява легендарни голамйстори като Роберто Бонинсеня, Пиерлуиджи Казираги, Алдо Серена и Тото Скилачи.

Севиля, пък, е 23-ят отбор, срещу който Маркизио се разписва.

***

Едва за трети път успяваме да вкараме гол в продълженията и на двете полувремена:

На 14/02/1999 при победата с 2:0 срещу Пиаченца през първото полувреме Зоран Миркович вкарва в първата минута на добавеното време, а през второто - Алесандро Бириндели се разписва в четвъртата минута от продължението.

На 30/03/1991 при победата с 3:1 срещу Бари през първото полувреме Томас Хеслер бележи в първата минута на добавеното време, а през второто - Еудженио Корини се разписва във втората минута от продължението.

***

Макс Алегри се изравни с Фабио Капело по брой победи в ШЛ (13). Пред него вече е единствен Марчело Липи, който в първия си период начело на Ювентус записа 21 победи, а във втория - 17, или общо 38.

***

На утрешния ден през 2003 един нигериец на име Бенджамин Онуачи вкара единствения си гол в единствения си мач за Ювентус. Това се случи при победата с 2:1 срещу Сиена в турнира за Купата на Италия. Казвам това, защото Онуачи е един от много малкото играчи в нашата история, които имат такива показатели (1 мач и 1 гол). Останалите са:

- 06/07/1930 Джузепе Гобети
- 08/12/1937 Бруно Данте
- 06/07/1958 Пиеро Сарторе
- 29/06/1977 Франческо Дела Моника
- 04/06/1978 Марко Боци

Има само още един футболист, който се е разписвал в единствения си мач за клуба: и друг път е ставало дума за Савио, който на 06/01/1927 вкарва 5 гола срещу Ченто при най-голямата победа в нашата история (15:0).

Връщайки се отново на Онуачи, тези от вас, които са играли Football Manager в периода 2003-2005 сигурно го помнят много добре, защото беше машина за голове smile.gif За съжаление така и не успя да се наложи в реалния живот. Гледам, че след нас е сменил доста отбори, без да остави кой знае каква следа. В момента е в някакъв гръцки отбор.

Posted by: Hristo 26 Nov 2016, 19:10

Днес се навършват точно 20 години от спечелването на междуконтиненталната купа в Токио и от онзи незабравим гол на Дел Пиеро, който качи Ювентус на върха на свеотвния футбол. https://www.youtube.com/watch?v=6jE9ARafjIg.


Posted by: Hristo 29 Nov 2016, 11:09

В Серия А за последно три гола през първото полувреме допуснахме на 29/10/2005 при загубата от Милан с 3:1 (единствената ни загуба в първенството през сезон 2005/06). Голмайсторите тогава бяха Зеедорф (14'), Кака (26') и Пирло от свободен удар (45').

А в рамките само на първите 30 минути три гола инаксираме за последно на 29/11/1998 при загубата от Болоня с 3:0. Любопитно съвпадение: първият и третият гол тогава падат в абсолютно същите минути, като в мача срещу Дженоа - в 3' Парамати открива, а в 29' Фонтолан бележи за 3:0. Вторият гол, дело на Синьори, е в 9', докато срещу Дженоа вторият гол падна в 13'.

Това са всички останали мачове, в които допускаме 3 гола през първото полувреме:

- 25/04/2004 Ювентус - Лече 3:4 (23', 30', 44')
- 07/02/1999 Ювентус - Парма 2:4 (34', 38', 39')
- 25/01/1995 Торино - Ювентус 3:2 (6', 30', 38')
- 20/11/1988 Ювентус - Наполи 3:5 (3', 30', 44')
- 29/09/1968 Аталанта - Ювентус 3:3 (9', 28', 31')
- 08/05/1966 интер - Ювентус 3:1 (9', 14', 27')
- 22/03/1964 Ювентус - Лацио 0:3 (3', 27', 43')
- 15/03/1959 Торино - Ювентус 3:2 (9', 30', 32')
- 16/11/1958 Ювентус - Милан 4:5 (24', 30', 33')
- 01/10/1958 Виенер Шпортклуб - Ювентус 7:0 (24', 30', 35')
- 03/05/1953 Рома - Ювентус 3:0 (11', 16', 31')
- 20/02/1944 Ювентус - Лигурия 4:3 (3', 29', 42')
- 04/01/1942 интер - Ювентус 4:1 (22',23', 25')
- 04/02/1940 Ювентус - Триестина 2:6 (32', 35', 44')
- 28/07/1935 Спарта (Прага) - Ювентус 5:1 (18', 36', 38')
- 06/07/1932 Славия (Прага) - Ювентус 4:0 (25', 29' 37')
- 15/02/1931 Ювентус - Милан 3:3 (15', 26', 33')
- 21/04/1929 интер - Ювентус 4:2 (9', 14', 34')
- 22/01/1922 Андреа Дория - Ювентус 6:2 (20', 36', 40')
- 04/01/1914 интер - Ювентус 6:1 (1', 10', 20')
- 26/01/1913 Пиемонте - Ювентус 3:1 (16', 20', 40')
- 11/02/1912 Ювентус - интер 0:4 (19', 32', 34')
- 14/01/1912 Милан - Ювентус 8:1 (12', 20', 28')
- 15/10/1911 Ювентус - Дженоа 1:5 (2', 16', 40')
- 22/01/1911 Ювентус - Про Верчели 0:4 (20' 27', 32')
- 16/01/1910 Ювентус - Милан 5:3 (13', 25', 42')

А това са всички мачове, в които сме допуснали повече от 3 гола през първото полувреме:

- 05/02/1950 Ювентус - Милан 1:7 (4 гола: 15', 23', 24', 26')
- 28/01/1923 Болоня - Ювентус 4:1 (4 гола: 12', 29', 40', 43')
- 29/11/1914 Ювентус - Торино 2:7 (4 гола: 14', 17', 23', 24')
- 09/02/1913 Торино - Ювентус 8:6 (6 гола: 7', 8', 10', 12', 41', 45')

***

Едва за втори път губим от Дженоа с резултат 3:1. За последно това се беше случило на 31/05/1964.

Последната ни загуба с два гола разлика от Дженоа датираше от 26/05/1991, когато губим с 2:0.

За последно бяхме инкасирали три гола срещу Дженоа на 11/04/2009 при загубата с 3:2.

И трите мача са все на "Луиджи Ферарис".

***

Дженоа е един от отбортие, срещу които имаме най-много загуби във всички турнири (37). Повече загуби имаме единствено от интер (70), Милан (66), Торино (56), Рома (45), Лацио (42) и Фиорентина (38).

На ниво Серия А загубите ни от Дженоа са 20, а освен срещу гореспоменатите отбори повече загуби в първенството имаме още от Сампдория (25) и Наполи (36).

***

Следващият мач срещу Дженоа ще бъде под №100 в Серия А. Балансът до момента:

- 59 победи
- 20 равенства
- 20 загуби
- голова разлика 201:104

***

Само веднъж досега бяхме играли с Дженоа на 27-ми ноември: през 1977 печелим домакинството си на "грифоните" с 4:0, като и четирите гола (между които - два автогола) падат през второто полувреме.

А последната ни загуба от Дженоа през ноември датираше от 08/11/1981, когато губим гостуването си в Генуа с 2:1.

***

Последната ни загуба изобщо с резултат 3:1 бе от финала на ШЛ срещу Барселона през 2015, а в Серия А - от 03/11/2012 срещу интер. Общо с този резултат сме загубили:

- 64 мача във всички турнири
- 34 мача в Серия А
- 2 мача под ръководството на Алегри

***

Едва 4 от общо 18-те загуби под ръководството на Алегри са с два или повече гола разлика, а в Серия А това се случва за първи път (от общо 11 загуби).

Макс Алегри е вече с 11 загуби в Серия А и по този показател се изравнява с Джес Карвър, Карло Парола (от първия му престой), Дино Дзоф и Карло Анчелоти.

Общо във всички турнири това бе 18-та загуба за Алегри, с което той отново се изравнява с Анчелоти.

***

За 21-ви път губим в 14-я кръг на Серия А. За последно това се случи на 25/11/2012 срещу Милан на "Сан Сиро" с измислената дузпа на Робиньо.

За последен (и единствен) път бяхме губили в 14-я кръг с резултат 3:1 на 30/01/1977 срещу Рома на "Олимпико".

***

Срещу Аталанта сме в серия от 6 поредни победи и 22 мача без загуба в Торино във всички турнири. Последната ни домакинска загуба датира от 08/10/1989. Оотогава досега: 18 победи, 4 равенства и голова разлика 49:17.

Аталанта е един от отборите, срещу които сме спечелили всичките си мачове на "Ювентус Стейдиъм" досега: 5 мача - 5 победи и голова разлика 11:2.

***

Общо в Серия А сме в серия от 12 поредни победи срещу Аталанта (по 6 в Торино и Бергамо).

Последната ни загуба за първенство датира от 03/02/2001, когато губим гостуването си в Бергамо с 2:1. Оттогава досега: 21 победи и 2 равенства в Серия А при голова разлика 55:12.

***

Само веднъж досега сме играли на 3-ти декември (през 1978 печелим гостуването си в Бергамо с 1:0), а два пъти досега сме се срещали в 15-я кръг на Серия А (на 03/01/1954 печелим с 2:0, а на 09/12/2007 - с 1:0, като и в двата мача сме домакини).

***

Следващият гол срещу Аталанта ще бъде под №200 срещу този съперник в Серия А. Освен това, преследваме 24-та поредна победа на "Ювентус Стейдиъм" в Серия А.

Posted by: Aerosmith 29 Nov 2016, 12:01

Hristo, при тези подробни статистики преди и след мача, е направо странно как не си забелязал една любопитна подробност след мача със Севиля.

За първи път (след 19 опита) Ювентус печели и 3те гостувания в групата си.
Общо 17 участия в груповата фаза. През сезони 02-03 и 03-04 има втора групова фаза.
---
Да спечелиш и трите гостувания не е толкова често явление - случвало се е 16 пъти за 25 сезона. Ювентус е 17-тия случай.
Този сезон Атлетико и Дортмунд могат да постигнат същото ако бият съответно Байерн и Реал, но едва ли.
---
Малко паника да посея - само веднъж от 16 случая, отборът спечелил и трите си гостувания е печелил ШЛ - Барселона през 2009.
Но пък 3 пъти е стигал финал и 7 пъти полуфинал.

ПС - да пиша по-подробно кой отбор, коя година до къде е стигнал ми се струва излишно понеже няма връзка с Ювентус.

Posted by: Hristo 30 Nov 2016, 08:08

Е, от време на време със сигурност пропускам някои неща, така че благодаря за допълнението smile.gif Няма как да знам всичко, затова е хубаво повече хора да се включват тук, за да може информацията да е максимално пълна.

Преди мача със Севиля точно си мислех, че ако ги победим, ще спечелим всичките си гостувания в групата и подозирах, че това ще е прецедент за нас, но после, явно под влиянието на емоциите, пропуснах да проверя този елемент.

Posted by: Hristo 04 Dec 2016, 22:28

За осми път печелим срещу Аталанта с 3:1. За последно с този резултат победихме "бергамаските" на 13/05/2012 в прощалния мач на Дел Пиеро.

Увеличаваме серията си от поредни победи срещу Аталанта на 13. Последният път, когато не успяхме да ги победим, бе на 17/05/2009. Тогава срещата завърши 2:2 на "Олимпико" в Торино.

***

Едва за втори път в историята три поредни мача на Ювентус завършват с резултат 3:1 / 1:3. За първи път това се случва преди 103 години:

- 01/11/1913 Милан - Ювентус 3:1
- 09/11/1913 Ювентус - Новара 1:3
- 16/11/1913 Комо - Ювентус 1:3

***

Алекс Сандро отбеляза гол №200 срещу Аталанта в Серия А.

Освен това, бразилецът се превърна в 40-я футболист на Ювентус, отбелязал гол на "Ювентус Стейдиъм".

***

Винаги, когато Марио Манджукич вкара, Ювентус печели. Срещу Аталанта това се случи за 17-ти път.

Хърватинът вече е с 18 гола и се изравни с Бенямино Виньола, Рейналдо Мартино, Алфредо Спадавекия, Даниел Фонсека и Леонардо Бонучи.

Също така, Манджукич се разписва за четвърти път в последните пет мача (срещу Киево, Пескара, Севиля и Аталанта); не успя единствено срещу Дженоа.

***

Победата срещу Аталанта бе под №50 за Макс Алегри на "Ювентус Стейдиъм" и специалистът от Ливорно вече е само на 7 победи от постижението на Конте (57).

В Серия А Алегри вече е с 40 победи от 46 мача на "Ювентус Стейдиъм", т.е. не е спечелил само 6 (пет равенства и една загуба). Конте е с 46 победи в Серия А на Стадиона.

***

За първи път от 2000 насам играхме мач на 3-ти декември. На същата дата преди 16 години завършихме 2:2 с интер на "Сан Сиро" (два бързи гола на Трезеге и Зидан в 7' и 9', след което Лоран Блан и Луиджи Ди Биаджо бележат за домакините).

Срещу същия съперник на същия стадион е и единствената ни загуба на 3-ти декември. Това се случва през 1950, когато интер ни побеждава с 3:0.

***

На днешния ден през 1994 Алесандро Дел Пиеро вкарва https://www.youtube.com/watch?v=65gBDHOE6cg, след който Италия започва да говори за "новото чудо на Ювентус". Перлата на Алекс се превръща в един от вечните голове в историята на Калчото, със сигурност в топ 5 на най-красивите шедьоври в италианския футбол. Целият гений на един футболист, събран в един миг. "Онзи гол срещу Фиорентина" бележи началото на една епоха. В онзи момент се ражда легендата за Алесандро Дел Пиеро.

Иначе, първият Ювентус на Липи срещу Фиорентина на Раниери с Толдо, Пиоли, Батистута, Руи Коща и Баяно. Една от класиките на италианското калчо. Самият мач се помни не толкова с пълния обрат, който Ювентус прави, а с вълшебния гол на Дел Пиеро, но си струва да изгледате https://www.youtube.com/watch?v=XQqU6RjNJ5w дори само заради романтиката и носталгията по онези години, онзи футбол и онези играчи. Фиорентина повежда с 2:0, но през второто полувреме Виали се развихря и в рамките на три минути изравнява резултата, преди в 88' Дел Пиеро да сложи черешката на тортата.

А https://www.youtube.com/watch?v=b5-L8OJTNb4 може да видите кратко видео с головете и някои по-интересни моменти.

Posted by: Hristo 08 Dec 2016, 15:50

Последната ни домакинска победа в ШЛ бе на 25/11/2015, когато спечелихме с 1:0 срещу Манчестър Сити. 377 дни по-късно отново печелим у дома в ШЛ.

***

Групова фаза на Шампионската лига:

- за 14-ти път прескачаме груповата фаза на ШЛ от общо 17 участия;
- за 11-ти път се класираме на първо място в групата;
- за първи път завършваме с 14 точки, като това е третото ни най-добро постижение след сезон 1995/96 и 2004/05 (16 точки) и 2005/06 (15 точки);
- за пети път записваме 4 победи (1995/96, 1997/98, 2002/03, 2003/04 и 2016/17);
- за четвърти път записваме 2 равенства (2001/02, 2009/10, 2015/16 и 2016/17);
- за шести път завършваме без нито една загуба (1996/97, 1998/99, 2004/05, 2008/09, 2012/13 и 2016/17);
- за трети път вкараваме 11 гола (1996/97, 2001/02 и 2016/17);
- за първи път завършваме с 2 допуснати гола.

Към последната точка: най-доброто ни постижение е 1 допуснат гол през сезони 1996/97 и 2004/05, като ние сме единственият отбор, постигал го на два пъти; няма отбор, който да е излизал от групата без допуснат гол.

***

Само 6 мача ни делят от това да станем италианският отбор с най-много мачове в най-престижния европейски клубен турнир (КЕШ и ШЛ). При добро стечение на обстоятелствата можем да изпреварим Милан още този сезон. Това е класирането към момента:

- 403 Реал (Мадрид)
- 317 Байерн (Мюнхен)
- 284 Барселона
- 261 Манчестър Юнайтед
- 249 Милан
- 244 Ювентус
- 234 Бенфика
- 225 Динамо (Киев)
- 223 Порто
- 199 Арсенал

***

Макс Алегри записа победа №90 начело на Ювентус и се изравни с втория Марчело Липи. Повече победи имат единствено:

- 245 първия Трапатони
- 137 първия Липи
- 111 Каркано
- 102 Конте
- 100 Ериберто Ерера

Както е тръгнало, още преди края на сезона Алегри ще изпревари Ерера и Конте, а защо не и Каркано.

***

Край на серията от 50 поредни мача в ШЛ, в които Джиджи Буфон е неизменно на вратата на Ювентус. За последно излязохме без Буфон в мач от ШЛ на 10/12/2008 срещу БАТЕ Борисов (0:0). Тогава пази Манингер. През онзи сезон 2008/09 Буфон пропусна 5 от 6-те мача в групата заради контузия и се завърна в турнира на 25/02/2009 за осминафинала срещу Челси. Оттогава до снощи Буфон не бе пропускал не само мач, но дори минута в турнира.

***

На 7-ми декември не бяхме играли от 2008, когато в среща от 15-я кръг на Серия А победихме Лече като гости с 2:1. В онзи мач Джовинко отбеляза първия си гол за Ювентус (голът бе от пряк свободен удар).

***

На днешния ден през 1985 печелим за първи път Междуконтинентална купа. На финала в Токио завършваме 2:2 с Архентинос Хуниорс. Аржентинците на два пъти повеждат в резултата, но първо - Платини от дузпа, а после - и Лаудруп, изравняват за нас и мачът отива в продължения, след което - и дузпи. Между другото, при резултат 1:1 страхотен гол на Платини е отменен (не знам защо). Именно след този момент от този мач е една от емблематичните снимки на Платини:



При наказателните удари точни за нас сa Брио, Кабрини, Алдо Серена и, естествено, Платини, като единствен Лаудруп пропуска четвъртата дузпа; Стефано Такони спасява две дузпи на аржентинците.

https://www.youtube.com/watch?v=zmiSNpgrzqo може да видите головете и по-интересните моменти от мача.

***

И за финал нещо доста интересно: на утрешния ден - 9-ти декември - сме изиграли общо 14 мача през годините (6 победи, 6 равенства и 2 загуби). Любопитното тук е, че в нито един от тези 14 мача не са паднали повече от 2 гола. Няма друг ден в нашата история, в който да сме изиграли толкова много срещи и във всички тях да не са отбелязвани повече от два гола.

Posted by: Hristo 11 Dec 2016, 20:55

10-та победа срещу Торино в последните 11 мача от Серия А.

***

За първи път от 06/04/1996 Торино открива резултата в градското дерби. Тогава голмайстор е Руджиеро Рицители в 32', но през второто полувреме правим пълен обрат след автогол и победно попадение на Виали. В следващите 19 мача 17 пъти Ювентус е отборът, отбелязал първия гол, а две срещи завършват 0:0.

Ако се върнем още малко по-назад във времето, ще видим, че, всъщност, Рицители открива резултата в дербито още два пъти преди въпросния мач от 1996: 25/01/1995 и 09/04/1995. Това са двете дербита от сезон 1994/95, които губим, а Рицители и в двата мача открива резултата в 6', след което добавя и по още един гол, съответно в 30' и в 33'.

И за да завърша с Рицители, този нападател има общо 7 гола срещу Ювентус (5 с Торино и 2 с Рома).

А преди Рицители това прави Сардо на 22/11/1992, но и тогава постигаме пълен обрат и печелим с 2:1.

***

За първи път в историята три поредни мача на Ювентус в Серия А завършват с резултат 3:1 / 1:3.

***

И още един прецедент: за първи път в 84-те сезона, в които Ювентус участва в Серия А, отборът няма нито едно равенство след изиграването на първите 16 мача от първенството.

През сезон 2005/06 именно в 16-я кръг допуснахме първото си равенство.

***

За последно бяхме играли на 11-ти декември през 2005, когато победихме Каляри с 4:0 след голове на Недвед, Трезеге (2) и автогол.

Това бе пета поредна победа на тази дата, но за съжаление развалихме една много приятна традиция, а именно - при последните 4 победи преди днешната неизменно вкарваме 4 гола:

- 11/12/1994 Лацио - Ювентус 3:4
- 11/12/1996 Удинезе - Ювентус 1:4
- 11/12/2002 Ювентус - Базел 4:0
- 11/12/2005 Ювентус - Каляри 4:0

Иначе, на днешния ден през 1977 отново играем с Торино в мач за първенство, но дербито тогава завършва 0:0.

***

Джорджо Киелини изигра своя мач №400 като титуляр за Ювентус.

Джорджо вече е с 415 мача за клуба и по този показател се изравни с Клаудио Джентиле на 13-то място. Следващата цел пред Киелини е Антонио Конте (419).

***

Днес Джиджи Буфон допусна гол №333 в Серия А, а Клаудио Маркизио изигра своя мач №222 като титуляр.

И за да завършим с двойките и тройките - Куадрадо и Стураро изиграха своя мач №22 като титуляри, а Кедира - мач №33.

(Разбира се, става дума само за Ювентус и само за Серия А).

***

Вчера Гонсало Игуаин празнува рожден ден occasion13.gif и днес си направи хубав подарък smile.gif

За съжаление за трети път, откакто е в Ювентус, Гонсало спира на два гола и не успява да реализира хеттрик, което означава, че на 15-ти декември ще се навършат точно три години, откакто Карлос Тевес отбеляза последния хеттрик не само за Ювентус, но и изобщо в мач на Ювентус. Оттогава минаха вече 163 мача във всички турнири без хеттрик.

Иначе, Игуаин вече е с 12 гола за Ювентус и се изравни с бразилците Дино Да Коща, Нене и Армандо Миранда, както и с Ренато Бузо и Доменико Марокино.

Posted by: J.T.Ultras 12 Dec 2016, 08:27

Ако броим и мачовете от миналия сезон само от Серия А то нямаме равенство в 28 поредни вече срещи, което е забележително. Последното равенство за първенство е от Февруари месец 2016г. срещу Болоня по мои сметки.

Posted by: Hristo 15 Dec 2016, 15:09

Цитат(J.T.Ultras @ 12 Dec 2016, 09:27) *
Ако броим и мачовете от миналия сезон само от Серия А то нямаме равенство в 28 поредни вече срещи, което е забележително. Последното равенство за първенство е от Февруари месец 2016г. срещу Болоня по мои сметки.

Точно така. Мерси, че ме подсети.

Проверих и се оказа, че това от няколко кръга вече е рекорд в нашата история. Никога досега не сме записвали серия от 28 поредни мача без равенство в Серия А. Любопитно е, че при победата с 4:1 срещу Сампдория сме подобрили предишния рекорд от 21 поредни мача без равенство (20 победи + загубата от Наполи с 2:0 на "Сан Паоло"), който също е бил от съвсем скоро: започва на 16/02/2014 с победата срещу Киево с 3:1 и завършва на 18/10/2014 с равенството 1:1 със Сасуоло (първият мач, който не спечелихме под ръководството на Алегри).

Иначе, въпросното равенство с Болоня се оказва много досадно. Освен че ни прекъсна серия от 26 поредни победи, това е единственото равенство в последните 46 мача от Серия А! Преди това за последно бяхме завършвали наравно с интер - 0:0 на 18/10/2015, след което записахме още 17 мача без равенство (16 победи + загубата от Сасуоло) преди мача с Болоня.

А последното голово равенство е от 23/09/2015 - 1:1 с Фрозиноне. Оттогава сме изиграли 49 мача в Серия А.

Posted by: Hristo 16 Dec 2016, 14:31

Срещу Рома сме в серия от 6 поредни победи на "Ювентус Стейдиъм" и голова разлика 18:3, като два от трите гола, които са ни вкарали, са от дузпа.

Само за първенство победите са 5, при голова разлика 15:3.

***

Два пъти досега сме играли срещу Рома на 17-ти декември: през 1978 и 1989, и двата пъти - в Рим. Губим и двата мача с резултат 1:0.

Любопитна подробност: точно в мача срещу Рома от 17/12/1978 за първи път върху екипите на Ювентус се появява логото на технически спонсор. Става дума за Robe di Kappa.

***

Последните три мача между двата отбора, които се играят през декември, завършват все наравно (0:0, 2:2 и 1:1). Преди това записваме и две загуби, т.е. нямаме победа срещу Рома през декември в последните 5 мача. Последната ни победа през този месец датира от 01/12/1994, когато в първи четвъртфинал за Купата на Италия печелим с 3:0 (два гола на Виали и един - на Раванели от дузпа).

За последната ни победа в Серия А трябва да се върнем точно три години по-назад: на 01/12/1991 печелим домакинството си с 2:1 с късен автогол на Де Марки.

Общо през декември в Серия А:

- 21 мача
- 10 победи
- 7 равенства
- 4 загуби
- голова разлика 35:19

***

Само веднъж досега сме играли в 17-я кръг: на 26/12/1948 мачът в Торино завършва 0:0.

***

До момента Орсато е ръководил два мача между Ювентус и Рома, като и двата се играят в Рим и завършват 1:1: 12/12/2011 и 02/03/2015.

При Орсато сме изиграли общо 24 мача в Серия А:

- 10 победи
- 9 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 29:21
- дузпи: 1 за нас и 3 срещу нас
- червени картони: 1 за нас и 3 за съперника

На "Ювентус Стейдиъм" сме с 6 победи и едно равенство в Серия А при голова разлика 12:3.

Posted by: Underground Mind 18 Dec 2016, 18:40

Да ме прощава Ицака за вмешателството в темата му, но чисто статистически това е доста любопитно. 😀




Posted by: Kirilov 19 Dec 2016, 00:11

Ювентус изравни свой брутален рекорд

С успеха си с 1:0 над Рома в 17-ия кръг на Серия А отборът на Ювентус изравни собствения си рекорд по победи у дома.
Това беше 25-и пореден успех за "Старата госпожа" на "Ювентус Стейдиъм", каквато серия отборът записа вече веднъж през сезон 2013/2014 година. За последно Ювентус загуби точки на своя стадион на 23 септември 2015 година, когато завърши изненадващо 1:1 със слабака Фрозиноне. Оттогава Юве превърна арената си в непревземаема крепост, а 25-те поредни победи са постигнати с голова разлика от 59:9 гола

Posted by: pinkfloyd39 19 Dec 2016, 00:31

Извинения към Христо, че ще му цапаме темата, но още нещо интересно:

В момента Буфон има 7 титли с Ювентус (трябваше да са 9, но нека не изпадаме в излишни редове). Ако спечелим още 2, докато #1 се откаже, той ще остане в историята като най-титулувания футболист в Серия "А". По 8 титли имат трима футболисти - един от тях е Фурино, друга наша легенда.

Към безкрайното си резюме от убийствени рекорди и постижения, Джиджи добави още нещо: записа чиста мрежа #200 в Серия "А" като вратар на Ювентус. Общо има 274.

Ако се опази от травми, със сигурност ще завърши и като играча с най-много мачове в историята на Серия "А". Пред него са Малдини, Занети и Тоти. Интересното е, че Тоти и Буфон имаха по няколко сериозни травми, за разлика от Малдини и Занети, които посетиха сериозно лазарета едва в късните си кариери. Буфон има 602 срещи, а Малдини 647.

Posted by: Hristo 19 Dec 2016, 14:03

Няма какво да се извинявате smile.gif Тази тема е отворена за всички и колкото повече хора се включват, толкова по-добре. Нека има и дискусия, а не само монолог от моя страна smile.gif

***

Това бе едва 10-та домакинска победа срещу Рома с резултат 1:0.

Любопитно съвпадение: на 17/09/1961 побеждаваме Рома със същия резултат на "Комунале" отново с гол на аржентинец (Сивори) и отново в 14'.

Общо с този резултат имаме 17 победи срещу Рома (10 в Торино и 7 в Рим).

Игуаин е петият аржентинец, който носи победа с 1:0 срещу Рома:

- 09/10/1932 Ювентус - Рома 1:0 (Чезарини)
- 17/09/1961 Ювентус - Рома 1:0 (Сивори)
- 11/05/2014 Рома - Ювентус 0:1 (Освалдо)
- 24/01/2016 Ювентус - Рома 1:0 (Дибала)
- 17/12/2016 Ювентус - Рома 1:0 (Игуаин)

***

Рома, заедно с интер, вече са двата отбора, срещу които имаме най-много победи в Серия А (по 79). Зад тях остават Лацио (77), Фиорентина (73) и др.

Рома все още е вторият отбор, срещу който сме вкарали най-много голове в Серия А (259). Повече попадения имаме единствено срещу другия римски отбор - Лацио (260).

***

Седма победа срещу Рома на "Ювентус Стейдиъм" от седем мача. Това означава, че Рома вече е отборът, срещу който имаме най-много победи на новия ни стадион във всички турнири. По 6 победи имаме над Аталанта (също 6 от 6), Милан, Наполи (6 от 6) и Фиорентина.

Също така, Рома е и отборът, срещу който сме вкарали най-много голове на Стадиона (19). По 15 имаме срещу Верона, Парма, Сампдория и Фиорентина.

***

Гонсало Игуаин се изравни с Марио Манджукич по брой отбелязани голове на "Ювентус Стейдиъм": двамата имат по 8 попадения. Пред тях са Матри (10), Бонучи и Мората (11), Джовинко, Куалиарела и Пирло (12) и т.н.

Освен това, Игуаин изравни Манджукич по още един показател - отбелязани голове в дебютен сезон (13). Между другото, толкова голове в дебютния си сезон за Ювентус имат също имена като Джанлука Виали, Йън Ръш, Вирджинио Де Паоли, Бруно Мора и Ернесто Болиети.

Понеже така и така подхванах тази тема, ето някои от по-интересните и известни футболисти, които Гонсало вече изпревари: Якуинта, Алтафини, Нене (12); Муту, Ди Вайо, Лаудруп (11); Вучинич, Миколи, Аморузо, Бониек, Меаца, Чезарини (10); Матри, Куалиарела, Красич, Раванели, Казираги, Брейди, Луща (9) и т.н.

И всичко това - преди още да сме преполовили сезона! Интересно докъде може да стигне Игуаин с това темпо. Все още е рано да мислим за рекорди, но все пак - най-много голове в дебютния си сезон за Ювентус има Ференц Хирцер, който през 1925/26 вкарва 35 гола. След него са:

- 31 Омар Сивори (1957/58)
- 30 Феличе Плачидо Борел II (1932/33)
- 29 Джон Чарлз (1957/58)
- 28 Мишел Платини (1982/83)
- 27 Роберто Баджо (1990/91) и Филипо Индзаги (1997/98)
- 24 Карл Ааге Хансен (1950/51)
- 23 Пауло Дибала (2015/16)

***

Продължаваме да нямаме равенство в Серия А от началото на сезона, вече 17 кръга. Освен това, чисто статистически до момента правим един от най-силните си сезони в калчото.

На този етап от първенството 7 точки аванс пред втория сме имали също и през сезон 2012/13, а повече точки преднина пред втория след изиграването на 17 мача сме имали единствено през сезон 2005/06 (8).

14 победи в първите 17 мача сме постигали само през 1930/31. Интересно, че тогава също сме допуснали 14 гола, както сега. Повече победи сме имали единствено през сезони 1949/50, 2005/06 и 2013/14 (15).

Във всички тези сезони впоследствие печелим титлата.

***

Цитат(pinkfloyd39 @ 19 Dec 2016, 01:31) *
Към безкрайното си резюме от убийствени рекорди и постижения, Джиджи добави още нещо: записа чиста мрежа #200 в Серия "А" като вратар на Ювентус. Общо има 274.


Не знам от къде се разпространи тази информация вчера, но тя е грешна. Суха мрежа №200 в Серия А с екипа на Ювентус Буфон записа преди повече от 8 месеца. Това се случи на 02/04/2016 при победата с 1:0 срещу Емполи. Срещу Рома Буфон записа чиста мрежа №208 в Серия А за Ювентус. Между другото, това бе първа суха мрежа за него от 02/10/2016 (победата с 3:0 срещу Емполи) или в последните му 8 мача за първенство.

И още една корекция: Буфон вече е с 605 мача в Серия общо с Парма и Ювентус. Т.е. на 3 зад Тоти, на 10 зад Санети и на 42 зад Малдини.

В петък срещу Милан за суперкупата Буфон ще изиграе своя мач №600 за Ювентус и ще се превърне в едва втория футболист след Дел Пиеро, минал границата от 600 мача за клуба.

***

Относно 100-те точки за календарната 2016 - изпреварихте ме smile.gif Ето и цялата статистика:

- 38 мача (20 у дома и 18 навън)
- 33 победи (20 у дома и 13 навън)
- 1 равенство (като гости на Болоня)
- 4 загуби (всички като гости)
- голова разлика 83:20 (48:6 у дома и 35:14 навън)
- 2.63 точки ср. на мач

Ако не беше финалът за суперкупата в петък, заради който ни отмениха мача с Кротоне, можехме да завършим годината със 103 точки.

Предишният рекорд също беше наш: 94 точки през календарната 2012 под ръководството на Антонио Конте.

Posted by: pinkfloyd39 19 Dec 2016, 15:42

Видях я из няколко сайтове - два турски, един италиански и един английски. И аз имах спомен, че се тиражираше преди време, но не съм проверявал особено. Все пак пореден уникален рекорд от най-великия вратар.

Posted by: Hristo 19 Dec 2016, 16:08

Цитат(pinkfloyd39 @ 19 Dec 2016, 16:42) *
Видях я из няколко сайтове - два турски, един италиански и един английски. И аз имах спомен, че се тиражираше преди време, но не съм проверявал особено. Все пак пореден уникален рекорд от най-великия вратар.

Да, на доста места излезе вчера, та затова се чудя. Единственото логично обяснение, което имам и което май ще се окаже вярно, е, че броят само целите мачове, в които Буфон е опазил вратата си суха. Защото точно 8 са мачовете, в които Буфон е напускал терена преждевременно, без да е допуснал гол (6 пъти е бил заменян и 2 пъти е получавал червен картон). Така че тук ми се струва, че е въпрос на гледна точка: дали за чиста мрежа се брои само цял мач, или се зачита дори частично участие. Например, един вратар, който влиза, примерно, в 75-та минута и не допуска гол до края на мача, може ли да се счита, че е записал суха мрежа? Та, явно е въпрос на тълкувание.

Posted by: Hristo 20 Dec 2016, 13:29

И още един щрих, който само потвърждава абсолютната доминация на Ювентус в Италия. С победата в събота изпреварихме точно Рома в една доста любопитна класация, а именно тази за най-много спечелени точки в Серия А за последните 10 години (от сезон 2006/07 до 17-я кръг на сезон 2016/17). До преди мача в събота лидер бе Рома със 751 точки, но след победата и трите точки, които спечелихме, първи вече сме ние със 752. При все, че имаме един сезон по-малко в Серия А!

Ето какво е подреждането на, да кажем топ 5 отборите, към днешна дата:

- 752 Ювентус (-1 сезон)
- 751 Рома
- 745 интер
- 710 Милан (тук включвам и отнетите им 8 точки, с които стартираха сезон 2006/07)
- 621 Наполи (-1 сезон)

Ако вземем под внимание само последните 5 сезона, в които станахме шампион, + сегашния, разликата с останалите е внушителна:

- 493 Ювентус
- 396 Наполи
- 388 Рома
- 351 Милан
- 321 интер

Posted by: Hristo 22 Dec 2016, 09:42

Утре Ювентус ще изиграе 12-я си финал за Суперкупата на Италия, което е рекорд. Веднага след нас е Милан, който утре излиза за своя 10-ти финал. По-назад остават интер с 9, Лацио и Рома с по 6 и т.н.

***

Ювентус и Милан са двата отбора, печелили най-много пъти трофея: 7 купи за Ювентус срещу 6 за Милан. Евентуална победа за нас ще означава, че ще дръпнем с две купи пред Милан, а успех за "росонерите" ще ги изравни с нас.

***

Само веднъж досега Ювентус и Милан са се срещали в този финал. Това се случи на 03/08/2003 в Ню Йорк в https://www.youtube.com/watch?v=2xrq8bfBqxw, който спечелихме с дузпи (най-убедително и безапелационно изпълнените дузпи, които аз съм гледал изобщо).

***

В досегашните 11 финала сме записали 7 победи и 4 загуби.

Цитат(Hristo @ 09 Aug 2015, 18:52) *
Интересна закономерност при финалите на Ювентус за суперкупата (след всяка загуба записваме две победи):

- загуба (1990), две победи (1996, 1997);
- загуба (1998), две победи (2002, 2003);
- загуба (2005), две победи (2012, 2013);
- загуба (2014), засега една победа (2015)

Т.е. миналата година сме отворили нов (четвърти) цикъл и би трябвало да спечелим и следващия финал, в който участваме, независимо кога ще е той. Може би още следващата година, тъй като и в трите случая досега двете победи са записани в две последователни години.


Именно тази закономерност, обаче, ни спъва на няколко пъти от това да подобрим рекорда на Милан от три поредни спечелени финала (1992, 1993 и 1994).

***

За 9-ти път финалът за Суперкупата ще се играе извън Италия и за втори - в Доха.

За нас това е шести финал извън Италия, като досега сме спечелили 4 (Триполи, Ню Йорк, Пекин и Шанхай) и сме загубили един (именно в Доха).

***

За трети път влизаме във финала след спечелен дубъл, като в предишните два случая печелим трофея (1995 срещу Парма и 2015 срещу Лацио).

Общо за шести път отбор, спечелил дубъл, ще играе финал за суперкупата, като винаги досега този отбор печели и суперкупата (2 пъти Ювентус, 2 пъти интер и веднъж Лацио). Т.е. и тук имаме шанс да поставим рекорд.

Балансът "шампион" срещу "носител на купата/финалист за купата" е 21:7 в полза на "шампионите", като 3 от 7-те загуби на "шампионите" са наши.

***

При победа утре Андреа Аниели ще се изравни с Виторио Киузано по брой спечелени трофеи. За момента настоящият ни президент е с 3 суперкупи, а Киузано е с 4.

При треньорите Макс Алегри преследва своя втори трофей с Ювентус (и общо трети) и при успех ще се изравни с Антонио Конте. Рекордът тук се държи от Марчело Липи, който има общо 4 трофея (по 2 при всеки от престоите му в Ювентус).

***

Напоследък, когато пиша за Буфон тук, го правя в отделен параграф, така ще бъде и сега smile.gif

При победа утре Буфон ще спечели рекордна седма Суперкупа на Италия. За момента той дели първото място с Деян Станкович, като и двамата имат по 6 трофея.

И след утре, обаче, сърбинът ще продължи да държи рекорда за най-много финали (9); Буфон ще е с 8, вече еднолично на второто място.

Все пак, Джиджи ще изравни друг рекорд на Станкович - този за най-много финали с един отбор (7).

Иначе, още миналата година Буфон се превърна в рекордьор по спечелени суперкупи в историята на Ювентус и утре има шанс да добави №6 към колекцията си.

***

Никога досега не сме играли финал за Суперкупата на Италия в петък. Изобщо, в този ден от седмицата имаме най-малко изиграни мачове от всички останали дни. Затова ще си позволя да извадя статистиката, която не е особено положителна за нас:

- 22 мача (всички в Италия)
- 7 победи
- 11 равенства
- 4 загуби
- голова разлика 22:18

Два от тези 22 мача са точно срещу Милан и са за първенство:

- 21/04/1939 Милан - Ювентус 0:0
- 24/03/2000 Милан - Ювентус 2:0

На 10/05/2002, пък, губим финала за Купата на Италия срещу Парма.

Положителното, все пак, е, че на 23/05/1997 печелим Скудето №24. Това се случва в Бергамо при равенството с Аталанта 1:1.

Любопитно е, че Макс Алегри е треньорът, при който сме изиграли най-много мачове в петък (5). В тях сме записали 3 победи и 2 равенства при голова разлика 5:1. Последният мач, който играхме в петък, бе срещу Сасуоло от 11/03/2016, решен с красивия гол на Дибала.

Дамато ни е свирил 3 мача в петък: победа, равен и загуба при голова разлика 4:4. За последно това се случва точно преди 4 години и един ден: 21/12/2012 Каляри - Ювентус 1:3.

***

Общо при Дамато имаме 24 мача във всички турнири:

- 16 победи
- 3 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 49:22

Положителното тук е, че сме в серия от 10 мача без загуба с този съдия (9 победи и едно равенство), като сме спечелили последните си 6 мача при голова разлика 13:2. Между другото, петият от тази поредица е точно срещу Милан (07/02/2015 Ювентус - Милан 3:1). Все пак, за протокола - Дамато ни е свирил още един мач с Милан: 10/01/2010 Ювентус - Милан 0:3.

***

Малко мачове сме изиграли и на 23-ти декември, като тук статистиката е по-положителна:

- 11 мача
- 8 победи
- 3 загуби
- голова разлика 25:9

За последно на 23-ти декември играхме през 2007, когато победихме Сиена с 2:0 с голове на Салихамиджич и Трезеге.

Posted by: Hristo 29 Dec 2016, 15:21

Масимилиано Алегри вече е треньорът с най-много загубени финали за Суперкупата на Италия в историята на Ювентус. Той е първият треньор, който губи този трофей повече от веднъж (с по един загубен финал остават Маифреди, Липи и Капело).

Освен това, Алегри е единственият треньор в историята на Ювентус с 3 загубени финала във всички турнири. Повече загубени финали имат единствено Мачрчело Липи (7) и Честмир Вицпалек (4). Това е класацията на треньорите, губили финали с Ювентус:

- 7 Марчело Липи (2 за Купата на Италия, 1 за Суперкупата на Италия, 3 за ШЛ и 1 за Купата на УЕФА)
- 4 Честмир Вицпалек (1 за Купата на Италия, 1 за КЕШ, 1 за Купата на панаирните градове и 1 за Междуконтиненталната купа)
- 3 Масимилиано Алегри (2 за Суперкупата на Италия и 1 за ШЛ)
- 2 Джовани Трапатони (1 за Купата на Италия и 1 за КЕШ)
- 1 Ериберто Ерера (Купата на панаирните градове)
- 1 Луиджи Маифреди (Суперкупата на Италия)
- 1 Фабио Капело (Суперкупата на Италия)
- 1 Антонио Конте (Купата на Италия)

***

Последните ни три загубени финала за Суперкупата са все след продължения:

- 2005 Ювентус - интер 0:1 (0:0 в редовните 90 минути)
- 2014 Ювентус - Наполи 2:2 (1:1 в редовните 90 минути)
- 2016 Ювентус - Милан 1:1 (1:1 в редовните 90 минути)

Иначе, губим 4 от петте финала след 90-та минута. Към горните три загуби добавяме и тази от Лацио през 1998, когато Серджо Консейсао вкара за 2:1 в 94'.

Единствената ни загуба в 90 минути е първата - 1990 срещу Наполи 1:5.

***

За втори път губим Суперкупата след изпълнение на дузпи, а общо за пети път този финал се решава с дузпи:

- 1994 Милан - Сампдория 1:1 (4:3 след дузпи)
- 2003 Ювентус - Милан 1:1 (5:3 след дузпи)
- 2008 интер - Рома 2:2 (6:5 след дузпи)
- 2014 Ювентус - Наполи 2:2 (5:6 след дузпи)
- 2016 Ювентус - Милан 1:1 (3:4 след дузпи)

***

За осми път представителят на турнира за Купата побеждава шампиона. Преди Милан това са правили Фиорентина (1996 срещу Милан), Лацио (1998 срещу Ювентус), Парма (1999 срещу Милан), интер (2005 срещу Ювентус), Рома (2007 срещу интер), Лацио (2009 срещу интер) и Наполи (2014 срещу Ювентус).

За четвърти път Ювентус губи финала като шампион, а Милан и интер имат по две загуби.

***

Едва за трети път финалът за Суперкупата завършва 1:1, като любопитното е, че и в трите случая един от отборите е Милан:

- 1994 Милан - Сампдория 1:1
- 2003 Ювентус - Милан 1:1
- 2016 Ювентус - Милан 1:1

***

Срещу Милан Джанлуиджи Буфон изигра мач №600 за Ювентус.

***

За първи път от общо 12 мача завършихме наравно на 23-ти декември.

Интересно съвпадение: Антонио Дамато ни е свирил и последния мач на тази дата, който се играе през 2007 (победа с 2:0 срещу Сиена).

***

П.П. Забравих да вметна, че за първи път отборът, спечелил дубъл в предишния сезон, губи Суперкупата.

Posted by: Hristo 06 Jan 2017, 13:40

За осми път ще играем първия си мач от Серия А за новата година на 8-ми януари. В досегашните седем срещи сме записали:

- 5 победи
- 1 равенство
- 1 загуба
- голова разлика 14:7

5-те победи, всъщност, са последните 5 откриващи годината мача, които сме играли на тази дата:

- 1978 Пескара - Ювентус 1:2
- 1984 Ювентус - Дженоа 4:2
- 1989 Рома - Ювентус 1:3
- 1995 Парма - Ювентус 1:3
- 2012 Лече - Ювентус 0:1

Любопитното тук е, че в 6 от тези 7 сезона, в които сме играли първия си мач на 8-ми януари (винаги в неделя), ставаме шампиони (1932/33, 1966/67, 1977/78, 1983/84, 1994/95 и 2011/12). Не успяваме само през сезон 1988/89.

***

Продължаваме с датата.

Досега през годините на 8-ми януари сме играли само 12 пъти: стартираме на този ден през 1933, когато губим гостуването си на Фиорентина с 1:0 и оттогава сме без загуба в следващите 11 мача (8 победи и 3 равенства, голова разлика 22:9), като сме спечелили последните си 5.

За последно на този ден играхме през 2012, когато победихме като гости Лече с 1:0 с гол на Матри в 27'.

Последното ни домакинство на този ден датира от вече далечната 1984, когато печелим с 4:2 срещу Дженоа.

И за да завършим с датата - още няколко интересни събития, които са се случили на 8-ми януари:

- 1989 Легендата Антонио Кабрини вкарва последния си гол за Ювентус;
- 1995 Пауло Соуса вкарва първия си гол за Ювентус;
- 1996 На 83-годишна възраст умира легендарният защитник от 30-те и 40-те годни на ХХ в. Теобалдо Депетрини (15 сезона в Ювентус, 388 мача, 10 гола, 2 титли и 2 купи на Италия). Депетрини е на 18-то място в клуб "300" на Ювентус и първият под чертата от 400 мача за клуба.

***

За трети път ще играем първия си мач от Серия А за новата година срещу Болоня. До момента сме записали две равенства:

- 04/01/1959 Ювентус - Болоня 2:2
- 07/01/1990 Болоня - Ювентус 1:1

***

За 44-ти път ще играем първия си мач от Серия А за новата година като домакини:

- 29 победи
- 9 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 92:40

Освен това, за пети пореден сезон ще играем първия си мач за годината като домакини. Това се е случвало само веднъж досега (периода 2000-2004, 4 победи и едно равенство при голова разлика 13:3):

- 1999/00 Ювентус - Верона 1:0
- 2000/01 Ювентус - Фиорентина 3:3
- 2001/02 Ювентус - Удинезе 3:0
- 2002/03 Ювентус - Реджина 5:0
- 2003/04 Ювентус - Перуджа 1:0

До момента в първите си срещи от новата година за последните четири сезона сме с две победи, равенство и загуба при голова разлика 8:3.

Общият баланс (домакинства + гостувания) в първия мач за календарната година в Серия А до момента е:

- 83 мача
- 47 победи
- 23 равенства
- 13 загуби
- голова разлика 140:75

***

За първи път този сезон ще играем на "Ювентус Стейдиъм" в неделя. Това не се е случавло от 01/05/2016, когато победихме Карпи с 2:0. Оттогава сме изиграли 13 домакински мача и нито един в неделя.

Всъщност, оказва се, че това е най-дългата серия без мачове в неделя, откакто сме на новия стадион. Предишната подобна поредица е била от 12 мача в периода от 25/08/2012 до 12/12/2012.

Последният гол, отбелязан на "Ювентус Стейдиъм" в неделя, е дело на Симоне Дзадза в 80' на мача с Карпи. Оттогава са изминали 250 дни (към днешна дата) и 1180 минути без гол в неделя.

Друга интересна статистика: през календарната 2016 сме изиграли едва 4 неделни мача на Стадиона:

- 24/01/2016 Ювентус - Рома 1:0
- 28/02/2016 Ювентус - интер 2:0
- 17/04/2016 Ювентус - Палермо 4:0
- 01/05/2016 Ювентус - Карпи 2:0

Това е по-малко дори от календарната 2011, в която започнахме да играем на "Ювентус Стейдиъм" едва от септември. Ето по колко неделни мача сме изиграли в годините досега:

- 2011 - 5 мача
- 2012 - 7 мача
- 2013 - 11 мача
- 2014 - 11 мача
- 2015 - 7 мача
- 2016 - 4 мача

И все пак, неделя си остава денят, в който сме играли най-много пъти на "Ювентус Стейдиъм":

- неделя - 45 мача
- събота - 38 мача
- сряда - 30 мача
- вторник - 15 мача
- четвъртък - 7 мача
- понеделник - 3 мача
- петък - 2 мача

Иначе, сме в серия от 7 поредни победи в неделя и голова разлика 17:2, като един от головете сме допуснали именно срещу Болоня на 04/10/2015, когато поставяме началото на тази поредица. Любопитно е също, че и двата гола, които сме инкасирали, падат в самото начало на срещите: Муние вкарва в 5' за Болоня, а Иличич открива резултата за Фиорентина в 3' от дузпа (13/12/2015).

За последно не сме спечелили домакински мач в неделя на 23/08/2015, когато загубихме от Удинезе на старта на сезона.

И още нещо прелюбопитно: спечелили сме всичките си домакински неделни мачове на "Ювентус Стейдиъм", които са се играли в 21:45 ч. 13 мача - 13 победи и голова разлика 34:4. Освен споменатия вече гол на Иличич, сме допуснали още един срещу интер (Роландо, 02/02/2014 Ювентус - интер 3:1) и два срещу Милан (Мунтари, 06/10/2013 Ювентус - Милан 3:2).

***

И естествено, при победа срещу Болоня ще поставим нов рекорд за най-много последователни домакински победи в Серия А. За момента сме изравнили собственото си постижение от 25 поредни победи. Между другото, точно срещу Болоня поставихме началото на тази серия - пак на 04/10/2015.

***

Срещу Болоня сме в серия от 4 поредни победи в Торино във всички турнири и 3 - само в Серия А.

В 4 от последните си 5 гостувания на "Ювентус Стейдиъм" Болоня неизменно вкарва по един гол. Единственото изключение е победата с 1:0 на 19/04/2014 с решителния гол на Погба.

Posted by: Hristo 11 Jan 2017, 17:55

Последните три пъти, когато започваме новата година в Серия А с победа, резултатът е все 3:0:

- 2013/14 Ювентус - Рома 3:0
- 2015/16 Ювентус - Верона 3:0
- 2016/17 Ювентус - Болоня 3:0

Общо за седми път печелим първия си мач от новата календарна година с резултат 3:0. В 5 от досегашните 6 сезона ставаме шампиони:

- 1931/32 Ювентус - Модена 3:0
- 1933/34 Ювентус - Про Верчели 3:0
- 1993/94 Удинезе - Ювентус 0:3 (освен че това е единственият сезон, в който не печелим титлата, това е единствената ни класическа победа като гости)
- 2001/02 Ювентус - Удинезе 3:0
- 2013/14 Ювентус - Рома 3:0
- 2015/16 Ювентус - Верона 3:0
- 2016/17 Ювентус - Болоня 3:0

Карло Каркано и вече Макс Алегри са единствените треньори в историята на Ювентус, започвали календарната година в Серия А с повече от една победа с 3:0.

***

Клаудио Маркизио изигра мач №350 за Ювентус.

***

Гонсало Игуаин отбеляза гол №300 за Ювентус на новия ни стадион (става дума за втория гол на Пипита). Припомням, че гол №100 го отбеляза Мирко Вучинич (31/08/2013 Ювентус - Лацио 4:1), а гол №200 бе дело на Алваро Мората (07/02/2015 Ювентус - Милан 3:1).

Любопитно съвпадение: и Вучинич, и Мората, и Игуаин отбелязват юбилейните голове на стадиона на северната врата (т.е. вратата пред Curva Nord). От всичките 300 гола: 156 сме вкарали на северната врата и 144 - на южната.

8 от общо 10-те гола на Игуаин на "Ювентус Стейдиъм" са на северната врата. Първият срещу Болоня му бе едва втори на южната.

При Дибала е точно обратното: 13 от 18-те му гола на Стадиона са на южната врата, а едва 5 - на северната.

Що се отнася до дузпите, балансът е 18 вкарани дузпи на северната врата и 13 - на южната, като последните 3 реализирани дузпи на южната врата, са дело на Дибала. Артуро Видал е лидер с 6 отбелязани дузпи на южната врата, между които 4 поредни (постижения, които вероятно Дибала ще подобри).

***

Джорджо Киелини се превърна в едва четвъртият футболист на Ювентус, минал границата от 100 мача на Стадиона. Лидер в тази класация е Бонучи (121), а Буфон и Маркизио имат по 112.

Най-вероятно петият играч, минал тази граница, ще бъде Бардзали, който е с 99 мача.

Posted by: Hristo 12 Jan 2017, 14:20

Съперничеството ни с Аталанта в турнира за Купата на Италия е доста интересно. До преди вчерашния мач балансът бе 3 победи за нас, 3 победи за Аталанта и 6 равенства.

Освен това, във фаза на директни елиминации "бергамаските" са ни отстранявали два пъти от общо 7 сблъсъка. През сезон 1995/96 ни отстраняват на осминафинал след победа с 1:0 в Бергамо и гол в 117'. Другият случай е от сезн 2004/05, когато ни отстраниха в два мача (2:0 в Бергамо и 3:3 в Торино). Това е последният случай, в който отпадаме на осминафинал в турнира. Особено интересен е реваншът на "Деле Алпи", който се играе на 13/01/2005 - точно преди 12 години и един ден. Тогава Андреа Ладзари ни вкарва хеттрик. Казвам това, защото след него само още петима играчи са ни вкарвали хеттрик, а само двама от тях са го правили в Торино: Серафини (10/03/2007 Бреша - Ювентус 3:1), Пелисиер (05/04/2009 Ювентус - Киево 3:3), Рудневс (16/09/2010 Ювентус - Лех (Познан) 3:3), Кавани (09/01/2011 Наполи - Ювентус 3:0) и Джузепе Роси (20/10/2013 Фиорентина - Ювентус 4:2).

Друг интересен сблъсък между Ювентус и Аталанта в турнира за Купата се играе на 06/04/1960 в Бергамо. Тогава също повеждаме с 2:0, но допускаме изравняване 2:2, като вторият гол за Аталанта е дело на Рино Маркези, който 26 години по-късно ще стане треньор на Ювентус. По-любопитното от онзи мач, обаче, е друго: според тогавашните правила един футболист изпълнява всички дузпи за своя отбор и така същият Маркези вкарва шестте дузпи за Аталанта, а за нас шест дузпи вкарва Антонио Монтико. При такъв сценарий регламентът предвижда жребий и при последвалото хвърляне на монета късметът е на страната на Ювентус. Впоследствие печелим трофея, който е под №4 за нас.

***

Както стана дума по-горе, последното ни отпадане на осминафинал датира от сезон 2004/05 и е точно срещу Аталанта. Оттогава досега винаги преодоляваме тази фаза на турнира, когато я достигаме (през сезон 2006/07 отпаднахме в предварителните кръгове и не достигнахме до осминафиналите).

Откакто промениха регламента и вече се играе само един мач, сме с 9 победи от 9 осминафинала и голова разлика 27:4. Преди Аталанта да ни вкара два гола снощи, бяхме допуснали само един гол срещу Болоня (08/12/2011, когато Андреа Раджи ни вкара в 96' и прати спечеления мач в продължения) и един срещу Верона (15/01/2015, когато ги разгромихме с 6:1).

Общо това бе 10-та поредна победа в осминафинал за Купата на Италия и едва втора с резултат 3:2. На 14/11/1990 със същия резултат побеждаваме Пиза в първа среща от осминафиналите.

***

Продължаваме внушителната си серия срещу Аталанта - вече 14 поредни победи във всички турнири!

***

С вчерашния си гол Пауло Дибала изпревари Пол Погба по брой отбелязани голове на "Ювентус Стейдиъм" и вече заема третото място с 19 попадения. Пред него остават единствено Тевес (28) и Видал (30).

В турнира за Купата на Италия Дибала вече има 3 гола на Стадиона и се изравни с Мората. Пред тях е само Джовинко с 5 попадения.

***

Очаквано, Андреа Бардзали стана петият футболист на Ювентус, достигнал заветните 100 мача на новия стадион. Така той се изравни с Киелини, който вчера не игра. Следващият, който чакаме в клуба, е Лихтщайнер (96 мача).

***

Едва за втори път, откакто е в Ювентус, Нето записва два последователни мача. Най-доброто му постижение е 3 поредни мача в края на сезон 2015/16.

Posted by: Hristo 13 Jan 2017, 16:32

Едно допълнение към вчерашния ми коментар: Аталанта стана едва десетият отбор, отбелязвал два гола в един мач на "Ювентус Стейдиъм". Останалите са: Дженоа, Милан (2 пъти), Сампдория (2 пъти), Байерн (Мюнхен) (2 пъти), Галатасарай, Реал (Мадрид), Рома, Олимпиакос и Фиорентина (2 пъти).

Едва за 14-ти път от общо 142 мача инкасираме два гола на Стадиона. интер продължава да бъде единственият отбор, вкарвал повече от два гола в един мач (03/11/2012 Ювентус - интер 1:3).

***

Два пъти досега сме играли с Фиорентина на 15-ти януари:

- 15/01/1950 Фиорентина - Ювентус 0:0
- 15/01/1989 Фиорентина - Ювентус 2:1

И двата мача са от Серия А, играят се във Флоренция и са в неделя. След равенство и загуба е време за победа smile.gif

Още малко за тази дата:

- според Уикипедия на този ден през 1886 в Будапеща е роден Йено Кароли - първият официален/истински/професионален треньор в историята на Ювентус, под чието ръководство печелим второто си скудето (1926), което Кароли така и не доживява, тъй като внезапно умира само няколко дни, преди да го спечелим. Според друг източник, обаче, който считам за по-достоверен, унгарецът е роден на 01/03/1885, така че този факт е под сериозна въпросителна;
- през годините на тази дата сме изиграли общо 18 мача (8 победи, 6 равенства и 4 загуби);
- последното ни гостуване е срещу Перуджа в четвъртфинал за Купата на Италия (15/01/2004 Перуджа - Ювентус 1:2);
- последното ни гостуване в Серия А е споменатият вече двубой с Фиорентина през 1989;
- през 1997 разбиваме ПСЖ с 6:1 на "Парк Де Пренс" в първия финален мач от сблъсъка за Суперкупата на Европа, която впоследствие печелим;
- през 2015 записахме още една победа с 6:1 (срещу Верона за Купата).

***

За последно с Фиорентина сме играли през януари на 24/01/2009, когато ги победихме в Торино с 1:0. В този мач Маркизио отбеляза първия си гол за Ювентус след https://www.youtube.com/watch?v=SgA2HgSZkEE

За последно сме гостували във Флоренция през януари на 07/01/1998, когато в първи четвъртфинал за Купата на Италия завършваме 2:2. А последното ни януарско гостуване във Флоренция от Серия А е от 26/01/1992, когато губим с 2:0 с голове на Батистута и Бранка.

Изобщо през януари сме в серия от 14 поредни победи във всички турнири; серия, започнала на 11/01/2015 с победата 3:1 срещу Наполи на "Сан Паоло". Преди тази серия да започне, под ръководството на Алегри имаме само едно равенство с интер от 06/01/2015, което прави Макс почти безупречен през януари: 14 победи и едно равенство при голова разлика 41:6. И още нещо любопитно: във всички тези 15 мача винаги откриваме резултата.

Без загуба през януари сме в последните си 16 мача: към тези 15 с Алегри начело добавяме и равенството 1:1 с Лацио от 25/01/2014.

Иначе, последната ни загуба във Флоренция е онова 4:2 от 20/10/2013, когато Джузепе Роси наниза хеттрик. Оттогава сме с 3 победи и едно равенство във всички турнири като гости на Фиорентина, голова разлика 6:1. Освен това сме в серия от 5 поредни победи срещу Фиорентина във всички турнири.

***

В серия от 5 поредни победи сме и в мачовете, които ни е водил Лука Банти, а първата от тези пет поредни победи е именно срещу Фиорентина (29/04/2015 Ювентус - Фироентина 3:2). Това е и единственият мач с Фиорентина, който ни е водил Банти.

Общият баланс с него е:

- 26 мача
- 19 победи
- 4 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 53:18

За последно Банти ни е свирил на 24/01/2016, когато победихме Рома с 1:0, а в последните три мача с този съдия Дибала винаги се разписва.

Posted by: Hristo 22 Jan 2017, 22:34

За четвърти път играхме с Лацио на 22-ри януари и едва днес записахме първата си победа:

- 22/01/1950 Ювентус - Лацио 1:2 (Серия А)
- 22/01/1967 Лацио - Ювентус 0:0 (Серия А)
- 22/01/2013 Ювентус - Лацио 1:1 (Купа на Италия)
- 22/01/2017 Ювентус - Лацио 2:0 (Серия А)

В досегашните три сезона, когато сме играли с Лацио на тази дата, ставаме шампиони независимо от резултата: 1949/50, 1966/67 и 2012/13.

***

Това бе девета поредна победа срещу Лацио във всички турнири и шеста поредна победа без допуснат гол. Последният гол, който Лацио ни вкара, бе на финала за Купата на Италия през 2015, когато Раду откри резултата в 4'. Оказва се, че това е единственият гол, който сме допуснали от Лацио в последните си 9 мача (голова разлика 18:1).

***

За 14-ти път играхме мач от Серия А в 13:30 ч.:

- 12 победи
- 1 равенство
- 1 загуба
- голова разлика 30:11

След равенството със Сампдория 1:1 от 14/12/2014 сме в серия от 5 поредни победи в този час, като последните 4 са без допуснат гол (голова разлика 11:0).

Интересно съвпадение: и в предишния мач, който играхме в 13:30 ч. по-рано през сезона, отново Дибала и Игуаин бяха голмайстори с тази разлика, че Гонсало вкара два гола на Емполи. Също така трите попадения тогава паднаха през второто полувреме, а двете днес - през първото.

***

Днес Пауло Дибала вкара гол №300 за Ювентус срещу Лацио във всички турнири. Така Лацио се превърна в третия отбор, срещу който сме вкарвали 300 гола. Другите два са интер (328) и Милан (310).

Също така, това бе пети гол за Дибала срещу Лацио и "орлите" вече са отборът, на който аржентинецът е вкарал най-много попадения, откакто е в Ювентус. Другата му любима мишена - Удинезе - засега е с 4.

Срещу Лацио днес Дибала отбеляза най-бързия си гол на "Ювентус Стейдиъм", разписвайки се в 5'. Досега най-ранното му попадение бе срещу Верона в 8'. Това бе неговият гол №20 на Стадиона и той отново бе на южната врата (вече 15 от 20, което представлява 75%). Почти същият процент попадения (73%), но на северната, има Игуаин smile.gif

***

Гонсало Игуаин продължава да бележи в дебютния си сезон за Ювентус и вече изпревари имена като Векина, Ферари, Пиола, Дамиани и Ибрахимович - всички те са вкарали по 16 гола в дебютните си сезони за отбора.

А вижте само какви играчи са вкарали по 15 гола в дебютните си сезони: Орси, Кандиани, Коростелев, Джон Хансен, Анастази, Алтобели, Руи Барош, Трезеге и Мората. Трима от тях - Хансен, Анастази и Трезеге - са с над 100 гола за Ювентус, а Мумо Орси, който не е бил типичен нападател, а крило, е с 88.

Следващите, които Игуаин ще задмине, са Рейналдо Мартино, Анди Мьолер и Фернандо Йоренте, които имат по 18 попадения в дебютните си сезони за Ювентус.

Дано не го урочасам, но ако продължава с това темпо, Игуаин има шанса да счупи клубния рекорд, който принадлежи на Ференц Хирцер. През сезон 1925/26 унгарецът вкарва 35 попадения.

И още нещо интересно: Лацио е деветият отбор в Серия А, на който Игуаин вкарва като играч на Ювентус. Да видим дали ще успее да вкара на всичките 19 отбора. За момента успя срещу Фиорентина (2), Лацио и Сасуоло (2). Т.е. следващият отбор, на който Пипита трябва задължително да вкара, е интер smile.gif

***

Мач №50 като титуляри за Ювентус изиграха Дибала и Манджукич, а за Асамоа това бе мач №100 като титуляр.

***

Джорджо Киелини изпревари Антонио Конте по брой мачове за Ювентус и вече е с 420 на 12-то място. Следващата цел пред Киелини е Антонело Кукуреду, който е с 434 мача.

Posted by: Hristo 24 Jan 2017, 13:54

Нещо, което пропуснах да отбележа преди два дни - срещу Лацио в неделя изравнихме един много интересен рекорд, който датира от 1951, а срещу Сасуоло можем дори да го подобрим. Става дума за рекорда за най-много поредни мачове без равенство в Серия А. Този рекорд принадлежи на Комо и е поставен в периода между 03/12/1950 и 14/10/1951 - 32 поредни срещи за първенство без равенство. В тях скромният тим на Комо записва 16 победи и 16 загуби. Нещо повече, в три поредни сезона (1950/51, 1951/52 и 1952/53) Комо е отборът с най-малко равенства в рамките на сезона, съответно 4, 4 и 5. Може да се каже, че това е най-силният период на този отбор в неговата история, тъй като през сезон 1949/50, когато дебютира в Серия А, Комо записва най-високото си класиране в елита - седмо място, а през следващия сезон завършва на осмо място. В останалите 11 сезона, които изкарва в Серия А, Комо записва още две девети места (1985/86 и 1986/87), четири пъти остава извън десетката и пет пъти изпада.

Казвам всичко това, защото в този най-силен период на Комо треньор на отбора е една легендарна фигура на Ювентус от 30-те години на миналия век, а именно Марио Варлиен I. Той е треньорът, под чието ръководство Комо печели първата си промоция в Серия А, след което поставя този забележителен рекорд (Между другото, в състава на Комо тогава има и един бъдещ футболист, а впоследствие - и бъдещ треньор на Ювентус, който е с основна заслуга за добрите резултати на Комо - Ерколе Рабити).

Та, Варлиен I прекарва 14 сезона като футболист на Ювентус в периода от 1928 до 1942. Той е основна фигура и твърд титуляр в Ювентус по време на Великата петилетка между 1931 и 1935, а през 1938 все още е неизменна част от отбора, който печели първата Купа на Италия. През 1934 е част от селекцията на Виторио Поцо, която печели Световното първенство в Италия, но той не изиграва нито една среща. За 14-те си сезона в клуба Варлиен I записва 402 мача, което му отрежда 17-то място във вечната класация на Ювентус. Има и 16 гола, което за дефанзивен полузащитник не е никак малко.

Любопитно е, че преди да стане футболист, Варлиен I е бил лекоатлет. Състезавал се е в дисциплините 100 метра, 200 метра, 400 метра и троен скок.

Легенда на Ювентус е и неговият по-малък брат - Джовани Варлиен II. Двамата братя са съотборници в продължение на 13 сезона, между 1929 и 1942. Нини, както още наричат Джовани Варлиен, има 411 мача и 43 гола за клуба. Той изкарва в Ювентус цели 17 сезона, като по този показател отстъпва единствено на Алесандро Дел Пиеро, който е с 19. Разбира се, Варлиен II също е част от онзи легендарен тим на Ювентус, който печели пет поредни титли, макар да изиграва по-малко мачове от своя брат. Също така той печели с Ювентус първите две купи на Италия (1938 и 1942). След края на войната той продължава да бъде част от Ювентус още два сезона, в които изиграва общо 76 мача.

Нини Варлиен е от онези футболисти, които в Италия наричат jolly, т.е. такива, които могат да играят на почти всички позиции по терена (нещо като Падоин). Но през по-голмата част от кариерата си Варлиен II играе като полузащитник. Бил е доста висок за времето си - 183 см., и е разполагал с впечатляваща физика, което го е правело еднакво добър както в защита, така и в средата на терена.

Марио и Джовани Варлиен са братята, които имат най-много изиграни мачове с екипа на Ювентус и, разбира се, са печелили най-много в нашата история. И двамата записват по над 400 мача за клуба - постижение, с което могат да се похвалят само още 15 играча в нашата история. И двамата са част от Великата петилетка през първата половина на 30-те и печелят първата Купа на Италия.

След това отклонение - обратно към рекорда. Та, ако не завършим наравно със Сасуоло в неделя, ще подобрим постижението на Комо и ще запишем нов рекорд в историята на Серия А. Последното ни равенство датира от 19/02/2016 (0:0 срещу Болоня). Оттогава сме изиграли 32 мача за първенство, в които сме постигнали 27 победи и 5 загуби.

***

И една крайно любопитна закономерност, която забелязах едва сега: след загубата от Верона в края на миналия сезон се оформи една доста интеренса тенденция: след всяка загуба записваме 4 поредни победи в Серия А. До момента този цикъл се повтаря 4 пъти: загуба от Верона, 4 поредни победи, загуба от интер, 4 поредни победи, загуба от Милан, 4 поредни победи, загуба от Дженоа, 4 поредни победи, загуба от Фиорентина. След загубата във Флоренция записахме победа срещу Лацио, да видим дали цикълът ще се повтори за пети път, но и сега това си е прецедент в нашата история.

Posted by: Hristo 04 Feb 2017, 17:01

Срещу Сасуоло в миналия кръг поставихме нов рекорд в Серия А: най-много поредни срещи без равенство, подобрявайки постижението на Комо от 32 поредни мача в началото на 50-те години.

***

Срещу Сасуоло Сами Кедира изигра своя мач №50 за Ювентус. Интересното е, че всички те са като титуляр - германецът все още не влизал в игра като резерва, откакто е при нас.

В същото време, Марко Пяца все още няма мач като титуляр - 11 пъти се е появявал в игра като резерва.

***

Срещу Сасуоло Гонсало Игуаин се разписа в шести пореден мач в Серия А. Аржентинецът вече е с 8 гола в последните си 6 мача за първенство, а интер е един от отборите, на които Игуаин не е вкарвал като футболист на Ювентус. Като футболист на Наполи Гонсало има 4 гола в 3 домакинства срещу интер.

***

Никога досега не сме играли с интер на 5-ти февруари. Изобщо, мачовете ни с интер през февруари са много малко: само 16 мача през този месец във всички турнири от общо 229 и това - за период от над 100 години!

Първите 4 мача, които двата отбора играят през февруари, завършват все с победи за интер, и то - без дори да отбележим гол:

- 11/02/1912 Ювентус - интер 0:4
- 06/02/1927 интер - Ювентус 3:0
- 26/02/1928 интер - Ювентус 1:0
- 21/02/1937 интер - Ювентус 2:0

След това, обаче, в следващите 12 мача нямаме загуба (6 победи и 6 равенства, голова разлика 17:9). В последните 4 мача през февруари, пък, имаме 4 победи и голова разлика 8:2.

В Серия А положението е следното:

- 8 мача през февруари
- 4 победи
- 3 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 8:2

Четирите победи, всъщност, са в последните 4 мача:

- 12/02/2006 интер - Ювентус 1:2
- 13/02/2011 Ювентус - интер 1:0
- 02/02/2014 Ювентус - интер 3:1
- 28/02/2016 Ювентус - интер 2:0

Последният път, когато не сме успели да спечелим срещу интер в Серия А през февруари, се случва на 27/02/1999 при нулевото равенство на "Джузепе Меаца".

Като домакини в Серия А срещу интер през февруари имаме 3 победи и едно равенство (0:0 на 26/02/1939) и голова разлика 6:1.

***

Последните 5 гола, които сме вкарали на интер, са все през второто полувреме.

Последният гол, който сме им вкарали през първото полувреме, е на Мората при победата с 3:0 от 27/01/2016, когато испанецът се разписа от дузпа.

***

Ювентус е отборът, срещу който интер има най-много загуби (79) и най-много допуснати голове (241) в Серия А.

***

До момента ние сме отборът, който е отбелязал най-много голове в Серия А в първите 15 минути на мачовете си (10). Също така, сме спечелили 17 от 18-те си мача, в които сме повеждали в резултата (не успяхме единствено срещу интер на "Сан Сиро").

интер, пък, е отборът, реализирал най-много попадения в последните 15 минути на мачовете си за първенство (12). Освен това, "нерадзурите" са и отборът с най-много обрати (4) и с най-много спечелени точки, след като е изоставал в резултата (15).

***

Това ще бъде мач №50 в Серия А за Макс Алегри на "Ювентус Стейдиъм". В досегашните си 49 мача начело на Ювентус Алегри има 43 победи, 5 равенства и една загуба при голова разлика 111:23. Т.е. под ръководството на Алегри Ювентус е спечелил почти 88% от мачовете си в Серия А у дома. За сравнение, при Антонио Конте този процент беше малко под 81 (46 победи в 57 мача).

***

И за финал - няколко интересни факта за датата 5-ти февруари:

- през 1950 допускаме най-голямата си загуба в Серия А изобщо до този момент: Ювентус - Милан 1:7. Тогава Джон Хансен открива резултата за нас още в 12', но впоследствие губим катастрафонално. Въпреки тази тежка загуба, обаче, в края на сезона ставаме шампиони с 5 точки аванс пред Милан. Любопитна подробност: това е първият футболен мач, излъчван по телевизията в Италия.
- през 1984 е роден Карлос Тевес
- през 1990 Джампиеро Бониперти се оттегля от президентския пост в Ювентус
- през 1997 печелим втората си и засега последна Суперкупа на Европа: на "Ренцо Барбера" в Палермо побеждаваме ПСЖ с 3:1 и с общ резултат от двата мача 9:2 печелим безапелационно трофея

Posted by: Hristo 06 Feb 2017, 15:32

За 29-ти път побеждаваме интер с 1:0, като за 25-ти път това се случва в Торино, а 21 от тези победи са в Серия А (19 в Торино).

За последно с този резултат ги бяхме побеждавали преди почти 6 години - на 13/02/2011, когато спечелихме с гол на Матри в 30'.

Иначе, общо с резултат 1:0 сме спечелили:

- 494 победи във всички турнири (350 в Серия А)
- 282 победи в Торино (209 в Серия А)
- 273 победи като домакини (199 в Серия А)
- 21 победи на "Ювентус Стейдиъм" (18 в Серия А)
- 22 победи под ръководството на Макс Алегри (16 в Серия А)
- 3 победи със съдия Никола Рицоли (3 в Серия А)
- 46 победи през февруари (37 в Серия А)
- 3 победи на 5-ти февруари (3 в Серия А)
- 336 победи в неделя (297 в Серия А)

***

За 26-ти път футболист на интер получава червен картон срещу нас (за 17-ти път - в мач от Серия А).

***

Продължаваме серията си от последователни победи като домакини в Серия А, която вече е 28. Ако не греша, изравнихме рекорд на Барселона в Примера, но нямам информация дали това е абсолютният рекорд в Европа.

***

И още малко статистика за крепостта, наречена "Ювентус Стейдиъм". Откакто е открит Стадионът или считано от 11/09/2011:

- Ювентус е отборът, който е спечелил най-много домакински срещи (90) в топ 5 първенствата на Европа;
- Ювентус е отборът, който е загубил най-малко домакински срещи (3) в топ 5 първенствата на Европа;
- измежду отборите от топ 5 първенствата на Европа, които са изиграли поне 40 домакински мача, единствено Байерн (51) и Монако (53) са допуснали по-малко голове от Ювентус (54).

Ето и цялата статистика на Стадиона в Серия А:

- 107 мача
- 90 победи
- 14 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 235:54

Спечелили сме 84.1% от домакинските си срещи на "Ювентус Стейдиъм".

***

С вчерашната победа Макс Алегри се изравни с Антонио Конте по брой спечелени мачове на "Ювентус Стейдиъм" (57) във всички турнири. Алегри, обаче, е постигнал тези 57 победи в 69 мача, докато Конте - в 76.

Що се отнася до Серия А - Алегри е с 44 победи срещу 46 за Конте.

***

Чудесата, които направи Ханданович вчера, не му попречиха да излезе на трето място в една интересна класация, а именно тази за противниковите вратари, които са допуснали най-много голове на "Ювентус Стейдиъм". Лидер тук е Антонио Миранте с 21 допуснати гола (15 с Парма и 6 с Болоня), следван от Федерико Маркети с 14 (всички с Лацио) и вече Самир Ханданович с 13 (2 с Удиензе и 11 с интер). Другите с по 10 или повече допуснати гола са Рафаел с 12 (всички с Верона) и Стефано Сорентино с 10 (3 с Киево и 7 с Палермо).

Posted by: Kirilov 06 Feb 2017, 16:47

Цитат(Hristo @ 06 Feb 2017, 15:32) *
Продължаваме серията си от последователни победи като домакини в Серия А, която вече е 28. Ако не греша, изравнихме рекорд на Барселона в Примера, но нямам информация дали това е абсолютният рекорд в Европа.

По инфото което успях да открия, отдавна сме задминали Барса по спечелени домакински мача (16) по времето на Гуардиола. Изглежа, че сме на 2 мача от това да станем най-добрия домакински отбор в Европа за всички времена.


29 - Бенфика (Португалия) 1971/73
28 - Ювентус ( Италия ) 2015/17 -
28 – Динамо Загреб (Хърватия) 2006/07
28 – Ференцварош (Унгария) 1931-33
25 – Селтик (Шотландия) 2003/04
25 – Динамо Търнава (Албания) 1951/52
24 – Цървена Звезда (Сърбия) 2015/16
23 – Малмьо (Швеция) 1949/50
22 – Капаз (Азербайджан) 1997/98
22 – ПСВ Айндховен (Холандия) 1987/88
22 – Дъ Ню Сейнтс (Уелс) 2016
19 – Байерн Мюнхен (Германия) 2013/14
19 – Аякс (Холандия) 1971/72
18 – ФХ (Исландия) 2004/05
17 – Олимпиакос (Гърция) 2005–06, 2015/16
17 – Интер Милано (Италия) 2006/07
17 – Стяуа Букурещ (Румъния) 1988
17 – Динамо Букурещ (Румъния) 1988
16 – Реал Мадрид (Испания) 2016–17
16 – Барселона (Испания) 2010/11
16 – АПОЕЛ (Кипър) 2008/09
16 – Валур Рейкявик (Исландия) 1978
15 – Бангор Сити (Уелс) 2010
15 – Спарта Прага (Чехия) 1999/2000
15 – Бенфика (Португалия) 1963
15 – Реал Мадрид (Испания) 1960/61

Posted by: J.T.Ultras 06 Feb 2017, 17:28

Така като гледам програмата не би трябвало да има проблем да минем Бенфика. Следващите 2 домакинства са с Палермо и Емполи преди да дойдат Милан. Даже няма да се учудя целия сезон да го докараме до победи в Торино, тъй като освен мачовете с Милан и Торино други по-рисковани не виждам aa_juve.gif

Posted by: Hristo 06 Feb 2017, 18:02

Очаквам скоро от някъде да излезе точна информация за този рекорд. Но ако приемем инфорамцията, която си пуснал, за достоверна, то тогава сме съвсем близо до счупването на още един забележителен рекорд smile.gif Едва ли точно Палермо и Емполи ще ни спънат особено ако действително сме само на два мача от подобно постижение smile.gif

Щом дори отбор като Селтик, който от десетилетия е хегемон в първенство като шотландското, е далеч зад нас, правете си сметка за какво става въпрос. От другите европейски грандове: Байерн с 19 победи, Реал и Барса с по 16... в Англия, мисля, Конте беше на една победа да постави нов рекорд, но спря на 14 поредни победи, колкото има и Арсенал... Дори големият Аякс от 70-те години е далеч назад с 19 победи. Олимпиакос, който е без конкуренция в Гърция, е със 17... Дори и сега тези 28 поредни победи са впечатляващи, не ми се мисли, ако прескочим 30 smile.gif

Posted by: Hristo 09 Feb 2017, 15:44

Едва за трети път в историята на Серия А сме с 19 или повече победи след изиграването на 23 мача:

- 2005/06 - 20 победи
- 2013/14 - 19 победи
- 2016/17 - 19 победи

***

Вече сме отборът, спечелил най-много точки в първенството за последните 10 сезона, въпреки че сме с един сезон по-малко от останалите в челото:

1. Ювентус 767 т.
2. Рома 766 т.
3. интер 760 т.
4. Милан 709 т. (без отнетите 8 т. заради "Калчополи")
5. Наполи 635 т.

***

Вчера сме поставили поредния си рекорд в Серия А: 79.71% владеене на топката срещу Кротоне, което е абсолютен рекорд в Серия А, откакто се води такава статистика, демек - от сезон 2005/06.

***

Мачът срещу Кротоне бе под номер 99 за Макс Алегри в Серия А, а победата - 99-та във всички турнири, за специалиста от Ливорно, откакто е начело на Ювентус.

***

Срещу Кротоне Пауло Дибила изигра своя мач №50 в Серия А за Ювентус.

***

Съвсем скоро Леонардо Бонучи ще стане 41-ят член на Клуб 300. За момента Лео е с 298 мача за Ювентус и би трябвало следващата седмица срещу Палермо (или най-късно срещу Порто, ако Алегри реши да го съхрани за ШЛ) да запише мач №300.

С което за известно време (минимум два сезона) вратите на Клуб 300 ще бъдат затворени. Следващите в списъка - Бардзали и Лихтщайнер - са съответно с 215 и 213 мача и ми се струва доста трудно в следващите два сезона някой от тях да запише повече от 70 мача общо, ако приемем, че до края на настоящата кампания двамата ще стигнат до 230.

А след Бонучи, Бардзали и Лихтщайнер назад вече се отваря сериозна пропаст: 119 мача за Асамоа, 69 - за Дибала, 65 - за Манджукич и т.н. Т.е., ако Бардзали и Лихтщайнер не успеят да достигнат 300 мача, нов член на клуба няма да имаме за доста дълъг период от време.

***

Същевременно, промени на върха на тази класация няма, но си струва да маркираме мач №605 за Джиджи Буфон, с което той вече е на точно 100 от рекорда на Дел Пиеро.

***

Традицията повелява: винаги когато Марио Манджукич вкара, Ювентус печели! Срещу Кротоне това се случи за 19-ти път, откакто хърватинът е при нас.

Иначе, това бе 20-ти гол за Манджукич с бяло-черната фланелка, с което той се изравни с Ернесто Борел, Бениньо Далмацо, Джорджо Стиванело, Пиетро Фанна, Чиро Ферара и Себастиан Джовинко.

***

Въпреки че е с цял сезон по-малко от Манджукич, Гонсало Игуаин почти се изравни със своя съотборник по брой отбелязани голове за Ювентус. Ел Пипита вече е с 19 попадения, само на гол зад хърватина.

А в Серия А Игуаин вече дори е задминал Манджукич. Това се е случило още след мача със Сасуоло, но съм пропуснал да го отбележа. Та Игуаин е вече с 16 гола в 23 мача, докато Манджукич остава с 15 попадения в 49 срещи.

Освен това, Игуаин се разписва в четвърто поредно гостуване в Серия А.

***

За първи път този сезон Игуаин и Манджукич вкарват в един мач.

Posted by: Hristo 16 Feb 2017, 14:39

Вече стана дума в други теми за постижението на Масимилиано Алегри - треньорът, постигнал 100 победи начело на Ювентус след най-малък брой изиграни срещи.

С победата над Каляри Алегри се превърна в едва седмият треньор в нашата история, преминал границата от 100 победи във всички турнири след Карло Каркано, Ериберто Ерера, Карло Парола, Джовани Трапатони, Марчело Липи и Антонио Конте.

Един друг рекорд, който Алегри постави в мача срещу Каляри и за който, мисля, не стана дума тук в предишните дни: Макс Алегри е треньорът в историята на Ювентус с най-много победи в първите си 100 мача в Серия А (75). Ето всички треньори (в хронологическа последователност) със 100 и повече мача начело на Ювентус в Серия А, като в скоби са победите им в тези първи 100 мача в Серия А:

- Карло Каркано (73)
- Вири Розета (42)
- Ериберто Ерера (44)
- Честмир Вицпалек (52)
- Карло Парола (57)
- Джовани Трапатони (55)
- Марчело Липи (59)
- Антонио Конте (70)
- Масимилиано Алегри (75)

За протокола - Алегри е и треньорът с най-много спечелени точки в първите си 100 мача в Серия А, но няма да обръщаме толкова внимание на тази статистика, защото тя не е показателна, имайки предвид, че до сезон 1993/94 включително за победа се дават по две, а не по три точки и няма смисъл от подобни сметки.

Интересно съвпадение е, че мач №100 в Серия А съвпадна с победа №100 във всички турнири за Макс Алегри.

***

Гонсало Игуаин отбеляза гол №100 (първия в мача) за Ювентус срещу Каляри в Серия А.

***

Срещу Каляри Марио Манджукич изигра своя 50-ти мач в Серия А.

***

Срещу Палермо сме в серия от 9 поредни победи, при това - без допуснат гол (голова разлика 18:0).

Последната ни загуба от Палермо датира от 02/02/2011. Миколи в 7' и Милиачо в 20' донесоха последната победа за Палермо срещу нас. Оттогава изминаха 6 години, 9 мача и 880 минути, без да допуснем дори гол срещу този съперник.

***

През февруари имаме 9 мача с Палермо, като балансът в тях е на страната на сицилианци:

- 2 победи
- 3 равенства
- 4 загуби
- голова разлика 10:12

Освен това, сме загубили последните два мача с Палермо, които сме играли през този месец:

- 28/02/2010 Ювентус - Палермо 0:2
- 02/02/2011 Палермо - Ювентус 2:1

Никога досега не сме играли на 17-ти февруари, нито в петък.

***

Утре ще се навършат точно 10 години от последния ни мач, който сме играли на 17-ти февруари изобщо. На този ден през 2007 победихме Кротоне с 5:0 в Серия Б.

Преди това, обаче, дълго време не можем да се похвалим с успех на тази дата: през 1991 губим от Сампдория с 0:1; през 1985 губим от Милан с 2:3; през 1974 губим от Лацио с 1:3 (и трите ни загуби са в гостувания и в Серия А). По-назад във времето - през 1971 завършваме 2:2 като гости на Твенте в турнира за Купата на панаирните градове. В същия турнир през 1965 завършваме 1:1 с Локомотив (Пловдив), за да се върнем чак до 1963, когато на този ден побеждаваме Рома с 2:0.

Изобщо, балансът на 17-ти февруари е негативен за нас:

- 12 мача
- 4 победи
- 3 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 19:13

***

Ако не завършим наравно с Палермо, това ще бъде 36-ти пореден мач без равенство в Серия А, с което ще излезем еднолично на второто място в Европа в тази интересна класация. За момента го делим с Осасуна, които, също като нас, през 50-те записват серия от 35 поредни мача без равенство в Ла Лига. А рекордът в Европа принадлежи на Астън Вила, които между януари 1891 и декември 1892 записват серия от 51 последователни мача без равенство в английското първенство.

Posted by: Kirilov 17 Feb 2017, 10:21

На първо място сме по сухи мрежи за 2017г. в топ 5 първенствата в Европа.

Posted by: Hristo 18 Feb 2017, 21:18

Съвсем забравих да спомена, че на вчерашния ден се навършиха 12 години от смъртта на Омар Сивори - един от най-великите и легендарни футболисти не само в историята на Ювентус, но и на световния футбол. Все се каня да напиша по-дълъг материал за Сивори, но нещо така и не намирам време. Живот и здраве, по-нататък ще спазя обещанието си smile.gif

***

Вече е официално: Леонардо Бонучи е 41-ят член на Клуб 300 на Ювентус!

***

Джанлуиджи Буфон продължава да пише история: срещу Палермо Буфон записа своя мач №443 в Серия А с Ювентус и по този начин се изравни Джампиеро Бониперти на второто място в тази класация. Почти сигурно до края на кариерата си Буфон ще изпревари и рекордьора Дел Пиеро, който има 478 мача в Серия А. А защо и да не достигне 500?!

И друг път е ставало дума, че Дел Пиеро, Буфон и Бониперти са единствените футболисти в нашата история с 400 и повече мача в Серия А.

Любопитно е, че и Буфон, и Бониперти нямат нито един мач в Серия А като резерви (става дума единствено за кариерите им в Ювентус) и всички тези 443 срещи са като титуляри. Те остават единствените двама футболисти в историята на клуба, които са минали границата от 400 мача като титуляри в Серия А. От своя страна, Дел Пиеро има 378 мача като титуляр и точно 100 - като резерва. Т.е. още в следващия кръг Буфон ще подобри клубния рекорд за най-много срещи в Серия А като титуляр.

Що се отнася до изиграните минути в Серия А, Бониперти все още има леко предимство пред Буфон: 39 680 срещу 39 436 или 244 минути разлика. Тя се дължи на факта, че Бониперти има 3 червени картона и нито вендъж не е бил заменян, докато Буфон има 4 червени картона, а 9 пъти е бил ваден от игра преидмно поради контузии. Но е въпрос на няколко кръга Джиджи да счупи и този рекорд на Бониперти.

И все пак постижението на Бониперти е наистина забележително, имайки предвид, че той е полеви играч, а не вратар. 443 мача, всички - като титуляр, и нито една смяна за малко повече от 14 години!

За да приключа с тази тема, понеже се сетих сега, само ще вметна още едно внушително постижение. Този път иде реч за Дино Дзоф - вратарят, който в 11-те си сезона за Ювентус няма нито един пропуснат мач в Серия А! 11 сезона х 30 мача = 330 мача (всички като титуляр!). От тези 330 мача Дзоф е бил заменен само веднъж. Не знам дали причината е контузия или просто шанс за резервния вратар, но подозирам, че е второто, тъй като това се случва в последния кръг на сезон 1978/79. Датата е 13-ти май 1979, а съперникът - Авелино. Дзоф излиза от игра в 64' при резултат 2:0 в наша полза; минута по-късно резултатът става 3:0, след което в оставащите минути до края Авелино сензационно стига до равенството. Резервният вратар, който в рамките на 15 минути допуска 3 гола и за когото, случайно или не, това се оказва последен мач за Ювентус, е Джанкарло Алесандрели.

Та Дино Дзоф държи този феноменален рекорд от 332 поредни мача в Серия А (има и два мача с Наполи в последния си сезон, преди да премине в Ювентус). Рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен.

***

Точно 10 години по-късно на 17-ти февруари отново има 5 гола в мач на Ювентус. За съжаление този път един от тях е в нашата врата. Има само още един нач мач, който се е играл на тази дата, и в който са паднали 5 гола: през 1985 губим гостуването си на Милан с 2:3.

***

За последно бяхме победили Палермо с 4:1 на 15/04/1973. Любопитно съвпадение е, че и тогава срещата е била от 25-я кръг на Серия А.

Общо с този резултат вече имаме 5 победи срещу Палермо (всички - в Торино).

Победа с 4:1:

- 116 пъти (81 пъти в Серия А)
- 83 пъти като домакини (60 пъти в Серия А)
- 85 пъти в Торино (61 пъти в Серия А)
- 3 пъти под ръководството на Макс Алегри (3 пъти в Серия А)
- 2 пъти през този сезон (2 пъти в Серия А)
- 14 пъти през февруари (13 пъти в Серия А)
- 4 пъти на 17-то число от месеца (3 пъти в Серия А)
- за първи път в петък
- за втори път в 25-я кръг на Серия А

***

Вторият гол на Дибала вчера бе гол №200 за Ювентус в Серия А под ръководството на Макс Алегри.

***

Алегри вече е треньорът с най-много победи на "Ювентус Стейдиъм" (58), изпреварвайки Антонио Конте (57).

Що се касае до Серия А, Конте все още води с една победа - 46 срещу 45 за Алегри.

***

Пауло Дибала се изравни с Джорджо Киелини по брой отбелязани голове за Ювентус (33). Толкова имат също Джовани Векина и Джанфранко Дзигони, като Векина е с подобен коефициент като Дибала: 33 гола в 75 мача за Векина срещу 33 гола в 71 мача за Дибала.

***

Към момента само девет остават футболистите, отбелязали повече голове от Гонсало Игуаин в дебютните си сезони за Ювентус (във всички турнири):

- 1925/26 Хирцер (35)
- 1932/33 Борел II (30)
- 1950/51 Карл Хансен (24)
- 1957/58 Сивори (31) и Чарлз (29)
- 1982/83 Платини (28)
- 1990/91 Баджо (27)
- 1997/98 Индзаги (27)
- 2015/16 Дибала (23)

Гонсало е с 22 попадения във всички турнири и е напълно реалистично да стигне поне до 30, а оттам вече - кой знае дали няма да падне 90-годишния клубен рекорд на Хирцер smile.gif

В Серия А Ел Пипита е с 19 гола. Точно толкова в дебютните си сезони отбелязаха Тевес и Дибала. А повече от 19 попадения в дебютните си сезони в Серия А имат само четирима играчи:

- 1932/33 Борел II (29)
- 1950/51 Карл Хансен (24)
- 1957/58 Сивори (22) и Чарлз (28)

Засега интер остава единственият отбор, на който Игуаин със сигурност няма да вкара този сезон, тъй като не успя да го стори и в двата мача през този сезон.

След като вчера вкара и на Палермо, му остава да порази само Удинезе, Милан, Сампдория, Киево, Пескара, Дженоа и Аталанта.

***

Ивайло Чочев стана първият българин, отбелязал гол на "Ювентус Стейдиъм" smile.gif

***

Срещу Палермо допуснахме седми гол в Серия А за сезона, с което "подобрихме" рекорда от миналия сезона, когато във всичките 19 домакински мача за първенство допуснахме едва 6 попадения. Сега само в първите 13 вече сме със 7 инкасирани гола. За сметка на това, обаче, резултатността скача сериозно: 2.62 гола средно на мач, което е рекорд на "Ювентус Стейдиъм" поне засега (само Серия А):

- 2011/12 - 2.11
- 2012/13 - 1.89
- 2013/14 - 2.47
- 2014/15 - 2.37
- 2015/16 - 1.95
- 2016/17 - 2.62 (засега)

***

Следващият гол, който ще допуснем, ще бъде под №4100 във всички турнири.

Posted by: Hristo 23 Feb 2017, 15:48

За първи път записваме 4 поредни победи като гости в ШЛ.

***

Балансът ни срещу отбори от Португалия:

- 14 мача
- 8 победи
- 2 равенства
- 4 загуби
- голова разлика 20:11

Едва за трети път печелим гостуване в Португалия след победите над Витория (Сетубал) през 1966 (0:2) и над Маритимо през 1994 (0:1).

***

Джиджи Буфон изигра своя мач №100 за Ювентус в ШЛ (109, ако броим и мачовете му с Парма) и стана първият футболист в историята на Ювентус, минал границата от 100 мача в турнира.

Буфон изостава на 20 мача от рекорда на Дел Пиеро за най-много срещи в евротурнирите (129), но при добро стечение на обстоятелствата има шанс и този рекорд да падне следващата година.

***

За осми път сме на осминафинал в ШЛ, като до момента сме продължавали напред в 4 от тях, а в три - сме отпадали.

Едва за трети път печелим първата среща в осминафиналите след успехите над Селтик през сезон 2012/13 и Борусия (Дортмунд) през сезон 2014/15.

Във всичките 15 осминафинални мача, които сме изиграли до момента, сме със 7 победи, 2 равенства и 6 загуби, голова разлика 24:18.

***

Макс Алегри записа победа №102 във всички турнири като треньор на Ювентус, с което се изравни с Антонио Конте. Алегри записа тези 102 победи в 144 мача, докато Конте - в 151.

***

Червеният картон на Телес е най-ранният червен картон в мач на Ювентус в ШЛ. До вчера този "рекорд" принадлежеше на Зинедин Зидан, който на 24/10/2000 е изгонен в 29' на мача срещу Хамбургер, завършил 1:3 за немците.

Що се отнася само до червените картони за противниковите отбори, то Телес подобрява постижението на Франко Васкес, който в мача срещу Севиля по-рано през този сезон получи червен картон в 36'.

Това бе 12-ти червен картон за противников отбор в ШЛ и едва трети - през първото полувреме.

Общо в мачове на Ювентус в турнира това бе 34-ти червен картон и шести - през първото полувреме.

***

За трети път играем осминафинал в ШЛ на 22-ри февруари и за първи път печелим:

- 22/02/2005 Реал (Мадрид) - Ювентус 1:0
- 22/02/2006 Вердер (Бремен) - Ювентус 3:2
- 22/02/2017 Порто - Ювентус 0:2

И в двата случая впоследствие продъжлаваме напред в турнира, независимо че губим първия мач.

По-интересното, обаче, е, че на тази дата сме изиграли общо 16 мача през годините, като само в два от тях сме били домакини, а в останалите 14 - винаги сме били гости. За последно в този ден сме били домакини през 1981, когато печелим с 2:0 срещу Бреша. Оттам насетне - 8 гостувания в следващите 8 мача.

Последната ни победа на тази дата е от 2004, когато побеждаваме Болоня с 1:0 с гол на Марк Юлиано. Всъщност, това е последният гол на Юлиано с екипа на Ювентус.

Posted by: Hristo 01 Mar 2017, 16:15

Едва за 18-ти път от всичките 148 мача на "Ювентус Стейдиъм" допускаме първия гол в срещата. Пълен обрат постигаме в 10 от тези случаи, равенство - в 5, а загуба - в 3.

Общо 4 пъти печелим с резултат 3:1, след като сме изоставали с 0:1 на Стадиона, а за първи път това се случва извън Серия А и в турнира за Купата:

- 18/02/2012 Ювентус - Катания 3:1 (Бариентос открива в 4')
- 04/10/2015 Ювентус - Болоня 3:1 (Муние открива в 5')
- 13/12/2015 Ювентус - Фиорентина 3:1 (Иличич открива в 3' от дузпа)
- 28/02/2017 Ювентус - Наполи 3:1 (Кайехон открива в 36')

В същия контекст - нещо доста любопитно: в последните два сезона общо 7 пъти сме инкасирали първи гол в мач на "Ювентус Стейдиъм" и с изключение на първия такъв (загубата от Удинезе на старта на сезон 2015/16) в останалите 6 случая Дибала винаги се разписва.

И още: 5 от головете му са от дузпа, един - от свободен удар, и само два - от игра, а 7 от общо 8-те му попадения са през второто полувреме.

***

Снощи Гонсало Игуаин отбеляза гол №400 на "Ювентус Стейдиъм" във всички турнири. Головата разлика на Стадиона вече е 317:84.

Интересно, че Игуаин става първият футболист на Ювентус, отбелязал юбилеен гол на Стадиона и това се случва чак сега. Ето всички юбилейни голове на "Ювентус Стейдиъм":

- №100: 09/01/2013 Ел Шаарауи (Милан), Ювентус - Милан 2:1 (Купа на Италия)
- №200: 10/04/2014 автогол на Юмтити от Лион, Ювентус - Лион 2:1 (Лига Европа)
- №300: 31/10/2015 Бово (Торино), Ювентус - Торино 2:1 (Серия А)
- №400: 28/02/2017 Игуаин (Ювентус), Ювентус - Наполи 3:1 (Купа на Италия)

***

Джорджо Киелини изигра своя мач №100 като титуляр на "Ювентус Стейдиъм".

***

Хосе Кайехон отбеляза гол №4100 във вратата на Ювентус общо във всички турнири, а следващият гол, който ние отбележим, ще бъде под №7500. Тук, обаче, трябва да направим уточнението, че се включват и голове от служебни победи и загуби през годините.

***

Пауло Дибала е 12-ят футболист в историята на Ювентус, който успява да отбележи две дузпи в един мач. Преди него това са правили също: Виторио Сентименти III, Пиетро Рава, Енрико Кандиани, Джон Хансен, Карл Хансен, Антонио Монтико, Роберто Баджо, Фабрицио Раванели, Алесандро Дел Пиеро, Артуро Видал и Карлос Тевес.

Общо това се случва за 24-ти път в нашата история, за втори път - срещу Наполи (като и в предишния случай сме спечелили с 3:1 (08/03/1992), и също за втори път - в турнира за Купата на Италия (21/09/1994, пак победа с 3:1, но като гости).

Това са всички мачове, в които сме вкарали две дузпи (в скоби са голамйсторите, а след тях - турнира):

- 07/03/1926 Ювентус - Падова 3:2 (Хирцер и Виолак), Национална дивизия
- 29/03/1934 Ювентус - Болоня 4:1 (Орси и Монти), Серия А
- 08/11/1942 Лацио - Ювентус 5:3 (Виторио Сентименти III х 2), Серия А
- 07/07/1946 Ювентус - Рома 2:1 (Рава х 2), Национална дивизия
- 13/04/1947 Ювентус - Рома 4:0 (Кандиани х 2), Серия А
- 09/01/1949 Ювентус - Лацио 4:1 (Джон Хансен х 2), Серия А
- 08/10/1950 Ювентус - Рома 7:2 (Карл Хансен х 2), Серия А
- 03/02/1957 Ювентус - Лацио 3:3 (Монтико и Раул Конти), Серия А
- 24/03/1957 Ювентус - Аталанта 2:2 (Монтико х 2), Серия А
- 31/01/1982 Ювентус - Авелино 4:0 (Брейди и Вирдис), Серия А
- 02/02/1992 Ювентус - Фоджа 4:1 (Роберто Баджо х 2), Серия А
- 08/03/1992 Ювентус - Наполи 3:1 (Роберто Баджо х 2), Серия А
- 06/06/1993 Ювентус - Лацио 4:1 (Роберто Баджо х 2), Серия А
- 31/10/1993 Ювентус - Дженоа 4:0 (Роберто Баджо х 2), Серия А
- 21/09/1994 Киево - Ювентус 1:3 (Раванели х 2), Купа на Италия
- 11/12/1996 Удинезе - Ювентус 1:4 (Дел Пиеро х 2), Серия А
- 01/04/1998 Ювентус - Монако 4:1 (Дел Пиеро х 2), Шампионска лига
- 19/09/1999 Ювентус - Удинезе 4:1 (Дел Пиеро и Индзаги), Серия А
- 19/01/2003 Киево - Ювентус 1:4 (Дел Пиеро и Трезеге), Серия А
- 18/01/2004 Ювентус - Сиена 4:2 (Дел Пиеро х 2), Серия А
- 17/05/2008 Ювентус - Сампдория 3:3 (Трезеге и Дел Пиеро), Серия А
- 27/11/2013 Ювентус - Копенхаген 3:1 (Видал х 2), Шампионска лига
- 05/10/2014 Ювентус - Рома 3:2 (Тевес х 2), Серия А
- 28/02/2017 Ювентус - Наполи 3:1 (Дибала х 2), Купа на Италия

Има и един случай, в който наш футболист бележи 3 дузпи в един мач. Това се случва на 19/09/1942 при победата с 6:1 над Матер Рома в турнира за Купата на Италия. Герой тогава е Виторио Сентименти III, а това е рекорд в нашата история.

Posted by: Hristo 12 Mar 2017, 21:25

Мачът срещу Милан бе под №2800 за Ювентус в Серия А.

***

За първи път отбелязваме гол в 7-та минута на добавеното време. Това е най-късният гол, който сме вкарали изобщо, когато мачът е бил с продължителност 90 минути.

Само още веднъж в мач на Ювентус е падал гол в 7-та минута на продължението и това се случи във финала срещу Барселона, когато Неймар отбеляза последното попадение в нашата врата именно в тази минута.

***

Пауло Дибала реализира 14-тата поредна дузпа за Ювентус от последния пропуск насам. На 25/10/2015 Пол Погба пропусна дузпа срещу Аталанта. Оттогава досега в наша полза са отсъдени 14 дузпи и всички те са отбелязани: 9 гола има Дибала, 2 - Мората, а по един - Игуаин, Маркизио и Пянич.

Най-дългата серия от реализирани последователни дузпи в нашата история е 19. Това се случва в периода между 29/01/1995 и 06/04/1997. Тогава 6 дузпи отбелязва Дел Пиеро, 5 - Раванели, 4 - Роберто Баджо, по една - Виали, Падовано, Аморузо и Зидан.

***

Това е първата дузпа, която вкарваме в петък. Само още веднъж досега наш футболист бе изпълнявал дузпа в петък: на 21/12/2012 Артуро Видал пропусна от бялата точка срещу Каляри.

Иначе, на 24/03/2000 Шевченко отбелязва първата дузпа изобщо в мач на Ювентус в петък при загубата от Милан с 0:2.

Общо в петък срещу нас са отсъдени 4 дузпи (3 вкарани и една пропусната), а в наша полза - 2 (една вкарана и една пропусната).

Едва за втори път е отсъдена дузпа в Торино в петък: на 22/12/2006 Мартинети от Арецо се разписва срещу нас на "Комунале" в Серия Б.

***

Дибала продъжлава да е без грешка от бялата точка: 11 изпълнени дузпи - 11 гола.

С 11 гола от дузпа са още Феличе Плачидо Борел II и Омар Сивори, а повече реализирани дузпи от Дибала имат само още 10 футболисти (по-долу можете да видитие кои са те).

Направих си труда и да проверя на кого принадлежи рекорда за най-много поредни вкарани дузпи преди първия пропуск и ето какво казва историята:

- 14 Сентименти III (без нито един пропуск от бялата точка!)
- 12 Баджо
- 11 Де Агостини и Дибала
- 8 Раванели
- 7 Дел Пиеро
- 5 Каузио
- 3 Джон Хансен
- 2 Сивори и Видал
- 1 Платини
- 0 Борел II и Орси (и двамата пропускат първата си дузпа за Ювентус)

(Това са само футболистите с 11 или повече вкарани дузпи)

Т.е., ако отбележи следващите 4 дузпи, които изпълнява, Дибала ще постави нов рекорд в историята на Ювентус. Разбира се, говорим само за дузпи в редовното време, било то 90 минути или 120, не и за дузпи след края на мача.

***

Продължаваме феноменалната си домакинска серия за първенство и вече сме с 31 поредни победи у дома!

След като отдавна подобрихме рекорда в Серия А, оказва се, че сме подобрили също и рекордите във Висшата лига (20 поредни домакински успеха за Манчестър Сити между март 2011 и март 2012), в Бундеслигата (26 поредни победи за Байерн (Мюнхен) между ноември 1971 и май 1973) и във френската Лига 1 (28 поредни победи за Сент Етиен между февруари 1974 и август 1975). От големите първенства в Европа ни остава единствено да подобрим постижението на Барселона в Примера дивисион: в периода от февруари 1958 до ноември 1960 каталунците печелят 39 поредни домакински победи.

До края на сезона ни остават домакинства на Киево, Дженоа, Торино и Кротоне, така че евентуално ще можем да атакуваме рекорда на Барса някъде в началото на следващия сезон.

***

Щефан Лихтщайнер изигра своя мач №100 на "Ювентус Стейдиъм" и стана шестият играч, преминал границата от 100 мача на Стадиона след Бонучи, Буфон, Маркизио, Бардзали и Киелини.

Няма изгледи скоро друг футболист да прекрачи тази граница, така че вероятно за следващите две години това ще останат единствените наши футболисти със 100 и повече мача на Стадиона. За статистиката - следващият в списъка е Асамоа с 67 мача.

***

Дибала е третият наш футболист, отбелязал дузпа в добавеното време на "Ювентус Стейдиъм" (след 90-та минута). Останалите двама са Бардзали (срещу Аталанта в първата минута на продължението и Пепе срещу Наполи в третата). Любопитното тук е, че и трите дузпи са отбелязани на северната врата.

Друга интересна статистика показва, че от общо 35-те дузпи, които сме вкарали на "Ювентус Стейдиъм" 22 са на северната врата и 13 - на южната.

От 9-те дузпи, които Дибала е отбелязал на Стадиона, 6 са на северната врата и 3 - на южната. Това е много интересна статистика, имайки предвид, че Дибала е вкарал само 9 от общо 26-те си попадения на Стадиона на северната врата и 6 от тях са от дузпа.

И за да завърша темата, в този контекст Дибала има и един гол от свободен удар на северната врата, което означава, че на тази врата е вкарал само две попадения от игра (срещу Байерн миналия сезон и срещу Палермо преди около месец).

Също така, 8 от 9-те му гола на северната врата са през второто полувреме и само един - през първото. За сравнение - на южната врата Дибала има 10 гола през първото полувреме и 7 през второто.

Или иначе казано - когато Дибала вкарва на северната врата, го прави почти винати през второто полувреме и почти винаги от статично положение smile.gif

Общо от 35-те реализирани дузпи на Стадиона 14 са през първото полувреме (по 7 на двете врати) и 21 - през второто (15 на северната врата и 6 на южната).

***

Предстоящият мач с Порто ще бъде под №150 на "Ювентус Стейдиъм".

***

На днешния ден през 1921 е роден Джани Аниели. Ако беше жив, днес щеше да навърши 96 години.

Posted by: nikentus 13 Mar 2017, 19:59

Цитат(Hristo @ 12 Mar 2017, 21:25) *
Най-дългата серия от реализирани последователни дузпи в нашата история е 19. Това се случва в периода между 29/01/1995 и 06/04/1997. Тогава 6 дузпи отбелязва Дел Пиеро, 5 - Раванели, 4 - Роберто Баджо, по една - Виали, Падовано, Аморузо и Зидан.


Ох, бебчо... всички помним какво се случи през този период

Звездите и планетите се нареждат за нещо специално biggrin.gif

Posted by: Hristo 19 Mar 2017, 15:09

Днес в 65-та минута на мача със Сампдория Джиджи Буфон ще подобри поредния клубен рекорд - този за най-много минути в Серия А. За още малко повече от два часа той ще принадлежи на Бониперти (39 680 минути).

Пропуснахме да споменем, че миналата седмица Буфон стана действащият футболист с най-много мачове в Серия А, изпреварвайки Франческо Тоти (вече 613 мача за Буфон срещу 612 за Тоти). Срещу Наполи в началото на април Буфон ще се изравни с Хавиер Санети (615) и пред него ще остане единствено Паоло Малдини (647).

***

На днешния ден Валери Божинов отбеляза последния си гол за Ювентус. Това се слчуи при победата над Триестина с 5:1, като българинът вкара последното попадение в срещата в 81'.

Posted by: J.T.Ultras 19 Mar 2017, 15:30

Цитат(Hristo @ 19 Mar 2017, 15:09) *
На днешния ден Валери Божинов отбеляза последния си гол за Ювентус. Това се слчуи при победата над Триестина с 5:1, като българинът вкара последното попадение в срещата в 81'.


https://youtu.be/tJE6Za2p91c малко в стил Лечков laugh.gif

Posted by: Hristo 21 Mar 2017, 14:06

В петък срещу Албания Джанлуиджи Буфон ще изиграе своя мач №1000 като професионален футболист:

- 220 мача с Парма
- 612 мача с Ювентус
- 167 мача с Италия
--------------------------
- 999 мача общо

До момента единственият италиански футболист, минал границата от 1000 мача, е Паоло Малдини с 1028 (902 с Милан и 126 с Италия).

Т.е. другия сезон Буфон ще подобри пореден впечатляващ рекорд.

В Wikipedia има списък на https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_association_football_players_with_the_most_official_appearances, но там са включили и участията в младежките отбори, както и в олимпийските отбори, а те не би трябвало да се броят. Мързи ме да вадя и да смятам, а и не мисля, че това е най-достоверният източник, но общо взето, играчите преди Буфон в този списък са някъде около 20 в световен мащаб. По-интересните и познати имена са Субисарета, Касияс, Гигс, Малдини, Лампард, Раул, Шави, Санети, Роберто Карлош и т.н.

Убедителен лидер в тази класация е Питър Шилтън с близо 1400 мача; втори е Роджерио Сени с 1234, а трети е Роберто Карлош с малко над 1100. Ясно е, че няма как да подобри рекорда на Шилтън, но се чудя дали Буфон ще има сили и мотивация за още едни стотина мача, с които да стигне поне до третото място. С още два сезона и ако се опази от контузии, би било напълно постижимо.

***

В същия мач срещу Албания Буфон ще стане и играчът с най-много мачове за националния си отбор в рамките на УЕФА, изпреварвайки Касияс. В момента и двамата са с по 167 мача, но, ако не се лъжа, Касияс вече окончателно отпадна от националния отбор.

***

Вчера се навърши точно една година, откакто Буфон постави рекорда за най-много последователни минути без допуснат гол в Серия А.

***

Срещу Сампдория Макс Алегри записа мач №150 начело на Ювентус и вече е само на мач от Антонио Конте (151).

Чисто статистически, Алегри продължава да е с най-добри показатели от всички треньори със 100+ мача начело на Ювентус: 107 победи в 150 мача или 71.33% победи. Ето и процентите спечелени мачове на останалите:

- 68.94% Карло Каркано
- 67.55% Антонио Конте
- 64.76% Фабио Капело
- 58.26% Карло Парола
- 56.06% Марчело Липи
- 55.26% Карло Анчелоти
- 53.52% Джовани Трапатони
- 50.96% Дино Дзоф
- 50.31% Честмир Вицпалек
- 46.51% Ериберто Ерера
- 46.51% Вири Розета

Posted by: Hristo 05 Apr 2017, 12:04

В неделя Макс Алегри се изравни с Антонио Конте по брой мачове начело на Ювентус във всички турнири (151), като двамата имат доста сходни показатели:

- победи: 107 за Алегри срещу 102 за Конте
- равенства: 25 за Алегри срещу 34 за Конте
- загуби: 19 за Алегри срещу 15 за Конте
- отбелязани голове: 283 за Алегри срещу 280 за Конте
- допуснати голове: 99 за Алегри срещу 101 за Конте

Както се вижда, единствено при равенствата има някаква малко по-голяма разлика, а във всички останали компоненти двамата са много близо един до друг.

До края на сезона Алегри със сигурност ще изпревари Вицпалек (159 мача), Каркано (161) и втория Липи (161).

Пред него ще останат само Ериберто Ерера (215), първият Липи (244) и първият Трапатони (454).

***

Датата 2-ри април е доста интересна от гледна точка на резултатите, които сме записали през годините. Да започнем с това, че на нея сме изиграли общо 13 мача, 11 от които - в Торино. Четвъртфиналът срещу Байерн през 2013 е първото ни гостуване на 2-ри април изобщо, а срещу Наполи в неделя беше второто.

На тази дата през 1967 отново играем с Наполи, но този път ги побеждаваме с 2:0 с голове на Дзигони и Салвадоре в 53' и 55'.

Това е и последният мач на тази дата, в който отбелязваме повече от един гол; в следващите 7 мача, които играем на 2-ри април, така и не успяваме да вкараме повече от едно попадение и тази тенденция се затвърди и срещу Наполи в неделя.

***

Във втори пореден мач повеждаме в резултата в 7-та минута: Куадрадо срещу Сампдория и сега Кедира срещу Наполи.

В цялата ни история това се е случвало само още два пъти:

- на 28/08/1996 Кристиан Виери открива резултата в 7' срещу Фиделис Андрия за Купата на Италия, след което на 08/09/1996 отново Бобо Виери вкарва първия гол в 7' при гостуването на Реджана в среща от първия кръг на Серия А;
- на 17/05/2008 Дел Пиеро открива резултата в 7' срещу Сампдория в последния кръг на първенството, а в първия мач от новия сезон 2008/09 Каморанези бележи в 7' за 1:0 срещу Артмедия в квалификациите за ШЛ.

Така че може да се каже, че имаме прецедент: за първи път в два поредни мача за първенство откриваме резултата в 7'.

През октомври 1956 има и един случай, когато в два поредни мача ние допускаме гол в 7-та минута: на 21/10/1956 при домакинската загуба от Удинезе с 2:3 Секи открива за гостите в тази минута, а точно седмица по-късно Арсе се разписва за Торино при равенството 1:1.

***

Клаудио Маркизио изпревари Чиро Ферара по брой мачове за Ювентус и вече е с 359 на 27-то място в класацията. Пред него са Вири Розета и Джанлука Песото с по 366, Джампиеро Комби с 369 и т.н.

***

Джорджо Киелини изигра мач №299 за Ювентус в Серия А, с което изпревари Антонело Кукуреду (298), и може би още срещу Киево в събота ще запише мач №300. Зад него остават още Кабрини (297), Конте (295), Леончини (289) и др.

Само 12 футболисти в нашата история имат повече от 300 мача в Серия А и Киелини ще стане 13-ят:

- 478 Дел Пиеро
- 447 Буфон
- 443 Бониперти
- 377 Ширея
- 361 Фурино
- 331 Салвадоре
- 330 Дзоф
- 326 Бетега
- 324 Варлиен I
- 316 Варлиен II
- 305 Каузио
- 304 Депетрини

Трябва, обаче, да кажем, че всички тези легенди са играли, изцяло или частично, в периоди, в които първенството е било с 30 или с 34 кръга, докато Киелини е облагодетелстван от факта, че играе изцяло в епоха, когато Серия А е с 38 кръга. Не че това омаловажа постижението му, а просто следва да покаже каква тежест имат тези 300 и повече мача за останалите.

***

Марек Хамшик вече е със 7 гола срещу Ювентус и се изравнява с имена като Анджело Скиавио, Валентино Мацола, Ищван Ниерс, Курт Хамрин, Алесандро Алтобели, Антонио Карека, Руджиеро Рицители, Пиетро Паоло Вирдис и др. Всички те също имат по 7 гола срещу нас.

От по-близкото минало в тази група са още Енрико Киеза, Маурицио Ганц, Фабрицио Миколи, Марко Ди Вайо, Горан Пандев и Мауро Икарди.

Припомням, че футболистите с най-много голове срещу Ювентус, са Силвио Пиола и Жозе Алтафини, които имат по 17 попадения в нашата врата.

***

Вчера пропуснахме да отбелжим, че на 04/04/2004 Антонио Конте изигра последния си мач за Ювентус, както и рожденият ден на Сами Кедира, който стана на 30. На същата дата са родени още Емерсон (1976), Пиетро Фиораванти (1946), Анджело Балбиани (1890) и Йозеф Едмунд Хес (1885).

***

Последният е един от хората с най-голям принос за развитието на Ювентус в първите и трудни години на съществуване на нашия клуб. Възпитаник на лицея "Масимо Д'Адзелио", Бино, както го наричали неговите приятели тогава, е част от втората вълна млади ентусиасти, които се запалват по идеята "Ювентус", след като тя вече е набрала популярност в града. От тази втора вълна са още Алфредо Армано (по-малкият брат на един от основателите - Джоакино), Джепе и Сандро Колино, Алдо Коломбо, Алфредо Де Доминичис, Анджело Безоци, Еторе Корбели и др. Новите младежи заместват някои от основателите, които вече се били отдалечили от клуба заради образование, работа, военна служба или поради други причини (Пио Креа, Рока, Роланди, Молинати, Карло Фереро, Умберто Савоя и др.). Става дума за периода около 1900-1902. Та Хес веднага се сприятелява с Умберто Малвано, за когото съм писал подробно по-назад в темата, и в един момент двамата са най-младите, но и едни от най-авторитетните в клуба; те били лидерите и тарторите на младите ювентинци. Първоначално, заради възрастта си Хес е капитан на втория (резервния) отбор на Ювентус, с който през 1905 печели титлата в съответното първенство (Втора категория или нещо като сегашната Серия Б, в която, обаче, участвали само вторите отбори), но често попада и в първия състав, когато някой от "титулярите" е възпрепятстван да играе. За кратко в периода около 1913 до избухването на Първата световна война Хес е дори президент на Ювентус. Точните дати на неговото управление не са съвсем ясни, но се знае, че той е президент, когато избухва войната. След нейния край, през 1918 Хес е част от голямото събиране в Торино, което се организира с цел да се възстановят и съхранят контактите след тежките години на Първата световна война. Впоследствие, Едмунд Хес става известен и уважаван адвокат в Торино, сякаш за да постави началото на традицията адвокати да бъдат и успешни президенти на клуба. Умира на 19/06/1967 в Торино.

Между другото, някъде из архивите може да го срещнете и с името Джузепе, но това е италианската версия на истинското му име - Йозеф Едмунд. Причината е, че той е италианец от немски произход. Неговите родители, които са от Франкфурт, емигрират в Италия някъде в периода между 1870 и 1880.

Та Йозеф Едмунд Хес, известен още като Джузепе Хес, или просто Бино Хес, е една от най-ярките и значими личности в нашата история от тези начални и много трудни години преди, по време на и след Първата световна война.


Posted by: Hristo 10 Apr 2017, 17:51

Голът, с който Марек Хамшик изравни резултата в сряда за Купата, бе под №100 срещу Ювентус с Макс Алегри начело.

Освен това, словакът вече е с 8 гола срещу нас и влезе в групата, в която са още имена като Луис Ван Хеге, Луиджи Чевенини III, Вирджилио Леврато, Ренато Катанео, Пиетро Ферарис II, Умберто Бузани, Джузепе Балдини, Ханс Йепсон и Бруно Джордано. В по-ново време 8 гола срещу нас имат също Кларънс Зеедорф и Антонио Касано.

21 са футболистите, които са вкарали повече голове срещу Ювентус от Хамшик.

***

За първи път в историята ще играем на трети пореден финал за Купата.

Три поредни финала в турнира са играли още Милан (1971, 1972 и 1973) и Торино (1980, 1981 и 1982), а през 2005, 2006, 2007 и 2008 Рома и интер играят четири поредни финала за Купата, което е рекорд.

***

Темпото ни в първенството този сезон е впечатляващо. След 31 изиграни мача имаме 4 точки повече, отколкото имахме на същия етап през последните два сезона, 6 точки повече от сезон 2012/13 и цели 12 точки повече от сезон 2011/12.

Статистически това е вторият ни най-силен сезон от последните 6 шампионски, като за момента изоставаме само на 4 точки от постижението си след 31 изиграни мача през рекордния 2013/14, и само на една - от 2005/06, който също беше много силен от гледна точка на резултатите ни в първенството.

Освен това, никога досега не сме били с 25 победи в първите 31 мача в Серия А, като единствено през 2013/14 сме били с повече (26).

Двете равенства, които сме записали до момента, също са рекорд за нас на този етап от сезона. За сравнение - с три равенства след 31 изиграни мача сме били през сезон 1930/31, 1959/60 и 2013/14.

***

Киево беше един от отборите, на които Игуаин не успя да вкара през есента. Останалите са Пескара, Дженоа и Аталанта, докато интер, Удинезе, Милан и Сампдория се измъкнаха чисти този сезон.

В една от другите теми видях, че сте писали, но да го маркираме и тук. От сезон 1957/58 не сме имали футболист, който да вкара 20 или повече гола за първенство в дебютния си сезон. Тогава това правят Сивори (22) и Чарлз (28). През тези 59 години най-близо до това постижение са били Индзаги (18) през 1997/98, Тевес (19) през 2013/14 и Дибала (19) през 2015/16.

Рекордът принадлежи на Феличе Плачидо Борел II, който през сезон 1932/33 вкарва 29 гола в Серия А, а над 20 попадения в дебютния си сезон е вкарал още само Карл Ааге Хансен (24) през 1950/51.

За момента Игуаин е с 21 гола в Серия А.

***

По всичко личи, че за четвърти пореден сезон голмайстор на Ювентус ще бъде аржентинец след Тевес (два пъти) и Дибала. Подобно нещо се случва и в началото на 60-те години, когато аржентинец става голмайстор в пет поредни сезона - Омар Сивори между 1960 и 1964.

***

Утре излизаме за десети път на четвъртфинал в ШЛ. Досега 6 пъти сме продължавали напред и 3 пъти сме отпадали, като и в двата случая, в които играем с испански отбори в тази фаза на турнира, ги отстраняваме:

- 1995/96 елиминираме Реал (Мадрид)
- 1996/97 елиминираме Розенборг
- 1997/98 елиминираме Динамо (Киев)
- 1998/99 елиминираме Олимпиакос
- 2002/03 елиминираме Барселона
- 2004/05 отпадаме от Ливърпул
- 2005/06 отпадаме от Арсенал
- 2012/13 отпадаме от Байерн (Мюнхен)
- 2014/15 елиминираме Монако

***

Общо във всички европейски клубни турнири сме били 31 пъти на четвъртфинал, от които 21 пъти сме продължавали напред, а 10 - сме отпадали.

5 пъти сме се изправяли срещу испански отбори на четвъртфинал в Европа:

- 1961/62 отпадаме от Реал (Мадрид) за КЕШ
- 1963/64 отпадаме от Реал (Сарагоса) за Купата на панаирните градове
- 1985/86 отпадаме от Барселона за КЕШ
- 1995/96 отстраняваме Реал (Мадрид) в ШЛ
- 2002/03 отстраняваме Барселона в ШЛ

Т.е., винаги когато отстраним испански отбор на четвъртфинал в Европа, впоследствие стигаме до финала.

***

4 пъти доега сме играли с Барселона в директни елиминации - два пъти ги отстраняваме (1970/71 на 1/16 финал в турнира за Купата на панаирните градове и 2002/03 на четвъртфинал в ШЛ) и два пъти отпадаме (1985/86 на четвъртфинал за КЕШ и 1990/91 на полуфинал за КНК):

Що се отнася до гостуванията на Барселона в Торино, каталунците все още нямат победа срещу нас, макар че нито един от четирите резултата долу няма да е особено благоприятен за нас:

- 04/11/1970 Ювентус - Барселона 2:1 (Купа на панаирните градове, 1/16 финал)
- 19/03/1986 Ювентус - Барселона 1:1 (КЕШ, четвъртфинал)
- 24/04/1991 Ювентус - Барселона 1:0 (КНК, полуфинал)
- 09/04/2003 Ювентус - Барселона 1:1 (ШЛ, четвъртфинал)

***

Датата 11-ти април е интересна дотолкова, че само два пъти досега сме играли на нея в европейските клубни турнири: през 1973 печелим с 3:1 срещу Дарби Каунти в полуфинал за КЕШ и стигаме до финал в турнира; през 1984, също на полуфинал, завършваме 1:1 с Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" и отново играем европейски финал.

На тази дата през 1995 играем полуфинал и в турнира за Купата на Италия, в който побеждаваме Лацио с 2:1, и отново достигаме до финал.

За последно на тази дата играхме през 2015, когато загубихме от Парма с 0:1, но паметен остава https://www.youtube.com/watch?v=v_bh_9Za8rI от 2012.

Други по-интересни събития, които са се случили на 11-ти април:

- през 1906 е роден легендарният аржентинец Ренато Чезарини;
- през 1976 Жозе Алтафини вкарва последния си гол за Ювентус.

***

Барселона е 51-ят отбор, който ще гостува на "Ювентус Стейдиъм", и четвъртият испански след Реал (Мадрид), Ателтико (Мадрид) и Севиля.

Балансът ни срещу испански отбори на Стадиона е:

- 5 мача
- 2 победи
- 3 равенства
- 0 загуби
- голова разлика 6:3 (само Реал са ни вкарвали)

***

Няколко думи и за успешните серии, в които се намираме на "Ювентус Стейдиъм":

- 32 поредни домакински победи в Серия А;
- 37 поредни домакински победи на национално ниво (Серия А и Купа на Италия);
- 39 поредни мача без загуба на национално ниво;
- 47 поредни мача без загуба във всички турнири;
- 21 поредни мача без загуба в европейските клубни турнири;
- 17 поредни мача без загуба в ШЛ.

Всъщност, последната ни домакинска загуба в Европа датира отпреди точно 4 години: 10/04/2013 Ювентус - Байерн (Мюнхен) 0:2.

Никога досега не сме губили на Стадиона, когато сме играли във вторник (в скоби са данните само за ШЛ):

- 17 мача (11 мача)
- 10 победи (7 победи)
- 7 равенства (4 равенства)
- голова разлика 31:15 (19:9)

***

Утре Макс Алегри ще се изравни с Антонио Конте по брой мачове на "Ювентус Стейдиъм" (76).

Posted by: Hristo 18 Apr 2017, 15:57

Срещу Пескара Клаудио Маркизио изигра своя мач №250 за Ювентус в Серия А.

***

Гонсало Игуаин вече е с 29 гола във всички турнири в дебютния си сезон за Ювентус и вече е само на гол от това да стане едва четвъртият футболист, минал границата от 30 гола в дебютния си сезон за клуба:

- 35 гола - Ференц Хирцер (1925/26)
- 31 гола - Омар Сивори (1957/58)
- 30 гола - Феличе Плачидо Борел II (1932/33)
- 29 гола - Джон Чарлз (1957/58) и Гонсало Игуаин (2016/17)

Освен това, с двата си гола срещу Пескара Игуаин изпревари Мишел Платини (28 гола през 1982/83), Роберто Баджо (27 гола през 1990/91) и Филипо Индзаги (27 гола през 1997/98).

Що се отнася само до Серия А, Игуаин вече е с 23 гола, като изпревари Омар Сивори (22 гола през сезон 1957/58). Пред него остават единствено:

- 29 гола - Феличе Плачидо Борел II (1932/33)
- 28 гола - Джон Чарлз (1957/58)
- 24 гола - Карл Ааге Хансен (1950/51)

***

За последно на 15-ти април бяхме играли през 2013. Тогава победихме Лацио също с 2:0, също като гости и също с два гола на един играч (Видал) през първото полувреме (8' и 28').

Любопитното за тази дата е, че на нея сме играли общо 11 пъти, 9 от които - като гости. През 1956 губим у дома от Наполи, а през 1973 побеждаваме Палермо с 4:1 - това са единствените ни два мача като домакини на 15-ти април.

***

Едва за трети път печелим първия си мач на четвъртфинал в ШЛ:

- 1998/99 Ювентус - Олимпиакос 2:1
- 2014/15 Ювентус - Монако 1:0
- 2016/17 Ювентус - Барселона 3:0

В предишните два случая завършваме наравно в реваншите и се класираме за полуфиналите:

- 1998/99 Олимпиакос - Ювентус 1:1
- 2014/15 Монако - Ювентус 0:0

***

Само веднъж досега сме губили реванша на четвърфинал в ШЛ. Това се случи през сезон 2012/13 срещу Байерн:

- 9 мача
- 4 победи
- 4 равенства
- 1 загуба
- голова разлика 11:5

4 пъти сме били гости в четвъртфинал-реванш в ШЛ (в скоби са резултатите от първия мач):

- 18/03/1998 Динамо (Киев) - Ювентус 1:4 (1:1)
- 17/03/1999 Олимпиакос - Ювентус 1:1 (2:1)
- 22/04/2003 Барселона - Ювентус 1:2 (1:1)
- 22/04/2015 Монако - Ювентус 0:0 (1:0)

И в четирите случая досега продължаваме напред, а в три от тях - дори стигаме финал в турнира.

***

Срещу Барселона записахме най-убедителната си победа на четвъртфинал в ШЛ заедно с онова 4:1 срещу Динамо (Киев) в Украйна през сезон 1997/98.

Също така, това беше едва седмата ни победа в общо 19 мача на четвъртфинал в турнира.

***

През годините досега 4 пъти сме гостували на "Ноу Камп":

- 20/10/1970 Барселона - Ювентус 1:2 (1/16 финал за Купата на панаирните градове)
- 05/03/1986 Барселона - Ювентус 1:0 (четвъртфинал за КЕШ)
- 10/04/1991 Барселона - Ювентус 3:1 (полуфинал за КНК)
- 22/04/2003 Барселона - Ювентус 1:2 (четвъртфинал за ШЛ)

И четирите резултата, които сме постигнали като гости на Барселона, ни устройват утре.

***

За последно на 19-ти април играхме през 2014, когато победихме Болоня с 1:0 с гол на Погба.

Общо на този ден имаме 11 мача:

- 6 победи
- 1 равенство
- 4 загуби
- голова разлика 12:11

Само веднъж сме играли в евротурнирите на 19-ти април. Това се случва точно преди 50 години - през 1967 в турнира за Купата на панаирните градове, когато губим гостуването си на Динамо (Загреб) с 0:3. Фазата е отново четвъртфинал, а денят - сряда. Тогава отпадаме от турнира (първият мач, който е в Торино, завършва 2:2).

Иначе сме в серия от 4 поредни победи на тази дата с голова разлика 5:1.

Нещо по-интересно, което се е случило на 19-ти април, е, че през 1953 цитираният по-горе Карл Ааге Хансен вкарва последния си гол за Ювентус.

Posted by: Kirilov 25 Apr 2017, 11:28

Статистика след смяната на схемата към 4-2-3-1

Мачове: 21
Победи: 17
Загуби: 1
Равни: 3
Вкарани голове: 41
Получени голове: 9
Сухи мрежи: 14

Posted by: Hristo 25 Apr 2017, 16:32

За четвърти пореден сезон успяваме да победим поне веднъж всички отбори в Серия А.

За своя изненада наскоро установих, че това далеч не е нещо, което постигаме често, и затова победата срещу Дженоа беше важна и от тази гледна точка. Та едва за осми път в общо 83-те си сезона в Серия А записваме поне една победа срещу всички отбори в първенството:

- 1930/31 (17 отбора)
- 1931/32 (17 отбора)
- 1932/33 (17 отбора)
- 1949/50 (19 отбора)
- 2013/14 (19 отбора)
- 2014/15 (19 отбора)
- 2015/16 (19 отбора)
- 2016/17 (19 отбора)

Разбира се, във всички тези сезони ставаме шампиони, но е учудващо, че в продължение на 62 сезона (между 1949/50 и 2012/13 включително) не успяваме да запишем подобно постижение, въпреки че сме имали изключително силни отбори и периоди на доминация. Още по-интересно е, че в общо 28-те сезона, в които Серия А е била с 16 отбора, така и не успяваме да победим всички (15 отбора) в рамките на един сезон, а вече 5 пъти побеждаваме 19 отбора.

***

Ако спечелим оставащите си две домакиснтва (на Торино и Кротоне), за втори път в историята не само на Ювентус, но и на италианския футбол, ще имаме 100% успеваемост като домакини за първенство, и то - в 19 мача! Никой друг отбор, освен Ювентус (2013/14), не е печелил всичките си домакинства в рамките на един сезон, а ние можем да го направим за втори път!

Също така, за момента сме с най-висок коефициент отбелязани голове за първенство като домакини на "Ювентус Стейдиъм": 44 гола в 17 мача или 2.59 гола средно на мач:

- 2011/12 - 2.11
- 2012/13 - 1.89
- 2013/14 - 2.47
- 2014/15 - 2.37
- 2015/16 - 1.95
- 2016/17 - 2.59

***

Мачът срещу Дженоа бе под №100 между двата отбора в Серия А. Статистиката е доста интересна:

- 100 мача
- 60 победи
- 20 равенства
- 20 загуби
- голова разлика 205:104

***

За последно бяхме побеждавали Дженоа с 4:0 на 13/05/1995 в Генуа, а последната ни домакинска победа с този резултат датираше от 31/10/1993, когато хеттрик отбелязва Роберто Баджо.

***

Традицията продължжава: когато Марио Манджукич вкарва, Ювентус винаги печели! Срещу Дженоа това се случи за 20-ти път, откакто хърватинът е наш футболист.

***

Само още веднъж бяхме печелили с 4:0 на 23-ти април. Това се случва през 1950 срещу Падова. Любопитно съвпадение е, че и тогава мачът е от 33-я кръг на Серия А, а впсоледствие ставаме шампиони.

С въпросния мач срещу Падова през 1950 слагаме началото на една серия от вече 10 поредни мача на 23-ти април, в които сме домакини (6 победи, 1 равенство, 3 загуби и голова разлика 21:7).

***

Роландо Мандрагора е 66-ят футболист на Ювентус, записал минути на "Ювентус Стейдиъм".

***

Макс Алегри изпревари Антонио Конте по брой мачове на "Ювентус Стейдиъм" във всикчи турнири: 77 за Алегри срещу 76 за Конте. Освен това, настоящият ни треньор е с по-добри показатели от предишния ни в абсолютно всички компоненти: повече победи, по-малко загуби, по-малко равенства, повече отбелязани голове, по-малко допуснати голове.

***

Андреа Бардзали записа мач №100 като титуляр на "Ювентус Стейдиъм".

***

Пауло Дибала вече е играчът с най-много голове на "Ювентус Стейдиъм"! Срещу Дженоа аржентинецът отбеляза своя гол №30 на Стадиона и се изравни с Артуро Видал на върха на тази класация.

Ето малко по-подробна статистика за 30-те гола на Видал и Дибала:

Артуро Видал:

- 29 гола като титуляр;
- 1 гол като резерва;
- 16 пъти е откривал резултата;
- 18 гола през първото полувреме;
- 12 гола през второто полувреме;
- 15 гола на южната врата;
- 15 гола на северната врата;
- 13 гола от дузпа;
- 2 пропуснати дузпи;
- 0 гола от свободен удар;
- 4 дубъла и 1 хеттрик;
- гол в 24 мача;
- вкарал е на 19 отбора и на 20 вратаря;
- най-много голове има срещу Рома (4);

Пауло Дибала:

- 28 гола като титуляр;
- 2 гола като резерва;
- 10 пъти е откривал резултата;
- 15 гола през първото полувреме;
- 15 гола през второто полувреме;
- 21 гола на южната врата;
- 9 гола на северната врата;
- 10 гола от дузпа;
- 0 пропуснати дузпи;
- 3 гола от свободен удар;
- 6 дубъла и 0 хеттрика;
- гол в 24 мача;
- вкарал е на 19 отбора и на 20 вратаря;
- най-много голове има срещу Лацио и Милан (по 3).

Статистиката на Дибала на "Ювентус Стейдиъм" е още по-впечатляваща, имайки предвид, че в 35 мача като титуляр аржентинецът е вкарал 28 гола. Освен това, Дибала има само 11 пълни мача, а в 24 е бил заменян.

***

Това бе общо 40-ят гол на Дибала за Ювентус, с което той се изравни с Винченцо Якуинта. Само те двамата са вкарали 40 гола за клуба.

Любопитно е, че Дибала и Якуинта имат сходни показатели в някои компоненти. Така например, Дибала се е разписвал в 33 мача и има 7 дубъла, докато Якуинта е вкарвал в 34 мача и има 6 дубъла; Дибала е откривал резултата 12 пъти, а Якуинта - 13.

Оттам нататък, аржентинецът има 36 гола като титуляр и 4 - като резерва, докато Якуинта е с 27 гола като титуляр и цели 13 - като резерва. При дузпите Дибала също има сериозно предимство: 12 срещу 2, като Якуинта има и два пропуска от бялата точка. 4 от головете на Дибала са от свободен удар срещу нито един за италианеца.

Следващите футболисти, които Дибала (надяваме се) скоро ще изпревари, са Фабио Капело (41 гола), Джовани Варлиен II (43), Паоло Роси (44) и Антонио Конте (44).

***

Освен че защитата ни е най-добрата в Серия А и втората най-добра в Европа (20 допуснати гола), тя е и най-резултатната този сезон (18 отбелязани гола във всички турнири):

- 4 Киелини и Бонучи
- 3 Ругани и Дани Алвеш
- 2 Алекс Сандро
- 1 Лихтщанйер и Бенатия

В този контекст бъдещото ни ново попълнение - Матия Калдара - е вече със 7 гола за Аталанта, при това - без дузпи, което е рекорд. Последният централен защитник, отбелязал 7 гола в Серия А за един сезон (също без дузпи), е Камил Глик с Торино.

Иначе, рекордът принадлежи на Марко Матераци, който през сезон 2000/01 отбелязва 10 гола (4 от дузпи) с Перуджа.

8 гола (6 от дузпа) има Маурицио Домици с Наполи през сезон 2007/08.

***

В неделя Лацио разби Палермо с 6:2, но забележителното е, че "орлите" вкараха 5 гола в първите 26 минути на мача! Последният подобен случай датира от сезон 1937/38, когато на 27/02/1938 Ювентус вкарва 5 гола на Фиорентина в първите 21 минути на срещата (5' Варлиен II, 7' Де Филипис, 16' Томази, 17' Белини, 21' Габето), която, в крайна сметка, завършва 5:2.

***

Цитат(J.T.Ultras @ 23 Apr 2017, 18:10) *
Незнам кой е най-резултатния кръг в новата история на Калчото, но до момента - 39 гола са отбелязани в 8 мача , което е близо по 5 гола средно на мач, а остават да се изиграят още 2 срещи от кръга !

Този кръг завърши с 48 гола в 10-те мача или по 4.8 гола средно на мач.

Това, обаче, е доста далеч от рекорда, поставен в 38-я (последен) кръг на сезон 1950/51, когато са отбелязани 54 попадения.

Чисто исторически и статистически, краят на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. е периодът, когато в Серия А се вкарват най-много голове. В 6 последователни сезона между 1946/47 и 1951/52 включително в Серия А падат по над 1000 гола за сезон, като абсолютният рекорд е поставен през сезон 1949/50, когато са отбелязани 1265 гола в 380 мача или средно по 3.33 попадения средно на мач:

- 1946/47 - 1064 гола в 380 мача (2.80 гола/мач)
- 1947/48 - 1200 гола в 420 мача (2.86 гола/мач)
- 1948/49 - 1100 гола в 380 мача (2.92 гола/мач)
- 1949/50 - 1265 гола в 380 мача (3.33 гола/мач)
- 1950/51 - 1192 гола в 380 мача (3.14 гола/мач)
- 1951/52 - 1101 гола в 380 мача (2.90 гола/мач)

За всичките 84 сезона на Серия А само в още 3 е минавана границата от 1000 гола за сезон и това се случи съвсем наскоро:

- 2012/13 - 1003 гола в 380 мача (2.64 гола/мач)
- 2013/14 - 1035 гола в 380 мача (2.72 гола/мач)
- 2014/15 - 1024 гола в 380 мача (2.69 гола/мач)

Ако вземем под внимание само сезоните, в които първенството е било с 20 отбора (+ единствения сезон с 21 отбора), защото практически, тогава се вкарват най-много голове заради по-големия брой мачове, то излиза, че в 9 от 18 сезона са падали над 1000 гола и тези 9 сезона са именно изброените по-горе.

От друга страна, ако се фокусираме над коефициента голове средно на мач, само в 8 сезона е минавана границата от 3.00 гола/мач, като любопитното тук е, че първите 4 сезона на Серия А (от 1929/30 до 1932/33 включително) са едни от най-резултатните изобщо:

- 1929/30 - 3.17 гола/мач
- 1930/31 - 3.11 гола/мач
- 1931/32 - 3.10 гола/мач
- 1932/33 - 3.08 гола/мач
- 1940/41 - 3.05 гола/мач
- 1942/43 - 3.09 гола/мач
- 1949/50 - 3.33 гола/мач
- 1950/51 - 3.14 гола/мач

Между другото, в 4 от тези 8 сезона Ювентус е шампион.

Връщайки се към реалността, със сигурност през този сезон също ще бъде прескочена границата от 1000 гола. В 330 мача до момента са паднали 946 гола или средно по 2.87 гола/мач. За последно резултатността в Серия А е била толкова висока в края на 50-те години (2.88 гола/мач през 1957/58 и 2.93 гола/мач през 1958/59). Има и едно изключение: 2.80 гола/мач през 1992/93. Така че със сигурност сме свидетели на един от най-резултатните сезони в историята на Калчото.

***

Днес се навършват 22 години от смъртта на Андреа Фортунато.

На този ден през 1990 печелим 8-та си Купа на Италия, а миналата година на този ден спечелихме скудетото след загубата на Наполи от Рома.

Posted by: Hristo 28 Apr 2017, 17:41

Ако днес победим Аталанта, ще поставим нов рекорд в Серия А. Става дума за рекорда за най-много последователни победи срещу един и същ отбор.

В момента делим този рекорд (13 поредни победи) заедно с Милан: "росонерите" имат 13 последователни победи срещу Киево в периода от 9-ти април 2006 до 30-ти март 2013 включително.

Засега ние сме с 13 поредни победи именно срещу Аталанта. Серията започна на 7-ми ноември 2009, когато ги победихме с 5:2 в Бергамо с два гола на Каморанези и по един на Диего, Фелипе Мело и Трезеге.

Posted by: Hristo 03 May 2017, 13:46

Днес излизаме за седми път на полуфинал в ШЛ. Досега на тази фаза от турнира сме отпадали само веднъж - през 1999 срещу Манчестър Юнайтед. В останалите 5 случая неизменно стигаме до финал:

- 1995/96 елиминираме Нант
- 1996/97 елиминираме Аякс
- 1997/98 елиминираме Монако
- 1998/99 отпадаме от Манчестър Юнйатед
- 2002/03 елиминираме Реал (Мадрид)
- 2014/15 елиминираме Реал (Мадрид)

Любопитно е, че в двата случая, в които играем с френски отбор, губим гостуването си във Франция с един и същи резултат (3:2).

***

Общо във всички европейски клубни турнири сме били 22 пъти на полуфинал, в 15 от които стигаме до финал, а в 7 - отпадаме.

4 пъти сме се изправяли срещу френски отбори на полуфинал в Европа, като до момента сме без грешка:

- 1984/85 елиминираме Бордо за КЕШ
- 1992/93 елиминираме ПСЖ за Купата на УЕФА
- 1995/96 елиминираме Нант в ШЛ
- 1997/98 елиминираме Монако в ШЛ

В първите три случая, в които отстраняваме френски отбор на полуфинал, впоследствие печелим турнира; не успяваме само през 1998, когато губим от Реал (Мадрид).

Друга интересна закономерност е, че когато Ювентус печели КЕШ/ШЛ, на полуфинал отстранява френски отбор (Бордо през 1984/85 и Нант през 1995/96).

В четирите случая досега, в които елиминираме французи на полуфинал, винаги първата среща е в Торино, а реваншът - във Франция. Сега за първи път ще бъде обратното. С изключение на полуфинала с ПСЖ за Купата на УЕФА, в трите полуфинални сблъсъка за КЕШ/ШЛ губим гостуванията си във Франция, и то - с повече от един допуснат гол:

- 1984/85 Бордо - Ювентус 2:0
- 1995/96 Нант - Ювентус 3:2
- 1997/98 Монако - Ювентус 3:2

***

Само два пъти досега сме се срещали с Монако в европейските клубни турнири, като и двата пъти ги отстраняваме: 1997/98 на полуфинал в ШЛ и 2014/15 на четвъртфинал в ШЛ. Негативната тенденция тук е, че винаги когато отстраним Монако, впоследствие губим финала.

Все още нямаме победа като гости на Монако:

- 15/04/1998 Монако - Ювентус 3:2
- 22/04/2015 Монако - Ювентус 0:0

Иначе, балансът с Монако е положителен:

- 4 мача
- 2 победи
- 1 равенство
- 1 загуба
- голова разлика 7:4

Балансът ни срещу френски отбори също е доста добър:

- 28 мача
- 16 победи
- 7 равенства
- 5 загуби
- голова разлика 45:23

***

Напоследък датата 3-ти май не ни носи успехи. В последните 5 мача, които сме играли на тази дата, записваме 4 равенства и една загуба при голова разлика 2:3. Последната ни победа на 3-ти май датира от 1987 или отпреди точно 30 години, когато побеждаваме с 2:1 Сампдория в Серия А.

На този ден през 2009 Павел Недвед отбеляза последния си гол за Ювентус. Това се случи при https://www.youtube.com/watch?v=JN_YwPtn9Wo. Всъщност, оказва се, че Недвед е единственият футболист на Ювентус, отбелязал гол на 3-ти май от 1987 насам или в последните 5 мача, които сме играли на тази дата.

На 03/05/1995 губим първата среща от финала за Купата на УЕФА срещу Парма с 1:0. Две седмици по-късно реваншът, който се играе в Милано вместо в Торино, завършва 1:1 и по този начин не успяваме да спечелим четвъртата си купа на УЕФА.

***

Днес Джанлуиджи Буфон ще изиграе своя мач №100 за Ювентус в ШЛ. Става дума само за срещи от груповата фаза и елиминациите на турнира. Иначе, Буфон има още 4 мача от предварителните кръгове на ШЛ (през 2004 и през 2008).

***

Нещо доста интересно. На 20/12/1998 се играят срещите от 14-я кръг на Серия А. https://www.youtube.com/watch?v=kencyxCkB1Q, а в този мач за "пармалатите" пази Буфон. На същия ден е роден Килиан Мбапе smile.gif

Posted by: NUCLEO1985 03 May 2017, 15:01

Една добавка само, макар че няма общо с тези турнири, но тогава пак си беше в два мача, а и да се види още една част от актива ни срещу французи през годините. Финалът с ПСЖ за Суперкупата на Европа за 1996, които се играха в началото на 1997 г. - 6:1 в Париж и 3:1 в Торино, общ резултат 9:2.

Posted by: Hristo 05 May 2017, 15:05

След победата срещу Монако се получиха някои доста интересни числа.

Това бе 50-ят ни мач за сезона, а головете на Игуаин бяха под №99 и №100 през тази кампания. Което означава, че този сезон вкарваме средно по точно 2 гола на мач.

Не случайно 2:0 е най-често срещаният резултат за нас този сезон: 10 от 50-те мача са завършили с победа за Ювентус именно с 2:0, което прави точно 20% от срещите ни. Освен това, никога досега в нашата история не бяхме записвали повече от 9 победи в рамките на един сезон с този резултат.

2:0 се превръща в нещо като запазена марка на Макс Алегри: под негово ръководство сме записали 27 успеха с този резултат, като през сезон 2014/15 имаме 8 победи, през 2015/16 - 9 победи, а засега през настоящия - 10. Любопитно е, че повече победи с 2:0 има единствено първият Трапатони (47), а с над 20 победи изобщо са само още трима треньори в нашата история:

- 25 първия Липи
- 23 Конте
- 21 Ерера

В 4 (между които последните три!) от 10-те мача, които сме спечелили с 2:0, Игуаин вкарва и двата гола (срещу Каляри, Киево, Пескара и Монако), а в 8 от тези 10 победи Игуаин има поне един гол. Общо от 20-те попадения - негови са 12.

***

Двата гола на Игуаин срещу Монако бяха съответно №299 и №300 под ръководството на Макс Алегри. Припомням и другите юбилейни голове:

- №100 Стураро (23/05/2015 Ювентус - Наполи 3:1)
- №200 Мората (21/05/2016 Ювентус - Милан 1:0)
- №300 Игуаин (03/05/2017 Монако - Ювентус 0:2)

***

Мачът срещу Монако бе под №159 за Макс Алегри, с което той се изравни с Честмир Вицпалек.

Във вторник, пак срещу Монако Алегри ще се изравни с Карло Каркано и втория Липи (161 мача) и пред него вече ще останат единствено Ериберто Ерера (215), първият Липи (244) и първият Трапатони (454).

Иначе, с победата срещу Монако Алегри изпревари Карло Каркано (111) и вече е на трето място в историята на клуба по брой спечелени мачове начело на Ювентус:

- 245 първия Трапатони
- 137 първия Липи
- 112 Алегри

***

Гонсало Игуаин стана едва деветият футболист в нашата история, вкарал 30 или повече гола за един сезон, а това се случва общо за 11-ти път:

- 1925/26 - Ференц Хирцер (35 гола)*
- 1932/33 - Феличе Плачидо Борел II (30 гола)*
- 1933/34 - Феличе Плачидо Борел II (37 гола)
- 1951/52 - Джон Хансен (30 гола)
- 1957/58 - Омар Сивори (31 гола)*
- 1959/60 - Омар Сивори (31 гола)
- 1992/93 - Роберто Баджо (30 гола)
- 1994/95 - Фабрицио Раванели (30 гола)
- 1997/98 - Алесандро Дел Пиеро (32 гола)
- 2001/02 - Давид Трезеге (32 гола)

Игуаин е само на 6 гола от абсолютния рекорд на Борел II и има още 7 мача на разположение, за да го подобри.

Със звездичка съм отбелязал футболистите, които вкарват 30+ гола в дебютен сезон, и както се вижда, те са само трима, а подобно нещо в нашата история не се беше случвало от 1958. Тук на Игуаин му трябват само 4 гола, за да изравни постижението на Хирцер отпреди 91 години!

***

Сякаш някаква прокоба тегне над Ювентус и вече почти 3.5 години никой не успява да вкара хеттрик. За последно това направи Карлос Тевес на 15/12/2013 срещу Сасуоло при победата с 4:0. Оттогава са минали 1237 дни и 191 мача, в които 40 пъти наши футболисти са вкарвали doppietta и са били само на гол от хеттрика.

Та след двата гола на Игуаин срещу Монако ми стана интересно да проверя колко пъти наши играчи са пропуснали възможността да отбележат хеттрик след последния такъв на Тевес и ето какво излиза:

- 10 Тевес
- 9 Игуаин
- 7 Дибала
- 4 Мората
- 3 Йоренте
- 2 Видал
- 1 Погба, Джовинко, Дзадза, Манджукич и Киелини

А това е подрбона разбивка с всички мачове (в скоби е играчът, който вкарва 2 гола):

- 12/01/2014 Каляри - Ювентус 1:4 (Йоренте)
- 18/01/2014 Ювентус - Сампдория 4:2 (Видал)
- 09/02/2014 Верона - Ювентус 2:2 (Тевес)
- 26/03/2014 Ювентус - Парма 2:1 (Тевес)
- 07/04/2014 Ювентус - Ливорно 2:0 (Йоренте)
- 16/09/2014 Ювентус - Малмьо 2:0 (Тевес)
- 24/09/2014 Ювентус - Чезена 3:0 (Видал)
- 27/09/2014 Аталанта - Ювентус 0:3 (Тевес)
- 05/10/2014 Ювентус - Рома 3:2 (Тевес)
- 09/11/2014 Ювентус - Парма 7:0 (Йоренте, Тевес и Мората)
- 22/11/2014 Лацио - Ювентус 0:3 (Погба)
- 22/12/2014 Ювентус - Наполи 2:2 (Тевес)
- 15/01/2015 Ювентус - Верона 6:1 (Джовинко)
- 18/01/2015 Ювентус - Верона 4:0 (Тевес)
- 18/03/2015 Борусия (Дортмунд) - Ювентус 0:3 (Тевес)
- 29/04/2015 Ювентус - Фиорентина 3:2 (Тевес)
- 16/12/2015 Ювентус - Торино 4:0 (Дзадза)
- 20/12/2015 Карпи - Ювентус 0:2 (Манджукич)
- 17/01/2016 Удинезе - Ювентус 0:4 (Дибала)
- 27/01/2016 Ювентус - интер 3:0 (Мората)
- 31/01/2016 Киево - Ювентус 0:4 (Мората)
- 20/03/2016 Торино - Ювентус 1:4 (Мората)
- 20/04/2016 Ювентус - Лацио 4:0 (Дибала)
- 14/05/2016 Ювентус - Сампдория 5:0 (Дибала)
- 10/09/2016 Ювентус - Сасуоло 3:1 (Игуаин)
- 02/10/2016 Емполи - Ювентус 0:3 (Игуаин)
- 15/10/2016 Ювентус - Удинезе 2:1 (Дибала)
- 26/10/2016 Ювентус - Сампдория 4:1 (Киелини)
- 11/12/2016 Торино - Ювентус 1:3 (Игуаин)
- 08/01/2017 Ювентус - Болоня 3:0 (Игуаин)
- 12/02/2017 Каляри - Ювентус 0:2 (Игуаин)
- 17/02/2017 Ювентус - Палермо 4:1 (Дибала)
- 28/02/2017 Ювентус - Наполи 3:1 (Дибала)
- 05/04/2017 Наполи - Ювентус 3:2 (Игуаин)
- 08/04/2017 Ювентус - Киево 2:0 (Игуаин)
- 11/04/2017 Ювентус - Барселона 3:0 (Дибала)
- 15/04/2017 Пескара - Ювентус 0:2 (Игуаин)
- 03/05/2017 Монако - Ювентус 0:2 (Игуаин)

Ако и Игуаин не успее да разбие тази прокоба след феноменалния сезон, който прави, не знам...

***

5-ти май е паметна дата в нашата история: на този ден през 2002 печелим 26-то, а през 2013 - 31-то скудето.

На днешния ден са родени Чезаре Гофи (1920), Доменико Марокино (1957), Хуан Пабло Сорин (1976) и Емануеле Джакерини (1985), а през 2002 - в деня, в който печелим една от най-сладките си титли в историята, си отива големият Вицпалек.

Други по-интересни събития, случили се на тази дата:

- 1935 Ренато Чезарини вкарва последния си гол за Ювентус;
- 2014 Федерико Пелузо и Фабио Куалиарела изиграват последния си мач за Ювентус;
- 2015 Карлос Тевес вкарва последния си гол за Ювентус.

Месец май е пълен с история и факти, с триумфи и разочарования, за които знаем, които помним и които ще продължим да споменаваме по един или друг повод, но по-интересното е, че в този месец имаме цели шестима рожденици от настоящия ни състав:

- 01/05 Леонардо Бонучи (1987)
- 06/05 Дани Алвеш (1983) и Марко Пяца (1995)
- 08/05 Андреа Бардзали (1981)
- 21/05 Марио Манджукич (1986)
- 26/05 Хуан Куадрадо (1988)

Към тях можем да прибавим и Ернанес (29/05/1985), който, все пак, доскоро беше наш играч.

Така че утре черпят Алвеш и Пяца smile.gif

Posted by: Hristo 07 May 2017, 16:03

Край на серията ни от последователни домакински победи в Серия А sad.gif Спираме на 33, подобряавайки собствения си рекорд от 25.

От последния път, когато не успяхме да спечелим домакинство в Серия А, са минали 591 дни (равенството с Фрозиноне от 23/09/2015).

За последната една година Торино ни прекъсва цели три серии за първенство: освен тази на Буфон за най-много последователни минути без допуснат гол в Серия А и тази за най-много поредни домакински победи в Серия А, "биковете" сложиха край на надеждите, че можем да спечелим всичките си домакински срещи за първенство в рамките на един сезон. Нещо, което в цялата история на Серия А се е случвало само веднъж - Ювентус през сезон 2013/14 с 19 от 19.

Ако приемем, че домакинството с Кротоне ще е празник на Стадиона и по този повод ще им сложим поне тройка, то най-вероятно ще завършим сезона с 18 победи и едно равенство у дома. Такава успеваемост като домакини сме постигали само веднъж и това е през сезон 1932/33, когато записваме 16 победи и 1 равенство в 17 домакинства на "Корсо Марсилия".

Ако завършим наравно с Кротоне, ще имаме 17 победи и 2 равенства като през сезон 1971/72 (13 победи и 2 равенства в 15 домакинства) и сезон 1997/98 (15 победи и 2 равенства в 17 домакинства).

При загуба срещу Кротоне ще сме със 17 победи, равенство и загуба също както през следните сезони:

- 1930/31 - 15 победи, равенство и загуба в 17 домакинства
- 1931/32 - 15 победи, равенство и загуба в 17 домакинства
- 1957/58 - 15 победи, равенство и загуба в 17 домакинства
- 1959/60 - 15 победи, равенство и загуба в 17 домакинства
- 1976/77 - 13 победи, равенство и загуба в 15 домакинства

Както и да завърши последният ни домакински мач на 21-ви май, то при всички положения 2016/17 ще остане в историята като един от най-силните ни сезони като домакини в Серия А. Жалко само, че не успяхме да го завършим подобаващо с 19 от 19.

***

За последно бяхме играли с Торино през месец май на 14/05/1989, когато завършваме 0:0 на "Комунале".

Последните три дербита, които се играят през май, завършват наравно:

- 23/05/1988 Ювентус - Торино 0:0
- 14/05/1989 Торино - Ювентус 0:0
- 06/05/2017 Ювентус - Торино 1:1

Само веднъж досега бяхме играли срещу Торино на 6-ти май. Това се случва през далечната 1928, когато губим на "Корсо Марсилия" с 4:1. В следващите 11 дербита, които се играят през май, записваме 6 победи и 5 равенства включително и това от вчера.

***

За трети пореден сезон в домакинството си срещу Торино за първенство вкарваме гол след 90-та минута:

- 2014/15 Ювентус - Торино 2:1 (победен гол на Пирло в 3' на продължението)
- 2015/16 Ювентус - Торино 2:1 (победен гол на Куадрадо в 3' на продължението)
- 2016/17 Ювентус - Торино 1:1 (изравнителен гол на Игуаин във 2' на продължението)

***

За първи път от 6 гостувания Торино си тръгва с точки от "Ювентус Стейдиъм".

***

Адем Ляич е едва вторият противников футболист, който вкарва на "Ювентус Стейдиъм" от свободен удар след Йосип Иличич (29/04/2015 Ювентус - Фиорентина 3:2).

***

За 19-ти път от общо 154 мача на "Ювентус Стейдиъм" допускаме първи гол в мача, като този на Ляич е третият най-късен след Сирил Теро и Марио Манджукич. Това са всички домакински срещи на Стадиона, в които съперникът открива резултата:

- 18/02/2012 СА Ювентус - Катания 3:1 (Бариентос в 4')
- 02/10/2012 ШЛ Ювентус - Шахтьор (Донецк) 1:1 (Алекс Тейшейра в 23')
- 09/01/2013 КИ Ювентус - Милан 1:1 (Ел Шаарауи в 6')
- 10/04/2013 ШЛ Ювентус - Байерн (Мюнхен) 0:2 (Манджукич в 64')
- 11/05/2013 СА Ювентус - Каляри 1:1 (Ибарбо в 12')
- 22/09/2013 СА Ювентус - Верона 2:1 (Качаторе в 36')
- 02/10/2013 ШЛ Ювентус - Галатасарай 2:2 (Дрогба в 36')
- 06/10/2013 СА Ювентус - Милан 3:2 (Мунтари в 1')
- 20/02/2015 СА Ювентус - Аталанта 2:1 (Милиачо в 25')
- 05/03/2015 КИ Ювентус - Фиорентина 1:2 (Салах в 11')
- 29/04/2015 СА Ювентус - Фиорентина 3:2 (Гонсало Родригес в 33' от дузпа)
- 23/08/2015 СА Ювентус - Удинезе 0:1 (Теро в 78')
- 12/09/2015 СА Ювентус - Киево 1:1 (Хетемай в 5')
- 04/10/2015 СА Ювентус - Болоня 3:1 (Муние в 5')
- 13/12/2015 СА Ювентус - Фиорентина 3:1 (Иличич в 3' от дузпа)
- 23/02/2016 ШЛ Ювентус - Байерн (Мюнхен) 2:2 (Мюлер в 43')
- 15/10/2016 СА Ювентус - Удинезе 2:1 (Янкто в 30')
- 28/02/2017 КИ Ювентус - Наполи 3:1 (Кайехон в 36')
- 06/05/2017 СА Ювентус - Торино 1:1 (Ляич в 52' от свободен удар)

***

Северната врата на Стадиона продължава да е предпочитаната за Гонсало Игуаин: 12 от 16-те му гола на "Ювентус Стейдиъм" са на нея и само 4 - на южната.

За сметка на това, Игуаин бележи еднакво през първото и през второто полувреме: по 8 гола.

Също по 8 гола аржентинецът има срещу италиански вратари и срещу чужденци.

Игуаин вече е с 32 гола във всички турнири и изравни постижението на Дел Пиеро (сезон 1997/98) и на Трезеге (сезон 2001/02). Пред него остават само Хирцер (35 гола през сезон 1925/26) и Борел II (37 гола през сезон 1933/34).

Що се отанся само до головете в дебютен сезон, Игуаин изпревари Сивори (31 гола през сезон 1957/58) и пред него остава единствено Хирцер (35 гола през сезон 1925/26).

***

По принцип не съм фен на този тип статистики, но се замислих колко точки ни е донесъл Игуаин с головете си през този сезон. Засега те са 18 по мои сметки:

- 1. кръг Ювентус - Фиорентина 2:1 (+2 точки)
- 3. кръг Ювентус - Сасуоло 3:1 (+2 точки)
- 11. кръг Ювентус - Наполи 2:1 (+2 точки)
- 16. кръг Торино - Ювентус 1:3 (+3 точки)
- 17. кръг Ювентус - Рома 1:0 (+2 точки)
- 24. кръг Каляри - Ювентус 0:2 (+2 точки)
- 31. кръг Ювентус - Киево 2:0 (+2 точки)
- 32. кръг Пескара - Ювентус 0:2 (+2 точки)
- 35. кръг Ювентус - Торино 1:1 (+1 точка)

Или иначе казано, хипотетично, ако махнем головете на Игуаин от въпросните мачове, сега щяхме да имаме 18 точки по-малко.

Към тази статистика добавяме попаденията му в полуфиналите за Купата на Италия срещу Наполи и в Шампионската лига срещу Монако.

***

Срещу Торино Леонардо Бонучи изигра своя мач №300 като титуляр за Ювентус, а Щефан Лихтщайнер - своя мач №200 като титуляр за клуба.

Сами Кедира и Стефано Стураро, пък, записаха мач №50 за Ювентус в Серия А.

***

Доста любопитно сравнение по отношение на головата разлика в Серия А под ръководството на Антонио Конте и на Макс Алегри към днешна дата:

- Антонио Конте - 114 мача в СА, голова разлика 219:67
- Макс Алегри - 111 мача в СА, голова разлика 218:67

Posted by: pinkfloyd39 07 May 2017, 17:47

А що да не почерпим Кротоне tooth.gif post-294-1159108009.gif?

Posted by: Hristo 07 May 2017, 18:43

Да, като се замисля и това е напълно възможен сценарий поради ред причини: 1) този сезон доста рядко проявявахме така характерния си аристократизъм; 2) Кротоне до последно ще са в борбата за оцеляване и всеки мач за тях ще е като финал; 3) мачът с тях най-вероятно ще е няколко дни след финала за Купата, т.е. можем да видим пак 8-9 "резерви", както вчера срещу Торино, и, разбира се - мисъл за Кардиф.

Иначе, изхождам от това, че с изключение на равенството 1:1 с Каляри от сезон 2012/13 и онзи гол на Ибарбо в стил "Марадона", винаги печелим последния си домакински мач на "Ювентус Стейдиъм". Стана традиция в тези срещи да влизаме вече като шампиони и заради това да ги играем без напрежение, с настроение и да ги печелим убедително и като резултат, и като игра.

- 13/05/2012 Ювентус - Аталанта 3:1 (ако не беше сбогуването на Дел Пиеро, заради което второто полувреме буквално се разхождахме, можеше и доста повече да им вкараме)
- 11/05/2013 Ювентус - Каляри 1:1
- 18/05/2014 Ювентус - Каляри 3:0 (тук поне имаше за какво да играем - 100-те точки)
- 23/05/2015 Ювентус - Наполи 3:1
- 14/05/2016 Ювентус - Сампдория 5:0

А и отказвам да повярвам, че Кротоне може да си тръгне дори с точка от крепостта, ако ще Стураро, Лемина и Асамоа да ни водят атаката smile.gif

Posted by: Hristo 14 May 2017, 13:39

Досега два пъти сме печелили скудетото на "Олимпико" срещу Рома: 1972/73 (№15) и 1977/78 (№18).

На 20-ти май 1973 побеждаваме "вълците" с 2:1, като паметен остава голът на Кукуреду в 87', с който легендарният защитник на Ювентус оформя крайния резултат и решава съдбата на титлата. Финалът на сезон 1972/73 е един от най-драматичните в историята на Калчото, тъй като борбата за скудетото се води буквално до последните минути на първенството. Преди последния 30-ти кръг лидер е Милан с 44 точки, следван от Ювентус и Лацио с по 43. И на трите отбора предстоят гостувания: Милан - на Верона, Ювентус - на Рома, и Лацио - на Наполи. Любопитно е, че няколко седмици по-рано, когато Милан изглежда почти сигурен шампион, Вицпалек демонстрира изключително спокойствие и увереност: ''Спокойно, ние ще спечелим''. Милан дълго време води в резултата срещу Верона, не оставяйки шансове за Юве и Лацио, но в края на срещата не издържа на напрежението и Верона изравнява, а, в крайна сметка, и повежда с 4:3. Три минути преди края на мачовете в Неапол и Рим резултатът е равен – съответно 0:0 и 1:1. В този момент и трите отбора имат по 44 точки и регламентът предвижда да се играят плейофи. Тогава Антонело Кукуреду със зверски шут от границата на наказателното поле (негова запазена марка) праща топката неспасяемо, точно под гредата, на врататта на Джинулфи; Лацио се хвърля с всички сили за победата в Неапол, но допуска гол и губи с 0:1, а Милан окончателно рухва и допуска пети гол срещу Верона (5:3). Така Ювентус печели 15-то си скудето по един изключително драматичен начин. Ето https://www.youtube.com/watch?v=lF4CGRTqXas от този ден с интервюта в края на Бониперти, Вицпалек и Алтафини.

10 дни по-късно Ювентус играе първия си финал за КЕШ срещу Аякс в Белград, загубен с 0:1 на стадион "Цървена звезда".

18-тото скудето, завоювано на 30-ти април 1978 отново в Рим, е спечелено по-скоро по инерция. Това е вторият сезон на Трапатони начело на Ювентус, в който той успява да дублира титлата от дебютния си сезон, а оснoвните ни конкуренти тогава са отборите на Виченца (с изгряващата звезда Паоло Роси в състава си) и Торино. В крайна сметка, Ювентус печели убедително титлата с 5 точки аванс пред Виченца и Торино. Голмайстор на първенството става именно Паоло Роси, който вкарва 24 гола в 30 мача, което е негов личен рекорд.

***

На днешния ден през 1950 печелим скудето №8, а през 2006 - скудето №29.

През 1992 губим финала за Купата на Италия срещу Парма.

През 2000 загубихме онова гостуване в "басейна" на Перуджа в последния кръг на първенството, с което изпуснахме титлата за сметка на Лацио.

През 2003 победихме Реал (Мадрид) с 3:1 в онзи паметен сблъсък от полуфиналите на ШЛ.

През 2006 последния си мач за Ювентус изиграха някои интересни имена от нашата история като Абиати, Емерсон, Ибрахимович и Дзамброта, а през 2016 - Перейра и Дзадза, докато Евра отбеляза последния си гол с нашата фланелка.

Рожден ден днес празнуват Зденек Григера (1980) и Марко Мота (1986).

С гол на Бетега в 11' на 14-ти май 1977 печелим с 1:0 домакинството си на Рома и това е единственият мач, който двата отбора играят на този ден.

Posted by: Hristo 19 May 2017, 14:47

Финалът за Купата на Италия срещу Лацио бе мач №4200 в историята на Ювентус.

***

Ювентус стана първият отбор, спечелил Купата на Италия в три поредни сезона, а още в неделя можем да станем и първият отбор в Италия с три поредни дубъла.

***

За трети път финалът за Купата на Италия е между Ювентус и Лацио:

- 2003/04 Лацио - Ювентус 2:0 в Рим и 2:2 в Торино
- 2014/15 Ювентус - Лацио 2:1
- 2016/17 Ювентус - Лацио 2:0

Милан остава отборът, който сме побеждавали най-много пъти на финал за Купата (3) - 1941/42, 1989/90 и 2015/16.

По две победи имаме срещу интер (1958/59 и 1964/65) и Лацио (2014/15 и 2016/17).

По веднъж сме побеждавали Торино (1937/38), Фиорентина (1959/60), Палермо (1978/79), Верона (1982/83) и Парма (1994/95).

***

Победата срещу Лацио бе десета поредна във всички турнири, като в тези 10 мача "орлите" имат само един гол срещу нас (този на Раду във финала за Купата през 2015).

5 от тези 10 победи са с резултат 2:0.

В последните си 14 мача срещу Лацио имаме 13 победи и едно равенство при голова разлика 31:3! В тези 14 мача сме спечелили общо 4 трофея (2 купи и 2 суперкупи), 3 от които - на "Олимпико". Трудно е да се намери по-удобен съперник от Лацио в последните години smile.gif

***

В един от предишните си постове бях споменал колко често печелим с резултат 2:0 под ръководството на Алегри и особено през този сезон. Победата срещу Лацио бе под №40 за сезона във всички турнири, а 11 от тези 40 победи са с резултат 2:0 или точно 27.5% от победите ни през сезона.

***

Преди мача с Лацио може да се каже, че датата 17-ти май не бе от най-благоприятните за нас от статистическа гледна точка:

- 4 победи
- 7 равенства
- 2 загуби
- голова разлика 23:18

Последната ни победа на този ден датираше от 1987, когато побеждаваме Бреша с 3:2 в последния мач на Мишел Платини за Ювентус. В следващите 5 мача, които играем на тази дата, имаме 4 равенства и една загуба, включително и загубен финал за Купата на УЕФА срещу Парма през 1995.

***

Макс Алегри вече е третият най-успешен треньор в историята на Ювентус с 6 спечелени трофея. Пред него остават единствено Трапатони с 14 и Липи с 13 трофея.

Освен това, Алегри вече е треньорът с най-много спечелени купи на страната (3), изпреварвайки Парола и Трапатони, които имат по две.

А с трите дубъла, които е на път да постигне, Алегри остава единствен засега в историята на италианския футбол.

Любопитен факт е, че в 15-те мача в турнира под ръководството на Алегри, нямаме нито едно равенство: 12 победи и 3 загуби.

***

Ще споделя и една интересна информация, на която се натъкнах днес, макар че подобна съпоставка не е особено релевантна. Става дума за това кои са отборите в топ 5 първенствата на Европа с най-много спечелени национални купи:

- 28 Барселона
- 23 Ателтик (Билбао)
- 19 Реал (Мадрид)
- 18 Байерн (Мюнхен)
- 12 Ювентус, Арсенал и Манчестър Юнайтед
- 10 Олимпик (Марсилия), ПСЖ и Атлетико (Мадрид)

Огромният брой купи на испанските отбори се дължи на факта, че турнирът за Купата на краля е един от най-старите футболни турнири изобщо в Европа. Той се провежда от 1903 до днес с едно единствено прекъсване от две години в периода 1937-1938 заради гражданската война в Испания. Това са 114 издания на испанския турнир срещу 69 за Купата на Италия.

Освен че сме рекордьори по спечелени купи в Италия, можем да се похвалим и с факта, че ставаме едва седмият отбор от топ 5 на първенствата в Европа, който печели турнира за купата в три поредни сезона. Само Реал (Мадрид) (1905, 1906, 1907 и 1908) и Атлетик (Билбао) (1930, 1931, 1932 и 1933) са успявали четири пъти поред.

Това са отборите, които са с три поредни купи на страната:

- английския Уондърърс ФК (1876, 1877, 1878)
- Блякбърн (1884, 1985, 1986)
- Атлетик (Билбао) (1914, 1915, 1916)
- френския Ред Стар ФК (1921, 1922, 1923)
- Атлетик (Билбао) (1943, 1944, 1945)
- Лил (1946, 1947, 1948)
- Ювентус (2015, 2016, 2017)

Баските, освен че са печелили Купата на краля в 4 поредни години, са и единственият отбор, който на два пъти успява да я спечели в три поредни сезона.

***

През този сезон Леонардо Бонучи успя да вкара 5 гола, което е негов личен рекорд. Предишното му най-добро постижение бе 4 гола през сезон 2014/15.

***

Доста се изписа за Дани Алвеш и спечелените от него трофеи, но бразилецът, подобно на Бонучи, също записва най-силния си сезон от гледна точка на отбелязани голове. Алвеш никога досега не бе вкарвал 6 гола за един сезон, при това - го постигна за най-малък брой изиграни срещи (31). С изключение на първите си два сезона в Бразилия и дебютния си сезон за Севиля, когато записва съответно 6, 19 и 11 мача, Дани Алвеш няма сезон с по-малко от 35 мача, но никога не е успявал да вкара 6 гола за една кампания. Предишното му най-добро постижение бе 5 гола през сезон 2006/07 и 2008/09.

***

Головете на Дани Алвеш и Леонардо Бонучи бяха съответно №105 и №106 през настоящия сезон, с което изравнихме клубния си рекорд за най-много голове в рамките на един сезон. 106 гола сме вкарали също през сезон 1992/93 и 2013/14 и ако не се случи някакъв катаклизъм, в следствие на който не успеем да вкараме нито един гол в оставащите ни три мача, това ще означава, че Ювентус 16/17 е най-резултатният изобщо в цялата история на клуба.

***

Срещу Лацио Гонсало Игуаин изигра своя 52-ри мач от началото на сезона и вече е само на един мач от клубния рекорд, който се държи от трима футболисти:

- Стефано Такони (1989/90)
- Луиджи Де Агостини (1989/90)
- Фабрицио Раванели (1994/95)

Почти сигурно още в Болоня или най-късно в Кардиф Игуаин ще стане играчът с най-много мачове за един сезон в историята на Ювентус.

***

Пауло Дибала изравни клубния рекорд на Алесандро Дел Пиеро от сезон 2004/05 за най-много смени в рамките на един сезон (28).

***

19-ти май е една от най-интересните дати в нашата история. Ето какво се е случило на нея през годините:

- 1899 е роден големият голмайстор Пио Ферарис (38 гола в 66 мача за Ювентус в периода от 1919 до 1926);
- 1974 легендата Сандро Салвадоре изиграва последния си мач за Ювентус;
- 1979 е роден Андреа Пирло occasion13.gif
- 1993 печелим третата си и засега последна Купа на УЕФА;
- 2007 печелим промоцията в Серия А след 5:1 срещу Арецо;
- 2010 Андреа Аниели става президент на Ювентус и към днешна дата той е третият най-успешен президент в историята на клуба след Бониперти и Киузано.

Posted by: #8 Marchisio 19 May 2017, 18:00

Днес се навършвали 10 години от завръщането ни в Серия А. За 10 години успяхме да поставим всички циркаджии обратно на местата им, а самите ние надградихме страшно много. Дано този цикъл бъде завършен напълно в Кардиф.

Posted by: Underground Mind 22 May 2017, 15:14


Posted by: don Pintilio 22 May 2017, 21:14

Цитат(#8 Marchisio @ 19 May 2017, 18:00) *

Аз се надявам цикъла да започне в Кардиф wink.gif

Posted by: Hristo 23 May 2017, 17:10

Марио Манджукич стана едва 15-ят футболист на Ювентус, който вкарва гол на рождения си ден. За последно това направи Дел Пиеро, който се разписа от свободен удар при победата срещу Киево с 2:0 на 9-ти ноември 2008.

Първият футболист в нашата история, разписал се на рождения си ден, е Пиетро Марио Пасторе. Това се случва на 3-ти април 1927 при победата срещу Торино с 1:0, а в този ден Пасторе става на 24 години.

Срещу Кротоне Манджукич отбеляза гол на 31-я си рожден ден също като Федерико Мунерати, който на 16-ти октомври 1932 бележи срещу Про Верчели за крайното 2:0 в деня, в който навършва 31.

Мунерати (31), Дел Пиеро (34) и Манджукич (31) са единствените футболисти, минали 30-те, когато се разписват на рождения си ден.

Последният играч с гол на рождения си ден в Торино бе Тото Скилачи, който на 1-ви декември 1991 вкарва на Рома при победата с 2:1.

Голът на Манджукич е четвъртият най-бърз гол на рожден ден (12') след тези на Енрико Кандиани (5'), Пиетро Анастази (6') и Збигнев Бониек (10').

Любопитно е, че в 15-те случая досега, в които наш футболист се е разписвал на рождения си ден, Ювентус винаги печели! А самият Манджукич продължава серията си: 22 мача, в които хърватинът бележи - 22 победи за Ювентус!

Друг интересен факт е, че във всяко едно десетилетие имаме роден поне по един голмайстор-рожденик. Манджукич е първият, роден през 80-те, и вече чакаме някой, роден през 90-те, да успее също да се разпише на рождения си ден.

П.П. Едно важно уточнение: общо футболистите, отбелязали поне един гол за Ювентус, са 466, като за 34 от тях нямам информация за рождената им дата понеже са родени още през XIX в. Хипотетично е възможно да има и други играчи с голове на рождения си ден освен тези 15, за които знаем със сигурност, но както се вижда, вероятността не е особено голяма. Ако извадим тези 34 неизвестни от всичките 466 голмайстори и анализираме само оставащите 432-ма, чиито рождени дати знаем, излиза, че 15 рожденици-голмайстори са 3.47% smile.gif

***

С победите над Лацио във финала за Купата на Италия и над Кротоне в Серия А спечелихме два трофея в два последователни мача. Подобно нещо се беше случвало само веднъж досега в цялата ни история: сезон 1976/77, когато Ювентус печели Купата на УЕФА и скудетото в два последователни мача. Още по-любопитно е, че датите са почти същите като тези през 2017:

- 18/05/1977 печелим Купата на УЕФА срещу Атлетик (Билбао) въпреки загубата с 1:2 в реванша на испанска земя;
- 22/05/1977 печелим титлата след победа над Сампдория с 2:0 в последния 30-ти кръг на първенството.

Точно 40 години по-късно датите са 17-ти и 21-ви май, но отново сряда и неделя, както и през 1977.

През годините на няколко пъти сме имали възможност в два поредни мача да спечелим два трофея, но винаги или сме губили финал, или не сме успявали в първенството.

***

Макс Алегри продължава да трупа трофей след трофей и в идеалния случай до края на календарната 2017 има възможност да достигне двуцифрен брой трофеи с Ювентус. В момента Алегри е със 7. При успех в Кардиф, ще играем още за Суперкупата на Европа през август и на Световното клубно първенство през декември, а имаме и финал за Суперкупата на Италия някъде между тях, което означава, че още през 2017 Алегри може да стигне забележителните 11 трофея с Ювентус!

Вече стана дума, че рекордьор по този показател в нашата история е Трапатони с 14 трофея, следван от Липи с 13, но и двамата печелят в два периода начело на Ювентус. Ако разглеждаме само успехите, постигнати в рамките на един престой, то Трапатони е с 13 трофея, а Липи - с 9, което означава, че при идеалния сценарий след няколко месеца Алегри ще изпревари Липи и ще се доближи само на два от Трап!

***

Относно президентите, Андреа Аниели вече е с 12 трофея - само на 4 от рекордните 16 на Бониперти и Киузано. Ако в следващите месеци спечелим потенциалните 4 трофея, Андреа Аниели ще ги изравни до края на 2017 и ще стане №1 в историята на клуба, заедно с двамата титани.

Между другото, Андреа вече се изравни с дядо си Едоардо по брой спечелени титли на Италия (6). Само Бониперти (9) е с повече от тях.

***

Както предвидих след равенството с Торино и както се очакваше, завършихме сезон 2016/17 с 18 домакински победи в 19 мача за първенство, не успявайки да запишем 19 от 19 за втори път в историята. Все пак, това е второто ни най-силно представяне като домакини в Серия А след рекордния сезон 2013/14. Подобни резултати в Серия А у дома записваме също и през сезон 1932/33 (16 победи и едно равенство в 17 домакинства на "Корсо Марсилия"), но със значително по-добра голова разлика от сегашната - 58:8 тогава срещу 48:9 сега. Интересно съвпадение е, че и в двата сезона имаме абсолютно еднакъв коефициент допуснати голове (0.47) и разликата идва от отбелязаните голове (3.41 през 1932/33 срещу 2.53 сега).

За 20-ти сезон оставаме непобедени у дома в Серия А, като в 15 от тези 20 сезона ставаме шампиони. За шести път това се случва в сезон с 20 отбора и, съответно - 19 домакинства.

***

Що се отнася само до "Ювентус Стейдиъм", в 4 от 6-те си сезона на това съоръжение сме непобедени у дома за първенство.

През този сезон подобрихме рекорда си за най-много отбелязани голове на Стадиона както в Серия А (48 срещу 47 през 2013/14), така и общо във всички турнири (65 срещу 62 през 2013/14 и 2014/15).

***

16 от 18-те гола на Пауло Дибала този сезон са отбелязани на "Ювентус Стейдиъм", като само първите му два гола за сезона са извън Торино (срещу Динамо (Загреб) в ШЛ през септември и срещу Емполи в Серия А през октомври). Иначе казано, Дибала няма гол извън Торино от 02/10/2016.

Общо от всичките му 41 гола за клуба 31 са в Торино и 10 - навън.

***

Дибала вече е еднолично №1 по брой отбелязани голове на "Ювентус Стейдиъм". Аржентинецът е с 31 гола, измествайки Артуро Видал (30) от върха. Трети засега е Карлос Тевес с 28 попадения, следван от Погба с 18, Маркизио и Игуаин с по 16 и т.н.

Продължава една доста любопитна тенденция, за която съм споменавал и по-назад. 21 от головете на №21 са на южната врата, а останалите 10 - на северната. Горе-долу съотношението е 2:1, но по-интересното е, че от тези 10 гола, които аржентинецът е вкарал на северната врата, 8 са от статични положения (6 от дузпа и 2 от свободен удар) и само 2 - от игра (срещу Байерн миналия сезон и срещу Палермо през този). Ако задълбаем още малко, ще видим, че въпросните два гола от игрова ситуация падат почти по едно и също време в рамките на приблизително една календарна година: 23/02/2016 срещу Байерн и 17/02/2017 срещу Палермо.

Друго изключително интересно съвпадение е, че само два от тези 10 гола на Дибала на северната врата са вкарани през първото полувреме, като това са двата му гола от свободен удар (срещу Верона миналия сезон и срещу Кротоне сега) smile.gif За да е пълна картинката - и двата мача завършиха 3:0 smile.gif

Доста по-различна е статистиката на Дибала, която касае головете му на южната врата. Така например последните му 12 попадения пред Curva Sud са вкарани през първото полувреме (общо 14) и само 7 - през второто. И тук имаме съотношение точно 2:1 wink.gif

И последно - и четирите гола на Дибала от свободен удар на Стадиона падат през първото полувреме, последните три от които - в разстояние от само 4 минути: 8' срещу Верона, 43' срещу Удинезе, 40' срещу Палермо и сега 39' срещу Кротоне.

Изобщо, витае някаква магия около Дибала и "Ювентус Стейдиъм" smile.gif

Posted by: pinkfloyd39 23 May 2017, 17:42

Христо, имам един въпрос, макар че подозирам, че е възможно да не можеш да намериш (или да го няма) отговора. Колко гола от пряк свободен удар е допуснал Буфон в кариерата си и колко от тях са, докато е защитавал екипа на Ювентус?

Posted by: Hristo 24 May 2017, 13:08

Въпрос с повишена трудност определено, но мога да ти отговоря поне частично smile.gif

Работата е там, че головете от свободен удар не ги отразяват в статистиките и точна и достоверна информация по този въпрос няма къде да намериш освен ако не се хванеш да гледаш клипове в Ютюб и гол по гол да си отбелязваш кой е от свободен удар. Когато преди време Пирло изравни рекорда на Михайлович за най-много попадения от свободен удар в Серия А, ми стана интересно какъв е клубният рекорд и се хванах да правя точно това. Изгледах всички голове на някои от най-големите майстори на свободни удари в нашата история, за да си направя сам такава статистика. Разбира се, и видео материалите са ограничени особено тези от преди 80-те, но поне успях да извадя головете от свободен удар на Платини, Баджо, Дел Пиеро, Зидан и Недвед, което пак е нещо, имайки предвид, че подобна информация почти липсва в интернет пространството. Вече в последните години си водя и такава статистика и сега е лесно, но се учудвам, че тази информация все още не се отбелязва в резултатите от мачовете, когато падат все повече голове от свободни удари. Както и да е.

И ако за изпълнителите, кажи-речи, пак можеш да намериш някаква, макар и оскъдна, информация, примерно за най-много голове в Серия А, то за вратарите няма абсолютно нищо. Затова тогава реших паралелно да преброя и колко гола е допуснал Буфон от свободен удар, защото и на мен ми беше интересно. В началото казах, че мога да ти дам частичен отговор, защото това упражнение го правих само изваждайки головете му като вратар на Ювентус. За периода му в Парма и в националния отбор нямам такава информация.

Та, като вратар на Ювентус Буфон е допуснал 12 гола от свободен удар:

- 29/09/2001 СА Ювентус - Рома 0:2 (Батистута)
- 23/10/2001 ШЛ Ювентус - Порто 3:1 (Клейтон)
- 04/12/2001 ШЛ Арсенал - Ювентус 3:1 (Анри)
- 18/09/2002 ШЛ Фейеноорд - Ювентус 1:1 (Ван Хоодонк)
- 16/02/2003 СА Парма - Ювентус 1:2 (Муту)
- 21/10/2003 ШЛ Ювентус - Реал Сосиедад 4:2 (Де Педро)
- 29/11/2003 СА Ювентус - интер 1:3 (Хулио Крус)
- 23/04/2011 СА Ювентус - Катания 2:2 (Лоди)
- 23/10/2012 ШЛ Нордселанд - Ювентус 1:1 (Бекман)
- 29/04/2015 СА Ювентус - Фиорентина 3:2 (Иличич)
- 30/08/2015 СА Рома - Ювентус 2:1 (Пянич)
- 28/10/2015 СА Сасуоло - Ювентус 1:0 (Сансоне)

Прави впечатление, че почти половината от тях са в ШЛ, въпреки че има значително по-малко мачове в този турнир.

Другото, което се набива на очи, е, че в периода от декември 2003 до април 2011 няма допуснат гол от свободен удар. Това са почти 7 години и половина.

Интересно е също, че само двама са италианците, които са му вкарвали - Лоди и Сансоне. Всички останали са чужденци.

Пет от головете падат през първото полувреме, а седем - през воторото. Тук по-интересното е, че два от седемта гола през второто полувреме са отбелязани в 90' (Муту и Иличич), а един - в 95' (Лоди).

Тук е мястото и за едно уточнение: Буфон е инкасирал още 4 гола, но не директно от совободен удар, а след късо изпълнение непосредствено преди головия удар:

- 21/09/2003 СА Ювентус - Рома 2:2 (Киву)
- 06/11/2004 СА Реджина - Ювентус 2:1 (Дзамбони)
- 01/05/2005 СА Ювентус - Болоня 2:1 (Джунти)
- 22/01/2006 СА Ювентус - Емполи 2:1 (Алмирон)

Според мен тези голове не бива да се броят като голове от свободен удар, но си е въпрос на гледна точка. Баджо, например, има не не малко такива; Платини, ако не греша, също имаше един или два. Така или иначе, официална статистика няма, така че всеки сам може да си прецени към коя категория спадат.

И за протокола - Буфон допусна гол от свободен удар и на 10/03/2009 в осминафинала реванш срещу Челси, но той не беше зачетен от съдиите. На повторението ясно се видя, че топката е минала изцяло гол линията и тогава лондончани бяха ощетени. Ето и http://www.dailymotion.com/video/x3eym2a_juventus-chelsea-2-2-10-3-2009_sport (от 1:05 нататък).

Подозирам, че въпросът ти е провокиран от това, че на финала се изправяме срещу Реал (Мадрид) и Кристиано Роналдо, който е един от най-добрите изпълнителли на свободен удар в света, но дори да не е така, ето един доста любопитен факт: Роналдо вкарва на Буфон във всеки един от четирите си мача срещу Ювентус като футболист на Реал:

- 23/10/2013 Реал (Мадрид) - Ювентус 2:1 (4' и 28' от дузпа)
- 05/11/2013 Ювентус - Реал (Мадрид) 2:2 (52')
- 05/05/2015 Ювентус - Реал (Мадрид) 2:1 (27')
- 13/05/2015 Реал (Мадрид) - Ювентус 1:1 (23' от дузпа)

5 гола в 4 мача за Кристиано срещу Ювентус и Буфон макар и нито един от свободен удар. Същевременно Меси все още няма гол срещу Буфон в 3 мача за Барса.

Posted by: pinkfloyd39 25 May 2017, 09:45

Благодаря за старанието и отговора. Онзи ден попаднах на попадението на Пянич, та се сетих, че за гледаните мачове на Буфон , които са всички с нашия екип, се сещам за много малко пъти, в които са го карали да вади топката от мрежата след такъв удар. Аз се сетих веднага за гола на Иличич, вече споменатия удар на Пянич, Сансоне и този на Хойдонк, но се зачудих дали нямаше някакъв мач с Арсенал, в който Анри ни вкара. Впечатляващо, като всичко в кариерата на Буфон, който статистически е доста добър дузпаджия, макар че все още има наши гласове, които претендират, че е най-слаб от големите вратари баш в това. Това, че има по-добър процент отразени удари от Кан, Касияс и Чех, не е от значение wink.gif. За Гнусио Круз обаче не се сещам, но си е показателно - този мазник сигурно ни е вкарал 30 гола, направо нямаше мач, в който да не ни накаже. Още от Фейенорд като почнеш. Круз би трябвало да е на водещи места по успевамост срещу даден противник: вкарал ни е с четири отбора. След някаква (незначителна) бърза проверка чета, че има 10 гола срещу Ювентус и поне в таблицата, която видях, няма друг играч с повече, но не знам от кой период започва и дали обхваща само мачове в Серия "А", тъй като съм убеден, че Круз ни приби, докато беше в Холандия. Вече виж кога Фиоре ни е вкарал 6 гола, Проти 5 и Зеедорф 8 не помня post-294-1159108009.gif.

Posted by: Sllai 25 May 2017, 10:14

Голът на Батистута 2001 г. си беше направо като дузпа. Подозирам, че дори на вратата до Буфон да беше застанал и Кан, щеше да е трудно да се отрази. По мои спомени Батистута ритна топката с нещо от порядъка на 120 км/час.

Posted by: Hristo 25 May 2017, 13:56

Темата за играчите с най-много голове срещу Ювентус също е доста интересна.

Напълно прав си за Хулио Крус. На пръв поглед той сякаш е противникът, който най-много се набива на очи в последното десетилетие със своите 10 гола срещу Ювентус (2 с Фейеноорд, 1 с Болоня и 7 с интер). По 10 гола срещу нас имат още Карло Рампини (всичките с Про Верчели между 1908 и 1913), Бенито Лоренци (8 с интер и 2 с Алесандрия между 1947 и 1958), Джани Ривера (всичките с Милан между 1960 и 1978), Джузепе Саволди (5 с Болоня и 5 с Наполи между 1969 и 1979) и Франческо Тоти (между 1994 и 2014).

Тази група играчи, обаче, е доста далеч от рекорда, който принадлежи на двама нападатели: Силвио Пиола и Жозе Алтафини имат по 17 гола срещу Ювентус!

По-нататък - по 12 имат Алдо Бофи и Роберто Бонинсеня, а с по 11 са Гунар Нордал, Серджо Бригенти и Луис Винисио.

Така че 10-те гола на Крус срещу Ювентус са си едно доста прилично постижение, да не кажем, че е дори забележително. В интерес на истината, вкарвал ни е с 3 различни отбора, което не е нещо кой знае какво. Доста футболисти, например, са ни вкарвали с 4 различни отбора (Пиола, Бригенти, Ди Бенедети, Доменгини, Ди Вайо, Проти и др.) и с 5 (Джузепе Балдини, Данило Микелини, Джанкарло Бачи и др.). С 6 все още няма smile.gif

Друго интересно за Крус е, че ни е вкарвал и от игра, и от дузпа, и от свободен удар. Заради липсата на статистика за свободните удари, няма как да проверя колко точно са играчите с такова постижение, но със сигурност са много малко. Имам потвърждение само за Рубен Соса.

И за да приключим с противния градинар, да отбележим също, че в 7-те мача, в които ни е вкарвал, Ювентус има 4 загуби и 3 равенства.

https://www.youtube.com/watch?v=1yq16FDRCm4 е една компилация с 9 от 10-те гола на Крус срещу Ювентус. Пише, че са всички, но липсва единственият му с Болоня. Включен е и този от свободен удар, който си е направо като бомба. Спомням си, че Дел Пиеро вкара почти същия на Рома през 2008 smile.gif Такъв снаряд няма спасяване. В този ред на мисли...

Цитат(Sllai @ 25 May 2017, 11:14) *
Голът на Батистута 2001 г. си беше направо като дузпа. Подозирам, че дори на вратата до Буфон да беше застанал и Кан, щеше да е трудно да се отрази. По мои спомени Батистута ритна топката с нещо от порядъка на 120 км/час.


... сигурно го бъркаш с гола именно на Крус, защото https://www.youtube.com/watch?v=nLqkP-6aQvY не беше чак толкова силен, колкото този на Крус.

Стефано Фиоре наистина има 6 гола срещу нас. Интересното при него е, че ги вкарва в много кратък интервал - между 15/12/2002 и 12/05/2004. Има два дубъла, а три от головете му са за Купата, та може би затова ти се губи. Игор Проти, между другото, също е с 6. Познал си и Зеедорф с 8 smile.gif Първият му гол е още от 1996 със Сампдория. После има 3 с интер и 4 с Милан. И ако Креспо с 9-те си гола срещу Ювентус не те изненада, то със сигурност, ще се учудиш, като видиш, че Андреа Ладзари, например, има 6 smile.gif Изобщо, доста интересна тема е това.

Връщайки се на Буфон, сега се загледах кой е футболистът, който му е вкарвал най-много пъти (става дума само за периода му в Ювентус). Изключвайки автоголовете, които са 10, това е Франческо Тоти със 7 гола. Изненадващо или не, следва Горан Пандев с 6 smile.gif По 5 имат Хулио Крус, Касано, Зеедорф, Икарди и Кристиано Роналдо, за когото споменах в предния си пост.

И за финал - една гатанка: знаете ли колко и кои са българите, които са вкарвали на Буфон като вратар на Ювентус? И колко гола имат те общо? Ако никой не познае, след няколко дни ще дам отговора smile.gif

Posted by: Sllai 25 May 2017, 14:21

Цитат(Hristo @ 25 May 2017, 13:56) *
И за финал - една гатанка: знаете ли колко и кои са българите, които са вкарвали на Буфон като вратар на Ювентус? И колко гола имат те общо? Ако никой не познае, след няколко дни ще дам отговора smile.gif


Сещам се само за Чочев и разбира се - Валери на тренировка biggrin.gif

Иначе съм се объркал - не е прекият свободен удар този гол на Батистута, но имам спомен, че той ни вкара от дистанция с доста мощен удар. След кратък рисърч в ютюб не го открих - или съм се замотал напълно или просто трябва да потърся по-обстойно.

Бърз едит - и Стилиян Петров вкара на Буфон през 2001 г. (между другото и този гол може да се брои към преките свободни удари).

Posted by: juvefan1897 25 May 2017, 14:40

Цитат
И за финал - една гатанка: знаете ли колко и кои са българите, които са вкарвали на Буфон като вратар на Ювентус? И колко гола имат те общо? Ако никой не познае, след няколко дни ще дам отговора smile.gif


Малкото коте има 1 гол с/у Буфон в мач с Фиорентина smile.gif
Другите трябва да са Стенли и Чочев, както е посочил колегата.

Posted by: Dybala21 25 May 2017, 21:23

2012 България-Италия 2-2
Ако не се лъжа тогава вкараха Манолев и Г.Миланов 😃

Posted by: tragus 28 May 2017, 16:44

Точно 20 години днес от финала срещу Борусия Д .Да се нядаваме,че след седмица каръка ще бъде счупен вече.И все си мисля,че ако Перуци имаше по-адекватна реакция при шута на Рикен,а не да гледа като малко дете летящ дрон топката,можеше и да стигнем до равенство в редовното,но колкото и да изпишем за този мач,не можем да го върнем.

Posted by: Hristo 28 May 2017, 17:17

Цитат(tragus @ 28 May 2017, 17:44) *
Точно 20 години днес от финала срещу Борусия Д .Да се нядаваме,че след седмица каръка ще бъде счупен вече.И все си мисля,че ако Перуци имаше по-адекватна реакция при шута на Рикен,а не да гледа като малко дете летящ дрон топката,можеше и да стигнем до равенство в редовното,но колкото и да изпишем за този мач,не можем да го върнем.

И не само. Днес се навършват и 14 години от финала с Милан, загубен с дузпи. Изобщо, 28-ми май е един от най-неприятните дни в нашата история, ако мога да така да се изразя. Освен двата загубени финала в ШЛ, на този ден през 1971 се играе първият финален мач с Лийдс за Купата на панаирните градове, който завършва 2:2; впоследствие, реваншът в Англия завършва 0:0 и така губим и този европейски финал.

Последната ни победа на 28-ми май датира от 1978, когато печелим с 1:0 срещу Наполи в турнира за Купата на Италия. В следващите 6 мача, които играем на тази дата, записваме три равенства и три загуби, между които и 0:3 срещу Рома през 1995.

Любопитен факт е, че последният гол, който сме отбелязали на тази дата, е попадението на Дел Пиеро срещу Борусия във финала през 1997. Следващите два мача, които Ювентус играе на 28-ми май, завършват без гол:

- 28/05/1999 Удинезе - Ювентус 0:0
- 28/05/2003 Ювентус - Милан 0:0

На тази дата през 2009 умира бившият футболист и треньор на Ювентус - Ерколе Рабити.

Все пак, на 28-ми май 1972 печелим 14-то си скудето.

***

Относно българите, които са вкарвали на Буфон - всички сте много близо до верния отговор, но никой не успя да познае с точност smile.gif

Трима българи са вкарали на Буфон общо 4 гола:

- 18/09/2001 ШЛ Ювентус - Селтик 3:2 (Стилян Петров)
- 01/12/2005 КИ Фиорентина - Ювентус 2:2 (Валери Божинов)
- 10/01/2006 КИ Ювентус - Фиорентина 4:1 (Валери Божинов)
- 17/02/2017 СА Ювентус - Палермо 4:1 (Ивайло Чочев)

Колегата Sllai е прав, че голът на Стенли може също да се причисли към тези от свободен удар или, по-скоро, към втората група, за която писах по-назад. Спомням си за този гол, но съвсем бях забравил как стана, така че - хубава забележка smile.gif

Въпросът ми се отнасяше само за мачовете на Ювентус, но ако включим и тези за националния отбор, трябва да добавим още три имена. Буфон има 5 мача срещу българския национален отбор, в които е допуснал 3 гола:

- 22/06/2004 Евро 2004 Италия - България 2:1 (Мартин Петров от дузпа)
- 07/09/2012 Световна квалификация България - Италия 2:2 (Станислав Манолев и Георги Миланов)

Posted by: pinkfloyd39 28 May 2017, 19:07

Подозирах, че има уловка и се чудех дали Макриев не е вкарвал в някое издание на Морати къп post-294-1159108009.gif. Наскоро по телевизията точно преди една наша среща, но помня ли вече коя беше, някой каза "А, Буфон, Манолев нали му вкара от 30 метра" post-294-1159108069.gif

Posted by: Hristo 05 Jun 2017, 17:00

Все още не ми е дошла музата за по-дълъг пост, но докато прелиствах таблиците, това ми избоде очите: последният гол, който вкарахме за сезон 2015/16, както и първите пет от сезон 2016/17, са дело все на бивши футболисти на Реал: Мората във финала за Купата срещу Милан; Кедира и Игуаин срещу Фиорентина в първия кръг; Кедира срещу Лацио във втория кръг и двата на Игуаин срещу Сасуоло в третия кръг, преди Пянич да сложи край на серията.

Posted by: Kirilov 03 Aug 2017, 13:18

Продажби на фланелки за 2016:

Манчестър Юнайтед - 2.85 милиона
Реал Мадрид - 2.29 милиона
Барселона - 1.98 милиона
Челси - 1.65 милиона
Байерн - 1.5 милиона
Арсенал - 1.225 милиона
Ювентус - 0.85 милиона
Ливърпул - 0.705 милион
ПСЖ - 0.685 милиона
Милан - 0.65 милиона

Много сме далече от силните на деня post-294-1158668126.gif

Posted by: Hristo 09 Aug 2017, 14:56

Вчера попаднах на интервю със Симоне Бароне, който е новият треньор на формацията ни до 16 години, и се сетих за два доста куриозни епизода, които Буфон описва в автобиографията си, свързани именно със Симоне Бароне.

Буфон и Бароне израстват заедно в школата на Парма. Оттогава датира тяхното приятелство. През 1999 Буфон вече се е утвърдил като титуляр на Парма и следващият голям вратар на Италия, докато Бароне е пред трансфер в скромен отбор на име Алцано. Когато Бароне отива да подписва договора си, го придружава Буфон, а президентът на Алцано звъни на местен журанлист, който да отрази привличането на новия футболист в отбора. Журналистът, обаче, не знае кой е Симоне Бароне, но разпознава Буфон и се хваща за главата, мислейки, че Алцано са привлекли именно Буфон. Пребледнява, започва да заеква: "Взели сме Буфон, господи!", при което Джиджи отговаря: "Буфон - не, но приятелят на Буфон - да" smile.gif

Другият случай е, когато Симоне Бароне за първи път е включен в първия отбор на Парма за някакво гостуване. Говорим за сезон 1996/97. Буфон го окуражава и двамата се разбират да мине да го вземе с колата и заедно да ходят на летището. Уговарят се за 9:00 сутринта, а самолетът излита в 10:00. Симоне е готов още в 8:50; в 9:05 започва леко да се притеснява; в 9:15 вече е супер притеснен, а в 9:30 - отчаян. Оказва се, че Буфон се е успал. В крайна сметка, Бароне успява да го събуди в 9:35, в 9:50 Буфон го взима с колата и двамата се качват на самолета в 10:10. Тежката атмосфера вътре веднага е разведрена, когато Буфон влиза в самолета по пантофи, а Анчелоти се скарва на Бароне: "Засрами се! Не започваш добре!" laugh.gif

Та, от съвсем скоро Симоне Бароне вече е част от голямото семейство на Ювентус.

***

Днес рожден ден празнува един от най-големите ми любимци - Филипо Индзаги occasion13.gif Жив и здрав да е и ако треньорската му кариера е дори наполовина толкова успешна, колкото беше футболната, му пожелавам един ден да води и Ювентус smile.gif Между другото, Паратичи и Индзаги са големи приятели още от деца, така че нищо чудно един ден наистина да видим СуперПипо начело на Ювентус smile.gif

По повод рождения му ден, ето няколко интересни факта за Индзаги:

- заедно с Раванели, Трезеге и (засега) Манджукич, това са единствените четирима футболисти, които са се разписвали и в първия си, и в последния си мач в Шампионската лига като играчи на Ювентус;
- Индзаги е на 14-то място по брой отбелязани голове в историята на клуба (89), деветият най-резултатен италианец в Ювентус и първият, който е под границата от 100 попадения с бяло-черната фланелка;
- с коефициент от средно 0.539 гола на мач Индзаги изпреварва по този показател имена като Анастази, Борел II, Габето, Дел Пиеро, Дибала, Мунерати, Орси, Пиола, Платини, Алдо Серена, Тевес, Трезеге, Джовани Ферари, Карл Хансен и доста, доста други.

***

И за финал - един интересен факт за Леонардо Бонучи: новият капитан на Милан вкарва първия си гол за националния отбор на Италия и изиграва последния си мач за Ювентус на една и съща дата - 3-ти юни - в разстояние на 7 години (2010-2017).

Posted by: Hristo 12 Aug 2017, 21:01

Днес рожден ден празнува Франческо Морини, който навършва 73 години occasion13.gif

Това е една по-малко известна и позната фигура от историята на нашия клуб, на която, сякаш, не се отдава заслуженото внимание и остава леко в сянка, но Морини е един от големите италиански защитници през втората половина на 60-те и 70-те години. Има 10 сезона в Ювентус като твърд титуляр и 372 мача за клуба, което му отрежда 23-то място в клубната класация. Между другото, именно Морини е следващият футболист, който Маркизио ще задмине съвсем скоро (към днешна дата Клаудио е с 369 мача).

Любопитен факт: Франческо Морини е футболистът (без да броим вратарите) с най-много мачове за Ювентус, който няма нито един гол за клуба! Това наистина е доста любопитно, като се има предвид, че само трима са футболистите с над 100 мача за Ювентус и без гол: Бруно Гарцена (186), Умберто Калигарис (198) и Франческо Морини (372).

Изобщо, Морини няма гол в официален мач като професионалист, а освен за Ювентус има още 6 сезона за Сампдория, няколко месеца в Канада и 11 мача за националния отбор на Италия, което общо прави близо 600 мача. Самият той разказва, че има, все пак, един гол в някакъв летен приятелски турнир, но дори не споменава кога е било това.

Едно от най-силните качества на Морини е било отнемането на топката (наричали са го "Морган") и персоналното пазене на противниковите нападатели. Дуелите му с Роберто Бонинсеня и Луиджи Рива остават в историята, а големият Джиджи Рива казва за него: "Той е най-трудният защитник, срещу когото съм играл". Контузен и на инжекции, Морини успява да неутрализира дори великия Йохан Кройф в злощастно загубения финал за КЕШ през 1973.



В периода между 1981 и 1993 Морини е спортен директор в Ювентус.

***

На днешния ден през 1973 е роден и Марк Юлиано, а през 1990 - Марио Балотели smile.gif

През 2003 Гранде Стевенс става президент на Ювентус, а през 2009 Маркизио дебютира за националния отбор на Италия в контрола срещу Швейцария, завършила 0:0.

Posted by: Hristo 16 Aug 2017, 14:21

Едва за втори път шампионът на Италия губи финала за Суперкупата в две поредни години: през 1998 Ювентус губи от Лацио с 1:2, а през 1999 - Милан губи от Парма със същия резултат; вторият такъв случай са двете ни загуби през 2016 и 2017.

За пети път губим Суперкупата като шампион на странта, което е рекорд; Милан и интер имат по две загуби.

Финалът от 2017 много наподобява този от 1998, който отново губим от Лацио, но тогава - на "Деле Алпи". През 1998 Недвед открива в 38-та минута за "орлите" (Имобиле откри в 32'), а Дел Пиеро изравнява от дузпа в 87-та (Дибала изравни в 90+1' също от дузпа), преди Серджо Консейсао да оформи крайното 2:1 в четвъртата минута на добавеното време (Мурджа вкара победния гол в третата минута на добавеното време).

Макс Алегри вече загуби 3 от 4 суперкупи, а парадоскалното е, че това са половината ни загуби в този финал изобщо. Преди него по веднъж трофея губят Маифреди (1990), Липи (1998) и Капело (2005).

Лацио е единственият отбор, който ни вкарва 3 гола в този финал, а заедно с Наполи това са двата отбора, които са ни вкарвали повече от веднъж: Наполи има срещу нас 5 гола през 1990 и по 2 през 2012 и 2014, а Лацио - 2 през 1998 и сега 3 през 2017.

При 4 от общо шесте си загуби допускаме първи гол в срещата; печелим единствено през 2003 (с дузпи срещу Милан) и през 2012, след като противникът е откривал резултата.

За първи път губим трофея в неделя след три загуби в събота и по една - в петък и понеделник.

За трети път губим през август, като останалите ни поражения са през декември (2014 и 2016) и септември (1990).

За четвърти път губим в Италия и за първи - в Рим.

***

Чиро Имобиле отбеляза 10-та дузпа за Лацио срещу Ювентус на "Олимпико" в Рим, като в 10-те мача, в които това се е случвало през годините, нямаме победа (4 равенства и 6 загуби):

- 19/11/1939 Лацио - Ювентус 4:0 (Пиза)
- 08/11/1942 Лацио - Ювентус 5:3 (Пиола)
- 12/04/1970 Лацио - Ювентус 2:0 (Киналия)
- 25/04/1971 Лацио - Ювентус 2:2 (Киналия)
- 15/10/1972 Лацио - Ювентус 1:1 (Киналия)
- 17/02/1974 Лацио - Ювентус 3:1 (Киналия)
- 01/10/1978 Лацио - Ювентус 2:2 (Джордано)
- 19/05/1985 Лацио - Ювентус 3:3 (Джордано)
- 25/01/2014 Лацио - Ювентус 1:1 (Кандрева)
- 13/08/2017 Лацио - Ювентус 3:2 (Имобиле)

***

Едва за втори път допускаме загуба с 2:3 от Лацио след 27/09/1942, когато губим със същия резултат от "орлите" в осминафинал за Купата на Италия.

Общо за нас това бе 59-та загуба с този резултат, втора - през 2017, и втора - под ръководството на Макс Алегри.

***

Пауло Дибала продължава да е безгрешен от бялата точка: 13 изпълнени дузпи - 13 гола, с което вече задмина и Роберто Баджо (12 реализирани дузпи преди първия пропуск). Пред Дибала остава единствено Виторио Сентименти III с 14 отбелязани дузпи и нито един пропуск.

Цитат(Hristo @ 12 Mar 2017, 22:25) *
- 14 Сентименти III (без нито един пропуск от бялата точка!)
- 12 Баджо
- 11 Де Агостини и Дибала
- 8 Раванели
- 7 Дел Пиеро
- 5 Каузио
- 3 Джон Хансен
- 2 Сивори и Видал
- 1 Платини
- 0 Борел II и Орси (и двамата пропускат първата си дузпа за Ювентус)


Освен това, вече сме в серия от 16 последователни реализирани дузпи и се приближаваме към рекорда от 19...

Цитат(Hristo @ 12 Mar 2017, 22:25) *
Най-дългата серия от реализирани последователни дузпи в нашата история е 19. Това се случва в периода между 29/01/1995 и 06/04/1997. Тогава 6 дузпи отбелязва Дел Пиеро, 5 - Раванели, 4 - Роберто Баджо, по една - Виали, Падовано, Аморузо и Зидан.


***

Това бе 8-ми дубъл за Дибала, но по-интересното е, че 3 от тях са гол от свободен удар и гол от дузпа, и то - точно в тази последователност:

- 17/01/2016 Удинезе - Ювентус 0:4 (15' и 26')
- 15/10/2016 Ювентус - Удинезе 2:1 (43' и 51')
- 13/08/2017 Ювентус - Лацио 2:3 (85' и 90+1')

С подобно постижение в историята на Ювентус са само още трима футболисти: Дел Пиеро, Баджо и Платини.

Подобно на Дибала, Алесандро Дел Пиеро също има три дубъла с гол от свободен удар и дузпа (първите два - в тази последователност, а третият - в обратна):

- 28/03/1998 Ювентус - Милан 4:1 (12' и 39')
- 18/09/2005 Ювентус - Асколи 2:1 (13' и 39')
- 25/11/2007 Ювентус - Палермо 5:0 (71' и 90+2')

Освен това, обаче, Дел Пиеро има и 3 хеттрика, при които поне два от головете му са от дузпа и свободен удар:

- 01/04/1998 Ювентус - Монако 4:1 (33' свободен удар, 45+3' дузпа и 62' дузпа)
- 10/01/2006 Ювентус - Фиорентина 4:1 (9', 17' свободен удар, 57' дузпа)
- 04/03/2007 Ювентус - Пиаченца 4:0 (51' дузпа, 69' свободен удар и 90+3')

Мишел Платини има два дубъла:

- 10/02/1985 Ювентус - Авелино 2:1 (35' дузпа и 82' свободен удар)
- 03/03/1985 Ювентус - Кремонезе 5:1 (40' свободен удар и 49' дузпа)

Роберто Баджо е с един хеттрик:

- 07/11/1990 Ювентус - Аустрия (Виена) 4:0 (25' дузпа, 46' и 53' свобден удар)

Друга любопитна подробност: от четиримата само Дибала е вкарвал извън Торино, и то - два пъти!, което го прави уникален в това отношение. Шестте мача на Дел Пиеро, двата на Платини и този на Баджо са все в Торино smile.gif

***

Дибала вече е с 44 гола за Ювентус и се изравни с Паоло Роси и Антонио Конте, изпреварвайки Варлиен II с 43.

Следващите цели пред аржентинеца са Лоренцо Валерио Бона и Артуро Видал с 48 попадения.

***

По 8 дубъла за Ювентус имат още Джовани Векина, Бруно Николè, Фабрицио Раванели, Алдо Серена, Пио Ферарис и Луиджи Чевенини III, а по 13 реализирани дузпи - Луиджи Де Агостини, Франко Каузио и пак Раванели.

Posted by: pinkfloyd39 16 Aug 2017, 21:58

Цитат(Hristo @ 16 Aug 2017, 14:21) *
Едва за втори път шампионът на Италия губи финала за Суперкупата в две поредни години

За пети път губим Суперкупата като шампион на странта, което е рекорд

Макс Алегри вече загуби 3 от 4 суперкупи, а парадоскалното е, че това са половината ни загуби в този финал изобщо.

post-294-1159108009.gif post-294-1159108009.gif post-294-1159108009.gif

Just Ювентус.

Posted by: Hristo 20 Aug 2017, 15:21

За трети път откриваме сезона в Серия А срещу Каляри и за първи - като домакини:

- 14/09/1980 Каляри - Ювентус 1:1
- 06/09/1992 Каляри - Ювентус 0:0
- 19/08/2017 Ювентус - Каляри 3:0

И двата сезона, в които това се случва, завършват с трофеи: през 1980/81 печелим титлата, а през 1992/93 - Купата на УЕФА.

***

За пети път стартираме сезона в Серия А с класическа победа, като в последните два случая впоследствие печелим и скудетото:

- 16/09/1956 Лацио - Ювентус 0:3
- 09/10/1988 Комо - Ювентус 0:3
- 15/09/2002 Ювентус - Аталанта 3:0
- 12/09/2004 Бреша - Ювентус 0:3
- 19/08/2017 Ювентус - Каляри 3:0

***

Победата срещу Каляри е 20-та с резултат 3:0 на "Ювентус Стейдиъм".

***

Джиджи Буфон спаси общо 13-та си дузпа за Ювентус, едва втората - на "Ювентус Стейдиъм", и 10-та в Серия А като вратар на Ювентус. Никога досега Буфон не беше спасявал дузпа на толкова ранен етап от сезона. Предишната му най-рано спасена дузпа бе тази при гостуването на Аталанта в 5-я кръг от сезон 2014/15 (Херман Денис, 27/09/2014).

Каляри е 12-ят отбор, срещу който Буфон спасява дузпа, като само срещу Дженоа е правил това два пъти.

5 от 13-те дузпи са спасени през първото полувреме, а останалите 8 - през второто.

Продължава и традицията: когато Буфон спаси дузпа, Ювентус никога не губи (10 победи и 3 равенства).

***

Оказва се трудно, обаче, да намеря достоверна информация за спасените дузпи в Серия А. Според https://www.transfermarkt.it/serie-a/elfmetertoeter/wettbewerb/IT1/plus/?saison_id=0 Буфон е с 19 спасени дузпи общо за Парма и Ювентус, което му отрежда четвърто място след Палиука (31), Ханданович (27) и Маркеджани (21). Не съм сигурен, обаче, дали тук се включват дузпите, спасени само в Серия А, или и тези в останалите клубни турнири, защото https://www.fantagazzetta.com/archivio/31_12_2015/portieri-para-rigori-handanovic-vicino-al-record-ma-ha-gia-un-erede-215611# информацията е малко по-различна: рекордът в Серия А се държи от Палиука с 24 спасени, следван от Ханданович с 22 и Маркеджани със 17 и тук някъде следва да е и Буфон.

Според http://www.delinquentidelpallone.it/tutti-i-rigori-parati-da-gigi-buffon-in-carriera/ Буфон има 11 спасен дузпи за Парма във всички турнири, но не става ясно колко от тях са в Серия А. Освен тва, откривам грешка: дузпата на Гонсало Родригес от 29/04/2015, която са включили, не беше спасена от Буфон, а бе пратена встрани от вратата, така че не знам доколко може да се вярва и на този източник.

Общо взето, това, което е сигурно на 100%, е, че Буфон има 13 спасени дузпи за Ювентус (10 в Серия А, 2 в ШЛ и 1 в Серия Б) и 5 спасени дузпи за Италия (по една на Световно и Европейско първенство, по една в квалификации за Световно и Европейско и една в приятелски мач), като и петте му спасени дузпи за националния отбор са от 2002 насам, т.е. - като вратар на Ювентус.

***

Това е 10-та отсъдена дузпа срещу Ювентус в първия мач от Серия А за сезона. 8 от досегашните 9 дузпи са били реализирани от съперниците ни, като единствено през 1983 Де Веки пропуска за Асколи. 34 години по-ксъно Буфон е вторият вратар след Такони, който спасява дузпа в откриващия мач за сезона.

- 11/09/1949 Ювентус - Фиорентина 5:2 (Джусти вкарва в 85')
- 09/09/1951 Ювентус - СПАЛ 1:1 (Бенике вкарва в 70')
- 24/09/1967 Ювентус - Мантова 3:1 (Корели вкарва в 56')
- 01/10/1978 Лацио - Ювентус 2:2 (Джордано вкарва в 24')
- 16/09/1979 Ювентус - Болоня 1:1 (Саволди вкарва в 63')
- 11/09/1983 Ювентус - Асколи 7:0 (Де Веки пропуска в 49', спасена от Такони)
- 09/09/1990 Парма - Ювентус 1:2 (Мели вкарва в 88')
- 13/09/1998 Перуджа - Ювентус 3:4 (Бернардини вкарва в 88')
- 11/09/2011 Ювентус - Парма 4:2 (Джовинко вкарва в 90+2')
- 19/08/2017 Ювентус - Каляри 3:0 (Фариас пропуска в 39', спасена от Буфон)

За сравнение - в наша полза са били отсъдени 20 дузпи, 15 от които - реализирани, и само 5 - пропуснати.

Последната дузпа, отсъдена в наша полза, е на старта на сезон 2012/13, когато Видал пропусна срещу Парма в 34', а последната точна дузпа бе дело на Якуинта срещу Ливорно през 2007.

***

Точно 364 дни, след като отбеляза първия си гол с бяло-черната фланелка и първия си на "Ювентус Стейдиъм", Гонсало Игуаин отново се разписа в първия шампионатен мач за сезона и първия - на Стадиона, като това отново бе третият гол в мача и отново - на "любимата" северна врата: 13 от 17-те гола на Пипита на "Ювентус Стейдиъм" са именно на тази врата, а 9 (между които последните 6) от тези 13 - през второто полувреме.

***

За десети път в нашата история записваме един и същ резултат в последния си домакински мач за предишния сезон и в първия си домакински мач от новия сезон. В 8 от досегашните 9 случая не печелим скудетото в сезона, в който повтаряме резултата. Единственото изключение е сезон 2004/05.

1936/37 Ювентус - Милан 2:0
1937/38 Ювентус - Ливорно 2:0

1938/39 Ювентус - Торино 1:1
1939/40 Ювентус - Рома 1:1

1941/42 Ювентус - Болоня 1:1
1942/43 Ювентус - Милан 1:1

1954/55 Ювентус - Сампдория 2:2
1955/56 Ювентус - СПАЛ 2:2

1957/58 Ювентус - Рома 3:0
1958/59 Ювентус - Удинезе 3:0

1961/62 Ювентус - Удинезе 2:3
1962/63 Ювентус - Аталанта 2:3

1972/73 Ювентус - Интер 2:1
1973/74 Ювентус - Фоджа 2:1

1989/90 Ювентус - Рома 1:1
1990/91 Ювентус - Аталанта 1:1

2003/04 Ювентус - Сампдория 2:0
2004/05 Ювентус - Аталанта 2:0

2016/17 Ювентус - Кротоне 3:0
2017/18 Ювентус - Каляри 3:0

Освен че дублирахме резултата от последното си домакинство за сезон 2016/17, първите двама голмайстори са същите и в същата последователност (Манджукич и Дибала) като хърватинът дори се разписва в една и съща минута (12-та). Освен това, и в двата мача резултатът на полувремето е 2:0.

***

Марио Манджукич открива резултата в трето поредно домакинство на "Ювентус Стейдиъм", с което изравнява постижението на Артуро Видал (2013/14), Гонсало Игуаин (2016/17) и Пауло Дибала (2016/17), като последните двама го правят един след друг миналия сезон. Никой досега не е успявал да открие резултата в 4 поредни домакинства на Стадиона и Манджукич има шанса да го стори срещу Киево на 10-ти септември.

Иначе, рекордът в нашата история принадлежи на двама играчи.

Първият, който открива резултата в 4 поредни домакинства на Ювентус, е Ермес Мучинели, който го прави в последния мач от сезон 1950/51 и в първите три от сезон 1951/52 на "Комунале".

Другият е Винченцо Якуинта, който открива резултата в последния мач от сезон 2008/09 и в първите три от сезон 2009/10 на "Олимпико".

Общо 19 са футболистите, откривали резултата в три поредни домакинства, като единствен Джон Хансен го постига повече от веднъж. Надолу може да видите всички имена, като съм ги разделил по стадиони.

Четирима са играчите, откривали резутлата в три поредни домакинства на "Деле Алпи":

- Роберто Баджо през сезон 1993/94 (и трите гола са от дузпа)
- Алесандро Дел Пиеро през сезон 1997/98
- Филипо Индзаги в края на сезон 1998/99
- Давид Трезеге в последните два мача от сезон 2000/01 и в първия от сезон 2001/02

9 пъти това се е случвало на стария "Комунале":

- Виторио Сентименти през сезон 1941/42
- Джон Хансен през сезон 1948/49
- Джон Хансен през сезон 1949/50
- Джампиеро Бониперти през сезон 1955/56
- Омар Сивори през сезон 1958/59
- Армандо Миранда през сезон 1962/63
- Джанфранко Дзигони през сезон 1966/67
- Пиетро Анастази през сезон 1969/70
- Антонело Кукуреду през сезон 1973/74

От големите голмайстори в нашата история липсват Чарлз, Бетега и Платини, но пък изненадващо присъства Кукуреду, който е последният футболист, открил в три поредни домакинства на "Комунале.

На "Корсо Марсилия" имаме три такива случая:

- Франческо Бландо през сезон 1922/23
- Джовани Ферари през сезон 1930/31
- Ренато Чезарини в последния мач от сезон 1931/32 и в първите два от сезон 1932/33

Тук от обичайните заподозрени ги няма Мунерати, Мумо Орси, Хирцер, Пасторе и Габето.

***

На днешния ден през 1981 за първи път върху фланелките на Ювентус се появява името на спонсор. Става дума за приятелска среща с Арсенал, която завършва 2:2, а спонсорът е Ariston.

През 2005 губим Суперкупата на Италия срещу интер, а през миналата година Игуаин откри головата си сметка за Ювентус в официалния си дебют срещу Фиорентина.

Posted by: Hristo 27 Aug 2017, 16:26

Пауло Дибала е 73-ят футболист на Ювентус и 9-ят аржентинец с хеттрик след Мауро Маркизио, Ернесто Болиети, Ренато Чезарини, Раймундо Орси, Рейналдо Мартино, Едуардо Рикани, Омар Сивори и Карлос Тевес.

Последният хеттрик, отбелязан от футболист на Ювентус (и в мач на Ювентус изобщо), бе именно на Карлос Тевес при домакинската победа с 4:0 срещу Сасуоло на 15-ти декември 2013. Оттогава изминаха 1350 дни, а мачовете без хеттрик между 15/12/2013 и 26/08/2017 са точно 200, което е рекорд в нашата история.

Подобни дълги паузи без хеттрик (или повече попадения) са рядкост за нас, но, все пак, има още няколко такива случая. Тъй като информацията отпреди Първата световна война е непълна, а и тогава футболът все още е бил на аматьорско ниво, ще използвам само данните от 1920 насам.

От 1920 до кратката пауза по време на Втората световна война има само две години, в които футболист на Ювентус не е вкарвал 3 или повече попадения в един мач: 1924 и 1934.

Между 1946 и 1954 имаме поне по един мач с 3+ гола във всяка една година, преди да дойде първата по-дълга пауза. На 23/05/1954 Едуардо Рикани бележи хеттрик срещу Палермо, след което чак на 08/12/1957 Джон Чарлз успява да вкара 3 гола на Аталанта. Това са 3 години и половина, но тъй като по това време Ювентус е имал само мачове за първенство, серията между двата хеттрика е 115 мача.

Между 1957 и 1965 пропуск имаме само през 1964, но това са точно годините на Чарлз, Сивори, а до 1961 - и на Бониперти. През този период уелсецът записва 6 хеттрика, а Сивори - 9 (рекорд в историята на Ювентус), както и още два мача, в които аржентинецът вкарва съответно по 4 (срещу Виченца) и 6 (срещу интер). Между тях Бруно Николè успява да запише два хеттрика, а Бруно Мора - един.

Сивори бележи последния си хеттрик на 27/01/1963. Оттогава минават точно две години и 84 мача, преди на 07/02/1965 Джампаоло Меникели да вкара три попадения срещу Катания.

Веднага следва още една дълга пауза от малко над 3 години и половина и 151 мача: това е периодът между 07/02/1965 и 15/09/1968, когато Ромео Бенети вкарва хеттрик срещу Сампдория. Точно две години и един ден по-късно, на 16/09/1970 Пиетро Анастази вкарва 4 гола на Румеланж в турнира за Купата на панаирните градове. Тук паузата е само 81 мача, след което идва ред на най-дългата суша без 3+ гола в нашата история от гледна точка на календарни дни (1412) или точно 173 официални мача: на 25/05/1975 Анастази записва хеттрик срещу Болоня, а на 08/04/1979 същото прави и Пиетро Паоло Вирдис срещу Аталанта. Почти 4 години.

През 80-те не успяваме да зпаишем мач с 3+ гола през 1980, 1987 и 1989, като тук имаме една по-дълга суша от 113 мача: между 31/08/1988 (Алесандро Алтобели) и 07/11/1990 (Роберто Баджо).

През 90-те 3+ нямаме само през 1996: 105 мача между 03/12/1995 (Виали) и 21/12/1997 (Дел Пиеро).

От 1997 до новото начало с Антонио Конте само през 2009 нямаме хеттрик или повече: 115 мача между 20/04/2008 (Дел Пиеро) и 26/09/2010 (Красич). Хеттрикът на Красич срещу Каляри е последният от онзи неприятен период.

Под ръководството на Конте хеттрик отбелязват Куалиарела (10/11/2012 Пескара - Ювентус 1:6), Видал (27/11/2013 Ювентус - Копенхаген 3:1) и Тевес (15/12/2013 Ювентус - Сасуоло 4:0), а Дибала е първият футболист, отбелязал хеттрик под ръководството на Макс Алегри.

***

В 39 от тези 200 мача без хеттрик 11 наши футболисти стигаха само до дубъл (общо 41):

- 10 Тевес
- 9 Игуаин
- 8 Дибала
- 4 Мората
- 3 Йоренте
- 2 Видал
- 1 Погба, Джовинко, Дзадза, Манджукич и Киелини

***

Хеттрикът на Дибала е под №173 в нашата история, а, както вече стана дума, Омар Сивори е играчът, реализирал най-много пъти хеттрик с екипа на Ювентус:

- 9 Сивори
- 8 Бониперти и Дел Пиеро
- 7 Пасторе, Габето и Индзаги
- 6 Борел II, Чарлз и Трезеге
- 5 Хирцер и Анастази

***

Дибала е деветият футболист на Ювентус, отбелязал хеттрик срещу Дженоа, и едва вторият, който го прави на "Луиджи Ферарис" след Бониперти през 1953. Между другото, това са и последните ни два хеттрика, отбелязани във втория кръг на Серия А, като освен Бониперти през 1953 и Дибала през 2017, хеттрик във втория кръг на Серия А има и Гулиелмо Габето през 1940 при домакинската победа с 3:1 срещу Болоня. Общо в Серия А вече имаме 105 хеттрика.

(Тук отварям скоба за едно уточнение: освен двата хеттрика срещу Дженоа, на "Мараси" имаме и още два хеттрика срещу Сампдория: пак Бониперти на 28/05/1950 при побдата ни с 4:0 и Бруно Мора на 26/11/1961 за победата над Самп с 3:2. Което означава, че в следващите години Дибала има шанс да изравни постижението на Бониперти, отбелязвайки хеттрик като гост и на двата генуезки отбора, а поредицата досега е Сампдория (1950), Дженоа (1953), Сампдория (1961), Дженоа (2017), т.е. на "Мараси" е ред на Самп smile.gif)

За последно хеттрик срещу Дженоа бе отбелязвал Роберто Баджо през 1993, а последният аржентинец, правил това, бе Ренато Чезарини през далечната 1933.

Нещо доста любопитно: при 8 от общо 9-те хеттрика срещу Дженоа първото от трите попадения пада неизменно в първите 15 минути на срещите (6 случая - дори още преди 10-та минута). Единственото изключение е Баджо, който на 31/10/1993 се разписва чак в 35-та минута от дузпа.

За 9-ти път бележим хеттрик през месец август, като последният августовски хеттрик принадлежеше на Давид Трезеге - 25/08/2007 при победата срещу Ливорно с 5:1 на старта на първенството (преди точно 10 години и един ден).

Само 5 са хеттриците, отбелязани в събота, последният от които - на Куалиарела срещу Пескара през 2012, а освен него по 3 гола в събота са вкарвали още Трезеге (25/08/2007 Ювентус - Ливорно 5:1), Дел Пиеро (17/01/2007 Ювентус - Кротоне 5:0) и Чарлз (06/06/1959 Ювентус - Дженоа 4:3).

***

Миралем Пянич е първият футболист в историята на Ювентус, отбелязал си автогол още в първата минута. Досега този антирекорд принадлежеше на Анджело Перуци, който на 05/01/1997 си отбелязва автогол във 2' при гостуването на Парма, което се оказва и единственият гол в срещата. Между другото, ситуацията е доста комична осбено имайки предвид, че говорим не за кого да е, а за Перуци smile.gif Репортаж от мача може да видите https://www.youtube.com/watch?v=2VMuvU6UMhQ.

Иначе, да допуснем толкова ранен автогол, не е нещо необичайно за нас. След вчерашния случай вече можем да "се похвалим", че сме инкасирали автогол във всяка една от първите 19 минути. Ето и най-ранните:

- в 3' - Депетрини през 1947 срещу Аталанта и Ширея през 1977 срещу Милан;
- в 4' - Парола през 1948 срещу Триестина и Спинози през 1971 срещу Сампдория;
- в 5' - Морини през 1975 срещу Каляри;
- в 6' - Фурино през 1979 срещу унгарския Раба;
- в 7' - Бонучи през 2011 срещу Дженоа;
- в 8' - Роберто Танкреди през 1971 срещу Верона;
- в 9' - Кастано през 1959 срещу Падова и Жулио Сезар през 1991 срещу Бари.

Парадоксалното е, че с изключение на Спинози (241), Танкреди (65) и Жулио Сезар (125), всички останали са футболисти с над 300 мача за клуба smile.gif

И още нещо интересно: последният автогол, който инкасирахме, бе отново срещу Дженоа, отново на "Луиджи Ферарис" и отново на същата врата през първото полувреме. Става въпрос за Алекс Сандро през миналия сезон с тази разлика, че тогава автоголът падна в 29' и беше за 3:0, като впоследствие загубихме.

Малко иронично, но и в двата си мача като играч на Ювентус на "Ферарис" срещу Дженоа Пянич "се разписа": миналия сезон - от свободен удар в 82', а през този - автогол в първата, и то - все на същата врата smile.gif

***

Победа с 4:2:

- 52-ра общо във всички турнири (33-та в Серия А);
- втора във втория кръг на Серия А;
- 3-та срещу Дженоа (първа на "Мараси");
- първа под ръководството на Алегри;
- 4-та през месец август;
- 5-та в събота и също 5-та на 26-то число от месеца;
- втора със съдия Лука Банти.

За последно с този не особено обичаен за нас резултат бяхме побеждавали другия генуезки тим, но в Торино: 18/01/2014 Ювентус - Сампдория 4:2. Любопитно е, че тогава Бардзали си отбеляза автогол.

Последната ни победа като гост, пък, датираше от 01/04/1989: Наполи - Ювентус 2:4 в среща от 23-я кръг на Серия А, а последната ни победа с този резултат извън Торино, бе пак срещу Наполи във финала за Суперкупата на Италия през 2012 в Пекин.

Интересен факт: двете ни други подбеди срещу Дженоа с този резултат идват в два последователни сезона на "Комунале" в Торино:

- 15/05/1983 Ювентус - Дженоа 4:2
- 08/01/1984 Ювентус - Дженоа 4:2

В първия случай става въпрос за последния 30-ти кръг на първенството, а във втория - също за последния 15-ти кръг, но на първия полусезон.

Иначе, за първи път изобщо записваме победа на "Луиджи Ферарис" с този резултат.

***

6 от общо 52-те ни победи с 4:2 идват, след като сме изоставали в резултата с 0:2 (всички мачове са от Серия А), като за последно това се бе случвало на 10/03/1996 при домакинската победа срещу Лацио в 25-я кръг на първенството.

Едва за втори път правим такъв обрат извън Торино след 17/10/1948, когато побеждаваме с 4:2 Аталанта в Бергамо, след като губим с 0:2 до 14'. Между другото, тогава Бониперти отбелязва хеттрик и също като Дибала го прави за 2:1, 2:2 и 4:2. Освен това, двамата са единствените, които бележат хеттрик при пълен обрат на Ювентус с 4:2. Въобще, доста станаха съвпаденията между Бониперти и Дибала днес smile.gif

На 24/05/1961 при обрата срещу Катания също допускаме два бързи гола (в 1' и 4'), преди да стигнем до 4:2.

Още 9 пъти сме правили пълен обрат от 0:2 до 3:2 (3 пъти като гости); веднъж обръщаме от 0:2 до 7:2 (08/10/1950 срещу Рома) и веднъж - от 0:2 до 8:2 (01/02/1914 срещу Новара).

Общо 17 пъти правим пълен обрат от 0:2, в 6 от които - като гости. Има и един случай, при който от 0:2 повеждаме с 5:2, но, в крайна сметка, мачът завършва 5:3 (20/04/1941 срещу Бари).

И последно по тази тема: в 4 от тези 18 случая резултатът на полувремето е 2:2, първият от които - споменатият вече обрат срещу Аталанта от 1948 с хеттрика на Бониперти; вторият е при 7:2 срещу Рома през 1950, а третият - срещу Киево от 15/09/2001 при победата с 3:2.

***

За четвърти път след изиграването на първите си два мача от Серия А сме с две победи и голова разлика 7:2:

- 1947/48 - 3:1 срещу Алесандрия и 4:1 срещу Сампдория;
- 1948/49 - 4:0 срещу Лацио и 3:2 срещу Фиорентина;
- 2003/04 - 5:1 срещу Емполи и 2:1 срещу Киево.

В нито един от трите сезона досега, обаче, не ставаме шампиони (през 1948 и 1949 триумфира Торино, а през 2004 - Милан).

Иначе, за 37-ми път стартираме с 2 победи в първите си два мача в Серия А.

***

Срещу Дженоа Миралем Пянич записа мач №50 за Ювентус във всички турнири, а минала седмица срещу Каляри, мач №50, но в Серия А - записа Алекс Сандро.

И още нещо, което пропуснах да спомена миналата семдица: за първи път след 73 мача като титуляр Сами Кедира влезе като резерва.

***

На днешния ден през 1972 Дино Дзоф дебютира за Ювентус, а през 1975 същото прави и Марко Тардели. През 1992 Дино Баджо и Анди Мьолер дебютират с гол, а през 1995 - и Владимир Югович. От клубните легенди официален дебют на този ден през 1992 правят още Раванели и Торичели, а през 1995 - Песото. През 2006, пък, Киелини бележи първия си гол за клуба при равенството 3:3 с Наполи за Купата на Италия.

Вече стана дума, че на вчерашния ден през 2001 Буфон, Недвед и Тюрам изиграха първия си мач за Ювентус, както и Марсело Салас и Кристиан Дзенони.

На 28-ми август през 1974 в бяло-черно дебютира Гаетано Ширея; през 1991 - Карера и двамата немци Колер и Ройтер; през 1996 - Аморузо, Бокшич, Монтеро, Зидан и Бобо Виери, като последният дори се разписва.

Posted by: Hristo 29 Aug 2017, 14:24

4 гола в първите два кръга на Серия А - никой от легендарните ни футболисти не е започвал толкова силно първия си сезон с фланелката с №10 в Ювентус.

- 4 Дибала
- 2 Баджо и Тевес
- 1 Сивори и Платини

***

За първи път от 14 години Ювентус, Милан и интер са заедно на върха в класирането след втория кръг.

Posted by: Hristo 09 Sep 2017, 15:38

Очаква се днес срещу Киево да излезем едновременно без Буфон, Бардзали и Киелини + напусналия вече Бонучи. За последно това се случи на 07/12/2016 при победата срещу Динамо (Загреб) с 2:0, когато излязохме в схема 3-5-2 с Нето, Бенатиа, Ругани, Евра + Куадрадо и Асамоа по фланговете.

Преди това, на 18/12/2013 в осминафинала за Купата на Италия срещу Авелино започнахме срещата със Сторари, Касерес, Огбона, Пелузо + Мота и Де Челие по фланговете.

Най-интересното, обаче, е, че в Серия А не сме играли без четиримата едновременно от 03/04/2010! при загубата от Удинезе с 0:3 на "Фриули". Тогава Симоне Пепе все още играеше в Удинезе, а Алексис Санчес се водеше един от горещите таланти в Европа; треньор ни беше Дзакерони, а екземпляри като Мело, Сисоко и Амаури все още започваха редовно като титуляри. Гледам също, че Якуинта, Джовинко и Кандрева са влезли като резерви във въпросния мач. Иначе, отзад сме започнали с Манингер, Зебина, Легроталие, Канаваро и Де Челие.

От 03/04/2010 досега сме изиграли 274 мача в Серия А, във всеки един от които сме започвали с поне един от легендарната четворка. Общо във всички турнири мачовете са 376, като само в споменатите по-горе два сме били без нито един от BBBC.

Posted by: Kirilov 09 Sep 2017, 22:55

Ако прибавим и Маркизио към този списък, годината пада до 2008. smile.gif Тогава за последно не е играл нито един от изброените.

Posted by: Hristo 14 Sep 2017, 09:04

Последната ни загуба с 0:3 в ЕКТ бе от 25/02/2003, когато загубихме от Манчестър Юнайтед на "Деле Алпи" във втората групова фаза на ШЛ. Интересно съвпадение е, че тогава Гигс ни вкара два гола, денят отново беше вторник, а групата - D. Впоследствие играхме финал в турнира. Между другото, това са единствените ни две загуби с 0:3 в ШЛ / КЕШ.

Последната ни загуба с 0:3 в ЕКТ извън Италия датираше от 19/04/1967, когато губим от Динамо (Загреб) в четвъртфинал от турнира за Купата на панаирните градове.

***

За втори път губим с този резултат под ръководството на Алегри след онова 0:3 срещу интер за Купата на Италия през сезон 2015/16. Това са единствените ни две загуби с такъв резултат от "новото начало", поставено през 2011.

Общо във всички турнири това е 52-ра загуба с 0:3 в цялата ни история и първа - през септември.

***

Загубата срещу Барселона бе първа за нас в откриващия ни мач в ШЛ, както и първа изобщо в турнира през септември.

***

Вече трети пореден мач на 12-ти септември нямаме победа след:

- 12/09/2010 Ювентус - Сампдория 3:3
- 12/09/2015 Ювентус - Киево 1:1

Преди това пък сме били в серия от три поредни победи без допуснат гол:

- 12/09/1999 Каляри - Ювентус 0:1
- 12/09/2004 Бреша - Ювентус 0:3
- 12/09/2009 Лацио - Ювентус 0:2

***

Джанлуиджи Буфон вече е с 99 допуснати гола в ШЛ и следващият гол, който инкасира в турнира, ще е под №100, с което ще стане единственият вратар в нашата история с трицифрен брой допуснати голове в Шампионската лига:

- 36 Перуци
- 10 Ван Дер Сар
- 8 Рампула
- 6 Кименти
- 5 Абиати
- 4 Карини
- 3 Манингер

А Нето остава единственият вратар на Ювентус без допуснат гол в ШЛ.

***

Следващият мач на Пауло Дибала ще бъде под №100 за Ювентус, но повече подробности по тази тема, като му дойде времето smile.gif

***

Срещу Барселона дебют за Ювентус направи Калигара, а на 12-ти септември с нашата фланелка са дебютирали още доста футболисти, по-интересните и познати от които: Еудженио Корини (1990), Алесандро Дел Пиеро (1993), Фабио Канаваро, Джонатан Зебина и Златан Ибрахимович (2004), Фабио Гросо и Мартин Касерес (2009), Алберто Акуилани (2010), Алекс Сандро и Ернанес (2015).

Posted by: Hristo 17 Sep 2017, 23:15

Пауло Дибала е 149-ят футболист, който достига 100 мача с фланелката на Ювентус.

Последният аржентинец, който записа 100 мача за клуба, бе Мауро Каморанези, който стори това на 05/12/2004 при домакинската победа с 2:1 над Лацио в Серия А.

Общо аржентинците със 100+ мача за клуба вече са 6 (в скоби е годината, в която изиграват мач №100):

- Раймундо Орси (1932)
- Ренато Чезарини (1933)
- Луис Монти (1934)
- Омар Сивори (1960)
- Мауро Каморанези (2004)
- Пауло Дибала (2017)

Любопитно е, че всички те имат и италианско гражданство, като само Дибала не е играл (и няма как да играе) за националния отбор на Италия.

И шестимата аржентинци записват своя мач №100 за Ювентус в Серия А, и то - все при победи. Орси, Сивори и Дибала играят мач №100 като гости, а Чезарини, Монти и Каморанези - като домакини.

Дибала е вторият аржентинец, който отбелязва гол в своя мач №100 след Орси, вкарал единственото попадение при победата с 1:0 като гости на Модена на 26/05/1932.

Дибала вече е аржентинецът, достигнал най-бързо до 100 мача за Ювентус (771 дни), подобрявайки постижението на Каморанези (833).

***

Пауло Дибала е 16-ят футболист на Ювентус, който се разписва в своя мач №100. За последно това стори Пол Погба, който отбеляза в своя юбилей срещу Олимпиакос на 04/11/2014.

Освен това, Дибала е едва вторият играч, записал хеттрик в мач №100 за клуба: първи това прави Мишел Платини, който на 09/09/1984 вкарва хеттрик за победата с 5:0 срещу Самбенедетезе в турнира за Купата на Италия. Подобно на Платини тогава, Дибала също вкарва един от головете си от свободен удар.

***

Дибала се превръща в шестият футболист, достигнал най-бързо до 100 мача за клуба, изпреварвайки Погба (773) само с два дни:

- 633 дни - Джанкарло Мароки
- 753 дни - Мишел Платини
- 756 дни - Лучано Фаверо
- 759 дни - Адолфо Гори
- 765 дни - Джанлуиджи Буфон
- 771 дни - Пауло Дибала

Между другото, забележително е постижението на Мароки, който е единственият, достигнал 100 мача за Ювентус за по-малко от 700 дни, като разликата с втория Платини е доста сериозна.

***

Със своите 52 гола до момента Пауло Дибала е 12-ят най-резултатен футболист на Ювентус в първите си 100 мача за клуба:

- 84 гола - Омар Сивори
- 80 гола - Феличе Плачидо Борел II
- 73 гола - Джон Чарлз
- 67 гола - Джон Хансен
- 59 гола - Филипо Индзаги
- 56 гола - Гулиелмо Габето, Джампиеро Бониперти, Мишел Платини и Давид Трезеге
- 53 гола - Раймундо Орси и Роберто Баджо
- 52 гола - Пауло Дибала

Зад Дибала остават Анастази (47 гола), Мунерати, Ферари и Бетега (по 46), Сентименти III (43), Чезарини (42), Раванели и Якуинта (по 40) и т.н.

Освен това, зад Дибала остават още имена като Паоло Роси (36 гола), Виали (35), Видал (32), Скилачи, Казираги и Куалиарела (по 30), Дел Пиеро и Аморузо (по 28), Лаудруп (24), Бониек (23), Недвед (22), Зидан (18) и т.н.

***

Със 7 гола от свободен удар до момента, Дибала отстъпва по този показател единствено на Пирло, който има 8 гола от свободен удар в първите си 100 мача.

По-нататък Роберто Баджо също е със 7 гола от свободен удар, Платини е с 6,нДел Пиеро - с 5, а Зидан, Недвед и Джовинко - с по 2.

***

Що се отнася до дузпите, пред Дибала (14) е само Баджо (21). Зад тях са Видал (12), Сентименти III (10), Каузио (9) и т.н.

***

Още статистика за първите 100 мача на Пауло Дибала с фланелката на Ювентус:

- 81 мача като титуляр
- 19 мача като резерва
- 54 пъти е бил заменян
- 27 цели мача
- нито един червен картон
- 69 мача в Серия А
- 9 мача за Купата на Италия
- 3 мача за Суперкупата на Италия
- 19 мача в Шампионската лига

Ето и подробна разбивка на головете му:

- 47 гола като титуляр
- 5 гола като резерва
- 14 гола от дузпа
- 7 гола от свободен удар
- 40 мача с гол
- 8 дубъла
- 2 хеттрика
- 13 пъти открива резултата
- 38 гола в Серия А
- 6 гола за Купата на Италия
- 3 гола за Суперкупата на Италия (рекорд в нашата история)
- 5 гола в Шампионската лига
- 33 гола на "Ювентус Стейдиъм" (също рекорд)
- 19 гола извън Торино

***

И още малко история:

- първият футболист, достигнал 100 мача за Ювентус, е Карло Бигато, но точната дата (единствено за Бигато) остава неизвестна, тъй като това се случва още в началото на 20-те години на миналия век, а от годините преди това има липсваща информация; иначе, след него през 20-те години това правят Комби, Мунерати, Розета и т.н.;
- последният наш играч, който достигна 100 мача за клуба, бе Квадво Асамоа, като това се случи отново срещу Сасуоло (11/03/2016 Ювентус - Сасуоло 1:0 с красивия гол именно на Дибала);
- Дибала е 109-ят футболист, записал мач №100 в Серия А и четвъртият, който го прави в 4-я кръг на първенството след Салвадоре, Спинози и Тудор;
- за 21-ви път наш футболист изиграва мач №100 за клуба през септември, като това е месецът, в който имаме най-много "столетници"; следват октомври (19), февруари, април и ноември (по 16), март (15), януари и декември (по 14), май (11), юли (3), юни (2) и август (1);
- за 102-ри път наш футболист играе мач №100 в неделя; нататък: сряда (28), събота (9), четвъртък (4), вторник (3), понеделник и петък (по 1);
- 73 играча записват мач №100 извън Торино, а 75 - в Торино.

***

Днес Дибала се изравни с Тевес, като двамата аржентинци имат по 4 гола срещу Сасуоло, което ги прави играчите на Ювентус с най-много попадения срещу този съперник.

***

Последният футболист, отбелязал два поредни хеттрика за Ювентус, бе Давид Трезеге, който първо вкара на Ливорно за победата с 5:1 на 25/08/2007, след което отбеляза 3 гола и на Емполи на 31/10/2007.

***

С 52 гола Дибала вече е сред 30-те най-резултатни футболисти в историята на Ювентус. Днес аржентинецът се изравни с Антонио Кабрини, изпреварвайки Хирцер и Тевес (по 50 гола), както и Вожак I, Праест и Тардели (по 51), превръщайки се в 35-ят играч на Ювентус, достигнал границата от 50 гола за клуба.

Следващите цели пред Дибала са Пасторе, Чезарини и Виали, които имат по 53 гола за Ювентус, албанецът Риза Лушта с 56 и Джампаоло Меникели с 59.

***

Следващият гол, който Джиджи Буфон инкасира, ще бъде под №500 за него като вратар на Ювентус. Днес Политано му вкара гол №499.

***

13 гола в първите 4 мача от Серия А сме вкарвали още през 1949/50 и 1959/60, а по-добре сме се справяли само през 1933/34 (14 гола), като във всички тези сезони печелим титлата.

За 13-ти път стартираме сезона с 4 от 4 в първенството, като единствено през 1947/48 и 2009/10 не печелим скудетото.

С голова разлика +10 след четвъртия мач в Серия А сме също през 1930/31, 1949/50 и 1983/84, като това е най-доброто ни постижение на този етап от първенството; във всички тези сезони ставаме шампиони.

***

Един любопитен факт за датата 17-ти септември: на този ден през 1997 Алесандро Бириндели отбелязва първия си гол за Ювентус, като интересното тук е, че това се случва в дебютния му мач в Шампионската лига.

Заедно с него гол в дебютния си мач в Шампионската лига за Ювентус вкарват още: Дел Пиеро, Конте, Падовано, Раванели, Бокшич, Индзаги, Трезеге, Каморанези, Муту, Якуинта, Видал, Куалиарела, Манджукич и Дзадза и присъствието на Бириндели, който има едва 7 гола в 305 мача за клуба (3 от тях - именно в ШЛ) в тази компания, съставена предимно от нападатели, е доста изненадващо.

На утрешния ден (вече днес) се навършва точно една година от последния гол на Лихтщайнер, който вкара при загубата от интер на "Джузепе Меаца" с 1:2.

Posted by: Hristo 18 Sep 2017, 12:41

Цитат(Garrett @ 17 Sep 2017, 15:22) *
Въпрос към Христо - имаме ли футболист в историята, който да е вкарвал хеттрик в две поредни гостувания?

Много хубав въпрос! Не ми беше хрумвало smile.gif

Оказва се, че Дибала действително е първият футболист с хеттрик в две поредни гостувания, ако броим само мачовете в Серия А, защото аржентинецът не успя срещу Барса през седмицата.

Най-близо до Дибала е Сивори, който през сезон 1960/61 вкарва хеттрик в 25-я и в 32-я кръг, съответно, в Болоня и Неапол.

През сезон 1949/50 Бониперти има хеттрик в 16-я, 28-я и 38-я кръг в Новара, Комо и Генуа (срещу Сампдория).

През 1936/37 Борел II вкарва 3 гола на Милан на "Сан Сиро" в 13-я кръг и 4 - на Сампиердаренезе в 26-я кръг.

***

Освен това, оказва се, че Дибала е едва 12-ят футболист на Ювентус с два или повече хеттрика (или повече голове) извън Торино:

- 6 Бониперти
- 4 Индзаги
- 3 Борел II, Сивори, Анастази и Трезеге
- 2 Бона, Пасторе, Виволо, Николè, Чарлз и Дибала

Голмайстори като Хирцер, Габето, Паоло Роси и Дел Пиеро имат само по един хеттрик извън Торино, а други, като Пио Ферарис, Мунерати, Ферари, Чезарини, Орси, Лушта, Джон Хансен, Бетега, Платини, Баджо, Раванели, Виали, Тевес и т.н. - дори нямат 3+ извън Торино.

Posted by: Kirilov 20 Sep 2017, 08:24


Posted by: Дон Конте 20 Sep 2017, 18:48

На Индзаги му знам два хеттрика извън Торино- срещу Хамбург и срещу Динамо в Киев. smile.gif

Posted by: Hristo 21 Sep 2017, 15:43

За 9-ти път стартираме с 5 победи в първите пет мача от Серия А, като в предишните 8 сезона неизменно печелим титлата. За последно такъв старт направихме през 2014/15 с тази разлика, че тогава не допуснахме нито един гол в първите си пет мача, докато сега сме инкасирали 3.

***

Вчера Манджукич вкара гол №238 за Ювентус в Серия А под ръководството на Макс Алегри, което означава, че при Макс вкарваме по точно 2 гола средно на мач (238 гола в 119 мача). Последният треньор, който "може да се похвали" с такъв коефициент за първенство, е Карло Парола при първия си престой в Ювентус (края на 50-те и началото на 60-те години), който тогава достига до коефициент 2.529 гола средно на мач.

Иначе, при втория си престой Липи постигна коефициент 1.912, а Антонио Конте - 1.921. Интересно е, че при Капело и Раниери също сме се движели в подобни граници, съответно - 1.816 и 1.838, макар че, особено при Капело, се създаваше впечатлението, че вкарваме много малко.

***

Квадво Асамоа вече е с 99 мача за Ювентус в Серия А.

Между другото, Манджукич и Куадрадо водят оспорвана битка за това кой ще бъде 150-ят футболист в историята на Ювентус, достигнал границата от 100 мача за клуба. Засега хърватинът е с 92 мача, а колумбиецът - с 90. По-назад остава Алекс Сандро с 80.

И още нещо за Манджукич: Марио вече има 3 гола срещу Фиорентина и заедно с Аталанта това са "любимите" му мишени. Е, доста е далеч от клубния рекорд, който принадлежи на Дел Пиеро (11 гола срещу Фиорентина), но си е интересен факт. А и Манджукич е най-резултатният играч срещу Фиорентина от настоящия ни състав. Освен това, голът, който вчера вкара, е 299-ти срещу "виола" във всички турнири и скоро ще имаме още един член на клуб 300, където вече са интер (329), Милан (314) и Лацио (305).

***

Победата срещу Фиорентина бе под №99 в Серия А на "Ювентус Стейдиъм". Следващият успех на Стадиона - може би още тази събота - ще бъде под №100 за първенство.

Конкретно срещу Фиорентина вече сме със 7 победи от 7 мача в Серия А на "Ювентус Стейдиъм"; с 6 от 6 сме срещу Аталанта, Милан, Наполи и Рома.

Следващият мач на Дибала ще бъде негов 50-ти на Стадиона като футболист на Ювентус.

Posted by: Hristo 02 Oct 2017, 16:58

Равенството 2:2 с Аталанта 199-то във всички турнири.

За 37-ми път допускаме изравняване, след като сме повели с 2:0. За последно това се случи на 09/02/2014 при гостуването на Верона, когато с два гола на Тевес в 4' и 21' поведохме, след което Лука Тони в 52' и Талеб в 94' изравниха за домакините.

За втори път Аталанта стига до 2:2 срещу нас, след като сме водили с 2:0, като и двата пъти това се случва в Бергамо; предишният случай е от 06/04/1960 в четвъртфинал за Купата на Италия.

***

Датата 1-ви октомври се оказва доста крива за нас, когато говорим за Серия А. В 10-те мача, които сме изиграли на тази дата, сме спечелили само първия, който се играе през 1933 в Рим срещу Рома (победа с 3:2 с хеттрик на Борел II).

В следващите 9 мача на тази дата в Серия А записваме две загуби и 7 равенства, между които и вчерашното. Демек, вече 84 години нямаме победа в Серия А на 1-ви октомври.

Иначе, последната ни победа на тази дата изобщо датира от 2002 в ШЛ, когато печелим с 2:0 срещу Нюкасъл на "Деле Алпи" в груповата фаза на турнира.

Друг любопитен факт за тази дата: през 1958 губим сензационно от австрийския Виенер Шпортклуб със 7:0 на 1/16 финал за КЕШ с триото Бониперти-Чарлз-Сивори в състава, и то - след като печелим първия мач в Торино с 3:1 с хеттрик на Сивори. И до днес това остава най-тежката загуба на Ювентус в Европа, която, освен всичко друго, е и първата изобщо на европейска сцена, ако не броим турнира за Купата на Централна Европа, в който играем през 30-те години.

Други две неприятни загуби на 1-ви октомври са тези срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" с 2:3 през 1997 и срещу Атлетико (Мадрид) с 0:1 на "Висенте Калдерон" през 2014, докато през 1980 губим с 4:2 от Панатинайкос в турнира за Купата на УЕФА.

Пак на същия ден през 1969 гостуваме на Локомотив (Пловдив) за Купата на панаирните градове, като печелим трудно с 2:1 с победен гол на Анастази в 76'. През 1975, пък, побеждаваме ЦСКА (София) с 2:0 в Торино в 1/16 финал за КЕШ с голове на Фурино и Анастази.

Та, общо взето, освен победата срещу Рома през 1933, последвалите две срещу българските Локо (Пд) и ЦСКА и тази срещу Нюкасъл от 2002, нямаме други поводи за радост на тази дата. Ако не друго, след години евентуално можем да си спомняме, че през 2017 Федерико Бернардески е отбелязал първия си гол за Ювентус smile.gif

Иначе, На 1-ви октомври 1983 е роден Мирко Вучинич, а през 1997 - Матия Витале. Миналата година на тази дата почина Виторио Скантамбурло, известен като откривателя на Дел Пиеро.

***

Квадво Асамоа вече е със 100 мача за Ювентус в Серия А.

***

Федерико Бернардески отбеляза гол №4900 за Ювентус в Серия А.

Голът на Игуаин е №1900 за Ювентус при гостувания в Серия А, №1800 - извън Торино, и №100 - в Бергамо, като тук трябва да уточним, че освен срещу Аталанта, в Бергамо имаме един гол срещу Бреша, два срещу Сампдория и два срещу Асколи.

***

Голът на Матия Калдара е №500 във вратата на Джанлуиджи Буфон като вратар на Ювентус.

***

Цитат(Hristo @ 16 Aug 2017, 15:21) *
Пауло Дибала продължава да е безгрешен от бялата точка: 13 изпълнени дузпи - 13 гола, с което вече задмина и Роберто Баджо (12 реализирани дузпи преди първия пропуск). Пред Дибала остава единствено Виторио Сентименти III с 14 отбелязани дузпи и нито един пропуск.


Е, Дибала не успя да подобри постижението на Виторио Сентименти и остава с 14 реализирани дузпи преди първия си пропуск, което, все пак, е рекорд в историята на клуба, макар и споделен. Рано или късно, първият пропуск от бялата точка щеше да дойде, но 14 поредни точно изпълнени дузпи е забележително постижение не само в нашата история, но и изобщо във футбола. Лично аз се сещам само за една поредица на Балотели отпреди няколко години, когато вкара, ако не греша, около 19-20-21 поредни дузпи, преди да пропусне първата си, но сигурно има и други подобни серии. Да видим дали в следващите дни някоя медия ще отрзи това постижение на Дибала и ще се разрови из аррхивите за други такива поредици.

Posted by: pinkfloyd39 02 Oct 2017, 17:17

Бейнс имаше 14 вкарани до момента, в който Де Хея хвана 15 изпълнена на Олд Трафорд преди 2-3 години, така че постижението дори да е рядко, е виждано дори напоследък. Вече преди доста години, но Льо Тисие съм убеден, че имаше серия от вкарани поредни поне 22-23, че може би и повече, но не знам дали всички са били в първенството. Гледам, че има вкарани 48 дузпи от 49 изпълнени, а пропуснатата е 26, която говори за две серии от почти по 25 дузпи, което е легендарно. Балотели в нета се среща следното:

Цитат
Balotelli has never failed to convert any of his previous 21 penalties in official matches but saw his remarkable run halted when Pepe Reina stooped low to save the Italian's effort to his right just after the hour mark.
Цитат
The Italy striker has developed a reputation as a deadly penalty-taker and up until the miss against Napoli he had successfully converted all 26 of his spot-kicks for club and country.


А не знам дали е световен рекорд, а и не всички са в елитно първенство, а из долни дивизии също, ама Рики Ламбърт бил вкарал 33 поредни дузпи. Странно, имайки предвид, че общо в кариерата има 35 гола.

Мьолби от Ливърпул:

Цитат
The midfielder was unerring from the spot and actually hit the net with 36 out of 37 spot-kicks between March 17, 1986 and March 14, 1995.

One failure – during a 5-2 win against Chelsea at Stamford Bridge in December 1989 – splits Molby’s sensational two runs of 18 consecutive conversions.

Posted by: Hristo 02 Oct 2017, 18:16

Хубаво допълнение smile.gif signs14.gif

То, че има - има, но аз, освен на Балотели, не се сещам за друг подобен случай в последните години. Английското го следя отгоре-отгоре, но за Лейтън Бейнс не съм изненадан. Пичът е майстор на статичните положения.

Навремето, като бях доста малък, ми се е запечатало в съзнанеието, че Стоичков почти не пропускаше дузпа, било то за националния отбор, за Барса или за останалите клубове, в които игра. Гледал съм му не малко мачове от Световното в САЩ нататък и не помня негов пропуск от дузпа, но сигурно и той има.

Posted by: Hristo 02 Oct 2017, 18:28

Пропуснах да спомена, че Джорджо Киелини (441) вчера изпревари Антонио Кабрини (440) и вече е на 10-то място по брой срещи в историята на Ювентус. Ако се опази от контузии, до края на сезона би трябвало да изпревари Каузио (447), Салвадоре (450) и Бониперти (459). За Дзоф (476) и Бетега (482) е доста съмнително дали ще успее през тази кампания, но е твърде вероятно Киелини да приключи кариерата си като петият футболист с най-много мачове в историята на клуба след Дел Пиеро, Буфон, Ширея и Фурино.

Освен това, Киелини е на девето място в същата класация за националния отбор на Италия, за който има 92 мача - с един повече от Дел Пиеро (91) - и почти сигурно ще стане седмият играч, минал границата от 100 мача за "скуадра адзура".

Posted by: pinkfloyd39 02 Oct 2017, 18:31

Роналдо също преди години имаше една серия от двадесет някъде, които не беше изпускал, а в последните години изпуска доста дузпи. Което е иронично, че обикновено пропуските му са срещу отбори тип Ейбар, Елче, Осасуна, Валенсия - то Алвеш сигурно от 60 дузпи ще хване поне 45, за Португалия е изпускал срещу пълни туристи. Камата е интересен - из нета няма да намериш, че е изпускал, но като че ли имаше една опропастена, но за ЦСКА ли беше, за Чикато ли, минали са доста години (и футбол). Но почти няма грешка. Имам спомен, че Мендиета не изпускаше, но има един пропуск (от 29). Друг добър дузпаджия беше Бреме.

Трезеге също вкарваше дузпи, но има два легендарни пропуска... През другото време беше почти идеален. Кофти...

Posted by: Hristo 15 Oct 2017, 16:06

Лацио е шестият отбор, който ни побеждава на "Ювентус Стейдиъм" след интер, Сампдория, Байерн (Мюнхен), Фиорентина и Удинезе. При тези 6 домакински загуби се оформя една любопитна тенденция, а именно: всяка втора загуба на Стадиона е с резултат 1:2. С толкова загубихме, първо - от Сампдория, после - от Фиорентина, а сега - и от Лацио.

Друг любопитен факт: при 4 от 6-те ни загуби противников футболист ни вкарва два гола: Милито, Икарди, Салах и Имобиле. Само срещу Байерн и Удинезе нямаше такъв случай, като това, пък, са ни единствените загуби, при които не отбелязваме гол. Демек, когато вкараме гол на Стадиона и загубим, то винаги противников играч ни вкарва два.

***

Чиро Имобиле е 23-ят италианец, който ни вкарва на "Ювентус Стейдиъм", но по-интересното е, че е първият от малко над година и един месец насам: за последно това стори Лука Антеи от Сасуоло на 10/09/2016. Оттогава досега бяхме инкасирали само 13 гола у дома във всички турнири и нито един от тях - отбелязан от италианец. Това е най-дългата подобна серия на "Ювентус Стейдиъм".

Друг любопитен момент: общо "италианските" голове, които сме допуснали на Стадиона, са едва 26 от всичките 86 (тук не включвам трите автогола, които сме си отбелязали), инкасирани на Стадиона, което е 30.23% или по-малко от една трета.

Последният играч на Лацио, който се беше разписвал срещу нас на "Ювентус Стейдиъм", бе Мирослав Клозе при победата с 4:1 от 31/08/2013.

А гол от дузпа у дома не бяхме получавали от 13/12/2015, когато Иличич се разписа от бялата точка при победата с 3:1 над Фиорентина.

Буфон не беше получавал гол на Стадиона от 09/05/2017, когато срещу него се разписа Мбапе, а в Серия А - от 10/03/2017, когато му вкара Бака.

***

Пауло Дибала е петият играч на Ювентус, който пропуска дузпа на Стадиона след Пирло, Видал, Тевес и Погба, като първите двама имат по два пропуска от бялата точка, а Тевес, Погба и Дибала - по един.

До този момент най-късната пропусната дузпа бе тази на Видал от 04/11/2014, когато чилиецът сгреши от бялата точка в 5-та минута на добавенето време. Новият "рекорд" вече се държи от Дибала, който пропусна срещу Лацио в 7-та минута от добавеното време.

***

Дибала, след като имаше 14 поредни точни дузпи и нито един пропуск, сега вече е с две поредни грешки от бялата точка, като и в двата случая ударите му са спасени от албанци (Бериша и Стракоша).

Последният мач, който загубихме и в който наш футболист пропусна дузпа, датираше от 12/12/2009 (загубата от Бари с 1:3 и пропуснатата дузпа на Диего). При следващите 12 пропуска от дузпа неизменно взимахме поне точка (8 победи и 4 равенства).

Последната ни домакинска загуба, при която наш футболист пропуска дузпа, бе от 13/04/1997, когато губим от Удинезе с 0:3 на "Деле Алпи", а грешникът от бялата точка тогава е Зидан.

Дузпа срещу Лацио не бяхме пропускали от над 43 години! Последният наш футболист, който греши от бялата точка срещу лациалите, е Антонело Кукуреду, а датата е 17/02/1974. Това се случва на "Олимпико" в Рим, а в Торино последният, който пропуска дузпа срещу Лацио, е бил Бониперти - точно 20 години преди пропуска на Кукуреду (21/02/1954 при нулевото равенство на "Комунале").

Между пропуските на Кукуреду и Дибала имаме 14 реализирани дузпи срещу Лацио (Дел Пиеро и Роберто Баджо с по 3, Бонинсеня и Дибала с по 2, Анастази, Платини, Де Агостини и Видал с по 1), като това е най-дългата серия от точно изпълнени дузпи в съперничеството ни с Лацио ("орлите" имат 12 поредни реализирани дузпи срещу нас в периода между 07/11/1937 и 19/05/1985).

***

Последният наш футболист, който пропусна дузпа в два поредни мача, бе Андреа Пирло (22/04/2012 срещу Рома и 25/04/2012 срещу Чезена), но това е изключително рядък феномен в нашата история:

- през 1973 Франко Каузио пропуска дузпа за Ювентус в два поредни мача, но само от Серия А (21/04/1973 срещу Виченца и 29/04/1973 срещу Тернана);
- през 1914 Лоренцо Валерио Бона пропуска дузпа за Ювентус в два поредни мача (22/11/1914 срещу Пиемонте и 29/11/1914 срещу Торино).

***

14-ти октомври е още една доста неприятна за нас дата.

По-възрастните със сигурност помним онова 3:3 срещу Торино през 2001, когато водехме с 3:0 още до 25-та минута и допуснахме изравняване през второто полувреме, като тогава Марсело Салас пропусна дузпа в 87-та минута, с която можехме да спечелим с 4:3. Един от най-абсурдните мачове, които съм гледал. Всъщност, това е последният мач, който бяхме играли на тази дата изобщо, а вече в последните си 7 мача, които играем на 14-ти октомври, нямаме победа (4 равенства и 3 загуби). Нещо повече: първият мач, който играем на 14-ти октомври, е през 1923 срещу Ливорно, като тогава повеждаме с 2:0 до 20-та минута, след което допускаме пълен обрат и губим с 2:3.

Последната ни победа на тази дата е от 1951, когато печелим с 3:0 срещу Триестина в Серия А. Т.е. вече 66 години нямаме победа на 14-ти октомври. Общо балансът ни тази дата е 3 победи, 4 равенства и 4 загуби при голова разлика 15:16.

В Торино сме играли 4 мача, от които сме спечелили само първия: победа с 2:1 срещу Торино през 1945. В следващите три мача, които играме в Торино на 14-ти октомври, записваме две равенства и загубата от Лацио:

- 14/10/1979 Ювентус - Удинезе 1:1
- 14/10/2001 Ювентус - Торино 3:3
- 14/10/2017 Ювентус - Лацио 1:2

Само в два от общо 11-те мача на тази дата не сме допускали гол:

- 14/10/1934 Сампиердаренезе - Ювентус 0:1
- 14/10/1951 Триестина - Ювентус 0:3

***

Срещу Лацио бяхме в серия от 6 поредни победи за първенство без допуснат гол, а последната ни загуба от "орлите" в Серия А датираше от 06/12/2003, когато загубихме с 0:2 на "Олимпико" с голове тогава на Бернардо Коради и Стефано Фиоре. Оттогава до вчера бяхме изиграли 25 мача за първенство, в които бяхме записали 19 победи и 6 равенства при голова разлика 46:13.

Последната ни домакинска загуба от Лацио в Серия А бе от 15/12/2002, като мачът тогава се развива по идентичен начин: повеждаме с гол на Недвед, след което допускаме пълен обрат с два гола на Фиоре.

Загуба от Лацио с 1:2 в Серия А допускаме общо за 8-ми път (4 в Торино и 4 в Рим).

***

Парадоксалното е, че Аталанта и Лацио бяха два от най-удобните ни съперници в последните години. Дори срещу "бергамаските" държим един доста интересен рекорд в Серия А: най-много поредни победи (13) срещу един и същ съперник; толкова има и Милан срещу Киево.

Срещу Лацио, пък, освен споменатите серии по-горе, в последните години спечелихме още две купи и две суперкупи на Италия, което са общо 4 трофея.

Сега тези два отбора ни спират вече във втори пореден мач.

Posted by: vench 20 Oct 2017, 18:19

Ти защо не си на работа в Ринг? biggrin.gif

Posted by: Hristo 21 Oct 2017, 13:12

Цитат(vench @ 20 Oct 2017, 19:19) *
Ти защо не си на работа в Ринг? biggrin.gif

Никой не ме е поканил huh.gif А и с Мисов трудно ще се спогаждаме smile.gif

Posted by: Hristo 21 Oct 2017, 19:17

Вчера се навършиха точно 4 години, откакто за последно противников футболист отбеляза хеттрик срещу Ювентус: Джузепе Роси при загубата от Фиорентина с 4:2 на "Артемио Франки".

Вече 221 официални мача никой не успява да вкара 3 гола в нашата врата, но ми стана интересно да преброя колко футболисти са ни вкарали по два и, де факто, са били най-близо до хеттрика. Отговорът е 7 в 9 мача, като двама от тях успяват на два пъти:

- 23/10/2013 Реал (Мадрид) - Ювентус 2:1 (Кристиано Роналдо)
- 22/12/2014 Ювентус - Наполи 2:2 (Гонсало Игуаин)
- 05/03/2015 Ювентус - Фиорентина 1:2 (Мохамед Салах)
- 02/03/2016 интер - Ювентус 3:0 (Марсело Брозович)
- 27/11/2016 Дженоа - Ювентус 3:1 (Джовани Симеоне)
- 03/06/2017 Ювентус - Реал (Мадрид) 1:4 (Кристиано Роналдо)
- 13/08/2017 Ювентус - Лацио 2:3 (Чиро Имобиле)
- 12/09/2017 Барселона - Ювентус 3:0 (Лионел Меси)
- 14/10/2017 Ювентус - Лацио 1:2 (Чиро Имобиле)

Прави впечатление, че 4 от 9-те случая, в които един играч се разписва два пъти срещу нас, са от финала в Кардиф до последния мач с Лацио или само в последните 4 месеца, което е просто още едно доказателство, че нещо в отбора куца, но това е отделна тема.

Връщайки се към Джузепе Роси, в последните дни се появиха информации в меддите, че италианецът може да се завърне в Серия А, като се споменаваше отбора на Киево. Симпатяга е Роси и наистина е жалко, че контузиите му съсипаха кариерата, която в един момент изглеждаша доста обещаваща.

Posted by: Hristo 22 Oct 2017, 15:17

Срещу Спортинг Джиджи Буфон допусна гол №100 в ШЛ като вратар на Ювентус.

***

Миралем Пянич е седмият футболист на Ювентус с гол от свободен удар в ШЛ след Дел Пиеро, Зидан, Недвед, Тевес, Пирло и Дани Алвеш.

Последният гол от свободен удар в турнира, отбелязан от наш футболист в сряда, бе на Дел Пиеро срещу Реал (Мадрид) на 05/11/2008.

За втори път отбелязваме от свободен удар срещу португалски отбор в ШЛ: първи това стори Дел Пиеро срещу Порто на 23/10/2001, като и тогава Алекс се разписа за 1:1, а минутата бе 32-ра (Пянич вкара в 29-та също за 1:1).

А за последно гол от свободен удар в ШЛ на "Ювентус Стейдиъм" беше вкарвал Андреа Пирло преди почти 3 години: на 04/11/2014 при победата с 3:2 срещу Олимпиакос.

***

Масимилиано Алегри вече е с 37 мача начело на Ювентус в ШЛ, с което изравни постижението на Марчело Липи от втория му престой в клуба (2001-2004). При първия си престой в Ювентус Липи изведе отбора в ШЛ 39 пъти, което е рекорд в нашата история. Срещу Олимпиакос в Гърция Алегри ще запише мач №40 начело на Ювентус в ШЛ, което ще бъде и нов клубен рекорд.

Ето и съпоставка на резултатите между Алегри и Липи (втория му престой) за тези 37 мача:

Марчело Липи

- 17 победи (45.95%)
- 8 равенства (21.62%)
- 12 загуби (32.43%)
- голова разлика 63:43 (+20)

Макс Алегри

- 21 победи (56.76%)
- 9 равенства (24.32%)
- 7 загуби (18.92%)
- голова разлика 53:30 (+23)

Т.е. Алегри е с повече победи, по-малко загуби, по-добра голова разлика и по-малко допуснати голове. От своя страна, Липи превъзхожда Алегри единствено по отбелязани голове. Чисто статистически можем да заключим, че Алегри надминава резултатите на втория Липи в ШЛ, като дори финалите са в полза на Макс (2:1).

След мача с Барселона, който ще е №39 за Алегри в турнира, ще сравним и показателите му с тези на първия Липи от втората половина на 90-те. Засега само ще издам, че към днешна дата те са много сходни, почти идентични, но следващите два мача ще наклонят везните в полза на единия или другия smile.gif

***

Имобиле, Имобиле и автогол на Алекс Сандро - три поредни допуснати гола на "Ювентус Стейдиъм", което се е случавло само още три пъти досега:

- 03/11/2012 при обрата срещу интер от 1:0 до 1:3;
- 06/01/2013 и 09/01/2013 с двата гола на Икарди за Сампдория е един на Ел Шаарауи за Милан в турнира за Купата на Италия;
- 06/04/2013 и 10/04/2013 с гола на Кашоне за Пескара за крайното 2:1 и двата гола на Байерн при единствената ни европейска загуба на Стадиона, когато едно от попаденията бе дело на Манджукич.

***

Голът на Пянич е 20-ят, отбелязан от наш футболист от свободен удар на "Ювентус Стейдиъм". Тук любопитното е, че попаденията са разпределени поравно на двете врати и поравно между двамата треньори (Конте и Алегри). 15 гола падат през първото полувреме и 5 - през второто, а Ювентус печели всичките 20 мача, в които наш играч се разписва от свободен удар.

***

На 18-ти октомври се навърши точно една година от последния гол на Хуан Куадрадо в Шампионската лига (за победата с 1:0 при гостуването на Олимпик (Лион)).

***

Марио Манджукич вече е с 28 гола за Ювентус, отбелзани в 27 мача. С изключение на финала в Кардиф, Ювентус е спечелил всички останали срещи, в които хърватинът се е разписал.

28 гола за Ювентус имат още Луиджи Де Агостини и Марко Ди Вайо, а следващите, които Манджукич ще изпревари, са Дел Сол, Бриаски, Вирдис и Аморузо с по 29, както и Андреас Мьолер и Фабио Куалирела, които имат по 30.

Със своите 7 гола в ШЛ Марио Манджукич е най-резултатният футболист в турнира от сегашния отбор на Ювентус, изпреварвайки Игуаин (6) и Дибала (5).

И за финал - нещо интересно, върху което се замислих наскоро. Дибала и Манджукич пристигнаха заедно в Ювентус през лятото на 2015 и, кажи-речи, имат почти еднакъв брой изиграни мачове с леко предимство за аржентинеца (106 срещу 97). Дибала е с 54 гола срещу 28 за Манджукич, което на пръв поглед е доста сериозна разлика, но ако извадим попаденията от статични полажения на аржентиенца, които са 21 (14 от дузпа и 7 от свободен удар), се оказва, че Дибала има 33 гола от игра. Същевременно, всичките 28 гола на Манджукич са от игра, което означава, че Дибала е само с 5 попадения повече от хърватина, ако не броим статичните положения. За тази разлика от 5 гола допринасят в не малка степен 9-те мача повече, които има Дибала, така че може да се каже, че двамата бележат почти еднакво от игрови ситуации, имайки предвид, че вече почти една година Манджукич не играе като чист нападател. С тези си разсъждения не целя да омаловажавам приноса на Дибала, а напротив - да наблегна на фундаменталната роля, която има Манджукич в този Ювентус и която, разбира се, се простира далеч отвъд отбелязаните голове.

Само за сравнение - със сезон по-малко и от двамата, Игуаин има 32 гола от игра (4 повече от Манджукич и един по-малко от Дибала), като Ел Пипита е с 30 мача по-малко от Манджукич и с 39 - по-малко от Дибала. Сега се загледах, че Игуаин и Манджукич са се разписвали в еднакъв брой срещи до момента (27).

Posted by: Hristo 24 Oct 2017, 14:22

Сами Кедира е първият германец с хеттрик в историята на Ювентус!

Всъщност, поне за мен е учудващо, че немците, които са носили бяло-черната фланелка през годините, са едва 7, без да броим Хьоведес, който все още няма записани минути през сезона. Все си мислех, че през нашия отбор са минали повече германци, но въпреки това постижението на Кедира е забележително, имайки предвид, че имена като Хелмут Халер и Андреас Мьолер, да речем, не са успявали да вкарат хеттрик, макар да са били футболисти с подчертано по-офанзивни функции.

Халер е с 4 дубъла, а Мьолер с два, което превръща Кедира в третия германец, отбелязвал повече от едно попадение в един мач.

За да завърша темата за германците в Юве, Кедира (77) е само на мач от това да се изравни с Анди Мьолер (78) и на два - от това да заеме еднолично третото място по брой мачове за клуба. Лидер в тази класация е Халер със 171, следван от Колер със 145.

По отношение на отбелязаните голове, Кедира вече се изравни с Колер (13) и пред него остават Халер с 32 и Мьолер с 30.

Също така, това е първи хеттрик изобщо в професионалната кариера на Сами Кедира.

***

Кедира е едва вторият гемранец с хеттрик в мач на Ювентус след Оливър Бирхоф, който на 24/05/2003 вкара три гола за Киево при драматичната победа с 4:3 на "Деле Алпи".

Общо петима са футболистите на Ювентус с 3 или повече гола срещу Удинезе, като последният хеттрик досега бе този на Омар Сивори от далечната 1961. Иначе, през 1992 Роберто Баджо вкарва 4 гола срещу "фриуланите". И двата мача се играят в Торино и завършват с един и същ резултат: 5:1 за Ювентус.

Хеттрик при гостуване на Удинезе досега бе вкарвал единствено Паскуале Виволо: датата е 30/03/1952, а крайният резултат - 2:7 в наша полза.

***

Нещо доста любопитно по отношение на минутите, в които Кедира отбеляза трите си гола: при 4 хеттрика на наши играчи първият гол пада в 20-та минута, а третият - в 87-та:

- 20/03/1994 Ювентус - Парма 4:0 (Дел Пиеро)
- 20/12/1998 Ювентус - Салернитана 3:0 (Индзаги)
- 30/09/1999 Ювентус - Омония (Никозия) 5:0 (Ковачевич)
- 22/10/2017 Удинезе - Ювентус 2:6 (Кедира)

Между другото, при хеттрика на Дел Пиеро вторият гол пада в 57-та минута, докато Кедира се разписа в 59-та.

***

Това е трети хеттрик, отбелязан на 22-ри октомври:

- 22/10/1911 Андреа Дория - Ювентус 0:4 (Артуро Меиле)
- 22/10/1922 Ювентус - Модена 4:0 (Пио Ферарис)
- 22/10/2017 Удинезе - Ювентус 2:6 (Сами Кедира)

Също така, преди точно 50 години (22/10/1967) Нестор Комбен бележи хеттрик срещу Ювентус за победата на Торино с 4:0 в градското дерби.

Иначе, последният наш хеттрик, отбелязан през октомври, бе на Давид Трезеге (31/10/2007 Ювентус - Емполи 3:0).

***

Продължавам с датата 22-ри октомври.

На този ден нямахме победа от точно 20 години: последната ни победа бе през 1997 срещу Кошице с 1:0 в ШЛ с гол на Дел Пиеро от свободен удар. След това през 2011 записахме равенство с Дженоа 2:2, преди да дойдат и загубите с по 1:0 от Олимпиакос (2014) и Милан (2016).

Никога досега в 18-те мача, които бяхме играли на тази дата, не бяхме вкарвали повече от 4 гола, така че тези 6 срещу Удинезе вероятно ще останат ненадминати още дълги години.

Ето и още няколко любопитни факта за датата 22-ри октомври:

- през 1915 по време на Първата световна война в битка при Монте Сан Микеле край Гориция загива Енрико Канфари - не просто един от основателите на Ювентус, а един от най-активните и отдадени на каузата; Енрико Канфари е идеологът, чийто принос за ражането и, впоследствие - оцеляването на Ювентус, е от решаващо значение;
- през 1922 Ювентус играе първия си мач на първия си собствен стадион - Кампо ди "Корсо Марсилия" (победа с 4:0 срещу Модена с хеттрик на Пио Ферарис).

***

Марио Манджукич е четвъртият хърватин с червен картон за Ювентус след Роберт Ярни, Ален Бокшич и Игор Тудор, който до този момент бе последният хърватски футболист, декориран в червено (17/03/2004 Лацио - Ювентус 2:0).

Също така, Манджукич е най-ранно изгоненият хърватин, подобрявайки "постижението" на Тудор, който на 05/04/2003 получава червен картон в 42' при победата срещу Торино с 2:0.

Интересен факт: 6 от общо 7-те червени картона за хърватски футболисти са получени в етап от мача, в който Ювентус има предимство в резултата; изключение прави само този на Бокшич, който идва при резултат 0:0 (09/03/1997 интер - Ювентус 0:0).

И в този контекст - още един интересен факт: за първи път от седемте случая до момента хърватин получава червен картон, след като вече Ювентус е получил гол.

Никога досега наш футболист не бе получавал червен картон на 22-ри октомври.

Манджукич е десетият футболист на Ювентус, получил червен картон в мач срещу Удинезе след (хронологично): Гало, Бониперти, Перуци, Торичели, Такинарди, Рампула, Тудор, Дел Пиеро и Бонучи, като единствено Бониперти и Манджукич са изгонени през първото полувреме. Любопитното тук е, че и двата въпросни мача се играят през октомври, а Ювентус ги печели и двата с 4 гола разлика:

- 19/10/1952 Ювентус - Удинезе 4:0
- 22/10/2017 Удиензе - Ювентус 2:6

Последният червен картон на "Фриули" бе този на Дел Пиеро от 04/03/2001 при победата с 2:0, а последният изобщо - на Бонучи от 30/01/2011 при загубата с 1:2 на "Олимпико" в Торино.

***

Последната ни победа с 6:2 датираше от далечната 1988, когато на 20-ти януари с този резултат побеждаваме Пескара, също като гости: 4 гола тогава бележи Йън Ръш, а два - добавя Михаел Лаудруп.

Общо с този резултат сме спечелили 18 мача, а победата в Удине е едва седмата извън Торино и 11-та в Серия А.

За четвърти път при победа с 6:2 съперникът ни открива резултата. За последно това се беше случвало на 08/10/1978 срещу Верона на "Комунале" в Торино. Между другото, развоят на този мач е доста подобен от гледна точка на това, че 4 от общо 8-те гола падат в едни и същи минути: 14' (и в двата случая - за 2:1 в наша полза), 47' (през 1978 - за 3:1, а сега - за 2:2), 59' (през 1978 - за 6:1, а сега - за 4:2) и 90' (през 1978 гостите от Верона вкарват от дузпа за крайното 6:2, докато сега последният гол е за Юве). Освен това, първият гол през 1978 пада в 7', докато през 2017 - в 8'. Това са, също така, единствените ни две победи с 6:2 през октомври.

***

Със 7 победи, едно равенство и една загуба след 9-я кръг на Серия А сме били в 8 сезона досега: 1951/52, 1952/53, 1957/58, 1959/60, 1971/72, 1976/77, 2013/14 и 2014/15, като само през 1952/53 не ставаме шампиони (тогава скудетото печели интер).

Освен това, въпросният сезон е и единственият, в който след 9 изиграни мача имаме 27 отбелязани гола. Само през 1950/51, 1951/52 и 1959/60 сме били с повече, съответно - 29, 30 и пак 29. Демек - това е четвъртата най-добра атака в историята на Ювентус след 9 изиграни кръга.

Понеже представянето ни в защита е доста притеснително, да кажем също, че шампиони сме ставали и с 9 получени гола в първите 9 кръга, и то - цели 6 пъти досега: 1933/34, 1951/52, 1957/58, 1971/72, 1972/73 и 2001/02.

За последно с 9 допуснати гола след 9-я кръг бяхме през сезон 2003/04, когато шампион стана Милан, а ние завършихме трети.

Posted by: pinkfloyd39 24 Oct 2017, 14:51

По принцип немските играчи с хетрик в Калчото са малко - преди Кедира постижението го имат само Клинсман, Бирхоф и Клозе. Още по-странното е, че хетрикът на Клинсман не е за Интер, а за Сампдория. Извинявам се, че разводнявам темата, но ми се струва интересна информация.

Posted by: Hristo 25 Oct 2017, 15:51

Интересна тема, безспорно. За Клинсман не знаех, дори съм пропуснал факта, че е играл в Сампдория blush.gif

Бирхоф, освен споменатия хеттрик за Киево срещу Ювентус, подозирам, че има поне един и за Удинезе, с които направи фурор и стана голмайстор на първенството през 1998, преди да премине в Милан. Между другото, Бирхоф е единственият чужденец, ставал голмайстор и на Серия А (1998 с Удинезе), и на Серия Б (1993 с Асколи), което е забележително.

Клозе не се сещам дали има хеттрик, но в един мач срещу Болоня, ако не ме лъже паметта, вкара 5 гола.

***

Нещо интересно, което е, по-скоро, за темата "Знаете ли, че?", но тъй като няма такава, го пускам тук smile.gif

Тези дни, докато се ровех за друго, съвсем случайно се натъкнах на един интересен факт: Марко Ландучи - помощникът на Алегри, с когото всеки мач си шушукат нещо сякаш кроят някакъв пъклен план laugh.gif - има спасена дузпа срещу Ювентус, и то - не на друг, а на Роберто Баджо. За тези, които не знаят, Ландучи е бил вратар, минал през доста отбори, и най-дълго задържал се във Фиорентина, продукт на чиято школа е, именно в годините, в които изгрява Баджо.

Спасената дузпа е отпреди точно 25 години (и една седмица): на 18/10/1992 Ландучи - вече като вратар на Бреша - https://www.youtube.com/watch?v=6M2fJc3TKTc и по този начин носи точката за "рондинелите" при гостуването им на "Деле Алпи" (мачът завършва 0:0).

Още в първия кръг на същия сезон 1992/93 https://www.youtube.com/watch?v=bGPdWZrgDgI при гостуването на Бреша на "Сан Паоло" (също 0:0).

Иначе, Ландучи има общо 12 мача срещу Ювентус (10 с Фиорентина и 2 с Бреша), в които е допуснал 14 гола (всички с Фиорентина), един от които, все пак - от дузпа: 15/05/1988 Ювентус - Фиорентина 1:2, а дузпата е реализирана от Де Агостини в 78' за крайното 1:2.

Именно Марко Ландучи пази за Фиорентина и в двата финални мача за Купата на УЕФА през 1990, в които Ювентус печели трофея с общ резултат 3:1.


Posted by: Hristo 28 Oct 2017, 17:32

Гонсало Игуаин е с 99 гола в Серия А и следващият, който отбележи в първенството, ще е под №100. Ел Пипита е със 71 гола за Наполи и 28 - за Ювентус.

Само 80 са футболистите, минали границата от 100 гола в Серия А, като Игуаин ще бъде петият аржентинец след Габриел Батистута (184), Ернан Креспо (153), Омар Сивори (147) и Абел Балбо (117).

По-впечатляващото, обаче, е, че за момента Игуаин е третият най-резултатен футболист в Серия А що се касае до коефициента отбелязани голове средно на мач (0.651). По този показател пред него са единствено чудовището Гунар Нордал (0.773) и Алдо Бофи (0.669).

***

Утре се навършват точно 20 години, откакто Джанлуиджи Буфон дебютира за националния отбор на Италия clap.gif Това е нещо уникално, имайки предвид, че институции като Дино Дзоф и Джачинто Факети са с по 16 години в "скуадра адзура", а Паоло Малдини и Алесандро Дел Пиеро - с по 15.

Posted by: Hristo 29 Oct 2017, 19:01

Гонсало Игуаин е 16-ят футболист на Ювентус, който бележи дубъл на "Сан Сиро" срещу един от двата милански отбора. За последно това бе сторил Мартин Касерес през 2012 за Купата на Италия.

Пиетро Анастази и Роберто Бетега имат по три дубъла, а Роберто Баджо - два.

На "Сан Сиро" 9 пъти наши футболисти са вкарвали дубъл срещу Милан и 12 пъти - срещу интер.

През 1960 Джон Чарлз също вкарва дубъл на "Сан Сиро", но той е срещу Фиорентина във финала за Купата на Италия.

Това са всички наши играчи с дубъл на "Сан Сиро":

- 05/10/1930 СА Милан - Ювентус 0:3 (Мунерати)
- 05/06/1932 СА интер - Ювентус 2:4 (Ферари)
- 26/03/1950 СА интер - Ювентус 2:4 (Хансен)
- 13/05/1956 СА интер - Ювентус 0:2 (Умберто Коломбо)
- 13/09/1959 КИ интер - Ювентус 1:4 (Червато)
- 24/04/1960 СА интер - Ювентус 0:3 (Сивори)
- 18/09/1960 КИ Ювентус - Фиорентина 3:2 (Чарлз)
- 12/01/1969 СА интер - Ювентус 1:2 (Анастази)
- 31/10/1971 СА Милан - Ювентус 1:4 (Бетега)
- 25/11/1973 СА Милан - Ювентус 2:2 (Анастази)
- 28/04/1974 СА интер - Ювентус 0:2 (Бетега)
- 19/06/1975 КИ интер - Ювентус 2:6 (Анастази)
- 19/06/1975 КИ интер - Ювентус 2:6 (Виола)
- 07/11/1976 СА Милан - Ювентус 2:3 (Бетега)
- 26/02/1992 КИ интер - Ювентус 1:2 (Р. Баджо)
- 26/04/1992 СА интер - Ювентус 1:3 (Р. Баджо)
- 17/04/1993 СА Милан - Ювентус 1:3 (Мьолер)
- 06/04/1997 СА Милан - Ювентус 1:6 (Югович)
- 06/04/1997 СА Милан - Ювентус 1:6 (Виери)
- 16/04/2000 СА интер - Ювентус 1:2 (Ковачевич)
- 08/02/2012 КИ Милан - Ювентус 1:2 (Касерес)
- 28/10/2017 СА Милан - Ювентус 0:2 (Игуаин)

Единственият футболист на Ювентус с хеттрик на "Сан Сиро" е Феличе Плачидо Борел II. На 27/12/1936 легендарният стрелец се разписва три пъти срещу Милан за победата с 4:3 в среща от 13-я кръг на Серия А.

***

Едва за седми път печелим срещу Милан на "Сан Сиро" с резултат 2:0, като две от тези победи са служебни:

- 15/05/1927 Милан - Ювентус 0:2 (служебна победа)
- 10/01/1960 Милан - Ювентус 0:2
- 07/12/1969 Милан - Ювентус 0:2
- 09/02/1975 Милан - Ювентус 0:2 (служебна победа)
- 01/04/1995 Милан - Ювентус 0:2
- 02/03/2014 Милан - Ювентус 0:2
- 28/10/2017 Милан - Ювентус 0:2

За втори път побеждаваме Милан с резултат 2:0 с два гола на един и същ играч:

- 02/10/2011 Ювентус - Милан 2:0 (Маркизио)
- 28/10/2017 Милан - Ювентус 0:2 (Игуаин)

Общо това ни е 11-та победа срещу Милан с 2:0, без да броим двете служебни от 1927 и 1975.

***

С победата срещу Милан Макс Алегри вече е спечелил 70.17% от мачовете си начело на Ювентус, с което се превръща в първия и единствен треньор след Луиджи Бертолини (72.73%), който минава границата от 70% победи във всички турнири. Постижението на Алегри, обаче, е в 181 мача, а това на Бертолини - в едва 11.

Ако говорим само за Серия А, то Алегри е абсолютен рекордьор със 74.4% спечелени мачове, като само четирима са треньорите с успеваемост от над 70%:

- Карло Каркано - 70.83% (102 победи в 144 мача)
- Луиджи Бертолини - 72.73% (8 победи в 11 мача)
- Антонио Конте - 72.81% (83 победи в 114 мача)
- Масимилиано Алегри - 74.4% (93 победи в 125 мача)

***

Срещу Милан Джорджо Киелини изигра своя мач №300 за Ювентус като титуляр в Серия А, с което стана 12-ят играч на Ювентус, минал границата от 300 мача като титуляр в Серия А:

- 459 Буфон
- 443 Бониперти
- 378 Дел Пиеро
- 374 Ширея
- 350 Фурино
- 331 Салвадоре
- 330 Дзоф
- 324 Варлиен I
- 319 Бетега
- 316 Варлиен II
- 304 Депетрини
- 300 Киелини

***

И понеже всичко започва и свършва с Игуаин... с коефициент от 0.612 гола средно на мач Гонсало Игуаин е осмият най-ефективен реализатор в Серия А в историята на Ювентус:

- 1.000 Джузепе Гобети (1 гол в 1 мач)
- 0.739 Марио Астори (17 гола в 23 мача)
- 0.708 Едуардо Рикани (17 гола в 24 мача)
- 0.706 Армандо Миранда (12 гола в 17 мача)
- 0.663 Джон Хансен (124 гола в 187 мача)
- 0.633 Омар Сивори (136 гола в 2015 мача)
- 0.620 Джон Чарлз (93 гола в 150 мача)
- 0.612 Гонсало Игуаин (30 гола в 49 мача)

Зад Игуаин остават някои от най-големите нападатели в нашата история:

- 0.591 Карлос Тевес (39 гола в 66 мача)
- 0.575 Давид Трезеге (123 гола в 214 мача)
- 0.553 Роберто Баджо (78 гола в 141 мача)
- 0.532 Феличе Плачидо Борел II (123 гола в 231 мача)
- 0.525 Риза Лушта (42 гола в 80 мача)
- 0.518 Гулиелмо Габето (85 гола в 164 мача)
- 0.475 Филипо Индзаги (57 гла в 120 мача)
- 0.463 Мишел Платини (68 гола в 147 мача)
- 0.435 Раймундо Орси (77 гола в 177 мача)
- 0.416 Джовани Ферари (69 гола в 166 мача)
- 0.402 Джампиеро Бониперти (178 гола в 443 мача)
- 0.397 Роберто Бонинсеня (23 гола в 58 мача)
- 0.396 Роберто Бетега (129 гола в 326 мача)
- 0.393 Алесандро Дел Пиеро (188 гола в 478 мача)
- 0.380 Пиетро Анастази (78 гола в 205 мача)
- 0.373 Джанлука Виали (38 гола в 102 мача)
- 0.369 Фабрицио Раванели (41 гола в 111 мача)

... и много, много други.

Всичко това - като се има предвид, че Игуаин няма изпълнена дузпа за Ювентус в пъвенството.

С двата си гола от вчера Игуаин вече е с коефициент от 0.660 гола средно на мач в Серия А, с което се доближи още повече до Алдо Бофи, който е с 0.669 (109 гола в 163 мача).

Всеки само може да си направи изводите за какъв нападател си говорим.

За сравнение Дибала към днешна дата е с никак не лош коефициент от 0.539 гола средно на мач в Серия А, което го нарежда някъде между Борел II и Баджо.

Posted by: Hristo 30 Oct 2017, 15:57

Оказва се, че Игуаин е футболистът, отбелязал 100 гола в Серия А за най-малко мачове, подобрявайки с два мача досегашното върхово постижение на Трезеге.

Ето топ 10 и на кого колко мача са му били нужни, за да отбележи 100 гола:

- 153 мача – Гонсало Игуаин
- 155 мача – Давид Трезеге
- 162 мача – Андрий Шевченко
- 168 мача – Ернан Креспо
- 170 мача – Винченцо Монтела
- 194 мача – Филипо Индзаги
- 196 мача – Златан Ибрахимович
- 197 мача – Единсон Кавани
- 210 мача – Лука Тони
- 233 мача – Марко Ди Вайо

Поне за мен е изненадващо, че Монтела е първи сред италианците. Вярно, че вкарваше много в Рома, но чак пък да е пред Индзаги, и то - с разлика...

А ако не беше толкова късното изригване на Лука Тони, спокойно можеше да е дори в Топ 3.

Posted by: pinkfloyd39 30 Oct 2017, 16:33

Аз лично, по което може и да се различавам от мнозина други, никога не съм виждал Инзаги като свиреп голаджия - такъв, който от всяко положение, със затворени очи, в последната секунда, да ти вкара невъзможен гол. Но Инзаги трябва да бъде разгледан много внимателно, а той и до днес не е. Не казвам, че Монтела е толкова голям майстор, но Инзаги не бих го класирал въобще до Игуаин, Креспо, Трезеге, Шева и дори Кавани. Монтела обаче беше добър като млад, което е одавна забравено, но от първия си сезон в Серия А със Самп (97) до 2002, т.е 6 сезона, си движеше на квота 20 минимум - отначало ги вкарваше, но после се появиха травми. Обаче темпото си му беше +20 - 99 има 12 в 22 срещи, 00 18 в 31, 01 има 14 в 28, а 2002 13 в 19 срещи. През 2005 се завърна от тежки травми и вкара 21 гола. Никога никой не е говорил за самолета, но той беше доста добър реализатор. Проблемът с него е, че е един от най-слабите перформъри на европейската сцена - не се сещам дали въобще има и пет гола, а все е играл между 40 и 60 срещи в турнирите. Инзаги е един от най-редките типове, защото стилът му е легендарен, беше ненадминат опортюнист и несравнима лисица, особено около дузпата, живееше на ръба, но няма удара и мерника на много от легендарните нападатели, минали из Калчото. Още повече, че голямото legacy на Пипо не е Серия "А", а европейските клубни турнири, в които бележеше адски много. За 17 сезона в Калчото, ако не греша, ти ще кажеш, Пипо е минал квота 15 четири пъти, три от които са до 2000. Ефективността му, особено с нас, в Европа е рядко срещана - съмнява ме въобще някой да се доближава до нея дори днес, а тогавашната епоха беше много различна. От чист интерес, за да не сбъркам, чекнах статса - 27 гола в 34 срещи. Вече по-нататък има още 41 в 70 мача с Милан, което не е толкова впечатляващо, но в последните години беше и резерва. В първите 23 мача с Милан в Европа има 15 гола. Но какъвто и да е Инзаги, просто винаги е убивал по европейските терени - 70 гола в 114 срещи е повече от легендарно представяне. Левандовски има 48 в 88. Шева има 67 в 142 мача. Дрогба има 50 в 102 мача. Аз винаги съм намирал, че Инзаги е трудно да бъде оценен, именно защото в Калчото не е бил толкова летален, но пък в Европа е тотално в другата крайност, която гони невъзможни нива. Кавани се доближава като рейтинг - 43 гола в 66 мача. Феномена има 49 гола в 93 мача. Дел Пиеро има 51 гола в 127 срещи - дори да махнеш 94, 99, 01 и 10, т.е 17 срещи, в които не се е разписвал, пак са 51 гола в 110 мача. Вчера точно се замислих, че не се сещам някой да е вкарвал толкова бързо 100 гола, колкото Игуаин, освен може би Трезеге.

Худини, т.е Ибракадабра, има 56 мача в почти 140 мача в Европа. Но него си го знаем - отиде в ПСЖ, за да стане по-висок от тревата post-294-1159108009.gif. Между другото, ей така подсещайки се за младините на Монтела, който доста забравен, но добър, веднага се сещаш, че имаше и други страхотни реализатори - примерно Бепе Синьори по едно време вкарваше с лекота колкото гола иска на сезон. Въпреки всичко, Монтела има доста качествена кариера. Веднага се подсещам и за Виери - те двамата, макар че нямат празно, можеха да станат космически. Грешни избори, слаби отбори, много травми... Днес едва дали друг, освен дъртите и романтиците, ги помнят толкова.

Posted by: Дон Конте 30 Oct 2017, 18:21

E Индзаги винаги е бил за голямата сцена надъхваше се здраво. А ударът му хич не беше лош, добре въртеше топчето сещаш ли се една задна ножица срещу галата?smile.gif

Posted by: Hristo 04 Nov 2017, 20:00

Цитат(Kirilov @ 03 Nov 2017, 21:15) *
Hristo, предполагам че си го писал някъде из темите, но кой е най-резултатният мач на Ювентус на ниво Серия А?

Може и да е ставало дума някъде из темите през годините, но не се сещам да съм вадил такава информация.

Ще започна с най-убедителните победи или тези, в които сме вкарали 7 и повече гола:

- 10/06/1961 Ювентус - интер 9:1

За да сме максимално коректни, обаче, тук отварям една скоба за уточнението, че в този мач съдебните играят с примаверата си в знак на протест. Другият интересен факт за този мач е, че дебют за интер в този ден прави една от бъдещите легенди на италианския футбол - Сандро Мацола, който е син на големия Валентино Мацола - капитан и символ на Гранде Торино от 40-те години. Именно Мацола вкарва почетния гол за интер в 78-та минута от дузпа за 7:1. По-назад в темата съм писал подробно за този мач и защо интер играят с младежката си формация, та да не се повтарям.

Продължавам с най-големите ни победи в хронологичен ред:

- 31/01/1932 Ювентус - Про Патрия 7:2
- 06/03/1932 Ювентус - Рома 7:1
- 03/04/1932 Ювентус - Бари 7:3
- 26/04/1936 Ювентус - Сампиердаренезе 7:2
- 19/01/1947 Ювентус - Венеция 7:3
- 10/09/1950 Про Патрия - Ювентус 0:7
- 08/10/1950 Ювентус - Рома 7:2
- 11/02/1951 Ювентус - Сампдория 7:2
- 07/10/1951 Ювентус - Аталанта 7:1
- 30/03/1952 Удинезе - Ювентус 2:7
- 22/02/1953 Ювентус - Фиорентина 8:0
- 19/11/1933 Ювентус - Дженоа 8:1
- 18/10/1959 Ювентус - Алесандрия 7:0
- 07/03/1965 Ювентус - Дженоа 7:0
- 11/09/1983 Ювентус - Асколи 7:0
- 09/11/2014 Ювентус - Парма 7:0

На 05/05/1957 побеждаваме Палермо с 6:4, което е още един от най-резултатните ни мачове в Серия А.

Имаме и две победи с по 6:3 във Ферара и Бергамо:

- 21/02/1960 СПАЛ - Ювентус 3:6
- 27/01/1963 Аталанта - Ювентус 3:6

Инзенадващо или не, най-резултатното ни равенство в Серия А е 3:3 - общо в 25 срещи.

Иначе, онова 4:4 с Хамбургер от 13/09/2000 е най-резултатното равенство на Ювентус във всички турнири и единственият случай, в който завършваме наравно мач, в който отбелязваме повече от 3 гола. Демек - единственото 4:4 в историята ни.

Най-тежката ни загуба в Серия А е от 05/02/1950, когато губим с 1:7 от Милан на "Комунале" в Торино. Любопитен факт е, че това е първият футболен мач, излъчван по телевизията в Италия. Това е и единственият мач, в който допускаме повече от 6 гола в елита.

Три пъти са ни вкарвали по 6 гола:

- 04/02/1940 Ювентус - Триестина 2:6
- 25/04/1943 Ювентус - Виченца 2:6
- 04/04/1954 интер - Ювентус 6:0

Имаме и домакинска загуба от Милан с 4:5, която също спада към най-резултатните мачове. Датата е 16/11/1958.

И за да отговоря на въпроса ти, да обобщим:

4 мача с по общо 10 гола:

- 03/04/1932 Ювентус - Бари 7:3
- 19/01/1947 Ювентус - Венеция 7:3
- 05/05/1957 Ювентус - Палермо 6:4
- 10/06/1961 Ювентус - интер 9:1

9 мача с по общо 9 гола:

- 31/01/1932 Ювентус - Про Патрия 7:2
- 26/04/1936 Ювентус - Сампиердаренезе 7:2
- 08/10/1950 Ювентус - Рома 7:2
- 11/02/1951 Ювентус - Сампдория 7:2
- 30/03/1952 Удинезе - Ювентус 2:7
- 19/11/1933 Ювентус - Дженоа 8:1
- 16/11/1958 Ювентус - Милан 4:5
- 21/02/1960 СПАЛ - Ювентус 3:6
- 27/01/1963 Аталанта - Ювентус 3:6

Всичко това е на ниво Серия А.

Иначе, Replicant е прав: имаме и по-убедителни победи, но те са в турнирите, които предхождат Серия А във формата, в който тя съществува от 1929 насам. Така, например, в сезона преди създаването на Серия А записваме две победи с по 11:0 само в рамките на месец:

- 07/10/1928 Ювентус - Фиорентина 11:0
- 04/11/1928 Ювентус - Фумана 11:0 (даже точно днес се навършват 89 години от този мач smile.gif)

На 09/02/1913 губим от Торино с 8:6, но тогава говорим все още за аматьорски футбол. Въобще, в периода до Първата световна война такива резултати изобилстват, а футболът се практикува от любители и пионери. Първите професионалисти се появяват едва в първата половина на 20-те години, като нашата легенда Вири Розета се счита за един от първите професионални футболисти в Италия, който получава заплащане за това, че играе футбол.

И за финал - победата ни с 15:0 срещу Ченто от 06/01/1927 в турнира за Купата на Италия и до днес остава най-резултатният официален мач в историята на Ювентус.

Posted by: Hristo 05 Nov 2017, 00:04

Голът, който получихме срещу Спортинг в Лисабон, бе №100 във вратата на Ювентус при гостувания в Шампионската лига.

***

Марио Манджукич е 150-ят футболист на Ювентус, който достига до 100 мача за клуба.

Манджукич е и вторият хърватин с такова постижение след Игор Тудор, който записа своя мач №100 за Ювентус на 22/09/2001 също при равенство и също при гостуване (0:0 срещу Лече на "Виа Дел Маре").

38 са футболистите, изиграли своя мач №100 за клуба при равенство, последният от които бе Мартин Касерес (02/03/2015 Рома - Ювентус 1:1). Интересно, че преди Касерес имаме чак Павел Недвед (01/11/2003 Милан - Ювентус 1:1 с https://www.youtube.com/watch?v=jUeA5ZK3leY).

9 пък са играчите, чийто стотен мач е в ШЛ: Ди Ливио, Дел Пиеро, Порини, Ферара, Аморузо, Буфон, Канаваро, Погба и Манджукич, като само този на Чиро Ферара е равенство: става дума за срещата с Рапид (Виена) от 16/10/1996, която завършва при резултат 1:1 и в която, между другото, 90 минути на терена за австрийците е Трифон Иванов.

815 са дните между дебюта на Манджукич и неговия мач №100; също за толкова дни 100 мача за Ювентус записва и Морено Торичели, а с един ден повече (816) - Гаетано Ширея и Андреа Бардзали.

Манджукич е първият, който играе своя мач №100 на 31-ви октомври. Последният "октомврийски столетник" бе Себастиан Джовинко (30/10/2013 Ювентус - Катания 4:0), последният чужденец - Зинедин Зидан (18/10/1998 Виченца - Ювентус 1:1), като общо футболистите с мач №100 през октомври са вече 20 (най-много са те през септември - 21).

Само Перуци, Буфон, Погба и Манджукич играят мач №100 във вторник. Тук любпитното е, че първият такъв случай (Перуци от 13/09/1994) е на "Българска армия" при служебната победа на Ювентус срещу ЦСКА с 3:0 заради нередовната картотека на Михтарски.

Вече 74 са футболистите, които играят мач №100 извън Торино срещу 75 - в Торино.

По 28 гола в първите си 100 мача за Ювентус имат още Дзигони, Дел Пиеро и Аморузо, като първите двама имат по 19 попадения в Серия А, точно колкото и Манджукич. Със 7 гола в ШЛ, пък, е Недвед.

В 27 от първите си 100 мача досега се бе разписвал единствено Артуро Видал, а в 13 от първите си 100 срещи резултата са откривали Мунерати, Якуинта, Дибала и вече Манджукич.

И накрая - пълната статистика за първите 100 мача на Марио Манджукич с фланелката на Ювентус:

- 88 мача като титуляр
- 12 мача като резерва
- 29 пъти е бил заменян
- 59 цели мача
- един червен картон
- 71 мача в Серия А
- 7 мача за Купата на Италия
- 3 мача за Суперкупата на Италия
- 19 мача в Шампионската лига

- 28 гола като титуляр
- нито един гол като резерва
- нито един гол от дузпа и свободен удар
- 27 мача с гол
- един дубъл
- 13 пъти открива резултата
- 19 гола в Серия А
- 1 гол за Купата на Италия
- 1 гол за Суперкупата на Италия
- 7 гола в Шампионската лига
- 16 гола на "Ювентус Стейдиъм"
- 12 гола извън Торино

Следващият, който съвсем скоро ще запише 100 мача за Ювентус, е Хуан Куадрадо, който в момента е с 98. Следват Алекс Сандро (87), Сами Кедира (80), Стефано Стураро (77) и Гонсало Игуаин (71).

Posted by: Hristo 08 Nov 2017, 17:02

Мачът срещу Беневенто бе под №50 за Даниеле Ругани като футболист на Ювентус. Също с 50 мача, но само в Серия А, е вече и Гонсало Игуаин.

Джорджо Киелини се изравни с Франко Каузио (447), а Клаудио Маркизио - с Франческо Морини (372).

Хуан Куадрадо вече е само на мач от клуб 100.

***

Игуаин се разписва в четвърти пореден мач във всички турнири, с което подобрява най-добрата си серия от миналия сезон (3 предни мача).

Аржентинецът продължава да бележи предимно на северната врата на "Ювентус Стейдиъм" и с 16 гола вече е играчът с най-много попадения на тази врата, оставяйки зад себе си Артуро Видал (15) и Карлос Тевес (14).

Едва 5 остават головете на Игуаин пред Curva Sud.

И преди е ставало дума, че Пауло Дибала е в другата крайност: 25 гола на южната врата срещу 11 - на северната. Двамата аржентинци са единствените, които разпределят по подобен начин головете си на Стадиона. Видал и Тевес, например, които са, съответно, на второ и трето място по брой отбелязани голове на "Ювентус Стейдиъм", са с 15:15 и 14:14; Погба е с 8:10; Пирло и Куалиарела са с 5:7; Мората - 6:5 и т.н.

***

С успеха над Беневенто Макс Алегри записа победа №128 начело на Ювентус във всички турнири, с което изпревари Карло Парола (127) и се нареди зад Марчело Липи (227) и Джовани Трапатони (319) и по този показател.

Точките, спечелени в Серия А до момента под ръководството на Алегри, са точно 300, което го прави треньорът, спечелил най-много точки в първите си 126 мача начело на Ювентус (точките са приравнени по 3 за победа):

- 300 Алегри
- 287 Каркано
- 255 Липи
- 242 Трапатони
- 241 Парола
- 211 Ерера
- 200 Розета

94 победи в 126 мача в Серия А за Алегри се равняват на 74.6%, с което той изпреварва Конте (72.81%), Бертолини (72.73%) и Каркано (70.83%) - единствените наши треньори с над 70% успеваемост в Серия А.

Освен това, Алегри е и с най-малко допуснати голове в първите си 126 мача начело на Ювентус:

- 82 Алегри
- 90 Трапатони
- 92 Ерера
- 111 Липи
- 124 Каркано
- 131 Розета
- 143 Парола

По отношение на отбелязаните голове Алегри отстъпва единствено на Каркано: 259 срещу 314.

Posted by: Replicant 08 Nov 2017, 21:36

Христо, освен Маркизио (Ругани ще го видим), има ли друг футболист, който е бил под наем и се е превърнал в някакъв фактор след това?

Posted by: pinkfloyd39 08 Nov 2017, 22:01

Салайета го подхвърляхме насам-натам в миналото. Даже не съм сигурен, че помня правилно дали първо беше в Емполи и после в Севиля, но примерно при испанците остана поне два сезона. Връщахме го, пак го давахме - по-късно на Перуджа. Не че е бил фактор, но е дефиниция на думата резерва. Поне такава, каквато беше думата някога, защото сега в някакви deep отбори на пейката имаш елитни футболисти, струващи по 80 милиона, но за мен това не е резервен състезател. Сещам се и за Мареска, който е ходил под наем, пък се е връщал. Просто не сме отбор, който да чака младите, да ги развива на други места, не вярвам и че ще бъдем. Дори Маркизио е по-особена ситуация, защото ако не беше Калчополи, един Господ знае дали Моджи нямаше да продължи с престарелите пънкари, което тотално да блокира бъдещето му в Ювентус. За Ругани също смятам, че е особена ситуация - купихме го преди да дебютира за Емполи при мъжете, но той си е от тяхната школа, беше капитан на всички детски формации на Емполи и жабетата. Вярно, че се прехвърли при нас бързо и започна да играе за примаверата, но самият факт, че го върнахме в условията на co-ownership говори, че не е бил sure thing. Но пък е от младоците, заедно с Маркизио, които са използвали шанса и са се доказали на терена, а не само в медийните колонки. Паладино е последният, за който се сещам - мота се и той къде ли не, пък накрая взе, че получи шанс. Джовинко също. Вече доста назад, но един Марокино, поне аз като бях доста млад, се моташе къде ли не, докато не се завърна и не остана 4-5 сезона. Алесио (помощникът на Конте) през 89 помня, че игра под наем, но после се върна и игра още 2-3-4 сезона.

Posted by: Hristo 09 Nov 2017, 08:38

Има и други такива случаи. През 60-те и 70-те годин това е била обичайна практика за нас. На прима виста се сещам за Фурино и Каузио, но има и други. Тези дни ще се поразровя малко повече из файловете и ще пиша по-подробно.

Posted by: Hristo 09 Nov 2017, 20:48

През 40-те години Уго Локатели, след два сезона в Ювентус, преминава в Бреша за т.нар. "военно първенство" от 1944, и пак се връща в Ювентус, където след още 5 сезона слага край на кариерата си. Общо 6 сезона и 181 мача с бяло-черната фланелка.

Джовани Виола - юноша и дългогодишен вратар на Ювентус през 50-те години - играе по един сезон под наем в Карарезе, Комо и Лукезе, преди да се утвърди в Ювентус. 244 мача и 3 скудети за един от големите вратари в нашата история.

Друг дългогодишен играч от 50-те, излязъл от нашата школа, е Бруно Гарцена, който има сезон под наем в Алесандрия, преди да направи солидна кариера в Ювентус (2 титли, 2 купи и 186 мача за клуба). Интересното при Гарцена е, че заедно с Франческо Морини и Умберто Калигарис, са единствените играчи в нашата история, които са с над 100 мача за клуба и нямат отбелязан гол. И още един любопитен факт: Бруно Гарцена е роден в (тогава) малкото градче Венария Реале, което днес е част от Торино и което се намира в непосредствена близост до стадиона.

Джанкарло Берчелино I е част от школата на Ювентус през втората половина на 50-те и след един сезон под наем в Алесандрия се завръща в Ювентус. За 8-те си сезона в клуба записва 209 мача, печелейки едно скудето и една купа на страната.

Флавио Емоли има сезон под наем в Дженоа, след което записва 246 мача и печели 3 титли и 2 купи с бяло-черната фланелка.

Също в Дженоа, но за два сезона, е Джанфранко Дзигони, преди да се наложи в Ювентус през втората половина на 60-те. 33 гола в 119 мача за Дзигони.

Роберто Бетега - също юноша на Ювентус - има един сезон под наем във Варезе, където прави фурор под ръководството на Нилс Лидхолм и е съотборник с Ариедо Брайда, след което веднага е върнат в Торино. Безспорно един от най-ярките примери за играч, бил под наем другаде, и впоследствие превърнал се във фактор за Ювентус.

Споменахме вече Франко Каузио, който преминава през Реджина и Палермо, преди да се завърне и утвърди в Ювентус. Бепе Фурино също изкарва под наем два сезона в Савона и един - в Палермо, след което става първият играч на Ювентус, минал границата от 500 мача за клуба.

Серджо Брио има сезон под наем в Пистойезе, преди да направи кариера в Ювентус и да стигне дори до капитанската лента.

Флойд е споменал за Доменико Марокино и Анджело Алесио, който между два периода в Ювентус изкарва един сезон под наем в Болоня, с които, между другото, има дубъл срещу Ювентус в един луд мач, завършил с победа за нас с 4:3 на "Дал'Ара".

Вече в по-ново време повечето ги знаем кои са, а и Флойд ги е маркирал: Салайета, Мареска, Джовинко, Маркизио... Да не забравяме и Джорджо Киелини, който, след като бе взет от Ливорно, изкара сезон 2004/05 под наем във Фиорентина, преди Капело да му даде шанс през 2005/06.

Със сигурност това не са всички и пропускам някои имена, но общо взето това са по-известните футболисти, направили кариера в Ювентус след наеми по други отбори.

Интересен казус представляват Ромео Бенети и Паоло Роси.

Първият минава през няколко отбора, преди да се озове в Ювентус, където изкарва само един сезон, след което преминава в Сампдория; на "Мараси" остава също само един сезон и оттам отива в Милан, където играе цели 6 години. По изричното настояване на Джовани Трапатони, който го иска за заместник на Фабио Капело, Бенети сензационно се връща в Ювентус за сезон 1976/77. Въпреки че в Милан прекарва най-силните си години, а за нас има едва 4 сезона, Бенети е считан за легенда и на Ювентус (част от 50-те звезди).

Паоло Роси пристига в Ювентус още на 16 години и в периода 1973-1975 записва само три мача за Купата на Италия. Впоследствие играе под наем в Комо, Виченца, чиято собственост става в даден момент, и Перуджа, преди през 1980 да бъде изваден от футбола заради скандала "Тотонеро". Някъде в началото на 1982 Бониперти го прибира в Ювентус, надцаквайки интер, които също го искат, и останалото вече е история. Това е съвсем накратко, обаче. Има още толкова много щрихи и любопитни детайли около неговата кариера, но по-нататък ще се хвана да напиша по-голям материал. Изобщо, животът и кариерата на Паоло Роси са достойни за холивудски сценариий. Даже се учудвам, че все още няма филм за него. Ако има футболист, за когото може да се каже, че е целунат от съдбата, то това е Паоло Роси, макар че контузиите не спират да го преследват още от най-ранните му години, но и това е един от елементите, които допълват неговата прелюбопитна житейска история. Лично аз имам своите съмнения доколко Паблито е редно да се счита за легенда на Ювентус, но това е отделна тема, а и въпрос на гледна точка, струва ми се. Между другото, всички свързват "златното момче на Италия" със световната титла от 1982, което вероятно е най-запомнящото се индивидуално представяне в историята на световните първенства, но малцина знаят, че Паоло Роси, заедно с Алесандро Дел Пиеро, са единствените футболисти, ставали capocannoniere на Серия Б и на Серия А в два последователни сезона.

И за да завършим темата, да кажем, че Джанпиеро Комби е единственият играч на Ювентус, който е роден в Торино, юноша е на клуба и прекарва цялата си футболна кариера в Ювентус без паузи и без наеми. Маркизио можеше да бъде вторият, но пустият наем в Емполи прецака нещата.

Posted by: Replicant 10 Nov 2017, 09:51

Благодаря, интересни неща си написал!

Posted by: Hristo 20 Nov 2017, 16:09

Хуан Куадрадо вече е със 100 мача за Ювентус.

Последният наш футболист, чийто мач №100 съвпадна със загуба, бе Леонардо Бонучи преди 5 години (25/11/2012 Милан - Ювентус 1:0).

Играчите, записали стотния си мач за клуба при загуба, са вече 23-ма от общо 152-ма, като любопитното е, че има още цели три случая, при които това се случва именно срещу Сампдория:

- 25/03/1962 Ювентус - Сампдория 0:1 (Бенито Сарти)
- 24/02/1963 Сампдория - Ювентус 2:1 (Ернесто Кастано)
- 30/10/1983 Ювентус - Сампдория 1:2 (Масимо Бонини)

Все пак, през 1997 Дидие Дешан играе своя мач №100 срещу Сампдория при нулево равенство на "Деле Алпи", а през 1999 - Марк Юлиано при победата с 2:1 на "Луиджи Ферарис".

Освен споменатите Кастано, Юлиано и Куадрадо, мач №100 за Ювентус на "Луиджи Ферарис", но срещу Дженоа, изиграват още Джон Чарлз, Клаудио Джентиле, Роберто Баджо, Масимо Карера и Фабио Куалиарела.

Куадрадо е вторият футболист, който записва стотния си мач на 19-ти ноември след Фабио Капело през 1972 (1:1 с Наполи на "Сан Паоло"), както и 17-ят - през ноември.

75 са вече играчите, които играят мач №100 извън Торино - точно толкова, колкото и тези, които го правят в Торино.

За 53-ти път наш футболист записва играе стотния си мач в Серия А и за първи път - в 13-я кръг.

812 дни бяха необходими на Куадрадо, за да стигне до числото 100, също като Артуро Видал, а с 11 гола в първите си 100 мача за Ювентус са още Доменико Марокино, Игор Тудор и Мауро Каморанези.

Ето я и подробната разбивка за първите 100 мача на Хуан Куадрадо с екипа на Ювентус:

- 65 мача като титуляр
- 35 мача като резерва
- 31 пъти е бил заменян
- един червен картон
- 69 мача в Серия А
- 7 мача за Купата на Италия
- 1 мач за Суперкупата на Италия
- 23 мача в Шампионската лига

- 8 гола като титуляр
- 3 гола като резерва
- 11 мача с гол
- 4 пъти открива резултата
- 9 гола в Серия А
- 2 гола в Шампионската лига

***

Малко повече от година по-късно Гонсало Игуаин отново изпълнява дузпа за Ювентус: на 02/11/2016 Ел Пипита се разписа от бялата точка срещу Лион. И в двата мача, в които Игуаин изпълнява дузпа, Ювентус не печели.

Друг интересен факт е, че последният различен от Дибала футболист, изпълнил дузпа за Ювентус, бе Миралем Пянич: 11/01/2017 Ювентус - Аталанта 3:2 (осминафинал за Купата на Италия). Оттогава до вчера Ювентус беше получил 8 дузпи (6 реализирани и 2 пропуснати - все от Дибала).

Ако погледнем само Серия А, обаче, Дибала бе изпълнявал последните 9 дузпи за Ювентус, а последният изпълнител, различен от аржентинеца, бе Алваро Мората: 28/02/2016 Ювентус - интер 2:0

И в трите мача, които не спечелихме този сезон, получихме дузпи.

***

Нещо доста любопитно: футболист на Ювентус никога не е пропускал дузпа на "Луиджи Ферарис" в Генуа! 20 дузпи - 20 гола (11 срещу Сампдория и 9 срещу Дженоа).

Последната дузпа, която бяхме реализирали срещу Самп на "Мараси", бе на Дел Пиеро от 17/05/2008 в онзи луд мач, който завърши 3:3 и в който Трезеге също се разписа от бялата точка в надпреварата с Алекс за голмайсторския приз.

***

За пети път губим от Сампдория с резултат 3:2:

- 11/05/1958 Сампдория - Ювентус 3:2
- 26/04/1959 Сампдория - Ювентус 3:2
- 30/04/1961 Сампдория - Ювентус 3:2
- 18/05/2013 Сампдория - Ювентус 3:2
- 19/11/2017 Сампдория - Ювентус 3:2

Тези пет мача + споменатото по-горе 3:3 от 2008 са единствените срещи, в които Самп са ни вкарвали 3 гола на "Луиджи Ферарис".

***

Едва за трети път в съперничеството ни със Сампдория (вече 128 мача във всички турнири) допускаме изоставане с 0:3:

- 30/01/1955 Сампдория - Ювентус 5:1 (3:0 в 50-та минута)
- 13/04/1996 Ювентус - Сампдория 0:3 (0:3 в 62-та минута)
- 19/11/2017 Сампдория - Ювентус 3:2 (3:0 в 79-та минута)

***

С 42 гола в 71 мача за Ювентус Гонсало Игуаин се изравни с Роберто Баджо по коефициент отбелязани голове средно на мач (0.575).

В Серия А с по-добра ефективност от Игуаин са само петима футболисти, без да броим Джузепе Гобети, който на 06/07/1930 отбелязва единствения си гол в единствения си мач за Ювентус в Серия А:

- 0.739 Марио Астори (17 гола в 23 мача)
- 0.708 Едуардо Рикани (17 гола в 24 мача)
- 0.706 Армандо Миранда (12 гола в 17 мача)
- 0.663 Джон Хансен (124 гола в 187 мача)
- 0.633 Омар Сивори (136 гола в 215 мача)
- 0.627 Гонсало Игуаин (32 гола в 51 мача)

Posted by: Hristo 23 Nov 2017, 14:48

Масимилиано Алегри се изравни с Марчело Липи от първия му престой начело на Ювентус по брой мачове в Шампионската лига (39).

Ето съпоставка на резултатите между Алегри и Липи (1995-1999) за първите им 39 мача с Ювентус в ШЛ:

Марчело Липи

- 21 победи (53.85%)
- 10 равенства (25.64%)
- 8 загуби (20.51%)
- голова разлика 73:36 (+37)

Масимилиано Алегри

- 21 победи (53.85%)
- 11 равенства (28.21%)
- 7 загуби (17.95%)
- голова разлика 54:31 (+23)

Алегри има с една загуба по-малко от Липи, който, от своя страна, е със значително повече отбелязани голове, но като цяло - доста сходни резултати имат двамата.

***

Първо нулево равенство на "Ювентус Стейдиъм" от 14/09/2016, когато в Торино гостува друг испански отбор - Севиля.

Едва 7 са нулевите равенства на Стадиона, като 4 от тях са в ШЛ (3 - срещу испански отбори):

- 09/12/2014 Ювентус - Атлетико (Мадрид) 0:0
- 21/10/2015 Ювентус - Борусия (Мьонхенгладбах) 0:0
- 14/09/2016 Ювентус - Севиля 0:0
- 22/11/2017 Ювентус - Барселона 0:0

Това означава край на серията от 34 поредни мача (рекорд за Стадиона), в които отбелязваме гол у дома във всички турнири.

***

Ернесто Валверде е шестият испански треньор, който гостува на "Ювентус Стейдиъм", и вторият - който си тръгва с точки от него след Пеп Гуардиола през 2015/16.

Вече петима са треньорите, срещу чиито отбори не сме отбелязвали гол на "Ювентус Стейдиъм": Юп Хайнкес, Диего Симеоне, Андре Шуберт, Хорхе Сампаоли и Ернесто Валверде.

***

Барселона продължава да е без гол срещу Ювентус в Торино вече 180 минути, а от последното попадение, което инкасирахме от Барселона в Торино, дело на Хавиер Савиола, са минали 14 години и половина (09/04/2003 Ювентус - Барселона 1:1).

Общо 3 остават головете на Барса срещу Ювентус в Торино в изиграните до момента 6 мача, като средно на около 16 години каталунците бележат в Торино:

- 04/11/1970 Ювентус - Барселона 2:1
- 19/03/1986 Ювентус - Барселона 1:1
- 09/04/2003 Ювентус - Барселона 1:1

***

Съвсем скоро Джиджи Буфон ще запише 300 сухи мрежи за Ювентус; тази срещу Барселона бе под №298 за него.

46 сухи мрежи за Буфпн в ШЛ, което означава, че в 43% от мачовете си в турнира, Буфон не допуска гол.

Posted by: Kirilov 24 Nov 2017, 16:57



Най-добрата единайсеторка за всички времена според гласувалите фенове.

Posted by: Kirilov 27 Nov 2017, 12:27

Италианският хегемон Ювентус изравни собствен рекорд при снощната победа с 3:0 над Кротоне в предпоследен мач от 14-ия кръг на Серия "А".
Шампионите вече са се разписвали в 43 поредни срещи на Ботуша, с което стигнаха до върховото си постижение от февруари 2013 до март 2014 г. Сегашната серия на "бианконерите" започна през октомври миналата година, след загубата с 0:1 от Милан на "Сан Сиро", когато редовен гол на Миралем Пянич беше отменен.
В петък Юве може да подобри рекорда си, ако успее да отбележи гол при визитата на лидера Наполи. Иначе през този сезон торинци са и с най-силната атака на Ботуша с 40 отбелязани попадения, половината от които дело на аржентинския тандем Пауло Дибала (12) и Гонсало Игуаин (8). Хуан Куадрадо и Сами Кедира са с по три точни изстрела, Марио Манджукич, Федерико Бернардески имат по два гола, с по един са Алекс Сандро, Даниеле Ругани и Дъглас Коста.

Posted by: Hristo 03 Dec 2017, 01:40

Цитат(Kirilov @ 27 Nov 2017, 13:27) *
Италианският хегемон Ювентус изравни собствен рекорд при снощната победа с 3:0 над Кротоне в предпоследен мач от 14-ия кръг на Серия "А". Шампионите вече са се разписвали в 43 поредни срещи на Ботуша, с което стигнаха до върховото си постижение от февруари 2013 до март 2014 г. Сегашната серия на "бианконерите" започна през октомври миналата година, след загубата с 0:1 от Милан на "Сан Сиро", когато редовен гол на Миралем Пянич беше отменен. В петък Юве може да подобри рекорда си, ако успее да отбележи гол при визитата на лидера Наполи.


Подобри го cool.gif

***

За първи път от над 20 години си тръгваме от "Сан Паоло" без допуснат гол! За последно това се беше случвало на 23/03/1997 при нулевото равенство в 25-я кръг на Серия А. Край на тази негативна серия след 16 поредни гостувания в Неапол и 31 допуснати гола!

***

Това е едва втората ни победа на "Сан Паоло" за последните 11 години след онова 3:1 от 11/01/2015.

Общо 24-та победа във всички турнири като гости на Наполи и 22-ра - в Серия А.

***

Едва за седми път печелим на "Сан Паоло" с 1:0; последната ни победа с такъв резултат датираше от 18/02/1996, когато победното попадение бележи Раванели в 81-та минута.

Голът на Игуаин в 13' вече е най-ранният от тези седем, с които сме побеждавали минимално Наполи на техен терен, с което аржентинецът подобрява постижението на Чинцио Скалиоти, който през 1936 вкарва единствения гол за победата ни с 1:0 в 15'.

***

Два пъти досега бяхме играли срещу Наполи на 1-ви декември:

- 01/12/1968 Наполи - Ювентус 2:1 (Серия А)
- 01/12/1999 Наполи - Ювентус 1:3 (осминафинал за Купата на Италия)
- 01/12/2017 Наполи - Ювентус 0:1 (Серия А)

Интересен факт: и в трите срещи откриваме резултата, като в тази от 1968 Анастази вкарва първия гол също в 13'.

***

Вече 16 пъти сме играли с Наполи през декември:

- 10 победи
- 3 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 29:16

Последният декемврийски мач между двата отбора бе финалът за Суперкупата през 2014, който се игра в Катар (22/12/2014 Ювентус - Наполи 2:2).

Любопитен факт: в последните 3 декемврийски мача между Ювентус и Наполи са паднали общо 6 гола, като всичките са отбелязани от аржентинци:

- 16/12/1999 Ювентус - Наполи 1:0 (Хуан Еснайдер)
- 22/12/2014 Ювентус - Наполи 2:2 (по два гола за Тевес и Игуаин)
- 01/12/2017 Наполи - Ювентус 0:1 (Игуаин)

Друг интересен факт е, че в 14 от 16-те мача срещу Наполи, играни през декември, сме откривали резултата; не успяваме единствено на 06/12/1959 и 13/12/1987, като губим и двете срещи на "Сан Паоло" с 2:1.

Последният декемврийски мач в Серия А между двата отбора датираше от 05/12/1993 (на "Деле Алпи") и той завършва също с победа 1:0, като тогава Чиро Ферара си отбелязва автогол в 26'.

***

Това бе 10-ти мач срещу Наполи на първо число от месеца:

- 5 победи
- 2 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 17:14

На 01/03/2013 (отново петък и отново в Неапол) бе последният такъв случай; тогава също поведохме с ранен гол (Киелини в 10'), но Инлер изравни в 43' за крайното 1:1.

Иначе, вече в 5 поредни мача срещу Наполи на първо число нямаме загуба (последната такава е от 01/09/1990 във финала за Суперкупата на Италия, загубен с 1:5 в Неапол).

***

Гонсало Игуаин вече е с 5 гола срещу Наполи и така бившият му отбор се превръща в любимата му мишена, откакто е в Ювентус; 4 гола има Ел Пипита срещу Каляри, а по 3 - срещу Киево, Сасуоло и Торино.

Иначе, футболистът на Ювентус с най-много попадения срещу Наполи е Дел Пиеро, който има 11, а на ниво "Серия А" това е Бониперти с 8.

Освен това, Игуаин е в серия от 5 поредни мача в Серия А с отбелязан гол (СПАЛ, Милан, Беневенто, Сампдория и Наполи).

***

Срещу Наполи Джанлуиджи Буфон записа суха мрежа №300 като вратар на Ювентус, с което се превръща в първия в нашата история, достигнал до това число. Далеч зад него по този показател остават Дино Дзоф (230), Стефано Такони (157), Джанпиеро Комби (151) и др.

Тук пак го има моментът, че официалната статистика май не брои чистите мрежи, ако вратарят няма пълни 90 минути, но и преди съм коментирал, че това няма особен смисъл и лично аз не приемам подобно тълкувание. Логично е за "суха мрежа" да говорим, ако вратарят не е инкасирал гол за времето си на терена, независимо дали това са 5 или 90 минути.

***

Джорджо Киелини е вече с 449 мача за клуба - на един от Сандро Салвадоре и на 10 от Джампиеро Бониперти, които би трябвало да изпревари в следващите месеци.

Клаудио Маркизио, пък, се изравни с човека, с когото го сравняват още от най-ранните му години - Марко Тардели - като двамата делят 22-то място с по 375 мача за Ювентус. Само 25 мача са нужни на Маркизио, за да достигне до заветните 400, и да се надяваме, че здравето ще му позволи още този сезон да влезе в елитния "Клуб 400".

***

Масимилиано Алегри се е устремил към поредното си феноменално постижение в нашата история. За момента Макс е с 96 победи в Серия А и са му необходими още само 4, за да стане едва третият треньор на Ювентус, постигнал 100 победи за първенство в един стинт след Карло Каркано (102) и Джовани Трапатони (163).

Иначе, в общото подреждане със 100 и повече победи в Серия А начело на Ювентус попада и Марчело Липи, който е със 149 успеха, постигнати в двата му периода при нас; Трапатони е далеч напред с 213 (също в два периода), а с още 7 победи Алегри ще измести Карло Каркано от третото място.

В процентно отношение, обаче, Алегри е недостижим със 74.42% победи в Серия А.

Posted by: Hristo 11 Dec 2017, 08:08

Последният случай, в който Ювентус, Рома, Наполи и интер не отбелязват гол в един кръг, е от 05/03/1995:

- интер - Ювентус 0:0
- Падова - Наполи 2:0
- Сампдория - Рома 3:0

Posted by: Hristo 17 Dec 2017, 18:40

Цитат(Replicant @ 17 Dec 2017, 18:04) *
Христо ако може да каже - в кой сезон сме вкарали най-много голове в Серия А?

Интересно ми е можем ли да подобрим рекорда този сезон, не сме преполовили шампионата, а имаме 44 отбелязани попадения.


Клубният рекорд е от сезон 1950/51 - 103 гола. Според мен доста трудно ще го подобрим, макар че като коефициент не сме чак толкова далеч: 2.588 към днешна дата срещу 2.711 през 1950/51 или 44 гола сега срещу 48 тогава след изиграването на първите 17 срещи.

Ето и топ 5 на сезоните, в които сме отбелязали най-много голове:

- 103 през 1950/51 (38 мача)
- 100 през 1949/50 (38 мача)
- 98 през 1951/52 (38 мача)
- 92 през 1959/60 (34 мача)
- 89 през 1931/32 (34 мача)

Интересното е, че коефициентът от 2.588 отбелязани попадения средно на мач, който държим към момента в Серия А, е петият най-висок в нашата история, което дава надежди, че дори да не подобрим рекорда, можем спокойно да гоним 90+ попадения:

- 2.711 през 1950/51
- 2.706 през 1959/60
- 2.632 през 1949/50
- 2.618 през 1931/32
- 2.588 през 1933/34 и 2017/18

Иначе, повече голове след изиграването на първите 17 мача сме вкарвали само в пет сезона:

- 50 през 1933/34
- 50 през 1949/50
- 48 през 1950/51
- 47 през 1951/52
- 45 през 1952/53
- 44 през 1959/60 и 2017/18

Posted by: Hristo 17 Dec 2017, 21:01

Цитат(NUCLEO1985 @ 17 Dec 2017, 19:38) *
Единият даже не искам да си го спомням, защото ни биха с 3:0 мисля през 1998 в една серия от поредни загуби, която сложи началото на края на първия престой на Липи.

Това е последната ни загуба на "Ренато Дал'Ара". Датата е 29/11/1998, а головете за Болоня тогава вкараха Парамати, Синьори и Фонтолан. В 17-те ни гостувания на Болоня оттогава сме с 12 победи, 5 равенства и голова разлика 26:7.

Преди тази загуба от 1998 трябва да се върнем още 24 години назад за предишната: 06/10/1974 Болоня - Ювентус 2:1. Иначе казано - две загуби в последните ни 32 гостувания в Болоня. Определено това е един от гостоприемните за нас стадиони в последните 40 години.

За първи път побеждаваме Болоня с този резултат на "Дал'Ара" от общо 34-те ни успеха там.

***

Блез Матюиди е 17-ят футболист на Ювентус, който вкарва първия си гол за клуба срещу Болоня, както и 6-ят, който го прави в гостуване на този стадион след Бартолини (1931), Кароли (1956), Николè (1957), Кандрева (2010) и Кийн (2017).

Освен това, Матюиди е първият играч, който вкарва дебютния си гол за Ювентус на 17-ти декември.

***

Миралем Пянич е четвъртият футболист на Ювентус, разписал се от свободен удар срещу Болоня, след Зидан през 1996, Дел Пиеро през 1998 и Недвед през 2004; тези на Зидан, Недвед и Пянич са все през декември и все за 1:0, а всички без гола на Зизу са отбелязани на "Ренато Дал'Ара", и то - на една и съща врата. Босненецът, обаче, е първият, вкарал от свободен удар срещу Болоня през първото полувреме.

***

Днешната ни победа е под №70 срещу Болоня в Серия А.

Повече имаме само срещу интер (80), Рома (79), Лацио (78) и Фиорентина (74).

***

Любопитна е головата ни разлика след 17 изиграни мача в Серия А в последните 3 сезона:

- 2015/16 - 28:14
- 2016/17 - 36:14
- 2017/18 - 44:14

Вече писах за отбелязаните голове, но голова разлика +30 след 17-я кръг също е едно от най-добрите ни постижения след +35 през 1949/50 и +32 през 1950/51, 1951/52 и 1959/60.

С 13 победи след първите 17 мача сме били също през 1959/60, 1975/76, 1976/77 и 2012/13, като във всички тези сезони скудетото отива в Торино smile.gif С изключение на сезон 1975/76, когато Торо печели титлата, в трите ни шампионски сезона сме с едни и същи показатели на този етап: 13 победи, 2 равенства и 2 загуби.

И още един любопитен факт: за пети път след изиграването на първите 17 срещи от Серия А сме на една точка от върха, като в предишните 4 случая печелим скудетото (1966/67, 1972/73, 1976/77 и 1981/82).

Posted by: Kirilov 18 Dec 2017, 13:15






Posted by: Hristo 18 Dec 2017, 13:56

Миралем Пянич е футболистът с най-много голове от пряк свободни удари в Серия А за последните 7 години, т.е. - откакто е в Италия. Босненецът вече е с 14 попадения директно от фаул, като 3 от тях са за Ювентус, а за Рома би трябвало да остават 11. Да си призная, поне за мен това е изненада. Мислех, че Пирло е недостижим в този компонент, но се оказва, че от 2011 до 2015 или в периода си в Ювентус Маестрото има 12 гола от свободен удар в Серия А.

Между другото, Пянич можеше вече да е с 15, ако не му бяха отменили онзи гол срещу Милан на "Сан Сиро" през миналия сезон.

Posted by: Kirilov 18 Dec 2017, 14:17

Цитат(Hristo @ 18 Dec 2017, 13:56) *
Миралем Пянич е футболистът с най-много голове от пряк свободни удари в Серия А за последните 7 години, т.е. - откакто е в Италия. Босненецът вече е с 14 попадения директно от фаул, като 3 от тях са за Ювентус, а за Рома би трябвало да остават 11. Да си призная, поне за мен това е изненада. Мислех, че Пирло е недостижим в този компонент, но се оказва, че от 2011 до 2015 или в периода си в Ювентус Маестрото има 12 гола от свободен удар в Серия А.

Между другото, Пянич можеше вече да е с 15, ако не му бяха отменили онзи гол срещу Милан на "Сан Сиро" през миналия сезон.

Което означава, че се е изравнил с Марадона smile.gif. Следващите в списъка са Тоти, Синьори, Баджо и Дзола с по 20. Дел Пиеро е с 22, а Пирло и Синиша са с по 28.

Posted by: Kirilov 19 Dec 2017, 09:28

Ювентус е отборът с най-много национали, представяли родината си поне в 1 мач за 2017г. с 22 играча. Следват Барселона и Юнайтед с по 21 и Ливърпул с 20.

Posted by: Hristo 21 Dec 2017, 17:39

За 12-ти пореден път преодоляваме фазата "осминафинал" в турнира за Купата на Италия, а откакто смениха формата на турнира за сезон 2008/09, при който се играе само по един осминафинален и четвъртфинален двубой, Ювентус неизменно е домакин в осминафиналите и е с 10 победи от 10 мача при голова разлика 29:4. Единствените попадения, които сме допуснали, са на Андреа Раджи (08/12/2011 Ювентус - Болоня 2:1 след продължения), Андерсон Нене (15/01/2015 Ювентус - Верона 6:1) и двата, които инкасирахме миналия сезон при победата с 3:2 срещу Аталанта (на Конко и Лате Лат).

***

От 25 години не бяхме играли срещу Дженоа в турнира за Купата на Италия (октомври 1992). Тогава - пак на осминафинал, но в два мача - ги отстраняваме с общ резултат 5:3.

***

Откакто е в Ювентус, Пауло Дибала се разписва във всеки един от трите осминафинала за купата (2015/16 срещу Торино, 2016/17 срещу Аталанта и 2017/18 срещу Дженоа) и за втори пореден сезон открива резултата.

Аржентинецът вече е със 7 гола в 10 мача за Купата на Италия, като и седемте са на "Ювентус Стейдиъм", отбелязани в 6 мача.

Продължава традицията Дибала да бележи предимно на южната врата (негов 26-ти гол на нея), а Игуаин - на северната (вече 17 срещу едва 5 на южната).

***

Гонсало Игуаин вече е с 4 гола като резерва, всички те - отбелязани на "Ювентус Стейдиъм" и, естествено - на северната врата.

Що се отнася до турнира за Купата на Италия, Игуаин е с 4 гола в 5 мача.

Изобщо, прави впечатление, че Дибала и Игуаин са страшно ефективни в този турнир.

***

Срещу Дженоа Щефан Лихтщайнер записа мач №100 като титуляр на "Ювентус Стейдиъм".

***

Вече 16 мача за Купата на Италия под ръководството на Макс Алегри нямаме равенство: 13 победи и 3 загуби, голова разлика 36:14.

Posted by: Hristo 31 Dec 2017, 12:13

Последната ни победа срещу Верона на "Бентегоди" датираше от 27/04/2007, когато с гол на Бумсонг в 44' спечелихме с 1:0 в среща от 36-я кръг на Серия Б.

Що се отнася до Серия А - за последно ги бяхме побеждавали във Верона на 08/04/2001, пак с 1:0 и пак с гол в самия край на първото полувреме (4-та минута на продължението) на Дел Пиеро от дузпа.

Като цяло, гостуванията ни на Верона през този век са, меко казано, доста странни:

- в края на сезон 1999/00 загубихме сензационно с 2:0 в 32-я кръг и този резултат, в не малка степен, се оказа решаващ за изпуснатото скудето в Перуджа; във въпросния сезон Верона завършиха на 9-то място;
- през сезон 2001/02 се спасихме в самия край на мача с изравнителен гол на Трезеге за 2:2 във 2-та минута на добавеното време, след като в 62' вече губехме с 2:0 (вторият гол бе дело на Каморанези); в края на сезона Верона изпадна в Серия Б;
- 2013/14 и 2014/15 и двете ни гостувания на "Бентегоди" завършиха 2:2 с изравнителни голове на Талеб след 90'; в тези сезони Верона завършиха 10-ти и 13-ти;
- през 2015/16, когато изпаднаха от Серия А, ни победиха с 2:1 в мач, в който и двата отбора не играеха за нищо.

Останалото са двете победи с по 1:0, за които споменах в началото, и победата от вчера, която е най-убедителната ни във Верона през този век.

Между другото, Дел Пиеро остава последният италианец, разписал се срещу Верона навън, с въпросния гол от дузпа през 2001.

***

За първи път побеждаваме Верона с 3:1 на "Бентегоди", а това е 13-та ни победа във всички турнири като гости на този съперник.

***

Изравнителният гол на Касерес бе 50-ят, който Верона ни вкарва в Серия А.

***

Пауло Дибала е 18-ят играч на Ювентус, реализирал doppietta срещу Верона. За последно това бе сторил Карлос Тевес при победата с 4:0 на 18/01/2015.

Дибала е петият наш играч с дубъл в гостуване на Верона след Антонио Пайер (1914), Марио Фереро (1928), Тото Скилачи (1989) и Карло Тевес (2014). Любопитното е, че единствен Дибала вкарва двата си гола през второто полувреме, докато Фереро, Скилачи и Тевес бележат своите през първото (за Пайер няма информация).

Иначе, Раванели през 1994 и Мората през 2016 са другите наши футболисти с дубъл на "Бентегоди", но те го правят срещу Киево.

***

Едва за втори път печелим с 3:1 срещу Верона, като и в предишния случай имаме играч с два гола - Паоло Роси на 06/11/1983.

***

Освен това, Пауло Дибала е четвъртият играч на Ювентус с doppietta на 30-ти декември след Стиванело през 1956 срещу Палермо, Алтафини през 1973 срещу Сампдория и Скилачи през 1989 срещу Лече, като последният е единственият от тримата, реализирал своите два гола в Торино.

***

Това бе десетият дубъл на Дибала, с което се изравни с Игуаин, Тевес и Меникели. Рекордът от 41 принадлежи на Дел Пиеро, следван от Бониперти (29), Сивори (28), Хансен (26), Трезеге (24) и др.

***

Твърде вероятно е още в следващите седмици Дибала да влезе сред 20-те най-резултатни играчи в нашата история. За момента с 59 гола дели 23-то място с Джампаоло Меникели, а Топ 20 се затваря от Павел Недвед с 65 попадения.

***

Дибала вече е с 4 гола срещу Верона, колкото има и срещу Сасуоло, Удинезе и Дженоа; повече е вкарвал само на Лацио (7).

***

Това бе победа №99 за Макс Алегри в Серия А като треньор на Ювентус.

Posted by: Hristo 01 Jan 2018, 15:17

Малко статистика за календарната 2017 в Серия А:

Най-много точки

- 99 Наполи
- 96 Ювентус
- 88 Рома

Най-много победи

- 31 Наполи
- 30 Ювентус
- 28 Рома

Най-малко загуби

- 2 Наполи
- 4 Ювентус
- 6 Рома

Най-много отбелязани голове

- 96 Наполи
- 89 Ювентус
- 85 Лацио

Най-малко допуснати голове

- 28 Ювентус
- 31 Наполи
- 32 Рома

Най-много чисти мрежи

- 21 Ювентус
- 17 Рома
- 15 Наполи

Най-много голове

- 30 Имобиле
- 27 Икарди и Мертенс

Най-резултатните ни играчи в първенството през 2017 са Игуаин (23 гола) и Дибала (22).

Прави впечатление, че през календарната 2017 Наполи е отборът, спечелил най-много точки, записал най-много победи и най-малко загуби, и реализирал най-много попадения. Освен това, неаполитанците имат и втория най-добър реализатор в Серия А.

От своя страна, Ювентус е отборът с най-малко допуснати голове и най-много сухи мрежи.

Информацията е от сайта на УЕФА.

Posted by: Hristo 07 Jan 2018, 21:06

Победата срещу Каляри вчера бе под №100 за Макс Алегри в Серия А като треньор на Ювентус.

Алегри е едва третият треньор в нашата история, минал границата от 100 победи за първенство в рамките на един престой начело на отбора. Първи това прави Карло Каркано на 14/10/1934 срещу Сампиердаренезе, следван от Джовани Трапатони (25/04/1982 срещу интер).

Любопитното е, че победа №100 и за Каркано, и за Трапатони, и за Алегри е с един и същ резултат (1:0), като Каркано и Алегри я постигат извън Торино. Още един интересен факт е, че стотната победа на Трап идва с гол от дузпа на Брейди срещу интер в 76', докато вчера голът на Бернардески падна в 74'; героят при стотната победа на Каркано е Джовани Ферари, който се разписва в 49' срещу генуезкия тим.

Алегри записва своите 100 победи в 134 мача, Каркано - в 139, а Трапатони - в 177.

Иначе, Марчело Липи е другият треньор със 100+ победи в Серия А, постигнати при два престоя начело на Ювентус. Неговата победа №100 е записана на 16/02/2002 (2:1 срещу Фиорентина на "Деле Алпи" с голове на Трезеге и Дел Пиеро) в 179-я му мач.

***

Побеждавайки Каляри вчера, вече сме спечелили точно половината от срещите си със сардинци за първенство (37 победи в 74 мача).

***

Вече сме със 7 поредни победи като гости на Каляри; последният път, когато не спечелихме гостуването си на този съперник, бе през сезон 2009/10 (загуба с 0:2 срещу водения от Макс Алегри тим на Каляри, като вторият гол тогава отбеляза Матри).

Головата разлика при тези 7 победи е 18:4, като за първи път от сезон 2008/09 печелим гостуването си в Сардиния с 1:0 (на 21/09/2008 единственият гол отбеляза Амаури).

Това бе 18-та ни победа като гости на Каляри във всички турнири, като 9 от тях са с резултат 1:0.

***

За 17-ти път започваме новата година в Серия А с победа с 1:0; за последно с този резултат стартирахме 2012 (победа като гости на Лече с гол на Матри).

За втори път играем първия си мач от Серия А през новата година срещу Каляри; на 02/01/1983 завършваме 1:1 на "Комунале" в Торино (гол на Тардели).

След като в последните 5 години неизменно бяхме домакини в първия мач за новата календарна година, най-после и едно гостуване; за 41-ви път от 85-те ни първи срещи за годината сме гости, като балансът ни в тях е:

- 19 победи
- 14 равенства
- 8 загуби
- голова разлика 49:35

Общият ни баланс в първия мач от новата година е:

- 85 мача
- 49 победи
- 23 равенства
- 13 загуби
- голова разлика 144:75

За трета поредна година не допускаме попадение в първия мач:

- 06/01/2016 Ювентус - Верона 3:0
- 08/01/2017 Ювентус - Болоня 3:0
- 06/01/2018 Каляри - Ювентус 0:1

За 21-ви път започваме новата година на 6-ти януари (между другото, това е датата, на която Ювентус е играл най-много мачове в своята история):

- 11 победи
- 6 равенства
- 4 загуби
- голова разлика 36:22

За седми път гостуваме на тази дата, като само в последните два случая записваме победи:

- 06/01/2010 Парма - Ювентус 1:2
- 06/01/2018 Каляри - Ювентус 0:1

В останалите 5 срещи имаме 4 равенства и една загуба (1:2 срещу Фиорентина през 1980).

За четвърти път първият мач от новата година се пада в събота и до момента редуваме равенство и победа:

- 06/01/2001 Ювентус - Фиорентина 3:3
- 07/01/2006 Палермо - Ювентус 1:2
- 12/01/2008 Катания - Ювентус 1:1
- 06/01/2018 Каляри - Ювентус 0:1

И още един любопитен факт: откакто е в Ювентус, Сами Кедира играе и в трите първи срещи от новата година, като и в трите бива заменян през второто полувреме; Джорджо Киелини, пък, е неизменен титуляр с пълни 90 минути в последните 5 откриващи годината срещи.

19 от 33-те ни титли в Серия А идват, след като сме спечелили първия си мач от новата година, като само през 1977, 1982 и 2012 това се случва след победа с 1:0.

***

След първите 20 кръга сме с еднакъв баланс като домакини и гости: 8 победи, равенство и загуба. Като домакини допускаме по-малко попадения (4 срещу 11 като гости), но и вкарваме по-малко (22 срещу 27 като гости).

С 16 победи в първите 20 мача от Серия А сме били още през 1930/31, 1949/50, 1959/60, 1976/77 и 2016/17, като във всички тези сезони ставаме шампиони. По-интересното, обаче, е, че за първи път не сме водачи в класирането след 16 победи от първите 20 кръга.

Само през 2005/06 и 2013/14 имаме повече победи след първите 20 мача, съответно - 17 и 18.

50-те точки от възможни 60 на този етап от първенството са второто ни най-добро постижение в последните 7 сезона, като само през рекордния сезон 2013/14 имаме повече точки (55); освен това, атаката ни също е втората най-добра в последните 7 години и отстъпва само на тази през 2013/14 (49 гола сега срещу 50 тогава).

Posted by: Kirilov 11 Jan 2018, 13:52



Отборът на 2017 според УЕФА. Само Азар не ми се вписва.

Posted by: pinkfloyd39 11 Jan 2018, 15:31

Чукотка нали триумфираха с Висшата лига. Статистически на Азар му е най-силната кампания в Англия, избраха го в отбора на сезона. За Белгия също направи силни мачове. Иско като че ли щеше да седи по-добре, все пак Азар не игра в Европа, но отборът се излъчва и чрез игри от настоящия, а Азар май вкара няколко пъти в груповата фаза.

Posted by: JIZAH 11 Jan 2018, 15:37

Пянич го няма... 16.gif 16.gif 16.gif

Posted by: indep 11 Jan 2018, 15:57

Това е гласувано от фенове с акаунти в уефа.

http://toty.uefa.com/?xtatc=INT-6-uclsection_news||toty

Posted by: Kirilov 11 Jan 2018, 20:11

Брой точки на полусезона през последните години:

2011-12 38 точки
2012-13 45 точки
2013-14 49 точки
2014-15 43 точки
2015-16 36 точки
2016-17 45 точки
2017-18 47 точки

Брой вкарани/допуснати голове на полусезона последните сезони:

2011/12 - 31 вкарани, 13 получени
2012/13 - 40 вкарани, 13 получени
2013/14 - 46 вкарани, 12 получени
2014/15 - 42 вкарани, 9 получени
2015/16 - 33 вкарани, 15 получени
2016/17 - 39 вкарани, 14 получени
2017/18 - 48 вкарани, 15 получени

Posted by: Hristo 12 Jan 2018, 14:04

Любопитен факт: през май 1980 Джузепе Марота привлича във Варезе 17-годишния тогава Микеланджело Рампула. На практика кариерите на двамата започват по едно и също време.

Posted by: pinkfloyd39 12 Jan 2018, 23:35

https://www.sportal.bg/news.php?news=703469

Заместникът на Игуаин feest.gif.

Posted by: since1897 13 Jan 2018, 09:08

Снимката, която може да коства на бивш руски национал 20 млн. евро

Кариерата на Павел Погребняк едва ли може да има по-лош финал, ако Динамо (Москва) изпълни заканата си и го глоби с крупната сума от 20 млн. евро. Не, няма грешка. Според източник от ръководството на клуба, бившият руски национал трябва да заплати точно толкова, ако наруши определени клаузи от договора си. А по всичко личи, че той го е сторил.

За какво става въпрос? Погребняк е най-скъпоплатеният футболист на Динамо и през лятото на 2016 година, когато тимът изпадна, ръководството искаше да се раздели с него, за да си спести огромната му заплата. Нападателят обаче отхвърли всички оферти и предпочете да остане в отбора, дори с риск изобщо да не играе. Той записа общо 8 мача и не вкара нито един гол, а Динамо спечели промоция и се завърна в Премиер лигата. Преди началото на настоящия сезон историята се повтори и Погребняк продължи да тренира с юношите. Бившият футболист на Зенит, Щутгарт, Фулъм и Рединг се появи на терена единствено за 25 минути в мача срещу Тосно.
Дотук няма проблем, но шефовете на Динамо са започнали разследване във връзка с пътуване на Погребняк до Италия преди месец. Това се е случило на 9 декември, когато Динамо имаше мач с Анжи. 34-годишният нападател обаче е бил в Торино с двамата си братя и са присъствали на дербито Ювентус - Интер. За това има и доказателства. В профила си в една от социалните мрежи Кирил Погребняк, който също е футболист, е публикувал снимка с братята си от трибуните на "Алианц Стейдиъм".

Пред МАТЧ ТВ човек от ръководството на Динамо обясни ситуацията по следния начин: "Погребняк се криеше от нас, но явно не е очаквал, че през цялото това време клубът събира необходимата информация. В договора му има железни клаузи, с предписани глоби за нарушаването на всяка от тях. Единственото задължение на футболиста е да не нарушава член 94 от Кодекса на труда, който предвижда уволнение за неявяване на работа. Неизпълнението на този пункт от договора му означава, че Погребняк трябва да заплати глоба в размер на 20 млн. евро. Знаем, че си е купил билетите за мача седмица по-рано. Разбира се, че постъпката му е от полза за Динамо. Той се наказа сам".

Пича си е фен на Юве,боли го за 20милн евро signs14.gif


Posted by: Hristo 20 Jan 2018, 15:22

Нещо доста любопитно: Дженоа и Ювентус са единствените отбори, които са били на първо място по брой спечелени шампионски титли на Италия от 1898 насам, когато се провежда първият шампионат изобщо в историята на калчото, спечелен именно от генуезкия клуб.

С 9-те си титли "грифоните" са рекордьори в Италия в продължение на 60 години: от 1898 до 1958. През 1952 Ювентус изравнява постижението на Дженоа, печелейки деветото си скудето, а от 1958 -
годината на първата златна звезда, Ювентус е едноличен притежател на този рекорд. През 2018 се навършват точно 60 години, откакто сме най-титулуваният отбор в Италия.

Posted by: Kirilov 23 Jan 2018, 23:19


Posted by: Hristo 24 Jan 2018, 15:41

Мачът с Дженоа бе под №150 между двата отбора във всички турнири:

- 83 победи
- 30 равенства
- 37 загуби
- голова разлика 294:184

***

От 1984 насам януарските мачове, които играем с Дженоа, са винаги в Торино:

- 08/01/1984 Ювентус - Дженоа 4:2
- 20/01/1991 Ювентус - Дженоа 0:1
- 26/01/2013 Ювентус - Дженоа 1:1
- 22/01/2018 Ювентус - Дженоа 1:0

***

Само веднъж досега бяхме играли с Дженоа в понеделник и това се беше случило преди 115 години. На 13/04/1903 в Генуа се играе финалът на първенството. Първоначално, тази среща е предвидена за 29-ти март, но е отложена за 9-ти април. Тъй като, обаче, ден по-рано някои футболисти на Ювентус, между които Дуранте, Барберис и Мация, играят приятелска среща в Торино като част от сборен торински отбор срещу Атлетик (Женева), завършила с победа 4:2, мачът с Дженоа отново е отложен, този път - за 13-ти април, което през 1903 се пада понеделник. И така, до онзи ден това беше единственият от всичките 150 мача между двата отбора, игран в първия ден от седмицата. През 1903 губим финала с 0:3 и така Дженоа печели петата си шампионска титла в шестото издание на италианското първенство, а Ювентус трябва да чака още две години, преди да триумфира със скудетото за първи път.

***

Победа с 1:0

- 501 пъти във всички турнири (356 пъти в Серия А);
- 286 пъти в Торино (212 пъти в Серия А);
- 13 пъти срещу Дженоа (12 пъти в Серия А);
- 29 пъти с Макс Алегри начело (22 пъти в Серия А).

***

Голът на Дъглас Коща в 16' е третият най-бърз гол от 13-те, с които сме побеждавали "грифоните" с по 1:0:

- 07/10/1992 Купа на Италия, Ювентус - Дженоа 1:0 (Мьолер в 11');
- 10/03/1974 Серия А, Дженоа - Ювентус 0:1 (Кукуреду в 12');
- 22/01/2018 Серия А, Ювентус - Дженоа 1:0 (Дъглас Коща в 16').

9 от тези 13 мача са спечелени с гол през първото полувреме.

***

Това бе трети гол за Дъглас Коща с бяло-черната фланелка, като и с трите си попадения бразилецът открива резултата.

***

За първи път, откакто е в Ювентус, Алекс Сандро бе сменен в мач от Серия А (негов 63-ти).

***

Вече 9 мача на "Ювентус Стейдиъм" Войчех Шчесни все още няма допуснат гол на южната врата.

***

Треньорът на Дженоа - Давиде Балардини - е част от една скромна група треньори, които са успявали да си тръгнат с точка от "Ювентус Стейдиъм" повече от веднъж. Останалите са: Роберто Манчини, Синиша Михайлович и Владимир Петкович. Всички те имат по две равенства, изковани на Стадиона, като само тези на Балардини и на Михайлович са постигнати и двете в Серия А.

Posted by: Hristo 28 Jan 2018, 17:32

За втори път играем с Киево на 27-ми януари:

- 27/01/2002 Киево - Ювентус 1:3
- 27/01/2018 Киево - Ювентус 0:2

В онзи мач през 2002 Чиро Ферара откри резултата още в 18', след което Моро си отбеляза автогол в 48'. Третият гол за нас бе дело на Дел Пиеро от дузпа в 72', но преди това в 56' Алекс сгреши от бялата точка срещу Лупатели.

Макар че няма връзка с вчерашния мач, отварям една скоба, защото мисля, че ще е интересно. В онзи мач срещу Киево от 2002 Дел Пиеро пропусна шестата си дузпа с бяло-черната фланелка, но по-интересното е, че до онзи момент Ювентус бе спечелил всичките срещи, в които Алекс бе пропускал дузпа. Традицията бе спазена и на 27/01/2002: 6 мача, в които Дел Пиеро пропуска дузпа - 6 победи за Ювентус. Всъщност, Ювентус никога не е губил мач, в който Дел Пиеро греши от бялата точка:

- 13 мача
- 9 победи
- 4 равенства
- голова разлика 30:10

Освен това, пропускът му на "Бентегоди" преди 16 години бе първият му извън Торино.

Друг доста любопитен факт е, че "Бентегоди" е единственият стадион извън Торино, на който Дел Пиеро пропуска две дузпи, а вторият му пропуск е почти една година след първия: 19/01/2003 Киево - Ювентус 1:4, като Алекс отново пропуска при резултат 0:2.

***

За седми път играем с Киево през януари и за първи път на вратата не пазеше Буфон.

Освен това, 6 от тези 7 януарски срещи са във Верона, а общият баланс е:

- 5 победи
- 1 равенство
- 1 загуба
- голова разлика 16:4

Любопитното тук е, че Киево отбелязва четирите си гола в първите 4 януарски мача (по един гол всеки мач), след което в следващите три ги бием на 0.

***

Киево е един от най-удобните ни съперници изобщо, като тук ще споделя един интересен статистически факт: от всички съперници, срещу които имаме поне 30 изиграни мача, Киево е отборът, срещу който сме спечелили най-висок процент от двубоите си (71.88%). На второ място по този показател е Ливорно (67.39%), а на трето - Алесандрия (65.85%). Срещу Лече и СПАЛ имаме 65.79% успеваемост и т.н. Говорим за всички турнири, не само за Серия А, макар че картинката е почти същата и за първенство: Киево (73.33%), Ливорно (70.59%) и Падова (68.75%).

***

Стана дума за това по време на коментара вчера, но да го маркираме и тук: шеста поредна победа като гости на Киево в Серия А.

В исторически план по-дълги серии при гостувания за първенство имаме само срещу Аталанта (9) в периода между 30/01/2005 и 06/03/2016 и срещу Каляри (7) - серия, която започна на 05/02/2011 и все още продължава.

Между 26/03/1933 и 21/10/1951 6 поредни победи като гости записваме и срещу Про Патрия.

***

И още един любопитен факт за Киево: това е отборът, срещу който Марчело Липи дебютира начело на Ювентус на 31/08/1994. Срещата, която се играе на "Деле Алипи", е първи 1/16-финал за Купата на Италия и завършва 0:0.

***

Следващата победа, която запишем, ще бъде под №2300 във всички турнири.

***

Победата срещу Киево бе под №102 за Макс Алегри в Серия А начело на Ювентус, с което той се изравни с Карло Каркано на второто място.

Пред Алегри остава само Трапатони със 163 победи в Серия А при първия си престой в клуба.

Същото е и положението, ако погледнем статистиката във всички турнири: Трап е начело с 245 победи при първия си стинт срещу 139 за Алегри и 137 за първия Липи.

***

Последният случай, когато наш съперник остана с 9 души на терена, бе на 05/01/2014 при победата с 3:0 срещу Рома. Тогава изгонени бяха Де Роси и Кастан в рамките на една минута при резултат 2:0. Преди това:

- 11/08/2012 Ювентус - Наполи 4:2 (Пандев в 85' и Сунига в 94' при 2:2)
- 11/11/2007 Парма - Ювентус 2:2 (Морфео в 78' при 2:1 и Коли в 92' при 2:2)
- 12/05/2007 Ювентус - Болоня 3:1 (Терци в 85' при 1:1 и Марацина в 87' при 2:1)
- 15/04/2006 Каляри - Ювентус 1:1 (Абейхон и Ланджела в 96' при 1:1)
- 01/12/2002 Рома - Ювентус 2:2 (Кандела в 87' и Тоти в 90' при 2:2)
- 16/09/2000 Бреша - Ювентус 0:0 (Ийяна в 89' и Дел Неро в 94')
- 09/01/2000 Парма - Ювентус 1:1 (Торизи в 67' при 0:0 и Дино Баджо в 77' при 0:1)
- 05/01/1997 Парма - Ювентус 1:0 (Мели в 64' и Киеза в 66' при 1:0)
- 13/05/1995 Дженоа - Ювентус 0:4 (Галанте в 51' при 0:0 и Торенте в 80' при 0:3)
- 19/03/1995 Ювентус - Кремонезе 1:0 (Де Агостини в 57' при 0:0 и Вердели в 78' при 1:0)
- 15/01/1995 Ювентус - Рома 3:0 (Червоне в 71' при 1:0 и Петруци в 83' при 2:0)
- 01/12/1994 Ювентус - Рома 3:0 (Карбони в 53' и Петруци в 89' при 2:0)
- 01/11/1992 Ювентус - Анкона 5:1 (Руджери в 24' при 0:0 и Солиано в 61' при 3:0)
- 17/11/1991 Ювентус - Торино 1:0 (Бруно в 16' и Поликано в 51' при 1:0)
- 06/01/1991 Ювентус - Наполи 1:0 (Гали в 32' при 0:0 и Крипа в 93' при 1:0)
- 06/11/1977 Ювентус - Аталанта 1:1 (Мастропаскуа в 47' и Вавасори в 78' при 1:1)
- 22/05/1977 Сампдория - Ювентус 0:2 (Брешани и Валенте в 84' при 0:2)
- 29/11/1970 Ювентус - Рома 2:0 (Капелини в 45' и Амарилдо в 50' при 0:0)
- 01/12/1968 Наполи - Ювентус 2:1 (Сивори и Панцанато в 44' при 2:1)
- 09/01/1966 Болоня - Ювентус 0:1 (Халер и Булгарели в 89' при 0:1)
- 03/10/1965 Ювентус - Виченца 4:1 (Пини в 86' и Колаузиг в 89' при 4:1)
- 01/02/1953 Болоня - Ювентус 1:0 (Балачи в 55' и Хосе Гарсия в 72' при 1:0)
- 15/03/1942 Ювентус - Аталанта 1:1 (Фабри и Ламана в 88' при 1:1)
- 27/10/1940 Наполи - Ювентус 2:2 (Куарио в 20' при 0:2 и Прето в 77' при 2:2)
- 05/06/1932 интер - Ювентус 2:4 (Болцони и Меаца в 67' при 1:2)
- 14/12/1930 Ювентус - Торино 2:0 (Прато в 51' и Силано в 90' при 2:0)
- 26/01/1930 Падова - Ювентус 2:1 (Бергамини в 81' и Занинович в 88' при 2:1)
- 13/03/1927 Бреша - Ювентус 0:2 (Бисолоти в 75' и Ваилати в 78' при 0:1)
- 13/02/1927 Ювентус - Алба Рома 1:0 (Матеи в 54' и Дзироли в 71' при 1:0)

Има и два мача, в които трима съперникови футболисти са получили червени картони:

- 05/04/2003 Ювентус - Торино 2:0 (Лукарели в 42', Мецано в 56' и Маринели в 67' при 1:0)
- 24/04/1949 Ювентус - Болоня 2:0 (Таити, Такони и Марки в 65' при 1:2, като впоследствие, е присъдена служебна победа за Ювентус)

Posted by: Hristo 01 Feb 2018, 08:30

Вече 23 мача във всички турнири нямаме загуба от Аталанта: 19 победи и 4 равенства.

***

Едва шеста победа с 1:0 срещу Аталанта в Бергамо и общо 13-та с този резултат срещу "бергамаските".

***

За трети път играхме срещу Аталанта на 30-ти януари:

- 30/01/1966 Ювентус - Аталанта 1:1 (Серия А)
- 30/01/2005 Аталанта - Ювентус 1:2 (Серия А)
- 30/01/2018 Аталанта - Ювентус 0:1 (Купа на Италия)

Спомням си един доста комичен епизод от срещата от 2005, когато в продължението Тюрам върна една топка към Буфон, който се опита да я спре с крак, но не успя и така се стигна до автогол, записан на името на французина. На Буфон му беше забавна тази ситуация, но аз си потреперих в последните секунди smile.gif Ето https://www.youtube.com/watch?v=3kW6zlet_nw от въпросния мач, на когото му се гледа.

***

Джанлуиджи Буфон не беше играл за Купата на Италия от 12/12/2012 или малко над 5 години! Интересно е, че и тогава спечелихме с 1:0 (срещу Каляри), а в този мач, игран на 12/12/12 №12
(Себастиан Джовинко) вкара единствения гол в 12-та минута на второто полувреме smile.gif

Вече три последователни мача за Купата Буфон няма допуснат гол. Любопитното тук е, че за последно в този турнир му вкараха Лусио и Балотели точно на 32-я му рожден ден (28/01/2010), когато загубихме от интер с 2:1 на "Меаца" и отпаднахме на четвъртфинал.

Едва 13 мача за Буфон в турнира за Купата на Италия от общо 639 за Ювентус (13 допуснати гола).

***

14-та спасена дузпа за Буфон! Правилно някои отбелязаха в една от темите, че чак в последните години Буфон започна да спасява повече. Половината от дузпите си Джиджи спасява в последните си по-малко от 4 години или от 16-ти март 2014 насам (7). Първите му 7 са разхвърляни от 2002 до 2011, а между 12/12/2011 и 16/03/2014 Буфон нямаше спасена дузпа - това са две години и три месеца - като в този период са му изпълнявали 6 дузпи.

Друг интересен факт е, че печелим последните 7 мача, в които Буфон е отразил наказателен удар, както и че нямаме загуба в тези 14 мача (11 победи и 3 равенства).

Нещо доста любопитно: Алехандро Гомес е вторият аржентинец, на когото Буфон спасява дузпа; първият беше Херман Денис, а това се случи срещу същия съперник, при същия резултат (0:1) на същия стадион, но на другата врата, а Денис би в същия ъгъл, в който и Гомес.

Аталанта става вторият отбор, срещу който Буфон спасява две дузпи (първият е Дженоа), а след "Олимпико" в Рим и "Луиджи Ферарис" в Генуа "Атлети адзури д'Италия" е третият стадион, на който Буфон спасява две дузпи в гостувания; 6 дузпи е спасил Джиджи в Торино и 8 - извън Торино, като не е дублирал постижението си единствено във Флоренция и Лион.

Това е третата най-рано спасена дузпа за Буфон, но най-ранната - в гостуване:

- 5' срещу Роберто Баджо (26/10/2003 Ювентус - Бреша 2:0)
- 6' срещу Роберто Муци (06/01/2002 Ювентус - Удинезе 3:0)
- 25' срещу Алехандро Гомес (30/01/2018 Аталанта - Ювентус 0:1)

Освен това, Буфон е с успеваемост от 66.66% що се отнася до дузпите, отсъдени с ВАР: 2 спасени (срещу Каляри и Аталанта) и една реализирана (срещу Дженоа и Гълъбинов).

Точните цифри за успеваемостта на Буфон в Ювентус са:

- 14 спасени дузпи
- 44 допуснати гола от дузпа

Което прави 14 спасени от 58 или малко над 24%. Тук, обаче, със сигурност влизат и няколко дузпи, които са били извън очертанията на вратата, което прави успеваемостта на Буфон в Ювентус по-малка от тези 24%. За съжаление нямам информация колко точно са тези дузпи, но грубо казано, Буфон хваща една на всеки пет.

EDIT: Така става, като пиша рано сутрин post-294-1159097011.gif Естествено, че имам такава информация: две са дузпите, изпълнявани срещу Буфон, които не попадат в очертанията на вратата:

- 29/11/2011 Наполи - Ювентус 3:3 (Марек Хамшик)
- 29/04/2015 Ювентус - Фиорентина 3:2 (Гонсало Родригес)

Допълвайки горната статистика, се получава следното:

60 дузпи, изпълнени срещу Буфон:

- 14 спасени
- 2 пропуснати
- 44 допуснати гола от дузпа

Т.е. успеваемостта на Буфон е 23.33%, което е малко повече от една на пет.

***

Срещу Аталанта Гонсало Игуаин отбеляза най-бързия си гол като футболист на Ювентус, подобрявайки постижението си от септември 2016, когато се разписа срещу Сасуоло в 5'. Общо 5 гола за аржентинеца в първите 10 минути.

Освен това, голът на Игуаин е осмият най-ранен изобщо в съперничеството между Ювентус и Аталанта: 7 гола са били отбелязани във 2', а има и един автогол на Депетрини в 3'.

За последно толкова ранен гол срещу Аталанта вкара Мирко Вучинич на 16/12/2012 при победата с 3:0; тогава черногорецът се разписа във 2'.

***

Масимилиано Алегри продължава с феноменалното си представяне в турнира за Купата:

- 18 мача
- 15 победи
- 3 загуби
- голова разлика 39:14

Може да се каже, че Алегри е треньорът с най-висок процент победи в този турнир (83.33%), изпреварвайки Вири Розета (76.92%), както и Калигарис, Монти, Брочич и Амарал с по 75%, при това - със значително повече мачове от всички тях.

Виолак, Ферари и Депетрини са със 100% успеваемост за Купата, но само с по два мача.

Чакаме и мач №200 за Макс начело на Ювентус, който ще се състои на 9-ти февруари срещу Фиорентина на "Артемио Франки".

Posted by: Hristo 01 Feb 2018, 12:31

Цитат(Kirilov @ 30 Jan 2018, 22:01) *
Колко футболисти над 40 годишна възраст са играли при нас?

Изненадващо или не, Буфон е едва вторият футболист на Ювентус, записал мач на 40 години.

Първият, както сами можете да се досетите, е Дино Дзоф, който играе последния си мач на 25/05/1983 на 41 години и почти 3 месеца. Да видим дали Буфон ще успее да счупи и този клубен рекорд, превръщайки се в най-възрастния футболист в клубната ни история.

Три месеца разделиха Антонио Кименти през 2010 от това да стане вторият след Дзоф, играл на 40 (навършени) години: роден на 30/06/1970, Кименти записа последния си мач за Ювентус на 21/03/2010.

Мярнах, че някой беше споменал Рампула: резервата на Перуци от 90-те игра в Ювентус до 39 години и 4 месеца.

Сред най-възрастните играчи в нашата история е и Джузепе Романо, който играе до 38 години и 7 месеца. Именно Романо дълго време държи рекорда за най-възрастен футболист с минути за Ювентус, записвайки последния си мач на 02/06/1957, преди Дзоф да го подобри някъде около 1981.

Интересни имена има, играли до 38 (навършени и ненавършени) години при нас: Марко Сторари, Алесандро Дел Пиеро, Чиро Ферара, Джузепе Фурино, Жозе Алтафини и Луис Монти.

Канаваро и Недвед играха почти до 37, а през май Бардзали ще навърши 37 и догодина ще се присъедини към горната група.

Posted by: Hristo 05 Feb 2018, 00:22

Победа с резултат 7:0:

- 10 във всички турнири (6 в Серия А)
- 9 в Торино (5 в Серия А)
- 2 на "Ювентус Стейдиъм" (2 в Серия А)
- 2 с Масимилиано Алегри (2 в Серия А)
- 1 срещу Сасуоло (1 в Серия А)

За последно с този резултат бяхме побеждавали Парма (09/11/2014).

Само при Джовани Трапатони до този момент бяхме записвали две победи с по 7:0 (11/09/1983 срещу Асколи и 14/09/1983 срещу Легия (Гданск)).

***

Първи хеттрик за Гонсало Игуаин с фланелката на Ювентус, с което Пипита става 75-ят футболист с хеттрик в историята на клуба и 10-ят аржентинец.

Също така, това е хеттрик №99 за Ювентус в Серия А.

***

Игуаин вече е футболистът на Ювентус с най-много голове срещу Сасуоло (6), изпреварвайки Дибала и Тевес, които имат по 4.

***

Това е третият хеттрик, отбелязан на "Ювентус Стейдиъм", и вторият - в Серия А, като и двата са реализирани от аржентинци и срещу Сасуоло:

- 27/11/2013 Ювентус - Копенхаген 3:1 (Артуро Видал)
- 15/12/2013 Ювентус - Сасуоло 4:0 (Карлос Тевес)
- 04/02/2018 Ювентус - Сасуоло 7:0 (Гонсало Игуаин)

***

Последният наш играч, вкарал хеттрик през второто полувреме, бе Давид Трезеге, който на 31/10/2007 се разписа на три пъти срещу Емполи в 51' от дузпа, в 62' и в 70'.

Последният хеттрик, отбелязан от наш футболист през второто полувреме, без нито едно от попаденията да е от статично положение, датираше от 20/02/2000, когато Филипо Индзаги вкара на Венеция в 79', 91' и 95'.

***

От сезон 1951/52 не се беше случвало да вкараме хеттрик и в двата мача за първенство срещу един съперник, когато, първо, Джон Хансен през есенния дял, след което - Паскуале Виволо през пролетния, отбелязват хеттрик срещу Удинезе. Днес това се случи едва за втори път в историята на Ювентус (през есента Дибала вкара хеттрик срещу Сасуоло).

1932/33 и 1951/52 са единствените сезони, в които реализраме 4 хеттрика в Серия А в рамките на една кампания (колкото имаме до момента през 2017/18), което е второто ни най-добро постижение след сезон 1949/50, когато наши футболисти отбелязват цели 7 хеттрика.

***

Игуаин е вече с 49 гола за Ювентус, което го прави 36-ят най-резултатен футболист в нашата история. Пред него са Хирцер и Тевес с по 50 попадения, а от настоящия отбор най-много има Дибала (59).

***

И трите гола на Игуаин днес паднаха на северната врата, с което сметката на Пипита пред Curva Nord набъбна на 20 (срещу едва 5 пред Curva Sud). Гонсало не е вкарвал на южната врата от 09/09/2017, когато се разписа на нея срещу Киево.

***

Сами Кедира днес се отчете с първия си дубъл в бяло-черно, превръщайки се в първия немец с doppietta след Хелмут Халер (4 пъти) и Анди Мьолер (2 пъти), който прави това за последно на 17/04/1993 срещу Милан; и двата гола на Мьолер тогава падат през първото полувреме (13' и 21').

Кедира е третият играч на Ювентус, реализирал дубъл на 4-ти февруари:

- 04/02/1962 Торино - Ювентус 1:3 (Бруно Николè)
- 04/02/2004 Ювентус - интер 2:2 (Марко Ди Вайо)
- 04/02/2018 Ювентус - Сасуоло 7:0 (Сами Кедира)

***

От 39 години не бяхме печелили на 4-ти февруари. Последната ни победа на този ден датираше от 1979 (3:0 срещу Верона на "Бентегоди"), а преди това - от 1962 (3:1 срещу Торино).

В следващите 4 мача, играни на тази дата, записваме 3 равенства и една загуба преди разгрома над Сасуоло днес.

Нещо повече: на този ден допускаме две от най-срамните си загуби изобщо в историята. През 1940 губим у дома от Триестина с 2:6, а през 1968 - от Варезе с 0:5 с хеттрик на Анастази.

Та 4-ти февруари не е от най-благоприятните за нас дати.

***

Това бе осми мач на Ювентус, ръководен от съдията Пиеро Джакомели, като при него сме без грешка: 8 победи и голова разлика 27:4. Само срещу Аталанта миналия сезон за Купата и срещу Карпи за първенство сме допускали попадения (по две в двата мача). В останалите 6 срещи имаме 6 чисти мрежи.

***

В последните 5 мача срещу отборите, водени от Джузепе Якини, сме с 5 победи и голова разлика 15:1. Общо срещу Якини: 7 победи и едно равенство при голова разлика 22:2. На "Ювентус Стейдиъм" отбор на Якини все още не е отбелязвал гол срещу Ювентус: 3 победи в 3 мача и голова разлика 12:0.

Posted by: Kirilov 07 Feb 2018, 19:51


Posted by: Hristo 10 Feb 2018, 20:48

Започвам с числото 200, което е най-актуалното след вчерашния мач.

***

Масимилиано Алегри записа мач №200 начело на Ювентус.

Любопитно съвпадение: Ериберто Ерера, който води Ювентус в периода между 1964 и 1969, записва своя мач №200 на същата дата (9-ти февруари) през 1969 (равенство 1:1 с Палермо).

От петимата треньори с 200+ мача начело на Ювентус (Ерера, Парола, Трапатони, Липи и Алегри) само Парола и Алегри са спечелили своя мач №200; останалите трима записват равенства.

Въпреки че не е напълно коректно, може да се каже, че Алегри държи най-високия процент победи в историята на клуба (точно 71% след вчерашната победа над Фиорентина). За да сме максимално прецизини, трябва да кажем, че по-висок процент има единствено Луиджи Бертолини (72.73%), който, обаче, е бил треньор на Ювентус в едва 11 мача, което е несъпоставимо с 200-те срещи на Макс.

Между другото, утре се навършват 41 години от смъртта на Бертолини.

***

Още едно доста любопитно съвпадение: преди точно 5 години, на 9-ти февруари 2013, отново в 24-я кръг на Серия А, но в Торино, победихме Фиорентина със същия резултат (2:0), а това беше мач №200 за Клаудио Маркизио с бяло-черната фланелка.

***

Срещу Фиорентина Федерико Бернардески вкара гол №200 в историята на Ювентус, отбелязан от играчи срещу бившите им клубове.

Борел I, Скалиоти, Роберто Баджо (два гола), Матри и Куадрадо са останалите, разписвали се срещу Фиорентина като ex.

Бернардески е шестият играч на Ювентус, наказал бивш свой отбор от свободен удар; останалите са Алдо Серена (срещу Торино), Дел Пиеро (два пъти срещу Падова), Божинов (срещу Лече), Пирло (срещу Милан) и Дибала (срещу Палермо), а Ювентус печели всичките 7 срещи, в които се е случвало такова нещо.

Преди точно 60 години, на 9-ти февруари 1958, Флавио Емоли също бележи срещу бивш свой отбор (Дженоа) за победата с 3:1 на "Ферарис".

***

Още нещо, с което Бернардески ще остане завинаги в историята на клуба: неговият гол бе №300 във всички турнири за Ювентус срещу Фиорентина в съперничеството между двата клуба.

Любопитен факт е, че останалите юбилейни попадения срещу "виола" (№100 и №200) са отбелязани на една и съща дата и все на "Артемио Франки":

- №100 Паскуале Виволо - 12/10/1952 Фиорентина - Ювентус 1:2 (Виволо вкарва и двата гола в този мач, като юбилейният е първият)
- №200 Бенямино Виньола - 12/10/1986 Фиорентина - Ювентус 1:1

***

Бернардески е четвъртият играч на Ювентус, вкарал срещу Фиорентина от свободен удар след Дел Пиеро (10/01/2006), Пепе (27/11/2010) и Пирло (20/03/2014).

***

Гонсало Игуаин отбеляза своя гол №50 за Ювентус, с което се изравни с Ференц Хирцер и Карлос Тевес.

Игуаин е 36-ят футболист на Ювентус, успял да стигне до 50 попадения с бяло-черната фланелка. Интересно дали до края на сезона ще успее да изпревари Дибала, който за момента е с 59.

***

Миралем Пянич записа мач №50 за Ювентус в Серия А.

***

Марио Манджукич с мач №100 като титуляр за Ювентус.

***

Джорджо Киелини се изравни с Джампиеро Бониперти по брой изиграни срещи за Ювентус (459) и, струва ми се, ознаменува този момент по прекрасен начин, давайки една от редките си в кариерата асистенции.

Оттук насетне Джорджо започва да гони Дзоф (476) и Бетега (482), като има всички шансове да се превърне в петия играч в историята, достигнал 500 мача за клуба.

***

Следващият мач на Алекс Сандро ще бъде под №100 за него с фланелката на Ювентус.

Posted by: Hristo 11 Feb 2018, 23:42

Цитат(Kirilov @ 10 Feb 2018, 11:01) *
88 мача - 50 гола

Което го прави 11-ят най-бързо реализирал 50 гола футболист на Ювентус:

- 43 мача - Ференц Хирцер
- 49 мача - Феличе Плачидо Борел II
- 60 мача - Пиетро Марио Пасторе
- 65 мача - Омар Сивори
- 70 мача - Джон Хансен и Джон Чарлз
- 84 мача - Мишел Платини
- 86 мача - Гулиелмо Габето, Риза Лушта и Давид Трезеге

А освен Игуаин, 50 гола за 88 мача са отбелязали още Бониперти и Баджо.

Ел Пипита е по-бърз дори от голови машини като Индзаги (90), Тевес (92), Анастази (108), Бетега (121) и т.н.

Т.е., от Платини насам само Трезеге е успял да вкара първите си 50 гола за клуба по-бързо от Игуаин, и то - говорим за някакви си два мача разлика. Общо взето, Игуаин си се движи в графика на Индзаги и Трезеге, което казва всичко.

С Баджо са равни, но от първите 50 гола на италианеца 21 са от дузпа и 7 - от свободен удар. Да, говорим за съвсем различен тип футболисти, но пак е интересно сравнение.

Posted by: Hristo 14 Feb 2018, 15:47

100 мача за Алекс Сандро с екипа на Ювентус!

Сандро е 152-ят играч, достигнал 100 мача за клуба и петият бразилец след Синезиньо, Алтафини, Жулио Сезар и Амаури. Любопитно съвпадение е, че Синезиньо също стига до 100 мача за Ювентус за 885 дни, за колкото го прави и Алекс Сандро.

Бразилецът е 10-ят футболист, изиграл стотния си мач в ШЛ, и седмият - на "Ювентус Стейдиъм" след Джовинко, Видал, Лихтщайнер, Погба, Падоин и Асамоа. Алекс Сандро, обаче, е първият играч, чийто мач №100 за клуба е на Стадиона и не е победа.

За четвърти път наш футболист играе мач №100 срещу английски отбор след:

- Адолфо Гори през 1965 срещу Ливърпул;
- Серджо Порини през 1996 срещу Манчестър Юнайтед;
- Никола Аморузо през 2002 срещу Арсенал.

От малко над 34 години не се беше случвало наш играч да запише стотния си мач за Ювентус при резултат 2:2. Последният такъв случай е Чезаре Прандели, който на 11/12/1983 стига до 100 мача за клуба при равенството 2:2 срещу Удинезе на "Фриули". Преди Прандели и Сандро при такъв резултат мач №100 играят още Комби (1926), Мани (1948), Мучинели (1951), Бертучели (1952) и Спинози (1972), а общо при равенства имаме цели 39 футболиста или грубо 25%.

Ето и повече данни за първите 100 мача на Алекс Сандро в бяло-черно:

- 83 мача като титуляр;
- 17 мача като резерва;
- 3 пъти е бил заменян;
- 1 червен картон;
- 79 цели мача;
- 65 мача в Серия А;
- 10 мача за Купата на Италия;
- 2 мача за Суперкупата на Италия;
- 23 мача в Шампионската лига;

- 7 гола (всички като титуляр и всички в Серия А);
- 2 пъти открива резултата.

Със 7 гола в първите си 100 мача за Ювентус са още Кукуреду, Брио, Конте, Ферара, Дзамброта, Легроталие, Канаваро и Касерес.

Следващият, който съвсем скоро ще се присъедини към "Клуб 100", е Сами Кедира, който за момента е с 96 мача.

***

Още няколко футболисти записват през годините своите юбилейни срещи на 13-ти февруари: на този ден през 1966 Джампаоло Меникели прави 100 мача, а през 2011 - Мохамед Сисоко (също 100) и Джорджо Киелини (200).

***

Гонсало Игуаин е вече с 52 гола, с което се изравни с Антонио Кабрини. Любопитно е, че това се случва точно в деня, в който Кабрини дебютира за Ювентус през 1977. А малко по-надолу ще видите, че Кабрини е един от шестимата в нашата история, едновременно отбелязали и пропуснали дузпа в един мач, та по доста интересен начин се преплитат съдбите на Игуаин и Кабрини в този случай.

***

Отбелязвайки два гола още преди да са изтекли 10 минути, Игуаин стана автор на един от най-бързите дубъли в историята на Ювентус:

- 07/10/1951 Ермес Мучинели (2' и 5') срещу Аталанта;
- 08/02/1987 Алдо Серена (3' и 6') срещу Емполи;
- 14/03/2010 Алесандро Дел Пиеро (2' и 7') срещу Сиена;
- 10/12/1950 Ермес Мучинели (1' и 8') срещу Новара;
- 22/04/2012 Артуро Видал (4' и 8') срещу Рома;
- 13/02/2018 Гонсало Игуаин (2' и 9') срещу Тотнъм.

***

Гонсало Игуаин е седмият играч в нашата история, който вкарва и пропуска дузпа в един мач:

- 18/05/1941 Пиетро Рава срещу Фиорентина: вкарва първата в 79' за 3:4 и пропуска втората в 84' за 4:5; губим с 3:5;
- 06/01/1952 Джакомо Мари срещу интер: вкарва първата в 71' за 3:2 и пропуска втората в 85' за 4:2; печелим с 3:2;
- 13/05/1973 Жозе Алтафини срещу интер: вкарва първата в 42' за 2:0 и пропуска втората в 44' за 3:0; печелим с 2:1;
- 21/09/1980 Антонио Кабрини срещу Комо: вкарва първата в 35' за 2:0 и пропуска втората в 85' за 3:0; печелим с 2:0;
- 21/01/1990 Луиджи Де Агостини срещу Асколи: вкарва първата в 19' за 2:0 и пропуска втората в 80' за 3:1; печелим с 2:1;
- 27/01/2002 Алесандро Дел Пиеро срещу Киево: пропуска първата в 56' за 3:0 и вкарва втората в 72' за 3:1; печелим с 3:1;
- 19/01/2003 Алесандро Дел Пиеро срещу Киево: вкарва първата в 20' за 2:0 и пропуска втората в 50' за 3:0; печелим с 4:1.

***

Игуаин беше на една дузпа разстояние от това да реализира първи хеттрик за Ювентус в ШЛ от 27/11/2013, което щеше да бъде петият хеттрик, отбелязан от наш играч в турнира, както и първият, реализиран изцяло през първото полувреме (пак в ШЛ).

***

Джанлуиджи Буфон не беше допускал гол от 31/10/2017, когато завършихме 1:1 със Спортинг, което се равнява на 644 минути.

Общо за Ювентус и националния отбор Буфон не беше инкасирал гол в продължение на 693 минути или от загубата на Италия срещу Швеция на 10-ти ноември.

***

За шести път завършваме 2:2 на "Ювентус Стейдиъм", последните 4 от които - в ШЛ (срещу Галатасарай, Реал (Мадрид), Байерн (Мюнхен) и Тотнъм).

***

Всички равенства, които сме записвали на фаза "осминафинал в ШЛ", са 2:2 и като домакини:

- 10/03/2009 Ювентус - Челси 2:2
- 23/02/2016 Ювентус - Байерн (Мюнхен) 2:2
- 13/02/2018 Ювентус - Тотнъм 2:2

През 1975 правим 2:2 с Борусия (Мьонхенгладбах) в Торино и след загуба с 0:2 в първата среща в Германия отпадаме на осминафиналите.

Иначе казано - завършим ли 2:2 в осминафинална среща за КЕШ/ШЛ, независимо дали в първия, или във втория мач, неизменно отпадаме от турнира (3 от 3).

Все пак, през 1983 завършваме 2:2 с ПСЖ на осминафинал за КНК и след 0:0 на реванша в Торино продължаваме към четвъртфиналите, след което печелим и трофея.

***

Резултат 2:2:

- 200 пъти (9 пъти в ШЛ);
- 3 пъти в елиминационната фаза на ШЛ;
- 88 пъти в Торино (6 пъти в ШЛ);
- 83 пъти като домакини (6 пъти в ШЛ);
- 4 пъти срещу английски отбори (3 пъти в ШЛ);
- 7 пъти с Макс Алегри начело (2 пъти в ШЛ).

Posted by: Replicant 15 Feb 2018, 14:24

Малко цифри от настоящата кампания, по отношение голове и асистенции за играчите, които имат повечко от тях:



- Марио Манджукич - 2.316 минути, 7 гола, 3 асистенции;

- Хуан Куадрадо - 1405 минути, 4 гола, 5 асистенции;

- Федерико Бернардески - 914 минути, 5 гола, 6 асистенции;

- Дъглас Коста - 1647 минути, 3 гола, 6 асистенции;

- Гонзало Игуаин - 2745 минути, 20 гола и 3 асистенции;

- Пауло Дибала - 2058 минути, 17 гола, 5 асистенции;

- Сами Кедира - 1844 минути, 6 гола, 4 асистенции;

- Мирален Пянич - 2293 минути, 5 гола, 10 асистенции;

- Алекс Сандро - 2166, 2 гола, 6 асистенции;



От останалите, накратко - Бенатия с 2 гола, Ругани с гол и асистенция, Шилето с един гол, Лихта и Киело с по 2 асистенции, Барза с една асистенция, Матюиди с 2 гола и асистенция, Маркиза и Аса с по 1 асистенция. Освен вратарите, само Хьоведес, Бентанкур и Стураро нямат гол или асистнеция.

Posted by: Hristo 20 Feb 2018, 16:01

Ако в неделя победим Аталанта, това ще бъде 10-та поредна победа в Серия А.

Поглеждайки статистиката, се оказва, че двуцифрени победни серии за първенство сме записвали само 6 пъти досега, последните 5 от които - от 2005 насам:

- 10 поредни победи: 28/03/1932 - 05/06/1932
- 10 поредни победи: 29/05/2005 - 26/10/2005 (в два сезона)
- 12 поредни победи: 27/10/2013 - 18/01/2014
- 13 поредни победи: 07/04/2014 - 05/10/2014 (в два сезона)
- 15 поредни победи: 31/10/2015 - 13/02/2016
- 10 поредни победи: 28/02/2016 - 01/05/2016

Posted by: Hristo 25 Feb 2018, 15:59

УЕФА са публикували интересен материал на своята страница. Става въпрос за най-дългите домакински серии без загуба в Шампионската лига, като акцентът пада върху тези на Барселона и Ювентус, които са непобедени у дома от пролетта на 2013 или вече близо 5 години: 23 срещи за Ювентус и 24 - за Барселона. Любопитно е, че и двата отбора губят за последно на свой терен от един и същ съперник, който ги побеждава в два поредни кръга в елиминациите: първо, на четвъртфиналите Байерн (Мюнхен) победи нас в Торино с 2:0, след което на полуфиналите надделя с 3:0 над Барселона на "Ноу Камп".

А рекордът принадлежи именно на баварците, които в периода 04/03/1998 - 02/04/2002 записват 29 поредни мача без загуба като домакини в ШЛ.

Ето и най-дългите серии:

- 29 Байерн (Мюнхен) 04/03/1998 – 02/04/2002
- 24 Барселона 18/09/2013 – продъжлава
- 24 Арсенал 14/09/2004 – 15/04/2009
- 23 Манчестър Юнайтед 27/09/2005 – 03/11/2009
- 23 Ювентус 02/10/2013 – продължава
- 21 Челси 12/09/2006 – 08/12/2009
- 21 Барселона 24/11/2009 – 10/04/2013
- 21 Реал (Мадрид) 27/09/2011 – 09/12/2014

Ако отстраним Тотнъм, можем още този сезон да изпреварим Юнайтед и поне да се изравним с Арсенал. Ако не - на есен. А Барселона посто не виждам как ще загубят у дома в близко бъдеще, та ми се струва, че догодина рекордът на Байерн може и да падне.

А ако обърнете внимание на класацията, ще забележите, че въпросната загуба на Барса срещу Байерн от април 2013 е единствената им на "Ноу Камп" в последните 46 домакинства в турнира, което е абсурдно.

Posted by: Kirilov 04 Mar 2018, 09:25

Сасуоло са с най-слабата атака в топ 5 първенствата на Европа с вкарани само 15 гола за 26 мача. Другите "опашкари" из европейските терени са Хамбургер с 18 гола от 24 мача, Каен с 20 от 27 и Суонзи с 21 вкарани от 28 мача. Интресното е, че средната голова успеваемост на Серия А към този момент е 2.71, по-висока от тази на ВЛ, Бундеслига и Лига 1.

Posted by: Hristo 04 Mar 2018, 23:33

Срещу Лацио Пауло Дибала изигра своя мач №100 като титуляр за Ювентус.

Лацио определено е любимата мишена на Дибала, откакто е в клуба: аржентинецът вече е с 8 гола срещу "орлите" (5 в Серия А и 3 за Суперкупата на Италия); 5 има срещу Дженоа, а по 4 - срещу Верона, Сасуоло и Удинезе.

Освен това, Дибала доста бързо се превърна в един от най-резултатните ни футболисти срещу Лацио във всички турнири: най-много попадения срещу "орлите" има Дел Пиеро (14), следван от Бетега (11) и Джон Чарлз (9); по 8 гола имат Дибала, Джон Хансен и Трезеге, а аржентинецът вече изпревари имена като Бониперти, Борел II и Сивори, които са се разписвали по 7 пъти срещу Лацио.

***

Това бе мач №99 за Сами Кедира с екипа на Ювентус и може би още в сряда срещу Тотнъм ще запише мач №100.

***

Вече 661 минути нямаме допуснат гол за първенство. При чиста мрежа и срещу Удинезе след седмица, ще сме на 751 минути, което би било седмото най-добро постижение в историята на Серия А.

Иначе, за последните 1181 минути сме инкасирали само един гол (този на Касерес) и все още сме без допуснат гол в първенството през 2018.

Чисто статистически правим един от най-силните си сезони изобщо. В сравнение с миналия сезон, например, всичките ни показатели са по-добри:

- печелим повече (76.32% победи сега срещу 73.68% през 2016/17)
- по-малко равенства (13.16% срещу 14.04%)
- губим по-малко (10.53% срещу 12.28%)
- вкарваме повече (2.105 гола средно на мач срещу 1.965)
- допускаме по-малко (0.658 гола средно на мач срещу 0.737)

Данните са за всички турнири.

В Серия А също правим една от най-силните си кампании. След 26 изиграни мача сме с 2 точки повече, отколкото през миналия сезон, изоставаме само с точка от рекордния 13/14 и изпреварваме с точка отбора на Капело 05/06, който започна да боксува около средата на март, но дотогава се движеше с чудовищно темпо.

22 победи в първите 26 мача в Серия А, което е клубен рекорд, имаме само през 2013/14, 2016/17 и 2017/18.

Разликите с 13/14 са минимални: през тази кампания сме допуснали една загуба повече, за сметка на хикс преди 4 сезона; за сметка на това, обаче, имаме един гол повече, а сме допуснали 4 по-малко, което означава и по-добра голова разлика с 5 попадения.

Разликата с миналия сезон е, че тогава имахме 4 загуби, докато сега сме с 2 равенства и 2 загуби.

Нещо доста любопитно: след 26 изиграни мача имаме коефициент от 2.423 гола средно на мач - точно толкова сме имали на същия етап през сезон 1949/50, когато, в крайна сметка, завършваме кампанията със 100 гола. Статистически това е осмото най-добро нападание в историята на клуба след изиграването на първите 26 мача от Серия А. Най-много сме вкарвали през 1950/51 - 2.885 гола средно след 26 мача.

Това е най-резултатният Ювентус на този етап от сезона за последните 58 години!

***

Да маркираме 10-та поредна победа в Серия А, както и седмата двуцифрена победна серия за първенство.

***

За 39-ти път побеждаваме Лацио в Рим и за 12-ти път - с 1:0.

Любопитно е, че при последните ни 12 победи срещу Лацио на "Олимпико" сме допуснали само един гол (този на Раду във финала за Купата на Италия през 2015), а сме вкарали 22.

***

Не знам за вас, но на мен голът на Дибала много ми напомни на https://www.youtube.com/watch?v=MmaJ3fMNa8M (от 3:55 натам, ако не ви се гледа целия репортаж). Тогава пак спечелихме много трудно с 1:0 именно с въпросния гол на чеха в 85' на същата врата, в същия ъгъл и също след гениална солова акция. Беше много крив мач, а ситуацията беше сходна: преди началото на кръга имахме равен брой точки с Милан, които ден по-рано бяха победили Парма с 3:0, така че съществуваше реална опасност да изостанем, ако не бяхме спечелили. И тогава имахме доста контузени играчи (липсваха Зебина, Емерсон, Апиа, Трезеге и Ибрахимович), а за капак в хода на мача се контузи и Дел Пиеро. Изобщо, в един момент не се виждаше как ще спечелим, но Недвед тогава изригна с това отиграване и, де факто, ни донесе една от най-ценните победи в онзи сезон. Дръпнахме на Милан едва след директния сблъсък на "Сан Сиро" два кръга по-късно, когато ги победихме с 1:0, но това гостуване на "Олимпико" беше с изключителна тежест за скудетото, а голът на Недвед поразително напомня на този на Дибала от вчера.

Posted by: Kirilov 08 Mar 2018, 14:07

От загубата срещу Самдория през Ноември:

21 Мача без загуба
18 Победи
3 Равни
37 Вкарани голове
4 Допуснати голове

Posted by: Hristo 08 Mar 2018, 18:48

Цитат(Kirilov @ 08 Mar 2018, 14:07) *
От загубата срещу Самдория през Ноември:

21 Мача без загуба
18 Победи
3 Равни
37 Вкарани голове
4 Допуснати голове

38 са отбелязаните голове:

- 11 Игуаин
- 5 Дибала
- 3 Манджукич, Бернардески, Пянич и Кедира
- 2 Бенатиа, Алекс Сандро, Матюиди и Дъглас Коща
- 1 Де Шилио и Куадрадо

И само да допълня, че през 2018 Тотнъм е единственият отбор, който ни е вкарвал.

***

Първи мач на "Уембли" и историческа първа победа в Лондон!

***

Някои от традициите, за които писах по-назад в темата, бяха спазени, а именно:

- в 13-то поредно гостуване в Англия допускаме поне един гол;
- продължаваме да нямаме загуба на 7-ми март.

От друга страна, успяваме да елиминираме английски отбор в ЕКТ за първи път от последните 6 сблъсъка със съперници от острова и за първи път от 34 години насам.

Да видим дали ще се спази традицията да играем европейски финал във всеки сезон, в който отстраняваме английски отбор в директни елиминации.

***

Следващият гол, който отбележим в ШЛ, ще бъде под №400 за Ювентус в турнира (275 гола в ШЛ и 124 - за КЕШ).

***

Доближаваме се и до гол №400 под ръководството на Макс Алегри (394 към днешна дата).

***

Щефан Лихтщайнер записа мач №250 за клуба, а освен това, за първи път влезе като резерва в ШЛ, където вече е с 30 мача.

***

Мач №100 за Сами Кедира, с което той става 153-ят футболист на Ювентус с трицифрен брой срещи за клуба, както и третият немец след Хелмут Халер (1971) и Юрген Колер (1994).

Любопитно е, че и в двата мача с Тотнъм наши играчи записаха мач №100 за клуба: преди три седмици в Торино това направи Алекс Сандро, който, между другото, стига до числото 100 само с 4 дни по-бързо от Кедира (885 дни за Сандро срещу 889 за Кедира). 100 мача за 889 дни изиграва и Лилиан Тюрам.

Кедира е с 97 мача като титуляр от първите си 100, колкото имат още Тардели, Скилачи, Баджо, Карера и Пирло, а с 16 гола в първите си 100 мача са: Умберто Коломбо, Бенети, Фанна, Виньола, Алесио, Джовинко и Погба.

Ето и подробна разбивка на първите 100 срещи на Сами Кедира с фланелката на Ювентус:

- 97 мача като титуляр;
- 3 мача като резерва;
- 40 пъти е бил заменян;
- 1 червен картон;
- 56 цели мача;
- 70 мача в Серия А;
- 7 мача за Купата на Италия;
- 2 мача за Суперкупата на Италия;
- 21 мача в Шампионската лига;

- 16 гола във всички турнири (всички - в Серия А, и всички - като титуляр);
- в 13 мача се е разписвал;
- по един дубъл и един хеттрик;
- 6 пъти открива резултата.

Мач №100 за Ювентус на 7-ми март записват също Пиетро Анастази през 1971 и Марк Юлиано през 1999, а на същата дата през 1943 Пиетро Рава играе своя мач №200; всички тези юбилейни срещи са победи.

Кедира е едва вторият играч на Ювентус, записал стотния си мач за клуба в Англия след Адолфо Гори, който на 13/10/1965 стига до тази бройка при загубата от Ливърпул с 0:2 на "Анфийлд"; освен Гори и Кедира, мач №100 срещу английски отбор играят още Порини (срещу Манчестър Юнйатед през 1996), Аморузо (срещу Арсенал през 2002) и Алекс Сандро (срещу Тотнъм преди три седмици).

Още 10 наши футболисти играят стотния си мач за Ювентус в ШЛ: Ди Ливио, Дел Пиеро, Порини, Ферара, Аморузо, Буфон, Канаваро, Погба, Манджукич и Алекс Сандро, като само в случая на Анджело Ди Ливио допускаме загуба (1:2 срещу Борусия (Дортмунд) на 22/11/1995); при останалите 10 случая сме със 7 победи и 3 равенства.

***

Гонсало Игуаин е вече с 53 гола за Ювентус, изравнявайки се с легенди като Пасторе, Чезарини и Виали.

Също така, Игуаин е с 10 гола в 20 мача в Шампионската лига с Ювентус, като само този сезон е с 5 гола в 8 мача (по гол на всеки 130 минути в турнира).

С 10 гола Ел Пипита е петият най-резултатен играч на Ювентус в турнира (само ШЛ) след Дел Пиеро (42), Трезеге (25), Индзаги (17) и Недвед (11), а от четиримата само Индзаги (0.654) и Трезеге (0.510) са с по-добър коефициент от Игуаин (0.500); освен тях двамата, по-ефективни от аржентиенца са само още трима: Куалиарела с 0.545 гола средно на мач, както и Раванели и Якуинта с по 0.571.

Posted by: pinkfloyd39 09 Mar 2018, 21:05

Higuaín has never been on the losing side when he has scored in the #UCL (W15 D4).


Posted by: Hristo 10 Mar 2018, 14:52

Това е доста интересно, не се бях замислял. В 8-те мача, в които Игуаин е вкарвал за нас в турнира, имаме 5 победи и 3 равенства. Освен това, головете на Игуаин са винаги решителни с изключение на един (срещу Динамо (Загреб), където вкара за 2:0 при разгрома с 4:0). Всички останали са с огромна стойност:

- гол срещу Лион за 1:0, след което ни изравниха ни в края
- откриващ гол срещу Динамо в началото на второто полувреме, които победихме с 2:0
- двата гола срещу Монако в първия мач
- откриващ гол срещу Олимпиакос в 69', които победихме доста трудно с 2:0
- изравнителен гол срещу Спортинг в 79' за крайното 1:1
- 3 от 4-те гола срещу Тотнъм

В момента се сещам за две негови асистенции, което означава, че откакто е при нас, е участвал в минимум 12 гола (10 негови + 2 асистенции) от всичките 33, които сме отбелязали в ШЛ за последните два сезона. Това са 36.4% или над 1/3 от попаденията ни в ШЛ са с участието на Игуаин.

Posted by: Hristo 12 Mar 2018, 00:07

11-та поредна победа за първенство и 8-ми последователен мач без допуснат гол. Приближаваме се към рекорда от 10 поредни чисти мрежи в Серия А, за който писах по-рано днес, че поставихме на днешния ден през 2016.

Вече сме в серия от 751 последователни минути без инкасиран гол за първенство, което е седмото най-добро постижение в историята на Серия А и което измести второто най-добро на Буфон (745 минути).

С още 90 минути без гол отиваме на 841, което би означавало четвърта най-дълга серия в калчото.

Буфон е с 270 минути без гол (3 цели мача), а Шчесни - с 481 (5 цели мача + 31 минути от срещата с Верона).

***

Днес Макс Алегри изведе отбора за стотен път на "Ювентус Стейдиъм" и стана първият треньор, водил Ювентус в трицифрен брой срещи на Стадиона:

- 83 победи
- 14 равенства
- 3 загуби
- голова разлика 219:48

***

Сами Кедира изигра своя 50-ти мач на Стадиона, а Джорджо Киелини - 120-ти; Пауло Дибала, пък, записа 50-ти мач като титуляр на "Ювентус Стейдиъм".

***

Днес Пауло Дибала за първи път се разписа срещу Удинезе от игра. До момента аржентинецът имаше 4 гола срещу "фриуланите" - 2 от дузпа и 2 от свободен удар; петият му гол също дойде от статично положение, и едва шестият - от игра.

Дибала вече е само на три гола от Джон Хансен, който е футболистът на Ювентус, разписвал се най-много пъти срещу Удинезе (9).

Това бе осма doppietta за Пауло Дибала на "Ювентус Стейдиъм", което го прави №1 по този показател пред Тевес с 6, Видал и Игуаин с по 4 и т.н.

Аржентинецът вече е с 11 дубъла, изпреварвайки Меникели и Тевес, които имат по 10, и изравнявайки се с Ферари, Орси, Лушта и Игуаин; с 12 дубъла е Индзаги, а с 13 - Джон Чарлз.

Още един компонент, по който Дибала днес задмина Тевес: за 13-ти път "десетката" открива резултата на Стадиона, с което изпревари сънародника си (12); пред Дибала остава единствено Видал, който е отбелязвал първия гол на "Ювентус Стейдиъм" в 16 случая.

С 6 попадения от свободен удар на "Ювентус Стейдиъм", пред Дибала е само Пирло с 9.

Дибала (0.629), Игуаин (0.600) и Тевес (0.596) са най-ефективните нападатели на Стадиона що се отнася до коефициента отбелязани голове средно на мач.

***

Гонсало Игуаин се изравни с Андреа Пирло и Артуро Видал по брой изпуснати дузпи на "Ювентус Стейдиъм": тримата имат по два пропуска от бялата точка. И двете грешки на Игуаин са на южната врата, докато Пирло и Видал имат по един пропуск на двете врати. Също като Пирло, и двата пропуска на Игуаин са през първото полувреме.

Това бе девета пропусната дузпа от наш играч на "Ювентус Стейдиъм" (7 за първенство и 2 в ШЛ) от общо 47 изпълнения, което прави 80.85% успеваемост от бялата точка на Стадиона.

***

Четвърта пропусната дузпа този сезон във всички турнири, което е едно от най-слабите ни представяния от бялата точка в рамките на един сезон. Толкова сме пропускали също през 1932/33, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1966/67, 1969/70 и 2014/15, а повече изпуснати дузпи имаме в едва 7 сезона: 1940/41 (5), 1948/49 (6), 1951/52 (5), 1953/54 (5), 1957/58 (5), 1972/73 (6) и 1997/98 (5).

Игуаин е осмият играч на Ювентус, пропуснал дузпа срещу Удинезе след Бониперти, Емоли, Сивори, Баджо, Виери, Зидан и Дел Пиеро, като любопитното е, че всички те пропускат от бялата точка в Торино. За последно това стори Дел Пиеро на 09/11/2003 при победата с 4:1. Между другото, Алекс е единственият футболист на Ювентус, пропускал дузпа на рождения си ден, и това се случва именно срещу Удинезе преди близо 15 години.

И още един любопитен факт: Бидзари става първият аржентински вратар, спасил дузпа срещу Ювентус.

Posted by: Hristo 13 Mar 2018, 15:18

Corriere dello Sport с интересен материал по повод пропуснатите дузпи: кои от нашите играчи каква успеваемост имат от бялата точка в цялата си кариера до момента:

- 62.50% Манджукич (5 от 8)
- 73.08% Игуаин (19 от 26)
- 85.00% Дибала (17 от 20)
- 87.50% Пянич (7 от 8)
- 90.91% Бернардески (10 от 11)
- 100% Дъглас Коща (4 от 4)
- 100% Куадрадо (3 от 3)
- 100% Маркизио (3 от 3)

Изненадва ме най-вече високата успеваемост на Бернардески. За свободните удари знаех, че ги умее, но не знаех, че е изпълнявал толкова дузпи.

Стопроцентовият актив на Коща и Куадрадо също е донякъде изненада, макар че говорим за 3/3 и 4/4, а и в статията не се споменава за кои отбори са изпълнявани дузпите, защото едно е в Европа, друго е в Латинска Америка и Украйна.

Конкретно за Ювентус - Пянич (3 от 3) и Маркизио (2 от 2) са без грешка; Дибала и Игуаин имат по два пропуска (всичките - този сезон); останалите не са изпълнявали дузпа за нас.

Posted by: DeLiriuM 13 Mar 2018, 15:59

Дали можеш да извадиш и all-time статистика за дузпите (или поне за последните 30 години) sleep.gif

Posted by: pinkfloyd39 13 Mar 2018, 16:28

На Коща и четирите му вкарани дузпи са за Шахтьор - три в първенството, една в ШЛ срещу Брага.

На Куадрадо едната му дузпа е срещу Япония на Световното 2014, една в приятелска среща Йордания, а третата срещу Аталанта (тогава играе за Фиорентина).

На Баджо две от дузпите са му за Примаверата, три в Серия Б за Кротоне, една в квалификациите за Европейското до 21, три в Серия "А" и една за Купата на Италия. Първият му пропуск всъщност е при изпълнението на последната дузпа - срещу Хандановия в онзи луд мач, завършил 5:4.

Алекс има вкарани 65 дузпи за Ювентус + четири за Италия, две от които са в един мач срещу Грузия. Една от тях е в квалификации до 21-годишна възраст. 13 е пропуснал, една от тях е в ШЛ. Лупатели и Палиука са хващали по две дузпи на Алекс, а други от култовите имена са Кименти, Дони, Бучи. Единственият му пропуск в Европа е срещу Молина от Депортиво.

Сещам се, че Платини изпусна също голяма дузпа: на Световното 86, когато прехвърли вратата. Беше на фаза четвъртфинал, а съперник Бразилия. Пропускът щеше да закопае Франция тогава, но в следващия момент зад топката за Бразилия застана един уникален футболист, носещ името Жулио Сезар. Там, където гледам, Платини е даден със 100 % успеваемост - 21 от 21. Аз наистина не се сещам да е пропускал от бялата точка, освен в дузпите на Световното. Ако е вярна информация, а би трябвало да е, 16 от 16 за Ювентус. 16 поредни вкарани.

Posted by: Hristo 13 Mar 2018, 17:31

Цитат(DeLiriuM @ 13 Mar 2018, 15:59) *
Дали можеш да извадиш и all-time статистика за дузпите (или поне за последните 30 години) sleep.gif

Мога, но поясни какво точно ти трябва. Темата с дузпите е всеобхватна.

Цитат(pinkfloyd39 @ 13 Mar 2018, 16:28) *
Алекс има вкарани 65 дузпи за Ювентус + четири за Италия, две от които са в един мач срещу Грузия. Една от тях е в квалификации до 21-годишна възраст. 13 е пропуснал, една от тях е в ШЛ. Лупатели и Палиука са хващали по две дузпи на Алекс, а други от култовите имена са Кименти, Дони, Бучи. Единственият му пропуск в Европа е срещу Молина от Депортиво.

За да сме максимално точни, Дел Пиеро има 62 вкарани дузпи за Ювентус, а единствен Палиука му е хващал две; Лупатели - само една, а Дони и Бучи не са му спасявали.

EDIT: След два от пропуските си Алекс бележи при добавката.

За националния отбор Алекс е с 6 от 6 (говорим само за първия отбор). Повече дузпи за "скуадрата" е вкарал само Роберто Баджо, който също е със 100% успеваемост (7 от 7).

Цитат(pinkfloyd39 @ 13 Mar 2018, 16:28) *
Там, където гледам, Платини е даден със 100 % успеваемост - 21 от 21. Аз наистина не се сещам да е пропускал от бялата точка, освен в дузпите на Световното. Ако е вярна информация, а би трябвало да е, 16 от 16 за Ювентус. 16 поредни вкарани.

Платини е с 19 реализирани дузпи за Ювентус и две пропуснати, като поредните са му 15 (между двата пропуска). Това са дузпите, които французинът греши:

- 27/03/1983 Торино - Ювентус 3:2, 25. кръг на Серия А, Платини бие в 65' за 0:2, но ударът му е спасен от Теранео;
- 24/11/1985 интер - Ювентус 1:1, 11. кръг на Серия А, Платини бие в 52' за 1:1, ударът му е спасен от Дзенга, но вкарва при добавката.

EDIT: Малка корекция: Платини вкарва при добавката и след първия си пропуск срещу Торо, та може би затова си се заблудил, че е с 21 от 21.

Posted by: pinkfloyd39 13 Mar 2018, 17:40

Срещу Дони, сега сверих, прехвърли вратата. А топката срещна гредата срещу Бучи през 2006 година. Не знам защо съм останал с впечатлението, че Дел Пиеро беше пропуснал една дузпа срещу Молдова в квалификациите.

Posted by: Hristo 13 Mar 2018, 17:44

Срещу Молдова Италия има само една дузпа, която е отбелязана от Раванели на 05/10/1996 при победата с 3:1 навън. Навярно бъркаш съперника, а и изпълнителя smile.gif

Posted by: Replicant 13 Mar 2018, 17:45

https://www.youtube.com/watch?v=WziVquCs1dM - и тази беше готина

Posted by: Hristo 17 Mar 2018, 17:15

Гонсало Игуаин е първият чужденец от Гунар Нордал насам, който в 5 последователни сезона успява да вкара минимум 15 гола в Серия А:

- 2013/14 - 17 гола
- 2014/15 - 18 гола
- 2015/16 - 36 гола
- 2016/17 - 24 гола
- 2017/18 - 15 гола

През 50-те години Нордал постига това във всичките си 8 сезона с Милан, като "най-слабият" му е първият в Италия (втората половина на 1948/49), когато вкарва 16 гола в 15 мача.

Posted by: Kirilov 19 Mar 2018, 17:27

Списък с голмайстори, вкарвали в 2 последователни сезона:

01. Борел II 67 (1932-1934)
02. Сивори 60 (1959-61)
03. Игуаин 54 (2016-18) - Има още поне 13 мача до края на годината
04. Платини 54 (1983-85)
05. Чарлз 52 (1957-59)
06. Баджо 52 (1992-94)
07. Хансен 52 (1951-53)
08. Тевез 50 (2013-15)
09. Бониперти 50 (1950-52)
10. Дел Пиеро 47 (1996-98 и 06-08)
11. Трезеге 47 (2000-02)
12. Индзаги 47 (1997-99)
13. Раванели 47 (1994-96)
14. Анастази 44 (1973-75)
15. Дибала 42 (2015-17)

Posted by: dunav-ruse 19 Mar 2018, 23:28

В класацията липсват 70-те гола на Гонзало от сезони 2015-2017. Освен ако класацията не е за голове в един и същ отбор.

Posted by: dunav-ruse 19 Mar 2018, 23:35

Сега разгледах по-сериозно статистиката на Игуаин от както е в Италия. Всеки негови 2 последователни сезона влизат в тази статистика, като споменатите в горния пост го правят номер 1! Явно, че тази извадка е за периода на играчите в един и същ отбор в 2 последователни сезона. Колкото и да го хулим на моменти Игуаин за липса на голове в няколко последователни мача, цифрите показват, че той се движи с чудовищно темпо, като скоро ще изпревари нокои наши легенди.

Posted by: Kirilov 20 Mar 2018, 00:15

Цитат(dunav-ruse @ 19 Mar 2018, 23:28) *
В класацията липсват 70-те гола на Гонзало от сезони 2015-2017. Освен ако класацията не е за голове в един и същ отбор.

Гонзало беше играч на Наполи през 2015, а класацията е за играчи на Ювентус и по-точно, колко близо е Игуаин до all time реализаторите на Ювентус с goal ratio-то си.

Posted by: Kirilov 21 Mar 2018, 13:16



За последните три сезона и половина сме изиграли 208 от възможни 213 мача (98 % успеваемост).

Posted by: Kirilov 22 Mar 2018, 23:54



Графика, която показва, че реално сме най-добрият домакин в Европа от 2011/12 до сега с 96,5% победи/равни мачове. Получаваме по-малко голове от останалите грандове, но и вкарваме значително по-малко.

Posted by: Hristo 23 Mar 2018, 08:20

Има лека неточност в тези данни. Точните цифри са:

- 177 мача (всички турнири)
- 141 победи (79.66%)
- 30 равенства (16.95%)
- 6 загуби (3.39%)
- голова разлика 380:94


Posted by: odyssey7 23 Mar 2018, 09:42

QUOTE(Kirilov @ 23 Mar 2018, 01:54) *


Графика, която показва, че реално сме най-добрият домакин в Европа от 2011/12 до сега с 96,5% победи/равни мачове. Получаваме по-малко голове от останалите грандове, но и вкарваме значително по-малко.

Любопитно бе да се видят точните цифри, макар и да знаехме, че сме най-добрия домакин откакто сме на Ювентус Стейдиъм. Инстинктивно бих посочил на второ място Байерн, предвид хегемонията им, подобна на нашата, но са допуснали два пъти повече загуби. Брутални цифри.

Posted by: Kirilov 26 Mar 2018, 22:30


Posted by: vench 27 Mar 2018, 17:15


There's a new capocannoniere in Women's Serie A and it's Barbara Bonansea! Watch all FOUR of her goals from yesterday's win! 😲

https://www.facebook.com/Juventus/videos/2193332177360666/

Posted by: nikentus 27 Mar 2018, 17:24

Цитат
Australian women's national team lose 7-0 to team of 15-year-old boys

Australia’s women’s football team are ranked the fifth best side in world football. So how did they lose 7-0 to a collection of 15-year-old boys?


Да оставят футбола на мъжете и да ходят да ми сготвят по един сандвич. biggrin.gif

Posted by: NUCLEO1985 27 Mar 2018, 17:28

Ясно е какъв е женският футбол, но понеже във Фейсбук страницата на клуба често пускат някакви снимки и клипове от мачове на женския отбор, ми стана интересно как се справят. Създаден през юли 2017, женският отбор на Ювентус е първи с 14 победи от 14 мача и голова разлика 43:3. Били са втория Бреша с 4:0 като гост. Аниели си е пуснал пипалата и в женското първенство и урежда всичко и там. tooth.gif

Posted by: #8 Marchisio 27 Mar 2018, 23:48

Oт известно време чета книгата за Гуардиола на Гийем Балаг и в нея се описва един много интересен момент, в който Гуардиола е близо да премине в Юве като футболист.
Става въпрос за края на сезон 2001г. когато според думи на агента на Гуардиола - Хосе Мария Оробитг, Моджи изпраща кола, за да вземе агента му и да го доведе в Италия, където двамата се срещат и се разбират за 5 минути. Историята я знаем по нататък, Анчелоти е аут, а ние взимаме Недвед и Тюрам и се отказваме от Пеп.

Posted by: pinkfloyd39 28 Mar 2018, 00:08

Не сме изпуснали много, че не дойде. Гуардиола беше доста голям футболист, но втората част от кариерата му, която като цяло липсва, е доста странна. Напусна Барселона, където беше капитан и символ, точно на 30 и малко след Европейско, на което беше от най-добрите. Започна едно лутане, не игра повече сериозно, а в европейския футбол след 30-годишна възраст има 25 мача. Вярно е, че някъде 97-98 имаше една тежка травма, но я превъзмогна и се завърна, отново стана титуляр за Барса. Не е като да е било вчера, може да пропускам други травми след сериозната, но по едно време имаше проблеми. Все пак ги преодоля, доколкото помня.

Иначе младите вероятно не си спомнят или не са гледали, но Пеп беше голям футболист и остава като един от големите халфове на Барселона. Като фигура вероятно е в топ 5 - той е идолът за всичко във времена, в които Меси тъкмо расте. Няма местно момче, а всички знаем имената им, което да не обожествява точно Гуардиола и да не иска да следва стъпките му. Ако приемем, че е имало как да имаме здравата prime версия на Пеп, това би било уникално. Леко чепат и тегав тип, но Моджи разбираше от халфовете и искаше полузащитници с характер. Нямам съмнения, че Гуардиола можеше да направи кариера в Ювентус. В онези години 94-00 звучи страшно да го добавиш към иначе уникалните ни отбори. Не се бях замислял до този момент, но наистина щеше да е уникален fit. Още през 90 съм си мислил, че е жалко, че не е италианец - интелигентен, енергичен, суров и безкомпромисен, но с отличен поглед над играта, страхотни организаторски умения и поведение именно на футболист на Ювентус. Проверих нарочно колко трофея има с Барселона като футболист - 16. Не за друго, а защото е писано доста по темата, че е бил труден за coach-ване от гледна точка, че е гласовит и не мълчи много, обаждал се е често, а не че не си е вършил работата на терена или че не е изпълнявал нарежданията на треньора. Това ме подсеща за онзи момент, едно интервю, в което Хитцфелд разправяше, че понякога се е чудил за какво е треньор на Байерн, защото влизайки в съблекалнята, е виждал как точно петима човека са наредили отбора, дават указания и му изпълняват длъжностите.

Нищо, ще дойде като треньор blush.gif. Достатъчно е луд, за да се навие да работи с Марота. Само му дай работа и предизвикателство.

Posted by: #8 Marchisio 28 Mar 2018, 00:33

Доколкото може да се вярва на описаната от Балаг фактология напускането му с Барса е свързано главно заради проблемите, които има с Борда и президента Нунес в частност. Той има и тежка контузия, пропуска доста мачове за Барселона, от там не искат да му предлагат нов договор. Не го защитават когато плъзват слухове, че е тежко болен и в крайна сметка му писва и си тръгва. Но наистина приключва с големия футбол на 31г.
Аз не го помня толкова добре като футболист. Иначе биографията, като се изключи редакцията и големия хайп на автора си е доста интересна.

Posted by: vench 28 Mar 2018, 19:02

А пише ли, че беше близо до ЦСКА? biggrin.gif Защото с еуфорията около идването на Прамод Митал се говреше, че Стоичков щял да урежда Гуардиола да порита малко в България. Свен Йоран Ериксон пък трябваше да е треньор. Дива работа biggrin.gif

Posted by: Kirilov 29 Mar 2018, 13:09


Powered by Invision Power Board
© Invision Power Services