Бонучи - легенда или предател ?, Раздел Легенди или раздел Бивши играчи? Опции

[Kirilov]

От играч с над 500 мача и десетки титли с Юве до капитан на Милан. Коментирайте, анализирайте, допълвайте и гласувайте.

[since1897]

Бонучи е пич,жив и здрав да е!!!

[lyubaka]

Интересна тема по която е казано доста...
Футболист с над 500 мача за клуба си е автоматично в раздел "легенди"
Трябва да се прави разлика м/у легенда и лидер, какъвто според мен той не е.
Няма как да не стои и петното около преминаването му в Милан, радостта му при гола, с който гол сложи край на серията на Буфон...
Просто има неща около него, отбора, финала в Кардиф, които може и никога да не разберем, там се е случило нещо....

Противоречиво ще остане и напускането му сега, кой крив, кой прав.... Ако си лидер няма да се държиш така, ебати.... Ще съдиш клуба, който ти е дал толкова много.
Ние така или иначе не научаваме повече от 10% от нещата и можем да правим изводи на тази база
Бонучи е легенда, която 2 успя да си с..е на реномето и името

[thekinks]

Сложните въпроси нямат лесни и елементарни отговори. Така че нека да разсъждаваме:

- казусът Бонучи е породен от човешка трагедия, породила психологическа травма. При това - в най-елитните дни на състезателя. Няма много подобни футболни истории такива, ако трябва да сме честни. Случилото се ни подсеща, че в крайна сметка футболистите са хора. Очевидно Бонучи преживя психологически срив, който почти унищожи света му. Това би било спекулация, но може би в онзи момент, за да последва по-късно тази реакция, неговата болка се е пренасочила към Ювентус, защото той се сдърпа сериозно с Капитана на кораба. Възможно е да е бил податлив, но утехата, която е търсил, да не е била там, където е мислил, че е. Ювентус беше неговият дом, но ако, примерно, съм прав, е разбираемо защо така се израдва. Бил е съкрушен да се окаже 'ненужен'. Не казвам, че може би не е преувеличил, но наистина няма как да го съдим. Доста странна ситуация. Самият Бонучи впоследствие каза, че е бил аха-аха да се откаже. Призна, че не е знаел как да реагира на случилото се в живота му и че като цяло е изключително емоционален и чувствата го водят.

- феновете може да не са му простили, но отборът му прости. Нека не забравяме, че през цялото време той си остана част от компанията на хората, които му бяха близки. Редовно се срещаше с Буфон и Киелини, мисля с Маркизио. Същите казаха, че Бонучи е разпитвал за Ювентус, което по-скоро значи, че чувствата му не са изстинали. Някой от тях беше казал много рано, че на Бонучи му липсва домът. Върна се, нека не забравяме, след като е разговарял очи в очи с Алегри, за да се изяснят. Очевидно това е било от основно значение. И очевидно си простиха. Предполагам, че са признали, че са сгрешили, не знам. Онази иначе глуповата радост изглежда може да се обясни с едно: болка, породена от безсилие. Силна емоция от това да се почувстваш изоставен. Не беше насочено срещу Буфон или съблекалня, с която очевидно не е губил връзка.

- Бонучи е износил фланелката на Ювентус. Гони 600 мача. Основен футболист в една от трите големи епохи. 17 трофея. Изгубени 4. Най-добрите му дни като състезател за Ювентус. Почти всички мачове за Скуадрата са като играч на този отбор. Май вече има 40 гола. Велики вечери в Европа, над 100 мача в клубните турнири.

- Налага се едно мнение, че Бонучи е пуси, а не лидер. Вижте, Бонучи първо играеше във времената и на Дел Пиеро, и на Буфон, и на Маркизио, и на Киелини. Забравя се обаче, че макар стилът му да не беше гладиаторски (в стил Киелини), този пич гореше. Даже на моменти повече, отколкото трябва. Пуснете си славна европейска вечер на Алегри: Бонучи беше пръв във всяко меле и пръв скачаше да защити всеки. Абсурдна е тенденцията да описваме Лео Бонучи като наемник, който няма душа. Бонучи в големите си дни символизираше това, което е Ювентус: страст, страст, битка, битка, колективност. Може би на терена не е бил такъв лидер, какъвто е Конте, но аз съм слушал десетки негови съотборници, които са говорили за ролята му в съблекалнята. За начина, по който се е грижил за тях, когато са пристигали в Торино. Чел съм ги тези неща и от Буфон, и от Киелини, от Мората и почти всеки друг.

- Искаме да го изкараме най-грешния за всичко, да го превърнем в непотребен. Преувеличава се много. Развитието му не беше от най-забележителните - бавен прогрес, но нормален, кратък пик. Да, в края беше грозно. Както при по-голяма част от играчите. Ама е вярно, че се усещаше още по-грозно, защото Ювентус беше умрял. В крайна сметка сега Бонучи не желае да си тръгне, а го отпращаме. Феновете ще се разберат ли сега какво искат и те? Обвинят го, че е боклук, защото не иска да си намали заплата? Не че не го направи, де... При Бонучи откъм фенска реакция - няма правилен ход. Той е презиран като цяло.

- Няма как да поставим Бонучи до Бониперти, до Буфон и Дел Пиеро, до Платини и Ширеа, до Киелини. Това означава ли, че не може да е легенда? Зидан и Роси са легенди на Ювентус. Давидс вероятно е. Монтеро и Ферара са. Ама Бонучи не е, така ли? Бонучи е дал повече на Ювентус от доста хора с легендарен статус. Може би можеше да е до Единствените. Но, знаете ли, чета как Данило е сладур, какъв е ювентинец, как е готин... Данило. Но Бонучи не е, защото е плехар, слабак, гъзи се, защото си тръгна...

- Нека дам и един друг ъгъл, който се забравя. Лесно е да се кефим, че се гъзеше, когато Ювентус приключи и това изпъкваше. Но знаете ли кое не е лесно? Да се сетим, че Бонучи е един от най-нестандарните футболисти на Ювентус. Той е един от най-модерните. Той е от хората, които революционираха позицията. Да, нямаше защитният мозък на Киелини, което не значи, че винаги е бил Топузаков. Но в прайма си беше един от символите на модерния футбол - изключителен плеймейкър. Ювентус е дал и други такива играчи, които са променили играта - Ширеа и Кабрини са двама от първите, които измениха позициите, на които играят. Гуардиола е казвал, че Бонучи му е от любимците за всички времена. В онези дни много хора го виждаха като един от marquee играчите на Ювентус, защото той беше Революцията в иначе съсухрената италианска действителност. Имаше години, в които дефанзивно беше много напред. Но това не го отчитаме. Сякаш не се е случило.

Лео е една от най-поляризираните фигури, които аз съм виждал. Той се превърна в символ на краха на Ювентус, а това удобно заличи всичко, което е дал. Уважавам мненията, но не мога да се съглася, че е бездушник. Този беше изключително емоционален биткаджия, който само търсеше съприкосновение. Беше елитен в условията на промененото значение на центъра бека. Пък и все тая, до него беше Киелини, кво като не е Бекенбауер? Бил мишка, а не лидер? Аз мисля, че до последно Бонучи не се покриваше. Ако беше на терена на Олд Трафорд, нямаше да се покрие. Изживяваше моментите, но винаги е поемал отговорност.

На Ювентус не подобава да се отрича от синовете си. Лео сгреши. Човек понякога греши. Понякога има повече детайли. Има грешка, има и прошка. Ювентус не трябва да изпраща големите си играчи като боклуци. Когато паднеш е лесно - всеки може да те рита. Бонучи може да се гъзеше, когато реално изглеждаше, че играеме с трима на терена, но никога не се е крил от битка в името на Ювентус. Спомнете си как газеше Меси. Стига бе, на тоя пич е ясно, че главата му дава изкъсо, ама сърцето му винаги е било там.

[NUCLEO1985]

Човек с такава история и толкова мачове в един клуб няма как да не е легенда. Аз му се дразня много сега, защото постъпката му в момента е детинска със съденето, оплакванията в Инстаграм и т.н. И не му се дразня, защото вреди на клуба - нищо няма да направи на клуба, освен да си почешем пръстите с коментари из форуми и социални мрежи, а защото пак се оставя емоциите да го водят и не мисли какво прави. Ако си беше тръгнал както трябва, с изпращане като Киелини, като Буфон, както са му предложили, щеше да е по-различно. Но това са неща, които се забравят, както се забрави донякъде онова с Милан. Сега си го припомняме, но това е от емоция. Не мога да приема, че такава фигура може да съди Ювентус, за да бъде върнат в първия отбор. Стои и тропа с крак да стане на неговото.

Не мога да го сложа до Киелини и Маркизио, защото не е на едно ниво с тях за мен, но това не значи, че не е легенда на Ювентус. А предател със сигурност не е. Просто емоциите му влияят, а явно му е трудно да се справя с тях.

Иначе за мен е спорно какъв лидер е, не от гледна точка на това дали гори за Ювентус, ясно е, че го прави, а от гледна точка на това колко може да води съотборниците си, когато той е главната фигура и го няма Киелини до него, няма го Буфон. Бонучи е голяма фигура, безспорно, но когато основната тежест в една съблекалня трябва да падне върху него, според мен има проблем.

Иначе след последните месеци, си представям какво ще е, ако вкара за Рома примерно и отиде пак да празнува пред феновете с екипа на друг отбор.

[Kirilov]

Много от нещата са казвани, но все пак това беше идеята на анкетата да дискутираме кариерата и личността му. Бонучи имаше изключителна кариера и беше на една ръка разстояние да спечели всичко във футбола. Начолото на престоят му при нас не беше лесен, както изглежда и края. След години като се връщаме ще видим, че е бил един от не многото футболисти играли за Ювентус, Милан и Интер, но прекарал по-голямата част от кариерата си при нас. 2015-2017 беше изключителен и беше най-добрият защитник в света заедно с Киелини и Рамос. Аз лично не му се сърдя толкова, че замина посока Милан, а по-скоро, че остави един шампионски отбор с липсващо парче от пъзела през онова лято на 2017г. С него съм почти сигурен, че щяхме да бием Реал няколко месеца по-късно, защото зенитът на този състав беше именно сезон 2017/8. Не знам дали осъзнаваме, но Бонучи най-вероятно се явява един от последните играчи, които минават 500 мача за нас, поне в близко бъдеще. Дибала имаше тази възможност, но не успя.

[thekinks]

Ще си позволя непосредствено още един коментар, пък се надявам да се заформи дискусия след това.

Касае следният пасаж, който Емо е изразил, макар това да е често срещано и популярно мнение: "Не че Бонучи няма лидерски достойнства, но не е Киелини, съмнително е дали може да води съотборниците си, ако той е лицето".

Аз не отричам това. Бонучи, заради особености на характера си, донякъде даже и заради стил, не е перфектният капитан. Киелини така или иначе е трудно да бъдеш, а и не е уместно сравнение от гледна точка, че се отнемат иначе съществуващи достойнства. Би било перфектно да си ръководител и организатор като Джорджо, но все пак можеш да бъдеш качествен лидер и без да си точно 1:1 с Киело.

Работата е там, че Бонучи трябваше да бъде новото Лице в една вече заминала си епоха. Не мислите ли, че това оказва влияние? Питам сериозно, не за да кажа "тъпи ли сте, кво очаквате...". Защото Ювентус на Трапатони имаше подобна версия, подобен дефанзивен вал. Когато Ширеа приключи, лентата мина към тези, които изградиха епохата. Според мен качествени лидери, но не бяха Ширеа. И времената настанаха ужасни. Не мисля, че е, защото не са могли да бъдат правилните капитани на отбор, който иначе са изградили те. Съблекалнята вече не беше и същата, качеството си беше отишло. Със сигурност Алекс е бил капитан на отбори, които са били доста посредствени и са се излагали яко. Конте също е бил лидер на позьорски формации. Според мен просто е по-лесно да изпъкнеш, когато има и условията. Ако отборът е качествен, в перфектния етап от развитието си, силен колектив, точен наставник. Не казвам, че Бонучи е Киелини, но идеята ми е, че Бонучи пое палката вече когато всичко си беше отишло. Киелини, макар и жив умрял, какъвто реално беше и Лео, беше част от първия сезон, в който всичко отиде по ягодите. Аз просто не съм сигурен, че ако поставиш Киело или Маркизио днес... ще има особена разлика. Може би ще има малко повече пламък, най-вече характерност, но какъвто и лидер да си, от нищо трудно ще направиш нещо. Този Ювентус не го бива. Алегри не го бива в момента. Ако всичко е "просто защото Бонучи няма кохони" - не я приемам тази теза. Съгласен съм, че не е перфектното лице, но изразено по даден начин звучи сякаш сме се сгромолясали понеже Бонучи е бил капитан. Киелини не може само с присъствието си да превърне Де Шильо във футболист, дейба. Треньорът също има роля.

Моята идеален капитан естествено, че не е ЛБ, но мисля, че е по-качествен носител на лентата, отколкото се предполага. Просто времената бяха абсурдни. А Киело и Бонучи към 2021 изглеждаха тотално приключили за всичко. Просто нещо се случи на онзи форум... Обаче просто не разбирам как футболисти твърдят, че винаги значението на Бонучи "вътре" е било огромно, но изведнъж се оказва, че не може да направи нищо... няма логика чисто и просто. Бонучи си е Бонучи. Ако имахме състав като Байерн, примерно - съмнявам се, че нямаше да бием само защото го няма Киелини, а шеф е Бонучи. По времето на Киело имаше много генерали. При Бонучи резервните капитани бяха Сандро, Счесни и Данило. После имаш стажувани Де Шильо и Рабио... а по едно време имаше хора като Манджукич и Кедира, като италианското ядро, като Роналдо, Лихтщайнер и т.н.

[NUCLEO1985]

Обстановката със сигурност влияе. В тоя отбор, пълен със средняци и хлапета, трудно някой ще внесе качествена промяна. Не сме вътре, за да знаем кое как е, но просто ми се струва, че Бонучи е от тези, които се опитват да се налагат сами за лидери, а не са естествени такива. Но може и да бъркам, естествено. И си прав, че Киелини беше в среда, в която имаше много други такива играчи. Тук са се говорили какви ли не идиотщини за Кедира и се подценява каква кариера е имал той, подценяваше се и Манджукич, щото бил вкарвал само по 10 гола, но това бяха играчи с толкова история зад гърба си. И те бяха допълнение към италианското ядро. Едно е съблекалня с италианското ядро, с Кедира, Манджукич, Лихтщайнер, Евра и подобни, друго е съблекалня, в която най-големия лидер е Рабио, който е меко казано склонен да се поддава на настроенията, а след него са Инстаграм воините и капитанът, изкарал кариера като резерва в Реал и Сити преди ние да го направим основен стълб в отбора.

Бонучи няма как сам да оправи бакиите, в които се набъркахме. Отделно, че с Алегри са като някакви гаджета и на моменти се разбират супер, на моменти явно не, което също няма как да не влияе. Какъвто е емоционален Бонучи, може Алегри нещо да му накриви шапката и нещата да са се променили.

Между другото, онова грандиозно европейско, което двамата с Киелини изиграха, ако се тегли чертата, може би ни е изиграло лоша шега, защото те изглеждаха приключили и преди него, но някак, за един месец, се върнаха към старите времена и изведнъж сякаш изглеждаше, че има още живот в тях. А то нямаше, просто един месец изключение. Но Бонучи още вярва, че може да е същото, няма как иначе да си обясня това поведение и тоя зор да бъде в отбора, независимо, че са му казали, че не го искат.

[masterhp]

Не може да има спорове на тази тема, много ми е интересно тези които са гласували, че не е ЛЕГЕНДА да изложат своята позиция! Бонучи е огромен в историята ни! Пред него има една шепа хора, които можем да ги сложим спокойно пред него, като лице на Ювентус за цялата ни история!

[HBD]

Тук ми излзе малко завяхнала тема, но предвид от колко време не съм влизал не е изненадващо.

Бонучи е един абсолютен нещастник в човешки план. Да, преживя трагедии и така нататък, но в крайна сметка Ювентус не може да бъде жертва на неговата психология, а само на тази на ръководителите, които дават предълги договори на стари футболисти. Мисля в Байерн имаха политика за продължителност на договорите над 30 години, което е абсолютно разумно според мен.

Бонучи беше няколко години скандален и имаше пийк в 3ка защитници с Киело и Бардзали. Всъщност и Киело и Бонучи започнаха да играят наистина качествено покрай Бардза и не продължиха много, след като той прекрати. Та в тоя ред на мисли, знам ли... не ми се струва огромен играч. Да, наистина играше като плеймейкър отзад, понеже имаше пас, но тая свобода му я даваха двамата други в защита, та колкото той, толкова и те.

За мен с финала си в Ювентус всичко умря. Един път отиде в Милан и не взехме парите, които можехме, втори път ги върнахме парите и трети път ще седи да се доказва със задник. Така не може да се прави, сори.

[masterhp]

Интересно мнение, не е далеч от истината, много от спометати неща, но като футболист е огромен за отбора ни. Като човек се оказа, наистина, че е страшен боклук, но такъв е понякога живота.
Колкото до Байерн, наистина имат такава политика и за мен е добра, въпреки че лесно изпускат футболисти понякога над 30 години. Решението им е да не предклагат повече от 1 или 2 години удължаване на договора, след тази възраст. По-скоро беше 1, ако не се лъжа.