IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Реклама

>Препоръчваме ви

5 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Ултрасите по света
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 19:51
Коментар #1


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Това са едни много интересни статии като реших да ги пусна тук. Поредицата започва с представяне на може би най-колоритната фракция на Балканите - Bad Blue Boys от хърватския "Динамо" (Загреб).

Сини и Лоши!
Фракцията Bad Blue Boys - 21 години вярна служба на "Динамо" (Загреб)



Визитка

Име: Bad Blue Boys

Рождена дата: 17 август 1986 г.

Отбор: Динамо (Загреб)

Дом: стадион Максимир, северна трибуна

Врагове: Цървена звезда, Партизан и Хайдук Сплит

Уважаеми читатели, от днес в. "Новинар" стартира рубриката "Лоши момчета", която всяка събота ще ви представя най-зрелищната и опасна част от футбола - хулиганските фракции на агитките. Ще имате възможност да разберете каква роля играят феновете по балканските стадиони при разпада на Югославия, защо момчетата с шалчета на любимия отбор дават и живота си за честта на организацията си, както и любопитни събития, снимки и факти, представени от специалиста в тази тематика - Стоян Генов. Авторът е кадър на "Новинар", а в момента се изявява в областта на медийния мениджмънт. Поредицата започва с представяне на може би най-колоритната фракция на Балканите - Bad Blue Boys от хърватския "Динамо" (Загреб).

Визитка

Име: Bad Blue Boys

Рождена дата: 17 август 1986 г.

Отбор: Динамо (Загреб)

Дом: стадион Максимир, северна трибуна

Врагове: Цървена звезда, Партизан и Хайдук Сплит


Внушителен кадър от северната трибуна на стадион "Максимир".


По времето на социализма в Източна Европа, за разлика от България, в която гражданските организации са тема табу, през 80-те години в Югославия, благодарение на сравнително по-либералния соцрежим, започват да се появяват първите сдружения на футболни привърженици. Те са силно повлияни от западните движения, които вече набират скорост и налагат свой стил на поведение на трибуните. В края на 80-те вече стават популярни и изработката на лого и символ на фракцията, ограничено производство на артикули не с клубната, а с емблемата на организацията.

По това време всички водещи отбори на Западните Балкани имат свои организации на привържениците, които се развиват бурно и следват отбора организирано навсякъде. Grobari, Delije и Torcida бързо се превръщат в компоненти, без които днес не можем и да си представим какво биха представлявали съответно "Партизан", "Цървена звезда" или "Хайдук" (Сплит).

Пак тогава, в средата на 80-те, в СФР Югославия обаче се ражда един феномен на симбиозата клуб-привърженици, в който ролите изглеждат разделени. Защото момчетата от Bad Blue Boys се превръщат не просто в символа на "Динамо", а по-скоро "Динамо" се превръща в символ на тях.

Въпреки че скоро след създаването си през 1945 г. отборът може да се похвали със значителен брой привърженици, непобедимата синя армия, която днес стои зад отбора, се ражда на 17 август 1986 г. Начало, поставено от малки групи "лоши момчета" от бедните крайни квартали на Загреб.

Силно повлияни от кинопродукцията „Лоши момчета” с Шон Пен, те се спират на това наименование, което години наред ще стряска гостуващите отбори и агитки. Още преди разпада на социалистическа Югославия Bad Blue Boys правят няколко паметни визити в Белград, Сараево, Любляна, Ниш, Нови Сад, Скопие, Баня Лука, Мостар, в които дават да се разбере колко предано обичат не само "Динамо" и Загреб, но и Хърватия. 80-те са годините, в които все по-отчетливо футболните стадиони в СФР Югославия стават арена на политически и етнически пропаганди.


Агитката прави колоритно шествие из улиците на Загреб.

На 13 май 1990 г., скоро след основаването на първия официален фенклуб Bad Blue Boys, се стига до един от най-паметните моменти в историята на балканския футбол. "Цървена звезда" гостува на "Динамо" в мач от първенството, а за феновете на сръбския тим е отредена цялата южна трибуна. Хилядите сърби, които часове преди мача се изсипват в района на стадион "Максимир", разпъват своите знамена и огласят с песни стадиона, са отлична предпоставка за сблъсъци, но едва ли някой е предполагал размерите на бедствието, което предстои. Белградските привърженици счупват оградата на южната трибуна и проникват в сектора с домакинска публика, в който по традиция сядат по-умерените поддръжници на "Динамо". Бездействието на полицията предизвиква гнева на ултрас фракцията на северната трибуна и те с ярост нахлуват на терена, за да защитят сънародниците си. А югославската полиция (в състава на която по това време влизат главно сръбски части) само това и чака. Двете страни се вкопчват в яростна битка, а в употреба от едната страна влизат дръжки на знамена, парапети от трибуните и рекламни пана, а от другата - палки, водни струи, гумени куршуми и БТР-и.


Пиротехниката е запазена марка за Bad Blue Boys.

Кадърът, в който капитанът на "Динамо" по това време - Звонимир Бобан, влиза с еленски скок на милиционер, налагащ с палка син фен, завинаги остава в историята като пример за нарастващите националистически вълнения в Югославия.

Тази прословута битка срещу сръбските фенове и югославската полиция изиграва решаваща роля за повдигането на патриотичния дух сред хърватския народ и дълго време служи за пример в борбата за независимост, в предните редици на която естествено стоят момчетата от Bad Blue Boys.


Изписаното със стотици факли име на любимия отбор "Динамо" се превръща във впечатляваща част от хореографията на агитката.

Враждата с Torcida (Хайдук Сплит), Kohorta (Oсиек), Armada (Риека) за пръв и единствен път е забравена и момчетата от крайните групировки застават рамо до рамо в защитата на интересите на своята родина.

На паметна плоча до западната трибуна на стадион "Максимир", дома на Bad Blue Boys, можете да прочетете: „На всички привърженици на "Динамо" (Загреб), за които войната започна на 13 май 1990 г. на "Максимир" и принесоха в жертва живота си на олтара на своята родина Хърватия. ВВВ Загреб 13.05.1994 г.“

Дори по време на войната, мачовете в хърватския шампионат продължават, а Bad Blue Boys отново са зад тима си и го следват навсякъде. По време на военните действия властта в Белград променя свещеното име на "Динамо" последователно с HAŠK-Gradjanski, а след това и Croatia. Това обаче не се нрави на последователите на ВВB и по време на двубоите от трибуните отново се пеят песните за "Динамо".

След войната редиците на Bad Blue Boys се увеличават многократно и в момента никой не може да каже точно колко начисляват те. Фракцията вече е не просто организация, а символ на преданите поддръжници на един от великите балкански клубове. В края на 90-те и началото на 21-и век ВВВ стряскат със своята многочисленост при гостуванията си в цяла Европа от Бергамо до Букурещ, от Оксер до Цюрих, Будапеща, Мадрид, Глазгоу, Парма, Марсилия, от Порто до Манчестър...

Списъкът е безкраен, а числеността на гостуващата агитка варира от 3 до 6 хиляди и зависи единствено от предоставените от домакините билети. И макар бойният арсенал на ВВВ да е съставен от факли, димки и хореография, с каквито вече разполагат всички фенове на Балканите, духът на Bad Blue Boys е неповторим и носи белега на 13 май 1990 г.

Може би затова са безброй групировките, които се опиват да присвояват култовото наименование на "лошите сини момчета". Почти няма привърженици на син отбор на Балканите и в света, които да не разпъват (включително и в сектора с феновете на родния "Левски") транспаранти със стряскащото прозвище. Всичко това обаче е една жалка имитация, защото "Лошите сини момчета" са едни и техният дом е "Максимир", тяхната родина – Хьрватия, тяхната любов – "Динамо"!




Ето и едно клипче за "Bad Blue Boys!"

http://www.youtube.com/watch?v=K-h2qzze-Js...feature=related


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 19:52
Коментар #2


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Grobari - пратениците на Ада
Феновете на / Партизан/ за верни до смърт на религията /Само ние можем това/

Визитка



Име: Grobari
Рождена дата: 1970 г.
Дом: стадион "ЮНА", Южна трибуна
Приятели: Gate 4 (ПАОК), ЦСКА (София)
Врагове: Delije (Цървена звезда), Torcida (Хайдук), Bad Blue Boys (Динамо), Gate 7 (Олимпиакос)

Уважаеми читатели, в първото издание на рубриката „Лоши момчета” ви запознахме с организацията Bad Blue Boys, която стои зад "Динамо" (Загреб). Сега отново оставаме на територията на бивша Югославия - обект на следващата ни спирка е Белград, където се подвизават едни от най-преданите и страховити балканци – "Гробарите" от "Партизан".

Мястото е стадион "ЮНА", домът на тима. Годината е 1976, а на таблото е изписано "Партизан" – "Хайдук" (Сплит) 1:6. Въпреки това песните на черно-белите огласят трибуните, а при всяка атака на домакините стадионът настръхва като вулкан. Дълго след края на срещата играчите и привържениците на "Партизан" не искат да се разделят. Така един от най-тежките моменти в историята на клуба ражда най-силната и неразривна връзка футболисти - привърженици, съществувала някога на Балканите.
От този момент насетне славата на Grobari като фанатично верни на отбора се разнася из цяла Европа.
Появата на Grobari, подобно на много други организации, става по възможно най-естествения начин. Някъде около средата на 50-те момчета от районите на Белград Раковица, Сеняк, Чукарица и Топчидер (които стоят в основата на движението) започват да се събират редовно на северната трибуна на "ЮНА". На отсрещния южен сектор пък се обособяват групички от останалите белградски квартали.
60-те години на миналия век в Югославия се характеризират с навлизането на западните тенденции – появяват се първите ръчни знамена, а групите се събират преди мачове на определени места.
Най-естественият завършек на тези процеси се случва през 1970 година с обединението на групите в многочислена организация. Избрано е името Grobari (не само поради преобладаващия черен цвят на екипите), изработени са първите големи знамена, запяват се първите песни за лоялността към отбора и клуба. Още при първите организирани посещения в Сплит, Загреб, Ниш, Нови Сад и Любляна, те дават да се разбере, че на футболния хоризонт се е родила зловеща фенска организация.


Адската атмосфера на Южната трибуна на стадион "ЮНА" стряска всяка гостуваща агитка или отбор.

Някъде в началото на 80-те младото поколение „гробари” започва да търси конфронтации с противниковите привърженици при всяка визита извън Белград. В сблъсъците те си извоюват славата на непоколебими и енергични, но преди всичко - на напълно откачени. По това време се появява и слоганът "Do groba uz Partizan" (С "Партизан" до гроба), който „гробарите” защитават ревностно при всяка напечена ситуация.
Лудостта е най-точното определение за поколението „гробари” от 80-те. Тяхното невъздържано поведение се разкрива и по трибуните, но най-вече извън стадиона. Погромът над привържениците на "Хайдук" през 1981, опустошаването на градовете Винковци (Източна Хърватия) през сезон 1982/1983 и Шид (в провинцията Войводина) през 1985 г., погромът на стадион "Максимир" в Загреб през 1990... Това са само част от дългия списък с прояви на „гробарите”, които раждат девиза "Mi smo Grobari, najjaki smo, najjaki! (Ние сме Grobari, ние сме най-силни).


Впечатляваща гледка от сектора на "гробарите"

Поколението на 80-те е най-славното в историята на организацията. Тези момчета завинаги оставят диря в историята на футболното хулиганство, но все пак и светлия пример за най-вярна подкрепа в най-тежките мигове на терена.


Част от лудите "гробарски" глави

Осемдесетте в югославския футбол минават под мотото „Само Grobari могат да правят това!”. Всеизвестна е легендата, че един от лидерите на организацията - Заре е изнасилил водача на Torcida ( фракцията на "Хайдук") - Парангал... И всичко това върху гроба на убит при футболни побоища другар "гробар". Наистина само „гробари” могат да направят това!
„Любовта” към хърватските опоненти "Динамо" и "Хайдук" често надминава границите на нормалното, както става ясно и от гореспоменатия факт. По време на войната, подобно на съперничеството между Torcida (Хайдук), Kohorta (Oсиек), Armada (Риека) и Bad Blue Boys (Динамо), и тази между Grobari и Delije (Цървена звезда) е загърбена. Напред излиза съперничеството Сърбия – Хърватия.


Единството в хореографията на фракцията е разработена до съвършенство.

Може би повечето от вас си спомнят и че по време на квалификациите за Световното първенство в Германия „гробарите” от страховитата фракция Alcatraz се биха рамо до рамо с родните фенове в схватките с хърватските ултраси в Загреб, а след това подкрепиха своите стари познайници от агитката на ЦСКА в сектор "Г" на "Васил Левски" в двубоя на националния ни отбор и "шахматистите".
"Гробари" наистина страдат след разпада на Югославия. Сега единственият враг остават поддръжниците на "Звезда" от Delije. Представителите на двете организации се преследват навсякъде, като основни арени освен футболните срещи си остават и баскетболните мачове, хандбалът и дори водната топка. Враждата се прехвърля и на гръцка сцена, където Grobari и Delije се сливат със своите побратими от Gate 4 (ПАОК) и Gate 7 (Олимпиакос) и започвар масови побоища.
Икономическата криза в сръбския футбол в средата на 90-те и занижаването на нивото отблъскват голяма част от редовите привърженици на черно-белите. Въпреки това Grobari са неизменно до отбора, а многочислеността на организацията нараства многократно.
И макар трибуните на "ЮНА" често да остават полупразни, 90-те са годините, в които Grobari се превръщат и в една от най-страховитите баскетболни публики на континента. Ако срещата с "Хайдук" през 1976 е библията на футболната подкрепа, то баскетболното домакинство срещу "Макаби" е другият учебник за това как трябва да се подкрепя любимия клуб. При загуба с над 20 точки, сръбските навиячи огласят залата в продължение на половин час след края на срещата. Баскетболистите на "Партизан" на два пъти излизат от съблекалнята, за да се преклонят пред предаността на своите Grobari.


Протест с обръщане на гръб към терена по време на неадекватните действия на клубното ръководство.

Краят на 90-те бележи най-черният период в историята на фракцията. Многократните опити на ръководството на "Партизан" да разедини привържениците, за да може да отслаби влиянието им в клубните дела, дават резултат. През 1999-а по-младите „гробари” се отцепват в отделна фракция Juzni Front. Те считат, че трябва да се сложи край на връзките между ръководството на клуба и привържениците. По-старото поколение, сред които и легендите на движението, пък вярват, че добрите времена за клуба предстоят и няма нужда от подобни катаклизми.
Момчетата от Juzni Front обявяват бойкот и успяват да увлекат голяма част от поддръжниците. Съществуването на Grobari е поставено на карта. Едва три години по-късно отцепниците застават отново до своите братя, за да върнат гробарския дух на "ЮНА". Въпреки това конфронтациите с некадърното ръководство на клуба продължават.
Управителите на футболния клуб забраняват на Grobari да използват знамена с логото на организацията, както и всякакви пиротехнически средства по време на домакинствата на отбора. Grobari преглъщат и това, но напрежението нараства. Най-трудното решение е взето – бойкот на всички мачове на футболния тим до смяна на ръководството. Могъщата Южна трибуна остава безмълвна, а протестите извън стадиона са неспирни.
В момента Grobari са отново навсякъде с отбора, независимо от конфликтите с ръководството. Целта е ясна - трябва да се отстояват принципите и да се защитава религията -"Mi smo Grobari, najjaki smo, najjaki!"

Ето клипче за "Гробарите"

http://www.youtube.com/watch?v=dwL-6K3V_d8


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 19:53
Коментар #3


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



DELIJE - Кръвожадните отряди на Аркан
Ултрасите на Цървена звезда се раждат в богатите квартали на Белград

Визитка:


Име: Delije
Отбор: "Цървена звезда" (Белград)
Рождена дата: 1989 г.
Дом: стадион „Мала Маракана”, северна трибуна
Приятели: Gate 7 (Олимпиакос)
Врагове: Grobari (Партизан), Gate 4 (ПАОК), Bad Blue Boys („Динамо” Загреб), Torcida („Хайдук” Сплит)

Продължаваме разходката из териториите на бивша Югославия, в която ви представяме някои от най-популярните футболни фракции. Когато говорим за тях, е неизбежна връзката със самите военни действия. Разпадът на Югославия съвпада с основаването на най-мощните "навиячки" организации, членовете на които не се церемонят да облекат военната униформа. Тези от DELIJE (б.а. на бълг. "Делийе") - кръвожадните фенове на "Цървена звезда" (Белград) пък вземат участие и в паравоенната организация „Тигрите” на своя шеф – Аркан, за да извършат нечувани зверства на териториите на Босна и Херцеговина и Хърватия.


Агитката от Delije от Северната трибуна окуражава футболистите на "Цървена звезда" да не се плашат преди двубоя с именития ПСВ Айндховен.

Спортният клуб „Цървена звезда” е основан на 4 март 1945 г., когато белградски младежи решават да посветят свободно си време на спортни дейности. Приятелите на всеки от основателите и спортистите в клуба започват още същата година да се събират и групово да посещават проявите им. Дори при гостувания бройката не пада под 100 души.
Това са напористи и активни младежи. За разлика от ВВВ Динамо (Загреб) и Grobari (Партизан) обаче, първите червено-бели привърженици са представители на белградската буржоазия от кварталите Сеняк, Топчидер, Хил, Дединйе. Тези младежи са лицето, гордостта и бъдещето на сръбската столица.
През 50-те постепенно става пресявка и недостойните са пренебрегвани – с времето остават бохемите и лудите глави, към тях се присъединяват и деца на работници от по-долните социални слоеве. Обединява ги ненависта към югославската армия, милицията и комунистическата система.
Краят на 50-те е истински рай за звездашите. Появява се техния кумир Драгослав Шекуларац, който със своя дух и борбеност се превръща в новия символ на "Звезда". Наред с това отваря врати един от най-големите стадиони в Европа – Мала Маракана. Най-преданите привърженици веднага окупират северната трибуна, за да се задържат там повече от 50 години.
През 60-те червено-белите навиячи започват да се събират пред емблематичното заведение „Белият град” на Зеления пазар – тук се раждат първите песни, както и неразривни и до ден днешен връзки между привържениците. „Белият град” е техният втори дом. Първият? Естествено северната трибуна на Маракана, на входовете на която се появяват и първите графити – „Епицентър на яростта – Лудият Север”.
През 70-те „Цървена звезда” е вече истинско страшилище за европейските грандове, а звездашите са следвани от вярната си публика навсякъде – Ливърпул, Гладбах, Мадрид.
Броят на поддръжниците на "Звезда" нараства лавинообразно още в края на 60-те.


Впечатляваща хореография в сектора с ултрасите на тима от Белград

През 80-те, предвид бума на футболни фракции, се появяват и първите групировки – ULTRAS и RED DEVILS. Фракцията ULTRAS е силно повлияна от италианския стил – дълги мелодични песни, хореографии, пиротехника. Лидерите на RED DEVILS пък подражават на британските маниери – улични битки до смърт, марихуана и алкохол...също до смърт!


Пиротехническо шоу по целия стадион от момчетата на Delije.

В средата на 80-те, когато лидерите на ULTRAS и RED DEVILS са вече идоли на младото поколение, се появява и третата групировка – ZULU WARRIORS. Тези три фракции дълго време са гръбнакът на Севера, поддържани още от WINNERS, RED WHITE ANGELS, BRIGATE, EAGLES, R. S. CLAN, R. S. ARMY.
Краят на 80-те в СФР Югославия идва с вълната на национализма. Въпреки че в редиците на звездашите е пълно с крайни националисти, именно тогава се ражда девизът „Звезда е единственото нещо в живота, което си струва! Останалото е пълнеж”. Червено-белите навиячи дори правят среща, на която се взима решението по време на футболни срещи да не се скандират политически лозунги. Само "Звезда!" и "Сърбия!".
През 1989 г. фракциите се обединяват в DELIJE (от сръбски - храбри,герои), за да създадат истински еталон за организация и подкрепа от трибуните.
Една от първите и най-паметни прояви на новата организация е мачът на 13 май 1991 г. в Загреб, за който вече стана дума в материала за Bad Blue Boys. Южната трибуна на стадион Максимир е буквално разрушена, а на терена се разиграва истинска война между сърби и хървати.
Периодът 1991 – 1992 е най-паметен за Севера със спечелването на КЕШ в Бари и междуконтиненталната купа в Токио. Но той носи и горчивината от разпада на Югославия. Въпреки бедните години и забраната за домакинства на срещи от евротурнирите, звездашите са следвани навсякъде от своя верен Север.
Момчетата от Генуа цял живот ще съжаляват, че са се срещнали „на четири очи” с DELIJE. А също и дрезденската полиция, глазгоуските хулигани и марсилските поддръжници.
С разпадането на Югославската комунистическа партия и в разгара на военните действия за суверинитет, сръбският национализъм изкарва много от момчетата от Севера и ги пръсва по бойните полета на Сръбската република. По време на сблъсъците с усташите (хърватските бунтовници) момчетата от DELIJE си спечелват славата на храбреци и след като отново се завръщат на северната трибуна, вече са едни от най-почитаните хора.


Зловещият сръбски лидер на военната организация "тигрите" - Аркан (на преден план), е набирал членове на формированието си именно от "Делийе".

На 22 март 1992 г. по време на дербито „Звезда” – „Партизан” на северната трибуна места заемат бойци на сръбските паравоенни формирования „Тигрите”, облечени във военните си униформи. Малко след началото на съдийския сигнал те издигат последователно транспаранти „40 км до Вуковар”, „20 км до Вуковар” и накрая – „Приятно прекарване във Вуковар”. Следват още табели с надписи на други хърватски населени места, които в същото време...били опожарени от „Тигрите”. Високо на северната трибуна седи Желко Ражнятович-Аркан – офанзивният командир на „Тигрите” и шеф на фенклуба на „Цървена звезда”. За никого вече не е тайна, че Аркан набира от DELIJE своите кръвожадни отряди, разплакали хиляди хърватски и мюсюлмански семейства.
В края на 90-те DELIJE се превръща в синоним на всеки привърженик на „Звезда”. Поради това, водени от желанието да се разграничат от масите, най-крайните навиячи отново се обръщат към движенията ULTRAS. Появяват се Ultra Boys, Ultra Brigate, Red Boys, Padina Corps. На мода идват посещенията на волейбол, баскетбол, хандбал, водна топка. Картината навсякъде е умопомрачителна – факли, димки и неистови скандирания.
Двубоят срещу „Барселона” през ‘97 обаче остава завинаги в историята на организацията, а и на футболното поддръжничество изобщо – 4 различни хореографии в четирите сектора на стадиона. За пръв и единствен досега път в света!


Северната трибуна на "Мала Маракана" в действие...

Ето и едно клипче от тренировка на Звезда.
http://www.youtube.com/watch?v=F8NOoWoaZ84


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 19:55
Коментар #4


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



4. Torcida - бразилските балканци
Най-старата европейска фракция е основана през 1950 г. Да, през 1950!

Визитка:



Име: Torcida
Рождена дата: 29 октомври 1950 г.
Дом: стадион “Полюд”, северна трибуна
Приятели: няма
Врагове: Delije (“Цървена звезда”), Bad Blue Boys (“Динамо” Загреб), Grobari (“Партизан”), Armada (“Риека”)

Kакто вече стана дума в предходните три публикации, интересът към футбола в Югославия нараства неимоверно след края на Втората световна война. В средата на миналия век югославският шампионат е толкова оспорван, че титлата обикновено се решава в последния кръг.
Такава е ситуацията през октомври 1950 г., когато “Хайдук” приема в Сплит “Цървена звезда” в решаващ мач за първото място. Срещата е само няколко седмици след края на световното първенство в Бразилия, което освен с качествен футбол, ще бъде запомнено и с умопомрачителната атмосфера по трибуните. Бразилската “торсида” изнася лекция на европейските колеги с конфети, хореографии и пиротехника.


Секторът на момчетата от Torcida винаги се е отличавал със своя колорит.

Сред многото впечатлени от това явление е и група привърженици на “Хайдук”, по това време студенти в Загреб. С наближаването на двубоя между двата най-силни югославски отбора през годината ентусиазмът им нараства. Така се родила идеята да съчинят песни и да организират солидна група, която със синхронно пеене да надъхва играчите. Точно като бразилците.
На първоначалната сбирка се отзовават 113 студенти, главно от Далмация и от други части на страната. Тази група организира екскурзия за големия мач, в която се включват няколко хиляди студенти.
Над 20 000 почитатели на футбола се стичат към стадион “Полюд”, домът на “Хайдук”, който се оказва тесен да побере всички. Хиляди остават отвън и се осведомяват за хода на срещата от реакциите по трибуните от другата страна.
Множеството, сред което най-възторжени са момчетата от Torcida, избухва в 88-ата минута, когато „Хайдук” бележи победен гол и се коронясва като шампион на Югославия.
В деня след срещата, в белгардската преса се изсипват тонове упреци към хърватските студенти, вече официално назовавани Torcida. Вестник “Борба” от 1 ноември пише: “Членовете на тази неформална организация се държаха на моменти по много груб и непристоен начин. Ако тази тенденция не бъде овладяна навреме, може да доведе до разпространение на омраза сред клубовете".
Комунистическата власт пък сформира тричленна комисия, която трябва да реши съдбата на Torcida. Присъдата е: президентът на “Хайдук” Анте Юревич и вицепрезидентът Юре Билич са наказани с предупреждение, капитанът на отбора Фране Матошич е изключен от членство в Комунистическата партия. Най-дейните членовете на Torcida са заловени и хвърлени в затвор.


Феновете на "Хайдук" са сред първите, които използват пиротехника.

Политическият процес срещу момчетата от Torcida замразява за дълго време инициативността им. Оттук нататък югославската милиция бди строго за организирани групови посещения на двубоите на „Хайдук”.
До края на 50-те и през 60-те моделът, завещан от Torcida, се разпростира сред стадионите в югорепубликата. "Навиячите" не спират да подкрепят с възторжени възгласи играчите, постепенно по-шумните групички започват да се събират на определени зони от трибуните.
На 23 септември 1970 г. е първият инцидент на “Полюд”. Срещата “Хайдук” – “Белград” е прекъсната при резултат 2:2, след като в 52-ата минута съдията от Белград е ударен с хвърлен от трибуните предмет. Следва служебна загуба 0:3, което води до масова демонстрация срещу решението на футболния съюз. Издигат се плакати “Да спрем националните ни състезатели”, “Да напуснем първенството”, скандират се лозунги срещу милицията,атакувани са автомобили с белградска регистрация


На дербитата с "Риека" секторът на Torcida винаги е пълен.


Както и на тези с "Вардар"

В края на 70-те в центъра на източната трибуна на “Полюд” започва да се обособява солидна група, която постепенно налага първите продължителни песни, ръчни знамена и транспаранти. Започват посещения на мачове извън Сплит.
В същото време и в Сплит започват да пристигат многочислени групи, предимно представители на белградските опоненти. През 1978 г. близо 1000 “гробари” от “Партизан” пристигат на “Полюд” и крайните привърженици на “Хайдук” нахлуват на терена, за да се саморазправят със сръбските играчи и навиячи. Привържениците от други градове за дълго отписват дестинацията Сплит и секторът за гости често пустее.
В началото на 80-те момчетата, поддържащи „Хайдук”, вече се събират и в периодите, когато няма срещи от шампионата. Да бъдеш навияч за тях вече се превръща в начин на живот, а кафенето “Дубровник” е нещо като щаб-квартира. По време на продължителните срещи там се обсъждат екскурзии за гостуванията на отбора, измислят се нови песни.

Събиранията често завършват с кавги и обърнати столове и маси. Но още на следващия ден всички са пак заедно и шумните веселби продължават.
Когато говорим за процесите, които формират съвремения облик на агитката на “Хайдук”, трябва да направим уговорката, че Torcida не изчезва от картата през далечната 1950 г. Името на организацията се появява в песните на привържениците, изписва се скришом по стени на подлези. С две думи, Torcida престава да съществува само официално, за пред властите.



Мащабните хореографии на феновете на "Хайдук" са сред най-зрелищните в Европа.

През 1980 г. най-верните поддръжници, които следват “Хайдук” навсякъде, решават да излязат “на светло” и официално възстановяват Torcida. Еуфорията е огромна и организацията бързо набира стотици членове.


Сблъсъците с полицията са част от ежедневието на Torcida.

Войната заварва Torcida като една мощна и патриотична организация. Излишно е да споменаваме, че голяма част от момчетата са мобилизирани. Други се записват като доброволци, за да защитават националния идеал за независимост. На всички онези от тях, които оставят живота си по бойните полета на Югославия, е посветена паметната плоча пред северната трибуна на “Полюд”. На нея е изписана клетвата, че техният пример никога няма да бъде забравен и ще е на почит сред навиячите на “Хайдук”.
След края на войната, Torcida изоставя източната трибуна и се премества трайно в северната част на “Полюд”. Оттам младото поколение ще преживее един от най-славните периоди в историята си: 5 титли, 2 купи и четвърфинал за Шампионската лига.
Естествено успехите на клуба са съпътствани от фантастични прояви по трибуните. Феерии от пиротехника и хороеографии са неизменна част от шоуто на северната трибуна на “Полюд”, където се стичат представители на клубовете Torcida от Хърватия и цяла Европа.
Torcida е предана на отбора и в моментите, когато положението е тежко, а играта не върви. Просто защото философията на организацията, изписана с графити на един от подстъпите към “Полюд”, гласи: “Ние сме най-верни! “Хайдук” е жив винаги”


Феновете на "Хайдук" определят себе си като "най-верните".

Клип за "Торсиадата"
http://www.youtube.com/watch?v=k1nHXmHKSs0...feature=related


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 19:56
Коментар #5


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



ARMADA Сами срещу всички, особено „Хайдук”
Момчетата от Armada срутват до основи крайпътно заведение, защото в него звучат песни на „Динамо”

Визитка



Рождена дата: 1987 г.
Дом: стадион „Кантрида”, западна трибуна
Приятели: няма
Врагове: Тorcida („Хайдук”), Bad Blue Boys („Динамо” Загреб), Kohorta („Осиек”)

Уважаеми читатели, вече ви запознахме с четирите най-многочислени организации на футболните привърженици на територията на бивша Югославия. Но хърватският и сръбският футбол не свършват с лошите момчета от Bad Blue Boys, пратениците на ада Grobari, кръвожадните отряди на Аркан Delije, нито пък с най-старата европейска фракция, създадена по бразилски образец, Torcida.
В следващите няколко материала от рубриката "Лоши момчета" ще ви запозная с някои от по-малобройните, но не по-малко колоритни и лоялни организации от Хърватия и Сърбия, които незаслужено остават в сянката на големите.
Със своите 150 хиляди жители Риека е третият по големина град в Хърватия. Разположен е на адриатическото крайбрежие и е основното пристанище на страната.
Въпреки че се слави като едно от най-богатите населени места, Риека е от тези градове, в които населението живее заради футбола. Но футболът с местна марка. Тук дори споменаването на Тorcida, Bad Blue Boys или Kohorta може да ви навлече много неприятности



Със своята стройна организация Armada по нищо не отстъпва на големите фракции в Хърватия.

Не дай си Боже, да симпатизирате на „Хайдук”, „Динамо” или „Осиек”!
Въпреки че не е сред големите клубове по успехи, „Риека” се радва на обичта на местното население още от основаването си. Клубът функционира в съвременния си вариант от 1952 г., а негови предшественици са Unione Sportiva Fiumana (основан 1925 г.) и Kvarner (1946-1952). Още през първите сезони в долните дивизии на югославския шампионат „Риека” е следван от почитатели дори в гостуванията – нещо изключително рядко за тези години. През 60-те местното население, което изстрадва тежки икономически години, се самоопределя само с един девиз – „С „Риека” в добро и лошо”.
В началото на 70-те престижът на фракциите в Югославия започва да се измерва спрямо присъствията по време на гостувания. Тези на „Риека” се отчитат с по 100-200 души в зависимост от дестинацията. Естествено сред най-предпочитаните са Белград, Загреб, Осиек, Сплит и Сараево.


Стадион „Кантрида” е вклинен в огромен скален масив, който прави умопомрачителна акустика, когато Armada запее.

Славната история на Armada започва през 1986 г., когато групичка от около 30-ина "навиячи" на „Риека”, които редовно се събират в бар "Ри", решават да сформират стройна малочислена организация. Целта е тя да налага тенденциите на италианските тифози, които се вихрят само на няколко километра западно от Риека.
Името на организацията е избрано от Еди Раухар като символ на мощта и издръжливостта на испанската военноморска флота Armada. Първите транспаранти с името на фракцията са разпънати по време на финала за югославската купа срещу „Хайдук” (Сплит) в Белград на 9 май 1987 г. На този мач момчетата от новосформираната Armada записват имената си в историята, изстрелвайки първата сигнална ракета по противникова агитка на територията на Балканите. От този момент нататък избухва огромната вражда между Тorcida и Armada, а стрелбата с пиротехнически средства се превръща в практика по югославските трибуни, вземайки няколко жертви.

Още на следващата година над 800 привърженици на „Риека” пътуват за Загреб – общо 6 автобуса и една влакова композиция. Около 40-ина момчета от Armada спират със своя автобус в крайпътно заведение във Вукови Горици. За нещастие от джубокса в ресторантчето звучат песни на „Динамо”. Няма много време за развитие на случката. Джубоксът е изхвърлен през прозореца, последват го и собственикът, и целият персонал на заведението. Кръчмата е потрошена до състояние като при първа копка.
По време на гостувания в Баня Лука, Мостар, Сараево, Нови Сад, Ниш „Риека” се чувства като у дома си благодарение на набиращата скорост организация Armada. В края на 80-те Armada вече има всичко, за да се мери с останалите силни фракции в Югославия – знамена, песни, пиротехника. Не липсват и прословутите моменти, които нареждат Armada до най-опасните организации на полуострова.
През 1989 г. „Риека” гостува на „Хайдук” в Сплит в мач, по-известен като Балканския „Хейзел”

Представителите на Тorcida очакват с нетърпение реванш след финала за купата в Белград преди две години. Напрежението нараства, когато домакинската публика се скупчва на оградата между северната и западната трибуна.
Преградата рухва и една от най-мащабните схватки на Балканите започва на самите трибуни. В употреба влизат седалки, парчета бетон, пръти.
Намесата на полицията разпръсква окървавените тълпи. След това помита членовете на Armada, биейки буквално на месо в сектора на гостите. По чудо няма жертви, но сериозно наранените са стотици.
През 90-те започват най-големите футболни битки в Югославия, вече на националистическа основа. Оттогава датира изказването на едно от главните действащи лица - Сретан Милич, който споделя: „С „гробарите” се биехме жестоко – ритахме падналите в главата
не се спирахме дори когато изпаднеха в безсъзнание. Войната беше започнала много преди първите действия по бойните полета”.
През 1992 г. започва вече изцяло хърватски шампионат, но нещата по трибуните не дават знак да са се променили. Още на първото домакинство с „Хайдук” срещата е прекратена заради нахлуване и бой на терена. И до ден днешен двубоите между „Риека” и „Хайдук” не минават без изстъпления по трибуните.
Двете фракции стоят в основата и на непрекъснатите спречквания по време на мачовете на националния отбор. Особено когато се налагат продължителни пътувания извън Хърватия.
През първата половина на 90-те Armada изгражда стройна организация – песни, знамена и транспаранти, организират се първите пътувания с автобус на членове на фракцията от Пула и други по-малки градчета в околността.
По време на полуфинала за купата срещу „Хайдук” от 1992 г. в западната трибуна на „Кантрида” се издигат първите откраднати в битка знамена на съперника „Torcida Rab” и „Torcida Ri Veica”.


Мачовете на "Риека" често са прекъсвани заради хвърляни от Armada факли по терена.

Но онова, което в най-голяма степен е запазена марка на Armada повече, отколкото на която и да е друга фракция, е пиротехниката. През 90-те и началото на 21 век се броят на пръсти срещите, които не са прекъсвани заради засипания с факли терен.
Факлите са неизменна част и от подкрепата на другите спортове на клуба. Залите за хандбал и баскетбол, където домакинстват „Замет” и „Кварнер” (отборите към спортния клуб на Риека), са обгръщани в мъгла. Какво да говорим за басейна на „Приморие”, който неизменно е обсипван с горящи факли.
Неизменно е и мотото на Armada „Сами срещу всички” („Sami protiv svih”), което понякога се предефинира и на „Умри, но не се предавай” („Krepat, ma ne molat”).
Според случая!


Тези момчета не се спират пред нищо, за да защитят цветовете на клуба.

Armada Rijeka Ultras
http://www.youtube.com/watch?v=-DoRiPwsD4s


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 19:56
Коментар #6


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Винаги верни на "Осиек"*

Футболният живот в Хърватия кипи не само в Загреб, Сплит и Риека

Вече ви запознах с историята и „подвизите” на BBB, Torcida, Armada, Grobari и Delije – най-многочислените организации на футболни привърженици, възникнали в бивша Югославия.
В следващите редове попадат не толкова популярните хърватски фракции, които обаче развиват своя дейност – разполагат с отличителни знаци, знамена и транспаранти, пеят синхронно, палят факли и димки. Единственото, по което отстъпват на големите – това е броят навиячи. Но малките организации впечатляват със своята всеотдайност. Някои от тях започват своята дейност, още когато тимът играе в долните дивизии.


Емблемата на "Kohorta".

Такъв е случаят с привържениците, поддържащи „Осиек”. Градският стадион се пука по шевовете още докато отборът се лута в долните дивизии. Именно привържениците правят разликата между „Осиек” и останалите тимове, просто е очевидно, че мястото на отбора е в групата на майсторите. Но отборът все не може да прескочи квалификациите. Особено драматична е квалификацията срещу НК „Загреб” на „Максимир” през 1973 г. Пред 60 000 зрители „Осиек” отпада след изпълнение на дузпи. 30 000 навиячи плачат по време на обратния път към родния си град.


Феновете от фракцията "Kohorta" на футболния "Осиек" са сред най-верните навиячи в Хърватия.

Привържениците на тима решават, че е редно да организират усилията си в подкрепата на отбора. Така се ражда фракцията ocki, която просъществува до 1978 г. Организацията не оставя след себе си някакви легендарни случки, но все пак полага основите на бъдещата силна фракция. Съдбата вече се отблагодарява на местното население и тимът заиграва в първа дивизия. През 1986 г., по примера на "Хайдук" от Сплит, и тук се основава Torcida, само че с марка "Осиек".
След продължилото близо 16 години лутане, през 1988 г. поддръжниците на клуба най-накрая формират нещо наистина стойностно и уникално. Името Kohorta (от латински – военно поделение пехотинци, 1/10 от римски легион) е избрано, за да обозначи смелостта и лоялността на привържениците на „Осиек”.
Оттук насетне те следват отбора навсякъде. Сред предпочитаните дестинации са Белград и Нови Сад. Въпреки многобройната агитка, която посещава сръбските градове, до сблъсъци не се стига. Kohorta дава пример как може да се устои на националистическите страсти, които са пламнали в СФР Югославия в края на 80-те.
Това естествено не спира голяма част от момчетата от Kohorta да се включат във военните редици и мнозина от тях остават завинаги на бойното поле.
Най-романтичният период от историята на Kohorta е в средата на 90-те. Над 1000 членове на фракцията пътуват неизменно до Сплит и Загреб за гостуванията на „Хайдук” и „Динамо”. През тези години се формира и враждата с Bad Blue Boys и Ultras Vinkovci, привържениците на „Цибалия”, с които не минава двубой без пререкания.
Въпреки това момчетата от Kohorta не влизат в паметни битки, те стават популярни с чиста и всеотдайна подкрепа от трибуните. Сред най-впечатляващите двубои са тези срещу белгийския „Андерлехт” (1998 г., пред 15 000) и финала за купата срещу „Цибалия” през 1999 г., който донася първия трофей във витрината на клуба. Специално за него е изработено знаме на организацията с размери 40 на 9 метра, което и до ден днешен се разпъва на югоизточната трибуна на Градския стадион.
В началото на новия век обаче „Осиек” се срива в класирането и на няколко пъти е застрашен от изпадане, а публиката тотално се отдръпва. Въпреки това Kohorta винаги е зад отбора и отстоява лозунгa на огромния черно-бял транспарант Semper fidelis. Ознаменуването на 15-ата годишнина става със 150 факли – един грандиозен спектакъл, който наистина отива на колоритната Kohorta.

Ultras Vinkovci


Емблемата на "Ultras Vinkovci".

Това са едни от най-големите врагове на Kohorta. Поддръжниците на „Цибалия” се отличават с колорит и вярност, но са значително по-малочислени от съперниците си.
През 80-те се наричат още arugini momci, а по-късно Ekipa Vinkovci и Ekipa smrti.
През 90-те се появяват по-малките фракции Aurelia, Croatia boys, Hooligans, Chaos boys, а след основаването на хърватското национално първенство - Kriari, Citadela, Hooligans. През 92 г. те се обединяват в организация Ultras.


Момчетата от "Ultras Vinkovci" са винаги зад отбора.

Разполагат се на западната трибуна на 10-хилядния стадион „Цибалия”. Известни са с първия прекъснат двубой от новата хърватска лига. В момента организацията разполага с 30-ина лидери и „ударно ядро” от 100-тина верни навиячи. В зависимост от съперника, Ultras Vinkovci наброява между 300 и 1500, което й отрежда едно от водещите места сред хърватските фракции.

White Stones

Емблемата на "White Stones".


Фракцията "White Stones", следваща "Вартекс" навсякъде из страната.

Малочислена организация, която ревностно стои зад „Вартекс”. Фракцията датира от 1987 г., а в момента наброява около 400 навиячи. Във Вараждин, града на „Вартекс”, се намира и една от силните фракции на Bad Blue Boys, така че не бива да ви учудва, че знамето им се появява редовно на домакинствата на местния отбор.

Bijeli Andjeli

Емблема на "Bijeli Andjeli".


"Белите ангели" са миролюбива организация, подкрепяща НК "Загреб".

„Белите ангели” подкрепят НК „Загреб”, вторият по големина клуб в Загреб. Подобно на софийската „Славия”, публиката на „Загреб” оредява непрестанно. Фен клуб Bijeli Andjeli е съставен предимно от възрастни около 50-те и малки момчета. Един от лозунгите им е „Бели ангели против войната” – миролюбива, но вярна агитка от не повече от 100-тина привърженици.

Tornado Zadar


Емблемата на "Tornado Zadar".


Момчетата от "Tornado Zadar" са малко, но всеотдайни.

Организацията датира от 1962 г. и е втората най-стара, основана в Хърватия, след тази на Torcida. Около 1000 – 1500 навиячи редовно оказват фанатична подкрепа предимно на баскетболния клуб „Задар”, който е значително по-успешен от местния футболен отбор.

Demoni Pula

Емблемата на "Demoni Pula".

Фракцията, обединяваща привържениците на НК „Истър”, Пула (отбор от втора дивизия). Основана е през 1992 г. Малочислена организация, поддържаща интересна смесица от британско-италиански стил подкрепа за отбора.

Funcuti


Емблемата на "Funcuti".


Поддръжниците на "Шибеник" от "Funcuti".

Поддръжниците на „Шибеник” са едни от най-многочислените. В добри за отбора времена фракцията наброява около 1000 – 1500 души. Организацията Funcuti е създадена през 1983 г. и от тогава е всеизвестна с нетърпимостта си към Torcida и Tornado Zadar.


Момчетата от "Rudes Boys" подкрепят по нестандартен начин любимия си ФК "Рудеш".


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 20:28
Коментар #7


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Сръбските навиячи
Организациите Firma Novi Sad, United force, Taurunum Boys и Blue Union са светлинни години пред родните фенклубове от техния калибър

През последните 15 години сръбският футбол, подобно на българския, е раздиран от корупционни скандали, а престъпни босове финансират клубовете и дирижират шампионата. Което естествено води след себе си отлив от трибуните. За разлика от България обаче сърбите имат изградени традиции в организациите на привърженици, датиращи още от 80-те години на ХХ век.

Firma


"Фирма" - лого


"Фирма"

Футболният клуб от автономната област Войводина, основан през 1914 г., е един от най-старите югославски отбори и през годините се радва на значителен брой привърженици.
Както вече стана дума, през втората половина на 90-те сръбските футболни почитатели се отдръпват от стадионите. Това се отнася и за поддръжниците на „Войводина”, но не и за крайното ядро. Те винаги следват отбора – независимо от управниците на клуба, икономическата обстановка в страната или отдалечеността на града, където ще се играе двубоя. Наричат себе си "Фирма" (или The Firm).
Колкото повече „Войводина” затъва в класирането, толкова повече се множат членовете на „Фирма”. Обединява ги идеята за локална идентификация, противопоставяща се на експанзията на симпатизанти на белградските колоси. За членовете на "Фирма" е привилегия да подкрепят своя местен тим. Окупираната северна трибуна на стадион „Караджордже” винаги представлява малък ад за гостуващите тимове. Една от малкото организации на Балканите, чиято мощ бележи непрекъснат подем през последните няколко години.

Torcida Sandzak


"Торсида Санджак" - лого


"Торсида Санджак"

Повече от половината население на областта Санджак, с център Нови Пазар, са босненски мюсюлмани – т.нар. бошняци. Първият фен клуб в Нови Пазар е основан през 1984 г. под името Blue Hunters, а в края на 80-те се създават и фракциите Fighters, Pirates, Eagles и Blue Warriors.
След избухването на националистическите вълнения, местните привърженици решават да преименуват фенклуба си на „Санджак” по забраняваното от комунистите старо име на областта. Така се ражда Torcida Sandzak – гордостта на местното бошняшко население. Членовете на фракцията са били закрилниците на града по време на югославската война. Все още се носят легендите как кръвожадната паравоенна организация на Аркан - „Тигрите”, е била отблъсната в ожесточена схватка преди срещата „Нови Пазар” – „Прищина”.
Поради проблемите на "торсидата" с полицията на Милошевич организацията минава в нелегалност – знамената й са забранени, а членовете – преследвани и хвърляни в затвора. През 1999 г. Torcida Sandzak официално връща името си и на следващия ден 1436 души плащат членски внос в организацията. Още от началото на 90-те датира омразата към United Force, навиячите на „Рад”, които се славят като крайни сръбски националисти.

United force 1987


United Force - лого


United Force

Както повечето югославски организации, "Юнайтед форс" е основана в края на 80-те. Фракцията поддръжници на белградския „Рад” обединява момчета с крайни националистически възгледи. Но не националсоциалистически, а изконно сръбски. Само това трябва да ви говори достатъчно за отношенията с Torcida Sandzak. Напоследък фракциите се засичат често поради факта, че и двата отбора се подвизават във втора дивизия.
Кадрите отпреди малко повече от година, в които двете фракции се вкопчват с голи ръце, парапети и бетонни блокове, обиколиха световните телевизионни емисии. Всичко това се случва на терена на стадиона в Нови Пазар.
Двубоите между „Рад” и „Нови Пазар” минават под знака на етнически и религиозни лозунги по трибуните: „Убийте турците!” - „Убийте сърбите!”, „Тук съм, за да пия турска кръв!” – „Сърбия, плачи, тук е Хашим Тачи!”, „От Санджак до Иран – всички страни ще станат мюсюлмански!”, „Християни до гроб!” – „Ислямът ще завладее света”.
Неизменна част от футболно-етническото съперничество между UF и Torcida Sandzak е и облеклото. Момчетата от Белград обличат тениски с лика на Радован Караджич и Ратко Младич, а тези от Нови Пазар – с босненския флаг или турски символи.


Зловещите побоища между мюсюлманите от "Торсида Санджак" и сръбските националисти от United Force.

"Мераклиje"


"Мераклиje" - лого


"Мераклиje"

"Мераклиje" е фракция, основана през 1989 г., преди домакинството на „Раднички” (Ниш) срещу „Цървена звезда”. Година след създаването си организацията от южната трибуна на „Чаиру” набира над хиляда последователи не само oт Ниш, но и от Пирот, Прищина, Лесковац.
Местните фракции на „Гробари” и „Делийе” също могат да се забележат на трибуните при появата на организацията, но постепенно те се дистанцират. А и как може да е иначе, след като "Мераклије" превръщат лозунга „Мразим Белград” в свое верую. В момента малка фракция под шапката на "Мераклиjе" е Skins of Nish, обединяваща навиячите с крайнодесни и националистически възгледи.

Despoti


Despoti - лого


Despoti

Организацията, която стои зад „Смедерево” (до скоро „Сартид”). Наброява не повече от стотина навиячи, които се настаняват на източната трибуна на „Крепостта”. Поддържа връзки с ултрасите на руския „Зенит”. Част от организацията е фракцията Alco Boys, създадена през 1990 г.

Taurunum Boys


Taurunum Boys - лого


Taurunum Boys

През 1987 година фракциите Testas Caldas, Pajtosi и Godfathers, подкрепящи „Земун”, се обединяват в по-многочислената Taurunum Boys (по латинското наименование на град Земун, сега община в Белград). В момента наброяват около 300 – 400 наистина предани и колоритни навиячи.

"Плава Униja"


"Плава Униja" - лого


"Плава Униja"

През 1984 г. се основава първата организация на привърженици на ОФК „Белград” под името Blue Thunders, която просъществува до 1990 г. До 1993 г. навиячите на синьо-белия белградски клуб са обединени във фракцията Sokolovi. 1994 г. е рождената дата на "Плава Униja" (Blue Union Belgrade) – една от най-преданите и най-опасни организации в Сърбия, наброяваща около 200-300 навиячи. Поддържат приятелски връзки с организацията Invalidi от град Вождовац.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
DRUGHI
коментар 05 Aug 2008, 21:12
Коментар #8


Scouted
*

Група: Фенове
Коментари: 95
Регистриран: 19-November 07
Потребител No.: 742



Нещо си много запознат с хърватските и сръбските сополи.Хървати или сърби едни и същи боклуци. post-294-1159107923.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 21:19
Коментар #9


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Цитат(DRUGHI @ Aug 5 2008, 10:12 PM) *
Нещо си много запознат с хърватските и сръбските сополи.Хървати или сърби едни и същи боклуци. post-294-1159107923.gif


Статиите не са писани от мен.

Иначе скоро очаквайте стаии за групировките в Турция, Гърция, Босна и Херцеговина, Румъния, Италия и други.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 21:32
Коментар #10


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Фанатичните лъвове от „Капали”
Призракът на смъртта витае около „Али Сами Йен”, домът на „Галатасарай”

Визитка



Рождена дата: есента на 2000 г.
Дом: „Али Сами Йен”, трибуна „Капали”
Приятели: няма
Врагове: фракциите на Genc Fenerbahceliler

Уважаеми читатели, вече се разходихме из територията на Хърватия и Сърбия, където са основани първите и до ден днешен едни от най-мощните организации на привърженици не само на континента, но в цял свят. И в следващите няколко материала оставаме на територията на Балканите, но сменяме рязко дестинацията. За да се потопим в света на гордостта и лоялността, фанатичната подкрепа, безжалостната омраза и безпрецедентната употреба на ножове.
Добре дошли в Турция!

Най-големият град в Турция и един от емблематичните центрове на средновековието - Истанбул, е разположен на два бряга, разделени от Босфора. Счита се, че отборът на азиатската част е „Фенербахче”, а този на европейската – „Галатасарай”. Това са и двата най-титулувани клуба в южната ни съседка.


Неистовата подкрепа от „Капали” стряска гостуващите тимове и привърженици.

По ред причини, най-вече дължащи се на особеностите на капсулираното турско общество, привържениците на „Галатасарай” полагат основите на своя организация едва през 1996 г.
Уповавайки се на символа на клуба, те създават групата Aslanlar („лъвовете”).
През 1999 г. започва формирането на редица малки групи, никоя от тях обаче не оставя следа, или по скоро всички оставят, но никое наименование не успява да се наложи.
Едва след като „Галатасарай” печели Купата на УЕФА срещу „Арсенал” през 2000 г., малките групи решават, че такъв голям клуб има нужда от по-организирана подкрепа и се обединяват в голямата организация ultrAslan (от Ultras и Aslan - лъвове), под ръководството на Алпаслан Дикмен.
Първата организирана под егидата на ultrAslan мощна подкрепа и хореография става реалност през 2001 г. на срещата от Шампионската лига срещу „Ла Коруня”. Двубоят се играе на 14 февруари, Деня на влюбените, поради което източната трибуна „Капали” е покрита с огромен транспарант със сърце и надпис: „Only You” (Само ти).
Организацията бързо набира популярност и започва роене на фракции – подразделения: ultrAslan-NI е основана с цел да обедини привържениците на „Галатасарай” от турските университети; ultrAslan-BH пък е младежката фракция, в която членуват предимно ученици.
Поради лавинообразно нарастващата популярност на ultrAslan старите лидери от „Капали” започват да се опасяват, че организацията скоро ще контролира цялата трибуна. Следват кратки спорове, но в името на единството Себахатин Сахин, лидерът на старото поколение, слага точка на съперничеството. На дербито с „Фенербахче” на 6 май 2002 г. тарторът, известен като Себо, се появява с шал на ultrAslan. Така проблемите са решени, а скоро организацията се подсилва и от хард фракциите lmne (До смъртта), Yryedur (Продължавай напред) и Sultans.
UltrAslan-Europe пък се превръща в най-голямата световна организация на привърженици, които подкрепят клуба си извън границите на родината му. Колонии от Германия, Холандия, Англия, Швейцария, Белгия, Австрия и Франция се записват в организацията, която координира посещенията им по европейските стадиони, когато „Галатасарай” играе в турнирите или в приятелски срещи.


ultrAslan са готови на всякакви несгоди, за да следват отбора си непрекъснато.

Характерна черта на поддръжниците на клуба е, че те са аполитични или поне не използват „Капали” като трибуна за политически послания. Но когато става въпрос за клуба и за лоялността към него – турците са фанатични до краен предел. През 2002 г. на кормилото на клуба застава Юзан Канайдин, който се обявява за феърплей в турския футбол. Президентът на „Галатасарай” стига дотам, че забранява на поддръжниците на отбора да посещават дербитата, в които тимът гостува, за да не се предизвиква излишно напрежение.


Фанатиците от ultrAslan засипват терена с факли, за да изкарат солена глоба за ръководството на клуба, с което са в конфликт от началото на 21 век.

Отговорът не закъснява. На 24 май 2002 г., по време на среща от Шампионската лига срещу „Барселона”, теренът е засипан с факли, което докарва на ръководството солена глоба. Няколко дни по-късно „Галатасарай” е домакин на „Истанбулспор” и ultrAslan напуска „Капали” в знак на протест.

Много бързо ultrAslan се превръща в мишена за турската полиция още повече че някои от лидерите са стари познайници на органите на реда. През ноември 2002 г. членовете на ultrAslan до един са изведени от стадиона на почивката на градското дерби с „Фенербахче”. Бити и хвърлени в ареста, те получават сурова забрана за посещения на мачове.
През този период в много градове се създават подразделения на ultrAslan, но те не са контролирани на централно ниво. Анархията в организацията стига връхната си точка през април 2003 г., когато клубът придобива търговско право да продава артикули с логото на ultrAslan. Фракцията е превърната в търговска марка – всеки може да си купи шал, шапка или блуза и да каже „Аз съм част от ultrAslan”. Тази порочна практика продължава до 2006 г., когато марката е върната на привържениците.
Разбира се, когато става дума за историята на ultrAslan, не бива да се ограничаваме само в периода след формалното основаване на организацията. Защото фракцията е създадена и контролирана от редица лидери на „Капали”, които са известни със своите подвизи и се радват на огромна почит сред мнозинството.


Феновете на „Лийдс” са посрещнати на трибуните на „Али Сами Йен” със заплашителни жестове. Часове по-рано двама от тях са убити с нож в центъра на Истанбул.

Aslanlar (от 1996 до 2001 г.) запечатва в своята визитка най-черните моменти от съвременната история на футболното хулиганство. През пролетта на 2000 г. преди полуфинала за Kупата на УЕФА срещу „Лийдс” двама фенове на англичаните са прободени с нож и издъхват на път за болницата. Мачът преминава при невиждани мерки за сигурност, средно на трима зрители се пада по един полицай. Aslanlar посреща англичаните с плакат: „Добре дошли в ада”.
Само месец по-късно и Копенхаген е облят в кръв, преди финала „Галатасарай” – „Арсенал”. „Топчиите” си спечелват уважението на английските фракции с ожесточени схватки, но това става с цената на много прободни рани.
Така основите на ultrAslan са положени върху локви кръв. Турците обаче отказват да поемат вина за случилото се през 2000 г. „Британците не се отнасяха с уважение към нас и родината ни. Получиха си заслуженото”, обича да казва лидерът Алпаслан.
Внимавайте в Истанбул!


„Галатасарай” стартира кампанията в Шампионската лига си през 2001 г. – кървавият кошмар на европейците се завръща след трагедията отпреди няколко месеца.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 23:07
Коментар #11


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Република "Фенербахче"
Зловещите жълти маски на ултрасите от Genc FB всяват ужас на континента

Визитка:


[
Име: Gen FB
Рождена дата: 1999 г.
Дом: стадион „Шукрю Сарачоглу”
Приятели: няма
Врагове: ultrAslan

На 23 февруари 1934 г. „Галатасарай” и „Фенербахче” се изправят един срещу друг в приятелски мач. До този момент тимовете са просто два силни отбора от най-големия турски град.
Двубоят е прекъсван на няколко пъти, след като играчите използват брутални влизания за топката, а пререканията се пренасят и по трибуните. В момента, в който теренът и трибуните наподобяват бойно поле, съдията прекратява приятелската среща. Приятелска? От този момент нататък Турция забравя за приятелските чувства, когато става дума за „Галатасарай” и „Фенербахче”.


Адска атмосфера на стадион „Шукрю Сарачоглу”.

„Преди десетина години, разпознах най-добрите си приятели от университета сред тълпа от привърженици на „Галатасарай”. Не се поколебах и хвърлих запалена факла по тях. Можех да ги убия! Сега, от дистанцията на времето, смея да твърдя, че не съжалявам за това, което направих. Бих го повторил!”, споделя Селахатин, един от лидерите на фракцията Kill for You от източната трибуна на „Шукрю Сарачоглу”.
Както стана дума в предходния материал, поради ред особености на турското общество, големите фракции на грандовете се създават едва в края на 90-те. Подобно на ultrAslan на „Галатасарай”, привържениците на „Фенербахче” създават своята организация на границата между двата века – едва през 1999 г. Тогава малочислените до този момент фракции се обединяват под шапката на Gen Fenerbaheliler, което в превод означава Млади привърженици на „Фенербахче”.
Макар до този момент жълто-сините да са считани за „отбора на народа”, това е първият им опит за създаване на мащабна организация, която да обедини азиатската част на Истанбул. В момента тя е най-многочислената в цяла Турция и една от най-големите в Европа. Не случайно преди важни мачове източната трибуна на „Шукрю Сарачоглу” се покрива с транспарант в клубните цветове и надпис "Република Фенербахче".


Трибуните винаги са препълнени за домакинските мачове на "Фенербахче".

Поради многочислеността на последователите е невъзможно да се определи конкретното местоположение на членовете на организацията по трибуните на „Шукрю Сарачоглу”, което да предпочитат. Фанатичният рев на фенербахчелилерите идва от четирите сектора, от всички трибуни се разпъват огромни транспаранти, палят се факли. Gen FB е навсякъде!
Въпреки тази характеристика обаче по-малките фракции не са загубили своята идентичност. Те все още водят самостоятелен живот. Най-твърдото ядро на Gen FB представляват Cruel Boys (Жестоки/безмилостни момчета), Devils of GFB (Дяволите на GFB) и особено Kill for You (Убиваме за теб).
Kill for You (KFY) е фракцията, с която са свързани най-големите проблеми за вражеските привърженици, а също и за полицията. Това е една от най-зловещите организации на футболни хулигани в целия свят. Често могат да бъдат забелязани по трибуните с всяващите страх жълти маски тип нинджа. Носят ги навити във формата на зимна шапка, а щом ги видите спуснати пред лицата им – очаквайте най-лошото. Сблъсъците с полицията за тях са смисъл на живот, носенето на нож е ежедневие, а употребата му – винаги когато се наложи. Без скрупули в защитата на своята територия и честта на клубните цветове.


Кръв - това е нещото, което чака гостуващите агитки.

Последните пострадали от остриетата на KFY бяха феновете на АЗ „Алкмаар”, които гостуваха в Истанбул през миналия сезон за двубой от купата на УЕФА. „Нов изблик на насилие опръска с кръв турския футбол”, гръмнаха тогава европейските медии.
Петима запалянковци на АЗ „Алкмаар” се отърваха с леки наранявания, но техен сънародник бра душа в болница заради сериозна прободна рана в областта на гърдите. Преди мача органите на реда конфискуваха 50 ножа от фенербахчелилери, информираха местните полицейски служби.
Едни от най-големите легенди, които завинаги ще останат в митологията на Gen FB, са свързани с дръзките действия на Греъм Сунес и последствията, които предизвиква един негов неразумен акт. През 1996 г. Сунес е на кормилото на „Галатасарай”. През този сезон „Фенербахче” няма конкурент за титлата, но финалът за купата с вечния враг се превръща в истинско изпитание. „Жълто-червените” печелят след продължения на „Шукрю Сарачоглу”. В еуфорията Сунес забива огромно знаме в центъра на вражеския стадион!
В безкрайно националистическата Турция знамето е символ на честта. Сунес прави огромна грешка, обругавайки територията на „Фенербахче” със завоевателски акт.
До ден днешен фенербахчелилерите се заканват, че ако открият Сунес, той ще плати с живота си за накърнената им чест.
Волкан, един от лидерите на фракцията Kill for You, нахлува на терена, за да свали знамето и да потърси саморазправа със Сунес. Когато пробива полицейския кордон и се устремява към центъра на игрището, полицейско куче го застига, захапва за кръста и поваля на земята. Полицаите го довършват с палки и спрей.
Две години по-късно известният с лудостта си Рамбо, измива срама и унижението от жълто-червеното знаме на победата, забито в сърцето на Gen FB. По време на първия домакински мач на „Галатасарай” за сезона, Рамбо нахлува сред 25 000 на „Али Сами Йен”, облечен изцяло в артикули на „Фенербахче”! В едната си ръка държи жълто-синьо знаме, а в другата – кухненски нож. С него си проправя път сред тълпата фанатици от ultrAslan и сред полицията, достига до центъра на терена и забива там знамето на „Фенербахче”.
„В името на бог и „Фенербахче” – никой и нищо не може да ме спре!”, крещи озверелият Рамбо, който не крие факта, че притежава свидетелство за психично заболяване.


Уникален кадър! Известният с лудостта си фен Рамбо е забил знаме на "фенерите" в средата на стадиона на "Галатасарай" и го брани с кухненски нож в ръката.

Вече се убедихте, че Истанбул е мястото, където без суверенна граница съжителстват религиозен и футболен фанатизъм. А Gen FB е катализаторът на тази плашеща сплав.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 23:18
Коментар #12


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



"Бешикташ" - най-шумните в света
Ултрас групировката "Чаршъ" не пропуска възможност да афишира политически лозунги или обществени кампании

Визитка:



Име: Carsi
Рождена дата: 1982 г.
Дом: стадион „Исмет Иньоню”, северна трибуна „Капалъ”
Приятели: няма
Врагове: Genc FB, ultrAslan, Texas („Бурсаспор”)

Вече трета седмица рубриката „Лоши момчета” разкрива особеностите на турските ултра групировки. Фанатизъм, преданост и омраза се преплитат в неповторима комбинация, която турците описват семпло: „Добре дошли в ада”. Този път оставаме в Истанбул, за да ви предстим последния елемент от голямото трио Genc Fenerbahceliler (Фенербахче)– ultrAslan (Галатасарай) – Carsi (Бешикташ).

Всеизвестен факт е, че много от организациите на футболни привърженици ясно афишират политическите си убеждения. Сред тези с крайно-десни възгледи се отличават Irriducibili („Лацио”), Ultras Sur („Реал Мадрид”), Boys San („Интер”), Boulogne Boys („Пари Сен Жермен”) и др., които често издигат келтски кръстове или свастики по време на мачове на своите отбори. Привържениците на „Ливорно” от Brigate Autonome Livornesi, групировки на „Санкт Паули”, АЕК (Атина), „Омония” (Никозия) и „Марсилия" пък отговарят със символите на социализма – знамена със сърп и чук, петолъчки, портрети на Че Гевара.
Разбира се, поддръжниците на един клуб никога не могат, а и не бива, да бъдат поставяни под общ знаменател. Най-точният пример за това са Балканите. Тук сред агитката могат да се срещнат крайно-десни групи, националисти, анархисти, демократи, а не малка част изпитва носталгия по отминалите времена на социализма.
Когато говорим за ултрас организацията на „Бешикташ” обаче без особени притеснения можем да направим общ портрет от характеристики, който с точност до 99% ще отговаря за всеки един от членовете й.
Спорен е въпросът дали Carsi (на бълг. Чаршъ, идва от турската дума за базар) е най-влиятелната или многочислена групировка в Турция, но тя със сигурност е най-политичната. Дори бегъл поглед върху логото на фракцията веднага откроява анархичния символ, който засвидетелства лявата ориентация на „черно-белите” ултраси. Те са и едни от най-ревностните защитници на принципите и идеологията на бащата на нацията Кемал Ататюрк. И всеки, който иска да им посегне, трябва първо да е готов да се изправи срещу Carsi.


Ултрасите често пъти вдигат плакати с лика на Бащата на нацията Ататюрк.

За разлика от организациите на привържениците на другите два истанбулски гранда „Фенербахче” (Genc FB, 1999 г.) и „Галатасарай” (ultrAslan, 2001 г.), Carsi е основана през далечната 1982 г., което я прави една от малкото дългогодишни групировки в Турция. Организираната подкрепа за „Бешикташ” започва скоро след основаването на Carsi, които бързо превръщат дома на отбора - стадион „Исмет Иньоню” - в ад за гостуващите отбори. Според всеобщото мнение в южната ни съседка това е най-гръмогласната и шумна агитка на територията на Турция. Това се дължи както на фанатичната подкрепа, така и на уникалната акустика на северната трибуна – легендарната Капалъ. „Черно-белите” ултраси държат световния рекорд за най-шумна подкрепа от трибуните – невероятните 132 децибела, постигнати по време на скандирането „Орли, гол, гол”.


Привържениците на тима държат световния рекорд за най-гръмогласна агитка.

Както вече стана ясно, освен с уникалния шум, Carsi се отличават и с това, че използват северната трибуна за политически и обществени каузи: от лозунги против комерсиализацията на модерния футбол, ядрените електроцентрали, глобалното затопляне, до демонстрации против ислямизирането на турското общество и расизма.
Когато бившият турски премиер от демократическата левица Бюлент Еджевит почина, Carsi обявиха ден за траур и интернет адресът на привържениците на „Бешикташ” бе заменен от черен фон в продължение на няколко дни.
В знак на протест срещу корупционната афера Шушурлук, съпътствана с трагичен инцидент, Carsi спират осветлението на стадиона преди мач от първенството. Най-популярното им скандиране е „Carsi her seye karsi”, което ще рече „Пазарът е против всички”.


Членовете на "Чаршъ" са готови да бранят до последно любимия си "Бешикташ".

Освен със злокобния си лозунг, „пазарската” ултра групировка е популярна и с факта, че дава прякора на отбора „черните орли”. През януари 1941 г., когато тимът играе с подмладен състав, от трибуните все по-често започват да се чуват скандирания „Напред, черни орлета!”. Мощната подкрепа в решаващия за титлата двубой надъхва младите играчи и те наистина атакуват като хищни птици. „Бешикташ” размазва съперника с 6:0, а на следващия ден пресата гръмва: „Черните орли бяха безпощадни”.


Феновете са с перфектна организация на хореографията.

В момента „Бешикташ” има последователи из цялата страна, като сред най-многочислените фракции на Carsi извън Истанбул са от Анкара и Измир. Организацията разполага и с подразделения дори в Берлин, Мелбърн, Съединените Щати.
Традицията повелява преди всеки двубой, без значение от неговия залог, фракциите да се събират около кръчмата Казан. Оттам тръгват прословутите мащабни шествия на „черно-белите” по булевард „Долмабахче” в посока „Иньоню”. Стадионът е един от най-красивите в целия свят, като от неговите трибуни могат да се видят Босфора, дворецът и джамията Долмабахче и часовниковата кула. „Иньоню” е единственият стадион в света, от който се виждат територии на два континента – Европа и Азия. Но повярвайте, на никой гостуващ тим не му е до прекрасната гледка, когато стъпи на терена на „Иньоню”. Защото от трибуните дебнат „черните орли” от Carsi.

Клипче на феновете на Бешикташ - http://vbox7.com/play:6c33c32a


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
lub4o
коментар 05 Aug 2008, 23:22
Коментар #13


Primavera player
**

Група: Фенове
Коментари: 392
Регистриран: 13-April 07
Град: Пловдив
Потребител No.: 464



браво Борко wink.gif много интересни статии си намерил.На мен, лично много ми харесаха.


6+
Go to the top of the page
 
+Quote Post
masterhp
коментар 05 Aug 2008, 23:44
Коментар #14


Juventus champion
******

Група: Фенове
Коментари: 9 437
Регистриран: 22-December 07
Град: Pripyat
Потребител No.: 802



Браво Боре сташна работа и супер интересна иницияттива продължавай в същият дух. Само имам една молба към жълтурковците, да вземат да махнат наще коментари да ги преместат или изстрият за да може първо да са само статиите с информацията и след това да са коментарите, а не така един коментар няколко статии..поне според мен се получава малко тъпо.. ама вие си знаете да не ви се бъркам в работата. Още веднъж едно голямо БРАВО на Борко.


--------------------
"синьо-черното не ми отива!"
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 05 Aug 2008, 23:54
Коментар #15


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Цитирам едно доста добро определение за ултрас културата като цяло:
"Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат
лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е.
Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се
качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на
своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в
нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се
прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът
Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че
могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от
комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и
той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва
да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на
своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се
движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са
различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат
под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят
пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които
му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната
глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от
връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява
ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник,
обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни
разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители.
УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш,
че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в
последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от
един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените
телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания
боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства
неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да
живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността,
студена и дъждовна....


КАКВО Е ДА СИ ИСТИНСКИ УЛТРАС...

ЗА ВСЕКИ КОЙТО СЕ СМЯТА ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕН ФЕН ИЛИ ИСКА ДА БЪДЕ ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕН ФЕН
ОТ "УЛТРАС НЕ Е МОДА, УЛТРАС Е НАЧИН НА ЖИВОТ"...

1. OБИЧАЙ ТВОЯТА ФАНЕЛКА И ТВОИТЕ ЦВЕТОВЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО

2. ВЯРВАЙ И УВАЖАВАЙ ТВОЯТА ГРУПА И ТВОИТЕ ЕДНАКВИ

3. НЕ ПОСТАВЯЙ ГРАНИЦИ ИЛИ ПРЕГРАДИ НА ТВОЯТА ВЯРА, ЗАЩИТАВАЙКИ Я ОТ ЗЛОТО И ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД ОПОЗИЦИЯ

4. БЪДИ ВИНАГИ ГОТОВ ЗА ЛОЯЛЕН СБЛЪСЪК С ДРУГИ УЛТРАС ИЛИ HOOLS А НЕ С ОБИКНОВЕННИТЕ ХОРА, БЕЗ ДА ИЗПОЛЗВАШ НОЖ ИЛИ ДРУГО.

5. БЪДИ ВИНАГИ ЧЕСТЕН ВИНАГИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ ДЕЙСТВИЯ ИЛИ ИНИЦИЯТИВИ.

6. РАЗЛИЧАВАЙ СЕ ОТ ОСТАНАЛИТЕ.

7. СЛЕДВАЙ ТВОЯ ОТБОР, В ДОБРО ИЛИ ЗЛО, ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ ДОРИ И ДА СИ В ПРОТЕСТ.

8. КУПУВАЙ БИЛЕТИТЕ ЗА МАЧОВЕТЕ И ПОСЕЩАВАЙ ГОСТУВАНИЯТА С ТВОИ ПАРИ.

9. НЕ ПРАВИ ЗА НИЩО НА СВЕТА КОМПРОМИС, КАТО РЕСПЕКТ НА ТВОИТЕ ЧУВСТВА.

10. СЪПРОТИВЛЯВАЙ СЕ СРЕЩУ ТВОИТЕ УПРАВНИЦИ ИЛИ СРЕЩУ ТВОИТЕ ФУТБОЛИСТИ КОГАТО НЯМАТ РЕСПЕКТ КЪМ ТВОЯТА ВЯРА И ТВОИТЕ ЧУВСТВА.

11. НЕ ОПЕТНЯВАЙ ИДЕАЛИТЕ НА ТОВА ДВИЖЕНИЕ (ULTRAS/HOOLS) С РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ЕЖЕДНЕВНА ПРЕСТЪПНОСТ.

12. НЕ ЗАЦАПВАЙ ТАЗИ ВЯРА С ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ.

13. НЕ СЕ ПРАВИ НА ВАНДАЛ, НЕ РАЗРУШАВАЙ ТОВА КОЕТО ТЕ ЗАОБИКАЛЯ, НЕ КРАДИ ОТ МАГИСТРАЛИТЕ ИЛИ ОТ ОБИКНОВЕННИТЕ ПЪТИЩА КАКВОТО И ДА БИЛО.

14. ПРАВИ ПРОТЕСТНИ ПЛАКАТИ, ХОРЕОГРАФИИ, МАНИФЕСТИ И ДРУГО, САМО С ТВОИ СИЛИ БЕЗ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОМОЩ НА ФУТБОЛНИЯ ТИ КЛУБ ИЛИ НА НЯКОЙ СПОНСОР.

15. НЕ КОМЕРСИАЛИЗИРАЙ ВЪТРЕШНОСТТА НА ТВОЯТА ГРУПА, ПРОДАВАЙКИ МАТЕРИАЛИ НА ХОРА КОИТО НЕ СА ЧАСТ.

16. НЕ ОПЕТНЯВАЙ С ИНТРИГИ, СПЕКУЛИРАЙКИ С ИМЕТО НА ОТБОРА ЗА КОЙТО ДАВАШ СЪРЦЕТО СИ.



ТОВА Е МОЯТ ДОМ...НЕ СИ ГО ДАВАМ



ЗА ПЪРВИ ПЪТ КАГАТО СТЪПИХ В ТОЗИ ДОМ НЕ СИ ГО СПОМНЯМ, БЯХ МАЛЪК, НО СИ СПОМНЯМ ЧЕ БЕШЕ ХУБАВО МНОГО , МНОГО ХУБАВО......
Е ЕДИН ДОМ МАЛКО СТРАНЕН....МОЖЕШ ДА ВЛИЗАШ В НЕГО ОТ АВГУСТ ДО МАЙ...
ОТВОРЕН Е ЕДНА СЪБОТА ДА, ЕДНА СЪБОТА НЕ....
ПО НЯКОЙ ПЪТ ОТВАРЯ И ПРЕЗ СЕДМИЦАТА....
ВИНАГИ Е ИМАЛО ЕДНА ГОЛЯМА ГРАДИНА В ТОЗИ ДОМ....
НЯКОГА ДОБРЕ ПОДДЪРЖАНА, ДРУГ ПЪТ НЕ ЧАК ТОЛКОВА....НО ВИНАГИ ЯРКО ЗЕЛЕНА...
ТОВА Е ЕДНА ГРАДИНА НА КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТИДЕ, НО Е ХУБАВА ЗА ГЛЕДАНЕ.......
КОГАТО ВЛЯЗНАХ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕ ПОЗНАВАХ НИКОГО НО ИМАХ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКИ МЕ ПОЗНАВАТ.......
В ТОЗИ ДОМ МНОГО ЧЕСТО СЕ ПЕЕ.....ПЕЕ СЕ ЯСНО И С ГОРДОСТ.....ПОНЯКОГА СЕ ГУБИ ЕНТУСИАЗМА, НО БЪРЗО СИ ВЪЗВРЪЩА НАЧАЛНИЯ ЗАРЯД...
НЯМА МЯСТО ЗА БЕЗДУШНИЦИ В ТОЗИ ДОМ...КОЙТО ВЛИЗА НЕ ГО ПРАВИ ОТ МОДА ИЛИ ЩОТО ТАМ ХОДЯТ ПРИЯТЕЛИ....КОЙТО ЖИВЕЕ В ТОЗИ ДОМ ЗНАЕ ПРАВИЛАТА....ПРИДЪРЖА СЕ КЪМ ТЯХ....ЗАЩИТАВА ГИ.....
В ТОЗИ ДОМ ИЗЖИВЯХ СТРАХОТНИ ЕМОЦИИ.....ВИНАГИ СЪМ ВЛИЗАЛ С ЕНТУСИАЗЪМ.....ЧЕСТО ИЗЛИЗАМ ИЗПЪЛНЕН С РАДОСТ ИЛИ СЪС СТРАШНА МЪКА....ПОЗНАВАМ ГО ТОЗИ ДОМ ПО-ДОБРЕ ОТ МЕН САМИЯ.....
ВИНАГИ СЕ ПРИБЛИЖАВАМ КЪМ НЕГО С БОДРА КРАЧКА, ГОРД ЧЕ ЩЕ ВЛЯЗА....
НЯКОИ КАЗВАТ ЧЕ МАЧЪТ СЕ ГЛЕДАЛ ПО-ДОБРЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА В КЪЩИ......НЕ РАЗБИРАМ....ТА ДОМЪТ НА ФУТБОЛА Е БИЛ ВИНАГИ ТУК....КАК МОГАТ ТЕЗИ ХОРА ДА ГОВОРЯТ ЗА ДРУГИ НЕЩА????....НЕ РАЗБИРАМ.....
ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЕ ИЗДРАДВАМ НЯКОЛКО СЕКУНДИ СЛЕД КАТО СЕ ВКАРАЛИ В ДРУГАТА, ДАЛЕЧНАТА ВРАТА....ОТКОЛКОТО ДА ГЛЕДАМ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА 7 ПОВТОРЕНИЯ ОТ РАЗЛИЧНИ ЪГЛИ....
ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЪМ В ТЪЛПАТА И ДА ПОПИТАМ: КОЙ ВКАРА?? КОЙ ВКАРА??
ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ РАЗБИРАМ И НИЩО КОГАТО АТАКАТА Е БЪРЗА, НА СКОРОСТ.....
ПРЕДПОЧИТАМ ДА ГЛЕДАМ МАЧА НА ОТКЪСИ ЩОТО ПРЕД МЕН СЕ РАЗВЯВА ОГРОМНО ЗНАМЕ......
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ РАЗУБЕДИ.....ТОВА Е МОЯТ ДОМ.....И АЗ ОТ ТОЗИ ДОМ НЯМА ДА СИ ОТИДА НИКОГА....ЩЕ ОСТАНА ТУК ДО КРАЯ.....
ИЗМИСЛЯЙТЕ СИ КАБЕЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ, САТЕЛИТНИТЕ АНТЕНИ И КАКВИТО СИ ИСКАТЕ КОСМИЧЕСКИ ДЕКОДЕРИ.....
АЗ СЪМ РОДЕН ЗА СТАДИОНА И ТАМ ЩЕ СИ УМРА......
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПРЕСКАЧАМ ОБЯДИ И ВЕЧЕРИ ЗА ДА ТИЧАМ ПО СТАДИОНИТЕ...........
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НЕ ИЗЛИЗАМ ПЕТЪК ИЛИ СЪБОТА ВЕЧЕР ЗА ДА МОГА ДА ХОДЯ ПО ГОСТУВАНИЯТА......
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СТАВАМ РАНО С РИСК ДА МИ СЕ ПРИСПИ ПО ПЪТЯ....
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СТАВАМ РАНО ЗА ДА СЕ ПРИБИРАМ КЪСНО ВЕЧЕР, А ДОРИ НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН....
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СИ СТИСКАМ ШАЛА НА ВРАТА ПРЕЗ ЗИМАТА И ДА СИ МОКРЯ ГЛАВАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО......
НО ВЕЧЕ ИМА ХОРА НА КОИТО ИМ Е ЗАБРАНЕНО ДА ВЛИЗАТ В ТАЗИ КЪЩА.....
НА КОИТО ВИНАТА Е ЕДИНСТВЕННО ЧЕ Я ОБИЧАТ МНОГО.....
ЗАРАДИ ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА СТОЯТ ДАЛЕЧ....
ТЕ СА ИСТИНСКИТЕ И ЕДИНСТВЕННИ ГОСПОДАРИ НА ТАЗИ КЪЩА......ОНЕЗИ КОИТО В НЕЙНА ЗАЩИТА СА ДАЛИ НАЙ-ЦЕННОТО...БЕЗ ДА ИСКАТ НИЩО В ЗАМЯНА...........
ЕДНА ГОРИЧКА.......... НЯКОЛКО ВХОДА........ АСФАЛТЕНА АЛЕЙКА........ ВИСОКИ СТЪЛБИЩА ПО КОИТО КАТО СЕ КАЧВАШ ВИНАГИ ПРИТИЧВАШ........"


-------
Това може би трябваше да е като въведение, но карай.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 06 Aug 2008, 18:23
Коментар #16


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Турските ултраси. Край Босфора диктува ножът
Ултрасите ползват изкъртени седалки като каски срещу полицаите

Турция е страна на честта. Това се отнася и за принципите, ръководещи футболните привърженици. Тук знамето е свещен символ. Вече стана дума за Греъм Сунес (треньор на „Галатасарай” през 1996 г.), който си навлича стотици смъртни заплахи, забивайки знаме на „сараите” в центъра на „Шукрю Сарачоглу” - дом на кръвния враг „Фенербахче”. В отговор всеизвестният луд привърженик на „фенерите” Рамбо нахлува с кухненски нож сред 25 000 фанатици от „Галатасарай”, за да забие жълто-синьо знаме в центъра на стадиона на врага и по този начин да измие унижението.
През 2000 г. двама фенове на английския „Лийдс” бяха убити в Истанбул, след като техни сънародници оскверниха турския национален флаг.
На почит сред турските привърженици са и лидерите на организациите. Те са истински богове в очите на младите ултраси. Тълпите правят кордон, когато лидерите влизат на трибуните. Много от агитките имат песни, посветени на ръководителите, които се запяват при появата им в сектора.
В Турция вместо с жезъл се управлява с нож. Така наречената култура на ножа (knife culture) е разпространена на територията на цялата страна. Рядко в Турция може да срещнете член на по-крайните крила на фракциите, който да не разполага с нож и да не е готов да го извади пред лицето на врага. Използването на хладни оръжия в битките, за разлика от Европа, се приема за напълно нормално сред ултрасите.
Докато в Европа все по-често сблъсъците се организират преди или след самия мач, в Турция пререканията между агитките ескалират на самите трибуни. На повечето стадиони в страната намирането на камъни и парчета бетон не коства никакви усилия. За да се предпазват от хвърчащи опасни предмети, ултрасите къртят седалки, които използват като каски в канонадата.
Конфликтът с турската полиция е смисъл на живот. В колизиите се използват камъни, парапети, дръжки от знамена, а от другата страна палки, водни струи и особено сълзотворен спрей.
„Толкова много са ни пръскали в лицето, че вече сме резистентни към полицейския спрей”, разказва с усмивка Селахатин, един от лидерите на страховитата ултрас групировка Kill for You, стояща зад „Фенербахче”.
Но ако си мислите, че Турция е страна на омразата и в нея приятелството между агитките е немислимо, грешите. Живият пример за това са фракциите, подкрепящи „Бурсаспор” и „Анкарагюджу”, които споделят едно от най-силните и предани другарства между хулигани по целия свят.

Тексас


"Добре дошли край Босфора!", посрещат феновете от фракцията "Тексас", стояща зад футболния "Бурса".

Групировката Texas, подкрепяща „Бурсаспор”, e една от най-многочислените и най-верните организации в Турция. Средната посещаемост на 20-хилядния стадион „Ататюрк” в Бурса рядко пада под 16 000 дори и през сезоните, когато отборът играе в долната дивизия.
Поради многочислеността по време на гостувания ултрасите от Бурса често влизат в конфликт с ръководствата на противниковите отбори. Преди години дори президентът на клуба Левент Кезъл протестира с агитката срещу ръководството на „Коджаелиспор”, което не отпуска достатъчно билети за многобройните гостуващи фенове и половината от тях (около 5000 души) остават извън стадиона.
През 2004 г. на връщане от Анкара момчетата от Texas се сблъскват със сепаратисти от Кюрдската работническа партия, които са въоръжени. Въпреки това Texas слизат от автобусите и разпръсват терористите, повечето от които се оттеглят с прободни рани.
Същата година тексасците доказват, че освен кръвожадни могат да бъдат и благородни. Момчетата от фракцията на „Бурсаспор” оказват първа помощ на хора от катастрофирал автобус и ги транспортират до болница, преди Бърза помощ да предприеме каквито и да било действия.


"Тексасци" в действие.

А защо Texas? Организацията получава своето име през 70-те по време на гостуването на „Зонгулдак”, когато ултрасите от Бурса правят уникално дълъг конвой по пътя към стадиона. Поради това полицаите започват да се шегуват, че се чувстват като каубоите в Тексас, които охраняват големи стада диви животни.

Ходри Мейдан



Момчетата от "Ходри Мейдан" следват "Коджаели" дори на терена.

Организацията на „Коджаели” също се нарежда сред най-популярните и фанатични в Турция. Всичко, което сте чували за ултрас културата в южната ни съседка, важи с пълна сила за Hodri Meydan. Ревностни съперници с Tatangalar.

Гечеконду


"Гечеконду" са верни до гроб на "Анкарагюджю"

Това е организацията на привърженици на столичния „Анкарагюджю”, която е известна преди всичко с отличното приятелство с Texas. Няма друга подобна топла връзка в света между привърженици на два отбора. Не просто на ултрас групировки, а на всички привърженици от двата големи турски града. На футболната карта на Турция няма 81, а 80 града, единият от които БурсАнкара, шегуват се привържениците на двата отбора.

Казълчаклъ


Казълчаклъ

Най-старата турска ултрас групировка, създадена в началото на 70-те, което е истинска рядкост в южната ни съседка. Организацията на привърженици на „Ескишехирспор” се слави като най-многочислената, особено по време на гостувания. Историята помни пътувания на 25 000 души от „стария град” Ескишехир до други дестинации из Турция.

Яли, Татангалар, Кършияка

Yali групира крайните ултраси на „Гьозтепе”. Поддържат добри отношения с Tatangalar, които стоят зад „Сакаряспор”. Непримирими врагове с ултрасите на „Кършияка”, които напоследък наблягат предимно на баскетбола.


Кършияка

Tatangalar са известни с мащабната кампания за феърплей, която организират след смъртта на техен ултрас, ударен с бутилка в главата на път за Истанбул. Организацията на привържениците на „Сакаряспор” събира фенове на над 20 турски клуба на поклонение пред гроба на убития Айкут.


"Татангалар" - ултрасите на "Сакаря".

Чалгънлар


Чалгънлар - феновете на "Трабзон".

Спорен е въпросът коя е най-многочислената и най-опасната групировка в Турция, но тази на гранда „Трабзонспор” със сигурност заема челни места и по двата признака.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 07 Aug 2008, 15:41
Коментар #17


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Политика и футбол – ръка за ръка
Настроение и безупречна организация дават облика на агитките от разделения между гърци и турци остров

По пътя от Турция за Гърция няма как да не направим кратка спирка на поделения от двата етноса остров Кипър.
Насочваме вниманието си към южната част на острова, където се намира Република Кипър – член на Европейския съюз от май 2004 г. Страната е населена предимно с етнически гръцки граждани, докато турският етнос е съсредоточен на територията на Севернокипърска Турска република (СКТР). Северната част на остров Кипър се отцепва от републиката през 1974 г., но до ден днешен е призната за суверенна държава единствено от Турция.
Защо отделям внимание на историческите факти? Просто събитията на острова след колониалното управление на Англия и отношенията между двата етноса до голяма степен оказват влияние върху живота, който кипи в организациите на футболните привърженици.
Кипърските ултраси от гръцки произход не се различават по темперамент и още по-малко по организация от своите събратя на континента. Уникален синхрон на пеене, съпроводено от задължителния акомпанимент на десетки тъпани. Настроение. Слънце. Един безкраен празник. Така изглеждат кипърските трибуни.
Безспорно средище на ултрас културата в Кипър е добре познатият и у нас столичен стадион „Джи ес пи” (GSP), на който домакинстват двата най-популярни местни клуба АПОЕЛ и „Омония” (Никозия).

AПОЕЛ


Ултрасите на АПОЕЛ горят „наказан” шал на „Омония” преди голямото дерби на Кипър.


Поддръжниците на тима не пропускат случай да засвидетелстват гръцкото си потекло.

AПОЕЛ е най-успешният клуб в Кипър. Привържениците му са всеизвестни със своите крайно десни политически виждания, без обаче да имат връзка с конкретна политическа партия. По време на предишните президентски избори на южната трибуна на „Джи ес пи” те разпънаха огромен транспарант „Моята партия е АПОЕЛ”, за да затворят устата на критиците, които им приписват контакти с политически кръгове.
Характерно за ултрасите на жълто-синия кипърски колос е, че използват трибуните само за националистически лозунги като например „Косово е Сърбия”, „Македония е гръцка”. Трибуните винаги изобилстват от гръцки национални флагове, които засвидетелстват принадлежността към гръцкия етнос. Често се появяват знамена и на терористичната кипърска организация ЕОКА, а също и свастики и келтски кръстове.
Двете основни фракции на привържениците са .. и Pirates.
.. е основана през 1979 г. и в момента има подразделения във всички големи градове от гръцката част на Кипър. Ултрасите от групировката носят отличителните оранжеви якета, суитчъри и тениски. Тази тенденция те наложиха още през 1992 г. по време на двубой срещу АЕЛ (Лимасол) и в момента цялата южна трибуна наподобява оранжево море – толкова влиятелна е организацията.
Фракцията Bulldogs пък е първият кипърски клуб на привърженици във Великобритания, съставен от студенти и емигранти на Острова, които подкрепят АПОЕЛ на всички гостувания от европейските турнири, както и на по-възловите двубои от кипърския шампионат.

„Омония”

Ултрасите на „Омония” са известни с две неща: комунистическите си убеждения и омразата към гръцките националисти от АПОЕЛ.


Зад северната врата на стадион „Джи ес пи” винаги ври и кипи.

За разлика от привържениците на градския съперник зелените ултраси от Gate 9 се славят със своите леви политически убеждения. Преди по-малко от месец те отпразнуваха по улиците на цялата република победата на комуниста Димитрис Христофиас на президентските избори. Поддържат топла връзка с комунистическите фракции на „Ливорно”, „Марсилия” и „Санкт Паули”.
За разлика от .. зелените ултраси не афишират своето гръцко потекло, дори напротив – вярват, че населението на острова може да бъде единно, без значение от гръцкия, турския или арменския етнически произход. Поради това „оранжевите” често ги обиждат на „турци”, влагайки негативни конотации.
Според мнозина „Омония” е „отборът на кипърския народ”, който подкрепят повече от една трета от населението на острова. В Лимасол например „Омония” се радва на подкрепа, която се равнява на местните „Аполон” и АЕЛ. Така е и в цялата страна.
През 2001 г. привържениците на „Омония” счупиха рекорда на Кипър за продадени билети през един сезон – 109 000, а през 2003 г. го подобряват на 143 000.
Освен с преобладаващите политически пристрастия и многочисленост ултрасите от Gate 9 впечатляват със синхронно пеене, акомпанимент от тъпани и великолепно настроение – нещо, в което се убедиха на три пъти и феновете на ЦСКА и „Литекс”.

В сянката на големите


Ултрасите на "Аполон" са не по-малко атрактивни от "по-големите си братя"

Наред с многочислените организации .. и Gate 9 на територията на Южен Кипър се отличават и няколко други фракции, стоящи зад отборите на „Аполон” (Лимасол), АЕЛ, АЕК (Ларнака) и особено „Анортозис”.
Ултрасите на „Аполон” - Gate 1, се забъркаха в политически скандал по време на президентските избори в края на февруари, след като обявиха бойкот. Мотивът – отношението на властта към клуба.
На пламенна подкрепа от трибуните се радва и настоящият отбор на Методи Деянов „Анортозис”, кипърският клуб с най-тежка история. След окупирането на северната част на Кипър от турската армия през 1974 г. отборът е принуден да напусне дома си Фамагуста в посока Ларнака. До ден днешен ултрасите от Famagusta Maxhtec са едни от най-ревностните привърженици на гръцката нация. През юли 2006 г. те отпразнуват успеха над „Трабзонспор” в предварителен кръг на Шампионската лига. Това може и да не е най-големият успех на кипърския клубен футбол, но със сигурност е възприеман като най-емоционалния за гръцкото население на острова, за което Турция е тема табу.

В следващият брой на рубриката „Лоши момчета” сменяме дестинацията и отиваме в Гърция при Gate 13 и Mad Boys – могъщите организации зад атинския колос „Панатинайкос”.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
yanko
коментар 07 Aug 2008, 19:26
Коментар #18


Juventus champion
******

Група: Ветерани
Коментари: 5 180
Регистриран: 31-May 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1 134
Любим футболист: 8 Marchisio
Фен клуб: 705/289



Евала Борко ! Много силна и интерестна тема си се сетил да направиш ! Браво ! Лично аз , чета с голям интерес всичко което си постнал тук !
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 07 Aug 2008, 20:13
Коментар #19


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Gate 13.Гърция разбра какво е хулиганство
През 1980 г. полицията внедрява части под прикритие в зелената агитка, за да залови най-крайните ултраси на ПАО от Вход 13

Визитка:



Име: Gate 13
Рождена дата: 1966 г.
Дом: вход 13 на „Апостолос Николаидис”
Приятели: Bara Bajare Stockholm („Хамарби”), Ultras Rapid 88' („Рапид” - Виена), SRFC („Шамрок Роувърс”, Ирландия), Orgullo Vikingo („Реал” Мадрид)
Врагове: Gate 7 („Олимпиакос”), Original 21 (АЕК), Gate 4 (ПАОК)



Адската атмосфера на "Апостолос Николаидис" стряска гостуващите отбори.

Скъпи читатели, рубриката за футболни привърженици „Лоши момчета” продължава обиколката си из балканските държави. През следващите няколко седмици ще се срещнете с едни от най-зловещите гръцки ултрас организации. Няма как да не започнем с фракцията, внесла футболното хулиганство в южната ни съседка още в средата на 70-те години на миналия век. Представям ви лошите момчета от вход 13.

Още през 50-те години около вход 13 на легендарния стадион „Апостолос Николаидис”, домът на „Панатинайкос”, започват да се събират най-верните привърженици на тима. Това са безкрайно предани на отбора младежи, които живеят с двубоите на ПАО. По това време и дума не може да става за някакви сериозни прояви извън закона. Всичко е чисто и романтично – събират се познатите лица, вълнуват се вкупом, радват сe или страдат заедно след мач.
През 1966 г. те основават организация, чиято цел е да осигурява за членовете бройки от оскъдните билети за мачовете на 25-хилядния тогава стадион (сега с капацитет от 16 000). Наричат групировката Gate 13 (вход 13, на гръцки фира 13). И до ден днешен се води спор дали Gate 13 или солунската организация Neapoli, създадена през този период, е първата гръцка футболна фракция.
Но няма спор, че момчетата от вход 13 са основните виновници гръцкото общество да разбере що е то футболно хулиганство. Нещо повече – те го пренасят и в сферата на баскетбола и волейбола. Но всичко по реда си.
След своето основаване организацията бързо набира членове предимно сред представителите на бедните атински слоеве. Привържениците на ПАО от този период са съсредоточени главно в северната и централната част на Атина. В началото на 70-те тя се превръща в една стройна и многочислена организация, в която са събрани поддръжници на ПАО от всякаква възраст и обществен статус.


Баскетболните мачове също са любимо място за действие на GATE 13.

Затова естествено спомагат и успехите на най-славното поколение в историята на футболния отбор, който се класира на финал за КЕШ.
Към края на 70-те, когaто на континента се развива ултрас културата, някои от членовете на Gate 13 основават по-малки фракции, търсейки поле за изява на трибуната. Така се раждат N.O.P.O. и Green Devils, водачите на които бързо се превръщат в лидери сред младежите със зелени шалчета. И проявите не закъсняват – годините от края на 70-те в гръцкия футбол са белязани от безредици, оцветени в зелено. Там, където се появят момчетата от 13-и вход, става напечено.
През сезон 1979/80 полицията дори внедрява свои сили под прикритие в агитката на ПАО. Операцията по идентифициране и залавяне на хулиганите продължава цели две години. Крайните ултраси получават забрана да посещават гръцките стадиони.


Феновете на "Панатинайкос" в действие...

В борбата срещу по-невъздържаните привърженици на „Панатинайкос” се включва и президентът на клуба Георгос Вардиноянис, който взема еднолично решение да забрани всички фракции и да основе PA.LE.FI.P. – фенклуб под надзора на ръководството на клуба. Gate 13 е разформирован, но не и заличен.
През 1988 г. група членове на PA.LE.FI.P., които все още носят духа на 13-и вход, решават, че не могат да се ограничават в налаганите от ръководството рамки, и основават Green Cockney Club. През следващите месеци се основават и клубовете Mad Boys и Fan Club Zografou. Започнал е процес, на който ръководството не може да се противопостави – Gate 13 отново съществува и владее „Апостолос Николаидис”.
Три са събитията в периода 1988-1990 г., които оставят светла диря в историята на Gate 13.
През 1988 г. „Панатинайкос” приема ПАОК и зелените ултраси искат да си върнат за „дружелюбното” посрещане на Тумбата. Това е първият път, в който те не влизат през вход 13, а окупират 5-и и 7-и. Просто защото "черно-белите" от Солун са настанени в 6-и. Какво следва? Агитката на ПАОК е атакувана от всички страни, а след като оградите са сринати, гостите от Солун се втурват през изхода и напускат стадиона преди края на първото полувреме. „Панатинайкос” е наказан с една среща лишаване от домакинство, но на кого му пука?
Друг паметен момент е волейболният сблъсък с вечния враг „Олимпиакос”, когато часове преди двубоя в подстъпите към залата червените ултраси са разпръснати с камъни и коктейли "Молотов". Те така и не влизат на срещата, която завършва 3:0 за ПАО и минава под диктовката на Gate 13.
Година по-късно ПАО участва във волейболния турнир КНК и среща италианския „Фалцонара”. Първата среща завършва 3:0 за съперника, но въпреки това зелените не падат духом и организират зловещо посрещане на италианците. Около 100-тина ултраси на ПАО засипват автобуса им с камъни, яйца и торби боклук – играчите на „Фалцонара” се покриват между седалките, а шофьорът се разплаква.
Същата вечер ултрасите от Gate 13 успяват да се вмъкнат и на тренировката на гостите. Тя продължава не повече от 10-ина минути, след като канонадата с яйца е възобновена. Картината се повтаря и на следващия ден по време на официалния двубой. Гостите са стъписани и отбелязват само 5 точки в трите загубени гейма – ПАО сътворява сензация и продължава напред.


Полицията е безсилна пред развилнелите се ултраси.

Предвид ексцентричността на Gate 13 не е чудно, че ръководството отново води война с организацията, която докарва солени глоби на клуба. През 1997-1998 г. Георгос Вардиноянис отново прави опит да затвори всички подразделения на фракцията и да остави само фенклуба PA.LE.FI.P., който го подкрепя през всичките години.
В момента вход 13 пустее, тъй като собственикът на клуба забрани присъствието на лудите глави на „Апостолос Николаидис”. Но те пътуват стотици километри до стадионите извън Атина, откъдето свободно могат да подкрепят своя ПАО и да критикуват ръководството. Защото, както пеят в емблематичната си песен „Хорто магико”, за момчетата от 13-и вход привързаността към ПАО е по-силна от зависимостта от наркотици.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borko_10
коментар 08 Aug 2008, 21:00
Коментар #20


Juventus star
*****

Група: Фенове
Коментари: 3 551
Регистриран: 16-March 06
Град: Бургас
Потребител No.: 72



Червени или мъртви
Ултрас-групировката зад „Олимпиакос” е обречена да търпи и причинява трагедии

Визитка:



Име: Gate 7
Рождена дата: 1972 г.
Дом: Вход 7 на „Кариаскакис”
Приятели: Делиjе („Цървена Звезда”), Фратрия („Спартак” Москва)
Врагове: Gate 13 („Панатинайкос”), Gate 4 (ПАОК), Original 21 (АЕК)


Зад вратата откъм Вход 7 на „Кариаскакис” винаги ври и кипи.

Преди по-малко от две години си говорих с един далечен познат Манолис – етнически грък, който обаче е израснал в България, компетентен по футболните теми в двете съседни държави. Естествено стигнахме и до темата за отношението между привържениците на грандовете. „Човече – казваше той – не можем да се понасяме. Никога не бих отишъл на кино с познат, който симпатизира на „Панатинайкос”. А ако се засечем пред театъра или магазина – кавгата е сигурна”. Естествено подобни думи са преувеличени, още повече - в България все пак тези страсти са ни познати. На моето опровержение Манолис просто клатеше глава в знак на несъгласие. Но думите му със сигурност повдигнаха интереса ми към гръцкия футбол и гръцката ултрас култура. И ако се питате защо статията за Gate 13, ултрасите на "Панатинайкос", предхождаше настоящата – отговорът е в следващите редове.


Катеренето по предпазните мрежи е запазена марка за гръцките ултраси и представлява заплашителна гледка за гостуващите тимове.


Точно преди година, на 29 март, световните агенции бяха разтърсени от новината за загинал привърженик преди двубой между женските (!) волейболни отбори на „Панатинайкос” и „Олимпиакос”. А аз бях потресен. Веднага изплуваха спомените ми от разговора с Манолис – за целия свят нямаше и капка съмнение в нетърпимостта между двете страни.
По данни на очевидци се оказа, че повечето хулигани, участвали в боя, са били на мотоциклети и са трошели витрини на магазини, подпалвали са коли. Все пак по-късно стана ясно, че починалият е бил блъснат от кола и полицията поде разследване дали това е станало умишлено, или е било просто пътен инцидент.
Но така или иначе равносметката бе повече от черна: един убит, двама в критично състояние с опасност за живота, общо петима с тежки наранявания.


Приятелството между Gate 7 и Делиjе - феновете на "Цървена звезда", е най-силното измежду балканските ултрас групировки и гръцките хулигани не пропускат да подкрепят кауза на сръбските си побратимени - в случая с транспарант "Косово е Сърбия".

Трагичните последствия от сблъсъците между „червени” и „зелени” ултраси са честа практика – в средата на януари тази година кръв оплиска улиците около „Караискакис”, дома на „Олимпиакос”, след осминафинал за купата на Гърция.
Един загина, а десетки други бяха ранени, след като двете агитки влязоха във физическа саморазправа още на трибуните. По-късно баталните сцени се пренесоха в района около стадиона и привърженик от Gate 7 бе убит след няколко нанесени прободни удара с нож.
Още първите стъпки на ултрас групировката Gate 7, която е основана в началото 70-те, са белязани със знака на нещастието. Датата 8 февруари 1981 г. бележи най-голямата трагедия в историята на „Олимпиакос” и една от най-черните дати в историята на балканския футбол. По стара традиция поддръжниците на клуба от Пирея бързат след всеки успешен двубой да излязат през вход 13 и да отидат пред вход 1, откъдето играчите напускат стадиона. Там пеят заедно, прегръщат се, празнуват.


Всяка година Gate 7 почита паметта на трагично загиналите свои братя при инцидента на „Кариаскакис” през 1981 г

В онзи февруарски следобед феновете са в еуфория след края на дербито с градския съперник АЕК, спечелено категорично от червено-белите с 6:0. След последния съдийски сигнал те се втурват към вход 7, но в еуфорията си не усещат как постепенно попадат в капан. Входът на стария „Кариаскакис” не е конструиран да поеме такава мощна тълпа, а наред с това вратите му не са отворени до край.
21 души, най-малкият от които на 14 години, загиват в суматохата и остават завинаги на своя любим вход 7.
За трагедията напомня паметната плоча с форма на вход и имената на нелепо загиналите, поставена на алеята, водеща към вход 7 на реконструирания „Кариаскакис”.
По традиция преди всеки двубой на „Олимпиакос” момчетата от Gate 7 полагат цветя пред монумента. Така те пазят жив спомена за всички загинали привърженици, които са оставили своя дух в името на червено-белите. Графитът на северната трибуна на „Кариаскакис”: „8 – 2 – 1981 г. Завинаги едни от нас!” – е поклонът на привържениците пред загиналите в злополучния инцидент.
Сред поредицата графити от външната страна на стадиона на „Олимпиакос” се отличават още „Червен или мъртъв”, което е и своеобразното мото на Gate 7, е сред най-срещаните надписи в Перистери – северозападното предградие на Атина, от което се оказва мощна подкрепа на червено-белите.
В момента Gate 7 се е превърнало в нещо като нарицателно за всеки ултрас на „Олимпиакос”. Въпреки това в северната трибуна могат да се забележат десетки знамена на фракции, сред които се отличава създадената през 1989 г. Porto Leone. Картината допълват Saints, Haidari, Kaminia, Athens Club, Petroupoli, Nea Liosia, Kallipoli, Moschato 1985, Пагкратi, Перама, Thiva Club. Клубът London Fans пък обединява привържениците на гранда от Пирея сред многобройните гръцки емигранти във Великобритания.
На трибуните на „Кариаскакис” никога не отсъстват и знамената Orthodox brothers (Православни братя), посветени на приятелството с Делиje, сръбската организация зад „Цървена звезда”. Връзката между привържениците на двата балкански гранда стартира преди 19 години и в основата му е противопоставянето на „Панатинайкос”. През 1986 г. по време на двубой от европейските турнири между „Цървена звезда” и "Панатинайкос" в Атина, в сектора за гости се появяват момчета от Gate 7, които разпъват знаме „Успех, Звезда!”. „Звездашите” отговарят с мощно „Олимпиаке, Олимпиаке”... Така се слага начало на най-силната връзка между балкански фракции, които по-късно затвърждават приятелството си по време на двубоите „Звезда” – "Панатинайкос" (1992 г.) и „Звезда” – „Олимпиакос” (1995 г.).
Православната връзка напоследък се затвърждава и с привличането на ултраси от „Спартак” (Москва) – триада, която по всичко личи в бъдеще ще развива отлични взаимоотношения и ще тормози съперниците си с обединени сили.

Очаквайте в следващия материал от рубриката „Лоши момчета” Original 21 – могъщата фракция зад АЕК Атина.


--------------------


I LOVE JU!
Go to the top of the page
 
+Quote Post

5 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 13th November 2018 - 07:20ч.

> Forum Information:

Copyright: © www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2012. Всички права запазени.
Author: Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by: Sport Media Group
Partners: