Форум Ювентус - България -> Публикуване на коментар в Кой е най-болезненият ви спомен, ювентинци

Последните 10 съобщения [ Най-новите най-напред ]

thekinks	Публикувано на 22 Sep 2022, 19:27
	Цитат(lyubaka @ 21 Sep 2022, 20:46) Пинк, ако визираш Купата на УЕФА от 93,хората тук повечето не са гледали тези мачове, но да кажа, аз разбирам какво имаш предвид Това бяха велики мачове, Баджо&Баджо творяха.. Това, което бяха онези години, е сравнимо с това, което бяха годините на Конте. Абсолютната романтика. Чувство, което не те пуска. Сякаш бяхме №1 в света, пък макар и да не е точно така. Много трудно е да се осъзнае, но като че ли е по-сладко от това, примерно, да спечелиш 4 пъти поред ШЛ. Второто става навик и рутина, очакваш го, пускаш си телевизора с тази идея, свикваш, че няма какво друго да стане... а онези години бяха борбата на Ювентус отново да бъде там, където му е мястото - на върха на футболния свят. Младите няма как да го разберат напълно, но смятам, че всеки, който е избрал Ювентус, е избрал нещо повече от отбор, избрал е житейска философия, начин на живот дори. Запознати са и сравнително добре с историята, така че могат да се ориентират учудващо добре. Аз раснах с Трапатони. Първият му отбор е в дискусията за най-великите футболни тимове евър. Абсолютна класика, несравнима красота. Да, не спечелихме титла след титла. Това, което направиха Конте и Алегри, сякаш преобръща футболната логика. Откровено не е нормално. Днешните фенове (визирам най-най-най-младите, а тук нямаме точно такива) вече едва ли не мислят, че ако загубиш един мач, си дъното, ако не спечелиш титлата - буквално трябва да те изтрият. Но да се върнем на онзи отбор, който създаде Ювентус и го превърна в лицето на футбола. За кратък период, крачка по крачка, тръгвайки от домашната сцена, ние превзехме футболната планета. В първите ми години общо взето това е, което знаех и виждах: че Ювентус е най. Контрастът обаче идва повече: тогава бях млад, макар че аз първия си мач съзнателно и от до гледах доста по-късно, отколкото повечето хора тук, но бях свикнал Ювентус да пренаписва историята постоянно. Трапатони си тръгна през 86, очевидно беше, че тази епоха си замина също. Започна ужасът - Ювентус отслабваше, губеше позиции. На деветия сезон след напускането на Трап спечелихме титлата отново!!! Първите четири години бяха все по-разочароващи - Маркези добута едно второ място, после завърши шести, разкараха го, дойде Дзоф, което беше странно. Държеше ни в четворката, но не успя да надскочи това четвърто място. През 90та се почувства отново онази радост, защото спечелихме Купата на Италия и УЕФА. Не се усещаше обаче да връщаме старите си позиции. Дино беше сърцат, отборът му също, но я нямаше романтиката, нямаше го почеркът и полъхът, който е така характерен за нас. Нямаше голям символ (освен Дзоф, ама той беше на пейката). Всичко беше преходно - малко от старите времена, доста от новите, които бяха зле + камара играчи, които просто не се усещаха като решение. Почти се просълзих, признавам, когато спечелихме УЕФА тогава. Един от най-мощните спомени. Ама натам вече идва истината. Майфери визионерът насра съвсем нещата, макар че истината е, че просто не бяхме особено в час, за да дойде големият момент: завръщането на Трап. Това върна надеждата, това ни изправи на крака, зададе посока, даде основание на феновете да искат да мечтаят, да смеят да дишат здраво. Назад описах, че Трап не успя да пребори големия Милан, ама Трап е човекът, превърнал ни в световна марка. Преди Липи да покори света - това направи Трап, създавайки Ювентус като европейска марка и страшилище. Хиляди фенове бяха екзалтирани буквално. Това е причината 93 да е толкова специална. Бързо се върнахме в голямата игра. Бързо придобихме стил. Бързо окомплектовахме важен състав. Започнаха да идват епохални играчи. Ювентус отново се превръщаше в това, което трябва да бъде. Не бяхме по-добри от Милан, ама имаше надежда. Бяхме почти там, където и те. Ето това е причината тази УЕФА да е толкова специална (вярвам, че не само за мен, а за цялото мое поколение). Този Ювентус беше секси, грабваше феновете. Този Ювентус беше автентичен: на пейката Трапатони, най-важното име тогава в историята на Ювентус. Върнал се, за да спаси отбора. Но не го спаси просто, а го създаде отново. Както казах, беше видно, че основата е поставена. Мачовете имаха смисъл и заряд. Имаше борба. Зароди се, после се затвърди ювентинският начин, разбирате. На седмата година след като си тръгна и след като всичко си замина, Трапатони го стори отново: постави ни до големите. Абсолютна еуфория. Всичко придружено с романтика. Градеж. Философия. Красота. Сама по себе си УЕФА не може да е повече от КЕШ, но вярвам, че не се залъгвам, че може да се изпита по-силно и от КЕШ. Любовта ти да се завърне от мъртвите, ако щеш. Ювентус отново пред света със стил, с почерк, но най-вече - съществуващ Ювентус, който се бори. В пълния смисъл на думата вярвам, че това са най-романтичните ни моменти (заедно със създаването на Първата машина и съживяването на отбора от Конте). Може и да греша, до човек е, разбира се, но дори при Липи и при Алегри я нямаше тази чиста романтика. Поне за мен. За по-младите - да, разбира се, което е уникално и се радвам от все сърце, че са го преживели и че тогава са се влюбили, ама за старите кучета като мен и теб - знаеш, онези години не би ги продал за нищо никога. бтв. И последно, защото това е нещо, над което често не мислим достатъчно. Отборът на Трапатони буквално съсипа от тупаници отбора на... Отмар Хитцфелд. Същата Борусия, която вече беше започнала възхода си, който пийкна във вечерта, в който ни надраха. Основата беше сложена вече. Ядрото беше там. Трапатони го стори обаче, защото е Трапатони. Унищожи ги. Две тройки с настроение. Заставам (като разбиране) зад мнението, че бяхме по-класни от тях през 97. Заставам и зад друго обаче: онази Борусия е един от най-недооценените отбори в историята на футбола. На пейката имаш Хитцфелд, което ти стартира всеки мач с победа. Съставът им е скандално скандален, че чак трябва да е подсъдимо. Целият им няколкогодишен период е на възход, на прогрес, на постоянно надграждане. Успехът им тогава изобщо не е случаен, а закономерен. Не трябваше да се случва срещу нас, защото бяхме единствените по-добри. Ама нека не се залъгваме, че никакъв отбор ни е натупал. Спечелиха Бундеслигата в две поредни години. Спечелиха Суперкупата на Германия, Междуконтитенталната, освен КЕШ, но последното, което се забравя: че излизайки през 93-та срещу нас, отборът, който търсеше възстаовяване на собственото си величие... те бяха актуалния шампион на УЕФА. Това чувство е неописуемо и заради това Трапатони не е просто един от тримата най-големи. Трапатони е Създателят. Да, загуби срещу Хамбургер, което вече наистина е излагация. Е, случва се. Какво направи след това? Всичко. Не загуби вече. Би Ливърпул. Би Борусия. Би във всеки шибан финал (освен Купата на Италия през 92ра, ама според мен там беше каръшка работата). Просто онзи отбор на Трап (вторият) е толкова сладурски, че не е честно. Не съм бил съвсем дете, ама бях достатъчно млад. Трап ме грабна, а после ми върна усмивката. Тя не се изразява само в успехи, проблемът беше такъв, какъвто е и сега - липсваше магията и желанието. Как да не го усетиш по такъв начин?
Kirilov	Публикувано на 22 Sep 2022, 18:44
	Цитат(HBD @ 22 Sep 2022, 11:21) За мен лично твоа, че избра Фулъм е едно най-хубавите неща случвали се на Юве А мача с Фулъм ?
lyubaka	Публикувано на 22 Sep 2022, 11:36
	Тя, жена му е виновна,нали искала да живеят в Лондон Ако не друго щяхме да генерираме голям брой фенове на Берба,както имат манафите, откакто отиде там. Все пак ако са подрастващи, голяма част от тях остават фенове на отбора
HBD	Публикувано на 22 Sep 2022, 11:21
	За мен лично твоа, че избра Фулъм е едно най-хубавите неща случвали се на Юве
vench	Публикувано на 22 Sep 2022, 11:01
	Аз се сетих за един момент, който ме накара да се чувствам доста зле. Вероятно няма да намеря нито един съмишленик във форума, но става дума за проваления трансфер на Бербатов. Сега ще обясня какво точно ме накара да се почувствам зле. Когато за първи път се появи слух, че ще ходи във Фиорентина се зарадвах, защото щеше да играе в Серия А. После нещата рязко се промениха и беше почти уреден за Ювентус - нещо, което наистина никога не си бях представял. Отне ми малко време да приема идеята, но доста бързо се надъхах. Ние тогава не бяхме в някакво велико състояние така или иначе, май бяхме станали за първи път шампиони с Конте, но не съм сигурен. И си казах, че би било супер яко да се кефя на български голове в Ювентус, особено на Бербатов, когото много харесвам. Въпреки, че дори тогава стилът му не ми се струваше подходящ за Серия А и за Ювентус, пак много ми се искаше да го вземем. После обаче последва още един рязък обрат и Бербатов избра... Фулъм. Тогава наистина имах чувството, че ми дължи някакво обяснение, защото за мен нямаше логика в подобно действие. Даже помня как после на една пресконференция му зададоха въпрос защо е избрал Фулъм и цитираха едни негови думи, че искал да играе в ШЛ и той каза "ами промени съм си мнението пък". После се пошегува, че Серия А така или иначе не я давали по телевизията (което беше вярно де). Та мисълта ми е, че никога не съм си мислил, че Бербатов ще дойде и ще вкара 30 гола, но наистина ми харесваше мисълта да имаме българин в атаката, който освен всичко останало е и много добър футболист, чиято игра често е наслада за окото. 10 години по-късно все още мисля, че решението му беше тъпо, но пък отдавна го разбрах. Мисля, че престоя в МЮ доста го комплексира и така и не можа да се почувства звезда, защото беше потиснат в съблекалнята. Може би и интровертният му характер допринесе затова. Та най-вероятно тогава искаше да се почувства звезда на село и да поиграе в отбор, където няма да има твърде много стрес и напрежение. Почти съм сигурен, че нямаше да се получат за него нещата в Италия, но все още ми е супер интересно и ме е яд, че така и не го видях с екипа на Юве.
lyubaka	Публикувано на 21 Sep 2022, 20:46
	Пинк, ако визираш Купата на УЕФА от 93,хората тук повечето не са гледали тези мачове, но да кажа, аз разбирам какво имаш предвид Това бяха велики мачове, Баджо&Баджо творяха..
superniki	Публикувано на 21 Sep 2022, 16:27
	Цитат(thekinks @ 21 Sep 2022, 10:07) Казах вече назад, че не знаех, че има ограничение от 20 отговора. Щях да включа още десетина, по-голяма част от които сериозни, но така се получи, изненада ме, а не ми се пренареждаше - да вадя отговори, за да слагам по-важни. Не разбирам цялото "на това не му е мястото тук", тъй като тук търсим личното усещане най-вече. На мен, примерно, може би най-щастливият ми момент е спечелването на УЕФА, докато за Венч ще бъде да спечелим ШЛ. Хората са различни, а аз не целя да намерим най-тежкия и сърцераздирателен момент в историята на Ювентус, защото така или иначе е ясно кой е той. Ето, за теб вечерта, в която бяхме аха-аха да направим най-великия обрат, е равна на гордост, а за мен остава яд и гняв, защото откровено не ни позволиха да го сторим. Не съм такъв тип човек, но от тази вечер винаги ще помня повече абсурдната балтия, отколкото извършеното от нас. Порнография, която гранични със Световното първеснство от 2002. Колкото до майтапчийската част: така пиша, не пиша тук от вчера, не мисля, че трябва да буди няква изненада. Това не е официално проучване, а чит-чат. Дадени са просто отговори, но по-важното е, че отдолу може да се пише, да се аргументира. По-важно е от това да гласуваш. Иначе не намирам абсолютно никаква причина Хейзъл да присъства тук. Никаква. бтв. Ювентус спря да носи радост доста преди последните две седмици. Късно писах и се извинявам, ако нещо съм те засегнал. Не е било нарочно, не бях и много в час. Пределно ясна ми е идеята на анкетата. Ясно е, че се търси личното усещане. Когато казвам, че на нещо мястото му не там имам предвид, че въобще не го възприемам като болезнен спомен.
thekinks	Публикувано на 21 Sep 2022, 12:07
	Казах вече назад, че не знаех, че има ограничение от 20 отговора. Щях да включа още десетина, по-голяма част от които сериозни, но така се получи, изненада ме, а не ми се пренареждаше - да вадя отговори, за да слагам по-важни. Не разбирам цялото "на това не му е мястото тук", тъй като тук търсим личното усещане най-вече. На мен, примерно, може би най-щастливият ми момент е спечелването на УЕФА, докато за Венч ще бъде да спечелим ШЛ. Хората са различни, а аз не целя да намерим най-тежкия и сърцераздирателен момент в историята на Ювентус, защото така или иначе е ясно кой е той. Ето, за теб вечерта, в която бяхме аха-аха да направим най-великия обрат, е равна на гордост, а за мен остава яд и гняв, защото откровено не ни позволиха да го сторим. Не съм такъв тип човек, но от тази вечер винаги ще помня повече абсурдната балтия, отколкото извършеното от нас. Порнография, която гранични със Световното първеснство от 2002. Колкото до майтапчийската част: така пиша, не пиша тук от вчера, не мисля, че трябва да буди няква изненада. Това не е официално проучване, а чит-чат. Дадени са просто отговори, но по-важното е, че отдолу може да се пише, да се аргументира. По-важно е от това да гласуваш. Иначе не намирам абсолютно никаква причина Хейзъл да присъства тук. Никаква. бтв. Ювентус спря да носи радост доста преди последните две седмици.
vench	Публикувано на 21 Sep 2022, 11:31
	Цитат(superniki @ 20 Sep 2022, 23:15) P.S. Трябва да се направи анкета и с най-хубавите моменти. О, да! Със сигурност има потенциал да се оформи интересна дискусия, защото съм сигурен, че много неща ще бъдат допълнени извън зададените отговори. Аз все пак не бих се наел, макар че има мачове и събития, които ще помня винаги.
superniki	Публикувано на 20 Sep 2022, 22:15
	- 1) Kонтузията на Дел Пиеро, която ни отне величие, което не може да бъде описано с думи, макар че и днес Алекс е най-великият Малък съм и точно този период не следях особено мачовете (за сметка на периодите преди това). Но контузията, ако не друго то ражда и надежда, че един или друг футболист ще се върне във формата на живота си, ще помага и т.н. Контузиите в Ювентус за мен никога не са били някаква драма, а по-скоро възможност някой, който е получавал по-малко шансове да играе повече. Алекс винаги е различен, обаче. Не ме е заболяло, защото не съм го видял, прочел осъзнал. 2) Това, че последният мач на Дел Пиеро, Буфон и Маркизио не беше за Ювентус, т.е напускането им Виж, това е интересно. Ще говоря за мен. Изпращането на Недвед бе особено емоционално за мен, ревах цял следобяд (31.05.2009 мисля). За мен напускането на изброените не може да се сравня. Пред Маркизио на хартия имаше още футбол, пред Буфон, в известна степен. За съжаление, Алекс бе стигнал предела с оглед на позицията и стила му на игра. Не виждам защо трябва да е тъжно, че Алекс и Джиджи играха и след нас. Това беше техен избор. Би било тъжно и гадно, ако ги бяхме натирили. Сега някой ще каже, че Але е могъл да играе още, но не сме му удължили договора. Истината според мен е, че Але трябваше да спре след Ювентус от чисто футболна гледна точка. Т.е. той можеше да е изиграл последният си мач за Ювентус, ако беше спрял. Обичам го повече от всеки един играл с тая фланелка, но беше време. Тъжна е контузията на Маркизио и невъзможността му да си върне формата. 3) 2006 година, когато Kалчополи се опита да ни унищожи и в голяма степен успя Калчополи за мен беше странно. В един момент си мислех, че с отбора е свършено. После дойде надеждата, че нещата ще се нареждат. Мисля, че за мен периода беше от полза. От 1995-6 съм за тоя отбор, първият ми любим футболист беше Виали. Но този сезон ми даде ново вдъхновение да съм част от тази история. В това време обикнах клуба повече от всичко. Всъщност от тогава реално я имам 20 изпуснати мача я нямам. По-скоро второто. 4) Цялата епопея 2007-2011, Раниери и Делнери, Дзакерони, вечерите с дуото Поулсен/Сисоко, загубата от Фулъм Аз съм противник на това да сравняване сезоните с Раниери с тези след това. По времето на Раниери записахме прилични неща с лимитиран ресурс и значими победи и игри. Но след това беше време на разочарование. В никакъв случай не е било най-тъжното, но още си спомням онзи сезон, в който взехме Диего и Мело. И една страхотна победа срещу Рома с 3-1 на Олимпико в Рим, която даде криле на мечтите. После имахме голяма победа над Интер на нашия, тогава Олимпико. 5) Творчеството на Анчелоти, което създаде Манчестър Юнайтед, но освен това - счупи десетки телевизори срещу Селта, Панатинайкос, Хамбургер и т.н, ч От мача с Юнайтед си спомням, че при 2-0 ме накараха да си легна и на сутринта разбрах, че сме паднали. Това боли. Така беше и с Перуджа. Това са сред първите ми адски болезнени спомени, в които изпитваш празнина. Но при гледането на Ювентус на Анчелоти си спомням усещането за безсилие (особено през последната му година). Мачът с Панатинайкос (май беше последен в групите) е абсолютното доказателство за това. Толко тъп мач играем в най-добрия случай 1 път на десетилетие. 6) Утрото на 3 септември, когато беше оповестено, че Гаетано е загубил живота си толкова нелепо, както и 25 април 1995 година, когато поради някаква причина усмихнатото дете Фортунато ни напусна завинаги Тези събития ги знам постфактум, но според мен несъмнено са по-трагични, за общността, от която и да е загуба. Гледал съм клипове как Виали плаче като малко дете. Не съм гласувал за тях просто, защото не съм ги изживял. 7) Зинедин, на който Торино му беше скучен, та реши да играе в Мадрид Зидан по никакъв начин не го свързвам с тъга. Напротив, изключително радостен съм ,че благодарение на неговото напускане имах честта да гледам играч като Павел. 8) "От капитан до стилът не е за мен" - Де Лихт Чак пък тъга. Тук има съжаление, че не продължи, но го разбирам. Благодаря за всичко. 9) Kогато Роналдо премести колите Това не е сериозно. Роналдо даде никак немалко, взе доста (пари), но не и сърцата на хората. 10) Брадвата европейски футбол: когато не ни позволиха да изгаврим Реал, давайки измислената дузпа на Бенатия, за да гледат хората Роналдо по телевизията още Това беше вечер за гордост. Една от големите такива. 11) Финалът срещу Милан - единственият път, в който най-добрият футболист не е играл заради глупаво правило Това болеше. Спомням си как на другия ден играем мач с момчетата и явно им беше жал и един вика „Ники, ама Дел Пиеро каква дузпа вкара!“. Плаках. Много. За мен Ювентус беше фаворит, беше сред най-силните отбори, беше любюв, беше и задължен да спечели. Не успяхме. 12) Протоколният мач срещу Борусия, превърнал се в чудовищен провал Болката и разочарованието на хлапето в мен още ми е позната. Викнах баща ми да гледа тоя мач с мен и му разправях колко добри са Ювентус и как ще победят. Уви. Но тогава се научих да уважавам достойните противници. И до днес викам за Дортмунд в Германия. 13) Загубата на финал на ШЛ с гол от засада Тогава изгасна тока и дойде чак на другия ден. Явно беше редовно, че си спомням на световното същата година на мача между България и Испания имаше същия проблем и като дойде вече имаше разгром. 14) Подигравката на VAR със Салернитана 15) Преминаването на Kонте в Интер... 16) literally ми се пръсна камбаната, докато се налагаше да гледам Ювентус на Kапело 17) Неумението на Евра да изрита една шибана топка И това беше вечер на гордост, но финала на второто не успях да изгледам и пропускам останалите. 18) Онези 10 поредни мача, в които отборът на Липи не вкара гол 19) Анри не каза на Анчелоти, че може да играе като нападател 20) не искам да се сещам, че вкараха гол по земя от корнер на Едвин Пропуснал си едно, което е сред най-значимите „Когато Ювентус спря да носи радост“. От началото на миналия сезон досега на пртъстите на едната ръка са вълнуващите мачове на клуба. Най-голямото престъпление е, че Алегри отне от удоволствието да се гледа Юве. И тук не става дума, че футболът е дефанзивен, а че е лишен от всяка частица на активност, енергия, фантазия, доминация и т.н., която може да съществува. Пропуснал си и Хейзъл, не знам защо. Идея нямам. P.S. Трябва да се направи анкета и с най-хубавите моменти.
Прегледайте цялата тема (отваря се в нов прозорец)

Copyright:	© www.juventus-bulgaria.com 2006 - 2021. Всички права запазени.
Author:	Екип на Juventus-Bulgaria.Team
Powered by:	Un Grande Amore
Partners: